Последното се оказва липсващото парче от пъзела, което най-вероятно ще обърне колата. Изнендващо най-застрашен може да се окаже един от лидерите и гигантите, които прекроява пазара през последните няколко години – Disney. Навлизането на развлекателния глобален мастодонт в стрийминга е на път да се превърне в критична грешка, която дори да коства самостоятелното ѝ бъдеще.

Така, потребителите губят с дяволския избор да плащат като преди, но да се върнат досадните реклами в платформите или да увеличат месечните си цени. Инвестициите в стрийминг съдържание започват да намаляват и да секват, а самите компании са в тежко положение на настоящия си бизнес модел. С две думи, ожесточената надпревара и битка за надмощие в този сектор доведе до постепенно взаимно унищожение.

Пътят надолу за лидерите

Засилената фрагментация доведе до повишаване на цените, след като големите платформи издърпаха своето лицензирано съдържание и започнаха да го предлагат ексклузивно само те. Вместо конкуренцията да натисне цените, тя реално подкрепи повишаването им. Защото производството на съдържание е скъпо начинание и без преостъпването му на външни доставчици, то формира приходи само и единствено от платформата за която е предназначено.

Уникалността е основният коз за продаването му на клиентите. Всичко това доведе до редица мерки от страна на компаниите в повишаване на приходите от абонатите. Едната стъпка е в намаляване на споделените акаунти. Тя трябва да насърчи част от съществуващите клиенти, които не плащат, да започнат да дават пари за достъпа до услугата. Втората мярка е поставяне на евтин абонамент, който обаче се субсидира от задължителни реклами. Третата мярка е повишаването на цените на плановете, които не предлагат реклами.

Логичното последствие от всичко това е отлив на абонати. Netflix отчита няколко големи понижения на потребители през 2022 г., които успява да компенсира с мерките си срещу споделянето на акаунти през 2023 г. Това обаче е временно решение. Disney+ отчете срив от 11 млн. потребителя през второто тримесечие на настоящата година. Най-вече покрай отписване на абонати в съвместното индийско звено Hotstar. HBO Max също губи 1.8 млн. акаунта през пролетта на 2023 г.

Дяволската клауза за Disney

Очакваната консолидация на стрийминг платформите ще трябва да кулминира в пълното придобиване на Hulu от страна на Disney. Собствеността на една от първите подобни услуги премина през редица трансформации през последните няколко години. Компанията беше създадена от няколко от водещи създатели и дистрибутори на видеосъдържание. Disney участваше с 37%, NBCUniversal беше с 33%, а Fox с 30%, като идеята е да няма доминиращ мажоритарен собственик.

Окрупняването на американския медиен пазар промени напълно собствеността. Comcast придоби NBCUniversal през 2011 г. и съответно дела от 33%. Disney купи Fox през март 2019 г. и така, компанията на Мики Маус стана мажоритарен акционер с 67% участие. Докато последната сделка се финализира, двата останали собственика се споразумяват за бъдещето на Hulu. През май 2019 г. Comcast и Disney подписват споразумение, според което втората компания получава оперативния контрол над платформата до края на 2023 г.

От януари 2024 г. Disney има правото да откупи миноритарния дял от 33% на Comcast и така да стане едноличен собственик. В договора е записано, че продажбата ще стане при „справедлива пазарна оценка“. Както и, че минималната обща такава е 27.5 млрд. долара, което означава, че Disney трябва да извади поне 9.2 млрд. долара за да придобие пълния контрол над Hulu. Но има още една дяволска клауза – Comcast може да принуди Disney да изпълни сделката.

С две думи, медийният гигант ще трябва да придобие напълно Hulu, независимо дали иска или не. При това на настояща пазарна оценка, която може да се окаже много по-голяма от минималната. Анализаторите поставят сумата, която Disney трябва да приготви между 9.5 и 15 млрд. долара.

Криза в царството на Мики Маус

Докато часовникът бавно отброява времето за откупуване на Hulu, ситуацията в Disney не е розова. Споразумението с Comcast е направено в навечерието на пандемията, която блокира значителна част от бизнесите на компанията на Мики Маус. Увеселителните паркове стояха затворени месеци наред, редица филми бяха забавени или пуснати директно в стрийминг платформата, като така бяха лишени от приходите от боксофиса.

