Дълго време авторите на криптовирусите разчитаха на обема заразени, тоест колкото повече жертви платят откуп от 100-200 долара, толкова повече приходи. Всъщност обаче повечето хора не плащат. Те са склонни да загубят данните си, но не и да плащат, особено след като няма гаранция, че вирусът няма отново да криптира всичко след няколко дни или часа и отново да поиска пари.

Големият удар

Затова напоследък хакерите насочват криптовирусите към бизнеса. Това им позволява да изградят по-специфична атака, която да насочат към конкретна цел – например голяма компания с много компютри. Веднъж пробита, мрежата на мишената става идеална за разпространение на вируса в нея и едновременно заключване и блокиране на голям брой машини в нея. След това хакерите изискват откуп с размерите на пет- и дори шестцифрена сума, за да върнат достъпа до компютрите.

Компанията за киберсигурност Symantec съобщава, че в момента има нова вълна от атаки с криптовируси към корпорации. Тя е засегнала поне 31 големи компании, включително осем от Fortune 500. Атаката е от хакерската група Evil Group е била прекъсната от експерти за киберсигуност. В противен случай тя е щяла да наруши дистрибуторски вериги и да нанесе щети за милиони долари докато всичко се възстанови.

Атаката WastedLocker е нова, като за пръв път се е появила през май 2020 г. Evil Group е имала по-различен подход от другите подобни групи. Тя не е заплашвала компаниите да публикува корпоративни данни в интернет или да ги предаде на конкуренти. Анализаторите на NCC Group смятат, че това е направено с цел да не привлича нежелано внимание към хакерите от страна на полицията.

Дори и това да е наистина така, разследванията на подобни атаки и без това са много трудни. Нужни са профилирани специалисти, специална техника и много бързо сътрудничество в международен план. Много често атакуващите са в далечна страна и дори и да бъдат локализирани през множеството им прикрития, ангажирането на международни институции и след това на местните сили за сигурност, отнема време, което дава допълнителна възможност на хакерите да се покрият.

Ако през цялото това време компанията-жертва трябва да чака, то тя ще понесе много сериозни загуби. Затова повечето жертви предпочитат или да платят, или възможно най-бързо да възстановят резервните копия и да си върнат системите.

Неприятното неизбежно бъдеще

В същото време хакерите стават все по-добри в атаките си. Те вече не се насочват само към фирмени компютри, но и към други устройства от Интернета на нещата (IOT), сензори, файлови сървъри дори виртуални машини и облачни системи. Всичко това означава много вектори на атака, които компаниите трябва да съобразяват и да защитават.

Друг риск е, че криптовирусите могат да се превърнат и в оръжие. Те могат да бъдат направени така, че да не позволяват декриптиране и да няма начин за „отключването“ им. Резултатът от такива атаки ще е с неприятни последици за жертвите, които може да останат без никакви данни. Затова създаването на резервни копия и тяхната защита от криптовируси ще бъде от критично значение.

Възможностите пред хакерите и криптовирусите действително са много големи. А компаниите отново са в догонващата роля, което означава, че ако не действат бързо и не възпремат този тип атаки като реална опасност, може да се окажат доста неприятно изненадани. Това обаче ще е сложно предизвикателство за тях, защото ще изисква още инвестиции както в технологии, така и в създаването на достатъчно специалисти. Последните все още са в сериозен недостиг за индустрията и това няма да се промени скоро.

The post Криптовирусите се превръщат във все по-голям риск за сигурността appeared first on TechTrends България.

Предвид социалната изолация и прехвърлянето на цели бизнеси и образование в дистанционна виртуална среда, направи телекомуникационните мрежи по-важни от всякога. Дигиталната инфраструктура и услуги, буквално спасиха голяма част от икономиката в условията на извънредното положение, в което сме поставени в момента. Донякъде ги забравяме, защото вече толкова много сме свикнали на интернет връзката, че я смятаме за даденост.

