Компанията пострада сериозно вследствие на намесата на щатските власти през 2020 г., като загуби достъп до лицензираната версия на платформата Android, но и по-важното – до възможността да произвежда сама процесори, както и да пуска смартфони с 5G връзка. Редица други мерки, не бяха напълно въведени, сред които и потенциалното отказване на Европа и други съюзници на САЩ от нейното телекомуникационно оборудване.

Новият ход на администрацията на президента Джо Байдън обаче има за цел да реши един странен, но донякъде очакван проблем. Това е, отказът на американските компании да участват в разработването на различни технологични стандарти, поради факта, че в доста от тях дейно участие има и Huawei.

По-ясни правила

Смекчаването на регулациите идва под малко по-различна форма. Правителството на САЩ позволява на американските компании да предоставят на китайския гигант определени технологии и софтуер, но при определени условия. Те включват ситуации, в които се дискутират и обсъждат технологични стандарти, както и да не се изисква лиценз, за това споделяне на по-малко иновативни системи.

Министерството на търговията вече е издало такава заповед. Чрез нея се внася малко повече яснота относно лицензирането на технологии и софтуер към Huawei. Досега, за всяка търговска дейност с китайската компания, американските дружества искат изрично разрешение от щатските власти. Лицензите се издават в момента за различни технологии – операционни системи Windows, продажба на 4G чипсети, процесори и много други.

Новите правила позволяват на американските компании директно да търгуват или споделят с Huawei технологии без лиценз, за определени цели и с конкретни възможности. Според информацията на Bloomberg, правителството на САЩ конкретно цели това да обхваща такива разработки, които да участват при изготвянето на световни технологични стандарти.

„Балканизацията“ в IT сектора

Политиката на САЩ срещу Huawei (и някои други компании), беше на път да доведе до „балканизация“ на IT сектора. Вашингтон проучваше възможността да изключи китайския гигант от различни неправителствени организации, които изготвят технологичните стандарти. Китай заплаши, че ще започне да изгражда собствена мрежа за стандартизация. Това щеше да доведе до ситуация, в която различните региони по света ще оперират с различна техника и софтуер, макар и да изпълняват едни и същи цели. Например, смартфоните да имат един USB жак в САЩ, друг в Китай и трети в Европа. Това е най-безобидният пример всъщност.

Huawei има доста силно влияние и участва задълбочено в различни сектори по стандартизация. Особено силно важи в телеком и мобилната сфера. Компанията има 110 хил. патенти и води по този показател редица преки конкуренти. Конкретно в 5G, Huawei е лидер по брой подобни заявки и одобрена интелектуална собственост свързана с новата технология.

За да участват в стандартизационния процес американските (а и съюзни компании, като европейски и някои азиатски) трябва да споделят с Huawei технологии и софтуерни системи, което досега беше обект на лиценз. С което, явно щатските дружества са започнали да странят от подобно сътрудничество. Вашингтон вижда в това заплаха, да бъде изолиран техния бизнес от процеса по изграждането на системите на бъдещето. Това не е потвърдено пряко от щатските управляващи, но е частично загатнато.

„Американските компании трябва да бъде напълно ангажирани в международните организации, където се изготвят технологични стандарти, които ще имат ключово приложение в търговските продукти, но и в националната сигурност“, коментира Алън Еставез, секретар към Бюрото за индустрия и сигурност към Министерството на търговията на САЩ, пред Bloomberg.

Без значение за Huawei

Действията на Вашингтон изглежда няма да се отразят позитивно върху Huawei, поне по начина, по който са формулирани промените. Китайският гигант страда от възможността да прави 5G устройства, собствени процесори и да използва редица софтуерни услуги, включително и лицензираната версия на платформата Android. Нито едно от тези ограничения няма да падне, което реално вреди на компанията в дългосрочен план.

Комулативният ефект от гореизброените забрани почти буквално елиминира компанията от смартфон пазара. Тя продаде своя бранд Honor, което зачеркна близо една трета от портфолиото ѝ, а собствените смартфони бяха ограничени драстично до няколко модела на година. Всичките без 5G свързаност, като по продажби дружеството отдавна е извън водещите 5 производителя.

