Сред останалите акценти през изминалата година за „А1 България“ са повишените капиталови инвестиции, заради честотите в 700MHz и 800MHz и отделянето на мобилните кули на ниво група в друго дружество. Това беше направено на ниво група и новата компания вече дебютира на фондовата борса във Виена.

Резултатите на компанията и сравнението им с тези на „Йеттел“ от 21 март показват, че истински стабилен ръст се постига в момента само с пълна конвергираност на услугите. При „А1 България“ освен силни позиции във фиксираните предложения, компанията изгради и добър бизнес със системна интеграция, като дори е лидер на този пазар.

Рекордните приходи

За изминалата година, приходите на „А1 България“ се увеличават с 17.1% и вече достигат рекордната стойност от 750 млн. евро. От компанията-майка Telekom Austsria Group (TAG) отбелязват, че това е историческо рекордно ниво. В анализа на австрийската група се посочва още, че той се дължи на „благоприятните“ условия на българския пазар. Роля играе и индексацията, която е описана като „ценообразуване, което предпазва стойността“.

Печалбата преди лихви, данъци и амортизации (EBITDA) отчита дори по-голям ръст от 19.4% и достига 305 млн. евро. Макар да звучи внушително, като дял спрямо приходите или т.нар. марж на годишна база тя се качва минимално – от 39.7% на 40.5%. Но остава доста висок, спрямо предишни години и периоди, когато е била под 30%.

Приходите от фиксирани услуги са водещи с 31% ръст, докато мобилните – 8.8%. Роля за отличните резултати има и бизнеса на системна интеграция на „А1 България“, както и бизнес услугите за свързаност и киберсигруност. За нея няма точна разбивка на приходите и ръста, но се отбелязва, че през последното тримесечие на 2023 г. те имат най-голяма тежест за този период. Тогава са приключени и два големи проекта за интеграция се отбелязва още в доклада на TAG.

Абонати и другите показатели

През последните няколко години, „А1 България“ разчита на плавно увеличение на абонатите на фиксирани услуги. За съжаление от повече от година, TAG спря да дава разбивка за клиентите на платена ТВ. В настоящият годишен отчет само се отбелязва, че точно тези абонати придават тежест при увеличението на приходите.

Потребителите домашен интернет следват зададената по-горе тенденция за плавно увеличение – те нарастват от 518 хил. на 526 хил. през 2023 г. За сметка на това мобилните клиенти варират през последните години – ту нагоре, ту надолу. За изминалата такава, „А1 България“ отчита все пак ръст от 0.5% до 3.776 млн. Средномесечният приход от абонат се качва също стабилно от 7 евро през 2022 г. до 7.6 евро през изминалата година.

През 2023 г. т.нар. churn rate за компанията е доста висок. Това е показателят, който показва делът на клиенти, които са прекратили своите договори. За „А1 България“ през изминалата година достига 2.1%, движен най-вече от големия брой отказали се клиенти на предплатени услуги.

Кули и честоти

Капиталовите инвестиции или тези в инфраструктура също бележат ръст. През 2023 г. те достигат 137 млн. евро спрямо 108 млн. евро през 2022 г. Разликата от 25 млн. евро обаче е почти толкова, колкото са допълнителните такси за освободените за телекомите честотни ленти в 700MHz и 800MHz. „Йеттел“ заплати за тях 22 млн. евро, с което почти се припокрива ръста на инвестициите на „А1 България“.

Във втората половина на 2023 г. цялата TAG изнесе в отделно дружество всичките мобилни кули в групата. Те включват само физическите обекти, без активното оборудване. След което новата фирма беше листната на фондовата борса във Виена. Според TAG ефектът върху оперативната дейност е минимален, но това позволява на групата да намали своя дълг с 1 млрд. евро.

Тази редукция не е отразена в таблиците във финансовия отчет и за 2023 г. компанията-майка на „А1 България“ има общо задължения от 2.6 млрд. евро. Нивата са сравнително по-ниски спрямо тези на United Group (собственикът на „Виваком“) и телеком активите на PPF Group („Йеттел България“).

The post „А1 България“ през 2023 г.: Стабилен растеж и отделянето на мобилните кули appeared first on TechTrends България.

Мобилните приходи вече не са достатъчни, за да гарантират комфортни маржове. Резултатите на „Йеттел“ за изминалата 2023 г. показват точно това. Само напълно конвергираните телекоми с пълни пакетни предложения и добре развити, както мобилни, така и фиксирани услуги ще могат да отчитат стабилен растеж.

2023 г. беше белязана и с обявената продажба на основния дял на телеком звеното на PPF Group, в което влизат българските „Йеттел“ и „ЦЕТИН“. Сделката беше обявена през август и получи пълно одобрение от антимонополните регулатори през февруари 2024 г. Затова продажбата не влезе в отчета на компанията-майка, но по-важното е, дали с промяната на акционерните дялове тя ще продължи да публикува редовно своите финансови резултати. Документите за 2023 г. показват и причината за сделката – високата задлъжнялост на телеком групата и опитът за оптимизиране на портфолиото на чешкия фонд.

