Покрай войната в Украйна и санкциите, Русия е на път да се превърне в своеобразна модерна версия на Тортуга. Която пак дава убежище на пиратите, но дигиталните такива. Москва обмисля да вземе сериозни мерки в облекчаване на ефекта на санкциите, рестрикциите и другите мерки, които западните държави и основно САЩ предприеха. Особено предвид факта, че десетки технологични компании обявиха спиране на бизнес дейността си в Русия като списъкът е наистина внушителен. Като включва всички по-масови и известни IT гиганти – от Apple, Microsoft, IBM, през Netflix, Phyton и др.

Едно от ответните действия на Кремъл е свързана с авторското право и лицензионните права за софтуер, IT продукти и услуги. Идеята на руснаците е да наложат задължително лицензиране на патентовани продукти, софтуер и хардуерни дизайни. Както и премахването на наказателните действия срещу софтуерното пиратство. Това ще важи само за продукти и услуги, които идват от страни, които са подкрепили санкциите срещу Русия. Намеренията на Москва са да си осигури достъп до ключови технологии, системи и софтуер, дори в условията на строги санкции. При това на всяка цена.

Да узакониш пиратите

Руските управляващи предприеха редица мерки, за да тушират ефекта на икономическата блокада, която Запада в момента организира. В технологичната сфера първите бяха за значителни данъчни облекчения (включително и т.нар. „данъчна ваканция“) за местните софтуерни разработчици. Москва обаче мисли да отиде доста по-далеч.

Сопред източници на вестник „Комерсант“, на 2 март, управляващите са подготвили проектозакон, с който да задължат лицензирането на патентовани продукти, като софтуер, бази с данни, микропроцесорни дизайни и др. Това означава, че настоящите легални продукти, в страната се освобождават от съответните такси към техните собственици. Тоест, ако руска компания разполага с 50 копия на Windows 10 и плаща временен лиценз, то той отпада, а фирмата продължава да го ползва дългосрочно.

Всичко това е възможно и е предвидено в Гражданския кодекс на Руската федерация. Според Член 1 360, правителството „има право, в случай на извънредна ситуация свързана със защитата и сигурността на страната, предпазването на живота и здравето на гражданите, да разреши използването на изобретение, полезен модел или индустриален дизайн без одобрението на притежателя на патента, като го уведоми и му осигури необходимите компенсации“.

Но, по-опасният ход е в премахването на наказателната и административна отговорност за нарушения на авторското право в областта на софтуера. С други думи, ако създадеш и/или ползваш нелегално копие на определена програма, игра или друг дигитален актив, руската държава няма да те преследва. Това важи за продукти и услуги, които са с произход от страни, които подкрепят санкциите. Тоест, за такива от „приятелския“ кръг на Русия, както и за вътрешни разработчици, авторското право важи с пълна сила.

Очевидните подводни камъни

За момента това е само проект, който не е ясно дали ще бъде одобрен от властите в Москва. В самата статия на „Комерсант“ се посочва, че ефектите от подобни мерки са противоречиви. Най-вече заради силното използване на облачни платформи и системи. Все повече разработчици предпочитат да предоставят абонаментни предложения, които предлагат дадена услуга или продукт срещу месечна или годишна такса, вместо срещу еднократен лиценз.

Ползването на тази мярка като превантивна, за да не може редица руски компании да се окажат с нелицензиран софтуер също е временно решение. Причината е в ъпдейтите, без които всеки голям IT продукт не може да издържи дълго време. Те идват от разработчика и ако не се прилагат, могат да намалят значително възможностите на софтуера в дългосрочен план.

В геймингът проблемите са също със сървърите и платформите. Почти всяка игра вече се оперира от облака, включително прогреса на играча, сървърите за мултиплейър и др. Това ще създаде определени неудобства на руските геймъри, но ще е въпрос на време да се появят клонирани такива поне за най-популярните заглавия. Така беше в миналото, няма да е проблем да се случи и в настоящата ситуация.

Потенциално решение

Мярката на руските управляващи определено ще отвори „кутията на Пандора“ в технологичния свят, по същия начин, по който вече го направиха с войната в Украйна и сигурността в Европа. Но тя ще реши някои потенциални проблема, с които ще се сблъскат, както IT бизнеса в страната, така и обикновените потребители. Осигуряването на достъп до продукти на Apple, Microsoft, Cisco, IBM и др. е ключово за редица, ако не и за всички индустрии в Русия.

Москва може да получава ъпдейтите за продуктите през друга страна. Тъй като лицензът за продуктите вече е активен, на базата на новия (все още проекто) закон. Потребителите ще разполагат с огромно пиратско съдържание на игри, филми и музика. Липсата на наказателно и административно преследване означава рай за пиратите, като те ще създават по-смело работещи и по-лесни (и безопасни) за монетизиране онлайн платформи.

