Затова технологията на британската компания е златен стандарт и де факто монополист при мобилните процесори. ARM отдава своята архитектура на останали проектанти и производители на чипове чрез лицензионни споразумения. Използвайки технологията за база, след това гиганти като Apple, Qualcomm, Mediatek, Google, Microsoft, дори и конкурентите Intel, AMD и Nvidia, разработват своите процесори. Значението на ARM е толкова голямо, че Nvidia трябваше да се откаже да придобие британската компания, след голям корпоративен и регулаторен натиск.

Партньорствата винаги са били в основата на успеха на технологичния разработчик от Острова. Симбиотичната връзка е толкова голяма, че дори санкциите на САЩ срещу Huawei и тяхното развойно звено за процесори HiSilicon не позволяват пълното скъсване с лицензите на ARM. Едно от най-емблематичните партньорства в индустрията до момента е това с Qualcomm. Процесорите Snapdragon са златен стандарт при смартфоните, особено във високия клас. Като са едни от най-производителните и с по-малко загряване от конкурентите до момента.

Тази идилия обаче е на път да рухне. Като истински гръм в силициевия рай, ARM може да спре лиценза на американския производител. Спорът между двете компании заплашва да разстроят изцяло пазара за потребителска електроника ако се задълбочи. Докато в краткосрочен план това може да навреди, не само на двете компании, но и на качеството на техниката, в дългосрочен може да помогне за засилване на конкуренцията в този сегмент. Трансформация, която вече се случва и без подобни радикални действия.

Съдебна ескалация

ARM е предоставила 60-дневно предизвестие за прекратяване на лиценза на Qualcomm. Това показват документи, предоставени неофициално на Bloomberg. Действието е вследствие на съдебен спор между двете компании от 2022 г., когато ARM завежда дело срещу Qualcomm.

Историята е повече от интересна – американската компания придобива по-малкия разработчик Nuvia година по-рано за 1.4 млрд. долара. След което, Qualcomm се опитва да прехвърли лицензите ѝ за ARM архитектура при себе си, но не уведомява британската фирма. Последната смята това за нарушаване на споразуменията, както с Nuvia, така и с Qualcomm. Позицията ѝ е, че лицензите не могат да се трансферират и затова завежда дело.

ARM решава да вдигне залозите и сега изпраща предизвестие за едностранно прекратяване на лиценза на Qualcomm. Информацията за него излиза часове след премиерата на новия чипсет Snapdragon 8 Elite, който американския производител представи, като основен флагмански процесор за смартфони за 2025 г. От ARM не коментират ситуацията, но от Qualcomm обявиха, че това действие е „опит за оказване на натиск върху дългогодишен партньор“.

Прекалено големи

Подобен може да се окаже наложителен, защото както ARM се е изградил като монополист със своята архитектура, така и Qualcomm има стабилни позиции при крайните продажби на процесори. В края на 2023 г. американската компания държи 23% от доставките на смартфон чипове и заема второ място, като лидер е Mediatek с 36%. Но силата на Qualcomm е в продажбата на процесори от висок клас, затова, компанията държи 34% от приходите. По този показател, очаквано Apple е първа с 39%, докато Mediatek има само 15%.

По този начин ARM влиза в съдебен спор с втория най-голям производител на процесори за смартфони, както като доставки, така и като приходи. Qualcomm отговаря за малко под една четвърт от първите и една трета от вторите. Спирането на лиценза за архитектурата ще доведе до огромни сътресения за всички на пазара.

Липсата на детайли затруднява анализирането на точните последствия. ARM дава два типа – за цялостната архитектура и за протоколите с инструкции за работа. Прекратяването на първия ще спре всички нови разработки, а на втория – ще оскъпи и удължи производствения цикъл. Според Bloomberg, става дума за последния, при което за всеки модел процесор ще трябва да се правят отделни продуктови споразумения.

Краткосрочно, най-големи загуби ще претърпят потребителите, които ще се лишат от едни от най-производителните процесори за смартфони. Празното пространство, което може да остави Qualcomm във високия клас бързо ще бъде заето. Но моделите на Mediatek, засега отстъпват с малко по производителност, както и имат по-високо загряване от утвърдения си конкурент. Компанията направи сериозни усилия в тази посока и смали разликата през последната година, но все още не е успяла напълно да задмине по характеристики чиповете на Qualcomm.

Смяна на политиката

Спорът между ARM и Qualcomm е до голяма степен вследствие на новите ръководители на двете компании. Рене Хаас, главен изпълнителен директор на първата смята, че британският разработчик трябва да предоставя по-завършени дизайни, които да не включват само архитектура и протоколи. Освен това, натиска за по-големи лицензионни такси, които партньорите на ARM да плащат. Победа над един от водещите производители ще позволи на британския разработчик да упражнява подобен натиск и над останалите.

От своя страна, Кристиано Амон, главният изпълнителен директор на Qualcomm се опитва да намали зависимостта на производителя от ARM. Това включва и фокусирането върху собствени разработки и търсенето на нови пазарни ниши, в които двете компании може да се окажат конкуренти.

Прекратяването на взаимоотношенията между тях може да бъде пагубно и за двете страни. Причината е, че нито ARM, нито Qualcomm са в позиция да си позволят пълно прекратяване на отношенията. Бизнесът на двете компании зависи все още силно един от друг и въпросът е кой ще загуби повече.

ARM рискува с този ход, защото Qualcomm може да бъде по-потърпевш ако наистина се прекратят лицензите. Но от друга страна задава предупреждение за останалите производители, които могат в един момент да започнат да инвестират в нови архитектури за замяна на настоящата и доминиращата при смартфоните такава.

The post Гръм в силициевия рай appeared first on TechTrends България.

Google загуби първото от двете големи антитръстови дела в САЩ. Областният съд във федералния окръг Вашингтон излезе със становище, че технологичният гигант е монополист в областта на интернет търсенето и злоупотребява с доминиращото си положение. Магистратите обаче отварят вратата широко отворена за интерпретации за това което следва. Те само препоръчват да се вземат „последващи мерки“, но без да ги конкретизира.

Почти във всички случаи това означава обжалване от страна на Google пред Върховния съд на САЩ. Ако делото не падне там, тогава технологичният гигант може да бъде изправен пред огромни предизвикателства. Последствията няма да се ограничат само до Google, защото подобни дела се водят и срещу другите основни корпорации, като Amazon, Apple и Meta. Метафорично може да се каже, че играта на „Монополи“ в технологичния сектор е официално открита.

Действия по учебник

Съдията Амит Мехта директно обявява в решението си, че Google е монополист. Той застава зад Департамента на правосъдието (българският еквивалент е „министерство“ – бел. ред.), че компанията нарушава антитръстовото законодателства като сключва рестриктивни договори за ползване на търсачката ѝ от Apple, производители на смартфони и др. С други думи – имаме действия като по учебник, според американските магистрати за монопол.

„Google е монополист и действа като такъв, за да запази доминиращата си позиция“, пише Мехта в решението на съда, което е от внушителните 286 страници.

