Сделката наистина ще постави Microsoft сред водещите две компании в гейм индустрията. Но мащабите и техническите възможности на гиганта го поставят в по-изгодна позиция спрямо лидера Nintendo и другия пряк конкурент Sony. Последната е най-голям противник на сливането, заради опасения, че игрите на Activision-Blizzard ще станат ексклузивни за конзолата Xbox и няма да са налични за нейната PlayStation.

Решението на британския регулатор (CMA) ще може да послужи за основа на антимонополните власти и в други региони по света. Сделката се гледа под лупа в САЩ, Европейския съюз (ЕС), Япония и дори Китай. Изненадващи са аргументите на CMA, които залагат на влиянието на Microsoft в облачния гейминг, а не разглеждат толкова конзолния сегмент. Което идва на фона на провала на Google да развие собствена облачна гейм платформа и затвори проекта Stadia. От друга страна, явно CMA смята, че именно това ще е перспективния сегмент, който ще движи гейм индустрията през следващите години.

Аргументите на CMA

Британският регулатор обръща внимание точно на облачния гейминг. Според CMA този пазар се развива доста бързо във Великобритания, като през 2026 г. се очаква да генерира 1 млрд. паунда само в рамките на Острова. В глобален мащаб, прогнозата е за приходи от 11 млрд. паунда. CMA дава за пример музикалната индустрия, която през 2021 г. отчита горе-долу същите продажби в размер на 1.1 млрд. паунда.

Антимонополната институция отчита, че Microsoft вече разполага с около 60-70% от всички потребители на облачен гейминг в световен мащаб. Отбелязва и влиянието на софтуерния гигант в индустрията като цяло чрез конзолите Xbox, но и в другите технологични сфери. За примери са дадени операционната система Windows, която доминира PC пазара и облачните услуги като цяло чрез платформата Azure.

От другата страна, CMA поставя Activision-Blizzard, която държи някои от най-големите гейм франчайзи, като Call of Duty, Overwatch и World of Warcraft. Логиката на регулатора е, че тези игри рано или късно ще се влеят в облачната платформа на Microsoft и така ще дадат на компанията допълнително предимство. В същия момент, облачният гейминг ще направи конзолите по-неудобен и скъп начин за игра, предлагайки по-голяма гъвкавост на по-ниски цени.

Предложенията на Microsoft

От няколко месеца Microsoft се опитва да даде предложения на всички регулатори, които разглеждат сделката, за да може тя да мине одобрение. Основната насока е да се угоди на главните конкуренти на компанията в сектора. Sony, например се противопоставя от страх, че заглавията на Activision-Blizzard ще станат ексклузивни и ще се предлагат само през каналите на софтуерния гигант. Тя е най-ревностния противник на сделката, докато Nintendo и другите по-малки играчи изразяват критики, но най-вече с половин уста.

Решението на Microsoft е лесно – предлагане на десетгодишни лицензионни споразумения за най-популярните франчайзи на всички големи платформи. Такова предложение е отправено към Sony, Nintendo, Steam, Epic Games и др. CMA обаче смята, че решението идва с няколко големи недостатъка. То не покрива алтернативни облачни гейм платформи, както и не включва услуги, които предлагат абонаментен режим. Предложението на Microsoft не решава и проблема за предоставянето на игрите за PC на други системи, различни от Windows.

Заключението на британския регулатор е, че това предложение се ограничава само до определени заглавия и франчайзи на Activision и не обхваща цялото му портфолио (настоящо и бъдещо). Както и, че игрите не се предлагат до достатъчно голямо количество магазини и платформи. Всичко това може да доведе до потенциален конфликт между Microsoft и потенциални конкуренти в облачния гейминг през следващите десет години.

Съдбовно решение

Забраната на сделката от страна на CMA е съдбовно решение, защото подобни се очакват от регулаторите в ЕС, САЩ, Китай и Япония. То може да повлияе върху техните становища или те да повторят значителна част, ако не и всички аргументи на британската институция. Разглеждането на пазара на облачния гейминг, а не този на конзолите е друг притеснителен за Microsoft факт.

Най-малкото, защото технологичният гигант представи своите отстъпки при реализацията на сделката в другата посока. Компанията използва аргументите с лицензионните споразумения, за да защити придобиването пред всички регулатори. След като британският не ги взима предвид, това отслабва значително защитата на Microsoft и в другите региони. Предвид засилената регулация на технологичните гиганти в САЩ и ЕС, перспективите за одобрение там се понижават значително.

Конкретно за облачния гейминг е интересен ъгъл, защото за момента тази концепция се оказва много трудна за реализиране. Както от техническа, така и от бизнес гледна точка. Излизането на Google от този пазар, със затварянето на платформата Stadia подкрепят тази теза. Така, технологичният гигант не успя да пробие в гейминга по неговия си облачен начин. Stadia беше и основният конкурент на услугата xCloud на компанията от Редмънд.

Microsoft има по-голям опит в тази индустрия, след като пусна първата си конзола през 2001 г., както и все по-силна облачна система покрай Azure. Именно това е видяла CMA в своето разглеждане на сделката. Британският регулатор се опасява, че Microsoft ще успее да развие облачна гейм платформа, както на техническо, така и на бизнес ниво. Предвид високите изисквания за навлизане в този сегмент, компанията ще може да стане ако не монополист, то да доминира на световно ниво в него. Чрез сделката с Activision-Blizzard, CMA вижда увеличаване на тези шансове.

The post Първа блокада на сделката между Microsoft и Activision-Blizzard appeared first on TechTrends България.

Българските потребители вече плащат по-малко в брой, разчитат на своята безконтактна дебитна карта, ползват онлайн банкиране и дигитални портфейли. Причините, освен удобността спрямо кеша, са по-голямата сигурност, по-лесната проследяемост на трансакциите и по-доброто разпределение и планиране на личните финанси. Към всичко това добавяме и, че България по някои от тези показатели изпреварва някои от най-големите западни пазари, като САЩ, Великобритания, Италия, Германия и Австрия.

Това показва годишното проучване „Изгубени в трансакциите“ на софтуерната компания Paysafe. То се провежда в 11 държава, включително и България, като за запитани общо 11 хил. души и е реализирано през април 2022 г. Освен нашата държава са включени още извадки от САЩ, Великобритания, Канада, Германия, Италия, Австрия, Италия, Чили, Перу, Чили и Бразилия. Paysafe има в страната ни развоен и оперативен център с 1 400 служители, от които 300 са висококвалифицирани софтуерни специалисти.