Някои от най-успешните дигитални платформи в страната са руски, но в момента са поделена собственост и разпределение на капитала. Тази мярка ще осигури безпроблемната им операция в Русия, ако се наложи тези компании да бъдат разцепени или да има спорове за това кое звено има авторски права над продуктите и кое не. Такъв е случаят с интернет търсачката и онлайн платформа Yandex, която сме разгледали преди няколко дни.

Проблемът с някои от най-големите облачни платформи, като Microsoft Azure, Google Drive и други остава. За него, надеждата на Русия е да се ползват местни аналози. Особено ако страната не се разбере с компаниите за сървърите, които се намират на нейна територия.

Новият-стар пиратски рай

От чисто потребителска гледна точка промените може да са неприятни на първо четене, но реално, Русия винаги е била доминирана от пиратско съдържание. През 2000 г. изследване на Университета по право в Дюк, показва, че ползването на нелегален софтуер, музика и филми е 91% спрямо общото за страната. До 2004 г. трендът е за намаляване до 87%, според изследване на Business Software Alliance, а през 2016 г. спада до завидните за региона 65%.

Пиратският пазар носи добри приходи, като в Русия през 2020 г. се оценява на 59 млн. долара, когато става дума за видеосъдържание. Той обаче се е свивал през последните години. През 2018 г. е отчетен спад от 27%, а през 2019 г. – от 7%. През пандемичната 2020 г. обаче се забелязва силен интерес към легалните стрийминг платформи в страната, като данните от TMT Consulting показват ръст от 17% до 63 млн. потребителя. Приходите в същата година скачат с 66% до 365.7 млн., долара.

Санкциите доведоха до спиране на нови продажби и на редица услуги, като Netflix, Apple TV+ и др. Ако те се задържат, най-вероятно тази позитивна тенденция ще бъде обърната и то за доста кратко време. Липсата на наказателна отговорност ще превърне Русия в убежище за дори повече пиратски сървъри и групи. Основните места, на които подобно съдържание се съхранява в момента са три – Русия, Литва и Нидерландия. Легализирането ще затвърди статуса на страната като истинска дигитална Тортуга.

The post Русия може да се превърне в дигитална Тортуга appeared first on TechTrends България.

Друга голяма тенденция е в окрупняването на бизнеса, най-вече с придобиването на Bethesda Studios от Microsoft. На тазгодишното виртуално E3, виждаме и първите плодове на тази сделка, която поставя софтуерния гигант на водещо място в гейм индустрията. Последната насока на развитие е в отрезвяването на студиата от манията по игрите тип Battle Royale. Форматът беше популяризиран от Fortnite, като големите компании се опитаха да се възползват от интереса към него, но с доста противоречиви резултати.

Представените игри, отразяват до голяма степен тези тенденции почти напълно. Новo Battle Royale заглавие няма, като се разчита на пускането на нови такива в установените и популярни франчайзи, опити за възстановяване на такива от близкото минало и сравнително малко експериментиране в нови посоки. Най-накрая ще видим, дългоочакваната еволюция, поне графично, на AAA игрите, които големите разработчици представят.

За съжаление, откъм креативната част, очакванията за нещо ново ще са съсредоточени към някои независими проекти. Повечето обявени нови игри са поредното продължение на популярен франчайз, включват големи лицензни интеграции или са т.нар. reboot-ове – пресъздаване на позабравени класики. Има няколко изключения, но за тях се знае сравнително малко.

Нова вълна лицензирани игри

Използването на популярен развлекателен франчайз, като Star Wars, MCU на Marvel или др. винаги се е смятало за златна мина сред гейм разработчиците. Още от зората на индустрията. Дори Джордж Лукас преди да продаде правата за своите продукции, беше направил специално студио, което произведе някои гейм класики. Тазгодишното E3 продължава тази, вече може да се каже, традиция.

Една от най-големите игри в тази посока е може би, Guardians of the Galaxy по Marvel, която се подготвя от Square Enix. Това става въпреки лошото представяне на предишните техни опити в MCU – Marvel’s: Avengers, които между другото ще получат и продължение – Black Panther DLC. Надеждата на Square Enix е явно да повторят успеха си с Marvel’s: Spider-Man, което до момента е най-добрата игра за супергерои през последните години.

Пиратското заглавие Sea of Thieves на Microsoft доскоро беше едно от малкото ексклузивни такива на софтуерния гигант за конзолата Xbox. Сега то се подсилва с нова версия, която се казва A Pirate’s Life и включва преплитане на оригиналните герои с тези от популярния франчайз „Карибски пирати“. Надеждата е явно да се привлекат най-големите фенове на тази поредица към играта.

