Комисията за защита на конкуренцията (КЗК) даде зелена светлина за всички покупки на „Виваком“. При това, въпреки опасенията изразени от ресорния регулатор – Комисията за регулиране на съобщенията (КРС) за потенциална концентрация на пазара на едро за доставка на интернет. В края на 2022 г. на две инстанции съдът връща за преразглеждане част от сделките обратно на КЗК. Този път, магистратите възлагат на регулатора да извърши подробен пазарен анализ, за да се види дали има опасения за концентрация.

В последните дни на юни, КЗК излиза с ново решение, което е като старото – разрешава сделките на „Виваком“. Този път то е аргументирано в малко над 100 страници с изготвен пазарен анализ, базиран основно на данни от КРС за 2021 г. За разлика от предишното решение, ресорният регулатор не заема толкова категорична позиция, а само предоставя информацията, като тълкуването го прави най-вече КЗК.

Няколко дни след публикуването на решението на антимонополния регулатор, двата основни конкурента на „Виваком“ изразиха своята разтревоженост относно пазарната ситуация. Собственикът на оператора „Йеттел“ и инфраструктурното дружество „ЦЕТИН“ – PPF Group обяви, че тези сделки ще подкопаят конкуренцията, особено при доставката на интернет. С подобен, почти идентичен тон и аргументация излиза „А1 България“ в писмо до медиите. Което означава, че станем свидетели на нов кръг от обжалвания пред съда. И така ще продължим играта на пинг-понг между компании, магистрати и регулатори.

Новите-стари опасения

Върховният административен съд (ВАС) спира одобрението на придобиването на „Нетуъркс-България“ (Networks Bulgaria), „Телнет“, „ТВН Дистрибуция“ и „Телко Инфраструктури“от страна на „Виваком“. Плюс частични дялове в още три свързани дружества с вече изброените. Магистратите връщат на регулатора решението за преразглеждане, което трябва да включва не само пазарен анализ, но и да се вземат предвид вече одобрените от КЗК и съда сделки. Телекомът преди това купи „Нет1“, „КомНет София“ и N3.

Опасенията са няколко. Придобиването на толкова оператори ще доведе до акумулиране на доминиращо или значително пазарно влияние на „Виваком“ в няколко сегмента, както на национално ниво, така и в конкретни региони. „Телнет“ е силен в региона на Велико Търново, докато „Нетуъркс-България“ в Северна България. Тези оператори имат и доста изградена инфраструктура, която може да навреди пазара на едро за доставка на интернет.

Ябълката на раздора – пазарът на едро

КЗК и КРС навлизат в доста технически детайли относно различните сегменти. За съжаление доста от самите данни са заличени, защото се водят за търговска тайна. Други дялове са представени ориентировъчно в диапазон от 10 процентни пункта. С което по-трудно може да се направи пълен прочит на анализа на регулатора, но поне дава някакъв ориентир за ситуацията.

Така например при пазара за резервиран капацитет на едро, „Виваком“ заема лидерска позиция с дял от между 10% и 20% на база приходи и 20% и 30% на база потребители. Като се добавят и компаниите от сделките под въпрос, позицията и диапазона на телекома се запазват. Проблеми тук има на регионално ниво. В Габрово и Велико Търново, „Виваком“ реално си купува лидерската позиция, тъй като „Телнет“ е водещ с 40%-50% в двата града по приходи и потребители. Присъствието на телекома е до или под 5%.

В сегментът линии под наем на едро и MAN достъп (достъп до големите градове) кумулативните пазарни дялове на „Виваком“ не се променят значително, така че да надхвърлят 10-те процентни пункта, в които са представени данните. При първият сегмент, телекомът не надвишава предела от 20% дял, а при втория – 40%. В някои градове, обаче компанията може да се каже, че концентрира доста пазар. Във Велико Търново след сделката „Виваком“ поема между 70% и 80% дял, а в Габрово – 50%-60%,

Каналната мрежа – другата наболяла тема

Преди седмици телекомите спореха по друга тема – за цените на каналната мрежа на „Виваком“. Компанията направи индексация на наемите на шахтите на база на високата инфлация, но не за една, а за две години. КРС оспори решението и задължи телекомът да спазва вече утвърдените цени. Въпросът за каналната мрежа на „Виваком“ излиза също в пазарния анализ на регулаторите. Конкурентите изтъкват, че подземната инфраструктура на компанията е най-добре развита и се ползва най-много. Те дори подчертават, че тя няма алтернатива.

