Сред медиите цареше по-скоро въодушевление, с някои изключения, разбира се. Реномираното британско издание Financial Times успя да обобщи темата по най-добрия начин, като излезе със заглавие „Брансън, Безос и безсмислената космическа надпревара“. Настоящият материал няма да е превод на текста на колегите от Острова. Без заглавието, което ще заемем, защото наистина уцелва в десетката.

Инициативите на Джеф Безос, Ричард Брансън и до малка степен на Илон Мъск имат за основна цел да подсилят егото или мечтите на своите патрони. Като вторичен ефект се опитват да създадат пазар за космически туризъм. Частично изключение от правилото тук е Мъск. Причината е, че Space X успя да изгради технология и процеси за максимално ефективно използване на ресурсите за космически полети, които доведоха до истинска революция в сектора.

Почти космическия полет на Брансън

Financial Times се концентрира основно върху личността на Ричард Брансън и неговата дълга история с обещания, които не е изпълнил. По отношение на конкуренцията, той изпреварва Джеф Безос с четири дни. Детайлът е, че полетът на неговия кораб VSS Unity не е точно космически. Той е осъществен на височина от 86-89 км, което е малко под линията на Карман, която се намира на 100 км височина и разграничава Космоса от пределите на Земята. По планове VSS Unity трябва да постига 110 км височна, но засега е ограничен до 89 км, поради технически съображения.

С което Ричард Брансън реално не осъществява първия туристически полет в Космоса, а го прави на 11 км под разграничителната линия между него и Земята. Не може да отречем, обаче, че VSS Unity има по-добра визия за космически кораб. Неговата разработка започва преди 9 години – през 2012 г. Три след това започват първите наземни тестове, а малко след това стартират и полетите.

Компанията на Брансън, която стои зад космическата му инициатива е Virgin Galactic и тя е основана през далечната 2004 г. Като VSS Unity е вторият кораб, която тя разработва – първият е VSS Enterprise. Плановете на милиардера са още през 2010 г. да започнат космическите полети. Подобно на множеството начинания на Брансън (а и на Мъск – бел. ред.) това се оказва само добро пожелание. През 2010 г. се осъществява първия тестов полет на VSS Enterprise. Изпитанията продължават до октомври 2014 г., когато корабът се разбива, взимайки живота на единия пилот, а другият оживява, но е тежко наранен. Това е първият инцидент в космическата индустрия, при който има едновременно загинал и оцелял член на екипажа, въпреки, че не говорим за орбитален полет.

Във всички случаи, катастрофата на VSS Enterprise забавя амбициите на Брансън с няколко години и едва през юли 2021 г. той осъществява своята мечта – да излезе в (суб)орбита.

За разлика от останалите два милиардера, техническия подход на Брансън е малко по-различен. Вместо ракета или ракета носител, се ползва самолет-носител, който издига кораба до стратосферата. След отделянето му, се включва двигателя, който вече го извежда до височина близка до границата между Земята и Космоса.

Blue Origin на Джеф Безос

Космическите усилия на най-богатия човек на планетата в момента Джеф Безос датират от по-отдавна. Той основава Blue Origin през далечната 2000 г. или само шест години, след като поставя началото на Amazon. Амбицията на компанията са идентични с тези на Space X на Илон Мъск – да се направят космическите полети по-евтини и достъпни, чрез ракети за многократно ползване.

Технологичните решения на Blue Origin също са сходни с тези на по-именития си конкурент в сектора. Използва се ракета, която се изстрелва по традиционен начин, но се приземява след това, с помощта на обратна тяга. Разликата със Space X е в бизнес модела. Компанията на Мъск започва да извежда различни товари в околоземна орбита, както и такива до Международната космическа станция (МКС). Blue Origin още от самото начало се ориентира към пътническите полети.

Дизайнът на ракетата е по-традиционен спрямо подхода на Брансън, с едно изключение – пътническата капсула. Тя е с формата на неправилна полусфера, което придава на цялата конструкция… специфичен силует. Който става повод за подигравки и неприлични сравнения.

