• А1 и Центърът за безопасен интернет стартират нов сезон на обученията по онлайн грамотност.
• Вълнуваща 3D escape игра постая учениците в реални дигитални ситуации.
• Учителите могат да се регистрират безплатно в обучителен уебинар със своите класове и да участват за награди.

А1 България и Центърът за безопасен интернет (част от Асоциация Родители) дават старт на новия сезон на програмата за безопасното поведение онлайн. Тази година инициативата се развива в нов, още по-ангажиращ формат – 3D escape игра „По-добри онлайн“.

Играта е създадена специално за часовете по дигитална грамотност и безопасност. Учениците попадат в интерактивни ситуации от реалния дигитален свят, а учителите работят по методология, която стимулира дискусия, критично мислене и осъзнат избор. Така младите хора могат да изпробват своята отговорност и реакции в контролирана среда, докато се забавляват.

„В А1 вярваме, че технологиите трябва да служат на хората. С инициативи като „По-добри онлайн“ помагаме на децата и младежите да се възползват от възможностите на дигиталния свят по безопасен и отговорен начин,“ допълва Илияна Захариева, директор „Корпоративни комуникации“ в А1 България.

„Нашата мисия е децата да се чувстват сигурни и уверени онлайн. Сега чрез игра им даваме възможност не просто да чуят за рисковете, а да ги преживеят в безопасна, контролирана среда в училище и да научат как да реагират адекватно,“ споделя Яна Алексиева, изпълнителен директор на Центъра за безопасен интернет.

Играта е адаптирана за ученици от 5.–7. клас и от 8.–12. клас и е подходяща за часовете на класа или по информационни технологии. Темите включват онлайн тормоз, общуване с непознати, групов натиск и лична отговорност. След игровата част следват дискусия и упражнения, които помагат на децата да формулират собствени правила за уважение и безопасност онлайн.

Участието е напълно безплатно, но изисква предварителна регистрация чрез специалната онлайн форма. За учителите е предвиден уебинар на 31 октомври от 15:00 часа, по време на който експертите на Центъра ще представят методологията и ще дадат насоки за прилагането ѝ в час.

Най-активните учители и училища могат да се състезават за технологични награди – победителите ще бъдат обявени в края на първия учебен срок.

С партньорства като това с Центъра за безопасен интернет, А1 продължава да инвестира в създаването на по-достъпна, отговорна и безопасна онлайн среда. Ежегодните инициативи, които помагат на децата да се чувстват уверени и защитени онлайн, са важна част от дългосрочната ангажираност на компанията към по-образовано дигитално поколение.

Повече информация, правилата за участие и формата за регистрация са достъпни на страницата на програмата в сайта на Центъра.

Съдържание от „А1 България“

The post „По-добри онлайн“: нова интерактивна игра учи децата на безопасност в интернет appeared first on TechTrends България.

Което се показа ясно във финала на най-голямото ученическо състезание по роботика „Роботика за България“, организирано от SAP Labs България и Фондация „Работилница за граждански инициативи“ (ФРГИ). Той се проведе през юни в новата сграда на развойното звено на германския гигант. Репортажът, който направих за OFFNews, ме вдъхнови да го споделя и тук в TechTrends.

Десетки маси, осеяни с нарисувани на ръка транспаранти, изпълнени с блокчета LEGO, десертчета за хапване набързо и безброй други неща. На всяка от масите централно място заемат три предмета – необичайно LEGO творение на колела, чудато състезателно трасе и лаптоп. Между тях „жужат“ цял рояк от деца, които спонтанно викат, смеят се и тичат между масите.

Зад целия този привиден хаос обаче има строга организация. На всяка маса, блокчетата LEGO са внимателно сортирани по вид и дори по цвят. Децата, пристигнали специално за повода от различни точки на страната, са групирани по отбори, всеки със собствена тениска, някои дори с лога. Когато се правят промени по роботите или се програмира на лаптопа, около съответната маса настава тишина и всички съотборници са се концентрирали върху задачата. В момента, в който LEGO творение тръгва по официалното състезателно трасе, се формират агитки като на истински стадион и като на всяко дерби – хубавите места за гледане се запълват за секунди.

Учителите и менторите на децата се опитват на моменти да вкарат малко дисциплина. Емоциите доста често надделяват и понякога дори възрастните се включват в експресивните реакции на учениците при тази LEGO надпревара.

В началото бе First LEGO League

Инициативата започва през 2015 г., когато се провежда първото издание, а след това състезанието се превръща в ежегодно. Идеята се ражда след като спира българският формат на First LEGO League, поради загуба на лиценза. Това е състезание за деца, които, насърчавани от възрастни ментори, създават LEGO роботи посредством SPIKE Prime комплекта на датския конструктор. Учениците ги програмират със специално приложение и след това ги пускат на мисии по различни трасета.

„SAP Labs България участваше с ментори във First LEGO League (FLL) преди 2015 г. и отборите обикновено бяха едни от най-силните“, коментира Моника Ковачка-Димитрова, старши проектен мениджър в SAP Labs България и организатор на „Роботика за България“. „Със закриването на лигата в страната тогава, беше повдигнат въпросът как може да се продължи формата“, обяснява тя.

