Заплашеният от дуопол фиксиран пазар започва да се пропуква, макар и с много, много бавни темпове. Както при платената телевизия, така и при домашният интернет, „Йеттел България“ удвоява своя дял за сметка на доминиращите два телекома. Макар и далеч от това да бъде силна конкуренция, третият оператор има шансовете да се наложи като равностоен съперник. Темповете все още са прекалено малки, за да достигнем до този извод, но засега това е позитивна тенденция.

Другият интересен момент може, който може и да се пропусне от четящите диагонално доклада, е появата на две нови компании в мобилния сектор. Ситуацията на пръв поглед там е „заключена“, след като трите основни телекома са си разпределили напълно радиочестотния спектър. Но наличието на нови предприятия с подобна дейност може да е индикация за потенциални промени. Хипотезите са две и ще ги разгледаме в по-долните редове. Също така, това е последният доклад на КРС, в който се ползва лева като основна валута.

Бавното охлаждане на пазара

Като цяло телеком секторът в България бележи леко охлаждане на растежа през 2025 г. Ако след ковид пандемията приходите се увеличаваха с над 5% на годишна база, то през изминалата тази бариера за първи път не се достига. Общият обем на пазара е 4.220 млрд. лева, което е ръст от 4.9% на годишна база. Забавеният растеж повлиява върху ролята на телеком сектора спрямо цялата българска икономика. Неговият дял в Брутния вътрешен продукт (БВП) е 1.9%, като спада спрямо 2024 г., когато е бил точно 2%.

Запазва се тенденцията, основната част от тези постъпления да се генерират от големите компании. Малко под 20 млн. лева са формирани от 435 фирми с приходи под 100 хил. лева от общо 799 регистрирани предприятия. КРС не предоставя точна статистика, какъв е общият дял на трите големи телекома спрямо всички постъпления, но предвид доминацията им в най-големите сегменти, то той ще е значителен. Мобилният, фиксираният интернет и платената телевизия съставляват 90% от приходите на всички.

Пакетните услуги продължават да доминират спрямо самостоятелните. Те са най-популярни при мобилните абонаменти, но там е логично, предвид факта, че КРС разделя гласовата от интернет и обвързването им в един договор се прави почти като задължително от операторите. Най-популярни като самостоятелни услуги е доставката на фиксиран интернет, където само една трета от абонаментите (34.3%) са в пакет с нещо друго.

Невидимата заплаха в мобилния сектор

Мобилният пазар се смяташе за разпределен между тримата големи. Позициите са почти напълно изравнени, а промените вече опират повече до това, каква е цифрата след десетичния знак при дяловете, отколкото някаква по-кардинална промяна. „А1 България“ продължава да доминира при абонатите на мобилна гласова услуга с 36.5%, докато „Виваком“ е с подобен дял при мобилния пренос на данни.

Двете компании си оспорват лидерските места, докато „Йеттел България“ продължава да е първи при приходите. Компанията изгуби втората позиция при абонатите през 2023 г. от „Виваком“ и оттогава насам двата оператора вървят почти паралелно като дялове. „А1 България“ намалява с малко, но запазва водещото място. При приходите е интересна динамиката, като освен, че „Йеттел България“ продължава да е лидер, „А1 България“ изостава на трето място, задминат от „Виваком“ през 2024 г.

Изводите от тези действия косвено показват различните политики на компаниите. „А1 България“ все повече търси по-малко приходи от своите абонати, за да може да ги задържи, докато „Йеттел“ разчита на лоялността на своите клиенти и ги тарифира по-скъпо. Ситуацията при „Виваком“ е интересна, защото компанията расте и по двата показателя, което може да означава, че прави по-добри и скъпи пакети.

Важните неща в докладите на КРС много често са заровени в едно, максимум две изречения сред 132 страници. В документа за 2025 г. е споменато в първите две такива в „Участници на пазара за мобилна услуга за гласови съобщения“. През изминалата година се появяват две нови компании, които получават разрешителни за подобна дейност – „Водафон ентърпрайс България“ и Twilio Ireland Limited. Първото е българско дъщерно дружество на британския телеком гигант Vodafone. Второто е бивш (вече порастнал – бел. ред.) американски стартъп за облачни гласови разговори.

