Навлизането на Apple в сферата на виртуалната и добавена реалност (VR и AR) се очакваше с нетърпение. Почти всички други технологични гиганти (без Amazon) под една или друга форма се опитаха да насърчат този тип устройства и съдържанието за тях. Meta купи Oculus Rift и заложи всичко, включително името си в изграждането на метавселени, което за момента се води за непризнат провал. Microsoft за момента доминира при нишовите индустриални приложения със своя HoloLens. Valve продължава бавно и полу-славно да популяризира VR игрите. За провалените проекти на Google в двете сфери може и се е писало много.

Надеждите бяха, че Apple Vision Pro ще успее там, където останалите не можаха. Да се наложи VR технологията за масовия потребител. Което може да звучи странно, предвид, че новият шлем за виртуална и смесена реалност на компанията е с цена от 3 500 долара. Но е факт, той е позициониран основно за развлечение, макар и като все още луксозен продукт. Превръщането на VR технологията в мейнстрийм такава след повече от половин век опити на теория е по силата на Apple. Практиката след дебюта на устройствата се оказва малко по-нюансирана.

Като топъл хляб

Януари е сакралният месец за Apple Vision Pro. На 8-о число компанията представи официално очилата за виртуална реалност (тийзнати още през лятото), а от 19-о започнаха предварителните поръчки. До края на месеца, компанията продава над 200 хил. устройства, като първите доставки пристигнаха от 2 февруари. Това е над два пъти повече от наличните на премиерата продукти – по оценки готовите шлемове са около 60-80 хил.

Позитивните отзиви от редица ревюиращи журналисти и инфлуенсъри допълват очакванията и желанието на редица потребители да се сдобият с тях. Apple Vision Pro получава различни оценки като „революция в действие“ до „страхотен продукт, но с едно наум“. Появиха се и някои меко казано скандални клипчета на хора, които работят с Apple Vision Pro на шофьорското място в Tesla в автономен режим. С което впечатленията са, че бъдещето е тук и отново е в ръцете на „ябълковия“ гигант.

Самите Apple също рекламират и промотират шлема не като VR или AR, а като „пространствен компютър“. Който наистина да промени представите ни за работа в дигитална среда. Нещо, което компанията се опита да направи с iPad преди повече от десетилетие. Тогава успя, но донякъде, тъй като пазарът се ориентира повече към хибридните 2в1 устройства, вместо към чистите таблети. Ситуацията е на път да се повтори, като Apple ще повдигнат интереса към VR устройствата, ще зададе частично посоката, но масовото решение ще бъде по-скоро на конкуренцията.

Предимствата и проблемите на „ябълката“

Apple Vision Pro се възползва максимално от екосистемата на технологичния гигант. Това е големият и основен плюс на устройството – възможността за бързо оптимизиране на готово съдържание за VR среда. Въпреки, че при старта такова все още е силно ограничено, наличното до голяма степен оправдава част от очакванията. Apple позволява и лесна интеграция на такива, които не са специално оптимизирани за VR. Например в изграждането на дигитален десктоп на вашия Macbook лаптоп или Mac компютър.

Изцяло жестовият контрол премахва необходимостта от досадни дистанционни и джойстици, които не са толкова интуитивни. Apple спазват своята традиция да се опитват да правят опростен и лесен за работа интерфейс.

Дотук с положителните неща. Apple Vision Pro има редица проблеми. Освен високата цена, към тях може да добавим свързаната с кабел външна батерия, ограничено съдържание и някои интерфейсни проблеми. Последните са породени именно от използването само на жестов контрол и следене на очите. Голяма част от критиките са, че съдържанието и повечето приложения са просто леко адаптирани такива от iPad. Само няколко са специално преработени за VR среда, като положителен пример е Disney+ покрай партньорството на Apple с медийния гигант.

Друг проблем на Apple Vision Pro е опитът на компанията да направи смесена реалност (МR). Шлемът е по-скоро VR, като добавената (AR) такава се постига чрез камери, които следят обстановката и външен екран, който да прожектира лицето ви и да имитира прозрачност. Последната функционалност може да се каже, че все още не работи достатъчно прецизно и има още много път да извърви до рекламираните стойности.

Отговорът на конкуренцията

Създаденият висок интерес на Apple провокира един от най-големите VR ентусиасти в IT сектора да даде напоително мнение – Марк Зукърбърг. Основателят на Meta дава доста подробно и аргументирано мнение защо техния Quest 3 е по-добър от Apple Vision Pro. Основният аргумент е цената – VR очилата на Oculus Rift са седем пъти по-евтини 499 срещу 3 499 долара.

Все още Meta разполага с повече оптимизирано за виртуална среда съдържание. Нещо, което може да се промени с времето. Както Зукърбърг признава, че Apple Vision Pro е по-добър когато става дума за развлечения. Другите критики са, че устройството е по-тежко, външната батерия всъщо създава главоболия и др.

По-важното обаче остава извън фокус. Зукърбърг коментира, че някои от възможностите на Apple Vision Pro са добро решение и най-вероятно ще бъдат интегрирани в следващия Meta Quest 4. Сред тях са по-добър вътрешен екран с висока резолюция и по-добро следене на очите. С което се потвърждава, че дори Apple Vision Pro да не успее да се превърне в масов продукт ще накара конкуренцията да развие своите продукти в определена посока.

Охладеният ентусиазъм

Първоначалният успех с обещаващите предварителни продажби на Apple Vision Pro обаче е на път да се окаже краткотраен. Малко под две седмици след дебюта им, доста клиенти на компанията започват да връщат продукта. С наближаването на 14-дневния срок за връщане, пред магазините на Apple в САЩ започват да се извиват опашки от клиенти, които искат да направят точно това. Социалната мрежа X (бившият Twitter) също е залята от постове на потребители, които са разочаровани от продукта.

Основните критики са, че продуктът е прекалено скъп за това което предлага, докато в същия момент причинява главоболия, болки в лицето и др. В критиката на Зукърбърг се споменава, че по-голямото тегло на устройството ще доведе до неудобства при продължителна употреба, което явно се и случва. Главоболията са част от критиката към почти всички шлемове за VR, най-вече заради това, че поставянето на екран толкова близо пред очите изморява много, дори и да е с 4K резолюция.

Все още експертите са раздвоени дали Apple Vision Pro ще успее да доведе до революция подобна на тази на iPhone. Виртуалната реалност е сфера, която има много потенциал и желание за развитие, но все още не може да се наложи масово поради технически и финансови ограничения. При това в повече от десетилетия.

Потенциален провал на Apple в момента най-вероятно ще обрече опитите за мейнстрийм навлизане поне до края на десетилетието. Частичен успех ще даде шанс на този сегмент да се разшири и да не е толкова супер нишов, както е в момента. Но както при доста други продукти, това няма да зависи от Apple, а от останалите играчи. Технологичният гигант може да бъде само катализатор за това развитие.

The post Apple в страната на виртуалната реалност appeared first on TechTrends България.

Предприятието в Пловдив от 2019 г. има вътрешен сертификат за „умен“ завод. Това го прави първото и единствено за момента на френската компания в целия регион на Източна Европа. Отделно, Schneider Electric го използва като „демонстрационен“ обект за да покаже своите решения за автоматизация и дигитализация. Както и да даде пример на подобни фабрики, как се подобрява ефективността и производителността, като се използват новите технологии.

Французите продължават да развиват завода в Пловдив, като поредната инвестиция ще разшири производствения капацитет с 30%, ще се добавят 100 нови работни места, ще се подобри автоматизацията. Но по-важното е, че ще се изгради и система за геотермална енергия, което ще направи предприятието независимо от вносни енергийни източници, като природен газ, например.

Автоматизация и дигитализация

Компанията за електрически прекъсвачи и автономни системи Schneider Electric навлиза по-силно в България през 1999 г. Тогава е придобита фабриката за електроапаратура в град Перущица, като година по-рано е създадено местното звено на дружеството. Французите използват привлечената техническа експертиза и след няколко години – през 2007 г. откриват изцяло нов завод до Пловдив.

Истинската трансформация обаче се осъществява през 2019 г. Тогава, българската фабрика получава сертификат за „умна“ такава от Schneider Electric. По това време тя разполага с около 65% автоматизация на процесите. Към момента те са повишени на около 70%, но се добавят и нови роботизирани линии, които заменят част от ръчния труд. Стремежът на компанията е да достигне автоматизация на 80%-85% през следващите години.

Пловдивската фабрика сега разполага с изцяло роботизирана линия, а редица други дейности, включително не малка част от логистиката вътре при поточните линии също е автоматизирана. Това не са единствените фактори, които правят предприятието „умно“. Повечето процеси са дигитализирани, информация се подава в реално време за почти всичко – текущ капацитет,, продукция, забавяния.

  [icon name=“euro-sign“ prefix=“fas“] 60 млн. евро е инвестицията на Schneider Electric

По-важното е, че чрез добавена реалност (AR) може да се получи бърз и лесен достъп до цялата необходима документация за машините. Различните системи имат QR кодове, които след сканиране, показват, кога трябва да се обслужи, може да се осъществи дистанционна диагностика и много други. Работата на хартия е сравнително ограничена, като повечето дейности, включително и елементарни такива, като раздаване на ваучери става чрез дигитално записване.

