През последната седмица станахме свидетели на нова ескалация между двата водещи телекома, които си размениха остри медийни позиции. Преди това, те пренесоха и спорът в Комисията за защита на конкуренцията (КЗК). Настоящото ръководство на „Булсатком“ също не остана длъжно и донякъде то беше поводът за започването на тази „прокси война“ през медиите.

Борбата за контрола над сателитния оператор вече се провежда от повече от пет години. TechTrends я следи сравнително отблизо в поредицата озаглавена „Войната на розите“. Последната вече ескалира в пълен телеком конфликт с намесата на „Виваком“ и „Йеттел“. „А1 България“ подкрепя по-тихомълком втората, но се опитва да стои по-встрани от него.

Цялата поредица за сагата и Войната на розите в „Булсатком“:

United Group и производството в КЗК

В края на февруари, Slovenia Broadband, дружеството, което държи собственикът на „Виваком“ в България, подава документи в КЗК за разглеждане на сделките свързани с мрежовата инфраструктура на „Булсатком“. Разказан накратко, казусът е следният – собственикът на българския телеком United Group отпуска кредит на Спас Русев, с който бизнесменът придобива сателитния оператор. По-голямата част от заема трябва да се погаси с предоставянето на цялата мрежова инфраструктура на „Виваком“.

Осветяването на сделката предизвика отпор от другите два телекома в страната. „Йеттел“ обяви, че ще сезира КЗК, а „А1 България“ се включи месец по-късно. От United Group обявиха, че едната част от сделката – тази за мобилната инфраструктура ще бъде предоставена за разглеждане от регулаторите. В производството на КЗК започнато по инициатива на Slovenia Broadband е изрично записано, че става дума именно за базовите станции на „Булсатком“, както и за фиксираната инфраструктура.

Първият медиен залп и сръбската връзка

Дотук няма нищо ново – United Group стартира производството за одобряване и на двете сделки, като обяви още преди няколко месеца, че е готова да го нарпави. Интересното се случва две седмици по-късно. На 6 март, новият главен изпълнителен директор на „Булсатком“ Петър Ризов обявява в интервю за „24 часа“, че всичко около сделката с оператора и Спас Русев, включително и частта с инфраструктурата, е изрядно.

Той обаче обвинява „Йеттел“ в двойни стандарти, тъй като компанията-майка PPF Group води подобно дело в Сърбия. Там позициите са обърнати, като местният Yettel обединява мрежата си с държавния Telekom Srbija. Целта е да се неутрализира лидерът на фиксирания пазар в западната ни съседка SBB.

Ризов пропуска една съществена подробност – SBB е собственост на United Group. Това беше първият конфликт между United и PPF на Балканите и той датира от 2021 г. От TechTrends сме го описали подробно тогава с правилното предположение, че това може да се случи скоро и у нас. Нещо, което и става, като той се пренася и на родна почва, като отново битката е за мрежата.

Поредица от позиции

Йеттел“ не остават „длъжни“ на изявлението на Петър Ризов и на следващия ден излизат с позиция към медиите. Телекомът обявява, че е внесъл иск за забрана на сделката по придобиване на мрежовото оборудване на „Булсатком“. Това е направено като изразено становище към вече започнатото производство от Slovenia Broadband. В същия момент, мобилният оператор настоява да се обедини последното с това за сделката по придобиване на самия „Булсатком“.

Аргументите на „Йеттел“ стъпват на тезата, че покрай останалите придобивания на различни играчи от фиксирания сегмент, в комбинация с настоящите „Виваком“ ще получи господстващо положение на този пазар. Според мобилния оператор става дума за 60% дял при платената телевизия и около 40% при достъпа до интернет.

Отговорът на „Виваком“ не закъсня и часове след позицията на „Йеттел“ представиха и те своята. Телекомът определя идеята на техния конкурент за обединяване на двете производства за „необоснована, безпочвена и абсурдна“. Компанията също така смята, че КЗК ще наруши законите ако удовлетвори искането на „Йеттел“. Според „Виваком“ това се прави единствено с цел усложняване на процедурата по взимане на решение и опит за увреждане на бизнеса на телекома.

