Преди пандемията, компанията беше с пазарна оценка от около 250 млрд. долара. Това е доста скромно на фона на гигантите Apple и Microsoft, които се през същия период, се надпреварваха дали ще са с 1, 2 или 3 трлн. капитализация. Nvidia доста рязко влезе в този елитен клуб на свърхгигантите и покрай AI бума тя излезе начело спрямо останалите.

Американският гигант (с тайванска връзка) достигна за кратко оценка от 5 трлн. долара в началото на ноември. Преминаването на тази нова граница, подсили две дискусии – има ли кой да спре ръстът на технологичните компании и дали AI икономиката не е просто един балон, подхранван от кръгови инвестиции. Ако второто се окаже вярно, то тогава, именно имплозия на пазара ще успее да сложи спирачки на Nvidia.

Графичните карти като AI ускорители

Епохата на изкуствения интелект доведе до рязка смяна в нуждата и търсенето на решения за сървъри. Традиционните процесори са ефективни за работа с една задача едновременно. Докато графичните такива се справят с по няколко паралелно, това ги прави изключително ефективни за обработване на AI заявки.

Nvidia, като един от лидерите в разработването на GPU чипове успяха да намерят хитра ниша докато бума на изкуствения интелект се разгръща. Компанията още преди пандемията обяви, че ще фокусира значителни усилия в развитието на процесори и платки, които да се ползват за обработката на AI. Всичко това се изплати, при това многократно. Nvidia успя да се позиционира като лидер в разработването на специализирани AI процесори и решения за сървъри.

Настоящите чатботове и решения за изкуствен интелект налагат изграждането на специализирана облачна инфраструктура за по-ефективното обработване на заявките. С което търсенето на решенията на Nvidia се изстреля в небето. Технологичният гигант влезе в AI икономиката, като незаобиколим фактор при изграждането на хардуерната инфраструктура.

Надпреварата между САЩ и Китай в AI сферата, дори наложи двете страни да започнат с различни санкции и контрасанкции. Толкова, че някои китайски компании прибегнаха до презапасяване с хиляди продукти на Nvidia, месеци преди ограниченията да влязат в сила.

Клубът на компаниите за трилион долара

Клубът на компаниите за трилион долара не се променя значително през последните няколко години. Петролната и сравнително държавна компания – Saudi Aramco продължава да е лидер с 16 трлн. долара оценка. Тя отчита повече от двойно увеличение спрямо 2024 г., когато е 5.8 трлн. долара най-вече поради несигурността в геополитическата обстановка и енергийните доставки.

Nvidia се превръща в лидер при технологичните гиганти с 4.7 трлн. долара, като достигна за кратко 5 трлн. долара в последните дни на октомври. Пазарите започнаха да укротяват растежа от началото на ноември, но ако няма големи сътресения на AI пазара, може да очакваме нивата от 5 трлн. долара да бъдат достигнати за по-устойчив период.

Втори са Apple с малко над 4 трлн. долара оценка. Технологичният гигант преди беше най-скъпата компания в сектора и в САЩ, но Nvidia ги задмина през последните близо две години. Apple от своя страна се изправи пред предизвикателства с интеграцията на AI в своите системи. В нетипичен за нея ход, компанията разчита на OpenAI за повечето функционалности, а немалка част от тях закъсняха значително. Въпреки това, инвеститорите продължават да гледат позитивно на нейното развитие.

Трети са Microsoft, които с фокуса си върху облачни услуги и продукти се оказаха от печелившата страна. Компанията е сред водещите инвеститори в OpenAI, което им даде по-тясна интеграция на моделите на изкуствен интелект на разработчика. Липсата на собствени решения засега е големият минус на софтуерния гигант. Microsoft е с пазарна оценка от 3.7 трлн. долара.

