Личните куадкоптери са може би най-близкото, което е създавано през последните години, което може да определим като летяща кола. Една шведска фирма открива серийно производство на такива превозни средства. Очаквано или не, тя вече има поръчки до края на 2023 г., при това за 158 куадкоптера. Името ѝ е Jetson Aero – вдъхновено от класическата футуристична анимация „Семейство Джетсън“. Целта ѝ – да промени напълно представата ни за персонално придвижване, като позволи всеки един от нас да полети. При това, летящата кола да се управлява и поддържа лесно, да не пречи на останалите и да е безопасна.

Проблемите за летящите коли не са само технически. Както Jetson ни демонстрира успешно през последните години вече има достатъчно безопасни решения за подобни превозни средства. Основните пречките в момента са по-засилените правила за въздухоплавателните такива. Персоналните куадкоптери на Jetson влизат в категорията на малки самолети, според настоящата регулаторна наредба. Което включва със себе си сертификационни курсове, не само за превозното средство, но и за самия пилот, както и различни рестрикции на полетите.

Вместо колела – перки

Jetson One не прилича толкова на летяща кола, а по-скоро на голям дрон тип куадрокоптер с място за един пилот. Вместо колела на четирите краища на превозното средство са разположени големи перки. Шасито е… просто шаси, скеле с конструкция от свръхлека алуминиева сплав и карбон. То е комбинирано от предпазна рамка, изградена по технология от състезателните рали автомобили.

Конструкцията е допълнително обезопасена като външната ѝ рамка обхваща голяма част от перките. Така се предотвратяват потенциални инциденти при кацане или работа на земята. Задвижването на Jetson One е от електрически двигател с максимална мощност от 88KW, а батериите са познатия ни тип от потребителската електроника – литиево-йонни.

Куадкоптерът Jetson One тежи забележителните 86 кг., дълъг е малко под 2.5 метра, широк е метър и половина и малко над метър висок. Пилотът трябва да бъде до 95 килограма. Jetson One позволява полет до около 20 минути при максимална скорост от 102 км/ч. Последната е софтуерно ограничена, което предполага, че превозното средство може да развива и по-висока такава. От шведската компания не посочват максималният му пробег, но на база на по-горните данни може да заключим, че е около 34 км.

Безопасността на фокус

Освен конструкторските елементи за безопасност, имплементирани в дизайна на куадкоптера, Jetson One включва различни други технологии. Управлението се осъществява чрез джойстик и ръчка за газта, подобно на изтребителите. Към него имаме допълнителна система за автоматично зависване над земята. То не изисква от пилота да използва контролерите за управление. Jetson One разполага и с други системи за извънредни ситуации, както и три пъти резервиран бордови компютър.

Куадкоптерът е оборудан с LIDAR – лазерен сензор, който помага на летящата „кола“ да следи терена. Както и да избягва внезапно появили се препятствия. Сред другите интегрирани са специален парашут, който може да се разгърне доста бързо при загуба на височина. Jetson One може да лети безопасно ако загуби една от перките.

В продажба, но без наличности

Първият прототип излита през пролетта на 2018 г., а дебютната предсерийна машина прави това в средата на 2021 г. След различни тестове, Jetson Aero решава да я пусне в продажба.

Каудкоптерът на шведската компания навлиза в производство от 2022 г. Единичната бройка струва 92 хил. долара, като 22 хил. от тях са авансови, а останалите – при доставка на превозното средство. Плановете са да се произведат 12 Jetson One през настоящата година, като всичките те вече са предплатени. Клиентите включват потребители от САЩ, Швеция, Италия, Бразилия, Мексико, Испания и др.

Доста по-амбициозна е целта на шведската компания за следващата 2023 г. За тогава е планирано производството на поне 146 машини, като всички от тях са вече капарирани. Jetson все пак обещава, че ще успее да достави дори повече, като продължава да взима поръчки за 2023 г. Ще видим дали производството ще върви с темповете на растеж, които компанията планира.

Предизвикателствата

Освен мащабите на производство, другите предизвикателства ще са регулаторни. Все повече страни, като повечето от Европейския съюз, САЩ и др. вече имат основните законодателни рамки по темата. Те включват регистрационни и идентификационни режими, ограничителни и забранителни правила и много други. Предвид факта, че с пилота, Jetson One тежи около 180 кг, при евентуално произшествие може да се стигне до тежки наранявания, материали и други щети. Тези проблеми са известни и полагането на основите за регулаторна рамка ще ги решат напълно през следващите години.

Jetson One ще бъде доказателството дали летящите персонални превозни средства са практични и за какви цели. Или просто ще бъдат просто алтернативен начин за летене на ниски височини.

The post Jetson One – летяща кола с уловки и вече в производство appeared first on TechTrends България.

Българският стартъп за развитие на безпилотни товарни летателни апарати Dronamics подготвя борсов дебют на Българската фондова борса (БФБ). Това няма да стане посредством традиционния метод за първично-публично предлагане (IPO), поради ред причини. Използва се новия механизъм за финансиране на технологични компании BEAM на БФБ. Освен това, на борсата ще се предлага не през настоящето дружество на Dronamics, а през специално създадено такова – Dronamics Capital.

Причините за това са много. От една страна, компанията има идея и стратегия за доста по-сложна корпоративна структура. От друга, да се привлече финансиране без това да окаже голямо влияние върху основната компания. Плановете на Dronamics са в близко до средносрочно бъдеще да излязат на по-голяма борса с традиционно IPO.

Детайлите по предлагането

Аукциона за предлагане на BEAM пазара на Dronamics Capital ще се осъществи на 2 декември. Целта е да се привлекат 5.87 млн. лева, като се емитират 5.33 млн. акции с номинал от 1.10 лева. Това е максималният праг за привлечен капитал, който позволява платформата BEAM. За успешно, предлагането ще се смята ако бъдат записани около половината от тях – 2.67 млн. или да се привлекат 2.93 млн. лева. Посредник по сделката са борсовите консултанти от „Карол“, които осъществиха и първичното и вторично излизане на БФБ на Allterco.