Позитивно за приходите, но не и за печалбата

Приходите на „Йеттел България“ се повишават с 10% на годишна база до 503 млн. евро за цялата 2023 г. Това се дължи най-вече на спорната индексация на база инфлацията, която трите телекома предприемат за съществуващите си договори трета година поред. Затова не е изненада, че средномесечния приход от абонат (ARPU) също се увеличава. Средната за 2023 г. стойност е 11.6 евро, като в последното тримесечие достига 11.8 евро.

Повечето приходи от абонат обаче идват при леко понижение на цялостната клиентска мобилна база. Тя се свива с 1.9% до 3.23 млн. потребителя, ако включим и автоматизираните SIM карти (т.нар. M2M – банкомати, касови апарати и др.). Понижението на тези със стандартни абонаментни планове е в рамките на 1.1% или 2.3 млн.

Компенсацията им е частична с клиентите на новите фиксирани услуги. За цялата 2023 г. „Йеттел“ е успяла да привлече 35 хил. клиента на платена телевизия. Което е доста добър резултат, като се има предвид, че компанията тръгна от нулата. При фиксирания интернет, телекомът отчита ръст от над 65% спрямо 2022 г. През изминалата година, „Йеттел“ вече разполага с 69 хил. абоната срещу 42 хил. спрямо предходната. На база на данните от 2022 г. от Комисията за регулиране на съобщенията (КРС) това поставя компанията като третия по големина интернет доставчик на дребно, след елиминирането на „Булсатком“.

Тези мерки обаче не са достатъчни да се повиши печалбата на „Йеттел“, за разлика от другите два големи оператора. Печалбата преди лихви, данъци и амортизации (EBITDA) се понижава с 3.8% до 151 млн. евро спрямо 2022 г. Обяснението е просто – повишаване на оперативните разходи. През 2023 г. те са 352 млн. евро срещу 299 млн. евро през предходната година. Това прави увеличение от 17.7% или малко под два пъти над отчетената инфлация от Националния статистически институт за изминалата година.

Допълнителните разходи

Йеттел“ също така плати 22 млн. евро за допълнителните честотни ленти в 700MHz и 800MHz. Този заветен спектър беше най-накрая раздаден, след повече от десетилетия спорове между телекомите, регулаторите и Министерство на отбраната. Въпреки, че инфраструктурата от няколко години е отделена в отделното дружество „ЦЕТИН“, в „Йеттел“ останаха лицензите за радиочестотите. Което идва и със съответните допълнителни разходи.

Затова капиталовите разходи или инвестициите на оператора нарастват от 31 млн. евро на 56 млн. евро през 2023 г. Огледално противоположна е ситуацията с тези на „ЦЕТИН“. През 2022 г. те са 51 млн. евро, докато през изминалата година се понижават до 39 млн. евро. Това може да се обясни с това, че „ЦЕТИН“ отговаря за модернизацията на мобилната мрежа към 5G и през изминалата година се забелязва забавяне в тази посока.

В таймлайна за разпределение на честотите в презентацията на PPF Group е посочено, че се очаква допълнителен търг в спектъра от 1 800MHz през 2024 г. Това са останалите три ленти от две по 5MHz, които се освободиха след фалита на „Макс телеком“ и връщането им от наследника „Ти.Ком“, както и освобождаването на по-малката от „Булсатком“.

Ефектите на продажбата

Продажбата на основните активи на телеком групата на PPF Group на арабската Etisalat (e&) ще доведе до някои значителни промени. Тя ще бъде разделена на две – едното ще е съвместното дружество с новия мажоритарен собственик. В него ще се включват звената обекти на продажбата – Yettel и CETIN компаниите в България, Унгария и Сърбия, заедно с O2 и CETIN в Словакия. Чешките телеком дружества остават изцяло под шапката на PPF Group.

Сделката е за 2.15 млрд. евро, като има специална клауза, новото съвместно дружество да постигне определени, но не обявени публично, финансови резултати в рамките на три години. Ако успее, PPF Group ще прибере още 350 млн. евро, но ако не се случи, ще трябва да върне 75 млн. евро.

Телеком групата на PPF Group има значителни дългове общо за 4.395 млрд. евро. Те нарастват с 294 млн. евро, главно заради придобивания на фиксирани оператори в Чехия, но не се водят на самите дружества, а на групата. Така, Etisalat плащат 2.15 млрд. евро и де факто наследяват дружества с общи дългове в размер на 4.105 млрд. евро. Самите PPF Group успяват да погасят задълженията на чешкия CETIN, както и част от лихвите на регионалния O2.

The post „Йеттел“ през 2023 г.: Лек ръст на приходите и вече във фиксираните услуги appeared first on TechTrends България.

