Според ищците това е ставало през браузъра Chrome в „поверителен“ режим (Incognito mode). Дори при включена такава екстра, Google продължавал да проследява потребителските навици на хората чрез своята богата плетора от интернет платформи, като Google Analytics, Google Ad Manager и др., пише Reuters. Информацията е използвана от онлайн гиганта, за да предоставя насочена реклама, което е основния бизнес модел на компанията.

Концепцията зад Incognito (или Private) режима на браузърите обаче е точно обратната – неговата задача е да осигурява сърфиране в интернет без никакво проследяване. Което от своя страна е най-големия кошмар на Google. Интернет компанията е против тенденцията за поетапната забрана на т.нар. „бисквитки“ (cookies) или малки проследяващи файлове, които записват поведението и историята ви онлайн.

Важността на делото

Колективният иск е заведен в съда в Сан Хосе, щата Калифорния и може да включи всички американски граждани, които са ползвали Incognito режима на Chrome от 2016 г. насам и са им събирани неправомерно данните. Това означава, че за всяко нарушение Google е заплашена да плати по пет хиляди долара. Според ищците, интернет гиганта може да се наложи да задели над 5 млрд. долара за незаконно подслушване ако се докаже вината в съда.

Делото е от голямо значение поради няколко причини. Основната е, че се засилва натиска от страна на властите в САЩ срещу практиките на Google да събира по всевъзможни начини лична информация за потребителите. Компанията е подложена на подобна атака и от страна на Европейския съюз и има съмнения дали условията ѝ отговарят на главната директива за опазване на личните данни (GDPR) на Стария континент. Google все още държи рекордната глоба по това перо в размер от 50 млн. евро наложена от френските регулатори.

Натискът в САЩ също се усилва, като настоящото дело е стъпка в посока за по-голямо опазване на подобна потребителска информация в страната.

Доминацията на Chrome

Другата важна причина на делото е, че то показва, че Google се опитва да намери всякакви вратички за да продължи да следи поведението на хората, които ползват услугите ѝ. По-притеснителното е, че нейния браузър Chrome доминира на пазара и е се използва от малко над две трети от всички хора по света. Делът му е 68%, като следващия по популярност Firefox на Mozilla е с под 10% при PC сегмента. Предвид масовото използване на платформата Android, в който Chrome се използва по подразбиране, пазарното му влияние се увеличава значително.

Mozilla прави различни опити да постави неприкосновеността на личните данни на пиедестал в своя Firefox, но потребителите продължават по навик да ползват браузъра на Google. Независимо от излизащите наяве практики за следене.

Доминацията на Google при браузърите не се изчерпва единствено с Chrome, но продължава с технологията, която стои зад него. Енджинът Chromium започва да се използва от все повече други приложения, включително и един от дългогодишните конкуренти – Microsoft, вече разчита на него в последната версия на Edge. Той беше масово пуснат с последния ъпдейт на Windows 10 буквално преди часове на 4 юни.

Опасенията на технологичния сектора са, че Google дори и да не постигне 100% пазарен дял при браузърите ще владее все повече от технологията, която ни позволява достъп до интернет.

The post Google е съден за 5 млрд. долара за проследяване в интернет appeared first on TechTrends България.

Рекламодателите не стоят със скръстени ръце предвид тези развития и започват да ползват все по-усилено алтернатива на бисквитките. Това е т.нар. дигитален отпечатък, който е дори по-сложен инструмент от тях. Целта си остава същата – да могат да предлагат максимално свързани и насочени реклами към онлайн потребителите. Затова не се учудвайте, че промоции, които ви се показват са доста свързани с търсенето и браузването ви в глобалната мрежа. Независимо, че примерно сте отказали бисквитките или пък браузърът ги е блокирал.

Петер Доланшки е директор по „Сигурност и лична неприкосновеност“ в Mozilla. Той обяснява в The Next Web за ролята и все по-голямата употреба на дигиталната отпечатъци от големите сайтове, за да предлагат все по-насочена реклама.

Какво представлява дигиталния отпечатък

Бисквитките“ са сравнително прост инструмент, прост файл, който записва онлайн активността ви. Дигиталният отпечатък от своя страна е доста по-сложен. При него рекламодателят създава специален потребителски профил, като се базира на уникалните характеристики на устройството, от което той влиза в глобалната мрежа. Това включва хардуера (серийни номера на дъно, конфигурация на компоненти и др.), както и на различните инсталирани програми на него. Към тях може да се добавят и конкретни настройки, които са зададени в начален екран или десктоп.

