Пускането на десетки платформи, включително от големите медийни компании като Disney и Warner Bros (вече част от телекома AT&T), доведе до изтеглянето на голямо количество съдържание и заключването му като ексклузивно. Това кара потребителите да се абонират за няколко подобни услуги, за да могат да имат достъп до любимите си сериали и филми.

Засилената конкуренция между платформите води до по-трудното привличане на нови потребители. Компаниите са принудени да вдигат цените на абонамента, което може да засили отлива на клиенти. Затова те трябва да търсят други начини за монетизация. Други не означава нови, големите стрийминг услуги като Disney+ и Netflix започват поетапното въвеждане на реклами в своите платформи.

Резкия завой на Netflix

Световният лидер беше сред първите големи, които реши да обърне политиката си спрямо включването на промоции в стрийминг услугата си. При това, въпреки уверението преди няколко години от основателя си, че няма да предлага подобна функционалност. Причината е тривиална – Netflix отчита своя първи отлив на абонати, докато растежа на приходите и печалбата се свива, макар и минимално.

Платформата вдигна на няколко пъти цените, за да може да поддържа добри финансови темпове. Засилената конкуренция и напускащите клиенти, кара Netflix да търси алтернативни източници на приходи. Защото вдигането на цените ще подсили негативните тенденции с абонатите, които ще се ориентират към по-евтините алтернативи.

По-високите приходи са необходими на Netflix, за да може да продължи да създава собствено и оригинално съдържание. То е критично за платформата, след като основните медийни компании изтеглиха доста от своите хитови заглавия. От своя страна Netflix разполага с някои силни собствени продукции. Последната такава е „Игра на калмар“ (Squid Game), която беше обявен втория сезон преди няколко дни.

Disney с готово ноу-хау

Disney първи обявиха от водещите стрийминг платформи в началото на март, че ще започнат да предлагат реклами в своята онлайн услуга. Медийната компания пренася своето ноу-хау от линейната телевизия, която тя развива вече десетилетия. Предимството на Disney+ ще е възможността да обвърже стрийминг платформата си с тази за нормална ТВ и отделните си канали.

Подобно пакетиране на рекламите е нормална и предпочитана практика от големите рекламодатели. Ако за Netflix, това е нов метод за монетизация, за Disney е разширяване на мащабите на вече предоставяните услуги. Това няма да се случи веднага и подобно на пускането на стриймиг платформата в различни пазари ще става постепенно. Уточнението е важно, защото Disney+ от 14 юни вече е достъпна и в България.

Disney и Netflix няма да са единствените, които ще пробват с реклами в стрийминг платформите си. Сред компаниите заявили подобни намерения са още Peacock на NBCUniversal, HBO Max и Paramount+. Засега услугите, които не са обявили подобни идеи са Apple TV+ и Amazon Prime Video.

Реклама на изключен телевизор

Докато, рекламите тепърва ще тръгват по платформите, се оказва, че пилотните проекти създават някои интересни прецеденти. Например, че те продължават да се водят пуснати, дори и при изключено устройство. Изследване на консултантите от WWP показва, че между 17% правят точно това.

Според фирмата това се случва при използването на допълнителни устройства – т.нар. ТВ приставки или set top box-ове. При изключване на телевизора, той не винаги предава сигнал за това към приставката. С което последната продължава да стриймва и да отчита гледаемост в платформата.

При използване на приложение от умен телевизор или през браузър, този проблем не съществува. Предизвикателството е силно за американския пазар, където доста телевизори използват подобни допълнителни устройства. Такива се предоставят масово от Roku, Apple и Amazon. Стрийминг компаниите работят по решение, защото това може да подкопае доверието на рекламодателите към тези услуги.

Тенденциите в сектора обаче са ясни. Засилена конкуренция, борба за съдържание и за всеки абонат, което води и до затруднена монетизация. Допълнителен метод за последното са рекламите и тяхното въвеждане ще намалят разликите между традиционната линейна телевизия и стрийминга.

The post Видео стрийминг платформите и рекламите   appeared first on TechTrends България.

Компанията осъзнава това от доста време и се опитва по всякакъв начин да се адаптира към новата ситуация. Преди навлизането на Disney и големите медийни гиганти в стрийминга, Netflix започна мащабни инвестиции в собствено съдържание. Започнаха доста експерименти. От късометражни анимации, като Love, Death & Robots до интерактивен сериал в лицето на Black Mirror.

Според доста наблюдатели беше въпрос на време Netflix да навлезе и в гейминга. Естествено, подобен ход поражда доста въпроси и скептицизъм. Облачните гейм платформи се оказаха доста костелив орех за развитие, с който се затрудняват дори гигантите, като Google, Microsoft и Apple. Гейм индустрията и новите методи за разпространение са нова арена на битка между технологичните компании. Пример е делото между Apple и Epic Games. Въпросът е, как Netflix ще се възползва от този сегмент и дали няма да хвърли ресурса си напразно в доста тежък пазар.

Придобиването на Night School

За навлизането на стрийминг гиганта в гейм индустрията се говори от известно време, но чак сега виждаме първите по-смели действия. През лятото Netflix направи няколко хода. В края на септември, компанията обяви, че придобива студиото Night School. Повечето геймъри вече търсят това име онлайн, защото то не е изключително популярно сред масовите потребители.

Night School е нишово студио, което се опитва да прави игри, с много по-голям акцент върху разказването на история, вместо на екшъна или визията. Такова е дебютното им заглавие Oxenfree, което се появява през 2014 г. То привлича вниманието на гейм критиците, именно със своя фокус върху историята и начинът ѝ на разказване.

Продуктите на Night School могат да се определят повече като филми, с интерактивни елементи, отколкото като класически игри. По този начин може да навържем потенциалната стратегия, на която ще разчита Netflix в бъдеще. То е да се създаде екосистема, в която потребителите да могат да гледат любими филми и сериали, но и да „ги играят“ или да взаимодействат по-директно с тях.

Интерактивно съдържание

Концепцията е изключително стара и е експериментирана много по време на линейната телевизия. Било то с телетекст, участия в състезания по телефона, гласувания и пр. Netflix отиде още преди две години с една крачка по-напред, с последния към момента сезон на сериала Black Mirror. В него зрителите, можеха да определят няколко пътя за развитие на историите и така да стигнат до различни развръзки. През 2019 г. Netflix позволи на на потребителите на стрийминг платформата да играят някои мобилни заглавия през нея. Те са насочени повече към игри, които са обвързани с популярни франчайзи на Netflix, като Stranger Things.

Видеоигрите доста разчитат на този подход и комбинирането им с традиционното съдържание на Netflix може да доведе до интересни формати. При тях ще имаме комбинация от филми, сериали и гейм заглавия. Подобни идеи са правени от големите кино студиа. При втората част на филма „Матрицата“, (тогава) братя Уашовски експериментираха много силно с комбинация на късометражни анимации („Аниматрицата“, която е прототип за Love, Death & Robots) и играта Enter the Matrix. В тях беше разпределена част от историята, като предоставя доста по-голям контекст в цялата фабула. Сходен подход, се прави и с поредицата за Ридик, с „Хрониките на Ридик“, наличието на анимация и видео игра.