Ключовият момент тук е новата компания Dronamics Capital. То ще държи дял в основното Dronamics Global, заедно с основателите и настоящите инвеститори. По този начин, инвеститорите през платформата BEAM ще получат дялове на участие във фирма, която притежава такова в самия Dronamics. Казано по-просто, новата компания ще се яви като отделен инвеститор в българския стартъп.

Dronamics Capital ще се управлява от трима души, които няма да получават заплата, а ще им бъде платено с акции. Така се избягват техкущите разходи за персонал. На пръв поглед изглежда интересен вариант, но има и уловки. Най-голямата такава е, че ако основната компания Dronamics Global привлече допълнително финансиране, тя ще бъде оценена при фиксиран таван от 125 млн. лева.

Това означава, че акциите, които инвеститорите са придобили в Dronamics Capital ще бъдат конвертирани към тази пазарна оценка, а не на база на реалната. Ако капитализацията след новото финансиране е например 200 млн. лева, то акционерите ще оценят своите дялове при 125 млн. лева. Тоест няма да е в съотношение 1:1 и ще получат повече акции.

При положение, че при следващ инвестиционен рунд оценката е по-ниска – например 100 млн. лева, тогава се включва друг механизъм за защита. Тогава се взима 80% от пазарната капитализация на база на която се конвертират акциите.

Бизнес модел и структура

Една от причините да се избере този сложен подход е структурата на стартъпа. Основната компания Dronamics Capital е регистрирана във Великобритания. Моделът е сходен с друг за сега доста усешене стартъп, който в края на неомври получи пазарна оценка от половин милиард долара – Payhawk. Вече негово дъщерно дружество е „Дронамикс ЕООД“, това е българската фирма, в която е концентрирана развойната дейност.

Към него добавяме Dronamics Airlines в Ирландия, което засега е само регистрирано за потенциална лизингова дейност. Стартъпът има вече две регистрации като авиолинии – в Канада и Австралия. Навсякъде, където иска, компанията да оперира ще трябва да прави подобни дъщерни дружества.

Изключение е Европейския съюз (ЕС), където с един лиценз може да се оперира в рамките на всички държави-членки. По него вече се работи, като това ще бъде специално направено звено в Малта. Защо е избрана островната страна? Защото има стимули и по-олекотена процедура по издаването на подобни разрешителни. Доста авиокомпании ползват Малта за регистрация на своята дейност в Европа.

Самият бизнес модел също не е от простите. Dronamics няма да продава просто товарни дронове и системата за управлението. Всичко ще се предлага под формата на услуга. Компанията реално ще притежава безпилотниците, ще изгради инфраструктурата и системите за управление. Тя ще обслужва карго поръчки от различни клиенти. Плановете на Dronamics са изгради 12 центъра в Европа на малки летища, които да обхванат цяла Европа.

Статус и планове

В момента компанията е в напреднала фаза на започване на своята дейност. Окончателният товарен дрон скоро ще полети за първи път, като през последните седем години са правени изпитания с различни по мащаби по-малки модели. Първият полет на безпилотник в реални размери се планира да се осъществи през следващите месеци.

Важни компоненти са споразуменията с летищата за изграждане на центровете на Dronamics, както и лицензите за оператор и спазване на регулациите. В Европа вече има единни правила за използване на дронове, включително и за големи такива, в каквато категория попада модела Black Swan (Черен лебед – бел. ред.) на компанията. Dronamics има споразумения с над 40 летища за изграждане на центрове в САЩ, Канада, Европа и Австралия. Това ще са и първите региони в които ще стартира услугата на компанията.

Dronamics сключи две големи стратегически споразумения. Едното е с германския логистичен оператор Hellman, а другото с американския доставчик DHL. Те трябва да са и първите клиенти на услугата на българския стартъп.

Новопривлеченият капитал ще се използва за довършване на развойната дейност и започване на производството на карго безпилотника. Както и за изграждане на първите центрове. Плановете са през 2022 г. да бъде формирана първата авиолиния за карго дронове, както и да бъдат осъществени първите полети за клиенти. Паралелно с това ще бъде изградена и производствена фабрика за безпилотниците. Намеренията са през 2023 г. Dronamics да започне да развива глобален бизнес.

(Обновено) София става дрон център

Няколко дни след обявеното IPO, Dronamics подписа споразумение с летище „София“ за партньорство. За момента то ще включва достъп на българския стартъп до инфраструктурата на аеропорта. На него, компанията планира да провежда тестовете на своите пълноразмерни прототипи, а в впоследствие и демонстрации на бъдещите карго полети и цялостната услуга. На летище „София“ ще бъде и официално показан първият серийно произведен дрон, което се очаква да се случи през следващите няколко месеца.

Споразумението е подписано между Dronamics и новият оператор на столичното летище SOF Connect. Негов основен акционер е Meridiam с 99% участие и австрийският строителен концерн Strabag с 1%. Те поеха контрола над летище „София“ през април месец, като концесията е за 35 години с изискване за инвестиции през целия период от 624 млн. евро.

The post Dronamics подготвя борсов дебют в България appeared first on TechTrends България.

Процесите, които бяха задвижени през последната година е преобръщането на морския транспорт към въздушен. Може пътническите полети да бяха замразени или понижени значително, но карго такива бележат повишено търсене. Това води до претоварване на летищата в техните карго зони.

Товарните дронове на българското дружество Dronamics изискват доста по-малко ресурси за поддръжка и могат да обслужват по-важните и експресни доставки. Логистичният оператор Hellman се надява да облекчи трафика и да им даде повече опции за доставки.

Спешно карго

Безпилотниците на Dronamics ще влязат в ролята на спешно карго. Те няма да заменят напълно товарните самолети, а по-скоро ще предоставят стоки, от най-първа и спешна необходимост. Като ваксини, резервни части за ключови машини, кръвна плазма, животоспасяващи лекарства и други. До голяма степен това се дължи на факта, че карго дроновете са с доста по-ограничен капацитет от по-големите си и пилотируеми събратя. Моделите на Dronamics могат да превозват до 350 кг на разстояние до 2 500 км. Обсегът им ги прави идеални за покриване на Европа.

