Предприятието в Пловдив от 2019 г. има вътрешен сертификат за „умен“ завод. Това го прави първото и единствено за момента на френската компания в целия регион на Източна Европа. Отделно, Schneider Electric го използва като „демонстрационен“ обект за да покаже своите решения за автоматизация и дигитализация. Както и да даде пример на подобни фабрики, как се подобрява ефективността и производителността, като се използват новите технологии.

Французите продължават да развиват завода в Пловдив, като поредната инвестиция ще разшири производствения капацитет с 30%, ще се добавят 100 нови работни места, ще се подобри автоматизацията. Но по-важното е, че ще се изгради и система за геотермална енергия, което ще направи предприятието независимо от вносни енергийни източници, като природен газ, например.

Автоматизация и дигитализация

Компанията за електрически прекъсвачи и автономни системи Schneider Electric навлиза по-силно в България през 1999 г. Тогава е придобита фабриката за електроапаратура в град Перущица, като година по-рано е създадено местното звено на дружеството. Французите използват привлечената техническа експертиза и след няколко години – през 2007 г. откриват изцяло нов завод до Пловдив.

Истинската трансформация обаче се осъществява през 2019 г. Тогава, българската фабрика получава сертификат за „умна“ такава от Schneider Electric. По това време тя разполага с около 65% автоматизация на процесите. Към момента те са повишени на около 70%, но се добавят и нови роботизирани линии, които заменят част от ръчния труд. Стремежът на компанията е да достигне автоматизация на 80%-85% през следващите години.

Пловдивската фабрика сега разполага с изцяло роботизирана линия, а редица други дейности, включително не малка част от логистиката вътре при поточните линии също е автоматизирана. Това не са единствените фактори, които правят предприятието „умно“. Повечето процеси са дигитализирани, информация се подава в реално време за почти всичко – текущ капацитет,, продукция, забавяния.

  60 млн. евро е инвестицията на Schneider Electric

По-важното е, че чрез добавена реалност (AR) може да се получи бърз и лесен достъп до цялата необходима документация за машините. Различните системи имат QR кодове, които след сканиране, показват, кога трябва да се обслужи, може да се осъществи дистанционна диагностика и много други. Работата на хартия е сравнително ограничена, като повечето дейности, включително и елементарни такива, като раздаване на ваучери става чрез дигитално записване.

Schneider Electric в Пловдив произвежда по 40 млн. прекъсвача годишно, като това е единствената за момента умна фабрика в Източна Европа и втора на компанията в глобален мащаб. Инвестицията тогава не е обявена. Компанията обаче заделя 60 млн. евро за нейната модернизация и разширение.

Разширение и геотермална енергия

То включва добавянето на три нови поточни линии, като производствения капацитет ще се разшири с 30%. Въпреки автоматизацията, работните места ще се увеличат със 100 нови. Това означава, че при 40 млн. прекъсвача годишно в момента, възможностите в Пловдив на френската компания ще се увеличат до 52 млн. на година. Самият проект трябва да бъде готов към средата на 2023 г.

Автоматизацията ще продължи, въпреки че от Schneider Electric не коментираха какъв дял от новите линии ще са роботизирани. Но във всички случаи ще има увеличение спрямо общия. От компанията уточниха, че автоматизацията в производството е сложен процес, защото се изисква специален робот за всяка отделна и специфична дейност.

По-интересното при разширението на пловдивската фабрика е добавянето на система за геотермална енергия. Тя ще бъде изградена преди да започне строежът на новите поточни линии, защото ще се намира под земята. Тя разчита на топлите подпочвени извори, но ще е от затворен тип. Тоест, водата от недрата на земята няма да се използва директно в самия цикъл – извлича и преработва, а само ще нагрява тръбите, по които ще тече нормална вода.

Системата ще осигурява водно отопление през студените месеци, гореща вода за битови нужди и чрез хладилния ефект ще охлажда през летния период. Тя ще се изгради изцяло от български компании. Schneider Electric са възложили проекта на разширението на строителната група „Сиенит“. Геотермалната система ще бъде изградена от ReEnergy Engineering, която също е българска фирма. Основната цел на френската компания е да стане неутрална откъм вредни емисии през следващите години и напълно независима от водородни източници на енергия.

The post Schneider Electric и умната фабрика в Пловдив appeared first on TechTrends България.

Основните проблеми за България в сферата на дигитализация остават – липсата на достатъчно подготвени технологични кадри, ниски дигитални умения и култура, слабо интегриране на новите технологии в бизнеса и държавата, както и все още малко интернет потребители.

Страната ни все пак заема не толкова лоши позиции по някои показатели – основно инфраструктурни и ценови. Въпреки, че сме една от държавите с три 5G мрежи, изоставаме по индекса за готовността ни за разгръщането на тази технология. Основната причина – разпределение само на едните честоти определени за петото поколение мобилни мрежи и по-слабо общо покритие.

Общото класиране

DESI разделя дигиталните възможности на всяка една страна-членка на ЕС на четири основни категории. Това са човешкия капитал, свързаността, интеграцията на дигиталните технологии и дигитализирането на публичните услуги. Сумарно, лидери в целия индекс са страните от Скандинавия. На първо място е Дания, следвана от Финландия и Швеция. Любопитно е, че от Източна Европа единствено Естония е в Топ 10 на престижното седмо място.

В другия край на подреждането е Румъния, предпоследна е България, като разликата със следващата Гърция е сравнително малка. Средният резултат за ЕС е 50.7 точки, Дания е със 70, докато нашата страна е почти наполовина от лидера – 36.8. По-притеснително е, че родината ни отчита най-нисък напредък през последната година. Тя е на последно място по растеж на индекса заедно с Латвия, а Румъния е с една идея по-добре в напредъка си по дигитализация. Като цяло, експертите от Брюксел подчертават, че България и нашата северна съседка изостават значително от останалите.

Хората, хората, хората

Най-важният актив в дигиталната индустрия са… хората. Или по-точно кадрите, които да могат да работят с новите технологии. България е на дъното по този показател, като е почти изравнена с Румъния. Под една трета от българите (29%) имат поне базови дигиталния умения при 56% средни за Европа. Само 11% разполагат с познания над базовите, а IT специалистите са едва 3.3% от заетите лица между 15 и 74 години.

Утехата и все още гордост на България е, че сме лидери при дяла на жени в IT сектора – 28%. Проблемът е, че той пада, като през 2018 г. е бил 30%. Това е характерно за доста източноевропейски страни, като в нашата е по-силно изразено. Във всички случаи, става дума за наследство от комунистическата образователна и професионална система.

Притеснително е, че намалява дела на предприятията, които предлагат IT обучения. През 2019 г. са били 10%, докато през пандемичната 2020 г. те са се свили на 7%. Това е странно, предвид факта, че би трябвало те да се увеличат, заради преминаването на дистанционна работа и засилване на употребата на дигитални технологии. Но може да става дума за оптимизация на разходи покрай пандемията или свиване на броя на предприятията като цяло.

Следва интернет връзката

Всеки един от нас може да се гордее и радва на интернет скоростите и цените, които предоставят операторите спрямо тези в чужбина. Според ЕС, обаче ситуацията не е толкова розова в България и ние отново сме предпоследни с изравнени сили с Гърция. Страната ни е на 22-ро място по покритие и на предпоследно по такова в труднодостъпните селски региони. На същата позиция е при осигуряването на интернет връзка с най-висока скорост. При проникването, страната ни е на последните позиции, както при фиксирания, така и при мобилния интернет.

