За сметка на това, софтуерната индустрия е доста по-устойчива. Тя добавя нови служители през последните години, приходите ръстат повече от първоначалните прогнози и оптимизмът се запазва и за бъдещите периоди. Това са част от изводите на ежегодния доклад на Българската асоциация на софтуерните компании (БАСКОМ) за 2024 г.

При представянето на резултатите от „Барометъра“, Българската работодателска асоциация иновативни технологии (БРАИТ) представи идеята си за образователна реформа. Тя предвижда разгръщането на поне 10 „технологични училища“ в различни части на страната и чрез тях да реши дългогодишната драма с намирането на качествени IT кадри. Проблемът досега беше частично решаван с развитието на частни академии.

Позитивните резултати

През изминаващата вече 2024 г. българската софтуерна индустрия се очаква да повиши приходите си с 12.4% на годишна база. Те вече са на ръба от психологическата граница от 10 млрд. лева – 9.785 млрд. лева. Данните са прогнозни, защото все още компаниите не са приключили финансовата година.

Тенденцията обаче е, софтуерният сектор да преизпълни тези очаквания. Например, през 2023 г. БАСКОМ прогнозираше отново ръст от около 12.1% за същата година. Обновените окончателни резултати на браншовата организация обаче показват 16.5% увеличение на приходите или добавяне на малко под 1.3 млрд. лева до общо 8.7 млрд. лева. От БАСКОМ и БРАИТ запазват оптимизма, че е възможно преизпълнение на ръста за 2024 г., когато бъдат обявени крайните финансови отчети на компаниите.

Делът на софтуерната индустрия спрямо брутния вътрешен продукт (БВП) на България също се увеличава от 4.7% през 2023 г. на 4.9% през настоящата. Добавянето на нови работни места се забавя през последните години, но поне се запазва за разлика от някои други сектори. През 2024 г. се очаква софтуерната индустрия да надмине с малко 60 хил. служители. Това е с около две хиляди нови работни места.

От БАСКОМ подчертават още няколко фактора, които показват значението на сектора, като ползват данните за миналата година. Основният е в тежестта на осигуровките, които работодателите плащат. Въпреки, че делът на работещите в софтуерния сектор е само 1.9% от работната сила в страната, компаниите са изплатили за осигуряване на своите служители 5.9% от всички изплатени към бюджета суми по това перо. Тоест, софтуерните експерти плащат три пъти повече осигуровки над средните за страната.

Рисковете пред сектора

Софтуерната индустрия премина през няколко трансформации на основните рискове в сектора. Първоначалните проблеми на бранша беше липсата на специалисти, което щеше неминуемо да удари по възможностите за растеж в перспектива. Този проблем беше частично решен с различните частни академии и образователни инициативи в сътрудничество с някои университети в страната. Вносът на работници от страни извън Европейския съюз, чрез т.нар. „сини карти“ също беше облекчен, но само частично. Очакванията са сега Брюксел да унифицира изискванията и административните процедури за подобни разрешителни.

По-актуалното опасение са геополитическата и икономическа ситуация по света. Основните пазари на софтуерните компании са в Западна Европа и САЩ. Първият регион е изправен пред редица затруднения в макроикономическо отношение. За момента софтуерния сектор не усеща тези проблеми, но аутсорсинг бранша за първи път от години обяви намаляване на общия брой служители.

Според Асоциацията за иновации, бизнес услуги и технологии (AIBEST) в класическия аутсорсинг (т.нар. изнасяне на бизнес услуги или BPO) служителите са намалели от 62 хил. на 61 хил. през 2023 г. Като една от причините е прехвърляне на редица проекти от България в Индия.

Подобни предизвикателства не се очакват при софтуерния бранш, поне засега. БАСКОМ има сравнително позитивна прогноза за по-следващата 2026 г. Очакванията са тогава софтуерната индустрия да достигне 14 млрд. лева приходи, от които над 3.6 млрд. лева да отиват за данъци и осигуровки (сега са около 2.7 млрд. лева – бел. ред.). Прогнозите за новите работни места, които ще се открият, са за 10 хил., докато заетите в бранша ще надминат 70 хил. души.

Образователна реформа 2.0

Идеята за образователни реформи се подкрепят от различните технологични браншови през годините. Но дори и преди политическата нестабилност, държавата не съумяваше да направи радикална такава. Затова, сега БРАИТ имат нова инициатива – създаване на т.нар. „технологични училища“. Те ще трябва да развиват ученици от средно образование в различни технически аспекти – от програмиране, през управление на проекти, до по-научни сфери, като космически системи.

Новите технологични училища ще са изградени по „кампусен“ принцип. Тоест, те ще представляват сравнително затворена система за обучение, в което учениците ще имат по-малко неща, които да ги „разсейват“. Идеята не е напълно нова, има я на Запад, а и още пред 1989 г. има изградени две подобни училища – Технологичното училище „Електронни системи“ (ТУЕС) в София и Професионалната гимназия по компютърни технологии в Правец. Те обаче не са кампусни, но са добра и визионерска стъпка, направена през комунистическия режим.

