И докато софтуерът и хардуерът са взаимосвързани и си помагат да извличат максимума един от друг, то когато едно устройство работи добре, обикновено хардуерът е хвален за бързата работа, но когато работи зле, софтуерът е критикуван, че „забива“.

На преден план

През последното десетилетие софтуерът започна да излиза на преден план. Хардуерът се превърна просто в „желязо“, което е напълно зависимо от програмите, които го ползват. Причините за това са няколко.

От една страна хардуерът достигна ниво, в което трудно може да впечатли обикновения потребител. Затова и потребителската електроника вече не предизвиква толкова голям ентусиазъм сред хората. Продължава да има и много хардуерни иновации, но те са при центровете за данни и другите по-специфични устройства. И те, и обикновената електроника обаче все повече разчитат и на софтуера, за да привличат вниманието на потенциалните клиенти.

Фактът, че вече дори и евтините телефони разполагат с хардуер, който само допреди няколко години беше наличен за флагманите, отваря много нови възможности. Някои от тях са тривиални, други ще са доста по-значими. Накратко, софтуерът навлиза във всякакви аспекти на ежедневието на хората. Това е неизбежен процес, който ще има своите и добри, и лоши страни.

Най-добрият пример са мобилните екосистеми – операционните системи за смартфоните и таблетите и изградените около тях приложения. През последните десет години те показаха, че липсата на развитие на подобни системи е пътят към успеха на производителите на устройства. Може да си спомним Nokia и Microsoft с техните смартфони Lumia и злополучната платформа Windows Phone. Ситуацията се повтаря донякъде и със забраната на Huawei да ползва лицензираната версия на Android.

Зад паравана на софтуера

Той вече тече с пълна сила. В онлайн магазините има всякакви приложения с много голямо разнообразие от функции, услуги и възможности. Все повече компании, които предлагат физически услуги, ще изграждат и собствени софтуерни платформи. Пример за това са системите за споделена икономика, като AirBNB и Uber. Последната се надяваше да прескочи регулациите за такситата, като твърдеше, че е изцяло софтуерна платформа и услуга за връзка между потребители и шофьори.

Това не се случи в дългосрочен план и тя вече трябва да отговаря на редица правила, което кара компанията да търси нови бизнес модели и софтуерни възможности. Тя вече неколкократно обяви, че има концепция да бъде „операционната система на ежедневието“. Това означава, че иска от нейното приложение потребителят да може да си поръча най-разнообразни форми на транспорт, доставка на различни услуги и т.н. Ключов елемент са разработването на автономни коли и услуга, базирана на тях.

Поглед в бъдещето

Много други приложения и услуги разчитат на все по-интелигентния софтуер, за да персонализират т.нар. потребителско изживяване, за всеки клиент. В момента това се случва постоянно, но в по-скромен мащаб. Усъвършенстването на алгоритмите тепърва предстои, покрай развитието на програмите за изкуствен интелект (AI).

Концепции и технологии като AutoAI например ще позволят на повече компании да разработват бързо и лесно интелигентни алгоритми за различни функции и услуги, без да се налага да разполагат със специализирани инженери. Вместо това по-голямата част от процеса ще е автоматизирана и фирмите ще могат с минимални промени да адаптират готовите модули за нуждите си.

Алфред Чуанг, който е партньор в инвестиционния фонд Race Capital, описва в TechCrunch и своята прогноза за света на софтуера след 10 години. Той очаква тогава “най-голямото училище в света“ да е софтуерна компания – тя ще предлага персонализирани уроци на хората навсякъде, като те ще се подготвят от изкуствен интелект.

Според Чуанг и най-голямата банка може да е софтуерна компания и всички транзакции да са дигитални. Дори и разговорите с банкери ще са през видеочат или обикновен чат, но практически няма да има физически пари. Всичко може да е в блокчейн – ясно проследимо, прозрачно и сигурно.

Чуанг прогнозира, че и най-големият супермаркет може да е софтуерна компания, която използва и роботи. Храната да се доставя чрез роботи и дронове, без човешка намеса. Клиентите пък ще могат да следят кой кога и как е подготвял и обработвал храната им. Изкуствен интелект ще прогнозира нужните продукти.