Schneider Electric в Пловдив произвежда по 40 млн. прекъсвача годишно, като това е единствената за момента умна фабрика в Източна Европа и втора на компанията в глобален мащаб. Инвестицията тогава не е обявена. Компанията обаче заделя 60 млн. евро за нейната модернизация и разширение.

Разширение и геотермална енергия

То включва добавянето на три нови поточни линии, като производствения капацитет ще се разшири с 30%. Въпреки автоматизацията, работните места ще се увеличат със 100 нови. Това означава, че при 40 млн. прекъсвача годишно в момента, възможностите в Пловдив на френската компания ще се увеличат до 52 млн. на година. Самият проект трябва да бъде готов към средата на 2023 г.

Автоматизацията ще продължи, въпреки че от Schneider Electric не коментираха какъв дял от новите линии ще са роботизирани. Но във всички случаи ще има увеличение спрямо общия. От компанията уточниха, че автоматизацията в производството е сложен процес, защото се изисква специален робот за всяка отделна и специфична дейност.

По-интересното при разширението на пловдивската фабрика е добавянето на система за геотермална енергия. Тя ще бъде изградена преди да започне строежът на новите поточни линии, защото ще се намира под земята. Тя разчита на топлите подпочвени извори, но ще е от затворен тип. Тоест, водата от недрата на земята няма да се използва директно в самия цикъл – извлича и преработва, а само ще нагрява тръбите, по които ще тече нормална вода.

Системата ще осигурява водно отопление през студените месеци, гореща вода за битови нужди и чрез хладилния ефект ще охлажда през летния период. Тя ще се изгради изцяло от български компании. Schneider Electric са възложили проекта на разширението на строителната група „Сиенит“. Геотермалната система ще бъде изградена от ReEnergy Engineering, която също е българска фирма. Основната цел на френската компания е да стане неутрална откъм вредни емисии през следващите години и напълно независима от водородни източници на енергия.

The post Schneider Electric и умната фабрика в Пловдив appeared first on TechTrends България.

Така се появява Metaverse Standards Forum, който ще следи за нейното изпълнение. В нея влизат някои от основните играчи в изграждането на метавселените, като Microsoft, Meta (Facebook), Epic Games, Nvidia, Huawei, Adobe и др. Те застават зад идеята да се създадат отворени стандарти, които да могат да се използва и от други компании.

Следващите технологии

Изграждането на метавселени е амбициозна задача, която включва използването на разнообразни технологии и формати, които досега не са били комбинирани по подобен начин. Част от тях вече са стандартизирани и са под надзора на съответните неправителствени организации, други – не. Сред примерите са изграждането на триизмерни светове, интерфейс базиран на човешкото тяло (жестове, поглед, глас и др.), добавена и виртуална реалности (AR и VR съответно), съдържание, дигитални близнаци, електронна идентичност, разплащания, сигурност и др.

Ролята на Metaverse Standards Forum е да осигури комуникацията и изграждането на отворените стандарти между тези технологии. Добрата новина е, че част от тях вече са изградени. Метавселените са концепция от години и вече има формати, които са наложени в индустрията. Такива са 3D ориентирани API, OpenXR за AR и VR.

Други не са, което ще бъде основната задача на новата организация. Тя ще трябва да се занимава с краткосрочните проблеми на метавселената. Но не и с дългосрочните и визионерските идеи, как този нов формат ще се развива в бъдеще. Компаниите, които участват ще могат да предлагат своите идеи и стандарти, които да послужат за опора при изграждането на съответните визии.

Метавселената или следващата глобална мрежа

Неизвестните около метавселената все пак остават. Компаниите, които работят по концепцията са разнообразни и това води до някои въпроси. Как ще се интегрира глобалната мрежа в новите технологии и дали е изобщо възможно това? Според новата организация по стандартите – метавселената ще бъде продължение на интернет. Тя ще бъде нейната следваща еволюционна форма.

Което ще изисква нови протоколи и стандарти, както досега това например е HTML, който помага да се изобрази глобалната мрежа в 2D визия. Според Metaverse Standards Forum трябва да се изгради нов такъв, но който да прехвърли интернет в 3D Пространството.

Нов тип организация

Друг ключов момент е, че новата организация не е поредната такава за стандартизация. Причината е, че в нея участват вече съществуващите технологични такива за глобалната мрежа, за различните формати и др. Ролята на Metaverse Standards Forum е да осигури „бърза писта“ на стандартите и комуникация между индустрията и вече утвърдените организации. Или с други думи тя да бъде посредникът между двете страни.

Процесите ще са следните – технологичните компании ще предоставят изискванията, идеите, експертизата, полезните модели и проектите. Неправителствените организации ще помагат за координацията между настоящите и изграждането на нови стандарти. Заедно с помощта на Metaverse Standards Forum те ще гарантират съвместимостта на технологиите, терминологията и форматите, които ще се използват от индустрията.

Създаването на организацията е важна стъпка напред в усилията на технологичните гиганти да изградят метавселените. Защото, дори с иновациите от последните години, създаването на функционираща такава все още се поставя под въпрос.

The post Технологичните компании създават стандарти за метавселените appeared first on TechTrends България.

Microsoft започна да разчупва тази парадигма преди близо десетилетие, след като успя да наложи устройствата Surface и ефективно даде тласък на хибридите между таблет и лаптоп. При Google ситуацията е малко по-различна. Смартфоните Pixel (преди това Nexus) първоначално се правеха от голям производител, който влизаше в ролята на подизпълнител. Google придоби мобилното звено на HTC, което се нагърби с разработването на тези устройства. Същото важи и за по-голямата част от хардуера на интернет гиганта, като термостатите Nest, например.

На последната конференция за разработчици Google I/O, компанията демонстрира почти пълния спектър от мобилни устройства. Смартфон портфолиото се запазва трите си модела, като към тях добавяме умен часовник и висок клас безжични слушалки тип тапи (buds). Покрай ъпдейтите на операционната система Android за таблети, Google обяви, че подготвя и подобна джаджа. Както и загатна преразглеждане и възраждане на своята идея за очила с добавена реалност (AR). Всичко това показва, че технологичният гигант иска да стъпи по-стабилно в изграждането на собствен хардуер, подобно на Apple. И е въпрос на месеци да го приложи на практика.

Основните промени в Android 13

Център на вниманието при ежегодните конференции Google I/O винаги заема мобилната платформа Android. В случая това е нейната версия 13. Фундаменталните промени са при формата за таблети или на хибридни устройства със сгъваеми екрани. Android 13 ще предлага по-голям и интуитивен мултитаскинг и разделяне на екрана на две части.

Самите приложения също ще могат да имат интерфейс, който да е оптимизиран за по-големи екрани. Първоначално те ще са само няколко десетки, но идеята на Google е постепенно всички разработчици да предложат или да преработят своите продукти за таблетния формат.

Друга функция, която потребителите ще могат да усетят или изживеят по-скоро, е интегрирането на Google Maps заедно със Street View. Крайният резултат се нарича Immersive View и има за цел да предложи триизмерен модел карти с висока интерактивност, която доскоро сме виждали в определени тежки приложения или в научната фантастика. По стара традиция, този изглед ще е наличен първо в няколко големи мегаполиси по света и едва след това постепенно ще намира място в по-малки градове, като София, например.

Обявеният Pixel 6a

Pixel 6a е по-достъпната версия на основната серия Pixel 6. Той трябва да се появи през юли тази година и да е базиран на Android 12. Позициониран на ръба между средния клас и достъпните флагмани с цена около 860 лева, основният акцент при него е специалният процесор. Чипсетът е Google Tensor с 5nm архитектура и е дизайн на технологичния гигант. Компанията го разработва и пуска в продажба заедно с Pixel 6 серията през 2021 г., като той е специализиран в изчисленията свързани с изкуствен интелект (AI).

Google Tensor е част от тенденцията, в която основните технологични гиганти създават собствен дизайн чипове, а не разчитат на готови такива. Microsoft разработва собствения SQ1 за своя хибрид Surface Pro X, а Apple отива по-далеч, като вече ползва ARM архитектурата за всички свои устройства – от смартфони, през таблети, до преносими или настолни компютри.

Pixel 6a не блести с нещо друго. Екранът е 6.1-инчов OLED с 1 080p резолюция, но без повишена честота на опресняване. Смартфонът ще има само една версия с 6GB оперативна RAM памет и 128GB място за съхранение. Основната камера е 12.2MP с оптична стабилизация и втора 12MP широкоъгълна. Липсва телефото такава или други сензори. Селфи камерата е 8MP. Батерията е 4 410 mAh с бързо зареждане от едва 18W. Тясната интеграция между софтуер и хардуер е голямата сила на Pixel серията.

Загатнатите Pixel 7 и Pixel 7 Pro

Google показа частично следващото си поколение смартфони. Pixel 7 и Pixel 7 Pro ще рафинират леко дизайна на шестата серия, като запазва лентата за камери на задния панел. Тя и рамката ще са алуминиеви, като наподобяват донякъде визията на Galaxy S версията на Samsung от миналата година.