Четвърти са Google, които може да скочиха по-късно на вълната на генеративния AI, но скъсиха доста бързо дистанцията спрямо OpenAI. Техният модел Gemini на моменти се оказва по-добър от ChatGPT, което в комбинация с все по-тясната интеграция с Android устройствата, дава на нтернет гиганта дорби изгледи. Google върна растежа на акциите си и вече е с пазарна оценка от 3.48 трлн. долара.

Милиардните сделки

Успехът на Nvidia на борсата не се дължи само на продажбата на AI чипове. Компанията сключи редица големи сделки и партньорства за доставка на процесори и изграждането на центрове за данни. Най-голямата е с OpenAI, обявена в края на септември. Nvidia се ангажира да инвестира 100 млрд. долара. Това включва изграждането на център за данни оптимизиран за AI от страна на американския гигант.

До известна степен, Nvidia си „купува“ правото OpenAI да ползва нейните системи. През ноември, технологичният гигант прави това и с Microsoft. Сделката отново е за център за данни, като обхваща нов такъв в Атланта, като част от системите ще са на Nvidia. По-любопитни са други действия между Microsoft и производителят на графични процесори. Софтуерният гигант реално ще достави AI чипове за 9.7 млрд. долара на Обединените арабски емирства (ОАЕ), разработени от Nvidia. Въпреки че това е по-скоро посредническа сделка, тя подчертава партньорските отношения между двете компании.

Nvidia не спира обаче само с водещия разработчик на независим модел, като OpenAI или ключов играч като Microsoft. През октомври, компанията обяви инвестиция от около 2 млрд. долара в xAI – стартъпът за изкуствен интелект на Илон Мъск. Nvidia е част от инвеститорски рунд за около 20 млрд. долара. По-малки сделки следват и с други разработчици на AI модели. Сред тях са европейската Mistral, Figure AI и др.

Предизвикателствата на Nvidia

Тази поредица от сделки (и още много) създават впечатлението за „кръгови инвестиции“ и потенциално надуване на балон – опасения изказани от редица анализатори и инвеститори. Докато спукването на пазарните очаквания за AI революцията наистина може да са най-голямата заплаха и реално могат да спрат възхода на Nvidia, това не е единствения потенциален проблем.

Другото предизвикателство е свързано с естеството на работата на компанията. Тя само разработва архитектурата за чипове, техния дизайн и софтуерни контролери. Компанията не разполага със собствени производствени линии за микропроцесори. Физическото разработване на чиповете става от подизпълнители, като основния за Nvidia е тайванския TSMC.

Зависимостта на американския гигант от Тайван е опасна предвид възможността за ескалация на напрежението между Китай и островната държава. Тогава Nvidia ще загуби почти целия си капацитет за доставки на видеокарти и AI системи. TSMC вече отказа на Белия дом да премести част от производството си в САЩ, което само подчертава значимостта на потенциалното предизвикателство.

Третото предизвикателство е конкуренцията. Nvidia има доста добър начален старт и преднина, но другият основен играч при видеокартите AMD, започва да наваксва. Засега той трудно ще може да измести напълно Nvidia от водещата позиция, но подобна конкуренция никога не е за пренебрегване. Като цяло, успехът на американския гигант изглежда осигурен за поне още няколко години, освен ако AI балонът не се спука по-рано и по-силно от очакванията.

The post Има ли кой да спре Nvidia appeared first on TechTrends България.

Производителят на процесори обяви доста промени и интересни намерения да засили присъствието си в почти целия спектър от настолни и преносими компютри, както и при сървърите. Последните ще играят все по-голяма роля в стратегията на AMD за развитие на бизнеса.

Промени при видеокартите

Най-фундаменталните промени са при видеокартите. На първо място, AMD планира да направи специализирани архитектури в зависимост от предназначението им. Компанията ще разработи една за гейминг и втора за тежки изчислителни процеси (най-вече за центрове за данни).

