Опитите на Apple да диверсифицират производството на своите продукти извън Китай датират още от края на първия мандат на Доналд Тръмп. Но все още компанията не може да постигне две неща – да прибере обратно веригата си от доставки в САЩ и да се отърве напълно от китайската си зависимост.

Американският президент и новата му протекционистка митническа политика налагат скоростно прилагане на първото действие. То обаче изглежда прекалено далечно и трудно осъществимо, поради ред причини. Второто също започва да се превръща в химера. Особено с ескалиращото напрежение и дори първоначален обстрел между Индия и Пакистан. Apple беше избрал вече най-голямата по население държава за основен хъб, който да поеме изнасянето на китайските операции. Тръмп и Пакистан нанасят почти смъртоносен удар върху тези усилия.

Защо Apple не може и най-вероятно няма да постигне напълно тези две неща – да върне производството си в САЩ и да се отвърже от китайската зависимост? Досегашните подобни опити за момента са се проваляли и не става дума само за смартфон и технологичната индустрия. В момента успешните проекти са за много ограничени и тясно специализирани продукти, чието производство изисква ограничени човешки ресурси и сравнително опростени (като компоненти, не като процеси) производствени линии. Доналд Тръмп в момента иска да се прехвърлят огромни и градени с десетилетия вериги от доставки с щракването на пръсти. Подобни действия изискват време, много време.

Големите амбиции

Малко повече от месец отне на Apple след инагурацията на президента Доналд Тръмп на 20 януари, като на 24 февруари, компанията обяви плановете си за мащабни инвестиции в САЩ. В рамките на четири години, технологичният гигант ще похарчи повече от 500 млрд. долара за изграждане на нови производствени мощности и центрове на данни, поръчка на компоненти от американски поддоставчици, развойни звена за изкуствен интелект (AI) и др.

Най-големите елементи от този план за момента са изграждане на изцяло нов завод за AI сървъри в Хюстън, щата Тексас. Както и удвояване на специализирания фонд за „Напреднало производство“, който подпомага различни американски индустриални инициативи. С него ще бъде основана и академия в щата Мичиган за подготовка на индустриални кадри. Apple обявиха още увеличаване на инвестициите в развойна дейност, най-вече свързана с разработването на процесори.

Останалите сфери и проекти, в които ще бъдат разпределени инвестициите от над 500 млрд. долара само са споменати бегло. Те включват договори с подизпълнители в САЩ, като се подчертава, че ще бъдат засегнати всички щати, допълнителна инфраструктура за AI и центрове за данни, корпоративни центрове и производство на ТВ приставките Apple TV+. Липсата на повече конкретика подсказва, че все още технологичният гигант не е определил всички проекти, в които ще инвестира. Което води до мисълта, че решението на Apple за тези инвестиции е взето сравнително наскоро и е съобразено с изборът на новия президент на САЩ.

Химерата за „американски“ iPhone

Сумата от над 500 млрд. долара е огромна дори за Apple. През финансовата 2024 г. компанията отчита 391 млрд. долара приходи и малко над 93 млрд. долара нетна печалба. С други думи, компанията планира да инвестира в САЩ за четири години с 28% повече пари отколкото прави за цяла една финансова година. Факт е, че към тези средства ще се броят и плащания към подизпълнители, но това показва мащабите, с които технологичният гигант се обръща към Америка.

Има едно голямо липсващо име от обявените инвестиции – смартфоните iPhone. Те продължават да са флагманския продукт на Apple, който формира 51% от приходите им за 2024 г. Компанията не е обявила намерението си да пренася производството на своите смартфони в САЩ. Въпреки, че последните геополитически развития може да променят тази нагласа. Но дори и да се опита, няма да е лесно да се постигне.

На първо място, Китай няма заместител за момента. Не само като цена на производството, но и като качество, ефективност на процесите и изградена верига на доставки почти от-до. „Почти“, защото все още някои от технологичните компоненти се произвеждат в Тайван, Южна Корея и Япония. Изместването на процеса по сглобяване в Индия или в САЩ, може да мине за първа стъпка, но дори тогава, различните части ще трябва да се внасят от Югоизточна Азия.

По данни на Apple и Financial Times, в модерните iPhone смартфони има около 2 700 компонента, които се произвеждат от 187 доставчици от 28 държави. Едва под 5% от тях са с произход САЩ към момента. Това включва стъклените панели (Gorilla Glass на Corning), лазерните сензори за Face ID и 5G модема на Intel, който Apple ще замени с новите модели.

Китай отговаря за повечето от компонентите, но някои, като например чипсета се прави в Тайван, а в Южна Корея – екранът. Металната рамка се изработва от алуминий, но с прецизни машини, налични само при китайските производители. Индия от своя страна отговаря за тривиални неща, като например специализираните винтове. Пренасянето на всичко това в САЩ е невъзможно дори в обозрим дългосрочен хоризонт. Част от производството може да бъде трансферирано, но тогава Apple ще е зависим от стабилна търговия без високи мита, за да може да не оскъпи транспорта на останалите компоненти.

Китайската зависимост

Докато в САЩ Apple произвеждат под 5% от компонентите за своите iPhone, то зависимостта към Китай продължава да е значителна. Само 30 от 187-те подизпълнители на технологичния гигант не са китайски компании. Това прави едва 16%.