Преките доказателства за това обаче са оскъдни, се посочва още в документа. Едно от тях са приходите на компанията и по-скоро високите маржове на печалбата, които тя натрупва. Според обвинението, това е един от индикаторите за наличие на монопол. Второто пряко доказателство е, че Google не се интересува от мнението на потребителите и дали те ще сменят търсачката ѝ при настъпили промени, което включва и повишение на цените (за рекламодателите).

Косвените доказателства са по-убедителни. Те залагат на пазарния дял на Google при интернет търсачките, като според съда са малко под 90% на общия пазар и малко под 95% при мобилните устройства. Следващият е Bing с малко над 5%. Според съда, Google не е оспорил тези данни, макар и съдът не уточнява дали става дума за регионална или глобална позиция. Друго доказателство са наложените от технологичния гигант бариери за навлизане на нови участници. Това включва високите разходи за поддържането на интернет търсачка, които надхвърлят няколко милиарда долара.

Но и контролирането на Google на основните канали за дистрибуция, които включват сключването на договори с ключови играчи за ползване на търсачката ѝ плюс браузърът Chrome. На последно място, магистратите поставят изключително силната разпознаваемост на марката Google, която е станала нарицателно за търсене в интернет.

С договори към доминация

За да запази впечатляващият си пазарен дял, Google плаща милиарди долари на други технологични гиганти, за да ползват търсачката ѝ. Според съда, споразумението между компанията и Apple за вграждането ѝ за основна такава в браузъра Safari (основен за всички нейни устройства) включва споделяне на приходите от реклама. Google обещава и е изплатил на „ябълковия“ гигант 20 млрд. долара в рамките на пет години. Две трети от потребителите на Apple използват търсачките по подразбиране.

Друг елемент, който влиза в делото са преговорите между Microsoft и компанията от Купертино. Софтуерният гигант се опитва да убеди Apple, че интеграцията на Bing в „ябълковите“ устройства ще имат благоприятен дългосрочен резултат. Проблемът не бил толкова в сладкия договор с Google, а опасенията, че търсачката на Microsoft не е толкова качествена. Както тя има проблеми с монетизацията на търсенията и продажбите на реклама от тях. Дори при най-оптимистичните изчисления, Bing не може да достигне сумите, които Google предоставя на Apple. Това показва, че позицията на Google при търсачките не може да бъде оспорена дори от един от най-големите гиганти в IT сектора. Apple продължава да ползва услугите на интернет компанията, но и започва да развива свой проект за търсачка.

Сходна е ситуацията и при споразумението между Mozilla и Yahoo. В периода между 2014 г. и 2017 г. търсачката по подразбиране на браузъра Firefox е тази на бившия технологичен гигант. Резултатите са повече от интересни – в този период заявките за търсене към Google от Mozilla спадат с 20-процентни пункта, докато тези на Yahoo се увеличават със същия темп. След връщане на търсачката на технологичния гигант тези промени се заличават. Съдът използва това за аргументация, че подобни договори за интеграция по подразбиране променят потребителските предпочитания.

Други ключови договори са тези между Android устройствата и производителите. За да могат да ползват лицензираната версия на платформата, технологичните компании трябва да интегрират услугите на Google в смартфоните и таблетите. До 2019 г. общо 2.3 млрд. Android устройства са обхванати от тези условия. Което може да се обвърже с огромния дял на търсачката ѝ в мобилния сегмент. Допълнителни договори са сключвани със Samsung, Motorola и редица телекоми.

Последствията

Докато съдът установява, че Google е монополист при интернет търсенето, то магистратите избягват от отговорността да накажат компанията. Съдиите само отбелязват, че трябва да се „поправят“ нарушенията на гиганта, но без да предоставят конкретика. До голяма степен прехвърлят топката при Департамента на правосъдието, които ще трябва да предложат действия. Някои от предложенията са да се забрани на Google да сключва големи споразумения за разполагане на търсачката ѝ по подразбиране. Според експерти, това е минимума като действия, ако се следва духа на решението.

Консенсусът е, че с този изход на делото се слага край на мита, че Google е недосегаем. Той ще окаже влияние върху другия съдебен казус, който се води – за доминация при онлайн рекламата. Темата е засегната и в настоящето дело, но не е толкова на фокус. Но част от заключенията най-вероятно ще бъдат ползвани и от магистратите при другия казус. Същото ще важи и за делата, които се водят от Европейския съюз по сходни теми срещу Google. Обикновено Брюксел са по-строгите в това отношение, но този път Вашингтон изпреварва европейските магистрати.

Политически привкус

Развоят на делото вече се използва и за политически цели. В нагорещената надпревара за президентските избори в САЩ този ноември, администрацията на Джо Байдън определя решението като тяхна „голяма победа в изграждането на икономика, която подкрепя предприемачеството и малкия бизнес“. Независимо, че конкретното дело е заведено от кабинета на Доналд Тръмп през 2020 г., докато следващото е вече под опеката на Байдън и входирано през 2023 г.

Технологичните регулации се подмятат като тенис на маса от двете основни политически сили. Когато Доналд Тръмп беше на власт, той искаше по-силни регулации за социалните мрежи, като Facebook. Демократите, тогава в опозиция, настояваха също за по-голям контрол. Някои от по-радикалните като сенатор Елизабет Уорън директно предложиха технологичните гиганти да бъдат разцепени. Което няма да е прецедент в американската история в битката ѝ срещу монополите.

В настоящата ситуация, демократите продължават да подкрепят затягането на контрола над IT сектора. Доналд Тръмп, обаче започна да обръща позициите си. Бившият президент постепенно обещава да не задъхва бизнеса с регулации и ненужни правила. Той завъртя на 180 градуса визията си за криптовалутите и вече не е за толкова стриктен контрол. Силициевата долина, която по принцип подкрепя безусловно демократите започна да се разделя. Илон Мъск беше един от първите големи имена, които застанаха зад Тръмп, но милиардерът беше последван от двама от емблематичните инвеститори – Бен Хоровиц и Марк Андерсеен.

Делото срещу Google само показва колко силна буря се оформя около технологичните гиганти. Както и колко много се вдига мизата за разрешаването на проблемите. Антимонополната сага вече се развива повече от пет години от двете страни на Атлантика и тя тепърва щес е разгръща.

The post Google монопол(и) appeared first on TechTrends България.

Думите са на главния изпълнителен директор на Microsoft Сатя Надела по време на антимонополното дело срещу Google. Софтуерната компания е една от малкото, които положиха усилия да създадат директна конкуренция на популярната търсачка. Нейният Bing обаче е екзотична алтернатива на Google. В ходa на делото излизат някои доста важни признания от технологичните гиганти за случващото се под масата между тях, когато става дума за интернет търсачките. Както и излизат на показ голяма част от усилията на Apple да се противопостави на доминацията на интернет гиганта.

„Ябълковата“ компания отдавна се опитва да изземе функцията на Google на „пазач на глобалната мрежа“. Гласовият асистент Siri имаше точно тази функция – да се яви като удобна и лесна за използване алтернатива. Задвижван от AI, той е ранна форма на генеративните решения, които набраха популярност миналата година. Siri не успя да се наложи, заради своята неточност и трудности да разпознава ефективно човешката реч. След години на лутане, Apple все пак е на път да се реши да влезе в пряка конкуренция с Microsoft, като пусне собствена търсачка.