Затова „Роботика за България“ взима правилата на FLL и основния LEGO програмируем модул EV3, а по-късно и Spike Prime, с които се строят роботите. Всеки отбор е съставен от ученици на възраст от 10 до 16 години, които са водени от свой учител ментор. Те работят за изпълнението на различни мисии с робот, създаден от тях в рамките на една учебна година. Устройството трябва да е напълно автономно и предварително програмирано – не само да се движи и маневрира по състезателното поле, но да взима, пренася и оставя различни предмети на определени за това места, както и да изпълнява допълнителни задачи.

„Има все повече мисии с роботите, които изискват да се пренасят неща по полето и да се поставят по определен начин, затова те трябва да са маневрени, стабилни и прецизни“, коментира Виктория Габровска, бивш участник и настоящ съдия в програмата.

Адаптация за по-голяма достъпност

Спирането на FLL отваря нова възможност, защото според Ковачка-Димитрова това състезание до голяма степен е било „елитарно“, поради високата цена на LEGO комплектите и допълнителните компоненти, които не са по джоба на всяко училище. SAP Labs България заедно с ФРГИ решават, че могат да адаптират FLL формата и той да стане по-достъпен за родните ученици. Те осигуряват и предоставят комплектите на менторите и отборите, и заедно организират цялото състезание.

„В „Роботика за България“, много от допълнителните части, особено от трасетата, са направени от подръчни материали“, разказва Ковачка-Димитрова от SAP Labs България. Тя дори си спомня как за едно от изданията един от отборите е изял за десетина минути кутия от сладолед, за да могат да ползват опаковката за терена. „Много е важна ролята на учителите, защото те имат най-пряк контакт с децата и съответно най-лесно могат да формират отбори“, коментира още тя.

Чрез учителите, които стават ментори, се постига доста широк обхват на състезанието. За девет години постиженията на „Роботика за България“ са забележителни. Досега са взели участие над 2800 ученици от цялата страна, като са обхванати 55 населени места, над 110 училища и учебни центрове, ангажирани са над 270 учители и има над 70 регистрирани отбора. В събитието се включват над 30 доброволци, сред които служители на SAP Labs България и бивши участници. На последното издание участват почти всички регистрирани отбори, като 36 от тях достигат до финала.

„Ние подбираме и одобряваме менторите и училищата в програмата, като взимаме предвид различни демографски и статистически данни, за да даваме възможност на различни по профил ученици“, коментира Илияна Николова, изпълнителен директор на Фондация „Работилница за граждански инициативи“ (ФРГИ).

Неправителствената организация обхваща цялата административна работа по осъществяването на програмата „Роботика за България“. Това включва връзката с менторите и отборите, подбора на учители и съпътстващата административна дейност, организирането на транспорта и нощувки за децата, които са от най-далечните краища на страната и др. Според Николова инициативата е огромен проект, който си заслужава всички усилия. Доказват го увеличаващият се брой доброволци, отбори и ментори, както и участници, които идват от цялата страна.

„Успяваме да привлечем ученици от всякакви населени места – дори и по-малки, както и деца от малцинствени групи и така показваме, че роботиката не е само за отличници в точните науки или за привилегировани училища“, допълва Николова.

През 2023 г.  First Lego League лицензът се завърна в България и вече някои от най-добрите отбори, подготвени в програмата “Роботика за България”, се състезаваха и в международния формат тази година. Двете състезания имат добра кооперация и докато “Роботика за България” ще остане в своя формат на инкубатор на нови отбори, обучител на нови ментори, с цел достигане дори до най-малките населени места, официалният формат на FLL дава възможност на отбори за изява извън страната.

Преживяване и приключение, не само състезание

Състезателната част дава истински заряд, който дори може да не се види в най-нажежените спортни събития. Но цялото преживяване е това, което движи не само децата, но и самите ментори, доброволци и организатори да продължават с новите издания.

„Децата не разбират кое е най-правилното, когато само им се каже – те първо трябва да го преживеят и усетят“, коментира Венелин Николов, учител по роботика и информационни технологии в „ОУ Васил Левски“ в Разград. Той е сред първите ментори и води едни от първите отбори в „Роботика за България“ още от старта на програмата през 2015 г.

„Когато децата дойдат на състезанието, преживеят и усетят тръпката, те виждат смисъла в него и после подхождат с още по-голям ентусиазъм за следващото издание“, допълва Николов.

Силните емоции и впечатления мотивират не само децата, но и всички останали. Менторите също участват на доброволен принцип, водени от постигнатите резултати, успехи и удовлетворение.

Добавената стойност на „Роботика за България“

Първоначалното очакване, че в едно състезание по роботика акцентът ще е върху технологиите, се оказва несъвсем точно. Те са крайният продукт, но по-полезните и важни неща, които децата извличат, са съвсем различни. Работа в екип и отбор, да можеш да се довериш на останалите съотборници, да можеш да създадеш проект, който да презентираш, и всякакви други меки умения, които се развиват в процеса на участие, се оказват далеч по-ценни за учениците.