Ако ги разбием по брой заводи, ситуацията е малко по-оптимистична, но Китай продължава да доминира. Apple разчита на общо 759 завода за пълния цикъл по производството на смартфоните iPhone. От тях 284 или 37% от тях са китайски. Япония е втора със 108 завода или 14%. Според данните на FT, САЩ все пак е трета по този показател с 62 производствени линии или 8% от общия брой. Но като съотношение по крайния продукт – брой компоненти, Америка изостава под 5%.

Южна Корея и Тайван са след това, но при тях са някои от най-ключовите и високотехнологични такива. Първата държава предоставя OLED екраните с тъчскрийн матрицата, които са дело на Samsung. Без да опира само до тях, в страната 54 завода са подизпълнители на Apple. Тайван продължава да е единствената държава, в която се намират заводи, които могат да произвеждат под 5nm процесори. В последните поколения iPhone, чипсетите са изградени по 3nm технология. Това не са единствените компоненти, но да кажем тези с най-висока тежест, като в държавата се намират 48 завода от подизпълнителите на компанията.

Китай се възползва от много фактори, за да предложи най-доброто като цена-качество при подобни цялостни индустриални решения. Първоначално, западните компании пренасят производството си в страната, заради изключително ниските цени на труд и лесното мащабиране. Но това е реалността отпреди няколко десетилетия.

Китай концентрира огромни индустриални комплекси, които имат силно автоматизирани поточни линии, които в комбинация с такива с хора, предоставят невероятни мащаби. Другият момент е специализацията – китайските компании произвеждат даден компонент не само за Apple, но и за редица други марки, включително за все по-силните местни такива като Huawei, Xiaomi, Honor, Oppo и др. Изграждането на нова фабрика само за една от тези технологични компании ще означава огромен скок в цената.

Мисията невъзможна

Apple няма да е първият технологичен гигант, който ще се опита да пренесе обратно смартфон производството в САЩ. През 2013 г. Motorola прави подобен експеримент и открива завод в популярния сред военните среди град Форт Уърт в щата Тексас. Той просъществува само в рамките на година, преди да бъде затворен. Факторите за това решение са два – разходите за сглобяване на смартфони в САЩ се оказват значително по-високи от тези в Китай. Вторият е, че по това време Motorola не може да се наложи на американския пазар. Липсата на достатъчно клиенти прави напълно нерентабилна тази инициатива, а продажбата на смартфон бизнеса на Motorola на Lenovo в същата година обръща напълно политиката на компанията.

Apple няма втория проблем, като нейните iPhone са лидер в САЩ при смартфоните. Но пренасянето в страната, дори само на сглобяването на устройствата предназначени за местния пазар ще доведе до значително увеличение на цените. Което да подкопае позициите на компанията в сегмента.

Игра на мита

Още по време на първия мандат на Доналд Тръмп, когато САЩ ескалираха търговската война с Китай, Apple се опита да диверсифицира производството и доставките си. Посоката логично остана Азия – Индия, Виетнам и Тайланд. Идеята на главния изпълнителен директор на Apple Тим Кук беше, първата държава да стане основна, а втората – второстепенна, докато Китай постепенно да бъде изместен.

На думи звучи лесно, но практиката показа съвсем друго. Както виждаме от по-горните данни, Apple не успя да диверсифицира достатъчно производството си извън Китай. В Индия, технологичният гигант се сблъска с редица проблеми – от липсата на квалифицирана работна ръка и инфраструктура, до по-труден достъп до различни ресурси и в някаква степен до по-сложния регулаторен режим. Най-многолюдната държава в света е федерация с доста сложно деление и различни правила във всеки щат. Виетнам предлага същите предизвикателства, но в по-голям мащаб, без последното.

Играта на мита на Тръмп още от стъпването му в Белия дом за втори път промени напълно картината. Докато заплахите за подобни действия бяха последователна част от предизборната му кампания, повечето хора, експерти и мениджъри не предполагаха, че той ще наложи толкова високи мита и то на почти всички търговски партньори на САЩ. Това ефективно блокира всякакви опити за диверсификация на доставките, което не включва Щатите.

Дори инвестиционната програма на Apple обявена през февруари, няма да може да неутрализира ефектите от митата, които Вашингтон наложи на Делхи и редица други правителства. Япония и САЩ в някаква степен са близо до договорка и най-вероятно няма да има проблеми с доставките от страната на „изгряващото слънце“. С останалите, ефектът от митата най-вероятно ще удари технологичния гигант.

Геополитическият кошмар

Докато Apple се надяваше, че САЩ и Индия ще постигнат някаква договорка за отпадане или поне силно облекчаване на митата, подобно на Япония, ситуацията в азиатската държава се влошиха през последните няколко дни. Технологичният гигант може да задраска Делхи от сметките си за диверсификация, заради друг голям геополитически риск.

Напрежението между Индия и Пакистан ескалира през последните дни. Започнало с терористичен акт в индийската част на Кашмир и към момента продължава с размяна на ракетни, артилерийски и авиационни удари в райони по границата между двете държави. Възможността конфликтът да прерасне в пълномащабна война между Индия и Пакистан остава висок. При подобна ескалация, не трябва да забравяме, че и двете държави разполага с ядрени оръжия.

Високият градус на отношенията между Индия и Пакистан, най-вероятно ще обрекат опитите на Apple да продължи диверсификацията на производството си в Индия. Дори, може да наложи прехвърлянето на част от поточните линии обратно в Китай, ако не успее да го направи това в САЩ. С което, зависимостта на технологичния гигант спрямо Пекин ще продължи в обозримо бъдеще. Може да видим някакво прехвърляне на производствени мощности в САЩ, но ще бъде с доста по-бавни темпове, отколкото им се иска на настоящата администрация в Белия дом.

