Те ще трябва да спазват новия Закон за дигиталните услуги (DSA), който влиза в сила от 17 февруари 2024 г. Според него, много големи онлайн платформи, които разполагат със значително количество потребители, ще подлежат на допълнителна регулация и надзор от страна на Брюксел. С решението от 25 април, ЕК официално вдига мерника на технологичните гиганти, като преди само се предполагаше кои точно компании ще влязат в този списък. Досега, Брюксел само заплашваше с по-строги правила тези корпорации, но сме на няколко месеца разстояние от ефективното прилагане на новите регулации срещу тях.

Това не са единствените рамки, които се очакват да спазват големите IT компании и платформи на Стария континент. В момента тече и друга битка – между европейските телекоми и технологичните гиганти, като първите искат вторите да им заплащат определени суми, за ползването на инфраструктурата. Европейският съюз (ЕС) досега заемаше неутрална позиция по темата, но към края на 2022 г. се появиха индикации за потенциална промяна на политиката.

Списъкът на Брюксел

Още с изработването на DSA беше ясно, че Брюксел ще се опита да постави в регулаторна рамка основните технологични гиганти. Най-вече Apple, Google, Amazon и Meta, както и до по-малка степен – Microsoft. Последната компания беше една от първите „жертви“ на опитите на ЕС да се намеси в бързоразвиващия се IT сектор. Затова не е изненада, че зад повече от половината 17-те платформи стоят именно тези технологични гиганти.

Списъкът на Брюксел включва онлайн пазарът на Amazon, магазинът за приложения AppStore на Apple, социалните мрежи Facebook, Instagram (двете на Meta) и LinkedIn (на Microsoft). Цели четири платформи на Google – магазинът за приложения Google Play, картографската Google Maps и тази за е-търговия Google Shopping. Логично и двете търсачки, които попадат под ударите на ЕК са Google Search и Bing на Microsoft. Като всички те бяха и все още са обект на различни антимонополни проверки от страна на Брюксел и преди да влезе в сила DSA.

Той обаче е допълнен и с още няколко интересни платформи, някои са близо до ума, а други не толкова. Платформата за е-търговия AliExpress на Alibaba, социалните мрежи TikTok, Twitter и Pinterest, чат-приложението Snapchat също влизат в полезрението на Брюксел. Към тях се присъединяват и любими сайтове на доста потребители, като този за пътуване Booking.com и Wikipedia. Единствената европейска платформа, която попада в списъка е германската за продажбата на дрехи и модни аксесоари Zalando.

Основните критерии за много големи IT платформи бяха формулирани от ЕК заедно със самия DSA. Главното изискване е да разполагат с поне 45 млн. активни месечни потребителя. Списъкът е изготвен на базата на данни подадени от компаниите към 17 февруари 2023 г.

В името на потребителите

Какво следва оттук насетне? Платформите посочени от Брюксел ще бъдат приведени под строг мониторинг и съответно държани под отговорност за спазването на по-стриктни правила при работата си в рамките на ЕС. В DSA основните направления са в предпазване на потребителите, поне така е на хартия. Компаниите няма да могат да използват за рекламни цели чувствителна и лична информация, като етнос, политически възгледи или сексуална ориентация.

Технологичните гиганти също така ще трябва да предоставят ясни и на разбираем език общи условия за ползване. Последното е доста сходно с част от регулациите, на които са подложени телекомите през последното десетилетие.

Има предвидени механизми за защита на децата и подрастващите. Освен допълнителни инструменти за предпазване на данните им, най-голямата част е забрана за ползването на информацията им за рекламни цели, както и насоченото промотиране към тях. ЕС иска засилена модерация на цялостното съдържание, като резултати от интернет търсачките, бъзро премахване на незаконно такова, но в същия момент и гарантиране на свободата на словото.

ЕК остава на върха на регулационната пирамида. Под комисията ще бъдат националните органи, които всяка държава-членка ще трябва да изгради или моделира по начин, че да може да следи за спазването на DSA на нейна територия. Срокът за изграждането на тези институции е 17 февруари 2024 г., когато влиза в сила DSA. Това е и датата, от която технологичните гиганти ще бъдат подложени на контрола на ЕС.