„В момента виждаме голяма част от морския товарен транспорт да се преориентира към въздушен“, коментира Ян Клайнелащюс, главен оперативен директор на Hellman, в прессъобщение на Dronamics. „Това подчертава необходимостта от нови опции за пренос на карго“.

Той описва решението на българската компания Dronamics, като революционно в товарния бизнес. Клайнелащюс подчертава, че това не означава, че в бъдеще компанията ще премине изцяло на безпилотници. Hellman е глобален оператор, а дроновете ще се ползват най-вече за специализиран превоз в Европа. „За товарни полети в рамките на Европа те са важна добавка“, поясни той.

Развиващият се стартъп

Dronamics е българска компания основана през вече далечната 2014 г. и е един от малкото стартъпи с наистина иновативен и потенциален продукт. През първите шест години тя събираше средства и развиваше своя товарен безпилотник, който носи името Black Swan. През 2018 г. прототип на карго дрона прави първите си полети, а две години по-късно – в края на 2020 г. са сключени и първите договори за опериране от европейски летища. Black Swan се различава от различните безпилотници за доставки, като тези на Amazon и Google, с това, че той е специализиран да пренася по-големи товари на значителни разстояния. Серийният модел покрива споменатите параметри за транспортиране до 350 кг пратки на разстояние от 2 500 км.

Важен компонент са договорите с летищата, като през декември 2020 г. бяха подписани контракти в пет такива в Лиеж в Белгия, Бреша в Италия, Шьовде в Швеция, Сейнайоки във Финландия и Осиек в Хърватска. По думите на Свилен Рангелов, съосновател и главен изпълнителен директор на Dronamics до към лятото на 2021 г. те са увеличили споразуменията си. Общо са подписани споразумения с 39 летища в 13 европейски държави.

Плановете на Dronamics са да доставят 60 дрона през 2022 г., които да правят доставки за Hellman през вече споменатата верига от летища. Използват се стандартни двигатели, които са сертифицирани от регулаторите, както и няколко допълнителни системи за безопасност. Една от тях е кодиран сигнал за GPS навигация, който е по-издръжлив на смущения и заглушавания.

Партньорството между Dronamics и Hellman е ключово за българското дружество. То вече разполага с мрежа от летища, от които да оперират, а вече имат и първия си договор за оперативна дейност. Пандемията изигра важна роля за компанията, която предлага бързо и сравнително евтино решение за карго доставките.

The post Българската Dronamics ще доставя с дронове за германската Hellman appeared first on TechTrends България.

Някъде между тях са тези, които предоставят летене от първо лице – First Person View или FPV. Китайският лидер в потребителския сегмент DJI демонстрира първия хибриден дрон, който съчетава всички изброени качества в една машина.Това е DJI FPV. Дронът комбинира бързината на състезателните безпилотници, с лесната употреба и интегрираната камера на потребителските модели.

Възможности

Първата техническа особеност на DJI FPV е, че разполага с мощни мотори, които му позволяват не само да развива максимална скорост от 140 км/ч, но и да спира изключително бързо. Преминаването от 100 км/ч движение до пълно зависване става в рамките само на 2 секунди. Дронът разполага с три режима на работа.

Нормалният е предназначен за нови пилоти, които се учат да го управляват. При него, зависването е автоматично, както е включена и системата за засичане на препятствия. Ръчният режим на управление прехвърля цялата отговорност и пълния контрол на дрона на потребителя. При него системите за безопасност са изключени, както и автоматичното зависване при спиране на безпилотника. Последният режим е спортния. Той комбинира предходните два – позволява да се управлява дрона почти изцяло ръчно, но системите за безопасност работят при определени условия.

DJI FPV разполага с няколко задължителни функции, които са активни независимо кой режим сте избрали. Първите са ръчната спирачка и зависване, като двете могат да се активират по всяко време с натискането на бутон от контролера. Втората функция е автоматичното връщане на дрона от началната точка при загуба на връзка с пилота (т.нар. Return to Home). Последната е интегрираният ADB-S приемник, който предупреждава намиращите се в близост самолети или хеликоптери за присъствието на дрона.

Сензорно управление

Два аксесоара са ключови за DJI FPV. Първият са очилата за виртуална реалност DJI FPV Goggles V2, които са включени в комплекта. През тях пилотите могат да го управляват от първо лице, като картината им е буквално пред очите. Дронът може да изпраща картина на разстояние до 10 км, като това може да се случи през две честоти. Ако при едната има смущения и системите за предпазване от такива не сработят, се ползва резервната. Скоростта на трансфер на данни е 50 Mbps.

Пилотите ще могат да избират между две възможности за изглед. Стандартният режим е с резолюция 1 440×810 и избор за опресняване от 60 кадъра в секунда и 142 градуса зрително поле или 100 кадъра и 150 градусов ъгъл. При втория режим отново се запазва резолюцията, но се вдигат кадрите до 120, но забавянето на връзката може да достигне 28ms.

Другият ключов аксесоар, който не е включен в комплекта е сензорният контролер. Той наподобява джойстик на самолет и реагира на движението на ръката. Идеята е чрез него да се улесни управлението на дрона, особено в в ръчен или спортен режим. Контролерът се продава отделно и ще струва 199 долара.

Кадри от високо

Новият дрон на DJI разполага с камера с 4K резолюция, която снима с 60 кадъра в секунда или в HD формат (1080p) при 120 кадъра и четирикратно забавяне на картината. Тя е монтирана на физически стабилизатор (гимбал), който се комбинира и с дигитална стабилизация. Всичко това позволява да се получи ясна картина, като от видеоигра, без да има трептения и вибрации в нея.

Цената на DJI FPV е 1 199 долара, като в комплекта са включени дрона, очилата FPV Goggles V2, стандартен контролер, кабели за връзка и батерия. Сензорният контролер споменахме, че се продава отделно за 199 долара. Отделно DJI ще предлага и допълнителен пакет за 299 долара, който включва две резервни батерии и станция за тяхното зареждане.