Мрежите са изправени пред изпитания, защото намаляването на личните контакти на живо се пренасят в дигиталното пространство. Доста компании преминаха към видеоконферентни разговори, други се осъществяват по телефон или чат приложения. Nokia обяви преди 10 дни как расте интернет трафика в условията на пандемия. Сега, производителят на мрежово оборудване обнови данните си, за да имаме по-пълна картина. Към тях добавяме и информацията на Microsoft за това как растат техните услуги за видео връзка, както и мерките на Ирландия, обявени в понеделник за облекчаване на мобилните клетки.

Всички тези действия показват, колко ключова е телекомуникационната инфраструктура и, че колкото повече се дигитализира икономиката ни, толкова по-голям капацитет за интернет връзка ще ни е необходим.

Мрежи под напрежение

Nokia показа данните, които преминават за състоянието и трафика през изградените с нейно оборудване телеком мрежи. С помощта на своята платформа за анализ чрез изкуствен интелект (AI), финландският производител показа тенденциите преди започване на извънредните мерки, при налагането им и седмица по-късно. Статистиката сравнява тези преди налагането на ограниченията или от началото на февруари, спрямо тези през първите дни на затварянето на обществото (8 и 15 март) и как се развиват нещата седмица по-късно (22 март).

Изводите – трафикът се увеличава с между 30 и 50%, като до голяма степен това се дължи на видеострийминга. Най-засегнатите части на Европа допринасят доста силно в тази посока. Ръстът на видеоконферентните приложения е 300% в САЩ, а при гейминга е отчетено 400% увеличение спрямо нормалните дни.

Nokia обаче подчертава няколко детайла. Първият е, че като цяло телекомите и доставчиците на онлайн услуги успяват да оптимизират мрежите и продуктите си, така че да няма „тапи“. Това е състояние на крайно претоварване на връзката, при което в един момент до всички потребители стигат само част от пакетите, необходими за дадено действие. С което интернет свързаността „влачи“ или дори „замръзва“.

Вторият важен детайл е, че резкия скок през първите дни от социалната изолация, е последван от постепенно успокояване на увеличението на трафика. Той до голяма степен е комбинация между достигане на пика на потребление и вследствие на действията на операторите и доставчиците на услуги. Към последните се включва намаляването на качеството на видеострийминга в платформи като Netflix, Disney+ и др.

В последния доклад от април, Nokia подчертават, че пика на растежа на трафика е достигнат, но в същия момент се увеличават опитите за DDoS атаки. При тях, различни мрежи (обикновено от инфектирани устройства) се опитват да претоварят дадени сайтове или услуги с голямо количество заявки. Ръстът на DDoS се увеличава с 40% през март.

Ситуацията в България

В понеделник 13 април, Комисията за регулиране на съобщенията (КРС) публикува своите данни за увеличението на трафика в телекомуникационните мрежи в България. За периода от последния месец от обявяването на извънредното положение, те показват ръст на 25% на мобилните гласовите услуги спрямо стандартните седмици. Преноса на данни в клетъчните мрежи се увеличил със 17%, докато при фиксираните мрежи ръстът на интернет потреблението е 34%. Фиксираните телефонни услуги (които в повечето случаи вече преминават през интернет или мобилна мрежа) се увеличават с 19%.

Данните като цяло следват европейските тенденции и дори съпоставени с тези на Nokia, поставят страната ни в долната графа по растеж.

КРС формира кризисен център, в който се следят данните от операторите и се определят съвместни мерки, в случай на претоварване на мрежите. От регулатора отбелязват, че качеството на връзките в страната не се е понижило и няма дълготрайни забавяния на достъпа до глобалната мрежа. КРС отчита и факта, че големите телекоми обявиха различни инициативи за предоставяне на допълнителен трафик, с който да се улесни работата на потребителите в състояние на пандемия.

Четирицифрен растеж

Приложението Zoom може да се обяви, като първоначален победител сред решенията за видеоконферентна връзка. То е първи избор на редица компании и доста образователни системи за дистанционно обучение по света. Zoom обаче е обсипан с критика, заради явни проблеми със сигурността, които включват заблуда за нивото на криптираност на връзката, опасност от фишинг атаки и неправомерно споделяне на лични данни.