The post (Не)възможният развод на Apple с Китай appeared first on TechTrends България.

В опит да неутрализират всичко това, телекомите от своя страна не останаха безучастни и до голяма степен „надуха“ възможностите на 5G мрежите. Или по-скоро започнаха да създават впечатлението как ползите на новото поколение свързаност в много дългосрочна перспектива (от десетилетие натам) ще се случат в рамките на няколко години. Това включва редица футуристични концепции, като автономни коли и заводи, нулево забавяне, хиперсвързаност и др.

Пет години по-късно, модернизацията към 5G се случи, като вече над 260 оператора в над 100 държави и с над 1.6 млрд. потребителя ползват новата технология към началото на 2024 г. Разликата спрямо 4G? Засега са няколко пъти по-високи скорости и намалено забавяне. Стойностите не са напълно с щедро обещаваните през 2020 г., но по-голямото е, че редица от очаквания бум на иновациите, така и не се случва.

Причината е проста – развитието на мобилните мрежи е постепенен и еволюционен процес, а не рязка революция. Мобилните технологии започнаха да скъсяват периодите на модернизация между отделните поколения, но замяната им става поетапно. Такъв е случаят с 5G, пет години след пускането на първите мрежи се подготвя почвата за междинния ъпгрейд – 5G Advanced или 5.5G. Отделно, не малка част от обещаните иновации през 2020 г. бяха изтеглени за следващото шесто поколение, което се очаква да започне да се развива след 2028 г.

LTE наследство

Един от факторите за по-бавното развитие на технологията е факта, че за по-бързото разгръщане на самите 5G мрежи се стъпи на модернизация на съществуващата LTE инфраструктура. Новата технология разчита на цялостна подмяна на системите, което повечето оператори нямаха ресурси да направят в кратки срокове. Така се стигна до пускането на 5G през DSS системи или софтуерно надграждане на вече съществуващите 4G базови станции.

Два от българските оператори тръгнаха по този път – „Йеттел“ и „Виваком“, които започнаха с DSS връзка. Предимството ѝ е, че тя беше достъпна за повече устройства и позволи да се осигури голямо покритие. Реално, в повечето места, където имаше изградени LTE Advanced базови станции. Това даде на двата телекома по-голямо покритие. „А1 България“ от самото начало разчиташе на изцяло нова 5G инфраструктура. Покритието се разширяваше с по-бавни темпове, но разликата в скоростите между „чистата“ 5G технология и DSS беше в няколко пъти.

Подобна е и глобалната ситуация. Някои телекоми тръгнаха с цялостна модернизация, други – с първоначално надграждане на LTE. В един момент всички преминават към физическото обновяване към 5G, включително и българските „Йеттел“ и „Виваком“. С развитието на напълно самостоятелните 5G мрежи (5G SA – бел. ред.) светът се подготвя и за ъпгрейда към 5G Advanced.

Новото и позабравено старо

Междинната модернизация обещава редица иновации, които се обещаваха да се случат със самото 5G. Затова и списъкът с новости може на доста хора да се стори познат. Скоростта към мобилни устройства ще се увеличи с 20% спрямо 5G SA. Това не е най-важното при Advanced ъпгрейда, защото стандарта ще покрие други важни елементи от мрежата и връзката.

Първият елемент на 5G Advanced са повишените възможности на обикновените и MIMO клетки (множество антени за пренасяне на няколко сигнала едновременно – бел. ред.). Прекият ефект е вече споменатото увеличение на скоростите, плюс допълнително намаление на забавянето на пакетите. Косвеният е увеличение на покритието. Активното оборудване ще бъде модифицирано допълнително да се възползва от последните пробиви в изкуствения интелект (AI) и машинно самообучение (ML). Чрез тях ще се подобри ефективността на цялостната мрежа, особено при включване на огромен брой устройства.

Друг позитивен елемент за 5G Advanced отново е свързан с връзката. Тя ще позволи по-прецизно определяне на местоположението на свързаните устройства, особено в затворени помещения. Това ще позволи по-лесна автоматизация на различни индустриални системи. Прецизността ще бъде засилена и при времевата синхронизация, което ще подобри работата на редица приложения да са наистина в реално време.

Комбинираният ефект от всички по-горе нови възможности ще позволят на 5G Advanced да разшири приложенията на връзката. Например, вече ще може да се осигури бърза и почти непрекъсната свързаност при силно мобилни обекти, дори в затворени помещения. Както и такава ще се осъществява безпроблемно при преминаване от клетка на клетка. Всичко това може да отключи вратите за редица автономни решения, както за масовия потребител, така и за индустриалния. За първия това са по-добри автономни системи за придвижване, смесена и виртуална реалност (XR и VR) и др. За втория – автоматизация на процеси, производство, логистика.

Последната иновация е свързана със самите устройства. Компаниите очакват да се засили предлагането на такива с „ограничен капацитет“ (Reduced Capacity – RedCap). Те ще работят с минимално количество енергия и сигнал, но ще са много като количество. Говорим за силно разширяване на възможностите на Интернет на нещата (IoT), като редица джаджи тип сензори, охранителни камери и др. Самите 5G Advanced мрежи ще изискват като цяло по-малко от крайните устройства откъм енергия. В момента 5G връзката изстисква с една идея повече батерията на смартфоните, спрямо 4G сигнала.

