Китай работи по Beidou от около две десетилетия. Страната отдавна иска да има своя алтернатива на GPS, за да намали зависимостта си от външни фактори. Beidou ще позволи на Китай и на военните ѝ да имат навигация в случай на конфликт. Както и да ползват високоточни боеприпаси.

Третата фаза

Това не е първата версия на сателитната система Beidou, тя е развивана на общо три фази, като през настоящата седмица беше приключена последната. Преди нея имаше Beidou-1 беше изградена през 2000 г. и имаше експериментален статут. Тя работеше до 2012 г. с три сателита, което ѝ даваше ограничени функции и покриваше основно територията на Китай. След това застъпва Beidou-2, която има 10 сателита и вече е работеща в района на цяла Азия.

От 2015 г. насам Beidou-3 се изгражда, като работи от 2018 г. Сега тя е завършена, като има 35 сателита и покрива цялото земно кълбо. С което осигуряват връзка навсякъде и предоставят пълна алтернатива на останалите навигационни системи. Тя ще може да работи до 2035 г. без необходимост от допълнителен ъпгрейд и потенциално без добавяне на нови сателити.

Подобно на GPS и другите системи, Beidou може да се използва и от бизнеса и крайните потребители. Вече поне 70% от смартфоните в и от Китай поддържат Beidou. В Китай платформата е задължителна и за автобусите и камионите. Със завършването ѝ, се гарантира пълната независимост на страната от американската технология в случай на ескалиране на търговската война или при истински въоръжен конфликт.

Битката на навигациите

Освен Beidou, има още няколко системи за сателитна навигация. Сред тях е добре познатата ни GPS на САЩ, Glonass на Русия, Galileo на Европейския съюз, NavIC на Индия и Michibiki на Япония. Общото на всички тези платформи е, че те се борят да са алтернативи една на друга.

сновната им цел е да дадат независимост на техните собственици в случай на конфликт, за да може военните им и граждански навигационни системи да работят дори и наложената през годините като стандарт GPS да не е налична поради някаква причина.

Има и не малка доза желание за престиж. Големите държави и икономики искат да покажат независимост и способност да развиват и успешни космически програми. Проектите са скъпи и се движат по-бавно от очакваното.

Galileo например трябваше да бъде готова през 2008 г. Системата едва сега навлиза във финалната фаза на развитието си. Когато започнаха да я разработват през 1999 г., бюджетът за нея беше оценен на 2.9 млрд. евро. Сега е 7.2 млрд. евро. Galileo също има около 30 сателита, но имаше и някои проблеми в работата, заради които миналата година за около седмица функциите бяха силно ограничени и дори използването на Galileo беше „на собствен риск“.

Руската платформа Glonass има около 26 сателита, като се разработва и поддържа още от 70-те години на XX век. След известен период на липса поддръжка и достатъчно работещи сателити в орбита, през 2011 г. Glonass се завръща с пълно глобално покритие, а от тогава досега се извършва и поетапен ъпгрейд на сателитите. Разходите само за ъпгрейдите и подмяната им са за над 7 млрд. долара.

Индийската NavIC. Е с по-скромни засега амбиции. Тя осигурява покритие само над страната и регион около нея. Има само седем сателита, като работи от 2018 г. Очаква се от тази година да започне да навлиза в комерсиалната сфера на страната. Ще има и криптирана версия за военните.

Японската Michibiki е малко по-специфична, като се състои от едва четири сателита. Първият е изведен в орбита през 2010 г., а последният – седем години по-късно. Целта на системата е не да замени GPS, а по-скоро да го подсили в рамките на региона. Япония има амбициите да изведе още четири сателита, три от тях ще да са допълнителни, а един ще подмени първия изстрелян спътник.

Военните с предимство

Функциите на навигационните системи се припокриват в голяма степен. За граждански и бизнес цели голяма разлика няма, ако има изградена функционална мрежа от сателити в орбита. Съревнованието има два други оттенъка – политически и военен. Развитието на Beidou се свързва доста с обтегнатите отношения между САЩ и Китай и тяхната търговска война.

