В епоха, в която киберзаплахите се развиват със скоростта на AI, традиционните защити вече не са достатъчни. Националната стратегия на България за киберзащита разглежда това предизвикателство, като създава национален център за операции по сигурността (SOC), предназначен да защитава множество правителствени министерства и агенции.

“Информационно обслужване” използва Google Cloud Security Operations, за да получава централизирана информация за заплахите в правителствените организации и да осигурява единен и бърз отговор. Като се възползва от защитената при самото проектиране инфраструктура на Google Cloud и базираната на AI информация за заплахи, сътрудничеството създава надеждна отбранителна позиция за идентифициране и неутрализиране на сложни киберзаплахи. Интегрирането на водещата експертиза на екипа на Mandiant с модерни технологии дава възможност на българското правителство да разшири операциите си за сигурност и да осигури цялостна защита за критичната национална инфраструктура и гражданите.

„Партньорството ни с Google Cloud е резултат от осемгодишни отношения, изградени върху доверие и технически постижения”, каза Симеон Кърцелянски, мениджър по киберсигурност в „Информационно обслужване“ и ръководител на Националния център за киберсигурност на България. „Чрез интегрирането на усъвършенствани базирани на AI операции за сигурност и разузнаване за заплахи на първа линия подобряваме националната си отбрана, за да защитим дигиталната устойчивост и критичната инфраструктура на България. Този проект служи като модел за това как държавите от ЕС могат да използват централизирани възможности, за да изпреварват упоритите противници.“

Внедряването, което започна по-рано тази година, има за цел да включи 54 правителствени организации в националния SOC. Проектът интегрира цялостен пакет от решения за сигурност на Google Cloud, включително Google Cloud Security Operations за анализи в планетарен мащаб и Google Threat Intelligence, който включва информация от първа ръка от Mandiant. За по-нататъшно укрепване на местната експертиза сътрудничеството включва специализирани възможности за анализ в подкрепа на информационните услуги при откриването и неутрализирането на сложни сценарии за проникване.

Проектът се подкрепя от финансиране от ЕС, което отразява по-широк регионален мандат за осигуряване на източната граница на Съюза. Чрез консолидиране на телеметрията и разузнаването за сигурност България значително намалява средното време за откриване и реагиране на заплахи, като преминава от реактивна към проактивна отбранителна позиция.

„България играе водеща роля в европейската киберсигурност, като изпълнява високотехнологична, централизирана стратегия за отбрана”, каза Борис Георгиев, директор на Google Cloud за Централна и Източна Европа. „Чрез Cybershield помагаме на „Информационно обслужване“ да трансформира българската национална сигурност от ръчно изкуство в автоматизирана наука, като се бори със заплахи, базирани на AI, с превъзхождащи ги отбранителни средства, базирани на AI. Горди сме да подкрепим България като една от първите държави в ЕС, внедрили тази интегрирана система от действия.“

The post „Информационно обслужване“ и Google Cloud стартират AI-базирана национална киберзащита в България appeared first on TechTrends България.

• Услугите се предоставят през 5G SA (Standalone) мрежата на А1, която е първата в страната с такава архитектура
• Съфинансираният от EС проект 5G SEAGUL допринася за по-безопасен транспорт, по-интелигентна мобилност и по-ефективна логистика

Първото в Европа внедряване на непрекъсваеми 5G и роуминг услуги на българо-гръцката граница беше успешно завършено в партньорство между A1, COSMOTE и WINGS. Проектът 5G SEAGUL, съфинансиран от Европейския съюз, осигурява надеждна свързаност без прекъсване и поставя основите за по-безопасен и надежден транспорт, по-интелигентна мобилност и по-ефективна логистика в региона. Услугите са възможни, както през 5G NSA (несамостоятелна, тоест комбинирана с 4G инфраструктура – бел. ред.), така и през 5G SA (самостоятелна, изцяло от пето поколение – бел. ред.) мрежата на А1, която е първата от този тип в България.

В заключителното събитие на проекта от българска страна участваха Георги Коджаиванов, директор „Конвергентна мрежа и услуги“ и Христина Бурдашева, старши директор „Правна и регулаторна политика“ в А1, и Златина Николова, директор „Дигитална свързаност“, Министерство на транспорта и съобщенията. Заедно с представители на партньорските организации WINGS и COSMOTE, те обобщиха резултатите от съфинансирания от EС проект 5G SEAGUL в присъствието на Танос Каскаманидис, съветник по проекта 5G SEAGUL, HaDEA – CEF Digital.

„Горди сме, че успешно изградихме 5G свързаност по 173 км от българската част на коридора, осигурявайки непрекъснато покритие и ултраниска латентност по един от ключовите транспортни маршрути в региона. Един от най-забележителните резултати от този проект е първото успешно внедряване в Европа на непрекъсваеми 5G и роуминг услуги. Това постижение демонстрира не само технологична зрялост и лидерство, но и практическата готовност на мобилните мрежи от ново поколение да поддържат решения за безпроблемно преминаване през граници, като същевременно създават солидна основа за бъдещи иновации и услуги с по-високо качество“, заяви Георги Коджаиванов, директор „Конвергентна мрежа и услуги“, А1.

Надеждната и непрекъсната свързаност по коридора 5G SEAGUL, който свързва Гърция и България, допринася за по-безопасен транспорт и логистика, повишава оперативната ефективност за бизнеса и директно подобрява потребителското изживяване за гражданите, пътуващи в Европа. Проектът 5G SEAGUL демонстрира как сътрудничеството, техническата експертност и споделената визия могат да превърнат амбициозни цели в конкретни резултати с дългосрочна стойност.

Проектът подпомага развитието на селските райони, подобрява регионалната свързаност и създава нови възможности за бизнеса и местните общности по протежение на коридора. Районът около граничния пункт Кулата – Промахон вече разполага с безпроблемен роуминг, което позволява на потребителите и свързаните превозни средства да преминават границата без прекъсване на мобилните услуги.

5G SEAGUL се финансира от Европейския съюз по програмата Connecting Europe Facility – Digital (CEF Digital) и се изпълнява с подкрепата на HaDEA (Договор за безвъзмездна помощ № 101094584).

The post А1 реализира първия в Европа проект за непрекъсваеми 5G и роуминг услуги магистралата между България и Гърция appeared first on TechTrends България.

Някои производители започнаха да изтеглят по-рано част от своите нови модели и те дебютират на българския пазар седмици и дори месеци по-рано. Ефектите са, че тези смартфони имат поне на хартия технологично превъзходство при чипсетите спрямо настоящите флагмани. Ако тенденцията се запази ще станем свидетели на масово дебютиране на новите модели в края на 2026 г. или производителите ще се разделят на две групи в пускането на своите премиум продукти от гледна точка на календарната година.

Чукащата на вратата 2026 г. също се очертава да бъде интересна. Samsung показаха своя модел двойно прегънат смартфон, който може и да достигне до българския пазар, за разлика от този на Huawei. България приема еврото като своя валута и съответно ще бъде интересно как ще се изменят цените на устройствата през този период.

Традиционно в настоящата класация място намират едни от най-добрите модели, които успяха да си прокарат пътя до крайните потребители в България. Тази годин а премахнахме категорията „Геймърски смартфони“ поради факта, че почти няма вече специализирани устройства в нея. Изминаващата си 2025 г. ще е и последната в която категориите са дефинирани в цени в лева, въпреки, че в самата класация са показани и тяхната стойност в евро.

Преди да се впуснем към нашата селекция за най-добрите смартфони за 2025 г., да си припомним критериите и категориите в нашата класация:

Традиционното класиране е променено и унифицирано във всички категории. Вече посочваме директно два победителя – златна награда за лидера и сребърна за подгласника. Към тях добавяме още три устройства, за да изпълним Топ 5. Няма категории с шест смартфона, като единствено при сгъваемите модели лидерите са хибридните 2в1, а подгласниците – компактните.

Преди да започнем със самата класация ще очертаем няколко от най-важните тенденции, които ни направиха впечатление през изминалата година.

Тенденциите на пазара

Първата голяма технологична крачка при смартфоните е бързото налагане на новите силициево-въглеродни батерии (Si/C). Всъщност те са еволюция на добре познатите ни литиево-йонни батерии. Анодите в тях са заменени такива със силициево-въглеродна композиция. Ползването само на първия материал позволява да се съхрани много повече енергия, като увеличението на теория може да бъде десетократно.

Силицият идва със своите недостатъци, най-големият от които е по-малкия живот на батерията. За да се преодолее това той се комбинира с графит, който редуцира волатилността на комбинацията. Това позволява на батериите да увеличат своя капацитет само с от 10% до 20% при запазване на размера си.

Затова вече виждаме масово по-скъпите смартфони да идват с минимум 5 000 mAh капацитет, но с малко по-консервативни нива на бързо зареждане, за да се намали загряването на батериите. Друг ефект, който се постига със Si/C батериите е, че в момента някои устройства идват в два варианта. В Китай, производителите залагат на по-голям капацитет и съответно на по-голямо количество силиций в анода. Докато Европа, САЩ и някои други пазари се застраховат и настояват от компаниите да предоставят същата издръжливост на батериите, както при литиево-йонните.

Другите хардуерни промени са повече насочени в по-бързото пускане на смартфони с най-новите чипсети. Qualcomm обявява своите флагмански процесори в началото на есента – септември или октомври. Китайските модели дебютират с тях обикновено през декември. През 2025 г. някои производители започнаха да ги вкарват в Европа още от октомври. Това измества цикъла на поколенията смартфони, който преди се побираше в рамките на календарната година. Което повлия и на част от класацията ни за 2025 г. и ще видим дали ще има по-масово изместване на дебютите през следващата година.

За българския пазар драстични промени няма. Сред дистрибуторите се наблюдава по-силно завръщане на OnePlus, както и малко по-агресивно налагане на симпатичния бранд Nothing. Двата производителя разчупват значително повечето категории, заедно също с налагащите се Oppo и Realme.

Ултратънко разочарование

Друг нов момент на пазара са опитите на Apple и Samsung да наложат ултратънки премиум смартфони. Въпреки добрите отзиви, относно дизайна на устройствата, те не привлякоха вниманието на потребителите, заради високата им цена и някои ключови компромиси, като по-силно загряване и по-слаби камери.

Дебютът на Apple iPhone Air и Samsung Galaxy S25 Edge ни върна с пет-шест години назад, когато смартфоните бяха сравнително по-тънки и леки. Последното се промени, поради необходимостта от двойно повече антени, покрай 5G връзката, по-големи батерии и по-обемни сензори за камерите. Двете устройства демонстрираха, че технически може да се направят умни телефони с такива показатели и те да са модерни. Но цената е висока, от една страна буквално, от друга и метафорично – заради компромисите, които трябва да се направят с характеристиките.

Тяхното слабо пазарно представяне най-вероятно ще откаже, както останалите производители, така и Samsung и Apple да правят такива модели през 2026 г. Докато не се намери начин да се свали цената на подобни смартфони, компаниите ще се въздържат от нови подобни експерименти.