Нисък старт за вендори и оператори

Изминаващата 2024 г. е ключова за 5G Advanced, защото стандартизиращата организация 3GPP пусна т.нар. Release 18. Това е основната стъпка преди доставчиците на телеком оборудване да започнат да предлагат първите решения по обновената технология. Най-големите вендори също изразиха готовност и увереност, че такива ще започнат да се появяват през идващата 2025 г. Nokia и Ericsson обявиха през юни, че се подготвят да пускат подобни решения на пазара.

Лидерът при вендорите Huawei отиде дори по-далеч. Още през май 2024 г. китайският гигант даде заявка, че до края на годината ще пусне „пълен комплект мрежово оборудване за 5G Advanced“. През ноември, компанията подписа договор с един от трите китайски телекома China Unicom за модернизация на инфраструктурата на оператора в Пекин по новия стандарт.

Големи размествания на пазара на телеком вендорите с преминаването към 5G Advanced няма да се очакват. Причината е, че обикновено операторите избират същия доставчик за междинния ъпгрейд, който вече им е изградил основната инфраструктура. Основният ефект на модернизацията ще бъдат в повишените инвестиции и цялостния ръст на пазара, но не и разместване на пластовете по ключови доставчици.

Любопитното е, че за разлика от времето на приемането на основното 5G, сега производителите на модеми имат по-висока готовност. Списъкът включва Qualcomm, Mediatek, Apple, Google, Samsung и дори в някаква степен проблемния Intel. Което означава, че повечето нови устройства през 2025 г. ще имат потенциална съвместимост с 5G Advanced.

Къде е България

България продължава да заема едни от водещите места по скорости на мобилната връзка в света. През октомври 2024 г. тя се нарежда на пето място, след Дания, Кувейт, Катар и Обединените арабски емирства (ОАЕ), показват данните на Ookla. За съжаление при фиксираните скорости, страната ни заема по-незадоволителното 68-о място за същия период.

Идеята е, че родината ни е сред иновативните държави, когато става дума за мобилна връзка. За да запазят това, операторите трябва да продължат да са сред първите интегриращи новите мрежи. „Виваком“ проведе още в началото на юни тестове на 5G Advanced, буквално дни след като 3GPP напълно потвърди стандарта по Release 18. Това е важно събитие за телекома, защото за момента, поне според Ookla, „А1 България“ е водещ по скорости.

„Виваком“ първи пусна 5G мрежа в страната, но по DSS технология. Което позволи на оператора да разгърне по-голямо покритие. Оттогава насам, обаче „А1 България“ води по скорости на връзката, защото тръгна директно с подмяна на физическото оборудване.

Първите тестове на „Виваком“ в 5G Advanced ще подсилят конкуренцията между двата оператора, което ще позволи и на трите играча бързо да внедрят новия стандарт. Поне, за крайните потребители. Ситуацията при индустриалните и корпоративни клиенти ще бъде по-сложна, заради липсата на много големи компании, които да се възползват от подобни мащабни решения. Това е проблем, с който българският пазар се сблъсква отдавна. Като цяло, може да очакваме, че модернизацията към 5G Advanced в България ще започне скоро и има потенциал да сме сред първите вълни по света.

The post 5G Advanced – еволюцията на „революционната“ технология appeared first on TechTrends България.

Радикалната идея за изключването на Русия от интернет, предложена от Украйна на организацията по разпределението на домейните ICANN, беше отхвърлена. Но дори без нея, над най-голямата по площ страна в света вече е спусната „желязна, дигитална завеса“.

В тази ситуация, ключово значение ще имат компаниите, с местен произход, които предоставят в Русия подобен тип услуги. Една от тях се нарича Yandex. Това е интернет търсачката, която е най-популярна в рускоезичното пространство. Нейната ситуация се оказва интересна, защото подобно на различни модерни компании, тя е базирана едновременно в Русия и в Нидерландия.

Ще повлияят ли санкциите

В съобщение до медиите и инвеститорите, Yandex твърди, че голяма част от санкциите и мерките насочени срещу Москва, няма да повлияят върху оперативните ѝ дейности. Нито холдингът, нито някоя от дъщерните фирми на компанията не е засегната пряко от ограниченията, които се налагат на Русия.

Компанията има капацитет на своите центрове за данни за поне година, година и половина напред, дори и без доставки на ново оборудване. След този период, всичко ще зависи от това дали ще може да намери вендори, които да обслужват базираните в Русия сървъри. За момента Yandex не коментират дали ще има такива или не, само отбелязват, че доста от доставчиците са обявили подобни намерения за спиране на търговията със страната.

Повече от половината средства на холдинга се намират извън Русия – 370 млн. от 615 млн. долара по данни към февруари 2022 г. Технологичният гигант не очаква блокирането на руските и други банки от международната система SWIFT да повлияят върху трансакциите ѝ. Yandex има възможност да оперира на различни пазари извън руските, включително и на финансовите.

Рисковете

Проблемите ще дойдат потенциално от няколко направления. При по-дълготрайни санкции, може да има разстройване на оперативната дейност, заради потенциални проблеми с доставки на оборудване. Тук, ключова роля ще изиграят алтернативните вендори, като китайските, ако решат да заобиколят ограниченията в бъдеще. Това няма да се случи докато сме в активната фаза на конфликта в Украйна, но е доста възможно за след това.

