Друг показател, по който те си приличат и за който не се говори толкова много сред обикновените потребители е факта, че те почти никога не плащат данък печалба. Технологичните гиганти на няколко пъти бяха в центъра на скандали, при които чрез сложни счетоводни и юридически практики, те напълно избягват подобни плащания. Мащабът им и ресурсите с които разполагат им помагат да постигат тази цел. Вярно е, че им създава определени ограничения, но позитивите определено ги оправдават.

Предвид все по-засилващия се стремеж на САЩ да регулира технологичните гиганти, Вашингтон, заедно с водещи държави от Европейския съюз (ЕС) подхванаха идеята за глобална данъчна реформа. Тя има за цел да запълни пробойните и да затвори вратичките, които позволяват на големите мултинационални компании да не плащат никакъв данък печалба.

Предложението на големите

По време на срещата на Г-7 (основните западни икономики в света – САЩ, Канада, Франция, Германия, Италия, Япония и Великобритания), беше приета идеята да се изгради единен корпоративен данък печалба в целия свят. Параметрите са да има минимален праг от 15% за компании, които имат глобален оборот от над 750 млн. евро на година. Новата ставка ще бъде ефективна ако се прилага от всички държави и засяга само големите корпорации, но не и малки, средни или големи локални предприятия.

Идеята беше подкрепена от 130 държави, сред които и България, като основният поддръжник е Организацията за икономическо сътрудничество и развитие (ОИСР). На 9 юли темата ще бъде централна и на следващото ниво на международната сцена – срещата на Г-20. За момента идеята е подкрепена основно от Западния свят. Очакванията са, че Г-20 ще застане зад нея, но засега това не е напълно сигурно.

Краят на данъчния рай

Ако предложението бъде прието от Г-20 и приложено в глобален мащаб последствията ще са огромни. Не само за мултинационалните корпорации, но и за държавите, които в момента предлагат изключително ниски или липсващи данъци, за да привлекат инвестиции. Те са познати под прозвището „данъчен рай“.

Най-големият пример в Европа, когато става дума за технологични гиганти е Ирландия. Районът около Гранд Канал в Дъблин е познат повече като „Силициевите докове“. В един от небостъргачите там е разположена европейската централа на Google, а до нея са тези на Facebook, Twitter и др. В самата Ирландия са съсредоточени голяма част от техните операции за Стария континент, както и тези на Apple, Pfyzer и много други международни корпорации.

Общото е специалната политика на страната възприета да привлича чуждестранни инвестиции. Ако даден международен бизнес вложи определен обем пари и наеме опрделен брой специалисти, то тя се облага с едва 0.005% данък печалба, вместо с официалния от 12.5%. Само този факт я прави изключително привлекателна за компании, да изградят своите регионални централи там.

Ирландия не е единствена. Редица малки и микро държави не взимат никакви данъци и те вече могат да се кажат, че са истински данъчен рай. Примери са Вирджинските острови, Бемуда и др. Предимството на Ирландия е, че тя е част от Европейския съюз, което я прави перфектна за базиране на операциите на гигантите за региона.

Двойният ирландски сандвич излиза от менюто

Големите корпорации не се задоволяват да плащат само 0.005% за европейските си продажби. Те налагат по-сложни схеми, които включват по няколко дружества в Ирландия и други страни тип „данъчен рай“. Създават се схеми, една от тях е позната като „двоен ирландски сандвич“. За нея сме писали подробно как я прилага Apple и за разследването на ЕС.

Накратко – чрез няколко дружества в Ирландия и други страни, преминава целия поток от приходи от Европа и по света. В случая с Apple основното дружество е базирано в Бермуда и реално притежава други две, които са в Ирландия. През последните преминават всички трансакции по света, но те прехвърлят парите към „данъчния рай“, без тези, които те генерират в страната. Така, Apple плаща 0 долара данък печлаба за почти всички продажби по света, а за много малка част от тях – само 0.005%.

Технологичният гигант изтегля част от тези пари под формата на лицензионни такси за авторски права. Тоест, Apple в Купертино държи интелектуалните права, а Apple в Бермуда продава. Недостатъкът на тази схема е, че не малка част от средствата остават блокирани на острова в Атлантическия океан, а компанията може да оперира само с част от целия си наличен кеш.

Някои компании стигат и по-далеч, като през още по-сложни схеми успяват да елиминират и елементът с 0.005% данък печалба в Ирландия. Ако навсякъде бъде уеднаквена ставката на 15%, то тогава „двойният ирландски сандвич“ и неговите производни ще излезе от менюто.

Съпротива и последици

Налагането на подобен унифициран данък за големите корпорации означава ефективен край на данъчния рай по света. За Ирландия това ще е и по-голяма загуба, защото ще премахне нейното конкурентно предимство. Това може да означава потенциален отлив на всички технологични и други гиганти, които са инвестирали милиарди в страната, за да не плащат високи данъци. Само Apple има производствени линии, маркетинг и поддръжка с общо наети 6 хил. души.

Затова не е изненада, че Ирландия е една от седемте държави на ОИСР, която не е подкрепила идеята за световна данъчна реформа. Самата организация изчислява, че при приемането ѝ, това ще означава поне по 150 млрд. повече платени данъци всяка година. Държавата вече беше изправен пред сходен казус. Когато отказа да изпълни решението на Европейската комисия да си изиска неплатени данъци в размер на 13 млрд. евро от Apple за периода от 2003 до 2014 г.

Премахването на данъчните облекчения ще означава, че привличането на някой от световните бизнес гиганти ще става вече с евтина и квалифицирана работна ръка, регулаторна и политическа обстановка и потенциални други държавни облекчения.