По-широка атака

DSA не е единственото предизвикателство, пред което големите IT компании са изправени в рамките на Европа. От края на 2022 г. се засилва и натиска от страна на телекомите да принудят дигиталните платформи да им плащат за ползването на инфраструктурата. Идеята е от доста години, но покрай пандемията и осъзнаването за значението на телеком мрежите, тя се възроди. Както от страна на операторите, така и от регулаторите.

Целта е отново големите платформи, които отговарят за основната част от трафика да плащат за това. По този начин, телекомите търсят допълнителни приходи за развитие на своите мрежи. Интернет гигантите обаче са напълно против, защото това нарушава концепцията за „мрежова неутралност“. От потребителска гледна точка също има потенциален проблем, защото тази такса ще бъде лесно прехвърлена към крайния клиент.

Има и още главоболия за технологичните гиганти. Не само ЕС, но САЩ и Великобритания все повече не гледат с добро око на потенциалната консолидация на IT пазара. Показателен момент е пропадането на мегасделката между Nvidia и ARM, която щеше да промени баланса на пазара за процесори. Сега на карта виси и придобиването на Activision от Microsoft, която може да прекрои гейм индустрията, като Великобритания вече се обяви против нея. Подобна позиция се очаква от САЩ и ЕС в близките няколко седмици.

The post ЕС срещу IT гигантите – нищо лично, просто регулации appeared first on TechTrends България.

Какво представлява обаче тази идея, позната и като Fair Share? Концепцията идва от телекомите, които се опитват да увеличат финансирането за модернизация на мрежите си. Особено на тежката опорна част, без която не може да стъпи 5G или 6G мобилната инфраструктура. Те смятат, че основният бенефициент на интернет свързаността – технологичните гиганти ще трябва да допринесат в подобни инвестиции.

Тезата на операторите е, че компании като Google, Facebook (сега Meta) и Amazon, които са изградили бизнес модели за трилиарди долари, не допринасят за развитието на физическата инфраструктура. Без нея, те няма да могат да доставят своите услуги и дори цялата дигитална революция не може да се осъществява без телеком мрежите. Технологичните гиганти от своя страна смятат, че допринасят достатъчно по темата, като изграждат огромни центрове за данни и полагат подводни морски кабели.

Спорът може да се окаже ключов в усилията за по-обща регулация на технологичния сектор, както в Европа, така и в САЩ. Затова, той се разглежда и като ключов от всички – замесените компании и регулаторни органи.

Потенциален регулаторен завой

Идеята и опитите да се наложи Fair Share на европейски и/или американско ниво от близо десетилетие „виси във въздуха“. Най-вече, поради факта, че за да се реши напълно, регулаторите трябва да заемат една от двете страни. Независимо, коя ще изберат това ще има своите последствия след себе си. Поради факта, че проблемът не изглежда толкова критичен, затова и държавните апарати правят това, което могат най-добре – да бавят.

В края на септември, обаче еврокомисарят по конкуренцията Маргарет Вестагер има интересна среща – с представител на щатската Комисия за далекосъобщения (FCC). Това е Брендън Кар, най-старшият представител в регулатора от Републиканската партия на САЩ. Демократите бяха най-активни в идеите за налагане на регулации на технологичния сектор, но сега идеята набира подкрепа и от двете основни политически сили в Щатите.

Кар се опитва да направи точно това в САЩ – да задвижи идеята Fair Share и технологичните платформи да започнат да плащат дял от инвестициите за изграждане на мрежите. В началото на септември еврокомисар Вестагер от своя страна обяви, че ЕК ще разгледа същата възможност, но на ниво Европейски съюз. Срещата между двамата може да се разглежда като опипване на почвата между САЩ и ЕС за синхронизирани действия по темата.

