Сривове в мобилните мрежи първо в България, а месец по-късно – и в Испания, отвориха редица въпроси и опасения. В иберийската държава темата е по-чувствителна, защото това се случва само седмици след като системата за електроснабдяване в страната доведе до близо двудневно изключване на тока. Възможно ли е да имало ограничен Fire Sale в България и Испания? Докато за електрическата мрежа в Испания отговорите са по-скоро не и, спирането на тока се дължи на десинхронизация на мрежа.

При телекомите, обяснението може да се окаже много по-елементарно и идентично за сривовете в двете държави. Ползването на един и същи вендор за оборудване и проблеми след системен ъпдейт. Първият сигнал за това е, че оправданието на българските и испански компании е идентично, независимо, че се случва през месец разстояние. Вторият сигнал е, като се разгледат кои услуги са засегнати и кои са доставчиците на оборудване. Тогава пъзелът напълно се нарежда.

Две от три или българският срив

На 25 април мобилната мрежа на „Виваком“ се срина, като потребителите не можеха да провеждат обаждания и да ползват мобилен интернет. В рамките на деня, достъпът до услугите беше възстановен, макар и с малко прекъсвания. Редица потребители продължаваха да изпитват затруднения, но от компанията обявиха, че клиентите с подобни оплаквания трябва да рестартират устройствата си. Обяснението на телекома беше, че причината за срива е свързан със софтуерна актуализация на техен доставчик:

„Причината за това е софтуерна актуализация на мобилната мрежа, извършена от наш доставчик“, коментираха от „Виваком“ в официалното си прессъобщение.

Четири дни по-късно на 29 април, „А1 България“ изпита идентичен срив. Мобилната връзка на техните абонати беше недостъпна за входящи обаждания и пренос на данни, а някои можеха да правят изходящи обаждания. Засегната беше само клетъчната връзка, като фиксираните услуги бяха достъпни за абонатите.

„В момента имаме технически затруднения, поради което се наблюдават смущения при изходящи и входящи повиквания в 2G и 3G мрежата и SMS в различни части на страната“, коментираха тогава от „А1 България“.

От компанията не предоставиха конкретика за точната причина. Вместо това, побързаха да предложат компенсации за засегнатите мобилни абонати. С няколко дни по-късно, подобно действие беше предприето и от „Виваком“. Проблеми с мобилната мрежа на „Йеттел България“ нямаше, както тогава, така и след това.

Основният заподозрян

Още по това време се появиха съмнения за точната причина и, че сривът на двете компании е свързан. Основният заподозрян можеше да се намери на база на малкото официална информация, която беше разпространена от медиите от двата оператора. „Виваком“ обяви, че става дума за софтуерна актуализация на техен доставчик за мобилната мрежа. „А1 България“ само коментира, че е засегната 2G и 3G връзката в тяхната инфраструктура.

Двете компании разчитат на различни телеком вендори. „А1 България“ използва Nokia като основен доставчик за 4G и 5G инфраструктурата си, но и малки компоненти са направени от ZTE. 4G мрежата на „Виваком“ е базирана на Huawei, новото активно 5G оборудване е на Nokia, а управлението отново е на финландската компания, в тандем със Cisco.

Двата оператора обаче имат припокриване на вендорите при 2G и 3G мрежите, където ако не целите, но голяма част от тях са изградени от Ericsson. „А1 България“ обяви, че точно тези мобилни услуги са засегнати, докато при „Виваком“ същите бяха недостъпни за клиентите. „Йеттел България“ разчита изцяло на Huawei, след като през 2014 г. беше извършен пълна подмяна на оборудването с китайско от тогавашния собственик Telenor.

Трите телекома в страната разчитат все още на 2G и 3G връзка за преноса на глас, с постепенно мигриране към VoLTE (4G глас). Два от операторите обявиха, че планират поетапно изключване на сигнала от трето поколение и от началото на 2025 г. вече текат тестове за „А1 България“. Единствено от „Виваком“ отговарят уклончиво, дали планират изключване на 3G мрежата.

С други думи, косвено може да заключим, че софтуерен ъпдейт на системите на Ericsson е довел до срива на двата телекома. Засегнати са основно услугите, които ползват подобно оборудване и то на компаниите, които са клиенти на шведския вендор. Защото, „Йеттел“ остава незасегнат. Източници на TechTrends потвърдиха, че проблемът поне при единия телеком, се дължат именно на софтуерен ъпдейт на Ericsson.

Испанско дежавю

На 20 май всички мобилни мрежи в Испания се сриват, което засяга услугите на четирите основни телекома в страната. Към тях частично е засегнат и единният телефон за извънредни ситуации 112. Има проблеми и с част от фиксираните мрежи в страната. Единственото Telefonica излиза с официална позиция за причините – софтуерен ъпдейт на мрежата, който засяга не само техните услуги, но и на част от други оператори. Дежавю? Да, особено като видим, кои са основните телеком вендори в Испания.

Звеното на Vodafone в страната, което беше продадено на фонда Zegona Communications, разчита на Ericsson и Samsung за своите 4G и 5G мрежи. MasOrange, испанският бранд на Orange, също ползва Ericsson като основен вендор в своите 4G и 5G системи. За фиксирани и опорни мрежи, френската компания разчита на широка палитра оборудване от Cisco, Huawei, Juniper и Nokia. Telefonica (с бранда Moviestar) ползва Ericsson за 5G и 4G, като за последната разчита и на системи от Alcatel Lucent (придобити от Nokia през 2016 г.).

Трите испански телекома обявиха, че през 2024 г. започват да изключват своите 2G и 3G системи. Крайният срок за тяхното напълно елиминиране е настоящата година, което означава, че са напреднали значително в този процес. Затова оборудването при тези мрежи в Испания не е толкова от значение, както в България. Последният оператор Digi има договор за ползване на мобилната инфраструктура на Telefonica, както и такъв за национален роуминг, затова е зависим от системите на по-големия телеком.

Сривът на телефон 112 е по-интересен случай, защото няма публична информация, с чие оборудване и системи е изграден в Испания. Ericsson правят подобни проекти, защото имат такъв реализиран в Черна гора. Това предполага, че някои централи на 112 в Испания са били с оборудване на шведската компания, защото само в някои региони има срив на услугата, а не в цялата страна.

Fire Sale или злощастен ъпдейт

По този начин е лесно да предположим, че софтуерният ъпдейт на Ericsson, който свали две от българските мрежи е засегнал всичките в Испания. Трите телекома  със собствена инфраструктура разчитат на Ericsson като основен доставчик и изпитват идентични проблеми след актуализация на системите. Времето за възстановяване на услугата също съвпада с това в България – под един работен ден.

Често срещана практика е при големи системни актуализации, разработчикът да ги пуска постепенно на порции за клиентите си. Това е много лесно видимо при ъпдейтите за Android, когато два смартфона от един модел на даден производител може да получат най-новият ъпдейт в рамките на няколко месеца един от друг. Затова тезата, че българските телекоми са обновили своите мрежи през април, което води до срива у нас, а испанските са го получили месец по-късно с идентичен резултат изглежда доста правдоподобна.

Естествено, съществува хипотезата, че може да става дума за софтуерна уязвимост, която да се активира при ъпдейт или пък обратното – да се неутрализира с ъпдейт. Но тя е малко вероятна, защото сривовете на телекомите, както у нас, така и в Испания, станаха „в пакет“. В България през няколко дни, но в иберийската държава, това се случи мигновено и за трите. Което предполага повече, че става дума за злощастен ъпдейт, а не за сценарий тип Fire Sale от популярната холивудска продукция. Последният въпрос е – дали това е нещо нормално? Да, предвид факта, че вече всичко се управлява повече от софтуер, отколкото от хардуер, може да очакваме, че това няма да са първите, нито последните подобни проблеми. Този на Ericsson беше отстранен сравнително бързо – в рамките на един ден, както в България, така и в Испания. Което е похвално за екипите на всички замесени в проблема. Но също така демонстрира, нашата зависимост към модерните технологии.

The post Връзката между телеком сривовете в България и Испания appeared first on TechTrends България.

През цялото това време недостигът на чиповете беше само споменаван в този сайт, без да бъде разгледан подробно. Причините за това са няколко. През почти цялата 2020 г. за този проблем се говореше интензивно, но доста повърхностно. Той беше загатван само от вендори, без да има достатъчно информация за причините, факторите и мащабите на дефицита. Едва през настоящата година започнахме да усещаме първите последствия, които позволяват да се даде много повече контекст и да се анализира в детайл.

По-голямата причина, която наложи да изчакаме с подробното разглеждане на темата е друга – геополитическият аспект. За него имаше много малко детайли през 2020 г., но през последните месеци има достатъчно индикации, че краткосрочните проблеми на дефицита на чипове, ще имат много, ама много по-голям ефект в дългосрочен план. Той ще е концентриран върху надпреварата на някои основни световни сили в постигането на технологична независимост върху пълния цикъл на производство и дистрибуция на тези ключови компоненти.

Дефицитът на чипове отключва тези процеси, които почти сигурно ще предначертаят технологичния пазар за следващите десетилетия. Този аспект е много по-важен и ключов, отколкото самия недостиг и затова изчаквахме да обединим двете теми в една, тъй като те са взаимосвързани. Най-малкото защото светът вече е в силициева черупка – толкова е зависим от дигиталните технологии.

Част I: Пътят на силиция

За да разберем дефицита, трябва да видим каква е настоящата ситуация със значението на процесорите, техния цикъл на дизайн-производство-дистрибуция и пазара. Или с други думи да проследим тяхната основна роля и като цяло пътя на силиция след преработването му до интеграцията му в устройствата.

1.1 Ключова роля

Малко хора си дават сметка, че скоростната дигитализация през последните години води до ситуация, в която все повече предмети и устройства идват с вградени чипове. Самите те можем условно да разделим на два типа – ниско и високопроизводителни. Търсенето и към двете се увеличава с геометрична прогресия през последните години.