Комбинацията от събраната информация позволява сайтовете и приложенията да идентифицират с висока точност съответния потребител. Недостатъкът е, ако дадено устройство се ползва от няколко души, те надали ще могат да се разделят на отделни сегменти.

„Дигиталният отпечатък е като баркод, с който се събират данни и се създават потребителски профили, които след това се ползват за предлагане на насочени реклами“ Петер Доланшки, Mozilla

„Дигиталният отпечатък е като баркод, с който се събират данни и се създават потребителски профили, които след това се ползват за предлагане на насочени реклами“, коментира Доланшки от Mozilla.

Исторически, дигиталните отпечатъци се ползват във финансовия сектор, за да могат да определят наистина дали даден потребител е този за който се представя и да избегнат потенциална измама. Сега, те са основно заменени с двустепенна идентификация.

Популярност сред големите

Рекламодателите го ползват поне от 2010 г., когато се появяват и първите медийни публикации по темата. През последните няколко години, дигиталните отпечатъци започват да намират все по-широко приложение. По данни на Mozilla, през 2014 г. този метод е засечен да се ползва от 5% от най-посещаваните 100 хил. сайта. Това е сравнително малко, но през 2019 г. организацията прави ново, но в най-посещаваните хиляда страници. Там вече 12% ползват дигиталния отпечатък.

Една от причините за това е, че той изисква доста повече технически ресурси и ноу-хау за изграждането и прилагането му. Все пак се изисква извличане на информация за хардуера, обвързването им със софтуера и съхраняването на специализирани профили. За по-малките сайтове това е непосилна задача. Ако се среща при тях, то по-скоро е вследствие от ползване на различни рекламодателски платформи, които разчитат на профилиране чрез дигитални отпечатъци.

„Някои собственици на сайтове не знаят, че техните страници използват дигитални отпечатъци. В много случаи, те идват като част от различни технологични решения, които не уточняват, че разчитат на тях“ Петер Доланшки, Mozilla

„Някои собственици на сайтове не знаят, че техните страници ползват дигитални отпечатъци. В много случаи, те идват като част от различни технологични решения, които не уточняват, че разчитат на тях“, коментира още Доланшки.

За сметка на това, повечето добре разработени мобилни приложения разчита доста силно на тази технология, но там няма информация какъв дял от най-ползваните апове я прилагат.

Защити и контрол

Минутката за реклама на Mozilla идва, когато става дума за защитите. Техният браузър Firefox по принцип се слави като един от първите, който залага механизми против следене онлайн. В последните ъпдейти от миналата година, беше добавен и специален режим – Enhanced Tracking Protection. Той вече е включен по подразбиране и предотвратява подобно сканиране.

Apple предлага подобни защити в Safari за своите компютри Mac и мобилни устройства. Те включват предоставянето на по-малко информация, но все пак споделят такава. Идеята на компанията от Купертино е да не се режат напълно рекламодателите, но и да не се предоставя пълна картина за потребителите.

За браузъра Chrome и смартфоните под iOS и Android вече се изисква инсталирането на допълнителен софтуер, който да предпази от подобен тип онлайн следене.

Битката срещу бисквитките

Дигиталните отпечатъци ще стават все по-популярен инструмент, след като от двете страни на Атлантика предприеха крути мерки в ограничаването на бисквитките. Тези действия се пренесоха на ниво браузъри, като освен във Firefox на Mozilla, така и в Safari на Apple и други вече се блокират малките файлове.

Google се опитва да забави приемането на пълни защити срещу бисквитките, защото голяма част от работата на нейната рекламна екосистема се крепи на тях. Предоставянето на насочени промоции на компании е основния бизнес модел на интернет гиганта, както и главен източник на приходите му. Бисквитките са задължителни за по-дълбокото сегментиране на аудиторията в платформата Google Analytics, както и задължително условие, за ползването на рекламната услуга AdSense. Затова, Google се опитва да не слага задължителни механизми за блокирането им в Chrome, както и се противопоставя на идеята като цяло.

Интернет гигантът, както и различни онлайн рекламодатели много кратно са критикували Европейската комисия, че ако тя забрани напълно бисквитките, те ще се обърнат към инструменти, които изискват дори повече информация от потребителите. Нещо, което реално представлява дигиталния отпечатък.