1. Сгъваеми смартфони

Сгъваемите смартфони не са за всеки производител. Малко са тези, които си позволяват такъв модел всяка година. Особено при тези, които са 2в1 и комбинират умен телефон и компактен таблет. През 2025 г. имаме само два претендента по този показател – Samsung и Honor.

Южнокорейската компания направи голям скок с техния Galaxy Z Fold 7, който е значително по-тънък от предшествениците си. Това му позволява да има максимално плътна панта и да неутрализира напълно повечето недостатъци на модела от първите му версии от 2019 г. насам. Затова и Samsung Galaxy Z Fold 7 е лидерът при сгъваемите смартфони.

Honor Magic V5 превъзхожда конкурента си по камера, вътрешен екран и батерия, но отстъпва при цената и в дизайна с огромното гнездо за камери на задния панел. Силната страна на Samsung е оптимизирания софтуер за работа с различни формати екрани и затова Honor за поредна година са на втора позиция.

При сгъваемите смартфони т.нар. Топ 5 е допълнен с моделите, които попадат в подкатегорията „флипфони“ или компактни сгъваеми умни телефони. Те са по-достъпният вариант за устройства с гъвкави екрани и тук цената ще играе ключова роля. Битката през изминаващата си година е ограничена между Samsung и Motorola. Samsung Galaxy Z Flip 7 е най-балансираният от трите модела, като цена, хардуер и софтуер.

Motorola Razr 60 Ultra влиза в ролята на премиум смартфон на бранда и въпреки по-добрите характеристики е с 400 лева по-скъп от аналога на Samsung. По-достъпният Motorola Razr 60 е по-евтин, но в България се предлага само в колекционерската версия на „Сваровски“ и предлага някои компромиси с хардуера.

Тази година липсват сгъваемите смартфони на OnePlus и Xiaomi, които през годините са разнообразявали пазара в този сегмент. Истинската иновация се очаква догодина, когато двойно прегънатия умен телефон на Samsung трябва да дебютира. Надяваме се да се появи и в България, но най-вероятно ще дойде на доста солена цена. Причините са няколко – инженерно са по-сложни, както софтуерно, така и хардуерно, произвеждат се в по-малко бройки и съответно се търси по-голям марж на печалбата.

2. Премиум смартфони

Назад в годините три компании взимаха лидерската позиция в този най-ценен сегмент. Това са Apple, Samsung и Xiaomi. Залогът е голям, защото това е категорията, която „дава парите“ на производителите. Последните години Apple и Samsung непрекъснато си разменяха позициите като лидери. През 2025 г. имаме лек обрат, Apple взимат титлата с техния iPhone 17 Pro Max, но второто място отива при Xiaomi 15 Ultra.

„Ябълковият“ смартфон може да взима базовия дизайн на миналогодишния модел на китайския производител, но връща в играта изцяло металния корпус. Apple iPhone 17 Pro Max се усеща като истински премиум продукт, който се отличава от останалите на пазара. Най-накрая и технологичният гигант успя да пусне своя AI в Европа и заедно с цялостната оптимизация го прави лидер в сегмента.

Xiaomi 15 Ultra става подгласник с едни от най-добрите камери и лещи – Leica. Пълен комплект 50MP плюс 200MP телефото с трикратно оптично приближение. Смартфонът е направен за снимки и дори дизайнът на черната версия трансформира визията на устройството на фотоапарат. Ако не държите на прекомерни AI функции, Xiaomi 15 Ultra заема второто място тази година.

Челната петица е допълнена от Realme GT8 Pro, който е едно от устройствата с най-новия чипсет на Qualcomm – Snapdragon 8 Elite Gen 5. Моделът се предлага и в специална версия на „Формула 1“. Той спокойно можеше да е на второ място, но поради факта, че през 2025 г. излязоха два премиум продукта на Realme, което е нож с две остриета откъм продажби и репутация.

Чак на четвърта позиция пада Galaxy S25 Ultra на Samsung. Тазгодишният модел не предлага нещо наистина ново, освен леко заоблен дизайн и обновен хардуер. Дори софтуерните подобрения не са толкова големи, че да подтикнат към ъпгрейд. Затова и цената му спадна значително от дебюта до края на годината.

На последно място при премиум продуктите се нарежда Google Pixel 10 Pro, който е може би най-оптимизираният софтуерно смартфон за Android. Недостатъците му са, че хардуерно останалите модели го превъзхождат, а конкуренцията започна да вкарва интересни идеи за персонализация в своите интерфейси, които липсват при по-чистата версия на операционната система.

3. Флагмани

При флагманите също имаме представител с новия чипсет на Qualcomm – Snapdragon 8 Elite Gen 5. Това е изненадващият лидер, който се включва в последния момент – Xiaomi Poco F8 Ultra. Брандът Poco преди се позиционираше като младежки, а сега се опитва да се фокусира като „геймърски“. Във всички случаи, Xiaomi Poco F8 Ultra се оказва един от най-добрите смартфони за годината на цена под 1 800 лева. Колаборацията с Bose и добавянето на басов говорител до камерите също подслажда сделката. Така, дебютът на Poco при флагманите идва с гръм и трясък.

Негов подгласник е Honor Magic 7 Pro, като само часове преди редакционното завършване на класацията беше обявен и неговия наследник. Honor Magic 7 Pro идва с убийствени камери във флагманския клас, като единствено Leica лещите на претендента Xiaomi 15T Pro са достатъчно силна конкуренция. Точно комбинацията между 200MP телефото сензор и още три 50MP го поставят на второто място.

Третата позиция е за вече споменатия Xiaomi 15T Pro. Смартфонът за поредна година губи от факта, че е с флагмански процесор Mediatek Dimensity 9400+. Leica лещите го поставят като втори най-добър при камерите, а екранът му е най-голям спрямо останалите в Топ 5. Както и по-евтин от тях. Дебютът на Xiaomi Poco F8 Ultra размести пластовете в портфолиото на компанията и сега Xiaomi 15T Pro минава на заден план.

Четвъртата и петата позиция си поделят Google Pixel 10 и Samsung Galaxy S25 Plus. Смартфоните на Google вече са по-лесни за намиране на българския пазар и предвид тяхната оптимизация между софтуер и хардуер (въпреки по-ниските характеристики) са сила с която трябва да се съобразяват останалите. На нашия пазар моделите на Google не са толкова познати, а самия Pixel 10 е най-скъпия от трите в Топ 5.

Samsung Galaxy S25 Plus е в интересна позиция. Той разполага с доста добри показатели, но камерите на Xiaomi 15T Pro и оптимизацията на Google Pixel 10 леко го засенчват. Също така, моделът на Samsung в момента по-трудно може да се намери, защото фокусът пада на Galaxy S25 FE версията, която е с допълнително занижени характеристики и цена. Все пак Plus моделът разполага с отличен екран и Snapdragon Elite 8 чипсет, които го поставят в силно позиция спрямо останалите при Топ 5 флагмани.

4. Достъпни флагмани

Достъпните флагмани вече имат изградената репутация на един от най-динамичните категории. Всяка година има почти пълно разместване на класацията. През 2025 г. един от по-старите лидери Nothing отпада, а миналогодишния Xiaomi слиза на третото място. Победител в тази категория в отминаващата си година е OnePlus Nord 5. Причината е, че разполага с най-добрият чипсет – почти флагманския Snapdragon 8s Gen 3. Останалите модели са със Snapdragon 7 или Mediatek Dimensity. Той също има дисплей с най-високо опресняване – 144Hz. Недостатъците са камерите, като разполага само с един основен 50MP сензор и 8MP широкоъгълен.

Негов подгласник е Motorola Moto Edge 70. Той идва с пълен 50MP комплект камери – по една основна, широкоъгълна и селфи. Моделът на Motorola е на втората позиция покрай по-новия Snapdragon процесор, който може да отстъпва по производителност на Mediatek чипсета на Xiaomi, но значително по-малко загрява. Друго предимство на Motorola Moto Edge 70 е опростеният софтуер, който е характерен за бранда.

Xiaomi 15T заема третата позиция, като с малко не влиза сред победителите. Смартфонът е отличен избор при цена под 1 000 лева. Камери с лещи Leica, включително добавяне на телефото сензор от 50MP. Към него добавяме още основен 50MP и 12MP широкоъгълен. Споменахме за процесора, който отстъпва единствено на OnePlus Nord 5, но Mediatek чипсетите загряват значително повече от Snapdragon-ите.

Топ 5 е допълнен от Realme 14 Pro Plus и Oppo Reno 13 Pro. Двата са с доста сходни характеристики, като единствено вторият разполага с най-слабия процесор при избраните достъпни флагмани. Realme 14 Pro Plus от своя страна е с най-ниска цена в Топ 5.

5. Среден клас смартфони

При средния клас също не липсва динамика. Надпреварата между Xiaomi и Motorola е прекъсната от Nothing. Симпатичният бранд не успя с налагането на модел в по-високите категории, за сметка на това се ориентира в двете най-достъпни такива. Nothing Phone (3a) е лидер с едни от най-добрите камери и процесор Snapdragon 7s Gen 3. Както идва със специфичните, различими от останалите външен дизайн и визуален интерфейс.

Xiaomi Redmi Note 14 Pro+ 5G е подгласникът, като е другият участник в категорията с чипсета на Snapdragon 7s Gen 3. Той обаче идва без телефото камера, за разлика от 50MP при Nothing Phone (3a) и това го поставя на втората позиция. „Вечният трети“ е Samsung Galaxy A56, който въпреки добрите показатели продължава да е малко по-скъп от победителите в категорията. Южнокорейският производител също така разчита на собствените си чипове Exynos в по-ниските категории.

На четвърта позиция е OnePlus Nord CE5. Той идва по-скъп, без макро сензор спрямо камерите на Xiaomi и Samsung, както и Dimensity чипсет. Последният е 8350 Apex, който е по-висок клас спрямо последният представител в Топ 5 Motorola Edge 60 Fusion. По-ниската цена на последния не е достатъчно да компенсира по-слабия чипсет.

6. Достъпни смартфони

Въпреки, че категорията започва на цени от 300 лева, достъпните смартфони реално в България през 2025 г. започват от 400 лева. За сметка на това идват с доста добри характеристики, които са сравнително близки до тези от средния клас. Преди разликите бяха по-значителни, което правеше тези модели значително компромисни. Друга тенденция е, че идеята за специализация на смартфоните постепенно отпадна и има лека унифкация между тях.

Xiaomi продължава доминацията си за поредна година в този клас, този път с бранда си Poco. Лидер е Xiaomi Poco X7, който идва с най-добрия процесор за тази категория – Mediatek Dimensity 7300 Ultra, както и с макро сензор, който при доста от останалите модели отсъства. Макар и да не е най-евтиният сред избраните пет, цената от 469 лева е повече от добра за този клас.

Нова изненада имаме при подгласника – това е Nothing CMF Phone 2 Pro. Ако искате смартфон насочен към снимане, моделът на независимия бранд идва с най-добрите камери в бюджетната категория. Пълен комплект от 50MP основна и втора телефото, 8MP широкоъгълна и 16MP селфи. По-слабият процесор и екранът с малко по-малката резолюция за малко не донесе още по-голяма изненада в тази категория.

