Той отекваше по медиите и в политическия наратив до края на 2018 г. и до известна степен подсилиха желанието на САЩ и Европейския съюз да наложат по-стриктни мерки за опазването на личните данни на потребителите в дигиталните платформи. Последните избори през 2020 г. демонстрираха поляризацията в американския политически живот с блокирането на акаунтите в основните социални мрежи на все още действащия президент Доналд Тръмп. Причината бяха насърчаването на протестите пред Конгреса на негови привърженици, което доведе до нахлуването в сградата на Капитолия.

Действията на Facebook и Twitter бяха разглеждани като модерация против насилие от единия лагер и цензура от другия. Двете гледни точки продължават да са поляризирани и до сега. Което и подтикна на милиардера Илон Мъск да придобие Twitter след дълга битка с инвеститорите и го ребрандира като X.

С наближаването на новите избори през ноември, ситуацията продължава да ескалира, макар и странно – основно извън САЩ. Битката за модерацията или свободата на словото се пренесе в ЕС и Латинска Америка. Демонстрация за това е арестът на основателя на популярното чат-приложение Telegram Павел Дуров, както и забраната на X в Бразилия. И двете действия идват след като горепосочените платформи не искат да налагат засилено модериране на съдържанието в тях. В същия момент в Европа се води борба дали да остава пълното криптиране (end-to-end encryption или E2EE) на чат-приложенията. Аргументите на вносителите са, че така ще се борят престъпленията срещу деца, докато правозащитниците твърдят, че се отварят вратите за масово подслушване.

От Париж с белезници

В края на август, основателят на Telegram Павел Дуров е арестуван от френските власти. Списъкът с обвинения е внушителен, както и до голяма степен абсурден – съучастие от пране на пари до трафик на наркотици. Дуров не е извършил нито едно от тези престъпления, но според прокуратурата на Франция, това е позволено да се случи в изградената от него платформа. Допълнително, Telegram не е съдействал за премахването, филтрирането и модерирането на подобно съдържание, което го е превърнал в съучастник.

Действията на френските власти наложиха опасен прецедент. Те се опитват да направят наказателно отговорни собствениците на дигиталните платформи за потенциални престъпления извършени в тях. Това става възможно с приемането на нов френски закон, който превръща самите социални мрежи или чат-приложения в съучастници ако в тях се извършват незаконни действия. За момента, Франция е единствената с такова прието законодателство, а Дуров влиза в ролята на „опитното зайче“ или правния прецедент, с който да се тества в съда.

Основателят на Telegram от своя страна се води като твърд противник на всякаква държавна намеса в платформата. Дуров основава най-голямата социална мрежа в рускоезичния свят – Vkontakte. През 2014 г. е принуден да излезе от нея и да остане в ръцете на близки до Кремъл бизнесмени. Дуров напуска Русия и основава Telegram, чат-приложение, което да позволява безпроблемна комуникация между потребителите и минимална модерация. Последното се превръща като мантра на руския предприемач.

Арестът му във Франция промени това. Няма информация какво се е разбрал Дуров с френските власти, но веднага след освобождаването му бяха обявени някои промени в общите правила на Telegram. Те включват и потенциално по-силно модериране на общите групи, както и по-лесни опции за докладване на неправомерно съдържание. Месец по-късно, компанията обяви, че ще предоставя IP адреси и телефонни номера на потребители на службите за сигурност ако бъде издадена съдебна заповед за това. По този начин Дуров загърбва своята политика да не кооперира с властите. Действията на Франция и самият закон обаче поставят опасен прецедент в технологичните среди.

Бразилски X драми

Докато Telegram и Дуров се борят неуспешно с френските власти, Илон Мъск и неговата социална мрежа X се сблъскват с бразилските. Латиноамериканската държава води съдебна битка срещу платформата от 2020 г. В рамките на три години са започнати три дела. Първото е за разпространението на фалшиви новини, второто е за подкрепянето на организирани групи, които „манипулират изборите“ и третото е за подпомагането на безредиците след президентските през 2023 г.

Бразилските власти настояват X да блокира по-агресивни опозиционни потребители в социалната мрежа. Илон Мъск се противопоставя на тази идея, защото именно покрай сходния случай с Доналд Тръмп и Капитолията от 2021 г. милиардерът реши да придобие платформата. Въпреки всичко, X блокира част от акаунтите, но властите продължиха с исканията за забраната на още.

Така, от 2023 г. Мъск открито се противопоставя да цензурира бразилската опозиция (брандирана като „крайно-дясна“ от властите в страната – бел. ред.) в социалната мрежа. Милиардерът отзова юридическият си представител от страната, което е изискване на Бразилия, дигиталната платформа да функционира. Това развърза ръцете на съда да наложат пълна забрана на X на територията на латиноамериканската държава. За кратко, социалната мрежа беше активна в Бразилия, чрез ползването на динамични IP адреси, което докара глоба на Мъск за 5 млн. реала или 920 хил. долара.

