През 2019 г. Google предприе първия си квантов скок – представи процесор, който може да извършва толкова операции, като количество и сложност за 200 секунди, които на традиционен суперкомпютър биха отнели 10 хил. години. Различни учени оспориха твърдението и рамките на този период, традиционните машини от най-висок клас достигнаха възможностите на квантовия процесор.

В началото на декември, Google отново хвърли ръкавицата със следващия си пробив в този сегмент. Новият процесор Willow поставя съвсем различен скок на възможности. Технологичният гигант твърди, че чипът може да извършва толкова операции за пет минути, за които на най-бързия суперкомпютър ще са му необходими 10 септилиона години (или 10²⁵ години – бел. ред.). По-големият пробив обаче е твърдението, че Willow редуцира значително грешките, които се създават при квантовите изчисления. Това е по-важно от скоростта, защото в момента е основният недостатък на новата технология.

Willow не греши (много)

Квантовите компютри се различават от традиционните по начина по който се определят двете основни състояния на двуичния код (1 и 0). При изчисление с нормален процесор, оперативната памет определя, коя част да е 1 и коя 0. Затова, колкото по-голяма е тя, толкова повече информация може да се обработи накуп. При квантовия се ползва идеята за суперпозиция или това, че една част може да бъде едновременно 1 и 0. Съответно, това качество се измерва в квантови битове или кюбитове (qbit), вместо в традиционните битове.

Новата технология създава две големи предизвикателства. Първото е в самото създаване на процесор, който да може да ползва суперпозиция. Второто е, когато такава е постигната, да се елиминира броя на грешките, които се появяват при обработката на информацията. Това се появява, поради естеството на кюбитовете и бързия обмен, което затруднява квантовите компютри да опазват целостта на данните. Поради което, колкото поевче кюбитове ползва даден чип – толкова повече грешки той може да прави.

Google твърдят, че са обърнали тенденцията напълно. При Willow, колкото повече кюбитове се ползват – толкова повече намаляват грешките. Те са редуцирани наполовина, като е експериментирано с от 9 до 49 кюбита. Според Google това е историческо постижение, към което се стремят учените от 1995 г. насам, когато е въведена идеята за коригиране на квантовите грешки от Питър Шор.

От хиляди до септилиони години

Постижението на Google от 2019 г. постигна квантово превъзходство, при което за 200 секунди се извършиха изчисления, за които на традиционните компютри ще са им необходими 10 хил. години. С Willow, технологичният гигант вдига много рязко летвата и сега при пет минути изчисления (300 секунди, за да сме в едни мерни единици – бел. ред.) се постига превъзходство от 10 септилиона години. Или 10⁴ срещу 10²⁵ разлика, при само 50% увеличение на времето за изчисление на квантовия компютър.

От Google твърдят, че мащабите на разликата надхвърлят тези на физиката и възрастта на Вселената. Независимо от тези твърдения, постижението на Willow поставя съвсем нови граници за квантовите компютри. Което ще го направи и по-трудно постижимо от традиционните, както се случи през последните пет години с предишния им квантов чип.

Самият Willow е проектиран и разработен изцяло в специалната лаборатория на Google в Санта Барбара в щата Калифорния. Максималния му капацитет на работа са 105 кюбита и извършва 909 хил. корекции в секунда. Следващата стъпка на екипа на технологичния гигант е да се развият и практични приложения на квантовите компютри. В момента, основната дейност на Willow е да се тестват възможностите и да се чистят грешките. Екипите на Google ще се фокусират и върху такива изчисления, които да имат приложение в практиката.

Блокчейн истерия

Докато, технологичният гигант тепърва ще търси роля на квантовия компютър в реалния свят, в крипто средите се появи паника и дори елементи на истерия. Причината е, че при толкова мощни и бързи изчисления може да се пробие шифрирането на блокчейна – основната технология за криптиране, на която се базират криптовалутите.

По-конкретно, се оказва, че най-старата такава – биткойнът, е уязвим, заради начина по който се съхраняват ключовете от трансакциите. В първите години, популярната дигитална валута използва портфейли с публични такива, което позволява на квантовия компютър да ги дешифрова. Тоест, по-старите потребители, които все още използват такива дигитални портфейли са теоретично уязвими на квантовите изчисления.

Крипто средите са разединени дали новата технология представлява по-голяма заплаха. По-новите дигитални портфейли разкриват публично ключовете за секунди, което дава много малък прозорец за атака. Това дава известно успокоение в крипто сектора, но други се опасяват, че бързия напредък на квантовите компютри може напълно да обезсмисли блокчейн кодирането. Във всички случаи се забравя, че макар и големи да са постиженията на Google, те все още са на ниво лабораторни тестове.

Квантова надпревара

Друг елемент от квантовите компютри е надпреварата, която се развива не само между някои основни технологични компании, но и на държавно ниво. Освен Google, големи инвестиции в тази сфера имат IBM, Microsoft, Intel и на ниво графични процесори също така работи Nvidia. Но те не са единствените. Китай развива квантовите компютри на държавно ниво, като инвестира над 15 млрд. долара в тази сфера.

На два пъти, китайските учени са заявявали по-добри резултати в квантово превъзходство от Google. Това се случва през 2021 г. и после през 2023 г., като и двата са от Китайския научен и технологичен университет в Хефей. Първият е 66 кюбитов процесор Jiuzhang 2.0, който ползва технологията на Google и постига квантово превъзходство от 30 трилиона години (3×10¹²) за 1 милисекунда от изчисления, спрямо традиционния суперкомпютър. Вторият пробив е осъществен през 2023 г. със следващия модел процесор Jiuzhang 3.0, който е с 1 милион пъти по-бърз от предшественика си.

Затова, пробивът на Google с Willow е значим не само от технологична, но и от геополитична гледна точка. Тъй като надпреварата от години е, както на корпоративно, така и на държавно ниво. За момента, възможностите на квантовите компютри са обещаващи, но сме далеч от тяхното имплементиране извън лабораториите. Което не пречи някои сектори, като криптовалутите вече да се чувстват застрашени.

The post Willow – вторият квантов скок на Google appeared first on TechTrends България.

Такъв сценарий обаче става все по-възможен и до голяма степен реализирането му ще зависи от тристранните отношения между САЩ, Русия и Китай. И докато геополитиката не е обект на TechTrends, то технологичните тенденции свързани с нея са. Един от ключовите въпроси, които доста хора си задават е кой ще загуби повече от подобен развой на събитията – САЩ или Китай. На прима виста, също така мнозинството ще отговори в полза на първия.

Реалността може да се окаже доста по-сложна и дори – различна. Най-малкото затова ще изиграят супер много фактори. Както и за какъв разглеждан период ще се говори. САЩ привидно имат предимство в цялата ситуация – основните технологични екосистеми са изградени и поддържани в Силициевата долина. На всеки iPhone може да пише Made in China, но и Designed in California.

Иновационният индекс на Австралия

Тенденциите обаче може и да се обърнат. Точно това предупреждават от Института по стратегически политики на Австралия (ASPI). Неправителствената организация е основно финансирана от австралийската отбранителни и федерални институции. ASPI следи чрез специален индекс развитието на технологиите и развойния потенциал в различни сектори с висок иновативен потенциал.

Те са разделени на редица сегменти и включват най-разнообразни компоненти. Например имаме квантови технологии, изкуствен интелект, иновативни материали, енергийни системи, биотехнологии, сензори, комуникации, роботика и др. ASPI дава доста добра обща картина, като използва данните от извършените и публикувани изследвания, патенти, университетски капацитет и др.

Индексът има своите недостатъци, като например, че не отразява качеството на R&D дейността. Или моментната картина с приложимите технологии, вследствие на тяхното налагане на пазара. Но все пак, дава насока за потенциалните тенденции в бъдещето развитие на иновациите.

Китайската доминация

Резултатите и изводите от последното издание на ASPI са стряскащи. Китай доминира все повече технологии, когато става дума за научно-изследователска дейност, докато ролята на Запада отслабва. Пекин е лидер в 37 от 44 категории, като в осем от тях има висок шанс да се превърне доминираща развойна сила. Всичките водещи 10 изследователски центъра с високоиновативен характер се намират в Китай.

От ASPI дават още по-стряскащи данни в сферата на отбраната и космонавтиката. Китай се позиционира изключително силно в разработването на следващо поколение двигатели, включително хиперзвукови. В тази сфера учените от страната вече генерират 48.49% от всички научни трудове в света, които имат най-високо влияние върху сегмента.