Изпитанията на капсулата започват успешно през 2012 г. Едва три години по-късно ракетата New Shepard прави първото си истинско изстрелване. Той е частично успешно. Пътническият модул се приземява без проблеми, но самата ракета се разбива при опита ѝ за връщане на Земята. Полетът на втората New Shepard 2 през 2015 г. е успешен по всички показатели.

През следващата година ракетата е използвана повторно за ново изстрелване, като отново всичко преминава без проблеми. До април 2021 г. са направени общо 15 полета с четири ракети New Shepard. С изключение на вече споменато разбиване на първата при приземяване, останалите завършват успешно по всички показатели.

С полет номер 16 на Blue Origin, Джеф Безос решава, че е време да изпробва своята „играчка“. Така 21 години след основаването на компанията, най-богатият човек на Земята се издига на 107 км височина и технически излиза в Космоса, макар и за кратко.

Космическия туризъм в миналото…

Нито Брансън, Безос или Мъск обаче поставят началото на космическия туризъм. Това правят руснаците през далечната 2001 г., когато частната корпорация „Мир“, която отговаря за едноименната орбитална станция търси алтернативни начини за финансиране. Първият ентусиаст е американският бизнесмен Денис Тито.

Сделката е сключена с руснаците, но в същия момент станция „Мир“ започва да се извежда от експлоатация. Тито, заедно с руската компания, прехвърлят пътешествието до новоизградената МКС, като вече посредник е американската Space Adventures. Използва се руския модул „Съюз“ за извеждане до станцията, а цената е 30 млн. долара.

По този начин още седем космически туристи посещават МКС в периода до 2009 г. През 2008 г. цената за удоволствието става 30 млн. долара, а последният ентусиаст плаща 35 млн. долара. Което е добре, предвид факта, че те остават на МКС между 8 и 14 дни. За сравнение, космическият полет на Blue Origin трае едва 10 минути.

На тези инициативи се слага край, след като започва захлаждане в отношенията между САЩ и Русия. След изтеглянето на космическите совалки през 2011 г. модулите „Съюз“ стават основно средство за достъп до МКС. Опитите за възобновяване на партньорството (руски модул с американска агенция) са прекратени през 2015 г., когато британската певица Сара Брайтмън обявява, че се отказва от намерението си. Причината най-вероятно е геополитическа, вследствие на анексирането на Крим от страна на Русия година по-рано.

… и в бъдеще

Надеждите за космически туризъм са възобновяват с инициативите на Брансън, Безос и донякъде Мъск. Последният, планира част от дейността на SpaceX да бъде ориентирана и към тази ниша, а не само към извеждането на товари в орбита и държавни поръчки към МКС. Настоящите инициативи на Blue Origin и Virgin Galactic за съжаление дават само частично изживяване за космически туризъм. То включва полет от няколко минути на границата между Земята и Космоса.

Истинският потенциал се крие в евентуалните полети около Луната. Илон Мъск има такава идея, да използва Starship на SpaceX с тази цел. Дори през 2017 г. обяви, че е получил депозит от двама неназовани богаташи за подобно пътешествие.

Blue Origin и Virgin Galactic са много далеч от осъществяването на такива полети и съответно услуги. Независимо, че първата има подобни амбиции и поглежда активно към Луната. Затова и надпреварата между двете компании е по-скоро такава между егото на техните създатели – милиардерите Ричард Брансън и Джеф Безос. Третият ентусиаст за космическия туризъм Илон Мъск определено подхожда по-прагматично от цялата ситуация към момента. Когато безопасните полети до Луната станат ежедневие, тогава космическият туризъм ще има истински потенциал.

The post Безсмислената космическа надпревара appeared first on TechTrends България.

Действието му напомня много на постепенното „пенсиониране“ на Бил Гейтс и излизането на последния от Microsoft. Разликата е, че легендарния основател на софтуерния гигант направи това след като години наред го защитаваше пред антимонополните органи на САЩ и Европа. На Amazon този дълъг и болезнен процес тепърва предстои. Което е и най-вероятната причина, за Безос да се оттегли, макар и да не я споменава директно.

Преследване на мечтите

В писмото си до служителите, което беше и официално публикувано, Безос дава за причина, че иска да се фокусира върху нови продукти и иновации, които са отвъд Amazon. Изброените активности, които ще продължи да действа са инициативата му за частни космически полети Blue Origin, медийната компания The Washington Post, както и личните му благотворителни фондове Day 1 Fund и Bezos Earth Fund.