Доброто представяне на Nothing при по-ниските класове измества Motorola на по-долните места. Motorola Moto G86 Power заема третото място със своята огромна 6 720 mAh батерия и е единствения смартфон, с малко по-специализирана роля.

Xiaomi по традиция вкарва втори модел в ниския клас и след като Poco X7 печели категорията, то тази роля пада на Redmi Note 14 Pro. Двата смартфона са почти идентични, като Xiaomi Redmi Note 14 Pro идва без макро сензор, но с 50 лева по-ниска цена от само 419 лева. Той е подходящ за потребителите, които ценят всеки лев и е най-евтиният модел в тазгодишната ни класация.

Последното място в Топ 5 при достъпните смартфони се пада на Samsung Galaxy A17, който идва с макро сензор, но и с по-малка батерия – само 4 500 mAh и Exynos 1330 чип, който е изработен по 5nm технология. Останалите достъпни модели са с 4nm процесори. Може би заради това, Samsung Galaxy A17 в нетипичния си стил е вторият най-евтин смартфон с цена от 429 лева.

The post Най-добрите смартфони за 2025 г. appeared first on TechTrends България.

Дигиталните ни навици се променят, а стремежът към по-здравословен баланс между онлайн и офлайн живот се засилва. Макар употребата на мобилни устройства да остава висока, особено сред най-младите, значително повече хора целенасочено се опитват да ограничат времето си пред екрана – близо 45% през 2025 г. срещу 30% през 2024. Добрата новина е, че успеваемостта на тези усилия вече е значително по-голяма – 35% през 2025 г. и 27% година по-рано. А най-силният мотивиращ фактор за това да оставят телефона си и тази година е комуникацията на живо, като около 60% от анкетираните посочват именно този отговор.

Това показват данните от ново представително проучване сред градското население на страната във възрастова група 15-60 г., проведено сред 600 респонденти от агенция „Арбитраж“ по поръчка на Yettel.

Още през миналата година с мащабна коледна кампания Yettel насочи вниманието към необходимостта от дигитална пауза, особено по празниците. И тази година телекомът застава зад социално отговорната позиция, че технологиите заемат важна част от живота ни и улесняват ежедневието по безброй начини, но истински важната комуникация се случва офлайн и коледните празници са чудесен повод да оставим телефона и да се насладим на безценните моменти със семейството и близките.

И през 2025 г. употребата на устройства остава висока, особено сред най-младите

Данните от новото проучване сочат, че като цяло делът на хората, които използват устройства повече от 6 часа дневно, бележи лек спад (от 20% през 2024 г. до 17% през 2025 г.). Единствено при най-младите (15-24 г.) се отчита обратна тенденция – увеличение с 2 процентни пункта (от 19% на 21%). При тази възрастова група се е увеличил и делът на хората, които ползват устройства повече от 2 часа дневно.

Най-значими положителни промени в сравнение с миналогодишните данни се открояват във възрастовата група 35-44 години – при тях е най-голям ръстът на хората прекарващи под 2 часа дневно пред екран, а процентът на онези, които използват устройства над 4 часа, намалява най-осезаемо (от 53% през 2024 г. на 42% през 2025).

Хората стават по-осъзнати – двойно повече са тези, които разбират нуждата от ограничаване на екранното време

Проучването отчита значителен напредък в нагласите. Само за една година делът на хората, които смятат, че няма нужда да си поставят ограничения, спада почти двойно – от 20% на 11%. Тази промяна е видима и сред родителите: докато през 2024 г. 17% не са слагали никакви ограничения на децата си, през 2025 г. те вече са 13%.

През тази година близо 45% от хората са опитали да намалят ползването на устройства

Все повече българи заявяват, че са направили съзнателен опит да ограничат употребата на устройства: от 30% през 2024 г. до 44% през 2025 г. Най-голям е скокът сред хората между 15 и 24 години – от 22% на 48%.

Данните ясно показват, че колкото повече време прекарва човек пред екрана, толкова по-силно усеща нуждата да направи крачка назад: при хората с екранно време между 4 и 6 часа дневно половината са опитали да го намалят. За сравнение, този процент е малко над 35% при участниците, които ползват устройства под 2 часа дневно.

Добрата новина – и успеваемостта расте. 35% от опиталите през 2025 г. казват, че са успели да намалят екранното си време, спрямо 27% година по-рано.

Общуването лице в лице остава най-силният стимул да се откъснем от екрана

Силен извод от тазгодишното проучване е все по-голямата осъзнатост по отношение на това как употребата на устройства се отразява на комуникацията с близки и приятели. През 2025 г. още по-голяма част от хората го осъзнават – 47% срещу 38% през 2024. Това е валидно за всички възрастови групи, но най-голямо е увеличението при най-младите (15-24 г.) – с 15 процентни пункта повече.

А когато говорим за дигитална пауза – и през 2025 г. именно живата комуникация, е най-силният мотив, който ни държи далеч от устройствата – посочен от 58% от участниците. Следват пътуванията (45%), хобитата (39%) и спортът (38%), които също набират популярност като алтернативи на времето пред екрана.

Още по-категорично желание за повече време офлайн

Едно от най-ярките послания, откроили се в миналогодишното проучване, е, че 76% от участниците планират да намалят употребата на устройства по време на празниците, за да прекарат повече и по-качествено време със семействата си. Тази година това желание е още по-категорично изразено, като процентът на участниците, заявили такова намерение е 80%.

Коледната кампания на Yettel: технологиите ни помагат да се съберем, а после е време да ги оставим настрана

И тази година кампанията на Yettel подчертава ролята на технологиите като незаменим помощник – те ни свързват, улесняват и ни помагат да подготвим всяка празнична „мисия“, колкото и сложна да е тя.

В духа на любими екшън класики, семейната подготовка за Коледа често прилича на малко приключение, в което всеки има своя роля. А координацията би била немислима без добрата мобилна мрежа – мрежата на Yettel.

Но щом „мисията е изпълнена“, идва време за истинския празник: моментът, в който оставяме устройствата и просто сме заедно.

 Съдържание от „Йеттел България“

The post Все повече българи си поставят ограничение в употребата на мобилни устройства appeared first on TechTrends България.

Всички тези развития на пазара доведоха до завръщане на консумацията на пиратско съдържание онлайн. Потребителите имат ограничен бюджет за легални услуги, а не може да се намери всичко на едно място. За самите стрийминг компании не останаха много възможности за действие. Изборът се сведе до няколко варианта – консолидация между играчите и лицензиране на ексклузивното до момента съдържание за конкурентни платформи.

През последните две години компаниите се спряха на първия. Консолидацията започна с оптимизация между отделни услуги, които са под една шапка. Те кулминираха със сделката на Disney за Hulu, която беше наддаване между медийния гигант и Comcast, които имаха дялове в платформата. Тези действия са по-скоро оптимизация на съществуващи съвместни дружества или вътрешни решения.

Началото на истинската консолидация настъпи с наддаването за Warner Bros. Netflix обяви сделката за сключена и на стойност 72 млрд. долара. Това не попречи Paramount да направят опит за враждебно придобиване, като увеличат договорената цена на 108 млрд. долара. Сделката е от ключово значение за развитието на стрийминг индустрията по няколко причини – ако Netflix придобият Warner Bros те ще излязат в потенциална доминираща позиция. Ако Paramount вземат медийната компания ще затвърдят по-балансирания пазар. Залогът явно е голям, защото в казуса с Warner Bros се включи дори американския президент Доналд Тръмп.

Netflix печели наддаването

Warner Bros обяви, че ще се раздели на две части – стрийминг платформа (HBO Max, Discovery+ и др.) и студиата, които ще се предложат за продажба през 2025 г. Докато медийните канали (CNN, TNT и Discovery) ще бъдат представени на потенциални купувачи през 2026 г., когато бъдат отделени в друго дружество.

През септември Warner Bros започнаха продажба на първото и по-апетитно звено – стрийминга и студиата. Основните кандидати са Netflix, Comcast и Paramount. Последната компания прави първоначално предложение от 49 млрд. долара, които да бъдат изплатени в налични пари и акции. Warner Bros отхвърлят предложението на главния изпълнителен директор на Paramount Дейвид Елисън.

За офертата на Comcast няма изнесени точни параметри, но се знае, че е била значително по-малка и компанията се е отказала да наддава допълнително. Причината е, че ръководството не е искало „да натовари баланса“ на дружеството. Преведено на по-достъпен език, означава, че Comcast не са имали финансовите възможности на другите два играча.

Елисън от Paramount усеща, че ситуацията му се изплъзва и в края на ноември изстрелва оферта от 108 млрд. долара за Warner Bros. Отговор, обаче не последва. Вместо това, Netflix обявяват на 5 декември 2025 г., че придобиват стрийминг бизнеса на медийния гигант за 72 млрд. долара – доста по-ниска цена, от обявената от Елисън.

Сделката трябва да бъде финализирана във втората половина на 2026 г. От Netflix коментират, че големи промени в плановете за съдържание на Warner Bros и компанията ще продължи да издава филми на големия екран поне до 2029 г.

Контраударът на Paramount

В изтекла кореспонденция на Warner Bros се описва, че те са приели „късогледи“ критерии за оценка, които са били в полза на Netflix. Ръководството на медийния гигант е предпочела водещият в стрийминга, поради стратегически причини, а не толкова по бизнес такива. За всеки случай, те се застраховат, като включват блокираща такса от Netflix на стойност 5.8 млрд. долара, които ще останат за тях, ако по някаква причина се разпадне сделката.

Дейвид Елисън от Paramount не се отказва и не приема поражението. Вместо това той отправя офертата от 108 млрд. долара директно на акционерите в т.нар. „враждебно придобиване“. Освен в по-доброто финансово предложение, Елисън разчита на изграденото недоверие на големите имена в Холивуд (включително инвеститори и акционери) към Netflix. Както и във факта, че в тази оферта е включен целия бизнес на Warner Bros и компанията няма да се налага да продава ТВ каналите отделно през 2026 г.

Друг съюзник на Paramount са кината, които не се чувстват много уверени, че след придобиването Warner Bros ще продължи да пуска филми на големия екран. Според някои собственици на киносалони, сделката ще означава „безпрецедентна заплаха от унищожение на глобалния (им) бизнес“.

Последствията за стрийминг пазара

Ако сливането бъде финализирана, това ще постави Netflix в потенциална доминираща позиция на стрийминг пазара. Заедно с услугите на Warner Bros те ще контролират близо 43% от дела на всички големи платформи (с над 25 млн. абоната). Причината е, че двете компании са сред водещите играчи на този пазар, заедно с Amazon и Disney. Първата контролира около 20%, а втората – 22%. При Disney взимаме предвид различни платформи и освен едноименната Disney+, към тях влизат още Hulu, ESPN и др.

Другите наддавали за Warner Bros са второстепенни. Paramount и Comcast заедно с Apple формират общо 15% от споменатия пазар. Ако някоя от тях беше успяла да спечели придобиването на Warner Bros щеше да се превърне в четвъртия голям играч и съотношението между тях Amazon и Disney щеше да е минимално.

Освен в удвояване на пазарната преднина пред основните си конкуренти Netflix ще получи и други предимства. Warner Bros разполага с голям и популярен каталог от заглавия, някои от които култови класики. Сред тях са сериалите „Приятели“, „Игра на тронове“ и „Теория на големия взрив“, поредиците по „Хари Потър“, „Дюн“ и много други.