Председателят на БРАИТ Доброслав Димитров обяви, че в тези технологични училища ще се развиват професиите на бъдещето. Както и, че те няма да заменят природо-математическите гимназии. Това ще са по-профилирани и професионално ориентирани образователни центрове. Освен споменатите вече в София и Правец, има изградени още три – в Стара Загора, Варна и Бургас. Според Димитров, последното технологично училища най-много се доближава до създадената от БРАИТ концепция. В процес на изграждане са още две във Враца и Смолян, а амбициите са да има поне още десетина, в различни други региони в цяла България.

The post БАСКОМ: Софтуерната индустрия продължава да расте и през 2024 г. appeared first on TechTrends България.

Други моменти в наградите на БАИТ беше продължаващия дистанционен характер и силният фокус върху проекти и инициативи от черноморските градове Варна и Бургас. Вторият дори беше описан като потенциален „но център на IT индустрията“ в страната.

Събитието премина в сянката на новината за конфликта в Украйна. Президентът на Ррепублика България Румен Радев е традиционен патрон на наградите на БАИТ, но този път отсъства, заради извънредната ситуация. Те идват и ден след като цялата IT индустрия скочи срещу вдигането на максималния осигурителен праг до 3 400 лева.

Черноморските надежди

Един от най-важните призове на браншовата организация е Младежката награда. Тази година, тя беше връчена на ученичките Антония Митева и Румяна Иванова от Основно училище „Александър Георгиев-Коджакафалията“ в Бургас. Те разработиха и сертифицираха специална количка за пазаруване Shopping Energy, която произвежда „зелена енергия“. Чрез нея можете да си заредите смартфона или друго устройство докато сте на пазар.

Техният съгражданин от Бургас – десетокласникът Костадин Талигаджиев беше сред другите номинирани в тази категория. Негова е разработката на сайт, който да помогне на пожарникарската служба. Чрез него гражданите могат да подават сигнали за пожар, наводнение или друг проблем.

Друг призьор от Черноморските градове е журналистката Доротея Николова от Българско национално радио (БНР) във Варна. Тя развива предаване фокусирано около стартъпите и иновациите. Наградата за Специален принос беше връчена на професор доктор инженер Сотир Сотиров от бургаския университет „Проф. д-р Асен Златарев“, който развива експерти в областта на изкуствения интелект.

Иновативните технологии

Сред голяма част от останалите призьори са насочени към иновативни технологии. За „Най-добър стартъп“ беше избран Ampeco – компания, която разработва софтуер за управление на зарядни станции за електромобили. Тя стартира нетрадиционно с шестима съоснователи и 240 хил. лева начален капитал. Стартиращото дружество е на три години, с около 50 души екип и около 100 клиента на шест континента.

В категорията „Успешен български ICT продукт“ победител е ZenHold, които разработват VR технологията ZenArt. Решението позволява да се пресъздават фотореалистични обекти в триизмерна среда, които после се интегрират в Unreal енджина. Така се създава интерактивно преживяване във виртуална среда. ZenArt се предлага на корпорации, за подобряване на дистанционните обучения, индустрия и др.

3D принтирането влиза в полза на стоматологичната клиника „Доктор Парушева“. Технологията се използва, за разработването на дентални продукти, които да се предоставят на пациентите в същия ден, а не след седмица например. Клиниката получава награда в в категорията „Успешен ICT проект в полза на българската икономика“.

Сред последните двама наградени са Националната агенция за приходите (НАП) и платформата Abilities. Първата получава приз в „Публична администрация“ за надграждането на своята електронна система за услуги за потребителите. Abilities е образователна чат платформа, която позволява на учениците по-лесно да ползват дистанционно обучение. Тя интегрира чат-бот, който да се самообучава и да предоставя допълнителна информация по различните теми. Abilities получи наградата в категория „Образование“.

Технологичният сектор срещу осигуровките

Призовете на БАИТ бяха раздадени часове, след като целия технологичен сектор се обяви против вдигането на максималния осигурителен праг на 3 400 лева от 1 април 2022 г. Решението беше взето от Народното събрание след гласуване на годишния бюджет.

Единната позиция беше подкрепена от БАИТ, Асоциацията за иновации, бизнес услуги и технологии (AIBEST), Българската асоциация на софтуерните компании (БАСКОМ), Българската стартъп асоциация (БЕСКО), „Клъстър информационни и комуникационни технологии“ и Българската работодателска асоциация за иновативни технологии (БРАИТ).

Според тях, управляващите не са се консултирали с целия сектор и диалогът е стартиран след това. Увеличението на максималния осигурителен праг също така е било направено без оценка и анализ. Позицията на сектора е, че IT индустрията е почти на 100% на светло и плаща всички осигуровки и данъци, за разлика от други браншове.

На 22 февруари, БАСКОМ представи данните за 2021 г. за софтуерната индустрия и там те посочват, че основните плащания на IT компаниите към бюджета са от осигуровки. Също така, заплатите в бранша са едни от най-високите в българската икономика.

The post БАИТ раздаде ежегодните си IT награди за 2021 г. appeared first on TechTrends България.