Българските телекоми активно подготвят почвата за подобно нещо. Отново „Виваком“ направи и първата по-крайна стъпка или по-скоро техният собственик United Group. Балканската група обяви, че продава мобилните кули на три от своите подразделения – в България, Хърватска и Словения за 1.22 млрд. евро. Те бяха отделени от местните телекоми в различно дружество – TowerCo към края на 2022 г.

Сделката е показателна по много начини. Така, „Виваком“ се оказва първият оператор в страната, който ще разчита на изцяло външна компания да развива мобилната му мрежа в рамките на т.нар. „последна миля“. Самата трансакция се случва само няколко месеца след интеграцията на мобилните кули на „Булсатком“, които United Group придоби през бизнесмена Спас Русев, когато той купи сателитния оператор. Останалите два големи телекома вече са разделили част или цялата инфраструктура от основния си бизнес.

В същият момент, малките оператори натискат големите за споделяне на мрежите, за да могат да изградят виртуални мобилни услуги (т.нар. MVNO). И на последно място, продажбата загатва за тежестта на дълговете, които United Group натрупа през последните няколко години.

Сделката – параметри и причини

От официалното становище на балканската телеком група става ясно, че продават целия си бизнес с мобилните кули на три от пазадите си – България, Хърватска и Словения. В края на 2022 г. те бяха отделени в специално подготвена за това компания – TowerCo. Още в отчета си за първото деветмесечие United Group отбелязва, че този процес е завършен и оттук, групата ще търси допълнителна монетизация на мобилната си инфраструктура.

Сделката е за 1.22 млрд. евро, които ще бъдат платени в налични пари. Тоест, няма да участва дълг, облигации или дялово финансиране. Купувач е Tawal – инфраструктурното звено на саудитската Saudi Telecom Co Group. Той ще придобие всичките 4 800 мобилни кули разположени на трите пазара в България, Хърватска и Словения. От балканския телеком обявиха, че Tawal се е ангажирал да увеличи с 40% или с около 2 000 кули през следващите 20 години. С други думи – да продължи да развива мобилната инфраструктура, а основен клиент ще бъдат операторите на United Group.

Балканският конгломерат в момента търси допълнителни източници на приходи и ударен свеж капитал. Причината, до голяма степен се дължи във високата задлъжнялост на United Group. Целият дълг на групата към края на септември 2022 г. е около 5.7 млрд. евро, основно формиран от редица облигации. Първият транш датира от 2017 г. в размер на 1.35 млрд. евро, като от тях 325 млн. евро са останали и с падеж 1 юли 2024 г. Последната порция облигации е пусната през миналата година на два транша – 500 млн. евро и 480 млн. евро.

Целият този дълг се използваше за ударното разширяване – географско и секторно, в рамките на Балканския полуостров. Например през 2022 г. средствата от облигации финансираха сделката за гръцкия оператор Wind. Фактът, че придобиването на TowerCo от Tawal е изцяло в налични пари, показва, че United Group ще ги ползва за текущи нужди, неотложни инвестиции и най-вече – в изплащането на част от дълга си.

Тенденциите в сектора

Отделянето на част или цялата мрежова инфраструктура е тенденция, която тепърва ще се развива. Концепцията е ясна – телекомите търсят алтернативни източници на финансиране, оптимизация на приходите с аутсорсване на някои дейности или просто да успеят да монетизират допълнително изградената мрежа. В Европа, тази тенденция тече от известно време, като вече навлезе и на българския пазар.

При „Виваком“ просто се получи ударно и сравнително бързо, но за подобен развой по един или друг начин ще се приложи и от другите оператори. Буквално по следите на телекома върви „А1 България“, нейният собственик Telekom Austria Group обяви, че до средата на настоящата година ще бъде завършен процеса по отделяне на мобилните кули от компанията. Предвид скоростта с която беше завършена сделката между TowerCo и Tawal, може да очакваме, че същото ще постигне и другия български оператор, когато финализира отделянето.

Ситуацията е малко по-различна за „Йеттел България“. Техният собственик PPF Group отдели още преди две години цялата мрежова инфраструктура от оператора. Така се появи дружеството CETIN („Цетин“), което вече разполага с цялата физическа мрежа на Yettel в България, Унгария и Сърбия. В нея не влизат само кулите, но опорните кабели и управляващите системи (т.нар. MANO). Идеята е „Цетин“ в България да продава на „Йеттел“, но и на други потенциални клиенти.

Битката за MVNO

Настоящите развития стават интересни за местния пазар. От една страна имаме опитите на големите телекоми да завършат консолидационните процеси при фиксираните мрежи. От втора – все още да се въздържат от отварянето на мрежите на малките за развитието на мобилни виртуални оператори (MVNO). От трета, отделянето на инфраструктурата създава потенциални предпоставки точно за това – да се продава на трети компании.