Когато стане дума за чипове, всеки един от нас почти винаги си представя процесорите от компютрите, лаптопите и все повече – смартфоните. Тези компоненти много често формират основна част от цената на дадено устройство. Независимо дали става дума за изчислителни, графични или комбинирани процесори. Те започват да се интегрират и в други системи – телевизори, конзоли, автомобили.

Нископроизводителните включват разнообразни сензори или чипове с много тясна специализация, ниска консумация на ток и ниска изчислителна мощ. Те могат да се намерят във всякакви джаджи, като охранителни камери, сензори за стълбищно осветление или врати. В един автомобил например все повече има десетки, ако не и стотици такива компоненти, които следят различни параметри.

Колкото и да се дава значение на софтуера през последните десетилетия, дигиталната революция не може да се осъществи без специализирания хардуер. Чиповете заемат основна роля при последния. 5G мрежите ще отключат още повече възможности за свързани устройства и търсенето на подобни компоненти само ще се увеличава.

1.2 Архитектура и дизайн

Разработката на процесори също е нещо, което доста често се разбира погрешно. Повечето потребители си мислят, че компании, като Apple, Samsung, Qualcomm, Nvidia и др. правят свои модели високопроизводителни чипове, но и ги произвеждат. Процесът не е точно такъв.

Първо, се създава самата архитектура, по която впоследствие се прави дизайн на различните модели. В момента има два установени стандарта и три компании, които ги разработват. Това са познатите ARM и x86 архитектури. Първата е дело на едноименната британска фирма, а втората се развива от Intel и AMD.

Следващата стъпка е в изработването на дизайна на самите процесори или системи на чип (System on a Chip – SoC). Специфичното за ARM е, че компанията има приета бизнес стратегия, само да създава архитектурата и след това да я лицензира към други технологични дружества, които да изграждат своите модели. Точно, по този начин Apple създава чиповете за своите устройства, като от последната година преминава почти изцяло на собствен дизайн компоненти, използвайки за база архитектурата на британците.

AMD и Intel създават собствени дизайни и не лицензират своите. Те въпреки това може да работят в тясно сътрудничество с крайните производители на компютри, но не им дават достъп до проектантската част на отделните модели чипове.

Точно с ARM архитектура се хвалят разработчици като Apple, Samsung, Huawei, Mediatek, Qualcomm и други, че имат собствен „силиций“. При графичните чипове имаме малко по-различна ситуация, като Nvidia и AMD имат собствени архитектури, които ползват за своите цели. В разработките на Intel и ARM, GPU-то може да бъде интегрирано в SoC решението.

1.3 Производство и пазар

За момента всичко изглежда добре с разгръщаща се фуния на производствения цикъл – имаме две архитектури, развивани от три компании, които после се развиват от около десетина други дружества. Техните дизайни обаче трябва да се произведат – също високотехнологичен процес. През годините той е оптимизиран и до голяма степен аутсорснат към тясно специализирани компании. Към 2021 г. има само ТРИ производителя на високопроизводителни и модерни чипове – тайванската TSMC, Intel и Samsung. Което вместо да разширява допълнително, реално стеснява фунията на дистрибуция.

Причината да има само една компания, която има затворен цикъл на разработка, дизайн и производство е проста – изключително високите разходи. Например, изграждането на поточна и оборудвана линия за процесори с 3nm ARM архитектура коства на TSMC 19.5 млрд. долара. Има много други производители, но те могат да си позволят инфраструктура за нископроизводителни или по-стари модели чипове и технология за тях. Китайският SMIC направи такава за 14nm към края на миналата година.

Икономическата логика е следната – колкото по-сложна е технологията, толкова по-скъпа за направа е, но и с по-голям марж. Затова създаването на фабрики с леярни (foundries) за чипове с най-модерната архитектура е сравнително трудно за изпълнение и само няколко фирми могат да си го позволят. Самите те използват и старото оборудване, за да произвеждат и нископроизводствени чипове. TSMC отговаря за 28% от целия пазар на процесори с до 40nm технология за 2021 г. Като основна част са съсредоточени във високия клас чипове.

Основните производствени капацитети се намират в Тайван, Китай и САЩ. Малка част от средните класове процесори може да се намерят и в други страни в Европа, Америка и Азия, а ниския клас все повече се аутсорсва в евтини дестинации. При последните е и България, с производствените мощности на Melexis, например.

Част II: Недостигът на чипове

Ограниченият капацитет, особено на високопроизводителни компоненти и повишеното търсене подлагат на изпитание доставките още в края на 2018 г. За недостиг се говори в професионалните среди все повече през 2019 г., като експертите подчертават например, че възстановяването на PC пазара може да бъде заплашено от недостатъчно наличните процесори. Пандемията налива допълнително масло в огъня през 2020 г. С което достигаме до настоящата ситуация.

Така се стига до ситуация в която просто има огромен интерес на пазара, а производството е изправено пред различни предизвикателства. Търговската война между Китай и САЩ също допринасят за това напрежение при доставчиците. Дори без коронавирус пандемия, щеше да се стигне до дефицит, макар и не толкова остър.

2.1 Причини и фактори

Причините за увеличеното търсене във всеки сектор е различно. То е факт още от края на 2019 г. и може би е добре да видим нуждите на някои от водещите индустрии по света преди избухването на пандемията:

PC и лаптопи – Търсенето на нови устройства е подсилено през 2019 г. и много компании планират повече доставки през 2020 г. също. Причината е в подмяната на оборудването, покрай приключването на поддръжката на Windows 7 и преминаването на компютри, които могат да ползват по-новия Windows 10.

Смартфони и гейминг – Производителите на умни телефони очакват повече доставки и заявки, заради преминаването към 5G устройства. Транзицията по план трябваше да се засили през 2020 г. Геймърите също имат повод за подмяна, тъй като Sony и Microsoft планират своите конзоли от ново поколение да излязат през 2020 г. Тези устройства също изискват доста високопроизводителни чипове – CPU и Графичните карти също преминават към новата технология Ray Tracing и в комбинация с интереса на геймърите и на добиващите криптовалути също стават дефицитна стока още през 2019 г.

Авто индустрия – Колите стават все по-сложни и изпълнение със свързани функции, мощни бордови компютри и множество сензори. Екстри като частична автономност изискват доста по-добри процесори, но не само, като това е най-високотехнологичния пример. Съвременната кола е пълна с разнообразни датчици, които стават все по-сложни и свързани един с друг.

Смарт домове и градове – Всяка нова охранителна камера, умен хладилни, часовник и други вече се свързват към интернет и съответно изискват поне един или няколко чипа от по-нисък клас. Това добавя милиони нови устройства и стотици производители, които правят заявки за полупроводници.

Облачни технологии – достъпната дигитализация става възможна най-вече покрай облачните системи и платформи. Те изискват огромни центрове за данни и всеки сървър реално си е цял компютър. Дали ще са базирани на CPU или GPU – няма значение, търсенето на подобен тип услуги, движи и доставките на подобен тип устройства.

2.2 Ефектът на пандемията

Началото на 2020 г. преобрази света в рамките на няколко седмици. Всички останахме затворени по домовете си, покрай първата вълна на пандемията. През пролетта, а после и през есента станахме свидетели на няколко тенденции, които създадоха перфектни условия за кризата с чиповете. Китай, Тайван, Южна Корея и Япония бяха затворени в рамките на няколко месеца. Това означава, почти или пълен блокаж на производството на електроника, включително и на процесори.

В същия момент, хората затворени по домовете си усещат необходимостта от по-нови и повече устройства, за да могат да задоволят своите нужди за дистанционна работа, обучение или забавление. Интересът към компютри и най-вече към лаптопи рязко се повишава в рамките на пандемията.

Компаниите, които са принудени да преминат в дистанционен режим на работа трябва да осигурят нови устройства на своите служители. Така се стига до огромни заявки на корпорации и крайни клиенти, а перспективата за наличности намалява.

Интересът към видеоигрите расте, както и към криптовалутите. Това повишава търсенето на видеокарти, по-мощни процесори и конзоли. Биткойн става един от основните финансови инструменти за спекула и за временно хеджиране на риска от очакваната от всички икономическа криза, вследствие на пандемията.

2.3 Последствията

Всичко това води до брутален дефицит на определени стоки и чипове. Високия клас графични карти вместо да поевтиняват с пускането на новогодишните модели, те стават трудни за намиране и поскъпват. Огромният интерес към процесори с висока производителност и намален производствен капацитет карат основните компании да насочат линиите си към тях. Защото в тях има по-добри маржове и ще могат да компенсират времето, в което фабриките не са работили.

Компютърните и смартфон вендори имат дота добро планиране и логистика, като успяват да се презапасят и реално не усещат толкова силно ефекта на недостига на чипове през 2020 г. Стопяването на складовите наличности обаче поставя под въпрос тяхната адаптация през 2021 г. Търсенето се повишава, а разширяването на производството е доста бавен процес. Затова все повече се чуват предупреждения от компании като Intel, Nvidia, Samsung и дори Apple, че може да имат проблеми с традиционните си портфолиа от устройства през тази, а може би и през следващите не една, а дори две години.

Това оставя „на сухо“ не малка част от по-евтините компоненти и клиенти, които не са толкова традиционни на производителите. Автомобилната индустрия изпада в много лоша ситуация. Кризата при тях е най-очевидна, защото гигантите не са традиционни големи клиенти на премиум чипове. Те нямат толкова отработени процеси за поръчка и логистика на процесори и високотехнологични компоненти. Съответно са по-малко адаптивни към подобни форсмажорни обстоятелства. Сега, автоиндустрията е на колене, като вече за нова кола се чака с месеци, а може би години. Което ни води едно дежавю и лека аналогия от социалистическия период в България и начина по който се сдобиваше обикновения гражданин с автомобил.

Пропуснатите ползи за всички сектори са огромни. Само автомобилната индустрия изчислява загуби на 110 млрд. долара за 2021 г. Почти всеки един от изброените сектори при нормални обстоятелства щеше да разполага със стабилен ръст и приходи. С което пълният мащаб на дефицита на чипове ще се изчислява тепърва, ако изобщо може да се обхване целия ефект.

