Leanplum и CleverTap работят в сферата на дигиталния маркетинг и предоставят инструменти за подобни кампании за мобилни устройства. От SMS съобщения, реклами, нотификации и др. Индийското дружество се оказва основен конкурент на българското, особено в сферата на т.нар. A/B тестване. Това е метод за измерване на ефективността на няколко вида реклами.

След сделката

Leanplum има силни български корени, като близо 60% от служителите ѝ са базирани в страната. Софийското звено ще продължи да работи след придобиването и дори има планове за разширяване с 20% до края на годината. При 65 служители в момента, това означава, че до началото на 2023 г. те ще трябва да станат 78. Тук се осъществява основно развойната дейност на Leanplum, докато в останалите офиси по света (Сан Франциско, Денвър, Ню Йорк, Амстердам и Сингапур) са насочени повече с търговска дейност.

Двете страни не пожелаха да разкрият стойността на сделката. Те единствено потвърдиха, че тя включва не само кеш, но и акции. Съоснователят и главен двигател зад успеха на Leanplum – Момчил Кюркчиев, ще продължи да работи в обединеното дружество и ще влезе в неговото ръководство. Позицията му е, не толкова популярната сред големите корпорации, главен стратегически директор.

Брандът Leanplum ще продължи да съществува, макар и не напълно самостоятелно. Той ще се използва в сегменти, в които българо-щатската компания е силна – като например при мобилния гейминг.

Допълваща се двойка

В IT средите обикновено, когато някой придобие конкурент, то доста често става дума за разчистване на пазара. Случаят не е такъв. CleverTap и Leanplum се допълват значително по доста показатели. Например индийската компания има силни позиции в Азия, Близкия Изток и Латинска Америка, докато българската – в Европа и Северна Америка. Те покриват различни сегменти – споменахме, че Leanplum е силна в гейминга. Както и имат различни клиенти, които сега ще бъдат прибрани под една шапка.

Географското допълване е подсилено и с разположението на развойните центрове. Този на Leanplum е в София, докато продуктовия офис на CleverTap се намира в Мумбай, Индия. Обединеното дружество ще може да обслужва без проблеми клиенти по цял свят, 24 часа в денонощието. CleverTap има силна експертиза в събирането и обработването на данни. Което също ще помогне за развитието на потенциала на по-фокусирания опит в мобилни решения на Leanplum.

Всичко това превръща CleverTap в една истинска глобална компания. Това дава големи надежди за потенциал за растеж. Общите годишни приходи на двете дружества са 100 млн. долара. При обявяването на сделката, Момчил Кюркчиев коментира, че прогнозите са, постъпленията да се увеличат десетократно през следващите години.

Когато Google не иска

Историята на Leanplum е като извадена от клишетата за Силициевата долина. Момчил Кюркчиев работи в технологичния гигант Google и преди десет години предлага да се разработи A/B тестващи инструменти за мобилни устройства. Компанията от Маунтън Вю не проявява интерес, което кара предприемчивият българин да разви идеята си със своя колега от Google Андрю Фърст.

През 2014 г. е открит българския развоен офис на Leanplum. До 2020 г. компанията привлича финансиране в размер от 123 млн. долара, като в някои от рундовете се включват и български рискови инвеститори. Последният обявен привлечен капитал е на стойност от 27 млн. долара.

The post Основаната от българин Leanplum е придобита от CleverTap appeared first on TechTrends България.

Законодателите на Стария континент искат да подобрят работата на онлайн магазините, търсачките, медиите и други масови платформи. От друга страна, новите регулации са насочени основно към технологичните гиганти, които са в полезрението на ЕП от години. Което беше подсилено от факта, че малките и средни предприятия ще могат да подават по-ефективно колективни искове срещу големите. ЕП наложи и някои промени в последния момент при окончателното гласуване на новия Закон за цифровите (дигитални) услуги.