The post DJI FPV е сред първите хибридни дронове appeared first on TechTrends България.

Поставянето на тези дружества в забранителния списък означава, че американски фирми не могат да сключват никакви сделки с тях без изричното разрешение от администрацията на Белия дом. Най-видния представител на тези санкции е Huawei, която беше поставена в него през май 2019 г. Ефектите за компаниите може да варира, като зависи изключително от преценката на щатските власти. Защото те решават с кого и какво може да се търгува.

Поводите

САЩ са поставяли под въпрос няколко практики на DJI под въпрос с времето. Една от тях е за данните, които събират нейните дронове и хипотетично може да предават на Китай. Вместо това, Вашингтон обвинява компания изнася технологии за репресивни режими и се използва за нарушаване на правата на човека в самата страна.

По-конкретно, DJI подпомага Китай да осъществява масово следенена определени групи хора в страната. Любопитно е обвинението, че производителят на дронове подпомага „нелегалното събиране на генетични данни“ от тези хора.

Дроновете на DJI е много вероятно да се използват в северозападната провинция Синдзян за следене на мюсюлманското малцинство уйгури. Бивши служители на китайската компания потвърждават, че има сключени стратегически партньорства за доставка на малките безпилотници, които се предоставят на местните управи. Те обаче се съмняват да се ползват толкова масово, колкото се твърди.

САЩ не прилагат толкова силни стандарти, когато дроновете DJI се модифицират от криминални и терористични групировки в Близкия изток в нападателно оръжие. В полеви условия, малките безпилотници могат да носят по една 40 мм мина, която да пускат над противника. Те имат доста ограничения, като радиус на действие, липса на кодировка на сигнала и др. спрямо истинските бойни дронове, но все пак могат да се ползват и като оръжие.

Ефектите от санкциите

Добавянето на DJI към забранителния списък за някои дойде като изненада, предвид факта, че компанията е лидер на масовия пазар за такива устройства. Колко тежки може да са последствията за нея зависи изцяло от преценката на администрацията на САЩ. Това може да се види в историята на санкциите срещу Huawei.

Когато технологичният гигант беше добавен към списъка, той получи да пъти по три месеца отсрочка от санкциите, за да може той и щатските компании да се адаптират към промените. След това, администрацията на Белия дом продължаваше да одобрява достъп до ключови компоненти и технологии за Huawei.

Но постепенно затягаше примката – първо прекъсна договора за лицензирана версия на мобилната палтформа Android и услугите на Google. Вашингтон постепенно разшири санкциите и отряза доставките на ключови компоненти като производството на собствени чипове за Huawei в тайванските заводи. Причината – в предприятията се използват американски машини.

Затова, китайското правителство инвестира милиарди долари в модернизирането на производствените мощности на шанхайската SMIC. От 18 декември и тя попада в забранителния на САЩ списък.

За DJI последствията може да не са толкова страшни, както бяха за Huawei. Все още не се знае точно от колко американски компании е зависим производителят на дронове. Първата, потенциална щета е ако бъде свалено приложението на DJI за управление на безпилотниците от онланй магазините на iOS и Android. Както отбелязахме – всеки един договор с американска компания вече ще преминава през одобрение на Вашингтон.

The post САЩ наложиха санкции на производителя на дронове DJI appeared first on TechTrends България.

Първите пет летища, от които ще оперират карго дроновете на Dronamics са Лиеж в Белгия, Бреша в Италия, Шьовде в Швеция, Сейнайоки във Финландия и Осиек в Хърватска. Амбициите на Dronamics са тази мрежа да достигне 35 летища в 11 държави, които да осигурят достъпни въздушни логистични услуги в цяла Европа.

„Черният лебед“

Основният компонент в това начинание е карго дрона Black Swan (черен лебед – бел. ред.). Той се разработва от Dronamics от самото основаване на компанията през далечната 2014 г. В авиационната индустрия процесът по създаване на летателен апарат, независимо дали е безпилотен или нормален е дълъг и продължителен процес. Шест години по-късно, компанията вече може да предложи бизнес модел, в който да използва своя дрон.

Самият Black Swan е сравнително компактен безпилотен самолет, който може да пренася полезен товар или карго до 350 кг на впечатляващата дистанция от 2 500 км. Конструкцията е доста опростена, традиционна компановка с нискоразположено дълго крило, витло и двигател в предната част на фюзелажа и неприбираеми колесници.

Според компанията, конструкцията на Black Swan е достатъчно здрава, за да може дронът да каца на по-неравни писти, които са по-лошо поддържани или не са модернизирани. Dronamics твърди, че разходите, времето за доставка и вредните емисии се намаляват с 80% спрямо традиционните карго самолети. Цената на един дрон е „по-малка от тази на спортна кола“, като по предишни оценки варира около 100 хил. долара.

Първите по-сериозни тестовете на Black Swan се провеждат преди две години. Прототипът е в мащаб 1:4 спрямо реалния модел и има размах на крилете от едва 4 метра. Серийният модел ще е доста по-голям и това го различава от дроновете за доставка, които разработват Amazon и Google например. Разликата е, че последните могат да разнасят доста по-малки товари на много по-скромни дистанции. Докато Black Swan на Dronamics се прицелва в карго самолетите.

Пълно оборудване

В петте летища от новата мрежа ще разполагат със специално стандартизирано оборудване и инфраструктура. Тя ще включва освен самите дронове, така и хангари за съхранението и поддръжката им, терминал за товаренето им, както и автоматизирана система за управление на полетите.

Едно от предимствата на безпилотните самолети е, че те се нуждаят от много по-малко персонал за да могат да оперират. Голяма част от полета също така е автоматизиран, което сваля напрежението от оператора, който отговаря за тях.

Големият радиус на действие на Black Swan му позволява бързо и лесно да покрие голяма част от Европейския континент. Затова и първите летища от мрежата не са избрани случайно. Това в Лиеж например осигурява доставка до всяка точка от Белгия до Беларус и България в рамките на 8 часа.