Показателно за обърканата ситуация е начинът по който „Булсатком“ предаде своята инфраструктура на „Виваком“. Това стана чрез придобиването на бизнесмена Спас Русев на сателитния оператор. Самият предприемач обаче финансира сделката с кредит от United Group, в замяна на който след влизане във владение на „Булсатком“, компанията трябва да предаде своята мрежа на „Виваком“. В нея влизат и мобилните кули на сателитния оператор.

Факт е, че сделката с Tawal става няколко месеца, след като TowerCo получава базовите станции на „Булсатком“, като условие за погасяване на заема на Спас Русев. С други думи, трансакцията на сателитния оператор се явява като допълнителен „подсладител“ за по-голямата продажба.

В същия момент, „Булсатком“ обяви, че има желанието да ползва инфраструктурата на „Цетин“ за да пусне собствена мобилна услуга. По този начин ще даде и търговски смисъл на отделянето на компанията от „Йеттел“. Както и ще създаде потенциално добър прецедент за развиване на MVNO. Има една малка уловка – лицензите за честотите все още са притежание на самия мобилен оператор. Тоест, няма как да се получи MVNO, без разрешението на „Йеттел“. Именно заради това, малките оператори водят битка с телекомите и регулаторът през съда, за да може да допуснат създаването на истинско MVNO в България.

Тенденцията в крайна сметка е, че два от българските телекоми вървят към аутсорсване на мобилната си инфраструктура. Фиксирната в същия момент ще е по-скоро обект на продажба на едро, като най-ценна в това отношение са опорните кабели. Точно заради тях, „Виваком“ проведе редицата придобивания през последните две години, а United Group подготвиха почвата за изграждане на единен интернет доставчик от II ниво.

The post Началото на българския телеком аутсорсинг appeared first on TechTrends България.

Финализирането на целия процес беше постигнато на 22 юли, когато в Търговския регистър бяха вписани промените във „Виваком“. От телекома днес изпратиха официалното им потвърждение в прессъобщение разпространено до медиите, като обявиха, че сделката е финализирана окончателно на 31 юли. Почти целия борд на директорите е подменен, но няколко ключови фигури от досегашните собственици и мениджъри в компанията остават в нея.

По информация на източници на „Капитал“ тя е на стойност около 1.3 млрд. евро. Източници на TechTrends посочват, че тя е между 1.2 и 1.3 млрд. евро. Пред бизнес медията предишният вече собственик Спас Русев потвърди за подобна сума, като още добави, че в нея би трябвало да влиза и погасяването на значителните задължения на „Виваком“ на стойност 400 млн. евро (два залога с общо четири кредита). Към 31 юли те продължават да стоят активни в Търговския регистър, но това не изключва възможността в бъдеще да бъдат заличени.

Рокадите

Влизането в собственост на United Group е най-видна в подмяната на Надзорния съвет. Към него се присъединява Виктория Боклаг, която е главен изпълнителен директор на балканската група. Сред другите нови попълнения е сръбският бизнесмен Драган Шолак, който е основател на United Group.

Другите двама нови в Надзорния съвет са от британския фонд BC Partners, които са мажоритарни акционери в балканската група. Това са изпълнителния директор Николоас Статопулос и Стилианос Илиа, който заема длъжността управляващ директор.

Запазването на ключови лица

В Надзорния съвет място си запазва доскорошният основен акционер във „Виваком“ Спас Русев, който остава негов председател. По-важният елемент е, че размествания на оперативно ниво няма записани в Търговския регистър към 31 юли, а според източници на TechTrends такива не се предвиждат поне в краткосрочен план.

Атанас Добрев продължава да е главен изпълнителен директор, както и представителя на компанията пред институциите. Той запазва поста си при три смени на собствеността, като е на него от юни 2013 г. Преди това, Добрев беше главен финансов директор във „Виваком“.

Няма размествания и в Управителния съвет на телекома. В него освен Добрев фигурират останалите ключови директори на компанията – Радослав Златков, главен технически, Димитриос Лиупис, главен маркетинг и Асен Великов, главен финансов. Това предполага, че най-вероятно те ще запазят позициите си в управлението на „Виваком“.

За United Group

United Group е основана първоначално като кабелния оператор SBB в Сърбия от Драган Шолак, като постепенно развива услугите си в голяма част от страните от бивша Югославия. По отношение на предоставяне на телекомуникационни такива, компанията оперира в Сърбия, Словения, Босна и Херцеговина, а от тази година, групата придоби Tele2 в Хърватска.

United Group разполага и с медийно звено наречено United Media. То оперира във всички изброени пазари плюс Северна Македония. Няма да е изненада ако в средносрочен план, United Media навлезе и в България.

По този начин, и с добавянето на „Виваком“ United Group формира истински балкански телеком. Амбициите им за разрастване може да се увеличат допълнително, като в момента групата се опитва да придобие T-Mobile в Румъния. Там United Group предлагат съвместна оферта с PPF Group на чешкия милиардер Петр Келнер, който е собственик на „Теленор България“ и също изгражда амбиции за създаването на регионален телеком.

The post United Group официално е новият собственик на „Виваком“ appeared first on TechTrends България.