Разводът с плащанията в брой

Пословична е любовта на българина към плащанията в брой и обръщането на предпочитанията му се очакваше да бъде дълъг и болезнен процес. До голяма степен той става факт. Според изследването на Paysafe, 52% от българите по-малко разчитат на плащанията в брой. Така, за първи път в проучванията на компанията, родните потребители предпочитат алтернативни на кеша методи за разплащания.

Обръщането на нагласите започва през 2020 г., покрай пандемията. От Paysafe уточняват, че 41% от запитаните в страната са направили това именно, заради коронавируса. Инфлацията през втората половина на 2021 г., която продължи и през настоящата дава допълнителен тласък на тази тенденция. Аргументът е, че дигиталните и безконтактни разплащания осигуряват по-добра проследимост вследствие на дигиталните портфейли и електронното банкиране.

Фокусът на българите се измества от парите в брой към безконтактната дебитна карта, като 75% от потребителите извършват поне едно такова в месеца. Това ниво е най-високо спрямо пазари, като Германия и двойно повече спрямо Италия и Австрия. Те надминават и тези в САЩ, но американците използват по-масово кредитни карти.

Отчет за всяко левче

Родните потребители също така са сред лидерите в използването на дигитални портфейли. Техният дял е 42%, като основното предимство е, че данните остават само в него и не се въвеждат в отделните сайтове.

Повишеният интерес към безконтактните дебитни карти и дигиталните портфейли се дължи със системите за управление на трансакциите и наличността, с които разполагат. Те са лесни за използване и потребителите могат бързо да следят как харчат парите си, както и тяхната наличност. Предвид периода на инфлация в който се намираме, както и несигурността на пандемията това са ключови възможности. Всичко се прави дистанционно, онлайн и се пести време.

Когато свикнеш с лесното е нормално да променяш нагласите си. Българските потребители правят точно това и започват да виждат позитивите в онлайн трансакциите. В изследването на Paysafe се посочва, че над 40% от запитаните българи виждат повече предимства в новото поколение дигитални банки, пред традиционните такива.

Проучването, още показва, че родните потребители се изявяват и като големи експериментатори. Потребителите в страната използват най-много криптовалути за онлайн трансакции – 17%. Съотношението спрямо общия дял обаче е очаквано малък, като подобни системи все още не са толкова масови, както у нас, така и по света.

Въпросителните

Изследването обаче създава и известна доза скептицизъм. То например заключва, че все още българите биха се притеснили ако някой търговец не предлага възможност за плащане в брой. Такъв отговор са дали 62% от запитаните родни потребители. Допълнително, малко над 50% все още смятат плащанията в брой за най-надеждни и сигурни. Затова кешовите трансакции няма да изчезнат толкова лесно от страната.

Друг ключов момент от проучването на Paysafe е, че не дава подробна разбива спрямо отделните сегменти в страната. Няма данни колко от запитаните са от големите градове и колко в по-малките населени места. Това е ключово за България, тъй като първите са силно дигитализирани и отворени за иновации. Когато излезем от големите градове ситуацията се изменя на 180 градуса към силно аналогова. Тази тенденция се потвърждава от периодичните изследвания на Европейската комисия и нейния индекс за дигитализация DESI.

Предвид показаните резултати и високия процент на ползване на криптовалути и дигитални портфейли, може да кажем, че изследването на Paysafe е било осъществено основно в големите градове. За което трябва да взимаме данните с едно наум.

The post Paysafe – българите предпочитат все повече онлайн разплащанията appeared first on TechTrends България.

Новината е голямо постижение за българската IT екосистема. Тя доказава, че от страната ни могат да стартират компании, които да имат потенциал да се наложат на световния пазар. Както и да се отбележат подобаващо на глобалната карта с перспективни и иноваитни дружества.

Успехът на Payhawk обаче затвърждава и една тъжна тенденция, която не важи само за българските, но и за всички успешни стартъпи в региона. За да постигнат митичната оценка от 1 млрд. долара и нагоре, те трябва да изнесат своите централи на Запад – обикновено Великобритания или САЩ. С това идват доста предимства и са почти задължителни за растежа, но и реално правят компанията местна само по произход. Поради тази причина и думата „българска“ е поставена в кавички в заглавието.

Звездната инвестиция

Финансовата инжекция, която изстрелва оценката на Payhawk до 1 млрд. долара е в размер на 100 млн. долара. Това означава, че срещу тази сума, инвеститорите ще получат общо около 10% дял в компанията. Водещ от тях е фонда Lightspeed Ventures Partners, които разполагат с портфолио от над 10 млрд. долара. Досегашни инвестиции имат в дружества като Affirm, Grafana, Faire, FTX, Personio, Snap и др. Няма детайли с колко точно участват в новия финансов кръг на Payhawk.

Те не са единствените. В новопривлечените 100 млн. долара участват още Sprints Capital, Endeavor Catalyst, HubSpot Ventures и Jigsaw VC, които за първи път влагат средства в Payhawk. Другите големи акционери, които се присъединиха при предходните кръгове на финансиране – Greenoaks, QED Partners и Earlybird Digital East, също допринасят с някакъв дял в тези 100 млн. долара. Няма информация дали най-ранните инвеститори, като фонда Eleven Ventures и някои бизнес ангели дали са продали своите акции, но поне първия все още е включил Payhawk в своето портфолио.

През ноември 2021 г., основаното в България финтех дружество привлече 112 млн. долара. Тогава водещ беше фонда от Сан Франциско GreenOaks, като по неофициална информация, той е получил за инвестицията си около 8-9% от компанията. Предвид факта, че и предходните инвеститори са участвали, това не позволи на Payhawk да получи оценка от заветните 1 млрд. долара още тогава. По-предишният рунд беше воден от QED Investors и беше на стойност от 20 млн. долара. Сделката също беше сключена през 2021 г., само че през април. Година по-рано Earlybird влязоха в Payhawk с инвестиция от едва 3 млн. евро.