Срещата е отразена частично от Financial Times, като британското издание цитира Кар, че „отмина времето на неприкосновеност на технологичните гиганти“. С други думи – Fair Share ще бъде ключов в по-общите регулации в този сектор. Кар допълва, че настоящите бизнес модели не са в състояние да донесат парите, необходими за качествена модернизация. За което трябва да се търсят нови източници на приходи.

Докато ЕС се опитва да действа на наднационално ниво, Франция, Италия и Испания призоваха да се изготви единна законово рамка в тази посока. Една от причините тези държави да искат подобни действия е сравнително тривиална – значителна част публични средства отиват в изграждането на телеком мрежите.

Тезата на телекомите и ефектите

Според някои анализатори, подобно законодателство може да доведат до допълнителни между 3 и 4 млрд. евро в мрежови инвестиции. Това е само част от десетките милиарди евра, които в момента телекомите влагат в подмяна на инфраструктурата си. Пандемията показа, че мрежите издържат на големи натоварвания, но бързата дигитализация може да изпревари техния капацитет.

Затова, операторите, но и държавите започнаха да мислят за по-скоростна подмяна на най-критичните елементи. Пълна замяна на медните кабели с оптични, което да се използва след това за надграждане към 5G, а след няколко години – и с 6G. Такава например е задължителна за самостоятелните решения от пето поколение (5G SA), като „А1 България“ вече изгради у нас.

Телекомите искат от технологичните гиганти да дадат своя „справедлив дял“ (преводът на Fair Share), защото те вече формират голяма част от световния интернет. По данни на Eвропейската асоциация на телекомуникационните оператори (ETNO) 56% от световния трафик се генерира само от шест компании – Google, Meta, Netflix, Apple, Amazon и Microsoft.

От друга страна, телекомите признават, че не могат да убедят потребителите да плащат повече за увеличеното потребление. Ситуацията е особено чувствителна в Европа, заради високата конкуренция и регулация. Операторите твърдят, че не могат да увеличат цените на 5G услугите, без да загубят клиенти. А без допълнителни приходи, те ще бъдат принудени да свият инвестициите в инфраструктура. Набирането на популярност на услуги, като видео стриймингът вече поставят под напрежение настоящите мрежи, което съответно прави модернизацията им още по-наложителна.

Отговорът на технологичните гиганти

Технологичните гиганти също имат доста убедителни аргументи, което прави спорът труден за едностранно разрешаване. Тяхната теза е, че те заделят огромни суми в инвестиране в центрове за данни и в полагането на подводни морски кабели, които осигуряват междуконтиненталната свързаност. Например, Google твърди, че е инвестирал 12 млрд. евро в шест огромни сървърни центрове в Европа.

Още по-естественият аргумент е, че без техните услуги и платформи, потребителите няма да имат стимул да използват толкова смартфони, компютри и мрежите на телекомите. С други думи – двете страни се въртят в омагьосан кръг. Както и, че подобен тип регулации ще разруши мрежовата неутралност, за която толкова много се бори Брюксел.

Последната теза обаче удря по-силно, според която бизнес операциите на телекомите са сбъркан процес. Те хем се оплакват, че нямат пари за инвестиции, хем раздават едни от най-високите дивиденти на акционерите си в Европа. Данните на FT показват, че дори през последните пет години, големите телеком групи са увеличили значително доходността по книжата си, особено спрямо осреднения индекс на Euronext.

Това е добър показател, защото сравняването на печалбите на компаниите е по-трудна задача. Телекомите отчитат печалбата преди данъци, такси и амортизации (EBITDA), която обикновено върви с над 20% марж спрямо приходите. Но в нея се изключват амортизациите, които са съществен и доста тежък дял предвид, колко силна роля има инфраструктурата в бизнес модела им. Нетната печалба обикновено е в пъти по-малка, ако изобщо се съобщава публично.

Политическо решение

Въпреки, че спорът е основно икономически и бизнес, решението ще е политическо. Не само защото е свързано с регулации, но и защото ще е част от общата позиция на ЕС, както и на САЩ, спрямо технологичните гиганти. Тя залита все повече към засилена регулация, а Fair Share ще е просто един от инструментите за постигането ѝ.

