Материалът е редактиран на 14 ноември в 10:16 часа. В предпоследния абзац беше неточно посочена връзката между „Неосат“ и „Поларис“, като се твърдеше, че използват един и същи сателитен сигнал от Bulgaria Sat. Оказва се, че втората компания в България е кръстена по идентичен начин със сръбски оператор, който ползва съответния капацитет. Редакцията се извинява за допуснатата грешка.

Само в рамките на година на българският телеком пазар се появиха два нови доставчици на сателитна телевизия. През пандемичната 2020 г. дебют направи „Неосат“, а през октомври тази година – „Поларис“. Двата оператора имат доста общо помежду си. Те са косвен резултат от „войната на розите“, която се разигра за контрола на лидера на ТВ пазара „Булсатком“. Тя се очаква да приключи напълно с финализирането на обявената наскоро сделка. Първата част от историята можете да прочетете ТУК, а втората част – ТУК.

Какви са надеждите на „Поларис“? Каквито и на „Неосат“ – да се развие нов ТВ доставчик, който потенциално да вземе част от потребителите на „Булсатком“. Лидерът на пазара от последните няколко години губи значително количество абонати. Те обаче се прехвърлят повече в посока на двата големи телекома – „Виваком“ и „А1 България“, отколкото към алтернативни оператори.

Отделно, преструктурирането и новата стратегия на „Булсатком“ поне засега загатва за потенциал да „спре теча“ на потребители и да стабилизира положението. Компанията започна обновяване на оборудването, предложи нова Android TV услуга – B-Box, както и подписа с доста от основните и апетитни доставчици на съдържание.

Като две капки „Булсатком“

Специфичното при „Поларис“ е, че новият доставчик буквално е „одрала кожата“ на „Булсатком“. Логото са червени букви (които ако не са с идентичен, то със сходен шрифт) на бял фон. Пакетите и цените са изключително близки, някои дори с еднакви имена. Най-малкото предложение за телевизия например и при двете компании се казва „Старт“ и струва 9.80 лева на месец. Следващият се казва „Стандарт“ и отново цената е идентична – 12.80 лева.

Едва при високите класове има разминавания. „Премиум“ е името при двата оператора за следващия по цена, но стойността при „Поларис“ е 14.80 лева, а при „Булсатком“ – 15.80 лева. По-големите пакети нататък се различават по име, заради допълнителното съдържание, което двата оператора предлагат.

Има разлики при оптичния интернет до дома, като тази услуга „Поларис“ ще стартира в началото на декември. При нея прави впечатление, че са включените ТВ каналите на „А1 България“, което означава, че двете компании имат договорни отношения. Дали ще използва и оптичната мрежа на телекома, това още не е ясно, но е добро предположение, предвид факта, че „Поларис“ започва от нулата по отношение на инфраструктурата.

Ново начало

Създателите на „Поларис“ твърдят, че те са основната част от мениджърите на „Булсатком“, които са напуснали сателитния оператор през 2020 г. Това се случва в края на преструктурирането на Макс Зиф и в началото на споровете за собствеността на компанията (описана в поредицата „Войната на розите“ – бел. ред.).

Накратко, след финансовия колапс на „Булсатком“ през 2017 г. в компанията влизат кредиторите. Единият съосновател Максим Заяков излиза от нея и се концентрира върху собствения си ТВ сателит „България Сат“ и впоследствие върху новия оператор „Неосат“.

Другият съосновател Пламен Генчев остава, като започва трънлив процес по преструктуриране. В рамките на последното започват спорове за собствеността, а ключови мениджъри са отстранени. Крайният резултат е, че Генчев се опитва да откупи обратно компанията от останалите акционери, а те я продават на търг в Лондон на Спас Русев. Очаква се скоро сделката да бъде финализирана, заобикаляйки потенциалните обжалвания от страна на съоснователя ѝ.

Част от отстранените или напуснали директори решават да продължат дейността си, но от нулата. Така се ражда „Поларис“. Според Facebook публикация на компанията, те са хора с над 15 години опит в сектора. Единственият медиен материал, който разказва за новия проект е от сайта Mediapool. Пред него, изпълнителният директор на „Поларис“ Райчо Апостолов коментира, че те са част от хората създали „Булсатком“ преди 15 години.

„Това сме всички ние, които създадохме „Булсатком“ от първия до 900 хилядния абонат“, коментира Апостолов. Той допълва, че Пламен Генчев не е част от проекта, въпреки, че подхода предполага точно това. Самият Райчо Апостолов е едноличен собственик на капитала на компанията, която е ЕООД. По този начин, ако Генчев участва, то се прави по много косвен начин.

„Розовите“ братя

Новият оператор „Поларис“ има много общи неща с другия новобранец „Неосат“. Освен, че двете компании са де факто рожба вследствие на преструктурирането и „войната на розите“ в „Булсатком“. Второто е, че името на първата компания се припокрива напълно с името на сръбския оператор на Максим Заяков – „Поларис медиа“, който ползва сателитния сигнал на неговия спътник Bulgaria Sat 1. По информация на TechTrends, „Поларис“ използва капацитета на „А1 България“ на Hellas Sat 3. Според същите източници, между двете компании има изградено стабилно сътрудничество, но параметрите са все още неясни.

Дали резултатите на „Поларис“ и „Неосат“ ще са същите? Много е вероятно. „Неосат“ за половин година съществуване успя да привлече едва 958 абоната. Това показват данните за ТВ потребителите за 2020 г. от публичния регистър на Комисията за регулиране на съобщенията (КРС). Сравнението с „Поларис“ ще е по-трудно, тъй като компанията стартира своята услуга през октомври 2021 г. Това означава, че данните в КРС за настоящата година, които се очакват да излязат през юли ще обхванат малко под три месеца, от излизането ѝ на пазара. Снимките на сателитни чинии с надпис Polaris и сваляне на такива на Bulsatcom, са добра реклама, но тепърва ще видим дали е достатъчна за дългосрочното развитие на компанията.

The post „Поларис“ – новата „роза“ в българската сателитна телевизия appeared first on TechTrends България.

Историята на Одисей, описана от древногръцкия автор Омир доста наподобява тази на втората сателитна компания в България – „Балкансат“. Тя продължава вече 14 години и изобилства от най-различни приключения – регулаторни премеждия, десетки и дори стотици преговори с потенциални клиенти, френски партньори и пътешествия до Южна Африка. Зад дружеството седи семейство с корсикански произход, което разполага с втората орбитална позиция на България.

Разликата с Одисеята е, че историята на „Балкансат“ продължава и до момента, както и нейният край не се очертава да е скоро. Тя все още не е космическа, защото още няма изведен спътник, затова сравненията с филмовата класика на Стенли Кубрик са неуместни, засега. Все пак компанията обяви намеренията си да изведат свой телекомуникационен сателит през 2023-2024 г. Дали това ще стане е друг въпрос, като засега корсиканските собственици не са дали ясни индикации за осигурени клиенти, финансиране и договори за изработка на спътника.

За тези 14 години, историята на компанията е повече от интересна, като ще се опитаме да систематизираме нейното развитие в настоящия материал. В него са събрани изказванията на двамата ключови личности в проекта „Балкансат“ – корсиканецът Винсент Стефанополи и неговия син Виктор, в рамките на организираната от тях конференция в края на 2019 г. и онлайн такава от 24 юли тази година. Както и информация за компанията през годините в общественото пространство.

Началото на приказката

Мястото за разполагане на телекомуникационните сателити около Земята е строго ограничено. Съответно и регулирано на международно ниво. България получава правото да разположи до два свои спътника, които се фиксират с т.нар. орбитални позиции. Те са предоставени от Международния съюз по далекосъобщенията (ITU). Българският регулатор в лицето на Комисията за регулиране на съобщенията (КРС) успява да разпредели двата лиценза през 2006 г.

Септември същата година, неизвестното тогава дружество „Балкансат“ се оказва единствен кандидат за едната орбитална позиция на 50.4 градуса източна дължина (50.4°E). Това означава, че компанията не наддава в търга и плаща минималната сума за разрешително. В края на 2006 г., „България Сат“ получава втората позиция на 1.2°E. Двата лиценза са за 20 години, но във всеки от тях има конкретни технически параметри, както и в какъв период, компаниите, които ги получават трябва да изстрелят сателит в орбита.

Кои са „Балкансат“

Балкансат“ е започва, като дъщерно дружество регистрирано в Британските Вирджински острови, а впоследствие – на такова в Малта. Реалният собственик е Винсент Стефанополи, който е посочен и за управител на дружеството. Той е от френския остров Корсика, но е с гръцки корени. Самият Стефанополи има стабилни контакти в телеком сферата, които се опитва да разшири и затвърди.

Проектът „Балкансат“ вече продължава над 14 години и в него постепенно е вкаран и неговия син – Виктор Стефанополи. Той отговаря за различни бизнес контакти в няколко региона по света, както и за комуникациите в България. Така, идеята за втори български сателит се опитва да се реализира от две поколения корсиканци. В което няма нищо лошо, просто е любопитно, като факт.