По-големите рискове идват от финансовите пазари. В момента е временно спряна търговията на акциите на редица компании с руски активи на Московската и Нюйоркската фондови борси. Тук влизаме в няколко големи условности. Ако САЩ решат да не подновят листването на Yandex в NASDAQ, то тогава, компанията трябва да изплати 1.25 млрд. долара на акционерите в рамките на пет календарни дни. С такива средства, дружеството не разполага. За момента, опасенията се водят краткосрочни.

Другият риск е от потенциално замразяване и дори някаква форма на национализиране на активите на Yandex в Русия. Предвид факта, че малко под 300 млн. долара са реално блокирани в страната, а това е основният ѝ пазар, в комбинация с опасенията в NASDAQ, може да доведе до интересни последствия. Едно от тях е разделяне на компанията на две – нидерландска и руска.

Първата компания ще има проблеми да се оправи с акционерите и кредитори на борсата в Ню Йорк и с намирането на пазар, а втората – с дългосрочни ликвидни средства и доставки на оборудване. Това е изключително краен сценарий, но с който няма да се сложи край на операциите на Yandex в Русия в средносрочен план.

Руската търсачка

Технологичният гигант е сред основните заместители на американските дигитални услуги в Русия. Yandex доминира руския пазар с около 61% дял при интернет търсенето, който след изтеглянето на Google най-вероятно ще се увеличи драстично. Компанията има и доста други облачни услуги, които имат потенциала да заемат мястото на тези на американския гигант.

Ситуацията ще бъде идентична и ако санкциите обхванат основният съюзник в момента на Русия – Беларус. Това е допълнителен пазар за Yandex, който в момента се доминира от Google. Ситуацията е сходна и с Казахстан, в който руският език е силно разпространен и има доста етнически руснаци.

Достигане на пълно заместване на Google обаче ще бъде сложна задача. Американският гигант разполага с огромен развоен и финансов ресурс, с който да поддържа качествени услуги. Huawei в продължение на повече от две години се опитва да изгради заместваща екосистема, след американските санкции. Но за момента усилията не се увенчават с пълен успех. Китайският гигант все пак е повече харудерна компания, отколкото софтуерна, а и продажбата на смартфон звеното Honor, допълнително натежи върху тези действия.

Yandex от своя страна е изцяло софтуерно ориентирана и това може да я постави в по-изгодна позиция. Тя има изградена здрава екосистема в рамките на Русия. Услугите ѝ се простират от интернет търсене и реклама, през онлайн карти, споделени пътувания по модела на Uber, стрийминг услуги и много други обланич дейности. Дори за разлика от Google, нейните приходи от последните години не се развиват само от реклама през търсачката, а се разпределят доста по-равномерно между останалите сегменти.

За момента, индикациите са, че руската интернет търсачка ще запази дейността си поне. Дори и при най-тежките сценарии, тя ще продължи да го прави, макар и с някои ограничения, подобно на Huawei.

The post Yandex в новата дигитална стена около Русия appeared first on TechTrends България.

Придобиването е част от стратегията на Glovo да разширява бизнеса си на нови пазари. Испанската компания ще получи развита мрежа от клиенти и доставчици със силно присъствие в съответните държави. Освен България и Румъния, те включват още Босна и Херцеговина, Хърватска, Черна гора и Сърбия. Glovo ще има възможности и в Словения, където в отделна сделка е придобита локалната Ehrana за необявена сума.

Пакетна сделка

Glovo и Delivery Hero постигат споразумение на обща стойност от 170 млн. евро. То е пакетно и включва различни звена, които германската компания разполага в региона на Балканите. В списъка влиза Foodpanda в България и Румъния, Donesi в Босна и Херцеговина, Сърбия и Черна гора, както и Pauza в Хърватска.

Тези сделки трябва да бъдат индивидуално одобрени от местните регулатори, преди да бъдат приключени, се посочва в прессъобщение на Glovo. Като изключим Румъния, в останалите звена има и допълнителни условия за финализирането на трансакцията, които обаче не се конкретизират.

Купувачът

Glovo е испански стартъп, който изгражда мобилно приложение за доставки на храна и други артикули. Целта му е да свърже заведенията и търговците с потребителите чрез дигиталната си платформа и изградената мрежа от доставчици. Компанията се разраства агресивно през 2020 г. и към февруари 2021 г. вече присъства в 23 държави по света – основно Африка, Европа, Азия и Латинска Америка.

На Стария континент тя се съсредоточава основно в южната и източна част. Освен в Испания, Glovo присъства още в Грузия, Италия, Молдова, Украйна, , Португалия и Полша. Дружеството има доста динамично развитие на различните пазари, като то вече е излязло от няколко държави, като Франция, Турция и значителна част от присъствието си в Латинска Америка.

Продавачът, българската история и размяна на пазари

Delivery Hero е германски технологичен гигант специализиран в доставката на храна. Той е основан през 2011 г. и вече е мултимилиардна компания с около 25 хил. служители. Бизнесът в България и Румъния е придобит отново чрез пазарна сделка – през 2016 г. е купено базираното в Мюнхен дружество Foodpanda. Фондовата борса във Франкфурт обяви в края на 2020 г., че Delivery Hero ще заеме мястото на злощастната Wirecard в основния индекс DAX.

