Идеята да се превърне всяко устройство в интелигентно и задвижвано от изкуствен интелект, отново излезе на преден план. За което са необходими процесори и специализирани чипове. Много от тях. Част от модерните смартфони вече имат подобни ядра с невронна мрежа. Но сървъри, лаптопи, настолни компютри – всичко това не е толкова готово да посрещне нуждите за AI революцията.

Графичните процесори и ускорители се оказват първоначален спасителен пояс. Комбинацията с традиции в този сектор и силна развойна дейност в сферата на AI трансформират Nvidia в истински технологичен гигант за два трилиона долара. Което е нож с две остриета, защото в един момент, същата компания може да се окаже монополист на голяма част от AI чиповете по света.

Нещо, заради което основателят и главен изпълнителен директор на OpenAI се опасява и търси трилиони долари за изграждането на нови производствени мощности. Това в комбинацията, че всички тазгодишни флагмански смартфони върнаха на мода AI функционалностите, а Qualcomm добавя разширени такива за своите мобилни процесори.

Ускорителят CUDA на ракетата Nvidia

В месеците преди пандемията малко хора са предполагали, че производителят на графични карти Nvidia ще се превърне в истински технологичен мастодонт. Все пак компанията дотогава е сравнително нишов играч. Акциите ѝ до края на 2019 г. са достигали максимална стойност от 70 долара за брой. В рамките на пет години те се изстрелват до над 900 долара или с 1290%. Nvidia е една от малкото корпорации, които надминаха пазарна капитализация от 2 трлн. долара, като в момента са на ниво от 2.26 трлн.

Причината е в повишеният интерес и развитие на изкуствения интелект (AI). Графичните процесори са подходящи за извършването на много паралелни изчисления, за разлика от традиционните. Което ги прави идеални, както до скоро за копаене на криптовалута, така и за AI операции. Допълнителен фактор е и програмният интерфейс CUDA, отново дело на Nvidia. Той позволява виртуализация на процесите и улеснява значително паралелните изчисления, спрямо другите интерфейси.

От 2015 г. Nvidia започва да развива CUDA в посока на AI изчисления, действие, което се отплаща значително десетилетие по-късно. В рамките на само две години, компанията също така вече не предлага само графични карти, но и специални системи за обработка на AI данни. Първоначално те наподобяват по-скоро решения сходни по обем и възможности на суперкомпютрите, но с времето нещата еволюират.

Комбинацията между акумулираното ноу-хау в графичните процесори и CUDA интерфейса позволяват на американския гигант да изгради голяма AI общност, която работи само с техните системи. Така се стига до момент, в който почти всяко голямо решение, базирано на изкуствен интелект се разработва посредством технологиите на Nvidia.

AI чиповете

В годините след 2017 г., Nvidia започва да създава специализирани чипове, които са фокусирани върху изчисления за изкуствен интелект. Първоначално те идват под формата на нещо като супер видеокарта за центрове за данни – моделът A100 е добър пример за това. През септември 2023 г. компанията пуска и първото си по-пълно решение – H100. То е базирана и на нова процесорна архитектура – Hopper. С което, Nvidia се опитва да затвори напълно целия цикъл свързан с хардуерния AI.

H100 може да се каже, че променя напълно правилата на играта. Nvidia не само започва да продава подобни решения на лидери в AI, като Google например. Но и да заделя хиляди от тях за изграждането на собствени облачни AI центрове. Техният капацитет ще се отдава под наем на всяка компания, която поиска и има пари да плати.

Ефективността на AI чиповете е ключов компонент. Ако можеш да постигнеш същата производителност и възможност за обучение на изкуствен интелект с по-малко процесори, то разликата в цената им се избива сравнително бързо. Предвид скоростното развитие на генеративния AI и огромния бизнес, който може да отвори, търсенето за капацитет ще расте със сходни темпове. Прогнозите на Bloomberg са, че до 2032 г. този пазар ще достигне 1.3 трлн. долара, докато през 2022 г. е само 40 млрд. долара.

Трилионните амбиции на OpenAI

Nvidia е може би най-силният играч при AI чиповете, но не е единствен. Google развива собствени процесори и сървъри, AMD също се опитва да върви по стъпките на своя конкурент в графичните карти, Apple, Samsung, Qualcomm и др. развиват решения в мобилния сегмент. Всеки един от тях се стреми да изгради процесорни възможности за обработка на AI изчисления.

Съоснователят на OpenAI Сам Алтман вижда проблема с процесорния капацитет. Затова той е започнал да търси крупни инвеститори, с които да изгради производство за AI чипове. С тях трябва да захранят сървърите на ChatGPT, Dall-E, Sora и другите езикови модели. Става дума обаче за наистина космически суми, като според някои източници достигат 7 трлн. долара. Според Алтман, всички графични карти няма да стигнат, за да се посрещнат нуждите за генеративния AI в близко бъдеще.

Експертите обаче смятат идеята му не само за екстравагантна, но и безумна. Сумата от 7 трлн. долара е огромна, с нея Алтман ще може да изгради центрове за данни с 40 пъти по-голям изчислителен капацитет от всички в САЩ плюс да изгради 100 завода за полупроводници и накрая ще му останат няколко трилиона ресто.

Много е вероятно, Алтман да преувеличава значително, за да може да събере пак голямо финансиране, но в доста по-реалистични рамки. Целта е OpenAI да изгради и хардуерен бизнес и така да затвори напълно цикъла на пазара на изкуствен интелект.