Част III: Геополитиката на чиповете

До този момент, разпределението на отделните елементи по веригата на проектиране, произвеждане и доставяне на процесорите не е създавала проблеми или напрежение. Отделните държави и компании се възползваха от възможностите на глобализма. Тенденцията за постепенен протекционизъм и евентуална регионализация (или „балканизация“) на технологиите в комбинация с пандемията преобърнаха тази представа.

Производството на чипове във фокуса не само на IT гигантите, но и на политиците. Появи се необходимостта на всяка една от големите регионални и световни сили да разполага със собствен капацитет за разработката и създаването им. Инвестициите на основните страни в тази посока през последните близо две години, показват ясно, че който има контрол върху компоненти, като процесори ще има предимство в геополитичен план.

3.1 Търговската война

Най-силната илюстрация за това дойде с търговската война между САЩ и Китай. Конкретният пример са санкциите върху Huawei, като Вашингтон в един момент отряза достъпа до ключови компоненти за компанията. Забраната за ползване на софтуерната платформа на Google не се оказа толкова фатално, колкото „задушаването“ на доставките на ключови компоненти.

Китайският гигант има собствен дизайн на процесори – Kirin, които все повече се доближават до най-добрите американски образци. Те ползват лиценза на ARM архитектурата. Последната е британска (все още) и САЩ не могат да ѝ повлияят. Но производството на самите чипове е поверено изцяло на тайванската TSMC, която ползва оборудване на щатски вендори. Именно чрез тях, Вашингтон заплаши тайванците, че ще нарушат санкциите, ако доставят чипове за Huawei.

Резултатът е, че китайският гигант беше буквално изкаран от бизнеса със смартфони. Съдбата на целия му бизнес за потребителска електроника в момента се крепи на това, кои доставки с чипове позволява Вашингтон и кои – не.

САЩ може да постигнат по-пълен контрол на началото на веригата. Nvidia обяви, че придобива ARM в историческа сделка за 40 млрд. долара. Въпреки, че производителят на графични чипове е основан от тайванец, компанията е американска. Което може да даде на Вашингтон интересен контрол върху двете основни архитектури за високопроизводствени процесори.

Сделката обаче трябва да мине одобрение през регулаторите в Европа и в Китай, защото ARM има големи звена и в двата региона. Азиатската държава може да не допусне сделката именно поради тази причина.

3.2 Основните конкуренти – САЩ и Китай

Санкциите срещу Huawei принудиха Китай да търси алтернативи. Не само на доставки, но и на производство. В страната е концентриран огромен капацитет, като неслучайно има прозвището „фабриката на света“. За съжаление, това производство е нискотехнологично на фона на тенденциите. Флагманът на Китай при процесорите е SMIC, в която добри позиции имат държавни и военни фондове.

Тя получи допълнително финансиране от 2 млрд. долара през 2020 г., за да изгради модерна поточна линия. Към момента, SMIC има капацитет да прави 14nm чипове. Предвид факта, че най-технологичното ниво на пазара в момента е 5nm, а TSMC вече изгражда 3nm говори доста за пътя, който трябва да извървят китайците.

Пандемията и китайските амбиции карат САЩ да пренасочат част от технологичния цикъл на своя територия. Независимо, че Тайван се води близък съюзник, тя все пак е разположена далеч от Америка, което само по себе си представлява риск за доставките. Политиците във Вашингтон приеха закон, който предвижда осигуряването на 52 млрд. долара за изграждането на производствени мощности за полупроводници в страната. Част от този капацитет на Intel е в САЩ, но доста е аутсорсната, компанията дори планира още повече да изнася.

От друга страна, Вашингтон се опитва да натисне тайванците от TSMC да инвестират в САЩ и да пренесат част от капацитета си там. През юни компанията започна изграждането на такава фабрика в щата Аризона на стойност 12 млрд. долара. Тя ще разполага с леярна за 5nm чипове и ще заработи през 2024 г.

3.3 Реакцията на Южна Корея и изоставането на Европа

Битката между САЩ и Китай е основната при процесорите, но не са единствените държави, които ще се опитат да развият собствено производство на процесори. Южна Корея и най-вече индустриалният гигант Samsung се подготвя да навлезе още по-силно на тази сцена. Компанията планира да инвестира 150 млрд. долара в производствен капацитет до 2030 г. Сеул вече обяви, че ще подпомогне по един или няколко начина тази инициатива. Samsung ще се опита да вземе по-голям част от дела на TSMC.

Стигаме до Европа, която усети кризата с недостига на процесори по най-тежкия начин. Автомобилната индустрия, която е перла в короната на германската икономика пострада значително, а ситуацията е сходна и с френските производители. Старият континент обаче отговаря за едва 10% на доставките на чипове, при това за не толкова високотехнологичните. Европейският съюз (ЕС) разпозна опасностите за регионализация и риска от това да не разполага с механизми за преодоляването на подобни шокове на производството на процесори.

„Определено има игра между САЩ и Китай в момент и тя най-вероятно ще става все по-груба. Ние в Европа имаме намерение да се включим напълно в тази нова геостратегическа игра на шах“ Тиери Бретон, Eврокомисар за единния пазар на ЕС

„Определено има игра между САЩ и Китай в момент и тя най-вероятно ще става все по-груба“, коментира еврокомисарят на единния пазар Тиери Бретон. „Ние в Европа имаме намерение да се включим напълно в тази нова геостратегическа игра на шах“.

Тези думи много добре обобщават добре ситуацията в света на силиция и как недостига на чипове се превръща в истинска геополитическа надпревара. Единствено оптимизмът му за възможностите на Европа може да се окаже по-труден за реализиране отколкото смятат политиците в Брюксел. Което не е добра новина за Стария континент. Проблемът е, че тя започва ако не от нулата, то поне от много ниско ниво на развитие. Което е парадоксално предвид факта, че ARM е един от малкото успешни високотехнологични проекти на ЕС в дългосрочен план. Историята е доста интересна и някой път може да се спрем и на нея.

Лошата новина е, че Брюксел започва да действа по своя познат начин – големи изказвания, които са последвани от тромави процедури и стратегии. Докато реалните резултати идват поне след десетилетие. В някои случаи, когато те се материализират, идеите се оказват морално и технологично остарели. В случая ЕС вече започва да мисли за механизми за финансиране. Надеждата им е в нидерландския доставчик на оборудване ASML, което има нишов монопол върху определени компоненти за леярните за чипове. На Стария континент обаче няма голям производител, който да може да прави самите процесори.

Европа правилно определя новата надпревара в производството и доставката на чипове като геополитическа игра на шах. Тенденцията е за засилване на регионалното производство, за да може основните сили да не са толкова зависими от шокови ситуации. Независимо, дали са предизвикани от пандемия или от търговска война.

The post Светът в силициева черупка appeared first on TechTrends България.

Обявяването на старта на модернизираната мрежа идва след близо две седмици след като приключи търга за разпределението на честотите в 3.6GHz. „Теленор“ ще се възползва от тях и ще ги интегрират в своята нова услуга. Подходът, който избира компанията за разгръщане на 5G ще е хибриден. Тоест, тя ще разчита, както на наличната 4.5G инфраструктура и технологията за споделяне на спектъра DSS, така и на новата лента, която ще трябва да получи през следващите дни.

Пускането на 5G мрежа, за момента е една от големите теми, които са в развитие за „Теленор“. Другите две са свързани с това, каква ще бъде стратегията на компанията по отношение на нейните инфраструктурни вендори, както и дали ще се ребрандира. По тях, за момента няма раздвижване.

Къде ще стартира

На срещата с журналисти, главният изпълнителен директор на „Теленор България“ Джейсън Кинг даде малко повече яснота за новата 5G мрежа. От 10 юни тя ще стартира в четирите най-големи града – София, Пловдив, Бургас и Варна, както и в някои от най-големите морски курорти.

Конкретните планове за последващо разгръщане не бяха споделени, но е обичайна практика на телекомите да модернизират първо централните части на големите градове и постепенно да увеличават своето покритие на база на населението.

„Най-важното е, че вече имаме потребителски интерес към тази нова технология“ Джейсън Кинг, „Теленор България“

„Не е тайна че имаше доста шум около 5G в България. Вече основните условия за това се изпълниха“, коментира Джейсън Кинг. Той изброи законодателните промени за облекчаване на строителните разрешителни за модернизиране на мобилните мрежи, намаляването на лицензионните такси, както и разпределението на радиочестотите в 3.6GHz. Това е основният спектър, в който трябва да се развива 5G в България и в Европа.

„Най-важното е, че вече имаме потребителски интерес към тази нова технология“, подчерта Кинг, както сподели, че се увеличава броя и достъпността на крайните устройства. Тези фактори винаги са били изтъквани от операторите в България при въпроси за пускане на 5G, но са оставали повече на заден план, заради техническите и законодателни такива,  които вече са премахнати.

Хибридният подход

Другите два оператора стартираха 5G мрежите си, но ползваха различни технологии за това. „Виваком“ беше първа, но разчита основно на наличните 4G честоти и оборудване чрез DSS – динамично споделяне на спектъра. Този подход, позволява бърза интеграция във вече съществуващите мрежи от четвърто поколение. Недостатъкът е, че идва с по-ниски технически възможности, по-малко съвместими устройства и с поддържане на баланса за техния брой.

„А1 България“ предпочете традиционния начин – с пряка модернизация с 5G модули и нови базови станции. Това, позволи на оператора да включи повече устройства, да твърди, че има по-големи скорости, но покритието зависи изцяло от броя нови и обновени клетки.

„Теленор България“ ще разчита на хибриден модел. Основната част от мрежата ще разчита на DSS технологията, а базовите станции, които са най-натоварени откъм трафик ще бъдат модернизирани с 5G модули. Последните ще използват новия честотен ресурс от 3.6GHz. Джейсън Кинг заяви, че за да се разгърне максимално покритието на новата технология ще са необходими дългите вълни от 700MHz. Свободните ленти в този спектър все още са недостатъчни и за трите оператора, като основната част се ползва от Министерството на отбраната.