Пускането и засилването на платформата Disney+ изстреля цената на акциите до рекордни нива през 2021 г. Но оттогава насам, ситуацията е за бърз спад на книжата. Освен това, все още стрийминг платформата е на загуба и гори пари. В рамките на две години от 2021 г. до края на 2022 г., Disney е на червено по това перо с около 2 млрд. долара. Обещанията са, платформата да почне да генерира печалба през 2024 г., което и обяснява агресивната политика за монетизацията ѝ.

На пръв поглед, финансово Disney не е в тежка или проблемна ситуация. За първите девет месеца на финансовата година (приключила на 1 юли) има здравословен ръст на приходите от 8% на годишна основа, спад на нетната печалба от 31%, значителен на кешовите резерви с 46%. Последните са на нива от 5.064 млрд. долара. Тези резултати са постигнати са постигнати повече със съкращения на персонала, отколкото с успешни бизнес начинания.

Истинската криза изниква като добавим в уравнението предстоящата и задължителна покупка на Hulu. Дори да вземем най-ниската стойност от 9.2 млрд. долара, в момента Disney не разполага с тези финансови наличности да плати. Печалбата за следващите месеци няма да е достатъчна да покрие тази сума. Във всички случаи на медийния гигант не му достигат минимум 2 млрд. долара за да може да посрещне този разход. Емитирането на дълг ще е проблем, защото Disney вече има 44 млрд. такъв.

Остава опцията да се продават активи и компанията загатна, че може да действа в тази посока. На прицел е линейната телевизия в лицето на ABC News. Главният изпълнителен директор на Disney Боб Айгър спомена за подобна възможност преди няколко седмици. Но и подчерта, че за момента не е взето окончателно решение дали ще се разделя с линейната телевизия. Неофициално се водят преговори с медийната Nexstar, но се поддържат отворени канали и с други потенциални купувачи.

Пазарната оценка на ABC News варира значително, като някои експерти я посочват в рамките на 4.5 млрд. долара. Според слуховете, Nexstar е готова да плати 5.25 млрд. долара, а медийният магнат Байрън Алън е предложил цели 10 млрд. долара. Ако Disney сключи сделка за над 5 или 6 млрд. долара, то тогава може и да успее да плати за оставащия дял в Hulu. Въпросът е докъде ще стигнат преговорите с Comcast и дали няма да се стигне до наддаване за стрийминг платформата, която да я оскъпи значително.

Спекулации с ябълков вкус

Disney може да намери изход от това затруднено положение по доста по-кардинален начин – чрез продажба на цялата корпорация. Потенциален кандидат за това е Apple. Боб Айгър имаше много близки отношения с легендарния Стив Джобс. Самият ръководител на Disney дори пише в биографията си, че ако не е била кончината на съоснователя на Apple „двете компании можеха да се комбинират или поне да се водят сериозни разговори в тази посока“.

Айгър е човекът зад сделката на Disney със студиото Pixar, което е основано от Джобс, докато той е изхвърлен от Apple. Това подкрепя потенциалните слухове и теории, че в момента медийният гигант е в затруднено положение с понижаващи се акции, за да може технологичния мастодонт да изкупи на по-приемлива цена. В момента Disney има пазарна капитализация малко под 150 млрд. долара. Но към тях трябва да добавим и дългове за още 44 млрд. долара и цялата сума ще набъбне до малко под 200 млрд. долара.

Ползите за Apple са, че те придобиват една от двете най-силни стрийминг платформи в света. Както и огромен капацитет и ноу-хау за създаване на съдържание. Проблемите за гиганта от Купертино идват от увеселителните паркове и другите дейности на Disney, които нямат технологична насоченост. Това може би е най-голямата спирачка пред Apple в придобиването на медийната компания, освен все още високата ѝ цена.