Технологичният гигант потвърди, че Pixel 7 серията ще използва второто поколение от своите процесори Google Tensor. Точните характеристики все още не са известни, но се очаква да бъде във флагманския клас и да конкурира Snapdragno 8 Gen 1. Както и подобрен 5G модем. Смартфоните ще се появят през октомври, като преди това трябва да бъдат представени официално.

Умните аксесоари Pixel Watch и Pixel Buds

Google навлиза по-силно в хардуера с пускането на първия си собствен умен часовник Pixel Watch. Основната цел на технологичния гигант е да популяризира своята версия на операционна система за този тип устройства – Wear OS. Тя вече има добра основа, като Samsung я възприеха при своя последен модел часовник – Galaxy Watch 5. Това е част от сътрудничеството между двете компании в областта на смартчасовниците. Но подобна джаджа на Google ще трябва да разбие скептицизма, както на потребителите, така и на производителите, относно възможностите на Wear OS.

Подобно на Pixel 7 серията, Google не показа подробности относно Pixel Watch. Основната информация е, че часовникът ще се появи заедно със смартфоните през есента. Дизайнът е изчистен с найлонова каишка и фино метално тяло. Беше допълнено, че ще ползва версия на чипсета Google Tensor. Сред демонстрираните функции са безконтактни разплащания, свързване с различни контролери на умния дом (най-вече с Nest устройства) и др.

Най-ключовото при Pixel Watch е интеграцията с фитнес софтуера на придобитата от Google компания Fitbit. Това беше дългоочакван ход от страна на технологичния гигант, като доскорошният лидер при фитнес гривните разполага с едно от най-добрите приложения в областта на проследяване на активността и здравния статус.

Pixel Buds Pro са луксозни безжични слушалки във високия клас. Те не са първите подобни устройства на Google, но показват желанието за развитие в този сегмент. Разполага с Active Noise Cancelation, който изолира максимално от външния шум и в комбинация със сензори, слушалките се адаптират спрямо размера на ухото на потребителя. Батерията им се очаква да издържа около 11 часа, ще струват 199 долара и са на пазара от края на юли.

Бъдещите проекти – Pixel Tablet и AR очила

Доста по-малко се знае за един от предстоящите проекти на Google. Компанията обяви нов таблет, който по думите ѝ „трябва да бъде истинския спътник на Pixel смартфона“. Новият Pixel Tablet ще се появи през 2023 г. Освен, кратка визия и възможността да използва подобрения Android за такива устройства, останалите му възможности са в сферата на спекулациите. Най-вероятно ще разполага с второто поколение чипсет Google Tensor.

Това ще е третият опит на технологичния гигант в сферата на таблетите. През 2015 г. беше показан Pixel C, а три години след това – Pixel Slate. Дали заради ограничени бройки или нисък интерес, тези устройства така и не се популяризираха достатъчно по това време. Pixel Tablet ще се опита да върне интереса към таблетите, който беше възроден за кратко през пандемичната 2020 г. След това тези джаджи отново отстъпиха място на хибридните лаптопи или на хромбуците.

Друг загатнат деликатно продукт са AR очила. Google отново има опит в тази сфера със своя експериментален проект Glass. Технологичният гигант разработи две поколения очила с добавена реалност. Прототипите бяха достъпни за ограничен кръг от хора през 2013 г., а след четири години се появи обновена версия за корпоративни клиенти. Те бяха раздадени при висока цена на определени разработчици и ентусиасти.

На Google I/O бяха демонстрирани напълно обновени AR очила. Компанията ги представи повече като технология за преодоляване на различни недъзи – хора с увреден слух или зрение, както и за превод в реално време. Google не обяви конкретен продукт, а по-скоро само загатна, че все още работи по подобно решение. Затова и детайлите на новите очила са още по-трудни за извличане.

Във всички случаи, Google залага все по-силно на хардуера, като паралелно в него интегрира и софтуерните си услуги. Тази тясна интеграция е част от секретната подправка в успеха на Apple, като до момента никой не е успял да я пресъздаде със същата ефективност. Google най-вероятно няма да го постигне, но ще използва новите устройства за демонстрация на възможностите на своите платформи.

The post Google с нов опит за хардуерна екосистема appeared first on TechTrends България.

То е разработено от „Интерконсулт България“ и е един от четирите победителя (три основни + един специален) в конкурса за иновативни IT проекти DigitalK&A1 Awards на медията DigitalK и телекома „А1 България“. В тон с тенденциите от последните две години, наградите бяха връчени под формата на NFT токени. За двама от победителите това е втора отличие за IT проекти в рамките на един месец, след като през февруари те спечелиха и в ежегодните награди на Българската асоциация по информационни технологии (БАИТ).

Добавена реалност в операционната зала

Holoma е медицинска платформа, която помага на хирурзите и докторите в реално време при планирането и осъществяването на операции. Решението се състои от изграждането на прецизни триизмерни модели на съответния орган или част от тялото, която трябва да бъде лекувана. След което с ползването на очилата за добавена реалност на Microsoft – Hololens 2, докторите могат да проследят дали работят правилно на операционната маса.

Информацията и изграждането на 3D моделите се прави на базата на резултатите от различните скенери, на които е подложен съответния пациент. След което тя се вкарва в CAD софтуер и пренася в дигиталната реалност. Оттам, лекарите могат да осъществят подробно планиране на цялата процедура, да опишат стъпките, да ги „проходят“ и след това да ги осъществят на операционната маса. Платформата може да се ползва, както за пълния цикъл на медицинската интервенция, за контрол, така и за обучение.

Системата Holoma е интегрирана напълно в две български болници – Военномедицинска академия (ВМА) и Университетска болница „Лозенец“ в София, както и в една швейцарска клиника – InHouse Clinic “Spine Surgery & Traumatology”. В наградите на DIgitalK и „А1 България“ решението е отличено в категория „Въздействие и перспективи за развитие“.

Познатите победители

Другите три победителя са ни познати от конкурса на БАИТ, който приключи през февруари. Дентална клиника „Доктор Парушева“ бе наградена в категорията „Стратегия и визия“. Чрез използването на орален скенер и 3D принтер, се изработват различни стоматологични продукти в рамките на същия ден и на място. Вместо да се чака подизпълнител с бавен производствен процес от дни и дори седмици.

Проектът на Национална агенция „Приходи“ (НАП) за изграждане на основните системи за предоставяне на данни и електронни услуги за граждани и бизнеса също беше отличен в специалната категория. Държавната институция също беше сред призьорите на БАИТ.

Последният победител е проектът на Paysera за изработването на нов метод за онлайн разплащания, който има за цел да облекчи работата на онлайн търговците. Тя е създадена на базата на отворено банкиране, предлага се като самостоятелна услуга от компанията, но поради отворения ѝ код, може да се ползва и от трети страни. В наградите на DigitalK & A1 Awards тя получи приз в категория „Имплементация, ефективност и резултати“. Paysera участва с този проект и в конкурса на БАИТ, но там не успя да стане победител.

За конкурса

Съвместният конкурс на медията DigitalK и „А1 България“ е първият в който двете дружества си партнират. Той подчертава и значението на IT проектите за телекома, който има амбицията да се превърне в най-големият системен интегратор в страната. Компанията е златен партньор на SAP за България и разполага със значително технологично звено от специалисти в областта. Отделно, „А1 България“ предлага все повече софтуерни решения за бизнеса и се опитва да ги популяризира в корпоративния свят в страната.

В DigitalK & A1 Awards са подадени общо 30 кандидатури, като 18 от тях бяха пресети и след това бяха оценени от журито на конкурса. В този етап е ползвана специална методология на PwC. Както виждаме, победителите бяха само четирима, като трима основни и един специален.

The post Медицинска система за холограмни модели е сред победителите на DigitalK и A1 Awards appeared first on TechTrends България.

Покрай нея, беше представено и ребрандирането на технологичния гигант Facebook в Meta. Това е единна шапка, под която ще работят всичките му брандове, а не да са обвързани само с едноименната социална мрежа. Името е и специално избрано, за да акцентира в изграждането на тази метавселена.

При обявяването на новия бранд, TechTrends акцентира основно на бизнес и имиджовия ефект, който Марк Зукърбърг постига с преименуването на Facebook. Обещанията за сливане на реалния с виртуалния свят се въртят силно през последното десетилетие, но остават само в сферата на много тясно специализирани или частични решения, прототипна фаза или дори само на концептуална такава.

Трябваше да мине близо месец, за да може да погледнем отвъд празното въодушевление, което Зукърбърг изгради за метавселената и да оценим дали тя може да бъде реализирана на практика. Доста големи компании в сферата на технологиите и развлекателната индустрия, като Microsoft, Disney и Epic Games изразиха желание или обявиха, че работят по сходни идеи. Метавселените може да се окажат реалност след няколко години, но също така може да не обхващат всички елементи, които основателят на Facebook описа.

