Сривове в мобилните мрежи първо в България, а месец по-късно – и в Испания, отвориха редица въпроси и опасения. В иберийската държава темата е по-чувствителна, защото това се случва само седмици след като системата за електроснабдяване в страната доведе до близо двудневно изключване на тока. Възможно ли е да имало ограничен Fire Sale в България и Испания? Докато за електрическата мрежа в Испания отговорите са по-скоро не и, спирането на тока се дължи на десинхронизация на мрежа.

При телекомите, обяснението може да се окаже много по-елементарно и идентично за сривовете в двете държави. Ползването на един и същи вендор за оборудване и проблеми след системен ъпдейт. Първият сигнал за това е, че оправданието на българските и испански компании е идентично, независимо, че се случва през месец разстояние. Вторият сигнал е, като се разгледат кои услуги са засегнати и кои са доставчиците на оборудване. Тогава пъзелът напълно се нарежда.

Две от три или българският срив

На 25 април мобилната мрежа на „Виваком“ се срина, като потребителите не можеха да провеждат обаждания и да ползват мобилен интернет. В рамките на деня, достъпът до услугите беше възстановен, макар и с малко прекъсвания. Редица потребители продължаваха да изпитват затруднения, но от компанията обявиха, че клиентите с подобни оплаквания трябва да рестартират устройствата си. Обяснението на телекома беше, че причината за срива е свързан със софтуерна актуализация на техен доставчик:

„Причината за това е софтуерна актуализация на мобилната мрежа, извършена от наш доставчик“, коментираха от „Виваком“ в официалното си прессъобщение.

Четири дни по-късно на 29 април, „А1 България“ изпита идентичен срив. Мобилната връзка на техните абонати беше недостъпна за входящи обаждания и пренос на данни, а някои можеха да правят изходящи обаждания. Засегната беше само клетъчната връзка, като фиксираните услуги бяха достъпни за абонатите.

„В момента имаме технически затруднения, поради което се наблюдават смущения при изходящи и входящи повиквания в 2G и 3G мрежата и SMS в различни части на страната“, коментираха тогава от „А1 България“.

От компанията не предоставиха конкретика за точната причина. Вместо това, побързаха да предложат компенсации за засегнатите мобилни абонати. С няколко дни по-късно, подобно действие беше предприето и от „Виваком“. Проблеми с мобилната мрежа на „Йеттел България“ нямаше, както тогава, така и след това.

Основният заподозрян

Още по това време се появиха съмнения за точната причина и, че сривът на двете компании е свързан. Основният заподозрян можеше да се намери на база на малкото официална информация, която беше разпространена от медиите от двата оператора. „Виваком“ обяви, че става дума за софтуерна актуализация на техен доставчик за мобилната мрежа. „А1 България“ само коментира, че е засегната 2G и 3G връзката в тяхната инфраструктура.

Двете компании разчитат на различни телеком вендори. „А1 България“ използва Nokia като основен доставчик за 4G и 5G инфраструктурата си, но и малки компоненти са направени от ZTE. 4G мрежата на „Виваком“ е базирана на Huawei, новото активно 5G оборудване е на Nokia, а управлението отново е на финландската компания, в тандем със Cisco.

Двата оператора обаче имат припокриване на вендорите при 2G и 3G мрежите, където ако не целите, но голяма част от тях са изградени от Ericsson. „А1 България“ обяви, че точно тези мобилни услуги са засегнати, докато при „Виваком“ същите бяха недостъпни за клиентите. „Йеттел България“ разчита изцяло на Huawei, след като през 2014 г. беше извършен пълна подмяна на оборудването с китайско от тогавашния собственик Telenor.

Трите телекома в страната разчитат все още на 2G и 3G връзка за преноса на глас, с постепенно мигриране към VoLTE (4G глас). Два от операторите обявиха, че планират поетапно изключване на сигнала от трето поколение и от началото на 2025 г. вече текат тестове за „А1 България“. Единствено от „Виваком“ отговарят уклончиво, дали планират изключване на 3G мрежата.

С други думи, косвено може да заключим, че софтуерен ъпдейт на системите на Ericsson е довел до срива на двата телекома. Засегнати са основно услугите, които ползват подобно оборудване и то на компаниите, които са клиенти на шведския вендор. Защото, „Йеттел“ остава незасегнат. Източници на TechTrends потвърдиха, че проблемът поне при единия телеком, се дължат именно на софтуерен ъпдейт на Ericsson.

Испанско дежавю

На 20 май всички мобилни мрежи в Испания се сриват, което засяга услугите на четирите основни телекома в страната. Към тях частично е засегнат и единният телефон за извънредни ситуации 112. Има проблеми и с част от фиксираните мрежи в страната. Единственото Telefonica излиза с официална позиция за причините – софтуерен ъпдейт на мрежата, който засяга не само техните услуги, но и на част от други оператори. Дежавю? Да, особено като видим, кои са основните телеком вендори в Испания.

Звеното на Vodafone в страната, което беше продадено на фонда Zegona Communications, разчита на Ericsson и Samsung за своите 4G и 5G мрежи. MasOrange, испанският бранд на Orange, също ползва Ericsson като основен вендор в своите 4G и 5G системи. За фиксирани и опорни мрежи, френската компания разчита на широка палитра оборудване от Cisco, Huawei, Juniper и Nokia. Telefonica (с бранда Moviestar) ползва Ericsson за 5G и 4G, като за последната разчита и на системи от Alcatel Lucent (придобити от Nokia през 2016 г.).

Трите испански телекома обявиха, че през 2024 г. започват да изключват своите 2G и 3G системи. Крайният срок за тяхното напълно елиминиране е настоящата година, което означава, че са напреднали значително в този процес. Затова оборудването при тези мрежи в Испания не е толкова от значение, както в България. Последният оператор Digi има договор за ползване на мобилната инфраструктура на Telefonica, както и такъв за национален роуминг, затова е зависим от системите на по-големия телеком.

Сривът на телефон 112 е по-интересен случай, защото няма публична информация, с чие оборудване и системи е изграден в Испания. Ericsson правят подобни проекти, защото имат такъв реализиран в Черна гора. Това предполага, че някои централи на 112 в Испания са били с оборудване на шведската компания, защото само в някои региони има срив на услугата, а не в цялата страна.

Fire Sale или злощастен ъпдейт

По този начин е лесно да предположим, че софтуерният ъпдейт на Ericsson, който свали две от българските мрежи е засегнал всичките в Испания. Трите телекома  със собствена инфраструктура разчитат на Ericsson като основен доставчик и изпитват идентични проблеми след актуализация на системите. Времето за възстановяване на услугата също съвпада с това в България – под един работен ден.

Често срещана практика е при големи системни актуализации, разработчикът да ги пуска постепенно на порции за клиентите си. Това е много лесно видимо при ъпдейтите за Android, когато два смартфона от един модел на даден производител може да получат най-новият ъпдейт в рамките на няколко месеца един от друг. Затова тезата, че българските телекоми са обновили своите мрежи през април, което води до срива у нас, а испанските са го получили месец по-късно с идентичен резултат изглежда доста правдоподобна.