Netflix няма да влезе като нормална платформа за гейм стрийминг. Тя ще се опита да обвърже своето оригинално съдържание с нови по-интерактивно. Като всичко ще се предлага било от поотделно или тясно свързано в нейната платформа. Идеята не е нова, но до момента реализацията ѝ винаги е била противоречива. Ще бъде интересно, да видим дали Netflix ще може да превърне в наистина успешно начинание. Което да ѝ даде поне някакъв шанс в стрийминг войните.

The post Как Netflix ще навлезе в гейминга appeared first on TechTrends България.

Това вече е факт, като най-големият пример са Disney и едноименната им платформа, която към началото на 2021 г. настига бързо Netflix има вече 100 млн. потребителя. Технологичните гиганти също се включиха с основните представители на Amazon и Apple. Стратегията им беше сравнително безобидна, да инвестират в собствено и уникално съдържание. Подход, който Netflix направи със сериала „Къща от карти“.

Правилата на играта рязко се променят от 26 май. Тогава беше обявено, че Amazon придобива холивудското студио MGM (Metro Goldwyn Mayer) за внушителната сума от 8.45 млрд. долара. По този начин онлайн гигантът ще получи голямо портфолио от съдържание и права върху различни франчайзи, които да развива. Ходът на Amazon обаче е повече от логичен – нейният Amazon Prime стагнира, за сметка на агресивното навлизане на Disney и Warner Bros. Последните също са в центъра на друга сделка, която се случи в рамките на последните дни на май с Discovery.

Amazon-ска сделка

Придобиването на MGM от Amazon е втората по големина сделка на интернет гиганта. Единствено купуването на щатската верига магазини Whole Foods засега задминава сумата от 8.45 млрд. долара, като тя е за 13.7 млрд. долара и осъществена през 2017 г.

За онлайн гигантът може да се окаже, че е доста добра инвестиция. MGM разполага с над 4 хил. филми и 17 хил. ТВ програми в своето портфолио. Това е много пъстър каталог, който ще се прелее в стрийминг услугата на Amazon – Prime Video. Добавяме правата на някои важни франчайзи като „Роки“, филмите по агент 007 Джеймс Бонд, „Дневниците на прислужницата“, „Робокоп“, „Старгейт“ и др.

Освен това, MGM разполага с ноу-хауто и ресурсите да създава качествено филмово и ТВ съдържание. Което е на повече от век вече. Комбинацията от производствен капацитет и авторски права е почти всичко необходимо, за да може да се поддържа истинско холивудско студио. Другият компонент е финансирането, което Amazon може да си позволи да предостави.

Интернет гигантът влага все повече пари в съдържание. През 2020 г. компанията на Джеф Безос е инвестирала 11 млрд. долара в собствени шоу, ТВ програми и филми. Година по-рано тези средства са били 7.8 млрд. долара.

Според самия съосновател и главен изпълнителен директор на Amazon Джеф Безос, видеострийминг платформата на компанията е ключова в привличането на абонати за премиум услугата Prime. Тя е важен източник на приходи и с най-голям потенциал да формира печалба за интернет гиганта.

Discovery и Warner Bros – консолидацията продължава

Сделката между Amazon и MGM не е единствената в рамките май месец. Десет дни по-рано телекомът AT&T обяви, че отделя WarnerMedia и я слива с Discovery. Трансакцията е в пъти по-мащабна от тази на онлайн гиганта, защото се оценява на 43 млрд. долара или пет пъти повече. Тя е и доста по-сложна.

AT&T отделя медийната част от Time Warner, която придоби за 85 млрд. долара през 2018 г. Тя ще се слее с Discovery, като новата компания ще бъде самостоятелно дружество, но с поделена собственост. Сумата от 43 млрд. долара ще се разпредели под формата на кеш, акции и дълг. Акционерите на AT&T ще получат 71% от дела на новото дружества, а тези на Discovery – останалите 29%.

Сделката идва в момент на явна консолидация на медийния пазар в САЩ. Тя преобръща стратегическите планове на AT&T да създаде конвергиран телеком, в който всички елементи от пазара, включително създаването и разпространението на съдържание да са интегрирани в бизнеса.

От друга страна, се създава голяма независима компания, която подсилва своето портфолио от филми, предавания и сериали. Warner Media ще включва CNN, HBO и Warner Bros, като при тях е един от основните играчи при онлайн стрийминга – HBO Max. Уловката е, че за разлика от досегашните платформи, новото дружество ще разполага не само с филмов и сериален каталог, но и с един от най-богатите такива в сферата на документалното съдържание. Discovery притежава едноименния канал, както и Animal Planet и TCL.

Нагорещяване на стрийминг войните

Amazon подсилва каталога си, като придобива легендарно холивудско студио. Досега този вариант се разглеждаше само като хипотетичен, но вече имаме прецедент технологична компания да влезе активно в консолидацията на медийния пазар, заради онлайн видеото на поискване. Това може да накара и други компании, като Apple например, да се пробват да придобият някое холивудско студио.

Сделката между AT&T и Discovery подчертава, че в стрийминг войните мащабите и количеството съдържание са всичко. Основата цел в създаването на новата компания е, че досега отделно всяка една от тях инвестираше около 20 млрд. долара на година за собствени шоу програми и филми. На теория, кумулативно те трябва да удвоят средствата за съдържание. Което ще ги постави доста пред стрийминг лидера Netflix, който харчи по 17 млрд. долара годишна по същото перо. Или Amazon, за които вече споменахме, че инвестират по 11 млрд. долара.

Тези действия са и в отговор на агресивното навлизане на Disney с тяхната платформа Disney+. Борбата за правата на всеки франчайз или инвестиран повече долар в собствено съдържание ще има значение в борбата на пазара за стрийминг услуги. Особено, с разширяването на холивудските услуги (HBO Max и Disney+) в международен мащаб. Тогава Amazon Prime и Netflix може да започнат не само да не привличат нови абонати, но и да губят. Тези процеси се очаква да започнат именно към втората половина на 2021 г.

The post Как видео стриймингът прекроява Холивуд appeared first on TechTrends България.

Това се случва в момент на засилена конкуренция, след като през последните две години навлязоха ключови медийни конгломерати в надпреварата за стрийминга. Имена като Walt Disney, Warner Bros, Apple и Amazon натискат за пазарен дял. Което при други обстоятелства щеше да постави под изпитание бурното развитие на лидера Netflix.

Коронавирус пандемията обаче създаде огромно търсене, което не само, че позволи новите платформи да процъфтяват и бързо да се развиват, но подобен ръст да има и утвърдения играч на пазара. Финансовите резултати на Netflix за четвъртото тримесечие на 2020 г. потвърждават тази теза. Компанията отчита силни ръстове на потребители и приходи, обмисля обратно изкупуване на акции и има положителен паричен поток през годината.

Наплив от потребители

Пандемията много ясно изстрелва интереса към Netflix и стрийминга. До средата на март 2020 г. компанията следва нормалните темпове на увеличение на своята абонатна база в рамките през последните четири години. Налагането на извънредните положения в цяла Европа, САЩ и други развити държави, довежда до рязко изстрелване на новите потребители на платформата.

От края на март и началото на април има рязък скок до 25 млн. нови потребителя от началото на 2020 г. Обичайните нива по това време през предходните години се движат около 10 млн. нови абоната. След което растежът стагнира и се връща до нормални темпове в края на годината. Крайният резултат е, че Netflix добавя нови около 37 млн. потребителя, срещу 28 млн. през 2019 г., което е увеличение с 31%.