Потенциално по-големият залог

Настоящата прокси война през медиите между трите компании за момента е само за мрежовата инфраструктура на „Булсатком“. Но то е само брънка от цял низ от дела, които формира омагьосан кръг в стил „Параграф 22“. Крайният залог може да се окаже нулиране на последните промени по собствеността на сателитния оператор и потенциалното му връщане на един от съоснователите му – Пламен Генчев.

Във всички случаи, в момента „Йеттел“ и „А1 България“ оспорват придобиването на „Булсатком“ от Спас Русев. Те натиснаха КЗК да разгледа сделката, нищо, че финансовите инвеститори и доскорошни собственици на компанията се възползваха от клауза в закона. Според нея, те няма нужда да искат разрешение от регулатора за нея, ако те не са част от съответния пазар и не се променя конкуренцията на него.

Спас Русев я финализира, дни след като напусна всички структура на „Виваком“ (където беше и мажоритарен акционер до идването на United Group – бел. ред.). В същия момент той реално е финансирал придобиването на „Булсатком“ със заем от балканската телеком група. Цялата нишка от събития създава опция за конфликт на интереси и конкурентна намеса на пазара. Дали е така – това е работа на КЗК и на съда.

Но ако сделката между „Булсатком“ и Спас Русев се обяви, че нарушава конкурентната среда, то тогава да изпаднем в позиция, в която и предходната смяна на собствеността от 2019 г. може да бъде оспорена. Вратата за това е отворена от решения на съда от 2022 г., след редица обжалвания от съоснователя на сателитния оператор Пламен Генчев. „Йеттел“ имат пряк интерес от развалянето на сделката, тъй като техния собственик PPF Group участва в търга заедно със Спас Русев за придобиването на компанията.

Ситуацията е интересна, сложна и заплетена. От нейното разрешаване наистина ще зависи и конкуренцията на телеком пазара. Която и без това изтъня през последните няколко години.

The post Войната на розите за „Булсатком“: Прокси конфликтът през медиите appeared first on TechTrends България.

Определената борба за надмощие в „Булсатком“, като „война на розите“ от TechTrends вече придобива съвсем нови измерения. Вкарването на „Виваком“ в уравнението заплашва баланса на силите между водещите три играча. Затова другите два в лицето на „А1 България“ и „Йеттел“ влизат в борбата. Те подават сигнали в Комисията за защита на конкуренцията (КЗК) да разгледат в детайли параметрите на сделките. Антимонополният регулатор излиза на 22 декември с решение, че ще започне разследване.

Това се случва само 2 дни след като Върховният административен съд (ВАС) върна одобряването на част от консолидационните сделки на „Виваком“ обратно на регулатора. Сега в ръцете на КЗК ще са две ключови за телекома решения – придобиването на оператори в Северозападна и Северна България и в намирането на свързаност между компанията и „Булсатком“. По този начин, „Войната на розите“ прераства в истински и пълномащабен конфликт за надмощие между трите водещи компании в сектора.

Цялата поредица за сагата и Войната на розите в „Булсатком“:

Двойната атака

Първият залп идва от „Йеттел“, които подават сигнал в КЗК в първите дни на декември. Малко след това излиза в публичното пространство информацията за обвързаността между Спас Русев, „Виваком“ и новопридобитият „Булсатком“. Бизнесменът купува сателитния оператор чрез заем отпуснат от собственика на първата компания – United Group. Той от своя страна е обезпечен с мобилната и фиксирана инфраструктура на „Булсатком“. Втората компания след това може да я използва, но на лизинг. От „Йеттел“ смятат, че по този начин „Виваком“ ще получат възможност да влияят върху решенията взимани от страна на сателитния оператор.

В средата на декември идва и втория залп. Подобен сигнал е подаден и от „А1 България“. Компанията смята, че има опасения за потенциална концентрация и е настояват КЗК да извърши анализ и оценка за влиянието на пазара на сделката между „Булсатком“ и Спас Русев (чрез компанията Viva Corporate). Двата сигнала, в комбинация с медийните публикации, карат КЗК да реши да анализира придобиването. Регулаторът коментира, че има вероятност да става дума за концентрация и трябва да се разгледа.

„А1 България“ и „Йетел“ обявиха своите намерения да оспорят сделката между Спас Русев и „Булсатком“ още в началото на декември, когато бяха осветени детайлите по заема. Този ход е логичен, особено предвид решението на ВАС за преразглеждане на последните придобивания на малки оператора от „Виваком“.