Естествено, съществува хипотезата, че може да става дума за софтуерна уязвимост, която да се активира при ъпдейт или пък обратното – да се неутрализира с ъпдейт. Но тя е малко вероятна, защото сривовете на телекомите, както у нас, така и в Испания, станаха „в пакет“. В България през няколко дни, но в иберийската държава, това се случи мигновено и за трите. Което предполага повече, че става дума за злощастен ъпдейт, а не за сценарий тип Fire Sale от популярната холивудска продукция. Последният въпрос е – дали това е нещо нормално? Да, предвид факта, че вече всичко се управлява повече от софтуер, отколкото от хардуер, може да очакваме, че това няма да са първите, нито последните подобни проблеми. Този на Ericsson беше отстранен сравнително бързо – в рамките на един ден, както в България, така и в Испания. Което е похвално за екипите на всички замесени в проблема. Но също така демонстрира, нашата зависимост към модерните технологии.

The post Връзката между телеком сривовете в България и Испания appeared first on TechTrends България.

Конкуренцията присъства на хартия с над 1 000 фиксирани доставчика на услуги, но техния сумарен дял е около една трета от пазара за интернет и (по данни на регулатора) едва 13% от този за платена телевизия. С новото тълкуване на Комисията за защита на конкуренцията (КЗК) последният се изменя на една четвърт, но дори и тогава остават съмнения за доминиращата позиция на основните играчи.

Индексацията от своя страна беше подхваната от политиците, като удобен повод за смяна на ръководството на регулаторите. Тя ще се окаже и последната сламка, за която могат да се хванат малките доставчици с техния може би последен опит в реализацията на мобилен виртуален оператор (MVNO). Браншовата асоциация на българските телекомуникационни организации (БАБТО) призова регулаторите да направят задълбочен пазарен анализ за статуса на конкуренцията в сектора.

Според тях, цялото развитие на двете основни теми от началото на годината все повече показва за липса на такава и наличието на олигопол. Думата е спомената няколко пъти в мотивите на КЗК при одобрението на сделката, но без по-големи последствия. Решението според БАБТО е държавата да наложи на телекомите да отворят своите мрежи за MVNO. Малките доставчици загубиха досегашната битка за създаването на виртуални оператори. Затова колкото и странно да звучи, привличането на общественото внимание към поредната годишна индексация им дава някакви далечни надежди, все пак тя да се увенчае с успех.

Гласът на малките

БАБТО вижда връзка между двете големи събития в телеком индустрията. Поглъщането на „Булсатком“ от „Виваком“ е своеобразния пик на окрупняването в сектора, докато индексацията на цените спрямо инфлацията на годишна база демонстрира липсата на конкуренция. Представителите на малките оператори коментираха, че това непрекъснато повишаване на цените е симптом за формиране на олигопол или дори монопол в телеком индустрията у нас. Въпреки, че в годишните доклади на Комисията за регулиране на съобщенията са вписани над 1 000 компании за фиксирани услуги.

„Обявяването на повишаването на цените в медиите е симптом за проблеми и дори цялостна липса на конкуренция“, коментира Невен Дилков, главен изпълнителен директор на „Нетера“, член на БАБТО и председател на ECTA – Европейската асоциация за засилване на телеком конкуренцията.

„Обявяването на повишаването на цените в медиите е симптом за проблеми и дори цялостна липса на конкуренция“ Невен Дилков,зам.-председател на ECTA и управител на „Нетера“

Тезата на БАБТО е, че преди години, когато малките са заемали две трети от пазара, интернет скоростите у нас са били сред най-високите в света. Докато в момента, техния дял е редуциран до една трета, а българската връзка е паднала на 67-мо място, по последни данни на Ookla. Понижаващото се качество не е единствения индикатор за конкуренцията според малките доставчици. Тяхна е тезата, че в момента пазарът се движи в синхрон, не само като технологични решения и услуги, но и като цени, което е характерно за олигополно положение.

„Пазарът в момента се развива в синхрон, като цени, като технически възможности“, коментира председателят на БАБТО Ангел Василев. „Ако продължим този път на консолидация ще преминем към олигополоен и монополен пазар, от което ще страдаме всички – както бизнеса, така и потребителите“.

Искането на браншовата организация се оказва доста просто – те призовават да се извърши задълбочен анализ за състоянието на телеком сектора. В него да се изследва степента на конкуренция и наличието на олигополно или дори монополно положение в отделните сегменти. БАБТО призовават това да се осъществи от КЗК и Комисията за регулиране на съобщенията (КРС), които са ресорни.

Поглед към виртуалните оператори

Следващата стъпка, която предлагат малките е добре позната – силово налагане от държавата на MVNO. С други думи, задължаване на трите големи телекома да отворят мрежите си и да предлагат връзка на други компании. Идеята за MVNO беше постепенно елиминирана от българския пазар.

Първо, държавата през годините смята преговорите за „национален роуминг“ за изцяло търговски и отказва да заема страна в тях. Второ, телекомите засега блокираха всякакви опити за подписване на такова споразумение. Единственият пример беше с „Макс Телеком“ и „Мобилтел“ (сега „А1 България“), но официално така и не влезе в сила. За причините се спекулираше, но според източници на TechTrends „едните искаха много пари, а другите просто нямаха“.

Невен Дилков призна, че в рамките на създадената преди седем години организация Мобилни алтернативни комуникации (МАК) са водени непрекъснати преговори с трите оператора. Те са се протаквали във времето и винаги са били лишени от взимането на окончателно решение.

МАК и БАБТО се опитаха да вкарат промени в Закона за електронните съобщения (ЗЕС) с които да накарат КРС да задължи телекомите за отварянето на мрежите при раздаването на лицензите за честотите. Поводът беше приемането на Европейския кодекс за електронни комуникации и хармонизирането му с българската законова рамка. Крайният резултат беше огромен компромис, според който малките оператори можеха да обжалват решението на КРС пред съда.

Покрай търговете за радиоспектъра в 3.6GHz МАК направи точно това – обжалва и на първо ниво постигна победа. Съдът върна аргументите на КРС за решението си за аукциона за преразглеждане. Регулаторът го пренаписа, но без да променя крайното си становище. След което малките оператори са атакували в съда самата процедура на база на първото дело, но магистратите са го игнорирали. Така пропада последният легален за момента начин за теоретично създаване на MVNO.

Сламката КЗК

След всичко това, БАБТО се хваща за истинска сламка – да изиска пазарен анализ от КРС и КЗК. При това броени дни след като антимонополния регулатор направи „експресен“ такъв за пазара на платена ТВ, покрай решението си за сделката за „Булсатком“. В него КЗК игнорира официалните и проверими данни от КРС, за сметка на добавянето на приблизителни такива за стрийминг платформите и сивия сектор. Това изкриви цялостната картина на пазара и сумарния дял на „Виваком“ и „Булсатком“ от над 60% се редуцира набързо до по-приемливите 40%.

