В презентация пред медиите, Disney разкриха някои от детайлите, които не бяха известни до момента. До какво съдържание ще имат достъп българските потребители, ще има ли локализация, каква ще е цената тук, както и дали ще се развива локална продукция. От компанията отговориха до известна степен на тези въпроси. Част от отговорите бяха изместени с „очаквайте, по някое време“, а други бяха по-конкретни.

Стартирането на Disney+ ще засили конкуренцията между стрийминг услугите в България, както и ще предложи нова платформа, която да предлагат големите телеком играчи в своите пакети. Това ще е втората сравнително пълноценна подобна услуга, след като HBO Max замени HBO Go през март месец.

Начало с българско изключение

От 14 юни Disney+ тръгва в общо 42 държави от Европа, Близкия Изток и Африка. На Стария континент е обхваната почти цялата Централна и Югозападна Европа. Освен България, платформата стартира в Румъния, Сърбия, Черна гора, Албания, Косово, Северна Македония, Босна и Херцеговина, Хърватска, Словения, Словакия, Чехия, Унгария и Полша. Всички изброени пазари ще получат достъп до богат каталог с около 2 000 заглавия. Сред които над 900 филма, 600 сериала и 180 ексклузивни оригинални продукции.

Disney+ ще бъде локализиран на почти всички официални езици от изброените държави. Това означава, че те ще получат меню, навигация и субтитри за съдържанието. За три държави, локализацията ще дойде на по-късен етап – това са България, Хърватия и Словения. От медийния гигант не уточниха кога ще бъде готов превода за тях.

Предвид факта, че за всички останали вече такъв е осигурен, то по-скоро при тези три страни има забавяне. Което означава, че може да го очакваме в рамките на следващите месеци. Това е доста по-добре от например българското меню за iOS, за което на Apple им отне само 15 години. Но горчивият вкус, че нашата страна трябва да бъде сред негативното изключение – си остава.

Доста повече конкретика има за цената. За България тя е фиксирана на 7.99 евро на месец (15.63 лева) или 79.99 евро за цяла година (156.45 лева или 13 лева на месец). Потребителите ще могат да създават общо 7 профила с един акаунт и да гледат до 4 стрийма едновременно. Disney обещаха, че ще насърчават развитието на местната продукция, но без да конкретизират в дадени проекти. Тоест, не може да се каже дали компанията вече работи или само се оглежда за подобно съдържание.

Чудовищен каталог

Още когато обявиха Disney, че ще разработят собствена стрийминг платформа беше ясно, че основното ѝ предимство ще е огромното и силно съдържание, което тя ще може да предлага. Медийният гигант разполага с едни от най-доходоносните поредици и студиа в света като комикс вселената на Marvel, „Междузвездни войни“, анимациите на Pixar и самите класически продукции на Уолт Дисни.

България ще получи наравно с останалите държави в региона достъп до богатия каталог с около 2 000 заглавия. Сред които над 900 филма, 600 сериала и 180 ексклузивни оригинални продукции.

За България е потвърдено, че всички хитови продукции ще бъдат налични от 14 юни. Включително и тези, чиито премиери са в момента. Като например сериите „Оби Уан Кеноби“ по „Междузвездни войни“ и MoonKnight от Marvel. Към тях добавяме документалните филми на National Geographic – The Rescue и Free Solo, както и много други от популярната програма.

Засилена конкуренция

Дебютът на Disney+ в България е част от глобалната стратегия на медийната компания за бързо разрастване на платформата и достигане на лидера Netflix. Това ще доведе не само до засилване на конкуренцията в световен мащаб, но и до подобна ситуация на локалния пазар.

В България, за момента едни от най-силните позиции има HBO Max, като услугата се предлага в пакет от всички големи телекоми. Тя замени автоматично HBO Go и така се запази вече изградената абонатна база. HBO Max започна в страната с местна локализация, като стъпи до голяма степен на вече създадената такава от предходната платформа. Докато Disney+ не създаде подобна база с данни в България, това ще бъде едно от главните предимства на техния конкурент. Netflix и Amazon Prime са другите големи платформи, които оперират в страната, но и те не разполагат с локализация на български език.

В глобален мащаб, Netflix отчете първия си спад на абонати и очаква тенденцията да се продължи към средата на 2022 г. Експанзията на Disney+ в същия период най-вероятно ще скъси разликата в пазарния дял между двете услуги. Както и ще ги направи като най-големите и популярни в света.

The post Disney+ стартира в България, но без локализация appeared first on TechTrends България.

Факторите затова са доста и натрупани през последните няколко години. Основният е един – навлизането на ключови и големи играчи в стрийминга на глобално ниво. Disney+ и HBO Max първо пробиха в САЩ, а сега си проправят път в Европа и други основни пазари. Първата ще дебютира в България през юни, а втората вече е налична на родния пазар.

Силно негативната перспектива, която Netflix признава за следващото тримесечие може да се превърне в трайна. Което поставя стрийминг платформата в тежко изпитание. Проблясъци, като създаването на силни международни хитове, като „Игра на калмар“, не успяват да компенсират достатъчно настоящата тенденция.

Отлив на абонати

В периода янаури-март, Netflix отчита отлив на 200 хил. абоната. Макар, това да е капка в морето от 221.6 млн. потребителя, това е първото нетно отписване на потребители в историята на платформата от 2007 г. насам. В предишни години имаше спад на абонатите в ключови пазари като САЩ, например. Те обаче, бяха компенсирани с ръст в други региони, които са с потенциал за растеж.

Отливът на щатските потребители беше и най-първичния сигнал, че засилената конкуренция при видео стрийминга ще се окаже най-големия проблем за Netflix в дългосрочна перспектива. Той вече е факт на глобално ниво, след като компанията споделя в своя финансов отчет за първото тримесечие на 2022 г., че очаква задълбочаване на негативната тенденция през второто.

