Навлизането на Apple в сферата на виртуалната и добавена реалност (VR и AR) се очакваше с нетърпение. Почти всички други технологични гиганти (без Amazon) под една или друга форма се опитаха да насърчат този тип устройства и съдържанието за тях. Meta купи Oculus Rift и заложи всичко, включително името си в изграждането на метавселени, което за момента се води за непризнат провал. Microsoft за момента доминира при нишовите индустриални приложения със своя HoloLens. Valve продължава бавно и полу-славно да популяризира VR игрите. За провалените проекти на Google в двете сфери може и се е писало много.

Надеждите бяха, че Apple Vision Pro ще успее там, където останалите не можаха. Да се наложи VR технологията за масовия потребител. Което може да звучи странно, предвид, че новият шлем за виртуална и смесена реалност на компанията е с цена от 3 500 долара. Но е факт, той е позициониран основно за развлечение, макар и като все още луксозен продукт. Превръщането на VR технологията в мейнстрийм такава след повече от половин век опити на теория е по силата на Apple. Практиката след дебюта на устройствата се оказва малко по-нюансирана.

Като топъл хляб

Януари е сакралният месец за Apple Vision Pro. На 8-о число компанията представи официално очилата за виртуална реалност (тийзнати още през лятото), а от 19-о започнаха предварителните поръчки. До края на месеца, компанията продава над 200 хил. устройства, като първите доставки пристигнаха от 2 февруари. Това е над два пъти повече от наличните на премиерата продукти – по оценки готовите шлемове са около 60-80 хил.

Позитивните отзиви от редица ревюиращи журналисти и инфлуенсъри допълват очакванията и желанието на редица потребители да се сдобият с тях. Apple Vision Pro получава различни оценки като „революция в действие“ до „страхотен продукт, но с едно наум“. Появиха се и някои меко казано скандални клипчета на хора, които работят с Apple Vision Pro на шофьорското място в Tesla в автономен режим. С което впечатленията са, че бъдещето е тук и отново е в ръцете на „ябълковия“ гигант.

Самите Apple също рекламират и промотират шлема не като VR или AR, а като „пространствен компютър“. Който наистина да промени представите ни за работа в дигитална среда. Нещо, което компанията се опита да направи с iPad преди повече от десетилетие. Тогава успя, но донякъде, тъй като пазарът се ориентира повече към хибридните 2в1 устройства, вместо към чистите таблети. Ситуацията е на път да се повтори, като Apple ще повдигнат интереса към VR устройствата, ще зададе частично посоката, но масовото решение ще бъде по-скоро на конкуренцията.

Предимствата и проблемите на „ябълката“

Apple Vision Pro се възползва максимално от екосистемата на технологичния гигант. Това е големият и основен плюс на устройството – възможността за бързо оптимизиране на готово съдържание за VR среда. Въпреки, че при старта такова все още е силно ограничено, наличното до голяма степен оправдава част от очакванията. Apple позволява и лесна интеграция на такива, които не са специално оптимизирани за VR. Например в изграждането на дигитален десктоп на вашия Macbook лаптоп или Mac компютър.

Изцяло жестовият контрол премахва необходимостта от досадни дистанционни и джойстици, които не са толкова интуитивни. Apple спазват своята традиция да се опитват да правят опростен и лесен за работа интерфейс.

Дотук с положителните неща. Apple Vision Pro има редица проблеми. Освен високата цена, към тях може да добавим свързаната с кабел външна батерия, ограничено съдържание и някои интерфейсни проблеми. Последните са породени именно от използването само на жестов контрол и следене на очите. Голяма част от критиките са, че съдържанието и повечето приложения са просто леко адаптирани такива от iPad. Само няколко са специално преработени за VR среда, като положителен пример е Disney+ покрай партньорството на Apple с медийния гигант.

Друг проблем на Apple Vision Pro е опитът на компанията да направи смесена реалност (МR). Шлемът е по-скоро VR, като добавената (AR) такава се постига чрез камери, които следят обстановката и външен екран, който да прожектира лицето ви и да имитира прозрачност. Последната функционалност може да се каже, че все още не работи достатъчно прецизно и има още много път да извърви до рекламираните стойности.

Отговорът на конкуренцията

Създаденият висок интерес на Apple провокира един от най-големите VR ентусиасти в IT сектора да даде напоително мнение – Марк Зукърбърг. Основателят на Meta дава доста подробно и аргументирано мнение защо техния Quest 3 е по-добър от Apple Vision Pro. Основният аргумент е цената – VR очилата на Oculus Rift са седем пъти по-евтини 499 срещу 3 499 долара.

Все още Meta разполага с повече оптимизирано за виртуална среда съдържание. Нещо, което може да се промени с времето. Както Зукърбърг признава, че Apple Vision Pro е по-добър когато става дума за развлечения. Другите критики са, че устройството е по-тежко, външната батерия всъщо създава главоболия и др.

По-важното обаче остава извън фокус. Зукърбърг коментира, че някои от възможностите на Apple Vision Pro са добро решение и най-вероятно ще бъдат интегрирани в следващия Meta Quest 4. Сред тях са по-добър вътрешен екран с висока резолюция и по-добро следене на очите. С което се потвърждава, че дори Apple Vision Pro да не успее да се превърне в масов продукт ще накара конкуренцията да развие своите продукти в определена посока.

Охладеният ентусиазъм

Първоначалният успех с обещаващите предварителни продажби на Apple Vision Pro обаче е на път да се окаже краткотраен. Малко под две седмици след дебюта им, доста клиенти на компанията започват да връщат продукта. С наближаването на 14-дневния срок за връщане, пред магазините на Apple в САЩ започват да се извиват опашки от клиенти, които искат да направят точно това. Социалната мрежа X (бившият Twitter) също е залята от постове на потребители, които са разочаровани от продукта.

Основните критики са, че продуктът е прекалено скъп за това което предлага, докато в същия момент причинява главоболия, болки в лицето и др. В критиката на Зукърбърг се споменава, че по-голямото тегло на устройството ще доведе до неудобства при продължителна употреба, което явно се и случва. Главоболията са част от критиката към почти всички шлемове за VR, най-вече заради това, че поставянето на екран толкова близо пред очите изморява много, дори и да е с 4K резолюция.

Все още експертите са раздвоени дали Apple Vision Pro ще успее да доведе до революция подобна на тази на iPhone. Виртуалната реалност е сфера, която има много потенциал и желание за развитие, но все още не може да се наложи масово поради технически и финансови ограничения. При това в повече от десетилетия.

Потенциален провал на Apple в момента най-вероятно ще обрече опитите за мейнстрийм навлизане поне до края на десетилетието. Частичен успех ще даде шанс на този сегмент да се разшири и да не е толкова супер нишов, както е в момента. Но както при доста други продукти, това няма да зависи от Apple, а от останалите играчи. Технологичният гигант може да бъде само катализатор за това развитие.

The post Apple в страната на виртуалната реалност appeared first on TechTrends България.

До момента, частичен успех имаше с iPad и Apple Watch. Таблетите бяха постепенно изместени от хибридните (2в1) лаптопи. Докато умните часовници навлизат в нашето ежедневие все още бавно и постепенно. При тях съотношението цена-полезност все още е под въпрос и затова не всеки потребител вижда в тях оправдана и необходима инвестиция.

Apple представи на 5 юни своя първи шлем за виртуална и смесена реалност (VR и MR). Технологичният гигант разчита на изчистен дизайн, силни характеристики и сравнително интуитивен интерфейс да спечели вниманието на потребителите. Всичко това идва на доста солена цена, като новият Apple Vision Pro ще се продава от 3 499 долара. Това ще постави под въпрос достъпността му и най-вероятно ще му придаде статус на много премиум продукт.

