Най-силният сигнал в тази посока идва от Xbox звеното на Microsoft, което обяви големи съкращения и пълна трансформация. Част от проблемите са типични за самия гигант, но други са „стандарт на индустрията“. В рядко откровено писмо, ръководителят на звеното Аша Шарма казва неща, които за по-зоркия наблюдател са пределно ясни – гигантите не успяват да изстискат потенциална на хитовите франчайзи като едно време, придобиванията на студиа не дават желаните резултати, а сметката с абонаментните услуги започна да не излиза.

Преструктурирането на Xbox ще окаже огромно влияние върху гейм индустрията, особено в PC и конзолния сегмент. Microsoft закупи Activision-Blizzard и Bethesda Studio и с тях цялата вселена от заглавия и франчайзи, като Call of Duty, World of Warcraft, Diablo, StarCraft, Overwatch, Quake, DooM, Fallout сериите и много други. Всички те надграждат изграденото портфолио, което включва Minecraft, Age of Empires, Halo, Forza Horizon и др.

Проблемите на Microsoft не са единствени. Ubisoft буквално потъна последните няколко години, проблеми имат и Electronic Arts, като последните активно си търсят купувач. Японските гиганти Sony и Nintendo държат фронта със стабилни финансови резултати, но и някои провали, които демонстрират сходни слабости в цялата индустрия. Малките независими студиа може поединично да не привличат много геймъри, но предвид насищането им те заедно успяват да дръпнат достатъчно от големите, за да им създадат проблеми. Всичко изброено дотук говори, че трансформацията на гейм индустрията може би тепърва предстои.

Рестартирането на Xbox

Засега най-голямата промяна идва с обявеното преструктуриране на Xbox. На първо място идва мащабът на действията на мениджмънта на Microsoft. След две мегасделки на обща стойност от близо 75 млрд. долара в рамките на периода 2020-2022 г., сега гигантът съкращава 33% от персонала си свързан с гейм звеното. В рамките на фискалната 2027 г. Xbox ще остане само с 3 200 служители, което означава, че ще бъдат съкратени 1 600.

Четири студиа ще бъдат отделени като независими – това са Compulsion Gaming, Double Fine Productions, Ninja Theory и Undead Labs. Пето, проучва стратегически възможности за инвеститор извън Microsoft – това е Arkane, които стоят зад игри като Prey, франчайза Dishonored и др. Mojang (разработчикът на Minecraft) и мобилната King ще бъдат взети на „ръчно управление“, защото се превърнаха в платформи за приходи на Xbox. Действието спрямо втората подчертава, че мобилния сегмент доминира дори при един от водещите конзолни производители.

Четири големи и нетипични за корпорации откровения се набиват на очи. Първото е, за провала на последните модели конзоли. От Microsoft признават, че „навлизат в деветото поколение с по-малка потребителска база, но по-високи разходи“. Второто е, че абонаментната услуга Xbox Game Pass представя голямо портфолио от игри, но „не расте с очакваните темпове“. Третото признание е, че конкуренцията от независимите студиа се усеща от големите. Последното е, че „Xbox се оказа не най-добрия дом за всеки разработчик“, рядко потвърждение от официални лица в корпоративния свят, че гигантите доста често не развиват адекватно по-малките си придобивания.

Призивът на ръководството на Microsoft е повече от категоричен – „трябва да рестартираме Xbox“. Оптимизацията на персонала е основното действие. Според Аша Шарма хардуерните разработчици са с 40% повече служители сега, отколкото при осмото поколение конзоли. Отделянето на споменатите студиа и преразпределянето на ресурса в останалите е другата голяма мярка.

Съкращенията не идват на фона на AI манията, по-скоро са вследствие на мащабните придобивания и трудността на гиганта да използва оптимално разработчиците с които разполага. Това води до дублиране на функции, екипи, които работят на празни обороти и др. Съкращенията ще обхванат и мениджмънта, като Xbox вече ще намали значително вертикалната си структура. За оптимизация на ползвания ресурс ще бъде назначен главен оперативен директор в лицето на Хелен Чианг.

Между редовете

Как да разчетем тази трансформация на Xbox „между редовете“ и какви изводи може да изведем от нея. Първата е в абонаментната услуга Xbox Game Pass. След мащабните придобивания на Microsoft в гейм средите, каталогът се напълни с едни от най-популярните франчайзи в Европа и Северна Америка. Това предизвика силен ръст на абонатите на Xbox Game Pass.

Проблемите тук, дойдоха по две направления. Първото е, че за да постигне този растеж, Microsoft предлагаше доста ниски месечни такси. В момента в който компанията ги вдигна се забеляза огромен отлив от потребители – 4 млн. души прекратяват абонаментите си след вдигането с 50% на цените на всички услуги на компанията в края на 2025 г. Технологичният гигант попада в невъзможна позиция – от една страна той признава, че „оперира с маржове между три и десет пъти по-ниски от конкурентните платформи и издатели“. От друга, когато се опита да коригира цените, абонатите просто избягаха.

Второто направление е на по-високо ниво и най-вероятно мениджмънта на Xbox е нямал избор. Microsoft не инвестира само в гейминг, но и в изкуствен интелект. Налетите милиарди долари в OpenAI и интеграцията на генеративните модели в продуктите им доведе до това, технологичният гигант да вдигне цените за всички свои абонаменти. Най-вече за единния Microsoft 365. Увеличението на цената на Xbox Game Pass се случи горе-долу по същото време и няма да е изненада ако е било вследствие на централното решение на компанията.

Придобиванията също изиграват лоша шега. Activision-Blizzard се намират в проблемна ситуация относно своите хитови заглавия. Основният хит – Call of Duty стагнира, докато около сделката се случва и фиаското с пускането на Overwatch 2, която потопи значително популярността на новоизградената поредица. При последната, в стремеж да докарат повече пари Blizzard пуснаха почти същата игра, основно с козметични промени, спряха напълно първата и така геймърите, които бяха дали стотици долари за скинове, останаха като излъгани, а това са най-верните ѝ фенове.

Стратегическите решения в игрите за Xbox вече ще се взимат от по-централно ниво, което е нож с две остриета. От една страна, така ще могат да се избегнат пагубни решения, като например с Overwatch 2, от друга, корпоративните амбиции е много вероятно да попарят креативността на някои студиа. Не става ясно и как точно ще се действа със самия Xbox Game Pass оттук насетне. Дали ще има корекция на цената надолу или ще се търсят други начини за набирането на абонати. Абонаментният модел също се оказва нерентабилен, ако се разчита изцяло на него. Microsoft разбраха това по трудния начин и сега ще е интересно да се види, как мислят да го „рестартират“.

Това контрастира на фона на цялата гейм индустрия. По данни на Newzoo, тя продължава да расте като приходи през 2025 г. с малко над 3% до 188.8 млрд. долара. Тези нива на растеж се очакват да се запазят през следващите няколко години. Със сходни темпове ще се увеличават и геймърите, които през 2029 г. може да достигнат 4 млрд. души. Въпреки, че мобилният сегмент е доминиращ, PC геймингът може да надмине 1 млрд. играчи след три години.

Японските гейм колоси – привидна стабилност

Докато гейм звеното на Microsoft започва „рестартиране“, японските конкуренти изглеждат стабилни. Лидерът в сектора – Sony, превърна бизнесът си с видеоигри в основен. Той расте стабилно на годишна база с 9% през 2024 г. до 4 670 млрд. йени (откогато е последния финансов отчет на компанията), както и представлява една трета от всички постъпления на някогашния технологичен гигант. Печалбата за периода също се увеличава до 414 млрд. йени. Проблемът е, че тези данни не включват последните проблеми на Sony, както и големите отписвания покрай провала на Concord, който погълна над 200 млрд. долара в разработка, плюс още толкова за придобиването на студиото, което го правеше – Firewalk.

Nintendo е по-голям на конзолния пазар, но като приходи е по-малък събрат. Въпреки това приходите на японската компания се удвояват на годишна база до 2 313 млрд. йени през фискалната 2026 г. Печалбата също бележи ръст до 542 млрд. йени спрямо 2025 г., но тогава тя се срива до 372 млрд. йени, в сравнение с по-предходната година, когато е била 680 млрд. йени.