Huawei започва да усеща натиск и при умните часовници, като данните за второто тримесечие показват, че тя губи втората позиция там от Samsung. Заедно с Apple – трите водещи компании пуснаха през последните месеци нови модели и ще видим дали, китайския гигант ще запази водещата си роля.

The post САЩ и привидното смекчаване на санкциите срещу Huawei appeared first on TechTrends България.

Бушуващата в момента война в Украйна ни връща с пълна сила в тези времена и практики. САЩ и техните съюзници се опитват да изолират по всякакъв начин Русия, от икономически, през транспортен и технологичен, до информационен. Москва реагира по сходен начин на тези мерки, като един от начините е да се опита да изгради самодостатъчна икономика.

Блокирането на редица руски сайтове под претекст за „борба с дезинформацията“ беше посрещнато от Кремъл със същото действие на западни медии и платформи, под идентичен претекст. Редица технологични и онлайн платформи обявиха, че напускат най-голямата по територия в света страна. Развитието на ситуацията е до такава степен, че Русия върви към затварянето на интернет в границите на страната, по подобие на този в Китай.

Любопитното е, че управляващите в Москва разработват това от няколко години. Последствията може да са обаче доста по-големи в световен мащаб. Причината е, че тези действия може да засилят процесите по „балканзиация“ на глобалната мрежа. Процеси, за които може да прочетете в анализа на TechTrends.

Руският интернет

Кремъл работи по изграждането на вътрешен интернет от години. През 2015 г. е приета нова стратегия за национална сигурност, като в нея е записано, че Русия трябва да осигури местни заместители на основния хардуер, който се използва в страната. Това засяга значително и интернет доставчиците, опорната мрежа и много други IT системи.

През 2019 г. руският президент Владимир Путин обяви закон, с който се дава възможност на местните регулатори по-лесно да филтрират онлайн съдържание, както и се изгражда се местна система за домейни (DNS). Комбинацията между този закон и стратегията от 2015 г. предполага и добавянето на различно специализирано оборудване на интернет доставчиците.

Целта е да се изгради вътрешна инфраструктура от сървъри и взаимосвързаност, която да осигури връзка при изключване на страната от глобалната мрежа. Проектът получава името RuNet (съкратено от Russian Net или „руска мрежа“) и са планирани инвестиции за 320 млн. долара. Основна част от тях са вложени в изграждането на нови центрове за данни. Огромният проблем за руснаците преди 2019 г. е, че повечето информация на местния интернет се съхранява на сървъри зад граница. Така, Москва регламентира данните генерирани на нейна територия, да се съхраняват също в рамките на страната. Практика, която все повече държави започват да прилагат, включително и Европейския съюз.

Подобни планове за самодостатъчност вече се форсират и в други елементи от руската дигитална икономика. Санкциите над Кремъл може да превърнат страната в истински рай за пиратско съдържание и за изграждането на паралелна онлайн екосистема.

Противоречивите резултати

В рамките само на една година – от началото до края на 2019 г. Русия твърди, че е завършила работата по основната част от RuNet. На 24 декември тогава, Кремъл твърди, че е осъществил успешен тест за изолиране на страната от глобалната мрежа, но е продължила да предоставя онлайн услуги на потребителите.

Резултатите са оспорвани от някои западни експерти, но като цяло, няма достатъчно информация за мащабите и ефективността на RuNet. Има частични изводи, като например през март 2021 г., руският телеком регулатор Роскомнадзор започна да забавя трафика към Twitter. До голяма степен действията на държавата дадоха успех – достъпът до социалната мрежа беше или блокиран или значително забавен.

Проблемът се оказа, че филтрацията беше по-силна от необходимата. Основният проблем тогава се е появил от съкратените линкове, които ползва Twitter – t.co. Руските власти ги блокират всички, което засяга и сайтове като Reddit.com и др. След избухването на военните действия в Украйна, Москва прави нов опит за блокиране на социалната мрежа, който е значително по-успешен. Което дава сигнали, че RuNet може би е готов да бъде пуснат в по-голям мащаб и за по-дълъг период от време. Все още експертите са скептични от 100% изключване на Русия от глобалната мрежа, но страната е на път да го стори. Войната в Украйна и последващите санкции ще ускорят тези процеси.