Още в първите години, като индустриални партньори на „Балкансат“ са привлечени няколко големи имена от сателитния сектор. Това са Thales Alenia Space – космическото съвместно дружество между френската Thales и италианската Leonardo, френското Thales Communications & Security и Monaco Telecom – телекомът на кралство Монако. Първата компания трябва да изработи и изстреля сателита, втората да поддържа системите, а третата да осъществява наземния контрол.

Регулаторни неволи

Няколко години след издаването на лицензите „Балкансат“ и „България Сат“ се сблъскват с различни регулаторни проблеми. Втората компания влиза в дълга битка с норвежкия гигант Telenor Sat и с ITU за орбиталната позиция. Причината е, че сателитът Thor 6 на скандинавците е прекалено близо до запазеното място за „България Сат“ и ще се получат смущения, когато излезе в орбита. Затова КРС блокира излъчванията на Telenor Sat в България.

ITU предприема размествания през 2013 и 2014 г. като първо прехвърля „Балкансат“ на 56°E. По-късно прави това и с тази на „България Сат“, като я слага на 1.9°E. Последната продължава да влиза в конфликт с тази на Telenor Sat и отнеме още известно време докато двете компании се споразумеят по въпроса.

„България Сат“ и „Балкансат“ използват тези регулаторни спорове, за да удължат времето, което разполагат в изстрелването на собствен сателит. Първоначално то е 8 години, но и двете компании искат отсрочка, като се аргументират със споровете с ITU и промените на позициите. Ако те не изпълнят изискванията, са застрашени да изгубят лицензите си. В същия момент, ако България дълго време не може да оползотвори орбиталните си позиции и някоя друга държава предяви претенции, тя е заплашена да ги загуби.

Големият въпрос

Освен регулаторните неволи, двете компании имат много по-голям казус да решат – как да финансират своите проекти. Изстрелването и управлението на сателит изисква огромни ресурси, като първоначалните инвестиции са повече от значителни. На пръв поглед, „Балкансат“ би трябвало да е уверена с партньори като Thales Alenia Space и Monaco Telecom. Те обаче ще поемат нещата впоследствие.

Според източници на TechTrends именно Thales осигуряват финансирането на „Балкансат“ от гледна точка на плащане на лицензи, разрешителни и оперативни разходи. В същото време явно не се ангажират с по-сериозните инвестиции, които включват разработването, изстрелването и поддържането на сателита. Затова и семейство Стефанополи трескаво търсят клиенти и източници на финансиране през годините.

От друга страна Виктор Стефанополи обяви през юли 2020 г., че оперативните разходи до момента, както и таксите за лицензи се плащат от собствени инвестиции, като нямат никакви заеми или обвързвания с други инвеститори.

Ако двете български сателитни фирми вървят горе-долу ръка за ръка, след 2014 г. нещата се променят. „България Сат“ намира финансиране чрез огромен заем от външнотърговската банка на САЩ Exim Bank и започва да се подготвя да изведе своя спътник в орбита. Което се случва през 2017 г. Това води до други размествания и проблеми, най-вече свързани с платежоспособността на свързания тогава „Булсатком“ и промяната в собствеността му. В крайна сметка, „България Сат“ оцеля, вече разполага с първите си клиенти. В същият момент човекът зад него Максим Заяков стартира собствен сателитен ТВ доставчик – Neosat. Докато проектът на корсиканците е още на фаза търсене на финансиране и клиенти.

Между двата сателитни проекта – този на „Балкансат“ и на „България Сат“ има и друга важна техническа разлика. Спътниците са напълно различни като предназначение и технология. Първият е само телекомуникационен, като осигурява връзка за оператори, телекоми, служби за сигурност и др. Докато вторият е основно за предаване на ТВ сигнал. Той също може да се ползва за уплътняване на капацитет за операторите, поне по думите на основателя на компанията Максим Заяков. За разлика от това, спътникът на „Балкансат“ не може да се използва за ТВ сигнал, допълва Виктор Стефанополи.

Епопеята с финансирането

Първоначалната идея на семейство Стефанополи е да се опита да „продаде“ проекта на българската държава. Целта е чрез сателита да се осигури криптирана и надеждна връзка за нашите министерства, най-вече за силовите структури, като армия и полиция, но също така и за държавната администрация. Самото финансиране тогава трябваше да мине през европейските фондове.

Имало е интерес от българските институции след редица презентации, но без да се стига до конкретни договори. Високата цена на подобна сателитна връзка е най-вероятния фактор за колебанието на ведомствата и потенциалното отклоняване на офертите.

Още през 2013 г. резервният план на „Балкансат“ е да предложи допълнителен капацитет на мобилните оператори за изграждане на 4G мобилни мрежи и сигнал в труднодостъпните места. Отново е имало презентации и преговори, но без конкретен резултат.

Смяна на модела и пътешествие до Южна Африка

Повече от пет години следва затишие покрай проекта на семейство Стефанополи. През 2019 г. в навечерието на изграждане на 5G мобилните мрежи, компанията отново се опитва да влезе във фокуса на потенциални клиенти. Сменена е тактиката – вече не се търсят само български клиенти, а списъкът е разширен на юг.

Ако трябва да бъдем по-точни, в посока Южна Африка, като най-много се опитват да пробият в Южноафриканската република (ЮАР). Няколко години синът Виктор Стефанополи буквално живее там, за да убеди местните компании и държавни ведомства от предимствата на техния проект и на сателитната връзка.

„България е много красива страна, но е прекалено малък пазар“ Виктор Стефанополи, „Балкансат“

„България е много красива страна, но е прекалено малък пазар“, коментира Виктор Стефанополи, по време на конференция, организирана от „Балкансат“ през октомври 2019 г.

„Засега се фокусираме върху ЮАР, но потенциал има в цялата територия от Кейптаун до Найроби“, допълва Винсент Стефанополи на същото събитие.

„Засега се фокусираме върху ЮАР, но потенциал има в цялата територия от Кейптаун до Найроби“ Винсент Стефанополи, „Балкансат“

Това е възможно поради много изгодната орбитална позиция, с която „Балкансат“ разполага, защото чрез нея може да се покрие почти цяла Европа и голяма част от Африка. Идеята на семейство Стефанополи е да разпредели капацитета на потенциалния сателит между български и африкански клиенти. Новият географски регион е избран неслучайно. Африка е огромен континент и телекомите не могат да покрият икономически ефективно всички региони с мобилна или фиксирана мрежа. Сателитната връзка може да осигури това, по сравнително достъпен начин и при поискване.

Бизнес моделът вече е ориентиран към сключване на потенциални предварителни договори, които да се използват от компанията за гарант при тегленето на големи банкови заеми, с които вече да се финансира самия сателит. Което беше подходът на вече реализирания сателитен проект на „България Сат“. Там, за такъв договор се взе, злополучния вече контракт с „Булсатком“.

„Пускането на собствен сателит може да стане когато имаме необходимата бройка сключени договори с които да се отиде при банката и да се поиска потенциален кредит“ Винсент Стефанополи, „Балкансат“

„Пускането на собствен сателит може да стане когато имаме необходимата бройка сключени договори с които да се отиде при банката и да се поиска потенциален кредит“, коментира Винсент Стефанополи през декември. Той допълни, че идеята за финансиране през европейските фондове е отпаднала, „за да не се обвързва политически „Балкансат““. Виктор Стефанополи потвърди през юли 2020 г., че ще се търсят средства през заеми.

Смяната на бизнес модела е очаквана, предвид продължителните неуспехи на компанията да намери клиенти в България.

Неизвестните моменти

В различната комуникация с „Балкансат“ все още има няколко неизяснени момента. По време на събитието от октомври 2019 г. Винсент Стефанополи коментира, че регулациите поставят изискване поне един транспондер да се ползва от локални потребители. Източници на TechTrends коментираха, че това е необичайна практика за ITU, но допълниха, че всеки лиценз си има своите спецификации. Подобна клауза обяснява много добре продължаващите опити на „Балкансат“ да намерят български клиенти.

Виктор Стефанополи потвърди през юли 2020 г. стремежът на компанията да предостави надеждна връзка и капацитет на местните оператори, за развитие на 5G мрежите си, както и за покриване на труднодостъпните места в страната.

Другият момент в който има противоречиви сигнали е дали „Балкансат“ ще използва чужд сателит – временно или постоянно, за да може да предостави услугите, които предлага. През октомври, Виктор Стефанополи коментира, че този вариант е възможен, за да може потенциалните клиенти да не чакат и да получат връзката максимално бързо. Сега, през юли 2020 г. той по-скоро насочи идеята за ползването само на собствен сателит.

Последният неизвестен момент, е със самото изстрелване на спътника. Виктор Стефанополи обяви, че това ще се случи през 2023 г.

„Първоначалните планове бяха за извеждане на спътника през 2022 г., но дойде коранвирус пандемията и го отложихме за 2023 г.“ Виктор Стефанополи, „Балкансат“

„Първоначалните планове бяха за извеждане на спътника през 2022 г., но дойде коранвирус пандемията и го отложихме за 2023 г.“, коментира Виктор Стефанополи, по време на онлайн събитието през юли 2020 г.

Защо това е неясен момент? Просто, защото още няма финансиране за такова действие. Виктор Стефанополи допълни, че към момента няма подписани договори с клиенти в ЮАР или в България. Така, че „Балкансат“ продължава да е в омагьосания кръг, в който се намира от 14 години.