Дори да се стигне до такова политическо решение, все още има силен дебат какво да бъде точно то. Как да се облагат технологичните гиганти. Единият вариант е в директни плащания от самите компании към телекомите, но остава въпросът как ще се разпределя между вторите. Друг вариант е да бъде като „данък“, който да се плаща към ЕС и след това той да се предоставя като субсидии към операторите.

Във всички случаи след това технологичните гиганти ще пренесат тази тежест след това на потребителите. Засилването на регулациите води и до тестване на нови бизнес модели за IT компаниите. Като freemium моделите, които все повече се забелязват да се предлагат от основните играчи, тенденция, която може би трябва да разгледаме отделно.

The post Телекоми срещу технологични гиганти – епизод пореден appeared first on TechTrends България.

Двете са част от амбициозните планове за реформа на ЕК в областта на цифровите платформи. Първият закон е свързан с дигиталните услуги и засяга повече съдържанието, което се разпространява по онлайн платформите. Вторият обхваща дигиталните пазари и има повече антимонополно значение.

Последният може да доведе до много сериозни последици – от космически глоби между 6 и 10% от годишния глобален оборот, до дори разцепването на корпорациите, за да се прекрати злоупотреба с монополно положение. Мерките идват само седмици след като в САЩ започнаха серия от дела срещу Google и Facebook, като се очаква скоро да има такива и за Amazon и Apple. ЕК също започна разследване срещу Amazon за злоупотреба с монопол.

Някои политици във Вашингтон също призовават от почти две години, за разцепване на технологичните гиганти, което загатва, че натискът срещу тях може да се засилва през следващите години.

Законът за дигиталните пазари

Както отбелязахме вторият законопроект на ЕК е по-важен и затова го разглеждаме с приоритет. Той има за цел да „отговори на негативните последици от определеното поведение на ключови платформи“ в рамките на единния пазар в ЕС. Брюксел не ги изброява поименно, но от описанието им може да направим конкретни изводи.

ЕК ги описва като платформи със значително влияние върху вътрешния пазар и играят ролята на „пазители“ на дигиталния свят. Те са средството на бизнеса да достигне потребителите и се възползват от това, за да утвърдят своето доминиращо положение или вече са го постигнали. ЕК също така смята, че може да налагат правилата на целия пазар, който контролират, заради ключовата им посредническа позиция.

Брюксел коментира, че в някои случаи те контролират цели екосистеми от платформи. Когато подобни компании злоупотребяват със своите положение, те забавят прогреса и не позволяват на конкурентите си да достигнат изобщо до потребителите, смятат от ЕК. Дори без да ги назовава, лесно може да заключим, че първи в мерника на Брюксел ще попаднат гиганти, като Apple, Amazon, Google, Facebook и Microsoft. Някои от тях вече имат по няколко солени глоби наложени от ЕС.

„Трябва да изградим правила, които да въведат ред в хаоса“Маргрет Вестагер, Европейска комисия

„Трябва да изградим правила, които да въведат ред в хаоса“, коментира Маргарет Вестагер, зам.-председателят на Европейската комисия.

ЕК ще дефинира съответни прагове, които да определят влиянието на компаниите. Ще бъдат забранени редица практики, като за пример е дадена невъзможността да се изтриват преинсталирани приложения. При нея са заплашени основно Apple и Google с техните изисквания за смартфон платформите iOS и Android съответно. С лошо око ще се гледа и на насочени действия по ограничение на външни компании да използват екосистемите им, на база, на това, че предлагат конкурентни услуги.

Мерките са повече от строги, някои дори крайни. Предвиждат се глоби до 10% от световния оборот на съответните нарушители. Радикална е възможността да се наказват системните нарушители с „преструктурирането“ им и дори разделянето на техните бизнеси. Това означава, че ако гигантите не се съобразят с правилата в Европа те са заплашени от разцепване, ако искат да продължат да предлагат услугите си на Стария континент. Мярка, която предлагат и някои американски политици.