Повечето от тях идват от Европа – целият регион на Стария континент, Близкия изток и Африка отговарят за 41% от новите абонати на компанията през 2020 г.

Финансовите показатели

Финансово това също се отразява положително на компанията. Приходите се увеличават с 24% до малко под 25 млрд. долара за цялата 2020 г., а нетната печалба с близо 48% до 2.76 млрд. долара. Има и друг важен показател при Netflix – паричния поток. За цялата 2020 г. той е положителен в размер от 1.93 млрд. долара. Година по-рано той е в размер на минус 3.27 млрд. долара.

Паричният поток е ключов индикатор, защото исторически Netflix гори средства през последните години и има задължения в размер на над 10 млрд. долара. Дълговете се ползват като свеж капитал за инвестиции в съдържание, които са задължителни за оцеляването на компанията в средно и дългосрочен план.

Положителният паричен поток на Netflix е вследствие на три фактора – ръстът на потребителите, корекцията на цената на стрийминг абонамента и замразените продукции през пролетта и лятото на 2020 г., заради пандемията. Възстановяването на последните доведе до нов отлив на средства през четвъртото тримесечие на годината.

Твърдо приземяване

В прогнозата на компанията за новата 2021 г. обаче се забелязва потенциално охлаждане на ентусиазма и дава предпоставки за твърдо приземяване. През първите три месеца на годината, Netflix очаква ръст на потребителите, който ще е не само по-малък от този през изминалата година, но и ще съпоставим с най-ниските нива достигнати през периода през последните четири години.

Компанията прогнозира едва 6 млн. нови абоната през януари-март 2021 г., срещу 15.8 млн. през същото тримесечие на миналата 2020 г. Отслабването на ефектите на пандемията и разширяването на наличността на основните конкурентни платформи Disney+ и HBO Max ще са ключови фактори за развитието на Netflix през цялата година.

Предвид, факта, че нивата за нови потребители се очаква да паднат под тези от 2018 г. и 2019 г., дава индикации, че забавянето може да продължи не само през първото тримесечие, а през цялата календарна година. Което е лоша новина за Netflix. Компанията ще трябва да засили още каталога си със собствени продукции. От своя страна Disney и Warner Bros все повече ще разчитат на стрийминг платформите за приходи и инвестиции в съдържание, а те разполагат с повече ресурси при подобна надпревара.

The post Netflix и големия растеж през 2020 г. appeared first on TechTrends България.

Положителното представяне на гиганти като Microsoft, Google (нейният холдинг-майка Alphabet), Facebook и др. показва, че все пак има компании, които са имунизирани срещу подобни тежки сътресения. Резултатите на други, в комбинация с някои предварителни изследвания и прогнози, могат да ни дадат малко по-обективна представа, кои IT сегменти ще пострадат повече, кои по-малко. Както и, че истинските последствия най-вероятно ще се усетят през второто тримесечие.

Облачните услуги във възход

Тенденцията ясно очертава, че тези технологични гиганти, чиито основни дейности са в рамките на облачните и олнайн услуги, почти не са усетили COVID-19 пандемията. Някои от тях, дори показват точно обратното – повишено търсене към определени продукти и дори растеж на приходите и печалбите.

Microsoft отчита ръст на приходите от 15% на годишна база до 35 млрд. долара. Нетната печалба на софтуерния гигант скача с 22% до 13 млрд. долара. Компанията отчита ръстове на потребление и приходи по всички облачни сегменти, особено в корпоративните продукти. Облачният Office 365 расте с 25%, а потребителите му са малко под 40 млн. Професионалната социална мрежа LinkedIn отчита 21% увеличение, а корпоративните решения Dynamics 365 са с 47% нагоре. Облачната платформа Azure е недостижима с ръст от 59% на приходите.

Microsoft няма голям хардуерен бизнес, но той стагнира или спада през първото тримесечие. Тенденция, която може да се проследи и при другите компании. Surface и Xbox продуктите отчитат минимални ръстове от 1% и 2% съответно.

Подобна е ситуация и при Amazon. Въпреки, че онлайн гигантът разполага с десетки физически складове, той се опитва да запази работа в кризата. Те не са единствените източници на приходи. Amazon е водещ доставчик на облачни решения, посредством сървърната платформа AWS, както и разполага със собствени стрийминг услуги – Prime Video. Приходите на компанията се увеличават с около 26% през първото тримесечие до 75 млрд. долара. Основната част се пада на ръста на услуги, който е 32% и наближава като обем, приходите от онлайн продажби – 33 млрд. долара срещу 41.8 млрд. долара съответно. Последните се увеличават с по-скромните 22%.

Нетната печалба на Amazon се свива с над 28% от 3.5 на 2.5 млрд. долара. Това е свързано с по-големите разходи, за да осигуряване на безопасността на служителите на компанията в условията на пандемия. Отделно, Amazon никога не се е хвалила със силни печалби, като дълго време беше на оперативна загуба.

Facebook също е на положителна вълна – ръст на приходите с 18% на годишна база до 17.7 млрд. долара и удвояване на печалбата от 2.4 на 4.9 млрд. долара. Социалната мрежа отчита ръст на потреблението на всичките си онлайн продукти по време на обявяването на пандемията. Отделно тя спестява известни средства, от по-малкото пътувания на служители, поддръжка на офиси и намаляването на темпа на наемане на нови кадри.

Google и по-скоро нейния холдинг-майка Alphabet също отчита ръст на приходи и печалба. Първите се покачват с 13% на годишна база до 41.2 млрд. долара. Докато нетната печалба се увеличават с минимален темп от 6.6 на 6.8 млрд. долара. Всички сегменти са на ръст, най-силен е при облачната услуга Google Cloud, но тя е и на много ниска база като цяло.

Потребителската електроника в свободно падане

Ситуацията е диаметрално противоположна при производителите на потребителска електроника. Те понесоха доста тежко пандемията, особено, когато тя беше в пика си в Китай. Азиатската държава не само, че отговаря за голяма част от производствените мощности на устройства и компоненти, но вече е и голям потребителски пазар. Тези два фактора, в комбинация с факта, че първото тримесечие по принцип е слабо откъм продажби на електроника поставиха в затруднено положение доста компании.

Apple е най-силният пример като зависимост от Китай. Технологичният гигант отчете минимален ръст на приходите през януари-март от 0.5% на годишна база до 58.3 млрд. долара. Традиционно високите маржове на печалбата, с които компанията е световноизвестна не ѝ помагат да я задържи през този период. Нетната такава, спада с 2.7% до 11.2 млрд. долара.

Това става въпреки факта, че последната серия смартфони iPhone 11 се възприеха много силно от потребителите. Apple се очаква да е най-засегната от производителите на умни телефони, заради силната ѝ зависимост от Китай. Както като доставчик, така и като ключов пазар за компанията. Освен това, Apple затвори почти веднага своите магазини в Китай. В общи линии целият пазар за смартфони отчита силни темпове на спад през първите три месеца на годината.

