Двете сега ще се обединят под една шапка и ще включват промяна в месечните и годишни планове, които предлагат. Sony поставя двете паралелни платформи изцяло под бранда PlayStation Plus, като ги разделя на три абонаментни нива. В тях ще видим и основните тенденции, които големите гейм компании следват. Като включен достъп до ретро заглавия, безплатни игри на определен период от време, стрийминг и др.

Microsoft и Nintendo също засилват своите облачни платформи. Щатският софтуерен гигант се превръща във водещ играч след като обяви придобиването на Bethesda и наскоро – на Activision-Blizzard. Това размести пластовете в гейм индустрията, което накара лидерът Sony да вземе мерки. Преструктурирането на абонаментните планове е един от тези ходове.

Обновените услуги

Новият PlayStation Plus вече е разделен на три категории – Essential, Extra и Premium. Първата реално е досегашната Plus услуга. При геймърите ще имат достъп за сваляне на две безплатни игри месечно, специално отстъпки от каталога на Sony, облачно място за запазване на прогреса и достъп до онлайн мултиплейър функциите на конзолите. Цените тук се запазват – 9 евро на месец или 60 евро на година.

При втората категория – PlayStation Extra, нещата стават по-интересни. Освен всички възможности от Essential, геймърите тук получават достъп до каталог от 400 игри за PlayStation 4 и PlayStation 5, които могат да свалят и да се забавляват с тях. Сред тях са хитове, като God of War, Mortal Kombat 11, Death Stranding, Spider-Man и др. Цената на месец става 14 евро, а за година – 100 евро.

PlayStation Plus Premium включва вече тежката артилерия – достъп до стрийминг на игри. Някои от заглавията, като ретро версиите за PlayStation 3 ще са налични именно по този начин. Premium включва възможностите предложени от първите две категории и добавя до 340 допълнителни заглавия. Повечето от тях са класически ретро игри от предходните поколения конзоли на Sony – PlayStation, PlayStation 2 и PlayStation Portable (PSP). Цените скачат до 17 евро на месец и 120 евро на година.

Има друг елемент – PlayStation Plus Premium е наличен само в определени пазари, където се предлага облачен гейминг. Това са САЩ, Канада, Япония, Великобритания, Франция, Германия, Нидерландия, Люксембург, Австрия, Швейцария, Ирландия, Испания, Италия, Португалия, Норвегия, Финландия и Швеция. Извън тези държави, Sony ще замени Premium с Deluxe абонамент, който срещу по-ниска цена ще предлага достъп до ретро игрите на старите поколения конзоли.

Абонамент, стрийминг и ретро – новата посока в индустрията

Преструктурираните услуги на Sony следват всички големи тенденции на гейм индустрията. Това е предоставянето на игри срещу абонамент, нещо към което се стремят всички разработчици през последната година-две. Идеята на компаниите е да получат предвидим и равномерен поток на приходи. Старата концепция беше да се прибират продажбите на една игра наведнъж или в кратък период след нейното пускане и след две-три години, да се прави нова.

Стриймингът на заглавия е друга тенденция, която обаче продължава да е сравнително нишова. При нея, игрите се пускат на отдалечените сървъри на компанията и се стриймват изцяло на устройството на геймърите. Разработването на подобна система се оказва предизвикателно дори за технологичните гиганти като Meta (Facebook) и Google. Вторият преструктурира своята платформа Stadia, за да може започне тя да дава някакви приходи и да привлече потребители.

Sony е един от пионерите в този подсегмент и интегрирането на стрийминг платформата ѝ PlayStation Now в единен абонаментен план има смисъл. Тя следва практиката на Microsoft, които направиха това при пускането на своята версия xBox Cloud. Вместо под това име и като отделна услуга, стрийминг платформата беше обединена с абонаментната услуга Xbox Game Pass на софтуерния гигант.

Последната тенденция е развитието на ретро игрите. Големите гейм разработчици се опитват да монетизират носталгията на потребителите и да създават обновени версии на вечни класики. Това се оказва проблематично поради различни причини, като доста от нещата сме ги описали в този обзор. Sony показва, че като пазарен лидер, ще следва неотлъчно тенденциите с преструктурираните си гейм услуги.

The post Sony обединява облачните и абонаментни услуги за PlayStation appeared first on TechTrends България.

Компанията осъзнава това от доста време и се опитва по всякакъв начин да се адаптира към новата ситуация. Преди навлизането на Disney и големите медийни гиганти в стрийминга, Netflix започна мащабни инвестиции в собствено съдържание. Започнаха доста експерименти. От късометражни анимации, като Love, Death & Robots до интерактивен сериал в лицето на Black Mirror.

Според доста наблюдатели беше въпрос на време Netflix да навлезе и в гейминга. Естествено, подобен ход поражда доста въпроси и скептицизъм. Облачните гейм платформи се оказаха доста костелив орех за развитие, с който се затрудняват дори гигантите, като Google, Microsoft и Apple. Гейм индустрията и новите методи за разпространение са нова арена на битка между технологичните компании. Пример е делото между Apple и Epic Games. Въпросът е, как Netflix ще се възползва от този сегмент и дали няма да хвърли ресурса си напразно в доста тежък пазар.

Придобиването на Night School

За навлизането на стрийминг гиганта в гейм индустрията се говори от известно време, но чак сега виждаме първите по-смели действия. През лятото Netflix направи няколко хода. В края на септември, компанията обяви, че придобива студиото Night School. Повечето геймъри вече търсят това име онлайн, защото то не е изключително популярно сред масовите потребители.

Night School е нишово студио, което се опитва да прави игри, с много по-голям акцент върху разказването на история, вместо на екшъна или визията. Такова е дебютното им заглавие Oxenfree, което се появява през 2014 г. То привлича вниманието на гейм критиците, именно със своя фокус върху историята и начинът ѝ на разказване.