Във всички случаи, имаме нови правила, които ще оформят дигиталното пространство в Европа. Някои от тях са похвални и в полза на потребителите, други – могат да бъдат нож с две остриета. Като например премахването на съдържание, което се окачествява като „фалшиви новини“. Границата там е прекалено тънка или размита, за да преминем от ликвидиране на дезинформацията до налагането на цензура.

Нов глас срещу насочената реклама

Редица евродепутати искаха директно да забранят насочената реклама онлайн. Това не се случи и се постигна компромисно решение. На първо място, в момента интернет компании няма да могат да събират някои доста лични данни, като сексуална ориентация, политически и религиозни убеждения. Те също така няма да могат да предоставят насочена реклама на малолетни деца.

Последният елемент е в събирането на съгласие за проследяване на потребителите. Прословутият GDPR беше елегантно заобиколен от някои компании, като поставят дълги и объркващи формуляри, в които посетителите на сайта трябва изрично да забранят своето съгласие. Което ги поставя пред дилема – да изгубят 5-10 минути из различни менюта или да натиснат просто бутона „Съгласявам се“.

Сега ЕП изрично забранява тази практика, като „несъгласието трябва да може да се изрази бързо, лесно и по същия начин като съгласието“. Друга новост е, че сайт или платформа не може да откаже достъп или услуги, ако посетителите откажат проследяващите инструменти. Нещо, което също се практикува в момента от някои страници, но не толкова масово, колкото объркващите формуляри.

Има и още мерки свързани с осигуряването на повече прозрачност, затова как се обработват данните от алгоритми за изкуствен интелект (AI). Освен това, компаниите трябва да поддържат отворен формат, който да позволява достъп до тях при наличието на публичен и научен интерес.

Борбата с дезинформацията

Една от основните цели на новите регулации всъщност имат за цел да намалят разпространението на дезинформацията. Проблем, който се изостри покрай коронавирус пандемията и освен здравните аспекти, обхвана и технологични, като например 5G мрежите. В закона, отговорност за разпространението на фалшиви новини ще носят платформите, като социални мрежи, системи за споделяне на видео и други.

От една страна, технологичните гиганти използват доста алгоритми с които крият подобно съдържание. ЕП предлага да се изградят механизми, които бързо и ефективно да премахват нелегалните клипове, постове и др. От друга, тези действия могат да прекрачат тънката граница на цензурата. Затова, ЕП ги задължава да вкарат в своите правила етични принципи, в които се налага равнопоставеност и без да се нарушава фундаменталните права на човека.

Първоначалната идея на медийните корпорации беше тази практика да се забрани напълно, но Брюксел предпочете да има средства за борба с дезинформацията.

Малко за „тъмните модели“

Под термина „тъмен модел“ се има различни автоматизирани системи, които събират по агресивен начин персонална информация. В някои случаи, дори потребителят може да не разбере, че е дал съгласие за дадено действие. Например, пускането на редица изскачащи прозорци (pop-up), които в стремеж да затвори, посетителят дава някакво разрешение. В аналоговия свят, „тъмни модели“ е дребният шрифт на договорите.

ЕП също така забранява и автоматизираните системи, които могат да дават автоматични съгласия. Те може да са вградени функции в браузъра, за които потребителите дори да не подозират, че са активни.

Значение и процес на приемане

С новия закон, ЕС ще се опита за пореден път да даде пример на света. Ако не в друго, то поне при регулациите, обединена Европа е почти винаги с едни гърди напред. По отношение на опазването на личните данни бяха също положени първите стъпки, чрез GDRP. За съжаление, подобно на повечето правила, бизнесът веднага намери вратички за заобикалянето им. Новото законодателство на ЕС трябва да ги затвори, както и да прецизира някои нови елементи в дигиталния свят. Другата цел е хармонизацията между няколко вече готови закона, които осигурят приемственост и последователност в нормативната рамка.