„Балканизация“ или нова „Желязна завеса“

Последиците от изключването на руския интернет от глобалната мрежа имат потенциала да се развият в една от двете възможни посоки. Първата вече сме я описвали – това е „балканизацията“ на потока от данни по света. При него, информацията вече няма да се движи свободно и определението глобална мрежа ще загуби своя смисъл.

В този сценарий, данните генерирани в някой регион ще остават затворени в неговите рамки. Такива вече се обособяват, като Китай, Иран и Северна Корея го прилагат ефективно, Европейския съюз също се опитва да го наложи. Русия се присъединява към този клуб и най-вероятно ще бъде последвана от Индия и може би Бразилия. Обменът между отделните региони ще става все по-труден и най-вероятно – политически регулиран.

Вторият вариант е спускане на нова Желязна завеса, която ще обхване глобалната мрежа. Отново ще имаме разделение на потока на информация, но с една подробност, че при този вариант ще се формират два лагера. Единият ще е на Запада, в който се включват САЩ и ЕС, а в другия Русия и нейните съюзници и потенциално Китай.

За първата част вече имаме сигнали, че Брюксел и Вашингтон са достигнали до предварително споразумение, в което да се обменят данните от двете страни на Атлантическия океан. Така, американските технологични гиганти ще получат „вратичка“ в новите регулации на Стария континент. В зависимост от ситуацията, може да се очаква отваряне между RuNet и китайския. Пекин изгради подобна затворена мрежа още преди години, като информацията в страната се филтрира изключително силно.

Във всички случаи бъдещето на глобалната мрежа зависи по същия начин като външнополитическите отношения – в рамките на триъгълника САЩ-Китай-Русия. Шансовете за деескалация между Запада и Кремъл изглеждат все по-малки, поне в близко бъдеще, с което появата на нова самостоятелна и по-изолирана онлайн мрежа е неизбежен момент.

The post RuNet – новата интернет желязна завеса appeared first on TechTrends България.

Натрупаното през вековете напрежение на Балканите избухва по наистина жесток и скоростен начин, който създава и други прякори на региона. „Буре с барут“ е друго популярно наименование, което продължава да напомня за избухливия характер на нашия регион.

В края на 2020 г. ставаме свидетели не на местна, но на потенциална „балканизация“ – тази на технологиите и интернет. Процесите са задействани, първите крачки са направени, въпросът е дали ще се извърви пътя докрай или това фрагментиране ще остане само частично. Глобалната мрежа вече не е запазена марка само за САЩ, но нейното трансформиране от световна, може да стане в регионална.

Регулаторите по света вече открито говорят за регионален интернет и облачни платформи. Започна битка за съхранението на личните данни, а за малко да има разкъсване дори на технологичните стандарти. Част от тези процеси в някои държави са започнати преди години и приключени, но обхващането им на по-голямата част от Земното кълбо е тенденция, която ще има послествия за всички.

Apple в плен на дракона

Последният пример е с Apple, за която се разбра, че е изградила два центъра за данни в Китай, които да обслужват изцяло местни потребители. Това е едно от условията на компанията да може да оперира в най-големята по население в света страна. Този компромис ѝ коства всички защити на личните данни, както се разбира от пространна статия на New York Times от 17 май.

Основната цел на това упражнение е информацията, която китайските потребители ще генерират да не напуска страната. Рестрикциите на Пекин обаче не спират дотук. Те настояват за стриктен контрол и достъп до данните. Това включва премахването на пълното кодиране на информацията, за да може властите лесно да я разчетат. Първоначалното споразумение между китайското правителство и Apple е било друго – но осем месеца след това, компанията е предала ключовете за дешифриране.

По-ключово е друго драконово изискване – сървърите да се оперират от китайска държавна компания. В случая, това е Guizhou-Cloud Big Data (GCBD). Експертите на Apple упражняват само дистанционен мониторинг от САЩ, а на място са служителите на GCBD. Ако има молба от властите за предаване на информация за някой китайски потребител, те се обръщат към местната компания, а не към щатския гигант.