Продуктите на Night School могат да се определят повече като филми, с интерактивни елементи, отколкото като класически игри. По този начин може да навържем потенциалната стратегия, на която ще разчита Netflix в бъдеще. То е да се създаде екосистема, в която потребителите да могат да гледат любими филми и сериали, но и да „ги играят“ или да взаимодействат по-директно с тях.

Интерактивно съдържание

Концепцията е изключително стара и е експериментирана много по време на линейната телевизия. Било то с телетекст, участия в състезания по телефона, гласувания и пр. Netflix отиде още преди две години с една крачка по-напред, с последния към момента сезон на сериала Black Mirror. В него зрителите, можеха да определят няколко пътя за развитие на историите и така да стигнат до различни развръзки. През 2019 г. Netflix позволи на на потребителите на стрийминг платформата да играят някои мобилни заглавия през нея. Те са насочени повече към игри, които са обвързани с популярни франчайзи на Netflix, като Stranger Things.

Видеоигрите доста разчитат на този подход и комбинирането им с традиционното съдържание на Netflix може да доведе до интересни формати. При тях ще имаме комбинация от филми, сериали и гейм заглавия. Подобни идеи са правени от големите кино студиа. При втората част на филма „Матрицата“, (тогава) братя Уашовски експериментираха много силно с комбинация на късометражни анимации („Аниматрицата“, която е прототип за Love, Death & Robots) и играта Enter the Matrix. В тях беше разпределена част от историята, като предоставя доста по-голям контекст в цялата фабула. Сходен подход, се прави и с поредицата за Ридик, с „Хрониките на Ридик“, наличието на анимация и видео игра.

Netflix няма да влезе като нормална платформа за гейм стрийминг. Тя ще се опита да обвърже своето оригинално съдържание с нови по-интерактивно. Като всичко ще се предлага било от поотделно или тясно свързано в нейната платформа. Идеята не е нова, но до момента реализацията ѝ винаги е била противоречива. Ще бъде интересно, да видим дали Netflix ще може да превърне в наистина успешно начинание. Което да ѝ даде поне някакъв шанс в стрийминг войните.

The post Как Netflix ще навлезе в гейминга appeared first on TechTrends България.

Нека да видим какви са предимствата за обикновените клиенти, защото този нов план ще има ключова роля и когато 5G мрежите и устройствата навлязат масово в България. Най-голямата от тях е, че ще отговори най-адекватно и сигурно на нарастващото потребление на мобилен интернет. Друг ключов елемент е, че ще позволи свободното ползване без задръжки на следващото поколение услуги и нови приложения, които тепърва ще се развиват.

Разчупване на статуквото

Дълги години  потреблението на мобилен интернет беше неограничено, но след изчерпване на включените мегабайти на максимална скорост според тарифния план, скоростта падаше драстично.

В ерата на 4G и доскорошните поколения смартфони, интернет трафик от 5GB до 50GB изглежда повече от достатъчен. Той стигаше за сърфиране онлайн, ползване на социални мрежи, имейл и някои работни приложения, умерен стрийминг на видео в 1080p, слушане на музика и подкасти, игри на по-кежуъл заглавия.

С надргаждането на мрежите до 4.5G, започнаха да навлизат услуги за видео и филмов стрийминг, мобилна телевизия и др. Интернет потреблението от смартфони и таблети в България следва световните тенденции и расте с доста стабилни темпове. Вече стандартните пакети със средно 10GB трафик на максимална скорост започват да стават недостатъчни.

Ръст на трафика

Средното потребление от един смартфон в Централна и Източна Европа през 2020 г. например е 7.3GB, това в света – 9.4GB. Това показват данните през нормври на шведския телеком вендор Ericsson, в своя редовен Mobility Report. Очакванията са, че трафикът през едно устройство ще нарасне поне три пъти през следващите пет години. Средните стойности в региона ще достигнат 29GB, а в света – 34GB.

Горните данни са осреднени и показват потреблението между хора, които няма да ползват толкова активно мобилен интернет и такива, които ще разчитат много на него. Отделно, очакванията може да ги възприемем за леко консервативни, защото се базират на ръста отчетен по време на 4G мрежите. Тепърва 5G ще навлиза, като новото поколение мрежи ще позволи много по-висок капацитет и скорости спрямо скока, който имаше при предишната технология.

Затова, 100GB трафик на максимална скорост може да задоволи моментните нужди на обикновените клиенти, но да се окаже недостатъчен в средносрочен план. Премахването на всякакви лимити ще развърже ръцете на потребителите и те ще могат да разгърнат приложенията на мобилния интернет.

Работа и развлечение в движение

Това ще бъде ключов показател за хората, които предпочитат да работят в движение. Видеоконферентните разговори през Zoom например при най-ниските настройки консумира малко под 1GB на час, а при високите 2.4GB. Ако имате по 2 две срещи на ден, това прави по 10 на седмица и 40 на месец или между 40GB и 96GB трафик. С други думи, при подобен интензитет на работа, само служебните задължения ще ви изчерпят голяма част от ограничения план, при ползване на мобилен интернет.

Има много други приложения, като потребителите вече няма да опират до WiFi връзка, за да свалят обемни файлове или да ползват тежки откъм пренос на данни услуги. Най-тривиалният пример са големите ъпдейти на операционната система на смартфона. Той не е единствен.

Друг голям пример са видео стрийминг услугите. Всички такива от YouTube, през Netflix и HBO Go, предлагат като стандарт 1080p качество на изображението. Някои вече минават на 1440p, а други вдигат летвата по-високо – 4K. За мобилните устройства все още е далеч 8K резолюцията, затова нея няма да я разглеждаме.

Реални експерименти на HowToGeek показват, че при видео с 60 кадъра в секунда, едночасовият трафик на Netflix при 720p е 1.6GB. С други думи, един нормален филм, ще ви коства около 3GB трафик, ако смачкате кадрите до 30 в секунда тогава той ще бъде с обем около 2.6GB. Ако вдигнем на 1080p, при най-качествения вариант, Netflix филм от два часа ще изхаби малко над 6GB трафик, а при по-компромисния – между 4 и 5GB.

