Опитите на Apple да диверсифицират производството на своите продукти извън Китай датират още от края на първия мандат на Доналд Тръмп. Но все още компанията не може да постигне две неща – да прибере обратно веригата си от доставки в САЩ и да се отърве напълно от китайската си зависимост.

Американският президент и новата му протекционистка митническа политика налагат скоростно прилагане на първото действие. То обаче изглежда прекалено далечно и трудно осъществимо, поради ред причини. Второто също започва да се превръща в химера. Особено с ескалиращото напрежение и дори първоначален обстрел между Индия и Пакистан. Apple беше избрал вече най-голямата по население държава за основен хъб, който да поеме изнасянето на китайските операции. Тръмп и Пакистан нанасят почти смъртоносен удар върху тези усилия.

Защо Apple не може и най-вероятно няма да постигне напълно тези две неща – да върне производството си в САЩ и да се отвърже от китайската зависимост? Досегашните подобни опити за момента са се проваляли и не става дума само за смартфон и технологичната индустрия. В момента успешните проекти са за много ограничени и тясно специализирани продукти, чието производство изисква ограничени човешки ресурси и сравнително опростени (като компоненти, не като процеси) производствени линии. Доналд Тръмп в момента иска да се прехвърлят огромни и градени с десетилетия вериги от доставки с щракването на пръсти. Подобни действия изискват време, много време.

Големите амбиции

Малко повече от месец отне на Apple след инагурацията на президента Доналд Тръмп на 20 януари, като на 24 февруари, компанията обяви плановете си за мащабни инвестиции в САЩ. В рамките на четири години, технологичният гигант ще похарчи повече от 500 млрд. долара за изграждане на нови производствени мощности и центрове на данни, поръчка на компоненти от американски поддоставчици, развойни звена за изкуствен интелект (AI) и др.

Най-големите елементи от този план за момента са изграждане на изцяло нов завод за AI сървъри в Хюстън, щата Тексас. Както и удвояване на специализирания фонд за „Напреднало производство“, който подпомага различни американски индустриални инициативи. С него ще бъде основана и академия в щата Мичиган за подготовка на индустриални кадри. Apple обявиха още увеличаване на инвестициите в развойна дейност, най-вече свързана с разработването на процесори.

Останалите сфери и проекти, в които ще бъдат разпределени инвестициите от над 500 млрд. долара само са споменати бегло. Те включват договори с подизпълнители в САЩ, като се подчертава, че ще бъдат засегнати всички щати, допълнителна инфраструктура за AI и центрове за данни, корпоративни центрове и производство на ТВ приставките Apple TV+. Липсата на повече конкретика подсказва, че все още технологичният гигант не е определил всички проекти, в които ще инвестира. Което води до мисълта, че решението на Apple за тези инвестиции е взето сравнително наскоро и е съобразено с изборът на новия президент на САЩ.

Химерата за „американски“ iPhone

Сумата от над 500 млрд. долара е огромна дори за Apple. През финансовата 2024 г. компанията отчита 391 млрд. долара приходи и малко над 93 млрд. долара нетна печалба. С други думи, компанията планира да инвестира в САЩ за четири години с 28% повече пари отколкото прави за цяла една финансова година. Факт е, че към тези средства ще се броят и плащания към подизпълнители, но това показва мащабите, с които технологичният гигант се обръща към Америка.

Има едно голямо липсващо име от обявените инвестиции – смартфоните iPhone. Те продължават да са флагманския продукт на Apple, който формира 51% от приходите им за 2024 г. Компанията не е обявила намерението си да пренася производството на своите смартфони в САЩ. Въпреки, че последните геополитически развития може да променят тази нагласа. Но дори и да се опита, няма да е лесно да се постигне.

На първо място, Китай няма заместител за момента. Не само като цена на производството, но и като качество, ефективност на процесите и изградена верига на доставки почти от-до. „Почти“, защото все още някои от технологичните компоненти се произвеждат в Тайван, Южна Корея и Япония. Изместването на процеса по сглобяване в Индия или в САЩ, може да мине за първа стъпка, но дори тогава, различните части ще трябва да се внасят от Югоизточна Азия.