Последната стъпка е финализирането на самата сделка и плащането на парите. Тя се оценява на 1.2-1.3 млрд. евро, като United Group вече пласира две емисии облигации, за да може да я финансира. С приключването на трансакцията ще стане ясно, дали ще бъдат погасени всички дългове и запори на телекома.

Сливането между „Виваком“ и United Group ще създаде истински регионален оператор, който да разполага с ресурси за участие във всеки сегмент на пазара. Българската компания е доста конвергирана, като предлага мобилни, фиксирани, сателитни услуги, бизнес приложения и много други. United Group разполага със собствено медийно дружество, което предлага ТВ съдържание в редица балкански страни.

Брюксел не вижда проблем

В официалното прессъобщение на ЕК се посочва, че сделката няма да предизвика проблеми или предизвикателства в конкуренцията в сектора и в Югоизточна Европа. Причината е, че дяловете в различните сегменти и държави на двете компании ще останат непроменени. Тя няма да доведе до изменения на структурата на пазара за платена интернет телевизия (IPTV) в България, като в нашата страна продължават да функционират силни конкуренти.

ЕК допълва, че потенциалното комбиниране на дейностите и възможностите на „Виваком“ и United Group по отношение на телеком услуги и медийно съдържание няма да създаде проблеми. Затова, Брюксел дава разрешението си за сделката.

Ключовият въпрос

Остава неразрешен ключовият въпрос – дали United Group ще погаси всички дългове на „Виваком“. Отговорът ще стане ясен през следващите седмици. Сделката се очаква да се финализира нормално, предвид факта, че коронавирус пандемията не е засегнала силно телекомуникационния пазар. Ако трябваше да има забавяне, то щеше да дойде по линия на регулаторите. Решението на ЕК, дойде само с няколко дни закъснение и премахна това опасение. Най-вероятно сделката ще бъде финализирана до края на юни, но е възможно, това да се случи и доста по-рано.

„Виваком“ има няколко големи задължения. Първият е в размер от 345 млн. евро, който беше изтеглен през 2018 г. за погасяване на облигациите емитирани на Дъблинската фондова борса. Има втора кредитна линия от револвиращ 15 млн. евро заем, който се ползва за оперативни нужди.

Това не са единствените дългове, тъй като „Виваком“ има сложна структура на собственост. В следващото дружество, което притежава телекома „Вива Телеком България“ има банков кредит от 240 млн. евро към руската ВТБ, с които беше финансирана предишната продажба на оператора. Тази компания има и наложен в размер от 963 млн. лева (492 млн. евро), които са свързани покрай фалита на Корпоративна търговска банка (КТБ).

За да може, „Виваком“ да се освободи от всякакво дългово бреме, трябва да бъдат платени към различни кредитори общо около 1.07 млрд. евро. Ако бъде погасена цялата сума, то тогава от 1.2-1.3 млрд. евро ще останат средства за плащане на комисионни на финансовите посредници и консултанти, както и минимален марж за настоящите собственици.

The post ЕК даде „зелена светлина“ за сделката за „Виваком“ appeared first on TechTrends България.

United Group прибягва до разрешението на ЕК, поради факта, че разполага с телеком активи в две други страни на Европейския съюз – Telemach в Словения и Tele2 в Хърватска. Групата разполага с подобни бизнеси още в Сърбия, Черна гора, Македония и Босна и Херцеговина. Компанията притежава и медийна група United Media, която оперира в почти всички изброени държави без Македония.

Трансграничния характер в рамките на ЕС на сделката налага одобрението ѝ да премине през ЕК, а не само през българските регулатори в лицето на Комисията за защита на конкуренцията (КЗК). Последната най-вероятно ще даде своя анализ и мнение към Брюксел по случая, но няма да има последната дума.

Сделка, параметри и финансиране

United Group обяви още през ноември 2019 г., че придобива най-големия по приходи телеком в България – „Виваком“. За сделката се спекулираше от май миналата година, но беше потвърдена официално през есента. Точните параметри също не бяха оповестени публично, но експерти и източници от индустрията я поставяха в рамките на 1.2 млрд. евро.

Тази сума беше индиректно потвърдена през януари 2020 г., когато United Group осигури финансиране за сделката. Групата обяви, че пласира две емисии от облигации от 1.22 млрд. евро и 575 млн. евро съответно. Първата ще се използва за да се плати придобиването на „Виваком“, а с втората ще се рефинансират предишни задължения. В цената най-вероятно влизат и настоящия дълг на българския оператор в размер от около 360 млн. евро (един голям заем от 345 млн. и един оперативен за 15 млн. евро).

От документите подадени към ЕК, става ясно, че сделката с българския телеком ще се осъществи през специално създадено местно дружество – „Юнайтед Груп България“. То е регистрирано през октомври 2019 г., когато явно е постигнато съгласие между настоящите и бъдещи собственици на „Виваком“. Зад него седи компанията отговорна за словенското звено на United Group – Slovenia Broadband, регистрирана в Люксембург.