Чуанг очаква практически всички големи индустрии да са преобразени и да разчитат на софтуера и дигиталните услуги. Той смята, че и тазгодишната пандемия ще ускори изкарването на хората от офисите за повече работа от дистанция. Самият Марк Зукърбърг вече обяви, че очаква „до 5-10 години“ поне половината от служителите на Facebook „трайно“ да работят от домовете си.

Новите предизвикателства

Разбира се, не може абсолютно всичко да се замени от софтуер, но алгоритмите биха могли да помагат за по-доброто и качествено изпълнение на практически всякакви задачи. Стига, разбира се, да са достатъчно сигурни. Именно това ще е основното предизвикателство пред IT индустрията. В момента хакерските атаки са толкова чести и все по-големи, че вече почти не привличат вниманието на хората, които сякаш се примириха с факта, че данните им във всеки един момент могат да бъдат откраднати.

И докато краден имейл или парола не е чак толкова голяма болка за умиране, то компрометирането на софтуер, който управлява язовирна стена или светофарите в голям град, може да създаде доста по-кардинални проблеми. А ако софтуерът е навсякъде, рискът нещо подобно да се случи, е много по-голям. Затова сигурността на софтуера и изкуствения интелект като цяло ще е много голямо, сложно и важно предизвикателство.

Всички останали трудности са по-лесно преодолими. Както и Зукърбърг казва, преди да могат служителите да работят трайно от домовете си, ще трябва да се създадат още много нови технологии, приложения, софтуерни инструменти. Ще трябва да се подобри и мрежовата инфраструктура, за да гарантира бърз и стабилен интернет. Всичко това обаче ще се случи неизбежно. То е част от естествения процес на развитие на софтуера.

Сигурността обаче все още изглежда второстепенна и пренебрегната. Пример затова са проблемите на приложението Zoom, което след големия си възход, се оказа, че не предлага криптиране на връзката и достатъчно ниво на сигурност. Това се добавя сега, постфактум. А, за да може софтуерът на бъдещето да отговори на големите очаквания, сигурността за него трябва да се развива още сега и да върви паралелно с всичко останало.

The post Софтуерът може да преобрази света в рамките на десетилетие appeared first on TechTrends България.

През последните няколко години тече бавна трансформация, чрез която китайците започват да се ориентират не само към производството, но и към потреблението на технологични продукти и услуги. В страната не само се изготвят почти целия процент от смартфони по света, но е и най-големия пазар за тях. Целият процес в превръщането на Китай от глобална фабрика, към мащабен дигитален пазар е на път да приключи.

Вече виждаме първите признаци за развитие на тенденцията в тази посока. Може би най-категорични са данните от доклада China Internet Report 2019, изготвен съвместно от South China Morning Report, Abacus и Edith Yeung. В него се разкриват мащабите, които придобива глобалната мрежа в страната, както и все по-бурното развитие на дигиталната ѝ икономика.

Документът показва и друга тенденция – китайските компании все повече започват да движат иновациите, с които се съобразяват останалите, а не просто да копират вече съществуващи решения от САЩ, Европа, Япония или Южна Корея. Тя започва да става видима и осезаема при хардуера, като пример са смартфоните и мрежовото оборудване на Huawei през последните няколко години. Но докладът дава подобни примери за мобилни приложения и използването на иновационни технологии, които започват да диктуват тенденциите не само в страната, но и по света.

Мащабите на китайския интернет

През по-голямата част от вековете в миналото, Китай е разполагала с най-голямото население на света. В различни моменти на историята, страната е успявала или не да се възползва от този факт. За последните няколко десетилетия постепенното ѝ отваряне към глобалния пазар я превърна страната във втора икономическа сила, благодарение на изобилието от работна ръка, ниски цени и мащабно производство.

Сега този процес се пренася към другата страна на икономическата теория – потреблението. Китай започва да оглавява челните места, когато става дума за абсолютни стойности по граждани, които притежават смартфони или ползват интернет. По данни на доклада China Internet Report 2019 г. (пълната версия можете да я свалите ТУК) страната разполага с 829 млн. души, които използват глобалната мрежа. Това съответства на проникване от 60% спрямо населението.

По този начин интернет потребителите в Китай са над 2.5 пъти повече от тези в САЩ, въпреки че в Щатите има проникване от 89%. Тоест, азиатската държава има още пространство за увеличаване на абсолютния показател.