Свят на Google

Показанията на Надела потвърждават тезата, че интернет търсенето е изцяло свят доминиран от Google. Както и, че пускането на алтернатива е изключително трудно, да не се каже и дори недостижимо начинание.

Сайтовете се оптимизират по модел, зададен от Google, рекламодатели и клиенти ползват инструментите ѝ за да рекламират онлайн през търсачката. Производители на смартфони и дори самият Apple са в споразумения за милиарди долари, в които те поставят търсачката по подразбиране в своите услуги и устройства.

„Всички говорят за отворената глобална мрежа, но реалността е, че тя е на Google“, коментира Сатя Надела. Той все пак смята, че е възможно да се създаде алтернатива на интернет гиганта, но тя трябва да бъде посрещната от поне част от останалите технологични гиганти.

Надела дава за пример навигационното приложение Apple Maps. Първата им версия беше истинско фиаско – изключително неточна картография, местоположение и предложения за маршрути. Десет години по-късно, Apple Maps започва да привлича все повече потребители, а технически да е ако не по-добро от Google Maps, то поне равностоен опонент. Причината се крие в постоянството на технологичния гигант, както и, че прави своята услуга по подразбиране в устройствата си, заключава Надела.

Bing-ов дует

Жлъчното мнение на главния изпълнителен директор на Microsoft има и допълнителна окраска. Отново покрай делото, изтече информация, че софтуерният гигант е преговарял с Apple за продажбата или съвместното управление на търсачката Bing. Последните разговори са започнали някъде през 2020 г., но идеята е била от хвърлена след време от компанията от Купертино, а през годините е имала различни измерения.

Причината е, че Apple и Google имат споразумение, според което първата компания прави търсачката на втората основна по подразбиране и след това прибира част от приходите от рекламата. До 2020 г. „ябълковият“ гигант генерира между 4 и 7 млрд. долара чрез това споразумение. Тези суми са в основата на отказа на Apple. Второстепенно е опасението, че Bing е технически по-несъвършен от Google Search.

Самата договорка е доста стара – първият договор между двете компании датира от 2002 г. Apple пробва частична интеграция на Bing в периода между 2013 г. и 2017 г. Тогава, търсачката на Microsoft отговаря за част от функциите на Siri и Spotlight (функция за акценти в началните екрани на iPhone и iPad). През 2017 г. Apple се ориентира изцяло към Google, като подписва вече споменатото атрактивно споразумение с интернет гиганта. Това става въпреки опитите на Microsoft година по-рано да променят мнението на „ябълковата“ компания за съвместна инвестиция в Bing.

Apple зад руля

Apple предпочита да развива сама технологиите в дългосрочен план. След години на ползване на чужди процесори, компанията вече проектира собствени. Същото важи с двойна тежест при софтуера. Покойният Стив Джобс дори е имал идея първите iPhone-и да са изцяло с приложения на Apple. Едва в последните фази на разработването на смартфона, той е убеден да отвори платформата за външни компании. Единствената причина да подпише първото споразумение с Google през 2002 г. е, че няма собствена алтернатива.

В дългосрочен план, това най-вероятно е стратегията на Apple – да изгради своя търсачка. Първите слухове за това се появяват през 2020 г., същата година, в която се провалят последните преговори с Microsoft. Придобиването или съвместното управление на Bing изглежда примамлива възможност и за двете компании. Apple обаче не са доволни от прецизността на търсачката на Microsoft. За това обявява директорът по услугите Еди Кю в своите показания по антимонополното дело. Той подчертава няколко неща, че за момента Apple не може без Google, че технологията на Bing е доста по-непрецизна, както и, че не разработват своя алтернатива.

Действията на компанията обаче противоречат на последното му твърдение. Apple разполага със значителен екип, който се занимава с търсене и AI. Той е воден от Джон Джианандреа, бивш директор на Google. Според източници на Bloomberg, новата търсачка носи кодовото име „Проект Пегас“. Част от усилията им вече се материализират в някои услуги на компанията. Резултатите в Spotlight са генерирани от новите алгоритми, както и част от търсенето чрез Siri.

Apple също така пусна в мрежата и собствен бот, който описва сайтовете – Applebot. Това е ключов компонент в създаването на търсачка. Технологичният гигант развива все повече и своята онлайн реклама. Тя отговаря за промотирането в различни услуги, като App Store, Apple News и др.

Тогава защо Кю и Apple отричат в делото, че не разработват собствено решение? Най-вероятно да предпазят временно Google. Защото, в момента споразумението им дава паричен поток, с който де факто могат да финансират частично и дори цялостно разработването на собствено решение. Което в дългосрочен план може да даде на Apple парче от баницата в още един ключов технологичен сегмент.

The post Интернет търсачка с ябълков механизъм appeared first on TechTrends България.

Действията на Брюксел идват вследствие на засилване на регулаторния натиск на Европейския съюз (ЕС) към технологичните гиганти. Както и към различни иновативни технологии, като например развитие на генеративния изкуствен интелект (AI), криптосистемите и др. Решението на ЕК може да се окаже и решаващо в друг аспект – да подтикне САЩ да предприемат подобни мерки.

Вашингтон гледа също в посока на засилена регулация срещу технологичните гиганти. От няколко години има призиви точно за разделянето на бизнесите им, за да се намали пазарното им влияние. Идеята за разцепване на Google на технологична и онлайн рекламна част също е на масата на американските политици, като вариант за решение.

Жалбата на Брюксел

ЕК в прав текста казва, че намира позицията на Google като доминантна в областта на дигиталната реклама в Европа. Това включва сървърите за публикуване и алгоритмите за продаване, в лицето на услугите Google Ads и DV360. Самото разследване обхваща периода от 2014 г. може би досега. Комисията обяснява, как Google „затварят почти напълно веригата“ в процеса по закупуване на онлайн реклама.

Системата е сравнително лесна. Самият процес се състои от няколко компонента, които играят ролята на посредници между рекламодателите и издателите. Когато някой се опитва да купи реклама той разчита на два инструмента – Google Ads и DV360. Това са основните услуги за слагане на промоции в екосистемата на технологичния гигант и едни от най-популярните. Първата е по-добре познатата, основно банерна такава, а втората е насочена най-вече към видеото. Тези, които продават рекламно място използват DFP.

Двете страни се срещат в платформата за обмяна на реклама. Тук се намесва, друг продукт на Google – AdX. Проблемът е, че другите продукти на Google Ads и DV360 фаворизират силно и разчитат почти изцяло на нея. Което я прави най-предпочитаната платформа за обмяна и кара DFP сървърите да се насочват към нея. Според ЕК, Google умишлено прави това, за да може да наложи AdX като основен посредник във веригата. След което, технологичният гигант се възползва от тази доминантна позиция и започва да иска високи такси затова.