Дали и кога ще приключи одисеята на компанията и ще имаме втори български сателит в орбита, зависи изцяло от това корсиканското семейство да пробие и намери клиенти и финансиране за него.

The post Одисеята на втория български сателит – „Балкансат“ appeared first on TechTrends България.

Другите ключови предимства, на които ще разчита „Неосат” са доброто съотношение между цена и качество. Както и на изцяло български екип и оборудване с дългогодишен опит в бранша. Компанията стъпва върху положената основа – техническа, кадрова и финансова – на „Делтаком Електроникс“. Това е друго дружество, в което мажоритарно участие има Максим Заяков, което иронично е и основен доставчик на прекия конкурент на „Неосат“ – „Булсатком“.

„С какво „Неосат“ се различаваме – имаме мисията и амбицията да предоставим качество навсякъде и по всяко време, без обвързващи условия“ Максим Заяков, „Неосат“

„С какво „Неосат“ се различаваме – имаме мисията и амбицията да предоставим качество навсякъде и по всяко време, без обвързващи условия“, обяви Максим Заяков в онлайн пресконференция. Нейн запис можете да видите във Facebook страницата ни.

Новият доставчик ще предлага 210 канала, от които 120 ще са във FullHD резолюция. Първите 2020 клиенти, които се запишат на сайта на компанията ще получат безплатен двумесечен тест, който ще тече от момента на инсталацията. Последната ще започне от 1 юни, когато е официалният старт на новата услуга.

Вертикалната интеграция

Основният коз на „Неосат“ е нейната пълна вертикална интеграция. Тя включва всички технологични елементи по веригата на доставка на платена телевизия да се контролират и координират директно от техническите екипи.

„Разполагаме с изключителен технологичен напредък, в основата на който е пълната вертикална интеграция. За доставката на ТВ сигнал до потребителите, много системи трябва да работят заедно и да са напълно съвместими едни с други“, коментира Заяков. „В наши ръце са всички елементи за предоставянето на услугата от сателита, през наземното оборудване, до активните приемници.“

„При пълната вертикална интеграция в наши ръце са всички елементи за предоставянето на услугата от сателита, през наземното оборудване, до активните приемници“ Максим Заяков, „Неосат“

Техническата интеграция и благоприятното разположение на сателита BulgariaSat-1 дават предпоставки за по-високо качество на предавания ТВ сигнал. Като например могат да се елиминират различни метеорологични фактори. Както и да се предостави висок брой HD канали, без да се налага те да се дублират в SD и така изкуствено да се завишава бройката на наличните.

Уникалното на „Неосат“ и неговият основател Максим Заяков е, че са единствените в България, които имат напълно затворен технологичен цикъл по предоставянето на сателитна ТВ. Останалите четири компании не са успели да осигурят пълната вертикална интеграция. Най-близо до тях са „Виваком“, които имат голямо количество наземно оборудване и телепорти, но ползват услугите на сателита Intelsat-38.

Технически възможности и планове за разширение

Неосат“ стартира първоначално само с предлагането на линейна телевизия. Компанията обяви наличието на 210 канала, като по думите на Заяков „те са специално подбран букет с най-интересното и важно съдържание налично в страната“. От тях 120 ще са FullHD, като няма да има дублиране на такива с високо качество и такива с ниско. Точният списък все още не е обявен.

Потребителите ще могат да става абонати чрез онлайн заявки на сайта на „Неосат“ или през Facebook страницата на компанията. Предлагането първоначално ще е изцяло дигитално, а впоследствие ще се отворят офиси в основните градове в България.

„Настоящата ситуация ни накара всички да станем много по-дигитализирани, но ние предвиждаме на един последващ етап откриването на търговски обекти в основните градове“ Максим Заяков, „Неосат“

„Настоящата ситуация (покрай коронавирус пандемията – бел. ред.) ни накара всички да станем много по-дигитализирани, но ние предвиждаме на един последващ етап откриването на търговски обекти в основните окръжни градове“, обяви Заяков, относно каналите за комуникация с компанията.

Плановете не се изчерпват само с отварянето на офиси. В бъдеще се планират още добавянето на интерактивна телевизия, 4K канали, стрийминг (VoD или видео на поискване), както и разширяване на услугата в съседните балкански държави.

Първото е планирано отрано, като цифровите приемници са хибридни – тоест могат да предлагат подобни услуги. Заяков обяви, че когато са напълно готови с интерактивната телевизия и VoD, тогава тя ще започне да се предлага на потребителите без допълнителни инсталации. 4K съдържанието също може да се добави, но основната причина в момента за отсъствието му е малкото налично такова и високата му цена за продукция.

„Средносрочно планираме да излезем от границите на страната и проучваме пазарите на съседните редионални държави“ Максим Заяков, „Неосат“

За момента услугата ще е налична за България, но гражданите при пътуване ще могат да я ползват, предвид факта, че спътника на „България Сат“ покрива цяла Европа. Средносрочните планове включват разширение на достъпността на услугата в съседните държави.

„Средносрочно планираме да излезем от границите на страната и проучваме пазарите на съседните редионални държави“, обяви Заяков, отново на въпрос на TechTrends.

В бъдеще ще се предлагат и пакетни услуги, които тепърва ще се уточняват, както и ще се разглеждат партньорства със стрийминг платформи за добавяне към първоначалните предложения.

Реализиране на стара идея

Максим Заяков се опитва да реализира идеята за пълна вертикална интеграция от години. Още докато беше сред водещите лица и съосновател на „Булсатком“. Изстрелването на сателита BulgariaSat-1 трябваше да затвори веригата, но финансовия колапс на най-големия ТВ доставчик в България осуети тези планове.

При последната пресконференция на „България Сат“, Заяков обяви, че разфокусирането на „Булсатком“ от основния бизнес и агресивното навлизане във фиксираните услуги са причината за краха на компанията. Няколко месеца преди това, новите собственици на сателитния ТВ оператор, обявиха, че именно изстрелването на спътника и тежките обвързващи условия като причина за ситуацията.

„Инвестициите идват от натрупани капитали на „Делтаком Електроникс“, като очакваме възвращаемост между пет и седем години“ Максим Заяков, „Неосат“

Независимо кой е прав, Заяков рестартира своята идея за пълна вертикална интеграция с „Неосат“. Така, ще видим дали тя е печеливша. Тук, идва и моментът с финансирането. „Неосат“ е отделно дружество от „България Сат“ и няма да получи пари последното, напротив – дори ще плаща такси за ползването на капацитета на сателита. Средствата по новия проект на Заяков идват по друга линия или по-скоро друга компания на предприемача. Това е „Делтаком Електроникс“, което е производител на различно мрежово оборудване, като цифрови приемници и др.

„Инвестициите идват от натрупани капитали на „Делтаком Електроникс“, обяви Заяков на въпрос зададен от TechTrends. Той допълни, че очаква в рамките между пет до седем години те да се възвърнат.

Наситена конкуренция

Неосат“ влиза в един апетитен, но доста наситен пазар, какъвто е този за доставка на ТВ в България. Лидер е доскорашната компания на Заяков – „Булсатком“, като през 2018 г. общите приходи в сегмента са 368 млн. лева, а абонатите около 2 млн., показват данните от Годишния доклад на Комисията за регулиране на съобщенията. Информацията за 2019 г. още не е публикувана. По отношение на спътниковия пренос, досега играчите бяха четирима, като трима от тях са лидерите в целия сегмент за платена ТВ – „Булсатком“, „A1 България“ и „Виваком“.

„На всеки един пазар има място за още един участник с качествена услуга. Надяваме се да предложим най-доброто съотношение между цена-качество“ Максим Заяков, „Неосат“

„На всеки един пазар има място за още един участник с качествена услуга. Надяваме се да предложим най-доброто съотношение между цена-качество“, коментира Заяков.

Ексклузивното съдържание също не е на дневен ред. Донякъде, поради факта, че в България то е основно спортно към момента, а покрай коронавирус пандемията, тези активности са прекратени в световен мащаб. Затова и темата не беше дискутирана в детайли. Именно спортните канали и доброто пакетиране са в основата на силните резултати и стопяването на преднината на „Булсатком“ от страна на „A1 България“. Конкуренцията между тримата големи на пазара ще е може би най-голямото предизвикателство пред „Неосат“.

The post Новият сателитен ТВ оператор „Неосат“ стартира от 1 юни appeared first on TechTrends България.

Това е поредната финансова инженцкия в EnduroSat, като Neo Ventures първоначално вложи 1 млн. евро в българския космически стартъп през 2017 г. Две години преди това, гейм разработчикът Imperia Online също инвестира в компанията, както и финтех фирмата Trading 212. EnduroSat печели и финансиране по линия на Европейската комисия чрез Инструмента за малки и средни предприятия по оперативна програма „Хоризонт 2020“. Това наля свежи над 1.2 млн. евро в компанията.

EnduroSat влиза в полезрението на Neo Ventures още през 2015 г., когато фондът се офоря. Той е наследник на един от първите такива в България за рискови инвестиции – NEVEQ, зад който седи Павел Езекиев. Проектът за новия фонд първоначално носеше името на стария, но впоследствие беше преименуван на Neo Ventures.

