OpenAI, която стои зад ChatGPT се опитва да балансира между безкомпромисния бизнес и технологичната етика. Компанията беше създадена именно с тази цел – да предостави мощни AI инструменти за свободно ползване, както и да установява контрол как те се използват. Както и да извади на показ разработките в сферата, които до онзи момент бяха затворени зад вратите на няколко технологични гиганта.

В рамките на няколко дни, OpenAI без разтресена из основи, като главният ѝ изпълнителен директор Сам Алатман беше уволнен от управителния съвет. Малко след това няколко други ключови фигури на компанията, сред които и единия основател също напуснаха в знак на солидарност. Действията на борда бяха посрещнати на нож от основния акционер и инвеститор в OpenAI – Microsoft.

Мотивите и развитието на събитията от 17 до 20 ноември извадиха на показ битката за надмощие между двете лобита в компанията. Едното се опитва да запази максимално достъпна AI технологията, както и да остане вярно на принципите заложени в създаването на OpenAI. Второто е насочено към по-ефективното развитие на бизнеса с нея и превръщането на компанията в печелившо предприятие.

Изненадващата рокада

В петък вечерта на 17 ноември, бордът на директорите на OpenAI обявиха, че освобождават изпълнителния директор на компанията Сам Алтман. Причината е, че той не е бил достатъчно прозрачен в управлението на дружеството пред управителния съвет, което не позволява да се упражнявае ефективен контрол и надзор. В рамките на едно денонощие се появиха информация, че все пак OpenAI са си променили мнението и Сам Алтман ще се завърне на поста си. Но на 19 ноември, бордът на директорите слага точка на всичко и затвърждават решението си за управленската рокада.

„Бордът застава твърдо зад решението да освободи Алтман като това е единственият начин за връщане на OpenAI към прогреса и защитаване на мисията си“, се посочва в писмото на управителния съвет.

Уволнението на Алтман идва като шок не само за цялата IT общност, която следи развитието на компанията. Тя е абсолютно изненадваща и за основния инвеститори в OpenAI – Microsoft. Технологичният гигант разбира буквално минути преди новината да бъде официално оповестена. Софтуерната компания от Редмънд до момента е обявила 13 млрд. долара инвестиции в OpenAI срещу което тя е получила около 49% дял.

Microsoft обаче има много по-голям достъп до разработките на компанията, които се използват за основа на нейните нови AI услуги. Сред тях са генеративните възможности в Bing, Windows и други, които вече се обединяват в платформата Copilot.

Двете лобита

Заради всичко това е обяснимо, защо главният изпълнителен директор на Microsoft Сатя Надела е бил „бесен“ от решението за уволнението на Алтман. Доскорошният ръководител на OpenAI се ползваше с огромно доверие от инвеститори като софтуерния гигант. Той взе и няколко противоречиви решения. Част от тях включват и сделките с Microsoft, както и превръщането на генеративните AI платформи в абонаментни услуги.

Фокусът изцяло към бизнеса и намаляващия такъв към ефектите на технологията обаче не се харесва на другият лагер в OpenAI. Той държи на причината да бъде създадена компанията – тя да позволи едно прозрачно развитие на изкуствения интелект в полза на обществото. Пропастта между двете лобита за първи път се проявява при напускането на Илон Мъск през 2018 г. Милиардерът е сред основните инициатори за създаването на OpenAI като организация с идеална цел. Това се случва отново при битка за надмощие в рамките на дружеството, въпреки че този път нещата минават тихо и подробностите са кът.

Факт е, че година след напускането на ексцентричния милиардер, компанията се трансформира от такава с идеална цел в нормално бизнес дружество. Оттогава започват и основните бизнес трансформации, нови инвестиции, но и пробиви в езиковите модели и GPT енджина.

Връзката на OpenAI с Илон Мъск не е напълно прекъсната. Един от ключовите членове на борда на директорите е Илия Суцкевер, е привлечен от милиардера през 2015 г. като съсновател на компанията. Миналият петък, той е сред хората гласували за оставката на Алтман.

Пъклен план или отмъщение на Microsoft

Ситуацията взима няколко обрата в рамките на последните малко повече от 72 часа. Първият са слуховете, че OpenAI е обмислял да се откаже от решението за уволнението на Алтман. В неделя обаче това категорично е отказано. Веднага след това идва ударът от Microsoft – софтуерният гигант обявява, че предлага работа на Алтман и всички останали служители на компанията, които напуснат.