Покаянията на Марк Зукърбърг

Докато дигиталните платформи водят битки пряко с властите в Европа и Латинска Америка, в които се противопоставят идеите за спазване на закони (дори силно рестриктивни такива), свобода на словото и цензурата, един от „послушните“ в това отношение започна да съжалява за това. Meta и Facebook първи изпитаха гнева на политиците за модерирането на съдържанието онлайн след изборите в САЩ през 2016 г. След няколко години разследвания, преговори и нов битки, основателят на социалната мрежа Марк Зукърбърг наложи доста стриктен контрол на постовете.

Покрай скандалите с Дуров във Франция и Мъск в Бразилия, той изрази съжаление, че е „направил компромиси със собствените си стандарти, заради натиск“ на администрацията на президента Джо Байдън по време на ковид пандемията. Зукърбърг обяви, че действията на щатското правителство през 2021 г. са били погрешни и е трябвало да даде по-голяма гласност на проблема. Вместо това Meta наложи прекалено рестриктивна модерация на съдържанието, в което дори безобидни или сатирични постове са изтрити, а хора – баннати.

Зукърбърг също така съжалява, че Meta е спряла информацията за разследването на New York Post с обвиненията към Хънтър Байдън – синът на настоящия президент на САЩ Джо Байдън. По този начин технологичният предприемач косвено твърди, че администрацията на Белия дом е наложила цензура в социалната мрежа. Нещо, което от администрацията на Джо Байдън отричат.

Тези признания и покаяния обаче поставят под въпрос дали действията на властите по света за модерирането на онлайн съдържанието не граничат с цензура и заплаха за свободата на словото. Казусите във Франция с Telegram и Бразилия с X допълнително повдигат темата, както и нови въпроси свързани с нея.

Европа срещу пълното криптиране

Последният казус е създаването на общ европейски фронт срещу криптирането от край до край или т.нар. E2EE в чат приложенията. Аргументите в полза на инициативата са, че по този начин се бори сексуалното посегателство срещу деца. Противниците на идеята са правозащитници, според които така се отваря широко вратата за масово подслушване. Казусът тръгва през 2022 г., когато са приети европейските правила за борба с детското сексуално малтретиране, познат като CSA.

Регламентът предвижда, всички големи дигитални платформи да могат да следят, записват, докладват и изтриват незаконно съдържание с деца. Все повече чат приложения наложиха E2EE като основен метод на криптиране на информацията. Сред тях са Messenger, WhatsApp, Skype, Viber и др. При E2EE при комуникация между двама души (респективно устройства), информацията се шифрира и само те и техните устройства могат да я разкодират.

ЕС след силно лобиране на някои страни, като Испания, настояват и самите дигитални платформи да разполагат с дешифриращите ключове, за да могат да сканират информацията, която минава през системи им. Това отслабва и донякъде обезсмисля E2EE кодирането. От друга страна, то беше наложено косвено покрай друг европейски регламент – популярната в дигиталните среди като GDPR или Директивата за опазване на личните данни.

Тепърва ще се взима решение от Съвета на ЕС за пълното имплементиране на CSA наредбата. Сблъсъкът между нея и GDPR илюстрира перфектно дори само на административно ниво конфликтът между опазването на личните данни и опитите на правителствата да контролират повече съдържанието през дигиталните платформи. Да не говорим за моралните и принципни проблеми, които се отварят.

Неравната борба

Изброените случаи в този материал си приличат точно по едно нещо – стремежът на правителствата по света да могат да взимат активни мерки в модерацията на съдържанието онлайн. В някои случаи това е необходимо, когато става дума за тежки престъпления като насилие над деца, наркотрафик и др. Но използването на претекста за борба с такива, за тотално отслабване на дигиталното криптиране или опити за цензуриране на политическа опозиция не е добра идея.

Във всички случаи, тенденцията към изостряне на този конфликт ще се усилва и за съжаление историята до момента показва, че интернет компаниите рано или късно „клякат“. Независимо, дали после съжаляват, както си признава Зукърбърг или не.

The post Модерация и(или) свобода на словото в социалните мрежи appeared first on TechTrends България.

Влизането ѝ в сила налага частични или пълни ограничения върху новинарски агрегатори, като Google News например. Подобни услуги показват кратки резюмета и предварителни изгледи на материалите, за да информират по-добре потребителите към какво съдържание ще ги отведе даден линк.

Директивата е вследствие на мащабно лобиране от страна на музикалната и издателска индустрии в Европа. Те се надяват чрез разширяване на обхвата на авторското право и въвеждането на по-рестриктивни мерки, да накарат технологичните гиганти да плащат повече пари за използването на тяхното съдържание. Google е твърдо против промените и още при обсъжданията обяви, че дори може да деактивира своя агрегатор за европейските потребители.

Първи опит

Франция първа решава да имплементира новата директива в своето законодателство, като промените влизат в сила от октомври. Страната беше и сред най-големите поддръжници по време на преговорите на европейско ниво и защитаваше най-рестриктивните мерки. До голяма степен, до нейното приемане се стигна след като Франция и Германия се разбраха за детайлите по нея и тя премина в последния момент през европейските институции.

Реакцията на Google спрямо действията на Париж е много показателна за бъдещето отношение на технологичните гиганти към промените в авторското право, които предприе Европа. Интернет компанията просто обяви, че ще отреже функционалностите на Google News и на резултатите в търсачката за френските потребители.