Какво следва

ЕК обявява, че се нарушава член 102 от антимонополното законодателство на Европейския съюз, в частта за злоупотреба с господстващо положение. Комисията също така смята, че в конкретния случай трудно може да се противодейства на тази практика, тъй като Google се явява и от двете страни на веригата. Което поставя технологичният гигант в конфликт на интереси.

В самата жалба не се споменава директно за разделяне на бизнеса, но той се подразбира и изказва пряко в прилежащия ѝ контекст. Тъй като ЕК смята, че има нарушения по член 102, в него е директно упоменато, че тази практика трябва да бъде прекратена. Действията може да включват и задължаването на Google да предприеме структурни промени. Които вече предполагат разделянето на части от бизнеса ѝ. ЕК подчертава, че този сценарий ще се приложи само ако няма други ефективни методи за прекратяването на порочната практика.

Във всички случаи процесът ще бъде дълъг и продължителен. Google има възможност да предостави допълнителна информация и да отговори на жалбата на ЕК. Разследването ще продължи, като се разгледа тезата на технологичния гигант.

Потенциалните последици

Google е изправена пред напълно реалистичната заплаха, ЕК да наложи на технологичният гигант да раздели своя бизнес на две част. В противен случай, Брюксел може да забрани на компанията да оперира в рамките на ЕС. От комисията не уточняват и как точно може да се осъществи това. Логичната стъпка е да се раздели AdX платформата и Google Ads с DV360.

Ако се стигне до този сценарий ефектите му може да се усетят не само в Европа. САЩ също разследват Google (и останалите технологични гиганти) за различни антимонополни практики. Някои от предложенията, включително и на висши политици, е част от компаниите да се разцепят. Причината е в силната интеграция на различни услуги в техните екосистеми. Вашингтон вече предприе и първите стъпки в тази посока.

Meta има силно присъствие в социалните мрежи, като Facebook, Instagram и WhatsApp. Amazon доминира при онлайн търговията и облачните корпоративни системи. Apple има силна и затворена екосистема, която комбинира софтуер, хардуер, услуги и редица платформи. Google контролира онлайн търсенето, операционната система Android и други облачни услуги. Заедно Meta и Google контролират около 60% от приходите от онлайн реклама в световен мащаб. На някои пазари, този дял е дори доста по-голям.

The post ЕС иска да разцепи Google на две appeared first on TechTrends България.

Регулаторът е обявил, че идентифицирал редица нарушения на федералните закони за ценни книжа в дейността на компанията. SEC е връчил т.нар. „известие на Уелс“, което се води за предупреждение за нерегламентирана дейност. Coinbase от своя страна се оправдава, че нито е получил конкретика, които точно инструменти нарушават закона, нито, че регулаторът е позволил на криптокомпаниите да се регистрират. Просто, защото правилата в момента не са написани за криптоактиви.

Coinbase е първата голяма борса, която служи за обмяна на криптовалути. Тя е основана през 2012 г. и е една от стълбовете за развитието на този тип пазар и достигането му на статус на милтимилиарден бизнес. САЩ ясно показват, че няма да търпят настоящия бизнес модел на криптокомпаниите. Поводът за реакцията на SEC от последната година е разпадът на криптоборсата FTX, която жертва на инвеститори и потребители десетки милиарди долари.

Известието на Уелс

Известието на Уелс е последно предупреждение за незаконна дейност, след което SEC започва да повдига обвинения. То дава базова информация за нарушението и позволява на нарушителя да оспори тезата на регулатора. Според Coinbase, известието на Уелс е краен резултат от започнатото през миналото лято разследване от страна на SEC. То от своя страна е последствие от разпада на FTX, който предизвика регулаторите да се активират и то спешно.

Coinbase коментират, че самото известие на Уелс не съдържа достатъчно конкретика. В него е било посочено, че то включва голяма част от дигиталните ѝ криптоактиви, платформата за доходност Coinbase Earn, премиум услугата Coinbase Prime и портфейла Coinbase Wallet. От компанията уверяват, че всички техни продукти все още работят и известието на SEC все още не е довело до наказателно производство.

Регистрацията – мисията невъзможна

Криптоборсата обаче се оплаква повече от факта, че регулаторът е обещал диалог в рамките на разследването, но той не се е състоял. Coinbase са дали предложения за нови правила за крипто, но вместо това са получили вече известното известие на Уелс. След краха на FTX, SEC приравни всички криптовактиви като ценни книжа. Това налага всеки инструмент свързан с тяхната търговия да се регистрира по определен начин.

Coinbase твърди, че регистрационният процес е невъзможен. Причината е, че в момента не съществуват механизми за това, които да легализират криптоборсите и инструментите за търговия. Компанията поддържа тезата, че този тип дигитални активи просто се намират в „сива зона“ на регулациите. Затова за тях трябва да се създадат отделни правила, а не да се налагат вече съществуващите.

Живот като на „ценна книга“

Проблемът се изяснява – SEC гледа на всичко свързано с криптото като на ценни книжа. Coinbase от своя страна казва, че те не се занимават с ценни книжа, а с крипто. Омагьосан кръг, който почти сигурно ще стигне до съда. Едната страна прави бърза регулация на криптото, като взима настоящото законодателство, докато другата оспорва този акт.

Крайният отговор обаче ще бъде важен не само за съдбата на целия криптопазар в САЩ, но и за този в Европа. Брюксел вече обяви първите стъпки в регулациите на този сектор и те съвпадат с тези на Вашингтон. Европейският съюз (ЕС) също приравнява криптоактивите като финансови инструменти и ценни книжа.

Разликата е, че ЕС е с едни гърди напред и не само ги уеднаквява, но и изрично ги включва в регулаторната рамка. По този начин се намаляват възможностите за действие на потенциални нарушители като Coinbase. Криптоборсата и доста други като нея се опитват да продължат да оперират в „сивата зона“ на правилата и да лишат от надзорни възможности правителствата. С други думи, времето на произвола на криптопазарите започва да изтича.

The post Coinbase – регулаторна атака в сърцето на криптото appeared first on TechTrends България.

През последната седмица станахме свидетели на нова ескалация между двата водещи телекома, които си размениха остри медийни позиции. Преди това, те пренесоха и спорът в Комисията за защита на конкуренцията (КЗК). Настоящото ръководство на „Булсатком“ също не остана длъжно и донякъде то беше поводът за започването на тази „прокси война“ през медиите.

Борбата за контрола над сателитния оператор вече се провежда от повече от пет години. TechTrends я следи сравнително отблизо в поредицата озаглавена „Войната на розите“. Последната вече ескалира в пълен телеком конфликт с намесата на „Виваком“ и „Йеттел“. „А1 България“ подкрепя по-тихомълком втората, но се опитва да стои по-встрани от него.

Цялата поредица за сагата и Войната на розите в „Булсатком“:

United Group и производството в КЗК

В края на февруари, Slovenia Broadband, дружеството, което държи собственикът на „Виваком“ в България, подава документи в КЗК за разглеждане на сделките свързани с мрежовата инфраструктура на „Булсатком“. Разказан накратко, казусът е следният – собственикът на българския телеком United Group отпуска кредит на Спас Русев, с който бизнесменът придобива сателитния оператор. По-голямата част от заема трябва да се погаси с предоставянето на цялата мрежова инфраструктура на „Виваком“.