Защо чак на 10 юни

Официалният отговор, защо ще се пуска 5G мрежата на „Теленор“ на 10 юни е, че операторът иска да се увери, че качеството отговаря на нуждите на потребителите. Както и да могат да информират обществото за всички ползи на новата технология.

„За нас е ключово начинът по който навлизаме на пазара“, коментира Богдан Узелац, главен търговски директор на „Теленор“. В следващия месец и половина ние искаме да отговорим на въпросите и очакванията на потребителите“. Той посочи за пример, дали ще трябва потребителите да плащат повече, дали устройствата ще са по-скъпи, безопасно ли е за здравето и др. Узелац допълни, че компанията разполага с достатъчно 5G смартофна в портфолиото си в момента, като до лятото ще са налични 35 модела.

„Няма да има промени при мрежата засега, основната е Huawei, като за опорната и системите за сигурност ползваме и други вендори“ Джейсън Кинг, „Теленор България“

“От въвеждането на 4G, като ние бяхме първи през декември 2015 г., отчитаме четворен ръст на трафика на базова станция”, коментира още Узелац, като даде това за пример за повишеното потребление на мобилни услуги.

Логичното обяснение е повече техническо. Честотите в 3.6GHz бяха окончателно разпределени преди две седмици на търг проведен от Комисията за регулиране на съобщенията. Те ще могат да се използват от операторите най-рано в дните преди Великден и майските празници.

При търговете „Теленор“ и „Виваком“ си размениха лентите, които ползваха за тестови през последните две години. Това ще наложи настройване на мрежата към вече предоставения за дългосрочно ползване спектър. Този процес обикновено отнема между десетина дни и максимум месец.

Предвид дългите празници, графикът пасва перфектно, като се оставя и около седмица за допълнително тестване и донастройване. Времето може да се използва реалистично и за модернизиране на определените като натоварени базови станции.

Четвъртият сертификат Umlaut

В рамките на срещата с журналисти, освен обявяването на датата за старта на 5G мрежата, „Теленор“ получи четвърти пореден сертификат за качество на своята мобилна услуга от консултантската фирма Umlaut. Мобилният оператор продължава да води в два от трите основни критерия. Това са скорост и забавяне (latency). При покритието в един от подкритериите е наравен с „Виваком“, а в другия – изостава с малко.

Джейсън Кинг признава, че в рамките на четирите сертификата, които „Теленор“ е получила за последната година, другите два телекома обаче започват да намаляват разликата в оценките.

„„Теленор“ е лидер, но не може да се успокояваме, защото другите два конкурента скъсяват разликата, спрямо предходните периоди“, коментира Кинг.

Главният директор „Технологии“ в „Теленор“ Спас Велинов обяви, че задържането на лидерската позиция е била трудна задача, особено в условия на пандемия. Той обяви, че качеството на услугите е трябвало да се поддържат не само при нормален, но и при силно увеличен трафик.

„В тези условия, ние трябваше непрекъснато да засилваме капацитета и възможностите на мрежата, за да поддържаме високо качеството“, обяви Велинов. Той допълни, че към това се добавя и модернизацията към 5G, като процеса е вървял паралелно. Велинов поясни, че една от формулите за успеха на „Теленор“ е, че успява да използва наличните радиочестоти по-максимално най-ефективния начин.

Въпросите в развитие

Двете ключови теми в дългосрочен план за „Теленор“ засега остават без сериозно развитие. Едната е свързана с телеком оборудването. Мобилният оператор използва основно оборудване на Huawei, като китайският вендор продължава да е под ударите на санкциите на САЩ. България и Европейския съюз нямат взето решение за действие, но от Брюксел все повече загатват за потенциални мерки срещу компанията.

От родните оператори „Теленор“ и „Виваком“ разчитат на Huawei като основен доставчик за тяхната радиорелейна мрежа. Джейсън Кинг потвърди, че големи размествания за първата компания сред вендорите няма. Но допълни, че има действия в посока на диверсификация на мрежовите доставчици, особено при опорната мрежа и системите за сигурност.

„Няма да има промени при мрежата засега, основната е Huawei, като за опорната и системите за сигурност ползваме и други вендори“ Джейсън Кинг, „Теленор България“

„Няма да има промени при мрежата засега, основната е Huawei, като за опорната ползваме и други вендори“, коментира Кинг. Той уточни, че „Теленор“ разчита на американски и израелски фирми при изграждането на системите за сигурност, което трябва да гарантира опазването на данните на компанията.

„Виваком“ или по-скоро техния собственик United Group загатнаха, че може да правят замяна на мрежите си, така че Huawei да не заема основен дял. Засега подобни намерения не са обявени от „Теленор“ и тяхната компания-майка PPF Group.

Другият отворен въпрос е свързан с името, което втория по брой абонати оператор използва. Въпреки, че Telenor Group продадоха своите активи в Централна и Източна Европа, звената в Унгария, България, Сърбия и Черна гора продължават да носят техния бранд. PPF Group беше подписала споразумение за лицензно ползване на марката, което трябваше да изтече през първото тримесечие на 2021 г.

Засега ребрандиране няма да има, като собственикът е удължил договора за правата на името с поне още две години. От „Теленор“ обявиха, че продължават преговорите на ниво група, дали да се плаща лиценз за марката или всички телеком активи на PPF Group да минат под една шапка. Такъв е статуса на ситуацията от 2019 г. През годините, Джейсън Кинг заемаше позицията, че предпочита да остави настоящето име.

The post „Теленор България“ ще стартира своята 5G мрежа от 10 юни appeared first on TechTrends България.

Това са основните тенденции при китайския гигант. За момента проблемите са умело замаскирани с цялостен ръст на приходите и компенсиране на намалелите продажби навън с повишаване на активността на вътрешния пазар. Дали тази стратегия ще продължи да върши работа за оцеляването и развитието на Huawei ще се разбере повече през настоящата година. Ако стриктните санкции на САЩ продължат да са в сила, смартфон бизнесът ѝ е обречен.

Вътрешният китайски пазар е голям и засега е достатъчен за Huawei да компенсира с липсата на поръчки или наложените ограничения за външния. Това също е до време, като ще се види дали компанията ще успее да пробие по-стабилно на пазари като Русия и др.

Тенденция към затваряне

Huawei излиза с тържествено съобщение, че отчита „впечатляващи“ приходи от 136.7 млрд. долара за 2020 г. Това е ръст от 3.8% спрямо предходната година. Нетната печалба също се увеличава със сходно темпо от 3.2% до 9.9 млрд. долара, показват данните от годишния доклад на компанията. Китайският гигант допълва, че продължава да расте „в една предизвикателна година, белязана освен от пандемията от COVID-19, но и от санкциите“, наложени върху него от САЩ.

Дяволът винаги е в детайлите и именно те подсказват, че препятствията пред Huawei не са отминали. Дори може да се задълбочат през 2021 г. Разгледано по сегменти, на пръв поглед също няма нещо притеснително. Потребителският бизнес, в който са всички крайни устройства на китайския гигант расте по приходи с 3.3% на годишна база и съставлява 54.2% от общите. Продажбите на телеком оборудване през 2020 г. са почти сходни с тези от предходната година – ръст от едва 0.2% и съставляват 34%. Най-голяма перспектива има звеното за корпоративни IT решения, което отчита увеличение на приходите от 23% и вече е 11.3% спрямо 10.4% през 2019 г.

Географското разпределение на дейността на Huawei много ясно показва какво точно се случва. През 2020 г. приходите от Китай скачат с 15% и съставляват две трети от всичките – 65.6%. Всички останали региони отчитат спад. Северна и Латинска Америка има понижение от 24.5%, при Европа, Близкия изток и Африка е 12.2%, в Азиатско-Тихоокеанския регион тенденцията е 8.7%.

Това показва, че вътрешния пазар е не просто основен за Huawei, а е спасителния пояс за компанията. Продажбите в Китай са компенсирали в целия спектър дейността ѝ през 2020 г. Тази тенденция за постепенно затваряне на Huawei към външните пазари се забеляза при първата по-сериозна ескалация на американските санкции срещу нея в края на 2019 г. Сега тя се затвърждава допълнително и най-вероятно ще продължи да се задълбочава през настоящата година.

Китайският спринт за 5G

Пекин направи агресивно развитие на 5G мрежата си, като трите телекома инвестираха значителни суми в инфраструктура. От това се възползваха местните Huawei и ZTE, като по-малки договори бяха предоставени на Ericsson и Nokia.

През изминалата година, в страната са инсталирани 500 хил. базови станции по новата технология. Големите обеми поръчки са толкова значителни, че те се обявиха като основна причина при шведския вендор за ръста през 2020 г. Същото може да се каже и за Huawei, които продължават да са лидер в сектора в световен мащаб. Дори компанията увеличава своя пазарен дял от 28% на 31% през изминалата година.

5G ще продължи да се развива, като през 2021 г. се очаква да се разгърнат този тип мрежи в още повече държави. Доста от тях обаче все още изчакват какво се случва в отношенията между Huawei и САЩ. Много е възможно доста от 4G клиентите на компанията да се откажат от нея при модернизацията.

В България например, два от трите оператора разчитат за своята мобилна мрежа на решенията на китайския вендор. Собственикът на „Виваком“ United Group публично обяви, че обмисля замяната на оборудването на Huawei с друго. От „Теленор“, чиято цяла инфраструктура е китайската компания, все още нямат становище по темата.

Залеза на смартфон бизнесът

Към края на 2019 г. умните телефони бяха основния двигател на растеж на китайския гигант. В края на изминалата години се забелязва рязък залез на този сегмент. Девет месеца, Huawei беше безапелационен лидер и по продажбите на смартфони в Китай и основен претендент за второто място на глобално ниво. През последното тримесечие обаче компанията се срина буквално и преносно. Доставките за целия свят се свиха близо наполовина до 32.3 млн. бройки спрямо 56.2 млн. показват данните на IDC. В същото време, пазарния ѝ дял в Китай се свива почти двойно до едва 22% спрямо 42.5% от предходното тримесечие.