Причината за този избор е да може сделката да бъде осъществена между две компании от ЕС. United Group е основана от сръбския бизнесмен Драган Шолак през 2000 г., като кабелен оператор. Постепенно тя се разраства в рамките на целите Западни Балкани и страни от бивша Югославия. Експанзията е подкрепена от различни финансови инвеститори, като Шолак преминава на заден план като миноритарен акционер. В момента британският фонд BC Partners държи мажоритарния дял, а доскорошният основен собственик – щатският KKR остана с миноритарен такъв.

По пътя на балканския телеком

Ако Брюксел даде зелена светлина на сделката, United Group ще разполага с първия си истински телеком в портфолиото си. Операциите на групата са основно в сферата на доставката на ТВ и интернет, както и разполагат с медийната компания United Media. Последната разполага с около 31 собствени телевизионни канала и няма да е изненада ако след време се появи и в България. Причината е, че United Media в момента оперира във всички пазари, на които групата е стъпила – от Словения до Македония.

Амбициите на United Group не спират с „Виваком“. Дружеството в момента се опитва да придобие и един от водещите румънски телекоми – Romania Telekom от гръцката OTE, която е част от германския гигант Deutsche Telekom. Това е голям залък за трансбалканската група, затова информацията засега е, че преговарят заедно с PPF Group. Инвеститорският фонд, зад който седи чешкият милиардер Петр Келнер, също разполага с голямо телеком портфолио в региона. През 2018 г. той придоби всички активи на норвежкия гигант Telenor в Централна и Източна Европа, включително българския „Теленор“.

В момента Келнер очаква одобрение на сделката на PPF Group с медийната група CME, която също оперира в региона. Тя преминава в момента през одобрението на европейските и потенциално щатските антимонополни регулатори, като част от Timer Warner, сега собственост на AT&T. Някои политици в САЩ виждат в лицето на Келнер силни китайски връзки, но без достатъчно солидни доказателства.

При финализиране на всичките три сделки, на Балканите ще властват две големи телеком регионални групи – United Group и PPF Group. Те ще разполагат със значителен конвергентен ресурс и комбинация от мобилни и фиксирани операции, заедно с медийно съдържание в повечето държави в Централна и Югоизточна Европа.

The post United Group чака одобрение от ЕС за сделката с „Виваком“ appeared first on TechTrends България.

Това не е обезателно лоша новина за „Виваком“. Българският телеком разполага с общи задължения от над 360 млн. евро към отделни банки, като по-голямата част от парите бяха използвани за рефинансирани на предишни борчове. GlobalCapital потвърждава тезата, че в цената, която United Group ще плати за оператора, включват и дълговете, които той има.

Облигациите, които пласира United Group засега са обвързани изцяло с тях и не директно с българското дружество. Причината е, че сделката още не е финализирана, като се очаква одобрение от Комисията за защита на конкуренцията, което трябва да бъде готово най-късно до средата на годината.

Това не е гаранция, че впоследствие United Group няма да се опита да изтегли друг мостов заем, за да рефинансира новите си задължения (по подобие на гръцката OTE и „Глобул“ през 2013 г.) или да използва свеж ресурс от „Виваком“ за тази цел.

Детайлите по облигациите

Средствата, които бъдещия нов собственик ще осигури ще бъдат под формата на книжа за 1.05 млрд. евро и още 170 млн. евро чрез специфичните payment-in-kind (PIK) облигации. Допълнително, групата ще се опита да набави още една емисия дълг за 575 млн. евро, която има за цел да рефинансира предишни задължения, които са с падеж през 2022 г. Последното действие има за цел да облекчи във времето общите плащания по различните книжа, които United Group е емитирала и реално няма да са в нейна допълнителна тежест.

Американската банка JP Morgan е основната институция, която предоставя големия заем за 1.05 млрд. евро, като към нея се присъединяват KKR Capital Markets (миноритарен собственик на United Group – бел. ред.), швейцарската Credit Suisse и френската Credit Agricole. Вторият дълг от 575 млн. евро ще бъде осигурен от Banca IMI, BNP Paribas, Credit Agricole, Credit Suisse, KKR, Morgan Stanley и UniCredit. Това показва информацията на GlobalCapital, които допълниха, че в между понеделник и сряда United Group е представила офертите си в основните финансови центрове на Европа – Лондон, Париж и Франкфурт.

Според източници на „Капитал“, специфичните PIK облигации се емитират от Summer BidCo, които са част от BC Partners или мажоритарните собственици на United Group. Тезата на българското издание е, че тази част от дълга ще остане в рамките на цялостната група и няма да повлияе толкова на общото ѝ състояние.

Причините за новите задължения

Действията на United Group са обосновани, защото сделката, която правят с „Виваком“ е доста мащабна за тях. Ако тя бъде одобрена и българския телеком се влее в групата, то той ще съставлява около 32% от приходите на обединеното дружество. Това е нож с две остриета.