Неслучайно, Nvidia обяви, че видеокартите ѝ от най-високия клас ще могат да се използват, за работа с приложения с генеративен AI. Без да се налага да се минава през облачните сървъри. По този начин, в близко бъдеще пазарът може да се окаже достатъчно наситен с потребителски процесори, които да правят AI изчисления. Qualcomm също пусна мобилен чипсет с подобни възможности – Snapdragon 8 Gen 3, а тези на Apple имат също стабилно количество невронни ядра.

Отворен срещу затворен модел

Ситуацията с AI хардуера наподобява тази с езиковите модели на генеративния изкуствен интелект. Сблъскват се идеите за отворен срещу затворен подход. Създаден да брани първия, OpenAI постепенно се превърна в компания, която преследва втория при разработката на своите модели. В хардуерната част проблемът е идентичен – какъв тип софтуер го управлява най-ефективно.

Центърът на вниманието остава CUDA – архитектурата за момента е голямата разлика между това, което предлага Nvidia и конкурентите. Тя обаче е изцяло затворен модел, който се държи здраво от технологичния гигант. Затова, повечето водещи компании в тази сфера се обединяват с идеята да създадат аналог на CUDA, наречен OneAPI, който да разчита на отворен код. Така се появява фондацията UXL, като първите нейни резултати се очакват през втората половина на 2024 г. В нея влизат AMD, Intel, Google, ARM, Qualcomm, Samsung и др.

Бъдещето на силициевия AI е горе-долу ясно – до няколко години повечето масови устройства ще разполагат с изчислителни възможности да движат някои езикови модели. Самият изкуствен интелект от своя страна ще се нарои на по-специализирани алгоритми, които ще са по-оптимизирани за конкретен тип работа. Само най-обемните задачи ще изискват големи центрове за данни. Поне това е концепцията и на хардуерно ниво изглежда повече от постижимо. Споровете и битките ще са на софтуерно такова в съревнование на интерфейсите.

The post Силициевата обвивка на AI appeared first on TechTrends България.

Традиционно, CES е мястото, на което производителите тестват нагласите със свои концептуални модели или прототипи. Затова на изложението в Лас Вегас има доста налудничави и футуристични джаджи и устройства. Но много от тях не винаги достигат масово на пазара.

CES 2022 премина за пореден път под знака на пандемията. В последния момент, редица компании изтеглиха своето физическо присъствие от изложбения център в Лас Вегас. Така, значителна част премина в онлайн формат, но все пак имаше и демонстрации на живо. Освен чисто организационните елементи на изложението, пандемията оказа влияние и върху цялостното поведение на технологичния свят. Недостигът на чипове, манията по NFT и криптовалути задават частичен тон на тенденциите.

Смартфоните на CES 2022

CES не е обичайното място за дебюти на нови модели смартфони, но тази година Samsung избра Лас Вегас и времето да покаже „фенската“ версия на своя миналогодишен флагман – Galaxy S21 FE. Южнокорейският гигант не беше единствен, като с кратки презентации бяха още Nokia и OnePlus.

След летящото завръщане на марката Nokia, финландският стартъп HMD Global от две години не може да се върне към растеж и добри модели. Смартфоните от 2021 г. бяха в най-добрия случай компромисни и насочени в ниските класове. На CES 2022 беше повдигната за малко завесата на част от новото портфолио. Компанията показа четири модела Nokia C100, C200, G100 и G400 5G. Те се позиционират ценово между 100 и 239 долара или респективно между 200 и 450-480 лева. За съжаление повече информация от това не получаваме засега от HMD Global. А да и пускането на нов 4G римейк на класически обикновено мобилен телефон. Този път това е флипфона Nokia 2760.

OnePlus също не направиха конкретен дебют, освен, че показаха първите официални изображения на новия си флагман – OnePlus 10 Pro. Той споделя доста от дизайна наложен от флагмана на Samsung Galaxy S21. Южнокорейският гигант може да не зададе ново технологичен скок, но поне е на път да очертае дизайните за настоящата година с този си модел.

За самия OnePlus 10 Pro знаем някои от базовите показатели, че ще разполага с най-мощния процесор на Qualcomm за тази година – Snapdragon 8 Gen 1. Другите детайли са 120Hz екран, 5 000 mAh батерия с 80W бързо зареждане. Камерите ще са 48MP основна, 50MP широкоъгълна, 8MP телефото и 32MP селфи такава. Големите надежди са по-голяма оптимизация на софтуера покрай партньорството с Hasselblad. Официалната му премиера се очаква в близките няколко месеца.

Лаптопите на CES 2022

CES 2022 е по-голямо събитие за производителите на лаптопи. При тях има две ключови събития, на които се обявяват новите модели. Едното е изложението в Лас Вегас, а другото е IFA в Берлин, което се провежда обикновено през септември. Недостигът на чипове, удря пазара, но поне за момента преносимите компютри не са сред най-засегнатите сектори. Затова на CES 2022 все още има здравословно разнообразие от лаптопи.

Лидерът Lenovo направи може би най-много нанонси на изложението. Първо той обновява своята бизнес серия ThinkPad X1 с три нови модели – Carbon, Yoga и Nano. Всички те идват с 12-то поколение процесори Intel, подобрения при RAM паметта и мястото за съхранение. След дълго чакане, уеб камерите също вече са FullHD – нещо, което е задължително в епохата на пандемия и дистанционна работа. ThinkPad X1 Yoga идва с 4K OLED екран, докато Carbon с 2.8K. По-компактният и достъпен Nano си остава с LCD дисплей.