На база чистите финансови резултати е малко трудно да се определи ситуацията. Причината е, че те са стабилни за Xbox звеното на Microsoft, но очевидно там има структурни проблеми. В годишния доклад на технологичния гигант, гейминг бизнесът отчита 9% ръст до 2 млрд. долара приходи. Той е движен от абонаментите и продажбата на игри, които компенсират ниските продажби на конзоли. Първите се увеличават с 16%, докато вторите намаляват с 25%. Проблемът идва от придобиването на Activision-Blizzard, които увеличават разходите с 1.3 млрд. долара. Колко точно е печалбата/загубата на Xbox звеното не става ясно в отчета.

Пропадането на Ubisoft и спасението на EA

Френският гейм гигант Ubisoft пропада още по-стремглаво, което е лоша новина за независимото студио. Приходите на компанията се свиха значително от близо 2.3 млрд. евро на 1.5 млрд. евро през 2025 г. Френският разработчик обяви мащабно преструктуриране в началото на настоящата година, но то бе помрачено от внезапната смърт на Клод Гилмо – един от основателите на компанията.

Положението на Ubisoft е тежко и дружеството опря до финансова инжекция от китайския Tencent от 1 млрд. евро, за да се закрепи. Преструктуриране на студиата, начина на работа и броя на служителите е основната мярка. Групирането на първите ще бъде направено по игрови жанрове и се цели по-фокусирана разработка и дистрибуция на новите и съществуващи заглавия.

По-интересното е, че Ubisoft планира да замрази разговорите с „потенциални партньори“ докато трае реорганизацията. Имаше слухове, че френската компания е готова за продажба, но семейство Гилмо осъществи единствено продажба на миноритарен дял на Tencent. Замразяването на подобни разговори поставя пълното придобиване на Ubisoft също във фризера.

Electronic Arts (EA) също беше в негативна ситуация. През есента на 2025 г. компанията се продаде на консорциум от няколко ключови инвеститора. Първият е саудитският суверенен фонд PIF, вторият е фондът Silver Lake и накрая е Affinity Partners, който е основан от Джаред Къшнър – съветник и зет на американския президент Доналд Тръмп.

EA изгуби монопола над лиценза на футболната FIFA, както и ексклузивните права за ползването на името на популярната поредица игри. Отделно, гейм гигантът беше в полезрението на различни държавни регулатори, заради своите монетизационни практики на своите заглавия. Това силно засегна приходите на компанията, но тя успя да омекоти удара, с бързата преработка на някои методи. Продажбата на EA до голяма степен я спаси от болезнен и бавен колапс, който може да застигне Ubisoft.

Новият конкурент Valve (и независимите студиа)

Една корпорация бавно, тихо и неусетно превзе напълно гейминг сцената, особено тази за PC. Това е Valve, която чрез хитовете си, като Half-Life, Counter-Strike и Team Fortress 2 положи финансовите основи на нещо по-голямо. Платформата за разпространение на игри Steam, която продължава да доминира индустрията в свободното интернет пространство.

Valve и Steam са най-предпочитаната платформа за игри, наравно с магазините за приложения на гиганти Apple и Google. Около 132 млн. души я ползват всеки месец, а 69 млн. – всеки ден. Това е най-голямото място за разпространение на PC игри, от което се възползват всички – от самотни разработчици, през малки независими студиа, до големите издатели, като EA, Microsoft и Ubisoft. Условието е единствено да се плати комисионна от 20% до 30% от реализираните печалби през Steam.

Компанията е уникална и в още едно нещо – тя е напълно частна, изцяло в ръцете на основателя Гейб Нюел. Няма инвеститори, акционери, тримесечни и годишни отчети, спадане на акциите. Valve може да взима бързо смели решения и да ги прилага със същото темпо. Липсата на публична информация прави компанията много потайна и обвита в мистерия.

Успехът на Steam е толкова голям, че компанията вече не е толкова разработчик, колкото платформа. Valve продължава да прави игри, но те са по-скоро за поддържане на няколкото големи франчайза, които притежават и за имидж, отколкото за истински бизнес резултати.

От друга страна, популярността на Steam дава пространство на малки студиа и независими разработчици да реализират своите идеи. Засилващата се популярност на платформата, помага на повече студиа, извън гигантите в сектора, да намерят все по-голяма аудитория. Това е една от причините за проблемите на Xbox, изтъкнати от самото ръководство на гейм звеното на Microsoft.

Неясното и все пак притеснително бъдеще

Кризата при гигантите беше очаквана и логична. Те преследваха прекалено агресивни бизнес практики, които постепенно отдалечиха геймърите. Последните започнаха да намират различни, по-малки, независими алтернативи, но с качество, което да доближава големите разработки. Не всички са така, но при 14 хил. игри публикувани в Steam през 2024 г. дори няколкостотин да са добри, те ще успеят да обезкървят големите франчайзи. Както и се случва, особено при по-малко печелившите жанрове, като стратегиите в реално време, походовите стратегии, ролевите игри, шутърите и др.

Колапсът на корпоративния гейминг крие своите рискове. Microsoft например държи някои от най-обичаните от PC играчите франчайзи и тежките проблеми на Xbox почти сигурно ще засегнат повечето от тях. Не говорим само за бъдещи заглавия, но и за поддръжката на настоящите.

Интересен пример е StarCraft 2 – игра на вече почти 16 години, която продължава да има сплотена общност и нелоша аудитория на сцената за електронни спортове. Activision-Blizzard я бяха изоставили – поддържаха само сървърите, никакви ъпдейти и ново съдържание. След придобиването от Microsoft, се върна базовата поддръжка на StarCraft 2 с ъпдейти по баланса на играта и оправяне на бъгове и проблеми. Дали това ще продължи, ще има ли ново съдържание или направо следващо заглавие продължава да виси във въздуха. Особено след признанието за „рестартиране на Xbox“ звеното.

Ударът по гигантите няма да прекрати всички агресивни практики за монетизация, ще направи компаниите по-внимателни с тяхното въвеждане. Последният проблем е и тип Параграф 22. Агресивната монетизация буквално уби иновацията при големите разработчици, като всички следваха що-годе един модел. Сега, след като играчите дават отпор на тези практики, компаниите са притиснати финансови и тяхната естествена реакция е, да… не рискуват. Което отново попарва иновацията. Проекти, чиито финансов успех е под въпрос няма да бъдат задвижвани.

Единственото наистина позитивно развитие от всичко това е, че някои студиа ще могат да върнат своята независимост. Това се случва при част от разработчиците под шапката на Microsoft и ще бъде интересно ако този феномен се пренесе и при някои от по-големите франчайзи, които вече големите не смятат да развиват.

The post Имплозията на гейм индустрията appeared first on TechTrends България.

EA изпитваше затруднения, подобно на Activision-Blizzard. Двата гиганта разчитат на силни франчайзи, които обаче започват да залязват като интерес. Новите итерации не допадат толкова на масовата аудитория и се наблюдава постепенен, но сравнително постоянен отлив. По-агресивните опити за монетизация само наляха масло в огъня. EA като публична компания трудно балансираше между непрекъснатият стремеж за ръст на приходите и печалбата, така и в създаването на иновативни и качествени заглавия.

Последното е свързано с доста разходи и поемането на рискове, което дружество на борсата трудно може да си позволи. Връщането на компанията в частна такава, дава по-голяма творческа свобода. Но се обвързва още по-тясно с желанието на новите собственици. Затова беше важно, кой точно би купил EA. С обявяването на сделката пъзелът до голяма степен се нареди. Бъдещето на компанията ще бъде почти изцяло обвързано с електронните спортове. Това носи своите предимства, но и рискове.

Новите собственици

EA обяви, че е купена от консорциум състоящ се от няколко ключови играча. На първо място е саудитският суверенен фонд PIF (Private Investment Fund), който на пръв поглед няма много общо с гейминга. Той стои зад редица инвестиции свързани с голф, партньорства с големите тенис турнири ATP и WTA, както и с гига-проектите на Саудитска Арабия, които имат за цел да трансформират икономиката на страната и да намалят нейната зависимост от петрола.