САЩ от своя страна са втори в повечето категории, но там където, Китай не успява, американския научен капацитет се позиционира като лидер. Тоест, щатския развоен капацитет успява да води само в седем категории от 44. Любопитното е, че Русия не е сред лидерите, въпреки пробивите в някои традиционни силни за нейните учени сегменти, като хиперзвуковите технологии например. Това може да се дължи на методологията на ASPI.

Комуникационният дракон

Телекомуникациите са една от сферите за които се знае и наблюдава от няколко години засилващата роля на Китай. Страната отговаря за малко под 30% от всички научни трудове с висока добавена стойност в рамките на мрежовите технологии – включително 5G и 6G системите. Това е и една от сферите в които Пекин има високи шансове да доминира иновациите. Втори са САЩ с едва малко под 10%. Интересното е, че Топ 5 се допълва не само от Великобритания и Южна Корея, но и от Иран.

Ситуацията е подобна и с разработването на оптични кабели, макар ASPI дават като оценката за монопол за „средна“. Китай води при изкуствения интелект (AI), както при създаването на алгоритми, така и (странно) при хардуерното ускорение. Съотношението спрямо САЩ в това отношение е 2.76:1.

Преди да сте посочили ChatGPT като пример оборващ горната теза, този сегмент е отделен в „Обработка на естествения език“. Там САЩ са лидери с 25.73%, но Китай е близо с 23%. Щатските учени също очаквано водят в иновативните компютърни и дизайн на процесорни технологии. Сфера, в която също имаме достатъчно индикации за това.

Въпреки по-силното му пазарно развитие на Запад и особено в САЩ, блокчейн технологиите също са в ръцете на китайците. При това с доста комфортна преднина от 28% срещу 11% съответно. Което показва и потенциалния недостатък на ASPI индексът – че отчита повече теоретичната, отколкото практичната (и най-вече – пазарна) част от иновациите.

Квантови технологии и роботика

Въпреки, че САЩ и Китай създават впечатлението, че са с изравнени или поне близки позиции при квантовите технологии, ASPI не мисли така. В квантовите изчисления, щатските учени доминират с почти 34% научни трудове, докато китайските имат 15%. Но, в две от другите три категории имаме доминация на Пекин – това са квантовите сензори и комуникация. Двете страни са изравнени почти напълно при квантовите сензори.

Друга изненада е китайската доминация при автономните системи и дронове. Пекин води и при иновативната роботика, но разликата там с американските учени е малка – 28% срещу 25%.

Без паника?

Данните на ASPI са повече от притесняващи – те показват, че Китай започва да доминира в доста иновационни сегменти. Високи технологии, за които доскоро се предполагаше, че САЩ има комфортно превъзходство. За момента говорим на академично ниво, но съществува опасност това да се пренесе и на практично.

Резултатите от индекса показват и нещо друго, че китайската програма за иновации и развитие прилагана през последните близо десет години носи своите плодове. И че, западните държави трябва да се замислят дали не е хубаво да имат подобни целенасочени иновационни стратегии. Особено Европа, която изостава значително спрямо лидерите.

The post Китай в новата технологична Студена война appeared first on TechTrends България.

Бунтовниците нанасят удар след удар по злата Империя със своята блокчейн технология. Чрез нея те привличат нови и нови съмишленици към своята справедлива кауза.

Опиянени от успехите си, те започнаха да разширяват възможностите на криптовалутите. Стремежът им е да изградят огромна армия с чиято помощ да могат да надвият Империята и да достигнат нейните мащаби.

Този ход ги тласка да ползват все повече методи, характерни за Тъмната страна, срещу която са се заклели да се борят. А това може да доведе и тяхната трагична гибел.

Преди шест месеца, TechTrends започна поредицата „Крипто Войни“. Положихме началото с историята как започна всичко за криптовалутите и целия пазар. Идеята ни беше в рамките на месец да пуснем няколко материала в които да опишем възхода и падението на сектора. Плановете претърпяха известно забавяне. То се оказа ключово, защото шест месеца по-късно, криптопазарът продължава да е с главата надолу и с много нови развития, примери и тенденции.

Включително и с втора силна българска връзка – криптобанката Nexo. За съжаление, нещата около нея бяха политизирани до степен, в който цялата дискусия и информация опря до профанизираното – „нашите“ срещу „вашите“, както и „консерваторите“ срещу „иноваторите“. Но не и за истинската ситуация и дейност на Nexo.

Този и следващите материали от „Крипто Войни“ ще дадат редица отговори, как и защо стигнахме дотук в областта на криптоиндустрията. Както и да обрисуваме част от тенденциите, които ще последват криптопазара. Като цяло – защото Nexo е просто една брънка от целия пазар, която следва установените тенденции и следва липсата на правила.

Следващият елемент от „Крипто Войни“ е как криптовалутите и екосистемата около тях достигнаха до експлозивния растеж от последните няколко години. Най-вече със създаването на нови и нови дигитални валути (чрез процедурата ICO), изграждането на услугите около тях и кулминацията с незаменимите токени (NFT). Но и по-важното – технологичният и бизнес модел зад този успех, което е ключово за последващото спукване на криптобалона и мечтите в сектора.

Възходът на биткойн

Преди 12 години, една от първите трансакции с криптовалутата биткойн е за купуването на две пици срещу 10 хил. токена от нея. По сегашни цени, една от тях ще струва 106.95 млн. долара. Но по това време, биткойните са били екзотика, която не се е търгувала и ползвала. Затова и през първите няколко години, криптовалутата е представлявала интерес само за най-големите ентусиасти и на много ограничен кръг от дългосрочни инвеститори.

Първата голяма промяна идва през 2012 г. когато е основана първата дигитална платформа за обмяна на криптовалути – Coinbase. Тя позволява по-лесната замяна на дигиталните пари с истински и обратното. Както и с търговията на останалите няколко криптовалути, които се появяват покрай биткойна. Което е една от основните стъпки към по-масово налагане и използване от различни хора, компании и институции.

След Coinbase се появяват и още няколко подобни платформи. Една от тях е Mt Gox, която става печално известна и като една от първите случаи на масови измами/кражби на криптовалути. Както и един от първите банкрути в индустрията.

Въпреки това, всички тези инструменти за по-лесна търговия, превърнаха биткойн в лицето на криптовалутите. В рамките на една година – от ноември 2012 до ноември 2013 г. наблюдаваме първото избухване на дигиталната валута. Цената ѝ скача от малко над 12 долара за биткойн до впечатляващите 1 129 долара. След което отново спада рязко до малко над 200 долара. В рамките на 2017 г. тя поддържа нестабилна цена, която варира от 200 до над 700 долара. Причините – най-вече ограничени инвеститорски спекулации. Което е и първата голяма червена лампа за криптопазара.

Ethereum в основата на DeFi

Резкият ръст на биткойн през 2013 г. показва какъв скрит потенциал имат криптовалутите. Но и демонстрира ограниченията на идеята на Сатоши Нагамото. Биткойн (и неговите няколко копия по това време) има свойствата на златото в реалния живот – то е ценно, защото е ограничен ресурс. От своя страна обаче то не е ликвидно, то не е достатъчно като количества, за да се използва за масово разплащателна система. Поне не и от един момент.

Ethereum променя изцяло тази нагласа през 2014 г. Това е блокчейн платформа, която ползва технологията и по-голямата концепция на биткойн, но премахва някои от свойствата ѝ. Първата разлика е, че тук става дума за цялостна система, върху която може да се надграждат и развиват най-разнообразни решения.

Най-вече ориентирани към т.нар. децентрализирани финанси (DeFi) или това са различните финансови инструменти, които в реалния живот изискват някакъв специализиран и регулиран посредник. Такива може да са кредитите, спестовните влогове, ценните книжа с определена доходност, пенсионните фондове и много други. Самите посредници варират от фондове, банки, до брокери и др.

Ethereum създава точно такава възможност – да се изградят дигитални банки, фондове и други приложения, които да са базирани на блокчейн и криптовалути. Платформата предоставя основната технология и инструментите за създаването на гореизброените компоненти. Това не става изведнъж, на Ethereum са необходими близо три години докато успее да постигне по-пълна функционалност.

Новата армия от клонинги

Докато Ethereum се задвижва бавно и славно, тя предизвиква четиригодишна стагнация на криптопазара. В същия момент става ясно, че биткойн не е достатъчен или ефективен, за да се наложи като адекватна алтернатива на нормалните пари. Един от недостатъците ѝ се оказва най-голямото качество, заради което е създадена – фактът, че криптовалутата е с ограничено количество, подобно на „златния стандарт“ при парите.