Финансиране по време на пандемия

Новата инвестиция идва в момент, в който повечето технологични сделки в страната и в чужбина са ефективно замразени, покрай коронавирус пандемията. EnduroSat обаче е в сравнително добра позиция. Компанията осигурява достъпна сателитна връзка, която може да се използва за най-различни бизнес и комуникационни приложения. Технологичната необходимост на допълнителен капацитет или на оптимизация на разходите в времето на пандемия и предстояща несигурна икономическа обстановка прави проектът на българските предприемачи атрактивен за нови клиенти.

Поради тази причина, EnduroSat се подготвя в изстрелването на втори нано-сатели, който да осигури повече бизнес възможности за компанията. Поради тази причина, инвестицията на Neo Ventures изглежда доста логично. Идеята е сателитите на българския стартъп да осигуряват връзка с различни свързани устройства на всякакви места – населени или труднодостъпни. С други думи, да могат да осигурят свързаността на различни Интернет на нещата наземни системи.

С последните 650 хил. лева инвестиции, обявеното финансиране на EnduroSat от основаването им през 2015 г. досега задминава 2.5 млн. евро. При това без в тях да се включват средствата предоставени от Imperia Online и Trading 212.

Малки срещу нано-сателити

EnduroSat изстреля своя първи наноспътник през 2018 г., който в момента излъчва сигнал на 437 MHz. Основната му цел е по-скоро тестова – да се качват телеметрични данни и аудио, тъй като е в режим маяк. Неговата мисия е по-скоро да популяризира радиолюбителската дейност в България, отколкото да извършва бизнес такава.

Той разполага с по-важна роля – да бъде технологичен демонстратор за бъдещите сателити на компанията, които вече да монетизират тези възможности. Тук идва вече и втория спътник, който EnduroSat планират да изстрелят, който вече ще бъде оптимизиран за предоставянето на различни данни и сигнал за комуникация между свързани наземни устройства. Подобна идея, развива и друга българска спътникова компания – „България Сат“, като нейният основател и главен изпълнителен директор обяви в интервю за TechTrends, че орбиталните ресурси могат да се ползват за допълнителен капацитет за 5G мобилните мрежи.

Има няколко съществени разлики. Спътникът на „България Сат“ е голям, традиционен такъв разположен на геостационарна орбита. Сателитите на EnduroSat са в категорията „нано“. Тоест, са с малки размери, които летят на ниска височина. Най-известната асоциация, която може да направим е с проекта Starlink на SpaceX, но и там сравнението не е правилно. Причината е, че станалите популярни клъстър от спътници на Илон Мъск са в категорията „малки“. Те са над 100 кг, докато орбиталните устройства на EnduroSat са до 10 кг.

Факт е, че и двете български компании, поставят страната ни на звездната карта. Както в областта на традиционните, така и при наносателитите.

The post EnduroSat осигури ново финансиране от 650 хил. лева appeared first on TechTrends България.

Кои са основните движещи тенденции в сателитния бизнес в момента?

На глобално ниво, докато през последното десетилетие космическата индустрия включително и сателитния бизнес се движеше основно от инвестиции в космически изследвания и услуги на правителства и публични институции, вече наблюдаваме промяна на тенденцията и е видно, че през следващите години двигател на изследванията и иновациите в космическите и сателитни технологии ще се бъде частния бизнес.

Очаква се секторите, които най-много да се възползват от тази промяна и да напредват са новото поколение телекомуникации, космическите пътувания на хора и производството в космически условия. В следващите четири-пет години очаквам да се увеличи търсенето на спътниково базирани комуникационни връзки за комуникации с кораби и самолети, както и от сектора на телекомуникациите.

„Очаквам увеличение на търсенето на спътниково базирани комуникационни връзки за комуникации с кораби и самолети, както и от сектора на телекомуникациите“ Максим Заяков, „България Сат“

Индустрията направи огромни скокове по отношение на Интернет на нещата (IoT), а очакваното разгръщане на 5G мрежи и планираните изстрелвания на хиляди спътници в ниска и с средна земна орбита ще накара сектора да не забавя темпа на развитие. Разширявайки се допълнително към пазара на свързаност, сателитния бизнес ще се фокуса повече върху стандартизацията, за да осигури бързината на внедряване на IoT в глобален мащаб.

Няма как да пропуснем и проектите за системите от сателити в ниска и средна орбита, които да доставят високоскоростен интернет като този на SpaceX или Amazom и навлизането в сектора на сателитните комуникации на технологични комании като Apple или Facebook.

„Сателитите в ниска и средна орбита, които да доставят високоскоростен интернет като на SpaceX и Amazon ще подпомогнат разгръщането на Интернет на нещата“ Максим Заяков, „България Сат“

През последните години се наблюдаваше и съществено забавяне в развитието на сателитния ТВ бизнес, главно дължащо се на пренасочване на тенденциите в посока създаването на IPTV мрежи. В същото време обаче, стана ясно, че с увеличаването на броя на потребителите в интернет мрежите, за поддържането на качествен стрийминг в интернет мрежа са необходими изключително много повече ресурси.

Както и се наблюдава високо ниво на постоянните оперативни разходи за поддръжка и обезпечаване на мрежите, които понякога са непосилни и съответно е много трудно поддържането на постоянно високо качество на сигнала, особено в сегмента на линейната телвизионна услуга, която изисква поддържането на абсолютно непрекъснат високоскорестен стрйминг до голям брой клиенти едновременно. Именно това доказа, че що се отнася до сегмента на линейната телевизия, то най-надеждна и рентабилна остава спътниковата, която осигурява еднакво качество до неограничен кръг потребители на определена територия.

Каква е спецификата на този пазар в България и региона? Кои са основните Ви конкуренти?

Конкуренцията в космоса над Европа е огромна. Големите играчи, като Eutelsat, SES Astra и Intelsat, разполагат с над 50 спътника всеки. По-малките са Sapcecom, Hellas Sat и Telenor Sat. Ако погледнем фокусирано излъчване към нашия регион, ситуацията се променя напълно и подобни на нашият сателити са малко. Най-големият е Hotbird на EutelSat, но той е много скъп за ползване, след това са Hellas Sat 2 и SES Astra. Нашият сателит BulgariaSat-1 покрива Балканите, Европа, Северна Африка и част от Близкия Изток, но е първият сателит в Европа, който има специален фокус над Балканите, като се включват всички наши съседни държави от Турция до Словения и дори Унгария. Не се ограничаваме само в нашият регион и работим по възможности и клиенти и в други държави и региони.

„В България има три големи сателитни оператори доставчици на платена ТВ, но те са потенциалните клиенти за спътников капацитет, какъвто „България Сат“ предлага“ Максим Заяков, „България Сат“

България се отличава с голям процент на хората, които ползват платена телевизия. Към момента има три големи сателитни оператори доставчици на платена телевизия до дома, но те са потенциалните клиенти за спътников капацитет, какъвто „България Сат“ всъщност предлага. Що се отнася до конкурентните компании, които предлагат спътниково покритие, BulgariaSat-1 се отличава от тях съществено по това, че е единственият спътник, който покрива насочено региона на България и Балканите, което е от съществено значение за качеството и надежността на услугата.

Коронавирус пандемията повиши трафика в наземните телеком мрежи (фиксирани и мобилни), имаше ли подобен ръст на потреблението и търсенето при сателитната връзка?

Именно коронавирус пандемията показа, че наземните мрежи бързо достигат пика на възможностите си, което се отразява на надежността на връзките и постоянството в качеството. При сателитната връзка няма такова претоварване на мрежата и съответно прекъсвания, и са много по-малко факторите, които влияят. Факторите, които влияят (например силен дъжд), са много по-слабо изразени при „България Сат“, поради насоченото към България и региона излъчване.

„Предимството на „България Сат“ при сателитната връзка над страната е насоченото излъчване в региона, който елиминира фактори, като силен дъжд например“ Максим Заяков, „България Сат“

От гледна точка на търсенето на сателитни комуникации, клиентите от държавния сектор и тези на отбрана и реакция на извънредни ситуации, имат стабилни потребности от спътникова свързаност и геопространствени данни във времена на криза, включително и тази, на която сме свидетели е момента.

Как спътниковия бизнес влиза в контекста на 5G – подобно на 4G се говори за покриване на много отдалечени територии, но това остава много ограничен пазар?

Основното предимство на спътниковия бизнес и пренос на данни не се изразява само в покритието на голяма територия едновременно, а и в надеждността на връзката, която се осигурява. Както споменах при спътниковия пренос са много по-малко факторите, които могат да повлияят на качеството и надеждността на връзката. По тази причина спътниковите комуникации са предпочитани за потребители, за които е особено важно осигуряването на непрекъснатост- това са именно обекти от национално значение, болници, образователни институции, обекти свързани със сигурността на страната и реакцията при бедствия и аварии и други.