„Като председател на борда, ще продължа да бъда ангажиран с Amazon, но ще мога да отделя време и енергия на други активности“, коментира Безос в писмото.

„Като председател на борда, ще продължа да бъда ангажиран с Amazon, но ще мога да отделя време и енергия на други активности“Джеф Безос, Amazon

Неговият пост на главен изпълнителен директор ще заеме Анди Джеси, директорът на ключовият бизнес за облачни услуги AWS. Той е сред основните печеливши дейности на компанията и предвид нарастващата нужда от дигитални ресурси, най-вероятно ще продължи да бъде такава. Назначаването на Джеси подсказва, че бъдещето развитие на Amazon ще бъде все повече насочено към подобни облачни услуги.

„Преди 27 години, когато започнах Amazon, най-честият въпрос, който чувах беше – Какво е това интернет? За щастие, от много време насам не ми се е налагало да правя подобни разяснения“, коментира Безос, подчертавайки ролята на дигиталните и онлайн технологии в момента.

Затишие пред буря

Излизането на Безос от Amazon повтаря до голяма степен модела на Бил Гейтс. Основателят на Microsoft първо отстъпи оперативната дейност на Стив Балмър през 2000 г., докато той се посвети повече на техническият аспект на компанията. Това се случва малко след като Гейтс трябваше да отговаря на изслушвания в Сената на САЩ, свързани с монополно влияние на компанията. Милиардерът все пак запази поста си на председател на борда на директорите в компанията. През 2014 г. той се отказа от него и остана под формата на „съветник“ на Сатя Надела. Едва миналата 2020 г., Гейтс напусна напълно борда на Microsoft.

Джеф Безос ще стане председател на борда в Amazon и ще продължи да играе роля във взимането на стратегически решения. По-важният аспект е, че оперативната дейност и пряката отговорност за технологичния гигант в момента се прехвърля на Анди Джеси. Това ще включва и парирането на потенциални антимонополни разследвания.

САЩ вече откри първите дела срещу технологичните гиганти. Засега за злоупотреба с монопол се разследват Facebook и Google, но подобни действия се очаква да започнат скоро време срещу Amazon и Apple. С други думи, Безос бяга превантивно от компанията и от ситуация, в която да ангажира време и енергия за защитата ѝ. Самият милиардер многократно е признавал, че е въпрос на време, Amazon да попадне на прицела на антимонополните органи в САЩ и по света.

От друга страна притежанието на медийната група на Washington Post може да се използва от Джеф Безос за лобиране за по-меки регулации. Такива все още са в ранен етап на дискусия във Вашингтон, но се очаква през следващите месеци да започне да се оформя по-конкретна посока. Сред по-радикалните идеи са разделянето на бизнеса на четирите големи – Apple, Amazon, Facebook и Google. С други думи – да се разцепят дружествата, за да не може да се предлагат едновременно платформи и услуги в тях.

Пир преди регулация

Регулаторната буря в Amazon предстои, като Джеф Безос слиза от ръководния пост малко преди началото ѝ. В същото време, компанията жъне силен ръст на своята оперативна дейност. Резултатите за 2020 г. са повече от обнадеждаващи. Пандемията засили необходимостта от електронна търговия и облачни услуги.

С което не е изненада, че приходите през цялата 2020 г. нарастват с 37% на годишна база до 386.1 млрд. долара. Нетната печалба се удвоява до 21.3 млрд. долара спрямо 11.6 млрд. долара през 2019 г. Освен онлайн продажбите и повишения интерес към облачни услуги, ръст бележи интернет рекламата, която все още е в графата „Други“ в резултатите. Дигиталният бизнес на Amazon започва да се отплаща, макар и по-голямото потребление на онлайн ресурси, изисква и повече разходи за поддръжка.

The post Джеф Безос слезе от трона преди бурята в Amazon appeared first on TechTrends България.

Поредицата представя много добре как работи политиката, независимо дали е в САЩ или в други демократични държави по земното кълбо. Това е свят изпълнен с нестабилни договорки, поставяне личния интерес на първо място, а обществения на последен, мръсна игра и много, ама много лобизъм. Последното между другото е законно и регулирано от законите на САЩ.