Навлизането във VR пазара на Apple обаче отваря един ключов въпрос – дали това ще успее да спаси метавселените? Концепцията за виртуални светове, доближаващи се до настоящия отдавна се тества, но не може да спечели масовата публика. Марк Зукърбърг насочи целият си ресурс към изграждането на метавселена и дори ребрандира корпорацията си от Facebook на Meta. Въпреки това, активните потребители са колкото пътниците в автобус от софийския градски транспорт при това не в час пик. Във всички случаи ще накара производителите на VR шлемове да засилят конкуренцията, което може и да доведе до достъпни и практични модели.

Предимствата на Apple Vision Pro

Новият VR шлем на Apple Vision Pro идва с редица предимства. Може би най-традиционното е изчистеният му дизайн. Единствените контролери са два. Един бутон в горната лява страна и въртяща „коронка“ в горната дясна част. Първият служи основно за правенето на снимки с предните камери и сензори, докато вторият извиква и управлява основното меню. Големият плюс е, че почти целият интерфейс е ориентиран около жестов контрол на първо място. На второ място е следенето на погледа и гласови команди.

Това става възможно благодарение на цяло съзвездие от сензори във вътрешната и външната част на Vision Pro. Те са добре прикрити от предпазното стъкло, което има леко затъмнен характер. Разположението надолу и напред камери следят движенията на ръцете и чрез определени жестове се контролира съдържанието показано в шлема. Редица други следят погледа и също го включват като помощно средство за интерфейса. Apple правят голяма стъпка в опитите да елиминират различните джойстици, които обикновено вървят в комплект с конкурентните VR устройства.

Хардуерът е друг ключов компонент, който прави компанията като силен конкурент. Apple Vision Pro разчита на реално три екрана. Два вътрешни по един за всяко око с резолюция около 4K и един външен, за който се предполага, че също е 4K. Последният има интересна функция – да използва вътрешните камери и да изобрази максимално близо до реалността лицето на носещия потребител. Така се създава илюзията, че шлемът разполага с прозрачно стъкло. Което поне на теория, ще се опита да подсили интеракцията с други хора в стаята, докато се ползва Vision Pro.

Последният елемент са двата интегрирани процесора в шлема. Единият е M2 чипсет от компютрите на Apple. Вторият е специализиран R1, който има за цел да обработва информацията свързана с пространственото изображение, сканиране и др. Използването на такъв хардуер, дава индикации, че Apple Vision Pro може би вдига летвата на пазара за VR продукти.

Потенциалните проблеми

Не всичко е изцяло розово за новото устройство. Първият проблем, който се набива на очи е изнесеното с кабел външно захранване. То наподобява външна батерия и по думите на компанията осигурява заряд за около два часа употреба. Apple жертва захранването за сметка на изчистения, компактен и потенциално лек дизайн. Няма информация дали може да се свърже VR шлемът директно към електрическата мрежа или към друг източник на енергия.

Вторият проблем също е очевиден – цената. Тя започва от 3 499 долара, което означава две неща. Едното е, че най-вероятно ще има и по-скъпи версии, а другото, че в България когато пристигне този шлем, ще се продава за поне 8 хил. лева. Това е много над настоящите скъпи VR продукти, които са близо два пъти по-евтини от Apple Vision Pro. Единственият конкурент е MR шлемът на Microsoft HoloLens 2, който в момента струва 3 500 долара.

Но той е насочен към професионални и бизнес клиенти. Докато Apple Vision Pro за момента е промотиран към крайните потребители. Те от своя страна по-трудно ще заделят тази голяма сума, срещу идеята за VR изживяване. Като тук идва и последният проблем – съдържанието и колко добре ще работи софтуера. Disney обяви, че ще интегрира своята стрийминг платформа в Apple Vision Pro. Колко още ще се присъединят до следващата година все още не е ясно. Самият софтуер почива на новата операционна система VisionOS на Apple или платформа, която тепърва ще се тества от потребителите и ще се доказва пред тях.

Ролята за VR и метавселените

VR шлемовете са основният инструмент за влизане и ползване на метавселените. За тях сме писали много в TechTrends, включително за огромните проблеми през последната година. Те са липсата на всякакъв интерес, включително и от масовия потребител, както и истинско приложение, което да промени „правилата на играта“. Независимите оценки дават, че виртуалните светове на Meta имат само няколко хиляди активни потребители на месечна база, а тези на конкурентите десетина до хиляда.

Apple Vision Pro със своята непосилна цена надали ще реши този проблем. Поне не и в средносрочен план. В краткосрочен, новият VR шлем на технологичния гигант ще накара конкуренцията да се засили. Както и да стимулира разработчиците да намерят това „приложение-убиец“, което да направи метавселените атрактивни за потребителите. Във всички случаи, Apple Vision Pro ще раздвижи този пазар и той идва в момент, в който секторът е несигурен в своето бъдеще и перспектива.

The post Ще спаси ли Apple метавселените appeared first on TechTrends България.

По същия начин гледа и Марк Зукърбърг на метавселените. За него това е бъдещата форма не само на социалните мрежи, но и на дигиталните (и отвъд тях) интеракции между хората. Паралелът между интернетът преди 30 години и метавселените сега е доста ясен, но има и някои разлики между двете. Във всички случаи, големите корпорации залагат много на втората, включително десетки, ако не и стотици милиарди долари.

Развитията през последната седмица показаха наяве някои от проблемите, с които се сблъсква метавселената. Както и поставя въпросът, дали рисковият ход на Марк Зукърбърг изцяло да се преориентира към нея и да ребрандира компанията си на Meta по този повод – ще се окаже оправдан. Или просто ще погребе технологичния гигант, бавно и славно, както се случи с Nokia и техните мобилни телефони в рамките на 15 години.

Самотно място

Метавселените са дигитални светове, които наподобяват максимално близо нашия, а потребителите имат достъп основно чрез шлемове за виртуална реалност (VR). Идеята е, в един момент те да бъдат пълното цифрово допълнение към реалния свят. Виртуално и реално да се преплитат, по много по-интерактивен начин. Meta на Зукърбърг идеално представя концепцията си в дългата си анимирана презентация отпреди месеци.

Проблемът е, че тя не успява да грабне вниманието на потребителите. Meta твърди, че има около 300 хил. регистрирани потребителя за Horizon Worlds. Това е основното приложение за метавселената на компанията. Проблемът е, че много малка част от тях са най-вероятно активните такива. Едно от изискванията, за пълноценното ѝ използване е наличието на VR шлем. Meta разполага с поне 1.28 млн. активни такива потребители. Ако 23% от тях ги ползват за метавселената – числата излизат.

Някои специалисти поставят тази статистика под съмнение и я поставят до доста по-скромните 31 хил. Те базират изчисленията си на хората последвали страницата на Horizon Worlds в социалните мрежи на Meta. Независимо, коя статистика използвате, това е само прашинка от потребителите на компанията. Традиционните социални мрежи на Meta надминаха 3.65 млрд. души. Това прави, че само 0.008% от потребителите на компанията ползват метавселената при 300 хил. души и 0.0008% при 31 хил. Според Wall Street Journal, изтекли документи на технологичния гигант показват, че месечните абонати са под 200 хил. при цел на компанията от 500 хил. На всеки сървър на Horizon Worlds пък има под 50 потребителя, а доста са напълно празни.

Ситуацията е трагична и при другите подобни платформи. Decentraland е друга популярна такава метавселена. Която има между 30 и 1 074 активни потребители, в зависимост дали питате независими експерти или самата компания. В същият момент, дружеството има надутата пазарна оценка от 1.2 млрд. долара. Което и решение да вземете – най-вероятно обстановката ще бъде доста самотна.

Скептицизъм отвътре

Ако спазим сравнението с ранните потребители на интернет – ситуацията е била ако не идентична, то доста сходна. Но има разлики, една от най-големите е, че ако първите ентусиасти на глобалната мрежа са я харесвали и активно промотирали. Ситуацията не е същата с метавселените, поне за тази на Meta.