При мобилния интернет ситуацията е идентична – Китай има 817 млн. потребителя срещу 268 млн. в САЩ. Проникването е 58% и 81% съответно. Темповете на растеж при Китай са доста големи, ако сравним с други данни от миналата година. Страната е със 782 млн. смартфон потребителя към септември на 2018 г., показват данните на Newzoo. Далеч пред Индия и САЩ. Което показва, че или клиентите на мобилен интернет са се увеличили с около 30 млн. души или това са такива, които ползват таблети или други мобилни устройства за достъп до глобалната мрежа.

Доста по-важен е друг показател – обема на потребителите, които извършват мобилни плащания. В Китай те са впечатляващите 583 млн. души или проникване от 42% спрямо населението или десет пъти повече спрямо САЩ, където са 62 млн. или 19% проникване.

Азиатската държава отчита и значителни ръстове на годишна база и в трите категории. Докато при САЩ нещата са доста по-непостоянни, особено при общото интернет проникване, където се достига почти до стагнация.

Изводите само от тези тенденции показват, че Китай не само е в пъти по-голяма интернет икономика, но има още доста накъде да расте. В същия момент, дигиталният пазар в САЩ е доста узрял и възможностите за развитие са ограничени, с изключение на области, като мобилните разплащания например.

Самодостатъчната мрежа

Китайският дигитален пазар е с толкова големи мащаби, че страната създава собствена онлайн екосистема. Страната поддържа през годините сравнително протекционистка политика, когато става дума за софтуер и електронни услуги. За да може американска или друга компания да предоставя дигитални продукти или достъп до своите платформи на китайските потребители, тя трябва да отговаря на определени изисквания. Те могат да включват, възможност на властите да имат достъп до данните за своите граждани или да се филтрира съдържание, което правителството смята за неподходящо.

С една дума – цензура, при това по възможно най-технологичния и развит начин. Поради която доста американски компании реално нямат дейност в Китай и най-големият пример е Google. Други имат силно ограничено присъствие. Този контрол над онлайн пространството, познат и като „Великата китайска интернет стена“, има и друга, повече икономическа роля. Той в комбинация с правилото, че в страната международните компании могат да осъществяват дейност чрез партньорства с метни дружества или чрез смесени такива, дава възможност за приоритетен достъп на локалните играчи.

През годините, Китай изгради собствена екосистема от онлайн гиганти, които се възползват от мащабите на местния пазар, за да натрупат голяма база от потребители и да се развият. Предвид описаните размери на онлайн икономиката, това не е толкова трудна задача. Почти всеки елемент, който в САЩ и голяма част от света се контролира от една или няколко големи технологични корпорации, то в Китай има собствен играч.

Google владее глобалното интернет търсене, но в Китай лидер е BaiDu. При онлайн търговията Amazon и eBay са основните щатски играчи, докато в азиатския гигант имаме TaoBao (част от Alibaba), Pinduoduo и други. Facebook и Instagram са водещи социални мрежи, но в Китай те са непознати, за сметка на WeChat и Weibo. В China Internet Report 2019 е посочен доста подробен списък по сегменти.

Във всеки един сегмент има поне една или няколко китайски компании, които предлагат сходни или дори по-добри дигитални продукти и услуги на потребителите в страната. Благодарение на условията, поставени от властите, те могат да се развиват и да се възползват от големите мащаби на вътрешния пазар, без страх от силна външна конкуренция. Предвид огромната потребителска маса, това за тях е достатъчно, за да достигнат не малки размери.

Независимо, че китайската дигитална икономика успява да развие екосистема, която си е самодостатъчна, в един момент новите онлайн компании могат да погледнат за международна експанзия. Това вече се случва, като имаме примери с Alibaba и Tencent, които вече са дигитални хегемони в Китай и започват да конкурират доста успешно своите западни аналози. Те може да не останат единствени през следващите години, предвид перспективата за продължаващ растеж на местния пазар и разширяване на портфолиото от услуги.

Пресен пример е мобилното приложение TikTok, което отчита милиони сваляния през последните месеци в онлайн магазина iOS. То позволява да се споделят кратки видеа, нещо, което Vine се опипа да направи през 2012 г., но пазарът и технологиите още не бяха готови за подобен продукт.