„Първо ме привлече идеята да се науча да конструирам и програмирам робот, но после осъзнах, че това, което ме задържа в състезанието, е отборната игра – да си помагаме и взаимно да се допълваме като профил и умения“, споделя Виктория Габровска. Тя е участвала на четири състезания „Роботика за България“, включително на първото през 2015 г. с нейния отбор „CyberBuilders“ към ПГ „Найден Геров“ от град Лом. В момента е студент в УНСС в специалност „Бизнес информатика и комуникации“ и продължава да е част от инициативата в ролята си на съдия. Подобно на доста от участниците в състезанието през годините, тя продължава да е част от него.

„Тук водеща е екипната работа и най-важното е егото да мине на заден план, което в детска възраст е много трудно и това е всъщност работата на менторите“, подчертава учителят и ментор Венелин Николов. „Най-важното, което участниците научават в „Роботика за България“, е, че те зависят един от друг“.

„Не само сплотяването и формирането на екип допринася за израстването на децата, които участват в програмата. Те развиват и редица меки умения, а това допълва програмата на настоящата образователна система в страната“, пояснява Илияна Николова от ФРГИ. „Децата развиват своите презентационни способности, които впоследствие много от участниците са приложили успешно например по време на своите кандидатстудентски изпити години след приключване на участието им в състезанието“, допълва Моника Ковачка-Димитрова от SAP Labs България.

Другото умение, което развиват учениците, е аналитичното мислене. Например установяват, че ако роботът е с пълна батерия, върши задачите по един начин, а когато е с по-изтощена – по друг. И ако нещата не вървят както трябва, по пътя на логиката търсят причината.

„Изисква се добро планиране на задачите и тяхната последователност, в зависимост от състоянието на робота“, обяснява менторът Венелин Николов.

Желание за развитие

Силните емоции и впечатления по време на финалното състезание променят нагласите на децата. Вниманието им се насочва към ролята и приложението на технологиите и интересът им към тях се засилва, при това по един позитивен и полезен начин.

„Покрай състезанията децата израстват като личности – започват да преследват различни цели и като цяло търсят реализация в ИТ сектора“, споделя Моника Ковачка-Димитрова от SAP Labs България.

Докато „Роботика за България“ променя житейските нагласи на децата, организаторите обмислят как да разширят допълнително формата на програмата. Това може да се случи чрез създаването на регионални издания, които да заместят предварителната „пресявка“ на отборите.

Наградите са разпределени, емоциите споделени. Краят на настоящото издание на „Роботика за България“ дава началото на следващото, което ще е и юбилейно десето поред. Инициативата развива желанието, уменията и любопитството на децата и тийнейджърите, а проследяването ѝ на живо създава и пориви на автора да се върне към LEGO конструкторите.

The post Как SAP Labs създава преживяването „Роботика за България“ appeared first on TechTrends България.

Този успех, кара компанията-майка да се опита да се възползва максимално от повишения интерес. Roblox обяви, ще излезе на фондовите пазари, в първично-публично предлагане за 1 млрд. долара. Дружеството вече е подало документите във финансовия регулатор на САЩ (SEC), в които разкрива и някои детайли относно оперативната си дейност.

Новата информация е също толкова любопитна, както и самата история на Roblox. Причината е, че първата ѝ версия излиза през далечната 2006 г., но остава до голяма степен незабелязана, до към 2017 г., когато няколко нейни вариации започват да набират сила. COVID-19 пандемията засили тенденцията от 2019 г., според която Roblox започва постепенно да измества Fortnite от сърцата на децата и тийнейджърите.

Какво е Roblox

Ако трябва да бъдем точни, тя не е точно едно заглавие. Това е платформа, която позволява потребителите да създават собствени игри, с отделни правила, визия и тн. Най-близкият ѝ аналог и директен конкурент е Minecraft. Като двете разчитат много силно на изграденото от самите потребители съдържание, отворени светове и елемента на изследването им.

Те се появяват и почти по едно и също време. Първата версия на Roblox излиза през 2006 г., а на Minecraft – през 2009 г. Разликите им са значителни, най-малкото в бизнес модела. Minecraft (вече собственост на Microsoft) използва хибриден модел, потребителите плащат еднократна сума за достъп до играта, но от 2017 г. са добавени и микротрансакции – тоест продажба на виртуални предмети и възможности. Roblox е изцяло безплатна за достъп, но ако искате да отключите пълния ѝ потенциал, ще трябва да платите месечен абонамент.

За разликите и приликите между двете може да изпишем цял отделен материал, затова няма да се спираме повече на тях. Освен бизнес модела, другата голяма такава е, че Minecraft привлича сравнително бързо интереса на потребителите. Докато Roblox не успява да направи това за повече от десетилетие. Платформата е отписвана многократно от гейм анализаторите, но сега буквално се завръща от „гробището“.

Всичко се променя през януари 2017 г. Тогава, 20-годишният студент Алекс Балфанз от университетът Дюк в Северна Каролина използва платформата за играта Jailbreak. Това е първото заглавие в рамките на Roblox, което привлича масовия интерес. До август 2020 г., то е играно над 4 млрд. пъти и продължава да е най-популярното в рамките на платформата. Покрай него окото хващат още няколко, като Welcome to Bloxburg и Adopt me!.