Към тях Lenovo добави и два модела от нормалния ThinkPad клас – Z13 и Z16. Номерата показват размерите на екраните с които идват, които са 2.8K за по-малкия и 4K за по-големия и двата – OLED. Специфичното е, че идват с процесори на AMD – Ryzen 6000. Цените им са около 1 500 и 2 000 долара съответно. Lenovo не забрави и гейминг серията Legion, която идва с екрани с 240Hz опресняване и RTX 3070 Ti видеокарти. Моделите са Legion 5 Pro и Legion 5i Pro, с половин стъпка надолу в цените са базовите (не Pro) версии, които идват с една идея по-слаби процесори.

Третият по продажби Dell представи компактна серия лаптопи. Това са 13-инчовите XPS 13 Plus. С подобрен, изчистен и тънък дизайн, при който клавиатурата идва без празни пространства между бутоните. Горният ред пък е заменен от сензорни такива. Прозрачен тракпад с хаптик мотор допълва минималистичния дизайн. Отново, основният герой в Dell XPS 13 Plus са 12-то поколение процесори на Intel, с подобрен дизайн на охлаждането. Опциите при екраните включват OLED и LCD панели.

Razer традиционно се обръща първо към геймърите. Тяхната обновена серия Blade идва  с новата видеокарта Nvidia RTX 3070 Ti и RTX 3080 Ti. Опциите за конфигурации са доста богати – 14, 15 и 17-инчови екрани, различни опции DDR5 RAM, както и избор между 12-то поколение Intel (включително най-високия клас Core i9) чипове и Ryzen 6000 на AMD. Компанията още показа и налудничавата концепция за модулен геймърски компютър интегриран в своеобразно футуристично бюро – Project Sophia.

Acer заложи на най-достъпния клас лаптопи – хромбуците. Задвижвани от Mediatek чипсетите Kompanio 1380, за които се твърди, че могат да конкурират по производителност Intel Core i3 процесорите. Моделите са Chromebook 314, 315 и Chromebook Spin 513. Последният е интересен защото е хибрид. Основната аудитория за тези устройства ще са ученици и студенти.

По-евтини, но мощни видеокарти

Копаенето“ на криптовалути достига до все по-големи мащаби, което буквално изцежда пазара за видеокарти. GPU-тата са най-практични за тази дейност и доста „криптоферми“ пазаруват на едро. Това доведе до почти хроничен дефицит на нови видеокарти, особено на тези от по-висок клас. Цените им скочиха няколко пъти и затова не е изненада, че AMD и Nvidia се опитват да обхванат това търсене.

Двете компании пуснаха на CES 2022 нови евтини модели, които да предложат конкурентна производителност на ниска цена. Nvidia сваля едно стъпало в своята премиум серия с RTX 3050. Това е видеокарта, която ще струва 250 долара, няма да поддържа 4K резолюция, но за сметка на това ще предложи Ray Tracing технологията. Nvidia все пак демонстрира и нов модел в другия край на ценовия спектър – RTX 3090 Ti, която ще достига до 40 терафлопа изчисления или 10% повишена производителност спрямо базовата версия. Цената обаче, още не е обявена, но предвид тенденциите очаквайте да е на цена на средновисок клас лаптоп.

AMD следва идеята за по-достъпни видеокарти със своята RX 6500 XT. Тя ще струва 200 долара, подобно на RTX 3050 няма да поддържа 4K, но ще предоставя достатъчно производителност при 1080p. Недостатък е, че за разлика от достъпния модел на Nvidia, няма да предоставя Ray Tracing възможности.

Интересните иновации

Asus представиха на CES 2022 сгъваем лаптоп или ако трябва да сме по-точни – със сгъваем екран. Zenbook 17 Fold не разполага с класическа физическа клавиатура, а е един огромен таблет. Който в сгънато положение може да се трансформира на лаптоп, като долната част на екрана да поеме ролята на дигитална клавиатура. Устройството има вградена стойка и така при напълно разгънато положение да го ползвате като голям 17-инчов екран.

Към Zenbook 17 Fold можете да свържете безжична клавиатура, която може да се ползва отделно, но и да се сложи върху половината екран при сгънато положение. Asus не казват все още цената на този хибрид, но предполагаме, че няма да е малка. Самият модел се очаква да дебютира през втората половина на 2022 г.

BMW определено събраха погледите със своя концептуален модел iX Flow. Той заменя традиционна външна боя на колата с… технология с електронно мастило (E-ink). Тя се използва при умните четци, но с разликата, че при BMW iX Flow тя е с дебелина колкото на човешки косъм. Целта ѝ е да можете да динамично да сменяте цвета на колата или да сложите анимация. Въпреки, че цялата каросерия без стъклата са реално облепени в екран, BMW твърдят, че електромобилът дори пести батерия като ги ползва. По принцип E-ink не консумира много енергия.

Възможностите са само черно-бели и различните нюанси на сивото, поради ограниченията на E-ink технологията. Отделно, няма информация колко е издръжлив този слой от надрасквания. По първия проблем BMW коментира, че работи върху цветна версия, но по втория все още няма информация.

The post CES 2022: Технологии в продължаващ плен на пандемията appeared first on TechTrends България.

През цялото това време недостигът на чиповете беше само споменаван в този сайт, без да бъде разгледан подробно. Причините за това са няколко. През почти цялата 2020 г. за този проблем се говореше интензивно, но доста повърхностно. Той беше загатван само от вендори, без да има достатъчно информация за причините, факторите и мащабите на дефицита. Едва през настоящата година започнахме да усещаме първите последствия, които позволяват да се даде много повече контекст и да се анализира в детайл.