Неизбежното сливане на Disney+ и Hulu, а евентуално и на спортната ESPN, която все още е отделно, ще подсили консолидационните процеси на пазара. Това е много вероятно да доведе и до допълнително поскъпване на месечните абонаменти. Както и на сливане и още по-голямо оптимизиране на бюджетите за съдържание. С което тенденцията, че от стрийминг войните всички губят само ще се задълбочава през следващите няколко години.

The post Стрийминг войните – всички губят appeared first on TechTrends България.

Бунтовниците нанасят удар след удар по злата Империя със своята блокчейн технология. Чрез нея те привличат нови и нови съмишленици към своята справедлива кауза.

Опиянени от успехите си, те започнаха да разширяват възможностите на криптовалутите. Стремежът им е да изградят огромна армия с чиято помощ да могат да надвият Империята и да достигнат нейните мащаби.

Този ход ги тласка да ползват все повече методи, характерни за Тъмната страна, срещу която са се заклели да се борят. А това може да доведе и тяхната трагична гибел.

Преди шест месеца, TechTrends започна поредицата „Крипто Войни“. Положихме началото с историята как започна всичко за криптовалутите и целия пазар. Идеята ни беше в рамките на месец да пуснем няколко материала в които да опишем възхода и падението на сектора. Плановете претърпяха известно забавяне. То се оказа ключово, защото шест месеца по-късно, криптопазарът продължава да е с главата надолу и с много нови развития, примери и тенденции.

Включително и с втора силна българска връзка – криптобанката Nexo. За съжаление, нещата около нея бяха политизирани до степен, в който цялата дискусия и информация опря до профанизираното – „нашите“ срещу „вашите“, както и „консерваторите“ срещу „иноваторите“. Но не и за истинската ситуация и дейност на Nexo.

Този и следващите материали от „Крипто Войни“ ще дадат редица отговори, как и защо стигнахме дотук в областта на криптоиндустрията. Както и да обрисуваме част от тенденциите, които ще последват криптопазара. Като цяло – защото Nexo е просто една брънка от целия пазар, която следва установените тенденции и следва липсата на правила.

Следващият елемент от „Крипто Войни“ е как криптовалутите и екосистемата около тях достигнаха до експлозивния растеж от последните няколко години. Най-вече със създаването на нови и нови дигитални валути (чрез процедурата ICO), изграждането на услугите около тях и кулминацията с незаменимите токени (NFT). Но и по-важното – технологичният и бизнес модел зад този успех, което е ключово за последващото спукване на криптобалона и мечтите в сектора.

Възходът на биткойн

Преди 12 години, една от първите трансакции с криптовалутата биткойн е за купуването на две пици срещу 10 хил. токена от нея. По сегашни цени, една от тях ще струва 106.95 млн. долара. Но по това време, биткойните са били екзотика, която не се е търгувала и ползвала. Затова и през първите няколко години, криптовалутата е представлявала интерес само за най-големите ентусиасти и на много ограничен кръг от дългосрочни инвеститори.

Първата голяма промяна идва през 2012 г. когато е основана първата дигитална платформа за обмяна на криптовалути – Coinbase. Тя позволява по-лесната замяна на дигиталните пари с истински и обратното. Както и с търговията на останалите няколко криптовалути, които се появяват покрай биткойна. Което е една от основните стъпки към по-масово налагане и използване от различни хора, компании и институции.

След Coinbase се появяват и още няколко подобни платформи. Една от тях е Mt Gox, която става печално известна и като една от първите случаи на масови измами/кражби на криптовалути. Както и един от първите банкрути в индустрията.

Въпреки това, всички тези инструменти за по-лесна търговия, превърнаха биткойн в лицето на криптовалутите. В рамките на една година – от ноември 2012 до ноември 2013 г. наблюдаваме първото избухване на дигиталната валута. Цената ѝ скача от малко над 12 долара за биткойн до впечатляващите 1 129 долара. След което отново спада рязко до малко над 200 долара. В рамките на 2017 г. тя поддържа нестабилна цена, която варира от 200 до над 700 долара. Причините – най-вече ограничени инвеститорски спекулации. Което е и първата голяма червена лампа за криптопазара.