PIF обаче ще натисне EA да се фокусира основно върху игри за електронни спортове. Причината е, че т.нар. Световно първенство по е-спортове (Esports World Cup – EWC) не само се провежда в Саудитска Арабия, но и организаторите зад него са подкрепени основно от Рияд. Ще разгледаме защо новината е едновременно добра и потенциално рискова за EA. Поради тази причина, PIF беше влязъл като миноритарен акционер с 9.9% дял в гейм разработчика.

Другите представители на консорциума са инвестиционния фонд Silver Lake, които имат интерес към технологични и спортни компании. Последният инвеститор също е финансов – Affinity Partners. Това е сравнително новоучреден фонд (създаден през 2022 г.) с малко инвестиции основно в технологиите, но и свързан с някои сделки заедно със Silver Lake и PIF.

Сделката е най-голямата такава с левъридж изкупуване в историята на САЩ. Това означава, че по-голямата част ако не и цялата сума е взета под формата на дълг, в който за гарант са използвани активите на закупената компания. В случая с EA става дума за общо 55 млрд. долара, от които 18 млрд. долара трябва да бъдат предоставени при приключването на сделката през 2027 г.

Без видима промяна на пазара

Трансакцията няма да промени значително баланса на силите в гейминг индустрията. Лидер по годишни приходи продължава да е Sony, следван от китайския Tencent, който през последните няколко години задмина Microsoft. При това въпреки, придобиването на софтуерния гигант на един от следващите по големина играчи – Activision-Blizzard. Любопитното е, че в рамките на тези няколко години, автоматично се вляха сумарните приходи на двете компании, но без видим растеж.

Nintendo е четвърта, като изостава с близо двойна разлика спрямо Microsoft. Китайският Net Ease и вече продадената EA са почти изравнени на петата позиция. Epic Games и Take Two са след това, като нов китайски играч идва на девета позиция – MiHoyo. Американската sandbox платформа Roblox допълва десетката в гейминг индустрията.

Промяната за последните няколко години идва от китайските компании, а не толкова от мегасделката между Microsoft и Activision-Blizzard. Западните разработчици също изостават или в най-добрия случай стагнират като резултати. Сделката за EA не е най-голямата в индустрията, като придобиването на Activision-Blizzard за 68.7 млрд. долара продължава да е на върха. С нея Microsoft си купи малко дял с който да се противопостави на Tencent и да разшири значително каталога си от абонаментната услуга Xbox Game Pass.

Електронните спортове – ножът с две остриета

Новите собственици PIF ще натиснат EA да се фокусира върху развитието на е-спортовете. Сделката за саудитите е стратегическа, защото разработчикът стои зад някои от основните спортни заглавия като FC26 (бившата поредица FIFA), поредиците NHL, Madden, F1, UFC и др. EA стои зад популярното заглавие в жанра Battle Royale – Apex Legends, а сделката идва само дни преди премиерата на дългоочаквания военен шутър Battlefield 6.

Последният в маркетинговата си кампания се опитва да измести популярния франчайз на Activision – Call of Duty. Повечето от изброените игри, без Battlefield 6 в момента са активни на професионалната сцена. Фокусирането върху е-спортовете почти сигурно ще има една цел – ще се повиши качеството, вместо количеството. Причината е, че про геймърите настояват за изчистен и балансиран геймплей, който да не се променя всяка година.

Ефектите може да са няколко. Първата възможност е да се елиминира концепцията за ежегодни премиери на едни и същи заглавия. Например футболната поредица FC да бъде пускана веднъж на пет или шест години, но да се пуска DLC пакет всяка година с актуалните емблеми и състави. Ежегодните премиери са ужас за професионалните играчи, защото дори промените да са минимални, те трябва бързо да се нагодят към тях.

Това може да се окаже предимство за EA, особено ако намери балансиран бизнес модел за монетизация. След слизането ѝ от борсата, компанията няма да бъде под непрекъснат натиск всяко тримесечие от акционерите за ръст на приходите и печалбата. Което ще ѝ позволи да разработва своите игри с по-стратегическа и дългосрочна визия. Както и да не се залага задължително на токсични и нелоялни практики за монетизация.

Недостатъците при е-спортовете са, че това може да убие иновациите. Професионалните играчи искат заглавията да са предвидими и направени за тях. Counter-Strike визуално може да е извървял огромен път, но чисто механично играта е същата от версия 1.6 и дори в някои отношения някои иновативни идеи или експерименти са отхвърляни, за да не се разстроят утвърдените професионални играчи.

Друг пример е поредицата Quake, в която про геймърите настояват за присъствието на определени механики, които правят трудността на играта огромна, особено за новите потребители. Постепенно едно от най-емблематичните заглавия при шутърите и в е-спортовете беше ограничено само до няколкостотин професионални играчи и упорити ентусиасти. Казано с други думи – популярността на Quake беше убита от про геймърите.

В подобен капан може да попаднат заглавията на EA след придобиването от PIF. Кое точно от остриетата на професионалния гейминг ще сработи при тази сделка ще разберем поне след няколко години. Едно е ясно, EA вече няма да е същия разработчик след това придобиване.

The post Сделката за EA е поглед към бъдещето на електронните спортове appeared first on TechTrends България.

През 2024 г. се наблюдава много рязък завой при китайските разработчици и тяхното отваряне към апетитния пазар при хардкор гейминга. Той не е най-многобройният, но включва доста заклети фенове, които са с много високи изисквания. Но и все повече са готови да плащат добри суми за качествени заглавия.

Две игри събират вниманието през втората половина на годината. Станалият вече мегахит Black Myth: Wukong, както и предстоящата да излезе Delta Force. Те са доста различни в своята същност – първата е изцяло ориентирана към солова игра, докато втората е безплатна Free to Play и насочена почти напълно към мултиплеъра.

Успехът на Black Myth: Wukong и силните позитивни отзиви от бетата към Delta Force рязко контрастират с резултатите от последната година на големите западни разработчици. Тенденция, която може да трансформира напълно гейминг индустрията, като китайските компании да вземат все по-голяма част от апетитния пай при хардкор играчите. Които досега бяха запазена територия само за западните студиа (и японските в някаква степен – бел. ред.).

Успехът на Black Myth: Wukong

Black Myth: Wukong имаше всички предпоставки да бъде грандиозен провал, според традиционните разбирания на гейминг индустрията до момента. Това е изцяло сингълплеър ориентирана игра, базирана на китайски класически роман от XVI век. При това без да включва каквито и да е мултиплеър или кооперативни режими, допълнителни дигитални предмети и др. С други думи имаме изцяло солова игра, която не е част от голям и установен франчайз, нито е част от популярна история на Запад.

Въпреки всичко това, Black Myth: Wukong постига впечатляващи продажби и само за първия месец те са над 20 млн. копия. Това я превръща в една от най-бързо продаваните игри в света и историята до момента. Разработчикът Game Science още не е обявил колко точно копия са реализирани до момента. Преди да кажете, че това най-вероятно включва основно продажби в Китай, повечето се оказват точно от западните пазари, като Северна Америка, Япония и Европа. Sony обяви, че Black Myth: Wukong е най-сваляното заглавие за PlayStation 5 точно в тези региони за август 2024 г.

Постижението на играта е допълнително подсилено от факта, че Game Science е китайски разработчик. Той е основан от бивши кадри на азиатския гейминг гигант Tencent, а самата корпорация придобива 5% дял през 2021 г. Дали умишлено или не, китайският роман на който е базиран се казва „Пътешествие към Запада“. Докато Black Myth: Wukong се превръща в първата AAA игра, която идва от Китай и пожънва такъв голям успех при това точно сред западната аудитория.

Delta Force командосите на Tencent

Вторият пример от последните месеци е франчайзът Delta Force, който обяви завръщане на голямата гейм сцена. Това е една от игрите, които създадоха жанра тактически екшъни и първото заглавие излезе през 1998 г., разработено от NovaLogic. Любопитното е, че първоначално армията на САЩ дава на компанията проект да разработи боен симулатор за подготовка на войниците. Идеята на военните не достига до пълна реализация или поне няма информация докъде е реализацията. Първият Delta Force е базиран много на него и успява да привлече вниманието на геймърите.