Нашите телекоми осигуряват доста ниски цени за Европа. Според индекса DESI, ние сме с петата най-евтина „кошница“. Лидер в това отношение са Румъния, следвана от Полша и Латвия. България е изравнена с Франция, Австрия и Словакия на петата позиция. Дали има връзка факта, че страната ни е на четвърто място в ЕС по-най-малък дял на основните телекома спрямо малките оператори при фиксираните мрежи – го оставяме за размисъл. Тук данните на Брюксел може да се сметнат за остарели, предвид факта, че през 2021 г. се възобновиха някои процеси по консолидация на пазара.

Малко за честотите

България е силна при 4G покритието – там заемаме 10-то място. Обаче сме в опашката (19-то място) в готовността си за 5G. Тук, ЕС изчислява този показател като взима разпределения 5G спектър и го сравнява с целия разпределен за тази цел в Европа. Българските регулатори предоставиха на операторите само 3 ленти по 100MHz в 3.6GHz при проведения през април търг.

Спектърът в 700MHz все още е зает от военните и преговорите за неговото освобождаване продължават. Регулаторът обяви, че през 2022 г. ще бъде започната процедура по разпределяне на свободния такъв в 26GHz. Въпросът е дали операторите ще имат желание да инвестират в него, предвид липсата на свободен ресурс в 700MHz.

Интеграцията на дигиталните технологии

България е на дъното по интеграция на дигиталните технологии. Лидер отново са северните държави – Финландия е първа, следвана от Дания и Швеция. Едва една трета (33%) от българските фирми имат поне базово ниво на дигитално присъствие. Това включва притежанието на фирмен сайт и разполага с фиксирана интернет връзка.

Средното ниво на дигитално присъствие включва използването на облачни услуги и платформи. Тук, България е твърдо на дъното с под 10% от фирмите, използват облачни технологии. Малко над 5% от компаниите в страната разчитат на анали на големи масиви от данни, което ни нарежда на 24-то място. След нас са Кипър, Словакия и Румъния. Любопитно е, че България е на 8-мо място при процент предприятия, които разчитат на поне две технологии базирани на изкуствен интелект.

По отношение на електронната търговия, страната ни също търка последното място. Най-малко фирми продават онлайн – под 10% в целия ЕС, а още по-малко (под 5%) предлагат такава услуга и навън.

Публичните услуги

Електронното управление в България е болна тема за много хора. Но ако трябва да бъдем честни, през последните няколко години бяха направени няколко стъпки в посока на дигитализирането на държавната администрация. Страната ни не е последна, но е във втората половина по този показател – 21-во място. Последни отново са румънците, а естонците са лидери.

България и Италия са предпоследни по брой потребители, които използват дигитални технологии за разговор с публичната администрация. На 24-то сме по наличност на е-услуги за граждани. ЕС потвърждава, че дигитализацията на администрацията все още не се усеща от крайните потребители.

За сметка на това, дигиталният разговор между държавата и бизнеса е доста по-напреднал. България е на 12-то място в наличността на е-услуги за юридически лица. Което е факт от последните две години, с дигитализацията на редица услуги, като тези на Националната агенция по приходите (НАП), например.

The post България продължава да е на опашката по дигитализация в Европа appeared first on TechTrends България.

Този ход до голяма степен е логичен, предвид факта, че в АСТЕЛ останаха основно доставчиците на оборудване, а в БАККО са основните оператори. Също така конвергирането на телеком пазара и подсегментите в предлагането на свързаност и съдържание насърчава до голяма степен подобно обединение.

Новината беше съобщена на традиционната годишна среща на БАККО. На нея още бяха обсъждани и някои ключови елементи в развитието на бранша, като Плана за Възстановяване и устойчивост на Европейския съюз, електронното управление и действията на секторния регулатор.

Съединението прави силата

Изнесените параметри на обединението между двете организации не бяха много. Ръководството на новата асоциация ще включва досегашните представители на БАККО – Галя Маринова и на АСТЕЛ – Антони Славински. Към тях се присъединява доскорошния зам.-министър на транспорта, информационните технологии и съобщенията Андреана Атанасова.

Преговорите между двете организации са продължили около година-година и половина и до началото на 2022 г. трябва да бъде завършен процеса по сливането. Галя Маринова от БАККО коментира, че има уверението на членовете на АСТЕЛ за тяхното участие в новия проект. Особено на големите останали в организацията в лицето на телеком вендорите Samsung, Huawei, Nokia и Ericsson.

Потенциалната спойка между двете браншови институции се явява Жанет Захариева. Тя е главен съветник „Регулация“ във „Виваком“, но е участник в управителните съвети, както на БАККО, така и на АСТЕЛ. Много е вероятно тя да е движещата сила за това обединение, макар, че официално не беше споменато.

Еволюцията на АСТЕЛ и БАККО

АСТЕЛ започва като обединение на телеком компаниите. Първоначално в нея влизат основните телекоми и техните доставчици. БАККО започва с обединение изцяло и само на кабелните оператори. Втората организация е създадена през 2010 г. след сливането на две по-малки браншови представителя – Асоциацията на българските кабелни оператори (АБКО) и на по-малките такива „ТВ клуб 2000“.

Първоначално в БАККО влизат „Близу“, „МСат Кейбъл“, „Кабел сат запад“, „Телекабел“, „Цифрова кабелна корпорация“ и др. подобни. Целта ѝ е да представя кабелните оператори в тяхното взаимоотношение с регулаторите, при преговорите за доставка на съдържани и… за достъпа до каналната мрежа на „Виваком“.

Почти веднага след това последната се присъединява към БАККО, последвана от „Мобилтел“ (сега „А1 България“). Ситуацията е такава, че само по-малко от година, член става „Теленор“, въпреки, че компанията не предлага традиционни фиксирани услуги. Причината е, че понятието „кабелен оператор“ вече е изгубило смисъла си, предвид обстановката на дигитални ТВ платформи и конвергирани телекоми.

Докато БАККО привлича членове, АСТЕЛ ги губи. Големите оператори предпочитат първата асоциация за преследване на своя интерес. Така втората и по-стара организация остава само с доставчиците на оборудване. Затова, за нея е доста логичен хода на сливане, предвид факта, че АСТЕЛ губи своето влияние.

Регулаторни обещания

На годишната среща на БАККО сред гост-участниците беше председателят на Комисията за регулиране на съобщенията (КРС) Иван Димитров. Той припомни усилията на държавната институция в освобождаването и предоставянето на радиочестотите през последните две години. Както и проведения търг за 3.6GHz през пролетта.

„Намаляването на тарифата за радиочестотите беше полезно за бизнеса от гледна точка на достъпност на този ресурс“, коментира Димитров. Той допълни, че операторите доста бързо са започнали да използват лентите в 3.6GHz, което е било и целта на комисията.