По времето когато е отправено това предложение подобно намерение са изразили съоснователят Грег Брокман, директорът на изследователската дейност Якоб Пачоцки, отговорникът за оценката за рисковете на AI Александър Мадри и инженерът Шимон Сидор. Така два от тримата съоснователи напускат OpenAI и най-вероятно ще отидат при Microsoft. Ден по-късно в понеделник около 600 служители (от общо 700) на компанията са заплашили с оставки ако Алтман не бъде възстановен на поста си.

Microsoft обяви, че Алтман и Брокман ще се присъединят към звеното на компанията за развитие на AI. Ако OpenAI загуби шест седми от своите служители, софтуерният гигант ще може ако не всички, то да си подбере стабилно количество талант в тази сфера. В същият момент OpenAI няма да продължи да съществува дълго ако бъде редуцирано до 100 човека персонал. Вече започнаха анализи, как големият печеливш от цялата история с AI компанията е изцяло в полза на Microsoft.

Илон Мъск заподозря, че може да има нещо по-пъклено в този план. Той призова борда на директорите ясно да аргументира решението си за освобождаването на Алтман. Дали е така и това е било просто начин за прикрито придобиване от страна на Microsoft или милиардерът се опитва да спаси OpenAI с натиск за завръщане на Алтман ще се разбере след дни или седмици. Когато драмата с компанията бъде окончателно приключена. Скоростното развитие на ситуацията до момента показва, че посоката вече е предначертана и е много вероятно да видим края на OpenAI като действаща и водеща компания в сферата на изкуствения интелект.

Сътресенията в IT индустрията

Достигането на този мрачен сценарий, в който водещата компания в сферата на генеративния AI бъде заличена или обезличена ще върне инициативата изцяло в ръцете на технологичните гиганти. Microsoft ще се опита да привлече цялото ноу-хау, технология и патентни на OpenAI. Софтуерната компания изгради и интегрира цяла палитра от AI функционалности в своите продукти, които са базирани на продуктите на дружеството в което инвестира.

Google и Facebook са другите силни играчи в този сегмент, но OpenAI имаше летящ старт в сферата на генеративния AI. Както и неговите постижения бяха най-видими за потребителите и бизнеса. Илон Мъск създаде компанията xAI, която пусна своя първи продукт в тази сфера и му дава потенциално добро позициониране.

Нито един от тези играчи обаче няма да предоставят бързо, лесно и евтино своите инструменти за доразвиване от трети страни. Каквато беше идеята на OpenAI за изграждане на услуги базирани на отворен код. Те ще контролират входа и изхода на алгоритмите, както и най-важното при генеративния AI – неговото обучение. Настоящият момент може да се окаже закъснял за създаването на нова компания по модела на OpenAI. С което AI революцията ще остане изцяло в обсега на установените технологични гиганти.

Развръзката (обновено на 22 ноември)

Вторник рано сутринта OpenAI обявява, че е постигнала споразумение с различните страни и, че възстановява Сам Алтман на поста главен изпълнителен директор. Покрай него се завръща и другия съосновател Грег Брокман. Бордът на директорите ще бъде променен, като „бунтарите“ Таша Маккъли и Хелън Тонър, както и другия съосновател на OpenAI Илия Суцкевер ще го напуснат. Те ще бъдат заместени от бившия главен изпълнителен директор на Salesforce Брет Тайлър, бившият финансов министър на САЩ Лари Съмърс и съоснователят на платформата Quora Адам Ди’Анджело. Първият от тях ще стане и председател на борда. Новото ръководство ще осъществи и разследване за причините на уволнението на Алтман.

Ако тази развръзка се окаже финална в сагата за OpenAI, то тя ще остави компанията напълно в орбитата на влияние на Microsoft. Новият борд е предоминиращо корпоративно ориентиран, с което бъдещето на технологията на компанията с отворен код ще бъде поставено под въпрос.

Генеративния AI най-вероятно ще бъде предоставен само за бизнеси, които са готови да платят солидни суми, докато Microsoft ще продължи да извлича максимума от иновациите на дружеството. Амбициите на Илон Мъск в областта на изкуствения интелект ще се пренесат в новата му компания xAI. Няма да е изненада ако към нея се присъедини и самият Суцкевер. Самият милиардер поздрави лично Сам Алтман за завръщането му, както и Грег Брокман в социалната мрежа X.