„Къща от карти“ също така перфектно илюстрира едно друго неписано правило в политиката. Всички публични изказвания, събития, изслушвания и други процедури, които са отворени и достъпни за обществената публика, обикновено са шоу. Просто представление, което трябва да покаже това, което хората искат да видят. Истинските решения се взимат на закрити врати, в коридорите или в затънтени кътчета на изискани заведения. Много често те нямат нищо общо с това, което е показано пред обществото.

Интересното е, че това е като универсално правило, наложено от политиците по целия свят. Така се управляват държавите от САЩ, през Европа до Япония. В някои изключения, като в Северна Корея например, шоу дори няма, като там на хората им се показва, не това което искат да видят, а което трябва.

Изслушване като шоу

До голяма степен, подобна игра на „Къща от карти“ се разигра по време на изслушването на изпълнителните директори на четирите големи технологични гиганта Facebook, Google, Apple и Amazon пред антимонополната комисия на Конгреса на САЩ. То се проведе вечерта на 29 юли и продължи близо пет часа и половина.

Началото на изслушването премина в остра атака на политиците на IT компаниите и остави впечатлението, че желанието на американското правителство е да се намеси директно в този оставен на произвола на пазара сектор. Още в уводните си слова, председателят на комисията демократът Дейвид Сисилайн ги описа като „императори на онлайн икономиката“.

Запис от цялото изслушване:

Сред примерите са обвинения в директни токсични практики за „потъпкване“ на конкуренцията, изместване и „задушаване“ на собствени бизнес клиенти с цел превзимане на продажби и крайни потребители, враждебни практики за подбиване на конкурентен бизнес и последващото му придобиване. Списъкът е дълъг и заема повече от половината от дискусията.

В него има и няколко по-абсурдни обвинения, че например Facebook и Google (в лицето на YouTube) цензурират президента на САЩ Доналд Тръмп и консервативни представители, докато дават поле за изява на иранските власти. Както и по-далечните обвинения, че Google не желае да работи по отбранителни проекти, заради протести от страна на своите служители.

По-опитните наблюдатели в Щатите обаче коментираха, че всичко това е просто шоу, което няма да има нищо общо с реалните обсъждания по потенциални регулации. Последните, подобно на култовия сериал от Netflix ще се случат в кулоарите на Конгреса, Сената и Белия дом и ще отнемат години.

Къде е истината? Както обикновено – най-вероятно някъде по средата. Самото изслушване доведе до няколко директни признания на четирите компании по чувствителни за тях теми. Както и демонстрира деликатната позиция на IT гигантите по други такива и натискът на който са подложени от страна на САЩ.

Част от мръсните тайни на компаниите

Независимо, дали е шоу или не, изслушванията постигат една важна цел – да извлекат частични публични признания по теми, които компаниите никога няма да коментират отворено. Това се постига чрез желанието на конгресмените за конкретни отговори, а не за общи приказки, които са характерни при подобни запитвания. Както и с публикуването на редица документи, имейли и жалби, разгледани от антимонополната комисия на Конгреса на САЩ.

Като цяло, ръководителите на компаниите се опитваха да избягват подобен сценарий, но в няколко случая бяха притиснати до стената. Един от тях е на главния изпълнителен директор на Amazon Джеф Безос, който признава с половин уста, че компанията използва данните на своите партньори в онлайн магазина, за взимането на бизнес решения.

„Използвала ли е Amazon данни от компании, които ползват онлайн платформата ви за взимането на бизнес решения“, пита представителката на републиканците Прамила Джайапал по време на изслушването.

„Не мога да гарантирам, че нашата политика в това отношение не е била нарушавана“, отговаря Безос. Впоследствие се опитва да изкара, че не е знаел или поне не знае откъде идват тези обвинения.

Главният изпълнителен директор на Apple Тим Кук попадна под кръстосан огън относно практиките на компанията в определянето на правилата за публикуване на приложения в App Store. В един от цитираните случаи е, когато гигантът от Купертино е изисквал допълнителни комисионни от AirBNB затова, че „помагат в разпространението на коронавируса“. Кук отрече за подобна практика и допълни, че ще разгледа за подобни случаи.

