Идеята на Белия дом е да се дадат повече инструменти и възможности на Комисията по търговия с ценни книжа (SEC) и Комисията за търговия с фючърси и стоки (CFTC) за контрол над целия крипто пазар. Както и редица други правила за регулация и осигуряване на повече прозрачност при работата с крипто активи.

Част от подготвяните рамки се бавят в Конгреса, въпреки, че някои са внесени още преди повече от половин година. Други са повлияни от силното лобиране на основателя на FTX Сам Банкман-Фрийд. Управляващите в САЩ трябва да успеят да изготвят единна рамка, за да може регулациите на крипто пазара да са ефективни. За това и по-бързото изготвяне на такава настоява Вашингтон.

Пътната карта на Белия дом

В опит да засили координацията за тази регулаторна рамка, Белия дом предлага пътна карта в тази посока. В блога поста на президентската администрация няма пълни детайли. В общи линии, те стъпват на предходна пътна карта, която си поставя за цел за по-силен контрол на дигиталните активи като цяло. Сега, от Белия дом искат да се обърне специално внимание и на криптовалутите и техните блокчейн производни.

От администрацията на Джо Байдън директно коментират, че повечето компании от крипто пазара директно се опитват да заобиколят настоящите регулации. Включително и, че съзнателно ги погазват, а в доста често „забулждават потребителите, имат конфликти на интереси или директно извършват измами“. За примери

Белият дом са на мнение, че регулаторите трябва да имат разширени правомощия и насоки как да действат с компаниите от сектора. Различните щатски комисии вече подготвят синхронизирани правила за работа с криптовалути. Администрацията на президента Джо Байдън подчертава, че допълнително ще се затягат правилата, които ще намалят прането на пари и измамите, осъществявани чрез крипто.

Ролята на Конгреса

Накрая, от Белия дом отправят и критиката срещу Конгреса. Причината е, че в момента в законодателната власт са вкарани няколко проекта, които се бавят или дори могат да намалят регулациите на криптопазара. Последните са интересни, защото явно са вследствие на активното политическо лобиране на основателя на банкрутиралата криптоборса FTX Сам Банкман-Фрийд.

За такъв се определя най-вече DCCPA, който е бил входиран през август. Той трябва да ограничи възможностите на SEC. По-интересното е, че чрез него законодателите се опитват да намалят отговорността на посредниците (криптоборсите и криптобанките), но да ограничат създателите на криптовалути и блокчейн активи. FTX и Coinbase активно подкрепят законопроекта и той получава подкрепа от двете водещи партии. Множеството повдигнати криминални обвинения на Банкман-Фрийд обаче го оставят „на трупчета“.

През същото време са вкарани още два закона. Единият е насочен за контрол над стабилните криптовалути (т.нар. stablecoins). Вторият иска да прехвърли правомощията за регулация на сектора на CFTC и да ограничи тази на SEC. Последната институция за момента осъществява някакъв надзор, като част от криптоактивите трябва да се регистрират при нея. Именно, поради тази причина българската криптобанка Nexo беше глобена с 45 млн. долара и с обещанието, че доброволно ще напусне напълно американския пазар до края на март.

Припряността на САЩ

Определено, се чувства определена припряност в действията на администрацията на президента на САЩ Джо Байдън относно криптопазара. Причините са развитията от последната година. В рамките на 2022 г. се случиха два големи срива в сектора, които засегнаха най-вече американските потребители и инвеститори. Банкрутът на FTX заличи около 32 млрд. долара в активи, докато този на TerraLuna/USDT е около 8 млрд. долара. За сравнение, в решението на SEC е записано, че активите свързани с българската Nexo са само за 2.7 млрд. долара в САЩ.

От Белия дом заявяват, че за момента щетите от неправомерните действия на криптопазара са сравнително ограничени. Както и засега не представляват цялостна заплаха за финансовата стабилност на САЩ. Но властите във Вашингтон се опасяват да не се повторят част от събитията от 2022 г. и се опитват да осигурят по-добри правила, за да избегнат този сценарий. Така, един от най-атрактивните дигитални пазари – американския, може да се окаже един от най-рестриктивните относно криптовалутите след няколко години.

The post САЩ искат да форсират крипторегулациите appeared first on TechTrends България.

Санкциите на САЩ, които бяха наложени на Huawei през 2019 г. обърнаха ситуацията на 180 градуса. Смартфон доминацията на китайския гигант беше прекършена след забраната за използване на лицензирана версия на Android и услугите на Google, в комбинация с удар по доставките на процесорите собствена разработка.

Телеком бизнесът беше изправен пред подобна фундаментална заплаха. Първо, забрана за използване на оборудването в САЩ и силен натиск това да се случи и в Европа. Европейският съюз (ЕС) обаче смекчи мерките и даде възможност на Huawei да продължи да работи с мобилните оператори на Стария континент.

Идването на власт на демократа президент на САЩ Джо Байдън, даде надежда, че Вашингтон ще смекчи политиката си спрямо Китай. Това не се случи, поне не напълно. Huawei продължава да е под ефективно ембарго, а САЩ вдигнаха мерника по-скоро на производителите на процесори, не толкова на смартфони и телеком оборудване. Сега, американското издание Politico излиза с обширна статия, как китайския гигант е на път да напусне Европа. Дали, това изказване не е пресилено? Най-вероятно е, но реорганизацията на Huawei в региона се очаква да стане факт.

Краят на глобализирания Huawei

Според източници на Politico, китайският гигант вече не разчита на глобализирания пазар, а само на местния. Донякъде това е видно в годишните отчети на Huawei, които показват засилване на ролята на пазара в азиатската държава. Самият основател на китайския гигант Рен Женгфей коментира ситуацията през последните три години, като „борба за оцеляване“. Американското издание коментира, че краят на глобализирания Huawei е настъпил съвсем наскоро – когато е била освободена неговата дъщеря и главен финансов директор Мън Уаншоу. Тя беше арестувана през 2019 г. в Канада по подозрения за нарушаване на ембаргото над Иран, наложено от САЩ.

Аргументите на Politico са, че Huawei е предприел през това време огромно преструктуриране на своите операции в Европа. Редица ключови директори са освободени, сред които  регионални офиси са консолидирани и бройката им е редуцирана. Според неофициалната информация на изданието, Huawei ще обедини двата си региона в Европа (на Западна и Източна) в един. Централата ще бъде в Дюселдорф, където вече са преместени различни ключови фигури – включително и такива, които се занимава с лобиране пред ЕС.

Politico продължават като описват различните проблеми – от санкциите и новите регулации в ЕС, до войната в Украйна. За последната, Брюксел зае крайна позиция, чрез която постави под въпрос дали ще толерира каквато и да е зависимост от „авторитарни режими“. Реториката има леко „намигване“ не само към Русия, но и към политическите власти в Китай.