„Мобилните оператори ще могат да допълват своите 5G услуги със сателитна връзка, за да разтоварят своите наземни мрежи в по-широк мащаб“ Максим Заяков, „България Сат“

Има много допирни точки и погледнато от гледна топчка на възможните колаборации операторите на мобилни мрежи ще могат да допълват своите 5G услуги със сателитна връзка, за да разтоварят своите наземни мрежи в по-широк мащаб. Те биха могли да се възползват от присъщата за сателитната свързаност функция за мултикастинг или в нови 5G бизнес модели които нямат толкова високи изисквания към времезакъснението, като така запазват ценния безжичен спектър, който също е ораничен, за чувствителни към латентността услуги.

Мобилните оператори в контекста на петото поколение мрежи биха могли да използват широкото покритие на сателита, за да допълнят изграждането на 5G в отдалечени райони, където изграждането на наземни мрежи за широколентови услуги би било на неоправдано висока цена.

„Сателитите в геостационарна, средна и ниска земна орбита могат да покрият много от приложенията на 5G“ Максим Заяков, „България Сат“

Погледнато в мащаб сателитите в геостационарна, средна и ниска земна орбита могат да покрият много от приложенията на 5G, включително някои с по-висока чувствителност към латентността (забавянето на връзката – бел. ред.).

Ще отнеме още няколко години за да се развият мрежите от пето поколение, както и полезните бизнес модели, но твърдо смятам че сателитната свързаност няма да изгуби от важността си и значението си за сектора на комуникациите и даже има потенциала да добавя стойност. Не е изключено следващото космическо състезание да са наистина 5G сателитите.

Микросателитите не са идея от днешния ден, но сега стават популярни чрез Starlink на Илон Мъск – какви са предимствата им и съответно недостатъци спрямо традиционните спътници и представляват ли конкуренция и заплаха за Вашия бизнес? Особено предвид, че и в България имаме такъв оператор – „ЕндуроСат“

Усвояването на близкия космос или т.нар. ниска орбита около Земята, има своя икономически смисъл, но не представлява конкуренция, а по-сокро е допълнение на гео-стационарния бизнес, какъвто има „България Сат“.

Съвсем наскоро стана ясно, че Apple инвестира в технология, която да предава данни директно от спътници към техните устройства, като по този начин ще прескача изцяло наземните 5G мрежи. Ако Apple успее с разработките си, както и да комерсиализира такава технология, това може да има някои доста сериозни импликации за телекомуникационните оператори.

„Усвояването на ниската орбита около Земята, има своя икономически смисъл, но не представлява конкуренция, а по-сокро е допълнение към традиционния сателитен бизнес“ Максим Заяков, „България Сат“

Apple в никакав случай не е единствената компания, която се интересува от възможностите на сателитния интернет. Компании като Iridium и Globalstar отдавна работят за разрастване на своя сателитен интернет бизнес. В същото време новата вълна играчи като SpaceX, Facebook, Amazon, са вече в ранните етапи на разполагане на хиляди малки спътници с ниска орбита, които са предназначени да предлагат много по-бързи и по-евтини сателитни интернет услуги в сравнение с предишните предложения.

Ние сме убедени поддръжници на успеха на проекта Starlink на SapceX. Проекти като Starlink обаче изискват мащаб и огромно финансиране и стабилно такова. Не е за пренебрегване и риска за компаниите опериращи със сателити в ниска орбита заради високата вероятност от сблъсък и повреди.

На пресконференцията през февруари коментирахте, че „България Сат“ и SpaceX сте поели голям риск с изстрелването на BulgariaSat-1 – колко точно беше голяма опасността за неуспех?

Иновациите на SpaceX в нашия случай проработиха в полза на „България Сат“ и се превърнаха в реална подкрепа за бизнес плановете на компанията. За извеждането на сателита в геостационарна орбита – SpaceX изведе BulgariaSat-1 на суперсинхронна орбита, а не на традиционната геостационарна трансферна орбита, с което направи така, за достигане до нужната позиция на сателита на 36 хил. км от Земята бяха нужни по-малко включвания на двигателите на сателита.

Това спести гориво, обикновено използвано за корекции на позицията на сателита, което на практика удължи живота му на близо 21 години в сравнение със стандартните 15 години. Което означава, че BulgariaSat-1 ще работи на българската позиция в орбита до към 2038 г. Този начин на извеждане в орбита, обаче изискваше повече гориво за ракетата носител. Реалността е, че огромен риск пое SpaceX по отношение на възможността да върнат обратно първата степен на ракетата носител. За спътника риск не е съществувал.

„Рискът беше, че SpaceX можеше да не успее да върне първата фаза на ракетата-носител, но такъв за спътника нямаше“ Максим Заяков, „България Сат“

За щастие мисията беше успешна и се превърна в исторически момент за SpaceX. BulgariaSat-1 стана първият сателит успешно изведен в орбита с вече летялата първа степен на ракетата Falcon 9 и върната успешно на платформа в морето. Големият печеливш освен „България Сат“ е и цялата индустрия, защото многократното използване на ракетите е революция в космическите технологии и реално направи сателитния бизнес по-достъпен както за държави, така и частния бизнес.

Фактът, че комапнията на Илон Мъск пое този риск за себе си, показа доверието и поддръжката на нашите приятели от SpaceX в проекта на „България Сат“.

Ракетите-носители на SpaceX понижиха значително разходите за извеждане на спътници, от което Вашата компания се възползва, но това също така няма ли да увеличи значително конкуренцията в орбита?

Това е безспорно. Правейки близкия космос по-достъпен и наистина близък се увеличава конкуренцията. Като добавим и, че орбиталните позиции са ограничен ресурс и се управляват от държавите, бихме могли да наречем конкуренцията ожесточена. Но това не е задължително лошо, даже напротив. Тук е важно да се спомене, че за запазване и съхранение на правата на българската държава е важна експлоатацията на орбиталната позиция. Бяха хвърлени огромни усилия и ресурси от „България Сат“, както и от държавата в лицето на Министерството на транспорта, информационните технологии и съобщенията и Комисията за регулиране на съобщенията, за да се защити българския национален интерес. Тези усилия не престават и до днес и е важно да продължим да го отстояваме.

Компанията Ви е разрешила дългогодишния спор с Telenor Sat – можете ли да разкажете малко повече за детайлите по споразумението с норвежците? Има ли разпределение на пазарите между Вас?

Спорът по съществото си е част от защитата на националния интерес и възможността България да експлоатира орбитална позиция и се решава в рамките на Международния съюз по далекосъобщения (ITU), благодарение на усилията на компанията и подкрепата от страна на държавата.

Остава ли ТВ пазарът в България и региона като основен клиент на спътниковите услуги и ако да – защо?

„България Сат“ има потенциал за развитие в региона на Югоизточна Европа, но също и в България. Сателитната услуга е конкурентноспособнна поради големите разходи за построяване и поддръжка на фиксирани мрежи, особенно в по-малките градове, села и отдалечени райони, където тя намира много добра реализация. За излъчване на живо няма по-ефективно решение от гледна точка на цена, качество, покритие и гарантирана свързаност.

„Към момента около 46% от всички домакинства в България, ползващи платена телевизия, са базирани на спътникова услуга и не се наблюдава тенденция към намаляване“ Максим Заяков, „България Сат“

Сред основните услуги, които подсигурява BulgariaSat-1, са DTH (direct-to-home) телевизия и живо предаване на ТВ сигнал от мястото на събитието (SNG).

Към момента около 46% от всички домакинства в България, ползващи платена телевизия, са базирани на спътникова услуга и не се наблюдава тенденция към намаляване. В този смисъл в България има добър потенциал за растеж за „България Сат“.

Какви са разместванията при платената ТВ в България – A1 навлезе доста агресивно, докато „Булсатком“ стагнира?

Размествания винаги ще има, важното е те да са в полза на крайния клиент. Основното състезание на пазара ще е кой ще предостави най-качествена услуга. Важно е и отношението към клиентите. Те трябва да са сигурни, че получават това от което имат нужда, без да бъдат притискани, както и да имат избор сред няколко алтернативи.

Има ли потенциал за развитие на ТВ пазара в страната или той вече е достигнат?

Потенциал има и той е именно в качеството на предоставяната услуга и разнообразието на възможностите, които могат да се предложат на абонатите.

Очаквате ли, новия собственик на „Виваком“ United Group да пусне собствено медийно съдържание в България? Те правят това във всяка държава, в която влизат и потенциална конвергенция с водещия по приходи телеком е много апетитен ход?

Всяка компания се стреми към разширяване на своето портфолио. Всяко едно такова действие е в полза на пазара, стига да не се нарушават правилата на конкуренцията или да се създава монополно положение.

The post Максим Заяков – Сателитната връзка може да подкрепи напълно 5G мрежите appeared first on TechTrends България.

Неизвестните останаха до есента на 2019 г. Тогава „Булсатком“ повдигна булото около най-големия доставчик на телевизия в България. Консултантът Макс Зиф, който ръководи преструктурирането на компанията, разказа история в която, основен герой освен оператора е и амбицията на тогавашните собственици в лицето на Максим Заяков и Пламен Генчев да изстрелят собствен сателит в орбита. Тезата му е, че той е бил черешката на тортата и последният фактор, който поставя „Булсатком“ в ситуация на перфектна буря, която води до финансовия колапс на дружеството и последвалите промени в собствеността му.