В решението на КЗК има два елемента, които БАБТО възнамеряват да използват. Първият е, че регулаторът започна да констатира в някои сегменти наличието на олигопол. Такъв е признат в разпространението на телевизия на едро, където основните играчи са „БТВ“ и „Нова“. Първата е собственост на PPF Group, доскорошен едноличен собственик на „Йеттел“, а втората – на собственика на „Виваком“ United Group.

Вторият елемент е особеното мнение на зам.-председателят на КЗК Димитър Кюмюрджиев. В него той се противопоставя на почти всички аргументи на решението на регулатора и поставя под въпрос олигополната структура на пазара при фиксирани услуги. Включително и взимането и включването на данните за стрийминг платформите и сивия сектор.

Надеждата на БАБТО е, че при изработване на обективен секторен анализ, тогава тези неща ще излязат наяве и държавата ще трябва да предприеме действия. Данните и годишните доклади на КРС не се водят за такъв. Те могат и служат за основата на изготвяне на подобни анализи, но самостоятелно не са такива. От БАБТО коментираха, че подобно изследване трябва да се направи от КЗК и КРС, като е специално регламентирано в ЗЕС.

Пожелателно и реалистично

Освен очевидния въпрос – дали подобен анализ ще помогне в създаването на MVNO, има още доста подобни. Единият е как КРС ще наложи на телекомите да отворят мрежите си при положение, че целият честотен спектър вече е раздаден. Отговорът на БАБТО беше уклончив и да не се „подценява силата на държавата“.

Отново могат да се хванат за сламката, че някои разрешителни изтичат през юни 2024 г., това са в 900MHz и 1 800MHz за два от операторите. Дори веднага да се започне с необходимите законови промени, шансът да са приети до юни е минимален до никакъв. Следващите изтичат през 2025 г., като това е за трите оператора в 2GHz, но това е поддържаща лента и без нея телекомите могат да работят без проблеми. Датите след това започват за няколко ленти през 2031 г., а повечето се пренасят направо в бъдещето към 2038 г., 2041 г. и 2042 г.

Телеком индексацията се превърна в сладка практика, която първият път мина заради ковид пандемията. Вторият път – заради войната, но сега на третия път, стомната за вода може да се счупи. В обществото се акумулира достатъчно негативна енергия и ще се търсят решения за справяне с казуса. Защото по почти същото време, докато траеше пресконференцията на БАБТО, третият оператор „А1 България“ обяви, че и той ще индексира цените с 9.5%.

За момента най-реалистичното решение е ако регулаторите позволят да се запази тази годишна промяна на цените е да се отворят договорите. Тоест, да се даде възможност на потребителите да прекратяват само с едномесечно предизвестие без заплащането на никакви неустойки. Отварянето на мрежите може да проработи в дългосрочен план при добро развитие на конкуренцията, но настоящата законова рамка го прави малко вероятно. Въпреки, това независимите оператори вече нямат други опции.

The post Телеком индексацията се оказва спасителна сламка за виртуалните оператори appeared first on TechTrends България.

На годишна база може да се направи анализ за „Виваком“, но със закъснение от почти година и то използвайки данни от няколко публични източника. Нещо такова ще се опитаме да формираме в настоящия обзорен материал. Приходите и печалбата на „Виваком“ са взети от публикувания в края на септември консолидиран финансов отчет в Търговския регистър. Данните за абонатите са взети от последния доклад на компанията-майка United Group, който покрива деветмесечието на изминалата година.

Като цяло, „Виваком“ отчита добър растеж през 2022 г., който е проследим и при другите два телекома. Специално при абонатите, компанията има значителен ръст, генериран най-вече от приключените едно след друго поредица от придобивания за последните две години. Телекомът купи няколко малки, но важни регионални кабелни и интернет оператора. За някои от сделките продължават съдебни спорове, но засега „Виваком“ надделява и при тях.

В крак със сектора

Резултатите на „Виваком“ за 2022 г. следват наложените тенденции за растеж на целия сектор, вече обявени от техните два основни конкурента. Приходите нарастват със 7.8% на годишна база до 596 млн. евро. Печалбата преди лихви, данъци и амортизации (EBITDA) се увеличава с 11% до 278 млн. евро. В консолидирания отчет се предоставя нетната печалба и тя от своя страна нараства с 25% до 126 млн. евро. Прави впечатление увеличаването на повечето оперативни разходи, най-вероятно заради силната инфлация през 2022 г.

За сметка на това „Виваком“ намалява перото за персонала, като сумите за заплати се понижават с минималното 3 млн. лева, което предполага намаляването на броя на служителите през 2022 г. В отчета към Търговския регистър е записано и точно с колко от 5 054 на 4 548 души.

В публично достъпния документ имаме и доста подробна разбивка на капиталовите разходи. Тези за изграждане на мрежата са за 36 млн. лева за 2022 г., от които са изпълнени 14 млн. до края на миналата година. Още 6.8 млн. лева са за доставка на мрежово оборудване, от които е доставена една трета. Последното перо е за хардуер и софтуер, който през 2022 г. е на стойност 7.3 млн. лева. Общо, компанията е сключила договори за инвестиции на стойност 50 млн. лева (25.7 млн. евро), но повечето от тях ще бъдат доставени и изпълнени през следващи периоди.

Ефектите на вливанията и отделянията

Ситуацията с капиталовите разходи ще търпи известна промяна през настоящата 2023 г. Още през октомври 2022 г., „Виваком“ отделя мобилните си кули в дъщерно дружество „Юнайтед Тауърс България“. То, заедно с останалите подобни мобилни активи на United Group бяха продадени в края на изминалата година на саудитската TAWAL. В последния финансов отчет за шестмесечието (който ще разгледаме в последващ материал) е записано, че сделката е преминала регулаторно одобрение през август и вече е финализирана. Това ще премахне инвестициите в крайната мобилна инфраструктура.

По-голям ефект обаче имат вливанията на придобитите през последните две години по-малки кабелни и интернет оператори. През 2022 г. към структурата на „Виваком“ ефективно са добавени „Нет 1“, „КомНет София“ и „Цифрова Кабелна Телевизия“ (N3). Съдебната и регулаторна битка продължава за „Нетуъркс“, както и за придобиването на фиксираната мрежа на „Булсатком“, която беше прехвърлена в края на изминалата година.

Резултатът от тези придобивания обаче е доста явно видим при абонатите на „Виваком“. Във вече разглеждания от нас отчет на United Group за деветте месеца на 2022 г. компанията надминава бройката от 3 млн. потребителя на мобилни услуги – 3.197 млн. Големите скокове са при фиксираните абонати. Тези на платена телевизия се увеличават до 726 хил. и превръщат „Виваком“ в лидер в сегмента, изпреварвайки дългогодишния властелин „Булсатком“, което беше потвърдено в годишния доклад на Комисията за регулиране на съобщенията. Потребителите на домашен интернет достигат 602 хил. и така се бетонира също лидерската позиция на компанията, като досега тя беше оспорвана между телекома и „А1 България“.