Продължение на „Параграф 22“

В същия момент, КЗК коментира, че не е постъпвало уведомление за одобрение на сделката между „Булсатком“ и Спас Русев. Двете страни се опитват да се възползват от вратичката в закона, според която ако финансов инвеститор придобива дадена компания и първият не участва в съответния пазар, няма нужда да се разглежда за концентрация. Ситуацията на сателитния оператор е такава, че всъщност това разследване може да разплете създадения за тях „Параграф 22“ от началото на 2022 г.

„Булсатком“ вече има едно главоболие по тази точка. Административния съд София-Област (САС) от януари на 2022 г. обяви, че КЗК трябва да разгледа предходната сделка за промяната на структурата на сателитния оператор от 2019 г. По това време обаче комисията е поставена в ситуация на „Параграф 22“. За да може да започне подобно разследване, антимонополният орган първо трябва да обяви сделката между Спас Русев и „Булсатком“ променя конкурентната среда на телеком пазара.

Настоящото разследване на КЗК трябва да постанови точно това. С което може да се нулира не само сделката между „Виваком“ и „Булсатком“, както и това със Спас Русев, но и предходното при което е променен контрола на компанията от инвеститорите. То датира от 2019 г. и е в центъра на спора между единия съосновател на сателитния оператор Пламен Генчев и финансовите инвеститори. Което реално формира „войната на розите“.

Пръв сред равни

Всички тези усилия имат една цел – да запазят някакъв паритет между големите три телекома. Или съответно да го развалят. „Виваком“ придоби няколко по-малки локални доставчика на ТВ и интернет. Половината от сделките вече са одобрени и компаниите са интегрирани. КЗК одобри останалите, но Върховният административен съд (ВАС) ги върна за преразглеждане.

Причините са, че чрез консолидацията на мрежите на тези оператори, „Виваком“ може да получи доминираща позиция на пазар на едро на интернет. Ситуацията се утежнява допълнително, като покрай сделката със Спас Русев, компанията придобива и мрежовата инфраструктура на „Булсатком“. Което кара двата ѝ основни конкурента да оспорят и да се опитат да предотвратят този сценарий.

Двете сделки – тази със сателитния оператор и с придобитите доставчици са малко или много взаимосвързани. Което може да натежи в последващите решения на КЗК след анализирането им. Отделно, случаят с „Булсатком“ ще трябва да разплете и напълно сагата със собствеността му. Проблемът е, че колкото повече се проточва развръзката – толкова повече се отслабва сателитния оператор. А той е последният голям независим конкурент на пазара за фиксирани услуги в страната.

The post Войната на розите в „Булсатком“: Пълна телеком ескалация appeared first on TechTrends България.

За победата на българския бизнесмен за момента няма официално потвърждение, но такова може да бъде извлечено от вписвания в Търговския регистър. Както и то е потвърдено от страните пред „Капитал“. Тепърва предстои одобрение от Комисията за защита на конкуренцията (КЗК), което беше един от проблемите пред цялата сделка. Развития от последните седмица обаче премахват най-вероятно и това препятствие.

Неофициалната причина бе факта, че Спас Русев до средата на 2020 г. беше собственик на един от водещите телекоми в страната – „Виваком“. А буквално допреди няколко седмици все още беше част от борда на директорите му. Докато бизнесменът заемаше този пост, придобиването на „Булсатком“ нямаше как да мине през антимонополните регулатори, заради опасения за концентрация на пазара. Освен това, за сделката той използваше и едно от дружествата, което до средата на 2020 г. беше част от веригата за собственост на „Виваком“.

Цялата поредица за сагата и Войната на розите в „Булсатком“:

Разплитане на „Параграф 22“

Две дела вкарват „Булсатком“ в истински „Параграф 22“ през последната година. Едното е за несъстоятелност, което е подадено от един от съоснователите на оператора – Пламен Генчев. Той успява чрез решение на Апелативния съд да назначи синдик в края на 2021 г., като убеждава магистратите, че има разпиляване на имуществото и продажба на компанията на безценица. Другото дело за несъстоятелност, подадено във Великобритания година по-рано е вдигнато след проведения търг, който Спас Русев печели.