Настоящият успех

Крайният резултат е повече от красноречив. През 2019 г. Roblox има среднодневни потребители от 17.6 млн., като през настоящата те се удвояват само през деветмесечието до 31.1 млн. Основна роля за този ръст играе пандемията. На платформата, геймърите прекарват общо 22.2 млрд. часа през периода януари-септември 2020 г.

В общи линии, Roblox има ръст от 47% на дневните потребители между 2018 и 2019 г. и удвояване през настоящата. Ситуацията става сходна и при приходите. Тя се увеличава с 56% между 2018 и 2019 г. до 488.2 млн. долара. През деветмесечието на 2020 г. тя скача с 68% до 588.7 млн. спрямо 349.9 млн. долара за същия период през предходната година.

Високият риск

Дотук, светът на Roblox изглежда повече от розов. До момента, в който не видим какво става с печалбата или липсата на такава. Компанията се оказва с дълга история на загуба. По-притеснителното е, че в момента на пандемията, повишеният интерес и приходи, Roblox драстично увеличава негативния си резултат.

През 2018 г. е отчетена загуба от 97.2 млн. долара, като през 2019 г. е понижена до 86 млн. долара. Но през деветмесечието на 2020 г. тя скача до 203.2 млн. долара. Това е почти петорно увеличение спрямо същия период на предходната година и повече от двойно за цялата 2019 г.

Лошите новини не спират само с това. В документите към SEC, Roblox откровено споделят, че увеличението на приходите не означават автоматично, че ще излязат скоро на печалба. Още по-лошото е, че компанията може изобщо да не отчете такава в бъдеще. Другите рискове, които се посочват са, че Roblox е силно зависима от външни фактори, като сезонност и поддържане на безопасна среда за децата, които са основните ѝ потребители.

С други думи, компанията няма работещ бизнес модел, който да я изведе на печалба. Самата тя гори много пари, за да поддържа по-безопасно общество в рамките на игрите, под нейната шапка. Обръщането към борсите е с цел да се осигури допълнителен капитал, който да ѝ спечели повече време. Което означава, че е много вероятно акциите ѝ доста бързо да се понижат, особено след публикуването на първите няколко финансови отчета.

Новите акционери също така ще засилят натиска за промяната на бизнес модела, така че да изкарат компанията на печалба в обозримо бъдеще. Разликата между Uber, Lyft и Roblox е, че първите две имат планове как да излязат на печалба, докато последната – не.

Затова, не използвахме в началото сравнението с митологичното същество Феникс, което се преражда от пепелта. Просто, защото Roblox има голям шанс да изгори малко след като излезе на финансовите пазари и да оцелява. Подобно на друг такъв временен гейм хит – Zynga.

The post Roblox – от забвение, до гейм хит и по пътя към финансовите пазари appeared first on TechTrends България.

Тя е направила доклад с данни от 60 000 семейства от САЩ, Великобритания и Испания. Анализът е за срок от февруари 2019 г. до април 2020 г., като показва и как коронавирусът се е отразил на потреблението на социални мрежи и онлайн забавление за децата и тийнейдържите на възраст от 4 г. до 15 г.

Битката за внимание на онлайн видеото

Една от най-активните категории при децата очаквано е гледането на видео в интернет. Те гледат двойно повече видео клипове спрямо преди четири години. Преобладаващата част от децата предпочитат да използват оригиналното приложение на YouTube, докато YouTube Kids има едва 7% дял в САЩ, 10% във Великобритания и дори не попада в статистиката в Испания.

На второ място по популярност е Netflix с 33% дял при децата в САЩ (спрямо 69% за YouTube). Във Великобритания Netflix е гледан от 29% от децата (74% за YouTube) и 28% в Испания (88% за YouTube).

Но докато YouTube доминира като дял, то платформата започва да отчита спад на дневното потребление в тази възрастова група. Американските деца прекарват средно 86 минути на ден в гледане на клипове в YouTube – с 2 минути по-малко спрямо 2019 г. Приблизително с по 2-3 минути по-малко е дневното гледане на видео и в другите държави. Изключение прави коронавирусът и периодът на ограничителните мерки. Тогава потреблението скача до 99 минути на ден.

Но докато всичко изглежда добре за YouTube, данните показват, че има една основна причина видеоплатформата да отчита спад на прекараното време – TikTok. До февруари 2020 г. ръстът на китайското приложение е 116% като достига 82 минути в СЩ, 69 мин. във Великобритания и 60 мин. в Испания. За сега потреблението е доста по-ниско – под 20% средно в трите държави.

Тенденцията обаче е видима – TikTok трупа популярност, при това бързо. Това ще бъде от полза са платформата, ако тя иска да се позиционира като мястото на младите. Възрастовата група не е подходяща за повечето рекламодатели, но ще се хареса много на инвеститорите. Тя ще е приемана като знак, че TikTok е предпочитаният тип онлайн платформа от младите в момента, което ще привлече и другите възрастови групи.

TikTok вече е на второ място и при социалните мрежи, веднага след Instagram и в трите държави. Платформата измества Snapchat до третата позиция. Facebook остава чак на четвърто място.