В следващите редове ще разгледаме някои от основните концепции, възможности, както и опасения, които са свързани с този нов и вече наложил се в технологичните среди термин.

Какво е метавселената

Първото нещо е все пак да дадем кратък отговор на въпроса „Какво е метавселена?“ Максимално синтезирано – това е виртуална среда, която имитира доста реалната и предоставя възможност за различни и доста правдоподобни човешки отношения в нея. Казано на по-прост език – пренасяне на интернет в триизмерна и виртуална обстановка.

Това ще изисква да заменим сегашните различни по размери екрани с очила за виртуална или добавена реалност. При първите имаме пълно потапяне в дигиталната среда, която ще се прожектира максимално пред очите ни. Докато при вторите ще имаме наслагване на виртуални обекти или елементи в реална обстановка – например хол, по улиците и др.

Доста е възможно предвид увеличаващата се популярност на термина „метавселена“, той да получи по-широка употреба. Например, някои симулатори или игри, които имитират определени човешки дейности или се опитват да изградят определен тип функционираща среда да се представят като такава.

Визията на Facebook

Горепосочените основни елементи са в центъра на визията на Facebook за изграждане на метавселена. Няколко са базовите концепции, около които ще се формира това ново дигитално пространство. Една от тях е идеята за личен аватар – това е виртуалното представяне на потребителя пред останалите.

Най-честото му представяне е той да е фотореалистичен и базиран максимално близо до вашата истинска външност. Но вие можете да имате няколко, които да сменяте в зависимост от ситуацията. Фотореалистичният да е за формални и работни срещи, дистанционна работа и учене и др. Можете да имате по-анимиран, но все още близък до вашите характерни черти за пред приятели и близки. Както и изцяло футуристичен, който да ползвате примерно за игри.

Метавселената на Facebook включва още комбинация от пренасяне на тези аватари в дигитална или реална среда. При втория вариант Марк Зукърбърг дава за пример дистанционно присъствие на музикално концерт. Ако имате приятел, който физически е там, той може да комуникира с вас посредством очила за добавена реалност (AR). За пренасянето на аватарите в дигитална среда пък се създава изцяло нова такава, в което хората да се събират и да общуват помежду си. Тук примерът е афтър парти след самия концерт, което е изцяло виртуално.

Друг елемент, който се използва пилотно в различни проекти е пренасянето на дигитално съдържание в реалния свят. Facebook или Meta вече, надграждат настоящата технология. Зукърбърг обяви, че се работи върху система, която да позволи не само да се поставят предмети в реалното пространство, но и хората да могат да взаимодействат с тях. AR очилата ще са ключови за по-доброто изживяване, но както самият основател на Facebook споменава, ще могат да се използват и настоящите смартфони.

Примерите за сливане на реалното с виртуалното и техните приложения са безбройни. В презентацията на Meta са показани такива в образованието, дистанционната работа, търговията и други. Ден след нея, преименуваната корпорация на Марк Зукърбърг показа и ръкавица, чрез която може да се имитира докосване във виртуална среда – още една технология, която да размие границите между виртуалното и реалното.

Ключът е в гейминга

Самият Марк Зукърбърг обяви, че най-вероятно първият досега на потребителите с метавселената ще бъде през игрите. Съответно идеята за гейминг на Meta отново се базира около концепцията за преливане между реалното и виртуалното. В презентацията, бяха показани как се играе партия шах в холограмен вариант. Тоест, един човек играе в Центръл парк в Ню Йорк докато друг се включва под формата на добавена реалност. Във виртуален формат е и самия шах. Вторият пример е идентичен, но с тенис на маса.

Третият пример е изцяло виртуално сърф изживяване. Виртуалната реалност (VR) ще бъде първоначалният фокус на гейм компонента на метавселената на Meta. През 2014 г., Facebook придоби обещаващата компания Oculus за впечатляващите 2 млрд. долара. Тя разработваше собствени VR очила и бяха с най-голяма перспектива на пазара. Едва 7 години по-късно, вече под името Meta, технологичният гигант успява да разгърне потенциала.

Зукърбърг споменава няколко ключови предимства на гейм индустрията – развито съдържание, екосистеми и дори виртуална икономика. Последното между другото е доста ключово и дори леко притеснително. При демонстрацията с афтър партито, беше показано, че можете да закупите виртуални сувенири от концерта. Това загатва, че бизнес моделът, който може да се развие има голям шанс да стъпи на този на микротрансакциите при игрите. Те с в основата на успеха и високата доходност на гейм индустрията.

Вкарването на микротрансакции в метавселената е нож с две остриета. От една страна, това е работещ и печеливш модел. От друга, геймърите не са доволни от агресивните практики на разработчиците, част от които дори се определят за хазартни в своето естество от някои политици и правозащитници по света.

Стъпките на Microsoft

За да бъдем честни, Microsoft развива идеята за преливане между реалния и виртуалния свят от години също. Те разполагат със силната AR технология Hololens, която развиват от доста време. Софтуерният гигант дори сключи договор с армията на САЩ за разработване на боен модел на очила с добавена реалност.

Освен Hololens, Microsoft представи и Mesh – софтуерна платформа за приложения за добавена и смесена реалност. Тя рализира голяма част от идеите, които Марк Зукърбърг и Meta имат за своята метавселена. Разликата е, че решението на Microsoft засега планира да не разчита толкова силно на VR.

Потребителите могат вече да го приложат, като от 2 ноември Mesh се интегрира в приложението за конферентни разговори Teams на Microsoft. Чрез него може да се създадт изцяло виртуални аватари, с които да взаимодействате във видеовръзката.

Hololens от своя страна се използва силно при производството, особено във военната промишленост, при това не само на САЩ, но се оказва, че и в Русия, разчитат на AR очилата. Microsoft може да се окаже с няколко стъпки пред Meta в изграждането на технологиите за смесена интеракция във виртуалното и реално пространство.

Софтуерният гигант отдавна има концепциите за това, което Зукърбърг показа през ноември. Освен това, вече има реално действащи приложения. Разликата е, че Meta има може би по-амбициозни планове или поне такова впечатление остави едночасовата им презентация.

Преминаването към метавселена на Microsoft може да има интересни последици за софтуерния гигант. Някои експерти спекулират, че не операционната система Windows, а облачните платформи като Azure ще се превърнат в центъра, откъдето ще се предоставя продуктите и услугите на крайните потребители. Доста логично, особено ако Microsoft реши да изгражда подобна метавселена.

Модерен феномен

Зукърбърг признава, че много от представените от него технологии ще са достъпни за по-широката публика след 5-10 години. Facebook или Мета, както и Microsoft имат ресурсите и технологичния потенциал да реализират идеята за изграждане на метавселена. Това не пречи на редица други компании да заявят своите амбиции да направят същото.

Disney е от по-сериозните имена, което обяви, че ще направи сериозни стъпки в посока на VR и метавселената. Засега всичко е само на думи, като главният изпълнителен директор на компанията Боб Чейпак споменава за това при редовния разговор с инвеститори покрай финансовите резултати за последното тримесечие.

Размиване на понятието

Няма да се учудим, ако терминът „метавселена“ се превърне в нова дума, която се ползва повече за маркетинг, отколкото да изпълнява реалното си предназначение. Подобен феномен не е нов в технологичните среди, като изкуствения интелект (AI) е друг пример. Доста стартъпи заявяват, че техните решения разчитат на подобни алгоритми, но реално не ги използват или развиват. Причината е, че така по-лесно могат да намерят финансиране от инвеститорите.

Освен за потенциални празни или заблуждаващи обезщания, може да видим и как редица разработчици ще се опитат да размият понятието за метавселената. Целта е техните продукти да бъдат брандирани като такива, за да привлекат интерес. Това ще го очакваме от гейм разработчици, медийни компании, различни стартъпи и др.

Изброените ще могат да правят компоненти свързани с метавселена, но не и да изградят напълно нова и пълноценна такава. Причината е, че тя ще изисква много и комплексни компоненти. От VR и AR технологията, като очила, през облачната инфраструктура, до съдържанието и решенията. Дори Facebook и Microsoft ще разчитат на партньорства при последните два елемента. Това няма да е по силите на компания, която няма мащабите на IT гиганти със стотици милиарди и дори трилиони долара пазарна оценка.

Има и вече негативни примери за компании, които се опитват да съберат слава и пари от подобни идеи. Earth 2 е един добър пример – като тя обещава пълно дигитално копие на Земята. В него на теория ще можете да купувате парчета земя и да ги развивате по собствен вкус. На практика се оказва Google Earth с грид система и интегрирана криптовалута. За момента се предполага, че това е една голяма измама с привкус на понци схема. Което е добро напомняне, да не вярваме на всички грандиозни обещания на различни и малко известни компании.

Оптимизъм или скептицизъм

За VR и AR се говори от десетилетия, горе-долу от толкова време е и първата идея за метавселена. Нито една от тях не успя до момента да се реализира по достъпен начин за масовия потребител. Те са специализирани и все още скъпи решения. Цената ще бъде ключов фактор за хардуера – качествените VR и AR очила са скъпи (над 1 000 долара). В същия момент картината все още не е с разделителната способност, която да компенсира малкото разстояние на екраните до очите.