Франчайзът достига пикова точка с четвъртата игра от поредицата – Delta Force: Black Hawk Down излязла през 200 3 г. Тя се опитва да пресъздаде до голяма степен събитията от филма „Блек хоук“ излязъл горе-долу по същото време. Следващите игри само дърпат поредицата надолу, докато не достига състояние на хибернация. През 2016 г. THQ Nordic изкупува всички лицензи на NovaLogic, но не създава нищо от тях и през 2020 г. ги продава на китайската Tencent.

Четири години по-късно вече виждаме плодовете на китайските разработчици. Първо, те показаха през лятото на 2024 г. предварителен поглед на новата Delta Force: Hawk Ops. През август дори проведоха отворен алфа тест на играта, в която стотици и хиляди геймъри можеха да пробват ранната версия. Отзивите са повече от позитивни, но и плановете на разработчиците са повече от амбициозни.

Новият Delta Force (все още не се знае, дали Hawk Ops ще остане в името или ще излезе с опростеното заглавие – бел. ред.) съчетава в себе си цели три игри. Първата е Hazard Operations и представлява т.нар. Extraction Shooter по подобие на Escape from Tarkov, но с една идея по-аркаден. Втората е Havoc Warfare и е почти карбонно копие на Battlefield 2042 и третата е сингълплеър кампания, която е римейк на оригиналния Delta Force: Black Hawk Down.

Алфа тестът включваше само първите два мултиплеър режима и то по една карта за всеки. Въпреки това, играчите имат повече от позитивни отзиви към новия Delta Force, като доста от тях го поставят като качество над изкопирания в единия от режимите Battlefield 2042. Според сайта на играта има вече над 1.5 млн. регистрирани потребителя. Това не брои и заявките за поръчка в Steam, за които няма данни.

За вредата на сладкото (бебе)

Може да очаквате, че като китайски заглавия, двете игри ще се опитат да вкарат някакви политически послания, предвид силната цензура на Пекин в дигиталното пространство. Нито Black Myth: Wukong, нито Delta Force за момента не разполагат с такива елементи. Дори се получава точно обратното с първата игра.

Малко преди пускането на Black Myth: Wukong през първата половина на 2024 г. излиза информация, че консултантската фирма Sweet Baby Inc е поискала 7 млн. долара за да направи играта „по-атрактивна за масовата аудитория“, но Game Science са отказали. Слуховете за това „изнудване“ се засилват, покрай комбинация с публикации в западните геймърски медии като IGN от края на 2023 г., които определят Black Myth: Wukong като „сексистка“.

До момента няма доказателства, че Sweet Baby Inc наистина е поискала тази сума, както и, че седи зад негативните публикации, но двете действия подозрително се припокриват. Скандалът дори подпомага успеха на Black Myth: Wukong, като предварителните поръчки се изстрелват рязко след осветляването му в западния интернет.

Причината е, че доста от хардкор играчите са против намесата на Sweet Baby Inc в редица популярни и утвърдени франчайзи. Те обвиняват консултантската фирма, както и ръководствата на разработчиците, че се опитват да „вкарат политически елементи“ и така съсипват естественото развитие на игрите. Самата компания обвинява геймърите, че са „токсични“ и, че действията им са „дискриминация“.

Негативният имидж на Sweet Baby Inc се доизгради, след като в социалните мрежи се появиха презентации на основателката Ким Белеър, в които тя обяснява как се налага определени морални стереотипи. Една от тезите е, че „трябва да се прекрати правилото, че фантастичните светове са само за бели мъже“. Sweet Baby Inc има само 16 служители, но те участват в изграждането на персонажи и писането на сценарии за много и то големи игри. Списъкът с „консултираните“ заглавия включва: God of War: Ragnarok, Marvel’s Spider-Man 2, Alan Wake II и потенциално предстоящата GTA 6. Докато студиата, с които компанията е работила покрива едни от най-големите AAA разработчици, сред които са Ubisoft, EA, Valve, 2K Interactive, Xbox Game Studio и много други.

Потъването на Ubisoft

Дали с участието на противоречивата консултантска фирма или не, последните години редица утвърдени франчайзи в гейминга бележат значителни провали. Толкова големи, че дори един от лидерите в бранша – Ubisoft е заплашен за финансовата си стабилност и оцеляване. Което контрастира много силно с успехите на първата китайска AAA игра Black Myth: Wukong.

Настоящите проблеми на Ubisoft се свързват с предстоящото им заглавие по Assassin’s Creed: Shadows. В него играчът поема контрол върху тъмнокож самурай във феодална Япония. Макар персонажът да е истинска историческа личност, той никога не е бил самурай и ролята му в тази епоха е била по-скоро на оръженосец. Това предизвика остра реакция от геймърите, особено японските. Ubisoft отмени презентацията на играта в Страната на изгряващото слънце, както и премиерата за февруари 2025 г.

Несгодите на френската компания обаче са по-дълбоки, като тя не може да създаде ново хитово заглавие през последните няколко години. Геймърските реакции към Star Wars: Outlaws, първото заглавие от популярния франчайз на Ubisoft, са между посредствени до игнориращи.

Истинският провал обаче е със Skull&Bones, която влиза в конкуренция на Sea of Thieves, едно от малкото ексклузивни заглавия на Microsoft. Компанията дори я определи като AAAA заглавие, за да оправдае високата цена от 70 евро. Тя не успява да надмине 1 млн. продажби, а отзивите за нея са посредствени.

По-ключовото е, че според неофициална информация, разработката на Sull&Bones струва между 650 и 850 млн. долара. Определението за AAAA заглавие не е толкова за качеството, а за огромния ресурс, който тя е погълнала за направата ѝ. Предполага се, че точно Skull&Bones в момента потапя шхуната на Ubisoft, докато слабото представяне на Star Wars Outlaws и отлагането на Assassin’s Creed Shadows само доливат малко вода в общата пробойна.

Проблемите за френския разработчик може да се окажат стратегически. Един от миноритарните акционери AJ Invest предупреди в отворено писмо, че бизнесът на Ubisoft върви стремглаво надолу и основния виновник е висшето ръководство. Едно от предложенията е студиото да слезе от борсата, за да може да се преструктурира, като се позволи да се изкупят акциите при настоящите изключително ниски цени. Книжата поевтиняха за три години от малко над 83 долара за брой до 13 долара в момента или с 84%. Споменава се, че може да се позволи на Tencent да получи по-голям дял. Ако не се направи, AJ Invest заплашва с потенциален опит за враждебно придобиване – намиране на още инвеститори, с които да се постигне мажоритарно мнозинство за съответните промени.

Провалът на борбата с дезинформацията

Докато Ubisoft потенциално чупи рекорди със своето AAAA заглавие, макар и негативни, това не е единичен случай през настоящата година. Друг подобен случай е Concord, разработен от Firewalk Studios и Sony. Това е първото заглавие на студиото, основано през 2018 г. и придобито от японския гигант през 2023 г. Точната сума на сделката не е назована, но е някъде около 200 млн. долара. По различна информация Sony е финансирала минимум още 200 млн. долара, за да се довърши Concord.

Една от причините японският гигант да придобие компанията е в техния „иновативен подход към разказването на истории“. Което е странно предвид, че Concord е изцяло мултиплеърно заглавие изпълнено с политкоректни персонажи. Играта претърпява пълен крах, като са продадени само около 25 хил. бройки. Sony я спира след по-малко от месец, връща парите на потребителите и се говори, че ще се опитва да я преработи във F2P заглавие.

Друг звучен провал е на Dustborn. Играта дебютира в Steam по сходно време с вече изброените заглавия и е достигнала най-много 83 едновременни играча в популярната платформа. Специфичното на заглавието е, че то е силно финансирано с близо 1.4 млн. долара от Норвежкия филмов институт, още 150 хил. евро по програмата за креативни проекти на ЕС и потенциално дори от правителството на САЩ с още 275 хил. долара. Всичко в името да се създаде игра, която да служи за „борба с дезинформацията“.

Победа на чужда територия

От всички изброени примери по-горе може да изведем две заключения в провала на големите западни гейм компании. Първият е, че се прахосват огромни ресурси в разработването на посредствени заглавия. Вторият е, че все повече фокусът пада върху „предаването на правилното послание“, вместо на забавлението. Практика, от която Холивуд си пати вече няколко години.