Прогнозата на Netflix за периода април-юни е, че ще загубят още 2 млн. абоната. Това е десет пъти повече от отчетените през първите три месеца на годината. Оправданието на Netflix е, че става дума за комбинация от фактори – силна конкуренция, инфлационен натиск, покрай пандемията и сега покрай войната в Украйна и др. Спадът съвпада, като тайминг, с пускането на HBO Max и Disney+ на повече пазари в Европа и по света. Предвид разпределението във времето, може смело да предположим, че отливът на абонати ще продължи през цялата година.

Последиците

Подобно на всяка една онлайн платформа, потребителите на Netfix са нейния основен ресурс. Другият е съдържанието, което се предлага, за да се привлекат и задържат абонатите. На база на тях се крепи целия бизнес модел. Затова и финансовите резултати зависят пряко от представянето на тези два сегмента.

За момента, отливът на абонатите на Netflix ще окаже влияние само върху темпът на растеж на приходите. През първото тримесечие, компанията отчита увеличение на годишна база от 9.8% на постъпленията или 7.868 млрд. долара. През същия период на 2021 г. приходите са били само 7.163 млрд. долара, но са се увеличили с впечатляващите 24.2% на годишна база. В рамките на цялата 2021 г. този растеж се свива през 19% и 16%, а от началото на 2022 г. вече сме свидетели на 9.8%. Очакванията са, когато абонатите се свият с 2 млн. през настоящото тримесечие, постъпленията да останат в рамките на ръст от 9%.

По този начин, Netflix ще е „имунизирана“ от негативни тенденции при паричните потоци поне още известно време. Това се постига благодарение на силния растеж през последните години. Не се очакват и краткосрочни сътресения при нетната печалба. Тя остава в рамките на 1.597 млрд. долара и маржът (съотношението ѝ с приходите – бел. ред.) е 25.1%. В сравнение със същия период през предходната година той е 27.4%.

Дългосрочният ефект ще бъде негативен, въпросът е кога той ще започне да влияе върху Netflix. Както и ще видим какви мерки ще предприеме компанията, за да компенсира или неутрализира тези тенденции.

Новата фаза на стрийминг войните

Тенденциите, които очертахме при разширяване на платформите HBO Max и Disney+ се затвърждават. България заема своето скромно място в тази нова фаза на стрийминг войните, като част от тази експанзия. Резултатите вече са видни, поне за Disney+, която през първото тримесечие добавя около 15 млн. нови абоната до 130 млн. Платформата на медийния гигант ще се появи в България през юни и тенденцията на ръст очакваме да продължи.

HBO все още не е обявила своите абонати за първото тримесечие на своята услуга HBO Max. В края на 2021 г. те са били в рамките на 73 млн. потребителя. Автоматичното преливане на абонати от HBO Go към Max ще доведе до доста рязко увеличение през първото полугодие на 2022 г. Възможно е дори, да доближи и дори да задмине тези на Disney+.

Стагнация има при платформата на Apple TV+, която продължава да разполага с около 20 млн. потребителя. Ситуацията е с сходна, макар и с минимален ръст при Hulu. Услугата все пак е под шапката на Disney и е вероятно в един момент да бъдат прелети в единна система.

Всичко това, в комбинация с намаляващите абонати на Netflix най-вероятно ще доведе до изравняване с някои от основните конкуренти. Най-отчетливите за момента са платформите на силните медийни гиганти – HBO и Disney. Битката ще е за всеки потребител, като след година-две може да видим как надпреварата ще се пренесе към съдържанието и след това – към цените.

The post Началото на края на доминацията на Netflix appeared first on TechTrends България.

Втората по значение премиера е новият Mac Studio – мощна и леко уголемена версия на досегашната версия Mac Mini. Всъщност важното за пазара е не самото устройства, а чипът в него – това е новият M1 Ultra. Той е изграден по архитектурата на ARM, но развита от Apple до нови висини. Поне на хартия, звучи впечатляващо, като възможности и производителност. Инженерното постижение е интегрирането на два досегашни чипа M1 Max в един, което да увеличи значително възможностите му. Той е и ключов момент в стратегията на Apple да проектира сама своите процесори и така да засили зависимостта между хардуера и софтуера в своята екосистема.

Последният по важност продукт е компактен и по-тънък таблет iPad Air, който е задвижван от новите процесори дело на компанията. За момента, Apple е обновила почти цялото си портфолио от този тип устройства. Те обаче не заемат толкова съществен дял от приходите на компанията.

Достъпен по душа – iPhone SE

Apple винаги се е стремял да се позиционира в най-високите класове смартфони. За да стимулира продажбите и да обхване по-широк кръг от потребители, компанията създаде „достъпната“ серия SE. При нея се формира традиция, достъпната версия да излиза на всеки две години и да не носи друго обозначение. За да може да се различават един от други, се слага годината им на дебют в скоби. Дизайнът и доста от функциите са като на флагмански iPhone отпреди няколко поколения. Това е подход, който Apple прилага от представянето на първата SE версия.

Какво предлага iPhone SE? Основно две неща – достъп на феновете до последния процесор за смартфони на Apple A15 Bionic изпълнен по 5nm архитектура на ARM и 5G връзка. Всичко друго е като извадено от най-достъпния сегмент устройства под Android – 3GB оперативна RAM памет, малък 4.7-инчов LCD екран с резолюция от 750p. Основната камера е само една – 12MP, а селфи сензора е едва 7MP. Капацитетът на батерията не е обявен все още публично, но предлага бързо зареждане от 20W. Зарядното обаче се предлага отделно, подобно на останалите смартфони на Apple.