При 4K преносът на данни на час скача до 7GB, така че един филм ще ни коства 14GB. Буквално с няколко хитови заглавия при гледане на най-високо качество, ще сме изхабили уж големия трафик от 100GB за месец. При истинския неограничен план, такава опасност не съществува. Дори в момента, доста 4G потребители, намаляват качеството на клипчетата в YouTube, за да се намали потреблението или ги гледат през WiFi връзка.

Гейминг възможности

Геймърите също ще могат да се възползват без ограничения при подобен на Vivacom Unlimited план. Хардкор AAA заглавията вече са доста стабилни като обем и ако трябва да се свалят обикновено са между 20 и 200GB. Големите ъпдейти по тях също могат да достигнат обема на цялата игра.

Ситуацията е подобна при облачния гейминг. Там няма инсталационни файлове или ъпдейти, но примерно Google Stadia консумира около 7GB трафик за един час при графични настройки на 1080p. Или колкото е час филм в 4K резолюция по Netflix. За виртуална реалност по-добре да не отваряме дума. Ако нямаме 360-градусов поглед умножаваме видео или гейм трафика в 1080p или 4K резолюцията по две, заради двата екрана. При добавяне на 180 или 360-градусов поглед, информацията се умножава по доста повече.

Истински неограничените планове и перспективата за бързи мобилни мрежи с висок капацитет, каквото е 5G,  ще ни дадат възможност за свободно потребление, без да се замисляме и да налагаме лимити какво да ползваме и какво не.

The post Какво променя за потребителите неограничения мобилен интернет на „Виваком“ appeared first on TechTrends България.

Nvidia, като най-бунтарна от работещите платформи, решава да заобиколи правилата и да пусне своята GeForce Now през браузъра Safari за iOS устройства. Google се очаква през следващите седмици да направи същото със Stadia. Microsoft, която първа беше отрязана от Apple за достъп до iOS през App Store, за момента се въздържа от ползването на браузърна версия. Много е вероятно, софтуерният гигант все пак да промени мнението си.

GeForce Now за iOS

От 19 ноември, Nvidia направи съвместима своята онлайн версия на GeForce Now, да може да поддържа iOS мобилни устройства през браузъра Safari. Изисква се регистрация в платформата и абонамент, който за момента е 4.99 долара на месец. След което, потребителят ще има достъп до широк каталог до редица конзолни и PC заглавия, като Assassin’s Creed Valhalla, Destiny 2 Beyond Light, Shadow of the Tomb Rider и др.

Предимството на облачният гейминг е, че играта се пуска в центъра за данни и се предава директно на мобилното устройство. Така, ще можете да подкарате заглавия с технология като Ray Tracing и други, дори и смартфона или таблета да не ги поддържа.

За iOS има някои ограничения, най-същественото е, че за момента те са оптимизирани само за игра с контролер. Nvidia препоръчва няколко модела, с които услугата работи най-добре, сред които е Razer Kishi.

Nvidia също така работят съвместно с Epic Games, за да предоставят по този начин достъп до Fortnite, тъй като Apple го блокира след спор между разработчика и технологичния гигант.

Популярният производител на видеокарти, все повече разширява възможностите на своята платформа. През февруари 2020 г. тя беше официално пусната, като първоначален безплатен достъп до нея имаха и българските PC потребители. По това време и за компютри тя реално представляваше виртуална машина, през която можете да си пуснете своя Steam акаунт. Практиката беше оспорена от редица разработчици, което накара Nvidia да преработят GeForce Now.

Бариерите на Apple

Apple от една страна изгради собствена квази облачна услуга, в лицето на Apple Arcade, от друга се противопоставя да допусне останалите платформи в своята екосистема. Официалното обяснение е, че „ябълковият“ гигант не може да одобри поединично всяка една игра, която се качва в облачната услуга.

Според нейните общи условия това е задължително за всички гейм заглавия. Допълнително изискване е, всички трансакции в едно приложение да преминават през платежната система на Apple. Което също няма да става, през облачните платформи. По този начин, гигантът от Купертино ефективно блокира приложенията за iOS на Microsoft, Google и Nvidia.

Истинската причина е друга – близо една трета от приходите на Apple от App Store-a идват от мобилни игри. Допускането на облачните платформи постепенно ще намали този паричен поток за компанията, което е в разрез с нейната стратегия да печели повече от услуги.

И Google също

Тази политика на недопускане на конкуренцията, не засяга само Nvidia. Microsoft и Google също са изправени пред недопускане на техните облачни гейм платформи. Втората компания също обмисля да заобиколи бариерата на Apple, като пусне версия на своята Stadia през браузъра Safari.

По думите им, новата им онлайн разработка ще бъде готова до седмици и ще бъде под формата на Progressive Web Application (PWA). Подобен подход се използва от Amazon за тяхната система за облачен гейминг Luna. Недостатъкът е, че тази версия може да не включва всички функционалности, които традиционното приложение ще предостави.

Въпрос на време е Microsoft да се включи и да трансформира своята Xbox Game Pass услуга (бившата xCloud) във формат за браузъра Safari. Иронията е, че Apple от iOS 14 ще предоставя възможност на потребителите да сменят своето интернет приложение под подразбиране. Практиката показва, че поне в началото, това го правят много малко потребители.

Действията на Nvidia, както и очакваното такова на Google, показва, че при добро желание и достатъчно ресурс, може да се прескочи монопола на Apple и стриктният ѝ контрол над нейната екосистема. Ще видим дали ще става за сметка на потребителското изживяване и дали технологичният гигант няма да предприеме ответни мерки.

The post Nvidia се опитва да прескочи гейм монопола на Apple, Google ще ги последва appeared first on TechTrends България.