От КРС подчертават, че въпреки наличието на пет регистрирани дружества за осъществяване на мобилни услуги, само три от тях имат лицензи за радиочестоти и предоставени кодове (номера) за достъп до мобилни мрежи. Първото е разпределено между основните телекоми, като радиоспектърът вече е раздаден напълно и са останали само няколко ленти в спомагателни честоти. Наличието на номера ще е интересно да се следи, дали новите дружества ще вземат такива. Това ще определи до голяма степен и техните намерения.

Хипотезите за появата им са няколко. Vodafone може да се подготвя за придобиване на мобилните операции на „Виваком“, след като се появиха поредните слухове, че компанията-майка на българския телеком – United Group, се готви да продава „на парче“ своите активи в региона.

Вторият вариант е британският оператор да се опита да навлезе на местния пазар като виртуален такъв (т.нар. MVNO). Vodafone поддържа от десетилетия близки отношения с „А1 България“ по отношение на споделяне на мрежата в роуминг, което дава добри предпоставки да се сключи подобен договор, но вече и под формата на частичен конкурент на българския пазар.

Дъщерното дружество на британския гигант има немалък капитал от над 3 млн. евро, което подхранва и двете теории, въпреки, че ако се реализира първата, то тогава средствата ще дойдат от британската централа по сделката.

Второто дружество е по-мистериозно за намеренията си. Twilio е технологична компания, която извършва гласови услуги през облака. Няма логика, средства и ноу-хау да вземе мобилните дейности на установен телеком. Компанията може да влезе като виртуален оператор, но и там няма история в подобна сфера. Остава вариантът, Twilio да се опита да навлезе като напълно дигитален оператор, като предоставя легални гласови услуги изцяло през облака. Защо си издава лиценз, при положение, че може да прави това и без него (както едно време Skype, а сега Viber и WhatsApp – бел. ред.), освен ако не поиска и номера. Издаването на последното ще даде яснота за посоката на развитие на тези „невидими заплахи“ в мобилния сектор.

Пълзящото настъпление на „Йеттел България“ на фиксирания пазар

При фиксирания пазар няма изненадващи размествания. След големите придобивания „Виваком“ владее и двата подсегмента – на домашния интернет и платената телевизия. При първата лидерството на компанията е по-крехко, като „А1 България“ изостава с малко над 5 процентни пункта – 37.4% срещу 31.7%. При платената ТВ, доминацията на „Виваком“ остава съществена с 57.8% дял срещу 26.2% на конкурента си.

Интересната тенденция, макар и все още в начален стадий е развитието на „Йеттел България“. Компанията пусна собствена ТВ услуга през 2023 г., но първите резултати дойдоха година по-късно, когато тя излезе на трето място по пазарни дялове. Това стана и благодарение на придобиването на „Булсатком“ от „Виваком“ и елиминирането на последния голям независим играч в този сегмент и като цяло в телеком сектора.

През 2025 г. „Йеттел“ удвоява своя пазарен дял, както при фиксирания интернет, така и при ТВ доставката. При първия подсегмент той вече е 5%, докато при втория – 3.3%. Тенденцията е, че компанията прави това за сметка на намаляване на дяловете на водещите два телекома, докато графата „Други“ остава почти непроменена. Проблемът е, че все още влиянието на „Йеттел“ е прекалено малко, за да се отрази генерално на двата подсегмента.

Ако се запази тенденцията за удвояване на пазарния дял, на оператора ще са му необходими поне три години, докато застраши втория при платената ТВ и две години и половина при фиксирания интернет. Въпросът е, че в един момент този темп на растеж ще се забави значително и това ще се случи далеч преди „Йеттел“ да започне да спори за втората позиция.

По-дребните, но и очаквани тенденции са намаляването на абонатите на сателитна ТВ, чийто висок дял преди се дължеше на абонатите на „Булсатком“. След като компанията стана част от „Виваком“, не малка част от клиентите са се прехвърлили постепенно на IPTV договори. Развитието на оптичните и 5G мрежи допринасят също за постепенното изоставяне на технологията.

По отношение на стрийминг услугите, данните на платформата JustWatch за първото тримесечие на 2026 г. показват някои интересни динамики. Netflix продължава да е лидер с 21% пазарен дял, но към март отчита отлив на абонати.

