Tesla е един от положителните примери. Компанията изпитваше огромни трудности и години наред се бореше да добие мащабите, а сега и качеството, на големите авто концерни. Покрай златната треска за електромобилите, се нароиха десетки стартъпи свързани с новата и перспективна ниша. Някои от тях като Nikola предлагаха революция, а други – просто алтернативни варианти, фокусирани повече върху достъпност.

Докато Tesla разполагаше зад себе си огромен финансов гръб в лицето на Илон Мъск и други инвеститори, останалите нови играчи нямат този лукс. Затова дали изненадващо или не, повечето от тях започнаха да фалират. Последната една година пазарът е залят от банкрути на подобни фирми. До голяма степен това е здравословно и се изчиства сектора от по-слабите и неконкурентни фирми. Отказът на Apple от техния проект за електромобил е по-големия сигнал, че електромобилите не са толкова лесни за правене, нито за продаване.

Tesla или General Motors

Стив Джобс винаги е искал да променя начина на живот на потребителите. В което автомобилът играе голяма роля в нашето съвремие. Ексцентричният съосновател на Apple дори е имал идея да придобие General Motors „за жълти стотинки“ по време на финансовата криза през 2008 г. Тя отпада, поради опасения, че може да навреди на имиджа на компанията и в стремеж да се поддържа инерцията около iPhone.

Кончината на Джобс не поставя край на амбициите на технологичния гигант в автомобилното строене. Новият главен изпълнителен директор на Apple Тим Кук подновява проекта през 2014 г., след като компанията търси алтернативни източници на приходи. Критика има още от началото, най-малкото защото маржовете в автомобилния сектор са много по-изпилени от потребителската електроника. В същия момент се изискват огромни инвестиции за производство.

Преди да започнат работа по собствен електромобил, Apple напълно сериозно са обмисляли да придобият Tesla. По това време, компанията още се опитва да убеди инвеститори и потребители, че нейните модели са качествени и си заслужават парите. Проведени са серия от срещи с Илон Мъск, но преговорите се разпадат на много ранно ниво. Bloomberg не посочва причината, но вероятно заради вътрешна съпротива в Apple. Възможно е и самият Мъск да не е искал да се разделя още с Tesla.

Кола с ябълков механизъм

След което започва проект Titan – вътрешното кодово име за разработката на кола на Apple. Вътрешната съпротива продължава с още по-голяма сила, заради критиците, че това не е правилния сектор, в който да се развива компанията. Борбата не е само сред мениджърите, но и в новия екип, който се формира. Спорове какво да включва „ябълковата“ кола има още на ниво чертежи. Дали да е автономна, до каква степен, дали да е микробус, SUV или традиционен седан и др.

Експериментират се с всякакви налудничави идеи. Сензорни екрани, които се закачат на тавана с щипки, външни микрофони и много други. Apple продължават да наливат пари и да разширяват екипа. В един момент, идват толкова много кадри от конкуренцията, че Илон Мъск публично ги осмива, че са „гробището на Tesla“ – все с хора, които милиардерът е уволнил преди това. За две години проектът не достига доникъде и отново се връща на масата идеята за придобиване. Сред целите е McLaren, както са водени разговори за разширени партньорства с BMW и Mercedes-Benz.

През 2016 г. отново започват спорове как да се развива проекта. Боб Манфийлд убеждава ръководството да се остави самата кола на заден план и Apple да се фокусира върху развитието на революционен софтуер за автомобили, който да се лицензира след това на концерните. Най-вече такъв за постигане на пълна автономност. Отново противоречия попарват и тази идея, която достига само фаза тестове на отделни системи закачени на SUV на Lexus.

Краят на „титана“

Apple се опитва по всякакъв начин да реализира дори частица от проекта Titan до пазара. Най-базовите системи за автономност не привличат интереса на автомобилните концерни. Самостоятелна „ябълкова“ кола няма дори на ниво груб прототип. Остават съмненията дали някога Apple е имала дори готов чертеж, около който не само ръководството, но дори и екипа да са се обединили, че е желания електромобиил.