В интервю за CNET директорът на международните партньорства за съдържание на TikTok Браян Тоенсън коментира, че компанията вече има идея как да продължи да привлича потребители. Това ще стане чрез създаване и предлагане на разнообразно съдържание, включително спорт, готвене, домашни съвети, мода, разкрасяване и др. Следващата стъпка ще е стрийминг на живо. Образователното съдържание ще има основна роля в битката срещу големите платформи, казва още Тоенсън.

Образование и игри

Проучването проверява и интереса на децата към игрите и онлайн обучението. Очаквано, игрите се радват на доста голяма популярност – средно по 81 мин. на ден само за Roblox в САЩ. Това е с 20 мин. повече спрямо което и да е друго гейм заглавие. На второ място е Minecraft – като това важи и за Великобритания. Испанските деца имат по-различни интереси – Brawl Stars и Crush Royale.

При образователните приложения е малко по-различно. Победител е Google Classroom, но като цяло там няма особен ръст на потреблението. Едва с ограниченията заради Covid-19 има рязък скок в използването на такива приложения, като очакванията са, че потреблението ще остане високо и след края на ограничителните мерки.

Според Qustodio „светът няма да се върне към ситуацията преди Covid-19”, а вирусът просто е ускорил процеси, които така или иначе се случват – дигиталните устройства и услуги завземат все повече елементи от ежедневието и времето, прекарано пред екраните, ще продължи да се увеличава за всички, особено за децата и тийнейджърите.

Компанията изчислява, че вече има около 25 млрд. свързани с интернет устрйства по целия свят. Дигиталните услуги са неизбежното бъдеще, но търсенето на баланс между прекараното пред екраните време и дейности във физическия свят тепърва ще бъде тема на все повече дебати и спорове. Докато те текат, изглежда, че TikTok ще продължи да превзема сегмента на социалните мрежи и онлайн видеото.

The post TikTok се превръща в новия крал на онлайн видеото за тийнейджърите appeared first on TechTrends България.

Как Melexis избра България за развиване на своята дейност?

Нашата група от компании присъства на българския пазар вече повече от 25 години – от 1994 г. насам. Което е почти веднага след политическите промени, през които преминава страната в края на миналия век. Официално Melexis открива своето производство и развоен център през 2000 г. Причината, да изберем България е, че в Източна Европа има набор от възможности в сферата на разработване на полупроводници. Освен вашата страна, такива компетенции има в бившата Източна Германия, където ние започнахме да развиваме подобни звена.

България има доказани отлични възможности в сферата на полупроводниците, които са наследство от стария режим – заводът в Ботевград, както и Централният институт за изчислителна техника (ЦИИТ) в София. Покрай тях са развитие много добри и опитни инженери в областта на микроелектрониката, което за Melexis се оказва важен фактор при избирането на страната за собствено звено. Като търсехме компетенции, не само за производството, но и за разработването на различни компоненти. Възможностите за инженерен дизайн дори бяха на първо място.

В началото, искахме да пренесем и част от производството в България, но това се случи на по-късен етап. Затова началната дейност на Melexis в страната беше фокусирана основно около дизайна и разработването на компонентите, които все още са ключови за местното ни звено. В България разполагаме с голям развоен екип, който в момента съставлява около половината от настоящия ни персонал. В началото беше по-лесно да намерим достатъчно подготвени кадри, като сега вече този процес е малко по-предизвикателен.

Какви са плановете ви за развитие на българското звено на Melexis?

Откакто започнахме нашата дейност тук, се опитваме да привлечем най-добрите експерти, особено в сферата на магнитните и температурни сензори. Плановете ни са да продължим да развиваме тези компетенции, защото те са силата на българското звено. Технологиите, които идват от София се използват най-силно в автомобилната индустрия, но и в други сектори. Важността на България за Melexis означава, че ще продължим с нашите инвестиции тук.

Те няма да се ограничат само до увеличаване на персонала, като ние вече изграждаме втора, доста по-голяма сграда, в която да продължим да растем. Настоящата, в която се помещаваме, вече ни е тясна за обемите от работа, които извършваме и хората, които сме наели. Тя ни ограничава растежа, както при развойния екип, така и при производството, което имаме тук.

„Новата сграда ще ни позволи да увеличим едновременно производството и изследователската си дейност“ Франсоаз Шомбар, Melexis

Новата сграда ще ни позволи да увеличим едновременно производството и изследователската си дейност. Нашият производствен капацитет ще скочи тройно, когато тя бъде завършена.

Успоредно с това ни предостави повече пространство, за да мащабираме дейността си, но и да подобрим условията на целия ни персонал. Да създадем една по-качествена и удобна за всички среда, независимо от позицията, на която се намират.

„За период от пет-шест години, който стартира през 2018 г., планираме да инвестираме 75 млн. евро“ Франсоаз Шомбар, Melexis

За период от пет-шест години, който стартира през 2018 г., планираме да инвестираме 75 млн. евро, в които влиза изграждането и оборудването ѝ, както и наемането на допълнителни служители. Ще завършим новата сграда или в края на 2020 или в началото на 2021 г., а нейното запълване ще става поетапно.