Загуба на ключова позиция

При сравняването на трите телекома през 2022 г. излизат някои интересни тенденции. Всички отчитат ръст на приходите и EBITDA. Изминалата година обаче формира още едно голямо разместване, за което имаше само косвени индикации, но вече те са потвърдени на годишна база. „Виваком“ вече не е лидер по по общи приходи в телеком сектора.

Той е изместен от „А1 България“, който отчита значителен ръст на постъпленията от над 11% за миналата година. Телекомът става лидер с приходи от 640 млн. евро, срещу 596 млн. евро спрямо своя пряк конкурент. Това се случва, въпреки, че „Виваком“ има възходяща траектория при абонатите на всички сегменти. В мобилния, компанията продължава да скъсява разликата, особено спрямо втория по клиенти „Йеттел“. Вече споменахме, че „Виваком“ е лидер при ТВ и интернет доставката. Компанията също така се изравнява с „Йеттел“ по средногодишен приход от абонат (ARPU) където и двете отчитат по 10.5 евро по този ключов показател.

Обяснението е просто – „А1 България“ придобива системния интегратор „Стемо“ през 2022 г., който засили постъпленията на компанията. Което превърна телекомът в лидер в тази нетипична за сектора ниша и показа една засега успешна стратегия за диверсификация на бизнеса. Както ще се уверим, тези тенденции продължават и през първата половина на 2023 г.

The post „Виваком“ през 2022 г.: На крилете на растежа от придобивания appeared first on TechTrends България.

Това е третото придобиване на регионален оператор от страна на „Виваком“ от началото на 2021 г. Телекомът засилва позициите си във фиксирания бизнес, основно чрез покупки на по-малки доставчици, като в същото време засилва процесите по консолидиране на пазара. Обекти на сделките до момента са основно дружество с добри регионални позиции. Предишните сделки бяха със столичните „Нет 1“ и „КомНет София“, както и с пловдивския N3 (Entry).

Новата придобивка

NetWorx е известен доставчик на интернет и телевизия най-вече в Северозападна България с водещи позиции на пазарите в Русе, откъдето тръгва компанията и Видин. В миналото за дружеството се знаеше, че е успяло да изгради собствена канална мрежа в тези два града, което им даде предимство при разгръщането на услугата.

Освен във Видин и Русе, то включва операции още в почти 70 населени места, По-големите от тях са Силистра, Шумен, Монтана. Ловеч, Търговище, Велико Търново, Варна, Плевен, Добрич, София – град и област. Както е видно, силните позиции на NetWorx може да са ситуирани около западната част на Дунава в страната, но реално обхващат почти целия северен регион.

По данни на Комисията за регулиране на съобщенията (КРС) през 2019 г., русенското дружество отчита над 68 хил. интернет абоната, без да има такива за платена телевизия. Любопитното е, че такава се предлага на сайта на компанията. Освен тях, NetWorx предлага различни услуги, като продажбата на устройства, видеонаблюдение и др.

Прилики и разлики на сделките

Виваком“ следва горе-долу един и същи модел за окрупняване в момента. Или поне профил на доставчик, който да бъде обект на придобиване. Такъв изглежда са компании с добри регионални позиции и изградена добра интернет мрежа. При предишните две сделки, най-големият по приходи телеком в страната се възползваше от задълженията към банки, които фирмите обект на придобиване имаха. При NetWorx такова поне не излиза в обновения Търговски регистър. Това е единствената разлика, спрямо другите трансакции.

Останалите, както споменахме са компании, които имат отлични регионални позиции и добре изградена и развита кабелна мрежа. „Виваком“ ще успее да добави над 130 хил. абоната на интернет и 43 хил. на платена ТВ. Това ще подобри позициите на компанията спрямо основните си конкуренти – „А1 България“ и „Булсатком“.

За пазарът на едро

Важният компонент в случая, явно е мрежата. В разглеждането на предишните сделки от Комисията за защита на конкуренцията (КЗК), телеком регулаторът в лицето на КРС изрази опасения, че тези придобивания може да окажат влияние на пазара на едро за свързаност. Коментарът на „Виваком“ в прессъобщението за придобиването на NetWorx основен акцент е именно мрежата на русенската компания. Инфраструктурата е ключова при пазара на едро.

За „Виваком“ подобни сделки придобиват значителна важност, особено предвид факта, че техния собственик – United Group иска да може да предоставя подобни услуги на ниво група. Регионалният телеком конгломерат вече обяви, че създава специализирано звено за продажба на едро, което да обслужва всички пазари, на които оперира. Подсилването на позициите и възможностите на „Виваком“ при фиксираните услуги, пасва перфектно на стратегията на компанията-майка.

Това може да има пагубен ефект върху този пазар в България. Окрупняването на интернет доставчиците, от доста време се смяташе за неизбежен процес, който беше спрян след няколко по-мащабни сделки. Изкупуването на едни от най-големите регионални играчи от най-големия телеком в страната може да послужи като ефекта на доминото. След като бъдат премахнати най-големите малки, дребните и микро доставчици може да изчезнат поради абослютна невъзможност да се конкурират с „Виваком“.

The post Телеком консолидацията продължава – „Виваком“ придобива NetWorx Bulgaria appeared first on TechTrends България.

Идеята не се обсъжда само от българското ръководство на „Виваком“, но в случая идва от собственика United Group. Балканският телеком конгломерат иска да следва политика, която съвпада с тази на САЩ. Този стремеж не съвпада с ползването на оборудване на китайски вендори от най-голямото ѝ дъщерно дружество. Huawei е обект на санкции от страна на Вашингтон, което обаче не ѝ пречи да увеличи своя пазарен дял в световните доставки на телеком оборудване до 31%.

Постепенна подмяна

За подмяната на мрежовата инфраструктура говори председателят на борда на директорите на United Group Николас Статопулос пред агенция Reuters. Според него, това може стане постепенно, като „Виваком“ премине към някой от одобрените от САЩ доставчици. Основните такива са Nokia и Ericsson, но и Samsung.

„Постепенното преминаване към оборудване, което е одобрено от САЩ е правилният подход и точно такъв обмисляме да предприемем“, коментира Статопулос пред Reuters.

„Постепенното преминаване към оборудване, което е одобрено от САЩ е правилният подход и точно такъв обмисляме да предприемем“Николас Статопулос, United Group

Той признава, че това все пак е скъп и трудоемък процес, който отнема време и пари, за да се извърши. Любопитното е, че United Group ще търсят потенциално държавно финансиране или поне помощ, за да заменят Huawei в мрежата на „Виваком“.