По-голямата причина, която наложи да изчакаме с подробното разглеждане на темата е друга – геополитическият аспект. За него имаше много малко детайли през 2020 г., но през последните месеци има достатъчно индикации, че краткосрочните проблеми на дефицита на чипове, ще имат много, ама много по-голям ефект в дългосрочен план. Той ще е концентриран върху надпреварата на някои основни световни сили в постигането на технологична независимост върху пълния цикъл на производство и дистрибуция на тези ключови компоненти.

Дефицитът на чипове отключва тези процеси, които почти сигурно ще предначертаят технологичния пазар за следващите десетилетия. Този аспект е много по-важен и ключов, отколкото самия недостиг и затова изчаквахме да обединим двете теми в една, тъй като те са взаимосвързани. Най-малкото защото светът вече е в силициева черупка – толкова е зависим от дигиталните технологии.

Част I: Пътят на силиция

За да разберем дефицита, трябва да видим каква е настоящата ситуация със значението на процесорите, техния цикъл на дизайн-производство-дистрибуция и пазара. Или с други думи да проследим тяхната основна роля и като цяло пътя на силиция след преработването му до интеграцията му в устройствата.

1.1 Ключова роля

Малко хора си дават сметка, че скоростната дигитализация през последните години води до ситуация, в която все повече предмети и устройства идват с вградени чипове. Самите те можем условно да разделим на два типа – ниско и високопроизводителни. Търсенето и към двете се увеличава с геометрична прогресия през последните години.

Когато стане дума за чипове, всеки един от нас почти винаги си представя процесорите от компютрите, лаптопите и все повече – смартфоните. Тези компоненти много често формират основна част от цената на дадено устройство. Независимо дали става дума за изчислителни, графични или комбинирани процесори. Те започват да се интегрират и в други системи – телевизори, конзоли, автомобили.

Нископроизводителните включват разнообразни сензори или чипове с много тясна специализация, ниска консумация на ток и ниска изчислителна мощ. Те могат да се намерят във всякакви джаджи, като охранителни камери, сензори за стълбищно осветление или врати. В един автомобил например все повече има десетки, ако не и стотици такива компоненти, които следят различни параметри.

Колкото и да се дава значение на софтуера през последните десетилетия, дигиталната революция не може да се осъществи без специализирания хардуер. Чиповете заемат основна роля при последния. 5G мрежите ще отключат още повече възможности за свързани устройства и търсенето на подобни компоненти само ще се увеличава.

1.2 Архитектура и дизайн

Разработката на процесори също е нещо, което доста често се разбира погрешно. Повечето потребители си мислят, че компании, като Apple, Samsung, Qualcomm, Nvidia и др. правят свои модели високопроизводителни чипове, но и ги произвеждат. Процесът не е точно такъв.

Първо, се създава самата архитектура, по която впоследствие се прави дизайн на различните модели. В момента има два установени стандарта и три компании, които ги разработват. Това са познатите ARM и x86 архитектури. Първата е дело на едноименната британска фирма, а втората се развива от Intel и AMD.

Следващата стъпка е в изработването на дизайна на самите процесори или системи на чип (System on a Chip – SoC). Специфичното за ARM е, че компанията има приета бизнес стратегия, само да създава архитектурата и след това да я лицензира към други технологични дружества, които да изграждат своите модели. Точно, по този начин Apple създава чиповете за своите устройства, като от последната година преминава почти изцяло на собствен дизайн компоненти, използвайки за база архитектурата на британците.

AMD и Intel създават собствени дизайни и не лицензират своите. Те въпреки това може да работят в тясно сътрудничество с крайните производители на компютри, но не им дават достъп до проектантската част на отделните модели чипове.

Точно с ARM архитектура се хвалят разработчици като Apple, Samsung, Huawei, Mediatek, Qualcomm и други, че имат собствен „силиций“. При графичните чипове имаме малко по-различна ситуация, като Nvidia и AMD имат собствени архитектури, които ползват за своите цели. В разработките на Intel и ARM, GPU-то може да бъде интегрирано в SoC решението.

1.3 Производство и пазар

За момента всичко изглежда добре с разгръщаща се фуния на производствения цикъл – имаме две архитектури, развивани от три компании, които после се развиват от около десетина други дружества. Техните дизайни обаче трябва да се произведат – също високотехнологичен процес. През годините той е оптимизиран и до голяма степен аутсорснат към тясно специализирани компании. Към 2021 г. има само ТРИ производителя на високопроизводителни и модерни чипове – тайванската TSMC, Intel и Samsung. Което вместо да разширява допълнително, реално стеснява фунията на дистрибуция.

Причината да има само една компания, която има затворен цикъл на разработка, дизайн и производство е проста – изключително високите разходи. Например, изграждането на поточна и оборудвана линия за процесори с 3nm ARM архитектура коства на TSMC 19.5 млрд. долара. Има много други производители, но те могат да си позволят инфраструктура за нископроизводителни или по-стари модели чипове и технология за тях. Китайският SMIC направи такава за 14nm към края на миналата година.

Икономическата логика е следната – колкото по-сложна е технологията, толкова по-скъпа за направа е, но и с по-голям марж. Затова създаването на фабрики с леярни (foundries) за чипове с най-модерната архитектура е сравнително трудно за изпълнение и само няколко фирми могат да си го позволят. Самите те използват и старото оборудване, за да произвеждат и нископроизводствени чипове. TSMC отговаря за 28% от целия пазар на процесори с до 40nm технология за 2021 г. Като основна част са съсредоточени във високия клас чипове.

Основните производствени капацитети се намират в Тайван, Китай и САЩ. Малка част от средните класове процесори може да се намерят и в други страни в Европа, Америка и Азия, а ниския клас все повече се аутсорсва в евтини дестинации. При последните е и България, с производствените мощности на Melexis, например.