Очакваните ефекти

Най-големият ефект е бързото и евтино пренасяне на товари. Идеята за доставка в рамките на един ден е мечтата на всеки потребител, но само някои имат достъп до нея. Dronamics искат да осигурят подобни услуги на Стария континент при това на достъпна цена за различните търговци.

„Силата на логистиката отключва недостижими икономически стойности и възможности, особено в рамките на света след 2020 г.“, коментира Свилен Рангелов, съосновател и главен изпълнителен директор на Dronamics в прессъобщение. „Сега повече от всякога са важни доставките в рамките на деня, независимо къде се намирате“.

Рангелов допълва, че компанията е избрала Европа не само, поради факта, че Black Swan може да покрие целия континент, но и в разбирането на местните регулатори. Европейският съюз и Европейската авиокосмическа асоциация (EASA) са изиграли в развитието на идеята от регулаторна гледна точка.

Dronamics влиза в силно партньорство с петте летища. Които коментират, че безпилотните карго превози са бъдещето на този тип услуги. Доста е вероятно коронавирус пандемията да е форсирала идеята и сътрудничеството. Причината е, че покрай нея пътническите превози намаляват драстично, но много рязко се увеличава търсенето на карго такива. Дроновете са бърз и евтин начин да се отговори на новите реалности.

Dronamics още от самото начало се позиционираше като истински лидер и иноватор, тъй като почти никой преди шест години не разработваше безпилотни карго самолети. Партньорството и обявената летищна мрежа ще покаже дали идеята и реализацията им е толкова добра, колкото звучи.

The post Българската Dronamics стартира мрежа от летища за карго дронове в Европа appeared first on TechTrends България.

Тежката за целия свят 2020 г., покрай коронавирус пандемията, също изкарва на показ някои от предимствата на дроновете, като технология за различни дейности. Не само за доставка на храна, но и за дистанционна инспекция и дистрибуция на лекарства за болни. Затова не е изненада, че се очаква да дойде техния „златен век“.

Забързването в САЩ

Най-известният пример сме го разглеждали подробно в TechTrends. Това е Wing на Google – голям товарен дрон, който може да пренася това от 5 килограма и лети със скорост до 120 км/ч на 150 метра над земята. Обсегът му не се съобщава, но компанията вече е развила няколко тестови услуги по въздушна доставка в отдалечени градове в САЩ, Австралия и Финландия. Малкият товар го прави идеален за пренасяне на храна, книги, лекарства или покупки от първа необходимост.

По повод една година работа в малкото градче Крисчънсбърг в щата Вирджиния, Google пусна клип, в който потребители споделят опита си с услугата. През 2019 г. компанията получи одобрение от щатските регулатори за тестове на доставки с дронове и веднага започна да развива дейността си. Във видеото, хората от града споделят, че ако първоначално им се струвала услугата като екзотична, то по време на пандемията е била изключителна удобна и ключова за спазване на извънредните мерки.

В разгара на COVID-19 кризата, най-голямата верига хипермаркети в САЩ – Wallmart добави такава възможност за своите онлайн потребители в Гранд Форкс в щата Северна Дакота. Доставките с дронове се оперират от израелската фирма , която също получава разрешително от властите за подобна дейност.

Опитът в другите страни

В Африка безпилотните машини имат и по-ключова роля, като пренасят кръв за преливане на големи дистанции по-бързо, отколкото с традиционните методи за превоз. Системата се оперира от Zipline в Руанда. Швейцария, която е разположена в сърцето на Алпите е сред първите, които ползва дроновете за доставки по въздуха. Още през 2017 г. американската компания Matternet започва да изгражда система от безпилотници за разнасяне на пратки, като част от швейцарските пощи.

Китайската компания за електронна търговия JD.com започна няколко тестови проекта за подобни въздушни доставки в азиатската държава. Wing на Google започна да оперира първо в Австралия, където големите дистанции в малко населените региони са перфектни за тестване на подобни дронове. Въпреки това, там има известни критики към услугата. Като например, че безпилотниците са доста шумни и създават проблеми на гражданите.

Промяна на нагласите

Бързото издаване на разрешителни, ще позволи на все повече услуги и повече градове в Щатите да получат достъп до такива доставки. Федералната агенция по въздухоплаването (FAA) не е свалила критериите за такива разрешителни, но просто е оптимизирала и забързала процедурата. До голяма степен това се дължи на пандемията, което е прието със смесени чувства от индустрията.

Във всички случаи, безпилотниците се припознават, като ефективно средство за дейности, които доскоро са изисквали човешко присъствие, но могат да бъдат осъществени дистанционно. Освен за доставки, те се ползват още за инспекция и огледи на трудно достъпни места, като електропроводи, нефтени платформи и други.

Преди да говорим напълно за настъпването на техния „златен век“ им някои препятствия, които трябва да се преодолеят. Все още липсва достатъчно надеждна регулаторна рамка, която да може да намали до минимум потенциалните опасности, които дроновете могат да създадат. Като повреди и падането им на оживени места, шумовото замърсяване и опасността от сблъсък с големи самолети, ако преминат в близост до летища.

The post Идва ли златния век на доставките с дронове appeared first on TechTrends България.

Подобно на повечето заблуди и тази конспиративна теория има доста голямо зрънце истина. Реалността обаче е много по-различна от това, което се представя от противниците на 5G системите. Затова ще се спрем на военното приложение на микровълновите вълни, 5G технологиите, както и по-подробно ще разгледаме ADS системата.

Основните военни приложения

Първо, накратко ще се спрем на по-традиционните приложения на милиметровите вълни (между 23GHz и 100GHz). Те се използват най-вече за сателитна и космическа комуникация, както и на предаване на сигнал между отделни ТВ кули или базови станции. Военните се спират основно на първите две приложения. Сателитната връзка е ключова за почти всяка една отдалечена операция и тя се прилага от десетилетия.

Също от много време, подобни радиовълни се използват от милиметровите радари. Те са важен компонент в прицелните системи на зенитни установки, особено тези за автоматизирана непосредствена защита (т.нар. CIWS). Високата честота е ключова за засичането и прецизното следене на малки обекти, като снаряди и ракети, което помага за по-лесното им унищожение.