Технологичният гигант спря да обявява колко точно бройки е продала в своите финансови отчети, но спадът е очевиден по друг показател. Приходите от iPhone, които са водещи за Apple, спадат с 6.7% до 28.9 млрд. долара. По данни на IDC, продажбите като бройки се запазват, но предвид по-ниските цени на последната серия iPhone 11 спрямо тези миналата година, това понижение е повече от логично. Приходите от компютри Mac спадат с около 160 млн. долара, а на iPad – с над 500 млн. долара.

Apple компенсира големия спад при продуктите с увеличение на приходите при онлайн услугите. Те нарастват с 16.6% до рекордните за този сегмент 13.3 млрд. долара. Тук влизат редица стрийминг услуги, сред които Apple Music и Apple TV+. Тези сегменти помагат на Amazon да получи повече постъпления, както и до бурното развитие на Netflix през последното тримесечие.

Samsung отчита рязко понижение на смартфон продажбите през първото тримесечие, без да коментира конкретни числа. Консолидираните приходи на групата за потребителска електроника на южнокорейския гигант, отчита спад от 7.6% на продажбите до 55.33 трлн. вона (45 млрд. долара). Оперативната печалба се понижава минимално със 160 млн. долара до 5.26 млрд. долара.

Технологичният гигант компенсира спада на продажбите на техника и доставката на екрани с повишените поръчки за различни компоненти – памети, чипове, мрежово оборудване и др.

LG е в сходна ситуация – приходите се свиват, а печалбата се увеличава макар и с малко на годишна база. Компанията полага доста усилия да си върне пазарни позиции в различни сегменти и да компенсира историческото свиване на мобилното си звено. Резултатите са доста положителни до края на февруари, след което южнокорейския гигант отчита рязко забавяне. Основните звена, които движат резултатите са домашната бяла и черна техника и бизнес решенията. Смартфоните са в положителна тенденция, но минимална, а автомобилните системи са надолу, покрай затварянето на заводите.

Страх през второто тримесечие

Първото тримесечие обаче не обхваща реалните мащаби на пандемията. Те покриват пика ѝ в Китай и от януари, февруари и март, само последния попада в обхвата на световната пандемия. Истинските ефекти от нея ще се усетят през второто тримесечие. Всички изброени компании предупреждават, че очакват забавяне и допълнителни спадове на приходите и продажбите през април-юни.

Samsung правят най-голямото предупреждение в тази посока. Южнокорейският гигант обяви, че очаква допълнително понижение на търсенето, продажбите и съответно на приходите през второто тримесечие. Голям удар за телевизионния бизнес е отмяната на Европейското първенство по футбол и Летните олимпийски игри, като двете спортни събития движат силно продажбите на ТВ приемници. Мобилните системи от пето поколение (5G) ще трябва да компенсират търсенето, както на смартфони, така и на компоненти и оборудване през следващите месеци, допълват от Samsung.

LG споделя същите опасения, но възлага по-голяма надежда, че ще успее да неутрализира ефектите чрез подобряване на управлението на процеса на продажбите и други разходи. 5G тенденциите при смартфоните също са надежда за втората южнокорейска компания.

Apple директно посочва, че COVID-19 пандемията я е засегнала всички бизнес операции и това може да продължи и през следващите периоди. Повече конкретика, компанията не предоставя. Тя може и да омекоти удара, покрай пускането в продажба на бюджетния модел iPhone SE (2020) през април.

Подобни подробности не предоставят и останалите технологични гиганти, като Facebook, Google и Amazon. Първите две може да бъдат засегнати при продължително развиване на пандемията, заради свиване на рекламните бюджети на компаниите. Онлайн рекламата съставлява основна част от постъпленията на двата интернет гиганта, които кумулативно контролират около 60% от този онлайн сектор в САЩ и Западна Европа.

Microsoft все още не е предоставила прогнози за потенциалното си представяне през настоящето тримесечие. Софтуерният гигант може да се окаже с най-малко пострадал бизнес, поради обвързаността ѝ с дистанционното обучение, работа и образование, а всички те са ключови по време на пандемията.

Различни държави се очаква да либерализират мерките през май, като през юни може да има частично нормализиране на бизнеса. Или поне в тези сегменти, които пряко оказват влияние върху технологичните компании. Което дава известен лъч надежда, за IT гигантите, че може да не пострадат толкова тежко от пандемията през следващите месеци.

The post Технологичните гиганти спечелиха от пандемията, засега appeared first on TechTrends България.

Напротив, някои, като дигиталната развлекателна и гейм индустриите засега може да спечелят доста повече, отколкото ако ситуацията беше нормална по света. Вече описахме, как се отразява социалната изолация на търсенето и приходите при мобилните игри.

Най-яркият пример при развлекателната индустрия е Netflix, чиито бизнес модел е 99% дигитален и изолацията се отразява повече от плодотворно за компанията. На 21 април, тя публикува своите финансови резултати за първото тримесечие на 2020 г. Онлайн платформата за видео стрийминг отчита много рязък растеж по всички показатели. Последвалите анализи на експертите прогнозират и много по-силно увеличение на абонатите на Netflix през 2020 г., спрямо предходните очаквания.

Растеж по всички показатели

Първото тримесечие на годината, компанията отчита приходи от 5.76 млрд. долара, което е ръст от 27% спрямо същия период през 2019 г. Изненадата при тях няма, защото постъпленията на Netflix периодично се увеличават с около 30% на годишна база през последната година, година и нещо. Нещата не са такива при нетната печалба. Там, Netflix отбелязва удвояване от 344 млн. долара на 710 млн. долара през периода януари-март. Традиционно, по този показател за 2018 и 2019 г., компанията отчита около 50% ръст.

Друг ключов индикатор са броя абонати, с които Netflix разполага. Последната официална информация на компанията е, че те са достигнали 183 млн., като услугата е достъпна в 190 държави. Платформата, вече е задминала прогнозите на специалистите, че през 2020 г. ще разполага със 176 млн. потребителя. Към края на 2019 г. те бяха 167 млн., а техния растеж беше забавен, заради силната конкуренция от нови стрийминг услуги, като Disney+ и оттегляне на ключово видео съдържание. Поради това, прогнозата за достигане на 176 млн. през настоящата година беше повече от реалистична.

Ситуацията се е променила драстично, защото Netflix отчита рязко увеличение по този показател и само в рамките на първите четири месеца, вече е надминала тези очаквания. Сега, експертите от BTIG, коментират, че достигането на 200 млн. потребители е напълно възможно да се случи в рамките на 2020 г.

Възход или падение на стрийминга

Последните данни на Netflix потвърждават възхода на стрийминг услугите, за който досега имахме само индиректна информация в тази насока. Първата дойде в края на март през консултантската фирма Antenna, която разглежда най-вече абонатите на Disney+ и тяхното утрояване, заради приетите извънредни мерки в развитите държави по света. Втората индикация идва от Nokia, която изнесе данни за ръстът на потреблението на стрийминг услугите в интернет мрежите, покрай коронавирус пандемията.

Информацията на Netflix, както за абонатите, така и финансовите показатели, затвърждават тази теза. От компанията дори обявиха, че при вдигане на извънредните мерки, те очакват понижение на потреблението на техните услуги, както и забавяне на ръста на нови зрители. Друг проблем е, спирането на снимачните продукции в САЩ, което ще се отрази и върху количеството от ново съдържание – самостоятелно за Netflix или лицензирано – през лятото. Това е другият голям фактор, който движи интереса към отделните стрийминг платформи. Като коронавирус пандемията няма да има дългосрочен положителен ефект върху сектора.