Тенденцията е същата за Amazon Prime Video, като българите се ориентират малко повече към Apple TV+, Disney+ и Sky Showtime. HBO Max поддържа малко по-стабилни нива, но не е застрахован от размествания и Disney+ го изравнява през март. За тримесечието, втори остава Amazon Prime Video, но Apple TV+ е скъсил преднината – двете са с дялове от 18% и 17% съответно.

За каналната мрежа, ПВУ и телеком пазара

В доклада на КРС спорът за каналната мрежа между „Виваком“ и останалите играчи само е споменат, че съществува, без никакви повече детайли. Той се влачи вече повече от три години, а казусът се заплита и от факта, че пасивната инфраструктура вече е отделена от телекома в дружеството „Юнайтед Файбър“, под шапката на United Group.

Всъщност бъдещето на българския телеком пазар до голяма степен ще зависи от решенията, които телеком групата ще вземе за българските си активи. Причината е, че „Виваком“ е сред двата най-големи оператора във всеки един сегмент. Ако има продажба „на парче“ то тогава ще е важно, как ще се разпределят отделните сегменти. Ако влезе нов играч тогава картината няма да се промени много, а само името и/или логото. Винаги стои на дневен ред и варианта, че „Виваком“ ще си остане с настоящата собственост.

Последният голям фактор през 2026 г. ще са проектите по Плана за възстановяване и устойчивост (ПВУ). Основният предвижда свързване на труднодостъпните населени места в страната с високоскоростна оптична мрежа. Това ще позволи на трите телекома, които участват в изграждането ѝ, да достигнат до нови потребители. Проектите към момента се движат добре, като „А1 България“ обяви на 25 юни, че са изпълнили около 92% от техните две задания.

The post Дойде ли период на скука – българският телеком пазар през 2025 г. appeared first on TechTrends България.

Резултатите бяха до голяма степен очаквани, като утвърденият телеком вече доминира пазарът за ТВ доставка с близо 60% пазарен дял през 2024 г. Това показват данните за изминалата година в доклада на Комисията за регулиране на съобщенията (КРС). Другият голям печеливш от ситуацията е „А1 България“. Двете компании започват да налагат двуполюсен модел в повечето подсегменти на фиксирания пазар.

При мобилния ситуацията на пръв поглед изглежда патова между трите основни оператора. В перспектива тя може да се окаже неблагоприятна за „Йеттел България“, които още през 2023 г. загубиха ключовото второ място по абонати. Оттогава насам са и усилията на основно мобилния оператор да се наложи и като такъв на фиксиран интернет и телевизия. Засега резултатите са плахи стъпки напред, но започват да стават и все по-видими.

Това се случва при сравнително положително развитие на целия пазар. Ръст на общите приходи, стагнация при абонатите, но и потенциал за увеличение на инвестициите в инфраструктура. Последното идва по линия на Националния план за възстановяване и устойчивост (НПВУ), чиито проекти най-накрая бяха стартирани през 2025 г. Европейските програми се оказват ключов компонент в разширяването на възможностите на големите телекоми. Докато по-малките ще трябва да разчитат на нишови подсегменти.

Интернет доминация

Телеком секторът продължава да нараства и през 2024 г., като той надминава, макар и с малко 4 млрд. лева. Това е увеличение с 5.7% на годишна база и с 19% спрямо 2022 г. Той обаче не кореспондира с ръста на брутния вътрешен продукт (БВП) на България, тъй като дял от него намалява от 2.1% през 2023 г. на 2% през изминалата година. Преносът на данни продължава да доминира сектора с над 54% дял, докато този на гласовите услуги се понижава на 25.8%. Същото важи и за разпространението на телевизия, което се свива от 14.2% на 13.5%.

Трябва да се отбележи, че данните на КРС обединяват мобилната и фиксирана интернет доставка. Основният растеж е при първата, която операторите предлагат в повечето случаи в пакет с гласова услуга. По този начин, мобилният сегмент продължава да разчита на монетизацията на 5G връзката и добавянето на допълнителни възможности при абонаментните планове.