„Ние няма да плащаме на издателите, когато потребителите използват линковете до техните статии“Ричард Гинграс, Google

След влизането в сила на закона, повечето статии от новинарските сайтове в страната няма да се показват предварителните изгледи с кратко резюме на материала и снимка. Това ще засегне не само резултатите в Google News, но и в самата търсачка на компанията, защото агрегаторът има интеграция в нея.

Позицията на Google е ясна – тя няма да плаща на издателите да бъдат включени в търсачката и да ползва пълни обем от статиите.

„Когато френският закон влезе в сила, ние няма да показваме предварителния изглед на новините, освен ако изрично издателят не пожелае това. Това ще важи за всички търсения в рамките на услугите на Google“, пише компанията във френската версия на блога си.

Няма да платим

В отделна блог публикация, Ричард Гинграс, вицепрезидент на Google за News услугите заема още по-категорична позиция. Той директно заявява, че причината услугите на търсачката на компанията да са толкова ефективни за потребителите е липсата на търговски взаимоотношения със сайтовете.

„За да изградим доверието на потребителите, ние показване най-релевантните резултати, а не тези базирани на търговски взаимоотношения“, пише Гинграс. „Поради тази причина, Google не приема от никого пари, за да бъде включен в търсачката“.

„За да изградим доверието на потребителите, ние показване най-релевантните резултати, а не тези базирани на търговски взаимоотношения“Ричард Гинграс, Google

Гинграс продължава и категорично заявява, че Google няма да плаща на издателите, за да включва предварителния изглед на онлайн статиите им.

„Поради същата тази причина, ние няма да плащаме на издателите, когато потребителите използват линковете до техните статии“, коментира Гинграс. Той допълни, че бизнес моделът на Google е да продава реклами, като всяка от тях е ясно маркирана в рамките на различните услуги.

„Всяка промяна на тези взаимоотношения с потребителите ще доведе до загуба на доверието и на релевантността на резултатите“, допълва Гинграс.

Издателите ще загубят повече

Позицията на Google е, че издателите няма да спечелят от тези мерки, а напротив – дори ще загубят повече. Причината е, че в момента потребителите са по-склонни да отварят линкове, които имат ясни предварителни изгледи с резюмета и картинки, отколкото ако само под формата на заглавие и минимално описание.

Гинграс обявява, че европейските потребители отварят над 8 млрд. линка на месец, които са свързани с новинарско съдържание. Той допълва, че в момента медиите имат два основни канала за приходи – от реклама и абонати. Като за първото, интернет компанията предоставя редица инструменти за предоставянето на релевантна и насочени промоции, от които издателите могат да печелят.

По данни на Google, технологичният гигант е предоставил над 14 млрд. долара в световен мащаб на медии, вследствие на приходи от реклама. Освен това, компанията инвестира още допълнително 300 млн. долара за насърчаване на качественото съдържание.

Любопитно е, че подобни рестриктивни мерки за опазване на авторското право онлайн бяха предприети в Германия и Испания преди приемането на новата европейска директива. Опитите и в двете държави приключиха неуспешно.

Още по време на обсъжданията на новите правила в Европейския парламент, Google демонстрира как ще изглеждат резултатите в търсачката ѝ ако бъдат одобрени спорните текстове. Сега, компанията предприема подобен ход във Франция и показва, че може той да се пренесе и в останалите държави от ЕС, които трябва да интегрират новата директива в своите законодателства до 2021 г.

The post Google News ще е с орязани функции във Франция appeared first on TechTrends България.

Последните обвиняват първите, че укриват точния си брой абонати и така спестяват разходи свързани с авторските права на излъчваните канали. Съответно така подбиват цената на услугата. Независимите доставчици от своя страна обвиняват телекомите в картелно отношение с правоносителите и за оказване на натиск срещу тях. По средата на веригата са притежателите на авторски права, които заемат страната на големите оператори. След години „ежене“ на двете страни, се стига до действия от страна държавата, която също поема страната на телекомите.

Първата реакция на повечето хора е, че акцията на полицията от четвъртък е насочена срещу пиратството на ТВ сигнал в България и е много вероятно да е така. Проблемът е, че в този спор нещата не са черни и бели.

Шесто чувство

Два дни преди представителите на властта да влязат в офисите на няколко регионални доставчика, Националното сдружение на кабелните оператори „Клуб 2000“ (НСКО) предупреждава обществеността, че се подготвя мащабна акция срещу представители на организацията. Изпълнителният директор на НСКО, Валентин Георгиев обяви, цитиран от news.bg, че през последния месец служители на ГДБОП се представят за мними клиенти и правят снимки на представителствата на фирмите.

По време на пресконференцията, Георгиев обяви, че подобна акция би била пагубна за дейността на операторите, независимо дали се докаже вината им.

„Ако се запечатат определени офиси и се изземе техниката на кабелния оператор за определено време, под претекст за излъчване на няколко телевизионни програми, без заплатени авторски права, те ще загубят клиентите си“, предупреди във вторник Георгиев.