Ако, iPhone SE беше с Android сигурно трябваше да се позиционира в ценовия сегмент от около 400 лева. Поради факта, че това ще е най-новият и евтин начин да влезете в екосистемата на Apple, технологичният гигант го пуска на цена от около 400 евро, което ще в рамките на 800 лева начална цена. Това е при положение, че не се вземе на договор с някой от операторите. Повечето устройства на Apple се продават най-вече от телекомите, заради субсидиите, които предлагат. Във всички случаи, iPhone SE се очаква да засили продажбите на смартфони на технологичния гигант през следващата половин година.

M1 Ultra – силициевата трансформация е в разгара си

Вторият ключов продукт, който показа Apple, е новият настолен компютър за висока продуктивност Mac Studio. Той е насочен към тесни специалисти в областта на дизайна, архитектурата, фотографията и кинорежисурата. Важното за него е по-скоро неговият чипсет, който е последния модел процесор на компанията – M1 Ultra. Изграден по мобилната технология на ARM и с 5nm архитектура.

Той реално представлява два M1 Max чипа слети заедно. Целта е да се увеличи значително производителността и капацитета на различните вградени компоненти. M1 Ultra, подобно на цялата M1 серия, е система на чип (SoC) и в нея са интегрирани, стандартния и графичен процесори (CPU и GPU), модули за изчисления свързани с изкуствен интелект (AI), познати като „невронни“ процесори и такива за обработка на изображения. Общо по данни на Apple има 114 млрд. транзистора.

На платката още може да бъдат добавени до 128GB памет. Тя е споделена за оперативната дейност (RAM), така и за графичната карта. Въпреки това, 128GB е огромен капацитет, макар, че това е максималният, с който може за момента да се оборудва Mac Studio. M1 Ultra е поредната самостоятелна разработка на инженерите на Apple в областта на микропроцесорите, която е базирана на ARM. На компанията ѝ остават още няколко модела да обнови, за да премахне зависимостта си от x86 архитектурата – най-вече най-високия клас машини Mac Pro.

Сред възможностите на самия Mac Studio са свързването на до четири екрана от новите Studio Display плюс 4K телевизор. По изчисления на Apple, става дума за едновременно пресъздаване на близо 90 млн. пиксела. Mac Studio може да бъде конфигуриран с M1 Ultra или с предходния M1 Max чипсет. Технологичният гигант представи и екраните Studio Display, които са с 5K резолюция от 5 120×2 880 пиксела. Цените са в типичния на Apple сегмент – Mac Studio започва от 3 999 долара, докато Studio Display – от 1 599 долара.

Обновяване на iPad Air серията

Основното подобрение на новите модели от серията таблети iPad Air е процесорът M1. Така, въпреки, че е изграден по мобилна архитектура, за Apple  този процесор е в класа на лаптопите. Той предлага по-висока производителност от чиповете, които компанията използва в смартфоните (A15 Bionic в момента).

Сред другите подобрения са широкоъгълна 12MP предна камера. Тя е задължителна в настоящата обстановка на хибридна работа и обучение, в които видеоконферентните разговори заемат все по-голяма роля в нашето ежедневие. Покрай M1 чипсетът, новият iPad Air е съвместим с последните типове мобилни и безжични мрежи – 5G и WiFi 6 съответно. Цената му в САЩ ще започва от 599 долара само за WiFi модела и от 749 долара за 5G версията.

The post Apple представи нов „достъпен“ iPhone SE модел, таблет и студиен компютър     appeared first on TechTrends България.

Новата серия включва два модела – Honor Magic 4 и Honor Magic 4 Pro. До голяма степен те са идентични като възможности, размери и хардуер. Основната разлика между тях е в перископната камера, в резолюцията на екрана и бързото зареждане на батерията.

Цената на базовия Honor Magic 4 е 799 евро и ако се появи в България ще бъде около 1 600 лева. Тази на Honor Magic 4 Pro ще е по-висока – 1 099 евро или около 2 200 лева. Ако вторият модел дебютира на българския пазар, то той има шансове да размести пластовете при премиум смартфоните в ежегодната ни класация.

Базовият Honor Magic 4

Дори базовият Honor Magic 4, който попада в класа на традиционните флагмани, разполага с достатъчно мощен хардуер, за да е сред водещите модели за годината. Има голям 6.81-инчов OLED екран с LTPO технология, която щади батерията. Разделителната му способност е леко нетрадиционната 1 224×2 664 пиксела и има адаптивно опресняване на дисплея до 120Hz.

Хардуерно Honor Magic 4 е типичен флагман за 2022 г. Процесорът е Snapdragon 8 Gen 1 по 4nm архитектура. Опциите, които идва са за 8GB и 12GB оперативна RAM памет, а мястото за съхранение варира от 128GB до 512GB. Любопитното е, че цената за 8GB и 256GB е 799 евро, което означава, че версията със 128GB може да е и по-евтина. Батерията е 4 800 mAh с 66W бързо зареждане.

Камерното гнездо е голям изпъкнал кръгъл панел, който е характерен за Magic серията. В него са поместени два 50MP сензора – един основен и един широкоъгълен. Към тях имаме 8MP перископна телефото камера с петкратно приближение.

Премиум модела Honor Magic 4 Pro

Черешката на тортата определено е премиум флагмана Honor Magic 4 Pro. Той разполага със същия като размери екран от 6.81 инча. Резолюцията обаче е вдигната до 1 312×2 848 пиксела. При хардуера особена разлика няма, защото той вече е с едни от най-добрите компоненти на пазара при базовата версия. Единствената по-голяма разлика е, че има само една версия с 8GB RAM памет – тази със 256GB място за съхранение. Двете с 12GB RAM остават.