Част II: Недостигът на чипове

Ограниченият капацитет, особено на високопроизводителни компоненти и повишеното търсене подлагат на изпитание доставките още в края на 2018 г. За недостиг се говори в професионалните среди все повече през 2019 г., като експертите подчертават например, че възстановяването на PC пазара може да бъде заплашено от недостатъчно наличните процесори. Пандемията налива допълнително масло в огъня през 2020 г. С което достигаме до настоящата ситуация.

Така се стига до ситуация в която просто има огромен интерес на пазара, а производството е изправено пред различни предизвикателства. Търговската война между Китай и САЩ също допринасят за това напрежение при доставчиците. Дори без коронавирус пандемия, щеше да се стигне до дефицит, макар и не толкова остър.

2.1 Причини и фактори

Причините за увеличеното търсене във всеки сектор е различно. То е факт още от края на 2019 г. и може би е добре да видим нуждите на някои от водещите индустрии по света преди избухването на пандемията:

PC и лаптопи – Търсенето на нови устройства е подсилено през 2019 г. и много компании планират повече доставки през 2020 г. също. Причината е в подмяната на оборудването, покрай приключването на поддръжката на Windows 7 и преминаването на компютри, които могат да ползват по-новия Windows 10.

Смартфони и гейминг – Производителите на умни телефони очакват повече доставки и заявки, заради преминаването към 5G устройства. Транзицията по план трябваше да се засили през 2020 г. Геймърите също имат повод за подмяна, тъй като Sony и Microsoft планират своите конзоли от ново поколение да излязат през 2020 г. Тези устройства също изискват доста високопроизводителни чипове – CPU и Графичните карти също преминават към новата технология Ray Tracing и в комбинация с интереса на геймърите и на добиващите криптовалути също стават дефицитна стока още през 2019 г.

Авто индустрия – Колите стават все по-сложни и изпълнение със свързани функции, мощни бордови компютри и множество сензори. Екстри като частична автономност изискват доста по-добри процесори, но не само, като това е най-високотехнологичния пример. Съвременната кола е пълна с разнообразни датчици, които стават все по-сложни и свързани един с друг.

Смарт домове и градове – Всяка нова охранителна камера, умен хладилни, часовник и други вече се свързват към интернет и съответно изискват поне един или няколко чипа от по-нисък клас. Това добавя милиони нови устройства и стотици производители, които правят заявки за полупроводници.

Облачни технологии – достъпната дигитализация става възможна най-вече покрай облачните системи и платформи. Те изискват огромни центрове за данни и всеки сървър реално си е цял компютър. Дали ще са базирани на CPU или GPU – няма значение, търсенето на подобен тип услуги, движи и доставките на подобен тип устройства.

2.2 Ефектът на пандемията

Началото на 2020 г. преобрази света в рамките на няколко седмици. Всички останахме затворени по домовете си, покрай първата вълна на пандемията. През пролетта, а после и през есента станахме свидетели на няколко тенденции, които създадоха перфектни условия за кризата с чиповете. Китай, Тайван, Южна Корея и Япония бяха затворени в рамките на няколко месеца. Това означава, почти или пълен блокаж на производството на електроника, включително и на процесори.

В същия момент, хората затворени по домовете си усещат необходимостта от по-нови и повече устройства, за да могат да задоволят своите нужди за дистанционна работа, обучение или забавление. Интересът към компютри и най-вече към лаптопи рязко се повишава в рамките на пандемията.

Компаниите, които са принудени да преминат в дистанционен режим на работа трябва да осигурят нови устройства на своите служители. Така се стига до огромни заявки на корпорации и крайни клиенти, а перспективата за наличности намалява.

Интересът към видеоигрите расте, както и към криптовалутите. Това повишава търсенето на видеокарти, по-мощни процесори и конзоли. Биткойн става един от основните финансови инструменти за спекула и за временно хеджиране на риска от очакваната от всички икономическа криза, вследствие на пандемията.

2.3 Последствията

Всичко това води до брутален дефицит на определени стоки и чипове. Високия клас графични карти вместо да поевтиняват с пускането на новогодишните модели, те стават трудни за намиране и поскъпват. Огромният интерес към процесори с висока производителност и намален производствен капацитет карат основните компании да насочат линиите си към тях. Защото в тях има по-добри маржове и ще могат да компенсират времето, в което фабриките не са работили.

Компютърните и смартфон вендори имат дота добро планиране и логистика, като успяват да се презапасят и реално не усещат толкова силно ефекта на недостига на чипове през 2020 г. Стопяването на складовите наличности обаче поставя под въпрос тяхната адаптация през 2021 г. Търсенето се повишава, а разширяването на производството е доста бавен процес. Затова все повече се чуват предупреждения от компании като Intel, Nvidia, Samsung и дори Apple, че може да имат проблеми с традиционните си портфолиа от устройства през тази, а може би и през следващите не една, а дори две години.

Това оставя „на сухо“ не малка част от по-евтините компоненти и клиенти, които не са толкова традиционни на производителите. Автомобилната индустрия изпада в много лоша ситуация. Кризата при тях е най-очевидна, защото гигантите не са традиционни големи клиенти на премиум чипове. Те нямат толкова отработени процеси за поръчка и логистика на процесори и високотехнологични компоненти. Съответно са по-малко адаптивни към подобни форсмажорни обстоятелства. Сега, автоиндустрията е на колене, като вече за нова кола се чака с месеци, а може би години. Което ни води едно дежавю и лека аналогия от социалистическия период в България и начина по който се сдобиваше обикновения гражданин с автомобил.