Другият голям играч в сферата е Microsoft. Софтуерният гигант обяви 1 000% ръст на видеоразговорите в своята корпоративна услуга Microsoft Teams, в която са интегрирани Skype и елементи от Office пакета. По време на пандемията дневните минути, които потребителите прекарват в дигитални срещи се увеличава на 2.7 млрд., което е 200% увеличение спрямо първите дни на налагането на строгите мерки по света.

Държавите, в които се налагат по-строги ограничения за излизане, пътуване, съответно отчитат най-големи ръстове. Затова не е изненада, че към края на март, Италия и Испания доминират по процентно увеличение на ползване на Microsoft Teams, след като част от икономиката се пренася в дигиталното пространство.

Ключовата инфраструктура

Тези увеличения на трафика не засягат само фиксираните мрежи, както биха си помислили повечето хора. Висок растеж има и при мобилните, което поставя и клетъчната инфраструктура на изпитание. Тя е доста ключова не само за потребителите в отдалечени места, но и за различните служби и мобилни екипи, когато им трябва бърза интернет връзка. Мобилните мрежи са изключително зависими от радиочестотния спектър, с който разполагат. Той е кръвта, по която тече клетъчната връзка и дефицита му оказва влияние върху капацитета на инфраструктурата и преноса на данни.

Ситуацията е такава в Ирландия, че държавата реши да предостави допълнителни честоти на телекомите при доста символични цени. Правителството в Дъблин отпуска допълнителен спектър от 700MHz и 2.6GHz, както и променя условията за ползване на този в 2.1GHz. Идеята е операторите да имат допълнителен капацитет за преноса на данни през 4G мобилни мрежи. Временните лицензи важат за 3 месеца и ще струват по 100 евро, като не се уточнява дали цената е за MHz от лента или общо. Каквато и да е точно, тя във всички случаи е символична, на фона на традиционните търгове.

„Допълнителният спектър ще помогне на мобилните оператори да се справят с увеличеното потребление в техните мрежи“ Джереми Годфри, председател на ирландския телеком регулатор ComReg

„Допълнителният спектър ще помогне на мобилните оператори да се справят с увеличеното потребление в техните мрежи“, коментира Джереми Годфри, председател на ирландския телеком регулатор ComReg.

В същия момент, мобилните оператори и държавните власти по света са изправени и пред друго изпитание – масовата дезинформация за 5G мрежите. Конспиративни теории обвързаха новото поколение инфраструктура с разпространението на COVID-19 вируса, което подстрека потребители да запалят мачти на телекомите във Великобритания и Нидерландия.

Лондон осъди жестоко действията и предприе крути мерки за ограничаване на дезинформацията в социалните мрежи и медиите в страната. Зам.министър-председателят дори обяви конспиративните теории за „опасно безумие“ и „боклук“, който трябва да спре. Британските власти определиха мобилната инфраструктура за ключова и основна линия за комуникация между спешните и здравни служби в страната по време на пандемия. Най-голямата ирония е, че запаленото оборудване дори не е 5G, а съдържа 3G и 4G клетки, както и оптични и телефонни кабели.

The post Колко са важни телеком мрежите по време на пандемия appeared first on TechTrends България.

Двата съдържат статистическа информация за разпространението на заразата в България и по света. Както и най-често срещаните симптоми, действия, които потребителите могат да предприемат ако се почувстват болни и телефони за връзка с институциите и лекарите.

Съществуването на два портала по принцип не е проблем, но предвид факта, че разликата между тях в домейна е само една буква, хората могат да се заблудят, че любителския портал е всъщност официалния. Някои български медии се объркаха при обявяването на версията на „Информационно обслужване“ и първоначално пуснаха линкове и скрийншоти към неофициалния сайт.