От една страна, дава спокойствие на инвеститорите при отпускането на такъв голям дълг, предвид факта, че United Group ще разполага със стабилен и достатъчно перспективен актив. Това е основната причина, кредитният ѝ рейтинг да не се понижава, въпреки емитирането на нови задължения. Втори фактор за това е, че групата успя да изплати милиарди емитирани облигации през 2019 г. От друга страна, „Виваком“ може да се окаже основния източник при погасяването на задълженията. Било то с постепенно взимане на средства от телекома или с потенциалната му препродажба.

United Group е до голяма степен в позицията на PPF Group (собственик на „Теленор“ в България). Разполагат с големи телекомуникационни активи в региона, между които тепърва трябва да развият синергична дейност. В Западните Балкани, групата има силно присъствие във доставките на фиксирани услуги, както и собствена медийна компания – United Media. С придобиването на „Виваком“ те ще разполагат с пълноценен телеком, който могат да допълнят със собствено или лицензирано съдържание.

The post United Group емитира нов дълг за сделката с „Виваком“    appeared first on TechTrends България.

По информация на TechTrends още от декември месец, щафетата трябваше да поеме британски фонд, който да изкупи голяма част от дълга и след това да го трансформира в акционерна собственост. Това става тъй като за обезпечение на кредита е заложено предприятието. Ситуацията изглежда се променя в последните седмици с влизането на неочакван играч – държавата.

Финансовите операции

Вестник „Капитал“ в напоителна статия разказва за прехвърлянето на задълженията на редица кредитори и тяхното излизане, както и влизането на Българската банка за развитие (ББР). Така, според информацията на седмичника, британският фонд Blantyre Capital изкупува кредита предоставен на „Булсатком“ от Deutsche Bank, Citi и Raiffeisen Bank.

Първите две институции първо продават своите вземания на Bank of America Merrill Lynch, които впоследствие отиват при британците. След тези операции Blantyre Capital вече притежава над 50 млн. евро вземания от общо 85 млн. евро кредит предоставен на българския оператор.

Британският фонд Blantyre Capital е изкупил основната част от 85 млн. евро дълг на оператора

Останалите около 30 млн. евро задължения първоначално са към KBC Group и Европейската банка за възстановяване и развитие (ЕБВР). Източниците на „Капитал“ потвърждават, че ББР вече е изкупила дела от 10 млн. евро на KBC и около 7 млн. евро от този на ЕБВР. След тези транзакции, задълженията, които ще притежава българската банка са приблизително 17 млн. евро, европейската институция – около 14-15 млн. евро, а Blantyre Capital – 50 млн. евро.

Оттук започват спекулациите на „Капитал“, че ББР ще изкупи дълга, който притежава британския фонд. Потвърждение за подобен ход засега няма. По информация на TechTrends, през декември, Blantyre Capital са опипвали почвата и са планирали да влязат в собствеността на „Булсатком“ при това като мажоритарен акционер. Включително са разполагали и с конкретен бизнес план за развиване на дейността на оператора. От средата на януари, информацията за Blantyre Capital и техните действия в България обаче секва.

Влизането на Българската банка за развитие може да промени плановете за собствеността на „Булсатком“

Дали влизането на ББР променя плановете на британския фонд е все още рано да се каже. Възможно е наистина българската банка да отправя предложение за изкупуване на останалата част на дълга и така да си осигури мажоритарно участие. Но остава и варианта, в който Blantyre Capital изкупува вземанията на ЕБВР и придобива основния дял от собствеността.

Това, което за момента е ясно, по данни на „Капитал“, засега триото от кредитори ще влезе в управлението, с което ще отпише задълженията и ще осигури допълнителни 50 млн. лева за оперативна дейност. Може обаче да предстоят бъдещи преструктурирания на собствеността.

Плановете на Blantyre Capital

По информация на TechTrends, първоначалните планове на Blantyre Capital след като поеме контрола над „Булсатком“ е да фокусира изцяло дейността на оператора в една посока. Тя включва ориентирането основно към предоставянето на ТВ и интернет услуги. Компанията е лидер в първия сегмент с над 625 хил. абоната, повечето от които получават ТВ сигнал през сателит. В сферата на доставките на фиксиран интернет, „Булсатком“ има нелоши позиции с над 156 хил. клиента, показват данните на Комисията за регулиране на съобщенията (КРС) за 2017 г.

Развитието на мобилната мрежа, което беше замразено, в този сценарий ще бъде прекратено и най-вероятно компанията ще върне лиценза за лентата от 2x5MHz в 1800MHz на КРС. По този начин в този спектър ще се освободи необходимия ресурс от 2x15MHz, който са заявили трите основни телекома – A1, „Теленор“ и „Виваком“. Той ще може да бъде разпределен лесно и без търг. Освен ако остатъците на фалиралия „Макс Телеком“ – дружеството „ТиКом“ не предяви претенции за допълнителен спектър.