Плановете за бъдещето

Payhawk има амбициозни планове с които да разрастне своята дейност, с което да оправдае новата оценка от 1 млрд. долара. Инвестицията от 100 млн. долара ще се използват за ударно разширяване. Ще се отворят офиси в Амстердам и Париж, като това ще се случи още през март месец. През септември, такъв ще отвори врати и в Ню Йорк. За момента, компанията оперира в Лондон, София, Берлин и Барселона.

До края на годината, Payhawk ще утрои своите служители по света – от около 100 души на 300. Поне 60 от новите попълнения ще са опитни инженери за софийския център. Компанията си поставя амбиция да привлече каймака на IT индустрията, като се фокусира да вземе от 1% от най-опитните кадри в страната. Това ще доведе и до разширяване на портфолиото от услуги и налични интеграции с Oracle Netsuite, Subscription Management и Budgets. Payhawk ще инвестира и в развитието на своите бизнес решения за средни предприятия.

Компанията разработи платформа за обединяване на различни финансови операции, фактуриране и управление на разходите за корпоративни клиенти. Тя беше насочена повече към по-малки дружества, които обработват повечето от горепосочените действия на ръка.

Български по потекло, но не и по паспорт

Тук стигаме и до тъжната тенденция, която дружеството затвърждава за стартъпите в региона. Тя е, че местните компании могат да бъдат основани и да преминат през най-първите фази от развитието си на Балканите. Но ако искат да достигнат до статуси от „еднорози“ или „декарози“ (с пазарни оценки от над 10 млрд. долара – бел. ред.), те трябва да изнесат своите централи на Запад.

Payhawk от известно време се пребазира в Лондон. Въпреки, че цялото развойно звено се намира в България, компанията плаща основните си данъци, контакти във Велкобритания. От чисто финансова гледна точка, тя не се отличава от многобройните чуждестранни IT дружества, които имат звена за разработка в страната. В повечето случаи те са на загуба, на балансиран отчет или минимална печалба. Компаниите-майки им плащат за развойната дейност, която покрива оперативната им такава тук.

Ситуацията е идентична с другата по-голяма регионална звезда в IT индустрията – румънската UiPath. Компанията е силен играч в решенията за автоматизация. Тя дебютира миналата година на борсата в Ню Йорк и в момента има впечатляващата пазарна оценка от 18 млрд. долара. Историята ѝ е идентична с тази на Payhawk – започва работа в Румъния с местни основатели и експерти. След това се разраства и премества централата си в Ню Йорк.

Това не омаловажава ролята на българската (за Payhawk) и румънската (за Uipath) IT индустрии в изграждането на световно успешни компании. Напротив, те доказват, че балканските предприемачи са конкуретноспособни и иновативни в световен мащаб. Просто, локалните условия или специфични местни фактори не позволяват да се премине от определен праг на растеж. Факт е, че за да може да се разраснеш на чуждите пазари трябват локални звена. Но, за да може компанията да разгърне мащаби, това не е достатъчно и за привличането на по-големи инвеститори е необходимо да се смени „паспорта ѝ“.

The post Payhawk е първият „български“ еднорог с оценка от 1 млрд. долара appeared first on TechTrends България.

Сделката има потенциал да обърне напълно ситуацията при процесорите, след като британския разработчик има почти монополно положение при създаването на архитектури за мобилни процесори. Самата технология намира все по-голямо приложение и при по-сериозните компютърни системи, като също от края на 2020 г. вече започна да навлиза при лаптопите и настолните модели на Apple.

Заради нейното ключово значение, в рамките на повече от година, сделката е оставена да „виси във въздуха“. Причината е, че регулаторите в различните региони, в които оперират двете компании не са сигурни, че след приключването ѝ няма да има разрушаване на пазарните принципи. Поради политически причини беше ясно, че тя ще има затруднения в Китай, най-вече заради обтегнатите икономически и технологични отношения между двете държави. Тя среща отпор и от властите в Европа.

Истинската изненада обаче идва през декември 2021 г., когато регулаторите на САЩ атакуваха изключително остро сделката. Това може да сложи нейния край, след като първоначалните очаквания бяха Вашингтон да се опита да я прокара, за да получи контрол над технологиите на ARM. След което чрез определени компромиси да се справят с опасенията на регулаторите в останалите региони. САЩ попарват този сценарий и вече навлизаме в презумпция за разпадане на сделката.

Острата реакция на САЩ

Федералната комисия по търговията (FTC) на САЩ излезе с остро изказване на 2 декември. Технологичният регулатор не просто ще разследва сделката между Nvidia и АРМ, но завежда дело с цел нейното пълно блокиране. През ноември имаше неофициални индикации, че FTC са загрижени относно придобиването, тъй като то може да наруши конкуренцията на този пазар. Завеждането на дело, показва изключително остра реакция и стремеж за блокирането на сделката.

Аргументите на FTC са, че чрез придобиването ще се разбие конкуренцията, което ще навреди на иновациите и развитието на технологиите. Комисията смята, че двете компании развиват дейността си в сходни сфери, има припокриване в няколко подсегмента, като облачни системи, такива за автомобили и за центрове за данни. Освен това, Nvidia ще разполага с архитектурите и лицензите на ARM, от които зависят редица конкуренти на първото дружество. Макар и да не са изброени поименно, може да споменем компании, като Qualcomm, Mediatek, Samsung, Apple и др.

ARM е британски разработчик, но е собственост на японската SoftBank, която няма пряко друго ангажиране на пазара за чипове. Бизнес модела на дизайнера на чипове е такъв, че той отдава чрез лиценз своята архитектура и технологии на други производители, които вече създават собствени модели и ги предлагат на технологичните дружества или ги ползват за свои устройства. FTC описва ситуацията и настоящия статут на ARM, като „Швейцария на процесорите“.

В очакване на пълна блокада

FTC подчертава, че е изготвила своето решение след силна съвместна работа с регулаторите на Япония, Южна Корея, Великобритания и ЕС. Това означава, че решението за блокиране на сделката най-вероятно ще бъде в рамките на всички засегнати пазари. Регулаторите в Брюксел обявиха през октомври, че ще разследват в детайли придобиването, което означава, че засега то не разполага със зелена светлина от Обединена Европа.

Подобни действия стартираха почти веднага през октомври-ноември. Властите във Великобритания обявиха, че за сделката между ARM и Nvidia може да се смята, че има реалистичен шанс да навреди на конкуренцията. Окончателното решение се очаква през май следващата година, когато трябва да приключи детайлното разследване. Лондон има силен интерес, защото ARM е основно базирано на Острова.