Дори вътрешно в рамките на технологичния гигант признават, че ситуацията с Horizon Worlds е тежка. Според изтекло писмо до Financial Times на вицепрезидентът отговорен за метавселената много трудно ще се наложи този продукт масово на пазара. „Простата истина е, че ако ние не го харесваме, то как ще очакваме останалите да го обичат“, се пита реторично в писмото. Това показва, че дори в рамките на компанията не са фенове на изградената от тях метавселена.

Останалите платформи изпадат в други крайности. Те не признават опитите на Meta и големите гиганти, защото искат децентрализация и пълна интеграция на блокчейн услуги. Марк Зъкърбърг отдавна е разпознал крипто активите като основни за метавселената си, но се опитва да ги наложи по-централизирано.

Проблемът на останалите обаче е, че те залагат прекалено много на блокчейн технологиите и на съответните активи. Последните са високорискови и спекулативни и са единствената причина да надуват оценките на компании, като споменатата Decentraland, която има дневни потребители, колкото квартално кафене.

Новите усилия на Meta

В стремеж да наложи повече своята метавселена, Meta предприема редица нови мерки. Една от най-съществените е добавянето на… крака. Досега, виртуалната среда на компанията представяше потребителите от кръста нагоре. Което водеше до доста комични ситуации и визии, както и отблъскваше донякъде по-масовите потребители.

По-важната мярка е партньорството с Microsoft. Meta се опитва да вкара бизнеса на своя страна, което може да стане чрез по-тясна интеграция с продуктите на софтуерния гигант. Комбинацията между видеоконферентното решение Teams и Horizon Worlds например, ще повиши интерактивността между служителите. Ще позволи и нови възможности за хибридна и дистанционна работа. Поне това са обещанията.

Сътрудничеството е ключово, защото реално обединява двата технологични гиганти с най-добри позиции във VR и AR средите. Facebook държи най-добрите VR шлемове – бившата компания Oculus, а Microsoft разполага със своите AR такива – HoloLens. Добавяме и комбинацията на силното влияние на Windows и Office софтуера в корпоративния свят и получаваме потенциално по-голямо развитие в дългосрочна перспектива.

Третата мярка е в пускането на нов VR шлем от страна на Meta – Quest Pro. Това е премиум устройство, което се предлага за впечатляващите 1 500 долара от края на октомври. Вградените предни камери позволяват да се използва и за смесена реалност. Има още сензори за проследяване на погледа и на лицевите физиономии, които да се предават в дигитален формат.

Преградите

Проблемите на метавселената са известни от самото начало. Те са общо три. Първият е в скъпите устройства – VR шлемовете са необходим аксесоар за пълноценно изживяване в новите виртуални среди. Техните цени варират от няколкостотин до няколко хиляди долара. Отделно, някои от тези аксесоари изискват мощни компютърни конфигурации, за да могат да работят на максимални обороти. Ситуацията е подобна на интернет разпространението преди 30 години, когато персоналните компютри още не са толкова масови, както и интернет връзката е скъпо удоволствие.

Вторият е в техническите спецификации на самите VR шлемове. Ниският клас устройства имат екрани, които разположени пред очите създават впечатление за ниска резолюция. Дори премиум продуктите все още не могат да представят размер на пикселите, който да е съпоставим с компютърните монитори. Причината е, че дисплеите са разположени в пъти по-близо и съответно, резолюцията трябва да е в пъти по-висока. Това в комбинация с по-ниското опресняване може да води до главоболие, замаяност и други странични ефекти.

Третият е в съдържанието. Експертите са категорични, че все още няма приложение или игра, която да е задължителна за изпробване от масовата аудитория. Изключително ниската потребителска база на настоящите заглавия подкрепя тази теза.

Подобно на интернет разпространението, нещата ще се случват бавно. Технологията трябва да стане по-лесна и достъпна за ползване, а съдържанието да се разшири с времето. Използването на метавселените от бизнеса може да помогне да се забърза този процес, но пак не е гаранция. Предвид инфлацията и предстоящата икономическа рецесия в световен мащаб, може да видим оптимизация на разходите на бизнеса, което няма да се отрази ползотворно на подобни скъпи иновативни решения.

По-сериозните проблеми за Meta

Meta е изправена пред доста по-фундаментални неприятности. Защото, времето в случая е враг на технологичния гигант. Марк Зукърбърг заложи цялото бъдеще на групата в развитието на метавселените, включително и името ѝ. За него това е иновация, която в един момент ще бъде неизменна част от нашето ежедневие и междуличностна комуникация. Въпросът е, че този момент може да бъде доста далеч във времето.

Когато се концентрираш в решения с доста отдалечени перспективи, забравяш какво се случва в настоящето. Промените в социалните мрежи Facebook и Instagram стават все по-противоречиви за потребителите. Най-голямата социална мрежа вече е технически нестабилна покрай последните ъпдейти. В същия момент, метавселената е глътнала 27 млрд. долара инвестиции на Meta.

Ситуацията напомня значително тази на Nokia през 2007 г. Финландският гигант демонстрира концепция за смартфон с нанотехнологии, огъващ се и свързан с всичко в реално време. Технологии, които все още не може да постигнем 15 години по-късно. Но Nokia инвестира значително в част от тях. В същия момент, Стив Джобс пусна в продажба първият iPhone, което постави Apple в центъра на смартфон революцията. Бързо последван от Android и Google. А Nokia в момента вече не прави смартфони, като аутсорсна бранда на финландския стартъп HMD Global.

Дали Meta не върви по стъпките на Nokia? Или сравнението трябва да бъде по-скоро с ранните интернет компании от 90-те години в борбата им за налагане на глобалната мрежа? И двете тези за момента са валидни, като отговорът коя точно ще дойде след няколко години.

The post Има ли някой в метавселената appeared first on TechTrends България.

Според данните на изследователската фирма IDC, за 2022 г. те се очаква да достигнат едва 13.9 млн. бройки в глобален мащаб. По-интересното е, че този макар и малък, пазар е доминиран почти напълно от Meta. Технологичният гигант прави огромни инвестиции в изграждането на метавселена, за която се надява, че ще превърне в основен бизнес сегмент през следващото десетилетие и ще наследи социалните мрежи като Facebook и Instagram, например.

Въпреки тези усилия и субсидирането на цената на хардуера от страна на Meta, VR шлемовете продължават да са нишов продукт. Основните фактори са високата цена, допълнителния хардуер и потенциално все още ограниченото съдържание. Прогнозите на IDC все пак са оптимистични, но повече за следващата 2023 г., когато очакват част от големите технологични компании да обновят своите серии модели с нови, както и потенциално слуховете, че Apple може да навлезе в сегмента.

VR доминация за един

Абсолютен лидер при продажбите на VR шлемове за първото тримесечие е Meta с нейните модели Quest 2. Пазарният ѝ дял за периода е 90% и оставя останалите големи производители като Sony и HTC, в графата „Други“. Технологичният гигант навлезе ударно в сегмента, след като придоби перспективната компания Oculus Rift през 2014 г. Quest 2 се оказва отличен продукт, с ниска цена и сравнително добър каталог със съдържание.

  [icon name=“vr-cardboard“ prefix=“fas“] ПАЗАР НА VR ШЛЕМОВЕ

Вторият по популярност и пазарен дял е серията Pico на китайския ByteDance. Компанията стои зад популярната в момента социална мрежа TikTok. Тя взима 4.5% от продажбите при третото тримесечие. При останалите 5.5% попадат кумулативно доста други и то големи имена – Sony, HTC, DPVR и др. Което е сравнително изненадващо, предвид факта, че разполагат с добър имидж в средите и партньорства, с които да печелят пазарни дялове.

Ключовият фактор обаче е цената – моделите на горните компании все още гонят 1 000 лева, а по-евтините изискват силно PC, за да могат да работят. Последният фактор е съдържанието. Тук Sony и HTC на пръв поглед трябва да имат добри позиции, защото японският гигант разполага с огромен медиен и гейм каталог, който може да адаптира. Тайванската компания пък си партнира с Valve и реално ползва каталога на VR заглавия в Steam.