Пресилената капитулация

Към края на статията си Politico все пак коментират, че Huawei няма да изостави толкова лесно европейския пазар. Тя ще се опита до последно да поддържа чист имидж пред Брюксел, както и да запазва пазарния си дял при телеком оборудването и каквото е останало при смартфоните.

Има всички индикации, че Huawei ще запази своята „крепост Европа“. Макар и не в същия размер, както беше преди години. Най-голям шанс имат при телеком оборудването. На първо място, новите регулации в тази сфера позволяват на китайските вендори да доставят и изграждат определени компоненти от мрежовата инфраструктура.

Освен това те предвиждат задължителното използване на няколко доставчика от операторите, за да има диверсификация. След консолидацията на сектора от последното десетилетие, това дава доста шансове за компании като Huawei и ZTE да участват в изграждането на европейските мрежи. Има уловки разбира се.

Досега в повечето случаи телекомите от Стария континент използваха само един вендор, който да е отговорен за цялата инфраструктура. По-ниските цени, а и повишаващото се качество даде логичен тласък на Huawei и в по-малка степен и на ZTE. Което означава, че новите договори на китайските компании ще са по-малки спрямо тези отпреди няколко години.

При смартфоните нещата не са толкова розови, но поне в средносрочен план, не са и толкова трагични. САЩ отпуснаха примката за доставката на чипове и в момента Huawei може да ползва най-новите процесори, но без 5G модем. Което все още ги прави привлекателни за потребителите, поради факта, че новото поколение все още не е разгърнато напълно. Липсата на лицензиран Android и най-вече – на Google услуги е преодоляно, макар и частично, чрез виртуален емулатор.

Стабилните стени

Отделно, много европейски държави не подкрепят идеята за пълна подмяна на 4G оборудването доставено от Huawei и ZTE. В края на 2022 г. се оказа, че Германия няма да наложи подобна забрана. Затова не е изненада, че китайският гигант е избрал за своята нова, консолидирана централа за Стария континент да се намира в Дюселдорф.

Най-голямата европейска икономика най-вероятно ще бъде последвана и от доста страни от източната част на континента. Там, влиянието на Huawei е значително, а подмяната на мрежите – изключително скъпо начинание. Много добър пример е България, която все още се води ключов пазар за компанията.

Което е нормално, вторият по брой абонати мобилен оператор „Йетел“ използва изцяло оборудване от Huawei. „Виваком“ разчита на китайския производител за своята радиорелейна мрежа (RAN). Предвид настоящата модернизация на всички телекоми в страната към 5G е много вероятно Huawei да взима дейно участие в този процес. Трите телекома също така са активни партньори в продажбата на мобилните устройства на китайския гигант.

Все още под обсада

Крепостта Европа на Huawei обаче все още е под обсада. Натискът на правителството на САЩ за пълна забрана на телеком оборудването на китайския гигант намаля през последните две години. Това дава възможност, редица настоящи клиенти на компанията да продължат да разчитат на нея, вместо да подменят цялата си мрежа. Регулациите също дават пространство за работа на Huawei.

По-тежко е положението при мобилните устройства. Там, китайският гигант ще може да се конкурира с качество и по-ниска цена, покрай липсата на 5G свързаност още известно време. Когато петото поколение мобилни мрежи се разгърне напълно и на потребителите вече им стане необходима подобна връзка, тогава Huawei ще изгуби напълно позициите си. Ако статуквото се запази. Все пак това няма да е повод компанията да напусне напълно Европа, а по-скоро да свие и реорганизира операциите си – нещо, което се случва през последните няколко години.

The post Крепостта Европа на Huawei appeared first on TechTrends България.

Тайван попада под кръстосан огън в настоящата и изостряща се търговска и технологична война между САЩ и Китай. Ако това съревнование ескалира до военни действия, то островната държава ще е най-вероятно първата арена на подобно съприкосновение. Затова е ключово за Тайпе да запази зависимостта на света откъм производството на най-модерните чипове на тяхна територия.

От друга страна, новите мерки на САЩ ще ударят не само по китайската технологична индустрия, но и по тайванската. Причината е, че успехът и на двете държави се дължи на глобализма и икономика без граници. Рестрикциите на Вашингтон малко по малко започват да ограничават неговия обхват.

Подобно на много други геополитически сблъсъци и този е белязан от голяма игра на котка и мишка, заплетени и доста често – взаимоизключващи се интереси. В случая, обаче е заложено технологичното бъдеще на света, защото Тайван преспокойно може да определим като „Островът на силициевото съкровище“.

Перлата TSMC

Съкращението TSMC е за Taiwan Semiconductor Manufacturing Company – или име без много въображение, но показателно за това какво прави компанията. Основана през далечната 1987 г. от Морис Чанг това е първото дружество в света, което е тясно специализирано само в производството на чипове и в нищо друго.

Задачата му е да реши тежкия и скъп процес във физическото създаване на чиповете. Така, повечето големи компании за чипове, всъщност само разработват техния дизайн, а някои като АРМ са специализирани само в архитектурата им. Intel и Samsung са едно от малките, ако не и единствени изключения, които разполагат с напълно завършен цикъл от дизайна, през производството, до дистрибуцията на чиповете.

Изнасянето на производството в компании като TSMC, позволява на такива, като Apple, AMD, Microsoft, Nvidia и MediaTek да развиват по-ефективно своя бизнес модел. Всички от тези изброени технологични имена са клиенти на тайванския гигант. Това се постига вследствие с глобализираната верига от доставки и изнесено производство, което е характерно не само за чиповете, но и за много други сфери.

За 34 години TSMC постига много. Най-малкото поставя Тайван на водещата позиция при производствения капацитет на чипове с пазарен дял от 21%, следвана от Южна Корея с 20%. Тоест, всеки пети полупроводник в света се прави в сравнително малката островна държава. Самата компания е пазарен лидер, особено при по-модерните процесори. Тайванският гигант разполага с 28% дял в производствения капацитет за чипове с архитектура от 40nm надолу (колкото по-малка е технологията – толкова по-добре). Далеч зад нея с 13% дял е UMC, а прекия китайски конкурент SMIC е с 11% и останалите са с под 10%.

Ако направим допълнителна цедка и вземем производителите на най-модерните чипове, то тогава списъкът се свива до едва три компании – TSMC, Intel и Samsung. Като само две от тях имат капацитет за създаване на процесори от и под 7nm архитектура. Intel все още се бори да премине прагът на 10nm и първите 7nm модели вече закъсняват с няколко години. TSMC от своя страна произвежда 4nm процесори, а мощности за 3nm технология вече би трябвало да са завършени.