5G ще бъде в основата на революция във военното дело, но не в смъртоносните системи, а в комуникацията между тях. Капацитетът за пренос на данни и свързването на много устройства наведнъж ще подпомогне концепции, като изграждането на „рояци от дронове“. Такива ще могат да се управляват полуавтономно от един изтребител от непосредствена близост например. Вместо от 20 контролни контейнера със сателитна връзка, разположени в САЩ, както е сега.

Милиметровите вълни като оръжие

Всички тези приложения са поддържащи и реално не се използват директно за неутрализиране на противникова техника. Милиметровите вълни имат потенциал да правят това. Но не по начина по който се представя в конспиративните теории, а като несмъртоносни оръжия.

Приложенията им в тази графа са в общи линии две – едното е за разпръскване на тълпи или недопускането на хора да приближат даден периметър (без да им причиняват трайна вреда), а другото е за борба и неутрализиране на противникова електроника и оръжия.

Предназначение на ADS

Спомената ADS спада към първия клас оръжейни системи. Това е огромна и изключително мощна антена, която е инсталирана на голям камион. Нейната роля е да излъчва сноп от милиметрови вълни, които да могат да разпръскват тълпи или хора на разстояние до 700 м. Принципът на работа е, че силното излъчване загрява кожата и от получения дискомфорт те се опитат да избягат от облъчения регион.

ADS работи в диапазона на 95GHz при дължина на вълната от 3мм. Това е близо четири пъти по-висока честота от определените от Европейския съюз такива за 5G (25GHz). Този спектър е избран неслучайно – защото милиметровите вълни не могат да пробият повече от 0.4 мм от повърхността на кожата. Експериментите и няколко инцидента показват, че при прекомерно облъчване на максимална мощност, ADS може да доведе до втора степен на изгаряне.

В общи случаи, тестовете с хора показват, че те усещат бързо затопляне, който много бързо прераства в дискомфорт и желание да се избяга от облъченото място. Щатските военни са толкова сигурни в нейната безопаност, че дори организират публична демонстрация, в която участват военнни и представители на медиите (видеото горе). ADS е разработена от Raytheon като първоначалния договор включва създаването на прототип на обща стойност от 6.37 млн. долара.

Огромната разлика спрямо 5G

Микровълновото оръдие“ има една много съществена разлика спрямо 5G технологии – то е в хиляди пъти по-мощно от базовите станции. ADS има мощност на излъчване от 100 kW, докато една кула на мобилен оператор има максимална такава от 50W. Това е разлика от 2 000 пъти. Освен това, военната система се пуска да излъчва на максимални стойности, когато тълпата е на пределната линия от 700 метра разстояние, на по-близки дистанции се ползва по-ниски излъчвания.

Raytheon създава впоследствие по-малка и компактна версия на ADS – Silent Guardian. Тя може да се инсталира на военен джип тип „Хъмви“, като нейната мощност на излъчване е редуцирана до 30 kW, а ефективният ѝ обсег е 250 метра. Тя е „само“ 600 пъти по-силна от нормалните базови станции.

Има и още една подробност – телекомите ще използват милиметровите вълни за покритие на къси разстояния. За да може да отговорят на изискванията за безопасност и да се вместят в лимитите за излъчване, тези 5G клетки няма да могат да излъчват повече от 10W, а очакванията са да достигнат дори до mW (миливати). Което в най-лошия случай е 10 000 пъти по-слабо от големия ADS и 3 000 спрямо компактния Silent Guardian.

Лазерна аналогия

За да си представите по-лесно разликата между военната система и комуникационните клетки, да вземем пример с лазерите. Различните въоръжени сили експериментират с бойни системи, които ползват тази технология. Като например с много мощни лазери, с които да прогорят противникови ракети.

Най-малката и компактна подобна система има мощност от 30kW. В същото време имаме лазерни показалки, които ползваме за забавление на домашни любимци като котки. Тяхната мощност е между 5 и 300mW или между 6 милиона и 300 хиляди пъти по-слаба от тези на бойните лазери. Като единственият доказан риск е ако случайно лъча попадне в очите. Ситуацията е абсолютно идентична с микровълновото оръдие и 5G клетките.

Бъдещето на ADS

Официално ADS и подобните системи не постъпват на въоръжение в САЩ. Първата версия е изпратена за тестове в Афганистан през 2010г., но няма съобщения за реалното ѝ ползване. За бъдещето на програмата се знае единствено, че работата по нея продължава с цел прецизиране на технологията.

Повечето конкретни параметри не са общодостъпни, но има изтекла информация за част от проблемите, с които ADS се сблъсква. Основните известни предизвикателства са размерите на системата, по които се работи усилено и с които се сблъскват и споменатите бойни лазери.

Другите потенциални проблеми са свързани със самото естество на милиметровите вълни. Предполага се, че ADS не е ефективна в по-влажни метеорологични условия, като дъжд, мъгла, сняг, мараня и слана. Защото влагата разсейва вълните и вместо дискомфорт, хората ще усещат приятно затопляне.

Вторият свързан с това проблем е, че милиметровите вълни не могат да проникват дълбоко в тъкани. Което означава, че ако нападателите са облечени с дебели дрехи и по няколко слоя от тях, може изобщо да не усетят или да намалят ефектите от ADS.

На служба

Любопитен факт е, че единственото, частично „офанзивно“, но несмъртоносно милиметрово оръжие, което е влязло на въоръжение е в Русия. Това е машината за разминиране 15M107 „Листва“. Тя използва насочен радиосигнал, за да детонира от разстояние до 100 метра заложени скрити експлозиви. Няма информация за честотата, която се ползва освен, че е в милиметровия диапазон. Нито има данни за мощността ѝ на действие.

„Листва“ е приета на въоръжение в ограничени бройки за охрана на стратегически обекти, като силози за ядрени балистични ракети. Системата показва другото военно приложение на милиметровите вълни – неутрализирането на електроника.

Още през 80-те години на XX век има идеи за тяхното използване в околоземна орбита за „изпържването“ на електрониката на противниковите сателити. С възобновяването на надпреварата във въоръжението между САЩ, Русия и Китай, както и потенциалното милитаризиране на Космоса, връща концепцията на обратно на чертожните дъски (компютърните проекти).