„Не можем да пренебрегнем желанията на САЩ, но в един идеален свят е нормално да получим финансова помощ за подмяната на инфраструктурата, тъй като това ще ни коства милиони долари“, допълни той. Статопулос не навлиза в детайли откъде точно трябва да влезе подобна финансова инжекция – дали от българското или американско правителство. Отделно, „Виваком“ не е единствения в United Group, който ползва Huawei, Telemach в Словения също разчита на китайския вендор за мобилната си мрежа. Българският оператор, просто е най-големият в групата.

По пътя на промяната

Споменаването на държавни субсидии, за подмяната на оборудването на Huawei с такова на друг производител е интересен подход. Най-малкото, защото United в момента наливат милиони евро във „Виваком“ за да подсилят неговите позиции във фиксирания пазар с придобиването на малки независими оператори. Отделно, телекомът е в процес на поетапно ребрандиране, което също коства пари.

Добрата новина, както за United Group, така и за „Виваком“, че от българските телекоми, компанията не е с най-голяма зависимост към оборудване на Huawei. Операторът използва китайския вендор само за радиорелейната си мрежа (т.нар. RAN), в която се включват базовите станции, клетките и безжичните системи. Опорната мрежа, системите по управление и съхранение са на други доставчици, най-големите сред които са Nokia и Cisco.

Работата в посока на подмяна на оборудването може вече да е започнала. В началото на март „Виваком“ смени своя главен технически директор, като поста вече заема унгарецът Андраш Пали. Той има голям опит с развитие на мобилни мрежи по света, като една от спирките му е словенския Telemach Mobil, който е част от United Group. В съобщението при представянето му се споменава, че той „ще допринесе за надграждането на технологичните постижения“ на компанията. Назначението му е ключово и идва само седмица преди изказването на Статопулос.

5G неволите

Не така стоят нещата при „Теленор“, които в България (а най-вероятно и в целия регион) разчитат изцяло на Huawei. Тяхната мрежа е изградена из основи от едноименния норвежки гигант през 2014 г. и беше подменена напълно с китайски системи. Тогава, това им излезе близо наполовина на цената на решенията на конкурентите, но сега ги забавя в разгръщането на 5G.

„Теленор“ все още не е пуснал подобна услуга от пето поколение. Причината е, че за да стане това, трябва или да закупи 5G системи на Huawei или да подмени цялата си мрежа. „Виваком“ предприе временно решение – тя използва настоящата си 4.5G, за да предостави услуги от пето поколение, чрез технологията DSS. Недостатъкът на този подход е ограничения брой устройства, които я поддържат, както и с една идея по-слабите възможности, спрямо чиста 5G мрежа.

„А1 България“ нямат такива главоболия, като разчитат основно на оборудване на Nokia и в по-малка степен на ZTE. Затова, операторът пусна чиста 5G мрежа с нови базови станции през декември.

Поглед към борсата

В разговорът си с Reuters, Николас Статопулос разкрива малко повече за потенциалните дългосрочни планове на United Group в региона. Конгломератът се превърна в истински балкански телеком гигант в рамките само на две години.

Идеята е целия този впечатляващ актив да се използва, за да може United Group да излезе на борсата като публична компания. Това е изходния сценарий, който обмисля мажоритарния собственик на групата – британския инвестиционен фонд BC Partners.

„Мисля, че първично-публично предлагане е най-вероятния изход за нас, защото няма много други публични компании в Европа, като United Group“Николас Статопулос, United Group

„Мисля, че първично-публично предлагане е най-вероятния изход за нас, защото няма много други публични компании в Европа, като United Group“, коментира Статопулос. Той не дава повече детайли, като например, коя би била потенциалната борса, на която групата ще може да дебютира.

Групата разполага с оператори и медийни компании в осем държави от Югоизточна Европа – България, Сърбия, , Словения, Черна гора, Босна и Херцеговина и Хърватска. Само преди дни беше обявена за приключена сделката с гръцкия оператор Forthnet и така тя получава достъп и до пазара в южната ни съсдека.

Присъствието ѝ в нашата страна е най-голямо, след като United Group придобиха най-големия по приходи телеком „Виваком“ и най-голямата медийна група – „Нова броудкастинг груп“. В нея влизат, ефирната „Нова телевизия“, кабелната „Канал 3“, каналите, сайтовете и радиата покрай тях, онлайн конгломерата „Нетинфо“, както добавяме впоследствие и печатните издания на „Телеграф“.

The post „Виваком“ обмисля да премахне Huawei оборудването от мобилната си мрежа appeared first on TechTrends България.

Той е и основният отговор на Европа на натиска на САЩ за потенциална забрана на Huawei за доставка на мрежово оборудване. Брюксел и, като цяло повечето държави-членки са против изричното ограничаване на технологичния гигант. Причините са много – силната зависимост на редица оператори от Huawei, достъпността и качеството на компонентите и решенията, които компанията предлага, както и потенциалното въвличане на Европа в търговска война с Китай. Пекин нееднозначно отбеляза, че на всяка категорична забрана ще отговори с реципрочни мерки.

Инструментариумът изготвен от Европейската комисия (ЕК), заедно с Европейската агенция по киберсигурност (ENISA) не споменава никъде изрично Китай или нейни доставчици на оборудване.

Балансирано решение

Очаквано, мерките са насочени в няколко посоки – намаляване зависимостта на телекомите от един вендор, създаването на единни и хармонизирани стандарти по сигурността, насърчаване съвместимостта на оборудването между различните компании и засилване на индустриалния капацитет на Европа.

Част от мерките може и да повлияят на Huawei, но от друга страна, компанията ще има време да адаптира своите решения и бизнес модели, така че да продължи да работи в Европа. Или поне на теория, как ще се транспонира инструментариумът на практика, все остава загадка засега.

Причината за това е, че на централно ниво ЕС ще изготви само базовите правила и стратегическата визия. Заедно с телекомите и регулаторите ще бъдат изготвени отделните изисквания за сертифициране на доставчиците, оборудването и решенията. Този процес ще бъде фокусиран най-вече върху критичната инфраструктура.

Според дефиницията на ЕК, такава се водят най-вече опорната оптична мрежа, по която преминават данните, както и системите за цялостно управление (MANO). С повишено внимание се гледа и на различните места за съхранение на информация. Включително, подобни компоненти, които са част от периферната инфраструктура (т.нар. edge).

Засилване на регулаторите

Прилагането на всичко това ще се прехвърли върху плещите на националните регулатори. Техните задачи ще се разширят с прилагането, контролирането и тълкуването на единната рамка и стандарти, които ще бъдат наложени. Както и за следенето за диверсифицирани доставчици на оборудване.

Затова и правомощията им трябва да бъдат увеличени. Те ще включват възможността да одитират телекомите или да изискват необходимата им за това информация. Включително и данни от високотехническо ниво и в детайли относно мрежата и разгръщането на 5G мрежите. Контролът ще обхваща различните доставки, както и вида на оборудването и неговата съвместимост с отделните вендори. Досега всичко това се водеше като търговски отношения между две компании (оператор и доставчик), но вече ще бъдат обект на национално регулиране.