Последното голямо предимство е, че Warner Bros има изградена значителна инфраструктура в снимането на големи филмови продукции и ТВ сериали. Това може да оптимизира значително разходите по създаване на ново съдържание на Netflix, които и без това вече на няколко пъти понижиха бюджетите по това перо.

Регулаторите, Тръмп и странните съвпадения

Голямото влияние в стрийминг пазара, което Netflix буквално „ще си купи“ и постигането на 43% дял е повод за притеснение от страна на регулаторите. Тяхната намеса може да не е пагубна за самата сделка, практиката показва, че всичко ще зависи от решенията на съда. Това може да доведе до забавянето ѝ, а не толкова до нулирането ѝ. Елисън и Paramount също така разчитат на значителното пазарно влияние, което сделката между Netflix и Warner Bros ще доведе и намесата на регулаторите, което да подкрепи по-скоро тяхната оферта.

Проблем ще бъде и точно как ще се определи дефиницията за стрийминг пазара. Тъй като освен платените платформи, към тях може да влязат и такива като YouTube и TikTok. Тогава дяловете ще бъдат значително разводнени, като подобен пример беше няблюдаван в България. При защитата на сделката между „Виваком“ и „Булсатком“, телекомът представи в своя защита тезата, че ТВ пазарът в страната включва и стрийминг платформите, което редуцира значително кумулативния им дял.

Придобиването на Warner Bros предизвика интереса на президента на САЩ Доналд Тръмп. Ексцентричният бизнесмен и политик обяви, че „той трябва да участва“ в решението за това, кой ще купи медийния гигант. Тръмп изрази също опасения за големия пазарен дял, който Netflix ще получи след финализирането на придобиването. „Това може да бъде проблем“, допълни той.

След изказването на Тръмп се появи информация, че един от неговите бивши съветници в Белия дом и зет Джаред Къшнър има участие в офертата на Paramount. Връзката става чрез инвестиционната фирма Affinity Partners, основана от Къшнър. Тя е сред малките инвеститори, които са привлечени от Лари Елисън (баща на Дейвид Елисън) и фонда RedBird Capital Partners за събирането на 40 млрд. долара за офертата към Warner Bros. След разкритието за участието на Къшнър, Тръмп смекчи тона, като обяви, че не подкрепя нито една от двете оферти за медийната компания.

Последствията за България

Промяната ще се отрази и на стрийминг пазара в България. До гоялма степен, местните предпочитания и абонати се изравниха със световния такъв с лек изключения. На българския пазар Disney+ не е в челната тройка, а заменен от Apple TV+.

Другите дялове са сходни. Лидер е Netflix с 27%, Amazon Prime Video е втори с 19%. Трети е вече споменатия Apple TV+ с 15%, а веднага след него е HBO Max с 14%. Disney+ е с 11%, а от големите остава SkyShowtime с едва 5% дял, които са под шапката на Paramount. Данните са на изследователската фирма JustWatch за третото тримесечие на 2025 г.

След сделката между Warner Bros и Netflix, последния ще овладее 41% от българския стрийминг пазар, далеч след втория Amazon с 19%. Ако Paramount осъществи враждебното придобиване, то тогава те ще са с изравнени позиции с Amazon за второто място с по 19%.

Ефектът върху българския пазар само подчертава, че истинската битка за консолидация на стрийминг пазара тепърва започва. Залогът е голям и затова се ползват всякакви средства включително похвати като враждебно придобиване и политическа подкрепа. Последната може да се окаже проблемна за Белия дом, тъй като Доналд Тръмп на няколко пъти вече си играе с гъвкавостта на термина „конфликт на интереси“.

The post Стрийминг войните – време за консолидация appeared first on TechTrends България.

Резултатите бяха до голяма степен очаквани, като утвърденият телеком вече доминира пазарът за ТВ доставка с близо 60% пазарен дял през 2024 г. Това показват данните за изминалата година в доклада на Комисията за регулиране на съобщенията (КРС). Другият голям печеливш от ситуацията е „А1 България“. Двете компании започват да налагат двуполюсен модел в повечето подсегменти на фиксирания пазар.

При мобилния ситуацията на пръв поглед изглежда патова между трите основни оператора. В перспектива тя може да се окаже неблагоприятна за „Йеттел България“, които още през 2023 г. загубиха ключовото второ място по абонати. Оттогава насам са и усилията на основно мобилния оператор да се наложи и като такъв на фиксиран интернет и телевизия. Засега резултатите са плахи стъпки напред, но започват да стават и все по-видими.

Това се случва при сравнително положително развитие на целия пазар. Ръст на общите приходи, стагнация при абонатите, но и потенциал за увеличение на инвестициите в инфраструктура. Последното идва по линия на Националния план за възстановяване и устойчивост (НПВУ), чиито проекти най-накрая бяха стартирани през 2025 г. Европейските програми се оказват ключов компонент в разширяването на възможностите на големите телекоми. Докато по-малките ще трябва да разчитат на нишови подсегменти.

Интернет доминация

Телеком секторът продължава да нараства и през 2024 г., като той надминава, макар и с малко 4 млрд. лева. Това е увеличение с 5.7% на годишна база и с 19% спрямо 2022 г. Той обаче не кореспондира с ръста на брутния вътрешен продукт (БВП) на България, тъй като дял от него намалява от 2.1% през 2023 г. на 2% през изминалата година. Преносът на данни продължава да доминира сектора с над 54% дял, докато този на гласовите услуги се понижава на 25.8%. Същото важи и за разпространението на телевизия, което се свива от 14.2% на 13.5%.

Трябва да се отбележи, че данните на КРС обединяват мобилната и фиксирана интернет доставка. Основният растеж е при първата, която операторите предлагат в повечето случаи в пакет с гласова услуга. По този начин, мобилният сегмент продължава да разчита на монетизацията на 5G връзката и добавянето на допълнителни възможности при абонаментните планове.

Графата „Други услуги“ е големият печеливш през 2024 г. В нея попадат приходите за съвместно ползване на инфраструктура. Приходите се увеличават с 8% до все още минималните 235 млн. лева, спрямо 217 млн. и 141 млн. лева през 2023 г. и 2022 г. съответно. Динамиката на този подсегмент ясно илюстрира ефектът от аутсорсването на поддръжката на различни инфраструктурни компоненти, което предприеха основните телекоми у нас. Те са ситуирани в перо „Колокиране“, за което КРС единствено споменава, че нараства като приходи с 16.5% на годишна база.

Броят на операторите също следва интересна динамика. Мобилните остават трима, тези за фиксиран интернет намаляват от 656 на 621 покрай консолидацията последните няколко години. Но тези за ТВ доставка се увеличават минимално от 244 през 2023 г. на 251 през изминалата.

Мобилният триумвират

След окончателното установяване на само трима играчи в мобилния сегмент, динамиката е забавена. Ръст има на приходите, но най-вече при мобилния интернет. При абонатите също има минимално увеличение, като общо потребителите на гласови услуги се увеличават от 7.96 млн. на 7.98 млн. и за първи път от години доближават прага от 8 млн.

В сегментът вече се формира една нова и може би леко притеснителна тенденция. Тя е, че „Йеттел България“ губи леко позиции и при потребителите заема твърдо третото място. Пазарният му дял при абонатите се свива минимално от 31.4% на 30.7%. Потребителите на мобилен интернет също намаляват с малко по-висок темп – от 31% на 29.9% на годишна база.

Това поставя компанията на трето място по тези показатели, въпреки че от основаването на „Глобул“ е твърдо втори. Добрата новина засега е, че разликата между трите оператора се запазва сравнително малка. „А1 България“ е лидер при мобилния глас с 36.5%, следвана от „Виваком“ с 32.8%. Докато при мобилния пренос на данни, „Виваком“ е на първа позиция с 36.7% дял, докато „А1 България“ е с 33.4%.

Проблемът на „Йеттел България“ е тенденцията за спад втора година поред в тези показатели, докато другите два увеличават своите позиции, макар и минимално. Компанията държи позициите при приходите от мобилни гласови услуги, където остава лидер с 40.9% дял.

При мобилния интернет, който е по-перспективен обаче изостава. Там лидер е „А1 България“ с 42.1%, докато „Йеттел“ изостава до 29.7% дял, но и „Виваком“ спада от 29.4% на 28.2%. Дистанцията между вторите в този подсегмент обаче е минимална и може да има размествания през настоящата 2025 г. Освен, ако „А1 България“ не продължи по-добре да монетизира 5G връзката си.

За „Йеттел България“ мобилният сегмент е ключов, тъй като той формира основната част от приходите на компанията. Операторът се опитва да се трансформира в конвергентен, но за да постигне добри и по-балансирани позиции във фиксираните услуги ще му трябва време.

Телевизията – новото царство на „Виваком“

Изминалата 2024 г. беше маркирана най-вече от окончателното заличаване на „Булсатком“ и с данните от КРС, може да проследим ефектите от придобиването на сателитния оператор от „Виваком“. Очаквано, потребителите на доскоро независимия доставчик се преляха към телекома.

„Виваком“ доминира с 59.6% дял или близо две трети от пазара на база абонати. Това е с точно един процентен пункт повече спрямо сумарната позиция на телекома и „Булсатком“ през 2023 г. от 58.5%. Което показва, че компанията продължава да увеличава и органично своята абонатна база.

В същия момент, сегментът на платената телевизия остава почти непроменен като потребители и с минимално увеличение като приходи. Последните нарастват от 541 млн. на 544 млн. лева, докато първите са приблизително 2 млн. С други думи, „Виваком“ расте в един сравнително стабилен като параметри пазар. „А1 България“ отчита слаб спад от 27.3% до 26.5% дял на абонатите. КРС вече поставя на картата като трети „Йеттел България“, които обаче успяват да вземат едва 1.5% дял в целия сегмент.

Ситуацията показва, че поне на пазара за платена ТВ доминират две компании – „Виваком“ и „А1 България“, които държат 86.1% от всички потребители. Третият е далеч с 1.5%, а 12.4% от всички клиенти са разпределени между всички останали 248 ТВ оператора. Тук идва и голямата мистерия – защо се увеличава броя на доставчиците, макар и с малко, предвид факта, че пазарът не предлага възможности за растеж и развитие.

Малката мистерия със стрийминга

КРС не дава данни за състоянието на стрийминг платформите в България, но приложението JustWatch предоставя такива на регулярна база. Според него, Netflix продължава да е доминиращата услуга за началото на 2025 г. с 29% дял. Следвано от Amazon Prime Video с 18% дял и HBO Max (ребрандиран многократно – бел. ред.) с 14%.

Усилията на някои телекоми да наложат Disney+ обаче не се увенчават с успех. Платформата на популярният медиен гигант стагнира с 11% дял, като вече е застигнат от Apple TV+, който го изравнява по потенциални абонати. Същото важи и за Sky Showtime, чиито дял се понижава до 6%.