„Намаляването на тарифата за радиочестотите беше полезно за бизнеса от гледна точка на достъпност на този ресурс“ Иван Димитров, КРС

Димитров обяви, че предстоят през 2022 г. консултации за предоставяне на честоти в 26GHz, които ще са отново за 5G мрежи. Той е свободен и ще бъде предоставен на телекомите, но дали и как ще го ползват ще зависи от самите тях. По-важният за операторите спектър е този в 700MHz, там свободна е само една лента, подходяща за една компания, а останалите са в ръцете на Министерство на отбраната. Димитров обяви, че се водят преговори с военните, но призна, че „КРС не е водеща страна в тях, но участва активно в процеса, за да може да се развива сектора“.

Последната новина от него беше, че се надява през 2022 г. да заработи обещаната лаборатория за изследване на оборудването и електромагнитните излъчвания. Обществената поръчка за това беше пусната в края на миналата година.

Дигиталните акценти от плана за Възстановяване и устойчивост

Обсъжданият през почти цялата година план за Възстановяване и устойчивост на ЕС от политическите партии има силен акцент върху телекомите и дигиталните технлогии. Според Андреана Атанасова, цифровият преход включва около 20% от ресурса заделен за него за България.

Беше допълнено, че значителна част от средствата ще бъдат заделени в проекти за постигане на пълна 5G свързаност по основните транспортни коридори, както и на такава в икономически неизгодните региони. Последното е продължението на ЕС на програмата за т.нар. „селски интернет“, която след повече от 10 години опити не се увенча с успех в България.

Зам.-председателят на Държавната агенция за електронно управление (ДАЕУ) Валери Борисов обяви, че близо 500 млн. лева ще бъдат осигурени от Брюксел за дигитализация на администрацията. От тях 113 млн. лева ще са за прехвърляне на целия архив на Агенцията по вписване и Агенцията по геодезия, картография и кадастър. Сумарно трябва да се дигитализират около 57 млн. страници хартия по думите на Борисов.

Другите големи и важни пера са изграждането на две големи системи. Първата е за интегрирана такава за киберсигурност в България. Това е от голямо значение, защото от години има критика, че държавните системи са уязвими на подобен тип атаки. Втората е за комплексен мониторинг на ситуацията в страната, като тук може да се включи следене в реално време на различни природни фактори и да се съобщава превантивно за опасности от наводнения, земетресения и др.

The post БАККО и АСТЕЛ се обединяват в нова телеком асоциация appeared first on TechTrends България.

TechTrends имаше възможността да проведе кратко ексклузивно интервю с Род Струго. Забележка – то е осъществено преди новината, че Dell планира да излезе от VMware и компанията да продължи самостоятелно развитието си.

Промени ли пандемията начина по който работодателите гледат на дистанционната работа?

Във VMware прилагахме подобни гъвкави режими и преди пандемията. Някои от нашите служители работеха дистанционно и всички от нас имат избор да го правят, когато е необходимо. Също така, ние се нуждаехме да ходим до офиса, защото ни е необходимо време за съвместна обмяна на идеи между екипите, което най-ефективно става на живо. Пандемията промени всичко и ние трябваше да преосмислим начина ни на работа и как да подобрим действията на служителите.

Ключът към изграждането на култура за доминираща дистанционна работа е да можем да осигурим на хората всичко от което те се нуждаят и то да е на една ръка разстояние. Пирамидата на Маслоу за нуждите на човека, се трансформира в случая по следния начин. На първо място е правилното оборудване – компютри, монитори, електричество, интернет достъп и ергономичност.

„Спонтанните разговори около кафе машината преминаха в чатове в Slack с без оперделена тема” Род Струго, VMware

Затова ние осигурихме на служителите ни правилните устройства, позволихме работа от вкъщи и поехме част или напълно сметките за интернет достъп, например. Така, първият слой на пирамидата е изграден, следващият е да разберем, как може да си сътрудничим в и между екипите по-добре. Защото сме свикнали с контактите на живо и сега трябва да ги възпроизведем в дигитална среда. Тук се намесват софтуерните платформи за взаимодйествие.

Преди имахме спонтанни разговори около кафе машината в офиса, на които излизаха интересни работни идеи. Сега правим това през Slack. Дигитални бели дъски за визуализация като Miro също помагат, да се изложат по-лесно идеите. Дори се опитаме да пресъздадем 15 минутни срещи за „по кафе“, на които няма фиксирана тема на разговор и така от свободната дискусия може да се родят идеи.

С правилните инструменти, платформи за взаимодействие и управленски политики, хората наистина могат да се почувстват, като част от процеса, да бъдат продуктивни и да се насърчават да могат да работят отвсякъде.

А как реагират служителите на смяната – предпочитат ли да работят онлайн или разчитат на добрата офисна среда? Или хибридният модел е по-актуален от всякога?

Служителите предпочитат гъвкавостта, според мен. Като гледаме назад 2020 г. забелязахме положително влияние върху продуктивността на нашите кадри. Във вътрешно проучване, което направихме, над 80% от служителите ни смятат, че преминаването към хибридно работно място е ползотворно за тях и за дългосрочния успех на VMware.

Осигуряването на гъвкавост в работния процес подобрява баланса между служебните задължения и личния живот. Хората имат повече време за работа, като пътуват по-малко до офиса. VMware предоставя на своите служители избора да ползват офисите на компанията, да действат от вкъщи или от други места, стига те да могат да покриват професионалните си и лични цели. Политиката за разпределена дейност предлага трите опции – фиксирано, гъвкаво или дистанционно работно място.

„Служителите предпочитат гъвкавостта и когато им е даден избор, тяхната продуктивност се увеличава” Род Струго, VMware

Има професии, които изискват физическо присъствие в офиса, например ако те са обвързани с технология, която не може да се пренесе дигитално. В допълнение, има служители, които избират фиксирания и присъствен режим, защото предпочитат този подход. Затова е важно да се даде гъвкавост за избор.

Тъй като във VMware разработваме софтуерни продукти и иновативността е ключва. Инженерите ни трябва да могат да си представят архитектурата и структурата на софтуера, което изисква много време и свобода за концентрация. Затова, дистанционната работа при нас е ползотворна. Повечето софтуерна разработка включва решаването на пъзели. Работата от вкъщи дава възможност за дълго време за концентрация, което да не включва излишно разсейване от колеги.

Все повече бизнес се дигитализира, колко важно е вече онлайн присъствието и изживяването на потребителите?

Повечето от нашите клиенти са банки, големи институции и държавни агенции, които разчитат основно на настолни компютри. Преминаването към по-дигитален свят, който отваря нови възможности на потребителите и служителите е тенденция отпреди COVID-19 пандемията. Потребителите на нашите решения трябва да могат да работят отвсякъде.

Някои от клиентите ни смятат, че повечето ще се върнат към изцяло офисен режим в бъдеще. Други залагат изцяло на дистанционния модел. Независимо поддръжник на кое решение си, консенсусът е, че компаниите ще трябва да могат да поддържат някаква форма на дистанционен достъп.

„Kонсенсусът е, че компаниите ще трябва да могат да поддържат някаква форма на дистанционен достъп” Род Струго, VMware

Друг ключов елемент е възможността да се работи от собствено за служителя устройства. Това увеличава гъвкавостта на служителя и им позволява да вършат задълженията си по начина, по който искат, което увеличава продуктивността им.

Нашите крайни клиенти могат да преминат от едно устройство към друго, както и от едно място към друго. Те могат да работят навсякъде, по всяко време, от всяко устройство и да се свързват с корпоративните системи, без да се налага непрекъсната помощ от IT поддръжката. Данните остават сигурни и се запазва централизирания контрол на достъпа до тях.