В рамките на десетилетие не е постигнато абсолютно нищо. Затова, в края на февруари 2024 г. Кук събира цялото автомобилно звено от над 2 хил. души и обявява, че проект Titan се закрива незабавно. Повечето инженери са освободени, някои са пренасочени към по-актуалното в момента AI подразделение на Apple.

Грубите изчисления на Bloomberg са, че технологичният гигант е инвестирал средно по 1 млрд. долара на година вътрешна разработка за своята кола. Към тях се добавят още стотици милиони на външни подизпълнители за чипове, сензори и др. На база на тези данни може да изчислим, че Apple е прахосала над 10 млрд. долара и дори 11 млрд. за десет години за проект, който закрива безславно.

Чистилището на електромобилните стартъпи

Последните 12 месеца се явявят като истинско „чистилище“ за електромобилни стартъпи. През февруари 2024 г. британската компания за електрически камиони Arrival обявява банкрут, след като години наред търпи само финансови загуби. През 2021 г. и 2022 г. тя отчита негативен резултат от 1 млрд. долара. Въпреки опитите за преструктуриране, загубата намалява, но не се увеличават миниатюрните приходи. Заемите през 2023 г. не помагат и това поставя Arrival в позиция да обяви банкрут.

Списъкът за последните 12 месеца започва да се натрупва. Шведският производител на електрически камиони Volta влиза в процедура по несъстоятелност. При това заедно с друг стартъп, който трябва да произвежда батериите за него – Proterra. Американската компания за електрически пикапи Lordstown също излиза в несъстоятелност и дори трябва да плати на финансовите регулатори в САЩ 25 млн. долара за разследването на фирмата.

Китайските компании също не са застраховани от „чистилището“ на стартъпите. WM Motors също влиза в процедура по банкрут в края на 2023 г., а в началото на настоящата това прави и Human Horizons. Подобно на Volta, като скачени съдове започват да окапват и стартъпи за батерии и зарядни станции. От първите, примери са Britishvolt, Blackstone, Alelion и EnerDel, докато от вторите банкрутира Charge.

С български привкус

Двете най-големи или по-скоро най-шумно обявени чуждестранни инвестиции в България за последните две години са свързани точно със сектора на електромобилите. Германската Next.е.GO обеща да построи голям завод за електрически коли в Ловеч. Въпреки, че голяма част от първоначалните процедури бяха задвижени, компанията така и не пристъпи към истинското изпълнение на проекта.

Още тогава от TechTrends изразихме опасения, че Next.e.GO е поела прекалено много ангажименти (за четири завода), но няма налични средства да ги осъществи. Амбициите на компанията бяха да излезе на борсата по един или друг начин и след това с набраните средства да започне да ги реализира. Next.e.GO не успява да постигне това и затова в началото на март обяви банкрут. С което почти сигурно слага край на изграждането на завода край Ловеч.

Предвид обстоятелствата и тенденциите е много вероятно и другата голяма инвестиция обявена през последните две години в България да не успее да се реализира. Става дума за Avesta Battery and Energy Engineering (ABEE) – малко позната белгийска компания, основана през 2019 г. от професор Ношин Омар. Тя има два завода в Белгия и Северна Македония с общ капацитет от около 10 хил. батерии на година. В края на декември 2023 г. тя обяви, че ще строи производствени линии в Стара Загора Стартъпът, подобно на Next.e.GO, си е поставил амбициозната цел да развие още 25 проекта. Засега няма новини, нито информация за финансовото състояние на ABEE, но предвид досегашните индикации в целия сектор, надеждите българския завод да се увенчаят с успех са малки.

The post Тежестта на електромобила appeared first on TechTrends България.

Идеята на Белия дом е да се дадат повече инструменти и възможности на Комисията по търговия с ценни книжа (SEC) и Комисията за търговия с фючърси и стоки (CFTC) за контрол над целия крипто пазар. Както и редица други правила за регулация и осигуряване на повече прозрачност при работата с крипто активи.