Във всички, милиметровите вълни няма да ви убият, дори като се излъчват от антена с размерите на гаражна врата и мощност на малка електрическа турбина за индустриални цели. При 5G параметрите ще са в хиляди пъти по-малки и съответно безопасни за здравето.

The post Какво представлява ADS – военната система, в основата на 5G конспиративните теории appeared first on TechTrends България.

По-интересен е израелският Harop (Harpy 2), който много хора могат да объркат за безпилотник, но реално е съвсем друг клас система. Той е хибрид между дрон и крилата ракета и официалното обозначение на подобни оръжия е „блуждаещ боеприпас“ (loitering munition). Прекомерната популярност на UAV през последните години им даде прякора „дронове самоубийци“ или „дронове камикадзета“.

Реално Harpy предшества въоръжените дронове и се разработва от Израел паралелно с американския разузнавателен и невъоръжен безпилотник MQ-1 Predator през 90-те години на XX век. Последният прави UAV системите неизменна част от бойното поле на новото столетие. Бруталната ефективност на Harpy през последните няколко години, показва, че подобен тип дронове самоубийци имат далеч по-голям потенциал. Уникалността на системата и дългото ѝ време „в сянка“ е повече от увлекателна история, която решихме да опишем в TechTrends.

Неясните първи стъпки

Идеята за „блуждаещите боеприпаси“ се ражда през 80-те години на миналия век, като САЩ и Израел изпробват напълно нова концепция в стремежа си да пробият във все по-гъстите и модерни радарни мрежи. Те трябва да бъдат по-ефективно средство за подавяне на противниковата противовъздушна отбрана (процес известен като SEAD – Suppression of enemy air defenses).

Първите модели са в посока на модернизиране на крилати ракети, като им позволяват да се реят над бойното поле търсейки активни радио излъчвания от противникови радари. Ако открият такива те се насочват и съответно взривяват в източниците на подобни вълни.

Проектът на САЩ AGM-136 Tacit Rainbow не оправдава очакванията и така и не е приет на въоръжение. За израелската крилата ракета Delilah се твърди, че след неин пуск, тя може да обикаля бойното поле, докато пилотът идентифицира потенциална цел и я насочи към нея.

Раждането на „Харпията“

И двете решения обаче не са чисти „блуждаещи боеприпаси“. Първият истински такъв е именно израелската Harpy, която е разработена от Israeli Aerospace Industries (IAI) в края на 80-те години на XX век. Харпията е фиктивно същество от гръцката митология, като е половин жена и половин птица. Името пасва идеално на израелската система, която комбинира в себе си характеристиките на крилата ракета и дрон.

Harpy е следствие на поуките от две войни. Войната Йом Кипур от 1973 г., когато Израел използва активно американски дронове за примамки на противниковите зенитни сили. След което, еврейската държава започва разработката на собствени безпилотници.

Те влизат в употреба по време на Ливанската гражданска война. Там, те разузнават сирийските зенитни позиции, предават координатите на бойните самолети, които ги унищожават. Отделно самите безпилотници се използват отново за примамки. Въпреки огромният успех, Израел запретва ръкави, да опрости целия процес – дроновете да могат сами да унищожат противниковите системи.

Не е ракета, нито самолет

Резултат от всичко това е Harpy, който за много експерти е първият „блуждаещ боеприпас“. Той се изстрелва подобно на традиционна ракета от наземна установка. Единствената разлика в нея е, че заради големите фиксирани крила, контейнерът е с разрез на дълъг правоъгълник, а не на квадрат.

След което Harpy се отправя към бойната зона, където започва да „дебне“ своята „плячка“. Основната такава за него са противниковите радари. На борда му е разположен специален приемник, който трябва да засече радио излъчванията на подобни системи.

Дотук, разликата спрямо анти-радарните ракети е минимална. Уникалността на Harpy е, че може да „блуждае“ няколко часа над бойното поле, преди да намери противника. Другият елемент е, възможността за втори канал за управление. Тогава наземен оператор, може да поеме контрола над боеприпаса и с помощта на камерата, да го насочи към желаната цел. Дори последната да не излъчва радиовълни.

Малките размери и ниската ефективна отразяема повърхност (ЕОП) на Harpy го прави труден за засичане от противовъздушните системи. Което е друго предимство наследено от дроновете и основен фактор за високата му ефективност на бойното поле.

В „ръчен“ режим могат да се удрят други важни цели – зенитни системи с инфрачервено насочване, пускови установки без радар, артилерийски системи и много други. Самата Harpy разполага със заряд от 32 кг взривно вещество, което е достатъчно за унищожението на единично мишена, включително и на бронирана такава. Радиусът на действие е 500 км.

Ако не намери никаква цел, „блуждаещият боеприпас“ може да се завърне обратно на мястото на изстрелване. Harpy влиза на въоръжение в първите години на 90-те на миналия век. По-модерната версия е Harop. Тя разполага с по-малка бойна глава от 23 кг, но има боен радиус на действие от 1 000 км или около 6 часа на „блуждаене“. Израелците от IAI също така са разработили и още по-малка версия – Mini Harpy. Тя разполага с 8 кг бойна част, до 2 часа полет и радиус на действие от 100 км, но е много по-малка и лека.

Срамежливата система

Макар Harpy да е повече от 25 години на въоръжение, информация за нейното използване почти липсва. Системата е силно рекламирана през 90-те години на миналия век, като иновативно оръжие за SEAD мисии. Това ѝ спечелва няколко експортни клиента в лицето на Южна Корея, Индия, Турция, Азербайджан и Китай.

Износът към последната обаче вкарва Harpy в международен скандал. През 2004 г. Китай връща закупените през 1994 г. бройки на Израел с цел модернизацията им. Вашингтон се опитва да ограничи продажбата и трансферът на иновативни военни технологии към Пекин. САЩ смятат, че блуждаещият боеприпас може да неутрализира отбранителните възможности на техния съюзник Тайван.