С мисъл за мета-бъдещето

Резултатите на Meta не идват безплатно. Технологичният гигант реално субсидира Quest 2 с надеждата да привлече по-голяма аудитория. Залогът за тях е голям, защото Марк Зукърбърг залага, че следващата еволюционна стъпка на социалните мрежи ще са метавселените. Това беше и официалното обяснение за ребрандирането на компанията на Meta, въпреки, че то постигна и частично други цели.

Метавселените разчитат изключително силно на VR, за да могат да предоставят изживяване, което да комбинира виртуална с физическа реалност и преплитане между двете. Друг ключов аспект са криптовалутите и по-специално – NFT активите. Затова Meta започна да тества интеграцията на подобни токени първо в Instagram, а от началото на юли и във Facebook. От IDC са скептични за стратегията на технологичния гигант, защото ако продължи дълго, може да започне да коства прекалено много.

„Meta продължава да налива огромно количество пари в изграждането на метавселената, но стратегията да се предлагат устройства под себестойност не е устойчива в дългосрочен план“, коментира Джитеш Убрани, мениджър в IDC.

Този коментар обаче зависи доста от периода и постигнатите резултати, защото Microsoft правеше същото със своята конзола Xbox и им отне около седем години, докато излязат на печалба. Софтуерният гигант в момента се опитва да се наложи като втория най-силен играч на гейм пазара. Компанията придоби редица големи разработчици и разпространители, като например мегасделката за купуването на Activision-Blizzard чака одобрение.

Оптимизъм догодина

IDC прогнозират, че пазарът през 2022 г. ще достигне скромните 13.9 млн. бройки или 26.6% ръст. Истинското подобрение се очаква догодина, когато повечето ключови играчи трябва да пуснат своето ново поколение VR шлемове. Такива се очакват от Meta, Sony и Pico. Все още няма индикации, че пазарът ще може да излезе толкова лесно и бързо от нишовия си статус до момента.

Потенциална надежда има ако Apple изкарат подобно устройство през 2023 г. Ситуацията с него обаче все още е в сферата на спекулациите. Първо, слуховете все още не са консистентни дали шлемът ще е VR или ще са някакви AR очила (с добавена реалност). Възможно е, Apple просто да продължи да изгражда AR софтуерни продукти, но без да пуска хардуер за тях.

Появата на VR шлем с ябълковото лого ще окаже някакво влияние на пазара, но не е задължително, че ще доведе до масовост. Технологичният гигант ще обхване почти сигурно най-премиум и скъпия сегмент, което няма да стимулира много продадените бройки. Подобна ситуация се разви с пазара за умни часовници, като потребителите, които са готови да дават пари, колкото за смартфон за подобно устройство, вече са го направили. Истинският пробив ще се осъществи при наистина достъпни модели, както при смартчасовниците, така и при VR шлемовете.

The post Meta доминира на VR пазара от началото на 2022 г. appeared first on TechTrends България.

Така се появява Metaverse Standards Forum, който ще следи за нейното изпълнение. В нея влизат някои от основните играчи в изграждането на метавселените, като Microsoft, Meta (Facebook), Epic Games, Nvidia, Huawei, Adobe и др. Те застават зад идеята да се създадат отворени стандарти, които да могат да се използва и от други компании.

Следващите технологии

Изграждането на метавселени е амбициозна задача, която включва използването на разнообразни технологии и формати, които досега не са били комбинирани по подобен начин. Част от тях вече са стандартизирани и са под надзора на съответните неправителствени организации, други – не. Сред примерите са изграждането на триизмерни светове, интерфейс базиран на човешкото тяло (жестове, поглед, глас и др.), добавена и виртуална реалности (AR и VR съответно), съдържание, дигитални близнаци, електронна идентичност, разплащания, сигурност и др.

Ролята на Metaverse Standards Forum е да осигури комуникацията и изграждането на отворените стандарти между тези технологии. Добрата новина е, че част от тях вече са изградени. Метавселените са концепция от години и вече има формати, които са наложени в индустрията. Такива са 3D ориентирани API, OpenXR за AR и VR.

Други не са, което ще бъде основната задача на новата организация. Тя ще трябва да се занимава с краткосрочните проблеми на метавселената. Но не и с дългосрочните и визионерските идеи, как този нов формат ще се развива в бъдеще. Компаниите, които участват ще могат да предлагат своите идеи и стандарти, които да послужат за опора при изграждането на съответните визии.

Метавселената или следващата глобална мрежа

Неизвестните около метавселената все пак остават. Компаниите, които работят по концепцията са разнообразни и това води до някои въпроси. Как ще се интегрира глобалната мрежа в новите технологии и дали е изобщо възможно това? Според новата организация по стандартите – метавселената ще бъде продължение на интернет. Тя ще бъде нейната следваща еволюционна форма.

Което ще изисква нови протоколи и стандарти, както досега това например е HTML, който помага да се изобрази глобалната мрежа в 2D визия. Според Metaverse Standards Forum трябва да се изгради нов такъв, но който да прехвърли интернет в 3D Пространството.

Нов тип организация

Друг ключов момент е, че новата организация не е поредната такава за стандартизация. Причината е, че в нея участват вече съществуващите технологични такива за глобалната мрежа, за различните формати и др. Ролята на Metaverse Standards Forum е да осигури „бърза писта“ на стандартите и комуникация между индустрията и вече утвърдените организации. Или с други думи тя да бъде посредникът между двете страни.

Процесите ще са следните – технологичните компании ще предоставят изискванията, идеите, експертизата, полезните модели и проектите. Неправителствените организации ще помагат за координацията между настоящите и изграждането на нови стандарти. Заедно с помощта на Metaverse Standards Forum те ще гарантират съвместимостта на технологиите, терминологията и форматите, които ще се използват от индустрията.

Създаването на организацията е важна стъпка напред в усилията на технологичните гиганти да изградят метавселените. Защото, дори с иновациите от последните години, създаването на функционираща такава все още се поставя под въпрос.

The post Технологичните компании създават стандарти за метавселените appeared first on TechTrends България.

Други, като Sony и LEGO ще разчитат на партньорства това да се случи за тях. Двете компании инвестират по 1 млрд. долара всяка в един от водещите софтуерни разработчици Epic Games. От официалните изказвания става ясно, че Sony и LEGO правят това с цел да си осигурят участие в изграждането на бъдещите метавселени. Макар и да не го казват директно – най-вероятно по този начин се надяват да си гарантират ресурс и ноу-хау за създаването на техни подобни концепции в бъдеще.

Инвестициите показват няколко неща. Първо, че технологични гейм компании ще играят все по-ключова роля в това. Второ, че много малко корпорации ще могат да осъществят метавселените самостоятелно и подобни партньорства са неизбежни. Трето, че всички развлекателни гиганти рано или късно ще навлязат на тази сцена. Четвърто, което не всеки си дава сметка е, че тези сделки няма да променят много ситуацията със собствеността на Epic Games.

„Епична“ инвестиция

LEGO и Sony обявиха, че всяка една от компаниите ще вложи по 1 млрд. долара в разработчика. Зад популярната марка конструктори всъщност седи датското дружество KIRKBI. Поради тази причина, новината за инвестицията от тяхна страна може да бъде видяна и под това име. Друг важен елемент, който не всяка медия отрази е, че привлеченият капитал е общо на стойност от 2 млрд. долара, а не е по 2 млрд. долара от всяка.

Като изчистихме тези потенциални обърквания да се фокусираме върху същественото. На думи става дума за много пари, особено съпоставими за обикновен средностатистически гражданин. Но за Epic те са сравнително малък дял, като след инвестицията, компанията вече се оценява на 31.5 млрд. долара. Тоест, Sony и LEGO са получили срещу нея по 3% от акциите на гейм разработчика.

Без промяна в собствеността

За японския гигант това е поредна такава сделка с Epic Games. Преди точно година, Sony инвестира отново около 200 млн. долара при предходния рунд от 1 млрд. долара. През 2020 г. компанията също вложи 250 млн. долара. С последната общо Sony е осигурила 1.45 млрд. долара капитал на Epic. Като дялове това означава грубо около 5.3%. За LEGO нямаме информация да е участвал в предишни инвестиционни рундове и затова оценката е, че остава с дял от 3%.