Част от подготвяните рамки се бавят в Конгреса, въпреки, че някои са внесени още преди повече от половин година. Други са повлияни от силното лобиране на основателя на FTX Сам Банкман-Фрийд. Управляващите в САЩ трябва да успеят да изготвят единна рамка, за да може регулациите на крипто пазара да са ефективни. За това и по-бързото изготвяне на такава настоява Вашингтон.

Пътната карта на Белия дом

В опит да засили координацията за тази регулаторна рамка, Белия дом предлага пътна карта в тази посока. В блога поста на президентската администрация няма пълни детайли. В общи линии, те стъпват на предходна пътна карта, която си поставя за цел за по-силен контрол на дигиталните активи като цяло. Сега, от Белия дом искат да се обърне специално внимание и на криптовалутите и техните блокчейн производни.

От администрацията на Джо Байдън директно коментират, че повечето компании от крипто пазара директно се опитват да заобиколят настоящите регулации. Включително и, че съзнателно ги погазват, а в доста често „забулждават потребителите, имат конфликти на интереси или директно извършват измами“. За примери

Белият дом са на мнение, че регулаторите трябва да имат разширени правомощия и насоки как да действат с компаниите от сектора. Различните щатски комисии вече подготвят синхронизирани правила за работа с криптовалути. Администрацията на президента Джо Байдън подчертава, че допълнително ще се затягат правилата, които ще намалят прането на пари и измамите, осъществявани чрез крипто.

Ролята на Конгреса

Накрая, от Белия дом отправят и критиката срещу Конгреса. Причината е, че в момента в законодателната власт са вкарани няколко проекта, които се бавят или дори могат да намалят регулациите на криптопазара. Последните са интересни, защото явно са вследствие на активното политическо лобиране на основателя на банкрутиралата криптоборса FTX Сам Банкман-Фрийд.

За такъв се определя най-вече DCCPA, който е бил входиран през август. Той трябва да ограничи възможностите на SEC. По-интересното е, че чрез него законодателите се опитват да намалят отговорността на посредниците (криптоборсите и криптобанките), но да ограничат създателите на криптовалути и блокчейн активи. FTX и Coinbase активно подкрепят законопроекта и той получава подкрепа от двете водещи партии. Множеството повдигнати криминални обвинения на Банкман-Фрийд обаче го оставят „на трупчета“.

През същото време са вкарани още два закона. Единият е насочен за контрол над стабилните криптовалути (т.нар. stablecoins). Вторият иска да прехвърли правомощията за регулация на сектора на CFTC и да ограничи тази на SEC. Последната институция за момента осъществява някакъв надзор, като част от криптоактивите трябва да се регистрират при нея. Именно, поради тази причина българската криптобанка Nexo беше глобена с 45 млн. долара и с обещанието, че доброволно ще напусне напълно американския пазар до края на март.

Припряността на САЩ

Определено, се чувства определена припряност в действията на администрацията на президента на САЩ Джо Байдън относно криптопазара. Причините са развитията от последната година. В рамките на 2022 г. се случиха два големи срива в сектора, които засегнаха най-вече американските потребители и инвеститори. Банкрутът на FTX заличи около 32 млрд. долара в активи, докато този на TerraLuna/USDT е около 8 млрд. долара. За сравнение, в решението на SEC е записано, че активите свързани с българската Nexo са само за 2.7 млрд. долара в САЩ.

От Белия дом заявяват, че за момента щетите от неправомерните действия на криптопазара са сравнително ограничени. Както и засега не представляват цялостна заплаха за финансовата стабилност на САЩ. Но властите във Вашингтон се опасяват да не се повторят част от събитията от 2022 г. и се опитват да осигурят по-добри правила, за да избегнат този сценарий. Така, един от най-атрактивните дигитални пазари – американския, може да се окаже един от най-рестриктивните относно криптовалутите след няколко години.