Това означава ли, че ще удвоите или утроите настоящия си персонал?

Когато открихме софийското звено на Melexis през 2000 г. започнахме с 50 души, а сега сме близо десет пъти повече. Настоящият персонал е над 450 служителя, разпределени почти по равно в развойна и производствена дейност. Определено ще разширяваме екипа си, но как и с какви темпове точно, ще зависи от развитието на пазара и от наличието на квалифицирани кадри.

Тоест, най-големият проблем в България за вас е намирането на квалифицирани кадри?

Не е най-големият проблем, тъй като всички технологични компании изпитват подобен дефицит, независимо, къде се намират по света. Причината е, че все още малко деца избират точните науки (STEM образование) като основна насока за развитие. България има добро наследство в тази сфера и се надяваме, че ще има добри млади и завършили специалисти, с които да попълним екипа си.

„България има добро наследство в STEM обучението и се надяваме, че ще има добри млади и завършили специалисти“ Франсоаз Шомбар, Melexis

Melexis разполага с конкретна програма насочена специално към привличането на подобни кадри. Разполагаме с летни стажове, програма за наскоро завършили, набиране на младши специалисти и други. Така, успяваме да изберем добри инженери, които да надградят стойността, която произвеждаме в България. Те са ориентирани за настоящи студенти, както и завършващи технически специалности в степен бакалавър или магистър.

Споменахте, че малко деца избират образование в STEM сферата, на какво се дължи тази тенденция?

Децата просто не виждат реалната полза от STEM образованието и какво то допринася за света. Училищата в момента не могат да представят връзката между точните науки и всичките ползи, които изпитваме от тях. Вече има усилия в тази посока от самите образователни институции.

В Melexis също имаме инициативи, в които показваме на децата на служителите, какво се прави в нашите звена и как тези продукти намират предназначение в нашето ежедневие. Защото не всеки има представа каква е ролята на инженера или програмиста в реалния живот, тъй като тяхната работа не винаги остава напълно оценена.

„Училищата в момента не могат да представят връзката между точните науки и всичките ползи, които изпитваме от тях“ Франсоаз Шомбар, Melexis

Това важи в пъти повече и за момичетата, защото има напълно погрешен стереотип, че STEM образованието и професиите са само за момчета. В Източна Европа ситуацията е доста различна, спрямо Западна, като съотношението между половете е много по-балансирано. В Белгия например само между 10 и 15% от момичетата избират STEM за свое кариерно развитие, докато в България е над 25%.

Как може да преодолеем този проблем?

Тази тенденция по-малко ученици да се ориентират към STEM не е ограничена само до България, а се наблюдава по целия свят. Винаги има някакви регионални различия, като дори вашата страна е с една идея в по-добра ситуация от държавите на Запад. Голям фактор за това играе различната история на всяка нация. Във всички случаи това трябва да се промени, защото бъдещият свят е технологичен. Което прави живота на всеки един от нас по-интересен, особено ако се развиваме в сферата на иновациите.

Много важно е да се покаже на децата, че те могат да правят много интересни неща, ако изберат да учат STEM. Същото трябва да знаят и самите родителите. Кариерите ориентирани около STEM ще са най-динамични и разнообразни не само сега, но и в бъдеще. Защо? Защото технологиите ни помагат да разрешим най-големите проблеми, пред които е изправен света. Климатични промени, социално-икономически, киберсигурност и др. Всички те ще изискват специалисти от различни области да работят заедно, за да се справят с тях.

„Все още STEM обучението се разглежда само като част от индустрията – като суха и скучна материя, което не е така“ Франсоаз Шомбар, Melexis

Все още STEM обучението се разглежда само като част от индустрията – като суха и скучна материя. Което не е така.

Ако сте лекар през живота си на колко души можете да помогнете? Около 10 хил. в рамките на цялата си кариера. Но ако станете инженер – по микроелектроника, софтуерен и тн., като станете част от екип по роботика и направите роботизирана протеза, можете да помогнете на милиони по света.

Важно е да има лекари, със сигурност, но подобни примери могат да привлекат вниманието не само на децата, но и по-конкретно на момичетата. Изследванията показват, че жените се интересуват много повече от неща, в които те могат да видят крайните резултати за благополучието на хората.

Като цяло дамите са много по-емпатични от мъжете. Това показва статистиката, но естествено, че има изключения. Как точно момчетата и момичетата възприемат ползата от технологиите варира в различните държави. В развиващите се страни, за някои жени, като Индия например, STEM е път към икономическа независимост и изход от бедността.

„Поемането към технологичното познание ще ни помогне да направим живота по-добър и нашата задача е да можем да убедим децата и родителите в това“ Франсоаз Шомбар, Melexis

Поемането към технологичното познание ще ни помогне да направим живота по-добър. Нашата задача е да можем да убедим децата и родителите в това. Последните трябва да знаят, че ако техните синове или дъщери преминат STEM обучение те винаги ще имат много добра работа. С решаването на тези проблеми може да редуцираме предизвикателствата с липсата на квалифицирани кадри в бъдеще.