Този сценарий се превръща в реалност два дни по-късно. Засегнатите оператори, по данни за момента са „Кабел САТ-Запад“, който оперира основно в Югозападна България. Претърсени са негови офиси в Благоевград, Петрич и Кюстендил. Друг обект на проверки е бургаския доставчик RN TV.

Първият е сравнително голям за независим оператор, като през 2017 г. разполага с 27.6 хил. абонати на интернет, 8.3 хил. на телевизия и около хиляда на фиксирана телефония. Това са официално декларираните данни на компанията пред Комисията за регулиране на съобщенията (КРС). Регулаторът още не е публикувал обновената информация за 2018 г. За сметка на това RN TV има едва 35 потребителя на интернет и 1 259 на телевизия.

Ябълката на раздора

В центъра на спора между големите и малките оператори са именно декларираните абонати. Телекомите и част от големите правоносители, включително и медийни групи, обвиняват независимите доставчици, че крият малка или дори голяма част от реалните си потребители на тези услуги. Причината да правят това е, че таксите за авторски права се изчисляват спрямо абонатната база на всяка компания. Като укриват определен дял от своите потребители, малките оператори плащат по-ниски суми за излъчването на заявеното от тях ТВ съдържание.

По този начин, независимите доставчици успяват да постигнат по-ниски цени и да подбият пазара. Изкривяването става на локална база, тъй като въпросните компании са с по няколко хиляди потребителя всеки и ограничено географско разположение. Но пак, в някои градове или дори само в определени квартали, може да се види някой местен оператор, който да има значително по-голям дял, спрямо големите телекоми.

Независимите доставчици от своя страна обвиняват от години, че големите играчи се обединяват с правоносителите и се опитват да редуцират общия брой фирми на пазара. Според тях, това се постига по няколко начина. Първият е, че самите правоносители на няколко пъти дигат цените на съдържанието, което се плаща за всеки абонат. В същия момент, се правят индивидуални преговори с телекомите, като си стискат ръцете за солидни суми, но при разпределение на абонат, по-ниски отколкото плащат малките.

Вторият начин е чрез формираната неправителствена организация „ТеРаПро“, в която членуват трите основни играча на фиксирана интернет и ТВ – A1, „Виваком“, „Булсатком“, както и основните правоносители – Discovery, HBO, “БТВ Медия Груп”, „Нова Броудкастинг Груп“ и Fox. Самите телекоми също все повече се обвързват, тъй като някои от тях дори предлагат собствено лицензирано съдържание. Такива са спортните канали на A1, които са активни от повече от две години.

Според малките, организацията обединява интересите само на големите и е насочена срещу тях.

По време на пресконференцията на НСКО, „ТеРаПро“ има сключен договор за съвместна работа с ГДБОП. Сдружението на малките оператори е сезирало Върховния административен съд по този повод.

Къде се губи линията

Както споменахме в началото, ситуацията не е черна и бяла, а е доста по-нюансирана. Някои малки доставчици се предполага, че укриват абонати, при това в доста големи размери, но това е единствения им начин да се противопоставят на телекомите. A1 и „Виваком“ могат да предложат комплексни пакетни услуги, които включват освен телевизия и интернет, така и мобилна връзка. Те могат да свалят цените, заради мащаба с който разполагат, докато при малките това не е възможно. Дори напротив, все повече се усилва натиска, те да ги вдигат.

Обвинението срещу правоносителите, че договарят различни цени с телекомите е доста вероятен сценарий. Но това са чисти междутърговски отношения между съответните компании. Атаките срещу „ТеРаПро“ също могат да достигнат казуса с „яйцето и кокошката“, като телекомите и правоносителите лесно обявяват, че то е създадено да се бори с пиратството и укриването на абонати.

В същия момент, резултатите от акциите на ГДБОП може да покажат дали и в какви размери е тази практика. Индиректни доказателства могат да се открият, като се сравнят приходите на някои от по-големите фирми и броя декларирани абонати в КРС. При някои съпоставими компании има голямо разминаване между броя клиенти и обявените приходи. Това може да се дължи на две неща – за една от фирмите, това не е единствената ѝ дейност от която формира постъпления или тя укрива реалния си брой потребители.

Тук изниква въпроса – тъй като този спор се води от години, защо чак сега действа властта? Причината се крие в новоприетата директива от Европейския съюз за предоставянето на аудио-визуални услуги. В началото на юни, Народното събрание направи изменения в Закона за радиото и телевизията, за да транспонира директивата в българското законодателство.

Или казано накратко – битката на малките срещу големите вече изглежда почти обречена. Ако акциите докажат укриване на абонати, от страх останалите ще трябва да декларират реалния си брой такива. Което най-вероятно ще доведе до вдигане на цените на услугите. Въпреки, че подобно действие за укриване на броя абонати е противозаконно, това е един от инструментите им за оцеляване. Или поне на някои от тях. Ако обаче, се окаже, че са изрядни, операторите, които са станали обект на проверки ще изгубят абонати, заради прекъсване на услугата или от имиджова гледна точка ще са рискови за клиентите.

Тогава, чрез ГДБОП ще може да се удари всеки малък играч и така потенциално да бъде изкаран от бизнеса.