Законът за дигитални услуги на ЕС

Проектът за дигитални услуги е доста по-скромен като мерки, спрямо този за пазарите. Неговият обхват покрива нелегалните стоки, продукти, услуги и съдържание, което се предлага онлайн. ЕК планира да въведе защитни механизми за неправомерно изтрити данни от платформите. Както и да задължи компаниите, които ги администрират да вземат мерки срещу ползването на техните системи за злоупотреба.

Брюксел ще се опита да въведе по-голяма прозрачност при ползването на онлайн реклами и алгоритмите, които препоръчват съдържание на потребителите. Тук ще бъдат засегнати силно Google, Amazon и Facebook. ЕК може и да задължи, корпорациите да предоставят част от данните си за изследователски цели.

Към всичко това, всички платформи, които се ползват от над 10% от населението на ЕС ще се считат за системни и не само ще са обект на горните регулации, но и ще бъдат поставени под допълнителен мониторинг. ЕК не споменава, каква ще е институцията, която ще го осъществява, но такава ще има.

Перфектният коктейл

Брюксел се опитва да създаде регулаторна рамка, която да формира единен цифров пазар в Европа от повече от десетилетие. Досега, мерките бяха насочени основно към телекомите, а редица от по-амбициозните предложения бяха отхвърлени или смекчени. Този път ЕК действа комплексно и двата проектозакона са перфектния коктейл, който ще постави под стриктен контрол технологичните гиганти.

Последствията може да са фундаментални за компании, като Амазон, Apple, Google и Facebook. Почти всяка една от тях фигурира в поне един от примерите дадени от комисията. Което, комбинирано с очакваните регулации в САЩ, може напълно да трансформира технологичният свят след няколко години.

Временната утеха е, че това са само проектозакони. Те тепърва трябва да бъдат обсъдени и приети в Европейския парламент (ЕП), както ида бъдат одобрени от страните-членки на ЕС. Този процес може да отнеме между една и две години. Допълнително, Брюксел много често дава някакъв срок за да може бизнесът да се адаптира, който също може да бъде от порядъка на две години.

Така ефектът от тези регулации ще се усети най-рано след три до четири години. Ако се запазят всичките предложения на ЕК до крайния вариант. Настоящата формулировка на двата проектозакона обаче е доста плашеща за изброените технологични гиганта и е повод за сериозно притеснение.

The post Европейският съюз подготвя нови правила за технологичните гиганти appeared first on TechTrends България.

Рекламодателите не стоят със скръстени ръце предвид тези развития и започват да ползват все по-усилено алтернатива на бисквитките. Това е т.нар. дигитален отпечатък, който е дори по-сложен инструмент от тях. Целта си остава същата – да могат да предлагат максимално свързани и насочени реклами към онлайн потребителите. Затова не се учудвайте, че промоции, които ви се показват са доста свързани с търсенето и браузването ви в глобалната мрежа. Независимо, че примерно сте отказали бисквитките или пък браузърът ги е блокирал.

Петер Доланшки е директор по „Сигурност и лична неприкосновеност“ в Mozilla. Той обяснява в The Next Web за ролята и все по-голямата употреба на дигиталната отпечатъци от големите сайтове, за да предлагат все по-насочена реклама.

Какво представлява дигиталния отпечатък

Бисквитките“ са сравнително прост инструмент, прост файл, който записва онлайн активността ви. Дигиталният отпечатък от своя страна е доста по-сложен. При него рекламодателят създава специален потребителски профил, като се базира на уникалните характеристики на устройството, от което той влиза в глобалната мрежа. Това включва хардуера (серийни номера на дъно, конфигурация на компоненти и др.), както и на различните инсталирани програми на него. Към тях може да се добавят и конкретни настройки, които са зададени в начален екран или десктоп.

Комбинацията от събраната информация позволява сайтовете и приложенията да идентифицират с висока точност съответния потребител. Недостатъкът е, ако дадено устройство се ползва от няколко души, те надали ще могат да се разделят на отделни сегменти.