Каква е причината в България да имаме по-близки пропорции между мъже и жени в STEM образованието?

До голяма степен това е в резултат от наследството в цяла Източно Европа от комунистическата система, която третираше високо в обществото физиците, инженерите и математиците. Това е едно от предимствата на тези времена, които е хубаво да използвате в съвремието и е много важен факто за бъдещето. Искрено се надявам да продължите в България да уважавате и да продължите интереса си към STEM образованието.

В никакъв случай не насърчавам да връщате обратно старата система, но призовавам да запазите някои от силните страни, които все още се усещат в обществото. Трябва да сте горди от историята си и да можете да изваждате поуки – кое в миналото е било полезно и кое не.

Мислите ли, че STEM в един момент ще измести останалите предмети в образованието?

Надявам се, че не. Смятам, че трябва да намерим правилни баланс, не само при децата, но и при възрастните, които обогатяват познанията си. В утрешния ден, всеки един от нас ще трябва да има дигитална грамотност. Не точно да можете да пишете софтуерен код, но поне да имате базова представа какво са те и как функционират. Също така да можете да имате необходимите умения, за да живеете пълноценно в един напълно дигитален и преливащ от информация свят.

„Децата трябва да имат необходимите умения, за да живеят пълноценно в един напълно дигитален и преливащ от информация свят“ Франсоаз Шомбар, Melexis

Ще са необходими базови познания за това как да ползвате различните видове медии – новинарски, социални и тн. Да сте критични към информацията, която се пуска по тях, какви данни се събират за вас в тези платформи и др. Всичко това е част от тази дигитална грамотност, която ние трябва да развием.

Идеалният случай е, когато не сте специализирани само в една област, а имате достатъчно и добри познания в няколко. Например, силни умения в STEM, в комбинация с история на човечеството например. Или неврология, с данни и човешки ресурси – за да можете да разберете как да подобрите работната среда. Комбинацията между технология и практичното взаимодействие с хората ще се засили. Примерите са безбройни, но мултидисциплинарното обучение ще е голяма тенденция през следващите години.

Тази тенденция ще се засили, когато автоматизацията замени рутинната работа?

Да, точно това ще се случи. Защото машината няма да може да замени напълно човека. Грешна е представата, че ще има съперничество между двете, напротив – то ще е сътрудничество. Комбинацията между човека и машината ще движи света напред.

Ако машините започнат да са по-креативни, тогава няма ли да заменят напълно човека?

Не, няма. Знам, че голяма част от научната фантастика залага на този сценарий, но аз не го вярвам. Докато хората съществуват и имат цел в живота си, като общество и индивиди, това няма да се случи. Защото машините няма как да имат по-висша цел. Машинното самообучение може да репликира част от нещата в един момент, но пак няма да е напълно ориентиран към хората, да има емпатия и развито въображение.

Затова вярвам в технологично подобрения човек, който се възползва по максимален начин от иновациите, за да подобри съществуването си. Дали с импланти, невронен интерфейс или други неща. Да не забравяме, че дори пейсмейкърът е просто подобрение, което ни позволява да живеем по-дълго.

Melexis използва ли подобни иновации, като роботи, изкуствен интелект (AI) в своите инсталации, включително и в българската?

Да, вече сме инвестирали в индустриални роботи и автоматизация на различни процеси. Това е най-видно при производствения процес. Използваме AI най-вече при оптимизацията и подобряване на производителността, както и при тестването, но без да рискуваме качеството на продукцията. Дори чрез алгоритмите помагаме последното да се увеличава с времето.

Когато става дума за пазара на полупроводници в него има доста динамика – кои са тенденциите в него и ролята на Китай?

Когато става дума за полупроводници в основния ни сектор – автомобилния – може да говорим за четири основни тенденции. Първата е в трансформацията от коли с двигатели с вътрешно горене към електрифицирани такива. Втората е в автономните автомобили, но е изтласкан за бъдещ период, заради важността на предходния. Свързаността е третата тенденция, но тя върви заедно с втората. Последната е в персонализацията на колите и това всяка една от тях да пасва максимално на потребителските нужди.

„Melexis е в много силна позиция покрай търговската война между САЩ и Китай, защото сме европейска компания“ Франсоаз Шомбар, Melexis

Търговската война между САЩ и Китай оказва влияние на почти всички технологични индустрии. Тя засилва желанието на Пекин да играе все по-голяма роля в производството и доставката на полупроводници. Но стремежът на Китай е повече насочен към по-сложни микропроцесори, които обработват огромно количество информация и 5G свързаност, докато Melexis е насочена повече към различните видове сензори. Там, компаниите от азиатската държава не са толкова силни все още и ще им отнеме още доста време, докато изградят капацитет и ноу-хау в тази област.

Melexis е в много силна позиция покрай търговската война между САЩ и Китай, защото сме европейска компания. Щатските компании избягват да купуват от китайски доставчици и обратното. Което ни дава доста възможности. Защото все повече китайски компании ни питат „вие щатски доставчик ли сте?“ Не, не сме и това ни отваря нови възможности.

The post Melexis ще инвестира в България над 75 млн. евро през следващите пет години appeared first on TechTrends България.