Тайван и силициевият щит

Повечето фабрики за полупроводници (наричани на жаргон Fabs) на компанията са базирани в Тайван. Както и всички до момента мощности за най-модерните технологии са в островната страна. Така, производството на процесори по под 7nm архитектура се осъществява само в две държави – Тайван и Южна Корея. Заедно те отговарят и за 41% от световния капацитет за полупроводници.

Това поставя Тайван в позицията на ключова държава от която зависи не само развитието на технологичния сектор, но и на много други. Редица военни иновации също са зависими от чиповете, покрай силната дигитализация на армиите по света, особено на тази на САЩ. Затова Тайпе иска да запази този свой статут и дори е част от тяхната доктрина за национална сигурност.

Тайван описва концепцията си като „силициев щит“. Страната става толкова важна за доставките на високотехнологични полупроводници, че това да се използва като лост за влияние в международната политика. Така например, да си гарантира намесата под някаква форма на САЩ на тяхна страна, за да не позволят китайците да придобият монопола върху най-модерните чипове. Затова, за Тайпе е важно за задържи този статус на острова си, както и да гарантира, че TSMC ще разполага с повечето си модерни фактори на нейна територия.

Чипове Made in USA

САЩ имат съвсем друга идея по въпроса. Покрай пандемията и недостига на чипове, Вашингтон, а и други държави усетиха зависимостта си от няколко географски центъра за производство на процесори. Това удари не само веригата от доставки за технологичния сектор, но и във военния. Най-модерните оръжия и дронове изискват все повече електроника, а новите концепции все повече разчитат на непрекъсната свързаност и изкуствен интелект.

Също без изненада, САЩ и Европа започнаха да предприемат мерки за диверсифициране на производството на полупроводници. Усилията им са най-вече насочени към това да го привлекат на своя територия. Това включва не само чисто американски компании, като Intel, но и тайвански в лицето на TSMC.

Тенденцията е още от времето на президента на САЩ Доналд Тръмп. Идеята на републиканеца беше, че Вашингтон трябва да положи усилия да намали зависимостта си от външното производство и да върне част от мощностите на родна земя. Модерните процесори са сред приоритетните стоки. Първите предупреждения за голямата зависимост от Тайван се споделят и от преди това – от бившия главен изпълнителен директор на Google Ерик Шмидт, който смята, че така се поставя под риск военната продукция на САЩ.

Ситуацията се засилва от началото на администрацията на президента Джо Байдън. Той започва продължава преговорите от времето на Тръмп за пренасяне на производството в САЩ. Два от водещите компании – Intel и TSMC започнаха строителството на такива заводи в страната. Работата по новите мощности на тайванския гигант в щата Аризона започнаха през 2021 г. и ще са първите извън островната държава, които ще ползват 5nm технология.

След изразени опасения за икономическата им рентабилност от комапниите, администрацията в Белия дом разработи законът CHIPS. Той предоставя щедри федерални субсидии на обща стойност от впечатляващите 280 млрд. долара, които имат за цел да насърчат производството и разработката на иновативни полупроводници.

Американската ескалация

В рамките на няколко месеца, щатският президент Джо Байдън предприе доста действия насочени не само към диверсифициране на доставките, но и към „задушаване“ на Китай откъм нови технологии. Неговият предшественик Доналд Тръмп насочи вниманието си към подбрани компании, като най-засегнат беше Huawei. Сега, Вашингтон директно се опитва да ограничи изнасянето на технологии към Китай.

Администрацията на Белия дом наложи забрани в износа на сървърни процесори, с подсилени функционалности за операции свързани с изкуствен интелект (AI). След което на редица китайски компании бяха спрени доставките на оборудване за производство или развойна дейност свързана с полупроводници.

Последната голяма мярка всъщност се крие в закона CHIPS. Производителите трябва да отговорят на редица изисквания, за да получат федералните субсидии. Сред едно от тях е да поемат ангажимента, че няма да изграждат подобни високотехнологични мощности в Китай. При това за технологии от 28nm надолу. Така, ако субсидиите са „моркова“, то ограниченията в Китай са „тоягата“.

Играч или пешка

Тайван и в частност TSMC донякъде се опитва да угоди на САЩ със сторителството на завода в Аризона. Островната държава обаче се опитва да запази своето влияние на пазара максимално дълго. Например, новата щатска инсталация ще работи с 5nm технология, но ще е готова през 2024 г. Тогава тайванският гигант вече ще е минала масово на 3nm.

Проблемите идват с мерките на САЩ срещу Китай. Ескалацията на търговската и технологичната война между двете страни започва да дава все по-пряко отражение върху Тайван. Визитата на председателя на Долната камара на Конгреса Нанси Пелоси преди няколко месеца показа, колко са се обтегнали отношенията между двете суперсили и, че Тайван ще е първата гореща точка при по-нататъшна ескалация.

„От една страна, САЩ натискат TSMC да се премести в САЩ. От друга, технологичната война, която води с Китай, изострят отношенията помежду им и това поставя Тайван под риск“, коментира Джейсън Хсу, бивш тайвански политик и настоящ преподавател в Харвард, цитиран от Financial Times. „Ако имаш нещо, което и двете страни искат, тогава разполагаш с лост за влияние, но ако не изиграеш тази карта се превръщаш в проста пешка“, допълва той.

Тайван все повече се превръща в проста пешка, която лесно може да бъде жертвана при размяната на удари между САЩ и Китай. Financial Times разказват за любопитен момент от посещението на Нанси Пелоси на островната държава. Тя се среща с основателят на TSMC Морис Чанг, който в прав текст ѝ заявява, че усилията на САЩ да пренесат обратно производството са обречени. Тези думи идват от човек, който е изградил бизнеса си с доста помощ от страна на Щатите. Което показва, колко ключова е цялата ситуация за Тайван.

Има и друг елемент. Силициевият щит може да се окаже нож с две остриета. От една страна, той може да накара САЩ да се намесят по-решително при конфликт с Китай, а втората държава „да пипа по-меко“, за да опази производствените мощности с цел да ги овладее. Но има и друг елемент. Защото, дори при по-продължителна морска блокада от страна на Китай може да накара останалите световни сили да са по-сговорчиви спрямо изискванията на Пекин.

Точка на кипене

Стремежът на САЩ да ограничи китайския технологичен (и военен) възход все повече подтиква към конфронтация между азиатския гигант и островната държава. Преизбирането на Си Дзинпин за председател на комунистическата партия налива допълнително масло в огъня.

Това е първата от двете стъпки в неговото бетониране на властта. Следващата е през март, когато се провеждат изборите за президент на Китай. Си Дзинпин пое към по-милитаристичен път на развитие и директно е заявявал, че идеята за „един Китай“, в която Тайван да бъде присъединен към режима на Пекин, ще бъде реализирана до 2024 г.