Какво е планирал Blantyre Capital за вече изградената мобилна мрежа няма точна информация. Фокусът на фонда ще падне изцяло към развитието на ТВ и интернет услуги. Развитието на оптична мрежа и предлагането на комбинирани пакети ще са основните действия на „Булсатком“, ако Blantyre Capital поеме руля.

Точни детайли по намеренията на британците за инвестициите липсват. Но най-вероятно след изкупуването на дълга и наливането на оборотни средства, няма да последва финансиране на други големи проекти. Крупни придобивания няма да се очакват, а целта е да се избият вече вложените средства.

Инвестициите ще са в посока засилване на портфолиото от съдържание, качеството и обвързването на ТВ и фиксираната интернет услуга. Последното означава пакетни предложения, като по този начин да се увеличи добавената стойност и съответно крайната цена за потребителите. Именно, поради тази причина, ако има инвестиции, те ще са в посока развитие на оптичната мрежа и интернет телевизията (IPTV).

Бъдещето на сателита

Независимо дали „Булсатком“ ще остане в ръцете на Blantyre Capital или пък ББР ще натисне да влезе еднолично, бъдещето на сателита е извън дружеството. То е отделено във фирмата „България сат“, където се намират и задълженията към американската държавна Exim Bank на стойност 155 млн. долара, както и към Space Systems/Loral и Deutsche Bank от 33 млн. долара.

Сателитът Bulgaria Sat-1 остава извън сделката и в ръцете на Максим Заяков

Тук, „Капитал“ обявява, че Максим Заяков, който е основният двигател на развитието на сателита, ще получи едноличен контрол върху дружеството. Пред бизнес изданието обявява, че от средата на миналата година вече не се занимава с „Булсатком“ и се концентрира изцяло върху управлението на „България сат“. Което ще е нелека задача, предвид големите задължения и трудността да се намерят клиенти, които да ползват пълния капацитет на иначе вече намиращия се в орбита сателит.

Лошата новина е, че пред „Капитал“, настоящият преструктуриращ директор на „Булсатком“ Макс Зиф потвърждава, че споразумението между ТВ оператора и „България сат“ за използване на спътника, ще бъде прекратено. Така единствения сигурен до момента клиент отпада.

Първият български сателит остава с огромен дълг и без клиенти

Заяков е един от съоснователите на ТВ оператора. Втората голяма личност зад „Булсатком“ е Пламен Генчев. Той остава в компанията, макар и вече с миноритарен дял. Двамата, приблизително са си поделяли 60:40 управлението и собствеността в „Булсатком“. Последният ключов играч от основаването на оператора е дългогодишният маркетинг директор Тинко Тотев. Той напуска управлението на компанията заедно със Заяков през август миналата година. Така Пламен Генчев остава последният от оригиналното трио мениджъри.

Провалената сделка

Сагата около собствеността на „Булсатком“ се развива от няколко години. През април 2016 г. ЕБВР поема отговорността да се опита да намери изход от задлъжнялостта и неизгодното оперативно положение, в което се намира компанията. По информация на TechTrends една от най-фундаменталните опции, които са били обсъждани и са били водени преговори, е мащабно сливане между „Булсатком“, „Макс Телеком“ и „Нет 1“.

В края на 2016 г. се проваля опита за сливане на „Булсатком“ с „Макс Телеком“ и „Нет 1“

Подобен ход щеше да създаде дружество, което поне малко да може да се противопостави на трите основни телекома – А1, „Теленор“ и „Виваком“. Причината е, че ще може да се създаде оператор, който да е лидер на ТВ пазара, да разполага с мощна оптична мрежа за интернет и нелоша мобилна такава. Както и ресурс от 2x20MHz радиочестоти, които да използва за 4.5G.

Историята показва, че тази идея така и не се реализира. Това се дължи на няколко фактора. Слонът в стаята са огромните задължения на всяка една от фирмите. Освен 85-те милиона на „Булсатком“, „Макс Телеком“ имаше два кредита по 15.2 млн. евро към Първа инвестиционна банка, а „Нет 1“ – към същата институция две задължения за общо 38 млн. евро. Последните всъщност са револвирани заеми, които компанията получава през 2017 и 2018 г., след като преговорите се провалят.

Втората е, че обединяването на трите компании и преструктурирането им, така че да работят като едно дружество (или конвергиране) ще бъде дълъг, времеемък и доста скъп процес.

В крайна сметка, всичко това не се случи. Което доведе до фалита на „Макс Телеком“ и търсенето на алтернативни варианти за „Булсатком“. Пред финализирането на такъв за сателитния оператор сме на път да станем свидетели. Въпреки, че все още не е ясно, дали новият собственик ще е държавната ББР или лондонския фонд Blantyre Capital. Ако е втория, поне има яснота, какви ще са следващите действия спрямо работата на „Булсатком“.

The post Голямата рокада в „Булсатком“ appeared first on TechTrends България.