Сундар Пичай от Google трябваше да обяснява за противоречиви практики, при които компанията се възползва от доминиращата си позиция при търсене и онлайн реклама за да предоставя свои услуги на потребителите. В същия момент да потъпква резултатите на своите конкуренти.

Facebook бяха разпитвани освен за политиката за одобряване на съдържание, но и за потенциалното враждебно изкупуване на Instagram с цел премахване на конкуренцията. Включително бяха цитирани служебни имейли, които потвърждават тази теза. Тя се върти в медийното пространство още от сключването на сделката, като до сега не е била потвърждавана официално.

Всички страхове

Лидерите на технологичните гиганти имат може би ултимативния страх да попаднат на прицела на силни регулации, подобно на петролните компании или телекомите в САЩ през XX век. Тогава, властимащите във Вашингтон буквално разделиха на парчета почти монополните играчи. Ситуацията в IT сектора е подобна, но не идентична.

Те имат доминиращо присъствие в определени сегменти, но не и в целия технологичен бизнес. Все пак, влиянието им е голямо, те излязоха сравнително „сухи“ от пандемията и растат като едни от най-големите компании на САЩ в момента.

Затова не е изненада, че Apple, Facebook, Google и Amazon са основните цели на антимонополното разследване в Щатите. Отсъствието на Microsoft може да е изненадващо за някои, но не е неочаквано. Данните, горе-долу изглеждат така за четирите компании на фокус.

Apple, контролира значителна част от услугите и мобилните устройства в САЩ, но няма толкова силно присъствие извън страната. Самата компания стана най-скъпата на база борсова оценка, но реално не доминира в нито един сектор. Единственият сегмент в който има по-голямо влияние са приходите от мобилни платформи. Дори и там се забелязва свиване на разликата между iOS на Apple и Android на Google (74% срещу 26% съответно за първите три месеца на 2020 г.). Затова и въпросите към нея бяха сравнително по-малко по време на изслушването.

Google властва в онлайн търсенето (92% дял) и на пазара на интернет браузъри (65% дял) на глобално ниво. Дотолкова при последните, че дори Microsoft вече ползва тяхната технология за новия си Edge. Интернет гигантът разполага с доминиращата в момента мобилна платформа Android (74% дял), както и заедно с Facebook контролират около 60% от онлайн рекламите в Европа и Северна Америка.

Amazon доминират в електронното пазаруване в САЩ с 49%, следващият им конкурент eBay е с едва 6.6%, като данните са за 2018 г. Покрай пандемията е много възможно, компанията на Джеф Безос да е увеличила този дял. Допълнително, Amazon е лидер по облачни услуги с 32% дял със своята платформа AWS, следвана от Azure на Microsoft с 18% за първите три месеца на 2020 г.

Facebook контролира освен онлайн рекламата, заедно с Google, но и повечето социални мрежи и най-ползвани мобилни приложения. Сред социалните мрежи, компанията има 74% пазарен дял. При свалянията до скоро тя разполагаше с три от петте най-теглени мобилни приложения. От 2020 г. насам, TikTok, а впоследствие покрай пандемията и Zoom изместиха Facebook и нейния Messenger от първите две места.

Къде е Microsoft?

В този ред на мисли, защо компанията основана от Бил Гейтс не беше на изслушването и засега не е обект на антимонополното разследване? От една страна потребителите са свикнали Microsoft да е лошия IT герой. Реално, компанията вече не разполага с доминиращо положение в ключови сегменти.

Облачната ѝ платформа Azure е втора, Office пакета е достъпен на почти всички платформи, включително и в по-достъпна облачна версия с безплатни алтернативи. Internet Explorer освен, че скоро няма да съществува, отдавна не е най-използвания браузър. Единствено Windows продължава да е водеща платформа при компютрите със 78% дял. PC устройствата вече не са единствените за достъп до интернет и дигитални услуги, а самата платформа е сравнително отворена за разработчиците. Microsoft има и доста опит в антимонополни разследвания и действа доста по-внимателно с промените, които прави.