Надеждата на Тайпе е да продължи да бъде „островът на силициевите съкровища“ и глобален лидер в доставките на високотехнологични чипове. Това е може би единственият по-сериозен лост за влияние в международен план в случай на директна конфронтация с Китай. При подобна, технологичният сектор ще бъде в пълен амок, значително по-голям от този, който автомобилната индустрия изпита при дефицита на полупроводници през пандемията. Дори САЩ и Европа да успеят да прехвърлят част от производството си на своя почва.

The post Тайван – островът на силициевото съкровище appeared first on TechTrends България.

Всички тези фактори навяват очакванията, че спадът на продажбите на умни телефони на Huawei ще се засили рязко през новата 2021 г. Вече има индикации и приблизително с колко ще бъде той. По информация на Nikkei Asia, китайският гигант е поръчал компоненти за между 70 и 80 млн. устройства. Което е почти наполовина на продажбите, които реализира компанията през 2020 г. и далеч от амбициите за лидерската позиция.

Ако тези прогнози се изпълнят, това означава, че Huawei ще излезе от Топ 5 ма световните производители. През изминалата година, петият в класирането Vivo има продажби от 110 млн. устройства, което е доста над потенциалните доставки на китайската компания.

Данните от доставчиците

Източниците на Nikkei Asia сред доставчиците дори споделят по-ниски прогнозни стойности. Някои от тях дори загатват, че ситуацията за Huawei може да бъде дори по-негативна и поставят техните продажби дори в рамките на 50 млн. смартфона.

Но дори да приемем по-консенсусния праг от 70-80 млн. бройки, този спад от 60% на годишна база не е единствената лоша новина. По-важното е, че санкциите им пречат да получават доставки на 5G компоненти, което ще понижи конкурентоспособността им допълнително. Тази информация се потвърждава от източниците сред доставчиците на Nikkei Asia.

След като САЩ затвори вратата на китайския гигант да ползва лицензираната версия на Android и услугите на Google, през есента Вашингтон прекъсна и доставките на чипове. При това не кои платки, а тези, които са разработени от Huawei, но произвеждани от тайванския подизпълнител TSMC. Няколко месеца по-късно, рестрикциите бяха леко смекчени и китайският гигант получи възможност да получава 4G чипсети.

5G смартфоните са ключов фактор вече на почти всеки пазар. Huawei досега компенсираше отлива на доставки в Европа и другите части на света, с китайския пазар. Последният силно развива своите мрежи от пето поколение и липсата на такава свързаност, ще направи техните смартфони с по-ниска конкурентоспособност. Това се усети през последните три месеца на 2020 г., когато пазарния дял на Huawei в страната пропадна наполовина от 41% до 22%, показват данните на Canalys.

Дългосрочните последици

Само продажбата на Honor ще свали продажбите на китайския гигант с около 30%. Горе-долу толкова е делът на популярния бранд в общите доставки на Huawei през годините. Honor вече обяви първия си самостоятелен модел, поради факта, че вече не е от групата на гиганта, новите собственици вече имат достъп до всички технологии на пазара, след като не са обект на санкции.

Продажбата на бранда ще отпише прогнозно около 60 млн. бройки от тези на Huawei. Липсата на 5G модели или ограничените наличности за тях ще понижат продажбите допълнително в развитите пазари и в Китай. Региони като Европа, Латинска Америка и Африка вече са под натиск, заради липсата на лицензиран Android.

Всички тези фактори подкрепят тезата, че Huawei ще има потенциал от продажби от 70-80 млн. смартфона за цялата 2021 г. Сравненията на годишна база са достатъчно песимистични и стават леко плашещи ако се вземат данните от доста по-силната 2019 г. Тогава само през третото тримесечие, Huawei е доставила 67 млн. смартфона, малко по-малко отколкото са прогнозите за цялата календарна 2021 г.

По това време, компанията все още имаше реални амбиции за лидерската позиция на пазара. Но веднага след това започнаха да влизат в сила санкциите на САЩ и ситуацията се обърна на 180 градуса, макар и да отне малко повече от година.

Истинският проблем за Huawei е, че в момента в който престанат да са фактор на смартфон пазара, техните шансове за налагане на собствена операционна система, която да е конкурент на Android, се изпаряват. Китайският гигант все още има много силна разпознаваемост на бранда в България, Румъния, Мексико и половин Африка, което е нелоша основа за стъпване. Това може да не стигне, за налагането на новата екосистема, особено ако няма смартфони, на които да се предлага. Което ще доведе и до отлив на разработчиците на приложения в нея.

Лъч надежда

Не всичко е обречено за смартфон бизнеса на Huawei. Още докато президент на САЩ беше Доналд Тръмп стана ясно, че санкциите срещу компанията може да са гъвкави. Тоест, тяхната строгост и обхват да се променят, като ключови са разрешителните за търговия, които Белия дом може да издава.

Новата администрация на Джо Байдън може да отхлаби санкциите без да изважда Huawei от забранителните списъци. Последното е важно, защото и двете доминиращи партии в САЩ са за твърда позиция срещу Китай. Което ще позволи на компанията да поръчва свободно или поне не толкова ограничено компоненти. Това може да промени значително прогнозите на доставчиците, които са разговаряли с Nikkei Asia.

Неслучайно само десетина дни, след влизането на Джо Байдън в Белия дом, основателят на Huawei Рен Женгфей отправи идеята за разговори между двамата. Поставянето на въпроса от самото начало на мандата на новия президент, показва, че това е истинския лъч надежда за оцеляването на смартфон бизнеса на технологичния гигант. Женгфей също така отрече слуховете, че ще го продаде.

The post Huawei е пред твърдо приземяване при смартфоните през 2021 г. appeared first on TechTrends България.

Huawei влезе в режим на оцеляване едва в края на 2020 г. Преди това, компанията успешно (донякъде и със силната подкрепа на Китай) да запази стабилни нива на развитие, пазарни дялове и присъствие. Третата вълна от санкции, осъществена в средата на миналата година, подложи тази стратегия на изпитание.

Ефектите от затягането на примката на търговското ембарго срещу технологичния гигант я накараха да прибягва до крайни мерки – разпродаване на активи. Първи и единствен за момента е смартфон бранда Honor. Настоящата 2021 г. ще се превърне в може би най-критичната година за Huawei. Защото, бъдещето ѝ ще зависи от няколко основни фактора, чиято посока за развитие ще разберем през следващите месеци.