Двете компании сумарно разполагат с около 8.3%, което е значително за малки инвеститори, но не и за нещо повече. Все още основният собственик е основателят Тим Суини с под 50%. Следващия по големина акционер е китайският технологичен гигант Tencent с 40%. Компанията получи този дял през 2012 г. срещу скромните 330 млн. долара, които в момента ще се оценяват на 12.4 млрд. долара.

Sony – VR и метавселени

Sony е една от малкото големи компании за потребителска електроника, която се опитва да реализира виртуалната реалност (VR) в по-големи мащаби. Нейните усилия датират още от 1997 г. с иновативния си за времето продукт Glasstron. Но истинският пробив правят през 2016 г., когато се появява първия VR шлем за PlayStation. Sony също така са лидер в гейм индустрията, която ще бъде в центъра на новите метавселени.

Важността на Epic за японския гигант се развива именно по тези две припокриващи се в един момент направления. Компанията разработва един от най-популярните гейм енджини, като последната му версия Unreal Engine 5 обещава наистина революционни технологии, като единно динамично осветление на целия свят, nanite система, която заменя досегашната полигонна и още много други. Тя предоставя бързи и лесни инструменти за изграждане на големи отворени светове – нещо, което може да бъде изключително полезно при изграждането на метавселени или на VR дигитални пространства. Демонстрацията, която Epic направи с Unreal Engine 5 преди няколко месеца и обещанието, че могат да създадат виртуална „Матрица“ изглежда на ниво техническо демо доста впечатляващо.

Специфичното при VR и метавселените са, че двете ще се ползват паралелно и реално ще се развиват заедно. Затова, Sony имат такъв интерес към двете технологии. Както и защо вече трета поредна година, японският гигант вкарва все повече пари в Epic Games.

LEGO отдавна не прави само конструктори

Ситуацията е сходна и с LEGO. Популярната марка за деца и възрастни отдавна не се ограничава само до конструктори. От близо десетилетие тя има силна дигитална стратегия, която включва участието на компанията в различни развлекателни сегменти. От видеоигри, през филми, анимации и други медиуми. Интерактивността е ключов момент за LEGO от самото създаване на играчките и затова, компанията ще го търси на всяка цена.

VR и метавселените пасват перфектно на имиджа и стратегията на дружеството. Концепцията на Lego е винаги е да изгражда нови светове – било то измислени, близки до реалността или базирани на популярни франчайзи. Естествено, през годините всичко се пречупва през призмата на популярните конструктори и техните блокчета. VR и метавселените ще бъдат доста добра визия за бъдещето на LEGO – паралелни дигитални светове, в които потребителите ще могат да правят всичко във виртуалната реалност.

Дори само в краткосрочен план, инвестицията на компанията в Epic е оправдана. Причината е, че LEGO отдавна експериментира с игри под своя бранд и влагането на средства в разработчик, който разполага със собствен гейм магазин и енджин, който позволява лесното създаване на виртуални светове е повече от логичен ход. Няма да се изненадаме, ако Lego не увеличат участието си в Epic в близко бъдеще.

Без бързи резултати

Първите плодове от тези инвестиции няма да ги видим веднага. Те имат за цел да се осигури „място на масата“ през следващото десетилетие или повече. Особено в гейм индустрията, някои проекти отнемат години, а по-мащабните – дори близо десетилетие.

За момента, Sony и LEGO само инвестират без да са обявили някакви съвместни начинания с Epic. Предположенията са, че най-вероятно те ще са свързани с VR игри или по-мащабни проекти, като изграждане на тематична метавселена. Възможно е също така, двете компании да искат да имат потенциални ресурси и ноу-хау да се включат в готови подони проекти – като например тези на Meta (Facebook) или Microsoft в средно далечно бъдеще.

The post LEGO и Sony се съюзяват с Epic Games за метавселените appeared first on TechTrends България.

Други моменти в наградите на БАИТ беше продължаващия дистанционен характер и силният фокус върху проекти и инициативи от черноморските градове Варна и Бургас. Вторият дори беше описан като потенциален „но център на IT индустрията“ в страната.

Събитието премина в сянката на новината за конфликта в Украйна. Президентът на Ррепублика България Румен Радев е традиционен патрон на наградите на БАИТ, но този път отсъства, заради извънредната ситуация. Те идват и ден след като цялата IT индустрия скочи срещу вдигането на максималния осигурителен праг до 3 400 лева.

Черноморските надежди

Един от най-важните призове на браншовата организация е Младежката награда. Тази година, тя беше връчена на ученичките Антония Митева и Румяна Иванова от Основно училище „Александър Георгиев-Коджакафалията“ в Бургас. Те разработиха и сертифицираха специална количка за пазаруване Shopping Energy, която произвежда „зелена енергия“. Чрез нея можете да си заредите смартфона или друго устройство докато сте на пазар.

Техният съгражданин от Бургас – десетокласникът Костадин Талигаджиев беше сред другите номинирани в тази категория. Негова е разработката на сайт, който да помогне на пожарникарската служба. Чрез него гражданите могат да подават сигнали за пожар, наводнение или друг проблем.

Друг призьор от Черноморските градове е журналистката Доротея Николова от Българско национално радио (БНР) във Варна. Тя развива предаване фокусирано около стартъпите и иновациите. Наградата за Специален принос беше връчена на професор доктор инженер Сотир Сотиров от бургаския университет „Проф. д-р Асен Златарев“, който развива експерти в областта на изкуствения интелект.

Иновативните технологии

Сред голяма част от останалите призьори са насочени към иновативни технологии. За „Най-добър стартъп“ беше избран Ampeco – компания, която разработва софтуер за управление на зарядни станции за електромобили. Тя стартира нетрадиционно с шестима съоснователи и 240 хил. лева начален капитал. Стартиращото дружество е на три години, с около 50 души екип и около 100 клиента на шест континента.

В категорията „Успешен български ICT продукт“ победител е ZenHold, които разработват VR технологията ZenArt. Решението позволява да се пресъздават фотореалистични обекти в триизмерна среда, които после се интегрират в Unreal енджина. Така се създава интерактивно преживяване във виртуална среда. ZenArt се предлага на корпорации, за подобряване на дистанционните обучения, индустрия и др.

3D принтирането влиза в полза на стоматологичната клиника „Доктор Парушева“. Технологията се използва, за разработването на дентални продукти, които да се предоставят на пациентите в същия ден, а не след седмица например. Клиниката получава награда в в категорията „Успешен ICT проект в полза на българската икономика“.

Сред последните двама наградени са Националната агенция за приходите (НАП) и платформата Abilities. Първата получава приз в „Публична администрация“ за надграждането на своята електронна система за услуги за потребителите. Abilities е образователна чат платформа, която позволява на учениците по-лесно да ползват дистанционно обучение. Тя интегрира чат-бот, който да се самообучава и да предоставя допълнителна информация по различните теми. Abilities получи наградата в категория „Образование“.

Технологичният сектор срещу осигуровките

Призовете на БАИТ бяха раздадени часове, след като целия технологичен сектор се обяви против вдигането на максималния осигурителен праг на 3 400 лева от 1 април 2022 г. Решението беше взето от Народното събрание след гласуване на годишния бюджет.

Единната позиция беше подкрепена от БАИТ, Асоциацията за иновации, бизнес услуги и технологии (AIBEST), Българската асоциация на софтуерните компании (БАСКОМ), Българската стартъп асоциация (БЕСКО), „Клъстър информационни и комуникационни технологии“ и Българската работодателска асоциация за иновативни технологии (БРАИТ).

Според тях, управляващите не са се консултирали с целия сектор и диалогът е стартиран след това. Увеличението на максималния осигурителен праг също така е било направено без оценка и анализ. Позицията на сектора е, че IT индустрията е почти на 100% на светло и плаща всички осигуровки и данъци, за разлика от други браншове.