Осветяването на сделката предизвика отпор от другите два телекома в страната. „Йеттел“ обяви, че ще сезира КЗК, а „А1 България“ се включи месец по-късно. От United Group обявиха, че едната част от сделката – тази за мобилната инфраструктура ще бъде предоставена за разглеждане от регулаторите. В производството на КЗК започнато по инициатива на Slovenia Broadband е изрично записано, че става дума именно за базовите станции на „Булсатком“, както и за фиксираната инфраструктура.

Първият медиен залп и сръбската връзка

Дотук няма нищо ново – United Group стартира производството за одобряване и на двете сделки, като обяви още преди няколко месеца, че е готова да го нарпави. Интересното се случва две седмици по-късно. На 6 март, новият главен изпълнителен директор на „Булсатком“ Петър Ризов обявява в интервю за „24 часа“, че всичко около сделката с оператора и Спас Русев, включително и частта с инфраструктурата, е изрядно.

Той обаче обвинява „Йеттел“ в двойни стандарти, тъй като компанията-майка PPF Group води подобно дело в Сърбия. Там позициите са обърнати, като местният Yettel обединява мрежата си с държавния Telekom Srbija. Целта е да се неутрализира лидерът на фиксирания пазар в западната ни съседка SBB.

Ризов пропуска една съществена подробност – SBB е собственост на United Group. Това беше първият конфликт между United и PPF на Балканите и той датира от 2021 г. От TechTrends сме го описали подробно тогава с правилното предположение, че това може да се случи скоро и у нас. Нещо, което и става, като той се пренася и на родна почва, като отново битката е за мрежата.

Поредица от позиции

Йеттел“ не остават „длъжни“ на изявлението на Петър Ризов и на следващия ден излизат с позиция към медиите. Телекомът обявява, че е внесъл иск за забрана на сделката по придобиване на мрежовото оборудване на „Булсатком“. Това е направено като изразено становище към вече започнатото производство от Slovenia Broadband. В същия момент, мобилният оператор настоява да се обедини последното с това за сделката по придобиване на самия „Булсатком“.

Аргументите на „Йеттел“ стъпват на тезата, че покрай останалите придобивания на различни играчи от фиксирания сегмент, в комбинация с настоящите „Виваком“ ще получи господстващо положение на този пазар. Според мобилния оператор става дума за 60% дял при платената телевизия и около 40% при достъпа до интернет.

Отговорът на „Виваком“ не закъсня и часове след позицията на „Йеттел“ представиха и те своята. Телекомът определя идеята на техния конкурент за обединяване на двете производства за „необоснована, безпочвена и абсурдна“. Компанията също така смята, че КЗК ще наруши законите ако удовлетвори искането на „Йеттел“. Според „Виваком“ това се прави единствено с цел усложняване на процедурата по взимане на решение и опит за увреждане на бизнеса на телекома.

Потенциално по-големият залог

Настоящата прокси война през медиите между трите компании за момента е само за мрежовата инфраструктура на „Булсатком“. Но то е само брънка от цял низ от дела, които формира омагьосан кръг в стил „Параграф 22“. Крайният залог може да се окаже нулиране на последните промени по собствеността на сателитния оператор и потенциалното му връщане на един от съоснователите му – Пламен Генчев.

Във всички случаи, в момента „Йеттел“ и „А1 България“ оспорват придобиването на „Булсатком“ от Спас Русев. Те натиснаха КЗК да разгледа сделката, нищо, че финансовите инвеститори и доскорошни собственици на компанията се възползваха от клауза в закона. Според нея, те няма нужда да искат разрешение от регулатора за нея, ако те не са част от съответния пазар и не се променя конкуренцията на него.

Спас Русев я финализира, дни след като напусна всички структура на „Виваком“ (където беше и мажоритарен акционер до идването на United Group – бел. ред.). В същия момент той реално е финансирал придобиването на „Булсатком“ със заем от балканската телеком група. Цялата нишка от събития създава опция за конфликт на интереси и конкурентна намеса на пазара. Дали е така – това е работа на КЗК и на съда.

Но ако сделката между „Булсатком“ и Спас Русев се обяви, че нарушава конкурентната среда, то тогава да изпаднем в позиция, в която и предходната смяна на собствеността от 2019 г. може да бъде оспорена. Вратата за това е отворена от решения на съда от 2022 г., след редица обжалвания от съоснователя на сателитния оператор Пламен Генчев. „Йеттел“ имат пряк интерес от развалянето на сделката, тъй като техния собственик PPF Group участва в търга заедно със Спас Русев за придобиването на компанията.

Ситуацията е интересна, сложна и заплетена. От нейното разрешаване наистина ще зависи и конкуренцията на телеком пазара. Която и без това изтъня през последните няколко години.

The post Войната на розите за „Булсатком“: Прокси конфликтът през медиите appeared first on TechTrends България.

Поставят се основите на прецедент, с който да се обхванат потенциално и другите IT гиганти. На мерника на властите в САЩ отдавна попадат освен Google, но и Meta (бившият Facebook), Amazon и Apple. Първите две имат доста сходен бизнес модел ориентиран почти изцяло на реклами. Влиянието на Amazon най-вероятно ще бъде оценявано от гледна точка на злоупотреби с монополно положение при онлайн търговията. Докато при Apple, отново на фокус ще са подобни практики, но повече от гледна точка на приложенията и решенията в затворената ѝ екосистема.

Потенциалното разцепване на Google може да има огромни последици и ще обхва може би най-много потребители. То почти сигурно ще торпилира бизнес модела базиран на реклами, който властва в Android екосистемата. Това ще трансформира много от безплатните приложения в платени такива. Както е вероятно да видим все по-силната роля на абонаментния бизнес модел, освен в Android, но и във всички услуги и решения на Google в момента.

Координиран удар

Министерството на правосъдието на САЩ (DOJ), заедно с осем щата са завели съдебен иск срещу Google на 24 януари. Те обвиняват компанията в злоупотреба с монополно влияние в онлайн рекламата. Според иска, Google „е покварил естествената конкуренция в рекламните технологии с непрестанна кампания за присвояване на контрола над инструментите, които различните издатели, рекламодатели и брокери използват онлайн“.

По-ключовото е какво искат американските власти – те настояват Google да продаде голяма част от своите рекламни продукти и инструменти. Това включва софтуерът за търгове и продажба на реклами, основана най-вече на придобитата през 2007 г. компания DoubleClick. Но не само, делото може да обхване и редица други системи, включително и пълното отделяне на AdSense.

Към това се добавят и традиционните искания да се прекратят редица антимонополни практики, които ограничават конкуренцията. Обвинението е цели 153 страници и реално обхваща целия рекламен бизнес на Google. Освен, че го описват, американските власти също така са на мнение, че технологичният гигант е успял за 20 години да изгради инструменти за онлайн реклама в пълния спектър и контролира целия процес. Крайните цели след това е да се постигнат по-високи цени за реклама, както и по-високи маржове на печалба от тях.