Навлизането на Amazon не е изненада поради много причини. От една страна, слухове за изграждането на подобна платформа циркулират от миналата година. От друга, компанията е най-големият доставчик на корпоративни облачни услуги, което е ключов фактор в изграждането на подобни услуги. Към това добавяме, че Amazon притежава най-голямата платформа за стрийминг на гейм видеа Twitch. Всичко това показва, че въпросът не е „дали“, а „кога“ ще се случи това. Което от днес е факт, макар и в доста ограничен все още формат.

Параметрите

Новата Amazon Luna ще е налична първоначално само за PC, Mac, Fire TV, iPhone и iPad. При последните две устройства няма да се осъществява директно с приложение, а ще се пускат игрите през браузър. Версия за Android се очаква в близко бъдеще. Самата слуга се намира във фаза „ранен достъп“ и ще е налична засега само за САЩ. Amazon още не е обявил точна пътна карта и плановете си за разширяване на регионите.

В рамките на ранния достъп, Amazon Luna ще струва по 5.99 долара на месец. Срещу това, геймърите имат неограничен достъп до всички налични игри, които ще могат да стриймват на до две устройства едновременно. За момента се поддържа резолюция от 1080p със скорост от 60fps, което е стандарт за настоящето поколение конзоли. Минималната интернет връзка е 10 Mbps, като Amazon уточняват, че колкото по-бърза и стабилна е тя – толкова по-добро ще е представянето на услугата.

Изискванията за геймърите са да разполагат с поддържаните за момента устройства, добра интернет връзка и съвместим контролер. Последният може да бъде такъв за Xbox One, PS4 или добрите стари клавиатура и мишка. Amazon Luna предлага и собствен контролер съвместим с услугата – Luna Controller. Той наподобява доста този на Stadia на Google и струва около 50 долара, но за момента е наличен само за поканени потребители.

Скромен каталог

Засега Amazon Luna стартират с доста скромен каталог от няколко десетки игри. Има няколко големи заглавия, които могат да грабнат окото на геймърите. Това са Metro Exodus, новия Assassin’s Creed: Valhalla и Control.

От големите гейм разпространители Amazon се е договорила с Ubisoft и Capcom. Като технологичният гигант дори планира специален абонаментен план свързан със заглавията на Ubisoft, но за момента е с надпис „Coming Soon“.

Скритото асо – Twitch

Amazon Luna има едно много силно асо скрито в ръкава. Това е специализираната гейм стрийминг платформата Twitch. Amazon реално прави това, което Google се опитва да направи между Stadia и YouTube – да интегрира двете услуги. Ако потребител гледа стриймър, който играе заглавие през Amazon Luna, той може с едно натискане на бутона на мишката или докосване на екрана да се включи в него.

Twitch е истински бехемот, когато става дума за гейминг видео съдържание и това ще е много силна карта при преговорите между Amazon и разработчиците на игри. Реално, технологичният гигант ще използва огромната потребителска база като стимул на отделните разпространители да включват свои заглавия в новата облачна платформа.

Amazon Luna ще е интересна алтернатива на Stadia и xCloud, като потенциално може да нажежи страстите и да предизвика нова война за сърцата на геймърите. Както отбелязахме в нашия материал за новото поколение конзоли, бойното поле съвсем скоро ще се измести от устройствата към услугите. Тепърва ще видим, дали Amazon ще обвържат Luna със своя Prime абонамент, нещо, което Apple направиха преди седмици. Както кои разработчици ще успее да привлече и кога ще бъде налична платформата в останалите части на света.

The post Amazon пуска собствена облачна гейм платформа Luna appeared first on TechTrends България.

По този начин, Apple реално забранява достъпа на конкурентни услуги, различни от нейната Apple Arcade на устройствата на технологичния гигант. Което се случва няколко седмици, след като главният изпълнителен директор на „ябълковата“ компания Тим Кук да се защитава точно от такива въпроси по време на изслушването на антимонополната комисия на Конгреса на САЩ.

За проблемите на Google и Microsoft в пускането на своите облачни гейм платформи в iOS се говори от близо година, но едва сега има официално потвърждение за точните причини. Още в началото на годината стана ясно, че xCloud се тества много ограничено в App Store, най-вече заради рестрикциите на Apple. Google официално пусна своята стрийминг услуга Stadia в края на миналата година, но само за устройства под Android. Тя не е налична за iOS.

Обяснението – невъзможност за индивидуално одобрение

Технологичният гигант обяви, че облачните гейм платформи на Google и Microsoft не отговарят на изискванията на общите условия. Разковничето е, че Apple настоява всяка една игра, която е или ще бъде включена в новите услуги, трябва да бъде одобрявана индивидуално от компанията.

Друго ключово изискване е те да могат да се включват в класациите за най-популярни, сваляни и доходоносни приложения. Което означава, че те трябва да се предлагат отделно, а не като част от само една услуга.

„Нашите потребители се наслаждават на милиони страхотни приложения и игри от милиони разработчици, които са достъпни в App Store, стига да отговарят на единните правила за публикуване, което включва индивидуалното им представяне за преглед и включването им в търсачката и класациите“, се посочва в официално изявление на Apple за Business Insider.

Нито Microsoft, нито Google предоставят такава възможност, като тяхната гледна точка е, че те позволяват стриймването на съдържание. Apple обаче разглежда този подход като нарушение на нейните общи условия. Реално обаче, така компанията от Купертино запазва изцяло достъпа до своята аналогична услуга за стрийминг на игри.

Apple Arcade беше пусната официално също в края на 2019 г. и реално само тя отговаря на условията на App Store. Причината е, че тя използва игри, които вече се достъпни до iOS устройства или се одобряват индивидуално от компанията.

Microsoft директно обвини правилата на Apple за App Store като основна причина да не могат да се пускат облачни гейм услуги от други доставчици, освен от самата компания. Тя допълни, че технологичният гигант третира по различен начин приложенията и игрите, особено, когато първите включват интерактивно съдържание.