Графата „Други услуги“ е големият печеливш през 2024 г. В нея попадат приходите за съвместно ползване на инфраструктура. Приходите се увеличават с 8% до все още минималните 235 млн. лева, спрямо 217 млн. и 141 млн. лева през 2023 г. и 2022 г. съответно. Динамиката на този подсегмент ясно илюстрира ефектът от аутсорсването на поддръжката на различни инфраструктурни компоненти, което предприеха основните телекоми у нас. Те са ситуирани в перо „Колокиране“, за което КРС единствено споменава, че нараства като приходи с 16.5% на годишна база.

Броят на операторите също следва интересна динамика. Мобилните остават трима, тези за фиксиран интернет намаляват от 656 на 621 покрай консолидацията последните няколко години. Но тези за ТВ доставка се увеличават минимално от 244 през 2023 г. на 251 през изминалата.

Мобилният триумвират

След окончателното установяване на само трима играчи в мобилния сегмент, динамиката е забавена. Ръст има на приходите, но най-вече при мобилния интернет. При абонатите също има минимално увеличение, като общо потребителите на гласови услуги се увеличават от 7.96 млн. на 7.98 млн. и за първи път от години доближават прага от 8 млн.

В сегментът вече се формира една нова и може би леко притеснителна тенденция. Тя е, че „Йеттел България“ губи леко позиции и при потребителите заема твърдо третото място. Пазарният му дял при абонатите се свива минимално от 31.4% на 30.7%. Потребителите на мобилен интернет също намаляват с малко по-висок темп – от 31% на 29.9% на годишна база.

Това поставя компанията на трето място по тези показатели, въпреки че от основаването на „Глобул“ е твърдо втори. Добрата новина засега е, че разликата между трите оператора се запазва сравнително малка. „А1 България“ е лидер при мобилния глас с 36.5%, следвана от „Виваком“ с 32.8%. Докато при мобилния пренос на данни, „Виваком“ е на първа позиция с 36.7% дял, докато „А1 България“ е с 33.4%.

Проблемът на „Йеттел България“ е тенденцията за спад втора година поред в тези показатели, докато другите два увеличават своите позиции, макар и минимално. Компанията държи позициите при приходите от мобилни гласови услуги, където остава лидер с 40.9% дял.

При мобилния интернет, който е по-перспективен обаче изостава. Там лидер е „А1 България“ с 42.1%, докато „Йеттел“ изостава до 29.7% дял, но и „Виваком“ спада от 29.4% на 28.2%. Дистанцията между вторите в този подсегмент обаче е минимална и може да има размествания през настоящата 2025 г. Освен, ако „А1 България“ не продължи по-добре да монетизира 5G връзката си.

За „Йеттел България“ мобилният сегмент е ключов, тъй като той формира основната част от приходите на компанията. Операторът се опитва да се трансформира в конвергентен, но за да постигне добри и по-балансирани позиции във фиксираните услуги ще му трябва време.

Телевизията – новото царство на „Виваком“

Изминалата 2024 г. беше маркирана най-вече от окончателното заличаване на „Булсатком“ и с данните от КРС, може да проследим ефектите от придобиването на сателитния оператор от „Виваком“. Очаквано, потребителите на доскоро независимия доставчик се преляха към телекома.

„Виваком“ доминира с 59.6% дял или близо две трети от пазара на база абонати. Това е с точно един процентен пункт повече спрямо сумарната позиция на телекома и „Булсатком“ през 2023 г. от 58.5%. Което показва, че компанията продължава да увеличава и органично своята абонатна база.

В същия момент, сегментът на платената телевизия остава почти непроменен като потребители и с минимално увеличение като приходи. Последните нарастват от 541 млн. на 544 млн. лева, докато първите са приблизително 2 млн. С други думи, „Виваком“ расте в един сравнително стабилен като параметри пазар. „А1 България“ отчита слаб спад от 27.3% до 26.5% дял на абонатите. КРС вече поставя на картата като трети „Йеттел България“, които обаче успяват да вземат едва 1.5% дял в целия сегмент.

Ситуацията показва, че поне на пазара за платена ТВ доминират две компании – „Виваком“ и „А1 България“, които държат 86.1% от всички потребители. Третият е далеч с 1.5%, а 12.4% от всички клиенти са разпределени между всички останали 248 ТВ оператора. Тук идва и голямата мистерия – защо се увеличава броя на доставчиците, макар и с малко, предвид факта, че пазарът не предлага възможности за растеж и развитие.