Китайският въпрос

Китай предприе подобни мерки също през октомври, но тяхната позиция се смяташе за най-логична и очаквана. В момента ARM е британско дружество, което е собственост на японския конгломерат SoftBank. Ако дизайнерът на чипове попадне в ръцете на щатска компания, каквато е Nvidia има реална опасност САЩ да може да използва това, за да удря някои или всички производители на смартфони и устройства в Китай. Санкциите на Huawei при процесорите засега минават през крайния производител тайванския TSMC, а не през ARM.

Действията на Пекин бяха очаквани, но те могат да се преодолеят с по-малко жертви, отколкото в останалите региони. ARM разполага с местно съвместно дружество, през което оперира в страната. Отказването от него от страна на британския разработчик и губеното на местния пазар, щяха да са цената за това. Което между другото се случва през последната година, но по друг начин.

През септември, главният изпълнителен директор на китайското звено на ARM осъществява враждебно придобиване. Той се опитва да стартира нова компания Alphatecture, която да се възползва от лиценза на технологията на британското дружество и да го предлага на местните клиенти. Сред действията на директора са наемане на охранителна фирма, която да блокира достъпа до неговия офис в ARM, уволнения на всички несъгласни и др.  Стига се до абсурдна ситуация, в която борда на директорите на ARM го премахва, но заради спецификата на китайските закони за подобен тип дружества, той продължава да е начело на ARM China.

Има ли „План Б“

Всички са доволни от настоящия неутрален статус на ARM, без собственика SoftBank, който се опитва да се възстанови след няколко тежки инвестиционни решения. Японският конгломерат ще се опита да продаде британския разработчик независимо дали ще стане с Nvidia сделката или не. За съжаление другите опции не са много по-различни от регулаторна гледна точка. Разглеждали сме ги в този материал.

Друг вариант е пускането на ARM на финансовите пазари, чрез борсов дебют. Този процес обаче е доста бавен и заради спешната необходимост от свежи средства, накара SoftBank да търси директен купувач. Японският конгломерат се надяваше да приключи сделката през април 2022 г. В настоящата обстановка, това най-вероятно няма да се случи. Британските регулатори ще се произнесат през май, европейските също може да протакат разследването и решението си.

Настроенията вече клонят по-скоро към забрана на трансакцията, което ще постави SoftBank в тежка позиция. Възможен сценарий е, японската компания да се откаже от сделката и да започне процедура по първично-публично предлагане, тоест пускането на ARM на борсата. Ако беше минала, първоначално тя беше оценена за 40 млрд. долара, но близо половината щяха да са под формата на акции от Nvidia. Предвид факта, че за последните шест месеца те са нараснали с около 50% и сега може да се оцени сделката на поне 50 млрд. долара, ако не и на повече.

Спирането на придобиването ще е важен момент в развитието на пазара на чипове. Това няма да спре неговото пренареждане, след като в момента големите играчи купуват по-малки, за да разширят своите капацитети и портфолиа. Отделно, те планират огромни инвестиции за засилване на производството си. Само така ще се превъзмогне настоящия недостиг на чипове.

The post Мегасделката между Nvidia и ARM е на път да се разпадне appeared first on TechTrends България.

От 2007 г. ЕС се бори да премахне напълно всичките роуминг тарифи в рамките на Съюза, както и да уеднакви стандартите при пътуване и таксите, които потребителите плащат. Стриктните регулации на Брюксел към телекомите бяха допълнени с контрол на цените на терминиране между операторите (цените на едро – бел. ред.), както и към крайните клиенти. През 2017 г. този процес беше до голяма степен приключен.

Самите телекоми доста се противиха, тъй като те бяха принудени няколко години да понася спадове на своите приходи, докато балансират наново портфолиото си. Излизането на Великобритания от ЕС, развързва ръцете на местните оператори и те при желание могат да върнат някои от тези, смятани за порочни практики.

Действията на EE

Първата, която ще го направи, макар и в модифициран вариант е EE, която е мобилният оператор на British Telecom. Компанията ще вкара наново роуминг таксите за всички нови договори подписани от 7 юли 2021 г. Ако потребителите искат да ползват параметрите от своите планове, когато са в роуминг в чужбина, те ще трябва да заплатят 2 паунда такса.

С други думи, всички нови договори, които се сключат от 7 юли от абонатите на EE ще трябва да заплатят 2 паунда, за да могат да ползват своите смартфони, когато пътуват в Европа. Списъкът с държави включва общо 47 страни. Самата тарифа няма да влезе в сила незабавно през юли, а през януари 2022 г., но ще обхваща сключените договори от втората половина на настоящата година.

Ако лошата новина е, че EE връща роумингът, добрата е, че поне става по сравнително приемлив начин. Има „плоска“ такса, която е 2 паунда и чрез нея се „отключват“ включените в плана параметри за разговори и мобилен интернет в чужбина. Преди години, роумингът включваше изцяло различни тарифи, които понякога можеха да достигнат до абсурдни сметки с цени от дори десетина лева за минута разговор.

Другите оператори изчакват

Докато EE връща под някаква форма роуминга, останалите британски оператори изчакват и не бързат да предприемат подобен ход. Three (3) прави ревизия на своята политика, но не слага нова тарифа, а само променя настоящите ограничения за ползваните услуги, когато абонатите са в чужбина. Естествено, корекциите са в ущърб на потребителите. Мобилният интернет трафик включен в роуминг в рамките на ЕС пада от 20GB на 12GB, а за разговорите не се споменава нищо.

O2 и Vodafone засега не правят промени, нито при таксите, нито при трафика, който предоставят. Първият оператор обяви, че при надвишаване на лимита от 25GB ще таксуват всеки гигабайт с 3.5 паунда. Vodafone обяви, че ще спазва ограниченията за момента, които е въвел, без да слага роуминг такси.

Връщането на роуминг тарифите от Three и O2 за момента не е на дневен ред. Двете компании, засега коментират, че няма да таксуват потребителите извънредно за мобилни услуги в рамките на ЕС. Ходът на EE обаче създава прецедент, който може да ескалира във времето. Така, роумингът, макар и под доста лека форма, се завръща на Стария континент, благодарение на излизането на Великобритания от ЕС. Как ще реагират европейските телекоми на този ход, тепърва ще видим. Някои може и да се изкушат да сложат подобни такси при роуминг на Острова.