The post САЩ искат да форсират крипторегулациите appeared first on TechTrends България.

Всъщност разликата между OneCoin и FTX, както и токена FTT може да не се окаже толкова голяма. Като двете платформи завличат обикновените потребители с милиарди долари и потенциално извършват множество финансови престъпления. FTX обаче стига по-далеч – като прави това с много големи инвеститори, които сега трябва да отписват също значителни активи. Освен това, основателят на криптоборсата има стабилни политически и икономически връзки в най-висшия ешелон на САЩ.

Какво ще доведе разпадът на FTX? Още по-стриктни регулации, които ще попарят значително и без това разклатения от вътрешни брожения, измами, нестабилни или несъществуващи бизнес модели крипто свят. Както разбрахме към него като скачени съдове са още незаменимите токени (NFT) и метавселените, последните разчитат значително на подобни активи в изграждането на виртуалната си икономика. Мечтите за един крипто свят постепенно ще бъдат потопени или поне така изглежда.

Живот на Бахамите

Романтичните времена за технологични стартъпи започнати в гаражи в Силициевата долина отдавна са отживелица. Особено за предприемачите свързани с крипто. Макар и да не е точно основана на Бахамите FTX е базирана там, където и в момента живее основното действащо лице – Сам Банкман-Фрийд. През 2017 г. основава Alameda Research, която въпреки името си е арбитражен търговец на криптовалути. Банкман се възползва от валутните разлики на различните пазари, като купува биткойни от едно място и ги продава на друго.

Тази дейност се оказва доста сладка – в рамките на няколко месеца, през компанията минават по 25 млн. долара на ден. Търговията е основно с биткойни купени в САЩ и продадени в Япония. Печалбата само от тази дейност през този период е 20 млн. долара. В първите 12 месеца от операциите си, Банкман бързо мести фирмата си в Хонконг, а две години по-късно – на Бахамите, където се премества заедно със своята компания от около десетина приятели. Цялата група младежи между 25 и 30 години реално заемат ключовите позиции в нея.

През 2019 г. Банкман прави следващата крачка и основава собствена платформа за търговия с криптовалути – FTX. Тя започва в рамките на Alameda Research, като после формално е отделена. Конкурентът, но и приятел на Банкман – Чанпън Джао от най-голямата криптоборса Binance осигурява част от първичния капитал с инвестиция от 100 млн. долара срещу 20% дял. Новият играч тръгва ударно, като през 2020 г. придобива мобилното приложение Blockfolio за 150 млн. долара, с което си осигурява голяма част от техническия капацитет.

През 2021 г. са привлечени средства на стойност 900 млн. долара от над 60 инвеститора. Сред тях са едни от най-големите имена в сектора, като Softbank, Sequoia Capital и др. Още 400 млн. долара са осигурени през януари 2022 г., които изстрелват пазарната оценка на FTX на 32 млрд. долара. Финансовите резултати също са летящи поне на пръв поглед – малко над 1 млрд. долара приходи от които оперативната печалба е 272 млн. долара.

Каца без дъно

Всичко това окрилява FTX и започва голямото харчене. Инвестициите в развитие не се споменават като обем, но през януари 2022 г. криптоборсата започва работа по гейминг секция, която да е специализирана в NFT активи. Месец по-късно е основан инвестиционен фонд FTX Ventures с портфолио от 2 млрд. долара. През юли криптоборсата обяви, че е сключила сделка за придобиването на криптобанката BlockFi за 240 млн. долара.

Само от този кратък списък излиза, че разходите на FTX са значителни и надвишават не само приходите, но и набрания капитал. Те обаче не се изчерпват с него. Криптоборсата предприема мащабна рекламна кампания, за набиране на потребители, както и за изграждането на позитивен имидж. Те включват редица спонсорства при това от най-високо ниво. FTX сключва споразумение за преименуване на залата на баскетболния Miami Heat на FTX Arena. Спонсорство е подписано с Националната бейзболна лига на САЩ, както и с отборът от Формула 1 на Mercedes-AMG.