Други данни за ситуацията около стрийминг пазара в страната трудно могат да се намерят. Последните са на база изчисления от консултантската фирма Ernst&Young (EY) събрани през 2022 г. и според тях българските потребители са 560 хил. Те затвърждават лидерството на Netflix с около 200 хил. или точно 35% дял. Следван е от HBO Max със 150 хил. или 26%, а трети е Disney Plus със 75 хил. потребителя или малко над 13%. Тези данни обаче са вече значително остарели във времето, както и са събрани от различни източници. Затова детайлите за пазара на стрийминг в България продължава да е оскъден.

Пълзящото трио и във фиксирания интернет

Докато усилията на „Йеттел България“ при платената телевизия все още могат да се определят като бебешки стъпки, при фиксирания интернет има надежди, че компанията може по-лесно да се наложи като трети основен играч. Това е сегментът в който все още малките оператори заемат една четвърт от пазара – 26.6%. Тоест, телекомът ще може да мащабира своята дейност, както органично, така и чрез малки придобивания.

Другата добра новина за „Йеттел България“ е, че усилията му за момента са малко по-видими от тези при телевизията. Компанията заема третото място с 4.1% дял. В същият момент, доминацията на „Виваком“ не е толкова голяма, като телекомът е лидер с 39.4%, а вторият „А1 България“ е с 29.9%. Ръстът на първия е подтикван почти основно от придобиването на „Булсатком“, като техния сумарен дял от 2023 г. беше 37.6%. Което означава, че останалите 1.8% са от органичен растеж.

Другият момент е, че самият сегмент расте от 2.5 млн. на 2.6 млн. потребители. Като приходи също има увеличение от 427 млн. лева на 471 млн. лева. С други думи – това е перспективен подсектор, който все още позволява някакъв естествен растеж. След заличаването на „Булсатком“ прогнозата е, че бавно и славно „Йеттел България“ ще се опита да се установи като трети голям играч, който да грабне поне 10-15% от пазара. Компанията вече е постигнала около една трета от това, но има още път да извърви.

Нишови и инфраструктурни възможности

Наетите линии се оказват интересна ниша, която предоставя възможности за развитие, както на големите, така и на по-малките независими оператори. Добър пример за това е „Нетера“, която е ключов играч в този сегмент, както на едро, така и на дребно. При последният, компанията понижава минимално своите позиции до 10.4% на база линии и 8.4% на база клиенти, но като цяло промени няма и при двамата лидери – „Виваком“ и „А1 България“.

Отличните резултати на „Нетера“ си проличават в наетите линии на едро, където компанията се фокусира да предоставя международни такива. Компанията понижава дела си по бройка линии до 25%, но запазва второто си място. Приходите от това перо обаче се изстрелват от 25.9% дял на 33.7% дял. По двата показателя, „Нетера“ става лидер в сегмента, въпреки, че в таблицата на КРС е сложена „по навик“ втора. Зад нея е „Новател“, а трети е „Виваком“.

Другата тенденция, която ще движи пазара през 2025 г. и ще се усети още по-значително през 2026 г. са големите инфраструктурни проекти, съфинансирани по европейски програми. Трите телекома обявиха своето участие в изграждането на т.нар. 5G магистрали или връзка от пето поколение по основни пътни възли в страната. „А1 България“ ще прави подобна инфраструктура и на международното летище „Васил Левски“ в София.

Проектите по НПВУ също стартираха през пролетта на настоящата година и трябва да приключат през лятото на 2026 г. Трите телекома участват в тях и всички тези задания ще се отразят на целия сектор у нас. Точно как, ще разберем чак в докладите на КРС през следващите две-три години. Но във всички случаи ще имат значителен ефект върху динамиката на пазара.

The post Свят за двама или трима – българският телеком пазар през 2024 г. appeared first on TechTrends България.

По този начин, изграждането на т.нар. „селски интернет“ влиза в своеобразна надпревара с времето. Добрите новини не се изчерпват само с подписването на самите договори. В рамките на само два месеца тихомълком бяха предприети няколко законодателни промени, които да облекчат максимално строителния процес на новите мрежи.

За разлика от проекта за „селски интернет“ преди повече от 15 години, този път има една добавена особеност, която да може да позволи по-ефикасното му разгръщане и последващо ползване. Това е достъп на всички телекоми до вече положената инфраструктура и предлагането на услуги за крайните клиенти.

Договори за две в едно

Основният проект по перото „Дигитална свързаност“ за НПВУ е за свързване на над 200 населени места в общо 140 общини в труднодостъпни региони и е на стойност малко над 390 млн. лева без ДДС, което са 468 млн. лева с ДДС, колкото са предвидени по Плана. На 9 юни 2025 г. бяха подписани шест договора за изпълнение, между Министерството на транспорта и съобщенията (МТС) с трите основни телекома – „А1 България“, „Виваком“ и „ЦЕТИН България“ (инфраструктурното звено на групата PPF Telecom Group, в която влиза още и „Йеттел България“). Общата стойност е за 433 млн. лева без ДДС, което означава, че малко над 43 млн. лева ще дойдат най-вероятно от държавния бюджет.

Трите компании си бяха разпределили до голяма степен регионите, като само при два имаше подадена заявка от два оператора. Сега, дружествата ще трябва да положат над 7 000 км оптични кабели с много висок капацитет (VHCN), които да послужат като опорна инфраструктура за тези отдалечени места.

Подобно на проекта отпреди 15 години и сега правителството се опита да използва „селския интернет“ за доизграждане и модернизиране на своята Единна електросъобщителна мрежа (ЕЕСМ, позната и с по-старото си име НАМДА). Като кабинетът се опита да повтори опита от миналото, като свърже недостъпните населени места и доизгради своята оптична инфраструктура. Непрекъснатото прекрояване на заданията, конфликтът между държавата, операторите и условията на Брюксел доведоха до почти катастрофалното забавяне на НПВУ с близо пет години в частта „Дигитална свързаност“.

Беше постигнат компромис, като в проекта за „селски интернет“, телекомите ще отделят един от сноповете с кабели, като „правителствено трасе“ за ЕЕСМ. Министерството на електронното управление (МЕУ) ще направи отделен проект за доставката на активното оборудване по изградените нови оптични мрежи. Той е на стойност от около 162 млн. лева, което в комбинация с 470-те млн. лева за „селския интернет“ се изчерпват средствата по „Дигитална свързаност“ към НПВУ.

Скоростни промени

Телекомите алармираха още преди няколко години, че забавянето на по Плана започва да се натрупва значително и да поставя под риск изпълнението му. Причината са фиксираният краен срок от края на юли 2026 г., който е поставен от Брюксел още при създаването на НПВУ. Предвид факта, че подписването на договорите става в началото на юни 2025 г., за изпълнението им остават не повече от 14 месеца.

Извънредно краткият срок може да бъде компенсиран със законодателни промени, които да облекчат строителството на мрежите. Такива бяха предвидени в НПВУ, като част от редицата реформи в секция „Дигитална свързаност“. Освобождаването на честотите в 700MHz и 800MHz, намаляването на таксите за тях вече бяха осъществени през 2023 г. Но законодателните реформи за облекчение на строителните дейности все още висеше през зимата на 2025 г.

Тихомълком и по „бързата писта“, Народното събрание е предприело съответните промени в Закона за устройство на територията (ЗУТ) и Закона за електронните съобщителни мрежи и физическата инфраструктура (ЗЕСМФИ). Те са насочени най-вече в облекчаване на строителните разрешителни в публични и публично-частни имоти, намалена бюрокрация при полагането на оптични мрежи и др.

Още от 2023 г. от телеком индустрията описваха сроковете за изпълнение „на ръба“. Сега, като те са 14 месеца са наистина екстремни и без тези поправки, щяха да бъдат невъзможни. Дори, при общественото обсъждане на поръчките за „селския интернет“, някои от операторите настояваха ако тези законодателни промени не бъдат приети, да бъдат включени като „форсмажорно обстоятелство“ за неизпълнение на сроковете. Молбата им беше отхвърлена от МТС, но сега корекциите в ЗУТ и ЗЕСМФИ ги елиминират като основен фактор.

Промените явно дават надежда на компаниите, защото при обявяването на поръчките, те изпитваха сериозно колебание. Например, „ЦЕТИН България“ тогава коментираха, че ще „анализират“ най-благоприятните и осъществими откъм срокове региони, преди да подадат документи за тях. Сега и трите телекома участват, като са разпределени във всичките шест региона, което показва, че операторите са изчислили, че ще се справят със задачата.

Другият „морков“ за операторите

Преди повече от 15 години България прави опит да свърже труднодостъпните селища в страната. Историята изглежда почти огледална на настоящата – изгражда се оптична инфраструктура до някои ключови обществени сгради (кметство, поща, читалище) и… дотам. Мрежата се влива в ЕЕСМ, но като изключим безплатен WiFi точки за местното население, друг ефект не е постигнат.

С проектите по НПВУ, държавата се реши да добави още един „морков“ освен регулаторните облекчения. Това е възможността операторите да получат свободен достъп до изградената мрежа за „селския интернет“. Чрез нея, те да могат да разширят мобилното си и фиксирано покритие в съответните труднодостъпни региони. Акцентът повече пада върху мобилните системи, както е предвидено в самия План.

По този начин, новите проекти се различават от стария за „селски интернет“, в който държавата не посмя да даде достъп на телекомите до новоизградената мрежа. Както, може да се каже, че е и компенсация за отпадналите проекти за изграждането на т.нар. „5G магистрали“ – или на широколентова мобилна свързаност в основните пътни възли в страната. Сега, операторите ги изграждат „на парче“ чрез Механизмът за свързване на Европа на Европейския съюз – CEF-Digital.

Краят на драмата с Плана

Ако телекомите успеят да спечелят надпреварата с времето и изключително късите срокове и в края на лятото на 2026 г. бъдат завършени проектите, то това ще е краят на драмата с НПВУ. Тя продължи повече от пет години, след множество прекроявания на първоначалните задания и отпадане на някои ключови идеи.

Планът и по-конкретно частта „Дигитална свързаност“ трябваше да акцентират значително на развитието на 5G мрежите в Европа. В България, проектите, които включваха целенасочено развиване на подобна инфраструктура бяха заличени и заменени от амбицията за пълна подмяна и модернизация на държавната мрежа.

Само намесата на Брюксел предотврати този сценарий и наложи компромисния модел с развитието на „селския интернет“. Чрез него, операторите изграждат опорна мрежа до труднодостъпни и икономически необосновани за покриване региони, държавата развива ЕЕСМ, а телекомите получават облекчени регулации за честотния ресурс и строителните разрешителни. 5G може и да има след приключването на проекта, когато компаниите получат достъп до инфраструктурата и я разширят с мобилни станции. Засега, вървим към щастлив край, дали ще е така, телекомите първо трябва да спечелят надпреварата с времето.

The post „Селският интернет“ в надпревара с времето appeared first on TechTrends България.

Сривове в мобилните мрежи първо в България, а месец по-късно – и в Испания, отвориха редица въпроси и опасения. В иберийската държава темата е по-чувствителна, защото това се случва само седмици след като системата за електроснабдяване в страната доведе до близо двудневно изключване на тока. Възможно ли е да имало ограничен Fire Sale в България и Испания? Докато за електрическата мрежа в Испания отговорите са по-скоро не и, спирането на тока се дължи на десинхронизация на мрежа.