ЕП прие с голямо мнозинство крайният текст на Закона за дигиталните услуги. Съветът на Европейския съюз вече одобри новите правила. Последната фаза е да се получи зелена светлина от съвета на министрите на ЕС. Насрочени са общо пет такива срещи между края на януари и началото на април, през които може да мине. При финално одобрение, той ще влезе в сила през 2023 г.

The post Европа прие дигиталните регулации с някои ключови поправки appeared first on TechTrends България.

„Ябълковият“ гигант продължава тази традиция и „в името на потребителите“ наложи няколко нови ограничения чрез последната версия на мобилната платформа. Най-големите от тях включваха, възможността на собствениците на iPhone да отказват възможността тяхното поведение да бъде следено от разработчиците и от други фирми с маркетингова цел. Това са основите върху които се крепи съвременната дигитална реклама.

Резултатите вече са видни около три месеца, след като промените в iOS влязоха в сила. Едва една трета от потребителите на iPhone и iPad са позволили на разработчиците да предоставят поведенчески данни. Това кара рекламодателите да се отдръпнат от платформата и да се фокусират основно към Android. Екосистемата на Google буквално се изхранва основно от реклама и подобни драконови мерки няма да бъдат предприети, освен ако интернет гигантът не бъде накаран от регулаторите.

Вятърът на промяната

По последни данни на рекламната платформа Branch Mrakets, цитирани от Wall Street Journal, по-малко от 33% от потребителите на iOS са дали разрешение да им бъдат следени данните. Погледнато по друг начин – повече от две трети от ползвателите на платформата не са се съгласили и реално в момента са недостъпни или трудно достъпни за рекламодателите.

В резултат на което, цените за реклама в iOS спадат драстично, заради невъзможността да се осъществяват насочени промоции. От друга страна, тези за Android се качват, защото стават основна и достъпна аудитория за рекламодателите. Липсата на достатъчно информация за публиката, намалява ефективността на рекламните кампании и прави подобни подходи по-малко атрактивни за компаниите.

Любопитното е, че тази тенденция не се забеляза веднага, след като Apple направи промените и пусна версията iOS 14.5 през април. Причината е тривиална – беше необходимо време за потребителите да ъпдейтнат устройствата си до нея. Въпреки, че Apple е доста последователна в това кои смартфони и таблети могат да ъпгрейднат операционната си система, това не се случва в рамките на няколко дни. В добрия случай отнема няколко месеца. Към края на юни например, над 70% от iOS устройствата в момента работят на версия, която включва промените свързани с поверителността на данните.

Дребните детайли

Трябва да се отбележат няколко детайла. Първият е, че както споменахме в началото, Apple не обичат по принцип рекламата. Затова те я допускат само до определени места в техния App Store и iOS. Ограничаването ѝ има ефект по-скоро за приложения, които традиционно събират много информация и я продават. Най-големият пример за това е Facebook и механизмът по който работят спонсорираните постове. Което обяснява, защо социалната мрежа води истинска война с Apple относно промените в iOS.

Негативен ефект може да има върху други приложения – като игрите например, където следенето на потребителското поведение е ключово за самото им функциониране. Ако играчите не позволят на гейм студиата да събират необходимата им информация, това може да повлияе върху клиентското обслужване и оптимизирането на заглавията.

Приходи и регулации

Apple доминира при формирането на приходите от техния мобилен магазин и екосистема. Те обаче се формират от постъпления от директни продажби или такива осъществени в самите приложения, а не от реклами. Затова при първите, технологичният гигант събира по 30% комисионна на всяка трансакция, докато при вторите такава няма.

С тази политика, компанията от Купертино не само, че удря за пореден път рекламодателите, но и се опитва да прокара своята политика за регулации. САЩ и Европа взимат все по-крути мерки за контролирането на технологичните гиганти и техните потенциално монополни практики. Apple е на мнение, че регулациите трябва да са в посока на защита на персоналната информация на потребителите. Което е в противовес на бизнес модела на Facebook и Google.