Повече мобилен интернет

Проучването изважда на показ някои тенденции, за които се говори от доста време, но не винаги се подкрепят с конкретни числа.

Една от причините, които операторите посочваха през 2014 г., защо не бързат с пускането на мобилни мрежи от четвърто поколение (4G) беше слабото проникване на смартфони в България. Данните изнесени от „Теленор“ показват, че тогава умните телефони са били в притежание на едва 31% сред потребителите. Особено след въвеждането на новата услуга и наличието на повече и по-евтини модели, те вече обхващат 74% от българите.

Без изненада остава фактът, че потребителите на абонаментни планове консумират повече мобилен пренос на данни. Статистиката на „Теленор“ показва, че 76% от тях използват интернет достъп през телефона си, докато тези, които са с предплатени карти – едва 14% от тях се възползват от тази възможност.

Без изненада идват данните, че младежите между 15 и 25-годишна възраст са най-активни в онлайн потреблението през смартфоните. По-любопитни са фактите, че вече по-възрастното население също започва да ползва своите мобилни телефони за достъп до интернет. В групите между 45-55 и 56-64 г. са отчетени най-големи ръстове на дела потребители, които използват мобилен пренос на данни.

Очаквано, младите са най-активни при употребата на мобилни приложения за комуникация (чат и др.) познати в телеком сектора като Over the top (OTT). Отново по-възрастните групи продължават бързо да наваксват в това отношение.

Facebook е най-популярната онлайн услуга, която българите използват. Според „Теленор“, близо 90% от потреблението на тази социална мрежа минава през мобилни устройства. Следва гледането на видео, като YouTube е най-използваното приложение. Интернет банкирането през смартфона се ползва от само 13% от потребителите.

Ефектът на регулациите

Телекомът отбелязва една тенденция, която наблюдаваме през последните години във финансовите отчети на операторите. Тя е в постепенното преминаване на потребителите от предплатени към абонаментни услуги. Първите дори вече заемат нищожен дял от общите активни карти. Данните на „Теленор“ показват, че 92% от българите вече са на абонаментен план и само 8% на предплатени услуги (т.нар. ваучери). Тези данни се потвърждават лесно от информацията, която телекомите обявяват в своите финансови отчети.

Тази тенденция се дължи на няколко фактора. От една страна имаме активно предлагане на все повече и по-атрактивни пакетни услуги на операторите. Например, мобилна връзка, ТВ услуга и фиксиран интернет достъп могат да бъдат навързани в един план. От друга страна имаме засилване на европейските и българските регулации относно предплатените планове. Преди няколко години в страната ни беше въведен регистрационен режим на този тип SIM карти, а през 2017 г. местните власти ограничиха броя карти на общо десет, които едно физическо лице може да притежава.

Друг любопитен факт е драстичното редуциране на потребителите, които бяха потребители на няколко оператора едновременно. Вече само 2% разполагат със SIM карти на повече от един телеком. През 2014 г. делът им е бил 14%. Причината се крие зад постепенното премахване на включените минути в собствените мрежи, които операторите допреди няколко години предлагаха. Европейските регулации в цените на едро на разговорите (или цени на терминиране) реално премахнаха тази практика. Затова и необходимостта на потребителите да разполагат със SIM карта на повече от един телеком постепенно намаля.

Комбинацията от непрекъснат спад на предплатените услуги и ориентирането на българите само към един оператор, намалява общото проникване на мобилните комуникации в страната. До скоро то беше доста изкривено именно от тези фактори и в един момент надмина 150% от населението на страната. Според данните на „Теленор“ реалното през 2018 г. е 97% и едва 3% от българите не използват мобилен телефон. Като главно това са много възрастни хора.

Децата и смартфоните

Малко по-стряскащи са данните, които мобилния оператор представи за децата между 7 и 14 години. Според тях, 91% от малчуганите имат мобилен телефон, а 88% притежават смартфон. Близо две трети използват тези устройства за интернет. Доколко е добра тази практика може да я оставим на родителите и педиатрите.

Безплатният пакет от „Теленор“

Покрай обявяването на тази статистика, „Теленор“ представи възможността на потребителите ѝ да активират допълнителен пакет към своите планове. Той ще е безплатен в рамките на месец или до 31 март, като включва 10GB мобилен интернет и достъп до приложенията за видео стрийминг HBO GO и Play Diema Extra. Първото дава достъп до онлайн каталога на популярния канал, включително известни сериали и филми, като „Игра на тронове“, „Западен свят“ и „Силициевата долина“. Второто включва разнообразно спортно съдържание, като мачовете от английската Висша лига, надпреварата във Formula 1 и др.

Горан Маркович, главен маркетинг директор на „Теленор“, коментира, че това предложение няма да се поднови автоматично след изтичане на гратисния срок. Съответно няма да се начисляват допълнителни такси.

„Ако потребителите пожелаят да го продължат, те могат да го поръчат чрез мобилното приложение MyTelenor“, обясни Маркович, в отговор на въпрос на TechTrends. Активацията на пакета през гратисния период също може да се направи през приложението.

The post „Теленор“: 74% от българите имат смартфони appeared first on TechTrends България.