Съдържанието е другия ключов елемент. Както за VR, така и за метавселената. Това означава, технологичните гиганти да субсидират милиарди долари, които да дадат на производителите на съдържание. Защото те няма да имат стимул да създават такова, ако няма кой да го консумира.

Последният елемент ще са бизнес моделите. Meta най-вече ще трябва да внимава много с правилата за монетизация на съдържанието, услугите и продуктите, които се предлагат. Компанията има лоша репутация в това отношение, но Марк Зукърбърг се опитва да го разсея с отговорно използване на лични данни и практиките. Потенциалната интеграция на микротрансакциите от гейминга обаче води известни притеснения.

Остава последния въпрос – ще се превърне ли метавселената в истинска „Матрица“? И да, и не. Концепцията по-скоро надгражда настоящите форми на дигитално забавление и комуникация. Ще се повиши интереса към тях, защото ще засилят удобството, да правите редица дейности от дистанция или в движение. Но те няма да заменят напълно изживяването на живо, по същия начин по който това не сториха социалните мрежи, чатовете и видеоигрите.

Оценката на Марк Зукърбърг, че метавселената ще започне да се реализира в по-големи мащаби след 5-10 години, може да е реалистична, но и оптимистична. Тя ще зависи от изброените по-горе фактори. Вече виждаме първите ефекти, защото понятието метавселена ще се превърне в ключов термин, който вече започва да се налага в маркетинга. От друга, това може да се окаже повратен момент в развитието на технологичната индустрия и на Meta, след като Марк Зукърбърг обвърза доста силно новия холдинг със своя грандиозен проект.

The post Метавселената или скок в „Матрицата“ appeared first on TechTrends България.

Промяната има други цели – една явна и една скрита. Явната е обявена на глас от Зукърбърг, новото име обхваща по-добре мащабните идеи и обхват, с които технологичния гигант разполага. Те отдавна не се простират само със социалната мрежа Facebook. Скритата е очевидна за всеки, който следи IT сектора от близо. Тя е изцяло имиджова, предвид проблемите, с които се сблъсква технологичния гигант през последните няколко години. Освен това, новото име може да се използва и за смекчаване на регулаторните ефекти, които се очаква да се появят през следващите месеци.

Отвъд социалната мрежа

Думата Meta идва от гръцки и се използва в контекст за преминаване отвъд, за възнесение. В жаргона на геймърите, използва от играчите, за да опишат общоприети стратегии и действия в дадено заглавие. При технологичният гигант, името ще е събирателно за новата посока на компанията и нейната трансформация. Затова може да кажем, че в играта на Facebook Meta е тяхната нова „мета“.

Марк Зукърбърг е по-поетичен и по-скоро описва началото на нова епоха за компанията и преминаването ѝ отвъд традиционното разбиране на социалните мрежи. Според него, интернет платформите еволюираха от такива с текстово съдържание, през добавянето на снимки, а в момента – основно на видео.

Следващата стъпка е изграждането на много по-богат и наситен свят, в който не просто гледаш отстрани, а участваш активно. Или създаването на дигитална метавселена. Да можеш да правиш всичко, по максимално реалистичен начин. Зукърбърг набляга на неща като виртуална и добавена реалности (с холограми и др.).

„Да се почувства присъствието на друг човек е ултимативната мечта на социалната технология“ Марк Зукърбърг, Meta

„Да се почувства присъствието на друг човек е ултимативната мечта на социалната технология“, обявява Зукърбърг. След което следва тирада за сливането на реалния и виртуалния свят, което да не се ограничава с взиране в екран. Както е в момента.

Facebook или вече Meta, от години се опитва да реализира продукти с виртуална реалност (VR). Те пуснаха експериментално играта Facebook Horizon, която комбинира елементи от социалната мрежа с отворения свят на популярната игра Minecraft. Новото име, определено загатва, че компанията ще работи активно най-вече в тази посока.

Бизнес логиката

Да оставим поезията на името, както и мечтите и обещанията за един по-добър свят, в които са добри всички основни лица в Силициевата долина. Ходът на Facebook има много проста бизнес логика – да обедини под една шапка всички свои бизнеси. При това без да се дава по-голямо значение на един от тях. Ситуацията до момента беше точно такава. Facebook беше социалната мрежа, но и технологичния гигант, който контролира още десетки популярни приложения и платформи. Някои от които – дори преки конкуренти. Като например Instagram и WhatsApp.

С използването на неутрално от продуктова гледна точка име, като Meta, се решава този проблем. Или поне на хартия и за пред акционерите. Google го направи преди няколко години, като преименува холдинга си на Alphabet. Въпреки, че всички (потребители и експерти) използва старото име на интернет компанията, реално в момента то се използва само за няколко от продуктите, като популярната търсачка, например. Alphabet се прилага най-вече от акционерите, борсите и по-пунктуалните IT специалисти.

Отбранителен и имиджов ход

Ребрандирането на Facebook на Meta съвпада с едни засилващи се през последните месеци процеси. Това са публичните атаки основно в САЩ срещу компанията и нейните действия в различните социални платформи, които оперира. Не успяхме да покрием развитията от август насам, тъй като в някои случаи ставаше дума за доста конкретни проблеми в рамките на САЩ. Но Facebook е подложена на публична атака от 2016 г. насам, след избирането на Доналд Тръмп за американски президент и скандалът с Cambridge Analytica.

Последните скандали се разиграха с поредица от разкрития на служители (бивши и настоящи), относно чувствителни теми, като модерацията на политически теми в социалните мрежи, влиянието на последните върху децата и подрастващите и други.

Именно социалната мрежа положи основите на щатските политици да търсят регулация на технологичните гиганти. Ребрандирането ще позволи на холдинга да намали частично негативните асоциации, с които вече доста потребители свързват името Facebook. Най-вече в САЩ.

Както и да се опита да ограничи всяка атака срещу някой неѝн продукт да се пренася автоматично и към едноименната социална мрежа. Например, за критиките към Instagram и как, компанията е заделила огромен бюджет, за да запази щатските младежи като клиенти. Докато в същото време е знаела, че платформата се определя за „токсично“ място за тийнейджъри. В тези новини се споменава непрекъснато Facebook. Което е нормално, защото компанията е собственик, но така се създава подсъзнателна асоциация, че същото важи и за едноименната социална мрежа.

Косвено доказателство, че преименуването на Facebook на Meta е имиджов ход е един друг проект на Зукърбърг. Става дума за криптовалутата Libra, която беше преименувана на Diem, след като беше буквално разкостена от регулатори и анализатори. Нещата стигнаха дотам, че излезе неофициална информация, че властите на САЩ са оказвали косвен натиск на партньорите на инициативата, за да се откажат от нея.

Неизбежните регулации

Дали обаче ще се казва Facebook или Meta, това няма да има значение за технологичния регулатор, когато попадне в полезрението на регулаторите. Властите в САЩ и Европа отдавна се опитват да намерят решение, как да поставят под по-стриктен контрол популярните социални платформи, които компанията държи.

Ако крайните потребители по-трудно могат да свържат, че Meta притежава Facebook и Instagram, отколкото, че едната социална мрежа е собственик на другата, това не важи за властите. Тук пример отново е Google с техния холдинг Alphabet. Интернет гигантът също е „на мушка“ от регулаторите от двете страни на Атлантическия океан, независимо, от корпоративната си структура.

Затова, новата Meta на Facebook е доста повече имиджова и опит да се представи, че компанията започва ново начало. Дали тя ще успее да изгради подобна „метавселена“ е много рано да се каже. Усилията в тази посока са видни, но засега резултатите са меко казано скромни.

The post Новата Meta на Facebook appeared first on TechTrends България.

Популярното приложение за чат, снимки и видео Snapchat е поредната компания, която се опитва да пробие със собствени AR очила. Пазарът се оказва нишов, като от него се възползват най-вече големи корпоративни клиенти. Удобството, практичността, възможностите и достъпността за масовите потребители все още прави ограничено разпространението на технологията.

Snapchat засега няма да се опитва да промени тази нагласа. Тяхното приложение разчита силно на своите AR филтри, които са популярни или поне бяха сред младото поколение. Новите им очила за добавена реалност няма да се продават свободно, а ще се предоставят на артистите, които създават съдържание за Snapchat. В бъдеще това може и да се промени и технологията ако се окаже ефективна и достъпна, защо да не бъде предлагана на масовия потребител. Все още, почти никой от играчите на този пазар не смее на подобен ход.

Snapchat Spectacles

Първото AR устройство на Snapchat се казва Spectacles. Техният дизайн наподобява страшно много очилата за IMAX кино, но вместо различен филтър в стъклата те разполагат с наслоен екран. Тяхната задача е да наслагват изображения върху това, което вече виждате. По същия начин по който AR филтрите на Snapchat работят.