Допълнена на 14 юни: „Кабел САТ-Запад“ показа резултатите от акцията на полицията, в които се вижда, че е иззета почти цялата техника от ключов офис на компанията. Включително са нанесени и материални щети на интериора. 

От прокуратурата става ясно, че по техни изчисления от 2.4 млн. абоната, 700 хил. са в сивия сектор, тоест не са декларирани от операторите. Предполагаемите щети за правоносителите според властите се оценяват на над 10 млн. лева само за три компании – „БТВ Медия Груп“, „Нова броудкастинг груп“ и HBO.

Последствията

Крайният резултат от всички тези действия е, че общия брой доставчици на интернет и ТВ съдържание намалява и може драстично да бъде редуциран. България преживя истински ренесанс в началото на XXI век, когато се нароиха стотици малки и микрооператора, които да предоставят достъп до глобалната мрежа. Това изстреля в един момент страната ни по интернет скорости и накара телекомите да инвестират в собствена оптична инфраструктура.

През последното десетилетие обаче текат обратни процеси – на консолидация на пазара. Първо по-големите изкупиха не малка част от по-дребните оператори. A1 (тогава „Мобител“) навлезе във фиксираните услуги, като придоби първо „Спектър нет“ и „Мегалан“, а впоследствие победи „Теленор“ в наддаването за „Близу“. „Булсатком“ и „Виваком“ разшириха своите услуги и предлагане, като изкупиха редица малки доставчици.

По данни на КРС, броят на доставчиците на ТВ услуги се е свил наполовина през последното десетилетие. През 2017 г. са обявени само 259 фирми за доставка на телевизионни услуги, срещу 564 през 2007 г. Интернет доставчиците през двата периода са съответно 627 срещу 583. Повечето от първите съвпадат с вторите, така че ударът по кабелните оператори, може да засегне и потребители на интернет.

Според Георгиев от НСКО в дългосрочен план може да останат едва три-четири оператора, с което пазарът на фиксиран интернет и телевизия да бъде огледален на този за мобилни услуги. С голямата разлика, че последния е стриктно регулиран по отношение на цените към потребителите от страна на българските и европейски власти. Докато този за интернет и телевизия в това отношение за момента няма подобни директиви, които да регламентират цените.

The post Войната за кабела – големи срещу малки оператори appeared first on TechTrends България.

Слабата държавна съпротива

В края на март, Европейският парламент (ЕП) прие редактирана версия на новата директива. Спорните и противоречиви текстове в Член 11 и Член 13 бяха редактирани и изместени като номера 15 и 17 съответно. Съветът на Европейския съюз днес го одобри с 19 гласа „За“, само шест „Против“ и три „Въздържали се“. Вотът е проведен по време на срещата на министрите на земеделието на отделните държави-членки. Основната пречка в тази институция е, че решенията трябва да се приемат не само с просто мнозинство (55%+), но представителите на страните трябва да представляват повече от 65% от населението на ЕС. По този показател, Съветът на Европейския съюз постига консенсус от 71.26% „За“.

Министрите, които гласуваха против директивата са от Люксембург, Полша, Финландия, Швеция, Италия и Холандия, докато тези от Белгия, Естония и Словения се въздържат. Въпреки, че евродепутатите на Германия бяха на кантар при гласуването в ЕП, то техния държавен представител застана зад директивата. Което показва, че най-вероятно между Берлин и Париж е имало споразумение за текста. България, както на държавно ниво, така и на ниво евродепутати, запазва традицията да гласува в полза на директивата, както прави от самото начало.

Полша се изказва остро против решението на Съвета на Европейския съюз от днес.

„Член 17 създава много опасен механизъм, който може да положи основите на цензуриране на глобалната мрежа в бъдеще“, коментира полският министър на земеделието Ян Кшищоф Ардановски, цитиран от Euractiv. „Тази директива не подкрепя развитието на единния цифров пазар, а е стъпка назад“.

Румънският министър на културата и националната идентичност Валер Даниел Бреаз приветства решението на Съвета на Европейския съюз. Северната ни съседка в момента е председател на ЕС и срещите на министрите в момента се провеждат в Букурещ.

„Радвам се, че постигнахме балансиран текст, в който създаваме множество възможности за креативните сектори на Европа“, коментира Бреаз в прессъобщението на Съвета на Европейския съюз.

Новите-стари проблемни текстове

Противоречивите Член 11 и 13 продължават да присъстват в окончателния вариант на директивата. Сега те са под номера 15 и 17 съответно, но по самите тях има и множества корекции.

Старият Член 11 става 15

Член 11 предвиждаше т.нар. „данък върху линковете“ или превръща всички елементи на даден онлайн материал в обект на авторско право. Което означава, че за да се ползват цитати, снимки и дори линка към дадена статия трябва да се изиска изрично разрешение и потенциално плащане на лиценз за използване от съответния сайт или издател. Това щеше буквално да счупи глобалната мрежа, защото тя е основана на използването на линкове между сайтовете. Без тях се прекъсва тази фундаментална връзка и ще направи разработването на научни трудове и съществуването на сайтове като Wikipedia невъзможни.