The post Mozilla: Дигиталният отпечатък заменя бисквитките в онлайн проследяването appeared first on TechTrends България.

Каква е разликата? Всичко опира до една-единствена дума – пари. Бизнесът на Google разчита изключително много на извличането на все повече информация за потребителите. След което, компанията използва тази възможност, за да продава доста насочена реклама.

Бисквитките са ключов инструмент в проследяването на потребителското поведение онлайн. Тенденцията за все по-строгия им контрол и дори блокиране от редица браузъри, поставя Google в неловка ситуация. Без тях, компанията по-трудно ще доставя релевантни реклами, с което може да се наруши прецизността и ефективността на настоящите ѝ услуги.

Всичко това доведе до публикацията на дълго защитно писмо, в което тя обяснява, че всъщност бисквитките са полезни и помагат глобалната мрежа да уважава повече личното пространство. Което предизвика гнева на редица експерти.

Какво са бисквитките?

В онлайн пространството, т.нар. бисквитки (Cookies) са малки текстови файлове, които се ползват за по-лесното разпознаване и проследяване на потребителската дейност онлайн. В тях се записва различна информация, като най-често се поставя единен идентификационен номер на устройството и браузъра, от които се влиза в различни сайтове.

Работата на действие на бисквитките е сравнително елементарна. Например, посещавате Amazon.com и страницата изпраща към браузъра текстов файл, на който е записан съответния идентификационния номер. След което различни действия на страницата могат да бъдат записани и зачислени към него. Ако поръчате или разгледате различни книги през Amazon, сайтът запомня дейността посредством бисквитките. След като затворите страницата и я отворите, да кажем след два дни, на базата на събраната информация, той може да даде персонализирани предложения – подобни на тези книги, които сте разглеждали или поръчали. При това без да сте си направили или влезли в своя профил.

Бисквитките се ползват в някои ключови инструменти на Google. Например в Google Analytics с тяхна помощ може да се направи подробна разбивка на аудиторията, която посещава съответния сайт – по пол, възраст, предпочитания, устройства, браузър и много други. Основната им сила е в предоставянето на по-персонализирано съдържание на рекламите, както за потребителите, така и за рекламодателите.

Мерките срещу тях

Различни правозащитници смятат, че чрез бисквитките се нарушава личната неприкосновеност на онлайн потребителите. Причината е, че те могат да съберат страшно много информация и да проследяват доста подробно активността на посетителите на сайтовете.

Не е изненада, че първите институции, които решиха да вземат мерки срещу тях са тези на Стария континент. Европейският съюз предприема първите действия още от 2002 г., като задължава всички сайтове да искат съгласие от потребителите си, за използването на бисквитки. Крайният ефект е меко казано с противоречиви резултати. В момента почти на всяка страница се показва изскачащ надпис „Този сайт ползва бисквитки“, който по-скоро отегчава потребителите, отколкото им дава допълнителна информация.

С навлизането на Общата директива за защита на личните данни (GDPR), бисквитките получават по-задълбочена терапия от страна на ЕС. Сега сайтовете, които прилагат подобни файлове, трябва да дадат възможност на потребителите да изберат дали се ползват такива или не. Пълното изпълнение на директивата изисква създаване на меню, в което посетителите да посочат с кои бисквитки са съгласни и с кои не. Доста сайтове, заобикалят наредбата, като създават тези прозорци за избор по такъв начин, че потребителите реално да изберат или да се съгласят с всички опции (б.р. – TechTrends.bg към момента не използва бисквитки, макар че има включена политика за тях).

САЩ също се задействат в борба срещу бисквитките през 2000 г. след скандали за следене на потребителите на различни правителствени сайтове (като този на Белия дом, ЦРУ и др.).

Браузърите постепенно започват да вкарват функции, които да елиминират ползването на тези файлове. Първи в това отношение е Mozilla и техния Firefox, което е логично, предвид стремежът на организацията да създаде максимална идеализирана онлайн среда. Те налагат, т.нар. „поверителен режим“, който отваря отделен прозорец на браузъра и онлайн сърфирането при него изключва файловете за следене. Тази функция се добавя впоследствие от почти всички останали разработчици.

