Във фокуса попадат сделките с Instagram от 2012 г. и Snapchat от 2014 г. Facebook започна от миналата година да ги интегрира все по-тясно в единна платформа заедно с останалите си продукти за социална комуникация. Искът за злоупотреба с монопол е внесен от Федералната комисия по търговия на САЩ (FTC), както е подкрепен още от главните прокурори на 46 щата.

Да откупиш доминацията си

Обвиненията срещу Facebook са доста, но са ориентирани най-вече около сделките с двете социални мрежи. Според FTC, технологичният гигант е използвал придобиванията, за да поддържа монопола си в сектора и да вдигне праговете за навлизане на потенциални нови конкуренти. Важен детайл в аргументите на комисията е, че компанията е възприела този подход като целенасочена политика.

Instagram е обещаващ стартъп, който изгражда бързо голяма потребителска база. Успехът му е базиран на факта, че все повече хора преминават на смартфони и приложението е много удобно за ползване в този формат устройства. В същия момент, Facebook се опитва да трансформира своите възможности от десктоп социална мрежа, в мобилна такава.

Технологичният гигант първоначално се опитва да се конкурира с Instagram, но се отказва и решава вместо това да придобие приложението за 1 млрд. долара. Сделката е осъществена единствено, защото главният изпълнителен директор на Facebook Марк Зукърбърг го припознава като заплаха за монополното им положение. Според FTC, с придобиването едновременно се елиминира най-силния пряк конкурент на социалната мрежа, както и парира бъдещите опити на друг потенциален такъв да придобие заплашителен мащаб.

В същото време, когато е обявено купуването на Instagram, друго мобилно приложение започва да печели потребители – чат програмата WhatsApp. Това е заплаха за новата мобилна стратегия на Facebook, които се опитват да са сред лидерите в най-популярните апликации за смартфони и таблети.

Конкуренцията между двете става толкова усилена, че кара социалната мрежа да отдели своята чат-функция Messenger в отделно приложение, за да може да парира влиянието на WhatsApp. След две години усилия, Facebook отново прибягва до тактиката да придобие опонента си. През 2014 г. сделката е обявена, но сумата е доста по-голяма – 19 млрд. долара. Ефектите от нея според FTC са същите, като при Instagram – компанията си „откупува“ монопола.

В допълнение, двете сделки бетонират мобилното превъзходство на Facebook, което беше нарушено едва шест години по-късно от китайското приложение TikTok. Това струва на компанията общо 20 млрд. долара, които могат да се тълкуват и като своеобразна „такса спокойствие“.

Програмисти с ограничения

Второто голямо обвинение е, че Facebook предоставя своя програмен интерфейс (API) на външни разработчици, но под условия, които могат да се отчетат като злоупотреба с монопол. FTC твърди, че социалната мрежа дава достъп на други програмисти до своята платформа ако те не създават конкурентни услуги или функционалности.

Според комисията има обвинения, че Facebook спира достъпа или заплашва с това конкуренти, които се опитват да развиват свои социални функционалности, чат приложения и др.

Един от дадените примери е вече несъществуващото приложение Vine на Twitter. То позволяваше да се споделят кратки видеоклипове и имаше интегрирани възможност за социално споделяне. Facebook спира достъпа на приложението до техния API, което не позволява да се публикуват Vine клипове в социалната мрежа.

Кои са следващите

Действието срещу Facebook беше очаквано, след като политиците във Вашингтон заговориха за регулации на технологичните гиганти от края на 2018 г., включително и с призиви за разцепване на компаниите. Първата реална стъпка беше направена през октомври 2020 г. с делото срещу Google.

До голяма степен, началото на антимонополните разследвания бяха породени от скандала с Facebook и Cambridge Analytica за изтичането на лични данни на милиони американци и ползването им в политическата кампания при предходните президентски избори през 2016 г. в САЩ.

Приказките кулминираха в първите по-сериозни заплахи и действия в Конгреса на Щатите, след като главните изпълнителни директори на четири компании трябваше да обясняват дали потискат конкуренцията и злоупотребяват с монопол. Освен Марк Зукърбърг и Сундар Пичай от Google, на своеобразния „разпит“ бяха още Тим Кук от Apple и Джеф Безос от Amazon. Затова няма да е изненада ако последните две компании скоро се сдобият с подобни антимонополни дела.