На хартия, нещата звучат повече от обещаващо. Реакцията на движение на Spectacles е 15ms, а екраните разполагат с яркост до 2 000 нита, което им позволява да се ползват и на открито. В рамките на очилата са вградени 2 RGB камери, 4 микрофона и 2 говорителя. Към тях потребителите ще имат и тъчпад, който предоставя базов контрол върху устройството. AR очилата на Snapchat тежат само 134 грама и се възползват от новата платформа на Qualcomm – Snapdragon XR1, която е предназначена за компактни и носими устройства.

Вече споменахме, че Spectacles е интегрирана с платформата за добавена реалност Snap AR и инструментите за създаване на дигитални слоеве – Lens Studio. Чрез тях, различни автори на съдържание могат да предоставят виртуални елементи, които да се наслагват. Било то като универсални шаблони или да са предназначени за конкретни места. AR технологията може да се ползва да дава допълнителна информация например на изложби, музеи и др.

Втори шанс за AR

Добавената реалност и очилата, които да я използват бяха определяни, като истинска революция. Особено въодушевени бяха привържениците на високотехнологичния маркетинг, които виждаха продуктово позициониране и нови възможности за промоции през тях. Реализацията ѝ се оказа доста по-трудна задача.

Като за начало, самите устройства се оказаха непосилно скъпи за масовия потребител. Цената на първата версия на Google Glass започваше от 1 500 долара. Докато първата на HoloLens на Microsoft тръгва от 3 000 долара. Последната ѝ втора версия се продава на цена около 3 500 долара, но включва различни екстри към корпоративните услуги на софтуерния гигант.

Навлизането на Snapchat затвърждава тенденцията, че повторен интерес към AR очилата има. Той беше загатната не само покрай успеха на Microsoft в редица корпоративни или публични области, но и с факта, че Google не се отказа от проекта Glass. Нова версия за бизнес клиенти беше обявена през 2019 г., напук на слуховете, че интернет гигантът ще „убие“ този свой експеримент.

По-ясните сигнали са в големия брой устройства и компании, които се опитват да пробият. Десетки модели на различни дружества са в процес на изработка, тестване, а някои и в продажба. Дори за Apple има силни слухове, че подготвя AR очила, които може да се появят след година-две или три. 5G мобилните мрежи дават допълнителен стимул за разработчиците. Това се дължи на факта, че тази технология много лесно може да пасне с бързата връзка на новото поколение мобилни мрежи и концепцията за създаване на дигитални близнаци на реални места.

Успехът на HoloLens

За успешен модел може да се каже, че е HoloLens на Microsoft. Първоначално софтуерният гигант ги направи част от смела визия за едно дигитално бъдеще, в което дигиталния и реалния свят се преплитат. Амбицията беше смалена и те вече са интегрална част от редица компании. Тук говорим за много големи клиенти, които могат да си позволят AR очила, които струват 3 500 долара и скъпи абонаменти за облачните услуги на Microsoft, като платформата Azure например.

HoloLens се оказаха изключително прагматични във военната индустрия. Особено при проектирането и разработването на нови оръжейни системи. Устройствата се използват от различни щатски военни концерни, а AR очилата на Microsoft дори се смята, че се ползват и от руските инженери при новия изтребител от пето поколение Су-57.

Интересът на военните не се изчерпва само с производствената част на този сектор. Армията на САЩ подписва договор за 21.9 млрд. долара за доставката на специална версия на HoloLens 2, която да може да се използва от войниците на бойното поле. Договорът е за 10 години, а новите AR устройства ще помагат на щатските бойци да могат да се ориентират по-добре на бойното поле.

Общо се очаква да бъдат доставени 120 хил. комплекта, а в края на март 2021 г. беше обявено, че започва тяхното производство. Самите AR очила, носени тестово от войниците изглеждат като от някой научно-фантастичен филм и те трябва да предават различна критична информация от бойното поле. Като разположение на приятелските сили, потенциално къде са забелязани врагове и много други.

Успехите, които жъне Microsoft показват огромния потенциал на AR очилата. Засега всички приложения на пазара обаче са ориентирани за корпоративни, големи или специализирани клиенти. Технологията е прекалено скъпа за масовия потребител, но да се надяваме, че след няколко години това ще се промени.

The post Snapchat се пробва с очила за добавена реалност (AR) appeared first on TechTrends България.

Южнокорейският гигант Samsung представи своята концепция как ще изглеждат мобилните мрежи от шесто поколение (6G). В нея говорим за дигитални копия на хора и обекти, което ще замъгли още повече границите между виртуалния и реалния свят. Ако при 5G основните ползи ще са повече за бизнес компаниите, общините и създаването на нови услуги, от които ще се възползват обикновените потребители при 6G ще отидем дори по-далеч.

Samsung предполагат, че изключително високите скорости, минималното забавяне, големия трафик и силната сензорна мощ ще се използва от алгоритми и изкуствен интелект за анализ на обстановката и дори взимане на решения. Пълният доклад можете да намерите ТУК.

Прогнозна пътна карта

Всичко това все още е в сферата на теоретичните възможности, които тепърва се проучват, но могат да покажат накъде ще се развиват технологиите. Доста често те остават за по-късен етап, особено когато се оценят наличните граници на технологичния прогрес. Някои от първоначалните 5G концепции бяха изместени за 6G, след като започна разработката на конкретните решения.

Samsung прогнозират, че първите тестове на 6G могат да бъдат осъществени през 2028 г., а две години по-късно да имаме вече и първите изградени мрежи. Този проекто-календар съвпада с досегашното развитие на предходните поколения. Телеком индустрията спазва почти стриктно 10-годишния цикъл за развитие на технологиите.

Самите възможности за по-следващото поколение трябва да са следните. Ако 5G позволява пикови скорости от 20 Gbps, то при 6G те ще трябва да достигат 1 Tbps или 50 пъти по-бързи. Забавянето ще бъде ограничено до внушителните 100 микросекунди (µs). Всичко това ще повиши гарантираността на връзката поне 100 пъти.

Приложенията на по-следващото поколение

От Samsung дават интересна прогноза, че след десет години по света ще има 500 млрд. свързани устройства. Те няма да са задължително само потребителски, а ще включват редица сензори, приложения и др. Това е близо 60 пъти повече отколкото е прогнозното население на света през 2030 г. Самите крайни устройства ще възприемат различни формати – очила за добавена и виртуална реалности (AR и VR), холограмни системи и всякакви ежедневни предмети.

Повечето от тези свързани джаджи ще са основните потребители на 6G мобилните мрежи. Именно за това следващото поколение безжични системи трябва да осигурят връзка за толкова много устройства. 5G прави голяма стъпка в тази посока, но според Samsung тя няма да е достатъчна в един момент и нейния капацитет ще бъде изчерпан.

Друг елемент ще е в развитието на т.нар. разширена или крос реалност (XR). Тя комбинира в себе си елементите от AR и VR в едно и ще позволи приложенията на двете технологии да бъдат предоставени с едно решение, вместо с различни. Съответно изискванията за бърз обмен на огромно количество информация ще е ключово за тази нова система. XR се очаква да стриймва съдържание в 16K, което изисква пренос на данни в размер поне на 1 Gbps. Въпреки че 5G позволява такива скорости, настоящите системи не позволяват да се поддържа непрекъснат обмен при подобна връзка.

Дигиталните холограми са нещо от научната фантастика, което развойните екипи на Samsung разглеждат напълно сериозно. Според тях, напредъкът в областта на екраните, мобилните устройства и мрежи ще позволи да се прави подобно триизмерно представяне с дълбоки детайли. Те ще изискват още по-мощна връзка от около 1 Tbps. Към подобни скорости ще се стремят учените в разработването на 6G мрежите в техния късен етап на развитие.

Ограниченията

Интересното е, че според Samsung един от най-големите проблеми и спирачки пред развитието на технологиите няма да дойде толкова по отношение на развитие на мобилните мрежи и връзка. Тя ще се формира от две ограничения, които съществуват и в момента – мобилната процесорна мощ и батериите за преносимите устройства.

Въпреки големите пробиви, които британския разработчик ARM направи, за да позволи толкова високи възможности за смартфони и таблети, развитието няма да бъде достатъчно за постигане на визията за възможностите за 6G. Например след 2030 г. изчислителната мощност се очаква да достигне 5 000 гигафлопа в секунда. В същия момент за осъществяването на холограмна услуга ще са необходими над 9 000 гигафлопа.

Проблемът с батериите е повече от ясен, като той и в момента е доста силна пречка за 5G устройствата. Неслучайно, всички нови смартфони, които поддържат технологията идват с много висок капацитет за нея, което ги прави малко по-обемисти и тежки от своите 4G събратя. Интересното е, че във визията на Samsung не се посочват потенциални решения в тази посока.

Новите мрежови технологии

Южнокорейският гигант навлиза в много по-задълбочени детайли относно новите системи и технологии, които ще се използват за 6G. Ще се засили значително ползването на т.нар. edge или периферни изчисления. По-обемното обработване на данни вече ще трябва да може да се разпределя между крайното устройство и облачния сървър. Това ще намали времето за реакция и забавянето.