Създаването на кратки „предварителни изгледи“ на дадена статия, което е в основната на различни услуги като новинарски агрегатори (Google News например) също ще изисква подобно плащане на лицензни такси от страна на компаниите към сайтовете.

В редактираната и окончателно приета версия на директивата, този текст е вече под Член 15.

Базовата идея на текста е запазена, но са вкарани няколко изключения и уточнения. Линковете на пръв поглед са извадени от обхвата на директивата. Когато се ползват с цел свързване към тях може да се върже първия подпараграф на дадена публикация. Това няма да важи за други извадки от материала. Авторските права върху даден онлайн материал важат в рамките на две години след публикуване на статията в интернет.

Остават доста въпросителни, като например – дали при линкване може да се ползва заглавието на статията, дали линкът важи изрично с интегриране на първия подпараграф или не, както и много други. Притеснителна е как точно може да се тълкува невъзможността да използваме „отделни думи или кратки извадки от текста“, без да плащаме лицензионни такси.

И фаталният Член 13 се превръща в Член 17

Старият Член 13 също остава с някои корекции. Той предвиждаше прехвърлянето на отговорността за спазване на авторските права от крайните потребители към собствениците на онлайн платформи. На пръв поглед, невинна и дори формална промяна. Но тя е фундаментална откъм крайния резултат. Освен това Член 13 включваше интеграцията на автоматизирани филтри, които да трият всяко едно съдържание, което нарушава авторските права в дадена платформа.

Така всички от Facebook и YouTube до малки платформи ще трябва да сложат подобни системи. Което може да доведе до масова филтрация и цензура в интернет. Някои дори обявиха, че ще доведе до край на редица YouTube канали и сайтове, в които т.нар. “meme”-та (осмиващи материали) се разпространяват.

Сега този текст е преименуван на Член 17. Прехвърлянето на отговорността продължава да присъства, като платформите са задължени да се договорят с различните правоносители, за да могат да ползват тяхното съдържание.

Текстът за филтрите е перифразиран, като се описва, че интегрирането му не трябва да доведе до създаване на система за „масов мониторинг“. За сметка на това се казва директно, че компаниите трябва да „могат да реагират веднага при установяване на нарушение на авторските права“. Любопитна е частта, в която се задължава платформите да предоставят информация на правоносителите за това как „работят техните практики“ за спазване на директивата.

В редактираната версия, Член 17 добавя и специални изключения, като под ударите на авторското право не попадат материали, които се използват за цитиране, критика, ревю, карикатура, пародия или стилизация. Извън обхвата на директивата също попадат онлайн платформи, които генерират под 10 млн. евро годишни приходи и разполага с под пет милиона абоната.

Остават въпросите как точно отделните платформи ще се справят с промените и как ще следят за спазване на авторските права. Големите въпросителни стоят и пред стриймърските сайтове, като Twitch и други. Директивата в това направление е доста обща, като може да се създадат редица прецеденти, които в крайна сметка да наложат или интегрирането на филтри или масовото ѝ неспазване.

The post Европа окончателно прие противоречивата директива за авторското право appeared first on TechTrends България.

Европейските депутати запазиха непроменени от спорните членове 11 и 13. Въпреки, че за втория, беше проведено гласуване в последния момент, с предложение той да отпадне. Идеята беше отхвърлена едва с пет гласа. Член 13 предвижда налагането на задължителни филтри за съдържанието онлайн и блокиране на такова, което нарушава авторското право. Докато Член 11, който е познат, като „данък върху линковете“, предвижда заплащане на сайтовете за всеки техен елемент на статиите. Той приема заглавието, текста, снимките и всичко за обекти на авторското право. Чрез Член 11 се изисква от всички новинарски агрегатори, като Google News да заплащат лицензионни такси.

Двете спорни точки влязоха почти непроменени, въпреки, че заради тях ЕП не прие директивата при гласуването ѝ през юни месец миналата година. Също така, бяха събрани над 5 млн. подписа против приемането на противоречивия закон в първоначалния му вид с включени Член 11 и 13.

На крачка от окончателно приемане

Одобрението в Съвета на ЕС зависи изключително много от съотношението не само на гласовете между отделните държави-членки, но и тяхната тежест като население. Ако сделката между Франция и Германия, за която се спекулира от февруари се окаже факт, то най-вероятно и това препятствие ще падне.

Точно това се случи със сайта на Европейския парламент, който малко след половин час след гласуването беше подложен на масова DDoS атака и беше недостъпен за известно време.

Последствията

Член 11 предвижда почти всички елементи на дадена статия или онлайн материал да бъде обект на авторското право. Което блокира възможността на различни компании да използват кратки резюмета и превюта на дадени новини в своите платформи. Това ще удари значително новинарски агрегатори като Google News, но може да окаже влияние и върху споделянето на съдържание и в социалните мрежи. Първоначалният текст предвиждаше към него да влязат и хипервръзките между сайтовете, които са фундаментален елемент от изграждането и функционирането на глобалната мрежа. Техният режим беше облекчен леко в една от редакциите.