Малката мистерия със стрийминга

КРС не дава данни за състоянието на стрийминг платформите в България, но приложението JustWatch предоставя такива на регулярна база. Според него, Netflix продължава да е доминиращата услуга за началото на 2025 г. с 29% дял. Следвано от Amazon Prime Video с 18% дял и HBO Max (ребрандиран многократно – бел. ред.) с 14%.

Усилията на някои телекоми да наложат Disney+ обаче не се увенчават с успех. Платформата на популярният медиен гигант стагнира с 11% дял, като вече е застигнат от Apple TV+, който го изравнява по потенциални абонати. Същото важи и за Sky Showtime, чиито дял се понижава до 6%.

Други данни за ситуацията около стрийминг пазара в страната трудно могат да се намерят. Последните са на база изчисления от консултантската фирма Ernst&Young (EY) събрани през 2022 г. и според тях българските потребители са 560 хил. Те затвърждават лидерството на Netflix с около 200 хил. или точно 35% дял. Следван е от HBO Max със 150 хил. или 26%, а трети е Disney Plus със 75 хил. потребителя или малко над 13%. Тези данни обаче са вече значително остарели във времето, както и са събрани от различни източници. Затова детайлите за пазара на стрийминг в България продължава да е оскъден.

Пълзящото трио и във фиксирания интернет

Докато усилията на „Йеттел България“ при платената телевизия все още могат да се определят като бебешки стъпки, при фиксирания интернет има надежди, че компанията може по-лесно да се наложи като трети основен играч. Това е сегментът в който все още малките оператори заемат една четвърт от пазара – 26.6%. Тоест, телекомът ще може да мащабира своята дейност, както органично, така и чрез малки придобивания.

Другата добра новина за „Йеттел България“ е, че усилията му за момента са малко по-видими от тези при телевизията. Компанията заема третото място с 4.1% дял. В същият момент, доминацията на „Виваком“ не е толкова голяма, като телекомът е лидер с 39.4%, а вторият „А1 България“ е с 29.9%. Ръстът на първия е подтикван почти основно от придобиването на „Булсатком“, като техния сумарен дял от 2023 г. беше 37.6%. Което означава, че останалите 1.8% са от органичен растеж.

Другият момент е, че самият сегмент расте от 2.5 млн. на 2.6 млн. потребители. Като приходи също има увеличение от 427 млн. лева на 471 млн. лева. С други думи – това е перспективен подсектор, който все още позволява някакъв естествен растеж. След заличаването на „Булсатком“ прогнозата е, че бавно и славно „Йеттел България“ ще се опита да се установи като трети голям играч, който да грабне поне 10-15% от пазара. Компанията вече е постигнала около една трета от това, но има още път да извърви.

Нишови и инфраструктурни възможности

Наетите линии се оказват интересна ниша, която предоставя възможности за развитие, както на големите, така и на по-малките независими оператори. Добър пример за това е „Нетера“, която е ключов играч в този сегмент, както на едро, така и на дребно. При последният, компанията понижава минимално своите позиции до 10.4% на база линии и 8.4% на база клиенти, но като цяло промени няма и при двамата лидери – „Виваком“ и „А1 България“.

Отличните резултати на „Нетера“ си проличават в наетите линии на едро, където компанията се фокусира да предоставя международни такива. Компанията понижава дела си по бройка линии до 25%, но запазва второто си място. Приходите от това перо обаче се изстрелват от 25.9% дял на 33.7% дял. По двата показателя, „Нетера“ става лидер в сегмента, въпреки, че в таблицата на КРС е сложена „по навик“ втора. Зад нея е „Новател“, а трети е „Виваком“.

Другата тенденция, която ще движи пазара през 2025 г. и ще се усети още по-значително през 2026 г. са големите инфраструктурни проекти, съфинансирани по европейски програми. Трите телекома обявиха своето участие в изграждането на т.нар. 5G магистрали или връзка от пето поколение по основни пътни възли в страната. „А1 България“ ще прави подобна инфраструктура и на международното летище „Васил Левски“ в София.

Проектите по НПВУ също стартираха през пролетта на настоящата година и трябва да приключат през лятото на 2026 г. Трите телекома участват в тях и всички тези задания ще се отразят на целия сектор у нас. Точно как, ще разберем чак в докладите на КРС през следващите две-три години. Но във всички случаи ще имат значителен ефект върху динамиката на пазара.