При телекомите, обяснението може да се окаже много по-елементарно и идентично за сривовете в двете държави. Ползването на един и същи вендор за оборудване и проблеми след системен ъпдейт. Първият сигнал за това е, че оправданието на българските и испански компании е идентично, независимо, че се случва през месец разстояние. Вторият сигнал е, като се разгледат кои услуги са засегнати и кои са доставчиците на оборудване. Тогава пъзелът напълно се нарежда.

Две от три или българският срив

На 25 април мобилната мрежа на „Виваком“ се срина, като потребителите не можеха да провеждат обаждания и да ползват мобилен интернет. В рамките на деня, достъпът до услугите беше възстановен, макар и с малко прекъсвания. Редица потребители продължаваха да изпитват затруднения, но от компанията обявиха, че клиентите с подобни оплаквания трябва да рестартират устройствата си. Обяснението на телекома беше, че причината за срива е свързан със софтуерна актуализация на техен доставчик:

„Причината за това е софтуерна актуализация на мобилната мрежа, извършена от наш доставчик“, коментираха от „Виваком“ в официалното си прессъобщение.

Четири дни по-късно на 29 април, „А1 България“ изпита идентичен срив. Мобилната връзка на техните абонати беше недостъпна за входящи обаждания и пренос на данни, а някои можеха да правят изходящи обаждания. Засегната беше само клетъчната връзка, като фиксираните услуги бяха достъпни за абонатите.

„В момента имаме технически затруднения, поради което се наблюдават смущения при изходящи и входящи повиквания в 2G и 3G мрежата и SMS в различни части на страната“, коментираха тогава от „А1 България“.

От компанията не предоставиха конкретика за точната причина. Вместо това, побързаха да предложат компенсации за засегнатите мобилни абонати. С няколко дни по-късно, подобно действие беше предприето и от „Виваком“. Проблеми с мобилната мрежа на „Йеттел България“ нямаше, както тогава, така и след това.

Основният заподозрян

Още по това време се появиха съмнения за точната причина и, че сривът на двете компании е свързан. Основният заподозрян можеше да се намери на база на малкото официална информация, която беше разпространена от медиите от двата оператора. „Виваком“ обяви, че става дума за софтуерна актуализация на техен доставчик за мобилната мрежа. „А1 България“ само коментира, че е засегната 2G и 3G връзката в тяхната инфраструктура.

Двете компании разчитат на различни телеком вендори. „А1 България“ използва Nokia като основен доставчик за 4G и 5G инфраструктурата си, но и малки компоненти са направени от ZTE. 4G мрежата на „Виваком“ е базирана на Huawei, новото активно 5G оборудване е на Nokia, а управлението отново е на финландската компания, в тандем със Cisco.

Двата оператора обаче имат припокриване на вендорите при 2G и 3G мрежите, където ако не целите, но голяма част от тях са изградени от Ericsson. „А1 България“ обяви, че точно тези мобилни услуги са засегнати, докато при „Виваком“ същите бяха недостъпни за клиентите. „Йеттел България“ разчита изцяло на Huawei, след като през 2014 г. беше извършен пълна подмяна на оборудването с китайско от тогавашния собственик Telenor.

Трите телекома в страната разчитат все още на 2G и 3G връзка за преноса на глас, с постепенно мигриране към VoLTE (4G глас). Два от операторите обявиха, че планират поетапно изключване на сигнала от трето поколение и от началото на 2025 г. вече текат тестове за „А1 България“. Единствено от „Виваком“ отговарят уклончиво, дали планират изключване на 3G мрежата.

С други думи, косвено може да заключим, че софтуерен ъпдейт на системите на Ericsson е довел до срива на двата телекома. Засегнати са основно услугите, които ползват подобно оборудване и то на компаниите, които са клиенти на шведския вендор. Защото, „Йеттел“ остава незасегнат. Източници на TechTrends потвърдиха, че проблемът поне при единия телеком, се дължат именно на софтуерен ъпдейт на Ericsson.

Испанско дежавю

На 20 май всички мобилни мрежи в Испания се сриват, което засяга услугите на четирите основни телекома в страната. Към тях частично е засегнат и единният телефон за извънредни ситуации 112. Има проблеми и с част от фиксираните мрежи в страната. Единственото Telefonica излиза с официална позиция за причините – софтуерен ъпдейт на мрежата, който засяга не само техните услуги, но и на част от други оператори. Дежавю? Да, особено като видим, кои са основните телеком вендори в Испания.

Звеното на Vodafone в страната, което беше продадено на фонда Zegona Communications, разчита на Ericsson и Samsung за своите 4G и 5G мрежи. MasOrange, испанският бранд на Orange, също ползва Ericsson като основен вендор в своите 4G и 5G системи. За фиксирани и опорни мрежи, френската компания разчита на широка палитра оборудване от Cisco, Huawei, Juniper и Nokia. Telefonica (с бранда Moviestar) ползва Ericsson за 5G и 4G, като за последната разчита и на системи от Alcatel Lucent (придобити от Nokia през 2016 г.).

Трите испански телекома обявиха, че през 2024 г. започват да изключват своите 2G и 3G системи. Крайният срок за тяхното напълно елиминиране е настоящата година, което означава, че са напреднали значително в този процес. Затова оборудването при тези мрежи в Испания не е толкова от значение, както в България. Последният оператор Digi има договор за ползване на мобилната инфраструктура на Telefonica, както и такъв за национален роуминг, затова е зависим от системите на по-големия телеком.

Сривът на телефон 112 е по-интересен случай, защото няма публична информация, с чие оборудване и системи е изграден в Испания. Ericsson правят подобни проекти, защото имат такъв реализиран в Черна гора. Това предполага, че някои централи на 112 в Испания са били с оборудване на шведската компания, защото само в някои региони има срив на услугата, а не в цялата страна.

Fire Sale или злощастен ъпдейт

По този начин е лесно да предположим, че софтуерният ъпдейт на Ericsson, който свали две от българските мрежи е засегнал всичките в Испания. Трите телекома  със собствена инфраструктура разчитат на Ericsson като основен доставчик и изпитват идентични проблеми след актуализация на системите. Времето за възстановяване на услугата също съвпада с това в България – под един работен ден.

Често срещана практика е при големи системни актуализации, разработчикът да ги пуска постепенно на порции за клиентите си. Това е много лесно видимо при ъпдейтите за Android, когато два смартфона от един модел на даден производител може да получат най-новият ъпдейт в рамките на няколко месеца един от друг. Затова тезата, че българските телекоми са обновили своите мрежи през април, което води до срива у нас, а испанските са го получили месец по-късно с идентичен резултат изглежда доста правдоподобна.

Естествено, съществува хипотезата, че може да става дума за софтуерна уязвимост, която да се активира при ъпдейт или пък обратното – да се неутрализира с ъпдейт. Но тя е малко вероятна, защото сривовете на телекомите, както у нас, така и в Испания, станаха „в пакет“. В България през няколко дни, но в иберийската държава, това се случи мигновено и за трите. Което предполага повече, че става дума за злощастен ъпдейт, а не за сценарий тип Fire Sale от популярната холивудска продукция. Последният въпрос е – дали това е нещо нормално? Да, предвид факта, че вече всичко се управлява повече от софтуер, отколкото от хардуер, може да очакваме, че това няма да са първите, нито последните подобни проблеми. Този на Ericsson беше отстранен сравнително бързо – в рамките на един ден, както в България, така и в Испания. Което е похвално за екипите на всички замесени в проблема. Но също така демонстрира, нашата зависимост към модерните технологии.

The post Връзката между телеком сривовете в България и Испания appeared first on TechTrends България.

Сделката е изключително показателна по няколко причини. Тя демонстрира, че United Group най-вероятно ще бъде разпродадена на парчета, като във всяка държава ще има потенциално различен купувач. Трансакцията показва, че някои бизнеси на ниво група може да бъдат пакетирани и продадени отделно. Продажбата в Сърбия също така е и потенциален тест за точната стойност на различните активи, тъй като този пазар не е най-големият. „Перлите“ в короната на United Group са българската „Виваком“ и гръцката Nova.

Сръбската сделка има и няколко поетични, така да се каже, момента. Първият е, че от SBB тръгва самата United Group и сега това е първото звено, което бе продадено. Втората е, че купувачът е конкурент, с който преди около пет години имаха силни противоречия и конфликти около окрупняването на местния пазар. Сръбският телеком сектор обаче се измени значително оттогава насам, като държавният оператор Telekom Serbia подобри позициите си във всички сегменти.

Почти пълна подялба

Параметрите са сравнително прости. PPF Telecom Group придобива бизнеса на SBB в Сърбия. Той включва само фиксирани услуги – доставка на интернет и телевизия. По данни на компаниите, това означава над 700 хил. абонати в западната ни съседка. Цената е 825 млн. евро чисто, без в нея да се включват наличните парични резерви на SBB или потенциален дълг на компанията.

United Group постига и втора сделка, като DTH или сателитната ТВ ще бъде отделена и предоставена на Telekom Serbia. Трансакцията също е за чисти 652 млн. евро. Така, общо групата събира 1.5 млрд. евро при почти пълното си излизане от сръбския пазар.

Медийният бизнес на United Group в Сърбия остава в групата. Той включва различни новинарски и развлекателни ТВ програми, като N1 и Nova S. Те остават отделени в United Media, което е шапка за повечето подобни активи на балканския холдинг.

SBB обаче е ценна от друга гледна точка. Сърбия беше една от страните, която не е включена в United Fiber – звено на балканската група съдържащо опорната и магистрална оптична инфраструктура. То обхваща България, Гърция, Словения и Хърватия, като отговаря за продажбата на едро на капацитет.

Сръбската трансформация

Покупката е стратегическа за PPF Telecom Group, защото в Сърбия, другата балканска група има стабилно присъствие единствено в мобилния сегмент. Тя се опитва да развива фиксираните услуги, но към третото тримесечие на 2024 г. разполага с дял от едва 4% ТВ и 5% интернет абонати. Придобиването на SBB ще направи техния оператор Yettel Serbia пълноценен конкурент на все по-доминиращия Telekom Serbia.

Последният успя да измести конкуренцията и да се превърне в лидер във всички сегменти в рамките на пет години. Telekom Serbia е основно държавен оператор и чрез комбинация от агресивна политика и такава в стил „разделяй и владей“ успя да превземе пазара.

През 2019 г. успя да настрои двата основни конкурента и балкански телеком групи една срещу друга. Тогава, SBB обвини, че Telekom Serbia и Telenor (сега Yettel, част от PPF Telecom Group – бел. ред.) подготвят споразумение за споделяне на фиксираните мрежи. Целта – да се изхвърли United Group от сръбския пазар.

Последният по това време е доминиран от четири играча. Единственият напълно конвергиран оператор по това време е Telekom Serbia, два основно мобилни – Telenor и Vip Mobile (собственост на Telekom Austria, сега A1 – бел. ред.) и един фиксиран – SBB. Държавният телеком е лидер при мобилните услуги и интернет доставката, докато звеното на United Group държи ТВ сегмента.