The post Бунтът за контрола над машините appeared first on TechTrends България.

Поради тази причина, конкуренцията в телеком сектора се смяташе за един от големите успехи на дерегулирания пазар. Както и на чудото за българския интернет и как той е сред най-добрите в света. Всичко това трябваше да се бетонира с очакваната либерализация и при мобилните оператори.

Малко повече от двадесет години и доста усилия по-късно, телеком секторът у нас уверено върви по пътя на западните държави. При тях, два, три или в най-добрия случай – четири оператора си разпределят 90% и повече от пазара. Тенденцията е видна от известно време и не идва като голяма изненада. Последният анализ на TechTrends отпреди година описва доста добре ситуацията и посоката на развитие. Просто изминалата 2022 г. доведе почти до край няколко процеса, които я затвърждават напълно не само на теория, но и на практика. Както и започват да дават отговор на някои неизвестни елементи в уравнението.

В последните седмици на изминалата година се видя и първия сигнал, че преходът към олигопол в България е вече почти завършен. Досега, трите големи телекома основна действаха за колективния си интерес или обединено срещу по-малките оператори. То в края на 2022 г. за първи път, основните играчи се захванаха да ограничават взаимно пазарното си влияние. Нещо, което не бяхме виждали от две десетилетия в такъв мащаб. С което е открита борбата за това кой ще седне на телеком трона у нас.

Мобилно кралство и паритет

Надеждата за четвърти и пети мобилен оператор угасна напълно през 2022 г.  Единият претендент – „Ти.Ком“ (наследникът на „Макс Телеком“) вече върна лиценза за честотите в 1 800MHz. Вторият – „Булсатком“ оспорва изтичането на разрешението в съда, като иска отсрочка до 2023 г. При него ситуацията се оказа и се разви в друга посока. В края на изминалата година излязоха наяве поредица от събития, които де факто прехвърлят изградената от оператора мобилна мрежа към „Виваком“.

Първото е финализирането на сделката между бизнесмена Спас Русев и „Булсатком“ през септември. С нея на пръв поглед се слага край на близо петгодишната борба за надмощие над сателитния оператор. Която се разви между инвеститори и съоснователи и дори може да продължи покрай последните развития.

Малко по-късно се оказа, че Русев е финансирал придобиването чрез заем от United Group – собственикът на „Виваком“. Обезпечението – предаването на мобилната и фиксирана мрежа на сателитния оператор на българския телеком. Клетъчната инфраструктура на „Булсатком“ не е толкова голяма, че да промени баланса. Но трансакцията показва, че компанията окончателно слага край да развива мобилни услуги.

От друга страна, Комисията за регулиране на съобщенията (КРС) подготви почвата за пълното преразпределение на спектъра в 1 800MHz. Първо, трите телекома изкупиха част от освободения спектър на „Ти.Ком“ и вече разполагат с по две ленти по 20MHz. След което КРС размести трите телекома и ги подреди така, че когато „Булсатком“ освободи лиценза, всеки един от тях да може да вземе преспокойно по 2x5MHz в една непрекъсната лента.

Така с честотите и мрежите, трите телекома затварят напълно мобилния пазар за себе си. Освен ако държавата не се отвори за идеята за изграждането на виртуални оператори. Такава възможност имаше преди няколко години, но беше затворена на законодателно ниво. Самите три оператора са вече разпределили пазара, като имат сравнително едни нива от между 3 и 4 млн. потребителя всеки.

Невидимата заплаха

След като United Group купи „Виваком“ и преструктурира напълно дълга на компанията, българският телеком зае по-агресивна пазарна позиция. Още през 2021 г. компанията започна с няколко придобивания, които преминаха и в началото на изминалата година. Те включваха основно закупуването на малки, но значителни на регионално ниво, оператори. Сред примерите са софийския Net1, пловдивския N3 и русенския NetWorks Bulgaria.

Това позволи на „Виваком“ да расте на база приходи и абонати при фиксираните услуги. Компанията на пръв поглед си купи клиенти чрез тези придобивания. Което може да се види и в резултатите за първите девет месеца на 2022 г. Най-голям ръст има при ТВ абонатите – 12% на годишна база до 470 хил. При широколентовия фиксиран интернет увеличението е 4% или 602 хил. клиента.