Ethereum в основата на DeFi

Резкият ръст на биткойн през 2013 г. показва какъв скрит потенциал имат криптовалутите. Но и демонстрира ограниченията на идеята на Сатоши Нагамото. Биткойн (и неговите няколко копия по това време) има свойствата на златото в реалния живот – то е ценно, защото е ограничен ресурс. От своя страна обаче то не е ликвидно, то не е достатъчно като количества, за да се използва за масово разплащателна система. Поне не и от един момент.

Ethereum променя изцяло тази нагласа през 2014 г. Това е блокчейн платформа, която ползва технологията и по-голямата концепция на биткойн, но премахва някои от свойствата ѝ. Първата разлика е, че тук става дума за цялостна система, върху която може да се надграждат и развиват най-разнообразни решения.

Най-вече ориентирани към т.нар. децентрализирани финанси (DeFi) или това са различните финансови инструменти, които в реалния живот изискват някакъв специализиран и регулиран посредник. Такива може да са кредитите, спестовните влогове, ценните книжа с определена доходност, пенсионните фондове и много други. Самите посредници варират от фондове, банки, до брокери и др.

Ethereum създава точно такава възможност – да се изградят дигитални банки, фондове и други приложения, които да са базирани на блокчейн и криптовалути. Платформата предоставя основната технология и инструментите за създаването на гореизброените компоненти. Това не става изведнъж, на Ethereum са необходими близо три години докато успее да постигне по-пълна функционалност.

Новата армия от клонинги

Докато Ethereum се задвижва бавно и славно, тя предизвиква четиригодишна стагнация на криптопазара. В същия момент става ясно, че биткойн не е достатъчен или ефективен, за да се наложи като адекватна алтернатива на нормалните пари. Един от недостатъците ѝ се оказва най-голямото качество, заради което е създадена – фактът, че криптовалутата е с ограничено количество, подобно на „златния стандарт“ при парите.

Ethereum изменя това свойство. Платформата дава възможността всеки с известни технически познания и ресурси да създаде собствена криптовалута. При това без да има ограничения за наличните coin-и, които могат да са в циркулация. Пускането на пазара на нова дигитална валута се нарича първично-монетно предлагане (ICO). При него се определят параметрите – колко coin-а има в платформата на предлагащата компания, потенциално какви услуги предлагат и цената.

Инвеститори, спекуланти и ентусиасти след това плащат за определени обеми на криптовалутата в традиционна валута. Възможно е плащанията да стават и с някои други утвърдени крипто пари, като биткойн например. ICO-то постига няколко цели. Първата е, че така се създават нови и нови криптовалути, което можем да оприличим, като буквално „клониране“. Втората е, че чрез тях могат да се предлагат най-разнообразни услуги или да се интегрират в блокчейн платформи. Третата и най-сладката – това е изключително лесен и ефективен начин за набиране на капитал.

Ръст до Луната

Първата криптовалута, която дебютира чрез ICO стартира по време на „бета версията“ на Ethereum през 2013 г. и това е Mastercoin. Собствената Ether от своя страна излиза през 2014 г. Тя няма наложен технически лимит на „монети“ в обръщение, както при биткойна. Нейната цел е да предостави средства за развитието на платформата. Което съответно я прави и втората най-ценна (и сравнително стабилна, доколкото е възможно) криптовалута в света в момента.

До 2017 г. ICO в общи линии остава нишова дейност, но след това започва да се разгръща. Само в рамките на шест месеца са направени поне 18 криптовалутни предлагания. За секунди, създателите им привличат десетки, а впоследствие и стотици милиони долари. През ноември 2017 г. е достигнат пик от по 50 ICO-та на месец. За годината се пуснати около 350 нови криптовалути, а през следващата 2018 г. са отчетени двойно повече – около 780.

Привлеченият капитал също се удвоява от 6.1 млрд. долара на 12.7 млрд. долара през двете години. Самата 2017 г. е повратна, защото тогава е осигурено финансиране чрез ICO от над 40 пъти повече спрямо 2016 г.

ICO и нейната тъмна страна на силата

Идеята на биткойн е да се превърне в децентрализирана монетарна система, която да оперира подобно на „златния стандарт“ отпреди близо век. Естествено, в много по-дигитален и алгоритмичен вариант. ICO-то напълно премахва идеята за ограничения и позволява безконтролното „печатане“ на криптовалути.