The post САЩ съди Facebook за злоупотреба с монопол   appeared first on TechTrends България.

Те са плод на 16-месечно разследване, което публично кулминира в изслушването на главните изпълнителни директори на четирите гиганта в края на юли. Няколко месеца по-късно, през октомври, подкомисията на Конгреса излезе с близо 450 страници доклад за ролята и действията на технологичните компании.

Тогава, както и сега си пролича ясно, че окончателното решение за действието на американското правителство ще зависи от отношенията между двете основни партии – демократичната и републиканската. Техните позиции са за регулирането на технологичните компании, но се различават значително по конкретните мерки. По време на изслушването приоритетите на двете фракции си личаха ясно, които следват и настоящите предложения.

Докладът е първата по-сериозна крачка към регулирането на IT сектора в САЩ. Независимо от мерките и законовите промени, които ще бъдат предприети през следващите години, това е ключов ход, който ще промени изцяло сектора. Особено четирите компании, които са взети на мушка от политиците. Предвид огромното влияние на Apple, Amazon, Facebook и Google, последствията от решенията ще засегнат всички потребители по света, включително и нас.

Най-страшният сценарий

Представителите на демократичната партия на САЩ очаквано заеха по-строгата позиция. В дългия около 450 страници доклад, техните предложения са най-радикални. Те включват и най-страшния сценарий за компаниите – тяхното потенциално раздробяване и обособяване на ключови бизнеси в отделни дружества.

Идеята беше предложена за първи път от Елизабет Уорън – кандидат за президент на демократите, която не успя да спечели първичните избори. В нея се говори, че бизнеси като рекламният и този на търсачката на Google трябва да бъдат отделени в различни компании. Това ще важи и за видео платформата YouTube. Подобна е ситуацията с Facebook и ключовите ѝ покупки и настоящи приложения Instagram и WhatsApp.

Другите предложения

Сред останалите предложения са за промяна на политиката на одобрение на ключови технологични сделки. Тя включва обръщане на концепцията за разглеждане на трансакциите и вместо да се доказват, че ще нарушат конкуренцията, трябва да се докаже те няма да го направят. Дребна подробност, която може да се окаже ключова на практика.

Една от причините да се стигне до доминиращо положение на Facebook, Amazon, Google и Apple е, че те придобиха ключови бизнеси, които затвърдиха позициите им. Най-ярък е примера с Facebook, които купиха Instagram, в момента, в който социалната мрежа се развиваше с бързи темпове и застрашаваше основния ѝ бизнес.

Третото ключово предложение е да се предотврати възможността на технологичните компании да дават предимства на собствените си услуги, в своите екосистеми. Те трябва да се задължат да предоставят еднакви условия за всички. Към тук се приспада и четвъртата идея, която ще ги задължи да направят данните, които събират съвместими за ползване от конкуренти.

Това са тези, по които се опитват да работят и европейските регулатори. Дори само тези две идеи да бъде приети, ще означава, че компаниите ще са уязвими и от атака от страна на Брюксел.

Останалите предложения са в посока за увеличение на бюджета и капацитета на регулаторите и други технически идеи за антимонополното право в САЩ.

Крайните демократи

Години наред демократите подкрепяха и получаваха същото от технологичните гиганти и Силициевата долина. Откакто Доналд Тръмп стана президент на САЩ, до голяма степен с помощта на социалните мрежи, любовта между IT сектора и партията изчезна. Разследванията за потенциална руска намеса в изборите и изтичането на лични данни на милиони потребители през Facebook, бяха първият знак, че политиката на демократите се обръща на 180 градуса.

От тази година ситуацията загрубява още, като първият сериозен залп и закани за потенциално разцепване на демократите даде сенатор Елизабет Уорън, като така тя обяви своята кандидат-президентска кампания. Настоящият избран от партията кандидат – Джо Байдън e доста по-предпазлив в изказванията. Той е за регулация, но не бърза да говори за разцепването на компаниите.

Поведението на демократите през последните две години, може да го накарат да размисли, ако бъде избран за президент. Те все по-твърдо заявяват желанието си да разцепят технологичните гиганти или поне да отделят ключови бизнеси. Това се е случвало в миналото в енергийния, петролния и телеком сектори.