Ethereum изменя това свойство. Платформата дава възможността всеки с известни технически познания и ресурси да създаде собствена криптовалута. При това без да има ограничения за наличните coin-и, които могат да са в циркулация. Пускането на пазара на нова дигитална валута се нарича първично-монетно предлагане (ICO). При него се определят параметрите – колко coin-а има в платформата на предлагащата компания, потенциално какви услуги предлагат и цената.

Инвеститори, спекуланти и ентусиасти след това плащат за определени обеми на криптовалутата в традиционна валута. Възможно е плащанията да стават и с някои други утвърдени крипто пари, като биткойн например. ICO-то постига няколко цели. Първата е, че така се създават нови и нови криптовалути, което можем да оприличим, като буквално „клониране“. Втората е, че чрез тях могат да се предлагат най-разнообразни услуги или да се интегрират в блокчейн платформи. Третата и най-сладката – това е изключително лесен и ефективен начин за набиране на капитал.

Ръст до Луната

Първата криптовалута, която дебютира чрез ICO стартира по време на „бета версията“ на Ethereum през 2013 г. и това е Mastercoin. Собствената Ether от своя страна излиза през 2014 г. Тя няма наложен технически лимит на „монети“ в обръщение, както при биткойна. Нейната цел е да предостави средства за развитието на платформата. Което съответно я прави и втората най-ценна (и сравнително стабилна, доколкото е възможно) криптовалута в света в момента.

До 2017 г. ICO в общи линии остава нишова дейност, но след това започва да се разгръща. Само в рамките на шест месеца са направени поне 18 криптовалутни предлагания. За секунди, създателите им привличат десетки, а впоследствие и стотици милиони долари. През ноември 2017 г. е достигнат пик от по 50 ICO-та на месец. За годината се пуснати около 350 нови криптовалути, а през следващата 2018 г. са отчетени двойно повече – около 780.

Привлеченият капитал също се удвоява от 6.1 млрд. долара на 12.7 млрд. долара през двете години. Самата 2017 г. е повратна, защото тогава е осигурено финансиране чрез ICO от над 40 пъти повече спрямо 2016 г.

ICO и нейната тъмна страна на силата

Идеята на биткойн е да се превърне в децентрализирана монетарна система, която да оперира подобно на „златния стандарт“ отпреди близо век. Естествено, в много по-дигитален и алгоритмичен вариант. ICO-то напълно премахва идеята за ограничения и позволява безконтролното „печатане“ на криптовалути.

Още повече, създателят на дигиталната валута разполага със значителен контрол над нея. Той определя колко да бъде пусната на свободния пазар чрез ICO и колко да остави при себе си да контролира. Въпреки, че на теория имаме децентрализирано „печатане“, предвид липсата на ограничения и лимити, те поставят възможности за по-централен контрол. Освен това, безконтролното емитиране на нови криптовалути повтаря едно към едно критиката към настоящата банкова и финансова система, че „създава пари от нищото“.

С други думи, криптопазарът по доста показатели започва да прилича на това, което трябваше да унищожи. Ситуацията дори е по-лоша, защото пълната липса на контрол и регулации позволява създаването на редица измами. Както и на огромен брой „клонинги“ или криптовалути, които да залеят пазара отвъд точката на пренасищане. Закономерно, в един момент повечето от тях губят почти веднага стойността си след пускането им на пазара. Което наподобява повече поведението на изкуствено надут, спекулативен балон, отколкото на здрава екосистема.

NFT – когато дяволът носи „Прада“

От 2018 г. започва „изтрезняването“ като споменахме, че повечето ICO-та губят стойността си, а някои дори не успяват да наберат желания капитал. Горе-долу около 60% от новите криптовалути не оцеляват в рамките на едно тримесечие след дебюта им на пазара през посочената година. Тенденцията продължава и през 2019 г., което поставя под въпрос дали ICO е достатъчно, за да се продължи растежа.

Тогава горе-долу започва налагането на незаменимите токени (NFT). Те се появяват още през 2014 г., отноро покрай старта на Ethereum платформата. NFT позволява дадени дигитални файлове да се интегрират блокчейн кодове, които да му придадат „уникалност“, като го запишат в платформата. По този начин може да се каже, дали файлът е автентичен, първичен или да се ползва за удостоверяване на авторски права.

NFT остават в страни от криптообщността няколко години. Техният бум започва в края на 2020 г., което съвпада със стагнацията на ICO финансирането от предходната година. Някои съществуващи интернет файлове започнаха да се монетизират, но пикът на NFT манията беше достигната с Bored Ape Yacht Club. Това е блокчейн платформа, която създава и продава NFT аватари с персонализирани ликове на маймуни.

Големият пик на незаменимите токени беше движен от два основни двигателя. Първият е, че много от притежателите им се надяваха да получат колекционерска стойност, подобно на марките, монетите, картините и други подобни физически активи. Вторият е, че NFT беше интегриран дълбоко в изграждането на метавселените. Концепция, която блазни всички – от IT гиганти, през всякакви компании, че дори до публични институции.

От джедаи в сити

ICO и NFT имат много различия, особено на техническо ниво. Но от гледна точка на бизнес модели, те са доста сходни, да не кажем идентични. Още покрай бума им през 2021 г. от TechTrends изразихме няколко опасения около незаменимите токени. Първото беше, че те могат да „счупят“ едно от основните качества на глобалната мрежа. Второто е, че те са просто поредния спекулативен балон, който следва този на ICO-тата.

Докато първата теза, засега не се оправдава, втората се реализира в ударни дози още в рамките на 2021 г. Когато в края на годината, NFT пазарът се срина, а през следващата (към момента изминала) я последва и целия криптопазар. Тези събития още предизвикват вторични трусове в индустрията.

Но те изкараха наяве най-тъмните тайни на криптопазара и как той се трансформира от идеализирана, децентрализирана и утопична алтернатива на финансовите системи, в копие на последните. Безразборно „сечене“ криптовалути, микроцентрализация, все по-малко значение на блокчейн алгоритмите и създаване на виртуални активи основно със спекулативна стойност.

Бурният растеж доведе до бум на измамите, порочните практики и на нестабилните бизнес модели. С други думи – джедаите се превърнаха в сити. Тема, която ще разгледаме с повече детайли в Епизод III на „Крипто Войни“.

The post Крипто Войни (Епизод II): Клонираните атакуват appeared first on TechTrends България.

Гражданската война започна. Web3 бунтовниците нанесоха първата си победа срещу злата Империя на централизираните системи. Храбрата съпротива показа тайното си оръжие – блокчейн технологията.

С нея те се надяват да победят Империята, която разполага с пълен монопол над финансовата система. Регулациите ѝ позволяват да се унищожат цели бизнеси за седмици или дори дни.

Тайнственият принц Сатоши Накамото успя да предаде плановете за създаването на криптовалутата Bitcoin. Тя ще е първата от многото, чрез които, хората ще си върнат свободата в Галактиката.

Криптовалути, биткойни, незаменими токени (NFT), блокчейн и Web3. За определена част от обществото тези думи се свързват с прогрес, както на технологиите, така и нсвета като цяло. Те са инструментите за пълна институционална децентрализация на нашия живот в сфери като пари и финанси, сделки, трансакции, консумация на съдържание и защо не – дори на гласуване на избори.

Web3 е общият знаменател, под който се поставя това желание към постигане на технократска утопия. Той е и символът за пълна трансформация на глобалната мрежа и след това – на нашето ежедневие. Концепцията набира доста значими и влиятелни последователи, като най-богатия човек на Земята – Илон Мъск, както и редица други хора от технологичния свят. Технологията започна да достига по-лесно до обикновения човек, а все повече институции, включително държавни такива, се замислят за нейното приложение.

Постигането на масовост води до неизменен сблъсък на две, несъвместими помежду си, концепции – регулации и сигурност с децентрализация и нестабилност. Той е повече от очевиден през последните няколко години, като досегашните опити да се намери компромисно и балансирано решение в най-добрия случай удрят на камък. В най-лошия – гръмват като класически балон.

Изключителната динамика на крипто пазара от началото на 2022 г. неизбежно поставя редица въпроси за бъдещето на крипто света. Оправдаха се някои от най-големите страхове на част от скептиците, но надеждите на блокчейн ентусиастите остават все така силни. Затова решихме да създадем тази поредица „Крипто Войни“, която ще е съставена от три части. Настоящият материал е първия епизод, който има за цел по-скоро да обявни накратко логиката на блокчейн света. Както и да покаже идеалите и утопичните мотиви, които го движат до момента.