Всичко това се дължи на изострените през септември санкции на САЩ спрямо Huawei. Вашингтон забрани на външните подизпълнители, които работят с компанията да ѝ доставят ключови компоненти, като мобилни чипсети и др. Така, китайският гигант се оказа в позиция, в която не може да получи дори процесорите Kirin, които са негова разработка.

В самия край на 2020 г. Huawei продаде своя смартфон бранд Honor. Размерът на сделката не е обявен публично, но се предполага, че е около 15 млрд. долара. През 2019 г., когато беше пика на смартфон бизнеса на на китайския гигант и достигна продажби от 240 млн. бройки, 70 млн. от тях се падат на Honor. Което прави около 30%. Дори, Huawei да възстанови нормалния си бизнес ритъм при умните телефони, те във всички случаи ще бъдат по-малко отколкото през „златния век“ на компанията.

Финансовите резултати за 2020 г. не отразяват напълно тези две тенденции. Затягането на санкциите, което доведе до спиране на доставките на основни компоненти, се случва през септември миналата година. Продажбата на Honor се осъществява през декември. Истинските ефекти от тях ще се усетят през настоящата 2021 г., като тенденцията ще бъде низходяща.

Ако САЩ поддържат позицията си, китайският гигант ще свие продажбите и най-вероятно ще изпадне от Топ 5 водещи производители на смартфони в света. Това се потвърждава поне от началото на 2021 г., като Huawei още не е представила новите си модели, които бяха изместени на няколко пъти за по-късна дата. Изключение прави новият им сгъваем флагман, който най-вероятно ще бъде с колекционерска стойност, не само заради високата си цена.

Диверсификацията

Затварянето в китайския пазар е само една от мерките, които Huawei предприе, за да опази своето бъдещо развитие. Другото е в диверсификацията на продуктите и бизнесите. При потребителската електроника това са умните часовници, различните аксесоари и през последните месеци – лаптопи.

Засега санкциите на САЩ не влияят негативно на тези продукти, затова Huawei разчита на тях. Компанията обяви голям ръст на продажбите им през 2020 г. в Европа. Това важи особено силно за лаптопите, но все пак те тръгват от доста ниска база спрямо 2019 г., когато подобни продукти тепърва започваха да се предлагат. Силната конкуренция и все още малък дял, не ги прави толкова надежден заместник на смартфон бизнеса, поне в краткосрочен план. Колкото и устройства да имат, за да може да наложи своя заместник на Android, Huawei трябва да разполага с жизнен бизнес с умни телефони.

Другата посока са IT корпоративните услуги и решения. Те са широко портфолио, което включва центрове за данни, системи за сигурност и много други. Те отчитат най-значителен ръст сред приходите на Huawei за 2020 г., но по същия начин, като с лаптопитите, те все още тръгват от ниска база.

Третата посока е географската диеверсификация. Доста се говори за агресивното навлизане на Huawei в Русия. Такова дори и да е факт, поне за момента не оказва влияние на приходите на компанията. Все пак е тенденция, която е добре да се следи за китайския гигант.

The post Колко „впечатляваща“ беше 2020 г. за Huawei appeared first on TechTrends България.

Резултатите са повлияни най-вече от разгръщането на 5G и то в определени големи пазари. Разпределението на вендорите при поръчките в тези ключови региони, реално предопределят и дяловете на основните играчи. Китай например, основните доставчици са китайските Huawei и ZTE, откъдето идва техния ръст през 2020 г. В САЩ и Великобритания, както и други държави близки до Вашингтон разчитат повече на Nokia и Ericsson.

Повече за големите

Целият пазар за телеком оборудване увеличава приходите си със 7% на годишна база през 2020 г. Това показват предварителните резултати на изследователската фирма Dell’Oro. Huawei увеличава пазарния си дял от 28% на 31%, воден най-вече от мащабното разгръщане на 5G в Китай. Азиатската държава инсталира 500 хил. базови станции през 2020 г., което е впечатляваща цифра.

От тази технологична експанзия на Китай най-голям печеливш е Huawei, но не е единствен. В по-малка степен, договори по тази линия печели ZTE, което обяснява и увеличението на дела ѝ от 9% на 10% през 2020 г. Трите китайски телекома също така сключват договор още с Ericsson, до голяма степен, за да покаже държавата, че не подкрепя само местни компании.

Във финансовите отчети на шведския производител се споменава, че ръста му през миналата година се дължи до голяма степен на контрактите в тази държава. Ericsson също така увеличава пазарния си дял от 14% на 15%. Това не се дължи само на китайския пазар, защото шведският вендор спечели и доста договори и в други държави през 2020 г.

Nokia не успява да капитализира достатъчно от растежа през миналата година. Пазарният дял на финландския производител пада от 16% на 15%, като се изравнява със своя шведски конкурент. До голяма степен това се дължи на загубата на китайските договори, които от своя страна са вследствие на технически проблеми.

По-малките вендори и митът за Huawei

5G технологията изненадващо или не, оказва негативно влияние на по-малките играчи. Голямата четворка взима пазарен дял от 71% през 2020 г., спрямо 67% от 2019 г. Надеждата, че изгряващи компании, като Samsung ще могат потенциално да заемат вакуума, който може да остави Huawei при затягане на санкциите в световен мащаб, за момента не се материализират. Европа обмисля, частичното или пълно блокиране на китайските вендори, като политиката на САЩ в тази посока, засега се запазва непроменена.

Китайският гигант има потенциал да продължи доброто представяне. Не само, заради втората вълна от 5G инвестиции в местния пазар, но и за все по-голямото сътрудничество, което компанията разработва с Русия. То не опира само до доставка на телеком оборудване, което беше сключено през 2020 г., но и до развойна дейност и договори с корпоративни клиенти. Дали ZTE също ще се ориентира в тази посока е все още отворен въпрос.

Тенденциите за 2021 г.

Изминалата 2020 г. даде по-колебливо начало за 5G, но покрай пандемията имаше по-голямо натоварване на мрежите, което подкрепя идеята за модернизация и увеличаване на капацитета им. Затова втората половина на изминалата година се компенсира почти напълно.

Dell’Oro са оптимисти за новата 2021 г. Телеком пазарът се очаква да продължи да расте, като очаквания темп е между 3% и 5%. Дали тенденциите за играчите ще се запази е друг интересен въпрос. Това ще важи от обема на инвестиции на Китай в 5G, както и от цялостната политика на САЩ, Европа и други свързани региони към Huawei и ZTE. Доста държави и телекоми изчакват модернизацията на мрежиите си, докато не се изяснят обстоятелствата около двете компании. Причината е, че те са основни доставчици на доста оператори в Европа, включително и в България, особено Huawei.

The post Huawei засилва лидерството си при телеком оборудването през 2020 г. appeared first on TechTrends България.

Новият документ поставя на изпитание бъдещето на бизнеса в страната на двата китайски телеком производителя – Huawei и ZTE. Освен това ще създаде потенциално големи главоболия и на трите български оператора за развитието на техните мрежи, както и в разгръщането на 5G.

Засега, меморандумът за разбирателство създава повече въпроси, отколкото дава отговори. Намерението на САЩ е да блокира достъпа на Huawei и ZTE, като двете компании са изрично споменати в Clean Network, но последствията ще са много тежки за операторите и технологичното развитие на България.

С други думи – ще са важни детайлите и действията, които ще предприеме нашето правителство. Те ще са ясни, когато бъде публикуван целият документ. Освен това, меморандумът за разбирателство не е с напълно обвързващ характер, ако към него не са включени плащания. Което дава известна гъвкавост на управляващите.

Какво е Clean Network

Инициативата Clean Network е дело на главния секретар на САЩ Майк Помпео. Главната цел е да се запазят телекомуникационните мрежи „чисти“. Особено в контекста на 5G технологията, която се очаква да трансформира икономиката и публичния сектор напълно.

„Предвид колко много е заложено на карта, е изключително важно тези информационни артерии на 21 век да бъдат изградени от надеждни компании. По-конкретно – ключово е европейските държави да не предадат контрола над своите критични инфраструктури на китайски гиганти, като Huawei или ZTE“, беше обявил Майк Помпео през декември 2019 г.

„Ключово е европейските държави да не предадат контрола над своите критични инфраструктури на китайски гиганти, като Huawei или ZTE“ Майк Помпео, държавен секретар на САЩ

Важно е да се уточни, че все още нито САЩ, нито друга държава е предоставила конкретни доказателства за умишлени „вратички“, софтуерни или хардуерни, които да позволят на китайското правителство незаконно да източва данни. В инициативата Clean Network се говори единствено за „доверие“. По принцип, подобни решения са възможни, но засега си остават само в сферата на хипотезите.

„България се присъединява към 27 от 30 страни членки на НАТО, които участват в Clean Network, както и 27-те страни в ЕС, които интегрират програмата на общността 5G Clean Toolbox с Clean Network. Така страната ви отговаря на рисковете от несигурни мобилни мрежи и се подсигурява, че ще има чисти телекомуникации, които са жизненоважни за националната сигурност, икономическия просперитет и стабилността в региона“, заяви Крак, цитиран от „Капитал“.

„Ние се подготвяме за подобни ситуации (пандемията – бел. ред.) за в бъдеще, за да не се налага да се блокира светът. Затова нашите комуникации трябва да бъдат чисти, защитени, прозрачни, етични и спазвайки всички необходими законови норми за защита на личните данни“ Бойко Борисов, министър-председател на България

„С декларацията за чистотата на 5G мрежите ние се подготвяме за подобни ситуации (пандемията – бел. ред.) за в бъдеще, за да не се налага да се блокира светът. Затова нашите комуникации трябва да бъдат чисти, защитени, прозрачни, етични и спазвайки всички необходими законови норми за защита на личните данни“, обяви премиерът Бойко Борисов след срещата, цитиран в прессъобщение на Министерски съвет.

Различното тълкуване

Частичен шанс за българските телекоми и китайските вендори се крие в тълкуването на това какво е „критична инфраструктура“. Именно тя може да даде и място за лавриране на българското правителство в дългосрочен план, когато се започне изпълнението на меморандума. Освен ако в самия него не е записано изрично компонентите на мрежите, които попадат в обсега.