Изискванията, за които държавните ведомства ще следят (в България това е Комисията за регулиране на съобщенията – бел. ред.) дали вендорите на телеком оборудване отговарят на съответните стандарти. Отделно, самите регулатори, заедно се операторите ще трябва да оценят, кои доставчици могат да представляват риск за сигурността на критичната инфраструктура.

Задачата им ще бъде и да ограничават потенциалната зависимост на един или повече от операторите в страната от доставките на една компания.

Как точно ще става това диверсифициране на вендорите, не става ясно от документа. Просто е записано, че регулаторите ще трябва да вземат мерки за насърчаването на ползване на повече доставчици, ограничаването на зависимостта само от един или от рисков такъв.

Потенциалните ефекти

При идеално стечение на обстоятелствата, мерките, които ЕК планира да предприеме за подобряване на сигурността на 5G мобилните мрежи биха имали ползотворен ефект. Те ще накарат телекомите да са по-внимателни при избора си на оборудване, от гледна точка на опазване на данните, които минават по инфраструктурата им. Както и биха ги възпрели от практики, като например изнасяне на поддръжката на критични елементи. Някои телекоми аутсорсват все повече дейности на подизпълнители, което също може да представляват рисков фактор.

Макар и никъде да не е записано, част от мерките имат за цел да намалят влиянието на Huawei и да прекратят някои от техните практики за превзимане на пазара. Китайският вендор постигна лидерство в доставките на оборудване, като предоставя евтини и качествени решения при изграждането на 4G мрежи. Но освен това, навърза доста от продуктите си, така че да са съвместими само с тези на Huawei.

Така, за изграждането на определени компоненти от мрежата, операторите ако изберат китайската компания, трябваше да поръчат цели системи. Купуването „на едро“ и тази взаимосвързаност беше и една от причините, технологичния гигант да подбие значително цените и да спечели доста поръчки.

Мерките на ЕК пресичат тази практика, независимо дали се прилагаше само от Huawei или от другите вендори. Което ще улесни телекомите да интегрират няколко доставчика, а не да разчитат само на един.

Друг момент, е споменаването да се ограничи ползването на вендори, които разчитат на субсидии или държавна помощ, които противоречат на Европейското законодателство. Тук отново на прицел са китайските вендори, въпреки, че доказването за предоставянето на подобни средства ще бъде доста трудно. Освен това Брюксел си оставя вратичка, като ще преценява за всеки случай поотделно и при това на европейско ниво.

Ефектът върху вендорите ще е ясен. Всички от тях ще трябва да преминат през съответното сертифициране. Дори някой от доставчиците да не отговори на изискванията, той няма да бъде изключен от европейския пазар. Операторите просто ще използват неговото оборудване за по-малко важни компоненти от мрежите си, като например радиорелейните системи. Това важи с пълна сила за всички, не само за Huawei и ZTE, но и за Ericsson и Nokia.

Самите вендори може да намалят обемите в някои от договорите, които са изпълнявали до момента, заради предстоящите рестрикции към зависимостта от един доставчик. Huawei, която е любима марка на най-големите телекоми, може да е най-засегната, но не е единствена. Например, Telekom Austria Group (компанията-майка на A1 България – бел. ред.), разчита почти ексклузивно на Nokia. От друга страна, необходимостта от диверсификация, ще отвори вратите на вендорите към нови клиенти.

Някои от операторите в Европа започнаха поетапно да търсят разнообразие от доставчици, когато става дума за ползването само на един. Примерите засега са Telefonica и Telenor. Общото между тях е, че те разчитаха само на Huawei при изграждането на 4G мрежите си.

В България в най-затруднено положение ще е „Теленор“, който разчита напълно на Huawei за всички аспекти на инфраструктурата си. A1 България също зависи основно от Nokia, но някои не толкова ключови елементи, вече се пренасочват към ZTE. „Виваком“ е най-диверсифициран, като радиомрежата е на Huawei, опорната мрежа и системите за управление са на Nokia и Cisco.

Проблемите

Когато става дума за европейски регулации, опитът показва, че никога не се постига идеалния сценарий. В случая ще има няколко големи предизвикателства, които ще трябва да бъдат преодолени, за да може ефективно да се наложат новите идеи на Брюксел.

Първото е чисто законодателно и процесуално. От ЕК подчертават, че може да са необходими определени законодателни промени, за да могат да се дадат съответните правомощия на регулаторите да осъществяват всички тези дейности. Това означава, че всяка една държава-членка трябва да направим такива изменения, за да може да позволи на своите местни органи да изпълняват задълженията си, определени от новия инструментариум.

Това ще отнеме време. Както и изработването на новите стандарти и сертификати, които ще трябва да бъдат изготвени от нулата и да могат да бъдат устойчиви на бъдещия технически прогрес. Последното е много важно, предвид факта, че 5G технологията все още не е разработена в пълния ѝ потенциал.

Другото, голямо предизвикателство е чисто административния капацитет. Големия набор от допълнителни задачи и отговорности, които ще поеме всеки един национален регулатор ще изисква екстра ресурс. Най-вече под формата на технически експерти, които да могат да правят необходимите проверки и одити на мобилните мрежи. Това ще изисква и допълнително финансиране за регулаторите. Тези въпроси са повдигани нееднократно от операторите към контролните органи, но за момента отговори няма.

Негативният ефект от всички тези предизвикателства ще бъде потенциалното забавяне на разгръщането на 5G мобилните мрежи в Европа.

The post Европа с първи стъпки към регулиране на 5G мобилните мрежи appeared first on TechTrends България.

Документът е и отговорът на Брюксел в нарасналия натиск на Вашингтон за забрана на ползването на телеком оборудване от Huawei. Китайската компания не е посочена поименно в него, но индиректно на няколко места е подчертан рискът от ползването на решенията ѝ. Последващите стъпки за затягане на сигурността на 5G мрежите, вендорът може да излезе на преден план.

Тезата на САЩ е, че мрежовите решения на китайския доставчик имат пробиви в киберсигурността, заради потенциалната близост на компанията с властта в Пекин. От лятото щатското правителство наложи санкции върху Huawei и забрана за търговия с американски фирми, която се засилва и в момента.

Вследствие на всичко това, китайският производител пусна последния си флагман Mate 30 Pro без услугите на Google и с версията с отворен код на Android. Което реално блокира продажбите на смартфона в Европа и редица развити държави.

Основните опасения

Докладът за оценката на киберсигурността на 5G мрежите в Европейския съюз (ЕС) излиза със сравнително очаквани заключения. Той беше подготвен в рамките на повече от половин година, като всяка държава-членка трябваше да направи самостоятелен анализ на ситуацията и да я координира с ЕК и Европейската агенция по киберсигурност (ENISA).

Документът подчертава няколко основни заключения. Първата е, че в 5G мрежите софтуерът играе все по-голяма роля в тяхната ефективност. Втората е, че доставчиците на оборудване имат голямо влияние и операторите стават много зависими от индивидуални вендори.