Допълнено (към 23:20 ч. на 10.04)

От портала www.koronavirus.bg се свързаха с TechTrends и коментираха, че адресът вече пренасочва към официалната страница www.cornavirus.bg. По този начин, екипът от доброволци се надява да се прекрати потенциалното объркване, което се е получило или може да се получи в обществото и медийното пространство.

Всичко за извънредното положение

Държавната версия е направена с директни послания и съдържа буквално цялата налична публична информация за коронавирус заразата в страната. Кога изтича извънредното положение, колко са заразените, поставените под карантина, излекуваните, общо тестваните и починалите. Има записи към ежедневните брифинги и лента с новини за ситуацията около пандемията.

Към тях е интегриран интерактивния терминал с карта на българското звено на ESRI. Той е леко модифициран, за да може най-важната информация да бъде по-ясно визуализирана и представена.

Най-важната и полезна част е лентата за различните ситуации в които могат да изпаднат гражданите по време на извънредното положение. Тя е озаглавена „Аз съм…“ и има опции, ако сте контактно лице, със симптоми, под карантина, пътувате извън областен град, завръщате се в България и др. Информацията е систематизирана за всеки един от случаите, за да не се налага да я търсите официално от различните ведомства или на парче в медиите. Има приложени линкове за свързани документи, ако такива се изискват.

Към тях са добавени информационните материали на Световната здравна организация (СЗО) за предпазни средства, лична хигиена, както и всички контакти за връзка с различните институции.

Ролята на портала www.coronavirus.bg е да даде информационната част за населението. То може да се допълва от мобилното приложение ViruSafe, което беше разработено от български IT компании в сътрудничество с „Информационно обслужване“. При него, потребителите споделят своите лични данни, в случай, че имат симптоми или съмнения за заболяване от COVID-19.

Контра-порталът

Шеговито наричан в интернет пространството „контра-портал“ www.koronavirus.bg е изцяло частна инициатива, изграден от ентусиасти.

Допълнено (към 23:20 ч. на 10.04)

Новата страница вече пренасочва към www.coronavirus.bg, като екипа доброволно взима тази стъпка, за да може да се прекрати потенциалното объркване между двете платформи. 

При него се разчита на различни общодостъпни ресурси, като интерактивните карти за България и света на ESRI, статистика и информация на СЗО и др. В портала подчертават това и наблягат на своя версия за лекуване на симптомите. Любителският портал не разполага с подробната ситуация за хората поставени под карантина и подредената информация за различните случаи, в които можете да попаднете по време на извънредното положение.

Друг проблем на www.koronavirus.bg е, че разработката е малко по-тежка от тази на държавната версия. Елементите по сайта зареждат с една идея по-бавно и ако имате по-бавна интернет връзка, може да не зарежда толкова бързо, колкото официалния портал. Последният проблем е липсата на прозрачност. Любителският сайт не е ясно от кой е разработен. Единствената информация предоставена по въпроса е, че е дело на доброволци с препратка към едноименна Facebook група.

Допълнено (към 23:20 ч. на 10.04)

Домейнът е първоначално регистриран от несебърска фирма със съвсем различен тип дейност – като търговия на козметични продукти. Впоследствие независим разработчик на сайтове го е купил от компанията, но информацията в регистратора Register.bg все още не е обновена и затова в първоначалния вариант на статията се посочваше първото дружество.

The post България осъмна с два портала с информация за коронавируса appeared first on TechTrends България.

Технологичният сектор също е доста зависим от азиатската държава. Не само, защото доста технологични продукти се произвеждат там, но и защото вече има не малко компании, които създават иновации и движат определени аспекти на световната търговия. Последиците от блокирането на икономиката на Китай може да ударят доставките на компоненти и IT стоки през следващите месеци, както и да замразят един от най-големите и перспективни пазари в света в редица сектори.

Една от най-големите икономически жертви на коронавируса се оказва именно в сферата на технологиите и комуникациите. Това е отлагането на Световния мобилен конгрес (MWC) в Барселона, който трябваше да се проведе през последните дни на февруари. Защо се стигна до това решение, както и кои ще са последиците за технологичния свят, вследствие на коронавируса ще се опитаме да разгледаме в следващите редове.