„Дигиталният отпечатък е като баркод, с който се събират данни и се създават потребителски профили, които след това се ползват за предлагане на насочени реклами“ Петер Доланшки, Mozilla

„Дигиталният отпечатък е като баркод, с който се събират данни и се създават потребителски профили, които след това се ползват за предлагане на насочени реклами“, коментира Доланшки от Mozilla.

Исторически, дигиталните отпечатъци се ползват във финансовия сектор, за да могат да определят наистина дали даден потребител е този за който се представя и да избегнат потенциална измама. Сега, те са основно заменени с двустепенна идентификация.

Популярност сред големите

Рекламодателите го ползват поне от 2010 г., когато се появяват и първите медийни публикации по темата. През последните няколко години, дигиталните отпечатъци започват да намират все по-широко приложение. По данни на Mozilla, през 2014 г. този метод е засечен да се ползва от 5% от най-посещаваните 100 хил. сайта. Това е сравнително малко, но през 2019 г. организацията прави ново, но в най-посещаваните хиляда страници. Там вече 12% ползват дигиталния отпечатък.

Една от причините за това е, че той изисква доста повече технически ресурси и ноу-хау за изграждането и прилагането му. Все пак се изисква извличане на информация за хардуера, обвързването им със софтуера и съхраняването на специализирани профили. За по-малките сайтове това е непосилна задача. Ако се среща при тях, то по-скоро е вследствие от ползване на различни рекламодателски платформи, които разчитат на профилиране чрез дигитални отпечатъци.

„Някои собственици на сайтове не знаят, че техните страници използват дигитални отпечатъци. В много случаи, те идват като част от различни технологични решения, които не уточняват, че разчитат на тях“ Петер Доланшки, Mozilla

„Някои собственици на сайтове не знаят, че техните страници ползват дигитални отпечатъци. В много случаи, те идват като част от различни технологични решения, които не уточняват, че разчитат на тях“, коментира още Доланшки.

За сметка на това, повечето добре разработени мобилни приложения разчита доста силно на тази технология, но там няма информация какъв дял от най-ползваните апове я прилагат.

Защити и контрол

Минутката за реклама на Mozilla идва, когато става дума за защитите. Техният браузър Firefox по принцип се слави като един от първите, който залага механизми против следене онлайн. В последните ъпдейти от миналата година, беше добавен и специален режим – Enhanced Tracking Protection. Той вече е включен по подразбиране и предотвратява подобно сканиране.

Apple предлага подобни защити в Safari за своите компютри Mac и мобилни устройства. Те включват предоставянето на по-малко информация, но все пак споделят такава. Идеята на компанията от Купертино е да не се режат напълно рекламодателите, но и да не се предоставя пълна картина за потребителите.

За браузъра Chrome и смартфоните под iOS и Android вече се изисква инсталирането на допълнителен софтуер, който да предпази от подобен тип онлайн следене.

Битката срещу бисквитките

Дигиталните отпечатъци ще стават все по-популярен инструмент, след като от двете страни на Атлантика предприеха крути мерки в ограничаването на бисквитките. Тези действия се пренесоха на ниво браузъри, като освен във Firefox на Mozilla, така и в Safari на Apple и други вече се блокират малките файлове.

Google се опитва да забави приемането на пълни защити срещу бисквитките, защото голяма част от работата на нейната рекламна екосистема се крепи на тях. Предоставянето на насочени промоции на компании е основния бизнес модел на интернет гиганта, както и главен източник на приходите му. Бисквитките са задължителни за по-дълбокото сегментиране на аудиторията в платформата Google Analytics, както и задължително условие, за ползването на рекламната услуга AdSense. Затова, Google се опитва да не слага задължителни механизми за блокирането им в Chrome, както и се противопоставя на идеята като цяло.

Интернет гигантът, както и различни онлайн рекламодатели много кратно са критикували Европейската комисия, че ако тя забрани напълно бисквитките, те ще се обърнат към инструменти, които изискват дори повече информация от потребителите. Нещо, което реално представлява дигиталния отпечатък.

The post Mozilla: Дигиталният отпечатък заменя бисквитките в онлайн проследяването appeared first on TechTrends България.