Какви са решенията на VMware в тази посока, които да помогнат потребителите и компаниите да се ориентират в новата реалност?

Технологиите на VMware позволяват на служителите, компаниите и партньорите да запазят своята продуктивност. Целта ни е да ги улесним, като могат извършват много неща накуп. Платформата Workspace ONE Boxer предлага сигурни инструменти, като интуитивен имейл, календар, контакти и други продуктивни инструменти. Той позволява да се ползват собствени устройства, без да се жервтат протоколите за опазване на данните и мрежата, като едновременно с това се опазва и личната неприкосновеност на служителите.

„Технологиите на VMware позволяват на служителите, компаниите и партньорите да запазят своята продуктивност” Род Струго, VMware

Предимствата на Boxer са доста – специално разработено управление чрез жестове, множество шаблони, бързо споделяне на инструменти между екипите и интеграция с други ключови платформи, като Zoom и Microsoft Teams.

Целта ни тази година е да разширим възможностите на системата и затова се оглеждаме непрекъснато за кадърни инженери в България, с които да ги развием. Местният екип в София разполага с много опит и умения, като този в САЩ също расте.

The post Род Струго: В бъдеще всички компании ще предлагат някаква форма на дистанционна работа appeared first on TechTrends България.

Наградите на БАИТ за 2020 г. има регистрирани 94 номинации в общо осем категории. Във всяка бяха избрани по трима финалисти, от които по един победител. Традиционно инициативата се подкрепя от Президента на Република България. Не толкова традиционно, самата церемония по връчването на наградите беше проведена в изцяло дигитален формат, заради мерките свързани с коронавирус пандемията.

Победителите

БАИТ полага доста грижи да насърчава ученически инициативи в областта на IT, като и тази година имаме двама победители, които са насочени в тази посока. „Младежка награда“ получи възпитаникът на математическата гимназия в Пловдив „Акад. Кирил Попов“ Радостин Чолаков. Той изгражда проектът АзБуки.ML, който цели да се предоставят изследванията и практиките в сферата на машинното самообучение на достъпен език. Така, технологията ще може да се внедрява и ползва от повече хора и компании, както и да се преподава по-лесно.

В категорията „Образователна награда“, победител отново е ученик, само че този път от СМГЕ „Джон Атанасов“. Георги Герасимов може още да не е завършил гимназия, но активно преподава роботика, електроника и 3D принтиране на по-малки деца между 1 и 7 клас. Сред номинациите, като интересна инициатива може да споменем сравнително новата Arc Academy – която е ориентирана към обучаването на експерти в гейминг индустрията.

Една от класическите награди, тази за успешен български ICT продукт и услуга привлече най-много номинации – цели 23. В нея победител стана StorPool Storage, с едноименното решение за облачно съхранение на данни. То помага да се управляват хардуерните ресурси по-ефективно и оптимизира продуктивността на центровете за данни. Сред българските ѝ клиенти са SuperHosting.bg и Delta.bg, но и има и редица международни като Dustin, Nasdaq Dubai и др.

Категорията „Успешен ICT проект в полза на българската икономика“ имаше само 9 номинации. Наградата беше дадена на „Работоспособни.бг“, което е онлайн платформа за кариерно развитие на хора с уязвим социален статут, като такива с увреждания или в пенсионна възраст. Тя им помага да си намерят по-лесно работа и да свържат работодатели с подобни групи.

При стартъпите надпреварата може би не беше толкова оспорвана, като компаниите, които са подали заявка за участие бяха 8. Наградата в тази категория, беше връчена на „Ондо Солюшънс“, които предоставят решения за автоматизиране на земеделските компании, прецизно наторяване и наблюдение на всичките засадени култури. Призът за „Журналистически принос“ беше даден на подкаста на Computerworld.bg и списание CIO – ICTalks.

Електронното управление отново на фокус?

Освен двете ученически награди, в тазгодишното издание на IT призовете на БАИТ направи впечатление активното присъствие на Държавната агенция „Електронно управление“ (ДАЕУ). В категорията „Публична администрация“, институцията присъства с два проекта, като и двата бяха избрани сред номинираните три финалиста. Първият е свързан с изграждането на регистри за бюджетен и проектен контрол в разходите за ICT на публичните ведомства. Именно той печели и наградата на БАИТ за 2020 г. Вторият е надграждане на системите за заявяване, плащане и предоставяне на административни услуги онлайн.

Различни институции, включително и ДАЕУ направиха няколко малки крачки в развитието на е-управлението в България през 2020 г. Това беше неизбежно, предвид пандемията и необходимостта от дигитализиране на публичната администрация. За завършването на процеса и пълноценния старт на електронно управление в страната продължава да липсва един ключов компонент. Това е централизирана и единна е-идентификация на гражданите и бизнеса. В момента тя се замества частично от електронните подписи, които са трудно достъпни за масовия потребител и ПИН кодовете на НАП.

The post IT наградите на БАИТ отличиха ученици, фирми и инициативи в е-управлението appeared first on TechTrends България.

Действието му напомня много на постепенното „пенсиониране“ на Бил Гейтс и излизането на последния от Microsoft. Разликата е, че легендарния основател на софтуерния гигант направи това след като години наред го защитаваше пред антимонополните органи на САЩ и Европа. На Amazon този дълъг и болезнен процес тепърва предстои. Което е и най-вероятната причина, за Безос да се оттегли, макар и да не я споменава директно.

Преследване на мечтите

В писмото си до служителите, което беше и официално публикувано, Безос дава за причина, че иска да се фокусира върху нови продукти и иновации, които са отвъд Amazon. Изброените активности, които ще продължи да действа са инициативата му за частни космически полети Blue Origin, медийната компания The Washington Post, както и личните му благотворителни фондове Day 1 Fund и Bezos Earth Fund.

„Като председател на борда, ще продължа да бъда ангажиран с Amazon, но ще мога да отделя време и енергия на други активности“, коментира Безос в писмото.

„Като председател на борда, ще продължа да бъда ангажиран с Amazon, но ще мога да отделя време и енергия на други активности“Джеф Безос, Amazon

Неговият пост на главен изпълнителен директор ще заеме Анди Джеси, директорът на ключовият бизнес за облачни услуги AWS. Той е сред основните печеливши дейности на компанията и предвид нарастващата нужда от дигитални ресурси, най-вероятно ще продължи да бъде такава. Назначаването на Джеси подсказва, че бъдещето развитие на Amazon ще бъде все повече насочено към подобни облачни услуги.

„Преди 27 години, когато започнах Amazon, най-честият въпрос, който чувах беше – Какво е това интернет? За щастие, от много време насам не ми се е налагало да правя подобни разяснения“, коментира Безос, подчертавайки ролята на дигиталните и онлайн технологии в момента.

Затишие пред буря

Излизането на Безос от Amazon повтаря до голяма степен модела на Бил Гейтс. Основателят на Microsoft първо отстъпи оперативната дейност на Стив Балмър през 2000 г., докато той се посвети повече на техническият аспект на компанията. Това се случва малко след като Гейтс трябваше да отговаря на изслушвания в Сената на САЩ, свързани с монополно влияние на компанията. Милиардерът все пак запази поста си на председател на борда на директорите в компанията. През 2014 г. той се отказа от него и остана под формата на „съветник“ на Сатя Надела. Едва миналата 2020 г., Гейтс напусна напълно борда на Microsoft.