Когато FIRA затвори

Осем огромни бели халета, разположени в сърцето на индустриалната зона около пристанището на Барселона. Всяка година в края на февруари в тях се помества почти цялата мобилна индустрия, за да представи последните иновации в сектора или визията си за бъдещто му развитие. Тази година, изложбеният център FIRA Gran Via ще остане празен. Причината е, че едно от най-големите световни технологични шоута обяви, че няма да се състои, заради ситуацията с короновируса.

Световният мобилен конгрес (MWC) приема средногодишно по около 100 хил. души. В него участват почти всички големи и малки играчи от света на мобилните иновации и телекомуникациите. От оператори, през доставчици на оборудване, производители на смартфони, таблети и друга техника, до умен дом, софтуерни решения за потребителите и бизнеса. Основателят на Facebook Марк Зукърбърг е редовен гост-лектор на изложението през последните години.

Една от причините е, че една значителна част от посетителите и участниците са китайци. Дългогодишният основен партньор на MWC е китайският гигант Huawei – най-големият вендор на телеком оборудване и втори на пазара за смартфони през 2019 г. Към него добавяме ZTE, Xiaomi, Oppo, Vivo, Nubia, China Telecom и много други. По много груби сметки, може да се каже, че поне 10% от посетителите на конгреса са китайци.

Предвид ситуацията в азиатската държава и развитието на коронавируса, много компании се опасяват от пренасяне на заболяването и бързото му разпространение. Въпреки, че халетата във FIRA Gran Via са наистина огромни, както и дистанциите между тях, човекопотокът е също толкова масивен и много често близкият контакт с непознати е почти неизбежен.

Поради това, доста компании започнаха да се изтеглят от изложението. Amazon, Sony, Nvidia поведоха листа, но по-тежките удари за MWC дойдоха от Ericsson и LG. Последните две компании са ключови партньори с доста силно присъствие. Китайските дружества ZTE и Xiaomi също обявиха, че няма да участват. Последни на влака се качиха HMD Global, които стоят зад смартфон бранда Nokia. Първоначално от MWC взеха мярка да не допускат посетители или участници, които през последните 14 дни преди изложението не са показали симптоми на заразата или са били в близост до огнището ѝ – китайската провинция Хубей.

Изтеглянето на ключови партньори и доста по-малки, в крайна сметка доведоха до отмяната на цялото събитие. Това идва с доста сериозни последици и загуби за компаниите от мобилната индустрия. От една страна, те няма да могат да си върнат част от инвестираните пари за продукция, материали и подготвени маркетинг средства и бюджети, предвидени за дните около MWC. Както и не всички средства вложени в нощувки и транспорт също. Откъдето местната икономика ще пострада, както и самото изложение ще бъде изправено пред потенциални изпитания в бъдеще.

От друга страна, най-големият негативен ефект се крие по-скоро в пропуснатите ползи за компаниите. MWC в Барселона е основно място на което се представят последните модели смартфони и устройства, които маркират развитието на мобилните технологии през 2020 г. Сега трябва да се подготвят алтернативни и по-малки събития, което е свързано с нови разходи. Също така, MWC е любимо място за провеждането на бизнес срещи и основите на доста потенциални сделки се полагат или направо се сключват в специално обособените бизнес кътове в изложбения център. Точният размер на всички тези загуби трудно може да бъде изчислен и най-вероятно никога няма да имаме конкретни стойности.

Фабриката на света

Избухването на коронавируса дойде буквално дни след Китайската нова година. Ако производството в страната беше минимализирано, заради най-големия местен празник, то болестта и опасността от нея директно я парализира за по-дълъг период от време. Едни от най-големите фабрики в държавата – Foxconn и Pegatron обявиха, че оставят повечето си работници в засегнатите райони по домовете си. Първата компания дори е получила изрична забрана от китайското правителство да не възобновява производството си в Женгжоу. Към средата на февруари, Foxconn е рестартирал едва 10% от капацитета си.