Google демонстрира, как би изглеждала търсачката ѝ ако бъдат приети текстовете в този им вид и трябва да се съобрази с тях. Реално, това оказва влияние на всички резултати свързани с новинарско и друго съдържание. Което значително намалява възможността на потребителите да намират такъв тип материали.

Член 13 налага на всички платформи за съдържание, което потребителите могат да качват самостоятелно, да интегрират автоматични филтриращи системи. Това се налага, защото в новата директива се посочва, че притежателите на платформи вече ще са отговорни за всякакви нарушения на авторското право, които качват техните потребители. Доскоро, такива бяха последните, което кара правоносителите да се свързват с всеки нарушител по отделно. С помощта на филтрите, ще може автоматично да се следи дали не се ъплоудват материали с неуредени авторски права. При засичане на такива те ще се блокират автоматично. Подобни мерки може да убият забавните интернет картинки познати като миймове (meme – от англ.).

The post Европейският парламент прие „редактираната“ директива за авторското право на ЕС appeared first on TechTrends България.

Facebook ще позволи на потребителите да изтрият вече изпратени съобщения, независимо дали получателят ги е прочел или не. Функцията ще е налична до 10 мин. след изпращането му. Така ако сте допуснали правописна грешка или сте объркали чатовете, ще можете да поправите тази грешка. Социалната мрежа добавя тази възможност след като стана ясно, че нейния създател Марк Зукърбърг може да трие своите съобщения, докато масовите потребители – не. Скандалът избухна миналата година и на компанията ѝ отне около девет месеца, за да може да предостави тази функция за останалите абонати.

Франция и Германия задвижват преговорите за новата директива за авторското право в ЕС

Франция и Германия възобновяват преговорите за новата директива за авторското право в Европейския съюз. Противоречивият проектозакон предвижда масово филтриране на почти цялото съдържание онлайн, което се предлага в момента в обединена Европа. Според информация на Politico, двете водещи държави на Съюза са постигнали консенсус по това как точно да бъдат формулирани детайли по една от спорните точки – Член 13. Депутатката от Пиратската партия Джулия Реда обяви, че е планирана нова тристранна среща между представителите на Европейския парламент (ЕП), Европейската комисия и Съвета на ЕС за следващия понеделник. На нея трябва да бъдат финализирани окончателните детайли по директивата за авторското право. Одобреният текст след това минава през трето гласуване в ЕП и последвано от финално одобрение през Съвета на ЕС.

Повече по темата четете ТУК.

Близо една трета от съдържанието на Bloomberg е направено с помощта на AI

Изкуственият интелект (AI) ще измести хората, когато става дума за рутинна работа. Финансовата медия Bloomberg използва активно собствения алгоритъм Cyborg, чиято цел е да облекчи живота на журналистите. Основно той помага при разчитането на финансовите отчети на десетките и стотици компании, които трябва медията да покрие. Оказа се, че близо една трета от съдържанието на сайта и бизнес платформата е изработено с помощта на AI, съобщава New York Times. Било то, споменатите финансови отчети или пък друга рутинна работа, като проверка на бази данни. Така според Bloomberg ще могат журналистите да се концентрират върху изработването на по-качествени и задълбочени материали. Погледнато по-песимистично, някои може да го използват, за да се съкрати щата.

Новите измерения на заблудата 5G Evolution на AT&T

Щатският телеком AT&T предизвика гнева на експертите и конкуренцията, като ребрандира своята 4.5G мобилна мрежа, като 5G E. Погледнато от техническата страна, това е абсолютна лъжа. Маркетинговия отдел на телекома се възползва от шума покрай новото поколение мобилни мрежи, но напълно заблуждава потребителите. Ефектите от този ход вече могат да се проследят, като американските клиенти трудно правят разлика в какво точно представлява новата технология. Както и кои са водещите компании в тази посока. Така например, те посочват, че лидер при смартфоните в 5G е… Apple, нищо, че IT гигантът не планира да пусне първия си такъв смартфон през тази година. Но пък, последните модели iPhone вече получиха индикатор 5G Evolution.

Повече по темата ТУК.

Vivacom разшири списъка със смартфони, които поддържат VoLTE

Разговорите през 4G мрежа в България тепърва навлизат, въпреки, че телекомите ги предоставят от миналата година. Един от проблемите е, че първоначалните устройства, които операторите дават тази възможност са доста малко. Vivacom обяви днес, че разширява списъка със смартфони, които поддържат тази функция (VoLTE). До момента единствено притежателите на основните флагмани на Huawei и Samsung можеха да се възползват от VoLTE. Към Samsung S9, S9+, Huawei P20 и P20 Pro. Сега Vivacom добавят в списъка голяма част от портфолиото на Huawei – Mate 20, Mate 20 Pro, Mate 20 Lite, Mate 10 Pro, Mate 10 Plus, P10 и Honor 8 Lite. Предимствата на VoLTE са в кристално ясния звук на разговора, както и едновременната възможност да се сърфира в 4G мрежата, тъй като не се превключва типа сигнал.