Samsung предполагат, че ще се използват милиметрови вълни в терахерцовия диапазон. Тоест ако при 5G се планира ползването на честоти до 110 GHz, при 6G те може да достигнат 3 000 GHz или 3 THz. Това е свързано с много технологични проблеми и въпроси свързани със силата и възможностите на излъчванията. Причината е, че вълната става изключително къса с екстремно висока честота. Отделно, тези спектри все още се ползват в лабораторни условия и са много по-малко изследвани от милиметровите вълни, които ще се ползват при 5G.

Антените също ще претърпят видоизменения. Едно от ключовите такива е използването на метаматериали – за разлика от стандартизираните, те могат да бъдат разнородни по своите характеристики и възможности. С което една антена да разполага с различни излъчватели и да покрива по-голям спектър от дейности.

Любопитна е идеята да се използват самите устройства като допълнителни антени за препредаване на сигнал, чрез т.нар. cross-link интерфейс. С което да се намали дуплексния трафик към базовите станции.

Последната голяма промяна засяга използването на различните видове стратосферни и орбитални ресурси. Още от изграждането на 4G мобилните мрежи се говори за ползването на спътников сигнал, за осигуряването на покритие в отдалечени региони или на допълнителен капацитет. При 6G необходимостта от такъв ще нарасне значително и може би най-накрая сателитните оператори ще могат да предоставят мобилна връзка в по-големи мащаби на земната повърхност.

The post Samsung представи част от визията си за 6G мрежа appeared first on TechTrends България.

Екипът на Георги Атанасов ще демонстрира как разработчиците могат да направят VR приложение с технологията Unity 3D по време на конференцията DevReach 2019. Тя ще се състои между 20 и 24 октомври, като лекциите ще се проведат в Sofia Event Center, а обучителните семинари в централата на Progress в жк „Младост 1“.

Как се развива VR през последните години?

VR е технология, която отдавна е на технологичната сцена. Историята й датира далече назад в годините, като още през 1968 г. Иван Съдърланд създава първия прототип на VR Head-mounted Display (HMD). През последните пет години технологията преминава през цикъла на първо ентусиазъм, след това охлаждане на прекаления оптимизъм и повторение на всичко наново. Тази цикличност е типично и нормално явление в т.нар. „ранен пазар“, в който основните ползватели са технологични ентусиасти и ранни потребители.

През последните три години обаче се наблюдава една по-различна визия и стратегия около VR в лицето на Facebook. През 2014 г. социалната мрежа придоби компанията Oculus за 2.3 млрд. долара и остави тогавашните ентусиасти със смесени чувства. Те не бяха сигурни дали това е добре за бъдещето на VR. Facebook имат ясна, иновативна и вдъхновяваща визия за бъдещето на VR, която е и същевременно много простичка.

Те виждат VR като следващата „компютърна платформа“ – нещо като аналог на смарт телефона. Освен визията, те имат и перфектната стратегия да я постигнат, като инвестират огромно количество средства и правят задълбочени проучвания с цел създаването на устройства, които все повече хора да искат да пробват.

VR намира приложения в доста иновативни индустрии – като авиокосмическата, военната и автомобилната – как точно?

Един от основните силни, чисто технологични аспекти на VR, е т.нар. Immersive Experience – преживяване, в което се потапяш. Най-общо, това означава, че едно VR преживяване е съвсем различно от това да гледаш филм на двуизмерен дисплей като монитор или телевизор. Ти буквално си вътре в преживяването, част от него.

Така можем много лесно да си представим различни видове симулации и обучения, които са свързани с авиокосмическата и военната индустрия. Как например обучаваме екипаж – пилоти, стюардеси, доставчици на храна и напитки и др. – на самолет?

„VR е евтин, надежден и 100% безопасен вариант за специфичен тип бизнес нужди, като обучение на пилоти, лекари и др.“ Георги Атанасов, Progress

Кое ще е по-евтино и безопасно – да качим новите хора на истински самолет, или да създадем виртуална симулация, която, подчертавам е истинско триизмерно реалистично преживяване? Очевидно, VR е евтин, надежден и 100% безопасен вариант за такъв тип бизнес нужди.

Автомобилната индустрия пък може да използва това „потопяващо преживяване“ чрез VR да подобри дизайн процесите си. Едно е хората, които създават дизайн и концепции на нови автомобили, да си сътрудничат чрез конвенционалните досега инструменти като софтуер за триизмерно моделиране и видео-конферентни връзки.

А сега да си представим този процес пренесен във VR – моделът на нов автомобил изгрява в реалистичен 3D модел, хората работят заедно в тази симулация, разглеждат модела от всички страни, разглобяват го на съставни части, променят неща в движение и т.н.

Има още един бизнес процес от автомобилната индустрия, а и не само, в който успешно се иновира с VR. Това е маркетингът, който го използва като инструмент за автомобилните представителства да продават на нови клиенти. Предполагам всеки се е сблъсквал с момента, в който много си е харесал нов автомобил, иска да го разгледа и тества, но се оказва, че няма тестови такъв наличен. В този случай могат да се сложат аркадни кабини, оборудвани с волан, педали, скоростен лост и VR устройство.

Там клиентът може да седне и да стартира VR симулация, която да го вкара в реалистичен модел на автомобила. Тя може да му предаде усещане и за другото измерение – физическо усещане и моторика чрез аркадната кабина, което да е максимално близо до това на реалната кола. По този начин да реши по-лесно дали иска да се сдобие с такъв автомобил.

Забелязва ли се „бум“ на бизнес използването ѝ?

Определено. Както споменах в началото, Facebook инвестира много в налагането на VR като технология и създаването на устройство, което е самостоятелно – няма нужда от допълнителен хардуер, за да се ползва, ергономично и с фотореалистично усещане на дисплея. Все още не сме достигнали тази визия на 100%, но определено вървим в правилната посока. Днес съществуващият Oculus Quest отговаря до голяма степен на тези изисквания. Интересен факт е, че има вече похарчени 100 милиона долара само за съдържание в маркетплейса на Oculus.

На последната конференция Oculus Connect, Facebook обявиха изцяло нова програма, наречена „Oculus за бизнес“. Тя опростява интегрирането на VR устройства в различни компании и организации.

„Johnson&Johnson, създават успешна тренировъчна платформа за млади хирурзи чрез виртуална реалност“ Георги Атанасов, Progress

Много интересна за мен беше една иновация от Johnson&Johnson, които чрез нея са създали успешна тренировъчна платформа за млади хирурзи. Крайната им цел е да снабдят всяка една болница с необходимото количество VR устройства, които да позволяват успешното обучение на нови специалисти.

Интересно е също, че Imperial College of London са направили собствено проучване, чиято цел е да провери доколко такъв подход е успешен и ефективен. Резултатите показват, че 83% от хората, преминали през VR обучението, са се справили в реални лабораторни условия без допълнителна помощ от по-старши лекари. Докато за хора, преминали стандартното обучение с книги и видео-филми, този процент е 0.

Кои са най-големите предизвикателства, пред които VR е изправен, като цяло?

За мен основните предизвикателства са две. Първото, е размерът на устройството и хардуерните възможности. Качеството на картината е все още далеч от фото-реализма на човешкото око и трудно се постига резолюция на картината над 4К. Това, разпънато на 360-градусов дисплей, прави пикселите големи и създава визуални артефакти.

Като големина и ергономичност пък устройствата, дори и последните създадени такива като Oculus Quest, продължават да бъдат нещо, което хората отказват да сложат на главата си. Oculus Quest е т.нар. Stand-alone device или устройство, при което връзката с компютър не е задължителна, със завидно качество на картината. То трудно отстъпва на VR устройства, които изискват мощна геймърска машина, за да изрисуват графиката, но дори и той започва да се усеща като „тежащ“ на главата след час-два работа.

„Устройствата за виртуалан реалност все още не са достатъчно компактни за по-продължителна употреба“ Георги Атанасов, Progress

Като цяло, от една страна имаме нужда от малки и самостоятелни устройства, които да са лесно преносими. А от друга пък имаме нужда от изключително качествена графика, за да имаме картина, близка до начина, по който човешкото око възприема заобикалящия ни свят. Да се събере нужният хардуер в малък размер е изключително трудно и сложно, поне на този етап и с познатите ни технически решения.

Втората причина е, че създаването на триизмерно съдържание е все още много скъпо. За разработването на качествена виртуална симулация се изискват изключително детайлни триизмерни модели, светлини, светлосенки, отражения, физика, която да контролира интеракцията със средата и т.н. Малко или много, на ниско имплементационно ниво всяка VR симулация си е една 3D игра. Както знаем, качествените заглавия се създават трудно, като изискват големи екипи от добри специалисти.

Ако говорим конкретно за целите на VR за бизнес, едно от най-големите предизвикателства, с които се сблъскват разработчиците днес, е създаването на интериор (environment) за симулации. Ако искаме да пресъздадем виртуална стая за срещи, която да прилича на някоя от офиса ни, имаме две възможности.

Можем да закупим техника, която да ни заснеме и произведе триизмерен модел или да си намерим хора, които се занимават с триизмерно моделиране и дизайн. Първото е много скъпо решение, второто пък е по-дълъг и в крайна сметка пак скъп процес, свързан с намирането и обучението на специалисти.