Банкман решава да си „купи спокойствие“ или поне така изглежда с неговите политически дарения. Alameda Research прави дарения за 20 млн. долара. Самият предприемач е далеч по-щедър и в рамките на 2021-2022 г. предоставя на Демократическата партия на САЩ 39.8 млн. долара и е вторият най-голям индивидуален дарител след Джордж Сорос. Семейството на самия Банкман има дълга история с лобизъм – от майката и бащата, до брат му, който се опитва да вземе федерални пари покрай ковид пандемията.

ICO – тайната на всяка криптокомпания

Всички тези харчове са обезпечени основно с криптовалутата FTT. Това е собствената монета на FTX, която дава отстъпки на потребителите при търговия в платформата. Методът е изключително популярен в крипто средите за последните години – почти всяка нова платформа използва ICO или първично-монетно предлагане на собствени токени. Те се използват за основа на операциите на почти всяка една компания, която се занимава с криптовалути, платформи или токени. Както и за набирането на капитал.

При FTX нещата обаче не са толкова розови и слънчеви, колкото Банкман ги представя. Значителна част от криптовалутата FTT са притежание на Alameda Research. Според доклад на CoinDesk от 2 ноември, към датата, първата компания на младия предприемач (и тогава мултимилиардер по оценка) държи 3.66 млрд. свободни токени, още 2.16 млрд. долара в „обезпечения“ в такива и 292 млн. долара заключени.

Това не потапя FTX, а изострените отношения между Банкман и Джао. Двамата спорят ожесточено в Twitter, а пет дни след излизането на доклада на CoinDesk – последният решава да изтегли всичките си FTT токени на стойност малко над 500 млн. долара. Джао ги получава след като Банкман откупува дела на Binance през 2021 г., дни преди да привлече допълнителния капитал от големите инвеститори.

Ефектът на доминото

Последва ефектът на доминото – комбинацията от двете новини, кара собствениците на FTT да започнат масова разпродажба на токена. За три дни стойността на заявките надминава 6 млрд. долара. FTX от своя страна има само 900 млн. долара ликвидни средства. Но половината от тях са акции на платформата Robinhood , което пак трудно може да мине за бързоликвиден авоар. Още над 3 млрд. долара са отново активи в криптовалути, основно Serum токена на Solana и 554 млн. долара във FTT.

Ако на 7 ноември, Джао обявява разпродажбата на токена, то на следващия ден същият съобщава, че е постигнал не обвързващо споразумение за придобиването на FTX. Логично, започват спекулации дали не става дума за натиск и враждебно изкупуване. Binance обаче се отказва от сделката и банкрутът на криптоборсата е неизбежен. Джао хвърля и последната бомба, като още докато трае одита съветва хората в Twitter да не ползват FTT като обезпечителен актив. Това срива токена с 80% само в рамките на деня.

FTX и Alameda Research се оказват много тясно скачени съдове. Освен, че втората компания притежава огромен портфейл токени, тя е получавала огромни суми пари от първата, за да може да осъществява друга дейност. Според източници на Wall Street Journal става дума за 10 млрд. долара – огромна част от оборота на FTX. С тях са покривани загубите, които Alameda Research е теглила, за да прави инвестиции.

Двете фирми, заедно с още над 100 свързани дружества изпадат заедно в състояние на банкрут на 11 ноември. Само задълженията на FTX се оценяват на 8.9 млрд. долара, като само около 900 млн. долара са лесно платими чрез ликвидните активи на компанията.

Очакваната „хакерска атака“ и последствията

Споменатата стомна за вода в началото на материала може да се види и с това, което последва. Големите пробиви в света на криптовалутите не могат да минат без някоя „хакерска атака“, която да източи част от все още наличните средства. Такава се появява във FTX в деня на обявяването на банкрута и изтегля 473 млн. долара от портфолиото от криптовалути с които разполага компанията. Основно Tether токени са бързо разменени за Ether такива – практика, която се използва често при крипто измамите.