По данни на Apple и Financial Times, в модерните iPhone смартфони има около 2 700 компонента, които се произвеждат от 187 доставчици от 28 държави. Едва под 5% от тях са с произход САЩ към момента. Това включва стъклените панели (Gorilla Glass на Corning), лазерните сензори за Face ID и 5G модема на Intel, който Apple ще замени с новите модели.

Китай отговаря за повечето от компонентите, но някои, като например чипсета се прави в Тайван, а в Южна Корея – екранът. Металната рамка се изработва от алуминий, но с прецизни машини, налични само при китайските производители. Индия от своя страна отговаря за тривиални неща, като например специализираните винтове. Пренасянето на всичко това в САЩ е невъзможно дори в обозрим дългосрочен хоризонт. Част от производството може да бъде трансферирано, но тогава Apple ще е зависим от стабилна търговия без високи мита, за да може да не оскъпи транспорта на останалите компоненти.

Китайската зависимост

Докато в САЩ Apple произвеждат под 5% от компонентите за своите iPhone, то зависимостта към Китай продължава да е значителна. Само 30 от 187-те подизпълнители на технологичния гигант не са китайски компании. Това прави едва 16%.

Ако ги разбием по брой заводи, ситуацията е малко по-оптимистична, но Китай продължава да доминира. Apple разчита на общо 759 завода за пълния цикъл по производството на смартфоните iPhone. От тях 284 или 37% от тях са китайски. Япония е втора със 108 завода или 14%. Според данните на FT, САЩ все пак е трета по този показател с 62 производствени линии или 8% от общия брой. Но като съотношение по крайния продукт – брой компоненти, Америка изостава под 5%.

Южна Корея и Тайван са след това, но при тях са някои от най-ключовите и високотехнологични такива. Първата държава предоставя OLED екраните с тъчскрийн матрицата, които са дело на Samsung. Без да опира само до тях, в страната 54 завода са подизпълнители на Apple. Тайван продължава да е единствената държава, в която се намират заводи, които могат да произвеждат под 5nm процесори. В последните поколения iPhone, чипсетите са изградени по 3nm технология. Това не са единствените компоненти, но да кажем тези с най-висока тежест, като в държавата се намират 48 завода от подизпълнителите на компанията.

Китай се възползва от много фактори, за да предложи най-доброто като цена-качество при подобни цялостни индустриални решения. Първоначално, западните компании пренасят производството си в страната, заради изключително ниските цени на труд и лесното мащабиране. Но това е реалността отпреди няколко десетилетия.

Китай концентрира огромни индустриални комплекси, които имат силно автоматизирани поточни линии, които в комбинация с такива с хора, предоставят невероятни мащаби. Другият момент е специализацията – китайските компании произвеждат даден компонент не само за Apple, но и за редица други марки, включително за все по-силните местни такива като Huawei, Xiaomi, Honor, Oppo и др. Изграждането на нова фабрика само за една от тези технологични компании ще означава огромен скок в цената.

Мисията невъзможна

Apple няма да е първият технологичен гигант, който ще се опита да пренесе обратно смартфон производството в САЩ. През 2013 г. Motorola прави подобен експеримент и открива завод в популярния сред военните среди град Форт Уърт в щата Тексас. Той просъществува само в рамките на година, преди да бъде затворен. Факторите за това решение са два – разходите за сглобяване на смартфони в САЩ се оказват значително по-високи от тези в Китай. Вторият е, че по това време Motorola не може да се наложи на американския пазар. Липсата на достатъчно клиенти прави напълно нерентабилна тази инициатива, а продажбата на смартфон бизнеса на Motorola на Lenovo в същата година обръща напълно политиката на компанията.

Apple няма втория проблем, като нейните iPhone са лидер в САЩ при смартфоните. Но пренасянето в страната, дори само на сглобяването на устройствата предназначени за местния пазар ще доведе до значително увеличение на цените. Което да подкопае позициите на компанията в сегмента.

Игра на мита

Още по време на първия мандат на Доналд Тръмп, когато САЩ ескалираха търговската война с Китай, Apple се опита да диверсифицира производството и доставките си. Посоката логично остана Азия – Индия, Виетнам и Тайланд. Идеята на главния изпълнителен директор на Apple Тим Кук беше, първата държава да стане основна, а втората – второстепенна, докато Китай постепенно да бъде изместен.