The post Частичното завръщане на роуминга в Европа appeared first on TechTrends България.

Резултатите са повлияни най-вече от разгръщането на 5G и то в определени големи пазари. Разпределението на вендорите при поръчките в тези ключови региони, реално предопределят и дяловете на основните играчи. Китай например, основните доставчици са китайските Huawei и ZTE, откъдето идва техния ръст през 2020 г. В САЩ и Великобритания, както и други държави близки до Вашингтон разчитат повече на Nokia и Ericsson.

Повече за големите

Целият пазар за телеком оборудване увеличава приходите си със 7% на годишна база през 2020 г. Това показват предварителните резултати на изследователската фирма Dell’Oro. Huawei увеличава пазарния си дял от 28% на 31%, воден най-вече от мащабното разгръщане на 5G в Китай. Азиатската държава инсталира 500 хил. базови станции през 2020 г., което е впечатляваща цифра.

От тази технологична експанзия на Китай най-голям печеливш е Huawei, но не е единствен. В по-малка степен, договори по тази линия печели ZTE, което обяснява и увеличението на дела ѝ от 9% на 10% през 2020 г. Трите китайски телекома също така сключват договор още с Ericsson, до голяма степен, за да покаже държавата, че не подкрепя само местни компании.

Във финансовите отчети на шведския производител се споменава, че ръста му през миналата година се дължи до голяма степен на контрактите в тази държава. Ericsson също така увеличава пазарния си дял от 14% на 15%. Това не се дължи само на китайския пазар, защото шведският вендор спечели и доста договори и в други държави през 2020 г.

Nokia не успява да капитализира достатъчно от растежа през миналата година. Пазарният дял на финландския производител пада от 16% на 15%, като се изравнява със своя шведски конкурент. До голяма степен това се дължи на загубата на китайските договори, които от своя страна са вследствие на технически проблеми.

По-малките вендори и митът за Huawei

5G технологията изненадващо или не, оказва негативно влияние на по-малките играчи. Голямата четворка взима пазарен дял от 71% през 2020 г., спрямо 67% от 2019 г. Надеждата, че изгряващи компании, като Samsung ще могат потенциално да заемат вакуума, който може да остави Huawei при затягане на санкциите в световен мащаб, за момента не се материализират. Европа обмисля, частичното или пълно блокиране на китайските вендори, като политиката на САЩ в тази посока, засега се запазва непроменена.

Китайският гигант има потенциал да продължи доброто представяне. Не само, заради втората вълна от 5G инвестиции в местния пазар, но и за все по-голямото сътрудничество, което компанията разработва с Русия. То не опира само до доставка на телеком оборудване, което беше сключено през 2020 г., но и до развойна дейност и договори с корпоративни клиенти. Дали ZTE също ще се ориентира в тази посока е все още отворен въпрос.

Тенденциите за 2021 г.

Изминалата 2020 г. даде по-колебливо начало за 5G, но покрай пандемията имаше по-голямо натоварване на мрежите, което подкрепя идеята за модернизация и увеличаване на капацитета им. Затова втората половина на изминалата година се компенсира почти напълно.

Dell’Oro са оптимисти за новата 2021 г. Телеком пазарът се очаква да продължи да расте, като очаквания темп е между 3% и 5%. Дали тенденциите за играчите ще се запази е друг интересен въпрос. Това ще важи от обема на инвестиции на Китай в 5G, както и от цялостната политика на САЩ, Европа и други свързани региони към Huawei и ZTE. Доста държави и телекоми изчакват модернизацията на мрежиите си, докато не се изяснят обстоятелствата около двете компании. Причината е, че те са основни доставчици на доста оператори в Европа, включително и в България, особено Huawei.

The post Huawei засилва лидерството си при телеком оборудването през 2020 г. appeared first on TechTrends България.

Изследването на Nikkei показва няколко тенденции. Първата е в пренасянето на все по-голям обем данни към доскоро развиващи се държави, като Индия, Китай и Бразилия. Втората е в силната регионализация на света, когато става въпрос по отношение на ползването на онлайн технологиите.

Новият лидер

Китай отговаря вече за почти една четвърт (23%) от световния международния интернет трафик. Страната е далеч пред предходния лидер САЩ, който разполага с едва 12% от общия обмен през 2019 г. Важно уточнение прави Nikkei, като в статистиката за Китай е включен и Хонконг, който има различен статут и регулации за онлайн пространството от останалите провинции.

Азиатските държави, като цяло започват да формират голяма част от трафика, като през 2019 г., като с големи ръстове са още Индия, Сингапур и Виетнам. Нещата са се изменили много през последните две десетилетия. Интерактивните данни за 2001 г. показват съвсем контрастна картина. В нея, лидер е САЩ, следвана от Великобритания, Германия, Франция, а единствената азиатска държава в Топ 5 е Япония.

Сега, единствената европейска такава е Обединеното кралство, а следващата е чак на осма позиция и това е Русия. Индия, Бразилия и Виетнам все по-активно използват глобалната мрежа за международна връзка. Сингапур, също е важен елемент в интернета на новото десетилетие.

Големият обем от международния трафик, който преминава през Китай е повод за притеснение за останалите държави. Особено от Западното полукълбо. Опасенията са, че страната вече се превръща в суперсила на дигиталните данни, което в комбинация с голямата трансгранична обмяна може да доведе до доминацията на Пекин в ключови области като изкуствен интелект и други нови технологии.

„Натрошената мрежа“

По-тревожната тенденция е, че се наблюдава регионализиране на трафика. Доскоро той беше или само локален (в рамките на конкретната държава) или преминаваше в един или друг момент през САЩ. Сега, данните вече започват да циркулират много повече между близки страни. Пример за това е Китай.

През 2001 г. 45% от международния трафик е със САЩ, но 18 години по-късно той се свива до едва 25%. За сметка на повишаването на обмена на данни със регионални съседи, като Виетнам (17%) и Сингапур (23%). Близо половината от трафика на Китай през 2019 г. е с азиатски държави.