Джеф Безос ще стане председател на борда в Amazon и ще продължи да играе роля във взимането на стратегически решения. По-важният аспект е, че оперативната дейност и пряката отговорност за технологичния гигант в момента се прехвърля на Анди Джеси. Това ще включва и парирането на потенциални антимонополни разследвания.

САЩ вече откри първите дела срещу технологичните гиганти. Засега за злоупотреба с монопол се разследват Facebook и Google, но подобни действия се очаква да започнат скоро време срещу Amazon и Apple. С други думи, Безос бяга превантивно от компанията и от ситуация, в която да ангажира време и енергия за защитата ѝ. Самият милиардер многократно е признавал, че е въпрос на време, Amazon да попадне на прицела на антимонополните органи в САЩ и по света.

От друга страна притежанието на медийната група на Washington Post може да се използва от Джеф Безос за лобиране за по-меки регулации. Такива все още са в ранен етап на дискусия във Вашингтон, но се очаква през следващите месеци да започне да се оформя по-конкретна посока. Сред по-радикалните идеи са разделянето на бизнеса на четирите големи – Apple, Amazon, Facebook и Google. С други думи – да се разцепят дружествата, за да не може да се предлагат едновременно платформи и услуги в тях.

Пир преди регулация

Регулаторната буря в Amazon предстои, като Джеф Безос слиза от ръководния пост малко преди началото ѝ. В същото време, компанията жъне силен ръст на своята оперативна дейност. Резултатите за 2020 г. са повече от обнадеждаващи. Пандемията засили необходимостта от електронна търговия и облачни услуги.

С което не е изненада, че приходите през цялата 2020 г. нарастват с 37% на годишна база до 386.1 млрд. долара. Нетната печалба се удвоява до 21.3 млрд. долара спрямо 11.6 млрд. долара през 2019 г. Освен онлайн продажбите и повишения интерес към облачни услуги, ръст бележи интернет рекламата, която все още е в графата „Други“ в резултатите. Дигиталният бизнес на Amazon започва да се отплаща, макар и по-голямото потребление на онлайн ресурси, изисква и повече разходи за поддръжка.

The post Джеф Безос слезе от трона преди бурята в Amazon appeared first on TechTrends България.

Затова не е изненада, че компаниите, които предлагат подобни продукти и услуги в момента процъфтяват. Технологичните гиганти в рамките на седмица се надпреварваха да отчитат добри финансови резултати през третото тримесечие на 2020 г.

Ефектът на ябълката

Изключенията са малко, като при тях имаме един пострадал бизнес, но други, които компенсират. Такъв е случая с Apple например, чиито смартфон продажби отчитат рекорден спад, но останалите сегменти от своя страна са с високи ръстове.

Така и започнахме с „ябълковата“ компания, като тя е единствената от четирите големи с минимален спад на приходите и печалбата. През третото тримесечие Apple отчита понижение на приходите от 380 млн. долара до 51. 149 млрд. долара. Нетната печалба се свива с малко над милиард долара до 12.67 млрд. долара.

Основната причина за това е рекордният спад на продажбите на смартфони, които се явяват основен бизнес на компанията. Приходите то тях намаляват с 20% до 26.44 млрд. долара от 33.36 млрд. долара. Коронавирусът най-вероятно има минимална роля в това представяне, като всичко се дължи на забавената с месец премиера на новия iPhone 12. Това е първият 5G модел на Apple, който най-вероятно е накарал много от потребителите да изчакат с подмяната на умните си телефони.

В предишните години, новият iPhone се показва в първата половина на септември, а през втората – навлиза в продажба. Така, част от продажбите влизат в третото тримесечие и компенсират леко спада, който се наблюдава през лятото. През 2020 г., заради пандемията, дебютат на iPhone 12 се измести за октомври и сега силните продажби ще се концентрират само в четвъртото тримесечие. Този ефект вече си пролича с данните за смартфон пазара, според които Xiaomi задмина Apple като трети производител за периода юли-септември.

Парадоксално, но коронавирус пандемията също така е помогнал на технологичния гигант да компенсира част от спада, като всички останали сегменти отчитат ръстове по-големи от обичайните. Интересът за лаптопи и компютри покрай дистанционната работа е увеличен, което води до почти 30% ръст на приходите от Mac и до 46% нарастване на тези на iPad.

Амазонски ръст

Останалите технологични гиганти са изцяло на крилете на растежа. Amazon е силно положително повлиян от пандемията и икономическото възстановяване през третото тримесечие. Компанията на Джеф Безос отчита ръст от 37% на нетните продажби до 96.1 млрд. долара. По-важното е, че Amazon реализира утрояване на нетната печалба от 2.1 млрд. на 6.3 млрд. долара. Само допреди няколко години, компанията отчете първия си положителен резултат.

Положителният ефект на пандемията в случая идва в няколко направления. Първото е в засиленото пазаруване онлайн, покрай затварянето на физическата икономика. Второто е в повишеното потребление на облачни услуги – сектор, в който Amazon е лидер. Те са в основата на ръстовете и на други компании, някои от които ще разгледаме в следващите редове.

Amazon успя да неутрализира потенциалния негативен ефект от пандемията, който можеше да удари нейните логистични центрове. Джеф Безос не спря работа, като засили мерките за безопасност, въпреки критиките, които бяха отправени за това негово решение.

Microsoft – на крилете на облака

Вторият голям играч в предоставянето на облачни услуги – Microsoft, също отчита силни ръстове на приходите и печалбата. Те идват точно по това направление – в предоставянето на онлайн системи под наем за компании, както и в засилените инвестиции в дигитализация на бизнеса, като цяло.

Приходите на Microsoft се увеличават с 12% на годишна база до 37.2 млрд. долара, а нетната печалба расте с 30% до 13.9 млрд. долара. Главният финансов директор на компанията Ами Худ обяви, че добрите резултати се дължат на засиления интерес към облачните решения. Те са с ръст от 31%.

Като примери може да посочен корпоративните системи Dynamics, които са с ръст от 38%, а облачната платформа Azure отчита увеличение на постъпленията от 48%. Microsoft също е повлиян положително и от търсенето на лаптопи и хибридни таблети от линията Surface, където продажбите са донесли допълнителни 37% приходи.

Силната онлайн реклама

Facebook и Google разчитат основно на приходи от онлайн реклама. Тяхното представяне също е доста силно през третото тримесечие. Социалната мрежа има силно представяне с ръст от 22% на постъпленията, които достигат 21.2 млрд. долара. Нетната печалба има по-добри резултати, като се увеличава с 29% до 7.85 млрд. долара.

Компанията все пак се опитва да инвестира допълнителни средства в борбата с фалшивите новини. Особено покрай президентските избори в САЩ, където нейните действия се разглеждат под лупа. Затова и разходите се повишават с 28%.

Google не е по-скромен откъм растеж на приходите – 14% на годишна база, които достигат 46.17 млрд. долара. Интересно е сравнението спрямо резултатите от предходната година. Компанията все пак отчита забавяне на темповете на растеж, защото през третото тримесечие те са нараснали с 20%. Компанията отбелязва впечатляващ ръст от малко под 60% на нетната печалба, която е почти 11.25 млрд. долара през юли-септември 2020 г.