На думи звучи лесно, но практиката показа съвсем друго. Както виждаме от по-горните данни, Apple не успя да диверсифицира достатъчно производството си извън Китай. В Индия, технологичният гигант се сблъска с редица проблеми – от липсата на квалифицирана работна ръка и инфраструктура, до по-труден достъп до различни ресурси и в някаква степен до по-сложния регулаторен режим. Най-многолюдната държава в света е федерация с доста сложно деление и различни правила във всеки щат. Виетнам предлага същите предизвикателства, но в по-голям мащаб, без последното.

Играта на мита на Тръмп още от стъпването му в Белия дом за втори път промени напълно картината. Докато заплахите за подобни действия бяха последователна част от предизборната му кампания, повечето хора, експерти и мениджъри не предполагаха, че той ще наложи толкова високи мита и то на почти всички търговски партньори на САЩ. Това ефективно блокира всякакви опити за диверсификация на доставките, което не включва Щатите.

Дори инвестиционната програма на Apple обявена през февруари, няма да може да неутрализира ефектите от митата, които Вашингтон наложи на Делхи и редица други правителства. Япония и САЩ в някаква степен са близо до договорка и най-вероятно няма да има проблеми с доставките от страната на „изгряващото слънце“. С останалите, ефектът от митата най-вероятно ще удари технологичния гигант.

Геополитическият кошмар

Докато Apple се надяваше, че САЩ и Индия ще постигнат някаква договорка за отпадане или поне силно облекчаване на митата, подобно на Япония, ситуацията в азиатската държава се влошиха през последните няколко дни. Технологичният гигант може да задраска Делхи от сметките си за диверсификация, заради друг голям геополитически риск.

Напрежението между Индия и Пакистан ескалира през последните дни. Започнало с терористичен акт в индийската част на Кашмир и към момента продължава с размяна на ракетни, артилерийски и авиационни удари в райони по границата между двете държави. Възможността конфликтът да прерасне в пълномащабна война между Индия и Пакистан остава висок. При подобна ескалация, не трябва да забравяме, че и двете държави разполага с ядрени оръжия.

Високият градус на отношенията между Индия и Пакистан, най-вероятно ще обрекат опитите на Apple да продължи диверсификацията на производството си в Индия. Дори, може да наложи прехвърлянето на част от поточните линии обратно в Китай, ако не успее да го направи това в САЩ. С което, зависимостта на технологичния гигант спрямо Пекин ще продължи в обозримо бъдеще. Може да видим някакво прехвърляне на производствени мощности в САЩ, но ще бъде с доста по-бавни темпове, отколкото им се иска на настоящата администрация в Белия дом.

The post (Не)възможният развод на Apple с Китай appeared first on TechTrends България.

От 2022 г. насам, Apple започна агресивно да търси алтернативи. Не само като производство, но и като пазар. Изнасянето или дори само диверсифицирането на манифактурата на „ябълковите“ устройства се оказа доста сложен и труден процес. Очаквано или не, основните кандидати за заместник на Китай са Индия и Виетнам. Apple експериментира от няколко години с различно производство в последните две.

На пръв поглед нещата изглеждат добре. Част от компонентите и устройствата вече се правят в Индия и Виетнам. В страните се откриват големи магазини, носещи логото на отхапаната ябълка. Това са едни от държавите с най-голям прираст в региона, а Индия се очаква да стане страната с най-голямо население през 2023 г., задминавайки Китай. Процесът по преместване на производството обаче се оказва по-бавен от очакваното, а пазарите – все още недостатъчно узрели.

Новият индийски гамбит

Индия доминира в новините на технологичния гигант за април. Само в рамките на няколко дни, Apple открива свои магазини в Делхи и Мумбай – двата най-големи града в азиатската държава. Ударната експанзия е очевидна и технологичният гигант винаги подбира внимателно къде открива новите си локации за директна продажба. За сравнение – в България, компанията няма собствени магазини, а разчита на оторизирани търговци.