Резултатът и в двата типа развлекателни индустрии вече е един и същ – ниско качество, постигнато с огромни бюджети и одърпваща се аудитория. Докато Холивуд все още няма равносилна конкуренция, която да прибере потенциалните потребители, то при гейминга вече се намира такава. Успехът на Black Myth: Wukong разчупва почти всички парадигми на индустрията за видеоигри от последните няколко години. Както и поставя нови рекорди.

Докато Delta Force може да се окаже почти пълно копие на популярен, но залязващ по същите причини франчайз на Battlefield и да вземе точно неговата аудитория. Играта удря дори по-силно, защото сингълплеъра ще разказва за американската военна кампания в Сомалия, а главни герои ще са едноименните командоси. Отделно, Delta Force започва като проект за военен симулатор за САЩ, а сега се разработва от китайци.

Иронията е, че двете заглавия идват от Китай, която е популярна точно със силната си цензура в гейминга, контрол над посланията и др. подобни практики. Но тези две игри от Поднебесната са точната противоположност – без агресивни или дори прикрити политически лозунги, добро качество и фокус върху забавлението. Интересно ще бъде дали това ще се превърне в тенденция за заглавията от Китай и за бъдеще, както и дали западните гейминг компании ще отговорят подобаващо.

The post Как Китай превзима западния гейминг appeared first on TechTrends България.

Миналата година Sofia Game Jam успешно си партнира с и присъстваха ученически отбори и доброволци от НГПИ „Свети Лука“, Частна професионална гимназия за дигитални науки, програмиране и дизайн СофтУНИ „Светлина и Технологично училище „Електронни системи“. Изданието през тази година има още по-амбициозна цел и тя е 20% от билетите за хакатона да отидат при ученици и ученически отбори безплатно. Всяко от училищата-партньори получава до 5 безплатни билета за техни възпитаници.

Самите ученици, които ще се включат, ще получат ценни познания и умения в разработването на видеоигри. Това позволява развиване не само на технически способности, като програмиране, анимация, но и на творчески елементи, като дизайн, визия и др. Участниците ще могат да се докоснат и да обменят опит с дългогодишни специалисти от гейм индустрията.

Самият Sofia Game Jam 2023: Hackathon ще се води по предварително определена тема, която ще бъде обявена при началото на събитието. След приключване на времето за разработка, отборите пробват игрите на своите конкуренти и всеки участник гласува за другите игри.

Гейм фестивалът Sofia Game Jam се провежда за девета поред година, като този път е разделен на два сезона. Първият е предстоящият хакатон през декември, а вторият ще включва специализирана конференция и кариерен панаир, които ще се проведат през пролетта на 2024 г.

Тази година работата на хакатона и 115-те участници започва след въвеждащите думи от водещия Ясен Ставрев – Community manager на Croteam, както и след традиционното инструкционно видео, което ще разкрие тазгодишната тема. Отборите ще могат да се възползват и от менторски напътствия, в които участие ще вземат висококвалифицирани професионалисти от част от партньорите на събитието – гейм студиата 11 Bit Studio, Creative Assembly Sofia и Kipi Interactive.

Новост на настоящото издание е и фактът, че игрите ще се разработват с повече акцент върху звуковия дизайн и музиката. Участниците ще получат подкрепа от партньорите Sound Ninja Music Academy. От тяхна страна на хакатона ще присъства екип от професионалисти в създаването на звук и музика, които ще помагат на отборите да добавят уникален слой на игрите си.

Sofia Game Jam 2023: Hackathon нямаше да бъде реализиран без подкрепата на главните спонсори Creative Assembly Sofia, SEGA, Amusnet и поддържащите спонсори Kipi Interactive, Chaos, Ozone, както и партньорите от Sound Ninja Music Academy, Croteam, Абордаж и Monster.

The post Гейм хакатонът на Sofia Game Jam 2023 събира ученици, професионалисти и ентусиасти в създаването на видеоигри  appeared first on TechTrends България.

След пълната интеграция на двете компании, пейзажът в гейм индустрията ще бъде напълно различен. Microsoft ще се изравни с безапелационния лидер Sony, а конкуренцията ще остане доста по-разпокъсана назад. Софтуерният гигант има няколко предимства, които при тази ситуация може да използва в дългосрочен план, за да стане неоспорим лидер. Това са огромните ресурси в облачна инфраструктура, софтуерна и хардуерна интеграция при конзоли и PC и силни абонаментни планове. Microsoft ще получи и значителен ресурс и положение в доминиращия по приходи мобилен сегмент.

Опасенията на регулаторите бяха повече в това, че технологичния гигант ще ограничи разпространението на определени големи франчайзи, отколкото цялостната картина. Донякъде оправдано в кратко и средносрочен период, но в дългосрочен съществуват опасения от концентрация. В крайна сметка, Microsoft успя да се договори с британските регулатори, както и да убеди американския съд, че няма проблеми със сделката. С което падат и последните бариери пред нейното осъществяване.

Разместванията на пластовете

През 2022 г. Sony заема лидерската позиция в гейм индустрията с около 28.2 млрд. долара кумулативни приходи свързани с видеоигри. Microsoft успя през изминалата година да прескочи две места и вече е втори дори и преди да е финализирана сделката. Компанията е генерирала 16.2 млрд. долара приходи, които са свързани с гейм дейност. Activision-Blizzard успя да отчете 7.4 млрд. долара през 2022 г. и механичният сбор след сделката би дала на Microsoft пазарен дял от 23.6 млрд. долара.

Чрез придобиването, софтуерният гигант скъсява значително разликата спрямо Sony и ще има възможност да влезе в пряка конкуренция. Японската компания беше необезпокояван години наред и заедно с друг разработчик от страната на Изгряващото слънце – Nintendo бележеха лидерските позиции. Сега, Sony ще трябва да се съревновава срещу един от технологичните гиганти, които седят и зад една от двете най-големи облачни инфраструктури в света.

Опитите на китайския Tencent да са адекватна конкуренция също остават буквално и преносно на заден план. Въпреки мащабите си и дяловото участие в редица обещаващи проекти, азиатското дружество остава на сходни нива от 13.9 млрд. долара, които бяха отчетени и през 2021 г. След сливането и мащабирането на Microsoft, Tencent ще трябва да удвои своите приходи, за да може остане реална конкуренция.

Electronic Arts (EA) в момента си мечтае да постигне сделка сходна с тази на Activision-Blizzard, а Epic Games съкращава персонал след като нейния онлайн магазин за игри стагнира, а златната кокошка Fortnite залязва. Останалите играчи, са прекалено малки и без дългосрочния потенциал дори в далечна перспектива да се борят с гигантите. С което дуополът между Microsoft и Sony се бетонира.

Опасенията на регулаторите

Въпреки горните калкулации, регулаторите по света не са толкова притеснени цялостната ситуация в гейм индустрията. Техните опасения и възгледи са фокусирани повече към локалните пазари и някои частни случаи. Като например гарантирането, че бъдещите заглавия от популярния франчайз Call of Duty няма да бъдат затворени само за Xbox и ще са налични на останалите платформи.

Има и логично обяснение за това, което се използва и доста умело от защитата на Microsoft. След сделката, технологичният гигант ще отговаря само за малко под 13% от всички приходи генерирани от гейм индустрията за 2022 г. През изминалата година целият сектор реализира продажби за 184.4 млрд. долара, показват данните на анализаторската фирма Newzoo. Сумарно, Sony и Microsoft с новата придобивка от своя страна ще формират 28% или под една трета от постъпленията в световен мащаб. Тези дялове не изглеждат заплаха за конкуренцията в очите на регулаторите.

Голямото влияние на Microsoft на американския и европейски пазари, в комбинация с популярността на игрите на Activision-Blizzard в същите региони изместват фокуса на регулаторите към наличността на заглавията. Затова, софтуерният гигант побърза да подпише дългосрочни споразумения със Sony за разпространението на бъдещите продукти. По този начин бяха удовлетворени например, британските антимонополни органи.

Американският регулатор – Федералната комисия по търговията (FTC) до последно не беше убеден в правотата на сделката. След редица изслушвания, от които излязоха доста интересни данни, щатският съд заключи, че придобиването няма да ограничи конкуренцията в страната. Така, беше разчистено и последното препятствие пред финализирането на сделката.