За технологичния сектор ударът не е малък, защото подобно блокиране на фабриките, означава забавяне на доставките на важни компоненти и устройства. Една от най-засегнатите компании е Apple, която разчита доста силно на китайските си подизпълнители, сред които е и вече споменатата Foxconn. Те са гръбнакът на сглобяването и произвеждането на компоненти за смартфоните iPhone. Редица други компании за потребителска електроника също разчитат на Китай, но в повечето случаи за създаването на определени компоненти. Например, почти половината производство на LCD екрани за телевизори, лаптопи и монитори е ситуирано в страната. Дори пет от фабриките за тях се намират в епицентъра на коронавируса около град Ухан.

Блокирането на производството се очаква да продължи поне до средата на февруари и постепенно да бъде възобновено. Загубеното време трудно ще се навакса. Между другото, ако заразата с коронавируса беше избухнала преди няколко години, последствията щяха да са много по-големи за технологичния сектор. Причината е, че все повече от компаниите започнаха да диверсифицират производството си, за да не са напълно зависими от капацитетите в Китай. Sony, LG, Samsung, Nokia и много други пренасочиха част от обемите си към Индия, Виетнам и др.

Има и друг елемент – блокирането на полетите. Дори вече произведените компоненти може да се забавят, поради факта, че основните авиокомпании, спряха да летят по време на пика на коронавируса.

Директните последствия за момента са редица устройства, чиито пазарен дебют ще бъде забавен. Сред тях са очилата за виртуална реалност Oculus Quest на Facebook, ROG Phone II на Asus, на конзолата Nintendo Switch и ще повлияе върху доставките на исторически проблемното производство на масовия електромобил Tesla Model 3. Най-вероятно, коронавирусът ще попари плановете на Apple за пускането на достъпен iPhone през март, каквито бяха слуховете преди избухването на заразата.

Замразяването на местния пазар

Последното голямо последствие за технологичния и не само сектор е замразяването на търговията в Китай. Вътрешният пазар е един от най-големите в световен мащаб и дори е водещ в редица категории. При потребителската електроника, Китай е най-големият за смартфони. Коронавирусът накара редица технологични компании да затворят магазините си в Китай и дори в съседен Тайван.

Сред тях са Apple, Google, Samsung, Microsoft, Tesla, и други. Към тях добавяме и потенциалните затваряния на местните вериги и цялостния спад на търговията в страната ще се отрази на показателите и продажбите в редица сектори и сегменти. Последствията от тях ще бъдат видими най-вероятно след няколко месеца, когато излязат различните данни за първото тримесечие.

Тук не вкарваме в уравнението различните индиректни ефекти за цялата световна търговия, като понижено търсене на петрол, продажби на коли, производство на играчки и много други индустрии.

Ефектът може да се усети дори в работата на някои технологични компании, които имат големи офиси за поддръжка, развойна дейност, търговия или други в Китай. Ограниченията за пътуване и цялостното временно затваряне на подобни звена може да разстрои и дори да ограничи работата на някои международни корпорации. Сред тях е и Amazon, която има офиси в страната.

Ефектите от коронавируса върху технологичния свят бяха сред първите, които се усетиха от световната икономика. Те надали ще са последните и през следващите месеци тепърва ще разбираме истинския мащаб на последствията. Освен кратко и средносрочните ефекти за търговия, производство, продажби и събития, развитието на вируса в Китай може да засили една друга, дългосрочна тенденция. Тя е свързана с намаляване на зависимостта на технологичния сектор (и не само – бел. ред.) от доставките и капацитета на фабриките в страната. Нещо, което покрай търговската война между САЩ и Китай започна да се осъществява.

The post Технологичните жертви на коронавируса appeared first on TechTrends България.

Комбинацията от всички те, формират Европейския индекс по кибербезопасност. Първенец по него е Германия със 76.37 точки, следван от Ейре (Ирландия) със 73.60 и Дания с 69.82 точки.