Ето кои са основните заплахи, които ЕК идентифицира за новите мобилни мрежи:

Обобщено, Брюксел припознава 5G като основен стълб в киберсигурността и вижда силната зависимост на телекомите в Европа от един доставчик на мрежово оборудване. Операторите предпочитат да работят по този начин изцяло от съображения за намаляване на разходите. При купуване на едро, доставчиците, включително и мрежовите, правят значителни отстъпки в цените.

Отделно, доста от вендорите разработват продуктите си така, че някои техни решения, могат да работят само с други техни. Което в един момент поставя операторите без избор – за да имат функционална мрежа и съвместимост между компонентите, тя трябва да е изградена от един доставчик.

Следващите стъпки

ЕК посочва, като следващи стъпки е отделните страни-членки да обявят какви действия ще са най-ефективни за намаляването на тези рискове. Брюксел призовава за допълнителни мерки по засилване на индустриалния капацитет на Европа в развитието на мрежово оборудване и разработването на софтуерни решения, за да се намали зависимостта от външни доставчици.

Сред очакваните, но все още непредложени директно, мерки е да се ограничи изграждането на критична телеком инфраструктура от потенциални рискови вендори. По време на дискусиите между САЩ, ЕС и телекомите за пълна забрана на Huawei, европейските правителства бяха по-склонни да накарат само най-ключовите елементи да бъдат изградени от „доверени“ доставчици. Като такава най-често се посочваше опорната оптична мрежа.

В доклада на ЕК е публикувана класификация на отделните елементи от телеком оборудването и тяхното значение за киберсигурността. Като критични са очаквано е описана опорната оптична мрежа и системите за цялостно управление (MANO). Радиорелейната инфраструктура е описана с висок приоритет, а всички останали елементи са поставени в категория между умерени до високи.

Ако се взимат мерки за забрана на Huawei оборудване в Европа, най-вероятно то ще обхване критичните части на телеком мрежата – тоест опорната такава и MANO. При радио оборудването, най-вероятно ЕК ще поиска да има опция за диверсификация или поне възможност за бърза подмяна при извънредни случаи.

Ситуацията в България

Новината засега не създава големи проблеми на българските оператори. Най-малкото защото тепърва ще се приемат конкретни мерки за подсилването на сигурността на телеком мрежите. От тях ще зависи и колко засегнати ще са българските компании.

Ако бъдат предприети по-строги действия спрямо Huawei местните оператори ще изпитат определени затруднения, заради силното му присъствие на пазара.

Най-силно засегнат ще е „Теленор“, чиято цяла мрежа е изградена напълно от китайския доставчик. Когато норвежкият гигант Telenor Group влезе във владение в българския оператор, първото действие, което предприеха беше цялостна подмяна на оборудването (network swap). Тя засегна абсолютно всичко – от опорна, през радиорелейна мрежа до системи за управление.

Норвежката група беше сключила договор с Huawei за доставка на едро за няколко региона и поради тази причина, сега „Теленор“ е с подобно оборудване. Зависимостта към китайския доставчик и по-ниските цени са основните мотиви, българския оператор да извършва 5G тестовете си с подобна техника.

„Виваком“ няма да има проблеми, ако бъде въведена забрана за ползване на Huawei при опорната мрежа. За най-големия по приходи телеком, тя е изградена от Nokia, като по непотвърдена информация, същото важи и за MANO системите. Huawei все пак е изградила цялата мобилна инфраструктура, като базови станции, клетки и друго радиорелейно оборудване.

„A1 България“ разчита на Nokia за почти цялата си мрежа. Телекомът използва финландския доставчик и при своите 5G тестове. По неофициална информация на TechTrends, компанията е започнала минимално диверсифициране на неключови елементи от своята инфраструктура с втори вендор – ZTE. Най-вероятно с цел понижаване на част от разходите. „A1 България“ все пак използваше 5G смартфони на Huawei при своите тестове през есента и при демонстрацията на Aniventure Comicon.

The post ЕК очерта кои са заплахите за сигурността на 5G мрежите в Европа appeared first on TechTrends България.

При смартфоните, производителите изпитваха известно затруднение в миниатюризацията на тези компоненти. Motorola реши елегантно този проблем, като предостави модулна приставка за своята Z6 серия, в която са поместени модема и допълнителните антени. Новите устройства от останалите компании, като Huawei и Samsung също изглежда преодоляват тези предизвикателства. Демонстрираните досега модели не показват значително изменение на обема и дебелината спрямо настоящите смартфони.

За разлика от тях, дизайнът не е толкова ключово предизвикателство за Apple при интеграцията на 5G в iPhone. Колкото и парадоксално да звучи, защото изпитването на визията и усещането на устройството сред потребителите е запазена марка на технологичния гигант.

Проблемите за компанията от Купертино се крият в 5G модемите или неспособността ѝ да си осигури такива. Ситуацията е такава, че към настоящия момент не се очертава да видим iPhone съвместим с новото поколение мобилни мрежи преди втората половина на следващата година или дори по-късно. Което за американския пазар, може да се окаже доста късно.

Грешен залог

Първоизточникът на главоболията на Apple се крие в техния избор Intel да разработи и достави 5G модем за следващите ѝ модели смартфони. Водещият производител на РС процесори увещаваше, че ще разполага с готови компоненти до средата или края на 2019 г.

Слуховете, че технологичният разработчик няма да успее да произведе такъв чип преди 2020 г. варират още от миналата година, но през последните месеци се засилиха. Което кара Apple спешно да търси алтернативи. За да може, компанията да пусне 5G iPhone през септември 2020 г., тя трябва да разполага с тестови бройки още към края на настоящата година. В противен случай, смартфон с връзка от пето поколение ще се появи чак през 2021 г.

Изниква ключовият въпрос – какви модеми ползват останалите производители? Samsung и Mediatek са други традиционни възможности, но и те подобно на Intel, се бавят с разработката и може да не успеят да предложат подобни модели преди края на тази година.

Така, за момента, на пазара са налични модели основно от две компании – Qualcomm и Huawei. Apple водеше ожесточена съдебна битка с първата, което блокира продажбата на iPhone-и в Германия. Втората използва своите чипове само за собствени устройства, но изненадващо обяви, че за американския гигант може да направи изключение.

Неочакван, но и малко вероятен вариант

Идеята Huawei да доставя 5G модеми звучи малко еретично, предвид факта, че китайският производител е основният конкурент на Apple, като производител на смартфони. Но това няма да е прецедент. Компанията от Купертино разчита на доставките на различни компоненти от вечния си враг – Samsung. Причината за потенциален отказ на Apple е по-скоро друга.