Пропуснатите ползи за всички сектори са огромни. Само автомобилната индустрия изчислява загуби на 110 млрд. долара за 2021 г. Почти всеки един от изброените сектори при нормални обстоятелства щеше да разполага със стабилен ръст и приходи. С което пълният мащаб на дефицита на чипове ще се изчислява тепърва, ако изобщо може да се обхване целия ефект.

Част III: Геополитиката на чиповете

До този момент, разпределението на отделните елементи по веригата на проектиране, произвеждане и доставяне на процесорите не е създавала проблеми или напрежение. Отделните държави и компании се възползваха от възможностите на глобализма. Тенденцията за постепенен протекционизъм и евентуална регионализация (или „балканизация“) на технологиите в комбинация с пандемията преобърнаха тази представа.

Производството на чипове във фокуса не само на IT гигантите, но и на политиците. Появи се необходимостта на всяка една от големите регионални и световни сили да разполага със собствен капацитет за разработката и създаването им. Инвестициите на основните страни в тази посока през последните близо две години, показват ясно, че който има контрол върху компоненти, като процесори ще има предимство в геополитичен план.

3.1 Търговската война

Най-силната илюстрация за това дойде с търговската война между САЩ и Китай. Конкретният пример са санкциите върху Huawei, като Вашингтон в един момент отряза достъпа до ключови компоненти за компанията. Забраната за ползване на софтуерната платформа на Google не се оказа толкова фатално, колкото „задушаването“ на доставките на ключови компоненти.

Китайският гигант има собствен дизайн на процесори – Kirin, които все повече се доближават до най-добрите американски образци. Те ползват лиценза на ARM архитектурата. Последната е британска (все още) и САЩ не могат да ѝ повлияят. Но производството на самите чипове е поверено изцяло на тайванската TSMC, която ползва оборудване на щатски вендори. Именно чрез тях, Вашингтон заплаши тайванците, че ще нарушат санкциите, ако доставят чипове за Huawei.

Резултатът е, че китайският гигант беше буквално изкаран от бизнеса със смартфони. Съдбата на целия му бизнес за потребителска електроника в момента се крепи на това, кои доставки с чипове позволява Вашингтон и кои – не.

САЩ може да постигнат по-пълен контрол на началото на веригата. Nvidia обяви, че придобива ARM в историческа сделка за 40 млрд. долара. Въпреки, че производителят на графични чипове е основан от тайванец, компанията е американска. Което може да даде на Вашингтон интересен контрол върху двете основни архитектури за високопроизводствени процесори.

Сделката обаче трябва да мине одобрение през регулаторите в Европа и в Китай, защото ARM има големи звена и в двата региона. Азиатската държава може да не допусне сделката именно поради тази причина.

3.2 Основните конкуренти – САЩ и Китай

Санкциите срещу Huawei принудиха Китай да търси алтернативи. Не само на доставки, но и на производство. В страната е концентриран огромен капацитет, като неслучайно има прозвището „фабриката на света“. За съжаление, това производство е нискотехнологично на фона на тенденциите. Флагманът на Китай при процесорите е SMIC, в която добри позиции имат държавни и военни фондове.

Тя получи допълнително финансиране от 2 млрд. долара през 2020 г., за да изгради модерна поточна линия. Към момента, SMIC има капацитет да прави 14nm чипове. Предвид факта, че най-технологичното ниво на пазара в момента е 5nm, а TSMC вече изгражда 3nm говори доста за пътя, който трябва да извървят китайците.

Пандемията и китайските амбиции карат САЩ да пренасочат част от технологичния цикъл на своя територия. Независимо, че Тайван се води близък съюзник, тя все пак е разположена далеч от Америка, което само по себе си представлява риск за доставките. Политиците във Вашингтон приеха закон, който предвижда осигуряването на 52 млрд. долара за изграждането на производствени мощности за полупроводници в страната. Част от този капацитет на Intel е в САЩ, но доста е аутсорсната, компанията дори планира още повече да изнася.

От друга страна, Вашингтон се опитва да натисне тайванците от TSMC да инвестират в САЩ и да пренесат част от капацитета си там. През юни компанията започна изграждането на такава фабрика в щата Аризона на стойност 12 млрд. долара. Тя ще разполага с леярна за 5nm чипове и ще заработи през 2024 г.

3.3 Реакцията на Южна Корея и изоставането на Европа

Битката между САЩ и Китай е основната при процесорите, но не са единствените държави, които ще се опитат да развият собствено производство на процесори. Южна Корея и най-вече индустриалният гигант Samsung се подготвя да навлезе още по-силно на тази сцена. Компанията планира да инвестира 150 млрд. долара в производствен капацитет до 2030 г. Сеул вече обяви, че ще подпомогне по един или няколко начина тази инициатива. Samsung ще се опита да вземе по-голям част от дела на TSMC.

Стигаме до Европа, която усети кризата с недостига на процесори по най-тежкия начин. Автомобилната индустрия, която е перла в короната на германската икономика пострада значително, а ситуацията е сходна и с френските производители. Старият континент обаче отговаря за едва 10% на доставките на чипове, при това за не толкова високотехнологичните. Европейският съюз (ЕС) разпозна опасностите за регионализация и риска от това да не разполага с механизми за преодоляването на подобни шокове на производството на процесори.

„Определено има игра между САЩ и Китай в момент и тя най-вероятно ще става все по-груба. Ние в Европа имаме намерение да се включим напълно в тази нова геостратегическа игра на шах“ Тиери Бретон, Eврокомисар за единния пазар на ЕС

„Определено има игра между САЩ и Китай в момент и тя най-вероятно ще става все по-груба“, коментира еврокомисарят на единния пазар Тиери Бретон. „Ние в Европа имаме намерение да се включим напълно в тази нова геостратегическа игра на шах“.