На 22 февруари, БАСКОМ представи данните за 2021 г. за софтуерната индустрия и там те посочват, че основните плащания на IT компаниите към бюджета са от осигуровки. Също така, заплатите в бранша са едни от най-високите в българската икономика.

The post БАИТ раздаде ежегодните си IT награди за 2021 г. appeared first on TechTrends България.

Дали Facebook ще успее да изгради Meta до мащабите, които си поставя са е въпрос с доста висящ отговор към момента. Обаче вече излиза информация, която ни дава малко по-пълна представа за плановете на компанията в дългосрочен план. Facebook или Meta активно работи по различни патентни, които да гарантират интелектуалната собственост в новата метавселена.

Покрай тях може да разберем, че технологичният гигант подготвя различни системи, с които да предоставя това, което прави най-добре – персонализирана реклама. Към тях добавяме и нейния апетит към една друга бързоразвиваща се сфера – тази на уникалните дигитални предмети (NFT).

Някои от нещата бяха загатнати или поне можеха да се предположат от първоначалната демонстрация на Марк Зукърбърг на Meta. Други, просто бяха логични да бъдат интегрирани. Едно е сигурно – много от механиките в гейм индустрията се очаква да се пренесат в метавселените. Което може, както да ни радва, така и да ни плаши.

Електронният магазин

Ключов елемент ще е вграденият електронен магазин. Това беше показано за кратко в демонстрацията на Зукърбърг, но бе да има достатъчно подробности за него. Според няколко патента, Meta планира да изгради такъв, който ще може да предлага основно дигитални продукти. Повечето ще са изцяло виртуални – тоест ще са ограничени само за метавселената. Но ще има и такива, които ще могат да бъдат по някакъв начин обвързани с реални такива.

Независимо за какви става дума, това ще са дигитални продукти, които ще се изграждат и интегрират от различни компании и марки. Тяхната цел ще е да рекламират или да достигнат директно до клиентите в рамките на метавселената. Патентите не разкриват бизнес модела, но най-вероятно ще се взима процент или директно ще се плаща такса, подобно на корпоративните стикери във Viber, например.

Това ще е един от двата основни стълба в генерирането на приходи за Meta. От компанията директно коментират пред Financial Times (които са разглеждали и патентите – бел. ред.), че „основната част от бизнес модела ще е търговията“. Рекламите също ще играят ключова роля, но за разлика от Facebook и другите платформи, които разполага гиганта в момента, ще са на по-заден план.

Интеграция на NFT

Марк Зукърбърг има интерес към криптовалутите от години. Опитите му да създаде собствена и масова такава среща силен регулаторен отпор. Затова, сега Meta има други планове – да интегрира набиращите популярност NFT. Това са дигитални активи, на които чрез блокчейн им се придава уникален отпечатък на притежание. Пазарът за тях избухна през 2021 г. и интересът към тях продължава да е висок.

Часове, след като информацията за патентите за метавселената беше обявена от FT, се появи и друга от същото издания. Според нея, Meta подготвя интеграцията на NFT съдържание в рамките на двете си най-популярни социални мрежи – Facebook и Instagram. Ако това се потвърди и технологичният гигант започне да използва тези уникални активи, тяхното имплементиране в метавселената ще е просто въпрос на време.

Зукърбърг при представянето си на новата виртуална реалност не спомена за подобни възможности, но те бяха подсказани в самото видео. Като при сцената с пазаруване след концерт в дигитална среда имаше опция за купуване на мърчъндайз, който може и да е NFT. Но предвид факта, че ще могат да се продават дигитални предмети, тяхното обвързване с NFT ще е сравнително лесна задача. Особено, ако вече се интегрират такива възможности в настоящите социални мрежи на компанията.

Сензорни иновации

Виртуалната триизмерна реалност ще е основната среда, в която ще се разгръща Meta. Тя се различава значително от плоското пространство на социалните мрежи и мобилните приложения, с които разполагаме в момента. Затова и технологиите за изследване на потребителското поведение е логично да са други.

Meta тук има поне няколко за проследяване на погледа на хората, които ползват VR очила. Идеята е да може да се разбере накъде гледа потребителя. С натрупването на информацията може да се позволи оценяването на различните пространства в средата – кои будят интерес и кои не. Съответно там да се разположат реклами.

Друга технология на Meta е за проследяване на емоциите. Тази идея е малко по-притеснителна от гледна точка за опазване на личното неприкосновение. Тук се надгражда изброената система за проследяване на погледа, но вместо това се сканират зениците и техните реакции.

Последният патент, който FT разглежда, е специален 3D енджин, който позволява да се създава максимално детайлен аватар на потребителя. Това отново става чрез сканиране на лицето, след което новата система изгражда максимално точно дигитално копие. Такова решение е почти задължително, за амбициите, които бяха представени в метавселената на Meta.

Притесненията

Изграждането на функциониращ дигитален свят има своите предимства, но и потенциални опасности. Нивата на ангажиране, споделяне на лични данни и потребителско поведение ще се увеличат експоненциално. Facebook донякъде се преименува на Meta, за да намали негативната интонация, която технологичният гигант натрупа през последните пет години.

Технологиите описани в тези патенти, ще отворят много врати за по-скъпи системи за персонализирана реклама. Но в същото време, информацията, която ще се предлага за потребителите ще се увеличи. С което ще се засили и опасността от прекрачването на етичните граници при работата с нея.

Друго опасение е, прекомерната монетизация. Това е проблем, който все повече се задълбочава в гейм индустрията през последните няколко години. Създаването на продукти със съмнително качество, базирани на успешни франчайзи, но с изключително агресивни системи за привличане на приходи. Геймингът е ключов за метавселената и много от практиките му – добри и лоши, ще се пренесат там. Което предвид мащабите, които Meta предвижда, не е никак обещаваща новина.

The post NFT, реклами и следене на погледа – какво ще включва Meta appeared first on TechTrends България.

Покрай нея, беше представено и ребрандирането на технологичния гигант Facebook в Meta. Това е единна шапка, под която ще работят всичките му брандове, а не да са обвързани само с едноименната социална мрежа. Името е и специално избрано, за да акцентира в изграждането на тази метавселена.

При обявяването на новия бранд, TechTrends акцентира основно на бизнес и имиджовия ефект, който Марк Зукърбърг постига с преименуването на Facebook. Обещанията за сливане на реалния с виртуалния свят се въртят силно през последното десетилетие, но остават само в сферата на много тясно специализирани или частични решения, прототипна фаза или дори само на концептуална такава.

Трябваше да мине близо месец, за да може да погледнем отвъд празното въодушевление, което Зукърбърг изгради за метавселената и да оценим дали тя може да бъде реализирана на практика. Доста големи компании в сферата на технологиите и развлекателната индустрия, като Microsoft, Disney и Epic Games изразиха желание или обявиха, че работят по сходни идеи. Метавселените може да се окажат реалност след няколко години, но също така може да не обхващат всички елементи, които основателят на Facebook описа.

В следващите редове ще разгледаме някои от основните концепции, възможности, както и опасения, които са свързани с този нов и вече наложил се в технологичните среди термин.

Какво е метавселената

Първото нещо е все пак да дадем кратък отговор на въпроса „Какво е метавселена?“ Максимално синтезирано – това е виртуална среда, която имитира доста реалната и предоставя възможност за различни и доста правдоподобни човешки отношения в нея. Казано на по-прост език – пренасяне на интернет в триизмерна и виртуална обстановка.

Това ще изисква да заменим сегашните различни по размери екрани с очила за виртуална или добавена реалност. При първите имаме пълно потапяне в дигиталната среда, която ще се прожектира максимално пред очите ни. Докато при вторите ще имаме наслагване на виртуални обекти или елементи в реална обстановка – например хол, по улиците и др.

Доста е възможно предвид увеличаващата се популярност на термина „метавселена“, той да получи по-широка употреба. Например, някои симулатори или игри, които имитират определени човешки дейности или се опитват да изградят определен тип функционираща среда да се представят като такава.