Интересното е, че Delivery Hero имаше дял в конкурента на Foodpanda в България BGMenu. Компанията придобива турската Yemeksepeti, която притежава акции в родното дружество. Това води до парадокс, защото Delivery Hero реално притежава тогава Foodpanda и има дял в BGMenu. Последното започва да изпитва финансови проблеми, заради липсата на плащания от инвеститора си и през 2018 г. се продава на утвърдената световна марка Takeaway.

Това не е първата голяма сделка между Glovo и германската компания. Реално, двете дружества си разменят региони. Delivery Hero купува повечето звена в Латинска Америка в края на 2020 г. за 272 млн. долара (около 222 млн. евро). Придобиването на активи на германския гигант в Източна Европа компенсира продажбата на тези отвъд Атлантическия океан.

Бъдещето

Какво означава това за Foodpanda? Компанията навлиза в България през зимата на 2014 г. и в рамките на седем години успява да се противопостави на местния лидер BGMenu (сега част от Takeaway). Предимството на сделката е, че е поета от стратегически инвеститор. Това означава, че той има интерес да развива основната дейност в дългосрочен план, като е част от стратегията ѝ за растеж в региона.

Недостатъкът е, че Glovo има затруднения да излезе на печалба. Това е причината да се направи тази „размяна“ на региони с Delivery Hero. От една страна, испанската компания е на нетна печалба тя продава за 222 млн. евро латиноамериканските си активи и придобива за 170 млн. евро източноевропейските на германския гигант. Нетната разлика е 52 млн. евро.

От друга страна, Glovo явно е прецелнила, че ще се справи по-добре в нашия регион, отколкото този отвъд Атлантическия океан. Във всички случаи, сделката е стратегическа, като остава да бъде одобрена от местните регулатори.

The post Glovo ще е новият собственик на Foodpanda в България и Румъния appeared first on TechTrends България.

Всички тези фактори навяват очакванията, че спадът на продажбите на умни телефони на Huawei ще се засили рязко през новата 2021 г. Вече има индикации и приблизително с колко ще бъде той. По информация на Nikkei Asia, китайският гигант е поръчал компоненти за между 70 и 80 млн. устройства. Което е почти наполовина на продажбите, които реализира компанията през 2020 г. и далеч от амбициите за лидерската позиция.

Ако тези прогнози се изпълнят, това означава, че Huawei ще излезе от Топ 5 ма световните производители. През изминалата година, петият в класирането Vivo има продажби от 110 млн. устройства, което е доста над потенциалните доставки на китайската компания.

Данните от доставчиците

Източниците на Nikkei Asia сред доставчиците дори споделят по-ниски прогнозни стойности. Някои от тях дори загатват, че ситуацията за Huawei може да бъде дори по-негативна и поставят техните продажби дори в рамките на 50 млн. смартфона.

Но дори да приемем по-консенсусния праг от 70-80 млн. бройки, този спад от 60% на годишна база не е единствената лоша новина. По-важното е, че санкциите им пречат да получават доставки на 5G компоненти, което ще понижи конкурентоспособността им допълнително. Тази информация се потвърждава от източниците сред доставчиците на Nikkei Asia.

След като САЩ затвори вратата на китайския гигант да ползва лицензираната версия на Android и услугите на Google, през есента Вашингтон прекъсна и доставките на чипове. При това не кои платки, а тези, които са разработени от Huawei, но произвеждани от тайванския подизпълнител TSMC. Няколко месеца по-късно, рестрикциите бяха леко смекчени и китайският гигант получи възможност да получава 4G чипсети.

5G смартфоните са ключов фактор вече на почти всеки пазар. Huawei досега компенсираше отлива на доставки в Европа и другите части на света, с китайския пазар. Последният силно развива своите мрежи от пето поколение и липсата на такава свързаност, ще направи техните смартфони с по-ниска конкурентоспособност. Това се усети през последните три месеца на 2020 г., когато пазарния дял на Huawei в страната пропадна наполовина от 41% до 22%, показват данните на Canalys.

Дългосрочните последици

Само продажбата на Honor ще свали продажбите на китайския гигант с около 30%. Горе-долу толкова е делът на популярния бранд в общите доставки на Huawei през годините. Honor вече обяви първия си самостоятелен модел, поради факта, че вече не е от групата на гиганта, новите собственици вече имат достъп до всички технологии на пазара, след като не са обект на санкции.

Продажбата на бранда ще отпише прогнозно около 60 млн. бройки от тези на Huawei. Липсата на 5G модели или ограничените наличности за тях ще понижат продажбите допълнително в развитите пазари и в Китай. Региони като Европа, Латинска Америка и Африка вече са под натиск, заради липсата на лицензиран Android.

Всички тези фактори подкрепят тезата, че Huawei ще има потенциал от продажби от 70-80 млн. смартфона за цялата 2021 г. Сравненията на годишна база са достатъчно песимистични и стават леко плашещи ако се вземат данните от доста по-силната 2019 г. Тогава само през третото тримесечие, Huawei е доставила 67 млн. смартфона, малко по-малко отколкото са прогнозите за цялата календарна 2021 г.

По това време, компанията все още имаше реални амбиции за лидерската позиция на пазара. Но веднага след това започнаха да влизат в сила санкциите на САЩ и ситуацията се обърна на 180 градуса, макар и да отне малко повече от година.