„За съжаление, няма да може да пренесем нашата визия за облачен гейминг до играчите на iOS“, коментират от Microsoft, цитирани от TheVerge. „Apple остава единствената платформа, която лишава потребителите от облачния гейминг и услугите за абонамент на игри“.

Борба за приходи

Основната цел на Apple е да запази последната дума при разпределението на приходите от мобилни игри. В момента, те са значително перо в App Store-а и се генерират по два начина – от директни продажби или от такива на виртуални предмети вътре в самото заглавие.

Изнасянето на редица игри и вкарването на нови такива през едно приложение, в което тези постъпления ще останат за друга компания е сценарий, който Apple се опитва да избегне. Затова, по този начин технологичният гигант кара разработчиците да не разчитат на подобни услуги за достъп на гейм заглавия до iOS устройства, а да ги публикуват самостоятелно или в Apple Arcade.

Което повдига въпроси, дали прекалено стриктният контрол на Apple над App Store не се използва именно за разчистване на конкурентите на аналогичните приложения на компанията. Въпрос, който се повдига все повече от Европейската комисия и политиците в САЩ.

The post Apple забрани конкурентните гейм стрийминг услуги в App Store appeared first on TechTrends България.

По този начин Microsoft ще навлезе най-накрая директно в битката за гейм стрийминга. На този тип услуги се залагат големи надежди, че са бъдещето на видеоигрите. Причината е, че те трябва да предоставят изживяване такова, каквото Netflix наложи при видео стрийминга. Възможността да се играе на всякакви устройства, по всяко време, навсякъде с добра интернет връзка. Както и да може прогреса да се пренася през облака независимо дали сте започнали дадено заглавие на смартфона в метрото и искате да го довършите на конзола вкъщи.

Обединяване на услугите

С пускането на xCloud, Microsoft планира да обедини всичките си онлайн гейм услуги в един пакет. Този процес вече стартира, като досегашните Xbox Live и Xbox Gaming Pass вече се предлагат заедно в единния абонамент Xbox Game Pass Ultimate.

Новата стрийминг платформа няма да се предлага отделно и така да фрагментира предложенията на софтуерния гигант. Тя ще стане част от пакета Xbox Game Pass Ultimate, без да натежи в цената му. Така той ще продължи да струва 14.99 долара на месец. Всички настоящи абонати на този пакет ще имат достъп до новия xCloud без да има корекция в месечния им план.

Все пак, Microsoft си оставят вратичка с идеята в един момент да предлагат новата гейм стрийминг платформа самостоятелно. В интервю за TheVerge, директорът на Xbox звеното Фил Спенсър обяви, че с времето ще се разширяват тези услуги в рамките на гейм екосистемата на компанията.

„Смятаме, че потребителите на Xbox Game Pass Ultimate са една добра публика, която се забавлява с много игри“, обяви Спенсър пред TheVerge.

Игри, наличност и битката с Apple

На старта през септември, Microsoft обещава да има повече от 100 Xbox заглавия, които ще се стриймват през xCloud. Те ще са налични най-вече за смартфони и таблети, но компанията не дава подробности кои модели ще поддържа. Софтуерният гигант е в тежки преговори с Apple, след като специалните политики на „ябълковото“ дружество в App Store-а не му позволиха да тества услугата за iOS устройства.

Това ограничи първоначалното изпробване на xCloud само за определени смартфони и таблети под Android. Microsoft успя да проведе изпитания на услугата само с една Halo игра в началото на 2020 г. за iOS. Дали ситуацията ще се запази през септември и в дългосрочен план тепърва ще разберем.

Microsoft не дава информация и в кои държави ще дебютира стрийминг услугата. САЩ е обичайният заподозрян, както и потенциален дебют в голяма част от Западна Европа. До голяма степен това зависи от темповете на модернизация на облачната платформа Azure на софтуерния гигант. В момента компанията заменя настоящите си сървъри с такива базирани на хардуера на предстоящата конзола Xbox Series X. Именно чрез него, Microsoft планира да преодолее потенциални проблеми със съвместимостта на заглавията си за xCloud.

Ново име и големи планове

Досега за платформата използваме името xCloud. То не се ползваше само за вътрешна употреба, като Microsoft направи няколко събития, в които официално го използваше. Софтуерният гигант обаче обмисля да го замени, с какво точно – все още не е решено окончателно.

„Това не е официалното име на услугата, можете да го възприемете като Game Pass Streaming или Xbox Streaming“, коментира Спенсър. „Всъщност още нямаме окончателно име, но определено няма да бъде Project xCloud“.

Въпреки, че компанията още няма консенсус как ще се казва новата им стрийминг платформа след пускането ѝ, тя има доста големи и амбициозни планове. Те не се изчерпват само с възможността да се играе дистанционно през смартфони и таблети. Microsoft иска да превърне платформата в място за лесен достъп до глобалната мрежа и онлайн пазар.

Според Спенсър истинската сила на новата услуга ще е нейната тясна интеграция с Xbox екосистемата. Целта на Microsoft е да промотира чрез платформата различни игри за конзолите по начин сходен със социалните мрежи. „Ако видите приятел, който се забавлява с дадено заглавие, да можете да се присъедините към него, дори без да сте го свалили напълно“, обяснява Спенсър.

Крайната мисия на xCloud е Светия Граал за всички подобни услуги – да се превърнат в Netflix, само че за игри. Stadia на Google се стреми към същото, GeForce Now на Nvidia, както и PlayStation Now на Sony.

The post Microsoft пуска облачната си гейм услуга xCloud през септември appeared first on TechTrends България.

Водещата аналитична платформа за сектора – Newzoo, публикува в началото на май своите очаквания за развитието на бизнеса през 2020 г. Приходите нарастват с 4.6% на годишна база, като продажбите на мобилни игри все повече се доближават до заветния 50% дял от общите. Последните обявиха ръст от около 30% по време на пандемията.