Под удара на санкциите

Хронологията на атаката на САЩ срещу Huawei е доста дълга, за това на нея ще се спрем само на най-ключовите моменти. В момента, китайският гигант е поставен в забранителния списък на Вашингтон, който не позволява на американски компании да извършват търговия и сделки с него без да имат изричното разрешение на Белия дом.

Първата фаза, Huawei почти не усети ефекта – властите в САЩ даваха лицензи за почти всички щатски дружества да работят с компанията. От септември 2019 г. нещата се промениха, когато Вашингтон спря да издава разрешителни за определени ключови технологии. Тогава, Huawei загуби достъп до лицензираната версия на Android и услугите на Google. Така, всички нови модели смартфони след септември не можеха да ги ползват.

Huawei пуснаха собствена версия на онлайн магазина на Google – AppsGallery, както и предоставяха различни „заобиколни“ начини за достъп до всички приложения на Android. Лесните методи постепенно бяха блокирани от САЩ или накараха Google да затвори „вратичките“. По-трудните не са толкова практични за обикновения потребител. Тогава се забелязаха и първите колебания в продажбите на смартфони, като Huawei компенсира намаляването на международните с тези в Китай.

Компанията реагира по няколко начина. Първо, засили работата си по собствена екосистема HarmonyOS, базирана на отворената версия на Android (AOSP). Второ, Huawei навлече много силно в мобилни аксесоари, като умни часовници, слушалки, но най-вече в предлагането на таблети и компактни лаптопи. При последните търговските ограничения не са толкова стриктни, което ѝ позволява да развие портфолио.

Третата фаза на санкциите дойде в средата на 2020 г. Тогава, САЩ забраниха на тайванския производител на процесори за мобилни устройства TSMC да доставя такива за Huawei. По този начин, китайската компания загуби възможността да използва процесорите собствена разработка Kirin за своите смартфони. Това доведе до свиване на портфолиото за цялата година, както и ударното презапасяване до септември месец с чипове.

Няколко компании предложиха да доставят свои модели процесори, сред които са Qualcomm и Mediatek, но все още никой от тях не е получил разрешение от Белия дом за търговия с Huawei.

Единствената алтернатива е китайският производител SMIC, но той не разполага с прецизните машини за най-модерните процесори. Пекин инвестира над 2 млрд. долара в модернизация и последната информация е, че може да снабдява със 7nm чипове. Проблемът е, че най-високият клас процесори в момента преминават на 5nm технология.

Разделянето с Honor

Неофициалната информация е, че Huawei ще разполага с процесори за смартфони до средата, в най-добрия случай – до края на 2021 г. При положение, че намали своето портфолио от модели. Блокирането на бизнеса накара китайския гигант да продаде своя доста успешен самостоятелен бранд – Honor. Официална сума не беше обявена, но информацията е за около 15 млрд. долара.

Сумата ще е достатъчна на Huawei да се опита да трансформира своя бизнес и да осигури допълнително време за оцеляване. Новият собственик на Honor са доскорошните му дистрибутори – купувач е консорциум от 30 компании в Китай. Към него се включва и фонд на местната администрация на технологичния мегаполис Шенджън.

Раздялата с Honor е доста логичен ход. Брандът съществуваше, като доста самостоятелно звено в рамките на китайския гигант. Имаше отделни екипи, маркетингова политика и бюджети, дори и значителни развойни центрове, съсредоточени изцяло върху продуктите на марката. Това позволява лесната му продажба, която няма да навреди върху останалите сегменти на китайската компания.

Поради факта, че купувачи са доскорошните му дистрибутори, повдига въпроса, дали Huawei е взела сама решението за продажбата или е била натисната от разпространителите си. Портфолиото на Honor пострада доста тежко през 2020 г. вследствие на санкциите и опазването на всеки наличен процесор за смартфони.

Обновеният бранд обяви още през първите седмици на новата година своя първи модел, който се пуска в продажба под новото ръководство. Поради факта, че Honor не е част от Huawei, той вече не е обект на санкции и това позволява да се използват компоненти на компании като Mediatek например. Такъв е чипсетът в новия Honor V40 5G, който вече се продава в Китай, а скоро се очакват нови модели и в Европа.

Сценарий за развитие – Nokia

Продажбата на бранда, доведе до нови слухове, че Huawei подготвя подобен хо и със собствените си серии смартфони във високите класове (P и Mate сериите). Информацията е на Reuters и според нея, компанията води такива преговори. Потенциалният купувач отново е шанхайски консорциум, само, че не от дистрибутори, а по-скоро от инвеститори. Повече информация не е налична, като преговорите са били напълно поверителни.

Huawei отрече неофициалната информация на Reuters и обяви, че ще „продължи да предлага иновативни и висококачествени смартфони“. Любопитното е, че китайския гигант по същия начин отричаше първоначалните публикации за продажбата на Honor, но впоследствие тя се случи.

Втора такава сделка означава, че Huawei практически ще се раздели със своя смартфон бизнес. Подобно нещо се случи с Nokia преди близо 10 години. Финландската компания доминираше пазара за мобилни телефони, но не успя бързо да се адаптира към новото поколение смартфони. По-точно – не успя да се ориентира бързо в създаването на голяма и качествена екосистема от операционна система и приложения.

Тя се забави с пускането на собствена платформа, впоследствие заложи на Windows Phone на Microsoft, което също беше грешен ход. Накрая, Nokia продаде бизнеса си с мобилни телефони на софтуерния гигант, който след няколко години неуспехи го ликвидира. От 2013 г. легендарната финландска марка разработва основно телеком оборудване. Смартфоните Nokia се върнаха на пазара, в отделно дружество във Финландия, което все пак е подкрепено от технологичния гигант с финансиране.

Huawei ще остане по същия начин – телеком оборудването ще се превърне в основен бизнес, ако продаде този със смартфони. Което ще свие компанията значително, тъй като приходите ѝ в момента идват повече от потребилската електроника.

Сценарий 2 – Феникс

Вторият възможен сценарий е подобен на митологичната птица феникс, която се преражда наново от собствената си пепел. При него, Huawei успешно развива своята екосистема HarmonyOS с онлайн магазина за приложения AppGallery и продава голямо количество смартфони в Китай и в чуждестранните пазари.

Компанията ще разчита много на пускането на новата платформа за своите умни телефони. Първите смартфони с HarmonyOS трябва да се появят през тази година, като флагманите от последните две години (които са без лицензиран Android) могат да тестват операционната система на китайския гигант.

Средствата от сделката с Honor най-вероятно ще бъдат пренасочени за финансиране на този проект. Създаването на екосистема е сложен и много дългосрочен проект, който гълта много пари. Не само трябва да се привлекат разработчици, които да направят приложения за платформата, но и да се задържат и да имат стимули да ги поддържат в бъдеще.