Завръщането на смартфоните

Samsung и Lenovo, които разчитат силно на хардуерния бизнес също имат силни резултати през третото тримесечие. Южнокорейският гигант отчита приходи от 59 млрд. долара (66.99 трлн. вона). Оперативната печалба скача с 59%, най-вече заради изключително силно търсене на смартфони, таблети и лаптопи.

Компанията пострада доста силно през второто тримесечие, когато нейният основен бизнес – този с умни телефони отчете голям спад. Причината се дължеше във факта, че Samsung разчита много смартфоните в ниския клас, които обикновено се продават в магазините и през телекомите. Физическите продажби бяха силно ограничени в регионите, където Samsung оперираше. Но тяхното отваряне доведе до ръст от 50% на реализираните бройки устройства.

Lenovo се похвали с рекордни резултати – ръст от 7% на приходите до 14.5 млрд. долара. Нетната печалба също е с впечатляващото увеличение от 53% до 310 млн. долара. Всички сегменти, в които оперира компанията са с ръстове, като той е най-силно изразен при облачните решение – 34% на годишна база. Бизнесът със смартфоните (където е и бранда Motorola – бел. ред.) се връща на нормални нива, коментират от компанията.

Положителните резултати на технологичните компании се дължат на няколко фактора. Освен повишеното търсене и обръщането на бизнеса към дигитални решения за преодоляването на извънредната обстановка, факт е, че и самите IT гиганти прилагат този метод. Четири от петте основни корпорации – Microsoft, Facebook, Apple и Google – обявиха, че запазват дистанционната работа поне до средата на 2021 г. Единствено Amazon от големите не може да си позволи такова неща за целия персонал, защото ще доведе до блокиране на логистичните ѝ центрове.

The post Имунизираните от пандемия технологични гиганти appeared first on TechTrends България.

Европейската комисия (ЕК) публикува в края на юни резултатите за 2019 г. В доклада България като цяло се позиционира на последно място. По някои показатели тя не изостава толкова спрямо водещите държави, но показва, че сме много назад в създаването на истинска дигитална икономика и общество. Ролята на DESI е да ориентира страните къде се намират в техния път на цифровизация и да предприемат съответните мерки. Както и да идентифицират своите силни и слаби страни. Пълният доклад можете да намерите ТУК.

Пак на опашката

България е на последно място с едва 36 точки, като пред нея са Гърция и Румъния – другите две държави с до 40 точки. Лидери в тази класация, подобно на много други сравнения, очаквано са скандинавските държави. На първо място е Финландия, втори са шведите, а трети – датчаните.

По-притеснителна е констатацията, че България почти не напредва в цялостния индекс от 2016 г. насам, за разлика от останалите страни. ЕК подчертава, че това е тенденция, която засяга повечето държави, които са със стойности под средните. България е постигнала под 10 точки увеличение на общия индекс, Гърция е с малко над 11. Любопитното е, че Ирландия най-много напредва с 19 точки за последните пет години. Холандия и Испания са другите страни, които подобряват представянето си в DESI.

Самият индекс се състои от пет основни компонента – свързаност, човешки ресурс, интернет потребление, интеграция на дигиталните технологии и дигитални публични услуги. Като според ЕК най-голям прогрес страната ни има в изграждането на последното или на т.нар. електронно управление.

Свързаност

Първият показва интернет свързаността и използването на последно поколение мрежови технологии. Все още тук главни акценти заемат оптичната инфраструктура и нейното разпространение до домакинствата. България се представя доста добре, като предлага бърза оптична връзка, но само в големите градове. Т.нар. „селски интернет“ и в отдалечените места страната ни изостава като качество на мрежите.

България изостава много по отношение на потреблението и хората, които ползват глобалната мрежа. За съжаление, тази тенденция стои още преди въвеждането на индекса DESI, когато страната ни предлагаше едни от най-високите интернет скорости на Стария континент. Независимо от сравнително доброто покритие, като дял от населението доста нисък процент използват оптична връзка, като такава почти липсва в домакинствата извън големите населени места.

С въвеждането на четвъртото поколение мобилни мрежи (4G) и предстоящата модернизация до пето (5G), тази свързаност ще играе все по-важна роля. ЕК отбелязва, че много държави изостават с регулаторните промени за подпомагане на този тип свързаност, като някои (включително и България) все още не е разпределила радиочестоти за 5G връзка на операторите. У нас, това се очаква да се случи в началото на 2021 г.

Проблемът с недостатъчния спектър е и причината, страната ни да изостава по национално покритие на 4G. България е на последно място по количеството разпределени радиочестоти в Европа.

Една от положителните новини е, че България е на четвърто място по диверсифициран пазар на фиксиран интернет. Пред нас са само Полша, Чехия и Румъния. Тя е и в Топ 10 по изгодна цена за доставка на фиксирана връзка, както и по брой абонати за високоскоростен мобилен интернет.

Човешки ресурси

България се слави със своите IT специалисти, за съжаление според индекса DESI, те са сравнително малцинство. Дори може да се идентифицира доста широко отворена ножица – имаме доста силно подготвени кадри, но много повече хора почти без дигитални умения.

Страната ни е на последните три места по общия индекс за човешките ресурси и на последно спрямо броя хората с базови софтуерни умения (малко над 30% от населението). Добрата новина е, че българските компании не изпитват чак толкова големи затруднения в намирането на IT специалисти, спрямо останалите европейски държави. Въпреки това, за 40% от технологичните свободни места трудно се намират адекватни кадри.

Потребление на интернет

Третият показател е доста силна ахилесова пета за страната ни – самото интернет потребление. Тук сме на предпоследно място единствено пред Румъния. В отделните подкатегории се забелязват тенденции, които са проблемни за страната ни от повече от десетилетие.

България е на последно място по потребители, които влизат в глобалната мрежа поне един път седмично – над 60%, при средна за ЕС стойност от около 80%. По-стряскащото е, че близо 25% от населението на страната ни никога не е използвало интернет. Тук сме лидери, като единствени с над 20% са Португалия и Гърция.

Интеграция на дигиталните технологии

Друг показател, по който България е на опашката е в интеграцията на дигиталните технологии. Тук измервателите са два – колко дигитален е бизнеса и електронното пазаруване. По първият, страната ни е на логичното последно място, но разликата спрямо Унгария, която е с малко пред нас, не е толкова осезаема.

В електронната търговия, страната ни изостава доста спрямо европейските си събратя. Той включва продажби на компаниите онлайн, зад граница по интернет и електронно счетоводство. Може да се окаже странно за доста хора, но повечето компании в България не ползват счетоводни системи. Страната ни е доста зад предпоследните Гърция.

Дигитални публични услуги

До голяма степен този показател, показва, колко са дигитализирани държавните и общински институции. Предвид застоят в който се намира електронното управление, можете да предположите, че и тук ще сме на последно място. Може цялостната стратегия и пускането на всички компоненти да е отложено покрай липсата на консенсус за това как точно да изглежда електронното ЕГН, но България направи на парче доста други елементи.