Основната разлика и тази, която натежава при по-високата цена – са камерите. Или по-точно перископния сензор, който е вдигнат от 8MP на 64MP. Това дава доста по-големи възможности за детайл, особено ако софтуера на смартфона е оптимизиран за това. Оптичното приближение е само 3.5-кратно, но дигиталното е х100. Другата съществена разлика е бързото зареждане, което е вдигнато на 100W. Двата смартфона идват с Android 12, който е надграден с интерфейса на Honor – Magic UI6.

The post Новият Honor Magic 4 Pro се очаква и в България appeared first on TechTrends България.

Последни ще разгледаме накратко Huawei с техните P50 Pro и P50 Pocket, които излязоха на световния и най-вече на българския пазар след близо едногодишно закъснение. Доскорошният китайски гигант е в тежка ситуация, като пуска своите модели месеци след официалната им премиера, с вече морално остарял хардуер, без 5G поддръжка, услуги на Google и на сравнително високи цени.

Xiaomi и обновената серия Redmi Note 11

Основният китайски играч – Xiaomi, представи четири модела в обновената си серия Redmi Note 11. Тя е насочена най-вече в средния и достъпен сегмент на пазара. Базовият Redmi Note 11 е с цена около 320 лева, което го поставя почти малко над стойността, която TechTrends дефинира всяка година за ниския клас.

Той разполага с доста добри характеристики за парите си. Snapdragon 680 чипсет изпълнен по 6nm архитектура, 6.43-инчов AMOLED екран с 90Hz опресняване и между 4 и 6GB оперативна RAM памет. Основната камера е 50MP, в комбинация с 8MP широкоъгълна и два 2MP сензора за дълбочина и макро. Батерията е с капацитет от 5 000 mAh и бързо зареждане от 33W. Единственият голям недостатък на Redmi Note 11 е липсата на 5G свързаност, но при тази цена, това е повече от обяснимо.

Redmi Note 11S е с една идея по-добър избор, ако трябва да сравняваме характеристиките. Основните разлики спрямо базовата версия са няколко. На първо място имаме 108MP основна камера, която добавя доста повече възможности от по-малки сензор на Redmi Note 11. Недостатъкът е процесорът, като той се сваля до Mediatek Helio G96 с 12nm архитектура. Той се компенсира частично от повечето RAM, която е вдигната на 6GB или 8GB. Повечето останали компоненти, като екран, батерия и др. остават същите. Цената се вдига до около 440 лева.

Redmi Note 11 Pro идва в две разновидности – 4G и 5G версия. Основната разлика е в чипсета. Redmi Note 11 Pro 5G идва с процесор Snapdragon 695 5G изпълнен по 6nm технология, докато базовия вариант разчита на Mediatek Helio G96. Определено бихме препоръчали първия модел при факта, че разликата в цената е само около 40 лева. Екранът и на двете версии е подобрен до Super Amoled със 120Hz честота на опресняване. Запазени са 108MP основна камера, 6GB и 8GB конфигурации и батерията с 5 000 mAh капацитет. Последната обаче разполага с бързо зареждане от 67W, за разлика от предните два модела. Цената на Redmi Note 11 Pro е 540 лева за основната и 580 лева за 5G версията.

OnePlus 10 Pro – новият флагман

Времето настана да видим и наследника на миналогодишния фаворит във флагманския клас OnePlus 9 Pro. Новият модел на китайския бранд навлезе в продажба на местния пазар, като все още няма точна информация, кога ще го видим в другите държави. Засега, от компанията говорят за „пролетта“.

При OnePlus 10 Pro имаме няколко ключови момента. Основният е, че това е втората година от партньорството с Hasselblad и вече трябва да видим значителни подобрения в софтуера на камерата. Другите са в дизайна – гърбът на смартфона е матов, за сметка на обиращия пръстови отпечатъци лъскав стъклен от OnePlus 9 Pro. Гнездото за сензорите на задния панел наподобяват визията на миналогодишния флагман на Samsung Galaxy S21. Тя включва 48MP основна, 50MP широкоъгълна и 8MP телефото с 3.3-кратно оптично приближение.

Сред другите елементи е 6.7-инчовия AMOLED екран със щадящата батерията технология LTPO2 и 120Hz честота на опресняване. Чипсетът е новия флагмански модел на Qualcomm Snapdragon 8 Gen 1 с 4nm архитектура. Оперативната памет е 8GB или 12GB. Батерията е с капацитет от 5 000 mAh и със скоростното бързо зарядно от 80W. Ориентировъчната му цена е около 1 050 долара, което ще е в рамките на 2 000 лева в България.

Премиерата на Huawei P50 Pro в ключовите пазари

На 26 януари Huawei пусна своите нови-стари смартфони от серията P50. Основният Huawei P50 Pro излиза с близо година закъснение и само шест месеца след появата му на китайския пазар. Сгъваемият Huawei P50 Pocket дебютира само с месец забавяне спрямо китайския си дебют.

Заради санкциите и намаления развоен капацитет на доскорошния технологичен гигант, двата смартфони излизат на пазара с доста проблеми. Първият е, че и двата са едни от малкото, ако не и единствени, при цена от над 1 500 лева, които да не предлагат 5G свързаност. Към тях добавяме липсата на услугите на Google и лицензирана версия на Android.

Завършваме лошите новини, че двата смартфона са безумно високи цени. Huawei P50 Pro идва при цена от 2 199 лева без договор и субсидия от оператор, а Huawei P50 Pocket при 2 799 лева. Нищо чудно, че при предварителното им представяне миналата седмица, цените не бяха обявени. България се води за ключов пазар и можем да кажем, че един от „последните бастиони“ на залязващата смартфон марка, затова телекомите предлагат предварителни поръчки още от първия им ден на пазара.