Напълно нов етап в САЩ

Това е петото антимонополно дело в САЩ срещу Google, което е насочено срещу рекламния модел на компанията. Но е първото, чиято цел е ефективно да разцепи технологичния гигант на две. Което ще доведе до пълна промяна на бизнес модела му, тъй като той разчита почти изцяло на онлайн реклами. При това не само в САЩ, но и на глобално ниво.

„Новото дело надгражда опитите на регулаторите да се справят с Google“, коментира Уилиям Ковачич, бивш председател на Комисията по търговия на САЩ (FTC) за New York Times. „Има шанс едно или повече от обвиненията да постигне целите си“.

От Google се опитват да намалят значението на делото. Според говорителя на компанията, „това е опит да се изберат победителите и губещите в технологичния рекламен сектор“. От технологичния гигант също така посочват, че делото е повторение на друго такова от 2020 г., подадено от щата Тексас. Крайният резултат според Google е, че така ще се „навреди на иновациите и прогреса“, любима фраза на технологичните гиганти в борбата им с регулаторите.

Самото дело от 2020 г. отново поставя под въпрос рекламните технологии на компанията и как се отразяват на пазара. Ключов компонент от тогава беше, че Google и Facebook са подписали споразумение за споделяне на реклами. Съдът отхвърли обвинението, че то нарушава пазарните принципи. Но останалите компоненти от делото бяха задвижени, сега те са надградени в новото.

Вдигане на мизата

Щ[/dropcap]атските власти вдигат и мизата – те настояват за реалното разцепване на Google на две части. Едната да е основно технологична, а другата да е рекламна. Прекомерната им взаимосвързаност и неразделна част от настоящия бизнес модел на компанията означава пълната трансформация на технологичния гигант и начина по който той формира приходите си.

Отделянето на AdSense и останалите инструменти за продажба и предлагане на реклами са фундамента на монетизацията на услугите на Google. От търсачката до цялата екосистема на Android. Това ще принуди технологичният гигант да промени напълно бизнес модела си и да премине към платени услуги. Нещо, което описвахме в нашия анализ за „абонаментните планове“ в IT средите и интернет.

Разцепването на Google няма да бъде прецедент в корпоративната история на САЩ. Но ще е прецедент в рамките на IT сектора, който досега беше оставен сравнително на спокойствие от щатските регулатори. През 80-те години на 20 век, Вашингтон разцепи телекомът АТ§Т на регионален принцип. А преди повече от 100 години, САЩ разцепи и Standard Oil – най-голямата петролна компания на планетата.

С други думи – щатските регулатори не се намесват силно на пазара. Но, когато видят, че се достига до монополно положение, те не се свенят да разцепват компании и да настояват за пълната им трансформация. Големият въпрос е, дали настоящите технологични гиганти са изградили олигополен модел, от който може да продължи конкуренцията или не. Защото ако бъде разцепен Google, следващи ще са Apple, Amazon и Meta.

The post Разцепването на технологичните гиганти започна – първи е Google appeared first on TechTrends България.

Сагата не свърши, защото темпераментният Мъск реши да се откаже от сделката малко след потвърждаването на подписването на договора. Аргументите му са, че Twitter не е предоставила ключова бизнес и техническа информация, която може да окаже влияние върху оценката на компанията. Става дума за т.нар. „ботове“ или фалшиви и автоматизирани профили в социалната мрежа. Както посочихме в предходния ни материал – подобна активност се доказва изключително трудно.

Може да станем свидетели на поредния обрат ако се потвърди официално информацията на Bloomberg, че милиардерът се е съгласил да изпълни оригиналните условия на сделката. Така той ще придобие Twitter за 44 млрд. долара. При това дни преди да започне делото, което ръководството на социалната мрежа заведе. Беше пределно ясно, че двете страни ще търсят извънсъдебно споразумение, но не и такова преди да влязат за първи път в съдебната зала. Какво се е променило?

Писмо за помирение

Според източници на Bloomberg, Илон Мъск е изпратил писмо до ръководството на Twitter, в което се съгласява да уважи своята част от сделката. Тоест, да плати сумата, за която двете страни се договориха в края на пролетта. Тя е в размер от 44 млрд. долара или 54.20 долара за акция. На Мъск обаче цялото придобиване ще му струва по-скъпо, тъй като той вече плати 2.89 млрд. долара за 9.2% дял през април.

Информацията все още не е потвърдена официално от нито една от двете страни. Но ако тя се окаже вярна, това означава, че Илон Мъск ще придобие социалната мрежа при договорените вече условия и ще избегне делото, което е насрочено за 17 октомври. Съдът трябва да реши дали милиардерът трябва да плати тези 44 млрд. долара или да бъде уважено неговото оттегляне от сделката.

Илон Мъск беше в изключително обтегнати отношения с ръководството и някои от ключовите инвеститори в Twitter. Когато обяви опита си за враждебно придобиване на социалната мрежа, някои от тях бяха готови открито да му се противопоставят. Един от инвеститорите дори започна да увеличава дела си в компанията в отговор на действията на милиардера. Но след анализ на пазарната и икономическа ситуация, предложението на Мъск се оказа примамливо и в крайна сметка Twitter се съгласи. Но сагата с придобиването на компанията не свърши.

Докажи, че не си робот

Причината милиардерът да се опита да се откаже от сделката най-вероятно ще се окаже и основната за нейното приемане. Илон Мъск обвини социалната мрежа, че прикрива или заблуждава за броя на фалшивите профили (познати като „ботове“) в социалната мрежа. В официалните документи е посочено, че те съставляват до 5% от цялата потребителска база. Според екипът на милиардера, съотношението на тези профили е доста по-високо.

Проблемът го описахме в нашата статия за „роботския“ интернет трафик. Подобна активност се доказва много трудно и според някои експерти дори е почти невъзможно даже и да имаш достъп до системите на платформата. В делото за рекламните „ботове“ е показана перфектна мрежа, която най-вероятно е разкрита вследствие на вътрешна информация.

До такъв извод достигат и адвокатите на Мъск, поне според информацията от Bloomberg. Те са на мнение, че милиардерът много трудно ще може да докаже и то достатъчно убедително, че броят на нереалните профили в Twitter е значително по-голям от представените от компанията. Дори с вътрешната информация, с която адвокатите му разполагат, те са сметнали, че това е недостатъчно за да спечелят делото. Освен това те посочват, че на предварителните разговори, съдията е заемала страната на Twitter, което също е лош сигнал за изхода на делото.

Няма какво да се заблуждаваме – Мъск искаше да се стигне до съд, за да може да свали цената на социалната мрежа. Което щеше да стане по два начина чрез извънсъдебно споразумение или чрез окончателно решение на магистратите. Но той губи лоста си за влияние ако той не може да ги убеди в правотата си за броя на ботовете в Twitter дори при първите изслушвания. При такъв сценарий, решаването на казуса преди да достигне до съдебна зала звучи най-правилното решение.

The post Илон Мъск и Twitter може да се разберат без съд appeared first on TechTrends България.

„Защо да го правя?“, отговорих аз.

„Защото е блокчейн, криптобанките са бъдещето“, отвърна ми той.