България е на 22-ро място зад Латвия и пред Словения. Последни в класацията са Литва, Кипър и Румъния. Интерактивна таблица с цялата класация, можете да намерите тук.

За доста родни експерти, страната ни дори може да се позиционира и по-назад, когато става дума за киберсигурност. Държавната ни администрация е търпяла постоянни критики, че неглижира темата, особено при обществени поръчки за изграждане на различни платформи и услуги. В изследването на VPNOverview може да направим доста интересни изводи, за ситуацията, различните заплахи и (не)активността на властите.

Липса на дигитални престъпления

Първата категория е наличието на киберпрестъпления във всяка една от държавите. В нея са включени следните три показателя, базирани на дял от населението. Първият е, колко хора са откривали зловред софтуер на свои устройства, вторият показва, колко са станали жертва на онлайн банкова измама и последният обхваща потребителите, чиито профили в социални мрежи или имейли са били хаквани.

За щастие, България в тази категория е на доста предни позиции. Статистиката показва, че почти всеки трети българин е откривал зловред софтуер на своите устройства (30%). Страната ни е на престижното трето място по този показател. Най-много холандци са откривали вируси на компютрите или смартфоните си.

Страната ни е на четвърто място по най-малко жертви на банкови измами онлайн – едва 4%. Всъщност с тази стойност са още Словакия, Латвия и Естония. Над двойно повече българи са им хаквали профилите в социалните мрежи или имейли – 9%. Тук сме пети, заедно с Гърция, Германия и Хърватска.

Тези резултати могат да се тълкуват двузначно. От една страна, те могат да означават, че българите не са обект и интерес на хакерите към подобни кибератаки. От друга, могат да показват, че всъщност самите потребители не са разбирали, че са обекти на подобни зловреди действия онлайн.

Повишен риск от бъдещи опасности

Втората категория в Европейския индекс по кибербезопасност е свързан с риска от бъдещи онлайн атаки. Показателите отново са три –  уязвимостта на самата държава от потенциални кибератаки, както и дял от потребителите изложени на риск от онлайн заразяване на устройствата им посредством посещение на сайтове. Последният е свързан с опасността жителите на даден страна да прехвърлят компютърен вирус посредством файлове получени онлайн или през USB флаш памет.

България не е сред най-застрахованите или застрашени държави от риск за киберпрестъпления. Тя е на 17-то място по първия показател със световен ранг 54. Но е далеч зад държави, като Великобритания (ранг 5) Франция (ранг 6) и Холандия (ранг 7).

По-големите опасности за страната ни, според VPNOverview, идват по посока посещенията на заразени или съмнителни сайтове. Тук сме на 22-ро място, като 21.4% от населението е  застрашено. България е лидер, когато става дума за обмен на файлове. Компанията изчислява, че 21.7% от сънародниците ни са изложени на риск от заразяване на устройствата им чрез файлове обменени онлайн или през USB флаш памет. Тук страната ни изпреварва Румъния, която е с 19.7% по този показател.

Мерки свързани с киберсигурността

Третата категория са мерките, които взима правителството на всяка страна за повишаване на киберсигурността. Тя е засегната по-леко, като има само два показателя – единият е свързан с готовността на властите да предприемат действия в тази насока, а другият е с броя на документите (нормативни и законови) свързани с повишаване на дигиталната безопасност.

По първия, страната ни е на 20 място, като VPNOverview оценява нашето правителство, че полага 0.579 усилия в тази посока, при максимална стойност от 1. В същото време, България е приела три документа за повишаване на киберсигурността, което ни нарежда между 20 и 26 място.

Не се знае, дали страната ни нямаше да заеме по-задна позиция, ако тази категория включваше по-задълбочено изследване. Трябва да се отбележи, че VPNOverview не споделят точната методология за изчисление на всеки един от показателите. Така че дори да приемем с лек скептицизъм данните, те разкриват интересни тенденции, в една по принцип пренебрегвана сфера в България.

The post България е на опашката в Европа по кибербезопасност appeared first on TechTrends България.