The post Новите модели смартфони от Xiaomi, OnePlus и Huawei appeared first on TechTrends България.

Освен в нашата държава, Disney+ ще навлезе в още 42 страни. Те обхващат по-голямата част от Централна и Източна Европа, Близкия изток и Северна Африка. Към тях добавяме и още 11 територии, които са задокеански владения на страни от Западна Европа, в които услугата вече е налична.

Добрата новина за българските потребители не е единствената, която може да изведем от прессъобщението на Disney. Медийният гигант е форсирал плановете си за разширение, в стремеж да се върне по пътя на растежа. Netflix успя да закрепи положението в края на 2021 г. чрез своя супер хит Squid Game. Компанията обаче губи индийския пазар, което все още е голям пропуск за нея.

Разнопосочните сигнали от Disney

Във всички случаи, стрийминг войните навлизат в една от най-горещите си точки. Разширението на Disney+, в комбинация и на това на HBO Max, ще покаже какъв е световния потенциал на двете платформи, зад които седят едни от най-големите медийни компании. От тях ще зависи и дали Netflix ще успее да удържи лидерската си позиция.

Според първоначалните планове на Disney едноименната стрийминг платформа трябваше да навлезе в Източна Европа до края на 2021 г. Тя трабваше да бъде налична постепенно в различните страни в региона. България, като един от малките пазари, се очакваше да бъде сред последните фази. През октомври, медийният гигант обяви, че отлага с поне година това разширение, без да аргументира причините за решението си.

Новият срок не беше фиксиран, но се споменаваше края на 2022 г. В разговори на TechTrends с представители на българската ТВ индустрия, се спомена, че Disney+ ще навлезе на местния пазар през 2023 г. Тоест, забавянето щеше да продължи малко повече от обявената една година. Сега, медийният гигант разсея тези опасения, като обяви своите планове за пускане на услугата „през лятото на 2022 г.“ Преведено от корпоративния език това означава, че се очаква в до края на третото тримесечие или периода юли-септември това да се случи.

Консистентна стратегия или бърза промяна

Разнопосочните на пръв поглед сигнали от Disney може да бъдат разчетени и като консистентна политика. Все пак, компанията обяви през октомври, че ще забави с година пускането на услугите в Източна Европа и сега 10 дни преди обявяването на финансовите си резултати за края на календарната 2021 г. препотвърди тези планове. Объркването идва по-скоро от информацията получена от българския пазар.

От друга страна, първоначалните преговори между ТВ компаниите и Disney през октомври може наистина да са били за пускане през 2023 г. Просто да е имало промяна в стратегията на медийния гигант. През ноември, компанията публикува резултатите на Disney+, които бяха представени, като „отлични“ със 118 млн. абоната общо. Анализаторите обаче отбелязват, че ръстът е в застой, като за тримесечието са добавени едва 2.1 млн. абоната.

Ако тенденцията продължава и през зимата, е най-логичният ход на Disney е да търси бързо разширение. Защото това е бързият начин за добавяне на абонати, а регионите в които стрийминг платформата не е налична все още са доста. С други думи – Disney+ има потенциал за растеж, чрез международната си експанзия.

Контраударът на Netflix

Netflix привидно се върна в играта, най-вече чрез хита си Squid Game. Южнокорейският сериал се превърна в истинска световна сензация, като постави под въпрос качеството на продукциите на Холивуд. Той обаче не беше достатъчен да обърне тенденцията за по-слабия ръст на абонатите на лидера при стрийминг платформите.

През последното тримесечие на 2021 г., Netflix добавя 8.3 млн. абоната, с което запазва лидерската си позиция от 222 млн. общо. Проблемите са, че компанията очакваше да привлече повече със Squid Game през този период, както и прогнозите за първото тримесечие на 2022 г. е да добави едва 2.5 млн. нови потребителя. За сравнение, през същия период на предходната година, ръстът е бил над 6 млн.

Въпреки, че Netflix разполага с близо двойно повече потребители от Disney+, платформата е налична в много повече държави. Тоест, потенциалът ѝ за растеж е по-малък, в сравнение с основния ѝ конкурент. Все пак има страни, в които Netflix се опитва да пробие. Една от тях е Индия, но там все още компанията няма голям успех. През декември, компанията намали цените си в азиатската държава, за да привлече повече потребители.

Официална разбивка за точните потребители няма, но се предполага, че за Netflix те са около 4-4.5 млн. в Индия. В същия момент, Disney в партньорство с Hotstar разполагат с около 36 млн., докато Amazon Prime Video има около 17 млн.

Основното предизвикателство е, че не може да се определи точния проблем. Дали е в цената или в нещо друго. Някои анализатори предполагат, че става дума заради политкоректното съдържание, което Netflix набляга отблъсква местните потребители. Във всички случаи, Индия ще е ключово бойно поле между основните стрийминг платформи. Резултатите на Disney+ в Източна Европа, Близкия изток и Африка от тази година също ще покажат, дали услугата ще може да детронира Netflix в близко бъдеще.

The post Disney+ в България или новата фаза на стрийминг войните appeared first on TechTrends България.

Премиерата на новия-стар Huawei P50 Pro обаче леко загатва, че в очите на компанията, България може би е сред ключовите страни в региона. Информацията за дългоочакваните и още по-дълго отлагани продажби на флагманския модел на китайския гигант за 2021 г. беше пусната от българското им звено. Тя беше допълнена и с друга неофициална такава отново от местен блогър. Всичко това е подкрепено от предварителното представяне на смартфона за региона, което се е провело в София на 14 януари и все още е под медийно ембарго.