Щатските власти не само настояват Harpy системите да не бъдат модернизирани, но и Израел да анулира целия договор от 1994 г. Така, блуждаещите боеприпаси да останат в страната и съответно да не могат да бъдат репликирани от Китай.

Въпреки, че Израел е много близък съюзник на САЩ, той отказва да направи това. Аргументите на Тел Авив са, че системата не съдържа никакви щатски технологии и Вашингтон не може да претендира за тяхното разпространение. През 2005 г., Harpy боеприпасите са върнати на Китай, но без да бъдат модернизирани. Като отговор САЩ замразяват участието на Израел в програмата Joint Strike Fighter (изтребителите F-35 – бел. ред.), но в крайна сметка, страната бързо си завръща статуса и дори първа използва новите самолети в бойна обстановка.

В светлината на прожекторите

Официално, първите съобщения за реално използване на Harpy идват едва през последните няколко години. То е поставено именно в спорния и конфликтен регион на Нагорни-Карабах през април 2016 г. Тогава азербайджанските сили използват Harop за атака върху арменски конвои и предни командни щабове, по време на кратката ескалация на напрежението.

Две години по-късно през 2018 г., Израел публикува видео в което показва унищожаването на руска зенитна система Pantsir-S1, оперирана от сирийската армия. Материалът предизвика доста интерес, защото Pantsir-S1 на хартия трябва да е оптимизиран за унищожаването именно на малки обекти, като дронове, крилати ракети и др. Тогава, руските експерти коментираха, че системата не е била активна или е била с изчерпан боеприпас. От видеото е видно, че тя не е в развърнато положение.

Така стигаме до вече отворения конфликт между Азербайджан и Армения в Haropни-Карабах, който тече от септември 2020 г. Азерските сили използват активно Harop (и може би първото Harpy), като заедно с турските безпилотници Bayraktar TB2 буквално сразяват арменските отбранителни позиции. Те са и причината за бързия успех в първите дни на конфликта. Harop има поне няколко потвърдени атаки, като последните новини са за унищожена зенитна установка S-300 и неин радар.

Първи сред много

Harpy беше години наред уникална система. Последно време, особено покрай гражданската война в Сирия се наблюдава бум в разработването на подобни „блуждаещи“ системи. Китай разработва собствени такива, на базата на Harpy. САЩ имат поне два модела – Switchblade на AeroVironment и Coyote на Raytheon. Южна Корея, Тайван, Турция и Иран също са сред списъка със собствени разработки.

Русия също показа КУБ-БЛА и ZALA-ЛАНЦЕТ на концерна „Калашников“. За него има съмнения, че е използван в Сирия за прецизни атаки срещу бунтовническите сили. Но официално потвърждение няма. Самите екстремисти в арабската държава използват преработени цивилни дронове в самоубийствени такива, които на няколко пъти атакуваха руската военна база в страната.

„Блуждаещите“ боеприпаси имат доста светло бъдеще и имат голям шанс да изместят традиционните ракети въздух-земя. В концепцията за нов разузнавателен хеликоптер Invictus на Bell те заемат ключова роля в неутрализирането на противниковите предни позиции. Останалите водещи държави във въоръжените системи също подготвят подобни концепции и разработки. Като в началото на всичко беше Harpy, чийто потенциал беше пазен в сянка близо 20 години.

The post Блуждаещият полет на Harpy appeared first on TechTrends България.

Wing е първата компания, която може вече да извършва подобна дейност на регулярна база в Щатите, като тя е одобрена от авиационния регулатор FAA. Досегашните експерименти с доставки на дрони бяха направени при единични тестови разрешителни от регулатора. Сред другите дружества, които изпробват този метод на разнасяне са Amazon и Dominos. Гигантът в е-търговията се очаква в следващите месеци да пусне подобна услуга в друга част на САЩ.

Друга щатска компания предлага подобна дейност в Африка. Zipline е сред първите в света, които извършват търговски доставки с дрони. Те осъществяват това в Руанда и Гана. Като се пренасят основно банки с кръв, медикаменти и животоспасяващи лекарства и ваксини. Самата Wing извършва търговски доставки в доста ограничени размери в Австралия и Финландия.

Оптимизация на пилотите

Разрешителното на Wing включва важна подробност – дружеството има известна свобода няколко пилота да управляват едновременно по-голям брой летателни апарата. Немалка част от самите полети са напълно автоматизирани, като реално човешкия фактор следи за правилното изпълнение на задачите, както и някой дрон да не попадне в изненадваща ситуация.

По този начин, Wing използва високи технологии за да подобри своята ефективност на услугата. Алгоритмите и самите дрони са усъвършенствани след осъществяването на над 70 хил. тестови полета.

За момента, от дроните се възползват доставчика FedEx, аптеки Walgreens и местната верига за захарни изделия Sugar Magnolia. Потребителите трябва да използват приложението Wing, за да могат да направят поръчки. Малко след като е пусната заявката, дроните започват да я изпълняват. При FedEx безпилотниците се използват за доставка по домовете, като заместват куриерите. Тя се прави на базата на определения график от клиентите и компанията.

Когато дронът пристигне над къщата той спуска бавно пратката, откача я и след което се връща в локалната си база.

Не е птица, не е човек – това е дрон!

Самият безпилотник на Google е малко по-различен от традиционните форми, които сме свикнали да виждаме в по-популярните устройства. Било то модели на военните или такива за забавление. Дронът на Wing е дълъг около метър и тежи около пет килограма. Конструкцията му е под формата на букваха H, като по дългите, насочени напред крила са разположени 12 насочени нагоре витла. В краищата на основните странични крила се намират две по-големи витла, които придвижват дрона напред.

Безпилотникът на Wing развива около 120 км/ч и може да носи пакети до 1.5 килограма. В основната част на полета си той лети на височина от около 130 метра. Когато достигне до целта си, дронът зависва на около седем метра височина и започва да спуска доставката. Автоматично откача пакета, след което се връща в разпределителния център.

The post Wing на Google осъществи първите търговски доставки с дрон в САЩ appeared first on TechTrends България.