За САЩ в определението влиза цялата телекомуникационна мрежа от пето поколение. От опорната инфраструктура и центровете за данни, през управлението (MANO), до самата радиорелейна мрежа с базовите станции (RAN).

Европейският съюз се опитва да вземе единна позиция по въпроса с киберсигурността и 5G мрежите. В последните инициативи, Брюксел категоризира различните компоненти на инфраструктурата и колко са „критични“ за сигурността. Към тях попадат опорната мрежа (с центровете за данни) и управлението, но не и базовите станции и клетките.

Ако България приеме европейското тълкуване и предприеме действия по изваждането на Huawei и ZTE от телекомите, то последните ще платят по-малко, защото няма да правят пълна подмяна на оборудването. Това ще зависи до голяма степен от самите ЕС, тъй като на първо четене през октомври Брюксел застава зад инициативата Clean Network.

Потенциално това ще стане през „5G инструментариума“, който Европа започна да изготвя в началото на 2020 г. и от който е тълкуването за „критични“ компоненти. Дали двете ще бъдат напълно синхронизирани тепърва ще разберем. Министерски съвет и премиерът Борисов уточняват, че Брюксел ще изгражда „5G инструментариума“, който ще бъде основан на „принципите за свободна и честна конкуренция, прозрачност и върховенство на закона“.

Кой колко ще е засегнат?

Конкретните ангажименти и действия на държавата са важни, за да може да се определи, кой оператор колко ще е засегнат. Защото реално и трите използват в някаква степен китайско оборудване.

Мобилната мрежа на „A1 България“ е изградена почти изцяло от Nokia. Компанията ще бъде все пак засегната от Clean Network, защото през последните две години е интегрирала в своята опорна и RAN инфраструктура компоненти на ZTE. Целта е била да се спестят разходи при поетапната модернизация, която „A1 България“ предприема от преминаването на 4G насам. Операторът има и остатъци на Ericsson, които преди бяха основен доставчик. При 5G тестовете си, компанията използва почти изцяло 5G оборудване на Nokia, без смартфоните, които бяха Huawei. Но при демонстрацията на самостоятелна такава, беше използвана техника на ZTE.

Каквото и решение да се вземе, дори частична забрана ще засегне тежко „Теленор България“. Абсолютно цялата мрежа на втория по брой мобилни абонати телеком е изградена от Huawei. Това стана факт през 2013 г., когато влезлите във владение норвежци от Telenor направиха пълна подмяна. Тъй, като групата пазаруваше наедро, те избраха за доставчик Huawei в пакет и за други пазари. Което им свали цената наполовина. Независимо, дали ще се остави RAN мрежата, „Теленор България“ ще трябва да подмени и цялото си опорно оборудване, както и това за управление.

„Виваком“ е избрала балансиран подход при изграждането на своята инфраструктура. Опорната мрежа и MANO-то (управлението) е поверено на редица доставчици, в които китайски вендор няма – основни са Nokia и Cisco. Проблемът е с радиорелейното оборудване, което е изцяло поверено на Huawei. Ако България разреши ползването на китайските доставчици в RAN-а, „Виваком“ може и да избегне солената сметка за изграждане наново.

The post „Чиста мрежа“ и България – идва ли краят на китайските вендори в страната appeared first on TechTrends България.

Идеята не е нова, американският президент Доналд Тръмп на няколко пъти спомена, че САЩ може да изостава с петото поколение мобилни мрежи, но трябва да се фокусира върху това да бъде лидер при шестото. Китай също говори за 6G. За момента Финландия, като че ли е поела инициативата. Още през 2019 г. тя обяви програмата 6Genesis на Световния мобилен конгрес (MWC) в Барселона.

По това време, концепцията за новата технология беше неизследвана територия. Дори в момента доста от нещата, които обрисуват 5G са теоретични или се правят в лабораторни условия. Дори преди година, основните играчи в телекомуникациите не знаеха точно как ще изглежда по-следващото поколение. Вече, те започват да имат малко по-ясна визия и което е по-интересното – тя се припокрива сравнително между отделните компании.

Реална концепция или научна фантастика

Покрай ситуацията с коронавируса, повечето големи конференция бяха или отменени, или преминаха онлайн. Към вторият вариант се трансформира събитието 6G Wireless Summit. От публикуваните видео презентации и материали от нея, Telecoms.com обобщава, че основните участници имат сходни визии и концепции. Сред тях са Nokia Bell Labs (развойно звено на AT&T, което от няколко години е част от финландската компания), ZTE, Ericsson и др.

Ако визията за 5G е, че в един момент тя ще премахне границите между традиционната кабелна мрежа и безжичната (мобилна, WiFi, Bluetooth и тн.), то 6G ще отиде отвъд тази идея. При нея ще имаме сливане на физически, дигиталния и биологичния свят, коментира Хариш Висванатан от Nokia Bell Labs. Мнението, макар и в малко по-умерен вариант се споделя и от Фанг Мин от ZTE.

Основните примери, които дават специалистите по време на конференцията също са сходни. Всички, коментират, че основополагащо ще е взаимодействието между човек и интелигентна машина (разбирайте изкуствен интелект). Идеите за връзката между тях, дори навлиза в сферата на научната фантастика, като например директен интерфейс между мозъка и мрежите. Идея, която в момента милиардерът Илон Мъск развива със своя Neuralink.

Устройствата все повече ще следят нашите биометрични данни и физиологическо състояние. Те няма да се ограничат само до пулса и броя изминати крачки, както в момента правят умните часовници. Сега, те се опитват да правят предположение за редица други показатели, индиректно, като състояние на съня или нивата на кислород в кръвта. При 6G свързаността, ще има (теоретично към днешна дата) възможност да се следят директно.

Фанг от ZTE и Микаел Приц от Ericsson описват концепцията като Интернет на усета (Internet of Senses – IoS). Представителят на шведския гигант дори коментира, че в бъдеше ще имаме свързана интелигентност. Това е термин, който Приц използва за комуникацията между една AI система с друга. Както и заявки на един изкуствен интелект за действия към друг. Нещо, което е представено в момента единствено в научната фантастика, като в сериала Altered Carbon например.

Създаването на дигитални двойници, също ще се превърне в потенциална концепция. Тя предвижда изграждането на цифров заместител във физически свят и обратното – дигитално пресъздадени физически обекти във виртуална среда до най-малкия детайл. Nokia Bell Labs демонстрират, как това може да се случи с една улица от Ню Джързи, пресъздадена дигитално максимално прецизно.

Мрежа и честоти

Тъй, като в конференцията участват основно телеком вендорите, е нормално да бъдат обсъждани и възможностите на самите 6G мобилни мрежи. Един от основните акценти е потенциала за използване на все по-къси и високи честоти. Те имат своите предимства, за висока скорост и голям капацитет, но много малък обхват на действие. 5G ще е първата мрежа, която ще използва милиметровите вълни в 25GHz за Европа, но 6G ще започне да експериментира с допълнителен спектър в 95GHz. Те ще позволят все по-прецизна и в реално време връзка, което например е ключово условие за създаване на дигиталните двойници.

6G няма да спре само с 95GHz и ще отиде в една доста непозната територия – честотите в D лентата или в обхвата от 140-180 GHz. Което може да се окаже доста амбициозна и проблемна задача. От една страна, изследванията върху човешкото тяло на този спектър са минимални или несъществуващи. От друга, не се знае дали ще могат телекомите да ползват тези честоти при настоящите здравни регулации. От трета, самите вендори още не са разработили надеждна технология за тяхното излъчване. Nokia Bell Labs предполагат, че трябва да се използват излъчватели на стъклена основа, вместо на силициева и, че самите антени ще са много по-сложни за изработка. От ZTE коментират, че преминаването към нови материали в разработката на мрежите, ще е основно предизвикателство пред 6G.

Други проблеми ще е оптимизирането на самата мрежова инфраструктура. Тя ще трябва едновременно да разполага със силна опорна част, която да е максимално близо до базовите станции, с което да се осигури връзка в реално време между свързаните устройства с минимално забавяне. Както и да е свързана с облачната инфраструктура, за да може там да се прилагат различните решения базирани на AI.

Сигурност и прогнози

Последните два елемента, които са обсъждани по време на конференцията са свързани със сигурността на мрежите и кога всичко това ще започне да става постепенно реалност. По първия има няколко визии. Едната включва използването на AI за създаването на „умна“ 6G мрежа с „шесто чувство“, която ще може да следи показателите в реално време и да реагира веднага при наличието на най-малкото отклонение. Другата е насочена повече към архитектурата на мрежата и нейното сегментиране на нива, като най-критичната информация се съхранява в ядрото, което е отделено с хардуерни и софтуерни механизми за защита.

По отношение на въпроса кога ще има 6G, особено предвид факта, че 5G тепърва навлиза с бебешки стъпки, отговорът е – поне след 10 години. Горе-долу това е периодът през който започва обновяването на едно поколение мобилни мрежи със следващото. Което съвпада донякъде с прогнозите, че за пълното разгръщане на 5G ще са необходими около пет години и едва след това ще може да се възползваме от неговия потенциал.

Горе-долу тогава се очаква да бъде финализирана напълно визията как ще изглежда 6G и да започне работа по първите технически предложения. Едва към 2028-2030 г. ще имаме и първите тестови разработки. Дотогава, както отбелязва Висванатан от Nokia Bell Labs „ще може да се забавляваме с това да предсказваме бъдещето”.

The post Технологичните гиганти полагат концепцията за 6G appeared first on TechTrends България.

Той е и основният отговор на Европа на натиска на САЩ за потенциална забрана на Huawei за доставка на мрежово оборудване. Брюксел и, като цяло повечето държави-членки са против изричното ограничаване на технологичния гигант. Причините са много – силната зависимост на редица оператори от Huawei, достъпността и качеството на компонентите и решенията, които компанията предлага, както и потенциалното въвличане на Европа в търговска война с Китай. Пекин нееднозначно отбеляза, че на всяка категорична забрана ще отговори с реципрочни мерки.