Тези думи много добре обобщават добре ситуацията в света на силиция и как недостига на чипове се превръща в истинска геополитическа надпревара. Единствено оптимизмът му за възможностите на Европа може да се окаже по-труден за реализиране отколкото смятат политиците в Брюксел. Което не е добра новина за Стария континент. Проблемът е, че тя започва ако не от нулата, то поне от много ниско ниво на развитие. Което е парадоксално предвид факта, че ARM е един от малкото успешни високотехнологични проекти на ЕС в дългосрочен план. Историята е доста интересна и някой път може да се спрем и на нея.

Лошата новина е, че Брюксел започва да действа по своя познат начин – големи изказвания, които са последвани от тромави процедури и стратегии. Докато реалните резултати идват поне след десетилетие. В някои случаи, когато те се материализират, идеите се оказват морално и технологично остарели. В случая ЕС вече започва да мисли за механизми за финансиране. Надеждата им е в нидерландския доставчик на оборудване ASML, което има нишов монопол върху определени компоненти за леярните за чипове. На Стария континент обаче няма голям производител, който да може да прави самите процесори.

Европа правилно определя новата надпревара в производството и доставката на чипове като геополитическа игра на шах. Тенденцията е за засилване на регионалното производство, за да може основните сили да не са толкова зависими от шокови ситуации. Независимо, дали са предизвикани от пандемия или от търговска война.

The post Светът в силициева черупка appeared first on TechTrends България.

Изключение от това правило беше Lenovo, които показаха обновена серия от достъпни лаптопи Chromebook, базирани на облачните услуги на Google. Китайският производител традиционно използва IFA за да обнови портфолиото си от работни модели ThinkPad.

Самото изложение в Берлин формално отваря врати в петък, 6 септември и ще продължи през целия уикенд. В дните преди това, компаниите ползват, за да обявяват официално новостите, които са подготвили.

Професионално изкривяване

Двете основни тайвански производителя – Asus и Acer, решиха да представят своите специализирани серии лаптопи и работни станции, предназначени за създателите на тежко дигитално съдържание. Такива са дизайнерите, видеомонтажистите и редица други специалисти, които изискват голяма изчислителна и графична мощ за своята работа.

Изискванията на подобен тип експерти са доста строги, понякога повече от тези на геймърите. Мощните видеокарти и процесори трябва да позволяват обработката на огромни видео или графични файлове, сложни 3D анимации и много други. Говорим за хора, които искат подобни конфигурации, за да ползват последните тенденции и инструменти в дизайнерските, видео съдържанието и подобни области.

В центъра на решенията на Asus и Acer стои професионалната серия графични карти nVidia Quadro RTX оборудвана с Ray Tracing технологията. Първата компания обединява своите модели лаптопи и настолни компютри под бранда ProArt, а втората използва CompactD Pro.

Гейминг страсти

Не за първи път компаниите използват изложението IFA за представяне на част от своите геймърски продукти. Предвид потребителската насоченост, технологичното шоу в Берлин разчита именно на този сегмент, за да привлече по-младата аудитория.

Тази година не беше изключение и основните играчи представиха няколко нови геймърски модела лаптопи. Главните заподозрени за момента са Asus, Acer и Razer. Акцентът, освен новите процесори на Intel, са екраните с опреснителна честота от 300 Hz. Тези машини са предназначени повече за професионални електронни спортове, отколкото за по-масовите геймъри. Предвид, че доста от последните обичат да имат последния писък на технологиите, няма да е изненада ако не малко от тях се сдобият с тези нови машини.

Intel и първите лаптопи по Project Athena

Intel представи първите лаптопи разработени по спецификациите на Project Athena. Те предвиждат възможности, които да ги направят по-оптимизирани за работа на път. Това включва моментално „събуждане“ и по-дълъг живот на батерията. Засега първите модели са базирани на предходното поколение процесори на Intel, но се очаква през в близко бъдеще да се премине към най-новите чипове на компанията.

Сред първите под Project Athena са Inspiron 14 5000, хибридите Latitude 7400 и XPS 13 на Dell, EliteBook серията x360 на HP и последното поколение ThinkPad X1 Carbon на Lenovo.

The post IFA 2019: Лаптопите от шоуто в Берлин appeared first on TechTrends България.

В рамките на седем нанометра

Предимството, което предоставя 7nm технология е, че компонентите в самите чипове са много по-малки и съответно могат да се разположат повече транзистори на същата или дори по-малка площ спрямо досегашните 10, 12 и 14 nm модели. Тази иновация започна да навлиза на масовия пазар през втората половина на 2018 г., когато се появиха първите процесори съответно Kirin 980 на Huawei и A12 Bionic на Apple. Двата са базирани на архитектурата на ARM и са произведени от TSMC.

Те обаче са предназначени основно за мобилни устройства, като смартфони. Все още на пазара няма модели процесори за персонални компютри, като Intel и NVIDIA изпитва затруднения в създаването на подобна архитектура.

AMD успя да излезе с едни гърди напред в това отношение. Компанията първо обяви видеокартите Radeon Instinct в края на 2018 г. Сега на CES, производителят демонстрира три продукта със 7nm технология. Последното поколение на Ryzen компютърни процесори, новите видеокарти Radeon VII (която ще бъде на пазара от февруари) и сървърните процесори EPYC.