Проблемът е, че „ябълковият“ гигант попада под прицела на регулаторите именно, заради затвореността на своята екосистема, правилата които налага. Което тя използва след това, за да засили своите услуги, за сметка на конкурентни в App Store-а. Ако регулаторите наложат на Apple да отвори своята екосистема, това може да намали защитата на поверителността на потребителите. Изобщо може да стигнем до ситуация на омагьосан кръг.

The post Apple срещу рекламодателите – рунд пореден appeared first on TechTrends България.

Една от причините е, че американската компания обявява четири посоки за развитие, в които ще бъдат инвестирани новите средства. SMS маркетингът е една от тях и в него родното дружество е специализиран. Това е добра новина за българския екип на SMSBump, който вече се казва Yotpo Bulgaria.

Без български еднорог

Лошата новина е, че родната компания е поредния пример за успешна ниша, в която се раждат „еднорози“, но такива страната ни не може да изгради. Все още българските стартъпи завършват с изкупуване доста преди да наберат капитал, който да им даде пазарна оценка от 1 млрд. долара. Придобиването на SMSBump може да е една от най-големите IT сделки за 2020 г., но е много далеч от тази цел. Най-близо до нея бяха Telerik, които през 2014 г. бяха купени от Progress Software за 262.5 млн. долара.

SMSBump става част от американска технологична компания, която постига статуса на еднорог година след сделката. Самата сума при което е придобито българското дружество е в пъти по-малко от привлечените нови средства.

Yotpo набира шести рунд на финансиране от 230 млн. долара. Водещ инвеститор е американския фонд Bessemer Venture Partners. Към него се присъединяват и някои от досегашните вложители в дружеството, които са ClalTech, Hanaco и Vertex Ventures. Нов инвеститор е Tiger Global.

Светло бъдеще за новото българско звено

Новият капитал ще се използва за активно развитие на облачната система за маркетинг на Yotpo. Ключов компонент в нея е SMS маркетинга, което е силната страна на българското дружество. Свежите средства ще се използват за разрастване на екипа. Той трябва да се удвои от около 40 души към момента, до 80 към края на 2021 г. Ще се търсят специалисти от максимално широк спектър. От технически позиции, като програмисти, QA, екипни мениджъри, през маркетинг и човешки ресурси.

Това обяви един от основателите на SMSBump Михаил Стойчев. Крайната цел е българският офис да се превърне в развоен център на Yotpo за Европа. Американската компания има още офиси Ню Йорк, Бостън, Лондон и Тел Авив.

„Този рунд отваря нови хоризонти за растеж пред нас и офиса ни в България ще бъде ключов за постигането му“, коментира Георги Петров, съосновател на SMSBump, в прессъобщение на компанията. „Наред с разкриването на нови екипи предстои да разработим още много нови функционалности за платформата“, допълва той.

Интеграцията на SMSBump и Yotpo

SMSBump разработи онлайн маркетинг платформа за управление на SMS кампании. Yotpo е цялостната облачна система за продажби, която включва различни интернет ресурси, като ревюта, банери, рекламно съдържание и SMS. Интернет търговията и преминаването към все по-дигитални продажби през 2020 г. засилиха позициите на щатския стартъп, което закономерно доведе и до шестия рунд финансиране.

От българското вече звено обявиха, че продукта на SMSBump е най-бързоразвиващия се от услугите на платформата на Yotpo. През 2020 г. той отчита 170% ръст и вече се ползва от над 90 хил. компании от целия свят.

The post Собственикът на SMSBump набра финансиране от 230 млн. долара appeared first on TechTrends България.

Последното е убягнало на интернет браузъра Brave, който беше уличен в злоупотреба с доверието на потребителите, съобщава Decrypt.co. Оказва се, че при определени условия браузърът е презареждал сайтове, които потребителите посещават и променят линковете в тях, като добавят афилиейт код. По този начин известният като „криптоприятелски“ браузър, който поставя неприкосновеността на личните данни на първо място, е подкопал доверието на потребителите. Той разполага с около 15 млн. месечни потребители, което може да е нищо в сравнение с тези на Chrome или Firefox, но все пак е добро постижение за специализирано приложение.