The post Netflix – големият печеливш от пандемията   appeared first on TechTrends България.

Според Forbes, позовавайки се на изследване на консултантската фирма Antenna, новите абонати на Disney+ са се увеличили тройно в периода 14-16 март спрямо седем дни по-рано. Основният фактор, който прави платформата на медийния гигант толкова популярен избор е затварянето на училищата в САЩ. Това е и най-големият ръст на потребители за Disney+ от нейния дебют през ноември миналата година.

Освен това, компанията се подготвя и за първата по-голяма вълна от пускане на стрийминг платформата си в Европа, което предвид ситуацията, идва в много благоприятни за услугата времена. Disney+ дебютира във Великобритания, Германия, Италия, Испания, Австрия, Швейцария и Ирландия, а през април и във Франция.

Подобни високи ръстове има при HBO Now – самостоятелната стрийминг платформа на компанията и Showtime на ViacomCBS. Първата отича увеличение на потребителите с 90%, докато втората със 78%. Най-голямата като брой абонати в света стрийминг платформа – Netflix е с по-умерен темп от 47% ръст. Най-слаб е интереса на американците към услугата на Apple TV+, като само 10% е увеличението на потребителите към нея.

Спасителната сламка на Disney

Коронавирус пандемията удари тежко Холивуд, след като един от основните притоци на приходи идват от боксофиса. Мерките срещу COVID-19 затвориха кината, което ще пресуши постъпленията през следващите седмици. За Disney това е удар и по друго направление – нейните увеселителни паркове. Те трябваше да затворят врати, заради опасенията от разпространението на заразата.

Поради тази причина, за Disney и други големи медийни компании със стрийминг платформи, този ръст е по-скоро лъч надежда за свежи постъпления в период на блокирани такива от основните дейности.

Има и друг елемент, който трябва да се вземе предвид – всички от изброените платформи разполагат с по един месец пробен период. Той е безплатен и след това потребителите могат да се откажат, когато той изтече. Без да заплатят и цент за ползването на услугата. Затова, няма гаранция, че компаниите ще успеят да монетизират цялото това увеличение на абонатите. Ако извънредните мерки се проточат, тогава абонатите ще имат стимул да заплатят отвъд пробния период.

Мрежи под натиск

Стрийминг услугите не са единствените, които се радват на повишен интерес. Видеоигрите преживяват ренесанс, като най-добрият пример е гейм платформата Steam. На 22 март тя отчита най-високото в историята си потребление, с 22.67 млн. едновременни играча. Гейм заглавията, заедно с видео стрийминга натоварват интернет трафика най-много спрямо останалите онлайн действия, които могат да предприемат потребителите.

Повишеният интерес към тях поставя на изпитание телекомуникационните мрежи. Операторите на Стария континент отчитат между 20% и 30% ръст на трафика. В България например, „Виваком“ обяви на 18 март какви са по-високите стойности, които отбелязва най-големия телеком по приходи в страната.

Мобилните разговори скачат с 34% спрямо средните стойности през февруари, потреблението на мобилния интернет се увеличава с 13%, фиксираните разговори с 30%, а фиксираният интернет – с 25%. От „Виваком“ подчертават, че въпреки това, инфраструктурата ѝ се държи стабилно и не се очакват чувствителни претоварвания.

Подобна е ситуацията и с останалите доставчици, България като цяло се хвали с добри и бързи фиксирани и мобилни мрежи, спрямо Западна Европа, което помага за преодоляването на затрудненията. Не по същия начин стоят нещата в останалата част на Стария континент. Поради опасност от претоварване и дори затлачване на онлайн връзката, Европейската комисия и Организацията на европейските телеком регулатори (BEREC) временно позволиха на телекомите да ограничават скоростта към различни сайтове и потребители, за да избегнат подобни сценарии.

ЕК също е помолила стрийминг платформите, като Netflix, YouTube и Amazon Prime да намалят качеството на предлаганото съдържание от HD (1080p) на SD (720p и надолу). Disney+ стартира в Европа с понижение от 25% на резолюцията на филмите и предаванията си.

The post Абонатите на видео стрийминг услуги се увеличават рязко appeared first on TechTrends България.

Извънредни мерки

В общо обръщение на ЕК и Организацията на европейските телеком регулатори (BEREC) се обявява, че за момента няма претоварване на мрежите на Стария континент. Повишеният трафик, може да доведе до такова и тогава, за да се запази връзката на потребителите с глобалната мрежа, се предоставя възможността да се налагат извънредни мерки за неговия контрол.

Това означава, че телекомите ще могат да забавят скоростта към сайтовете и онлайн услугите. Има две условия. Първото е, че всички категории трафик ще бъдат равнопоставени и трябва да се третират еднакво. Тоест няма да се забавя достъпа само до видео стрийминг услугите или гейм сървърите. Второто условие, че подобни мерки се налагат само ако са извънредно необходими или ако има заплаха за временни или перманентни прекъсвания на връзката вследствие на повишения трафик.

ЕК също така призова стрийминг платформите да намалят качеството на предлаганото съдържание, от High Definition (1080p) на Standard (до 720p), с цел да не се изпада в ситуация, в която трафикът да надвиши значително капацитета на мрежите и реално да се блокира достъпа на потребителите до интернет. Netflix, YouTube и Amazon Prime обявиха, че ще се съобразят с препоръката на Брюксел.

През годините Европейският съюз наложи стриктни регулации на телекомите, които им забраняват да предприемат мерки за регулиране на трафика. Така се пресичат лоши практики, като например приоритизиране на скоростта към определени сайтове или умишлено забавяне с цел преминаване към по-висок план.

Мрежите издържат… засега

Мерките срещу коронавируса, доведоха до бум на онлайн услуги като дистанционно обучение, работа и електронни уроци, както и засиления интерес към гейм и стрийминг платформи. Това доведе до рязко покачване на цялостния трафик на телекомуникационните мрежи. От BEREC обявиха, че има повишаване на потока от данни, но засега няма прекъсвания или претоварвания вследствие от него.

В България, ситуацията не се различава от цялостната в Европа. „Виваком“ официално обяви значителен ръст на трафика си, но и допълни, че за момента (18 март е изпратено съобщението – бел. ред.) няма проблеми в предоставянето на услугите за пренос на данни. Ръстовете са повече от интересни. Мобилните разговори скачат с 34% спрямо средните стойности през февруари, потреблението на мобилния интернет се увеличава с 13%, фиксираните разговори с 30%, а фиксираният интернет – с 25%.

Ситуацията в България е по-благоприятна от доста други места в Европа, заради доста добре развитата телекомуникационна мрежа, като особено голямо е оптичното порктие. Страната ни е сред водещите места по света по качество на фискирания и мобилен интернет.

Опасността е, че ако обемът информация, който се изисква от потребителите в един момент рязко надвиши капацитетът на мрежите, това може да доведе до цялостното им блокиране. Ако например, 1 000 души консумират тежко съдържание, като HD или 4K филми по Netflix наведнъж, но максималният обем трафик е за 500, това може да доведе до блокиране или забавяне на услугата за всичките хиляда потребителя. За да се избегне този сценарий се намалява качеството и съответно размера на данни, за да може той да премине за всичките потребители.