Раждането на бунта срещу централизацията

Енигматичната личност Сатоши Накамото публикува през 2009 г. кода за криптовалутата Bitcoin (биткойн). Базирана на новата за времето си блокчейн технология, тя обещава да сложи край на монопола на Централните банки и финансовите институции по света в контрола на паричните потоци.

Идеологията е, че след откъсването на традиционните пари от златния стандарт, тяхното управление е в ръцете на малка група от хора, които засилват инфлационните процеси. Първите визии за електронна и независима от човешкия фактор система датират от повече от 20 години с раждането и налагането на интернет, но по това време няма технологичната възможност за тяхната реализация.

Накамото описва цялата концепция в Бяла книга и предоставя отворения код на биткойн, за да може да използва от други запалени ентусиасти. С пускането ѝ се полага началото на първата истинска и все още най-популярна криптовалута в света. Тя има за цел да детронира традиционните пари и да бъде управлявана изцяло от алгоритмите. Поддържането на криптовалутите „чисти“ от институционално влияние привлича множество бунтари на традиционната система.

Основната идея е сравнително проста – биткойн може да се възприеме като дигитално злато. Кодът е направен по такъв начин, че да могат да се извлекат само 21 млн. дигитални „монети“ от новата криптовалута. Това гарантира ограничено количество, което веднъж достигнато не позволява да се придобиват или създават нови биткойни. Ситуацията е същата със златото във физически свят – благородният метал е в ограничени количества, с което му се гарантира неговата стойност през годините.

Процесът, по който криптовалутите се извличат се нарича „копаене“. Това става, като се осъществяват различни и тежки изчисления, като след определеното им завършване на процесите, системата ви дава монета биткойн. Колкото повече единици криптовалута има в обръщение – толкова по-бавен и ресурсоемък ще е процеса по придобиването на нови. До момента в който не се изчерпат напълно всичките 21 млн. монети. Самите изчисления са свързани със съхраняването, обработването и шифроването на трансакциите свързани с биткойн.

Тайнственият принц

Най-голямата мистерия свързана с биткойн е нейният създател – Сатоши Накамото. Съществуването на такава личност, все още не може да бъде доказана. Основната теза е, че това е псевдоним, зад който се крие истинският създател на биткойна и блокчейн технологията. Това може да бъде един човек или екип от няколко.

Имаше известна конспиративна теория, че Накамото е самият Илон Мъск. Причините да се свързва милиардерът с него са няколко. Мъск има силен интерес и познания в сферата, както и обича да създава концепции, които да реализира или да предоставя в отворен формат на други да завършат. Подобна е идеята за HyperLoop – високоскоростен влак, който се движи във вакумиран тунел. През 2017 г., самият Мъск отрече да е Накамото.

В същото време има няколко по-подходящи кандидати. Разследвания на различни западни медии посочват няколко такива. Един от тях е починалият през 2014 г. Хал Фини. Той е експерт в дигиталната криптография и е живял до човек на име Дориан Сатоши Накамото. Първоначалната теза е, че е ползва името на своя съсед за псевдоним, с който да представи идеята си пред света.

Вторият е самият Дориан Накамото, който има доста силен профил на физик от политехнически университет в Лос Анджелис. Освен името и потенциалната връзка с Хал Фани, други допирни точки с криптовалутата и криптографията Дориан няма.

Крайг Райт е може би най-агресивният кандидат за титлата „създател на биткойн“. Няколко технологични издания като Wired и Gizmodo публикуват статии, че той е един от хората, които се крият зад псевдонима Сатоши Накамото. Първоначално Райт не желае да коментира, но получава подкрепата от някои разработчици на биткойн като Джон Матонис и Гейвин Андерсон. Други обаче остават скептични към тази история и предполагат, че самият Крайг е създал историята индиректно. Малко след това Райт се опитва да съди всеки, който отрича, че той е създателят на биткойн.

Списъкът с потенциалните кандидати е дълъг. Мистерията е основателна, защото самият Сатоши Накамото притежава между 750 хил и 1.1 млн. биткойна, което го поставя като най-големият криптовалутен милиардер в света. При подобно количество монети, той или те, ще разполагат с лост за влияние на пазарната оценка на криптовалутата. Засега, обаче тези биткойни остават без употреба.

Властелинът блокчейн

Концепцията и технологията наподобява доста тази на торентите – система от навързани независими помежду си компютри, които служат за обмен и съхранение на файлове. Последните се превърнаха в синоним на дигиталното пиратство, като са един от най-популярните методи за обмен на съдържание. Принципът за peer-to-peer (P2P) е заложен дълбоко в блокчейн.

Разликата е, че при него са навързани всички операции и трансакции в една криптографска верига, разделена на блокове. Цялата информация за обмена може да се проследи лесно, като се записва във всеки един блок, но в същия момент да се запази сигурността по трансферите. По този начин се автентикира трансакцията, без да са необходими посредници – банки или други институции.

Тези качества в комбинация с алгоритмите за създаване на нови активи, позволяват всичко да се автоматизира и да се премахне напълно човешката дейност. Тоест, веднъж пусната една криптовалута, при добре развит код, тя ще може да създава нови монети и да извършва трансакциите автоматично. Последващи манипулации би трябвало да са невъзможни.

Структурата е направена така нарочно. За да може да се елиминира човешкия фактор и съответно да се децентрализират процесите. В случая с валутите, централните банки решават дали да емитират нови емисии пари, както и да влияят с различни инструменти паричните наличности в икономиката, като повишаване и намаляване на лихвените проценти. При криптовалутите, тези механизми отсъстват, като единствените фактори са фиксираната чрез алгоритъм наличност и трансакциите, които се правят от потребителите.

Самата технология си е истинска революция в криптографията и структурирането на базите с данни. Затова тя предизвика силен интерес към различни институции – банки, картови компании, държавни учреждения и др. Тя или елементи от нея в момента се използват в различни платформи за разплащания. Картовите гиганти Visa и Mastercard също започват да интегрират част от концепцията в своите платформи. Подобни проекти, обаче не се възприемат от крипто евангелистите, защото се взима само части от технологията, но се запазва централизацията на управлението на процесите, както и посредниците.

В света на прожекторите

Биткойн полага началото на манията наречена криптовалути. Първата трансакция е направена между част от създателите през 2009 г., а след това се установява като масово разплащателно средство в тъмните дебри на интернет и в нелегалния онлайн пазар Silk Road. Медиите и обществото затова предпочитат да разказват историята за закупените две пици от веригата Papa John’s срещу 10 хил. биткойна през 2010 г. Поради това, крипто евангелистите празнуват 22 май като Денят на биткойн пицата. Защото тестови или криминални разплащания не звучат толкова красиво.

Постепенно биткойн започва да набира скорост и популярност. Постепенно се улеснява неговата търговия, но първия голям скок на криптовалутата в края на 2013 г. е движен основно от действията на щатското ФБР срещу елементи на Silk Road. Тогава цената скача от 13 долара за дигитална монета до 1 163 долара. В рамките на две години, криптовалутата варира между 45 долара и 1 000 долара, като промените може да се осъществят в рамките на минути.

Тази брутална нестабилност привлича някои от най-рисковите инвеститори, както и различни опортюнисти. Екипи от технически лица и финансови спекуланти започват да създават собствени криптовалути. Целта е бързо забогатяване и достигане на мащабите на биткойна. Следва истинска експлозия от криптовалути. Към март 2022 г. в продажба са над 9 хил. дигитални валути. Като 70 от тях разполагат с пазарна капитализация от над 1 млрд. долара всяка.

Това донякъде обезсмисля идеята на биткойн да бъде универсално и уникално разплащателно средство. Пазарът в момента е наводнен с криптовалути, но първата такава остава и с най-високо доверие. Затова, биткойн в момента една дигитална монета се търгува за около 30 хил. долара. През 2021 г. беше достигнала до пика си от малко под 65 хил. долара за брой. Пазарната оценка му е около 580 млрд. долара, по данни на сайта Statista.

Към тях добавяме и набралите сила през пандемичните години незаменими токени (NFT). Това са различни дигитални активи, които използват блокчейн технологията за да установят, че те са „оригинални“ и „уникални“. Те са обвързани с определена криптовалута, като повечето от тях са вързани за етериум – втората по популярност през годините, след биткойн. Той е и втори по пазарна капитализация с оценка от 250 млрд. долара.

Децентрализирай всичко

Изграждане на стойност от нулата до няколко трилиона долара е само началото за крипто евангелистите. Идеята на най-запалените фенове на технологията е да се преформатира изцяло настоящата глобална мрежа. Проектът или по-скоро визията, се нарича Web3 или Web 3.0. Тя включва пълна децентрализация на обмена и съхранението на информация, паричния поток, както и изграждането на цели организации на базата на блокчейн.