По-умерените републиканци

Републиканците също заемат по-умерена позиция. Те подкрепят идеята за затягане на контрола на IT сектора, но не и с ползването на по-драстични действия. Основната препоръчана мярка с която не са съгласни е именно разцепването на технологичните компании. Различни представители на партията предлагат да се търси компромис по предложенията за реформа на регулациите.

Изборите за президент през ноември ще решат само част от пъзела с баланса на силите между двете партии. Сенатът (горната камара на парламента) е в ръцете на републиканците, докато демократите контролират Конгреса (долната камара). След президентските избори, независимо от резултата ще се търсят компромисни варианти или пък демократите ще трябва да извадят силни аргументи в полза на драстичните мерки.

Които в контекста на търговската война с Китай не са най-подходящи, защото ще отслабят позициите на IT сектора в САЩ и може да дадат на дружества като Huawei, ByteDance (TikTok), Tencent и др. различни конкурентни предимства.

Факт е, че американските политици смело поемат по пътя на регулациите. Разцепването на технологичните гиганти Apple, Amazon, Facebook и Google е крайна мярка, но има редица други мерки, които могат да променят политиката и пазарното им поведение. Независимо от решението на САЩ, то ще повлияе на тяхното развитие по целия свят. Както и може да накара и други регулатори да предприемат по-смели действия. Европейският съюз вече загатна за подобни действия и политики през следващите години.

Какво пише за компаниите в доклада на Конгреса:

The post Политическият сблъсък за технологичните регулации в САЩ appeared first on TechTrends България.

Последните данни на NetMarketShare показват сериозно разместване на пластовете на този пазар. Не при първото място – Chrome продължава да доминира, а при подгласниците. Новият браузър Edge на Microsoft успява да детронира Firefox на Mozilla. Софтуерният гигант полага сериозни усилия да наложи своя продукт и те на пръв поглед дават резултат.

На ръба

NetMarketShare поставя на второ място Edge със 7.5% потребление. Разликата с Firefox на Mozilla е минимална, тя е трета със 7.2%. Ако погледнем статистиката на друга изследователска фирма StatCounter ще видим съвсем различна картина. Firefox е твърдо на второ място с 9.2% пазарен дял, следвана от Safari на Apple с 8.9%. Едва на четвърто място е Edge с 4.5%. Двете агенции не се разминават единствено с това, колко е дела на лидера Chrome. NetMarket му дава 68.5% от пазара, а StatCounter – 68.1%.

Двете статистики все пак показват няколко тенденции. При сравнение на данните на годишна база ясно личи, че Firefox на Mozilla отчита спад, което не е добра новина за независимия браузър. Организацията разчита много на различни практики за борба с проследяването в интернет и за опазването на личните данни, като се надява това да ѝ спечели потребители. Засега реалностите показват съвсем различна картинка.

Другата тенденция, е в бързото развитие на Edge. Независимо коя статистика ползваме и дали е на второ или четвърто място, той във всички случаи вече е пред своя „легендарен“ предшественик Internet Explorer. За което си има и съответните причини. Microsoft просто започна да го скрива в своя Windows 10. При последните ъпдейти, единственият начин да го достъпите е да го потърсите в търсачката. Браузърът по подразбиране вече е Edge.

Троянският кон на Chrome

Google не печели само с доминацията на своята програма за достъп до мрежата. Интернет гигантът има интерес и от успеха на Edge. Причината е, че Microsoft премина изцяло към технологията Chromium за разработката на последните му версии. С други думи, Edge в момента е базиран почти изцяло на кода, който ползва Chrome.

Така се бетонира влияние на Google, докато големият губещ е Mozilla с нейния Firefox. Организацията на няколко пъти предупреди, че с преминаването на Edge към Chromium се получава монополизиране на технологиите за интернет достъп, което е лош знак. Европейската комисия веднъж глоби Google за агресивното налагане на Chrome като браузър по подразбиране в Android устройствата. Загубеното през 2018 г. антимонополно дело коства на компанията 4.34 млрд. евро.

The post Edge и Firefox в битка за второто място при интернет браузърите   appeared first on TechTrends България.