Дори, Huawei да премине към първия сценарий, най-вероятно компанията ще изчака да види как ще се възприемат смартфоните под HarmonyOS. Което означава дали са успели със своя първоначален „план Б“. Дебютът им през тази година я прави също толкова важна за посоката им на оцеляване в настоящия им формат. Ако не успеят, най-вероятно ще решат да продадат своето звено за мобилни телефони.

Изваждането на Honor от Huawei води със себе си и последствия. По данни на китайската компания това са 70 млн. бройки умни телефони на година или около една трета от общите продажби. За една екосистема, достигнатите потребители са важен индикатор за разработчиците и технологичния гигант започва да губи своето влияние на смартфон пазара. Което е първата голяма пречка за прераждането на Huawei като феникс от пепелта.

Решаващият фактор

Другият, донякъде по-важен, проблем с реализирането на втория сценарий идват със санкциите и доставките на ключови компоненти, като чипсети. Без тях, дори с жизнена екосистема, няма как да бъдат пласирани големи количества смартфони. Анализаторите от TrendForce очертават мрачна прогноза, че пазарния дял на Huawei може да се свие до 4% през 2021 г. Това ще се дължи на продажбата на Honor, както и на продължаващите санкции.

Казано по друг начин – всичко зависи от благоволението на новата президентска администрация в САЩ. С влизането на Джо Байдън в Белия дом, демократите поемат контрола над законодателната и изпълнителна власт в страната. Много очакват, новият президент да отхлаби санкциите срещу Huawei, както и смекчаване на тона към Китай, като цяло. За съжаление, доста от последните решения по тази линия идват с одобрение от двете основни партии в САЩ. Което предполага, че твърдата линия срещу Пекин може да продължи и през мандата на Джо Байдън.

Въпреки това, не е нужно да се вади компанията от забранителните списъци. Просто, Белия дом трябва да издава лицензите на Huawei за търговия с ключовите доставчици на компоненти и технологии. По този начин, реално компанията ще продължи да бъде под санкции, но в много по-разхлабен вариант. Което ще позволи на Huawei не само да произвежда своите чипове, но и потенциално да използва лицензиран Android и да има достъп до услугите на Google. Така, Байдън едновременно ще отхлаби примката около китайския гигант, без официално да вдига санкциите, което да се гледа с лошо око от двете партии в САЩ.

Дали това ще се реализира предстои да видим. Любопитна е неофициалната информация на TechTrends, че Huawei подготвя широко портфолио от продукти, които ще пуска в Европа. Дали сред тях ще има смартфони не се знае, но предвид факта, че те са основните устройства, които се предлагат – е много вероятно да предполагаме за това. Това може да индикация, че САЩ може да разхлабят мерките.

Предвид изложените варианти, бъдещето на Huawei ще зависи изцяло от това как подходи новата администрация в Белия дом през следващите месеци. Ако до края на годината имаме разхлабване на мерките, то тогава китайският гигант ще може да запази смартфон бизнеса си. В противен случай, преминаваме към сценарий, в който нейните потребителски насочени активи се разпределят в консорциуми от фирми, които не са санкционирани от САЩ. Huawei ще остане да развива своя доскорошен основен бизнес – този с телеком оборудване.

The post Huawei – съдба на кръстопът appeared first on TechTrends България.

Добавянето на Xiaomi е направено от министерството на отбраната на САЩ, като цитира потенциални връзки с китайското правителство и използване на технологии за двойна употреба. Последното означава, че част от решенията на компанията може или се ползват от китайските въоръжени сили. Xiaomi отрича да има връзка с властите в Пекин или военните. Поне по силата на тълкуване на законите в САЩ.

Двата списъка

Важно е да се отбележи, че Вашингтон разполага с два основни забранителни списъци, в които започнаха да попадат санкционирани китайски компании. Първият е на министерството на търговията и той забранява на американски дружества да осъществяват търговия с всеки попаднал в списъка. През последните две години, видяхме, че санкциите могат да засегнат и чуждестранни компании, които ползват щатски технологии и правят доставки на включените забранени фирми.

Именно по този начин, Huawei изгуби достъпа до лицензираната версия на Android, мобилните услуги на Google и Apple. Както и достъп до производство и доставка на процесори от доставчици като Qualcomm и TSMC. Това, буквално задуши смартфон бизнеса на Huawei и китайският гигант беше принуден да продаде своя бранд Honor, в стремеж да го запази жив, както и да привлече свежи средства за да финансира своята програма за оцеляване.

Строгостта на забраните в списъка на министерството на търговията може да варира. Важно условие е там, че всяка щатска компания може да подаде документи за лицензиране на потенциални договори с Huawei, например. Белият дом може да одобри или отхвърли индивидуално всяка една молба. По този начин в началото, американските фирми имаха в първите месеци зелена светлина за търговия и китайският гигант почти не усети ефекта от включването му в списъка. После, администрацията забрани почти всичко свързано с мобилни технологии.

Вторият списък е на министерството на отбраната, като разглежда компании, които имат потенциална връзка с въоръжените сили на Китай или работят в сътрудничество за разработването на технологии с двойна употреба. Друга ключова подробност е, че Huawei присъства и в двата списъка.

Попадането му в него, означава, че съответното дружество няма да може да разчита на американски инвеститори. Както и, че всички вече присъстващи такива трябва да излязат от своите инвестиции.

Възходът на Xiaomi и последствията

Засега, последствията за Xiaomi няма да са толкова фундаментални, каквито са за Huawei. Китайската компания ще загуби потенциално няколко миноритарни щатски инвеститори, както може и да доведе до отлив и на няколко от други държави.

Големите американски акционери включват The Vanguard Group (2.35% дял), BlackRock Fund (от два фонда с общо 2.42%), Capital Research@Management (от два фонда с общо 1.49%) и потенциално норвежкият Norges Bank Investment Management (0.84%).

Xiaomi започна да запълва вакуума, оставен след постепенното „задушаване“ на Huawei покрай санкциите. Изгряващата китайска звезда превзе третото място при продажбите на смартфони през третото тримесечие на 2020 г. Компанията започна и по-агресивно разширяване на пазарите и засили присъствието си в Европа.

Има доста разлики между двете китайски дружества. Присъствието на Huawei в списъка на министерството на отбраната на САЩ е по-логично, защото компанията е и водещия световен доставчик на телекомуникационно оборудване. Последното е доста ключова технология и за отбранителната индустрия.

Xiaomi е насочена основно и почти изцяло към потребителската електроника – от смартфони, до умни телевизори и електрически тротинетки. Едва през последните месеци, започна да налага бизнес софтуерни решения, които тепърва да развива.