Криптовалутите ще осигурят разплащанията, NFT – различните дигитални предмети, които може да купуваме онлайн. Оттук насетне, блокчейнът може да бъде интегриран в различни други процеси. Електронна идентичност, документооборот, разрешителни и много други.

До голяма степен визията за метавселената на част от технологичните гиганти Meta, Microsoft и др. се базира именно на комбинацията между криптовалути и NFT. Различни търговци и големи компании също проявяват интерес към технологията и нейните възможности за популяризиране сред крайния потребител.

Крипто евангелистите искат да отидат дори по-далеч. Като изградят цели държави на база на блокчейн. Избори, решения и процеси да бъдат подчинени изцяло на децентрализираната технология. Аргументите им е, че така ще може да се постигне по-голямо доверие в обществото. Като се елиминира човешкия фактор, корупцията, субективния интерес и монопола на институциите.

Европейският съюз (ЕС) планира да интегрира блокчейн възможности в своята електронна идентичност eIDAS. Тя ще се комбинира с универсален дигитален портфейл, в който ще могат да се сложат личната карта, шофьорската книжка, банковите карти, студентски книжки и много други обществени документи. Технологията позволява това да се случи, както и да се развият още доста други приложения.

Въпросите са дали фанатичното преследване на цялостна децентрализация на всичко, ще е най-добрият и прагматичен път към прогреса. Или крипто евангелистите ще трябва да направят отстъпки за частично регулиране, за да може да се избегнат различните опасности, които отделни личности или институции могат да създадат чрез блокчейн и крипто системите. Това ще е обект на нашия Епизод II от „Крипто Войни“.

The post Крипто Войни (Епизод I): Web3 нова надежда appeared first on TechTrends България.

Дали Facebook ще успее да изгради Meta до мащабите, които си поставя са е въпрос с доста висящ отговор към момента. Обаче вече излиза информация, която ни дава малко по-пълна представа за плановете на компанията в дългосрочен план. Facebook или Meta активно работи по различни патентни, които да гарантират интелектуалната собственост в новата метавселена.

Покрай тях може да разберем, че технологичният гигант подготвя различни системи, с които да предоставя това, което прави най-добре – персонализирана реклама. Към тях добавяме и нейния апетит към една друга бързоразвиваща се сфера – тази на уникалните дигитални предмети (NFT).

Някои от нещата бяха загатнати или поне можеха да се предположат от първоначалната демонстрация на Марк Зукърбърг на Meta. Други, просто бяха логични да бъдат интегрирани. Едно е сигурно – много от механиките в гейм индустрията се очаква да се пренесат в метавселените. Което може, както да ни радва, така и да ни плаши.

Електронният магазин

Ключов елемент ще е вграденият електронен магазин. Това беше показано за кратко в демонстрацията на Зукърбърг, но бе да има достатъчно подробности за него. Според няколко патента, Meta планира да изгради такъв, който ще може да предлага основно дигитални продукти. Повечето ще са изцяло виртуални – тоест ще са ограничени само за метавселената. Но ще има и такива, които ще могат да бъдат по някакъв начин обвързани с реални такива.

Независимо за какви става дума, това ще са дигитални продукти, които ще се изграждат и интегрират от различни компании и марки. Тяхната цел ще е да рекламират или да достигнат директно до клиентите в рамките на метавселената. Патентите не разкриват бизнес модела, но най-вероятно ще се взима процент или директно ще се плаща такса, подобно на корпоративните стикери във Viber, например.

Това ще е един от двата основни стълба в генерирането на приходи за Meta. От компанията директно коментират пред Financial Times (които са разглеждали и патентите – бел. ред.), че „основната част от бизнес модела ще е търговията“. Рекламите също ще играят ключова роля, но за разлика от Facebook и другите платформи, които разполага гиганта в момента, ще са на по-заден план.

Интеграция на NFT

Марк Зукърбърг има интерес към криптовалутите от години. Опитите му да създаде собствена и масова такава среща силен регулаторен отпор. Затова, сега Meta има други планове – да интегрира набиращите популярност NFT. Това са дигитални активи, на които чрез блокчейн им се придава уникален отпечатък на притежание. Пазарът за тях избухна през 2021 г. и интересът към тях продължава да е висок.

Часове, след като информацията за патентите за метавселената беше обявена от FT, се появи и друга от същото издания. Според нея, Meta подготвя интеграцията на NFT съдържание в рамките на двете си най-популярни социални мрежи – Facebook и Instagram. Ако това се потвърди и технологичният гигант започне да използва тези уникални активи, тяхното имплементиране в метавселената ще е просто въпрос на време.

Зукърбърг при представянето си на новата виртуална реалност не спомена за подобни възможности, но те бяха подсказани в самото видео. Като при сцената с пазаруване след концерт в дигитална среда имаше опция за купуване на мърчъндайз, който може и да е NFT. Но предвид факта, че ще могат да се продават дигитални предмети, тяхното обвързване с NFT ще е сравнително лесна задача. Особено, ако вече се интегрират такива възможности в настоящите социални мрежи на компанията.

Сензорни иновации

Виртуалната триизмерна реалност ще е основната среда, в която ще се разгръща Meta. Тя се различава значително от плоското пространство на социалните мрежи и мобилните приложения, с които разполагаме в момента. Затова и технологиите за изследване на потребителското поведение е логично да са други.

Meta тук има поне няколко за проследяване на погледа на хората, които ползват VR очила. Идеята е да може да се разбере накъде гледа потребителя. С натрупването на информацията може да се позволи оценяването на различните пространства в средата – кои будят интерес и кои не. Съответно там да се разположат реклами.

Друга технология на Meta е за проследяване на емоциите. Тази идея е малко по-притеснителна от гледна точка за опазване на личното неприкосновение. Тук се надгражда изброената система за проследяване на погледа, но вместо това се сканират зениците и техните реакции.

Последният патент, който FT разглежда, е специален 3D енджин, който позволява да се създава максимално детайлен аватар на потребителя. Това отново става чрез сканиране на лицето, след което новата система изгражда максимално точно дигитално копие. Такова решение е почти задължително, за амбициите, които бяха представени в метавселената на Meta.

Притесненията

Изграждането на функциониращ дигитален свят има своите предимства, но и потенциални опасности. Нивата на ангажиране, споделяне на лични данни и потребителско поведение ще се увеличат експоненциално. Facebook донякъде се преименува на Meta, за да намали негативната интонация, която технологичният гигант натрупа през последните пет години.

Технологиите описани в тези патенти, ще отворят много врати за по-скъпи системи за персонализирана реклама. Но в същото време, информацията, която ще се предлага за потребителите ще се увеличи. С което ще се засили и опасността от прекрачването на етичните граници при работата с нея.

Друго опасение е, прекомерната монетизация. Това е проблем, който все повече се задълбочава в гейм индустрията през последните няколко години. Създаването на продукти със съмнително качество, базирани на успешни франчайзи, но с изключително агресивни системи за привличане на приходи. Геймингът е ключов за метавселената и много от практиките му – добри и лоши, ще се пренесат там. Което предвид мащабите, които Meta предвижда, не е никак обещаваща новина.

The post NFT, реклами и следене на погледа – какво ще включва Meta appeared first on TechTrends България.

В ранните години на глобалната мрежа, повечето хора свързани с нея искат да я ползват за споделяне, не за продаване. Теза, която Джобс толкова усилено отрича, че в по-късен етап открито и нееднократно призовава за закриването на интернет пространството.

Тази дискусия продължава и до момента, като глобалната мрежа може да се каже, че е разделено на две части. В едната човек може да намери всичко, което иска и да си го купи онлайн. В другата, да гледа как различни хора – обикновени потребители или компании споделят безплатно, размисли, мнение и съдържание.

Границата между тези две лица на глобалната мрежа все повече се размива. Една тенденция от последните месеци, може да постави под въпрос съществуването на значителна част от интернет пространството, в което хората споделят. Това са т.нар. NFT, които предизвикаха силен интерес и най-вероятно ще бъдат следващия дигитален балон, след като този на криптовалутите започна да се пропуква.

Един от проблемите е, че манията по този нов феномен, може неволно да изтегли голямо количество онлайн съдържание, което до момента се споделя свободно. Казано с други думи, постепенно, безплатната част на интернет започва да се продава, парче по парче.