В първите дни на януари 2022 г. излиза друго решение, само че на Административния съд София-област (САС). То задължава КЗК да разгледа преструктурирането на „Булсатком“, когато кредиторите поемат контрола и дали това не нарушава антимонополното право. Накратко, за да има нарушение на закона, кредиторите трябва да финализират сделката със Спас Русев, като последната от своя страна, трябва да нарушава антимонополното право. Точният казус сме го описали по-подробно в нашия предходен материал – „Войната на розите в „Булсатком“: Част 3“.

Някои промени от последните седмици обаче разплитат този „Параграф 22“. От края на лятото Спас Русев вече не е част от ръководството на „Виваком“. Неговата фирма Viva Corporate, чрез която купува „Булсатком“ не е част от веригата за собственост на един от най-големите телекоми в страната от края на 2020 г. С други думи и последната връзка между българския бизнесмен и „Виваком“ беше заличена, същото се случва и с неговия конфликт на интереси.

Бойно поле – КЗК

Сделката между Спас Русев и „Булсатком“ още не е финализирана. Но основните прегради за това вече са премахнати. От май 2022 г. е заличен синдикът в сателитния оператор. Така, дамоклевият меч на несъстоятелността вече не виси над главата на компанията. Остава единствено одобрението на КЗК, но сделката все още не е внесена за разглеждане там.

Но дори и след като бъде разгледана от антимонополния оператор, вече няма пречки Спас Русев да поеме „Булсатком“. Неговият конфликт на интереси с „Виваком“ е напълно разрешен, като вече не е част от борда, а негова фирма не е във веригата на собственост. Още повече – след придобиването на телекома от United Group плавно беше сменено почти цялото ръководство в рамките на 2022 г. Това елиминира дори най-индиректните лостове за влияние и връзка на българския бизнесмен с един от водещите оператори в страната. Ако КЗК одобри сделката, за което има високи шансове, ще падне и претенцията на Пламен Генчев от решението на САС.

Все пак „Войната на розите“ продължава с няколко индиректни атаки през антимонополния регулатор. Срещу „Булсатком“ са заведени три жалби за нелоялна конкуренция от „Неосат“ и „Поларис“ в рамките на една година. Това са два сателитни оператора, зад първия седи официално единият съосновател Максим Заяков, а зад втория – се предполага, че е Пламен Генчев. Формално, последният не участва в „Поларис“, но там се намират значителна част екипа и ноу-хауто на „Булсатком“. В момента, единственото висящо производство в КЗК е само това на „Поларис“ от май тази година.

Тези атаки обаче са малки и няма да повлияят върху смяната на собствеността. А по всичко личи, че такава най-накрая ще се случи. Въпрос на време е да бъдат внесени документите в КЗК за разглеждане.

Цена и награда за победата

Според различните залози на търговските дялове, които са направили настоящите финансови инвеститори, цената на „Булсатком“ е около 126 млн. евро. Срещу това, Спас Русев получава последния сравнително голям и независим ТВ оператор. Компанията разполага с 648 хил. абонати на платена телевизия в края на 2021 г. Интернет потребителите през този период са 170 хил. Дружеството разполага с добра оптична инфраструктура в редица градове, но основните ТВ абонати са през сателитен сигнал. Компанията започна да развива и IPTV, като представи нова приставка в края на 2021 г.

„Булсатком“ официално прекрати дейността си като мобилен оператор в края на 2021 г. То разполага все още с изградена мобилна инфраструктура за 4G връзка, която по думите на настоящия главен изпълнителен директор Станислав Георгиев може да бъде все още печеливш актив. Който дори може да увеличи стойността си във времето. За честотната лента от 2x5MHz в 1 800MHz все още няма решение на съда дали да се удължи лиценза на компанията до 2023 г.

Предвид значителното окрупняване на телеком пазара през последните години, запазването на независим „Булсатком“ е важна предпоставка за опазването на конкуренцията. Спас Русев в своята история в сектора обаче се е доказал повече като финансов, отколкото като стратегически инвеститор. С което е трудно да предположим какво ще се случи след да речем 5 години.

The post Спас Русев излиза победител във Войната на розите за „Булсатком“ appeared first on TechTrends България.