Spotify придоби официално Gimlet Media и Anchor за 230 млн. долара

Spotify официално придоби компанията за подкасти Gimlet Media, както и Anchor, с което ще засили дейността си в създаването на аудио съдържание онлайн. Официалната сума за сделката не е назована, но се предполага, че е към 230 млн. долара. До вчера се носеха само слухове, че Spotify се е прицелил в подкаст сегмента, като най-вероятните причини са опитите за експанзия в Китай. Тук, ще можете да прочетете повече за потенциалните възможности на компанията и разликите между бизнеса с аудио съдържание онлайн в САЩ и Китай.

Броят на YouTube каналите с над 1 млн. абонати се е удвоил през 2018 г.

Броят на YouTube каналите с над 1 млн. абонати се е удвоил през миналата година. Това обяви главният изпълнителен директор на платформата Сюзън Войцички. В същия момент, хората, които изкарват по шестцифрени суми от публикуването на видеа в YouTube се е увеличил с 40%. Въпреки позитивните резултати, не трябва да забравяме и противоречията, които платформата си навлече през изминалите две години. Те са свързани най-вече със затягането на правилата за публикуване, според които редица канали им беше отнета възможността да си монетизират съдържанието. Засегнати бяха и рекламодатели. Монетата винаги има две страни, като YouTube също така трябваше да обере негативите от противоречиво съдържание и/или поведение, на някои от най-популярните влогъри.

Electronic Arts поведе големите гейм дистрибутори към срив на пазара

Electronic Arts обяви тежки финансови резултати, като не успя да достигне дори собствените си прогнози. Това доведе до цялостен срив в представянето на борсата на повечето основни гейм дистрибутори. Акциите на EA потънаха с 12% след новината, Take-Two Interactive ги последва с 10% спад и Activision-Blizzard с 9%, пише Cnet. Electronic Arts обясни слабото си представяне, заради прекаления фокус към сингълплеъра на Battlefield V, а не към разработването на Battle Royale режим за същото заглавие. Всичко това, в комбинация със засилената конкуренция е повлияло негативно на приходите през последните три месеца на 2018 г. Интересно е да се проследи дали тенденцията ще се запази, защото ако това стане – проблемите са структурни в цялата ААА индустрия, а не просто моментно състояние. По подобен начин гледат и инвеститорите, щом спадът на пазарите обхвана най-големите дистрибутори в сектора.

The post Най-интересното от технологичния свят за 6 февруари appeared first on TechTrends България.

Без консенсус

Липсата на консенсус е довела до отлагане на същинските преговори, които бяха планирани за днес (21 януари). Според Реда, това забавяне прави приемането на директивата преди изборите за европейския депутати през май – „малко вероятно“. Но в същото време не означава, че това обезателно ще доведе до премахване на противоречивите текстове.

Директивата беше изготвена от Европейската комисия и предложена за гласуване през май миналата година. Европейският парламент първоначално я отхвърли, като през септември прие ревизирана от депутатите версия. В нея бяха леко смекчени някои от противоречивите текстове, но основните проблеми останаха. Джулия Реда е сред върлите критици на новите текстове и пое опозицията срещу приемането на директивата.

Последната стъпка за окончателното приемане на директивата минава през гласуване на Съвета на Европейския съюз. Там трябва да се постигне консенсус между всички държави-членки на Обединена Европа. В момента точно тези преговори спират приемането на противоречивите текстове.

Разширяване на опозицията

Преди срещата в петък Германия, Белгия, Холандия, Финландия и Словения се бяха обявили против приемането на директивата за авторските права. След нея към тях са се присъединили представителите на Италия, Полша, Швеция, Хърватия, Люксембург и Португалия. Без последните две държави, всички останали са против приемането на Член 11 и/или 13, които предизвикаха най-много смут в онлайн средите и публичното пространство.

Европейският комисар за дигиталната политика Андрус Ансип обяви, че е „дълбоко разочарован“ от забавянето на приемането на директивата. Той призова да не се „изпускат“ големите постижения, по които вече има широк консенсус.

Противоречивите текстове

Директивата за авторските права предизвика истински смут в онлайн средите и публичното пространство. Главните виновници за това са членовете 11 и 13 записани в документа. Според първия всички елементи на дадена статия или материал онлайн става обект на авторското право. Което означава, че не могат да се ползват линкове, заглавия или извадки от текстовете, без изричното съгласие на правоносителя.

Член 11 е познат и под името „данък върху линковете“. Хипервръзките между сайтовете са фундаментален елемент от изграждането и функционирането на глобалната мрежа. Ограничаването на използването им означава, че интернет много бързо ще се затвори или поне в Европа. В деня на предвателната среща Google дори показа, как би изглеждала търсачката ѝ ако бъдат приети текстовете в този им вид и трябва да се съобразява с тях. Резултатите са наистина стряскащи.

Член 13 налага на всички платформи за съдържание, което потребителите могат да качват самостоятелно, да интегрират филтриращи системи. С тяхна помощ автоматично да се следи дали не се ъплоудват материали с неуредени авторски права и ако бъдат засечени такива – да бъдат блокирани. Този текст пък получи прозвището „убиецът на миймове (meme – от англ.)“.

The post Преговорите за новата директива за авторските права на ЕС забуксуваха appeared first on TechTrends България.