Тази регионализация се засилва все повече и с различните местни регулаторни инициативи, като последните действия и планове на Европейския съюз. Както и директни действия насочени срещу китайски компании – каквито са санкциите на САЩ срещу социалната мрежа TikTok. Понятието за това състояние, което западните медии и експерти се опитват да наложат, е „натрошена мрежа“ (splinternet).

Тази регионализация на трафика ще има своите последици. Най-голямото е в обмена на информация между специалисти. Например, агресивната политика на САЩ срещу китайските технологични компании, кара последните да разработват свои алтернативи. Така, ако сега програмистите ползват платформата GitHub на Microsoft за споделяне на програмен код от софтуерните специалисти, Пекин започва създаването на собствена – Gitee. Която пък може да се окаже доминираща в Азия, предвид, факта, че все повече съседни държави поддържат силен обмен на данни с Китай.

The post Китай вече доминира и по международен интернет трафик appeared first on TechTrends България.

Именно с тази цел се намесва българската компания Paynetics, която вижда идеалния метод за разширяване на своите операции в Западна Европа. Родното дружество придобива картовата дейност на банкрутиралият германски гигант във Великобритания и Ирландия. Целта е да се възползва от банковия лиценз на Острова, експертните кадри и развитите бизнес контакти и клиенти, с които да развие дейността си в тази част на континента.

Новината, че наш доскорошен стартъп е придобила част от Wirecard продължава да звучи впечатляващо, дори предвид факта, че германският гигант е в пълен колапс. Тази сделка дори потвърждава дезинтеграционните процеси, които вървят в бившата европейска технологична гордост.

Плановете

Ефектите от придобиването може да изстрелят Paynetics и техните амбиции за растеж на Запад. Българската компания ще поеме корпоративните клиенти, които британското и ирландско звено на Wirecard е обслужвало. Тези потребители ще преминат към продуктите на Paynetics за електронни протфейли, различни разплащания (включително и мобилни), банкови операции, парични преводи и др.

В обявяването на сделката се разбира, че ако Paynetics не е беше поела операциите на британското и ирландско звено на Wirecard, услугите са щели да бъдат прекратени.

„Като част от придобиването, Paynetics ще предостави на новите си клиенти бърз, сигурен и безпроблемен преход, който ще бъде комбиниран със стратегическа пътна карта за развитието на продуктите, които досега бяха заплашени от прекратяване“, се посочва в прессъобщението на Paynetics.

Българската компания ще се опита да осигури добри условия за работа на служителите на доскорошното регионално звено на Wirecard. Това е ключов елемент за запазване на експертите, които германският гигант е привлякъл по време на своята скоростна експанзия.

Голям потенциал за малко пари

Paynetics получава не само готова потребителска база и развита търговска мрежа с придобиването на Wirecard. Британско звено по правило може да отвори по-лесно вратите на българската компания за пазарите в Западна Европа. Повечето финтех стартъпи, започват на Острова и доста бързо се разрастват на Стария континент. Примерите са много, като един от тях е Revolut.

„Това е ключова сделка за Paynetics и е важна стъпка в плановете ни за разширяване във Великобритания и Европа“, коментира Валери Вълчев, съосновател на Paynetics.

Сумата по трансакцията не се съобщава, но най-вероятно тя е нищожна на фона, на това, което българското дружество получава. Индикации за това получаваме по няколко направления. Първото е ясното съобщение, че Paynetics буквално спасява операциите на Wirecard в региона, които в противен случай са били пред затваряне.

Второто са ясните ангажименти за инвестиции на българската компания в развитие на служителите и запазване на работните места. Комбинацията от тези две дори навява към хипотезата, че Paynetics са взели операциите на Wirecard във Великобритания без пари или за символична сума.

Третото направление са в привлечените средства на българската компания. През първите месеци на 2020 г. Paynetics осигури финансиране от 2.45 млн. евро. Инвеститори са Българо-американската кредитна банка, фонда New Vision 3 и бизнес ангели. В други обстоятелства, само тази сума няма да е достатъчна за придобиването на операциите на Wirecard в ключов регион какъвто е Великобритания. Сега тя не само, че ще стигне, но и ще остане за покриването на оперативните разходи на привлеченото звено. Което затвърждава тезата, че сделката е сключена при минимални или дори липсващи финансови параметри.

Краят на Wirecard

Независимо каква е тя, Paynetics правят ключова покупка за своето развитие, при това при изгодни условия. За сметка на Wirecard, чиито дни са преброени. Германският финтех разпродава масово активи, като се опитва да покрие задълженията на компанията към кредиторите. Това става през назначения от мюнхенския съд синдик.

В края на септември по този начин са продадени международните активи на Wirecard на румънската SIBS. Сумата не е назована, но в съобщението се говори за оспорвано наддаване в рамките на организирания търг. Няма информация дали по подобен начин е продадено британското звено на Paynetics.

The post Българската Paynetics се включи в дезинтеграцията на Wirecard appeared first on TechTrends България.

За момента ситуацията има доста повече нюанси и въпросителни, които трябва да бъдат изчистени преди да се правят по-силни заключения. От цялата обстановка може да извлечем тенденцията, че битката за Великобритания е приключила за Huawei, но тази за Европа тепърва започва.

Завоят на Великобритания

Много накратко ще обясним какво се случи с Великобритания. През последната година, правителството се опитваше да намери компромис между силния натиск на САЩ, които настояват за пълна забрана на Huawei в страната, Vodafone – една от водещите телеком групи в света, която разчита силно на оборудването на компанията и самото китайско правителство.

Затова, първоначалното решение от януари беше повече от логично – китайският гигант беше изключен от изграждането на ключовата опорна инфраструктура, центровете за съхранение и управление на данни, както и от управлението на мрежата (т.нар. MANO). Решението на Лондон предвиждаше единствено Huawei да може да достави и инсталира до 30% от самата радиорелейна мрежа (RAN). Това е силно ограничение, което изисква солидни инвестиции от местните оператори, особено от BT и Vodafone, но не затвори напълно вратата за китайската компания.

Завоят, който Великобритания предприе преди седмица изключваше по всякакъв начин участието на Huawei в изграждането на 5G мобилните мрежи в страната. Както и задължава операторите в рамките на няколко години да заменят напълно оборудването на китайската компания с такова на алтернативни доставчици. Решението беше официално обявено и спекулации по него няма.