През май бяха публикувани още и финансовите отчети на някои от най-големите гейм разпространители – Activision-Blizzard и Electronic Arts (EA). В същата седмица излязоха и данните на изследователските платформи Arsenal.gg и StreamElements за състоянието на видео стрийминга на гейм съдържание през март и април.

Комбинирани всички тези данни ни дават доста добра картина какво се случва в гейм индустрията, както и ни помага да очертаем някои тенденции. Особено сред големите разработчици.

Мобилните игри движат пазара

От няколко години, данните и прогнозите на Newzoo показват, че мобилния гейминг е основния двигател на растежа на индустрията. Те все повече се приближават да достигнат половината от приходите в целия сектор. Въпреки, че по някои оценки през 2020 г. това трябваше да се случи, явно ще трябва да почакаме поне още година.

Newzoo очаква приходите от мобилни игри да достигнат 77.2 млрд. долара през настоящите 12 месеца. Те съставляват 48% от всичките постъпления през 2020 г., които ще бъдат 159.3 млрд. долара. Това е ръст спрямо миналата година, както по дял, така и абсолютни стойности. През 2019 г. те бяха 68.5 млрд. долара или 45%. Увеличението е с три процентни пункта по дял и 13% по общи приходи. За самите мобилни игри беше съобщено, че отчитат между 10% и 30% ръст на приходите по време на пика на коронавирус пандемията, когато ограничителните мерки влязоха в сила за повечето страни по света.

Другите две категории – PC гейминга и конзолите са казано най-меко – в застой. Поне от гледна точка на приходи. Първите отчитат ръст от 3.4% до 36.9 млрд. долара, докато вторите спадат с почти 6% до 45.2 млрд. долара. Понижението на конзолите си има и своето логично обяснение – настоящето поколение устройства навлиза в своята последна година от жизнения си цикъл. Sony и Microsoft ще пуснат новите си модели PlayStation 5 и Xbox Scarlett през декември, което най-вероятно ще доведе до ръст през следващата 2021 г.

Изолация вкъщи – повече зрители

Извънредното положение покрай коронавирус пандемията докара до истински бум в стрийминг платформите като Twitch, както и в гейм секциите на Facebook и YouTube. Първата от тях отчита ръст от 50% на месечна база между март и април, както и до 101% на годишна база. В пика, Twitch отчита 1.645 млрд. часа изгледани през платформата ѝ през април. Това показват данните от анализаторските фирми Arsenal.gg и StreamElements, цитирани от TheVerge.

Новата стрийминг услуга насочена към геймърите на Facebook е втората платформа с най-голямо увеличение в своята аудитория. На месечна база между март и април е 72%, но на годишна говорим за 238%. За последното число трябва да се вземе предвид факта, че услугата стартира през втората половината на 2018 г. и е сравнително нова на пазара.

По-малък ръст имат и другите платформи, които се опитват да са конкуренти на Twitch. YouTube Gaming е с 14% на месечна и 65% на годишна база през март-април. Данните са само за специалната гейминг секция, от компанията-майка Google не са обявили данните за цялата платформа. Mixer на Microsoft отчита много по-умерени резултати от 15% на месечна база и 0.2% на годишна.

Приходите от стрийминг са малко, но важно перо в изграждането на голяма аудитория за електронните спортове. За 2019 г. те са допринесли за близо 20 млн. долара. Като това обаче не са постъпленията на самите стриймъри, а само на е-спорт организациите и събитията.

Игрите като абонамент

Финансовите отчети на двата водещи гейм разработчика Activision-Blizzard и EA може да проследим една задълбочаваща се тенденция. Тя е свързана с огромната зависимост на двете компании не към продажбата на самите игри, а на допълнително съдържание след това.

Например, EA в края на фискалната 2020 г. (която приключва в края на март 2020 г. – бел. ред.) отчита приходи от 5.38 млрд. долара. От тях продажбите на самите игри формират едва 1.78 млрд. долара или 33% от всички. Останалите 3.59 млрд. долара идват под формата на допълнително виртуално съдържание, което EA предлага на геймърите.

Activision-Blizzard е в същата позиция. За цялата календарна 2019 г. те отчитат приходи от 6.39 млрд. долара. От тях 3.37 млрд. долара са от допълнително виртуално съдържание или 52% от всички продажби.

С други думи – две трети от приходите на компанията се формират не от самите заглавия, а части или елементи, които се предлагат отделно от тях. Доскоро то идваше под формата на „произволни кутии“ (loot boxes), в които има виртуални предмети, но без геймърите да знаят точно какви. Така се влага елемент на случайността, който от своя страна може да бъде манипулиран от издателите.

Противоречивата практика, дори беше оприличена с хазартна дейност и беше заплашена от разследване от редица страни по света. В някои, като Белгия дори беше напълно забранена. Донякъде, благодарение на Fortnite и „кралските битки“ (Battle Royale – BR) и на няколко други заглавия беше намерена компромисно решение. Бизнес моделът се измества към безплатни заглавия, но силна поддръжка и продажбата на допълнително съдържание след това.

То идва под няколко форми. Чрез абонамент за по-лесния достъп до него, чрез директната продажба на виртуални предмети (за предпочитане само козметични) или на различни ексклузивни събития.

Activision-Blizzard и EA вече имат свои BR заглавия, посветени на този модел, които дават добри резултати – Call of Duty: Warzone и Apex Legends съответно. Амбицията им е да продължат в същия дух. Ако за момента този подход работи не се знае, колко вида заглавия ще може да поддържа и дали моделът е приложим за всеки жанр. С времето ще разберем, но засега той дава своите положителни финансови резултати.

The post Гейм индустрията ще продължи възхода си през 2020 г. appeared first on TechTrends България.