Какво е NFT

NFT или Non-Fungible Tokens може да се каже, че е вторичен продукт на криптовалутите. Двете стъпват изцяло на блокчейн технологията. NFT позволява даден дигитален файл, да се сертифицира като уникален, посредством токен или специален шифровъчен код. Криптовалутите използват същия подход, но основно, за да маркират трансакцията. Един NFT не може да се предава от един файл на друг, за разлика от биткойните или етриумите например. Затова криптовалутите се водят ликвидни (fungible), а NFT неликвидни (non-fungible) дигитални активи.

Идеята е по този начин да се маркират дадени файлове, че са оригинални или, че съдържат авторски права. С което дадено дигитално съдържание може да получи свойствата на уникален продукт, като например книга с автограф от автора, сертификат за оригинал или други аналогии от физическия свят. Реално, чрез NFT интернет ентусиастите създават добавена стойност на файлове, които без тези токени може да се разпространяват свободно в глобалната мрежа.

За творците с любов

Този подход съдържа в себе си редица предимства. Най-вече в областта на авторското право. Независими творци могат да продават своите дигитални творби и да печелят добри пари от тях. Досегашни такива в сянка ще могат да получат признание, не само морално, но и материално. Известно интернет съдържание ще може да се монетизира много по-лесно.

NFT създават възможност за изграждане на изцяло нов пазар за колекционери на уникални дигитални стоки, като придава на последните сходни свойства, като на физическите такива. Било то оригинален екип на известен футболист отпреди половин век, монети с нумизматична стойност и други. Сега дигиталните творци могат да спечелят много повече на същия принцип – като пуснат търг с техни популярни творби с уникален токен.

Новата мания

Интересът към NFT беше ограничен първоначално само сред най-запалените ентусиасти в периода между 2014 г. (с първия подобен токен) до 2017 г. След това, някои компании като Nike опират до технологията, за да придадат по-уникален статус на своите маратонки и техните притежатели онлайн. Сходен е и проектът CryptoKitties – видеоигра, в която отглеждате и продавате уникални дигитални котки.

Истинският бум започва от февруари 2021 г. и в рамките на два месеца са продадени различни дигитални активи за милиони долари. Instagram художникът Beeple, който пуска всеки ден по една онлайн картина, продава своята колекция от 5 000 произведения за 69 млн. долара. NFT версията на интернет гифчето (анимирана картинка) Nyan Cat (долу) достига цена от 509 хил. долара.

Различни популярни в интернет поп културата елементи, като видеоклипчета, картинки, които доскоро се споделяха свободно от потребителите, започват да излизат на търг. Техните автори осъзнават, че могат да монетизират известните си творби, които доскоро им носеха само слава и признание от онлайн общността.

Алчността и краят на споделянето

Важен елемент в NFT е, че той придава уникалност само на конкретен файл. Технологията позволява свободно да се създават копия и те да се разпространяват в онлайн пространството. С което на теория не би трябвало да „счупи“ интернет в неговата част за свободно споделяне. На практика, някои автори решават да премахнат качените от тях версии, за да могат да ги пуснат като NFT. Причината е проста – намали ли се тяхната достъпност, тяхната уникалност скача, с което и цената им. Това важи за вече известно съдържание, което е добило известност и вече е оставило силен културен отпечатък в онлайн обществото.

Вече има няколко примери. Няколко изключително гледани видеа в YouTube се свалят от техните създатели, за да могат да бъдат предложени като NFT. Единственият начин те да се върнат в популярната видеоплатформа е като някой качи тяхно копие там. Ако такова липсва – то съответното видео ефективно се „заличава“ от интернет пространството. Освен ако новия притежател на NFT файла, не реши да качи копие от него.

С което съдбата на каченото до момента съдържание в глобалната мрежа остава изцяло в ръцете и милостта на техните собственици и новото поколение колекционери. Така, парче по парче реално се продава интернет съдържанието. Предвид алчната натура на хората, голяма част от NFT оригиналите ще потънат в частни колекции и надеждата за тяхното оставане онлайн е дали други потребители нямат архивни копия.

Наследникът на криптовалутния балон

Манията по NFT създава изцяло нов пазар, който има потенциал не само за бърз растеж, но и за бързо охлаждане. Той разполага с всички елементи на балон, като споделя не само технологията на криптовалутите, но и тяхната нестабилност. Ръстът на интереса е предизвикан от няколко влиятелни лица от Силициевата долина. Водещ е Илон Мъск – човекът зад Tesla и SpaceX. Технологичният предприемач по същия начин „напомпа“ и „спука“ балона на криптовалутите, като последното действие беше предшествано от възхвала на NFT.

През Мъск може да се проследи, че реално дигиталните спекуланти преминаха от криптовалутите в новото токенизирано съдържание. Тяхната цел е да се влезе рано в даден сегмент, да се надуе неговата оценка и след това да се излезе на голяма печалба. Сривът на биткойн, съвпадна почти идеално с растежа към NFT. Това подсказва, че най-вероятно основните фактори зад балона на криптовалутите и преминаването към токенизираното съдържание са едни и същи.

Стремежът към печалби, може да подтикне хората само да продават онлайн, вместо да споделят. NFT е така бленуваната технология от вече покойния Стив Джобс, която да „изцели“ интернет от безплатното предаване на съдържание.

Тъмната страна на NFT

Някои сигурно вече скачат и се аргументират, че NFT е перфектния инструмент за защита на независимите онлайн творци. Иронично, но не всички пари отиват при създателите на съдържание. Технологията не разполага с арбитражни възможности или такива, че да определят даден файл, че е оригиналният. Реално всеки с достатъчно добър работен такъв на дадено съдържание при малко желание може да го маркира и продава като NFT.

Още през първия месец на новата мания, редица творци откриват, че техни произведения се продават като токенизирани, без тяхно знание. По този начин, някой може да направи много пари, за сметка на реалния автор на творбата. NFT както може да се използва за предпазване на създателите на съдържание, така и да позволи на други хора да печелят на техния гръб. С което технологията реално е нож с две остриета за тях.

Иронично NFT е създаден, да помогне за авторските права на творците, но в същия момент, той съдейства и за тяхното погазване. Това се случва с всеки нерегулиран пазар, което може да наложи скоро да се създадат стриктни правила не само за криптовалутите, но и за NFT файловете.

The post NFT или свободния интернет на търг appeared first on TechTrends България.

Facebook все пак може и да успее да пусне новата криптовалута, като по информация на Financial Times, плановете са това да се случи през януари 2021 г. Очаквано, тя ще бъде в много орязан и ограничен обхват от първоначалната визия за Libra.

Орязана версия

Редно е да отбележим, че Facebook формално не стои изцяло самостоятелно зад новата криптовалута. Вместо това, социалната мрежа стартира инициатива, позната като асоциацията Libra. Първоначално в нея членуваха 29 компании, сред които бяха и почти всички основни картови и онлайн разплащателни системи, като PayPal, Mastercard, Visa и др. Заради регулаторния натиск, именно този тип дружества се оттеглиха от инициативата в края на 2019 г.

През април 2020 г. Libra смени концепцията, като целта беше да се отговори на изискванията на финансовите надзори в различните държави. Асоциацията обяви, че ще се пуска отделна криптовалута за всеки региони, който ще бъде обвързан с курса на съответната доминираща валута. Така, тя трябваше да може да отговаря много по-лесно на съответните регулации. В същия момент се унищожава и най-малкия децентрализиращ елемент в и без това силно критикуваната от крипто-обществото Libra.

Според Financial Times, дигиталната валута на Facebook ще бъде пусната през януари 2021 г. Тя ще бъде обвързана първоначално изцяло и единствено за щатския долар, като обменния курс ще бъде 1:1. В дългосрочен план, остава идеята да се пуснат нови версии, обвързани с други големи валути.

Асоциацията очаква да получи разрешение от властите в Швейцария, където е базирана, за да може да бъде пусната първата версия. Това трябва да се случи през януари или по-късно. От швейцарския регулатор коментират единствено, че разглеждат молбата, която е подадена още през май тази година.

Последствията

Ако Libra излезе изцяло обвързана за долара, то тя ще бъде просто негова дигитална алтернатива. Което означава, че трансакциите в други валути, ще изискват такси и ще варират според обменния курс. Така, се елиминират всички предимства на Libra, като криптовалута и не я прави по-различна от традиционните такива.

По този начин, тя губи привлекателността си като алтернативно разплащателно средство. Възможността да си я върне ще зависи изцяло от факта, дали Libra ще бъде пусната във версии и за други валути. Нещо, което е оставено в дългосрочен план.

Самата тя, няма децентрализиран характер, като Facebook и членовете в асоциацията поемат риска, като се задължават да обезпечат криптовалутата с реални пари. Подход, който беше стандартна практика до 70-те години на 20 век преди края на златния стандарт с традиционните валути.