Конкуренти и партньори

Ефектите от нея обаче ще са дългосрочни. Sony няма техническия капацитет да развива облачна гейм платформа. Затова, японската компания подписа стратегическо партньорство с Microsoft в тази област. Така, двата най-големи конкурента в облачния гейминг и вече в целия сектор, работят заедно. Дали това сътрудничество ще продължи предвид сделката с Activision-Blizzard е друг интересен въпрос. Най-вероятно ще, защото Sony просто нямат алтернатива.

В същия момент, Microsoft ще могат да разгърнат с още по-голям размах своята облачна платформа. Както и цялостният каталог, който в момента могат да предоставят чрез абонамент през Xbox Game Pass. Този бизнес модел в момента се смята за най-печеливш и с добавянето на игрите на Activision-Blizzard, софтуерния гигант ще може да привлече много нови клиенти.

Чрез сделката Microsoft получава и достъп до мобилния пазар – сегмент, който винаги е бил ахилесова пета на компанията. Activision-Blizzard придобиха преди време разработчика King, който седи зад Candy Crush Saga и съответно разполага с ноу-хау в тази сфера. Именно чрез тези компетенции, последният Call of Duty разполага с успешно заглавие за мобилни устройства. Мобилният гейминг в момента формира 50% от световните приходи на гейм индустрията. Което ще предостави големи възможности за растеж на софтуерния гигант.

Продажбата на Activision-Blizzard на Microsoft има своите добри новини за геймърите. Главният изпълнителен директор Боби Котик занемари доста успешни франчайзи като WarCraft и StarCraft, както и доведе до стагнация на доста други. Microsoft може да няма добра история при гейм студиата, но през последните години започна да възражда точно такива позабравени класики. Пресен пример е Age of Empires. Във всички случаи, бариерите на сделката са вдигнати и гейм индустрията вече няма да бъде същата.

The post Microsoft и началото на дуопола в гейм индустрията appeared first on TechTrends България.

Този период вече приключи, като през 2022 г. се очаква да бъде отчетен първия спад на приходите от мобилни игри от навлизането на смартфоните досега. Това показват данните на изследователската фирма Newzoo за вече изнизващата се година. Те не са единствения сегмент, който отчита спад през последните 12 месеца. Цялата гейм индустрия се свива, макар и с минимални темпове на годишна база.

Донякъде част от причината затова са големите ръстове отчетени през предходните две години. Пандемията, изолацията вкъщи и дистанционната работа повишиха значително приходите и времето прекарано от потребителите в забавление с видеоигри. Връщането към нормалния ритъм на ежедневие попари част от този ръст. Инфлационните процеси също ще окажат влияние в гейм индустрията през следващата година.

Цялостното свиване

Секторът на видеоигрите отчита свиване на приходите с 4.3% до 184.4 млрд. долара за 2022 г. Най-голям удар поемат игрите през браузър, като при тях спадът на постъпленията е с 16.7%. Обемът на продажбите при тях е нисък от няколко години или по-точно – от края на краткотрайния бум на заглавията през социални мрежи. Приходите за 2022 г. са 2.3 млрд. долара и съставляват малко над 1% от целия сектор.

Следват вече споменатите мобилни игри. Постъпленията при тях спадат с 6.4% на годишна база до 92.2 млрд. долара. Въпреки спада, мобилният гейминг продължава да формира 50% от всички приходи в индустрията. Конзолните игри се понижават с 4.2% до 51.8 млрд. долара и вече са съответно с дял от 28%.

Единственият сегмент, който отчита ръст, макар и минимален, са добрите стари PC заглавия. Те отбелязват продажби за 38.2 млрд. долара или повишение от 1.8% на годишна база. PC игрите продължават да са по-малкия сегмент с 21% дял.

Спад на основните пазари

Географски нещата също не изглеждат добре за гейм индустрията. Трите най-големи пазара отчитат понижения. Азиатско-тихоокеанският отчита понижение от 5.6% на годишна база до 87.9 млрд. долара. Вторият по големина – този в Северна Америка, също е и втори по спад с 5.1%, а обемите достигат 48.4 млрд. долара.

Европа е третият по големина пазар с 32.9 млрд. долара приходи, от които спадът е 3.5%. Двата по-малки, но и развиващи се региона – Африка с Близкия изток и Латинска Америка отчитат повишения от 6.6% и 3.4% съответно. Техните обеми обаче са сравнително по-ниски – първият генерира продажби за 6.8 млрд. долара, а вторият за 8.4 млрд. долара.

Двете най-големи икономики в света отговарят за почти половината продажби в гейм индустрията. Китай е с приходи от 45.8 млрд. долара, а САЩ – с 45 млрд. долара. Двете заедно формират 49% от целия пазар. Въпреки първата негативна тенденция от 15 години насам за основния сегмент – този на мобилните игри, Newzoo остават оптимисти за индустрията. Според тях през 2025 г. пазарът ще достигне 211.2 млрд. долара или общ ръст от 14% за следващите 3 години.

Разнородните причини

Експертите нямат единно мнение на какво точно се дължи този спад за 2022 г. Най-очевидната причина е отминаването на ефекта на пандемията, който беше силно позитивен за видеоигрите. Връщането към „нормалността“ хипотетично предполагаше, че може да намали част от ръста отчетен през последните две години. От индустрията обаче очакваха стагнация, не спад.

Затова и обясненията на някои от разработчиците са в различни посоки. В коментари за Financial Times, те варират от просто пренасищане на пазара, до големия рисков капитал отделен за стартъпи, което вдигнал цените за реклама.

Реалността обаче може да се окаже много по-проста, но и болезнена. Освен по-малкото време за игри, след поетапното връщане в офиса, имаме и инфлационни процеси. Последните рано или късно ще окажат натиск върху потреблението и първото нещо, което хората ще отрежат като разходи са тези за забавление.

The post Мобилните игри с първи спад от 15 години appeared first on TechTrends България.

Форумът стартира на 11 ноември и ще продължи в рамките на три уикенда до 27 ноември в София. Основните локации и генерални партньори са Френски институт в България и Полски културен институт. Амбициозният фестивал има за цел да покаже на младите хора в България, че могат да се реализират успешно в сферата на създаването на видеоигри и специални ефекти в собствената си страна. За тази цел в рамките на SGJ 2022 влизат няколко основни събития – едноименият хакатон Sofia Game Jam, кариерен панаир с големи и малки български гейм студия и уикенд с лекции за гейм разработка.

Фестивалът Sofia Game Jam също така е част от инициативата „Дигитален ноември“, организирана от Френския институт в България, с подкрепата на Френския институт в Париж, Pontica Solutions и Chibi Phoenix.

Победителите в хакатона

Първата част – 48-часовия Game Jam (или хакатон) приключи на 13 ноември. В него взеха участие 80 участници, разпределени в 16 отбора. В рамките на това кратко време, всички те трябваше да разработят работеща. След което да я представят пред публиката. Победители са Unstable Conclusion с играта си 2022: A Midspace Journey, която може да се изпробва и изтегли безплатно от тук.

Отборите са съставени както от хора с дългогодишен опит в гейм индустрията, така и от любители и ентусиасти с известен опит. Като той е еднакво предизвикателен за всички, поради ограниченото време, а създаването на видеоигра, дори най-базова изисква доста ресурси и добро планиране. Темата обикновено се задава от глобалната инициатива Global Game Jam, под чиято шапка е Sofia Game Jam. Сега, за пръв път тя е определена от дългогодишния гост на събитието – чешкият музикален композитор Адам Спорка.

Предстоящите събития

Второто събитие е през третия уикенд на ноември (19 и 20 ноември) и ще се проведе във Френския институт. То се състои от два пълни дни с лекции, а водещ ще бъде Венелин Тончев. Панелите са посветени на гейм индустрията с професионалисти от България и Европа. Сред лекторите са част от екипа на хърватската компания Croteam, създала поредицата Serious Sam и The Talos Principle, майстори на специалните ефекти в киното от българското студио WorldWide FX, визуални артисти от Hypixel Studios и Chaos, както и едни от най-важните членове на големи полски компании като 11 Bit Studios и Flying Wild Hog Гостите от последните изненадващо, също са българи.