Поръчването на 5G модеми от Huawei може да има тежки политически последствия, тъй като технологиите ѝ в момента са подложени на атака от правителството на САЩ. Де факто, Huawei не може да участва в изграждането на мобилни мрежи от пето поколение в рамките на Щатите, като негласно нейните смартфони не се продават от големите оператори. Всичко това стана възможно след като властите във Вашингтон обявиха, че ще изключат от обществените поръчки всички компании, които предлагат продукти и системи на Huawei.

Рискът при използване на 5G модеми от китайския производител е твърде голям за Apple и технологичният гигант няма да рискува загубата на основния си пазар – САЩ.

Ограничени възможности

Времето не работи в полза на „ябълковия“ гигант и съответно трябва да се вземат някакви мерки. Единият вариант е спешно да се решат съдебните спорове с Qualcomm, което може да не стане веднага и ще отнеме доста финансови ресурси. Ябълката на раздора между двете дружества са именно мобилните модеми. Qualcomm твърди, че в iPhone-ите с чипове Intel, Apple използва нейна патентована технология, която оптимизира приемането и предаването на сигналите, с цел повишаване на издръжливостта на батерията.

Съдебният спор се води основно в САЩ, където производителят е завел дело за 1 млрд. долара. Но то се пренася извън континента в Китай, Германия и др.

Ключови се оказват развитият в Европа. След, като германският съд реши в края на 2018 г. да забрани продажбата на iPhone в страната, Apple склони да пусне модели с чиповете на Qualcomm, вместо с тези на Intel. Това е голяма отстъпка на компанията от Купертино и съответно важна победа за производителя на чипове.

Следващата беше направена през април, когато Apple и Qualcomm официално си стиснаха ръцете и първата ще може да ползва мрежовите технологии на втората. Естествено срещу щедро заплащане. По изчисления на самата Qualcomm в нейните финансови резултати, то се очаква да бъде между 4.5 и 4.7 млрд. долара. Останалите параметри от това споразумение все още не са обявени. Което поставя под въпрос, дали Apple ще получи от производителя на чипове 5G модеми през следващата година.

Направи си сам

Последният вариант, който остава пред ябълковия гигант, е да разработи собствени 5G модеми. Apple притежава не малко ноу-хау в изготвянето на сложни архитектури. Компанията от няколко години сама подготвя дизайна на своите мобилни процесори за смартфони и таблети. Вярно, че са базирани на ARM архитектурата, но те са специално пригодени и оптимизирани за iPhone, iPad и най-вече за платформата iOS.

По непотвърдена информация на Reuters, вицепрезидентът на Apple отговорен за нейните процесори е оглавил специален екип, който трябва да разработи подобен модем. Джони Сруджи е в компанията от 2008 г., когато поема проекта за първия чип на компанията – A4.

Индикациите в тази насока продължават да се трупат от началото на годината. Те отново могат да се проследят на ниво кадри в Apple. Първо, от компанията напуска дългогодишният ѝ инженер Рубен Кабалеро, който е отговорен за преговорите с доставчиците за намиране на ключовия 5G модем. Официално потвърждение за това все още няма. Точните причини също не са известни, но се предполага, че е заради споразумението с Qualcomm и около една друга новина от последните дни.

Apple успява да привлече един от водещите 5G инженери на Intel – Умашанкар Тхуагаражан. Информацията отново не е потвърдена, като се смята, че той се присъединява към екипа за вътрешна разработка на собствен модем, оглавяван от Сруджи.

Всичко това предполага, че Apple действа доста интензивно в разработването на собствен 5G чип. Това ще отнеме дори повече от потенциално широко споразумение с Qualcomm. Поради тази причина, технологичният гигант от Купертино ще разчита именно на 5G модемите на производителя за своите първи модели.

Което най-вероятно означава, че 5G iPhone няма да видим през 2019 г., а първите такива модели ще се появяват най-рано през следващата година и ще са с Qualcomm чипове за връзка. Докато плодовете на вътрешната разработка ще бъдат обрани едва през 2021 г.

The post 5G главоболията на Apple appeared first on TechTrends България.

Непрекъснатият растеж на българската компания

ALSO обяви в прессъобщение до медиите, че „Солитрон“ има годишни приходи от 110 млн. евро (около 215 млн. лева), около 30% пазарен дял в страната и персонал от около 120 души. Българското дружество предлага продукти на над 50 технологични производители в страната, както и различни консултантски и интеграционни услуги в IT сферата.

Швейцарския гигант описва, че огромното портфолио на „Солитрон“ позволява да се намерят всички необходими технологични компоненти за изграждането на модерна корпоративна технологична инфраструктура. Те варират от смартфони до системи за видеонаблюдение.

„С пазарен дял от 30% и непрекъснат ръст на приходите през последните шест години “Солитрон“ един от най-големите и успешни дистрибутори в България“, коментира Густаво Мьолер-Хергт, главен изпълнителен директор на ALSO. „С придобиването на българската компания ние вървим все по-устремено към целта ни за интензивна експанзия в Източна Европа“.

Швейцарската компания направи подобни покупки през 2018 г., които включват дистрибутори от Словения, Хърватия, Полша и др. След одобрението на сделката в България и на ABC Data, ALSO ще има присъствие в цяла Източна Европа без Русия.

„С пазарен дял от 30% и непрекъснат ръст на приходите през последните шест години “Солитрон“ един от най-големите и успешни дистрибутори в България“Густаво Мьолер-Хергт, ALSO Holding

Мьолер-Хергт допълни, че ALSO не е единствено дистрибутор на софтуер и хардуер, но и предоставя различни IT услуги. „Солитрон“ развива същата дейност и с придобиването ще подсили консултантските възможности на швейцарската компания.

От ALSO отбелязват, че българското дружество се възползва по най-добрия начин от икономическия растеж на страната през последните години.

Кои са ALSO Holding?

Компанията е основана през 1984 г., като две години по-късно излиза на швейцарската фондова борса. В момента тя е истински гигант, когато става дума за дистрибуция на технологични продукти. ALSO Holding осигурява разпространението на над 550 различни производители на хардуер и софтуер. Освен това швейцарското дружество има и добре разработено и широко портфолио от различни консултантски и интеграционни решения, които да предлага в допълнение на своя дистрибуторски бизнес на различни корпоративни клиенти.

Последните не са никак малко, по данни на компанията тя обслужва над 100 хил. различни купувачи с разнообразна дейност. Преди придобиването на „Солитрон“, ALSO присъства в 18 европейски държави и разполага с общо над четири хиляди души персонал. Швейцарският гигант също така държи значителен дял в германския дистрибутор Droege Group.

През 2018 г. ALSO отчита приходи за 9.17 млрд. евро, което е ръст от 3.2% спрямо предходната година. Печалбата преди данъци, лихви и амортизации (EBITDA) е 152 млн. евро.

Придобиването на „Солитрон“ ще предостави на българското дружество силен стратегически инвеститор. Тепърва ще видим дали това ще доведе до повишаване на разнообразието на продуктите, които ще се внасят в България.

The post Швейцарският гигант ALSO Holding придоби „Солитрон“ appeared first on TechTrends България.