Инструментариумът изготвен от Европейската комисия (ЕК), заедно с Европейската агенция по киберсигурност (ENISA) не споменава никъде изрично Китай или нейни доставчици на оборудване.

Балансирано решение

Очаквано, мерките са насочени в няколко посоки – намаляване зависимостта на телекомите от един вендор, създаването на единни и хармонизирани стандарти по сигурността, насърчаване съвместимостта на оборудването между различните компании и засилване на индустриалния капацитет на Европа.

Част от мерките може и да повлияят на Huawei, но от друга страна, компанията ще има време да адаптира своите решения и бизнес модели, така че да продължи да работи в Европа. Или поне на теория, как ще се транспонира инструментариумът на практика, все остава загадка засега.

Причината за това е, че на централно ниво ЕС ще изготви само базовите правила и стратегическата визия. Заедно с телекомите и регулаторите ще бъдат изготвени отделните изисквания за сертифициране на доставчиците, оборудването и решенията. Този процес ще бъде фокусиран най-вече върху критичната инфраструктура.

Според дефиницията на ЕК, такава се водят най-вече опорната оптична мрежа, по която преминават данните, както и системите за цялостно управление (MANO). С повишено внимание се гледа и на различните места за съхранение на информация. Включително, подобни компоненти, които са част от периферната инфраструктура (т.нар. edge).

Засилване на регулаторите

Прилагането на всичко това ще се прехвърли върху плещите на националните регулатори. Техните задачи ще се разширят с прилагането, контролирането и тълкуването на единната рамка и стандарти, които ще бъдат наложени. Както и за следенето за диверсифицирани доставчици на оборудване.

Затова и правомощията им трябва да бъдат увеличени. Те ще включват възможността да одитират телекомите или да изискват необходимата им за това информация. Включително и данни от високотехническо ниво и в детайли относно мрежата и разгръщането на 5G мрежите. Контролът ще обхваща различните доставки, както и вида на оборудването и неговата съвместимост с отделните вендори. Досега всичко това се водеше като търговски отношения между две компании (оператор и доставчик), но вече ще бъдат обект на национално регулиране.

Изискванията, за които държавните ведомства ще следят (в България това е Комисията за регулиране на съобщенията – бел. ред.) дали вендорите на телеком оборудване отговарят на съответните стандарти. Отделно, самите регулатори, заедно се операторите ще трябва да оценят, кои доставчици могат да представляват риск за сигурността на критичната инфраструктура.

Задачата им ще бъде и да ограничават потенциалната зависимост на един или повече от операторите в страната от доставките на една компания.

Как точно ще става това диверсифициране на вендорите, не става ясно от документа. Просто е записано, че регулаторите ще трябва да вземат мерки за насърчаването на ползване на повече доставчици, ограничаването на зависимостта само от един или от рисков такъв.

Потенциалните ефекти

При идеално стечение на обстоятелствата, мерките, които ЕК планира да предприеме за подобряване на сигурността на 5G мобилните мрежи биха имали ползотворен ефект. Те ще накарат телекомите да са по-внимателни при избора си на оборудване, от гледна точка на опазване на данните, които минават по инфраструктурата им. Както и биха ги възпрели от практики, като например изнасяне на поддръжката на критични елементи. Някои телекоми аутсорсват все повече дейности на подизпълнители, което също може да представляват рисков фактор.

Макар и никъде да не е записано, част от мерките имат за цел да намалят влиянието на Huawei и да прекратят някои от техните практики за превзимане на пазара. Китайският вендор постигна лидерство в доставките на оборудване, като предоставя евтини и качествени решения при изграждането на 4G мрежи. Но освен това, навърза доста от продуктите си, така че да са съвместими само с тези на Huawei.

Така, за изграждането на определени компоненти от мрежата, операторите ако изберат китайската компания, трябваше да поръчат цели системи. Купуването „на едро“ и тази взаимосвързаност беше и една от причините, технологичния гигант да подбие значително цените и да спечели доста поръчки.

Мерките на ЕК пресичат тази практика, независимо дали се прилагаше само от Huawei или от другите вендори. Което ще улесни телекомите да интегрират няколко доставчика, а не да разчитат само на един.

Друг момент, е споменаването да се ограничи ползването на вендори, които разчитат на субсидии или държавна помощ, които противоречат на Европейското законодателство. Тук отново на прицел са китайските вендори, въпреки, че доказването за предоставянето на подобни средства ще бъде доста трудно. Освен това Брюксел си оставя вратичка, като ще преценява за всеки случай поотделно и при това на европейско ниво.

Ефектът върху вендорите ще е ясен. Всички от тях ще трябва да преминат през съответното сертифициране. Дори някой от доставчиците да не отговори на изискванията, той няма да бъде изключен от европейския пазар. Операторите просто ще използват неговото оборудване за по-малко важни компоненти от мрежите си, като например радиорелейните системи. Това важи с пълна сила за всички, не само за Huawei и ZTE, но и за Ericsson и Nokia.

Самите вендори може да намалят обемите в някои от договорите, които са изпълнявали до момента, заради предстоящите рестрикции към зависимостта от един доставчик. Huawei, която е любима марка на най-големите телекоми, може да е най-засегната, но не е единствена. Например, Telekom Austria Group (компанията-майка на A1 България – бел. ред.), разчита почти ексклузивно на Nokia. От друга страна, необходимостта от диверсификация, ще отвори вратите на вендорите към нови клиенти.

Някои от операторите в Европа започнаха поетапно да търсят разнообразие от доставчици, когато става дума за ползването само на един. Примерите засега са Telefonica и Telenor. Общото между тях е, че те разчитаха само на Huawei при изграждането на 4G мрежите си.

В България в най-затруднено положение ще е „Теленор“, който разчита напълно на Huawei за всички аспекти на инфраструктурата си. A1 България също зависи основно от Nokia, но някои не толкова ключови елементи, вече се пренасочват към ZTE. „Виваком“ е най-диверсифициран, като радиомрежата е на Huawei, опорната мрежа и системите за управление са на Nokia и Cisco.

Проблемите

Когато става дума за европейски регулации, опитът показва, че никога не се постига идеалния сценарий. В случая ще има няколко големи предизвикателства, които ще трябва да бъдат преодолени, за да може ефективно да се наложат новите идеи на Брюксел.

Първото е чисто законодателно и процесуално. От ЕК подчертават, че може да са необходими определени законодателни промени, за да могат да се дадат съответните правомощия на регулаторите да осъществяват всички тези дейности. Това означава, че всяка една държава-членка трябва да направим такива изменения, за да може да позволи на своите местни органи да изпълняват задълженията си, определени от новия инструментариум.

Това ще отнеме време. Както и изработването на новите стандарти и сертификати, които ще трябва да бъдат изготвени от нулата и да могат да бъдат устойчиви на бъдещия технически прогрес. Последното е много важно, предвид факта, че 5G технологията все още не е разработена в пълния ѝ потенциал.

Другото, голямо предизвикателство е чисто административния капацитет. Големия набор от допълнителни задачи и отговорности, които ще поеме всеки един национален регулатор ще изисква екстра ресурс. Най-вече под формата на технически експерти, които да могат да правят необходимите проверки и одити на мобилните мрежи. Това ще изисква и допълнително финансиране за регулаторите. Тези въпроси са повдигани нееднократно от операторите към контролните органи, но за момента отговори няма.

Негативният ефект от всички тези предизвикателства ще бъде потенциалното забавяне на разгръщането на 5G мобилните мрежи в Европа.

The post Европа с първи стъпки към регулиране на 5G мобилните мрежи appeared first on TechTrends България.

„Виваком“ бяха последни с публичното обявяване на своите тестове и с близо четиримесечно закъснение спрямо първата демонстрация на A1. Но събитието се отличи с необичайно много гости от държавните ведомства. Ако председателят на Комисията за регулиране на съобщенията (КРС) Иван Димитров уважи и трите оператора, то към него в четвъртък се присъединиха още куп други държавници. Той беше редом с вицепремиера по икономическата и демографска политика Марияна Николова, министъра на транспорта, информационните технологии и съобщенията Росен Желязков, министъра на образованието и науката Красимир Вълчев и много други.

Изказванията на някои от тях подкрепиха вече коментирани теми за развитието на 5G в България. Като например освобождаването на част от радиочестотите необходими на операторите за пускането на новото поколение мобилни мрежи, както и понижаването на техните цени. Макар и с малко бяха засегнати и някои интересни теми – като например възможностите, които разкрива новата технология за правителството, опасенията със сигурността и някои други технически аспекти. Във всички случаи виждаме, как постепенно визията на телекомите и на държавните институции най-накрая започва да пасва по редица въпроси.

Координация с Европа

Още първото изказване на вицепремиер Николова беше насочено към сигурността на 5G мрежите. Тя наблегна върху общите усилия на Европейския съюз в изграждането на единна политика по темата. Както и, че през следващите години ще бъдат изградени хармонизирано сертифициране на 5G оборудването и компонентите на новите мрежи.

Европейската комисия вече направи първата стъпка в тази посока с представянето на своя първоначален доклад, в който бяха описани кои са основните заплахи със сигурността относно мобилната технология от пето поколение.

„В резултат на усилията на операторите, България се нарежда сред страните в света, които развиват успешно 5G мрежи“, обяви Николова. „Технологията обаче поражда редица въпроси, най-вече тези свързани със сигурността и последиците, които могат да доведат пробивите при кибершпионажа“.

Николова след това допълни, че се търсят решение на общоевропейско ниво и препотвърди плановете на ЕК и Агенцията на ЕС за киберсигурност (ENISA) до края на годината да подготвят редица мерки, които да минимализират рисковете. Сред тях е и приетия през юли 2018 г. Акт за киберсигурност, според който страните-членки на Съюза ще трябва да издават сертификати за 5G. Това трябва да се случи към 2023 г.

Доставчиците на оборудване

Процедурата със сертифицирането тепърва ще се разработва през следващите години, но ЕК и ENISA дадоха поглед кои елементи на мрежите ще са най-критични за сигурността. Според доклада това са опорната мрежа и системите за цялостно управление (MANO).