Любопитна е реакцията на Huawei, които освен, че заклеймиха хода на Лондон, анонсираха, че ще открият развоен център за 1 млрд. британски лири в Кембридж, който ще наеме 400 души. В него ще се разработват оптични комуникационни системи, а проектът е заложен още от 2017 г.

Търгът на италианската TIM

Другата голяма новина по тази линия е провеждането на търг за доставчик на оборудване за изграждането на 5G опорна мрежа на италианския телеком TIM. Той ще обхваща инфраструктурата в Италия и Бразилия – два сравнително големи пазара. По неофициална информация на щатската агенция Reuters в списъка с поканените вендори отсъства Huawei. В него са включени единствено Cisco, Ericsson, Nokia, Mavenir и Affirmed Networks (наскоро придобита от Microsoft).

По този начин излезе едва ли не, че Италия забранява китайския гигант. Reuters уточняват, че решение кой да е доставчика на новото 5G оборудване за TIM още не е взето. Както и нямат потвърждение дали наистина Huawei отсъства от списъка с поканените компании.

Източниците на агенцията посочват, че това е част от стратегията на TIM за диверсифициране на доставчиците, като в него има доста логика. В цялата история има няколко нюанса. Първо, става дума за опорна мрежа. Макар тя да е ключов компонент, това не изключва участието на Huawei в изграждането на радиорелейната (RAN) част. Посочването на конкретен компонент за мрежата, означава, че ще има отделни търгове за останалите.

Това наистина звучи като част от стратегия за диверсификация на вендорите, защото големите телеком групи доскоро провеждаха комплексни конкурси. В които избираха един доставчик за всички елементи от мрежата си. По този начин те получаваха големи отстъпки, заради натрупаното количество. Пример – Telenor Group избра Huawei през 2013 г. да направи пълната подмяна на мрежата в България, след като придоби „Глобул“. Решението беше продиктувано от факта, че сделката беше част и от други доставки по света. Така на норвежците им излезе близо наполовина по-евтино, ако бяха избрали вендор за всеки компонент.

Китайският отговор – официално и неофициално

Отново от щатското издание Wall Street Journal (WSJ) тръгва информацията, че Китай е готов да наложи пълна забрана за операциите на европейските Ericsson и Nokia. Двете компании разполагат с частично производство в азиатската държава, както и спечелиха няколко поръчки от трите водещи телекома. Последните договори бяха използвани от Пекин като доказателство, че страната не покровителства само местните Huawei и ZTE.

WSJ се позовава на анонимни източници, като този сценарий ще се използва само в случай, че Европа затвори напълно вратите си за китайските вендори. Последва почти моментална реакция от страна на Пекин, като външното министерство посочва, че историята е заблуждаваща и е „написана с користни цели“.

„Тази информация е направена с користни цели, която има за цел да подкопае добрите отношения между Китай и Европейския съюз“, обяви Уан Уънбин, говорител на китайското външно министерство, цитиран от китайската медия Global Times.

Брюксел и Huawei

Европейският съюз (ЕС) действа бавно и предпазливо относно позицията си към Huawei. Все пак близо една трета от телеком оборудването на Стария континент е произведено от китайската компания. Освен това, Брюксел се опитва да поддържа добри търговски и политически отношения с Пекин. Независимо от търговската война, която води САЩ срещу Китай, в която все по-централна част заема Huawei.

През януари 2020 г. ЕС направи първи стъпки в създаването на единна рамка за изграждането на 5G мрежите. В нея е предвиден специален инструментариум, който има за цел да направи оценка и сертифицира оборудването, което може да се използва в различните компоненти на мрежовата инфраструктура.

Подходът на Европа все по-ясно се очертава, като стремеж за диверсификация на телеком вендорите, което да включва засилен контрол към чувствителните елементи, но без да изключва напълно Huawei. В насоките на Брюксел е планирано опорната мрежа и системите за наблюдение и управление (MANO) да се регулират по-стриктно, в същия момент RAN мрежата да може да се изгражда от няколко доставчика.

Дори Huawei да не успее да покрие изискванията (които тепърва ще се прецизират – бел. ред.) за опорна мрежа и MANO, тя ще може да участва в по-леките откъм регулации компоненти, като RAN. С други думи, ЕС налага първоначалния британски модел и дори слага вратички за облекчаване на режима. Всичко тепърва ще се прецизира, така че не е изключен сценарий и за неговото затягане, макар и това да е по-малко вероятно.

От Huawei приветстваха сегашния подход на ЕС за изграждане на 5G мрежи, докато щатските медии го обявиха за „благосклонен“ за китайската компания.  Дали натискът на САЩ ще доведе до промяна е рано да се каже. Както и фактът, че Брюксел оставя част от прецизирането да бъде направено от всяка страна-членка също отваря някои негативни за китайската компания възможности. Но засега всичко е в сферата на хипотезите.

Важността на битката за Европа

За Huawei Европа е повече от ключов пазар. Старият континент компенсира загубата на достъпа до Северна Америка, която беше затворена ефективно за компанията още преди няколко години, като сега просто решенията се официализират и допълнително затягат. Редица ключови съюзници на САЩ, като Япония, Канада, Нова Зеландия и Австралия вече забраниха на Huawei да изгражда 5G мрежите на тяхна територия. Великобритания само ги последва.

Европа има и друго значение – в нея оперират няколко големи телеком групи, които имат звена по целия свят. Решението на Брюксел може да накара тези компании да адаптират своите планове за поръчка на оборудване дали да изключат Huawei от конкурсите си за вендори, дали да ги разпределят по компоненти и пр. Затова е добре ЕС да излезе с единно решение по казуса, като настоящите стъпки с бъдещето прилагане на инструментариума звучат повече от балансирано действие.

The post Huawei загуби Великобритания, но битката за Европа тепърва започва appeared first on TechTrends България.

Горе-долу от толкова време оборудването и устройствата на Huawei са определяни за заплаха за националната сигурност от страна на Щатите. Реални технически доказателства засега не са представени, а единствено се посочват потенциалните връзки на компанията с китайската комунистическа партия и местен закон, според който дружествата трябва да предават информация на службите. Huawei отхвърля тези твърдения, като обявява, че няма връзки с управляващите в Пекин, а оборудването ѝ спазва високи стандарти за сигурност и поверителност.