Досегашният подход на производителя беше да прави различни модели видеокарти за съответните сектори – гейминг, професионални и за изчислителни центрове. Те обаче се базирани на една и съща архитектура. Новата посока е цялостното ядро да бъде специално разработено за различните дейности. Досегашният RDNA стандарт не остава самостоятелен, а ще бъде допълнен от CDNA. Първата архитектура е фокусирана върху гейминга и графичните натоварвания, а втората – върху изчисленията.

AMD обяви, че следващото поколение RDNA видеокарти се очаква да разполага с хардуерен Ray tracing. Това е иновативна технология при видеокартите, която помага да се възпроизвежда реалистично осветление, сенки и отражения във виртуалната картина.

Високи очаквания към сървърите

Производителят очаква да трансформира бизнеса си, като вече да не разчита почти изцяло от PC и геймърските продажби. Все по-голяма тежест от приходите трябва да поемат решенията и продуктите за сървъри. През 2019 г. PC и гейминга съставляват около 85% от 6.7 млрд. долара приходи и само 15% от бизнеса с центрове за данни. В дългосрочен план, AMD се надява да промени дела на сървърите на 30%.

Изчисленията на компанията показват, че така ще могат да си осигурят среден кумулативен ръст на приходите от 20% (CAGR).

Голяма роля за това ще изиграят EPYC процесорите, като AMD се очаква да пусне новия модел Zen 3 в близко бъдеще, както в пътната карта се намира и Zen 4. Последният е ключов, защото Министерството на енергетиката на САЩ го определи като основен процесор, който ще използва в своя суперкомпютър.

Позитивният елемент е, че AMD успя да се върне на картата при производителите на изчислителни решения. Ако през 2017 г., компанията се бореше за оцеляване, то вече се планира как да се поддържа силен и дългосрочен растеж.

AMD успя да предложи силни решения, като 7nm процесор за настолни компютри, още миналата година, докато главният конкурент Intel обяви, че няма да има такъв дори през настоящата 2020 г. При видеокартите Nvidia може да разполага още от края на 2018 г. с Ray tracing технология. AMD обаче показа и пусна на пазара първата карта със 7nm архитектура. Сега компанията се опитва да запази добрата инерция и да я пренесе постепенно и към сървърите.

The post AMD ще предложи хардуерен Ray tracing в следващите си видеокарти appeared first on TechTrends България.

Nvidia най-накрая пусна официално облачната си гейм услуга GeForce Now. Тя предлага възможността на потребителите да пускат любимите си заглавия от Steam дистанционно, без да е необходимо да разполагат с мощен хардуер, за да подкарат последните игри.

Любопитното е, че Nvidia чак сега прави тази стъпка, предвид факта, че първите ѝ усилия с GeForce Now датират още от 2013 г. Тогава услугата беше позната под името GeForce Grid. Две години по-късно, беше ребрандирана и пусната в по-отворена бета версия. Тя запази този статус, чак до тази седмица.

Наличието на GeForce Now вече не е толкова ограничено – в нея може да се играе от Северна Америка, Европа, Русия, Япония и Южна Корея. Включително и в България.

По-добрата платформа

За разлика от Stadia на Google и xCloud на Microsoft, GeForce Now има доста по-завършен бизнес модел и поне за момента стабилна услуга. Ключовите елементи в платформата на Nvidia са няколко.

Първият е в достъпа до заглавия. Досегашните облачни гейм услуги имаха собствени магазини за игри. Microsoft и Sony обвързват платформите си с тях, а Google изгражда изцяло нов такъв. GeForce Now работи съвместно със Steam на Valve и с разпространителите, за да може да направи закупените през тя заглавия достъпни.

С други думи – ако притежавате дадена игра в Steam и тя се поддържа от платформата на Nvidia, вие ще можете да я пуснете през нея. Все още не е наличен целият каталог в магазина на Valve, но компанията явно работи усилено в тази посока.