Политическите обрати

В САЩ политическата игра е сравнително опростена, когато става дума за партийните нагласи. Все пак в страната доминират две сили – Републиканската и Демократичната партия. От началото на XXI век все повече прозира разделението, че първата застава повече зад енергийния бизнес и военно-промишления комплекс, докато втората – повече за технологичните гиганти.

Ситуацията рязко се обръща след встъпването в длъжност на президента Доналд Тръмп. Милиардерът постига това донякъде, заради силно популисткото си поведение, но огромна роля изиграват социалните мрежи. Неговият предшественик Барак Обама успя да бетонира втория си мандат чрез силна кампания в Twitter. Сега, Тръмп постигна това много повече чрез Facebook и услугите на Cambridge Analytica.

Това значително охлади отношенията между технологичните гиганти и демократите. Вторите започнаха все по-силно да говорят, че компаниите от IT сектора в САЩ имат прекалено много власт и пазарно влияние. Именно от този лагер се появиха някои от най-силните изказвания за регулирането им, включително и призиви за разцепването им на части.

Републиканците и в частност Тръмп също поеха вълната и идеите за контрола на пазара. Най-яркият пример е указът на президента от 28 май, в който се прехвърля мандат на телеком регулатора (FCC) да създаде правила за онлайн съдържанието, като технологичните гиганти да бъдат приравнени с интернет доставчиците по този показател. Целта на Тръмп е да се намали цензурата на негово и друго републиканско съдържание в социалните мрежи. Настоящата администрация не повдига повече и по-задълбочени въпроси.

По своята същност антимонополното разследване на Конгреса е подкрепено и от двете партии. Но по време на изслушването от 29 юли, си проличаха ясно именно споменатите по-горе разделения. Демократите се концентрираха върху прекомерното влияние в икономиката, пазара и обществото на технологичните гиганти, докато републиканците се фокусираха повече върху контрола върху съдържанието и работата с администрацията.

Регулирай това

Дори, изслушванията да са едно атрактивно шоу за пред широката публика, от тях могат да се изведат някои заключения за потенциални регулации в бъдеще. Ако се предприемат такива, то тяхното налагане ще отнеме години, може би дори десетилетие. Отделно, такива няма да бъдат задвижвани през следващите месеци, не и преди изборите за президент на САЩ, които по график трябва да се проведат през ноември, а новоизбраният държавен глава ще встъпи в длъжност през януари.

По същото време са и частичните избори за Конгрес и Сенат, което допълнително ще въздържи институциите от действия срещу компании. Като цяло, изслушването звучеше много остро към технологичните гиганти, най-вече поради неудобните въпроси, които идваха от демократите. Последните в момента имат крехко мнозинство в Конгреса, но това може да се промени при изборите наесен.

При преизбиране на Доналд Тръмп, ще се запази досегашната политика, за атака към китайски компании като Huawei и TikTok в страната. Както и ще се направят по-силни такива относно контрола на онлайн съдържанието. Другите бизнес аспекти на технологичните компании, най-вероятно ще останат на заден план.

Ако обаче, американците изберат кандидата на демократите – Джо Байдън, нещата може да придобият много по-остър завой. Тогава всички тези критични въпроси от Конгреса ще се стоварят най-вероятно от институциите към компаниите. Това ще бъде допълнително засилено, ако демократите постигнат мнозинства и в изборите при Конгреса и Сената. Последният, който е най-важният елемент от законодателната власт, все още е в ръцете на републиканците.

Естествено никога не се изключва технологичните компании да се споразумеят с демократите. Това може да включва частична регулация, която предпочитат Facebook и Apple или такава про форма, която просто да постави дребни елементи от бизнесите им под някакъв мониторинг.

Макар и далечен, сценарият за разделянето на гигантите и твърдата намеса на САЩ все пак съществува. Неговата реализация обаче ще отнеме години, като предвид обстановката и развитието на китайските конкуренти, може да накара Вашингтон да размислят. Дори и властта в Белия дом и Капитолия да се смени догодина.

The post Играта на „Къща от карти“ за технологичните гиганти appeared first on TechTrends България.