Първо у нас

Продажбите на Huawei P50 Pro ще започнат първо в България на 25 януари беше обявено първо на Facebook страницата на местното звено на компанията. В него се потвърждава неофициалната информация, че продажбите ще започнат първо в България и ден след това – на 26 януари в цяла Европа. Това показва, че китайският гигант дава ексклузивност на нашия пазар, макар и само с един ден.

Освен Huawei P50 Pro, българските потребители ще могат да вземат и Huawei P50 Pocket. Като информацията за последния идва от местен блогър. Това е моделът със сгъваем екран на компанията, който за разлика от досегашните им подобни е от компактен тип (тоест, подобно на флипфоните), а не представляват хибрид между смартфон и малък таблет. Двете новини позволиха на международните издания, като GSMArena, да обявят датата за европейския дебют на смартфоните.

Възможностите

Информацията за двата умни телефона е налична от доста време. Huawei P50 Pro се продава в Китай от август месец, докато Huawei P50 Pocket – от декември. Двата разполагат със Snapdragon 888 чипсет, но без възможност за 5G връзка, поради санкциите на САЩ.

Huawei P50 Pocket има 6.9-инчов сгъваем OLED екран с опресняване от 120Hz, резолюцията е 1 188×2 790 пиксела. Той разполага и с втори по-малък със само 340×340 точки, който е за известия и се ползва, когато устройството е сгънато. Камерите му са с две идеи по-компромисни от традиционния флагман. Основният сензор е 40MP, който е подкрепен от втори 32MP и 13MP широкоъгълен. Селфи камерата е само 10.7MP. Батерията е 4 000 mAh и разполага с бързо зареждане от 40W.

Huawei P50 Pro има 6.6-инчов OLED екран със 120Hz честота на опресняване. Камерите на традиционния флагман са по-интересни – основната е 50MP, която е подкрепена от 64MP перископна телефото такава с 3.5-оптично приближение. Широкоъгълната е 13MP, като смартфонът има още един 40MP монохромен сензор. Последният в комбинация с останалите големи засилва способностите на Huawei P50 Pro да прави нощни снимки и такива при ниска осветеност. Батерията е 4 360 mAh с бързо зареждане от 66W.

Лебедовата песен

Двата смартфона ще се впишат в определението за лебедовата песен на Huawei на световните пазари. До затягането на санкциите на САЩ, китайският гигант обявяваше своята флагманска P-серия през февруари и навлизаше в продажби през март-април. През 2021 г. Huawei обяви P50 Pro в последния ден на юли или около пет месеца по-късно от обичайното. На пазара в Китай се появи месец след това. Но на световните излиза чак сега, което е близо 10 месеца закъснение. При това ексклузивно на малък пазар, какъвто е българския.

Huawei P50 Pro и P50 Pocket идват и с доста „подводни камъни“. Първият го споменахме – и двата модела не поддържат 5G мобилни връзки, което ги прави непривлекателни за потребители, които искат да ги ползват по-дългосрочно. Вторият такъв е, че са без услугите на Google, поради ембаргото на САЩ.

Третият недостатък е чипсетът – Huawei P50 Pro и P50 Pocket разчитат на миналогодишния флагмански процесор на Qualcomm, а не на настоящия. Последният може да се компенсира с по-ниска цена, която все още не е обявена официално. Нещо, което ще изяде напълно от печалбите на компанията, вече засегнати от удължения цикъл на разработка и пускане на пазара на високия клас смартфони.

Huawei беше изместена напълно от този пазар през 2021 г. Компанията успя да пусне по-масово основно един модел – Nova 9. Който, отново е без 5G свързаност и затова дори не се класира в нашата ежегодна класация за смартфон на годината. Китайският гигант беше принуден да продаде бранда Honor, който стартира своите продажби в региона в края на миналата година. В него остана по-голямата част от развойния капацитет на Huawei, по различни данни между 60% и 70%.

В същото време Xiaomi зае по-голямата част от световния ѝ, както и регионален дял. Опитите да компенсира с други потребителски устройства се оказват неуспешни, след като Huawei в края на декември обяви, че очаква приходите ѝ да се понижат с 30% през 2021 г. Като цяло тенденцията е за спад, при това с бързи темпове.

Последният бастион

За тежкото състояние на Huawei може да проследим и покрай факта, че България може би наистина се е превърнала в последния ѝ бастион в Европа. Пазарът тук е малък и рядко получава ексклузивна информация или достъп до устройства пред останалите държави на Стария континент. Фактите обаче се натрупват – за дебюта в Европа научаваме първо от българското звено на Huawei. После и предварителното представяне за региона се води от същия екип в страната.

Това обаче може да се обясни сравнително лесно. В България Huawei има доста фенове, като не всички от тях са се отказали от марката, заради липсата на Google услугите. Медиите и като цяло маркетинга в страната са по-евтини. Но най-ключовия фактор е, че Huawei има силни позиции сред трите основни телекома. Мобилните мрежи на „Теленор“ и „Виваком“ все още са доминирани с тяхно оборудване, а „А1 България“ продължава да предлага устройствата им.

Ако тенденциите обаче продължават по същия начин през 2022 г., както през изминалата, то настоящата година, може да се окаже наистина като лебедовата песен за Huawei. Поне при смартфон пазара. Защото и последният бастион е на път да падне.

The post България ли е последният бастион на Huawei в Европа appeared first on TechTrends България.

На 19 ноември плановете на Allterco се осъществиха близо две години предсрочно, като тя дебютира на финансовите пазари във Франкфурт. По този начин, компанията се превърна в първата родна такава, която излиза на голяма международна борса. Дружеството има повече от интересна история, която започва от телеком индустрията, но постепенно преминава изцяло в перспективния сектор на Интернет на нещата (IoT).