Българските гейм студиа са неизменна част от Sofia Game Jam, като форума все пак играе ролята на „мост“ между тях и младите хора, запалени по правенето на игри. Виктор Кетипов от Kipi Interactive ще сподели за смисъла и корените на NFT-тата във видео игрите. Антон Славов от Black Sea Games ще ни даде своята гледна точка за бъдещето на арта в гейминга. Ще чуем и видим също така легендата Джулиан Голъп – името зад X-Com франчайза, който ще даде напъствия за младите независими студия. Като специален гост, е поканен Веселин Ефремов, който е част от екипа на Unity и каква е работата му за едноименния енджин. Входът на лекциите е свободен без възрастови ограничения.

Sofia Game Jam ще завърши с последната част на 26 и 27 ноември с кариерно изложение в Полския институт. То ще се проведе в обедните часове между 11 и 15 часа. Там може да се срещнете с популярните български студия и софтуер компании – Creative Assembly Sofia, Ubisoft Sofia, Black Sea Games, InfiniGods, Chibi Phoenix и Pontica Solutions. Посетителите ще имат шанса да се запознаят директно с най-големите български гейм студия, да научат за възможностите за работа и стаж в тях, и да получат специални подаръци, след като говорят с компаниите. Входът на лекциите е свободен без възрастови ограничения.

Sofia Game Jam 2022 се осъществява с генералната подкрепа и домакинство на Френски институт в България и Полския институт в София, както и партньорите на Френски институт – Pontica Solutions и Chibi Phoenix. Зад фестивала застават и едни от най-големите и основни гейм студия в страната – Creative Assembly Sofia, SEGA, Ubisoft Sofia, Incineration Productions, Black Sea Games, Chaos, Rebellious Software, Kipi Interactive и InfiniGods.

The post Sofia Game Jam 2022 или как се свързва гейм индустрията с младите хора   appeared first on TechTrends България.

Последствията за Google са ясни – технологичният гигант ще трябва да се раздели с милиардите инвестиции, вложени през последните години. Загубата е и имиджова, защото Stadia се смяташе за опита на компанията да навлезе като важен играч в гейм индустрията. Сега, тя ще трябва да мисли друг вариант или да се откаже напълно от тези си амбиции.

Последствията от закриването на Stadia може да не се ограничат само до такива за Google и потребителите на платформата. Това поставя под въпрос дали облачния гейминг не се оказва прекалено амбициозна и недостижима цел. Или просто, като доста иновации и предишни неуспешни опити, услугата не се появява прекалено рано преди пазарът да е готов за нея.

Предизвестена смърт

Съдбата на Stadia беше предначертана още от началото на годината. Всъщност, първите негативни косвени сигнали дойдоха още през февруари 2021 г. Тогава, Google обяви, че се отказва да прави собствени игри и закри всичките си вътрешни активи свързани с гейм разработката. Това беше първата червена лампа, защото идва две години и два месеца след пускането на платформата, но и само година след обявяването на подзвеното Stadia Games and Entertainment (SG&E).

Официалната причина тогава беше, желанието на Google да се концентрира повече върху партньорствата с вече утвърдените разработчици на пазара. Или с други думи, технологичният гигант преценява, че ще е по-ефективно средствата да отиват при независими от тях компании, вместо да изгражда нещо от нулата. Защото гейм разработката изисква много време, ресурс (човешки, технически и др.) и най-вече пари. За бързия растеж на Stadia, времето е от ключово значение и това най-вероятно е бил основния фактор в решението на Google.

Вторият сигнал е вече споменатото събитие от март тази година. Тогава технологичният гигант обяви редица мерки с които да насърчи разработчиците да правят игри за Stadia, както и нови възможности за потребителите. Промените бяха повече технически, но отваряха възможността, платформата да се използва от гейм студиата като White Label облачна услуга. Тоест, Stadia да се предоставя като собствена от други компании (със собствен брандинг, например).

Още през март, от TechTrends коментирахме, че това най-вероятно е последният шанс за платформата. Както и, че ако не проработи, то това означава най-вероятния край за Stadia. Очевидно стигнахме именно до тази точка.

Причините за провала

Самите Google си признават с половин уста, че Stadia не е покрила техните очаквания. От компанията коментират, че технологичната част е била силата ѝ, но не е привлякла интереса на потребителите. Точни данни колко са те, не бяха разкрити. Google ще върне парите на всички, закупили Stadia хардуера, както и всички игри платени през нейния магазин. Това подсказва, че потребителите направили това не са толкова много, въпреки, че и Google има „дълбоки джобове“.

Stadia влиза в омагьосания кръг на гейм платформите и донякъде на екосистемите като цяло. Google имаше проблеми да набере достатъчно игри, които да предлага през нея. Без достатъчно на брой и качествени заглавия възможността да привлече потребители намалява значително. От своя страна, разработчиците ще имат по-малък стимул да правят игри за платформата. Google успя да преодолее този проблем с Android, за разлика от Microsoft, но софтуерният гигант има доста аса в ръкава при гейминга.

Затова интернет компанията се опита да отвори максимално Stadia месеци преди да вземе решението да я закрие. Повечето възможности за разработчици и потребители беше рецептата на успеха на Android. За съжаление, явно при Stadia това не е проработило.

Бъдещето на облачния гейминг

Какво означава за облачния гейминг оттеглянето на Google. Това е един от технологичните мастодонти с оценка от над 1 трлн. долара. Ако някой разполага с ресурса и интернет технологиите, това е именно компанията от Маунтиън Вю. За момента, концепцията да играеш игри в облака, както гледаме филми и сериали през Netflix или HBO Max продължава да е жива. Но с уловката, че технически и пазарно все още е трудно постижима.

Microsoft има значителни шансове да успее в това начинание. Като ако го постигне, може да се превърне в самотен гейм гигант. Софтуерната компания е на път да завърши мегапридобиването на Activision за 67.8 млрд. долара. Трудната част на сделката е получаването на одобрение на регулаторите по света.

Веднъж завършена, Microsoft ще разполага с огромен каталог, франчайзи с милиони играчи и облачната инфраструктура на Azure. Това са необходимите съставки за изграждането на перфектната стрийминг гейм услуга. Софтуерният гигант вече я е пуснал, макар в ограничени региони и възможности. Което показва, че дори когато имаш всичко, то разгръщането е доста бавен процес. Бъдещето на облачния гейминг остава в ръцете основно на Microsoft, след като дори Sony ще започне да разчита частично на ресурсите ѝ. Това е резултатът от изхода на Google и закриването на Stadia.

The post Google прекрати облачните си гейм амбиции appeared first on TechTrends България.

Всичко това показва, че Microsoft се опитват да развият облачната си гейм платформа и да я направят достъпна за още повече хора. Един от проблемите пред подобен род услуги е, че те много трудно се разгръщат по региони и държави. Софтуерният гигант добавя облачни функционалности в Австралия и Нова Зеландия и така общия брой на страните, в които те са налични достига… 28.

Поради тази причина, все още Microsoft отбелязва услугата, като бета версия. Развитието и увеличаването на броя на устройствата е крачка напред в разгръщането ѝ по света. Предвид бавните темпове шансовете облачната версия на Xbox Game Pass, както и на самата абонаментна услуга да се появят в България засега изглежда доста далечни.

Игра на телевизора без конзола

Най-голямата новина на Microsoft е пускането на интегрирано приложение за умните телевизори на Samsung. Всички модели със смарт функции на южнокорейския гигант от 2022 г. ще имат достъп до платформата Xbox. Тя ще позволи на потребителите да инсталират стотици игри. Някои, като Fortnite, например няма да изискват абонаментен план и ще са достъпни безплатно.

По-важният елемент е, че ако сте в страна с достъп до облачната услуга на Xbox Game Pass, ще можете да играете стотици игри без да имате нужда от конзола. Единственото условие е интернет връзка и съвместим с Xbox контролер.

Услугата ще е налична от 30 юни. От Microsoft обещават плавно изживяване – пускате приложението и контролера и директно избирате желаното заглавие. Както Netflix е за филмите. Точно това е обещанието на облачния гейминг –  да пренесе консумацията на игрите по идентичен начин, както се случи с видео стрийминга.

Още повече облачни игри

Втората ключова промяна в Xbox Cloud Gaming ще е възможността за интеграция на потребителския каталог. Досега, достъп до облачен гейминг имат само избрани от Microsoft игри. Това са заглавия, които са част от портфолиото на абонаментната услуга Xbox Game Pass. През следващата година, софтуерният гигант ще позволи на геймърите да добавят към тях и такива, които вече притежават. Дори и да не са част от абонаментния каталог.