Пекин все повече се опитва да докаже своята самостоятелност като велика сила, което включва технологичен, военен, търговски и производствен капацитет. Пълното пускане на Beidou само затвърждава тази теза. Освен това, прави Китай напълно независима от различните други доставчици на сателитна навигация.

Слонът в стаята при подобен тип услуги са военните. GPS и Glonass са създадени в условията на Студената война изцяло за нуждите на армиите между САЩ и СССР. Американците първи пускат своята система, а след нелепия инцидент с южнокорейския пътнически самолет Boeing 747 през 1983 г. правят GPS достъпна и за граждански цели. Авиолайнерът, който обслужва линията по Ню Йорк през Анкоридж, Аляска до Сеул, Южна Корея се отклонява от курса със стотици километри и навлиза в съветското въздушно пространство.

Той преминава над секретни обекти, като базата за ядрени подводници в Камчатка. Профилът на Boeing-а и полета съвпада с този на американските разузнавателни самолети. След неуспешни опити за свързване, два изтребителя Су-15 го свалят и водят до смъртта на 269 пътници и екипажа.

GPS се използва успешно десетилетия за военни цели от САЩ, но общодостъпната гражданска версия не може да се прилага по същия начин. Причините са две – голямото отклонение (от поне пет метра) и липсата на кодиране на сигнала.

Руският опит

Липсата на собствена напълно функционираща сателитна навигация се усеща най-силно от руснаците през 2008 г. в конфликта си с Грузия.

Москва успява да смаже съпротивата на малката държава, но оценява ниската ефективност на своите въоръжени сили. Тогава се усеща силно липсата на високоточни оръжия и навигация за войските. С което веднага се дава приоритет на връщането на функциите на Glonass.

Резултатите стават видими след повече от десетилетие, с руското участие в гражданската война в Сирия. Контрастът на въздушните удари и ефективността на малкия контингент на Москва е огромен спрямо действията на Кремъл в Грузия.

Освен възможността за ползване на крилати ракети и бомби насочвани с Glonass, на Русия се отварят нови врати. Една от тях е осъществяването на прецизни атаки с неуправляеми боеприпаси. Чрез сателитна навигация и прецизна обработка на данните от бордовите компютри на бомбардировачите могат обикновени бомби да се ползват като високоточни. Информацията за ефективността им все още не е потвърдена от независими източници, но показва силата на сателитната навигация за военни цели.

Да сринеш GPS

Елиминирането на спътниковата връзка все повече се смята за ключов елемент в т.нар. радиоелектронна борба (РЕБ). Руснаците все повече показват подобни възможности, особено след като командването на САЩ се оплака от подобно заглушаване на техните части в Сирия.

Кремъл експериментира с технологията и като обърка граждански кораби и самолети в района на Керченския проток през 2019 г. Системите показаха, че танкери и други транспортни морски съдове се намират не в морето, а на 60 км на сушата на намиращо се наблизо летище. Целта тогава беше да се предпази руския президент Владимир Путин, който осъществяваше визита в района. Това показват данните на изследването на тинк-танка C4ADS.

Китай също беше засечен с подобна практика, като експериментира със заглушаването и заблуждаването на гражданските GPS системи. То е осъществено на ключови петролни терминали по китайското крайбрежие, което показва, как танкери според сателитната навигация се намират на сушата, а не на пристана. Разкритията са отново на C4ADS и потвърдена от MIT Technology Review.

Тези примери показват, колко ключова е сателитната навигация за националната сигурност на една държава и как може да се объркат, както военните, така и гражданските системи. Както и колко е важно тази технология да бъде разработена и движена от самите правителства. А не да се предоставя само от една страна.

The post Китай и тяхната GPS алтернатива – защо е важна appeared first on TechTrends България.