В поведението на Пекин няма нищо странно или изненадващо. Китай от години се слави, че е издигнала „онлайн стена“, като контролира до голяма част интернет трафика в страната. Повечето големи имена от бранша са забранени да оперират на нейна територия, защото не искат да отговорят на изискванията на властите. Такива са Google, Facebook, Discord и много други. Неслучайно, техните местни алтернативи са толкова популярни в страната.

Облачни региони

Китай не е единствена в това дигитално затваряне. Това е първият компонент на „балканизацията“ на технологиите, като все повече ставаме свидетели на регионализирането на интернета и потока на данни. Още по-краен пример за това е Северна Корея, в която глобалната мрежа е само локална, като целият трафик и съдържание е строго контролирано.

Русия налага подобни правила като Китай. Двете държави изградиха паралелна инфраструктура по начин, че да могат „да изключват“ трафика потребителите да продължат да получават базова свързаност и достъп до основните услуги. Всичко трябва да се базира на местни сървъри.

Точно затова, ключов фактор за постигането на подобна независимост е съхранението на генерираните данни в регионални центрове. Apple в Китай прави точно това, Русия има подобно изискване, а след регулациите на Европейския съюз (ЕС) от последните години в лицето на легендарната директива GDPR ефективно прави същото.

Има една съществена разлика в подхода между Русия и Китай спрямо този на ЕС. Това е, че Брюксел се опитва да предпази данните на своите граждани, като изисква те да се съхраняват на територията на Съюза. Регулаторите на Стария континент слагат стриктни правила за сигурността и обработването им. Русия и Китай го правят повече с цел да могат властите по-лесно да имат достъп до тях.

Във всички случаи, ако някоя компания иска да доставя наистина глобални интернет услуги, тя трябва да има има сървъри в десетина ключови региона. Вече не работи концепцията, че онлайн бизнес може да се базира само в една държава и да обслужва целия свят. Освен от чисто технически причини, по-близките сървъри, водят до по-високо качество, вече имаме и стриктно регулаторни такива.

По-бързи услуги

Регионализирането на интернет услугите и сървърите има своите предимства и недостатъци. Google успя да се наложи като изключително надеждна облачна платформа с разполагането на стратегически сървъри по целия свят. За много хора, отварянето на търсачката е най-лесния начин да проверят в какво състояние им е връзката.

Изграждането на още по-комплексни облачни платформи, като стрийминг услуги, облачен гейминг и др. превръща използването на регионализирани центрове за данни в ключов компонент. Още по-голямо значение придобиват подобни системи, когато заговорим за концепции, които искат минимално забавяне – като например автономни автомобили. Те отиват по-надалеч, като вкарват в уравнението и периферните изчисления (edge), които допълват изградените регионални центрове за данни. Затова Microsoft, Amazon и Facebook се опитват да навлязат в тези сфери по един или друг начин.

Цената на дигиталната суверенност

Недостатъците са няколко. Примерите на Китай и Русия ги очертават ясно. Първият е, че тази регионализация и изграждане на национален интернет позволява на властите да имат лесен достъп до информацията, която се обменя в дадена страна. Това повдига редица морални въпроси.

Вторият и по-голям проблем е, че в един момент глобалната мрежа може да се превърне в регионална. Тоест, вместо всички да имат достъп до всичко, връзката и информацията да бъде разпределена в отделни „балони“.

Северна Корея е най-яркия пример в тази насока, въпреки, че трудно може да се каже, че страната е включена реално към интернет. Освен определени бройки компютри, които са на висшите партийни членове или на специализирани подразделения. Китай е по-умерен пример, но и неговата „велика интернет стена“ става все по-висока. Местните потребители са силно ограничени до локално съдържание и услуги, като международното такова е силно филтрирано.

Създаването на балони в САЩ и ЕС засега е малко вероятно, поне не и на толкова плътни. Брюксел засилва своите технологични регулации, особено в сферата на облачните и интернет платформи. Вдигането на мерника на онлайн гигантите, като Google, Apple, Amazon и Facebook, може да ги накара да променят типа съдържание, което предлагат на европейските си потребители или дори да напуснат региона. Някои щатски новинарски сайтове директно режат по геолокация читатели от Стария континент, защото не им се занимава с регулациите по GDPR, например.