Така, по пътя на логиката, дружеството „България Сат“, което оперира със сателита,  би трябвало да не е в по-завидно положение. Особено поради факта, че компанията не е излизала със сериозни публични изказвания от извеждането на спътника в орбита. Мажоритарният собственик Максим Заяков също не обича да попада в светлините на прожекторите и медиите, но през периода от 2017 г. досега е направил няколко изказвания в различни издания.

В крайна сметка, той решава да изкара „на светло“ цялата ситуация около „България Сат“ на специално организирана медийна закуска. Най-малкото, Заяков винаги е обичал да говори за начинанието „първи български частен сателит“. Основните изводи от нея в общи линии са няколко.

Първо, компанията има вече първите си клиенти и очаква до няколко години да има нормално натоварване на сателита. Второ, от 2020 г. вече няма да е на оперативна загуба, а вече са започнати първите плащания по големите кредити, взети за изстрелването на спътника. Трето, е постигнато споразумение с „Булсатком“, което урежда и двете страни, както и че отношенията между тях са нормални търговски такива, без други свързаности.

Първите клиенти

Първоначално, основният ползвател на сателита на „България Сат“ трябваше да бъде „Булсатком“. Двете дружества имаха подписан обвързващ договор, при който ТВ доставчика трябваше да получи 14 от 32-та транспондера или 42% от капацитета на спътника. След като „Булсатком“ изпадна във финансов колапс и нямаше как да плаща по два договора (този с Hellas Sat продължаваше да е в сила по това време – бел. ред.), се стигна до потенциалното разтрогване на споразумението с „България Сат“.

Може би най-важната новина от медийната среща беше, че все пак сателитният оператор вече разполага с първите си клиенти и изстреляният през 2017 г. спътник не обикаля безполезно Земята. Заяков беше споделил това пред Offnews.bg през есента на 2019 г., но остана незабелязано от повечето медии. Сега той даде малко повече подробности.

„Изпълнени са 14-15% от сателита, като имаме голям клиент от Сърбия и няколко по-малки от България, Германия и Ирак.“ Максим Заяков, „България Сат“

Той обяви, че вече се ползват около 14% от капацитета на спътника на „България Сат“ или между 4 и 5 от транспондерите. Първият по-голям клиент е от Сърбия, като компанията има още няколко по-малки от Германия и Ирак. Българската bTV е третият малък потребител на сателита, като използва спорадично сигнала за излъчвания на живо при сложни технически обстоятелства. Например, в по-труднодостъпни райони или места с по-малко покритие или капацитет на мобилните оператори.

Заяков не пожела да коментира конкретните имена на компаниите. Той допълни, че очаква допълнителен интерес към сателита през следващите години.

„Планът е до края на 2021 г. да бъдат заети до 65% от капацитета, а до пет години да достигне до 85%, което е нормално натоварване за подобен клас спътник“, коментира Заяков. Основно ще се търсят клиенти от района на Балканския полуостров, като Гърция, Румъния, Сърбия и др.

„В България все още не се знае достатъчно по темата за стратегическите възможности на предоставянето на сателитни услуги и затова подобни предложения се подценяват, но продължаваме да търсим и тук клиенти“ Максим Заяков, „България Сат“

„Общо взето се ориентираме към региона, но това не означава, че не разглеждаме и други клиенти, имаме запитвания от Белгия, например“, поясни Заяков. „В България все още не се знае достатъчно по темата за стратегическите възможности на предоставянето на сателитни услуги и затова подобни предложения се подценяват, но продължаваме да търсим и тук клиенти“.

Според мажоритарният собственик на „България Сат“ възможности за ползване на сателита им има всеки, който иска да предоставя DTH сателитна телевизия, използване на капацитет за ТВ сигнал или различни комуникационни дейности. Както цивилни, така и дори военни.

Постигане на финансова стабилност

Въпреки, че вместо 42%, в момента се ползват едва 14-15% от капацитета на сателита, това се оказва достатъчно да покрие оперативните разходи на компанията. Към края на 2018 г., когато все още не са достигнати всичките настоящи клиенти, компанията отчита приходи от 822 хил. лева и оперативна загуба от 55 хил. лева.

„С 15% изпълнен капацитет ние вече не сме на оперативна загуба“, заяви Заяков. Той допълни, че дори са направени плащания към основният кредитор американската държавна Exim Bank, както по лихвите, така и по главницата от кредита.

Според него, най-тежката част от инвестицията в този бизнес е в поръчката и изстрелването на сателита, както и в изграждането на наземните системи за контрол и комуникация. Веднъж направено, оперативните разходи на едно подобно дружество са значително по-ниски, коментира Заяков. Така, дори с 14-15% запълнен сателит, „България Сат“ може да ги покрие.

„С 15% изпълнен капацитет ние вече не сме на оперативна загуба, направени са и първите плащания към кредиторите“ Максим Заяков, „България Сат“

Компанията има два кредита. Основният е към Exim Bank и е на стойност от 155 млн. долара. Вторият е към SSL и щатското подразделение на Deutsche Bank за 33 млн. долара.

Бизнес планът на Заяков е в рамките на между седем или осем години да се изплатят всички тези задължения. Това при условие, че през следващите пет години, „България Сат“ успее да запълни 85% от капацитета на сателита си.

След което, компанията ще мисли и се опита да осигури финансиране за втори сателит. Това е ключово, за да може България и дружеството да запази орбиталната си позиция, както и бизнеса си като цяло. Финансирането, разработването и изстрелването на един спътник отнема от няколко години до десетилетие, затова подобен ход се мисли от рано.

Плодородният риск на SpaceX

България Сат“ се оказва в много благоприятна позиция, благодарение на рисково начинание на SpaceX – космическата компания на милиардера Илън Мъск. Вместо сателитът да бъде изведен на ниска геостационарна трансферна орбита (GTO), той е пуснат на много по-високата суперсинхронна. Това позволява на спътника да използва много по-малко от наличното си гориво, за да се придвижи до крайната си орбитална позиция.

По този начин е постигнато значително увеличаване на живота на сателита. Според Заяков вместо 15 години, жизненият цикъл се качва на 21 години. Така, BulgariaSat-1 ще бъде в орбита поне до 2038 г. Причината за това е, че веднъж на две седмици се правят корекции в полета на спътника, за да не излезе от означената си орбита. Когато му свърши горивото, той няма да може да прави тези корекции и не може да се използва, според международните регулации.

SpaceX рискува доста с това изстрелване, защото трябва да достигне със своята ракета-носител до значително по-голяма височина. С което съществува опасността да свърши горивото на ускорителя и той да не може да се върне благополучно на Земята. Последното е ключов момент в бизнес модела на SpaceX за повторно използване на основните компоненти, което сваля значително цената на извеждането на товари около планетата.

Край на войната с норвежците

Заяков обяви и друг ключов момент в развитието на новия сателит. Това е формалния край на битката с норвежците от Telenor Sat за орбиталната позиция. В края на 2019 г. Международния съюз по далекосъобщенията (ITU) към ООН обяви окончателното преместване на сателита на „България Сат“ от 1.2°E (Изток) на 1.9°W (Запад). Спътникът реално беше изведен през 2017 г. на втората позиция, с разрешението на наднационалния регулатор, а през изминалата година беше завършена официалната процедура по това преместване.

Още през 2006 г. „България Сат“ заявява желание за ползване на една от двете орбитални позиции, които се полагат на България. Тя получава тази, разположена на 1.2°E. Оказва се, че в непосредствена близост до нея на 1°E е основната на Норвегия и на Telenor Sat. Така, ако двете компании излъчват към един и същ регион ще има смущения и дори заглушаване на сигнала. Поради тази причина, Telenor Sat беше принуден от Комисията за регулиране на съобщенията (КРС) да се оттегли от България в края на 2013 г. въпреки, че все още българския спътник не беше в орбита.

Споровете за позицията и правата на излъчване продължават с години. Норвежците се надяват, че забавянето или най-добре (за тях – бел. ред.) провала на „България Сат“ с изстрелването на техния сателит ще доведе до загубата на орбиталното място. Което те спокойно ще заемат.

„След преместването ни на новата позиция сме с добри отношения с Telenor Sat. Двете позиции са сравнително близки и трябва координация между нас и норвежците, за да избегнем всякакви смущения“ Максим Заяков, „България Сат“

Решението, което предприема родната компания и регулатор е просто – те заявяват за преместване на тази орбитална позиция. Тя вече е на 1.9°W и по думите на Заяков тя не създава такива смущения с норвежкия спътник. Той допълни, че всичко това е постигнато с активното съдействие на държавата в лицето на Министерството на транспорта, информационните съобщения и технологиите, и КРС.

„След преместването ни на новата позиция сме с добри отношения с Telenor Sat“, коментира Заяков. „Двете позиции са сравнително близки и все пак сме постигнали договорка за координация между нас и норвежците, за да избегнем всякакви смущения“, допълни той

Споразумението между „България Сат“ и Telenor Sat не опира само до координиране на излъчването, но и до реално „разпределение на терена“. Българската компания не осигурява покритие в Скандинавските държави и Прибалтика, докато (явно) норвежците ограничават бизнес апетитите си на Балканите. Така, „България Сат“ може да предостави сигнал в цяла Европа (без договорените територии с Telenor Sat), Северна Африка и Близкия изток.