При разпадането на компании от света на криптовалутите обикновено подобни действия се извършват от самите собственици или от много висши служители. Те служат за осребряване на инвестициите преди ликвидацията на дейността или обезценяването на токените. В повечето случаи точният извършител не се открива или поне не се обявява за това.

Крахът на FTX ще има по-голям ефект от разпадането на Terra Luna. Двата случая имат много общо помежду си. Включително и краят с хакерската атака. Разликата е, че FTX е прекалено голяма и същевременно изкарва на показа всички порочни практики, които подобни платформи правят или могат да извършат. До момента редица токени на други криптоборси загубват значителна стойност през ноември. Само Crypto.com губи 1 млрд. долара.

Тепърва започва разследването на регулаторите. Те всъщност се намесват още през август – когато Федералният надзор по депозитите и застраховките (FDIC) обвинява платформата в заблуда относно обезпечеността на нейните активи. На 14 ноември, прокурорът на Ню Йорк започва разследване, а комисията към Камарата на представителите на Конгреса планират изслушване по темата.

Тепърва ще се оценяват финансовите щети, както и тези за крипто индустрията. Едно е сигурно – колапсът на FTX ще бъде горчив урок, който ще вкара повече правила и надзор в Дивия запад на дигиталните валути. Той пък удобно идва малко след колапсът на криптовалутите в средата на 2022 г. и няма да е изненада ако това събитие е пряко свързано и с банкрутът на компанията.

The post FTX или потопяването на криптомечтите appeared first on TechTrends България.

Преговорите тогава се точеха с месеци и дори години. Затова новината, че България е подписала меморандум за инвестиционно намерение на сочен за друг германски гигант за завод за електромобили край Ловеч, дойде като гръм от ясно небе. Компанията се казва Next.e.GO Mobile и грубо може да се определи като европейския еквивалент на успешната за момента Tesla на милиардера Илон Мъск.

На пръв поглед, изглежда най-накрая нашата страна ще се сдобие с така бленуваното пълно автомобилно производство. Дори привлечените разработчици на авто компоненти в България ще участват като подизпълнители в голяма част за новата поточна линия.

Погледнато по-задълбочено, нещата са много предварителни, преговорите са водени извънредно скоростно, а резултатите трябва да ги видим в рамките на 2 години. Допълнително, новината беше съобщена в деня за размисъл преди предсрочните парламентарни избори, което подсказва, че цялата история за момента обслужва повече политическа, отколкото икономическа цел.

Което няма да е лошо нещо, ако накрая наистина видим реализиран завод, с мащабна и качествена продукция. Редица потенциални проблеми обаче може да се окаже, че това ще е поредната химера и има голям шанс, българският блян за пълно автомобилно производство да продължи да ни измъчва.

Тук ще отворим една скоба – TechTrends е аполитичен сайт, който не е обвързан с политически виждания, позиции и цели. Затова и този текст беше умишлено забавен до приключването на изборния ден от 11 юли. Неговата цел е да разгледа официално обявените параметри, но и самия потенциален инвеститор и неговите реални възможности. Както и да очертае евентуалните пречки за финализирането на проекта.

Наследството на Great Wall

На 10 юли в деня за размисъл преди изборите бяха обявени доста параметри за новия завод. Next.e.GO Mobile планира да открие производствени мощности на площадката на затихващата фабрика „Балкан“ край Ловеч. През социализма тя беше известна като основно място, в което бяха сглобявани самолети, автомобили, мотоциклети и велосипеди. По информация на германските представители, са оглеждани различни места в България, но са се спрели на това в Ловеч.

Решението лесно може да се обясни. Доскоро в района на Ловеч функционираше предишната ни автомобилна гордост – завода за сглобяване на китайските автомобили Great Wall. Независимо, че той работеше само девет години и беше закрит през 2017 г. той остави подготвени кадри и ноу-хау. Което в комбинация с тези от „Балкан“ се получава доста добър избор от налични специалисти на място, които не трябва да се обучават напълно от нулата.