Ситуацията при производството е още по-интересна. Apple експериментира с изнасяне на част от манифактурата на ниския клас (до колкото тази дума важи за компанията) iPhone в Индия още от 2017 г. Голямата промяна идва през септември миналата година. Тогава, технологичният гигант си поставя амбициозната цел да сглобява всички флагмански модели седмици след техния дебют в Китай. Амбициозна задача, която се опитва да постави Индия като ключов фактор в производствената верига на Apple.

Според информация на Financial Times от февруари тази година, компанията е много далеч от желаните мащаби. Индийските подизпълнители се затрудняват да изпълнят качествените и количествените изисквания на Apple. Такъв е случаят с Tata – голям местен производител (известен с евтините си автомобили и камиони), който от два изработени панела, само един покрива критериите на технологичния гигант. Китайските фабрики имат почти нулев брак, за разлика от индийските, което показват и огромната разлика в качеството за момента.

Има и други проблеми – липсата на специалисти, кара Apple да изпраща свои да обучават и да наглеждат поточните линии. В същия момент те трябва да пътуват по два часа от фабриката до жилищата и обратно. Ефективността в Индия не може да се сравни изобщо с тази в китайските заводи.

Ситуацията е може би с една идея по-добра във Виетнам, като Apple се опитва да прехвръли част от производството на Macbook компютрите си там. Тук роля играе основният подизпълнител на технологичния гигант – Foxconn, който също се опитва да диверсифицира географски производството.

Малки пазари

Apple не иска само да аутсорсне от Китай манифактурата си, но и да намали ролята на страната като ключов пазар. Той формира малко под 19% от всички приходи за финансовата 2022 г. приключила през септември. Това е третият по големина региона на Apple, като най-големият е Америка (основно Северна, но включва и Южна), който формира 43% от доходите и Европа – с 24%.

За сметка на това, Индия и Виетнам не фигурират като отделни региони. Те са поставени в графата „Други в Тихоокеанския регион“ и общо формират около 7% от приходите на Apple. В същия момент, част от страните там успяват да задържат икономическия растеж през ковид пандемията. Споменахме, че Индия е на път да задмине Китай като най-голямо население. Виетнам, Индонезия, Сингапур и др. също формират голям пазарен потенциал, поне на хартия

Отварянето на ударно количество нови магазини в Индия показват амбициите на Apple да се опитат да капитализират през тези не обхванати все още потребители. Както и да засилят приходите от страната и евентуално да компенсират бъдещи спадове от Китай. Засега това остава в сферата на пожеланията. Индия все още разполага с прекалено голяма ножица между свръхбогати и свръхбедни, а средната класа е прекалено малка, за да насърчи масови продажби.

Китайският фактор

Някои ще кажат, че Индия е това, което беше Китай преди 20 години. До голяма степен ще са прави, но на Apple им отне повече от десетилетие да развият ефективността на своето производство там, както и доста търпение, преди потребителите да достигнат платежоспособността за продуктите на технологичния гигант. Тим Кук залага все повече на замяна на Китай с Индия, въпросът е дали ще успее навреме.

Apple тръгна да диверсифицира своето производство оттам най-вече заради политиката на нулев ковид. Пандемията показа, че зависимостта на доставки от Китай (и като цяло от един географски регион) крие опасности от дефицит в една нестабилна среда. Проблемите са, че с увеличаване на напрежението с Тайван, задълбочаването на войната в Украйна и други геополитически фактори ще форсират тази диверсификация.

Apple е най-зависим – една пета от приходите идват от Китай, огромна част от производството е концентрирано не само в азиатската страна, но и в една нейна провинция. Всичко в името на оптимизацията на разходите. Технологичният гигант ще трябва да разпръсне производството и доставките, което ще увеличи разходите. Последните ще увеличат допълнително цените. Инфлацията в световен мащаб вече удари потреблението, което в комбинация от тези фактори, Apple може да изпадне в ситуация, в която да не може да реализира своите продукти. Концентрацията на цялото производство само в Индия може частично да намали този риск, но това ще изисква доста време. С което, компанията най-вероятно не разполага.

The post Индия – все още недостижимата мечта на Apple appeared first on TechTrends България.