Ryzen 3

По време на своята пресконференция Лиза Су, показа новият чипсет Ryzen 3. Той се състои от две основни части. По-малката е реално процесорът с осем ядра, изработен по 7nm технология. По-големият чип е контролерът, с който CPU-то общува с останалата част от компютъра. Според тестовете на AMD направени на Cinebench, новият Ryzen 3 успява да победи обявеното преди дни девето поколение Core процесори на Intel по производителност, макар и с малко. Но най-важният факт остава – Ryzen 3 е първият процесор за настолни компютри със 7nm архитектура.

Radeon VII

Освен Ryzen 3, Лиза Су демонстрира и първата видеокарта за настолни компютри със 7nm чипсет. Това е Radeon VII, който разполага с 16GB памет и има до 25% по-висока производителност спрямо миналогодишния модел на AMD. При това като консумира същата електроенергия. Цената на картата ще е 699 долара, като според компанията, освен за геймъри, тя ще е подходяща и за професионалисти, които работят с видео, анимация и други подобни дейности.

Пълният запис от пресконференцията на AMD, можете да видите тук (започва от 14:40 мин):

The post AMD пуска 7 nm процесор и видеокарта за настолни компютри appeared first on TechTrends България.

Устройството трудно може да се нарече лаптоп или дори така популярните All in one настолни компютри. Asus ROG Mothership G2700 е по-скоро хибрид, който изглежда като удебелен и уголемен клонинг на първия Surface Pro на Microsoft. Той е съставен от две части – тяло и клавиатура, като втората може да се използва, както закачена, така и откачена и дистанционно. По този начин Asus преодоляват описания по-горе проблем.

Тялото от своя страна е по-впечатляващо. Не заради формата, защото Mothership G2700 е одрал кожата на Surface Pro, а по-скоро това, което се крие зад нея. Хибридът разполага със 17.3-инчов екран с честота на опресняване от 144 Hz, което ще задоволи повечето любители на игрите. Това е значително повече от 12.3-инчовия на устройството на Microsoft. Тялото на Asus е значително по-дебело и направено от алуминий, вместо от магнезиева сплав, но по-важното е какво се крие в него. Тайванският производител е успял да вкара последното поколение RTX-2080 видеокарти на NVIDIA и процесор Intel Core i9. По-дебелият корпус помага и за създаването на по-голямо периферно охлаждане.

Asus взима идеята за сгъваема стойка, която се намира от задната част на тялото, както и за прикачването на клавиатура. Компанията надгражда последната концепция, като дава възможност тя да се ползва не само като е закачена. Тя може да се откачи, да се сгъне и да се използва като нормална безжична и компактна периферия.

Любителите на игрите, освен, че получват наистина последният писък на гейм хардуера в доста компактна и удобна форма, но и имат допълнителни възможности за подобрения. Подобреното периферно охлаждане позволява не само да се сложат най-мощните видеокарта и процесор за лаптоп налични в момента. Но и дава способността на геймърите да оверклокват (засилват) производителността им.

The post Asus ROG Mothership G2700 – преносимият десктоп за геймъри appeared first on TechTrends България.

Достъпният модел

RTX 2060 е по-достъпна версия на премиум модела RTX 2080 и ще струва 349 долара. С което поддържането на Ray Tracing технология за вашето РС става няма да ви коства цена на готова конфигурация от средния клас. RTX 2060 идва с 6GB оперативна памет тип G6. По време на демонстрацията в Лас Вегас, беше показан геймплей от Battlefield V – една от игрите, които поддържат Ray Tracing технологията. Най-голямото предимство на последната е в изобразяването на динамични отражения на повърхности.

По думите на Дженсън Хуанг, главен изпълнителен директор на NVIDIA, RTX 2060 предоставя по-добри характеристики от досегашните геймърски видеокарти в средния клас GeForce GTX 1070Ti.

Мобилна мощ

По-важната част от пресконференцията на NVIDIA беше концентрирана в изявлението, че RTX серията  ще има версия за лаптопи. Базирани на дизайна Max-Q, RTX 2070 Max-Q и RTX 2080 Max-Q са първите видеокарти с Ray Tracing технология, които ще може да се ползват в преносими геймърски машини. Което е добра новина за всеки запален играч. За да са нещата още по-идеални, вече няколко производителя обявиха свои модели геймърски лаптопи, които ще разполагат с новата видеокарта. Самият Дженсън Хуанг допълни, че до края на януари трябва да се появят на пазар (този в САЩ на първо време) поне 40 модела преносими РС-та, които да включват RTX 2070. По думите на директора на NVIDIA, чрез Max-Q се подобрява енергийната ефективност на картите, без да се жертва прекалено много от производителността.

Сред първите модели лаптопи, които предлагат RTX видео са MSI GS65 Stealth, Acer Predator Triton 500 и все още необявен вариант на Gigabyte Aero. Малко по-късно Samsung обявиха своя Odyssey геймърски лаптоп с новата Max-Q видеокарта, подобен ход направи и Razer с техния подобрен Blade 15 Advanced.

Разширвяване на G-Sync поддръжката

Друга ключова новина, която NVIDIA представи на CES 2019 беше разширяване на спектъра от монитори, които поддържат функцията G-Sync. Технологията позволява на мониторите да фиксират скоростта на опресняване на картината спрямо тази на видеокартата. По този начин се получава много по-плавно и оптимизирано изображение. Но не всички монитори с Free Sync ще получат тази възможност. Според NVIDIA от 400 тествани модели, само 12 отговарят на изискванията и ще получат G-Sync функционалности. Компанията тества в момента още 100, така че макар и с малко, броят на мониторите с тези възможности може да се увеличи в бъдеще.

Пълният запис от пресконференцията на NVIDIA, можете да гледате тук:

The post NVIDIA добавя серията RTX 20 видеокарти за геймърски лаптопи appeared first on TechTrends България.