КЗК обаче не вижда нещата по този начин. Регулаторът е на мнение, че каналната мрежа е поставена в законова рамка (Законът за електронните съобщителни мрежи и пасивна инфраструктура), както и, че КРС може да се намеси при промяна на цената за достъп ако тя не отговаря на изискванията. КЗК смята, че има и други предприятия, както и операторите могат да ползват инфраструктурата на комуналните дружества – водо, топло и енергоснабдяване. Комисията дава за пример и последния спор за цената и как той е разрешен, с което слага край на въпроса.

Пазарите с повишена концентрация

Анализът на регулаторите все пак показва доминацията на „Виваком“ на няколко сегмента, особено като се добавят придобитите доставчици. За разлика от предишните становища на КРС, изнесените приблизителни данни показват такава не на пазара на едро, а на дребно. При линии под наем до краен клиент, телекомът разполага с между 70% и 80% на база линии. С добавените компании делът не надвишава 80%.

Ситуацията е интересна и при доставката на интернет за крайни потребители. Докато на целия пазар, делът на „Виваком“ е между 30% и 40%, то в някои конкретни градове, компанията има значително присъствие. Русе е такъв пример, като „Нетуъркс-България“ има дял от 50-60%, а телекомът преди сделката е бил под 10%. Съответно след придобиването, „Виваком“ става доминиращ играч с между 60% и 70%.

Нов сервиз и следващи двубои

Конкурентите на „Виваком“ вече изразиха своя протест от решението на КЗК да разреши сделките. Това почти сигурно означава, че топчето ще бъде върнато в полето на съда. КЗК изпълни изискването за осъществяване на пазарен анализ, въпреки, че той е изготвен на база информацията за 2021 г. След да видим как магистратите ще тълкуват мотивите на регулатора.

Аргументите на „А1 България“, „Йеттел“ и „ЦЕТИН“ са, че се нарушават европейските норми за концентрация, това загатва, че може да пренесат битката и на ниво Европейски съюз. „Виваком“ контрират, че на някои пазари на Стария континент има играчи с дялове от 50%-60% на целия фиксиран сегмент в някои страни. Във всички случаи, играта на пинг-понг между компаниите, регулаторите и съдилищата ще продължи още дълго време.

Битката за инфраструктурата и фиксирания телеком пазар не опира само до тези сделки. Към нея добавяме и прехвърлянето на цялата оптична мрежа на „Булсатком“ на собственика на „Виваком“ – United Group. Трансакцията е част от начина по който Спас Русев си осигури финансиране за придобиването на сателитния оператор. Страните по сделката по прехвърляне на фиксираната мрежа на „Булсатком“ решиха първоначално да не я пускат за разглеждане в КЗК, но впоследствие, тя ще трябва да мине през комисията. Конкурентите на „Виваком“ са разтревожени, че тя също ще бъде одобрена, поради начина по който тълкува анализите регулатора.

The post Регулаторният и съдебен пинг-понг със сделките на „Виваком“ appeared first on TechTrends България.

Така, през 2021 г. „Виваком“ поднови замразените от известно време консолидационни процеси на пазара за фиксирани услуги. Чрез подобни покупки, компанията се опитва да разшири своя пазарен дял при доставката на интернет и ТВ. Както и да придобие оптична инфраструктура в ключови и по-отдалечени региони. Всички сделки до момента преминаха успешно през одобрение на Комисията за защита на конкуренцията (КЗК).

Новата покупка

След като, „Виваком“ се сдоби с няколко силни местни оператора в София, Пловдив, Русе и Видин, компанията се ориентира към Централна северна  България. Основната дейност на „Телнет“ е концентрирана във Велико Търново, Габрово и отново Русе. По информация от телекома, малкият оператор покрива 110 населени места в тези райони.

Според регистъра на Комисията за регулиране на съобщенията (КРС), „телнет“ разполага с около 16.4 хил. абоната на фиксиран интернет. Тези на телевизионни услуги са четири пъти по-скромни – 3.9 хил. потребителя към края на 2020 г. Данните за 2021 г. ще излязат към средата на следващата година.

В съобщението на „Виваком“ се посочва, че „Телнет“ разполага с добра изградена инфраструктура, хостинг и колокационни услуги. Операторът разполага с добра регионална репутация, като обслужва едновременно крайни и бизнес клиенти. Сделката тепърва ще трябва да премине през одобрението на КЗК, за да бъде финализирана. От „Виваком“ допълват, че това трябва да се случи през идната 2022 г.