Така вместо една или две, новите цели на главния изпълнителен директор на Facebook са вече пет. Те са доста по-широкообхватни, като не се опират само до лични постижения или до подобряване на дейността на технологичния гигант. Целите вече имат много по-визионерско усещане, но ако погледнем отвъд идеализма, с който Зукърбърг ги описва може да прозрем страховете му за предстоящото десетилетие. Те включват по-силна регулаторна намеса, промяна в бизнес модела на Facebook, потенциален неуспех от налагането на собствената си криптовалута Libra, създаването на устройство, което да наследи смартфоните, като основен компаньон в живота на потребителите.

Затова нека видим какво точно пише той и какво може да стои реално зад тях целите поставени в неговия пост във Facebook.

1. Смяна на поколенията

Първата точка, на която Зукърбърг набляга е смяната в поколенията. Т.нар. милениали, започват да остават на заден план, а светът да бъде движен от родените в първите години на XXI век. Той обрисува редица проблеми като това, че бъдещите поколения ще трябва да се справят с неща, като климатични проблеми, замразени доходи, труднодостъпно образование и намирането на квартира.

Но всъщност смяната на поколенията има много по-тежък и голям ефект върху самата Facebook. Социалната мрежа не е привлекателно място за по-младото поколение, като вече има хроничен отлив от нея от тийнейджъри, особено в САЩ. Зукърбърг директно признава, че „Facebook е компания на милиениалите и отговрят на техните проблеми и нужди“. Оттук той иска да се обърне повече към следващото поколение (познато като Z). Идеята не е просто филантропска, а чисто в стремеж, неговите приложения да не изгубят позиции.

Технологичният гигант успя да доминира в областта на социалните мрежи, като в рамките на десетилетието придоби някои от най-популярните изгряващи мобилни приложения. Примери са Instagram и WhatsApp. Сега, тийнейджърите се ориентират към други, като например китайския Tik Tok. Ориентацията към младите поколения е жизнено важен аспект в дългосрочното оцеляване на Facebook. Неслучайно, Зукърбърг поставя тази цел на първо място.

2. Нова и по-лична социална мрежа

Тази идея не е нова, като е в основата на целите на главния изпълнителен директор на Facebook още от началото на 2019 г. Всъщност, цялата изминала година премина покрай поставянето на основите на потенциалната пълна трансформация на социалната мрежа. Посоката, зададена от Зукърбърг, е в разделяне на дигиталното социално пространство на две части – по-лична (домашния хол) и по-отворена (градския площад). Акцентът е повече на първата, като тя ще бъде движена най-вече от различните чат приложения, които Facebook притежава – Messenger, чат-функциите на WhatsApp и Instagram.

Тази промяна е вследствие на големите скандали с изтичането на личните данни на милиони потребители и ползването на таргетирани реклами, групи и други инструменти за победата на Доналд Тръмп на президентските избори в САЩ през 2016 г. Тогава, компанията за дигитален маркетинг Cambridge Analytica се възползва максимално от възможностите на Facebook, за да изгради подтикне общественото мнение в желана от тях посока. Разкритията на целия този процес, доведоха до различни разследвания и призиви за регулации не само в САЩ, но и в други части на света.

3. Децентрализирана възможност

Осъществяването на този преход от отворена към по-затворена комуникация означава пълна трансформация на настоящия бизнес модел на Facebook. Тя е загатната по-подробно в следващата цел на Зукърбърг, която също е с доста широка формулировка – децентрализираната възможност. Според изпълнителният директор на социалната мрежа тя се изразява в това, че новите технологии позволяват на все по-малки бизнеси до различни иновативни услуги.

Зукърбърг подчертава, че фокусът на Facebook в момента попада върху това да предостави платежни и други инструменти, които доскоро са били само в ръцете на големите корпорации. Примерите са главно за продажба на продукти и услуги през мобилните приложения на компанията, като Messenger и WhatsApp, както и през Instagram. Това, като цяло е и планът на компанията за трансформиране на бизнес модела от продажба на лични данни и потребителска маса на компании, в по-директна комуникация и продажби.