Един простичък пример – да си представим, че искам да си създам реалистичен триизмерен модел на себе си, с който да се появявам във VR и да комуникирам с приятели. Парите, които ще ми трябват, за да го направя качествено, са хиляди долари.

Коя е причината за бавния прогрес, с който технологията се развива през годините?

Първият от двата проблема е в основата – устройствата все още не са достатъчно малки, дискретни и нямат нужното качество на картината. През годините това е основният фокус на компании като Oculus (Facebook) и HTC със своята продуктова линия Vive. Причината е, че в момента възможностите откъм хардуер ограничават експоненциалния скок на развитие, който всички очакваме и практически този проблем пък блокира втория – докато няма пазарна нужда за достъпно триизмерно съдържание, то стои скъпо за създаване.

Хубавото е, че вече съществуват прототипи, които решават проблема с качеството на картината. Един такъв прототип е т. нар. foveated rendering. Най-общо това е метод, който използва едно определено свойство на човешкото око. Ако се замислим, във всеки един момент докато гледаме, фокус на картината имаме само в много малка площ от цялото ни зрително поле – това са около само 5 градуса от целия ни 120+ бинокулярен зрителен ъгъл. Останалото е размазано.

Foveated rendering прилага това на практика, при което в пълна резолюция се рендира само частта от VR симулацията, която попада във фовеята на окото, докато всичко останало се рисува с много малка резолюция. Това позволява да се постигне фотореализъм във фокус зоната, като графична мощност се прехвърля само там, всичко останало е с пъти по-ниска резолюция.

Разбира се, това също носи предизвикателства – за да е правилно foveated rendering, се изисква много прецизно следене на окото – т.е. да се следи във всеки един момент накъде гледат очите и да се смята тази зона, в която е фокусът. Но пък отново – следенето на очите вече се предлага от HTC Vive Pro, както и Facebook обявиха, че работят по това и показаха лабораторни прототипи, които разкриват много обещаващи резултати.

Кои са основните прегради за масовото потребителско навлизане на VR?

От една страна е цената. Само допреди година гледането на приемливо като качество VR съдържание беше свързано с покупка на десктоп машина със стартова цена от 4 000 лв. и устройство, което започва от 1 000 лв. С пускането на Oculus Quest, Facebook на практика започват разрешаването на този проблем.

С цена в България от 1 000 лв. и без нуждата от допълнителен скъп компютър, все повече хора се изкушават да пробват – повечето от чисто любопитство. Както е с всяка нова джаджа – ако е сравнително достъпна като цена много хора ще се изкушат да я пробват, но пък ако е твърде скъпа ще си остане един бутиков продукт за малък сегмент от хора.

От друга страна продължава да стои размерът и качеството на картината, за които вече говорихме. Дори и да се изкушат и да вземат нов Quest за проба, немалък процент от хората се отказват да го ползват впоследствие, просто защото не намират приложение в ежедневните си нужди от забавление и развлечение. От своя страна това, че не са активни потребители, пък забавя развитието на екосистемата от приложения и съдържание, просто защото няма достатъчно голям потребителски пазар.

Колко е трудно създаването на VR съдържание?

Стана въпрос, че на технологично ниво всяко VR съдържание е една триизмерна игра. Спецификите не са малко и има и немалки разлики спрямо стандартни игри за двуизмерни дисплеи, но над 90% си остават същите.

Добро VR преживяване не се създава лесно, но не е и толкова сложно. Както всяко приложение изисква добър потребителски интерфейс, да е интуитивно и лесно за употреба, така е и с едно приложение за виртуална реалност. Основната разлика е триизмерното съдържание и среда. Появяват се технологии, обаче, които са насочени точно към решаването на този конкретен проблем.

Nvidia, например, в края на миналата година обявиха свой прототип на невронна мрежа, която може да пресъздава истински триизмерни светове, като просто се захрани с нужното количество двуизмерни видеа. Дори не мога да си представя какви невероятни възможности ще предостави такъв вид софтуер. Естествено, това все още е на ниво прототип и далеч от реален продукт, но е истински вълнуващо какви открития се правят в тази насока и какво предстои в близко бъдеще.

Каква е ролята на Progress във VR разработката? Ползвате ли технологията в компанията?

Разбира се, че използваме и развиваме технологията. Мисията ни е да направим всяка една технология достъпна до нашите клиенти и да ги улесним максимално при създаването на бизнес приложения. Покриваме широк диапазон от технологии, които масово се използват днес, както и такива, които навлизат с бързи темпове – като Microsoft Blazor например, както и последните тенденции в JavaScript света като Angular, React и Vue.

Нашата визия за виртуалната реалност е близка до тази на Facebook. В един момент, VR технологиите ще изместят сегашните компютри и смартфоните и ще станат основно средство за получаване на информация и комуникация между хората. Кога точно ще се случи това е въпрос на технологично време, както и доста други фактори, но за нас не е въпрос на дали, а кога.

„В един момент, VR технологиите ще изместят компютрите и смартфоните и ще станат основно средство за получаване на информация и комуникация между хората“ Георги Атанасов, Progress

Като високо иновативна компания и следвайки нашата мисия и визия за VR, единственото логично нещо, което можем да направим, е да започнем да инвестираме от сега във виртуална реалност, за да можем да постелим пътя пред нашите клиенти за бизнес приложенията на утрешния ден.

От две години имаме екип от топ специалисти, които разработват различни прототипи на приложения за бизнес сценарии и създават инструменти за разработка, които да улесняват създаването на такива прототипи. Демонстрацията на истинско VR приложение веднага предизвиква неподправено вълнение, тъй като това е съвсем различно преживяване. Много клиенти, с които говорим, първоначално са скептични относно причината да използват технологията. Когато пробват приложенията ни, обаче, променят коренно гледната си точка и започват да мислят прагматично относно VR като технология с огромен потенциал в бизнеса.

AR срещу VR – има ли такъв сблъсък ако да – кой е с предимство и кой има бъдеще или и двете ще могат да се развиват паралелно?

Не мисля, че има сблъсък. Днес това са две различни технологии, които решават различни проблеми. При AR имаме два различни канала на презентиране – единият е като VR, създава се от т. нар. head-mounted устройства и рендира истинско 3D съдържание, което се наслагва върху реалния свят. Другият е т.нар. мобилен канал – това е AR, който се използва при смарт телефоните. Въпреки, че пак говорим за триизмерни модели при втория канал, самият дисплей, на който се гледа това съдържание, е двуизмерен. И не създава усещането за потопяващо преживяване.

Според мен двете технологии ще вървят известно време по свои собствени пътеки. Имат доста малко пресечни точки на този етап и не са взаимно изключващи се. Например, ако имаш AR, нямаш нужда от VR. По-скоро е обратното – има сценарии, бизнес и чисто потребителски, при които искаш и двете технологии.

„В по-дългосрочен план, AR и VR най-вероятно ще се обединят в едно устройство, което при поискване да преминава в желания режим“ Георги Атанасов, Progress

В по-дългосрочен план, обаче, AR и VR най-вероятно ще се обединят в едно устройство, което при поискване да преминава в желания режим. Представете си джаджа с размерите на слънчеви очила, което слагате на лицето, избирате режим VR, избирате си любимия 3D филм и се наслаждавате на неповторимото преживяване в дома си. Или пък искате да се видите с приятел, който живее надалеч от вас – слагате си устройството, избирате режим AR, обаждате му се, той си слага същото устройство и триизмерната му реалистична холограма се пренася при вас.

Определено предстоят интересни времена, особено като вземем предвид експоненциалния растеж на технологиите. Квантовият скок може да е много по-близко до нас, отколкото си представяме.

В 5G тестовете на телекомите, VR присъства засилено – но новото поколение мобилни мрежи ще успеят ли да отключат нейния потенциал или има други фактори?

Аз виждам голям потенциал в 5G за масовото разпространение на VR. В началото говорихме как големината на устройството и качеството на картината са основен фактор за употребата на новата технология днес. Искаме по-малък размер и по-качествена картина. Тези две неща, обаче, взаимно се заключват. От една страна по-качествената картина изисква по-мощен хардуер, от друга страна ергономичността и нуждата от самостоятелно устройство силно намаляват възможностите за хардуер, които могат да се сложат в такова устройство.

Според спецификациите си, 5G мрежата трябва да предоставя трафик от до 20 гигабита скорост за сваляне, със забавяне не повече от 5-12 милисекунди. Когато това се превърне в стандарт, тогава потенциалът за предаване на съдържание за виртуална реалност минава на следващото ниво. Защо да се мъчим да рендираме всичко на самото VR устройство, когато това може да се прави от мощни rendering ферми в облака, които да правят тежката обработка и да сервират само картинки на дисплея на устройството?

Това от една страна, съчетано с foveated rendering, има практически потенциал да разреши основния проблем за разпространението на VR – качеството на картината. От друга, ще позволи на производителите на хардуер да премахнат от уравнението нуждата от мощна графична карта и да се фокусират върху лещи, дисплеи и ергономичност.

The post Progress: Въпрос на време е VR да стане основно средство за комуникация appeared first on TechTrends България.