Безплатна опция

Вторият ключов елемент е цената на GeForce Now. За разлика от всички налични облачни гейм платформи в момента, услугата на Nvidia има безплатна опция. С други думи, можете да играете напълно без да плащате стотинка. Има уловки естествено. Едната е, че имате стандартен достъп, тоест системата приоритизира включването към сървърите към платените потребители и след това ако има място вкарва безплатните.

Другото ограничение е, че можете да играете само един час без прекъсване. След като тя изтече, системата ви връща в опашката за сървърите. Нямате ограничения на броя сесии, което е добрата новина.  Дори да изберете платената опция, тя е доста поносима. За САЩ е 5 долара на месец при едногодишен абонамент или общо 60 долара за 12 месеца. Което е под цената обявена от Stadia на Google до момента.

Едно от ключовите предимства е, че GeForce Now не изисква допълнителен хардуер, като Chromecast, контролер или друго. Така в един момент можете да играете спокойно на компютрите на Apple – Mac или MacBook, независимо дали заглавието се поддържа от машината или не. Все пак говорим за облачна услуга. Черешката на тортата е, че GeForce Now се възползва от последните иновации на Nvidia. Като водещ производител на видеокарти, можете да очаквате интеграция на екстри като Ray Tracing например.

Това важи за лаптопи и компютри. Отделно услугата е налична за хибридната конзола Nvidia Shield, както и за мобилни устройства с Android. Последните обаче трябва да разполагат с някакъв контролер – определен набор от безжични такива или Shield аксексоар.

Първи впечатления

Оказа се, че GeForce Now е достъпна в България и цяла Централна и Източна Европа. Платформата изисква акаунт на Nvidia, който дори да нямате, можете лесно да създадете. След което е препоръчително да имате такъв и за Steam, тъй като повечето налични игри ползват онлайн магазина на Valve.

Самото приложение е доста просто като концепция, поне версията за PC. То създава виртуална машина, на която се логвате със Steam акаунта си и можете да инсталирате игри от него на отдалечените сървъри. След което да ги пуснете да се зарежда заглавието там.

Това е доста удобно, за хора с компютри с малко място за съхранение или слаб хардуер. Самите игри вървят доста стабилно, без значителен лаг.

Безплатният достъп орязва възможностите на графиката, която искате да ползвате. Освен това имате ограничение на сесия от 1 час, което означава може да се окаже малко за доста игри. При всяка една ще трябва да се логвате наново в Steam, това отнема малко време. Свалянето на игрите става мигновено, като явно, те са качени на същия сървър, на който се намира и платформата. От друга страна, официалната цена от 5.50 евро на месец е повече от поносима за доста геймъри.

Да изпълниш петилетката

Компанията е сред втората вълна от опити да се развие облачният гейминг, които могат да се проследят от 2010 г. Услугата остана във фаза бета версия близо пет години. Определени потребители в Северна Америка можеха да я тестват, но без да имат достъп до пълните възможности, които Nvidia обещаваше.

С официалното пускане на GeForce Now се слага край на петгодишното лимбо, в което услугата беше изпаднала. Nvidia няма и много избор. Преди пет години, компанията беше сред едни от първите (след OnLive и Gaikai), които се впуснаха в експериментиране с облачен гейминг. Сега, във врата ѝ дишат Google и Microsoft. Последните две, обявиха своите платформи Stadia и xCloud съответно, които са в различна напреднала фаза. Google дори тръгнаха да пускат официално своята услуга, но се оказа, че дори интернет гигантът може да се надцени. Sony вече има действаща платформа в лицето на PlayStation Now.

Ходът на Nvidia ѝ връща това водещо място, което тя имаше в ранните етапи на развитие на технологията. Това не означава, че няма да е изправена пред нови предизвикателства. Ще видим дали, GeForce Now ще може да удовлетвори потребителите при силни натоварвания и търсене, както и колко бързо тя ще се разрастне и в други региони.

The post Nvidia най-накрая пусна стрийминг услугата GeForce Now appeared first on TechTrends България.