Нова надежда

Новината, макар и непотвърдена, е по-добра от перспективата Libra да просъществува под някаква форма, то това да бъде закрит целия проект. Обратът е осъществен, след като е назначен за главен изпълнителен директор на асоциацията Стюарт Леви, който е бивш главен юрист в HSBC и популярен финансов съветник.

Той явно успява да убеди участниците в Libra, да не изоставят проекта, а вместо това да започнат да разработват продукти за новата криптовалута. Очаквано, дигиталният портфейл Novi (ребрандираната Calibra – звено на Facebook) е сред първите, които запретват ръкави по нея. В момента компанията чака лицензи за финансов оператор във всеки щат в САЩ, за да може да пусне своя продукт.

Изглежда има светлина в тунела, но от старта на Libra ще зависи нейното бъдеще. Големите играчи в асоциацията за момента изчакват дали проектът ще потръгне, преди да направят своите инвестиции в нея. Такива са Uber и Spotify.

Ако нещата се развият в положителна посока и няма проблеми с регулаторите съществува шанс, напусналите членове на асоциацията да интегрират новата криптовалута. Например, PayPal планира да предлага подобни дигитални валути в своите онлайн портфейли и разплащания. Това, създава вратичка, Libra да се появи и на тази платформа. Въпреки, че действията на PayPal може да са продиктувани и от повишения интерес към криптовалутите като цяло по време на пандемията. Bitcoin например достигна до поредните си рекорни равнища през последните дни.

The post Криптовалутата Libra може да се появи през 2021 г. appeared first on TechTrends България.

По този начин, новите дигитални пари ще могат да отговарят на отделните регулации много по-лесно. Тъй като всяка една от тях ще може да интегрира различни механизми за контрол, валутни курсове и проследяване, които големи държави, като САЩ, Китай, Русия или Европейския съюз изискват. Същевременно, се подкопава амбицията на Facebook да има единна криптовалута за целия свят, която да се наложи като основно платежно средство в дигиталното пространство. Казано с други думи – да се направи версия на bitcoin, но за масовите потребители.

От много към една валути

Оригиналната идея на Libra трябваше да обвърже единната криптовалута със специален резерв от средства, който да е формиран от кошница от най-популярните национални такива. Участниците в асоциацията подкрепят с определени парични вноски, пуснатите в употреба „монети“ (coins), за да може системата да има предсказуеми обменни курсове, с което да се елиминира спекулата и понижи риска.

Този, своеобразен резерв, гарантира плащанията между потребителите и реално връща концепцията за обезпечение на банкнотите, което беше в основата на финансовите системи до Бретън-Уудското споразумение от средата на XX век. Тогава е премахнат напълно златния стандарт в националните валути, а доларът де факто се превръща в световна резервна валута.

Libra допълва този модел с добавянето на множество дигитални „монети“ пряко обвързани с най-големите световни валути. От асоциацията дават за пример, щатския долар, еврото, британския паунд и др. Засега не се съобщават конкретни детайли, за колко валути ще има отделни „монети“, дали за всички национални, където Libra ще оперира или ще бъде само за най-ползваните. Както и какъв ще е броя и съответно – обменният курс.

От Libra Association обаче допълват, че тези подробности ще зависят до голяма степен от съвместната им работа с отделните финансови регулатори, централни банки и други публични институции.

Пускането на мрежата

Libra постепенно ще започне да пуска своята мрежа от криптовалути. Процесът ще бъде бавен и продължителен, защото това ще става само през компаниите, които са част от асоциацията. Ще бъдат добавяни или нови членове или различните търговци и организации ще трябва да преминават през специална сертификационна програма. Същото важи и за дигиталните портфейли.

Всички елементи трябва да бъдат одобрени от регулаторите преди да бъдат пуснати в употреба. Libra още от самото начало заемаше позицията, че ще отговори на всички опасения на правителствата и няма да стартира криптовалутата си ако те не спазват изискванията.

От техническа страна, асоциацията потвърждава, че има готовност да създаде отделни „монети“ за различните валути. Това става чрез програмният интерфейс (API) Move, който те използват. Той е пригоден за подобни дейности и не би трябвало да има проблеми в това отношение.

На прицела на регулаторите

Първоначалната концепция на Libra имаше структура, която развита до големи мащаби, можеше да доведе до предпоставката за създаването на нова монетарна система. Което да постави под въпрос стабилността на националните валути, особено на влиятелните такива. Затова, Libra беше подложена на редица атаки от политици от Европа и най-вече от САЩ. Включително и от щатски сенатори, които директно заплашиха в писмо до основните картови компании, че ще последва силен регулаторен натиск. Подобни директни и индиректни действия, доведе до оттеглянето на Mastercard, Visa, PayPal и други финансови технологични гиганти от проекта.

„Мрежата на Libra е създадена като глобална система за достъпни разплащания, която да допълва, а не да замества местните валути“, обявиха от Libra Association. „Стабилността на валутите и запазването на тяхната стойност са ключови усилия, които са изцяло в ръцете на публичния сектор“.

Смяната на стратегията се опитва да отговори на всички тези проблеми, но ще видим как ще се развият разговорите с регулаторите по конкретните точки. Едно е сигурно – пускането на криптовалутата Libra ще бъде забавена значително. Това вече се вижда, след като трябваше да дебютира през 2020 г., като вече реалистичния срок е поне с година закъснение. Ако не и повече.

The post Криптовалутата Libra на Facebook сменя стратегията appeared first on TechTrends България.

Данните и докладът са изготвени от консултантската фирма Price Waterhouse Cooper (PwC). Експертите предупреждават, че извънредното положение, обявено в развитите части на света ще окажат влияние върху сектора през 2020 г. В последствие на което са възможни допълнителни спадове на финансирането и оценките на сделките. Като цяло от PwC коментират, че очакват консолидацията да продължи, в опит да се балансира бизнеса.

Изтеглянето на инвеститорите

С 40% е намаляло финансирането на крипто компании през 2019 г. През миналата година са привлечени едва 2.2 млрд. долара, което с 1.6 млрд. долара по-малко спрямо предходната година. Новите средства са насочени все повече към установени компании, предназначени за разгръщане на дейността.

Инвеститорите вече не гледат толкова открито към млади стартъпи в крипто технологиите. Затова т.нар. seed сделки спадат, като дял от 71% на 59%. За тяхна сметка, всички последващи инвестиции тип А, Б и за по-развити компании нарастват като дял от 15% на 23%. Това обяснява, не само по-малкия обем средства вложени в сектора, но и свиващия се брой сделки – от 662 на 540 през 2019 г.

Консолидация на пазара

Сделките по сливане и придобиване намаляват още по-драстично. Като обем те се понижават със 76% от 1.9 млрд. долара на едва 500 млн. долара. Броят им търпи по-умерен спад от 40% от 189 на 114, се посочва в доклада на PwC. При тези числа, за каква консолидация на пазара говорим? Основната част от сделките се осъществява от вече съществуващи крипто и блокчейн компании. Техният дял се увеличава от 42% на 56% през 2019 г. и е за сметка на всички други.

Интересът на компании от други сектори към крипто и блокчейн фирми намалява от 36% на 27% през 2019 г. Различните рискови инвеститори вече почти не присъстват на този пазар. Като дори фондовете специализирани в сегмента понижават сделките от 5% на 4%. С други думи – инвеститорите бягат от блокчейн и крипто компаниите, а сделките все повече ще се движат между установените играчи.

Най-пострадалите сегменти са в сферата на „копаенето“ на дигитална валута. Интересът се понижава от 28% на 15%. Дори перспективните блокчейн технологии също не могат да привлекат вече интерес и ктапитал. По брой сделки се понижават от 20% на 17%, а по привлечени инвестиции от 22% на 15%.

Надежда на изток

Значителна част от понижението на целия пазар за крипто и блокчейн идва от изтеглянето на инвеститорите и сделките в САЩ. В Америка делът на двете спада от 55% на 48% спрямо целия свят. Интересът се пренася на изток, като в Европа, Африка, Близкия изток се увеличават от 19% на 22%. Както и в Азия и Тихоокеанския регион където има ръст от 26% на 29%. Подобно на повечето статистика споделена от PwC, говорим за процентни дялове, а не за абсолюните стойности.

Тенденцията, блокчейн и крипто бизнеса да са все по-голям фокус в тези региони е подкрепен от засиленото използване на финтех технологии като цяло. САЩ пазарът и за двете вече е достатъчно развит и наситен, затова е нормално компаниите да търсят нови източници на растеж. От PwC очакват тя да продължи и през 2020 г.