The post Свят за двама или трима – българският телеком пазар през 2024 г. appeared first on TechTrends България.

5G ще отключи вратата към Интернет на нещата и ще положи основи за по-мащабна автоматизация. Това са част от изводите, които може да направим от последния доклад за състоянието на мобилната икономика на Асоциацията на операторите и телекомуникационните доставчици (GSMA) за 2020 г.

Интерактивни графики на GSMA доклада тук

Анализът се публикува обикновено малко след като приключи Световния мобилен конгрес, който е организиран от неправителствената организация, но поради пандемията на коронавурса, последния беше отменен. Трябва да се отбележи, че той е направен преди да се наложи извънредно положение в развитите икономики и тепърва ще се оценяват последствията от COVID-19 върху телекомите и 5G.

Повече за това дали 5G е вредно за здравето тук

Индикациите за момента са, че в Европа, включително в България, пандемията може да забави разгръщането на мобилните мрежи с около шест месеца. Най-вече, заради намаления капацитет на държавната администрация и отлагане на редица търгове за радиочестоти.

Ясните предимства на 5G мрежите

Развитието на 5G ще подпомогне не само мобилния сектор, но и цялата световна икономика. Оценките на GSMA показват, че последния ще съставлява близо 5% или около 4.9 трлн. долара от глобалния БВП през 2024 г. През 2019 г. мобилната индустрия е създала 4.2 трлн. долара или е била 4.7%. Така, ще се добавят около 700 млрд. долара към световната икономика.

В основата си на този ръст ще стои разгръщането на 5G мрежите, както и достигане на пика на 4G. С което се показват положителните икономически ефекти от мобилните широколентови технологии. Настоящето 4G ще постигне върха от абонати през 2023 г., когато 60% от потребителите ще ползват този тип мрежи, но после ще започне да спада. 5G ще започне да набира скорост през следващите няколко години.

Ако в момента има незначително количество абонати на новата технология, то през 2025 г. те ще достигнат 1.8 млрд. или около 20% от всички мобилни връзки. В тези данни са включени само крайни потребителски устройства, но не и IoT връзките за бизнес и индустриални цели. Последните се очаква да станат ключов елемент при разпространението и бизнес модела на 5G мрежите в средносрочен план.

Масовото ползване на смартфони (затова по-надолу) и ползването на бърза интернет връзка ще доведе до още една тенденция – изчезването на 2G връзката. В световен мащаб тя ще съставлява едва 5% към 2025 г., като и третото поколение ще спадне под 20%. В Европа, 2G ще се ползва едва от 1% от свързаните устройства, а в САЩ и Канада – от 2%. Доста показателно за техническото развитие на Китай ще е факта, че страната ще разчита изцяло на 4G и 5G след пет години. Предходните две поколения ще изчезнат напълно от мрежовия микс в страната, показват прогнозите на GSMA.

Поглед към 2030 г.

При достигане на пика на следващото поколение мобилна технология икономическите ползи се очаква да нараснат с геометрична прогресия. В свой доклад консултантската фирма McKinsey предвижда преките ползи от 5G за световния БВП да бъдат добавени до 2 трлн. долара към 2030 г. Основната част ще бъдат разпределени в четири сектора – мобилност, здравеопазване, производство и търговия.

Държавите, които първи възприемат новата технология ще могат да се радват на по-голям дял от тази добавена стойност. 5G може да добави още 2 трлн. долара към световния БВП, покрай свързването на развиващия се свят и така да подкрепи страните с по-ниски доходи. Отделно, McKinsey допълват, че може да има допълнителни скрити икономически ползи, поради факта, че новото поколение мобилни мрежи ще трансформират четири от най-големите сектора по света.

Водещите държави и ролята на смартфоните и IoT

Да се върнем към данните на GSMA прогнозите, че развитата част на Азия и Северна Америка (в по-голяма степен САЩ) са водещи в развитието на 5G. Прогнозите са, че при първата 50% от потребителите ще ползват новата технология към 2025 г., а втората – 48%. Европа ще е трета с 34% проникване, а след нея ще са развиващата част на Азия и Близкия изток. Старият континент ще разчита доста на своята развита 4G мрежа, за да компенсира по-слабия темп на навлизане на следващото поколение.