Самите корпорации, ще трябва да започнат да плащат данък печалба. Това може наистина да доведе до увеличение на парите по този показател, но определено няма да се хареса на инвеститорите. Дали ще окаже влияние върху потребителите е още рано да се каже. В технологичния сектор, ако бъдат приети и регулациите в САЩ и Европа, то тогава комбинацията между двете ще има сериозни последствия и размествания.

The post Световната данъчна реформа, технологичните гиганти и Ирландия appeared first on TechTrends България.

Ирландското правителство се противопостави на решението на Брюксел, защото това означаваше да изгони Apple и други технологични компании от страната. Краят на драмата дойде на 15 юли 2020 г. след като Съдът на Европейския съюз обяви решението на ЕК за невалидно.

Този неуспех на управляващите в Брюксел е временен, след буквално в същия ден, те очертаха нови мерки, които имат за цел да се справят с различните практики за данъчно облагане в рамките на ЕС.

Историята е повече от любопитна и включва една доста „апетитна“ (във всяко едно отношение) практика. Това е т.нар. „двоен ирландски сандвич“. Чрез нея, Apple и някои други големи корпорации не плащат никакви данъци печалба. Схемата за момента е напълно законна и ключът за нея се крие до голяма степен в данъчната политика на Ирландия.

Двойният ирландски сандвич

Какво представлява тя? Това са множество трансакции между дъщерни компании, които имат за цел да нулират данъците, като се възползват от дупки или вратички в местното законодателство. Схемата работи най-добре с технологични компании, защото включва преотстъпване на интелектуална собственост. От нея се възползва не само Apple, но и Google, Facebook и други. Първият гигант обаче влезе по-силно в полезрението на регулаторите на САЩ и Европа и затова ще се спрем подробно на него.

За схемата се създават се три чуждестранни дружества – Apple Operations Ireland (AOI), Apple Sales International (ASI) и Apple Operations Europe (AOE). Въпреки имената, първото е базирано и данъчно се облага в Бермуда, която е данъчен рай и е над другите две, които са регистрирани в Ирландия.

ASI е ключът, за който се хваща и ЕК, и американския сенат при разследването си срещу Apple. В него постъпват всички приходи от продажби на устройства и услуги на компанията в рамките на ЕС. Втората компания AOE прави същото, но само за определени продукти и услуги и реално генерира по-малко приходи и печалба.

Уловката е следната – двете ирландски фирми са под шапката на базираната в Бермуда AOI. В тях остава само част от парите, които генерират, а останалите се прехвърлят в островния данъчен рай, където не се плащат никакви данъци.

В Ирландия, компанията има производствена линия и общо разполага с около 6 хил. души персонал. Поради силното ѝ бизнес присъствие, страната предоставя данъчни облекчения и двете дъщерни дружества там плащат на базата на тези средства, които остават там, едва 0.005% данък печалба.

По този начин, Apple не плаща никакъв данък на огромна част от печалбата си генерирана от продажби в Европа (и по света), а за много малка част от нея заделя за държавата едва 0.005%.

Връщане на парите в САЩ

Централата на Apple в Купертино, САЩ, разработва продукт или услуга и преотстъпва правата на ирландските дружества, в специално споразумение за споделяне на разходите. Те от своя страна изплащат за всяка продажба определени суми към щатската компания. Сумите са много по-малки отколкото реалните продажби и целта е да се финансира развойната дейност на Apple.

С което компанията си осигурява парична ликвидност от тези печалби, без да се налага да прехвърля печалбата от международните си операции в САЩ, където данъците са доста виоски.

Това е вариацията на Apple на „ирландския сандвич“. Съществува модификация, при която парите минават преди Бермуда през друго дружество в Холандия – схема, която използва Google. Има олекотени варианти, в които се използват и само холдански и ирландски звена.

Разследването на Европейската комисия и следващи стъпки

ЕК признава, че цялата схема на Apple е напълно легална от гледна точка на документация и спазване на местното законодателство. Затова, тя намира друг начин, по който да удари технологичния гигант и да се опита да обложи огромните суми, които минават през тези дъщерни дружества.

Брюксел обвинява Ирландия в предоставянето на нерегламентирана държавна помощ, заради понижаването на данъка до 0.005%. Както и, че Дъблин е подкрепял тази нелоялна данъчна практика, като си е затваряла очите, че централата на двете базирани в страната дружества се намира в офшорна зона, без да разполага с реални служители.

С което ЕК настоява Ирландия да си поиска обратно от Apple 13 млрд. евро невзети данъци за периода от 2003 до 2014 г. Именно това решение оборва Съдът на Европейския съюз.

Зам.-председателят на ЕК Маргарет Вестагер обяви, че ще изследва внимателно решението на съда, за да може да планира следващи стъпки в стратегията си за предотвратяването на подобни практики. Идеята, ЕК да удари Apple през Ирландия съдържаше голям риск. Защото управляващите в Дъблин няма да рискуват загубата на милиарди чуждестранни инвестиции в страната, заради опитите на Брюксел да пресече практиките на Apple и други технологични гиганти.

Хармонизирането на данъчните политики в рамките на ЕС е много деликатна тема, защото от една страна може да породи подобни ситуации, от друга – това е изключително суверенна политика на отделните държави. В крайна сметка Брюксел изготви подобен пакет от мерки за справедливо облагане в рамките на Стария континент. Тепърва ще видим дали решението на Съда на ЕС няма да повлияе и да наложи промени в него.

The post ЕС, Apple, данъчни облекчения и двойния ирландски сандвич appeared first on TechTrends България.