The post ЕК позволява на телекомите да регулират по-стриктно трафика покрай COVID-19 appeared first on TechTrends България.

Първият сезон на сериала е базиран на едноименната книга на Ричард Морган, излязла през 2002 г. Докато вторият, който излезе преди няколко седмици, се опитва да проследи елементите от третата книга. Самият Морган критикува силно адаптацията на Netflix, особено последните епизоди. Причината са големите промени, особено в персонажите и тяхното развитие, което може да разстрои феновете на книгата, както и най-вероятно е причината за недоволството на автора.

Въпреки това, заслужава ли си, да се отдели време на Altered Carbon? Ако не сте гледали първия сезон, то той определено може да задоволи феновете на Sci-Fi-а. Вторият оставя доста смесени чувства, най-вече заради силната си политкоректност и опити да повтори голяма част от сценария на първия. Светът на Altered Carbon все пак е повече от обещаващ и повдига по доста добър начин някои вечни въпроси – за безсмъртието, за развитието на изкуствения интелект, за човечността и социалното неравенство.

Основите на вечността

Немалко научно-фантастични творби изследват идеята, че това може да се случи в реалния свят. Един от основните методи за бзсмъртие е пренасяне на съзнанието ни от едно тяло в друго. В повечето случаи става дума за клонинги. Altered Carbon се заиграва точно с тази концепция. Съзнанието на човек се съхранява в дигитален формат, наречен DHF, което се помещава в специално устройство наречено Stack. Последното се поставя в основата на врата, като се закача към гръбначния мозък на тялото.

При смърт на тялото, ако Stack-ът остане невредим или преди инцидента се направи копие на DHF-а, то съзнанието на индивида може да бъде помесетено в ново такова. В света на сериала, последното се нарича „ръкав“ или sleeve. Единственият начин, човек да умре завинаги е ако бъде заличен напълно, неговия DHF. Законите не позволяват да се прави копие на едно съзнание в два ръкава едновременно. В същото време, нищо не е отбелязано, дали DHF задължително трябва да бъде в клонинг с първоначалното си ДНК. В света на Altered Carbon, не тялото определя човека, а неговото съзнание. Слагането на маски, тук придобива съвсем ново значение.

Така, Altered Carbon представя безсмъртието, като го поставя в една доста киберпънк обстановка. Първоначално, DHF се ползва за по-бързо междузвездно пътуване между различните планети. Отнема, минимално време, да се копира съзнанието в ново тяло, отколкото двете заедно да прекарат години в космически кораб.

Самата история в двата сезона проследява Такеши Ковач. Той се води последният представител от т.нар. „пратеници“ (envoys) – елитни войни на революционно движение, което се противопоставя на идеята за безсмъртието. Тяхното съзнание е специално обучено да може да се адаптира бързо към всеки „ръкав“, да разбива правилата на виртуалната среда при разпити във VR и естествено – да притежават уникални бойни умения. Подготовката им включва и развиване на дедуктивно мислене и интуиция, която да им помага да се ориентират в сложни обстановки.

Победата над смъртта и нейните последствия

Бунтът срещу идеята за пълно безсмъртие се проваля и в крайна сметка, технологията DHF се налага в обществото. Светът се развива и 250 години след неуспешния опит за революция той е променен напълно. Обществото е силно разделено на различни класи. Свръхбогатите се наричат meths (на кратко от Матусал) и се радват на охолен живот, без страх от смъртта, без никакви ограничения.

Техният DHF се копира дистанционно в специална сграда изпълнена с перфектни техни клонинги. В случай на проблем, те се събуждат в ново тяло веднага, след като е унищожено старото. Те буквално живеят в небесата, като разполагат с имения на небостъргачи далеч от останалата част от света.

На другия полюс са обикновените хора. Те са в ниски гета, заради пренаселеността, като цяло живеят в мизерия и се опитват да пазят stack-овете на близките си, с едничката надежда, че могат да намерят някакво тяло, в което да ги вкарат, дори за малко. Страхът от реална смърт е много по-висок, тъй като те нямат достъп до дистанционно копиране на DHF.

Altered Carbon перфектно представя това разделение в първия си сезон, както и ефектите от пълното безсмъртие при meth-овете. За тях убийството или насилието е нещо, което правят за удоволствие, като съзнанието им живее повече от 300 години. Наситени спрямо всякакви неща, те прибягват до все по-големи крайности. Бедните, от своя страна ценят живота си и този на близките си много повече, просто защото не могат да си позволят безкрайно количество клонинги.

Разследване на (само)убийство

Ковач е събуден 250 години след неуспешния бунт от един от най-мощните meth-ове в мегаполиса Bay City – Лауренс Банкрофт. Задачата му е да разкрие убийството на самия богаташ, който е намерен мъртъв със застрелян stack. Последното копие на DHF-а му е направено 48 часа преди инцидента и той не помни нищо. Банкрофт се опасява, че някой се опитва да го заличи напълно и затова за него е важно да се разкрият детайлите за убийството. Местната полиция, смята, че той сам е дръпнал спусъка. Ако успее да разкрие мистерията Ковач ще получи завинаги даденото му тяло, редица привилегии и ще бъде амнистиран за дейността си като Envoy.

Вторият сезон се разиграва 30 години след първия и реално повтаря голяма част от основната концепция на първия. Ковач отново е събуден, от мощен meth, само че на родната му планета Харланс Уърлд. Богаташът се притеснява за живота си, тъй като убиец е започнал да заличава meth-овете там. Когато новото тяло на Ковач излиза от крио камерата, се оказва, че е закъснял. Meth-ът е убит, DHF и stack-ът са напълно унищожени, както и тези на цялата му охрана. Деянието е предписано на него от местните власти, а той трябва да разбере, какво е новото оръжие, което позволява да се заличава напълно съзнанието на хората.

Историята на втория сезон се опитва да репликира до голяма част тази на първия. Тя е спазена най-вече заради мистерията, която обвива заселването на Харланс Уърлд и тайнствената цивилизация на „Старейшините“. Последните, са интелигентни същества, които са изчезнали, но техния завет позволява на хората да развият stack-овете и DHF технологията.

Дилемата на изкуствения интелект

Темата за развитието на изкуствения интелект (AI) е преекспонирана от научната фантастика. В случая с Altered Carbon на нея ѝ е предаден малко по-различен ъгъл, който може да се намери в други творби, но при него изпълнението е повече от прекрасно.

Предвид безсмъртието на хората, много от дейностите, с които AI е възложен се оказват излишни или остарели. Така, сложните невронни алгоритми се оказват без цел, което ги кара да търсят нови екзистенциални ъгли.

Ситуацията с изкуствения интелект се покрива почти напълно с тази на хората. Причината е, че и двете страни имат условна безсмъртност. Първите губят своя смисъл на съществуване, но търпеливо чакат своя нов, потъвайки в размисли и самообучение на нови неща. Докато при вторите, така характерната човечност започва да избледнява и в един момент AI се оказва, че има много повече емпатия отколкото самите хора.