Разводът с „Булсатком“

Новите собственици в „Булсатком“ обвиниха до голяма степен мегапроектът за сателит като един от основните фактори за колапса на компанията. Заяков напуска оператора през 2018 г. и се концентрира изцяло върху „България Сат“. Той не е съгласен с тезата на Макс Зиф, че изстрелването на сателита е основната причина за финансовата безизходица на „Булсатком“, но допълни, че всеки има свой начин на тълкуване на обстоятелствата.

„Доставката на телевизия през сателит беше и все още е основния бизнес на „Булсатком“, който в сегашния си вид е достигнал пика си“, коментира Заяков. Той допълни, че „изстрелването на сателит е естествена еволюция на този модел“, както и, че „прекаленото фокусиране към развитието на фиксирани мрежи“ са изяли наличните пари на компанията.

„Договорът ни с „Булсатком“ беше най-изгодната оферта, която беше отправена към оператора по това време“ Максим Заяков, „България Сат“

Заяков обясни, че „България Сат“ е дала най-добра и изгодна търговска оферта на „Булсатком“ за предоставяне на подобен капацитет от 14 транспондера, тъй като и други компании са предложили услугите си. Той не изключи възможността по някое време все пак ТВ операторът да им стане клиент.

Своеобразният „развод“ между двете компании в момента се изпълнява, като условията са „изключително толерантни и изгодни за двете страни“. От „България Сат“ се въздържаха да обявят детайли по споразумението за прекратяване на договора, заради включени клаузи за конфиденциалност. Единствено споменаха, че при неизпълнението на договора, те не са изискали цялата сума по него, както твърди Зиф.

Тезите, че обвързващите условия в отношенията между „България Сат“ и „Булсатком“, както и съсредоточаването на голям ресурс в посока на развитие на фиксирани мрежи не са взаимоизключващи се. Може всяка една от тях да е причината, за финансовия крах на доставчика, а може и комбинацията от тях да е повлияла на крайния изход.

Доза оптимизъм

Въпреки, раздялата с „Булсатком“ Заяков е оптимист. За него „България Сат“  е голямо бизнес и техническо постижение за страната. Постигната е пълна интеграция между наземно и космическо оборудване, което се прави на собствена територия, нещо, което малко държави и компании могат да се похвалят. Остава, единствено бизнес моделът да се докаже във времето.

Бъдещето на „България Сат“ изглежда доста розово, поне засега. Ключов момент е намирането на достатъчно клиенти, които да изпълнят планирания капацитет на сателита. Ако това се получи и бизнес плана на ръководството на компанията е правилен, то тя ще може да върне „космическите“ на пръв поглед заеми от 188 млн. долара. Предвид факта, че спътникът ще може да се използва до 2038 г. дори може да се помисли и за търсене на финансиране за втори, който да замести настоящия BulgariaSat-1.

The post „България Сат“: Има ли живот след „Булсатком“ appeared first on TechTrends България.

В сходна ситуация попадна и сателитният оператор „Булсатком“, за който също се знаеше, че през този период е в незавидно финансово състояние. Можехме да разберем по огромните задължения към кредитори, доставчици и дори държавата в лицето на Националната агенция по приходите. Но трудно можеше да се сглоби пълна и ясна картинка за случващото се с компанията. „Булсатком“ се оказа, че е преминал през истинско „чистилище“ и за последната година и половина са протичали тежки процеси на пълно преструктуриране.

След, като сателитният оператор много рядко общуваше с медии, особено, когато става дума за точното състояние на компанията, сега консултантът по преобразуването на дружеството реши да повдигне булото. Макс Зиф, който ръководи целият процес на преструктуриране на бизнеса на „Булсатком“, а в момента заема длъжността главен изпълнителен директор, обрисува детайлно картината, случващото се в компанията и сподели част от плановете ѝ за развитие на бизнеса.

Той обяви, че ситуацията на сателитния оператор върви надолу от момента, в който основателите и доскорошни собственици Максим Заяков и Пламен Генчев решават да задвижат плановете си за собствен спътник. Малко след това, компанията попада в плена на „перфектна буря“ от проблеми, както описва ситуацията самият Зиф. Добрата новина е, че „Булсатком“ оцелява, за разлика от „Макс телеком“, но сателитният оператор вече няма да бъде същия след своята трансформация.

Ураганните ветрове от задължения

Първите признаци на предстоящата буря се проявяват преди повече от пет години. Проблемите на сателитния оператор по думите на Макс Зиф започват с паралелното развитие на проекта за собствен спътник. Реализацията му започва през 2013-2014 г., като през втората той е официално представен. Спътникът е отделен в друга компания, която се нарича „България Сат“ и Максим Заяков държи 75% мажоритарен дял.

През същата 2014 г. двете дружества буквално се зариват с дългове. Разходите по разработване и изстрелване на сателита са осигурени под формата на заем от 235 млн. долара от външнотърговската банка на САЩ – Exim Bank. Те трябва да бъдат платени от „България Сат“.

„Булсатком“ вече има няколко големи кредита, с които финансира оперативната си дейност и се опитва да развие собствена мобилна 4G мрежа, след като спечели търговете през 2011 г. за придобиване на честоти в спектъра 1 800MHz. През 2012 г. операторът тегли заем от „Уникредит Булбанк“ на стойност 40 млн. евро.

В опит да осигурят свежи средства, с които да се задейства работата по сателита и оперативните дейности на двете компании „Булсатком“ тегли кредитна линия от 85 млн. евро от консорциум от международни банки. По думите на Макс Зиф, голяма част от тези пари са прехвърлени на „България Сат“, с които е платено на разработчика на спътника SSL и те са били необходимо условие за осигуряването на средствата от Exim Bank. Останалите, най-вероятно са използвани за погасяване на кредита от „Уникредит Булбанк“, тъй като той е заличен месец след изтеглянето на новия заем.

„Това беше смел ход, но той криеше много неочаквани проблеми“, коментира Зиф. Разходите по сателита надминаха прогнозите, както и самото изстрелване беше значително забавено, поради редица причини. Отделно пренастройването на близо един милион сателитни чинии на потребителите на „Булсатком“ също се оказа доста скъп процес. Компанията не е постигнала и очаквания ръст на абонати, което да помогне за набирането на свежи средства.

„Негативната ситуация много бързо набра скорост и накрая прерасна в своеобразна „перфектна буря“ Макс Зиф, „Булсатком“

„Ситуацията много бързо набра скорост в негативна посока и накрая прерасна в своеобразна „перфектна буря“, продължи с описанието Макс Зиф.

Тя може да се опише по следния начин. От един момент сателитният оператор започва да гори страшно много пари, при това които не са свързани директно с текущата му оперативна дейност. „Булсатком“ започва да задлъжнява към различни подизпълнители, доставчици на съдържание и дори към Националната агенция по приходите (НАП).

Дълговете по всички фронтове започват да се трупат, някои от тях водят до блокирането на значителна част от наличния капитал на компанията. Запорът по оперативните средства, води до допълнително увеличение на задълженията и дори до забавяне на заплатите на служителите.

Съдбовната 2017 г.

Така стигаме до съдбовната 2017 г., когато всички възможни фактори се подреждат в ущърб на „Булсатком“. След повече от година бавене и отлагане, сателитът на „България Сат“ най-накрая е изстрелян в орбита. Вместо това да бъде триумфът на собствениците на „Булсатком“, именно това се оказва последният фактор, който формира „перфектната буря“.

Сателитният оператор се оказва обвързан с доста скъп договор за наемане на капацитета на „България-Сат 1“. Компанията трябваше да получи близо половината от транспондерите на спътника, които да използва за излъчването на разнообразно съдържание, включително и на добавянето на 4K канали за своите потребители. Останалата част от капацитета, „България Сат“ трябваше да предлага на други играчи в доставката на телевизия в рамките на региона.

Обвързването на двете фирми е пълно, като „Булсатком“ се е задължил по договор да плати 300 млн. долара за 15 години, за да ползва сателита. Контрактът е използван като основна гаранция пред Exim Bank и SSL от „България Сат“, че спътника ще разполага с необходимия минимум от клиенти, когато бъде изведен в орбита.

„Задълженията на „Булсатком“ надминаха 700 млн. лева през 2017 г.“ Макс Зиф, „Булсатком“

Проблемът е, че в този момент „Булсатком“ все още разполага и с договор с Hellas Sat за доставка на ТВ сигнал. Така, компанията трябва да обслужва такси по два договора за сателитен капацитет, а по същото време не разполага с пари дори да плати на своите служители. Пропускането на първото плащане по договора с „България Сат“ активира клауза, в която цялата сума от 300 млн. долара става изискуема.

„Така, задълженията на „Булсатком“ изведнъж се изстрелват на над 700 млн. лева“, обяснява Макс Зиф.

Стига се до юни 2017 г., когато в разгара на целия ураган от задължения, запори и липса на капитал, „Булсатком“ пропуска и вноска по обслужването на заема от 85 млн. евро към международните банки. При него залогът е цялото предприятие, което вкарва в уравнението кредиторите.