Плановете на германците

Плановете на Next.e.GO Mobile са да построи своите производствени мощности в рамките на две години и капацитетът им дори да достигне до 30 хил. електромобила на година. Общата инвестиция е на стойност 140 млн. евро, от които 34 млн. евро ще са под формата на държавна помощ. В новата фабрика трябва да се разкрият около 1 000 работни места. Заводът трябва да бъде завършен в рамите на 24 месеца и евентуално да заработи през 2024 г.

Държавната помощ няма да бъде предоставена веднага, а на части и то след като производството започне. Според служебния министър на икономиката Кирил Петков, първия стимул ще бъде предаден при 10 хил. произведени електромобила, втория – при 20 хил. Ако бъдат постигнати всички зададени цели, помощта от държавата ще достигне 34 млн. евро. Настоящата рамка позволява на правителството да предостави такава под формата на земя, инфраструктура и осигуровки на служителите.

Още тук изниква и първата червена лампа – според служебния министър Кирил Петков, преговорите са били проведени само в рамките на 5 седмици. Това има за цел по-скоро да се покаже, че заслугите за инвестицията са изцяло на служебния кабинет. Но това дава индикации, че решението от страна на германската компания е взето доста бързо. Фактът, че говорим за споразумение за намерение е достатъчно красноречив, че все още нищо не е финализирано и има голям шанс, тази новина да е силно политизирана.

Българско подсигуряване

Добрата новина е, че значителна част от компонентите ще се праят или разработват в България. Алуминиевата рамка ще се произвежда от завода на Etem в страната, кабелните системи от този на Yazaki, а софтуерът ще е дело на местното звено на Bosch.

Прави впечатление силното българско участие не само като доставчици, но и като съучастие. Местното дружество на Next.e.GO Mobile ще се управлява от изпълнителния директор на „Аутомотив Клъстър България“. Бизнесменът Кирил Домусчиев предоставя терена на завод „Балкан“ и може да влезе като съинвеститор на българското звено на германския производител. Всичко това подсказва усилията на българския автомобилен сектор, за да може тази инвестиция да се осъществи.

Германската Tesla

На много места се говори за германски гигант или най-малкото голям производител. Но името Next.e.GO Mobile надали говори нещо на хората. Това е нормално, защото става дума за стартъп, който тепърва започва да разгръща своето производство и продажби. Компанията е основана през 2015 г. от Гюнтер Шу под името e.GO Mobile.

Две години по-късно прототипът на градския електромобил e.GO Life е представен на технологичното изложение CeBIT в Хановер. Той е четириместен, като постепенно са разработват и още няколко версии. За момента са представени стандартна, спортна и cross (за пресечени терени). А от юли тази година, започва производството на подобрения вариант на e.GO Life Next.

Дизайнът на електромобила наподобява изключително много на фейслифнат и уголемен вариант на индийската REVAi (позната и като G-Wiz). Тя няма добра слава, като в доста държави не покрива критериите за годен за ползване автомобил. Останалите характеристики също не са впечатляващи.

Все пак, първите версии на новия e.Go Life имат пробег от 140 км с едно зареждане и батерия от 21.5 kWh. Началната цена е 22 990 евро. Производството е стартирано през юли 2018 г. в Аахен, Германия. Заводът там също трябва да има капацитет от 10 до 30 хил. коли на година. До началото на 2020 г. или година и половина след отваряне на поточните линии са доставени едва 500 електромобила.

По обещания, Next.e.GO Mobile е щедра – тя представи концепти за електрически мини автобуси и карго камионетки. С което компанията наподобява доста доказания вече иноватор Tesla и неслучайно е оприличавана на нея. Дано обаче не се окаже, повече да прилича на друг играч – Nikola.

Пари има ли?