Истинският проблем за Huawei е, че в момента в който престанат да са фактор на смартфон пазара, техните шансове за налагане на собствена операционна система, която да е конкурент на Android, се изпаряват. Китайският гигант все още има много силна разпознаваемост на бранда в България, Румъния, Мексико и половин Африка, което е нелоша основа за стъпване. Това може да не стигне, за налагането на новата екосистема, особено ако няма смартфони, на които да се предлага. Което ще доведе и до отлив на разработчиците на приложения в нея.

Лъч надежда

Не всичко е обречено за смартфон бизнеса на Huawei. Още докато президент на САЩ беше Доналд Тръмп стана ясно, че санкциите срещу компанията може да са гъвкави. Тоест, тяхната строгост и обхват да се променят, като ключови са разрешителните за търговия, които Белия дом може да издава.

Новата администрация на Джо Байдън може да отхлаби санкциите без да изважда Huawei от забранителните списъци. Последното е важно, защото и двете доминиращи партии в САЩ са за твърда позиция срещу Китай. Което ще позволи на компанията да поръчва свободно или поне не толкова ограничено компоненти. Това може да промени значително прогнозите на доставчиците, които са разговаряли с Nikkei Asia.

Неслучайно само десетина дни, след влизането на Джо Байдън в Белия дом, основателят на Huawei Рен Женгфей отправи идеята за разговори между двамата. Поставянето на въпроса от самото начало на мандата на новия президент, показва, че това е истинския лъч надежда за оцеляването на смартфон бизнеса на технологичния гигант. Женгфей също така отрече слуховете, че ще го продаде.

The post Huawei е пред твърдо приземяване при смартфоните през 2021 г. appeared first on TechTrends България.

Новият Honor View40 идва с чипсет Dimensity 1000+ на Mediatek, огънат OLED екран и 50MP основна камера. За момента моделът ще е наличен само в Китай, но се очаква скоро смартфоните на новата компания да навлязат и в България. Според информация на TechTrends, те ще могат да ползват лицензираната версия на Android и съответно ще имат достъп до услугите на Google.

За да гарантира своето оцеляване и да се справи с ограничените количества компоненти, с които разполага, Huawei сви значително своето портфолио през 2020 г. Най-големият губещ, особено в Европа беше Honor. Това се промени през ноември миналата година, когато Huawei обяви, че продава своя популярен бранд. Завръщането на марката у нас, ще засили конкуренцията в средния и ниския клас, където в момента най-силни са Xiaomi, OnePlus и Motorola.

Стратегията за 2021 г.

Honor избягва по всякакъв начин асоциацията или споменаването на Huawei, но за момента в посланията им за новата година са стратегиите поставени от китайския гигант. Стремеж към иновации, инвестиции в развойна дейност и формулата 1+8+N. Последната е фундаментът на дългосрочната визия на Huawei, която те поставиха през 2019 г. буквално седмици преди санкциите на САЩ да започнат да се затягат около компанията.

Въпреки това, Honor се опитва бавно и постепенно да поема по самостоятелен път. Компанията очертава новите три стълба за своето стратегическо развитие – всички сценарии, всички канали и всички потребители. Подробности по всеки един от тях за момента няма, но може да се заключи, че ще се опитат да обхванат максимално количество потребители с широка палитра от устройства.

Honor дебело подчертава ролята на развойната дейност. Компанията споделя, че разполага с около 8 хил. служители, като 50% от тях са ангажирани с R&D активности. В новия си отделен от Huawei формат, тя продължава да разполага с пет големи развойни центъра и около 100 лаборатории по света.

Разводът с китайския гигант им позволява да сключват партньорства с ключови доставчици и разработчици на компоненти, технологии и системи. Honor обяви, че вече има такива с AMD, Intel, Mediatek, Micron Technology, Microsoft, Qualcomm, Samsung, SK hynic и Sony. Много от тези компании в момента не могат да осъществяват дейност с Huawei, заради санкциите на САЩ.

Honor V40 5G бърз поглед

Обявеният в края на януари Honor V40 5G е наистина голям смартфон. Екранът е с внушителни 6.72 инча OLED, с поддръжка на HDR10 и честота на опресняване от 120Hz. Той е извит по краищата, екстра, която поне през 2020 г., беше сред отличителните характеристики на флагманите. Цената на устройството в Китай е около 455 евро. Това го поставя в класа на достъпните флагмани.

Години наред, Honor ползваше основно чипсетите на Huawei. След продажбата, брандът показва, че е скъсала напълно с китайски гигант. Затова, процесорът на който разчита е на Mediatek – Dimensity 1000+, който е изграден по 7nm архитектура на ARM. Оперативната RAM памет е 8GB, а вградената варира между 128GB и 256GB.

Батерията е в долния сегмент по капацитет за 5G смартфон – 4 000 mAh. Силата на Honor V40 5G е в супер бързото зареждане от 66W. Според компанията в рамките на 15 минути ще можете да постигнете до 60% заряд, а за пълен 100% става за 35 минути. Отделно, смартфонът поддържа 50W безжично зареждане, което е също впечатляващо като възможности.

Основната камера е 50MP с любимия RYYB сензор на Huawei. Едно от малкото неща, които Honor запазва от китайския гигант. Той придава по-голяма светлочувствителност и съответно позволява по-добри нощни снимки от стандартните сензори на пазара. Към него добавяме стандартни 8MP широкоъгълна, 2MP макро и 16MP селфи камери. Засега Honor V40 5G идва без услугите на Google, но поради факта, че дебютира в Китай, където са забранени по принцип. Ако моделът навлезе в Европа, най-вероятно ще бъдат добавени заедно с лицензирана версия на Android.