Кризисните мерки

Първата и най-голяма промяна, която се предприема и се знаеше от близо година е, че сателитният оператор реално ще смени собствеността си. До 2017 г. контролът над фирмата беше разпределен между двамата основатели – Максим Заяков с 60% и Пламен Генчев с 40%. След пропускането на вноската, кредиторите решават да наемат консултанта Макс Зиф, който да поеме руля на потъващия по това време „Булсатком“. Както и да започнат промени в собствеността на компанията.

Предвид тежките обстоятелства, Максим Заяков решава да напусне напълно сателитния оператор и поема контрола на „България Сат“. Кредиторите, Пламен Генчев и консултантите започват да мислят кризисен план за овладяване на ситуацията. До единодушие в мерките обаче не се стига, което налага преструктуриране на заема от 85 млн. евро и търсенето на други инвеститори. Което води до пълната рокада в „Булсатком“.

Британският фонд Blantyre Capital изкупува около 50 млн. евро от задълженията, които са осигурени първоначално от Deutsche Bank, Citi и Raiffeisen Bank. KBC Group продава своите на Българската банка за развитие (ББР), а втората изкупува част от тези на Европейската банка за възстановяване и развитие (ЕБВР). Последната запазва известен дял и реално остава единствения първоначален кредитор.

„Кредиторите ще станат акционери, заедно с Пламен Генчев, който остава председател и ще притежава основен дял в „Булсатком“ Макс Зиф, „Булсатком“

Новите страни по заема, заедно с Пламен Генчев успяват да достигнат до консенсус, как да действат в дългосрочен план. Но не и до пълно единодушие каква да бъде структурата на собствеността. Преговорите за това продължават, като се очаква окончателната акционерна структура да бъде финализирана до края на октомври.

„Кредиторите ще станат акционери, заедно с Пламен Генчев, който остава председател и ще притежава основен дял в „Булсатком“, коментира Макс Зиф.

Независимо, как ще бъдат разпределени акциите, няма да има един мажоритарен собственик, тоест нито една от страните няма да контролира 50+% от акциите, уточни Макс Зиф на въпрос на TechTrends.

Хипотезата, че ББР ще влезе по-силно в управлението на „Булсатком“ и ще изкупи повечето други задължения, като така ще формира де факто държавен ТВ доставчик, за момента не намира почва.

Запълването на дупките

Влизането на новите кредитори дава глътка въздух на компанията и започва болезнения процес по преструктуриране. Освободени са около 20 млн. лева капитал, с които тя започва да погасява най-неотложните задължения. Сред тях попадат неплатените задължения към НАП и други доставчици.

Започват серия от преговори и споразумения с редица други страни. Уредени са споровете с ТВ правата на излъчване от страна на медийните компании. Както и по иск на SSL от 10 млн. долара свързан с гаранции по договора на американския производител с „България Сат“.

С последния и Exim Bank също се водят преговори, като в момента, „Булсатком“ финализира споразумение относно дълга от 300 млн. долара за ползването на спътника. Очакванията са, че сателитният оператор изобщо няма да използва договорения капацитет, а ще остане към Hellas Sat. Като ако не всички, то значителна част от задълженията на „Булсатком“ по този договор ще отпаднат.

„Булсатком“ е погасила всички задължения към НАП и държавата“ Макс Зиф, „Булсатком“

Компанията си осигурява в дългосрочен план достъп до сателитен сигнал. През 2018 г. сателитният оператор е сключил нов контракт за ползване на спътника на Hellas Sat, който е за десет години и на по-изгодни условия.

Кредиторите осигуряват на „Булсатком“ допълнителни средства от 30 млн. евро през настоящата година, като вече първата вноска от тези средства влиза в касата на дружеството през август. Те ще бъдат използвани за оперативна дейност и инвестиции в ново техническо оборудване, като например по-модерни цифрови тунери, коментира Зиф.

По време на преструктурирането, едно от основните условия, които поставя ББР при влизането си като кредитор е да няма съкращение на персонала.

„Задълженията на „Булсатком“ трябва да бъдат свити до 140 млн. лева през следващите седмици Макс Зиф, „Булсатком“

Крайният резултат от всички тези действия е значителен. Когато бъде финализирано споразумението с Exim Bank и „България Сат“, дълговете на „Булсатком“ ще бъдат свити до 140 млн. лева, в които влизат и допълнителния капитал от 30 млн. евро. С други думи, първоначалните задължения на компанията от 2017 г. в размер на над 700 млн. лева са редуцирани с над 80% до около 90 млн. лева.

В очакване на слънцето

След като „Булсатком“ е на път да се изправи отново на краката си, остава последният въпрос – какви са плановете за развитието му оттук насетне? Според Макс Зиф, компанията ще се фокусира основно около предоставянето на ТВ услуги. Проектът за собствен сателит остава в дружеството „България Сат“ и неговия бизнес модел ще зависи изцяло от Максим Заяков.

„Булсатком“ винаги е бил ТВ доставчика на народа – създаден от българи за българи“, коментира Зиф. „Ще запазим фокуса за предоставянето на платена телевизия и ще се концентрираме върху нейното качество“.

Макс Зиф допълни, че финансовите проблеми през последните пет години са оказали доста негативно влияние върху основния бизнес на компанията. Стабилизирането ѝ позволява отново да се погледне към главния източник на приходи и да се инвестира в неговото развитие.

„Булсатком“ винаги е бил ТВ доставчика на народа – създаден от българи за българи“ Макс Зиф, „Булсатком“

С изчистването на основните дългове, компанията ще инвестира всички налични средства в подобряване на качеството на ТВ услугите си. Подновяване на оборудването, обучение и развитие на персонала, клиентско обслужване и др.

След финализирането на акционерната структура „Булсатком“ няма да предоставя дивидент на своите акционери, като всички натрупани средства ще се реинвестират, за да се запазят и дори засилят позициите ѝ на българския пазар.

„Това е необходимо, за да консолидираме нашето лидерско място в ТВ доставките в страната“, обяви Макс Зиф.

„Няма да се раздават дивиденти и всичко ще се реинвестира,  за да консолидираме нашето лидерско място в ТВ доставките в страната“ Макс Зиф, „Булсатком“

„Булсатком“ най-вероятно няма да инвестира в собствено съдържание, като ще разчита на това, което предоставят различните медийни компании. Според Зиф, българският пазар е прекалено малък и инвестиции в подобна дейност няма да са рентабилни.

Компанията разполага с интерактивна телевизия и собствено приложение, което може да се използва за гледане на видео на поискване (VoD). Относно привличането на големи стрийминг платформи за партньори, там има прекалено много неизвестни и всичко зависи от условията, които се поставят, коментира Зиф.

Засега не се планира и продажба на „Булсатком“, независимо че в региона има интерес към телекомуникационния сектор. Според Макс Зиф, първо трябва напълно да завърши процеса по оздравяването на компанията и тя да може да генерира печалба, за да се премине към подобна фаза.

Краят на мегаломанията

Собственият спътник не беше единственият амбициозен проект на дуото Заяков-Генчев. „Булсатком“ започна през 2011-2012 г. да развива собствена 4G мобилна мрежа и дори има доста ограничени абонати на тази услуга. Компанията държи 2x5MHz честоти в 1 800MHz спектъра, като още 2x10MHz бяха запазени за нея, за равнопоставеност. „Булсатком“ се отказа от последната лента покрай финансовите си проблеми.

Бъдещето на мобилните услуги на оператора остават неясни. На въпрос от TechTrends за тяхното развитие, Зиф коментира, че в момента се оценяват възможностите в тази сфера.

„До края на годината трябва да има решение, какво точно правим с мобилните услуги на компанията“, “ Макс Зиф, „Булсатком“

„До края на годината трябва да има решение, какво точно правим с мобилните услуги на компанията“, коментира Макс Зиф.

Индикациите засега са, че най-вероятно „Булсатком“ ще запазят честотите и едновременно с това ще се търсят възможности за развитието на т.нар. „виртуален оператор“ (MVNO). При него, се ползва вече изградената инфраструктура и честоти от трите основни телекома срещу определена такса. Тази концепция от години не може да се реализира в България, заради липсата на договореност между някой от големите оператори и малките компании.

Как изглежда „Булсатком“ след „перфектната буря“? Шансът компанията да си стъпи обратно на краката е доста голям, като се фокусира изцяло върху основния си бизнес с доставката на ТВ сигнал. Новото ръководство слага край на мегаломанските проекти, които доведоха до истинско цунами от задължения и пресушиха капитала на оператора. Единствената голяма въпросителна остава с мобилната услуга, изградената мрежа и наетите честоти.

Инвестициите ще бъдат основно в подобряване на качеството на ТВ съдържанието и услугите. Не беше споменато нищо за потенциални придобивания на малки интернет или ТВ доставчици, но за това най-вероятно в момента няма ресурс .

Освен обещанието за по-добро клиентско обслужване, „Булсатком“ обяви, че ще бъде много по-открит пред обществото и медиите, за случващото се в компанията. С интерес ще проследим дали всичко това ще издържи теста на времето. Това обещание, Зиф дава и по отношение на прозрачността на оператора спрямо декларираните абонати в Комисията за регулиране на съобщенията. Което може да обясни донякъде резкия ръст от близо 170 хил. клиента осъществен между 2017 г. и 2018 г.

The post „Булсатком“ след перфектната буря appeared first on TechTrends България.