Поредните продължения, reboot-и и remaster-и

Ако ще говорим за традиции, то 2020 г. наруши една такава – всяка нова Xbox конзола да стартира с ново Halo заглавие. Пандемията обърка плановете и разработката му беше забавена. На E3 беше представен мултиплеър геймплей на Halo Infinite, за което вече сме писали, както и за ролята на цялата поредица.

Списъкът с подобни продължения или reboot-и на изложението е доста дълъг. Battlefield 2042, Final Fantasy VII, Diablo II и много други. Причината е проста – стана навик на разработчиците да правят продължения и reboot-и на своите класики от старото поколение към новото такова за конзоли. Microsoft и Bethesda правят хитра тактика да преработят технически такива. Doom Eternal е такъв пример, който вече притежава голяма част от качеството си на PC заглавие, което може лесно да бъде „напудрено“ за Xbox Series X и S.

Най-силното завръщане на франчайз на E3 може да се каже, че е S.T.A.L.K.E.R. 2. Класиката от 2007 г. най-накрая се придобива с продължение след години на опити на украинското студио GSC да се пребори за такова. Оригиналът е смятан за една от най-силните хибриди между RPG и FPS игра. Тя служи за вдъхновение на други популярни игри, като Metro 2033, Escape From Tarkov и др.

На представения геймплей S.T.A.L.K.E.R. 2 изглежда като доблестно заглавие от следващо поколение. Детайлна графика, мрачна атмосфера и мистериите, които крие Зоната (районът около ядрената централа в Чернобил) са запазени и дори засилени. Тя трябва да се появи през април 2022 г.

Малко истински нови заглавия

На виртуалното E3 нямаше доста силни нови игри. Интересен беше тийзърът на Bethesda за изцяло нова поредица Starfield. Това е истинска новина, защото студиото рядко инвестира в изцяло нови франчайзи. Ситуацията е трагична при доста от останалите разработчици. Ubisoft не привлякоха вниманието с нищо интересно, като отделеното заглавие по Rainbow Six не изглежда впечатляващо, въпреки солената си цена.

Надеждите за традиционните геймъри идват от независими разработчици, които остават в сянката на E3. Някои от тези потенциални „бижута“ са Falling Frontier – космическа стратегия, разработвана основно от един човек. Broken Arrow и Regiments са потенциалните наследници на военната стратегия Wargame и Ready or Not се опитва да бъде душевния такъв на супер комерсиализирания вече Rainbow Six.

За съжаление доста независими игри получават малко дългосрочно внимание. Пример е World War 3, която привлече погледите през 2018 г. на E3, но стартира прекалено бързо и не успя да задържи геймърите за повече от месец. Независимо от добрите ѝ качества, както и от факта, че много от гейм механиките, които представя в момента ще се прилагат в хитове като Modern Warfare и новия Battlefield 2042.

Липсата на Battle Royale

Добрата тенденция от E3 е свързана с факта, че нямаше нито ЕДНО голямо заглавие, което да предлага Battle Royale режим. Манията по този тип игри определено намалява, като отвъд двете основни заглавия в лицето на Fortnite и PlayerUnknown’s: Battlegrounds (PUBG) единствения друг, който проби успешно е Apex: Legends и донякъде Warzone режима на Modern Warfare. Battlefield поредицата няма да разполага с такъв, а големите студиа определено се фокусират към други методи за привличане на масовата публика.

Обвързаността на разработчиците с новите конзоли

E3 затвърждава, че големите имена в гейм индустрията се съобразяват доста силно с конзолите, които се намират на пазара. Не говорим, само откъм заглавия, но и откъм хардуерните възможности на игрите. Големите студиа се опитват да правят всеки един техен продукт да върви поне с 60 fps на всяка една от наличните платформи на пазара.

Новото поколение конзоли предоставят това, което PC-тата вече стъпват от три години. Ray Tracing, 4K (с опции за 8K), висок фреймрейт от над 60 fps бяха запазена територия за хардкор геймърите и техните гейм лаптопи и десктопи. Сега, тези технологии се отключват за конзолите, което ще се отрази и на масовите игри, които се правят.

Поне през първата година-две ще видим потенциален паритет между конзолни и PC заглавия откъм техническата страна поне. Това е добра новина, поне за оптимизацията на заглавията за отделните платформи. Този период може и да се удължи, заради недостига на чипове и потенциалното забавяне, което може да видим при хардкор гейм хардуера.

The post Завръщането на доброто-старо E3 appeared first on TechTrends България.