Проблемите на Google и тяхната Stadia са по-скоро от друго естество. Още при обявяването на новата платформа на интернет гиганта имаше много въпросителни относно бизнес модела, на който залагат. Което е ключово за привличането на разработчици и издатели да вкарват своите продукти в Stadia. Това важи с двойна сила, когато говорим за ексклузивни заглавия.

Нежеланието на индитата

Независимите гейм студиа или индита (от indie – бел. ред.) в момента подминават новата платформа. Причината е тривиална – Google просто не предлага достатъчно стимули на един разработчик да интегрира своята игра. По думите на различни независими разработчици, цитирани от Business Insider, когато от Google са се свързали с тях, такива почти са липсвали.

„Обикновено, при подобни участия, платформите предлагат някакви стимули, за да се включиш към тях. В случая те почти отстътваха“, коментира инди разработчик, пожелал анонимност пред Business Insider.

„Обикновено, при подобни участия, платформите предлагат някакви стимули, за да се включиш към тях. В случая те почти отстътваха“ Indie разработчик

От щатското онлайн издание подчертават, че това мнение било повторено от всяко едно независимо студио, с което са се свързали.

„Просто няма достатъчно пари в Stadia“, коментира друг представител от инди студио. Той допълва, че самата оферта била доста ниска, като цялостно предложение.

„Просто няма достатъчно пари в Stadia“ Indie разработчик

Както във всеки бизнес и тук става дума основно за пари. Не изцяло, но в основата си, това е основната спирачка. За съжаление, материалът на Business Insider не дава много детайли относно дали става дума за качване на готови заглавия или за ексклузивни такива. Възможно е, ситуацията да е такава и за двата случая.

Големи разпространители, като Sony например, инвестират значителни суми за създаването на определени игри, които да са налични единствено за тяхната платформа. Epic Games направиха същото при пускането на своя онлайн магазин. Google явно не полага такива усилия и се опитва да мине с минимални вложения.

Бизнес модел и бъдеще под въпрос

До голяма степен това се дължи на бизнес модела, който интернет гигантът е избрал за развитие на Stadia. Той е разпределен по начин, по който може да заключим, че Google иска да минимализира напълно инвестициите в игри, като да концентрира своите усилия в техническата услуга, а да остави съдържанието на разработчиците. Платформата е достъпна срещу платен месечен или годишен абонамент от потребителите. Последните обаче трябва да закупят игрите отделно, независимо, дали вече ги притежават от други места или не.

Бизнес моделът е подложен на силна критика и скептицизъм, за това дали ще може да накара геймърите да изберат Stadia. Google все още няма изградена потребителска база в тази сфера, освен ако няма идея да привлече такава през други канали. Което за момента не е факт.

„Има платформи, които разполагат с много потребители, до които можеш да достигнеш – като Steam, Nintendo и на които ти трябва да присъстваш“ Indie разработчик

Липсата на аудитория е другата голяма спирачка пред гейм разработчиците, за да вкарат своите продукти в Stadia. Тъй като повечето други платформи, като Steam, PlayStation Network и Nintendo Switch имат огромна потребителка база, която може да купи техните заглавия.

„Има платформи, които разполагат с много потребители, до които можеш да достигнеш – като Steam, Nintendo и на които ти трябва да присъстваш“, коментира един от инди разработчиците пред Business Insider.

Друг голям страх на независимите студиа е непредсказуемата натура на Google. Интернет гигантът се слави с безкомпромисното си отношение към своите проекти. Ако някой не може да се реализира, няма потенциал и е в тежест на компанията, то Google няма да се посвени да го затвори. Интернет гигантът разполага с дълъг списък от услуги, идеи и платформи, които е „убил“ през годините.

Което представлява риск за всеки разработчик, който е избрал Stadia за основен канал за разпространение и популяризация на своите игри. Да не говорим за ексклузивните такива.

„Можеш ли да се представиш в дългосрочно партньорство с Google? Предвид тяхната история на развитие на проектите им, няма как да знам дали Stadia ще съществува догодина“ Indie разработчик

„Можеш ли да се представиш в дългосрочно партньорство с Google? Предвид тяхната история на развитие на проектите им, няма как да знам дали Stadia ще съществува догодина“, коментира един от разработчиците. Той допълва, че това „налудничаво“ поведение е нормално за Google.

„С Google на пръв поглед е лесно – все пак това е Google“, коментира друг разработчик. „Ако някой може да направи работещ облачен гейминг това са те. Но те са се проваляли в толкова много сфери и е нормално за тях бързо да се отказват“.

Засега само с големите

Коментарът от Google е, че разработчиците и разпространителите засега изразяват силна подкрепа към облачната платформа. Уловката е, че става дума за големите студиа и компании в гейм индустрията.

„Издателите и разработчиците с които поддържаме непрекъсната връзка подкрепят проекта и искат Stadia да успее“, коментира Патрик Сейболд от екипа на Stadia, цитиран от Business Insider. „Важно е да се отбележи, че не всеки издател е обявил игрите, които ще присъстват в платформата и тепърва ще има нови заглавия за нея през следващите месеци“.

„Издателите и разработчиците с които поддържаме непрекъсната връзка подкрепят проекта и искат Stadia да успее“ Патрик Сейболд, Google Stadia

Сейболд допълни, че Google работи с всички големи издатели, като EA, Bethesda, Ubisoft, 2K Games и Rockstar Games. Въпреки, че тестовете бяха направени с Assassin’s Creed: Odyssey на Ubisoft, а хитове като DooM: Eternal и Cyberpunk 2077 се очаква да излязат тази година, все още липсват доста силни франчайзи от тези издатели. Освен, това да не забравяме факта, че EA подготвят собствена стрийминг платформа, която може да влезе в директна конкуренция със Stadia.