„Днешното решение е базирано на голямо количество доказателства и Комисията определя Huawei и ZTE като риск за националната сигурност на комуникационните мрежи на Америка и нашето 5G бъдеще“, обявява председателят на FCC Ажит Пай, в официалния документ на комисията. Новият елемент е включването на ZTE към обвиненията на Huawei, ход който също не е изненадващ, предвид предходните опити на Вашингтон да ограничат нейното влияние в САЩ.

„Днешното решение е базирано на голямо количество доказателства и Комисията определя Huawei и ZTE като риск за националната сигурност на комуникационните мрежи на Америка и нашето 5G бъдеще“ Федерална комисия по комуникации на САЩ

„Huawei и ZTE имат близки отношения с Китайската комунистическа партия и с военните на Китай. И двете компании са обект на китайски закон, който ги задължава да сътрудничат на разузнавателните служби на страната“, допълва Пай.

Обвиненията

Решението на FCC идва малко повече от година след като американският президент Доналд Тръмп започна своеобразна война с Huawei. Бяха издадени ограничителни заповеди, които забраниха на американски компании да предлагат определено оборудване на Huawei и обратното. Това доведе до ограничаване на достъпа на китайския гигант до Android и доста хардуерни производители.

Въпреки всичко, американските власти издаваха няколко отлагания на пълното влизане в сила на забраната и това позволяваше на бизнеса в САЩ да продължи в известна степен отношенията си с Huawei. Това бе ключово за оцеляването на малките и локални оператори в Щатите, които разчитат почти изцяло на оборудването на китайската компания.

През последните няколко месеца спорът изглеждаше в затишие предимно заради пандемията. Всъщност през това време FCC анализираше именно всички предоставени данни и доказателства от американското правителство и се очакваше решението на комисията.

Сега то е факт и е окончателно, като влиза в сила веднага. Прави впечатление, че в него няма разписани подробните доказателства, въпреки че е посочено, че има „поразително“ много такива. Решението идва на фона и на съобщението на администрацията на Тръмп от миналата седмица, че Huawei получава подкрепа от китайските военни, както и 20 други компании.

„Този списък ще е полезен за американското правителство, компании, инвеститори, научни институции и партньори, за да проверяват внимателно при потенциални партньорства с тези компании“, коментира пред CNET Джонатан Рат Хофман, асистент на американския секретар по защита на обществените дела.

За момента Huawei и ZTE не са коментирали темата. Първата компания вече многократно е отговаряла на тези обвинения по един и същи начин: че не е предавала никакви данни на китайското или което и да е друго правителство. ZTE също е отричала обвиненията неколкократно.

Директните и политически последствия

Решението на FCC ще доведе до сериозни последици за бизнеса на американските телекомуникационни компании. Те няма да имат право да използват федерално финансиране, за да купуват оборудване от компаниите в забранителния списък. Става дума за фонд в размер на 8.3 млрд. долара, който миналата година FCC създаде, за да помогне на мобилните оператори в по-бързото изграждане на мрежите им и за навлизането на 5G.

За разлика от миналогодишното ограничение, което доведе до практически край на оргиналния Android и услугите на Google в телефоните на Huawei, това решение няма да има сериозни последици за крайните потребители. То ще се отрази на телекомите в САЩ, които ще трябва да преосмислят оборудването, което купуват и използват за мрежите си.

Решението ще има и политчески отенък. То е отделно от другата забрана на Департамента по търговия, който миналата година забрани и вноса на някои продукти от Китай и вдигна митата за други. Така атаката срещу китайските компании, включително IT гигантите на страната, увеличава своя мащаб. Може да се очаква, че ще има и реципрочен отговор от страна на Китай или най-малкото до допълнително влошаване на търговските отношения между двете държави.

Напрежението ще се „разлее“ и към другите държави. Хофман например споменава „партньорите със сходно мислене“, които също да имат предвид това решение. През изминалата година има и доста разговори между САЩ и партньорски държави, които също обмислят ограничения за Huawei и другите компании. За сега Европейският съюз се стреми да страни от темата и не е ограничавал Huawei официално, но призова страните-членки да са по-внимателни в избора на доставчици на 5G оборудване.

Решението ще бъде използвано и за увеличаване на натиска върху Великобритания, да не използва китайската компания за доставчик на 5G мрежите в страната. Британското правителство реши в началото на годината, че може да допусне Huawei да изгради до една трета от радиорелейното оборудване, без опорните системи. През последните седмици се засилват индикациите, че Лондон може и да преосмисли това действие и да наложи пълна забрана на китайската компания. Засега официално обявена промяна няма.

Следващи стъпки

Санкциите на САЩ срещу Huawei предоставиха малко по-благоприятен терен за нейните директни европейски конкуренти – Nokia и Ericsson. Компаниите спечелиха няколко ключови надпревари за изграждане на 5G мрежи в държави като Тайван, Сингапур, Канада, Нова Зеландия, Австралия и др.

Huawei и ZTE предлагат по-евтино и доста добро като техническо ниво оборудване, особено когато става дума за 5G. Двете компании разполагат със солидно количество патенти в технологията и са ключови при определянето на новите стандарти.

Политици от САЩ на няколко пъти са допускали възможността, Вашингтон директно или индиректно през американски компании да придобие пълния или частичен контрол върху Nokia или Ericsson. Целта е да се запази важността на страната в развитието на 5G технологията. Двете компании са доста уязвими от подобно действие, поради липсата на ясно изявен мажоритарен собственик и разпокъсани акционери. Освен това, до миналата година те изпитваха финансови притеснения, покрай бързото развитие на Huawei и ZTE в областта на 5G.

Засега, този сценарий остава като теоретичен в медийното пространство, без да са обявени конкретни действия. Редица американски политици успокоиха страстите, като обявиха, че е малко възможен. Той беше отхвърлен от Cisco, една от компаниите, които са спрягани да се ползва за придобиване на контролен дял в Nokia или Ericsson.

Последствията от подобно действие могат да бъдат значителни, като дори да се намеси Европейския съюз, който няма да допусне двата му ключови вендора да преминат в американски ръце. Враждебно изкупуване може да означава обявяването на търговска война между Стария континент и САЩ.

The post САЩ официално обяви Huawei и ZTE като риск за националната сигурност appeared first on TechTrends България.