Германският Next.e.GO Mobile е заобиколен от много неизвестни, някои от които би трябвало да светнат като червени лампички, относно дългосрочната ѝ перспектива. Най-вече свързани с финансирането, наличния капитал и дали изобщо, компанията ще успее да осъществи плановете си в България… и не само. През април 2020 г. дружеството става неплатежоспособно и влиза в процедура на защита от кредиторите. Това означава, че компанията не разполага с никакви пари и не може да плаща задълженията си (било то кредитни или оперативни).

Започва преструктуриране и през септември 2020 г. е обявено ново начало. Като спасител влиза нидерландския фонд ND Group. Той става мажоритарен акционер в новосъздаденото дружество Next.e.GO Mobile, което придобива напълно стартъпа e.GO Mobile. Цената на сделката не е обявена, като тя най-вероятно включва погасяване на предишните дългове и оперативен капитал. Става въпрос за финансов, а не стратегически инвеститор, което в повечето случаи означава, че ще се търси задвижване на някои показатели, за да се повиши оценката на компанията с цел продажба и извличане на печалба.

Именно последният е големия въпрос – дали компанията има достатъчно средства, за да разгръща мащабно международно производство. Защото освен преструктурирането, единствените други средства, които са обявени, че влизат в компанията е инвестиция от 30 млн. евро, сключена през февруари 2021 г. С нея, миноритарни акционери стават фондът Moore Strategic Ventures и редица индивидуални инвеститори, като бившия финансов министър на САЩ Джон Сноу, Алехандро Агаг и актьорът Едуард Нортън.

Предварителни намерения на кило

Паричното състояние на Next.e.GO Mobile е голямата въпросителна, защото, както германската компания, така и мажоритарния собственик ND Group са частни дружества. Но тя не е единствената червена лампа. България не е първата страна, която подписва подобни споразумения за инвестиционни намерения за изграждане на завод за електромобили. Германският стартъп вече е договорил такива за две други локации.

Първото предварително споразумение е подписано с правителството на Гърция през декември 2020 г. Отново става дума за изграждане на завод за електромобили, а инвестицията тогава е оценена на 100 млн. евро и трябва да разкрие около 1 000 работни места. Няма информация, дали Атина е предложила държавна помощ и ако да – каква е тя и на каква стойност. Любопитен факт е, че само два месеца след нея са привлечени новите инвеститори в Next.e.GO Mobile. Параметрите на намерението се припокриват с тези в България, но без държавната помощ.

През май 2021 г. е подписано още едно споразумение за изграждане на съвместен завод в Мексико. Той трябва да обслужва амбициите на германската компания за навлизане на апетитния пазар в Северна и Южна Америка. Точният размер на потенциалната инвестиция не е обявена, както и други детайли. Ключовото тука е, изграждането на съвместен завод, което означава, че финансирането на проекта най-вероятно ще бъде поделено с местния играч.

По този начин, Next.e.GO Mobile в рамките на шест месеца е изявила желание да построи три завода, като два от тях са на стойност от 200 млн. евро (без да броим държавната помощ от България). Компанията е обявила до момента единствено привлечен капитал от 30 млн. евро. Няма информация, дали гръцкия завод няма да падне за сметка на българския. Защото няма логика да има производство в две съседни държави, обслужващи един пазар. До момента, нито една от двете балкански инвестиции не са обявени на сайта на компанията. За момента изглежда, че Next.e.GO Mobile по-скоро се опитва да покаже мащаб, за да привлече свеж капитал, с които да реализира евентуално част от тях. Ако е такъв сценария, то бъдещето на българския завод е доста несигурно.

Също така предварителните споразумения нямат стойност на подписан договор за строеж и инвестиция. Next.e.GO Mobile може лесно да се откаже от своите намерения. Или пък да свърши по начина, по който стана с Great Wall, дори и по-бързо, предвид факта, че компанията има история бързо да гори наличния капитал. Докато не се видят реалните действия, засега новината за завода в Ловеч остава добро пожелание в гореща политическа обстановка.

The post Next.e.GO Mobile – германската Tesla и завода за електромобили в Ловеч appeared first on TechTrends България.