Ъпгрейд за лаптопите Honor MagicBook

Подобно на Huawei, Honor не развива само смартфони, като единствени устройства в своето портфолио. Компанията обяви, че пуска и обновена версия на своите 14 и 15-инчови лаптопи Honor MagicBook. Те ще идват с последното 11-то поколение процесори Intel Core i7-1165G7. Към тях са вградени видеокартите на Nvidia GeForce MX450.

Хардуерният ъпгрейд повишава с 49% възможностите на новите машини, твърдят от Honor. Другите подобрения включват Wi-Fi 6 безжичен модул и 2×2 MIMO антени за мобилна връзка.

The post Honor – ново начало без Huawei appeared first on TechTrends България.

Проблемите на Huawei постепенно ескалираха от 2018 г. насам. Горе-долу от около година, китайският гигант не може да продава своите смартфони в Щатите, след като Вашингтон индиректно заплаши местните телекоми, че ще отстрани всеки от апетитните държавни поръчки ако продават продуктите на компанията. Следващата стъпка беше в задържането на главния финансов директор на Huawei в Канада, по молба на САЩ и в момента тече процедура по екстрадирането ѝ.

Решението на президента Доналд Тръмп ефективно блокира продажбата и доставките на всякакво мрежово оборудване, точно в момента, в който операторите в САЩ модернизират мобилните си мрежи по стандарта на пето поколение (5G).

Последствията

На пръв поглед, ходът на САЩ не би трябвало да създаде прекалено големи проблеми на Huawei. Приходите на компанията от Северна Америка съставляват едва 6.6% от общите през 2018 г. Основният дял там се заемат от Китай и ЕМЕА (Европа, Африка и Близкия изток). Въпреки, че смартфоните ѝ са де факто забранени в САЩ, Huawei изравни Apple по доставки през 2018 г., а през първите три месеца на настоящата излезе уверено на второ място.

Китайският гигант обаче разчита много на 5G модернизацията на телекомите по света, за да стимулира растежа си през 2019 г. САЩ са един от големите пазари, който в момента преминава през този период на подмяна на оборудването. Забраната, може да има обратен ефект за щатските оператори. Големите телекоми няма да изпитат сериозни затруднения, освен доставката на доста специфични системи, за които Huawei държи патенти. Проблемът ще бъде при малките, регионални оператори, които в стремеж да намалят разходите, са изградили значителна част от своята мрежа с оборудване на китайската компания.

Затова не е изненада, че в официалната позиция на Huawei се посочва, че забраната на нейните продукти, означава, че ще трябва да се търсят по-малко ефективни и по-скъпи заместители.

„Това би довело до забавяне на изграждане на 5G инфраструктурата на САЩ и в крайна сметка ще навреди на потребителите“, пише още в становището, разпространено днес до медиите. Компанията допълва, че е готова да работи с правителството във Вашингтон за решаване на опасенията свързани със сигурността.

Скритите опасности

Истинският и удар на САЩ срещу Huawei риск идва от друго място. Това е в забраната за доставки на оборудване и компоненти на американски компании за китайския гигант. За всеки вид продукт, тя трябва да получи специално разрешение от Белия дом. Все още не е ясно дали тази рестрикция обхваща софтуерни платформи и съответно дали няма да забрани използването на операционната система Android и Windows в Huawei устройства.

САЩ предприеха подобен ход срещу друга китайска компания – ZTE, което почти затвори производството ѝ на смартфони. Huawei не е толкова зависима от доставките на компоненти от американски подизпълнители. Например, тя разполага със значително собствено производство на различни чипсети, включително процесори. ZTE разчиташе почти изцяло на доставки на компоненти от Qualcomm и Intel.

Въпреки това, ограниченията може да разстроят в дългосрочен план част от доставките на компоненти за Huawei. Тя разчита основно на американските фирми Qorvo и Skyworks за честотни модули, които са важни за 4G продуктите ѝ. Алтернативите са ограничени, но не са невъзможни за договаряне през следващите месеци.

Huawei разчита на Intel и Xilinix за редица други малки, но важни компоненти. Компанията може да срещне проблеми и при използването на различни патенти, включително и такива свързани с OLED екраните на премиум флагманите ѝ.

Взетите мерки

Huawei от няколко години се опитва да изгради собствено ноу-хау за високотехнологични продукти, като процесори, мобилни модеми и други. Компанията или по-скоро нейното звено HiSilicon, разработиха заедно с тайванския производител TSMC едни от първите 7nm чипове за смартфони. Подобна е ситуацията и с 5G мобилните модеми, като в момента Huawei е сред малкото доставчици на такива, докато Intel няма да може да пусне подобен чипсет преди следващата година.

Голяма част от подизпълнителите на компанията са базирани в Китай. За други компоненти, Huawei може да се обърне към доставчици от Южна Корея, Тайван или Европа.

Тепърва ще видим последствията от решението на Белия дом за забрана на китайския гигант. Вариантите в общи линии са два? Първият е, че санкциите ще разстроят прекалено много и без това прегряващата от поръчки компания и за забави растежа ѝ. При втория тя по-скоро ще засили влиянието си в останалите региони по света, заради все по-засилващия ѝ се развоен потенциал и съблазняващо съотношение между цена и качество.

The post САЩ ескалираха мерките си срещу Huawei appeared first on TechTrends България.