По този начин се разширява значително каталога от заглавия, които ще са достъпни през облачната услуга на Microsoft. От компанията допълват, че така дават възможност на по-малки и независими разработчици да достигнат до аудиторията на Xbox Game Pass.

Project Moorcroft

Последната голяма промяна, която планира Microsoft за своята облачна услуга носи енигматичното име Project Moorcroft. Това е програма, която трябва да привлече отделните разработчици да предоставят предварителни демо версии на своите заглавия.

Демо версиите са класически метод за промотиране на видеоигрите. Те включват в себе си определени сегменти от заглавието или вариант, с определени орязани функции. Демота се разпространяват обикновено свободно или се подготвят за определени изложения, на които геймърите да могат да ги тестват.

Project Moorcoft ще позволи на разработчиците, особено по-малките и независими, да предлагат демо версии в рамките на платформата на Xbox Game Pass. Microsoft дори предлага определени финансови стимули за тези студиа, които инвестират време и средства за да правят подобни предварителни версии.

По-стабилната облачна платформа

Тези новини показват, че за момента Xbox Cloud Gaming е единствената облачна платформа, която се развива сравнително стабилно. Разширяването на функциите и възможностите, както за потребителите, така и за разработчиците са добри знаци. Допълването на страните, в които е налична услугата също дава добри сигнали.

Ситуацията не е толкова розова за най-големия конкурент на Xbox Cloud Gaming – Stadia на Google. Интернет гигантът също започна да предоставя инструменти за ранен достъп и демо версии, които да ползват разработчиците в цел да привлече повече студиа, да правят заглавия за платформата.

Проблемът е, че Google закри цялата гейм развойна дейност и се отказа да прави ексклузивни игри. За сметка на това Microsoft придоби Bethesda Games преди година и в момента тече регулаторното одобрение на мегасделката с Activision-Blizzard. Софтуерният гигант се превръща в истински мастодонт в гейм индустрията и при финализирането на последната трансакция, заедно със Sony ще са недостижими лидери.

The post Microsoft разширяват своята гейм стрийминг платформа за Xbox appeared first on TechTrends България.

Ако придобиването на Acitvision-Blizzard от Microsoft бъде финализирано, то лидерите на пазара ще станат трудно достижими от някои от традиционните играчи. Такъв са Electronic Arts (EA). Гейм гигантът ще остане далеч зад останалите големи конкуренти, а позициите ѝ в сектора не са същите, както бяха преди 10 години, например. Затова не е изненада, че EA търси възможности за своята продажба или за сливане, което да ѝ осигурят допълнителен мащаб.

Според източници от индустрията, гейм компанията е преговаряла с различни медийни гиганти, като NBCUniversal, както и с Disney и технологичната Apple. Все още няма никаква потвърдена информация, нито, че има напредък по някоя от възможностите. Самото действие на EA обаче е логично на фона на развитието на гейм индустрията, както и на перспективите на компанията.

Възможности за сливане

Информацията все още е неофициална, но според източници на гейм журналиста Дайлън Бейърс, Electronic Arts търси активно купувачи. Разговори са водени с някои от гигантите, както в технологичната, така и в медийната индустрия. Основните кандидати са Apple, Disney и Amazon. Според Бейърс, най-далеч са стигнали преговорите с NBCUniversal. Медийният холдинг е напълно собственост на Comcast, които са сложили на масата идеята той да се раздели на няколко звена. В едно от тях да влезе EA, като водещо при гейм разработката.

По този начин настоящият директор на компанията за видеоигри Андрю Уилсън ще запази своя пост на главен изпълнителен директор. Именно такъв формат търси EA в момента – да е самостоятелно звено в някой гигант. Желанието е на Уилсън, който иска да продължи да изпълнява функциите си на най-високо ръководно ниво. До сделка с NBCUniversal не се е стигнало, като преговорите са пропаднали, заради спорове за цената.

Останалите разговори са били на много първично ниво. Тоест, не са стигнали до истински преговори за сделка, параметри и цена. Бейърс не дава подробности, като единствено подчертава, че търсенето на купувач на EA се е засилило, след обявяването на сделката между Microsoft и Activision-Blizzard.  Тя наистина прекроява пазара за видеоигри и създава опасност за гейм разработчика да загуби своя статут на ключов участник.

Загуба на позиции

Опасенията, че EA губи своя блясък се потвърждават с последната информация, че от 2023 г. компанията няма да разполага с ексклузивния лиценз на FIFA за своите футболни симулатори. С което се слага край на едноименната поредица видеоигри, които се превърнаха в нарицателно за този жанр заглавия.

Покрай COVID пандемията, Световната футболна асоциация (FIFA) преосмисли своята дигитална стратегия. Вместо да предостави един ексклузивен лиценз на EA, тя желае да предостави правата на няколко и различни компании, които да развиват, както игри, така и електронни спортове и др. Идеята е да се изгради потенциална екосистема, която дори в един момент да се пренесе в метавселената.

Загубата на EA на ексклузивния лиценз е тежък удар. Компанията сега ще трябва да сложи край на своята поредица FIFA, която има зад гърба си 30-годишна история. Тя се превърна в нарицателно за футболните симулатори в гейм индустрията и реално нямаше конкуренция. FIFA беше единствената игра, която предоставя максимален брой лицензирани играчи, клубове, първенства, стадиони, екипи и др. Останалите разработчици ползваха индивидуални лицензи за определени първенства и отбори или вратички, чрез фенски модификации.

Ясни тенденции

Загубата на ексклузивните права означава, че EA сега ще трябва да гради нов франчайз при засилена конкуренция. Което може да постави бизнес модела на FIFA на карта, след като той зависи от Ultimate Team функционалността. Тя от своя страна разчита на различни футболни легенди от различните исторически периоди. FIFA е един от основните източници на приходи за EA, което също поставя въпросителни, затова как ще се движат постъпленията и печалбата през следващите няколко години.

Всичко това, в комбинация с цялостната посока на гейм индустрията към окрупняване, ясно очертава тенденцията, че EA ще търси опции за сливане или придобиване. Възможно е да станем свидетели на още преговори. Настоящата позиция на компанията е само за сливане, при което тя запазва самостоятелност, може да ѝ попречи да намери бърз купувач.

Когато всички горни негативни фактори започнат да оказват влияние и натиск, тогава може да видим и промяна в концепцията на EA за продажба. Дружеството е публично, тоест се търгува на борсата и акционерите няма да са доволни от момента, в който приходите започнат да падат. С което да се засили натиска на ръководството да търси изгодна оферта и да прави повече компромиси. Вероятността EA да смени собствеността най-вероятно ще се повишава с всяко изминало тримесечие.

Сделка под въпрос

Има един фактор, който може да обърне този процес. Това е самата сделка между Microsoft и Activision-Blizzard. Както обяснихме, тя е фундаментална за пазара, защото четвъртия по големина играч придобива петия. Заедно те ще заемат втората позиция, зад лидера Sony. Както и ще се отдалечат съответно от третия Tencent и четвъртия Nintendo. EA ще влезе в челната петица, но с много ниски приходи и както обявихме с риск те да намаляват.

Мегасделката обаче все още чака регулаторно одобрение. Финансовите пазари на Уолстрийт не са сигурни дали тя ще премине през такова. Причината е, че демократите, които в момента са на власт в САЩ гледат доста под лупа всякакви консолидационни процеси в технологичните среди. Те вече правят и първите крачки към по-силно регулиране на IT гигантите. Microsoft започва да се превръща в гейм мастодонт, който ще засенчи напълно конкуренцията в САЩ.

Сделката между Microsoft и Activision-Blizzard може и да премине през одобрението на антимонополните регулатори, но с тежки условия. При този сценарий, е възможно софтуерният гигант да прецени, че ползите се намаляват за цената и да я прекрати. Ако тя не бъде затворена, тогава може да се създаде малко свеж въздух за EA, които ще забавят темпото по търсене на купувач. Което да даде лека спирачка на консолидацията в гейм индустрията.

The post Консолидацята на гейм индустрията може да засегне и EA appeared first on TechTrends България.