Затова страната ни е на 22-ро място по този показател, но не е на опашката. Там се намира Румъния, пред нея са Гърция, Хърватска, Словакия и Унгария. В страната ни се използват все повече публични електронни услуги, като до голяма степен може да допринесем за това редица онлайн разплащания (данъци, електронно подаване на декларации в НАП и др.).

Любопитното е, че по критерия за работа на бизнеса с държавата са направени доста стъпки. България е на 12-то място в предоставянето на онлайн услуги за компаниите от страна на публичните институции.

The post България продължава да е на последно място по дигитализация в Европа appeared first on TechTrends България.

Да, говорим за митичното за България електронно управление. Първите хаотични стъпки в изграждането му са предприети още в последните години на комунизма, а след това темата остава като обещания на редица правителства. Сега, 30 години по-късно, имаме готови само отделни компоненти, които са готови в рамките на е-управлението. В здравеопазването например, дигиталните услуги са почти мираж, ако не броим възможността за справка дали дадено лице е осигурено или не.

Помощ от IT сектора

Български IT компании предлагат безвъзмездно 15 хил. човекочаса на своите специалисти по изграждането на системи за електронни здравни досиета, е-рецепти и направления, проследяване на лекарства и анализиране на ефективността им. Помощта е за да може да се даде тласък на е-здравеопазването, което стои в безизходица, заради хаотични обществени поръчки, обжалвания и други пречки.

Подкрепата е заявена от Асоциацията за иновации, бизнес услуги и технологии (AIBEST, бившата Българска аутсорсинг асоциация – бел. ред.). Тя ще включва работата на висококвалифицирани специалисти, които да подпомогнат изграждането на системата за електронно здравеопазване.

„Подобно на други индустрии и компаниите от сектора на технологиите и бизнес услугите вече се сблъскват с последиците от COVID-19 пандемията“, коментира Илия Кръстев, изпълнителен директор на A Data Pro и председател на AIBEST.

„Собствениците и мениджърите на IT компаниите смятаме, че наша отговорност към обществото е, не само да запазим възможно най-много работни места, но и да подкрепим институциите“ Илия Кръстев, A Data Pro

Технологичните компании за момента са по-малко засегнати от рестриктивните мерки средщу COVID-19 пандемията. IT специалистите най-лесно могат да се адаптират за дистанционна работа. Не само, защото повечето от задачите им са дигитални, но и защото често работят в международни екипи от разстояние. Затова е логично, компаниите от тази индустрия да се опитат да помогнат в ситуацията.

“Собствениците и мениджърите на нашите компании смятаме, че наша отговорност към обществото е, не само да запазим възможно най-много работни места, но и да подкрепим институциите и Националния оперативен щаб като предоставим безвъзмездно наличния си свободен ресурс за справяне с кризата причинена от COVID-19“, заяви още Кръстев.

Идеята е била посрещната с доста ентусиазъм от членовете на Асоциацията и затова толкова бързо идва и самата подкрепа.

„Реално в рамките на 24 часа получихме съгласие на повечето фирми за тази инициатива“ Ивайло Славов, Bulpros

„Ентусиазмът на членовете ни беше страхотен“, коментира Ивайло Славов, главен изпълнителен директор на Bulpros и член на борда на AIBEST. „Реално в рамките на 24 часа получихме съгласие на повечето фирми за тази инициатива“, допълни той.

AIBEST ще предостави редица ресурси на държавата. Сред заявените са бързо активиране на онлайн платформа, която да подпомага на здравните екипи с информация, следене на обстановката и спазване на карантината, системи за насочване, комуникация и др. Допълнително, Асоциацията ще представи анализ на добри практики и предложения, как да може да се дигитализира българското здравеопазване по-бързо и ефективно.

Порочният кръг на поръчките

Според здравеният министър Кирил Ананиев, при тези обстоятелства, дигиталните услуги в тази сфера ще могат да заработят още през ноември. Той допълни, че вече се работи по изграждането на определени модули от системата. Всеки един от тях е в различен етап на разработване.

Подобно на много други компоненти на е-управление, е-здравеопазването става жертва на различни по ефективност обществени поръчки, обжалвания и др. През 2018 г. министър Ананиев обяви, че системата за дигитални услуги трябва да заработи още през средата на 2019 г. Това не се случва именно, поради обжалвания на обществените поръчки или тяхното непрецизно изготвяне. Такива проблеми има и при редица други проекти, свързани с е-управлението. Самите услуги няма да се централизират напълно, докато не се въведе електронна идентичност на гражданите. Нещо, което зависи от Министерство на вътрешните работи и новите документи за самоличност. Проект, който стои замразен вече повече от пет години.

The post IT компании обещаха помощ за изграждане на е-здравеопазване в България appeared first on TechTrends България.

Краят на света и зоната на здрача

Според календара на Маите, светът трябваше да свърши на 21 декември 2012 г. Какво се случи на тази дата – старата нормалност умря. Може да не сте го забелязали, но се случи. Старата нормалност умря и няма да се завърне обратно. По-плашещото е, че все още виждаме остатъци от нея, които продължават да живеят – доста остарели бизнес модели, които работят.

В същият момент новите все още не са напълно развити или създадени новите. Ако погледнем към хоризонта, ще видим нов тип компании, за които не сме още сигурни дали ще са новата нормалност. Затова в момента се намираме в зоната на здрача, в която всичко може да се случи. За някои тази неизвестност може да е плашеща, но за други – тя представлява огромна възможност за развитие.

Нашите внуци ще живеят в новата нормалност. В живот, в който няма да сме собственици на автомобилите си, може дори да нямаме шофьорски книжки. Както и след 20 години все още може да преговаряме за Брекзит.

Ефектът на дигиталното цунами и плажните чадъри

Мога да дам много добър пример – на 10 април 2015 г. Джими Даймън – главен изпълнителен директор на една от най-големите американски банки JP Morgan Chase, пише писмо до акционерите. Когато, човек на неговата позиция прави това или има много хубав повод, или много лош такъв. В случая в второто, защото той пише: „Компаниите от Силициевата долина идват и те искат да изядат обяда на Уолстрийт“.

Новият свят вече започва да изяжда бизнес модела на старите компании. Даймън продължава, че са допуснали три грешки. Първата е, че са подценили ролята на дигиталните технологии, като са ги сметнали само за канал за връзка с клиентите. Но те измениха цялото наше общество, което води до втората грешка – създаде се нова порода потребители. Концентрирани върху процесите, банките забравиха за своите клиенти, докато последните еволюираха. Третата грешка е, че подцениха скоростта на промяната, с която се случва всичко това.

„Пропуснахме да видим дигиталното цунами, което ни заля“, продължава още Даймън. Как може това да се случи при това преди над четири години?

Аз наричам това ефектът на плажните чадъри. Това например е вашият бизнес модел – да слагате плажни принадлежности на претъпкан плаж в Италия. Вашата работа е да се събуждате рано, ако може преди конкуренцията и да слагате своите чадъри и шезлонги на пясъка, като се опитвате да увеличите своя дял и съответно марж на печалбата.

Целият ви бизнес модел е около тях. Представете си сега, че идва цунами и се събуждате сутринта, отивате да поставяте своите плажни аксесоари и виждате, че плажът е напълно празен. Какво вижда мозъкът ви в този случай – повече плажно пространство за вашия бизнес. Така сме програмирани да правим днес това, което сме правили вчера. Дори да видите в далечината голямата вълна, вие ще я игнорирате.