Какви ще са дългосрочните последствия не само за Xiaomi, но и за Huawei, ще зависи изцяло от политиката на новата администрация на встъпващия на 20 януари президент Джо Байдън. Дали ще има облекчения за китайските компании, които са в забранителните списъци или ще се продължи политиката на затягането на санкциите ще разберем в следващите месеци до края на годината.

The post След Huawei, САЩ вдигнаха мерника и на Xiaomi appeared first on TechTrends България.

Това показват данните на Google за най-популярните търсения общи, по категории и държави за 2020 г. Класацията на интернет гиганта е ежегодна и от нея могат да се направят изводи, какво интересува онлайн потребителите за последните 12 месеца.

В плен на пандемията

Ключовата дума „коронавирус“ е лидер по цялостни търсения и в категория „Новини“ в общата класация на Google. В Топ 10 думи и фрази има още няколко пряко свързани с пандемията. Това са на седмо място „Coronavirus update“, следвано на осмо от “Coronavirus symptoms”.

В косвените може да причислим високата популярност на платформата за видеоконферентни разговори и събития Zoom, която е четвърта, а Google Classroom за дистанционно образование на едноименния интернет гигант е на десета позиция.

За България разбивката е предоставена отделна категория „коронавирус“. В нея на първо място са съветите свързани със заболяването, следвани от новините, както и Worldmeters – онлайн класацията, която следи състоянието на заболелите в реално време за целия свят. На четвърта позиция е „единния информационен портал“ – сайт, който правителството разработи за по-лесна информираност на населението. За кратък период от време дори имаше две такива страници. Чак на пето място е темата за извънредното положение, а след него са маските за лице.

Топ 10 на търсенията на българите се допълва от декларациите за пътувания, които се изискваха по време на строгите мерки в страната през пролетта, а през лятото – за почивка в Гърция. На осмо място са дезинфектантите за ръце, Световната здравна организация е девета и зелените коридори (времето за пазаруване в магазините от възрастни хора) са на десета позиция.

Началникът на Военномедицинска академия (ВМА) генерал Венцислав Мутафчийски, който оглави Националния оперативен щаб за борба с коронавируса е на пето място в най-търсени личности в България.

Избори, Иран, Бейрут и Васил Божков

Изборите за президент в САЩ е втората голяма тема на 2020 г. според Google. Търсенията за резултатите от тях са на втора място след коронавируса. Освен това претендентът и победител във вота представител на демократичната партия Джо Байдън е лидер в категория „личности“ и на девето място в общата класация.

За българите най-вероятният следващ президент на САЩ обаче е втори по търсене. Лидер е хазартният бизнесмен Васил Божков. В началото на 2020 г. той попадна в центъра на разследвания за данъчни злоупотреби и се наложи да избяга в Обединените арабски емирства. През лятото той изказваше открита подкрепа за антиправителствените протести, а малко след това учреди дистанционно политическата партия „Българското лято“.

Интересите на българските потребители се припокриват с глобалните тенденции в търсене на повече информация за лидерът на Северна Корея Ким Чен Ун. Сред личностите, за света той е на второ място, а в България е четвърти. Те се различават по отношение на любопитството си към Доналд Тръмп, който е трети в страната ни, докато в глобалната класация, действащият президент на САЩ отсъства напълно.

По отношение на новините, по света водещи са били тези свързани с Иран и голямата експлозия на пристанището в Бейрут в Ливан.

The post Коронавирусът доминира търсенето в Google за 2020 г. appeared first on TechTrends България.

Паралелно с това, в петък (13 ноември) беше обявено, че Qualcomm ще може да достави 4G чипове на китайския технологичен гигант. Двете новини, ясно показват стремежа на Huawei в търсене на изход от силния натиск, на който са подложени от страна на САЩ и настоящата администрация на президента Доналд Тръмп. Компанията таи надежди, че при очакваната смяна в Белия дом и навлизането на Джо Байдън ситуацията спрямо тях ще се промени от 2021 г.

Сделката с Honor

В официално прессъобщение, Huawei потвърди новината, че ще продава бранда Honor. Купувач е Zhixin New Information Technology, който е  консорциум от 30 технологични дистрибутора в Китай и местната администрация в технологичния мегаполис Шенджън.

Според Huawei, причината за продажбата е да се подсигури съществуването на марката Honor. Със затягането на щатските санкции, технологичният гигант беше ограничен в достъпа си до мобилни чипове, което доведе до кратко презапасяване и рязко свиване на портфолиото през тази година. Продължаването на ситуацията, означава, компанията да разчита на много по-малко модели смартфони, като ударът ще се пренесе основно върху Honor.

Тъй като брандът разполага с изцяло отделна дистрибуторска мрежа е нормално, представителите на последната да избегнат този сценарий. Затова, обяснението на Huawei, че инициативата за продажба е на Zhixin New Information Technology изглежда повече от логична.

Спекулациите на Reuters

Агенция Reuters правилно спекулира преди две седмици, че Huawei ще продаде своя подбранд на дистрибуторската си мрежа. Както и се оказа вярна хипотезата, че купувачът ще е консорциум между местни компании и властите в Шенджън. Единствено, което не съвпадна е името, като Reuters предположи, че това ще е Digital China, което е друга компания.

Друга хипотеза на Reuters представя сделката, като държавна помощ на Китай за Huawei, заради участието на местни власти в нея. Поне на документи, за момента не изглежда да е така, поради информация на Gizmochina, според която, администрацията на Шенджън притежава едва 1.4% дял в купувача.

Цената на сделката не е обявена публично, но източниците на щатската агенция продължават да твърдят, че сумата е около 15 млрд. долара. Което са достатъчно пари, за да прекарат китайския гигант през трудните времена на 2021 г. Дори новата администрация на Джо Байдън да смени позицията си към Huawei, това ще става бавно и постепенно. Което означава, че на китайската компания ще са ѝ нужни свежи средства за буфер.

Ефектите от отделянето

Honor е бранд, който до момента беше част от Huawei, но ползваше отделна дистрибуторска мрежа и маркетинг екипи, от стандартните смартфони на китайския гигант. Марката използва голяма част от ноу-хауто и дори готови модели от по-именитото портфолио, както и интерфейса EMUI. Honor има фокус повече към младата аудитория, разчита силно на онлайн продажби и смартфоните са позиционирани основно в достъпния и средния сегменти.

Засега няма информация, как изцяло самостоятелния бранд Honor ще може да разработва собствени модели умни телефони. Презумпцията за момента е, че Huawei е получил уверението на администрацията на САЩ, че пълното отделяне на марката ще я извади от санкциите към китайската компания. Така последната ще може да прави дизайна и компановката на смартфоните, а Honor после да поръчва устройствата от големите фабрики в Югоизточна Азия. За момента, това е само хипотеза.