Още повече, създателят на дигиталната валута разполага със значителен контрол над нея. Той определя колко да бъде пусната на свободния пазар чрез ICO и колко да остави при себе си да контролира. Въпреки, че на теория имаме децентрализирано „печатане“, предвид липсата на ограничения и лимити, те поставят възможности за по-централен контрол. Освен това, безконтролното емитиране на нови криптовалути повтаря едно към едно критиката към настоящата банкова и финансова система, че „създава пари от нищото“.

С други думи, криптопазарът по доста показатели започва да прилича на това, което трябваше да унищожи. Ситуацията дори е по-лоша, защото пълната липса на контрол и регулации позволява създаването на редица измами. Както и на огромен брой „клонинги“ или криптовалути, които да залеят пазара отвъд точката на пренасищане. Закономерно, в един момент повечето от тях губят почти веднага стойността си след пускането им на пазара. Което наподобява повече поведението на изкуствено надут, спекулативен балон, отколкото на здрава екосистема.

NFT – когато дяволът носи „Прада“

От 2018 г. започва „изтрезняването“ като споменахме, че повечето ICO-та губят стойността си, а някои дори не успяват да наберат желания капитал. Горе-долу около 60% от новите криптовалути не оцеляват в рамките на едно тримесечие след дебюта им на пазара през посочената година. Тенденцията продължава и през 2019 г., което поставя под въпрос дали ICO е достатъчно, за да се продължи растежа.

Тогава горе-долу започва налагането на незаменимите токени (NFT). Те се появяват още през 2014 г., отноро покрай старта на Ethereum платформата. NFT позволява дадени дигитални файлове да се интегрират блокчейн кодове, които да му придадат „уникалност“, като го запишат в платформата. По този начин може да се каже, дали файлът е автентичен, първичен или да се ползва за удостоверяване на авторски права.

NFT остават в страни от криптообщността няколко години. Техният бум започва в края на 2020 г., което съвпада със стагнацията на ICO финансирането от предходната година. Някои съществуващи интернет файлове започнаха да се монетизират, но пикът на NFT манията беше достигната с Bored Ape Yacht Club. Това е блокчейн платформа, която създава и продава NFT аватари с персонализирани ликове на маймуни.

Големият пик на незаменимите токени беше движен от два основни двигателя. Първият е, че много от притежателите им се надяваха да получат колекционерска стойност, подобно на марките, монетите, картините и други подобни физически активи. Вторият е, че NFT беше интегриран дълбоко в изграждането на метавселените. Концепция, която блазни всички – от IT гиганти, през всякакви компании, че дори до публични институции.

От джедаи в сити

ICO и NFT имат много различия, особено на техническо ниво. Но от гледна точка на бизнес модели, те са доста сходни, да не кажем идентични. Още покрай бума им през 2021 г. от TechTrends изразихме няколко опасения около незаменимите токени. Първото беше, че те могат да „счупят“ едно от основните качества на глобалната мрежа. Второто е, че те са просто поредния спекулативен балон, който следва този на ICO-тата.

Докато първата теза, засега не се оправдава, втората се реализира в ударни дози още в рамките на 2021 г. Когато в края на годината, NFT пазарът се срина, а през следващата (към момента изминала) я последва и целия криптопазар. Тези събития още предизвикват вторични трусове в индустрията.

Но те изкараха наяве най-тъмните тайни на криптопазара и как той се трансформира от идеализирана, децентрализирана и утопична алтернатива на финансовите системи, в копие на последните. Безразборно „сечене“ криптовалути, микроцентрализация, все по-малко значение на блокчейн алгоритмите и създаване на виртуални активи основно със спекулативна стойност.

Бурният растеж доведе до бум на измамите, порочните практики и на нестабилните бизнес модели. С други думи – джедаите се превърнаха в сити. Тема, която ще разгледаме с повече детайли в Епизод III на „Крипто Войни“.

The post Крипто Войни (Епизод II): Клонираните атакуват appeared first on TechTrends България.