В този контекст, главният технически директор на „Виваком“ Радослав Здравков изброи почти всички доставчици на компанията, както и кой за какво отговаря. Радиомрежата на телекома е изградена от Huawei, но тя е маркирана със средна степен на сигурност в доклада на ЕК и ENISA. Оборудването за оптичната е доставено от Cisco, а на опорната, която е най-важна – Nokia и Ericsson.

Ако Брюксел забрани на китайски компании да доставят мрежово оборудване за опорната мрежа и MANO, най-засегнат ще е „Теленор“ в България. Причината е, че абсолютно цялата инфраструктура на оператора беше подменена с решения на Huawei, когато норвежкия гигант Telenor Group пое компанията през 2013 г. При тестовете на 5G, оператора продължи да използва китайския доставчик.

A1 разчита на оборудване на Nokia в по-голямата част от своята мрежа – включително и в опорната инфраструктура. Финландският вендор доставя 5G решенията при тестовете на телекома. По неофициални данни, A1 разполага с остатъчно оборудване в мрежата си (радио и/или фиксирана) на Ericsson, както и за някои по-малко важни елементи от инфраструктурата си се обръща понякога към ZTE. Последното най-вероятно за понижаване на разходите.

Малко очаквани приложения

Въпреки, че основните приложения на 5G са насочени към гейминг, виртуална реалност, множествен стрийминг, Интернет на нещата, умни градове и домове, непрекъсната свързаност с минимално забавяне, автономни коли и други, по време на тестовете беше споменат и един друг аспект. Това е митичното за България електронно управление, което се изгражда и преизгражда през последните повече от две десетилетия.

Вицепремиерът Мариана Николова обяви, че е-управлението е основата платформа за дигитална трансформация на публичните институции и административните услуги.

„Плановете на България са до 2023 г. да сме постигнали необратима цифровизация на процесите в държавната администрация“, обяви вицепремиер Николова. Тепърва ще разберем доколко това обещание ще се изпълни, защото подобни изказвания сме чували много пъти през годините.

Препотвърдени отговори

Представителите на МТИТС и КРС потвърдиха на най-високо ниво, че държавата е готова да предостави допълнителни радиочестоти на операторите. При това като понижи цените на лицензите им. Нещо, за което телекомите се бореха от години, а през последните над 18 месеца се водят интензивни преговори по тези точки.

„Освен доброто познаване на технологията за развитието на инфраструктурата е необходима и смелост, която при телекомите се изразява под формата на инвестиции“, обяви Росен Желязков, министър на транспорта, информационните технологии и съобщенията. „Ние ще намалим разходите, като на първо място ще понижим тарифите за радиочестотите“.

Логиката на Желязков е, че така ще позволят на телекомите да предоставят новата услуга на същите цени за крайните потребители. Той допълни, че ще се намали административната тежест за разполагането на базовите станции. Това е друг наболял проблем за телекомите, покрай издаването на строителните разрешителни. Желязков обаче не уточни какво точно ще бъде облекчението за операторите – дали ще се правят някакви изключения, дали самите мобилни мрежи ще бъдат извадени от Закона за устройство на територията (ЗУТ) или някаква друга мярка.

Председателят на КРС Иван Димитров потвърди обещанието на регулатора, че ще пусне честотите в спектър 3.6GHz на операторите, за да могат да развиват 5G мрежите си. Според него това ще стане в рамките на първото полугодие на 2020 г. Тук нищо ново, дори КРС в различни официални документи и допитване до TechTrends обяви, че има планове да започне процедури за търгове за още редица други честоти през следващата година.

Димитров не уточни дали ще има определени условия за покритие и други технически параметри, на които операторите ще трябва да отговарят, за да могат да продължат лицензите си впоследствие.

Време за споделяне

5G мрежите тепърва се разгръщат по света, но вече има няколко примера сред операторите в някои държави, като Южна Корея и Полша, които работят заедно при изграждането на новата инфраструктура. Тук става дума за споделяне на мрежа и/или на радиочестоти. В подобна посока гледа и Брюксел, въпреки, че преди месец санкционира два от чешките телекома за злоупотреба с тази практика.

„Би било разумно да има някаква форма на сътрудничество между операторите“, коментира Атанас Добрев, главен изпълнителен директор на „Виваком“. „Когато имаме нещо разумно на масата, то обикновено се случва“.

Макар, отговорът да е уклончив, е ясно, че всичко е въпрос на преговори между българските оператори. Което не изключва възможността скоро да станем свидетели на подобна практика. Споделяне на мрежата доскоро беше неофициална практика на двата бутикови оператора „Макс телеком“ и „Булсатком“.

The post Държавата и телекомите са на една вълна за 5G мрежите в България appeared first on TechTrends България.

Тази пропаст между големите инвестиции и липсата на последващи моментални постъпления е един от основните проблеми, с който се сблъскват телекомите и дори производителите на мрежово оборудване. Nokia напомни за него в своите финансови резултати за третото тримесечие. Става дума за финландския производител на оборудване, а не за едноименните смартфони, които се държат от HMD Global.

Ръст с елементи на спад

Въпреки, че Nokia обявява ръст от 4% на приходите си през периода юли-септември на годишна база до 4.4 млрд. евро и минимален спад на печалбата преди лихви, данъци и амортизации (EBITDA) до 272 млн. евро, акциите ѝ се сринаха с близо 25%.

Логичното обяснение за паниката на инвеститорите е, че предвид предстоящото пускане на 5G мрежи, компанията трябва да има доста по-значителен ръст на тези показатели. Вместо това тя гори наличния си капитал за допълнителни инвестиции в развитието на технологията. Което, кара ръководството на Nokia да замрази раздаването на дивиденти.

На теория, финландския производител трябва да е в доста изгодна ситуация. Телекомите по света постепенно ще започнат да модернизират и подменят своето оборудване с ново 5G такова. Конкурентите на Nokia в общи линии са само двама – шведския Ericsson и китайския Huawei.  ZTE беше изтикан значително в ъгъла от своя по-голям събрат.

Китайските вендори превзеха пазара с голямо подбиване на цените и доминираха доставките през последните години. Те обаче са поставени под натиск от САЩ и някои други западно ориентирани държави, в изграждането на 5G мрежи на тези пазари. Което развързва ръцете на двата европейски производителя. Ericsson също започна да понижава цените.

В тази обстановка бизнесът на Nokia би трябвало да расте със значителни темпове. Това не се случва. Финландската компания обяви, че е сключила 48 договора за доставка на 5G оборудване и вече е изградила 15 мрежи по новата технология. За сравнение, Huawei през същия период се похвали с 60 договора.

Анализаторите все пак очакват истинския ръст на приходите на телеком вендорите да се проявят през следващата 2020 г., когато повечето от тези договори започнат да се изпълняват, а и се сключат нови такива.

Високата цена

Оказва се, че новото поколение мобилни мрежи има своята висока цена. 5G технологията все още се развива, като самите производители трябва да инвестират значителни средства в няколко направления. Първото е в патенти и стандартизация. Това са ключови елементи в телеком индустрията, за да може оборудването да влезе в експлоатация. И двата са свързани с големи разходи, които при 5G се мултиплицират. Причината е, че самата технология изисква и ще изисква повече отделни компоненти, антени, базови станции, микроклетки, периферно оборудване, софтуерно управление и много други.

Второто направление, което товари разходите е развойната дейност. Въпреки, че вече имаме готови и изградени 5G мрежи, за момента те са базирани на стандарта NSA, при който за база се използва готова 4G инфраструктура. Изцяло самостоятелната технология все още е в процес на активна разработка, което изисква и доста нови патенти и стандарти. 5G ще използва много повече компоненти, честоти и оборудване, като всеки един от тях трябва да бъде проектиран, изготвен, тестван и след това сертифициран.

Разходите по всичко това започват да натежават за вендорите, тъй като в момента те се натрупват. В същия момент, приходите от поръчки за изграждането на 5G мрежи все още не потичат с желаната скорост. Поради тази причина, Nokia гори страшно много налични пари. През третото тримесечие на 2018 г. компанията е разполагала с близо 1.87 млрд. евро в касата си. В края на същия период на 2019 г. сумата се свива шест пъти и вече е само 344 млн. евро.

От Nokia обявяват, че инвестициите в развитието на 5G технологиите ще продължат, но очакват и засилване на приходите през следващите периоди. За да подсигурят наличието на свеж капитал, финландската компания замразява раздаването на дивидент. Тези два фактора, карат инвеститорите да продават акциите си и затова тяхната стойност се понижи с 25% до почти историческо дъно.

Пренасяне на забавянето

Ситуацията с вендорите е доста показателна и може да събуди притеснения и при операторите. От няколко години телекомите се опасяват, че бизнес моделите на 5G мрежите още не са изградени или пък клиентите (крайни или бизнес) няма да са напълно готови да ги ползват пълноценно. Това е част от причината българските оператори, като A1 и „Теленор“ (а следващата седмица и „Виваком“ – бел. ред.) да обявяват публично своите 5G тестове и директно да общуват с различните потребители.

Телекомите ще трябва да инвестират много повече средства в 5G, отколкото вложиха в 4G. От една страна, компаниите ще ползват повече честоти, което означава и повече пари за лицензни такси. След това ще е необходима по-добре развита мрежа с повече елементи. Тук може да влезе и изграждането на периферна инфраструктура (т.нар. Edge). Накрая, всичко това ще изисква мощен софтуер и виртуализация, за да бъде управлявано ефективно. Включително и потенциални инвестиции в единна платформа, на която да бъдат базирани всички приложения.

Не малка част от тези вложения трябва да бъдат направени през следващите месеци и няколко години. Докато реципрочните приходи може да дойдат след няколко години. Разработки като решения за умни градове, гейм стрийминг, умно производство и виртуална реалност също ще отнемат години докато се въведат масово. Което може да изправи пред същото предизвикателство, с което се сблъсква в момента Nokia.

The post Nokia напомни за истинските проблеми на 5G appeared first on TechTrends България.