 Проникването на смартфони в глобален мащаб ще се увеличи, което в комбинация от повече и по-евтини устройства за всички поколения ще позволи повече потребители да могат да ползват бърз мобилен интернет. Това е от ключово значение, защото в момента едва 49% от глобалното население е свързано по този начин. 

Около 42% имат достъп до покритие и услуги, но не се възползват от тях. Очакванията на GSMA са първият показател да достигне 70%, а притежателите на смартфони да достигнат 80% през 2025 г.

Най-голям ефект от разгръщане на 5G мрежите ще се усети при Интернет на нешата. IoT устройствата ще се увеличат от малко 12 млрд. през 2019 г. на 24.6 млрд. през 2025 г. Близо две трети от новите системи ще са в корпоративната сфера. Бързата връзка и минималното забавяне са ключови за автоматизация на производството, доставките и физическите услуги. Затова не е изненада, че този тип технологични решения ще придобият популярност.

Ключовият въпрос – честотите

Всичко това звучи като една красива приказка, но има доста предизвикателства пред мобилната индустрия и 5G. Основните опасения на операторите са свързани с реакцията на регулаторите при разпределение на допълнителните честоти, все още несигурния бизнес модел, високите инвестиции в развитие на 5G, както и все колебливото отношение на бизнеса и потребителите.

Честотите са ключови за бързото разгръщане на технологията, затова те са и най-голямото опасение за операторите. Най-любопитното е, че тези в милиметровия спектър (над 6GHz) изобщо не са приоритет за телекомите. При това независимо от факта, че са свободни в почти всички държави, с няколко изключения, като Русия, заради липса на консенсус с военните. За операторите най-важни са вълните в противоположния спектър – дългите под 1GHz. Те са необходими за установяване на национални покрития и за покриване на голяма площ.

Редица търгове за честоти по света вече се отлагат заради коронавирус пандемията. Причината е в липсата на държавен капацитет и потенциална оптимизация на инвестициите от телекомите. Това може да изтегли бързото разгръщане на 5G мрежите с поне шест месеца. Подобна тенденция се очаква и в България, като вместо старта на новата технология да започне в края на настоящата година, тя да бъде забавена за началото на 2021 г.

Икономическият и потребителски аспекти

Въпреки, че 5G трябва да допринесе до трилиони долари в световната икономика, някои от основните опасения са именно икономически. Разгръщането на следващото поколение мобилни мрежи ще изисква сходни инвестиции. В периода 2020-2025 г. телекомите планират да вложат 1.1 трлн. долара в нова инфраструктура. Около 80% от тази сума ще се пада на 5G. Най-висок този дял ще бъде в Европа и Китай, където той ще достигне 90% от инвестициите на операторите.

За сметка на това ръстът на приходите ще бъде доста по-символичен, средногодишно в периода 2020-2025 г. той ще бъде 1.1%. Световните приходи на мобилната индустрия за година ще надминат 1.1 трлн. долара, но предвид факта, че през 2019 г. са били 1.03 трлн. долара, сумата не е толкова внушителна.

Неясният бизнес модел и предпазливото навлизане на корпоративния сектор са другото голямо предизвикателство. 5G мобилните мрежи ще допринесат най-много за развитието на сложни системи и решения за различни бизнеси, като производство, търговия и транспорт. Повечето компании, все още не идентифицират тези ползи, като асоциират новата технология основно с подобряване на скоростта.

Без корпорациите, телекомите трудно ще успеят да си върнат огромните инвестиции. Причината е, че при масовия потребител ще има промени, но те няма да са чак толкова осезаеми, както скока от 3G към 4G например. Поне не веднага. Самите те, също асоциират 5G основно като подобрение на скоростите на връзката, а не в създаването на иновативни услуги.

The post GSMA: 5G ще движи растежа на световната икономика през 2025 г. appeared first on TechTrends България.

Преди да разгледаме всички ключови елементи от доклада, трябва да отбележим, че данните, които международната компания представя са за периода 2012-2016 г. С други думи, те са остарели с три години, като в някои елементи България има доста голям прогрес, по други – по-малък. Голяма част от изводите обаче остават актуални.