Пътят към Франкфурт на Allterco беше сравнително дълъг, но и логичен на фона на резултатите и стратегията от последните години. Отделно дружеството има потенциал да се развие като едно от най-големите в българския IT сектор по пазарна капитализация. То разполага с голям конкурент в лицето на стартъпа PayHawk, за който ще говорим в следващ материал.

Дебютът в Германия

Allterco прави вторично листване на фондовата борса във Франкфурт при цена на акция от 14.50 евро. Дебютът беше определен за 19 ноември, а свободната търговия започна на 22 ноември. На база на началната цена, пазарната капитализация на българската компания достига 261 млн. евро или около 510 млн. лева.

Към откриването на търговията на следващия ден – 23 ноември, акциите на Allterco вече се търгуват за 16 евро на брой, което е ръст от 10%. След подновяването на търговията във вторник, те бързо се връщат към нива от 14.80 евро. Това показва, че за момента е трудно да се определи дали в средносрочен план ще расте или спада стойността на книжата.

Няколко ключови въпроса останаха без отговор след дебюта във Франкфурт. Колко точно дял от дружеството е пуснат в оборот там, което води и до логичното продължение – колко капитал е набрала компанията след пускането на акциите. Не е ясно и защо е форсирано решението да се излезе на борсата в Германия, след като първоначалните планове бяха това да се случи през 2023 г. Отличните финансови резултати от началото на настоящата 2021 г. явно са помогнали това да се случи по-рано.

Успех от България

Allterco е едно от най-успешните компании на Българската фондова борса (БФБ). То дебютира на нея през 2016 г., когато пласира 2.5 млн. акции при цена от 1.45 лева за брой. В момента (23 ноември 2021 г.) цената им е 28 лева, което означава, че за 5 години е постигнат ръст от 1 837%. Пазарната капитализация според БФБ към тази дата е 504 млн. лева.

Компанията направи вторично пласиране на акции в края на 2020 г. Тогава бяха събрани допълнителни 9 млн. лева капитал, които бяха използвани за допълнителни инвестиции и разширение на бизнеса. Още при обявяването на тази идея, Димитров очерта плановете за излизане на борсата във Франкфурт. Също така, тогава беше намекнато, че това може да се осъществи и чрез емитирането на допълнителни книжа.

Компанията жъне доста бизнес успехи през последната година-две. За първото тримесечие, ръстът на приходите е 91% на годишна база и достигат 13.8 млн. лева. През второто тримесечие на 2021 г. постъпленията се увеличават с по-ниски, но все още впечатляващ темп от 74.8%, а общо за първите шест месеца на годината достигат 26.1 млн. лева.

Телекомски корени

Основната дейност на Allterco е произвежда, поддържа и продава устройства за автоматизация на дома. Тя предоставя интернет контролирани релета, контакти, преходници и софтуера за тях. По този начин, традиционни електроуреди и устройства могат да се свържат в онлайн мрежа, в която всичко да се управлява дистанционно.

Историята на компанията е доста интересна. Тя започва като „стартъп“ в рамките на групата на телекомуникационните компании „Теравойс“ и „Тераком“. Тяхната дейност беше осъществяване на различни услуги за операторите. Например, „Теравойс“ беше една от двете компании, които обслужваха услугите за SMS комуникация – гласуване за ТВ игри, хороскопи и др. чрез текстови съобщения.

Бизнесите им бяха атрактивни и с доста силно изразен олигополен характер. Проблемът беше, че бяха и технологично залязващи. Allterco от своя страна, се опитваше да развие дейност в сфера, която по това време (2014-2015 г.) беше неразработена в световен мащаб. Поради което, стартъпът в един момент оглави основния бизнес и дори холдингът беше преименуван на него.

Две години след борсовия дебют на Allterco – през 2018 г., групата решава да продаде целия си телеком бизнес за около 8.8 млн. евро на скандинавската Link. Това включва вече споменатите дружества „Теравойс“ и „Тераком“, както и техните румънски и македонски звена. Allterco запазва офисите си в Тайланд, Сингапур и Малайзия, като дори изкупува миноритарните дялове,  в тях, което го прави, за да може да си осигури присъствие на азиатските пазари.

По този начин се стига до ситуация, в която стартъпът Allterco заменя напълно доскорошния основен бизнес. Като в момента той се превръща и във водещ такъв за целия IT сектор в България.

The post Allterco – до Франкфурт и назад appeared first on TechTrends България.

Това е леко разочароваща новина за местните потребители. Двете платформи започват да стават ключов елемент в разпространението на ново съдържание от Холивуд, като зад тях са едни от най-влиятелните студиа в Щатите. Немалко филми вече дебютираха паралелно на голям екран, но и в споменатите стрийминг услуги.

Този ход беше форсиран най-вече от затварянето на киносалоните покрай коронавирус пандемията. Стратегията е противоречива в Холивуд. От една страна, киносалоните са изправени пред допълнително свиване на приходите, заради липсата на ексклузивно излъчване. От друга – редица високоплатени актьори взимат процент от продажбите на билети, което също удря по техните доходи. Вече има и съдебни дела, които се водят между студиата и холивудските звезди.

Отлагането в Източна Европа

Поетапното пускане на стрийминг платформите в различните географски региони е продиктувано от няколко фактора. Първият са авторските права за различните продукции, които са включени в тях. Следващите са технически – това са наемането и запълването на сървъри, които да обслужват съответния регион, както и локализирането на езиците в съответните страни.