Бредан Айх, изпълнителният директор на компанията Brave, която стои и зад едноименния браузър, се е извинил за случилото се в Twitter. “Извинявайте за грешката. Тя вече е поправена. Никога повече няма да преправяме въведените домейни, обещавам“, пише Айх.

Естеството на проблема

В края на миналата седмица потребител на Twitter обяви, че е открил странно поведение на браузъра Brave. Оказва се, че когато потребителят търси определени думи и посещава дадени сайтове, Brave автоматично ги презарежда и променя линковете от оригиналните в такива, към които има афилиейт код. Така Brave печели, когато потребителите посещават тези сайтове и си купуват стоки или услуги от тях.

В това не би имало нищо нередно, ако потребителите знаеха за практиката. Официално Brave е без реклами, но всеки потребител може да активира такива, чрез изрично съгласие в менюто на браузъра. В замяна, той ще получава малък дял от спечелените пари под формата на криптовалута.

Brave обаче не е направил същото за афилиейт линковете и тяхното автоматично преправяне. Потребителите не са били уведомени за тази практика. Друг ключов проблем за браузъра е, че създателите го промотират като сигурен, надежден и опазващ личните данни на хората, които го ползват. С подобна практика доста лесно се руши доверието на потребителите, които го ползват, именно с целта да не бъдат проследявани онлайн от рекламодатели. Brave не са единствените, като се оказа, че Google прави подобна заблуда в поверителния (Incognito) режим в своя Chrome.

В търсене на разумен бизнес модел

Откритието на Twitter потребителя Яник Екъл е от края на миналата седмица и засяга сайта на криптокомпанията Binance. Тя отскоро има партньорство с Brave, като дори нейният изпълнителен директор Шангпенг Жао обяви подкрепата си за браузъра.

В последствие бяха открити още такива линкове за Ledge, Trezor и Coinbase. Публикациите бяха в отговор на твърдението на Айх, че става дума за грешка.

Looks like it’s not a very isolated mistake. Brave also does this for Ledger, Trezor and Coinbase if you look in their Github https://t.co/8PpnlS5jAu https://t.co/JGQ7d23fer pic.twitter.com/keorBZiDJL

— Larry Cermak (@lawmaster) June 6, 2020

В отговор на новите обвинения Айх отговори, че Brave се оптива да изгради устойчив бизнес. Според него за целта е нужно да се изградят още източници на доходи, включително чрез афилиейт и уиджети, „както правят всички големи браузъри“.

Айх казва още, че афилиейт линквете не са предавали никакви данни за потребителите и са спазвали останалите принципи на Brave. Кодът за Binance например е еднакъв и универсален за всички потребители на Brave и идентифицира само браузъра, а не хората, казва Айх.

Реалният проблем

Критиците продължават, че Brave се извинява само, защото е хваната. Обяснението на Айх, че всичко това е в кода на браузъра и е достъпно от месеци, също не изглежда приемливо.

Основният проблем не е в това, че Brave търси повече доходи. Проблемът е в подхода към потребителите. За браузър, който гарантира неприкосновеността на данните на потребителите, компанията е пропуснала важен елемент към тази гаранция – прозрачността.

За истинската неприкосновеност не е достатъчно само да предпазваш информацията и да нея споделяш. Важно е и да информираш потребителите си за всичко, което се случва. Ако от Brave бяха уведомили предварително потребителите, че някои линкове ще са с афилиейт код, който не предава лични данни, то най-вероятно нямаше да има никакви проблеми с тази идея и тя щеше да бъде приета от хората.

The post Браузърът Brave тайно преправя линковете на сайтове, за да печели пари appeared first on TechTrends България.