McKinsey предупреждава, че икономическият растеж на България вече навлиза във фаза, в който той трудно може да се постига с традиционни средства. Причините са ниската безработица, производителност на труда и заплащане. Развитието на дигиталната икономика ще даде този допълнителен тласък, както и ще подобри тези показатели.

Положителните новини

Започваме с добрите елементи от доклада на McKinsey. Те разделят Европа на три сегмента – дигитални първенци (основно Северна Европа – Норвегия, Швеция, Финландия, Естония, Дания и др.), петте най-големи икономики (Франция, Германия, Великобритания, Испания и Италия) и дигиталните претенденти (основно страните от Централна и Източна Европа). България спада в последната категория и изследването ни показва, че сме с висок, над средния, потенциал за развитие в създаването на цифрова икономика в нея.

Например, растежът на последната през периода 2012-2016 г. се оценява на 8.2% спрямо 6.2% средно за нашия сегмент. Ние сме и доста близо до средната стойност при дигиталните първенци, които отчитат увеличение на това перо с 9.9% за този период. Според McKinsey, в идеалния случай, българската дигитална икономика може да се удвои, като дял от брутния вътрешен продукт до 16% спрямо 7% отчетени през 2016 г.

… и сега лошите

Пожеланията са хубаво нещо, но консултантската фирма изкарва на показ, доста от недостатъците на ситуацията в страната. McKinsey отбелязва, че за да се възползваме от потенциала трябва обществените и частни институции и компании действат в посока на дигитализиране на процесите си. За голяма част от компаниите в страната, дигитализация в момента е закупуването на хардуер, ползване на базови офис програми и евентуално поддържането на сайт или страница в социалните мрежи. McKinsey показва, че в България много нисък процент от малките и средни предприятия използват основни дигитални инструменти, като анализиране на големи масиви от данни, облачни системи, продажби и реклама онлайн. В някои от показателите дори големите фирми в страната изостават спрямо тези в региона.

Тепърва през последните години държавните и общинските институции започнаха да предлагат онлайн услуги и обслужване по интернет. В доста случаи – децентрализирано. Липсата на е-управление, единни профили на потребителите, стандартизирани и прости методи за плащане, карат гражданите в някои ситуации да предпочитат да предадат документите на място, вместо по интернет.

В някои сектори, България е напред спрямо останалите дигитални претенденти, когато става дума за използване на новите цифрови технологии. Според McKinsey това са професионалните и бизнес услуги, търговията на дребно и едро, транспортния и логистичен сектор.

Препоръките, които консултантската фирма отправя са до болка познати на доста експерти.

• Засилване на качеството на основното и професионално образование
• Инвестиране в развитието на дигитални и меки умения (комуникация, работа в екип и др.) сред масовото население
• Увеличаване на внедряването и употребата на дигитални технологии в публичните и частни сектори

По другите две направления, може да се каже, че България се справя доста добре и има развитие. Това са дигиталната инфраструктура и създаването на условия за екосистема от предприемачи.

Кадрите, кадрите

България се гордее с качествените си IT специалисти, които привличат нови и нови компании да разкриват развойни центрове в страната. Недостигът на добри кадри е основното оплакване на дигиталната икономика в страната от години. Софтуерната индустрия положи различни усилия в тази насока, дори предложи специална образователна реформа. Последното така и не получи развитие в голяма степен.

Истината е, че в България не завършват достатъчно ученици и студенти от т.нар. прецизни науки – математика, информатика, инженерни и научни специалности (или STEM). Според McKinsey едва 166 българи се падат с такава специалност на всеки 100 хил. души в страната. По този показател сме на доста ниско ниво – далеч от средното в трите сегмента, като от големите пет европейски икономики, само Италия е под нас.

При сравнение с дигиталните първенци на континента, ножицата на хората, които имат по-дълбоки познания в IT е голяма сред всички възрастови групи. Тя варира между 60% при младите и достига 88% при най-възрастните.

Консултантската фирма обръща внимание, че преквалифицирането е ключов компонент в преминаването към новите цифрови реалности. Причината е, че с автоматизирането на процесите, доста от нискоквалифицираната работа ще стане излишна. Затова е важно да се пренасочи човешкия ресурс в нови сфери с по-голяма добавена стойност.

The post Дигиталната икономика ще движи растежа на България appeared first on TechTrends България.