Визията на Facebook

Горепосочените основни елементи са в центъра на визията на Facebook за изграждане на метавселена. Няколко са базовите концепции, около които ще се формира това ново дигитално пространство. Една от тях е идеята за личен аватар – това е виртуалното представяне на потребителя пред останалите.

Най-честото му представяне е той да е фотореалистичен и базиран максимално близо до вашата истинска външност. Но вие можете да имате няколко, които да сменяте в зависимост от ситуацията. Фотореалистичният да е за формални и работни срещи, дистанционна работа и учене и др. Можете да имате по-анимиран, но все още близък до вашите характерни черти за пред приятели и близки. Както и изцяло футуристичен, който да ползвате примерно за игри.

Метавселената на Facebook включва още комбинация от пренасяне на тези аватари в дигитална или реална среда. При втория вариант Марк Зукърбърг дава за пример дистанционно присъствие на музикално концерт. Ако имате приятел, който физически е там, той може да комуникира с вас посредством очила за добавена реалност (AR). За пренасянето на аватарите в дигитална среда пък се създава изцяло нова такава, в което хората да се събират и да общуват помежду си. Тук примерът е афтър парти след самия концерт, което е изцяло виртуално.

Друг елемент, който се използва пилотно в различни проекти е пренасянето на дигитално съдържание в реалния свят. Facebook или Meta вече, надграждат настоящата технология. Зукърбърг обяви, че се работи върху система, която да позволи не само да се поставят предмети в реалното пространство, но и хората да могат да взаимодействат с тях. AR очилата ще са ключови за по-доброто изживяване, но както самият основател на Facebook споменава, ще могат да се използват и настоящите смартфони.

Примерите за сливане на реалното с виртуалното и техните приложения са безбройни. В презентацията на Meta са показани такива в образованието, дистанционната работа, търговията и други. Ден след нея, преименуваната корпорация на Марк Зукърбърг показа и ръкавица, чрез която може да се имитира докосване във виртуална среда – още една технология, която да размие границите между виртуалното и реалното.

Ключът е в гейминга

Самият Марк Зукърбърг обяви, че най-вероятно първият досега на потребителите с метавселената ще бъде през игрите. Съответно идеята за гейминг на Meta отново се базира около концепцията за преливане между реалното и виртуалното. В презентацията, бяха показани как се играе партия шах в холограмен вариант. Тоест, един човек играе в Центръл парк в Ню Йорк докато друг се включва под формата на добавена реалност. Във виртуален формат е и самия шах. Вторият пример е идентичен, но с тенис на маса.

Третият пример е изцяло виртуално сърф изживяване. Виртуалната реалност (VR) ще бъде първоначалният фокус на гейм компонента на метавселената на Meta. През 2014 г., Facebook придоби обещаващата компания Oculus за впечатляващите 2 млрд. долара. Тя разработваше собствени VR очила и бяха с най-голяма перспектива на пазара. Едва 7 години по-късно, вече под името Meta, технологичният гигант успява да разгърне потенциала.

Зукърбърг споменава няколко ключови предимства на гейм индустрията – развито съдържание, екосистеми и дори виртуална икономика. Последното между другото е доста ключово и дори леко притеснително. При демонстрацията с афтър партито, беше показано, че можете да закупите виртуални сувенири от концерта. Това загатва, че бизнес моделът, който може да се развие има голям шанс да стъпи на този на микротрансакциите при игрите. Те с в основата на успеха и високата доходност на гейм индустрията.

Вкарването на микротрансакции в метавселената е нож с две остриета. От една страна, това е работещ и печеливш модел. От друга, геймърите не са доволни от агресивните практики на разработчиците, част от които дори се определят за хазартни в своето естество от някои политици и правозащитници по света.

Стъпките на Microsoft

За да бъдем честни, Microsoft развива идеята за преливане между реалния и виртуалния свят от години също. Те разполагат със силната AR технология Hololens, която развиват от доста време. Софтуерният гигант дори сключи договор с армията на САЩ за разработване на боен модел на очила с добавена реалност.

Освен Hololens, Microsoft представи и Mesh – софтуерна платформа за приложения за добавена и смесена реалност. Тя рализира голяма част от идеите, които Марк Зукърбърг и Meta имат за своята метавселена. Разликата е, че решението на Microsoft засега планира да не разчита толкова силно на VR.

Потребителите могат вече да го приложат, като от 2 ноември Mesh се интегрира в приложението за конферентни разговори Teams на Microsoft. Чрез него може да се създадт изцяло виртуални аватари, с които да взаимодействате във видеовръзката.

Hololens от своя страна се използва силно при производството, особено във военната промишленост, при това не само на САЩ, но се оказва, че и в Русия, разчитат на AR очилата. Microsoft може да се окаже с няколко стъпки пред Meta в изграждането на технологиите за смесена интеракция във виртуалното и реално пространство.

Софтуерният гигант отдавна има концепциите за това, което Зукърбърг показа през ноември. Освен това, вече има реално действащи приложения. Разликата е, че Meta има може би по-амбициозни планове или поне такова впечатление остави едночасовата им презентация.

Преминаването към метавселена на Microsoft може да има интересни последици за софтуерния гигант. Някои експерти спекулират, че не операционната система Windows, а облачните платформи като Azure ще се превърнат в центъра, откъдето ще се предоставя продуктите и услугите на крайните потребители. Доста логично, особено ако Microsoft реши да изгражда подобна метавселена.

Модерен феномен

Зукърбърг признава, че много от представените от него технологии ще са достъпни за по-широката публика след 5-10 години. Facebook или Мета, както и Microsoft имат ресурсите и технологичния потенциал да реализират идеята за изграждане на метавселена. Това не пречи на редица други компании да заявят своите амбиции да направят същото.

Disney е от по-сериозните имена, което обяви, че ще направи сериозни стъпки в посока на VR и метавселената. Засега всичко е само на думи, като главният изпълнителен директор на компанията Боб Чейпак споменава за това при редовния разговор с инвеститори покрай финансовите резултати за последното тримесечие.

Размиване на понятието

Няма да се учудим, ако терминът „метавселена“ се превърне в нова дума, която се ползва повече за маркетинг, отколкото да изпълнява реалното си предназначение. Подобен феномен не е нов в технологичните среди, като изкуствения интелект (AI) е друг пример. Доста стартъпи заявяват, че техните решения разчитат на подобни алгоритми, но реално не ги използват или развиват. Причината е, че така по-лесно могат да намерят финансиране от инвеститорите.

Освен за потенциални празни или заблуждаващи обезщания, може да видим и как редица разработчици ще се опитат да размият понятието за метавселената. Целта е техните продукти да бъдат брандирани като такива, за да привлекат интерес. Това ще го очакваме от гейм разработчици, медийни компании, различни стартъпи и др.

Изброените ще могат да правят компоненти свързани с метавселена, но не и да изградят напълно нова и пълноценна такава. Причината е, че тя ще изисква много и комплексни компоненти. От VR и AR технологията, като очила, през облачната инфраструктура, до съдържанието и решенията. Дори Facebook и Microsoft ще разчитат на партньорства при последните два елемента. Това няма да е по силите на компания, която няма мащабите на IT гиганти със стотици милиарди и дори трилиони долара пазарна оценка.

Има и вече негативни примери за компании, които се опитват да съберат слава и пари от подобни идеи. Earth 2 е един добър пример – като тя обещава пълно дигитално копие на Земята. В него на теория ще можете да купувате парчета земя и да ги развивате по собствен вкус. На практика се оказва Google Earth с грид система и интегрирана криптовалута. За момента се предполага, че това е една голяма измама с привкус на понци схема. Което е добро напомняне, да не вярваме на всички грандиозни обещания на различни и малко известни компании.