Кога точно се разви този разговор – не помня. Може би беше преди две години, може би и повече. Пандемията напълно обърка представата ни за време. Но е показателно, как мислеха повечето хора, които вече бяха инвестирали или най-малкото имаха досег с криптовалути. И наистина беше логично – ако вярваш в успеха на виртуалните валути, то рано или късно трябва да се появят и такива банки.

Една основана в България компания – Nexo, се впусна именно в тази пазарна ниша. Поведена на крилете на успеха на криптовалутите и техния бум през пандемията, дружеството се превърна в тих колос в родната IT индустрия. В края на миналата година, Nexo управлява активи за 10 млрд. долара. Ако през първите си дни се определяше като „криптобанка“, то през последните месеци се опитва по всякакъв начин да избяга от това определение.

Има и много силна причина – регулациите на криптопазара. За повечето ентусиасти, липсата на правила, а подчинението на блокчейн алгоритмите е именно свободата, за която те са си мечтали и се стремят. Но ако искаш масовост не можеш да заобиколиш регулаторния фактор. Със същата презумпция Uber се наложи на пазара преди близо десетилетие, но след това намесата на властите напълно убиха бизнес модела му. Сега се случва същото с Nexo и подобните платформи, тип криптобанки.

Бойно поле: Ню Йорк

Космополитният град Ню Йорк е първата арена, на която регулаторите решават да вдигнат мерника на платформите с крипто инструменти. Идеята на Nexo е да предоставя различни традиционни за банките услуги, но „пречупени“ през криптовалутите. Това може да са заеми, депозити и др. Също така има възможности за издаване на „карта“ и по традиционните, като търговия с криптовалута.

През октомври 2021 г. прокуратурата на щата Ню Йорк издават заповеди за спиране на дейността на две криптобанки, а от три други е поискала повече информация. Съобщението включва два файла – писмата до двете застрашени институции. Ню Йоркската прокуратура се опитва да скрие имената на криптобанките и съответно заличава имената. Но забравя да направи това в самите наименования на файловете. И така се разбира, че едната e Nexo, а другата – вече печално известната Celsius.

Българската компания не се е регистрирала като финансов брокер, каквото е изискването на закона. Заради, което тя трябва да прекрати операциите си на територията на щата Ню Йорк в рамките на 10 дни. Ако това не се случи, след това прокуратурата ще „предприеме всички действия предвидени в закона“.

За Celsius, властите в Ню Йорк са с една идея по-милостиви – на тях им дават срок до 1 ноември (14 дни) да предоставят по-пълна информация. Тя включва детайли за структурата си на собственост, инвестиционна стратегия и крипто портфолио.

Nexo се оправдават, че не предлагат кредитните си продукти в щата. Използват геолокационно блокиране, за да са сигурни, че потребителите в региона получават достъп само до услуги, които са законни. Допълват, че ще работят с прокуратурата за изясняването на казуса.

Ескалацията

Сътрудничеството с властите явно удрят на камък, защото почти година по-късно, в края на септември 2022 г. властите в Ню Йорк завеждат дело срещу Nexo. Обвиненията са същите – компанията не се е регистрирала като финансов брокер и от поне две години предлага инвестиционни услуги в нарушение на закона. Проблемите на българското дружество в САЩ не спират дотук. Заедно с новината за делото, седем други щата изпращат писма за спиране на дейността на Nexo. Това са Калифорния, Вашингтон, Вермънт, Оклахома, Кентъки и Южна Каролина.

Което, ако приведем примера с Ню Йорк, означава, че следващите стъпки ще са съдебни дела. Това ще бъде един от най-големите юридически спорове в САЩ свързани с криптобанки. Най-вероятно изходът от тези дела ще реши тяхната съдба в бъдеще.

Защитата на Nexo е проста – компанията отрича да е нарушавала законите, не предлага забранени услуги в съответните щати. Въпреки това, щатът Калифорния твърди, че 18 хил. нейни граждани имат сметки в платформата и инвестиции на стойност поне 174 млн. долара. При Вермънт потребителите са значително повече – 93 хил. души с над 800 млн. долара инвестиции.

Освен това, Nexo се опитва да се разграничи от своите конкуренти, като Celsius, например. Последната използваше т.нар. „стабилни монети“ (stablecoins) или криптовалути с някакво доларово обезпечение.

Сривът на най-голямата блокчейн мрежа от този тип Luna/UST доведе до банкрут на криптобанката. Все още се спекулира дали сгромолясването на стабилните монети, не е било режисирано от самото ръководство на Celsius, за да може да излезе на силна печалба преди цялостното спукване на криптобалона от тази година.

Nexo твърди, че разчита основно на активи и инструменти свързани към най-голямата и популярна класическа криптовалута – биткойн. Както и, че не предлага такива в стабилни монети. Допълва и, че е финансово обезпечена и не е заплашена от банкрут. Но дори и да има такъв банкрут, дружеството, което оперира в САЩ, е регистрирано в офшорната зона на Кайманските остров, въпреки, че ясно обявява собственика си Nexo Capital от Швейцари. С други думи – отговорността ще бъде доста относително понятие.

Регистрацията задължителна

Последното е поставено под сериозен въпрос в дългосрочен план. Основният акцент на криптобанката е да предоставя кредити, отваряне на сметки и търговия с различни крипто активи. Всички тези действия вече ще подлежат на регистрационен и по-стриктен регулационен режим. Не само в САЩ, но и в Европа. Европейският съюз прие законът MiCA, който предвижда точно това – нови правила за търгуване на криптовалути.

В един момент, Nexo и всички подобни институции ще трябва да спазват по-строги регулации. Нещо, което е против идеята на криптобанките и ентусиастите в този сектор. Затова и ситуацията доста напомня на тази на Uber. В момента в който регулаторите не започнаха съдебни дела и да забраняват дейността на компанията, нейния бизнес модел просто рухна.

„План Б“ – използвай задния вход

Има и друга прилика с Uber – заобикалянето на правилата. Технологичният гигант призна откровено, че е била незаконна при своето разширяване преди години. Въпреки това е направила всичко възможно, за да оперира. Включително и опити да промени законите. Nexo няма този ресурс, но това не ѝ пречи да се опита да намери „вратичка“.

В случая, българската компания решава да придобие напълно регистрирана американска банка. Това е Summit National Bank, като Nexo обявява, че е купила дял в нея, но без да конкретизира детайлите. Липсва информация дали е мажоритарен или миноритарен, както и срещу каква сума е придобит. По-важното е друго – по този начин, Nexo ще разполага с регистрация за търговия на редица финансови инструменти на федерално ниво в САЩ. Включително и за предоставянето на депозитни сметки и крипто кредити.

Защо вместо да се регистрира като такова дружество, Nexo решава да придобие друго? Видното обяснение е, че става по-бързо и по-лесно. Погледнато през призмата на технологичните стартъпи, това действие може да се асоциира с обратното първично-публично предлагане (SPAC). В него, вместо компанията да излезе на борсата, тя придобива друга такава, която вече е листната. Този метод се използва най-вече, за да не минава стартъпът през строгия одит на финансовия регулатор или, когато последният не ги пуснал, заради нередности. Примерите през последните години са доста, включително и някои не толкова позитивни като германския финтех Wirecard и американския „производител“ на водородни камиони Nikola. Все компании със „сенчести“ бизнес практики.