Децентрализираните системи имат много по-широко значение и терминът се ползва повече в сферата на peer-to-peer комуникацията и трансферите (P2P), на които се основава и блокчейн технологиите. Зукърбърг не споменава и дума за криптовалути, но децентрализираният подход при разплащателните системи се асоцира основно с тях. Усилията на Facebook да пусне собствена такава чрез Libra удря на камък, като позицията на двата основни пазара – САЩ и Европа – е, че тя трябва да отговори на стриктните регулации преди да може да се ползва на тяхна територия.

След индиректна заплаха от щатски сенатори, основните партньори на Libra при дигиталните разплащания, като PayPal, eBay, Mastercard, Stripe и Visa се оттеглиха от инициативата. Facebook ще се опита все пак да пусне пилотно криптовалутата, като ще търси начини да отговори на притесненията на различните правителства от двете страни на Атлантическия океан.

4. Следващата компютърна платформа

Зукърбърг потвърждава тезата на доста експерти, че скоро ще дойде залеза на смартфоните като основна платформа за комуникация и колаборация. Той дава пример, че всяко десетилетие е белязано с по едно такова. 90-те години на XX век са на персоналния компютър, първото десетилетие на XXI век са облачните решения. Последните десет години пък се паднаха на смартфоните да поемат тази роля.

Основателят на Facebook прогнозира, че следващия период ще бъде превзет от системите за виртуална и добавена реалност (VR и AR). Компанията от няколко години работи силно в тези области, след като придоби разработчикът на VR очилата Oculus Rift. През 2019 г. Facebook обяви, че работи върху своя алтернатива на социалната мрежа – Horizon, която ще се пренесе в изцяло виртуална среда.

Опасенията на Зукърбърг са повече в посока, че тези технологии се развиват все още бавно и съществуват редица предизвикателства пред тях. В същото време предлагат огромни и нови възможности за развитие на услугите и процесите, както на потребителите, така и на бизнеса. Facebook изгради по-голямата част от успеха си именно на бума на смартфони, като разви или придоби водещите приложения за тях.

5. Регулации, но с други думи и действия

Общото между Марк Зукърбърг и основателят на Amazon Джеф Безос е, че вече и двамата сънуват кошмари от по-стриктен държавен контрол върху технологичните гиганти. До последните едва-две години, секторът оставаше в периферията на полезрението на политиците в САЩ и само по някои параграфи привличаше вниманието на тези в Европа. Скандалът с Cambridge Analytica постави не само Facebook на прицел на властимащите във Вашингтон и Брюксел, но и целия IT бранш.

Призивите за по-стриктни регулации и дори за директно разцепване на някои от доминиращите гиганти, като Facebook, Amazon, Google и Apple, стават все по-силни и явни. Както и усилията на европейските държави да облагат със специални дигитални данъци, същите тези международните IT компании. Последните се опитват да избегнат този „трагичен“ за тях сценарий на всяка цена.

Зукърбърг засяга темата по деликатен начин, като говори повече за „нови форми на управление“. Според него, има два начина за справяне със ситуацията. Първият е за директна държавна намеса и регулации. Последните обаче трябва да са само под формата на ясни правила, които да обхващат само определени, деликатни сфери. Като например, зловредо или политическо съдържание, лични данни и преносът на последните. Преведено на нормален език, това означава, че всякаква форма на по-стриктен контрол ще бъде тежко приет от Facebook и Зукърбърг.

Самият милиардер, споделя, че по-практичният начин за справяне със ситуацията е, като се подобри формата на управление на самите компании и начините на комуникация между тях и правителствата. За Facebook, Зукърбърг дава пример с Надзорния съвет, който е създаден да наблюдава действията и процесите на социалната мрежа, дали не нарушават моралните и законови рамки.

Той смята, че решението за държавна намеса ще бъде неизбежно през новото десетилетие, но се надява то да бъде минимално. При налагане на по-стриктни регулации, те могат да видоизменят напълно пазара и да премахнат статуса на Facebook, като един от малкото непоклатими технологични гиганти.

Петте цели или теми, които Зукърбърг поставя в началото на новото десетилетие, наистина ще бележат развитието на неговата компания. Но, някои от тях могат да променят и целия сектор. Те съчетават в себе си и всички страхове, които главният изпълнителен директор на Facebook изпитва за този нов период.

The post Всички страхове на Марк Зукърбърг appeared first on TechTrends България.