За пет години картината се променя значително, като Telekom Serbia вече е лидер и на трите пазара. При фиксираните сегменти като дял абонати има над 50% и единствено при мобилния има по-силна конкуренция от Yettel и дял под 45%.

Продажбата на SBB трансформира Yettel в напълно конвергиран оператор и шанс за адекватна конкуренция на държавния телеком. Трансакцията обаче превръща сръбския пазар в ефективен дуопол, само с два основни играча. Telekom Austria и техния A1 присъства единствено при мобилния сегмент и е на трето място с 24% дял от абонатите.

С прибавянето на сателитните абонати на SBB, Telekom Serbia си гарантира близо, ако не и повече от 60% дял. DTH доставката в страната заема 13% от всички ТВ абонати, като след звеното на United Group са българската Polaris (зад нея седи Максим Заяков, бившия съсобственик на „Булсатком“ – бел. ред.) и DigiTV. Последните две нямат големи дялове, та лъвския пай от тези 13% ще отиде при държавния телеком. Което най-вероятно е направено, за да може сделката да мине през антимонополните регулатори в Сърбия.

Български и балкански асоциации

Ситуацията наподобява значително на българския пазар, на който „A1 България“ и „Виваком“ са напълно конвергирани, докато „Йеттел България“ тепърва прохожда във фиксираните услуги. Развитието им ще бъде трудно, тъй като вече не останаха достатъчно големи независими интернет и ТВ доставчици, които местното звено на PPF Telecom Group да придобие за бързо развитие в тези сегменти.

Огромната разлика е в Telekom Serbia, защото у нас нямаме държавен телеком, който да е лидер и в трите типа основни услуги. Дуополното положение също е голям капан за потребителите, защото това е последната стъпка преди пълен монопол.

На балканско ниво, сделката вещае големи трансформации, потенциално по-значими от тези за сръбския пазар. Собствениците на United Group са решили да разпродадат активите си и раздялата със звеното, откъдето тръгва групата е тест за тази стратегия. Доминацията на Telekom Serbia прави продажбата в Сърбия лесна задача, а с продажбата на част от ТВ абонатите на държавния телеком, най-вероятно се гарантира нейното одобрение. Изборът на SBB допълнително е улеснен от факта, че това е звеното с най-малък дял приходи спрямо останалите звена през 2023 г.

United Group тепърва има да продава своите най-ценни активи – „Виваком“ и гръцката Nova. Както инфраструктурната United Fiber и медийната United Media. Към тях прикачаме и Telemach, които оперират в Босна и Херцеговина, Черна Гора, Хърватия и Словения. Сделка подобна на сръбската при първите два телекома може да трансформират съответно българския и гръцкия пазари в дуополи. При тях обаче няма толкова доминиращо държавно (или друго компанийно) присъствие и чисто от антимонополна гледна точка би трябвало да са проблем. Което отваря вратата на потенциални външни за тези пазари инвеститори да навлязат на тези пазари.

Сръбската сделка поставя първата стъпка към пълната разпродажба на United Group. Което показва, че тя ще се прави на парче, а не всичко накуп. След нейното приключване, телеком пазарите на Балканите, включително българския, може да не са вече същите.

The post Разпродажбата на United Group започна в Сърбия appeared first on TechTrends България.

Традиционно в настоящата класация място намират едни от най-добрите модели, които успяха да си прокарат пътя до крайните потребители в България. Конкуренцията при сгъваемите смартфони започва да се засилва, както и тази на ръба между премиум моделите и флагманите.

Водещ за всички беше интеграцията на генеративния изкуствен интелект (AI). Той обаче се оказва труден в представянето на ползите му пред потребителите. Както и потенциалното му монетизиране след някоя и друга година, под формата на абонамент. Тенденция, за която загатнаха поне двата лидера на пазара – Apple и Samsung.

Преди да се впуснем към нашата селекция за най-добрите смартфони за 2024 г., да си припомним критериите и категориите в нашата класация:

Традиционно, разделяме всяка една категория на три сегмента – лидер, два подгласника и Топ 5 или Топ 6 модели. Отново, изключение са сгъваемите смартфони, като този път имаме пет представителя – два традиционни и три компактни, според начина им на сгъване.

Преди да започнем със самата класация ще очертаем няколко от най-важните тенденции, които ни направиха впечатление през изминалата година. Отново и тази година нямаме някакво отчетливо смартфон разочарование през 2024 г., което да опишем, но може да отличим едно устройство, като ключова иновация.

Тенденциите на пазара

Повече от очевидна е основната тенденция за 2024 г. и това е галопът към генеративен AI и интеграцията му с някои функции в смартфоните. Изкуственият интелект запълва почти напълно маркетинговите усилия на Samsung, Apple и Google. Останалите производители също обръщат внимание на тази интеграция, но при трите технологични гиганта, тя напълно измества фокуса от представянето на новите им флагмани.

Ключов елемент е, че Samsung и Google работят в доста тясно сътрудничество, което се усеща при високия клас смартфони Galaxy на южнокорейския гигант. Може да се каже, че моделите на тези две компании в момента разполагат с най-добрата интеграция на AI на българския пазар. Останалите Android смартфони от високите класове също предлагат такива функционалности, но просто при Samsung и Google работата е доста по-изчистена и с повече възможности.

При Apple ситуацията е малко по-сложна, причината се крие в ограниченията за обмена и събирането на лични данни на Европейския съюз (ЕС). Това принуди, „ябълковият“ гигант да отложи старта на своя Apple Intelligence за неопределено време. Ако се появи през 2025 г., тогава може да направим по-адекватно сравнение с останалите на пазара. Дотогава, iPhone 16 серията ще кара без него.

Оптимизацията на хардуерните компоненти е все по-очевидна, особено при екраните, където може да се видят няколко вида панела. При чипсетите имаме също раздвижване и то е свързано с доста агресивното навлизане на Mediatek процесорите. Макар и да намаляват разликата с Qualcomm-ските чипове, все още предимството на последните не е напълно размито.

Редуцираното портфолио на Xiaomi е вече разпределено доста равномерно в различните класове. Китайският производител дори навлезе при сгъваемите смартфони в България тази година със своя Mix Flip. След по-колебливата 2023 г., сега Xiaomi успява да изкара модели, които да напипват добрия баланс между цена и качество и то в повечето сегменти. Друго силно представяне има от Honor, които вече набират малко повече скорост от миналата 2023 г. От двата китайски производителя обаче, опитът на Xiaomi все още се усеща при дизайна на смартфони.

Голямата новина е краят на марката Nokia при умните телефони. Това се случва за втори пореден път, след като Microsoft първоначално се опитаха „да я убият“. Сега това прави HMD, които заменят легендарното финландско име и решават да заложат на собствения си бранд. За Microsoft тази стратегия не проработи, ще видим финландската компания дали ще успее да повтори успеха на своите по-именити сънародници. По-силното навлизане на Oppo и в по-малка степен на Realme на българския пазар, увеличават конкуренцията в ниските класове, което е последната тенденция за тази година.

Санкциите започват да оказват по-силно влияние на Huawei след като компанията е ограничена да пуска модели само със собствените си чипове Kirin. Те от своя страна засега не могат да са по-компактни от 7nm. Което започва да „тежи“ на компанията, защото вече дори в достъпния клас, масово моделите ползват 6nm процесори.

Двойно прегънатата иновация

Голямата и приятна изненада за 2024 г. идва всъщност точно от Huawei. Китайският гигант пусна на местния си пазар двойно сгъваем смартфон, който повечето хора му викат, че е тройно прегънат. Реално е добавена втора панта, сгъва се два пъти, но просто екранът може да приеме три размера. Макар и все още да не е пуснат извън Китай, го споменаваме по две причини.

Първата и основната е, че това е иновация и корпоративна смелост, да се пусне до крайния потребител такъв продукт. При това, при нашия тест, новият Huawei Mate XT Ultimate се оказва доста добре изработен и интуитивен за работа. С други думи, не е просто груб прототип, а завършен и функционален смартфон. Другата причина е, че устройството се очаква да бъде пуснато в световен мащаб през първите месеци на 2025 г.

1. Сгъваеми смартфони

Докато вече почти всеки производител се опитва да пусне сгъваем смартфон на пазара, малко са тези компании, които постигат това не ежегодна база. Samsung е един от тях, с постоянство, което поддържа от първия си Galaxy Z Fold пуснат през 2019 г. Шестото издание е много по-изчистено, като дизайн и софтуер, а е и с доста добра AI интеграция.

Samsung Galaxy Z Fold 6 разполага с всички характеристики на премиум флагман, плюс сгъваемия фактор. Последен модел от най-висок клас чипсет Snapdragon, LTPO екрани и добри камери. Южнокорейският гигант също така успя да понижи през годините малко цената и вече този модел е наличен за около 3 500 лева на свободна продажба. Което горе-долу вече е нормата за подобен формат сгъваеми смартфони.

Конкурентите при традиционно сгъваемите модели обаче са доста по-непостоянни. Докато през 2023 г. OnePlus Open грабна титлата в тази категория, сега брандът на Oppo „почива“, но за сметка на това Honor влиза със своя Magic V3. Той обаче не успява да окаже достатъчно силна конкуренция на Samsung, като разчита на по-стар чипсет. Това беше проблем, с който южнокорейския гигант се беше сблъскал преди няколко години. Причината е, че оптимизацията между софтуера и хардуера при сгъваемите смартфони е трудна задача и когато не се осъществи навреме се пуска модел с по-стар чипсет.

При компактните сгъваеми смартфони имаме един допълнителен представител освен традиционните два. Досега, основните претенденти са Samsung Galaxy Z Flip 6 и Motorola Razr 50 Ultra. Двата са доста сходни като параметри и възможности. Z Flip 6 е се по-добрия процесор и софтуерна оптимизация, но Razr 50 Ultra е с малко по-голяма батерия и с една идея по-евтин. Но тази година титлата отива при Samsung. Третият представител е Xiaomi Mix Flip, който вкарва доста по-голям преден екран и доста по-добри камери, но идва с почти 500 лева по-скъп спрямо Galaxy Z Flip 6.

2. Премиум смартфони

Засилената конкуренция при премиум сегмента продължава, въпреки, че основните играчи се запазват. Промяна има само при лидера, като през 2024 г. Apple iPhone 16 Pro Max отстъпва първото място на Samsung Galaxy S24 Ultra. Причините са в липсата на генеративен AI в Европа и цялостните подобрения, които южнокорейския гигант предприе да извади своя модел на върха. Samsung също така предлага редица отстъпки и Galaxy S24 Ultra през доста време от годината можеше да се намери на сравнително добри цени за премиум сегмента.

Apple запази високите цени на своите продукти и поради тази причина е много трудно да се намери техен актуален представител в по-нисък клас от премиум сегмента. „Ябълковият“ смартфон обаче остава единствен избор в рамките на iOS екосистемата. Както и близо година и половина е единствен на пазара с 3nm процесор. Едва в края на 2024 г. и то в геймърския сегмент се появиха първите Android смартфони с подобна технология.