Дали Nexo прави това защото има какво да крие от щатските регулатори или просто е притисната във времето, заради делата е въпрос на който няма как да се отговори, поради липсата на достатъчно публична информация.

Ситуацията за българската компания е такава, че криптобанката вече не се опитва да се представя за такава. Използва традиционна институция, за да получи лиценз за осъществяване на дейност и най-вероятно това ще се окаже практика не само в САЩ, но и в Европа. Отделно делата в Щатите ще предопределят нейното бъдеще, както и посоката на развитие на подобните криптобанки.

The post Nexo или краят на криптобанките appeared first on TechTrends България.

Internet Explorer дълги години беше основния инструмент за сърфиране в глобалната мрежа и послужи до известна степен за нейното популяризиране. Освен с дългото си пазарно лидерство, браузърът стана печално известен с усилията на Microsoft да го наложи агресивно и да задуши конкуренцията. Заради което, срещу технологичния гигант в САЩ и Европа се проведоха антимонополни дела.

Самият Бил Гейтс споделя години след това, че съдебните спорове са част от причината, Microsoft да не успее да пренесе Windows в мобилното пространство. Те също така убеждават Гейтс постепенно да се изтегли от управлението на компанията. Антимонополните дела обаче дават резултат, като детронират Internet Explorer, но предоставят доминиращото място на друг – Chrome на Google. Дотолкова, че наследникът на браузъра на Microsoft – Edge използва технологията на настоящия лидер.

Началната „Мозайка“

Internet Explorer не е 100% продукт на технологичния гигант. Той е вариация на браузъра Mosaic на Spyglass, като Microsoft в началото е партньор и получава технологията чрез лиценз. След леки модификации той е пуснат официално като Internet Explorer през август 1995 г. Браузърът е част от допълнителния Microsoft Plus пакет за новата по това време операционна система Windows 95.

Малко след това се появява и във версията Windows NT. Година след това излиза Internet Explorer 2.0, който добавя по-стария Windows 3.1 и компютрите Macintosh. Последва период, известен като „браузърните войни“, в които различните решения се борят за надмощие. По това време се налагат и нови технологии. В рамките на няколко версии се добавени стандарти като CDF, P3P, поддръжка на Dynamic HTML и други.

До 2000 г. Internet Explorer достига впечатляващи пазарен дял от 80%. Единственият адекватен конкурент по това време е Netscape Navigator, който разполага с около 15%. В рамките на година-две след това браузърът на Microsoft доминира с около 94% сегмента. Успехът на Internet Explorer до голяма степен се дължи на факта, че софтуерният гигант го обвързва със своята операционна система Windows. Резултатите кореспондират – през 2003 г. тя разполага с пазарен дял от 92% (сумарно за всички версии).

Делото срещу Microsoft

Тенденцията не остава незабелязана от регулаторите. През 2001 г. започва дело срещу Microsoft в САЩ по обвинение за злоупотреба с монополно влияние. По-голямата част от обвиненията са свързани с Internet Explorer и обвързването му с Windows. Софтуерната компания смята браузърът като интегрална част от операционната си система и нейна функционалност и не я разглежда като отделен продукт.

Microsoft също така е е обвинена, че умишлено изменя своите програмни интерфейси, за да може Internet Explorer да има по-добро представяне спрямо останалите браузъри инсталирани под Windows. Софтуерната компания е уличена, че е водила целенасочена политика в опит да „задуши“ основния си конкурент в началото – Netscape Navigator.

Делото има фундаментално значение за Microsoft, защото в най-лошия случай можеше да активира процеси по разцепването на компанията. Като се отдели браузърния бизнес от този свързан с операционната система. Крайният резултат е постигане на споразумение в което Microsoft предоставя достъп до API на трети разработчици, за да могат да оптимизират своите решение.

Нарицателно в киберсигурността

След делото, софтуерният гигант продължи да интегрира Internet Explorer в Windows. Това поддържаше инерцията му като пазарен лидер още дълги години. Но се появиха по-добри, стабилни и сигурни алтернативи. В един момент, браузърът на Microsoft започна да изостава технологично. Internet Explorer от години е смятан за рисково решение от гледна точка на киберсигурността.

Браузърът попада в серия от сериозни дупки в сигурността през 2008 г. Една от тях позволява на злонамерени потребители да поемат контрол на чужд компютър и да получат достъп до паролите. В друг случай, през 2010 г. изследователят Крис Еванс открива проблем в Internet Explorer, който е активен в рамките на почти две години. Microsoft знаят за него, но го отчитат като такъв с нисък приоритет, защото изисква изграждането на много тясно специализиран сайт.

Това не помага на Internet Explorer да получи славата си на браузър с ниска степен на киберсигурност. През същата 2010 г. е осъществена масова хакерска атака към редица технологични компании, като Adobe, Google, Akamai, Yahoo, Symantec, Northrop Grumman и др. Тя става възможна чрез вратичка в браузъра. Атаката носи името Project Aurora и е дадено от вицепрезидента на McAfee – антивирусната компания, която я открива. Вследствие на нея, германското, австралийското и френското правителства издават предупреждение за използването на Internet Explorer от компании с национално значение.

Освен за нарицателно в киберсигурността, браузърът на Microsoft получава и печалната слава на бавно приложение. Популярна интернет шега е, когато някой реагира с изключително забавяне, да се определя, че „работи/действа като Internet Explorer“.

Chrome – новият крал

Всички тези недостатъци постепенно ерозираха бетонната позиция на браузъра като пазарен лидер. Първият по-сериозен претендент беше независимият Firefox на Mozilla. Той обаче не успя да надмине 20-25% през годините.

Истинският конкурент дойде от друг технологичен гигант – Google. Пуснат през 2008 г. той се отличава с лек и бърз режим на работа и постепенно в себе си интегрира облачните услуги на интернет компанията. Развитието на браузъра наподобява доста това на Internet Explorer. Google го интегрира като незаменима част в лицензираната версия на операционната система Android през 2012 г.

Покрай това и предимствата си за настолни компютри, той започва да печели сърцата на потребителите. Достига най-големия си пазарен дял от 73% през 2018 г., но после се стабилизира на около 68%. По-важното е, че технологията на която е базиран – Chromium, става ключова за световния интернет.

Тя е толкова успешна, че дори Microsoft я използва в изграждането на Edge – наследника на Internet Explorer. Mozilla дори обявиха, че двата технологични гиганта са на път да монополизират за пореден път сърфирането в глобалната мрежа, заради този факт.

Добър или лош, Internet Explorer оставя своя отпечатък в историята на технологиите. Той постига висини, които дори Chrome не можа да постигне за момента, спечели си печална слава и по-скоро ще бъде запомнен с шегите, отколкото с позитивните неща. Както и, че покрай него, Microsoft беше заплашен от разцепване преди около 20 години.

The post Залезът на Internet Explorer appeared first on TechTrends България.