Кой уби Kodak и Nokia?

Затова Джейми Даймън пропуска дигиталното цунами. Накрая той добавя, че не иска да последва съдбата на Kodak и да бъде „убит“ от дигиталната трансформация. Но кой наистина „уби“ Kodak? Дигиталната фотография ли?

Не, защото Kodak я изобрети и когато попита потребителите дали ще я ползват, те казаха, че няма. С което компанията обявява дигиталната фотография за нишов продукт и, че няма да набляга на нея. Аналоговите снимки са готини, но неудобни – не можете да видите какво сте снимали, трябва да чакате четири дни за проявяването им, след като сте свършили филма и не можете да ги споделяте в социални мрежи.

Така, че всеки който е притежавал дигитална камера реално е „убиецът“ на Kodak. Не дигиталната фотография е виновна за краха на компанията, а потребителите. Бизнесите много често се фокусират само върху продукта, но не и за ползата и употребата му от хората или най-вече за интерфейса.

За 11 години Kodak от лидер във фотографията се превърна в блед спомен в бранша. Но дигиталните фотоапарати бяха бързо заменени през 2007 г. от смартфоните. Същата е ситуацията с Nokia и мобилните телефони, кой я уби? Пак потребителите, те са истински серийни убийци. Защо смартфоните надделяха? Защото Стив Джобс и iPhone дадоха най-добрия интерфейс – управлението чрез пръсти. Което в комбинация с интернет прехвърли целия ви живот в едно устройство, което пренасяте в джоба си.

Смомбита и децентрализацията на бизнеса

Сега всички се превърнаха в смомбита – хора, прекалено зависими от своите смартфони. Не можете да живеете без него. Хората вече не ядат храната си, а повече я снимат за Instagram. Хубав пример е снимка на кандидатката за президент на САЩ Хилъри Клинтън, която не е фокус на вниманието, а само се използва за фон на селфита. И това се случва през 2016 г. Но тук, всъщност самата Клинтън поиска нейните привърженици да си направят селфи с нея. Причината е, че след това тези кадри ще се споделят от стотици други хора. Ще се постигне ефект на лавината, чрез социалните мрежи.

Вече няма един център – всеки е инфлуенсър или е повлиян от всеки. В същия момент доверието в компаниите е супер ниско и никой не вярва на тях. Прозрачността е ключова в случая.

Всички говорят за споделената икономика и как тя е бъдещето. Истината е, че ние не отдаваме апартамента си под наем в AirBNB само заради споделянето, а защото изкарваме пари. Не си поръчваме Uber, само защото е споделено возене, а защото е удобно. Това е икономика на преките пътища, ако имате бизнес на посредник сте изправен пред проблем. Защото, светът е бърз, все по-оптимизиран и разчита на все по-малко брънки по веригата. Трябва да превърнете дейността си в платформа, която да развивате.

Моделът „Чернобил“

Гледахте сериала „Чернобил“ нали? Уникален сериал, дори ако гледате само първия епизод и ситуацията ви напомня на вашата компания – започнете да бягате от нея, с писъци. Не искате, бизнеса в който работите да се управлява като централата в Чернобил. Ако една компания не може да разбере новата реалност, няма как да очаквате тя да предложи стратегия за нея.

Управлението на централата в Чернобил е затворено в себе си, в плен на процедури и изцяло зависимо от главния мениджмънт. Решенията се взимат на базата на презумпции, а не на факти. Те не видяха, а предположиха какво се случва с централата. Причините за срива на Nokia, като телекомуникационен лидер са идентични – затворено в себе си управление, в плен на тромави процедури, зависимо от главния мениджмънт и действия базирани на презумпции, а не на трезва преценка.

Културата „разполагаме с 1 млрд. клиенти и какво лошо може да ни се случи?“ трябва да изчезне. Тя ще бъде заменена от любознателни компании, които сканират максимално заобикалящата я среда и се опитват да разберат на къде отиват тенденциите. Защото хармонията е за страхливци – ако нещата се повтарят и не се променят, това означава, че не сте достатъчно любопитни.

Да яхнеш вълната

Да се върнем на идеята за дигиталното цунами. Ако видите снимка на едно цунами, някои хора ще си кажат, че това просто е една голяма вълна. По-добре е да имаме гледната точка на сърфист, който е готов да я яхне, отколкото да крещите на плажа с шезлонгите. Ако сте от вторите – то тогава сте в беда. Трябва да сте бързи и да не чакате, а да яхнете вълната.

В момента почти всеки ползва booking.com, а компанията стартира през 1995 г., само две години след пускането на глобалната мрежа. Тогава голямата вълна беше интернет, а сега остава въпроса – коя е следващата?

Това е комбинацията от огромните масиви от информация и процесите по роботизация. Така ще бъде изваян светът през 2030 г. и ние го знаем отсега. Автономните автомобили са точно това – роботи на четири колела, които обработват огромен поток от информация. Те вече са реалност, като има хиляди такива, които се движат по пътищата в определени части на света. Вие си мислите, че това е бъдещето, но то вече се случва.

Алгоритмите и данните са бъдещия ресурс и продукт. Затова вземете настоящия си бизнес модел и го трансформирайте в генератор на тези две ресурси. И това може всяка компания може да направи.

CEX и формулата за новата нормалност

Следващият ключов момент е, че отношенията между потребителите и бизнеса може да се изрази в три букви – CEX или Customers Experience. Лошият CEX е, когато нито една от двете страни е доволна. Скучният CEX се прави от повечето компании в момента – ти ми даваш това, аз това и готово. Но всички искат „Уау“ CEX, при който обслужването да надхвърля всички очаквания. Всеки потребител го иска, но за съжаление в повечето случаи получава първите два варианта. Използването на данните и AI ще ви позволи да разберете по-добре клиентите си и съответно да им предложите по-добър CEX.

Всички тези елементи създават формулата на новата нормалност. Първата е хиперперсонализацията – всичко ще бъде по поръчка на клиентите, уникално и за тях. Следващият е сливането на онлайн и офлайн средата. Бизнесите вече няма да се делят на такива, като например покрай автономните коли, автомобилните гиганти ще започнат да се конкурират с… хотелите, защото иска да предложи максимално персонализирано изживяване. Hilton ще иска да предложи роботозирани таксита за своите клиенти, същото важи за British Airways.

Така те всички стават конкуренти на Toyota и Uber. Достигаме до пълно размиване на границите между различните индустрии. Попадаме в ситуация, в която всеки се конкурира с всеки. Което може да доведе няколко компании да влияят целия свят и всички аспекти на живота ни. Всичко ще се случи доста бързо. Затова трябва да помислите как ще изглежда бизнеса ви през 2030 г., но да започнете да го изграждате отсега.

Не мислите в посока дигитализирана стратегия, защото това означава да вземете настоящата си и просто да я дигитализирате. Трябва да започнете промяната в следващите три седмици, за да може да положите основите през следващите три години. След което ще надграждате в зависимост от технологиите и тенденциите. Така през следващото десетилетие ще имате бизнес, който е разработен максимално гъвкаво за бъдещето.

The post Рик Вера: Дигиталното цунами и кои компании ще оцелеят през 2030 г. appeared first on TechTrends България.