Но това са само привидните изменения. Придобитите компании разполагат с много силно развита инфраструктура в регионите в които оперират. „Виваком“ се опитва да си върне доминацията при опорните мрежи и продажбите на едро, с която разполагаше преди повече от 20 години.

Надпреварата в тази сфера се разгорещи след като „ЦЕТИН България“ придобива две компании през 2021 г. – „София Комюникейшънс“ и „Раком“. Първата е по-интересна, защото тя е сред малкото компании с много силна канална и опорна мрежа. Компанията е и сред трите водещи оператора, които дават линии под нае, както на дребно, така и на едро. „ЦЕТИН“ и „Йеттел“ са собственост на PPF Group и реално може да се разглеждат като едно цяло, когато става дума за българския пазар.

Първи залпове за трона

Така трите телекома вече са силни играчи на пазара на едро при предоставянето на свързаност. Но последните придобивания на „Виваком“ явно застрашават потенциалния баланс в тази сфера. Първо, Комисията за регулиране на съобщенията (КРС) изрази опасения, че сделките може да окажат влияние в този подсегмент.

Становището на регулатора беше изпратено към Комисията за защита на конкуренцията (КЗК) при разглеждането на сделките от последната. Тогава най-голям опонент на консолидацията се оказа именно „Йеттел“. Докато, друг ключов все още играч на фиксирания пазар – „Булсатком“ не виждаше проблем с тях.

Истинският залп дойде по друга линия. След като битката не успя да се проведе на терена на КЗК и регулаторът ги одобри, „Йеттел“ обжалваха решениято в съда. Така се стигна до блокирането на част от сделките от Върховния административен съд (ВАС). Магистратите обявиха, че КЗК трябва да преразгледа наново придобиванията, като този път оцени тяхното влияние на пазара не поотделно, а заедно.

Истинското бойно поле

Решението на ВАС може да не изглежда като голям удар за „Виваком“. Но то идва няколко дни преди други развития покрай телекома. Спас Русев приключи придобиването на „Булсатком“ през септември. Оказа се, че българският бизнесмен е взел заем за осъществяването ѝ от United Group – собственикът на „Виваком“.

В условията е записано, че кредитът се връща под формата на цялата мобилна и фиксирана мрежа на „Булсатком“. Тя трябва да бъде и предадена на „Виваком“, като с първата този процес вече е приключен. Придобиването на още фиксирана инфраструктура започва да тежи все повече в активите на телекома. Логично и очаквано, другите две компании обявиха индиректно, че това може да се възприеме като „скрито купуване“ на „Булсатком“ от страна на „Виваком“. Както и ще се противопоставят на сделката.

Малко след като ВАС задължи КЗК да преразгледа част от сделките за малките оператори, регулаторът обяви, че се самосезира и за ситуацията около „Булсатком“. До голяма степен след сигнали подадени първо от „Йеттел“, а след това и от „А1 България“. Така, двата телекома се обединяват в опит да намалят опитите на „Виваком“ да овладее пазара за инфраструктура. И превръщат в истинско бойно поле спорът за активите на сателитния оператор. Той е последният голям независим играч на пазара и апетитна хапка за всеки един от трите останали.

Какво следва

Стремежът на „Виваком“ да вземе инфраструктурата „през задния вход“ сега заплашва цялата битка за собствеността на „Булсатком“. Историята беше метафорично сравнена от TechTrends, като „Война на розите“ – обърканият и кървав конфликт, който е и прототип на историята на „Игра на тронове“. Тя прераства в истински спор за българския телеком трон, в който за първи път от много години насам, трите основни оператора ще се сблъскат един с друг в борбата за надмощие.

Как точно ще се разпредели непокътната част от фиксирания сегмент ще определи и кой ще има повече влияние на пазара. Значителна част от него е концентрирана в „Булсатком“. Въпреки, че „Виваком“ няма да получи и един абонат, чрез цялата инфраструктура, тя ще може да оказва косвено влияние върху сателитния оператор. Оспорването на сделката може да доведе до интересни развития – включително и до пълна промяна на изхода на „Войната на розите“ и връщането на Пламен Генчев начело на компанията.