През последните месеци, Apple, Mozilla, Microsoft и останалите предприеха следващата крачка в борбата с бисквитките. Те започнаха да експериментиране с поставяне на функцията за пълното блокиране на проследяващите файлове по подразбиране в своите браузъри. Действие, което Google се опитва да избегне по всякакъв начин. И не само, доста рекламодатели са против подобно развитие на нещата. Така например, през 2012 г., когато Microsoft приложи същото действие, то беше посрещнато на нож от рекламната гилдия в САЩ. Което накара, софтуерният гигант да смени позицията си през 2015 г.

Сега, четири години по-късно тенденцията отива към постепенното забраняване на бисквитките.

Защитата на Google

Миналата седмица, на 22 август, Google публикува позиция, в която описва, че бисквитките са необходими за съществуването на по-безопасен и спазващ личната неприкосновеност интернет. Аргументите в общи линии опират до това, че за да може да функционира глобалната мрежа и да действат бизнес моделите, компаниите трябва да могат да предлагат насочено и персонализирано съдържание. Което става или с бисквитките или с по-груби методи, като извличане на различни парчета информация, които се използват за профилиране (който носи името fingerprint). Когато първите се блокират частично или пълно, рекламодателите прибягват все повече към втория, който потребителите няма как да контролират.

Google предлага и конкретно решение – Privacy Sandbox. Това е система, чрез която продължава да разчита на бисквитките, но се опитва да използва доста повече контекст, за да може да определи поведението на потребителите, без да ги идентифицира напълно. Което не преодолява проблема със следенето.

Намерението изглежда добро на първо четене, но идва буквално две седмици след съдебно споразумение, което Google постига в дело точно за нерегламентирано използване на бисквитки. Според съда, компанията инсталира подобни проследяващи файлове, като използва слабости в браузърите на Internet Explorer на Microsoft и Safari на Apple. С което поддържа потока от потребителско поведение за рекламодателите. Google трябва да плати 5.5 млн. долара, но сумата основно ще бъде за покриване на съдебните разходи, а не толкова за изплащане на обезщетения. Освен това компанията трябва да прекрати неправомерната практика

Все пак делото може да предизвика нови искове от потребители или правозащитни организации, които да вземат на прицел практиките на Google.

Битката на браузърите

Има и друга причина, интернет компанията да е толкова чувствителна, когато става дума за политиката на бисквитките. Тя е свързана с доминиращата позиция на браузъра Chrome. При настолните компютри, той притежава над 70% пазарен дял в световен мащаб, докато при всички устройства, той е малко над 63%, показват данните на Starcounter. Останалите браузъри имат доста по-слабо ползване.

Потребителите все повече гледат не само бързината и удобството на браузъра, но и неговите възможности за по-поверително сърфиране. Такива механизми, агресивно се интегрират в конкурентите, като Firefox, Safari, Edge и др. Chrome може да загуби позиции и в много дългосрочен план дори лидерството си, ако не вземе мерки. Затова Google предприема половинчато решение.

Позицията на компанията, че бисквитките са жизнено необходими за съществуването на съвременната интернет икономика, обаче предизвика доста полемика. Някои изследователи посочиха, че след въвеждането на GDPR регулацията в ЕС, издатели като New York Times напълно се отказаха от проследяващите файлове при обслужването на европейските си читатели. Вместо това те предлагат насочени реклами базирани на локация и контекст, вместо на бисквитки. Което е вид fingerprint метод, но ако бъде ползван в умерени количества, той може да анонимизира потребителите.

Компромисен вариант

Google е прав за едно – няма как да имаме напълно неприкосновен за личното пространство интернет, който да предлага насочени и персонализирани реклами. Просто няма как да стане. Трябва да се намери компромисно решение. Пълното блокиране на бисквитките няма да елиминира персонализираните реклами, но ще намали пълнотата на информацията, която рекламодателите получават за потребителите. Което може да навреди върху маржа на печалбата на компании, като Google. Но няма да разруши бизнес модела.

Според изследване на Университетите в Минесота, Калифорния, Ървин и Карнидж Мелони, цитирано от Wall Street Journal, показва, че поведенческите насочени реклами, добити чрез бисквитки, добавят едва 4% повече приходи за рекламодателите. Изводите от него са добити чрез разглеждането на милиони трансакции в САЩ осъществени в рамките на една седмица.

Крайните рекламодатели изобщо не усещат тези 4%, защото 60% от приходите за дадена онлайн реклама обикновено минават през посредниците. Които в повечето случаи са Facebook и Google. С което, бисквитките са просто добавка към маржа на печалбата на тези две компании.

The post Google иска бисквитки appeared first on TechTrends България.