The post Финансирането за крипто и блокчейн компании се срива през 2019 г. appeared first on TechTrends България.

Така вместо една или две, новите цели на главния изпълнителен директор на Facebook са вече пет. Те са доста по-широкообхватни, като не се опират само до лични постижения или до подобряване на дейността на технологичния гигант. Целите вече имат много по-визионерско усещане, но ако погледнем отвъд идеализма, с който Зукърбърг ги описва може да прозрем страховете му за предстоящото десетилетие. Те включват по-силна регулаторна намеса, промяна в бизнес модела на Facebook, потенциален неуспех от налагането на собствената си криптовалута Libra, създаването на устройство, което да наследи смартфоните, като основен компаньон в живота на потребителите.

Затова нека видим какво точно пише той и какво може да стои реално зад тях целите поставени в неговия пост във Facebook.

1. Смяна на поколенията

Първата точка, на която Зукърбърг набляга е смяната в поколенията. Т.нар. милениали, започват да остават на заден план, а светът да бъде движен от родените в първите години на XXI век. Той обрисува редица проблеми като това, че бъдещите поколения ще трябва да се справят с неща, като климатични проблеми, замразени доходи, труднодостъпно образование и намирането на квартира.

Но всъщност смяната на поколенията има много по-тежък и голям ефект върху самата Facebook. Социалната мрежа не е привлекателно място за по-младото поколение, като вече има хроничен отлив от нея от тийнейджъри, особено в САЩ. Зукърбърг директно признава, че „Facebook е компания на милиениалите и отговрят на техните проблеми и нужди“. Оттук той иска да се обърне повече към следващото поколение (познато като Z). Идеята не е просто филантропска, а чисто в стремеж, неговите приложения да не изгубят позиции.

Технологичният гигант успя да доминира в областта на социалните мрежи, като в рамките на десетилетието придоби някои от най-популярните изгряващи мобилни приложения. Примери са Instagram и WhatsApp. Сега, тийнейджърите се ориентират към други, като например китайския Tik Tok. Ориентацията към младите поколения е жизнено важен аспект в дългосрочното оцеляване на Facebook. Неслучайно, Зукърбърг поставя тази цел на първо място.

2. Нова и по-лична социална мрежа

Тази идея не е нова, като е в основата на целите на главния изпълнителен директор на Facebook още от началото на 2019 г. Всъщност, цялата изминала година премина покрай поставянето на основите на потенциалната пълна трансформация на социалната мрежа. Посоката, зададена от Зукърбърг, е в разделяне на дигиталното социално пространство на две части – по-лична (домашния хол) и по-отворена (градския площад). Акцентът е повече на първата, като тя ще бъде движена най-вече от различните чат приложения, които Facebook притежава – Messenger, чат-функциите на WhatsApp и Instagram.

Тази промяна е вследствие на големите скандали с изтичането на личните данни на милиони потребители и ползването на таргетирани реклами, групи и други инструменти за победата на Доналд Тръмп на президентските избори в САЩ през 2016 г. Тогава, компанията за дигитален маркетинг Cambridge Analytica се възползва максимално от възможностите на Facebook, за да изгради подтикне общественото мнение в желана от тях посока. Разкритията на целия този процес, доведоха до различни разследвания и призиви за регулации не само в САЩ, но и в други части на света.

3. Децентрализирана възможност

Осъществяването на този преход от отворена към по-затворена комуникация означава пълна трансформация на настоящия бизнес модел на Facebook. Тя е загатната по-подробно в следващата цел на Зукърбърг, която също е с доста широка формулировка – децентрализираната възможност. Според изпълнителният директор на социалната мрежа тя се изразява в това, че новите технологии позволяват на все по-малки бизнеси до различни иновативни услуги.

Зукърбърг подчертава, че фокусът на Facebook в момента попада върху това да предостави платежни и други инструменти, които доскоро са били само в ръцете на големите корпорации. Примерите са главно за продажба на продукти и услуги през мобилните приложения на компанията, като Messenger и WhatsApp, както и през Instagram. Това, като цяло е и планът на компанията за трансформиране на бизнес модела от продажба на лични данни и потребителска маса на компании, в по-директна комуникация и продажби.

Децентрализираните системи имат много по-широко значение и терминът се ползва повече в сферата на peer-to-peer комуникацията и трансферите (P2P), на които се основава и блокчейн технологиите. Зукърбърг не споменава и дума за криптовалути, но децентрализираният подход при разплащателните системи се асоцира основно с тях. Усилията на Facebook да пусне собствена такава чрез Libra удря на камък, като позицията на двата основни пазара – САЩ и Европа – е, че тя трябва да отговори на стриктните регулации преди да може да се ползва на тяхна територия.

След индиректна заплаха от щатски сенатори, основните партньори на Libra при дигиталните разплащания, като PayPal, eBay, Mastercard, Stripe и Visa се оттеглиха от инициативата. Facebook ще се опита все пак да пусне пилотно криптовалутата, като ще търси начини да отговори на притесненията на различните правителства от двете страни на Атлантическия океан.

4. Следващата компютърна платформа

Зукърбърг потвърждава тезата на доста експерти, че скоро ще дойде залеза на смартфоните като основна платформа за комуникация и колаборация. Той дава пример, че всяко десетилетие е белязано с по едно такова. 90-те години на XX век са на персоналния компютър, първото десетилетие на XXI век са облачните решения. Последните десет години пък се паднаха на смартфоните да поемат тази роля.

Основателят на Facebook прогнозира, че следващия период ще бъде превзет от системите за виртуална и добавена реалност (VR и AR). Компанията от няколко години работи силно в тези области, след като придоби разработчикът на VR очилата Oculus Rift. През 2019 г. Facebook обяви, че работи върху своя алтернатива на социалната мрежа – Horizon, която ще се пренесе в изцяло виртуална среда.

Опасенията на Зукърбърг са повече в посока, че тези технологии се развиват все още бавно и съществуват редица предизвикателства пред тях. В същото време предлагат огромни и нови възможности за развитие на услугите и процесите, както на потребителите, така и на бизнеса. Facebook изгради по-голямата част от успеха си именно на бума на смартфони, като разви или придоби водещите приложения за тях.

5. Регулации, но с други думи и действия

Общото между Марк Зукърбърг и основателят на Amazon Джеф Безос е, че вече и двамата сънуват кошмари от по-стриктен държавен контрол върху технологичните гиганти. До последните едва-две години, секторът оставаше в периферията на полезрението на политиците в САЩ и само по някои параграфи привличаше вниманието на тези в Европа. Скандалът с Cambridge Analytica постави не само Facebook на прицел на властимащите във Вашингтон и Брюксел, но и целия IT бранш.

Призивите за по-стриктни регулации и дори за директно разцепване на някои от доминиращите гиганти, като Facebook, Amazon, Google и Apple, стават все по-силни и явни. Както и усилията на европейските държави да облагат със специални дигитални данъци, същите тези международните IT компании. Последните се опитват да избегнат този „трагичен“ за тях сценарий на всяка цена.

Зукърбърг засяга темата по деликатен начин, като говори повече за „нови форми на управление“. Според него, има два начина за справяне със ситуацията. Първият е за директна държавна намеса и регулации. Последните обаче трябва да са само под формата на ясни правила, които да обхващат само определени, деликатни сфери. Като например, зловредо или политическо съдържание, лични данни и преносът на последните. Преведено на нормален език, това означава, че всякаква форма на по-стриктен контрол ще бъде тежко приет от Facebook и Зукърбърг.

Самият милиардер, споделя, че по-практичният начин за справяне със ситуацията е, като се подобри формата на управление на самите компании и начините на комуникация между тях и правителствата. За Facebook, Зукърбърг дава пример с Надзорния съвет, който е създаден да наблюдава действията и процесите на социалната мрежа, дали не нарушават моралните и законови рамки.

Той смята, че решението за държавна намеса ще бъде неизбежно през новото десетилетие, но се надява то да бъде минимално. При налагане на по-стриктни регулации, те могат да видоизменят напълно пазара и да премахнат статуса на Facebook, като един от малкото непоклатими технологични гиганти.

Петте цели или теми, които Зукърбърг поставя в началото на новото десетилетие, наистина ще бележат развитието на неговата компания. Но, някои от тях могат да променят и целия сектор. Те съчетават в себе си и всички страхове, които главният изпълнителен директор на Facebook изпитва за този нов период.

The post Всички страхове на Марк Зукърбърг appeared first on TechTrends България.