Продажбите на бранда досега влизаха в общите такива на смартфони на Huawei. Самият китайски гигант признава, че марката отчита годишни продажби от около 70 млн. бройки. При 240 млн. продадени смартфона за 2019 г. това е дял от около 30%. Продажбата на Honor може да пренареди пазара на производство на умни телефони. Като извадим 30% от настоящите доставки, Huawei изпада от второ на четвърто място, което попарва амбициите на гиганта за трайно лидерство.

Кон за кокошка?

Интересен момент вкарват някои китайски медии, които обвързват продажбата на Honor с получения лиценз на Qualcomm за доставка на 4G чипове. Според тях, това е било едно от изискванията на щатските власти, за да облекчат санкциите срещу компанията. Тази информация бързо беше заличена, след обявяването на сделката.

Тя не изглежда много логична заради параметрите на сделката и лиценза. Huawei се разделя с бизнес за десетки милиарди долара, който носи 30% от смартфон продажбите, а в замяна да получи временно разрешение за доставка на 4G чипове. Последните не вършат много работа на китайската компания, защото потребителите започват подмяната на своите устройства с 5G такива. Това важи в пълна сила на пазара в Китай, където Huawei напоследък реализира над 60% от продажбите си.

Точно поради тази причина, одобреният лиценз на Qualcomm може да послужи на китайската компания единствено за някои пазари, в които 5G тепърва предстои да бъде интегрирана. Което е много леко облекчение на настоящия режим.

Печелене на време

Във всички случаи продажбата на Honor е голяма и в дългосрочен план болезнена стъпка за Huawei. В краткосрочен, дава доста голяма глътка въздух на компанията и свеж ресурс за поемането на предизвикателствата през следващата година. Реално, китайският гигант си купува време, в което да може да изгради алтернативи на всичките компоненти и услуги, чиито достъп в момента е забранен.

Huawei ще заложи силно на своята нова операционна система, а за нейното развитие ще са необходими много средства. Време и средства ще са необходими и в оборудването на изцяло китайска фабрика за модерни 7nm и дори 5nm чипове. Но дори и с подобен производствен капацитет, лицензната архитектура е на ARM. Британската компания е в процес на придобиване от щатската Nvidia, което може отново да блокира доставките. За което, Huawei ще се надява най-вече на облекчаване на санкциите при новата администрация на Байдън.

The post Huawei поема по пътя на оцеляването appeared first on TechTrends България.

Социологията напълно се проваля в предсказването на вота, което води и до това шоково състояние и дори отричане на редица американци за ситуацията в страната им в края на 2016 г. Дори в речника на Оксфорд за дума на годината е избрана „пост истината“ именно поради тази причина.

Четири години по-късно ситуацията се повтаря, макар и с не толкова шокиращ ефект. В изборите тази година, социологическите агенции отново даваха комфортна преднина на Джо Байдън в редица щати. Този път представителят на демократите спечели, но социолозите не успяха да хванат редица ключови нюанси. На помощ този път може да дойдат програмите за изкуствен интелект (AI), които показват обещаващи резултати. Поне на пръв поглед.

Близките резултати

Пример за това е италианската софтуерна компания Expert.ai, която си прави експеримент с изборите за президент в САЩ тази година. AI системата ѝ първо се обучава, като ползва данните от предишни избори, социологически проучвания и цялостни избирателни нагласи. След което, тя взима цялата тази информация и се опитва да сглоби потенциална електорална картина.

Крайният резултат е доста близък до реалните гласове. Изкуственият интелект предсказва победа на Байдън с 50.2% срещу 47.3% за Тръмп или разлика между тях от 2.9%. Обявените резултати до момента, претендът на демократите води с 2.7% или разполага с 50.5% срещу 47.8% спрямо своя опонент от републиканците.

Вторa AI компания – Unanimous.ai взима социологическа извадка от едва 50 души в основните „колебаещи“ се щати. Чрез различни алгоритми и поведенчески модели, софтуерът предсказва, че Байдън е сигурният победител в ключови региони като Аризона, Пенсилвания, Мичигън, Уисконсън, Минесота, Ню Хемпшир и Невада. Според AI-а Доналд Тръмп успява да вземе Северна Каролина, Флорида, Охайо и Тексас. Победата на демократа в четири от тях не беше сигурна до последно и доста оспорвана. Както и трудна за определяне от традиционната социология.

Там, където AI платформата на Unanimous.ai не се справя толкова прецизно са маржовете на разлика между гласовете на двамата кандидата по щатове. Тя познава общия резултат, но не и детайлите. Тръмп печели по-убедително в Тексас и Флорида, отколкото изкуственият интелект дава. Освен това, системата е по-уверена в резултата на Байдън в Пенсилвания, където очаква разликата да е 3.5% в полза на демократа, докато в действителност, засега тя е едва 0.6%. Но все пак е хубаво да имаме предвид, че става дума за извадка от едва 50 души, докато стандартите за социологическите проучвания е над 900.

И далечните такива

Не всички AI алгоритми показват голям успех. Един популярен и доста стар инструмент, разработен от Advanced Symbolics Inc. (ASI) например не успя да предвиди победата на Тръмп във Флорида. Изкуственият интелект до момента има дълга история на успешни прогнози в 20 различни избори, включително и в друг драматичен такъв – референдумът във Великобритания за напускане на Европейския съюз.

ASI ползва машинно самообучение, чрез анализиране на дискусии в социалните мрежи Facebook и Twitter. Компанията извлича публично достъпните данни за това и ги вкарва в своята платформа. За разлика от предишни пъти, на изборите за президент на САЩ решението на ASI греши, пише Wall Street Journal.

Уроци от маркетинга

AI за момента е просто забавен експеримент, когато става дума за предсказване на резултатите от дадени политически избори. Но е твърде вероятно в един момент, социологическите агенции, медиите и защо не – самите предизборни щабове, да започнат да го ползват като основен инструмент.

Изкуственият интелект все повече се използва от различни маркетингови компании за анализиране и по-добро насочване на рекламни кампании и продуктово развитие. Той е незаменим инструмент, който досега беше в основата на успеха на Google и Facebook, но започва да придобива популярност и сред други бизнес играчи. С него се определят доста прецизно потребителските предпочитания, особено когато има голямо количество налична информация за тях или историята на техни покупки.

AI няма да замени останалите средства и традиционната социология. Най-малкото все още алгоритмите не са напълно съвършени и прецизни. Подобни платформи, могат да бъдат много добър допълващ и коригиращ инструмент, при изготвянето на подобни политически прогнози. По същия начин се очаква новата технология да навлезе в почти всеки елемент от живота ни.

The post Изкуственият интелект и изборите в САЩ appeared first on TechTrends България.