Оптимизъм или скептицизъм

За VR и AR се говори от десетилетия, горе-долу от толкова време е и първата идея за метавселена. Нито една от тях не успя до момента да се реализира по достъпен начин за масовия потребител. Те са специализирани и все още скъпи решения. Цената ще бъде ключов фактор за хардуера – качествените VR и AR очила са скъпи (над 1 000 долара). В същия момент картината все още не е с разделителната способност, която да компенсира малкото разстояние на екраните до очите.

Съдържанието е другия ключов елемент. Както за VR, така и за метавселената. Това означава, технологичните гиганти да субсидират милиарди долари, които да дадат на производителите на съдържание. Защото те няма да имат стимул да създават такова, ако няма кой да го консумира.

Последният елемент ще са бизнес моделите. Meta най-вече ще трябва да внимава много с правилата за монетизация на съдържанието, услугите и продуктите, които се предлагат. Компанията има лоша репутация в това отношение, но Марк Зукърбърг се опитва да го разсея с отговорно използване на лични данни и практиките. Потенциалната интеграция на микротрансакциите от гейминга обаче води известни притеснения.

Остава последния въпрос – ще се превърне ли метавселената в истинска „Матрица“? И да, и не. Концепцията по-скоро надгражда настоящите форми на дигитално забавление и комуникация. Ще се повиши интереса към тях, защото ще засилят удобството, да правите редица дейности от дистанция или в движение. Но те няма да заменят напълно изживяването на живо, по същия начин по който това не сториха социалните мрежи, чатовете и видеоигрите.

Оценката на Марк Зукърбърг, че метавселената ще започне да се реализира в по-големи мащаби след 5-10 години, може да е реалистична, но и оптимистична. Тя ще зависи от изброените по-горе фактори. Вече виждаме първите ефекти, защото понятието метавселена ще се превърне в ключов термин, който вече започва да се налага в маркетинга. От друга, това може да се окаже повратен момент в развитието на технологичната индустрия и на Meta, след като Марк Зукърбърг обвърза доста силно новия холдинг със своя грандиозен проект.

The post Метавселената или скок в „Матрицата“ appeared first on TechTrends България.

Промяната има други цели – една явна и една скрита. Явната е обявена на глас от Зукърбърг, новото име обхваща по-добре мащабните идеи и обхват, с които технологичния гигант разполага. Те отдавна не се простират само със социалната мрежа Facebook. Скритата е очевидна за всеки, който следи IT сектора от близо. Тя е изцяло имиджова, предвид проблемите, с които се сблъсква технологичния гигант през последните няколко години. Освен това, новото име може да се използва и за смекчаване на регулаторните ефекти, които се очаква да се появят през следващите месеци.

Отвъд социалната мрежа

Думата Meta идва от гръцки и се използва в контекст за преминаване отвъд, за възнесение. В жаргона на геймърите, използва от играчите, за да опишат общоприети стратегии и действия в дадено заглавие. При технологичният гигант, името ще е събирателно за новата посока на компанията и нейната трансформация. Затова може да кажем, че в играта на Facebook Meta е тяхната нова „мета“.

Марк Зукърбърг е по-поетичен и по-скоро описва началото на нова епоха за компанията и преминаването ѝ отвъд традиционното разбиране на социалните мрежи. Според него, интернет платформите еволюираха от такива с текстово съдържание, през добавянето на снимки, а в момента – основно на видео.

Следващата стъпка е изграждането на много по-богат и наситен свят, в който не просто гледаш отстрани, а участваш активно. Или създаването на дигитална метавселена. Да можеш да правиш всичко, по максимално реалистичен начин. Зукърбърг набляга на неща като виртуална и добавена реалности (с холограми и др.).

„Да се почувства присъствието на друг човек е ултимативната мечта на социалната технология“ Марк Зукърбърг, Meta

„Да се почувства присъствието на друг човек е ултимативната мечта на социалната технология“, обявява Зукърбърг. След което следва тирада за сливането на реалния и виртуалния свят, което да не се ограничава с взиране в екран. Както е в момента.

Facebook или вече Meta, от години се опитва да реализира продукти с виртуална реалност (VR). Те пуснаха експериментално играта Facebook Horizon, която комбинира елементи от социалната мрежа с отворения свят на популярната игра Minecraft. Новото име, определено загатва, че компанията ще работи активно най-вече в тази посока.

Бизнес логиката

Да оставим поезията на името, както и мечтите и обещанията за един по-добър свят, в които са добри всички основни лица в Силициевата долина. Ходът на Facebook има много проста бизнес логика – да обедини под една шапка всички свои бизнеси. При това без да се дава по-голямо значение на един от тях. Ситуацията до момента беше точно такава. Facebook беше социалната мрежа, но и технологичния гигант, който контролира още десетки популярни приложения и платформи. Някои от които – дори преки конкуренти. Като например Instagram и WhatsApp.

С използването на неутрално от продуктова гледна точка име, като Meta, се решава този проблем. Или поне на хартия и за пред акционерите. Google го направи преди няколко години, като преименува холдинга си на Alphabet. Въпреки, че всички (потребители и експерти) използва старото име на интернет компанията, реално в момента то се използва само за няколко от продуктите, като популярната търсачка, например. Alphabet се прилага най-вече от акционерите, борсите и по-пунктуалните IT специалисти.

Отбранителен и имиджов ход

Ребрандирането на Facebook на Meta съвпада с едни засилващи се през последните месеци процеси. Това са публичните атаки основно в САЩ срещу компанията и нейните действия в различните социални платформи, които оперира. Не успяхме да покрием развитията от август насам, тъй като в някои случаи ставаше дума за доста конкретни проблеми в рамките на САЩ. Но Facebook е подложена на публична атака от 2016 г. насам, след избирането на Доналд Тръмп за американски президент и скандалът с Cambridge Analytica.

Последните скандали се разиграха с поредица от разкрития на служители (бивши и настоящи), относно чувствителни теми, като модерацията на политически теми в социалните мрежи, влиянието на последните върху децата и подрастващите и други.

Именно социалната мрежа положи основите на щатските политици да търсят регулация на технологичните гиганти. Ребрандирането ще позволи на холдинга да намали частично негативните асоциации, с които вече доста потребители свързват името Facebook. Най-вече в САЩ.

Както и да се опита да ограничи всяка атака срещу някой неѝн продукт да се пренася автоматично и към едноименната социална мрежа. Например, за критиките към Instagram и как, компанията е заделила огромен бюджет, за да запази щатските младежи като клиенти. Докато в същото време е знаела, че платформата се определя за „токсично“ място за тийнейджъри. В тези новини се споменава непрекъснато Facebook. Което е нормално, защото компанията е собственик, но така се създава подсъзнателна асоциация, че същото важи и за едноименната социална мрежа.

Косвено доказателство, че преименуването на Facebook на Meta е имиджов ход е един друг проект на Зукърбърг. Става дума за криптовалутата Libra, която беше преименувана на Diem, след като беше буквално разкостена от регулатори и анализатори. Нещата стигнаха дотам, че излезе неофициална информация, че властите на САЩ са оказвали косвен натиск на партньорите на инициативата, за да се откажат от нея.

Неизбежните регулации

Дали обаче ще се казва Facebook или Meta, това няма да има значение за технологичния регулатор, когато попадне в полезрението на регулаторите. Властите в САЩ и Европа отдавна се опитват да намерят решение, как да поставят под по-стриктен контрол популярните социални платформи, които компанията държи.

Ако крайните потребители по-трудно могат да свържат, че Meta притежава Facebook и Instagram, отколкото, че едната социална мрежа е собственик на другата, това не важи за властите. Тук пример отново е Google с техния холдинг Alphabet. Интернет гигантът също е „на мушка“ от регулаторите от двете страни на Атлантическия океан, независимо, от корпоративната си структура.

Затова, новата Meta на Facebook е доста повече имиджова и опит да се представи, че компанията започва ново начало. Дали тя ще успее да изгради подобна „метавселена“ е много рано да се каже. Усилията в тази посока са видни, но засега резултатите са меко казано скромни.

The post Новата Meta на Facebook appeared first on TechTrends България.