От копия към иновации

Във всеки един икономически аспект от отварянето на Китай към света, страната е известна със способността много бързо да копира различни продукти и технологии. От няколко години има еволюция във фокуса на страната и тя се концентрира много по-силно върху развиването на собствено ноу-хау и иновативни разработки. В хардуера вече има първи признаци, макар че покрай сагата и търговските санкции на Huawei от страна на САЩ, виждаме, че в това отношение е още трудно да се постигне пълна независимост.

Дигиталните продукти не правят никакво изключение в тези посоки. На Китай може да им отнеме няколко месеца или дори седмици да копират игра, програма, интерфейс. Доста интересен пример в това отношение е PlayerUnknown’s: Battlegrounds (PUBG) и Fotnite. Идентични копия на двете гейм заглавия се появиха в страната, малко след като придобиха популярност на Запад.

Доста любопитен пример има с опита на PUBG в Китай. Местната Tencent реално притежава 20% дял в компанията, която стои зад разработчика, но това се оказва недостатъчно за пускането му на китайския пазар. Причината се крие в трудности с адаптирането му към локалното законодателство. Оказва се по-лесно да се направи пълно копие на играта и тя да се пусне под друго име, но с определени политически коректни промени.

Но китайските интернет гиганти вече не разчитат само на сляпо имитиране на западните продукти. Те усилено експериментират с определени подходи и дизайни, които в един момент започват да движат тенденциите в световен мащаб.

В China Internet Report 2019 се дават няколко примера, някои от които са спорни, дали китайските компании наистина са първоизточника на идеите. Първият е свързан с т.нар. Super App или концепцията различни функционалности да се интегрират в единно мобилно приложение, вместо да се предлагат отделени.

Вторият е комбинирането на социални мрежи и онлайн пазаруване. Тук наистина, Amazon, Facebook и YouTube започват едва през тази година подобни инициативи, въпреки че те са в подготовка от няколко години.

Третият е с вече споменатите социални мрежи за споделяне на кратки видео клипове. Идеята идва от американската Vine през 2012 г., но компанията се проваля да я реализира на пазара. Китайските разработчици успяват да я развият на практика и да я превърнат в надежден бизнес модел, засега.

Последният пример е в лидерството на патенти, свързани с новите технологии за мобилни мрежи от пето поколение (5G). Тук основна роля играе Huawei, макар, че в China Internet Report 2019, компанията не е спомената директно.

Потребителят е винаги прав

Последният фактор, който доста експерти посочват, като предимство на пазарите в Западна Европа и САЩ пред китайския, е платежоспособността на потребителите от последния. Както и от нагласата им да не плащат за различни услуги, които по принцип могат да получат или безплатно или да ги ползват нелегално.

Този начин на мислене се изменя и според данните от China Internet Report 2019, все повече китайци са готови да плащат за различни дигитални услуги. Това се дължи на няколко фактора. Първият е в появата на все повече платформи, които дават достъп до легално съдържание.

Вторият се дължи в цялостното повишаване на жизнения стандарт на голяма част от населението. Китай успява да формира доста значителна средна класа, която разполага с все повече средства, които да харчи за забавления. Това не само дава положително развитие на стрийминг услугите в страната, но и показва по-общите процеси, които се случват на този пазар.

Другият важен елемент за китайските потребители е, че те вече са толкова значим фактор в световната икономика, че започват да диктуват някои от тенденциите с тяхното си поведение. Един от примерите, който се посочва в China Internet Report 2019 е развитието и споделянето на кратки видеоклипове. По техни данни, близо 800 млн. китайци редовни гледат подобно съдържание.

По някои показатели Китай направо доминира световния дигитален пазар. По други все още има доста работа, за да може да се постигнат някои от резултатите, които са характерни за развитите региони като САЩ и Западна Европа. Черешката на тортата е, че основна част от него и бъдещия му потенциал е резервиран само за местни компании.

Предвид бързите темпове и огромния мащаб, с който разполага страната изобщо не е изненада, защо Вашингтон действа по подобен начин с търговската война, която води с Пекин. Сред списъка за преговорите между двете страни включват точно този точка.

С лекото открехване на вратата и разкриването на размера на китайската онлайн икономика, може да намерим доста обяснения, за случващите се процеси в международната търговия. Макар, това да е само едно парченце, от още по-големия пъзел, който се реди в момента.

The post Събуждането на технологичния дракон appeared first on TechTrends България.