На трето място е Google Pixel 9 Pro. Това е може би най-добре оптимизираният софтуерно-хардуерно телефон на Android по принцип, въпреки, че сътрудничеството между тях и Samsung позволяват на Galaxy S24 Ultra да намали разликата. Но в останалите, чисто харудерни сегменти, Pixel 9 Pro отстъпва. Топ 6 се допълва от двата основни китайски бранда и техните премиум флагмани – Xiaomi 14 Ultra и Honor Magic 6 Pro. Те се опитват да се конкурират като най-добър комплект от камери, като първият има леко предимство, заради Leica лещите.

Xiaomi 14 Ultra е по-добрата комбинация и от останали компоненти, затова оглавява Топ 6 при премиум продуктите. Партньорството с Leica също дава силни плодове, въпреки, че и Honor Magic 6 Pro не отстъпва с много в това направление. Последният разчита на огромния 180MP телефото сензор, докато Xiaomi 14 Ultra на два 50MP. Honor Magic 6 Pro има най-голямата батерия от всички представители, което също може да наклони везните за някои потребители. Цената на китайските модели поскъпва в пълен контраст със стратегията на Samsung от 2024 г., като за първите вече гони средно 2 500 лева.

Между тях сме сложили Sony Xperia 1 VI, която за поредна година се опитва да удовлетвори изключително нишова аудитория и малка фенска база. Японската компания продължава да е свежа алтернатива на иначе установените марки. Като Sony Xperia 1 VI запазва камерата с променлива бленда, което отново – нишово, но може да бъде полезна екстра в ръцете на по-опитен фотограф.

3. Геймърски смартфони

Геймърските смартфони продължават да са отделна категория, макар и все още доста слабо представена. Тук са двата модела с новия 3nm чипсет на Qualcomm Snapdragon 8 Elite. Така, че първият на българския пазар, който се възползва от него е Asus ROG Phone 9 Pro. Освен по-добрият процесор, той може да се намери с минимум 16GB RAM и екран със 185Hz опресняване, което е с близо 50% повече от вече установения стандарт от 120Hz. Всички тези екстри „галят очите“ на геймърите и затова Asus ROG Phone 9 Pro е нашият лидер в тази категория.

Вторият представител със Snapdragon 8 Elite чипсет е енигматичната за нашия пазар Nubia Red Magic 10 Pro на ZTE. Включили сме я в класацията, защото няколко онлайн магазина са започнали предварителни поръчки за нея. Освен процесора, Nubia Red Magic 10 Pro разполага със 144Hz екран с малко по-висока резолюция от ROG Phone 9 Pro, но с доста по-голяма батерия от 7 050 mAh.

Наличието и на двата основни геймърски смартфона на българския пазар, дори и през по-малко известни търговци е добра новина. Надяваме се да се появат и други модели в този сегмент догодина.

4. Флагмани

Малко е странно, че флагманите са първия сегмент, в който се забелязват първите компромиси на производителите, но така е устроен пазарът. Хипотезата е, че компаниите се опитват да подобрят маржовете в този сегмент и така да се изравнят с тези от премиум категорията. Поне като процентно изражение. Другата възможност е просто премиум продуктите да имат по-голяма тежест при продажба, като се сравняват с модели с 500 и дори 1 000 лева по-евтини.

Най-високият клас модел на Motorola за трета поредна година показва най-доброто при флагманите, според TechTrends. Нейният Edge 50 Ultra търпи някои промени, които за някои биха били стъпка назад спрямо предшественика ѝ. Подобренията включват актуалния флагмански процесор Snapdragon 8 Gen 3, с OLED екран със 144Hz опресняване (надолу от 165Hz). Към двете силни 50MP камери, Motorola са надградили с още една 64MP телефото и 60MP селфи. Като цяло Motorola Edge 50 Pro запазва доста от предимствата на предшественика си, с лек хардуерен ъпгрейд, но и цената е на ръба на флагманите. Нещо, което важи и за останалите представители в Топ 3.

На втора позиция идва Xiaomi 14T Pro при това с идентичен дисплей като Motorola Edge 50 Pro. Камерите като мегапиксели са по-слаби, но китайския производител разчита на Leica лещи, което може да дава леко предимство в случая. Проблемът при Xiaomi 14T Pro е процесорът, който е флагманския Mediatek Dimensity 9300+. Макар той да намалява разликата с Qualcomm-ския чип, все още такава съществува и 50 лева по-ниска цена няма да вземат короната на Motorola.

Трети се позиционира Samsung Galaxy S24 Plus. Южнокорейският гигант също изоставя Qualcomm и Snapdragon чипсетите, за да може да интегрира своите Exynos. Това се оказва изненадващо предимство в по-ниските класове, но не и при флагманите. Затова Samsung Galaxy S24 Plus пропада с едно място спрямо миналата година, когато беше със Snapdragon-ски чипсет. AI възможностите и по-силния като резолюция екран го поставят в Топ 3.

Докато Honor тази година не извади цената като предимство при премиум продуктите, го прави при флагманите. Затова нейният Honor 200 Pro влиза в Топ 5 в тази категория с цена малко над определената за нея. Разчита на една идея по-евтиния Snapdragon 8s Gen 3 чипсет, но поддържа силен клъстър от камери.

През 2024 г. Asus не обнови своята серия от компактни флагмани Zenfone, но тази ниша бързо е заета от Sony и техния Xperia 5 V. Той е с 6.1-инчов OLED екран и 120Hz опресняване. Макар технически това да е модел от 2023 г., което се подсказва и от миналогодишния флагмански процесор Snapdragon 8 Gen 2, той е силен конкурент в сегмента и го включваме в класацията и Топ 5.

5. Достъпни флагмани

Достъпните флагмани продължават да затвърждават тенденцията, че са най-динамичният и атрактивен сегмент сред смартфоните. Миналата година ни изненадаха с Nothing Phone (2), а тази имаме ново разместване. Лидер е Xiaomi 14T с отличен комплект от Leica камери и цена от под 1 000 лева. Dimensity 8300 Ultra процесорът е нещо, което може да преглътнем и се компенсира освен от сензорите, така и от добрия 144Hz екран.

OnePlus тази година не извадиха флагмански модел, който да присъства трайно на българския пазар, нито сгъваем такъв. Но при достъпните флагмани брандът на Oppo показва постоянство. Неговият OnePlus Nord 4 заема за втори пореден път второто място в категорията. По-бързо от Xiaomi 14T със своя Snapdragon 7+ Gen 3 процесор, но с по-слаба конфигурация от камери. Както и с една идея по-скъп.

Третото място отново е за Samsung и тяхната FE версия на Galaxy S24. Обикновено тя не успява да влезе в Топ 5 на тази категория, но през 2024 г. моделът го постига. Цената, че е един от най-скъпите представители и с Exynos чипсет, но с добра комбинация от другите показатели. Всъщност Samsung Galaxy S24 FE и Motorola Edge 50 Pro са наравно по доста елементи. Вторият дори е с най-добрия процесор в категорията – Snapdragon 7 Gen 3, но с извит OLED екран. Нещо, което производителите се отказаха да прилагат на пазара. Като цяло е въпрос на лично предпочитание кой от двата модела е по-добър.

Последният смартфон, който допълва Топ 5 е лека изненада. Това е новият бранд HMD и техния Skyline. Критикуван в много ревюта, заради заострените си ръбове, които всъщност са интересно намигване към дизайна на старите Lumia на Nokia. Добра комбинация от камери, сходен с Motorola Edge 50 Pro екран, но по-стар процесор. Последният се компенсира с граничната му цена от 849 лева. За съжаление, HMD тази година не се справя толкова добре в по-ниските категории, където се цели повече.

6. Среден клас смартфони

Навлизаме в „зоната на здрача“, двете най-оспорвани и трудни за оценяване категории. Първата е средния клас смартфони, като за трета поредна година Samsung не може да си върне лидерското място. През 2023 г. Motorola беше по-добрият конкурент, а през изминаващата се година, това прави Xiaomi с Redmi Note 13 Pro. Рецептата за успеха е малко по-добра основна камера, Snapdragon 7s Gen 2 процесор и по-бързо зареждане на батерията.

Samsung Galaxy A55 продължава традицията да е силен претендент в средния клас, но по-ниския клас Exynos чипове трудно се представят срещу тези на Qualcomm. Изненадващо, южнокорейският гигант успява да подбие, макар и с малко, цената от своя конкурент.

Nothing Phone (2a) е тазгодишния представител в класацията на сравнително младия и симпатичен производител. Най-евтин в Топ 3, с подобра широкоъгълна камера, но и Dimensity 7200 Pro чипсет. LED подсветката на гърба също е намалена като размери, спрямо миналогодишния достъпен флагман от компанията.

В Топ 6 в категорията на средния клас влизат още един от малкото представители на подбранда Poco на Xiaomi за тази година. Това е Xiaomi Poco X6 Pro. Той е с по-добрия процесор на Dimensity 8300 Ultra, но е и втория най-скъп от избраните. По същата причина наравно с него е и Motorola Edge 50 Fusion. OnePlus Nord CE4 също допълва Топ 6 на средния клас, като от гледна точка на хардуер е доста добър избор, но с един сензор по-малко от останалите модели.

7. Достъпни смартфони

Досега в класацията на TechTrends определяхме достъпния клас при смартфони над 250 лева. Тази година дигаме мизата за над 300 лева и причината е прагматична. Повечето модели под този праг идват с оперативна памет от 6GB и дори 4GB RAM. Тези стойности според нас вече не осигуряват достатъчно стабилна и плавна работа на новите версии на Android и затова е хубаво да се избягват.

Подбрали сме модели и съответно – цените на смартфони с 8GB RAM. Някои от тях са и по-евтини, но с по-малко оперативна памет. Xiaomi затвърждава няколкогодишната вече тенденция да е властелин в ниския сегмент. Техния базов Redmi Note 13 идва с отличен за категорията екран, приемлив процесор Dimensity 6080 и голяма батерия. Както и цена от 449 лева. Намаленото портфолио на Xiaomi се усеща, като тази година, компанията има само един представител в достъпния клас.

Втори отново е Motorola с Moto G85, който отново отстъпва от Redmi-то при камерите, цената, но успява да интегрира за сметка на това Snapdragon 6s Gen 3. Honor 200 е на ръба на категорията като цена, но като характеристики е доста изравнен с него. Samsung Galaxy A25 е в същата позиция, като дори Exynos 1280 може да се окаже предимство. Като цяло, по-стария дизайн (с прорез в горната част на екрана) и някои други леки компромиса го изваждат от Топ 3.

Oppo за поредна година влиза в класацията при достъпните модели. Интересното е, че компанията в България първоначално разчиташе на Oppo Reno 11F като основен модел, но бързо премина на Reno 12F. Малко по-високата му цена се компенсира с факта, че дори и да искате няма да намерите 4GB или 6GB версия, защото няма такава.

Челната шестица се допълва от най-евтиния смартфон в класацията – Realme 12. Той е на цена от под 400 лева, но идва с LCD екран. През 2024 г. AMOLED завладя всички категории, включително достъпната, което е една много добра новина. Това е и основната причина Realme 12 да е на последното място в Топ 6, предвид иначе не лошите възможности, които предлага, спрямо останалите.

The post Най-добрите смартфони за 2024 г. appeared first on TechTrends България.