Източна Европа и България не са сред големите приоритетни пазари на американските медийни компании. Те бяха заложени във втората половина от плановете за експанзия на HBO Max и Disney+. Първата платформа не обяви причината за отлагане, а само, че услугата ще бъде достъпна в България през 2022 г.

По-интересна е ситуацията с Disney+. Стрийминг системата беше планирана да бъде пусната в Източна Европа през 2021 г. През цялата година, трябваше да има поетапно навлизане в различни държави от региона. Предвид малкия размер на българския пазар, презумпцията беше, че ние щяхме да сме накрая – към последното тримесечие на годината.

В края на август беше обявено, че навлизането на Disney+ в Източна Европа се отлага за лятото на 2022 г. Причината е, тривиална – медийният гигант приоритизира по-апетитните пазари в Азия и Южна Африка пред нашите. Walt Disney има частично присъствие в тези региони и компанията иска да го засили. Говорим за пазари, като Япония и Тайланд например.

Няма официално потвърдена информация за това, колко ще струва Disney+ и HBO Max в България. Засега индикациите са, че ще се търси „конкурентна цена“, но без по-голяма конкретика. Засега първата струва около 8 долара на месец (под 14 лева) и 80 долара на година (135 лева съответно). HBO Max варира от 15 до 7 долара на месец, в зависимост от продължителността на абонамента.

Стрийминг войните в активна фаза

Доминацията на Netflix е към своя логичен край. Най-голямата стрийминг платформа вече се ориентира към гейминга в стремеж да предостави по-различно преживяване и услуги. Предимството ѝ е, че тя е налична в над 190 държави. Подобно, голямо разпространение има конкурентът Amazon Prime Video.

Ситуацията е по-различна за Disney+ и HBO Max. Те нямат все още този географски обхват, но зад тях са огромни библиотеки от съдържание. Освен това, те са собственост на Walt Disney и Warner Bros, които са водещите холивудски студиа. Решенията за хибридно излъчване на новите филмови продукции, демонстрира желанието да засилят своите стриймиинг платформи.

С увеличението на географския им обхват, Disney+ и HBO Max ще увеличат своите потребители значително и шансът Netflix да остане на върха се смаляват.

The post HBO Max и Disney+ отлагат с година влизането си в България appeared first on TechTrends България.

OnePlus Nord 2 надгражда няколко неща от CE версията, но и ползва доста сходни елементи от нея. Голямата промяна е при камерите и батерията, като се взима частично назаем от флагманската серия OnePlus 9 от тази година. Елементът, който ще раздвои потребителите и феновете на марката е изборът на процесор.

С новия OnePlus Nord 2, китайската компания затвърждава амбицията си да предлага максимално голямо портфолио от устройства, които да покрият колкото се може по-голям ценови спектър. Въпросът е дали по този начин няма да размие имиджа на своя бранд, който се стреми към техническите ентусиасти и малко по-претенциозните смартфон потребители.

Между големите и малките

OnePlus Nord 2 заема странна позиция между по-достъпния CE и флагманския OnePlus 9. С което виждаме някои предимства взети от по-големия брат, но и компромиси, за да може да се държи цената приемлива. Това става видно още на ниво дизайн – стъклен гръб с пластмасова рамка комбинира буквално елементи от флагмана и от по-достъпната версия. Екранът е идентичен с този на Nord CE – 6.43-инчов AMOLED с 90Hz честота на опресняване и 1 080×2 400 разделителна способност.

Голямата разлика е под капака – чипсетът е Dimensity 1 200 на Mediatek, което прави OnePlus Nord 2 първият смартфон на бранда, който не използва процесор на Qualcomm. Добрата новина е, че архитектурата на чипсета е по 6nm технология, което му дава леко предимство пред някои модели на американския производител. Преди да скочите, че по този начин Nord CE е по-добър имайте предвид, че Snapdragon-а на по-достъпния смартфон е с 8nm архитектура.

Вътрешната конфигурация е сходна – вариантите са 6GB, 8GB и 12GB оперативна памет, както и 128GB или 256GB място за съхранение. Едно от големите предимства на OnePlus Nord 2 е наличието на 4 500 mAh батерия, но по-ключовото е бързото зареждане. Вместо 30W-то на Nord CE, при новия модел имаме 65W от флагманския клас. С включено зарядно с такъв капацитет в комплекта!

Другата голяма промяна и предимство на OnePlus Nord 2 е камерата. Основният сензор от задната страна е 50MP на Sony, който се ползва и от флагманския клас 9 от тази година. Разликата е, че липса брандинга на Hasselblad, както и, че го няма широкоъгълния. Последното е разочарование, защото при OnePlus 9 той беше най-добрия в своя клас за момента. При Nord 2 трябва да се задоволим с доста по-базовия 8MP, както и с 2MP монохромен такъв. Селфи камерата е засилена до 32MP.

Размива ли се имиджа

Досега впечатленията в стратегията на китайския бранд са, че OnePlus все още се опитва да предложи най-доброто от хардуерна точка, но на по-достъпна цена. Проблемът е, че с Nord 2 се прави и първата крачка към все по-голямо фрагментиране на портфолиото. Това води до модели, които имат флагмански черти, но и много компромиси.

При OnePlus Nord 2 това е очевидно с избора на процесор. Компанията се опитва да поддържа добра производителност и 6nm технология, но и да предложи ниска цена. Което превръща новия смартфон в първия, който ползва чипсет на Mediatek.

Как ще се отрази това на представянето на OnePlus Nord 2 ще разберете скоро в нашето ревю. Във всички случаи, тази година китайският бранд се опитва да се наложи по-масово на световния пазар, като прилага стратегия на големите в бранша, като Samsung, например.

The post OnePlus атакува отново средния клас с Nord 2 appeared first on TechTrends България.