Ефектите на консолидацията

Агресивните придобивания през първата половина на 2021 г. дадоха своите първи резултати още в рамките на пролетта. Тогава беше отчетен ударен ръст на абонатите на фиксирани услуги, особено тези на домашен интернет и ТВ. Именно в тези подсегменти оперират основно придобитите доставчици. През лятото беше финализирана втората вълна от сделки, което би трябвало да се отрази на финансовите резултати на „Виваком“ през третото тримесечие. Тях ще ги разгледаме през следващите дни.

Малкият размер на „Телнет“ няма да измени прекалено рязко фиксираните абонати през следващите периоди, но определени ще допринесе за ръст в тази насока. Както обаче гласи поговорката „капка по капка – вир“, на същия принцип трябва да разглеждаме ефекта на придобиванията през последната година в дългосрочен план.

Друго показателно нещо е, че „Виваком“ с тези покупки се сдобива и с развита кабелна инфраструктура в различни области, някои от които може да не са покрити достатъчно ефективно от нея. Оттук ще следват доста въпроси за следващата 2022 г., на които тепърва ще търсим отговори.

Като например, дали „А1 България“ ще последват примера на „Виваком“ и ще купят някои малки оператори. Как ще се впише „Теленор“ и техните засега плахи опити в рамките на фиксираните услуги. На последно, но не и по значение, място ще е и бъдещето развитие на „Булсатком“. Компанията е единственият оцелял независим доставчик на фиксирани услуги, който запазва по-значителни мащаби.

The post „Виваком“ придобива поредния локален доставчик – „Телнет“ appeared first on TechTrends България.

„Ние сме компания, която винаги е растяла изцяло органично човек по човек и клиент по клиент“, коментира Стефан Цанев, вицепрезидент „Операции“ в „Ментормейт“. „За да сме успешни в този растеж, не правим компромиси с качеството”.

Цанев обяви, че след пет години очаква българското звено да надмине 1 000 души персонал.

Бързо развитие

Дружеството е основано през 2001 г. в Минеаполис, САЩ, като разработчик на софтуер по поръчка. Зад него стоят Бьорн Стансвик, който е основател и главен изпълнителен директор и Митко Добрев, който е главен технически директор. Вторият, демонстрира техническите възможности, с които разполага България и това довежда до идеята за откриване на развойно звено в страната.

Това се случва през 2006 г. в София. Първоначално местното дружество е съставено от едва 15 души. Сега, 13 години по-късно, екипът на „Ментормейт“ в България надхвърля 500 души, които са разпределени в пет офиса в страната – София, Пловдив, Варна, Велико Търново и Русе.

„Целият мениджърски екип в България сме създавали софтуер, преди да поемем по-ръководни позиции“ Стефан Цанев, Mentormate

Приходите на българското звено за 2018 г. са малко под 22 млн. лева (21.99 млн. лева), докато печалбата ѝ е 70 млн. лева. Компанията отчита стабилен ръст, както на постъпленията си, така и на екипа си през последните години.

Според Цанев основния двигател на бурното развитие на компанията се дължи на факта, че целият мениджърски състав е формиран от технически лица.

„Започвайки от мен и минавайки през целия мениджърски екип в България, всички до един сме създавали софтуер, преди да поемем по-ръководни позиции. Това ни помага да поддържаме правилната фирмена култура и да не мислим за хората като служители, а като членове на един и същ екип,” споделя Цанев.

Количество и качество

Добре подготвените специалисти също са важен компонент във всяко едно дружество, което важи с двойна сила при софтуерните компании. По-голямата част от служителите или малко под половината, на „Ментормейт“ са старши експерти, докато тези на средно и начално ниво съставляват съответно 33% и 19% от персонала. Което е доста трудно постижимо, предвид хроничния недостиг на качествени специалисти в IT сектора в България.

Компанията продължава стабилното си развитие в България, като българският офис развива все по-силно услугите свързани с потребителското изживяване на софтуерните продукти (UX) и надграждането на облачните им функционалности. В момента „Ментормейт“ предоставя софтуерни решения в различни сфери, като здравеопазване, образование, производство, недвижими имоти, финансов сектор и др.

The post „Ментормейт“ очаква да се разшири до 1 000 души в България appeared first on TechTrends България.