Това може да запази нейния неутрален статус. Но Генчев може да реши да я продаде, като потенциален купувач е PPF Group – собственикът на „Йеттел“ и „ЦЕТИН“. Тогава балансът на силите във фикса ще бъде сравнително запазен, но и концентрацията ще бъде разпределена между трите телекома. Последният вариант е „Булсатком“ да продължи да съществува, но като се поддържа постепенното му разпадане и преразпределяне.

По-малките оператори също ще бъдат абсорбирани през следващите години. Дали с директни придобивания, чрез отлив на абонати или през опорната мрежа – няма да има голямо значение. Резултатът в дългосрочен план ще е един и същ, като България ще последва тенденциите в Европа. Надеждата? Промяна на регулациите на европейско ниво и разделяне на телекомите на две – инфраструктурни компании и виртуални оператори. Което засега не се очертава.

The post Трима в битка за телеком трона appeared first on TechTrends България.

Европейският надзорен орган по защита на данните (EDPS) призова за създаването на единно решение, което да се ползва от всички страни-членки. Причината е, че се събира доста персонализирана информация и е важно как тя се съхранява, използва и какво се случва с нея, след като отмине пандемията. Отговорите на всички тези въпроси и потенциални проблеми могат да се даде чрез ползването на едно приложение за целия ЕС. Това призова председателят на EDPS Войчех Вивиоровски.

По-ефективният подход

Според него, държавите се опитват да намерят най-добрия подход, с който да се борят с COVID-19 пандемията и затова е логично дигиталните решения да са сред предложените мерки. Вивиоровски поставя въпроса дали те се правят по най-ефективния начин, дали не прескачат регулациите за събиране на лични данни, както и какво ще стане след като приключат извънредните положения в страните от ЕС.

Той подчерта, че в момента всяка държава предприема различни технологични решения по събирането на лични данни на потенциални заразени. Вивиоровски не даде добри и лоши примери от пуснатите приложения, но настоява за създаването на единна програма за целия ЕС.

„EDPS призовава за създаването на паневропейски модел за приложение за борба с COVID-19, което да се координира на ниво ЕС“ Войчех Вивиоровски, EDPS

„EDPS призовава за създаването на паневропейски модел за приложение за борба с COVID-19, което да се координира на ниво ЕС“, обяви Вивиоровоски. „В идеалния случай, то може да се разработи заедно със Световната здравна организация и така да се обезпечи защитата на личните данни на глобално ниво“.

Идеята има няколко големи предимства. Унифицираният модел ще позволи на всички да събират, обработват и представят личните данни на своите граждани по еднакъв начин. Ще има лесни лостове за контрол на ползването на информацията, както и след като приключи пандемията бързото връщане към нормалността. С други думи, това може да е потенциалното изтриване на събраната база или съхраняването ѝ при доста крути мерки. Единното приложение ще бъде много по-лесно за проследяване дали се спазват регулациите на ЕС за опазване на личните данни (познати като GDPR), както и кой има достъп до тях и как се използват. Последното предимство е, че ще се създаде готово решение за тези страни от Стария континент, които не са инвестирали ресурси в разработването на подобно и ще получат готов инструмент.

Недостатъкът е, че разработването на такова може да отнеме доста време и да забави работата на готовите приложения в страните от ЕС.

Българският ViruSafe

Призивът идва едва ден, след като българското правителство, заедно с четири IT компании публикуваха ViruSafe – решение за борба с COVID-19. То беше демонстрирано през уикенда и включва три основни компонента. Първият е самото мобилно приложение, което е предназначено за гражданите. В него те могат да зададат своите лични данни, както и да обновяват симптомите си. ViruSafe е дело на ScaleFocus, като вече е налично за Android в Google Play.

За момента то е полезно само за хора, които проявяват симптоми, подобни на COVID-19 и за тези поставени под карантина. Засега то няма вградени общи данни в реално време, като такива е вероятно да са достъпни, след като се натрупа критична база от потребители.

Другите два компонента са налични за държавните институции. Като включват система за координация и споделяне на информация между различните ведомства. Както и аналитичен компонент, който позволява да се правят модели за предсказване на траекторията на пандемията. Те са разработени съответно от Software Group и SAS Institute. Самите данни се съхраняват в Министерството на здравеопазването и затова компаниите смятат, че се изпълняват всички регулации по GDPR.

The post Европа предложи създаването на единно мобилно приложение срещу COVID-19 appeared first on TechTrends България.