Силата на Altered Carbon

Стигаме до фундаменталния въпрос – струва ли си да заделим времето си за двата сезона на Altered Carbon? Първата поредица серии определено си заслужават вниманието на всеки фен на научната фантастика. Красив и добре разработен свят, интересни и разнообразни персонажи, интригуващ сюжет, с няколко добри обрата. Визуално, също е пресъздаден доста добре. Актьорската игра е повече от отлична.

Светът на Altered Carbon не поставя нови идеи на масата, но взима съществуващо такива и ги реализира по един доста подреден и логичен начин. Разглеждането на социалните, психологически и поведенчески елементи, които могат да възникнат при откриване на безсмъртието е повече от голям плюс за поредицата.

Недостатъкът на първия сезон се крие по-скоро в детайлите. В стремеж да се хареса на широката публика, музиката изобщо не пасва на цялостната киберпънк атмосфера. По този параграф са направени плахи опити във втория сезон, но към последните епизоди отново се залага на безлични тракове.

Другите проблеми са най-вече свързани с една дупка в сюжета. Детайл, който е строго подчертан и ключов при представяне на убийството на Банкрофт – опитът за хакване на DHF копието му. Това е един от основните мотиватори богаташът да се усъмни във версията за самоубийство. Този елемент от историята е буквално заметен под килима в края на сезона и не е споменат при разкриване на истинските събития.

По-слабата втора част

Недостатъците на втория сезон са доста повече, до голяма степен това се дължи на факта, че поне в началото той повтаря концепцията от първия. Това се натрапва силно в началните епизоди. Друг проблем е, че още при първия сезон, сценаристите изменят страшно много детайли, персонажи и елементи, спрямо оригиналната книга. Което прави адаптирането на третия роман във втори сезон по-трудна задача. Героите при него са по-безлични, по-плоски и предсказуеми, отколкото беше при първата поредица епизоди.

Последният, но доста голям, недостатък при последните серии на Altered Carbon е много по-силната и натрапчива политкоректност. Сестрата на Ковач, Рей и полицейския детектив Кристин Ортега от първия сезон са обединени в един персонаж – наемницата Треп. Тя е силна жена, хомосексуална, с дете, настъпило мина при бойните действия. В първия сезон също имаше подобен еманципиран персонаж – Лизи Елиът, но нейната история пасва много по-добре в целия свят и сюжет. Докато при Треп, си личи, че героят е създаден именно с тази политкоректна цел.

Всичко това прави вторият сезон на Altered Carbon по-труден за гледане, но не успява да заличи цялостното позитивно усещане от много силния първи. Засега, поредицата ще се хареса на феновете на научната фантастика, като ще е любопитно да видим, накъде ще се развие тя в следващия трети сезон.

The post Altered Carbon: Каква е цената на безсмъртието appeared first on TechTrends България.

Истинската война обаче се обявява с влизането на Disney в стрийминг платформите. Досега медийният гигант предлагаше своят почти бездънен каталог от хитове – стари и нови – на всеки който беше склонен да плати за правата им. С пускането на собствена услуга, нещата се променят рязко. Disney все повече ще дърпа каймака на съдържанието си към своята платформа. Което ще лиши всички останали от много хитови франчайзи. След придобиването на Fox от страна на компанията на Мики Маус, ситуацията изглежда още по-сложна.

Всички тези развития крият своите предимства, но и могат да изкарат наяве доста недостатъци, включително и да върнат някои позабравени от потребителите последно време пороци. Ще се опитаме да разгледаме някои от потенциалните ефекти и последствия от създаването на все повече, силни и независими от съдържание стрийминг платформи.

Приказният онлайн свят на Мики Маус

Disney+ дебютира преди седмица в САЩ, Канада и Холандия, а през настоящата – в Австралия, Нова Зеландия и Пуерто Рико. Каталогът на новата платформа спокойно може да се каже, че ще достигне наистина грандомански размери. Всички сериали, шоута, анимации и игрални филми, които са под шапката на Walt Disney ще бъдат включени.

Това означава, не само класическите произведения на легендарната компания, но и всички нови продукции. Към тях добавяме и също огромния свят на супергероите на Marvel, цялото съдържание на Pixar и вселената на „Междузвездни войни“.

В Disney+ ще се прехвърли и цялото съдържание на Fox, след като компанията на Мики Маус приключи придобиването през последната година. В тях се включва и 73% дял в National Geographic, затова доста от научнопопулярните поредици намират място в Disney+. Покрай сделката Disney Придоби мажоритарен дял от 67% в друга стрийминг платформа – Hulu. Затова, в САЩ тя се предлага в момента в пакет заедно с Disney+. Плановете до момента са, двете услуги да съществуват паралелно, като се предлагат заедно и поотделно.

Любопитното е, че не цялото портфолио ще бъде налично в Disney+, независимо, че плановете за това да се случи рано или късно. Медийният гигант се опитва да си върне всички права обратно. Например, всички нови продукции на 20^th Century Fox ще излязат първо по HBO, заради продължаващо до 2022 г. споразумение за ексклузивитет с компанията.

Disney сключи доста нови сделки, с които да си върне правата за редица култови продукции. Такова явно е сключено с TBS за първите шест филма по „Междузвездни войни“, тъй като те намират място в стрийминг услугата.

Следващото поколение съдържание

Настоящата стратегия на Disney е изцяло съсредоточена върху новата платформа. Почти всички големи франчайзи, които компанията притежава ще бълват огромно съдържание за нея. „Междузвездни войни“ откриха с първия си игрален сериал The Mandalorian, като се очаква да бъде пуснат и последния сезон от анимационната поредица The Clone Wars. Половината Фаза 4 на вселената на Marvel е под формата на ТВ поредица за Disney+ посветена на някои второстепенни герои, като Локи, Фалкън, Зимният войник и Хоукай.

Това са само обявените до момента продукции, които ще се излъчват ексклузивно по Disney+. Спрягат се още неназовани поредици, посветени на Оби Уан Кеноби от „Междузвездни войни“. Отделно манията, която Disney преследва със пускането на пълнометражни римейкове на популярни филми, като „Цар Лъв“, „Красавицата и Звяра“ и много други, ще бъдат последвани от нова вълна продукции. Тяхната цел, според главният изпълнителен директор на Disney Боб Айгър е да „бъдат пресъздадени за новото поколение“, но реално трябва да запълнят максимално каталога на платформата.

Залог за милиарди

Всичко това е подкрепено от огромни инвестиции, които само Disney може да си позволи. Дори старта на самата платформа е предшестван от придобиване. Медийният гигант първоначално през 2016 г. купува миноритарен дял в BAMTech, което е бившия стрийминг бизнес на MLB Advanced Media. Година по-късно, Disney активира клаузата за изкупуване на общо 75% от технологичната компания и така разполага с ноу-хауто за собствена стрийминг платформа. Цената на трансакцията е 2.58 млрд. долара.

Със сходен замисъл е и придобиването на Fox. За повечето фенове, тази сделка е връщането на редица супергерои от вселената на Marvel, чиито права бяха продадени преди Disney купи популярната комиксова компания. Придобиването на Fox, дава на медийния гигант достъп до наистина огромен каталог от филми и най-вече – любими ТВ поредици, като The Simpsons например. Сделката е за над 71 млрд. долара, като сумата беше достигната след надаване със Comcast.