Процесите по „балканизация“ на интернет вече са задвижени, въпросът е дали ще бъдат докарани до крайност. Ако това се случи то тогава интернетът ще трябва да се преименува на интранет (вътрешна мрежа – бел. ред.).

The post „Балканизацията“ на глобалната мрежа appeared first on TechTrends България.

Решението на Пекин е поредното последствие от търговската война между САЩ и Китай, която все повече засяга технологичния сектор. Ако неразбирателството между двете най-мощни икономики на планетата продължи, може да доведе до регионализиране на IT пазара. Някои експерти описаха процеса, като потенциална „балканизация“, в която Китай и САЩ разполагат със собствени продукти, услуги и стандарти, които обслужват основно вътрешния си нужди и потенциални сателитни региони.

Реципрочни действия

До голяма степен, мярката, която Пекин предприема е и вследствие на стриктните икономически санкции, които Вашингтон наложи над Huawei. Бизнесът на компанията в САЩ в момента е напълно блокиран. Както и част от дейността ѝ в други пазари, като продажбата на най-нови модели смартфони в Европа, със забраната за ползване на лицензирания Android и услугите на Google.

Преди това, администрацията на президента Доналд Тръмп реално забрани ограничи продажбата на Huawei устройства, като неофициално заплаши дистрибуторите и телекомите, че ще ги извади от списъка с поръчки на федерално и щатско ниво. Няколко месеца след като китайския гигант беше вкаран в забранителния списък, Вашингтон обяви, че ще спре субсидиите за регионалните мобилни оператори, ако ползват негово оборудване.

Сега намеренията на Пекин са да замени целия хардуер и софтуер на държавната и местна администрация изцяло с такова местно производство. По информация на Financial Times, заповедта е издадена от комунистическата партия по-рано тази година.

Планът предвижда да се заменят между 20 и 30 млн. устройства, като всичко да бъде финализирано към края на 2022 г. Според него, около 30% от тях трябва да бъдат доставени през следващата 2020 г., 50% през по-следващата, а през последната да бъдат инсталирани последните 20%.

Явните и скрити проблеми

Амбициозната идея най-вероятно ще срещне доста затруднения. Най-очевидният проблем е липсата на адекватна, унифицирана и развита откъм приложения операционна система. Тя трябва да се яви заместник на Windows на Microsoft, като досегашния опит на Русия, Иран и Северна Корея в тази посока са разработки базирани на Linux платформата. Колко бързо, Китай ще може да развие подобна система тепърва ще разберем. Все пак да не забравяме, че най-голямото главоболие на Huawei е прекъснатия достъп до лицензираната версия на Android за нейните смартфони и таблети, както и до услугите на Google за мобилни устройства.

Другия голям проблем е в доставката на достатъчно и добри компютърни компоненти. Lenovo е най-вероятния избор за основен вендор на амбициозните китайски поръчки. Но компютрите и лаптопите на компанията разчитат изключително много на процесори, платки, дъна и всякакви други компоненти от западни производители. Huawei може да се похвали, че новият ѝ смартфон Mate 30 Pro вече няма нито един елемент произведен в САЩ, но ситуацията е диаметрално противоположна при Lenovo.

Ефектите

Мерките на Китай са част от все по-явната стратегия да се опитат да развият пълна технологична независимост от Западния свят. Това може да доведе до „балканизация“ на глобалния IT пазар. При което определени китайски компании да захранват напълно нуждата от хардуерни и софтуерни продукти и услуги. Подобен ефект може да се пренесе и в други краища на земното кълбо, ако отношенията между САЩ и Европа се изострят.

Много показателен пример за това е, как след като Huawei беше де факто блокиран за европейския пазар за смартфони, компанията грабна почти половината от доставките на умни телефони в Китай през третото тримесечие. Което отговаря за близо две трети от продажбите на този тип устройства за компанията.

Крайният резултат е, потенциално завръщане на протекционизма и създаване на паралелни технологии, стандарти, решения и продукти. Подобно капсулиране в краткосрочен аспект може да бъде положително за страни с голям потребителски потенциал, като Китай например. Но в дългосрочен може да окаже силни ограничения около иновациите, конкуренцията и най-вече трансграничните отношения.

The post Китай подсилва технологичната регионализация appeared first on TechTrends България.