Засега, дори големите компании подхождат предпазливо със Stadia и техните ААА заглавия. Какво остава за огромния брой инди студиа. Немалка част от успеха и от каталога на Steam се дължи именно на тях. Повечето обаче все още избягват Stadia. Което може да затвори един порочен кръг – липса на много игри и издатели – малко потребители – изтегляне на участващите разработчици. Още е ранно да се правят заключения, но засега индикациите не са в позитивна посока.

The post Независимите гейм разработчици подминават Google Stadia appeared first on TechTrends България.

Nvidia най-накрая пусна официално облачната си гейм услуга GeForce Now. Тя предлага възможността на потребителите да пускат любимите си заглавия от Steam дистанционно, без да е необходимо да разполагат с мощен хардуер, за да подкарат последните игри.

Любопитното е, че Nvidia чак сега прави тази стъпка, предвид факта, че първите ѝ усилия с GeForce Now датират още от 2013 г. Тогава услугата беше позната под името GeForce Grid. Две години по-късно, беше ребрандирана и пусната в по-отворена бета версия. Тя запази този статус, чак до тази седмица.

Наличието на GeForce Now вече не е толкова ограничено – в нея може да се играе от Северна Америка, Европа, Русия, Япония и Южна Корея. Включително и в България.

По-добрата платформа

За разлика от Stadia на Google и xCloud на Microsoft, GeForce Now има доста по-завършен бизнес модел и поне за момента стабилна услуга. Ключовите елементи в платформата на Nvidia са няколко.

Първият е в достъпа до заглавия. Досегашните облачни гейм услуги имаха собствени магазини за игри. Microsoft и Sony обвързват платформите си с тях, а Google изгражда изцяло нов такъв. GeForce Now работи съвместно със Steam на Valve и с разпространителите, за да може да направи закупените през тя заглавия достъпни.

С други думи – ако притежавате дадена игра в Steam и тя се поддържа от платформата на Nvidia, вие ще можете да я пуснете през нея. Все още не е наличен целият каталог в магазина на Valve, но компанията явно работи усилено в тази посока.

Безплатна опция

Вторият ключов елемент е цената на GeForce Now. За разлика от всички налични облачни гейм платформи в момента, услугата на Nvidia има безплатна опция. С други думи, можете да играете напълно без да плащате стотинка. Има уловки естествено. Едната е, че имате стандартен достъп, тоест системата приоритизира включването към сървърите към платените потребители и след това ако има място вкарва безплатните.

Другото ограничение е, че можете да играете само един час без прекъсване. След като тя изтече, системата ви връща в опашката за сървърите. Нямате ограничения на броя сесии, което е добрата новина.  Дори да изберете платената опция, тя е доста поносима. За САЩ е 5 долара на месец при едногодишен абонамент или общо 60 долара за 12 месеца. Което е под цената обявена от Stadia на Google до момента.

Едно от ключовите предимства е, че GeForce Now не изисква допълнителен хардуер, като Chromecast, контролер или друго. Така в един момент можете да играете спокойно на компютрите на Apple – Mac или MacBook, независимо дали заглавието се поддържа от машината или не. Все пак говорим за облачна услуга. Черешката на тортата е, че GeForce Now се възползва от последните иновации на Nvidia. Като водещ производител на видеокарти, можете да очаквате интеграция на екстри като Ray Tracing например.

Това важи за лаптопи и компютри. Отделно услугата е налична за хибридната конзола Nvidia Shield, както и за мобилни устройства с Android. Последните обаче трябва да разполагат с някакъв контролер – определен набор от безжични такива или Shield аксексоар.

Първи впечатления

Оказа се, че GeForce Now е достъпна в България и цяла Централна и Източна Европа. Платформата изисква акаунт на Nvidia, който дори да нямате, можете лесно да създадете. След което е препоръчително да имате такъв и за Steam, тъй като повечето налични игри ползват онлайн магазина на Valve.

Самото приложение е доста просто като концепция, поне версията за PC. То създава виртуална машина, на която се логвате със Steam акаунта си и можете да инсталирате игри от него на отдалечените сървъри. След което да ги пуснете да се зарежда заглавието там.

Това е доста удобно, за хора с компютри с малко място за съхранение или слаб хардуер. Самите игри вървят доста стабилно, без значителен лаг.

Безплатният достъп орязва възможностите на графиката, която искате да ползвате. Освен това имате ограничение на сесия от 1 час, което означава може да се окаже малко за доста игри. При всяка една ще трябва да се логвате наново в Steam, това отнема малко време. Свалянето на игрите става мигновено, като явно, те са качени на същия сървър, на който се намира и платформата. От друга страна, официалната цена от 5.50 евро на месец е повече от поносима за доста геймъри.

Да изпълниш петилетката

Компанията е сред втората вълна от опити да се развие облачният гейминг, които могат да се проследят от 2010 г. Услугата остана във фаза бета версия близо пет години. Определени потребители в Северна Америка можеха да я тестват, но без да имат достъп до пълните възможности, които Nvidia обещаваше.

С официалното пускане на GeForce Now се слага край на петгодишното лимбо, в което услугата беше изпаднала. Nvidia няма и много избор. Преди пет години, компанията беше сред едни от първите (след OnLive и Gaikai), които се впуснаха в експериментиране с облачен гейминг. Сега, във врата ѝ дишат Google и Microsoft. Последните две, обявиха своите платформи Stadia и xCloud съответно, които са в различна напреднала фаза. Google дори тръгнаха да пускат официално своята услуга, но се оказа, че дори интернет гигантът може да се надцени. Sony вече има действаща платформа в лицето на PlayStation Now.

Ходът на Nvidia ѝ връща това водещо място, което тя имаше в ранните етапи на развитие на технологията. Това не означава, че няма да е изправена пред нови предизвикателства. Ще видим дали, GeForce Now ще може да удовлетвори потребителите при силни натоварвания и търсене, както и колко бързо тя ще се разрастне и в други региони.

The post Nvidia най-накрая пусна стрийминг услугата GeForce Now appeared first on TechTrends България.