Към всички тези космически суми трябва да добавим и огромните инвестиции на Disney в съдържание. Независимо, че доста от новите продукции са мултимилионни претоплени стари хитове, това са доста пари, които компанията вкарва в тях. Отделно, Disney се опитва да настигне големи хитове сред сериалите, като „Игра на тронове“, като средният бюджет на епизод от The Mandalorian струва около 12 млн. долара.

Към всичко това добавяме и доста сладката сделка с щатския телеком Verizon, абонатите на някои от скъпите планове да получават безплатен достъп до Disney+.

Бавна световна експанзия

Въпреки, ударното разпространение в шест държави на три континента, новата стрийминг платформа ще се развива с различни темпове през следващите две години. Амбицията на Disney е тя да бъде налична почти по целия свят в рамките на този период.

През първата половина на 2020 г. Disney+ ще навлезе в повечето страни от Западна Европа, както и в по-развитите държави от Азиатско-тихоокеанския регион. България и Източна Европа ще трябва да почакат до края на 2021 г., защото медийният гигант е планирал по това време да я пусне в региона. Края на следващата и началото на по-следващата година е определено навлизането в Латинска Америка.

Целият процес се очаква да приключи преди края на 2021 г., когато бъде обхваната Източна Европа и напълно Азия. Поне така представиха Disney своите планове. Медийният гигант всъщност не може да действа по-бързо, особено в Европа. Причината е, че според регулации на Европейския съюз, стрийминг платформите трябва да могат да осигурят 30% от каталога си да е с местно съдържание.

Това може да се осъществи или с финансирането на собствени филми и сериали, които да се правят в съответната страна, или да се закупят правата за тях. ЕС се опитва да насърчи местните продукции, но създава и големи главоболия за стрийминг платформите.

Надпревара във въоръжението

Общо при старта на новата стрийминг платформа, Disney предостави на потребителите каталог от над 500 филма и над 7 500 епизода от сериали. Това са внушаващи цифри за старт на услуга в тази сфера. Медийният гигант се похвали, че само през първия ден е отчела около 10 млн. абоната. Което също е впечатляващ резултат. Но за тях трябва да си припомним споразумението, което Disney има с Verizon и е доста вероятно не малка част от тях да са просто потребители на скъпите планове на телекома, които имат безплатен достъп до услугата.

Във всички случаи навлизането на Disney в стрийминга ще размести напълно пластовете на пазара. Ефектът, който медийният гигант ще допринесе, ще е много по-голям отколкото на Apple и техния Apple TV+. Причината е в съдържанието. Disney разполагат с много повече установени франчайзи, огромен каталог и почти едновековно ноу-хау. Apple тепърва се опитват да развиват собствени, като инвестират стотици милиони долари, но за момента резултатът е меко казано противоречив.

Това, което ще видим през следващите няколко години е, постепенното оттегляне на цялото им съдържание от други стрийминг платформи. Скоро, HBO и Netflix няма да имат достъп до техния каталог, който в един момент ще стане ексклузивен в Disney+.

Затова всички вече инвестират в собствено съдържание, създаване или придобиване на различни франчайзи и поредици или директно сътрудничество. Трите мерки бяха част от арсенала през последните няколко години, но сега се очаква стрийминг платформите и медийните компании да станат още по-агресивни при тях.

Увеличаването на услугите, повишава необходимостта от атрактивно ексклузивно съдържание. Положителният ефект от това е, че ще станем свидетели на все повече интересни и качествени продукции, които ще са налични онлайн.

Добър пример за засилване на партньорствата е обявеният договор за сътрудничество между детската медийна компания Nickelodeon със стрийминг платформата Netflix. По информация на New York Times става дума за сделка за над 200 млн. долара, като ще включва редица популярни детски поредици, които да бъдат включени в платформата. В същия момент, Nickelodeon се опитва да остане релевантен, след като прекия му конкурент Disney пусна собствена стрийминг услуга. Показателен е фактът, че сделката беше обявена само ден след като стартира официално Disney+.

Краят на ерата на Netflix и завръщането на кабелната

Първият ефект, от развитието на стрийминг войните е разбиването на хегемонията на Netflix. Платформата е все още най-популярната подобна услуга, но тепърва ще усеща навлизането на нови и силни конкуренти. Тук не опираме само до Apple и Disney. В САЩ друг голям играч е телекомът AT&T, който притежава каталога на Warner Bros Media, както и CBS Group със своята CBS All Access.

Реално, основните медийни конгломерати, които държат филмовото и ТВ съдържание, пуснаха или разработват собствени стрийминг платформи. Което води до затварянето на на огромни франчайзи само за определени услуги. Ексклузивното съдържание е основния магнит, който трябва да привлече потребителите. Огромният каталог на Netflix ще продължи да се свива, тенденция, която започна още през 2018 г.

Тази стратегия има един голям недостатък, който кара хората, за да могат да следят разнообразни филми и сериали да станат абонати на няколко стрийминг платформи. Общо пуснатите до момента услуги струват над 130 долара на месец, ако потребителите искат да имат достъп до всички. Което дори за стандарта в САЩ е доста висока такса.

Изследване на PCMag сред американците показва, че 40% от хората не биха платили повече от 20 долара за стрийминг услуги. Което е абонамент за между две и три платформи максимум. Около 30% са готови да отделят между 20 и 40 долара за подобни услуги месечно. Едва 2% са готови да заделят над 120 долара (или абонамент за почти всички стрийминг услуги), което означава, че като цяло потребителите няма да платят за всички, а ще подбират много внимателно.

Доста американци вече описват, че просто медийните компании са преоткрили кабелната телевизия в интернет. Дори са я оскъпи. Което премахва едно от предимствата на стрийминга – удобството цялото съдържание да е на едно място на един клик разстояние. С новите платформи и ексклузивните предавания и филми по тях потребителите ще трябва да помнят кое къде дават и да избират различните приложения. Подобно на кабелната, че дори и по-сложно.

Порочната утеха

Всичко това може да доведе до едно не много желано последствие – ориентиране към пиратското съдържание и споделяне в интернет. Което е доста парадоксално, защото стрийминга се очакваше да изкорени максимално това явление. Популяризацията на Spotify намали многократно трафика към пиратски, торент и сайтове за споделяне в Швеция например. Но, музикалната платформа предлага доста голям каталог на едно място. Хората получават последните албуми на любимите си изпълнители веднага, без забавяне и при поискване.

Потребителите желаят да консумират медийно съдържание веднага, като излезе, бързо, лесно, евтино и ако може – легално. Фрагментацията на стрийминг услугите има вероятност да затрудни достъпа до такова. Пример за това е пускането на Disney+ и сериалът The Mandalorian. Той е наличен само в платформата, а тя на старта си е достъпна само в няколко страни. Което означава, че хората във всички други региони или трябва да чакат между една и две години, или да се обърнат към „алтернативни“ източници.

За момента медийната индустрия, като че ли не обръща внимание на всички аспекти от развитието и пренасищането на стрийминг пазара. Както и как това ще повлияе на потребителското поведение. Вместо да видим потенциални реформи в авторското право, с цел улесняване на улеснения достъп и разнообразни форми за индиректна монетизация на съдържанието, най-вероятно ще видим нови мерки в борбата с пиратството. А когато последното е във възход, то самото не е причина, а следствие от рестриктивните и ограничени политики на медийните компании.

The post Disney+ и началото на битката за стрийминга appeared first on TechTrends България.