Основаването на INSAIT определено може да кажем, че беше най-голямото технологични събитие в страната. То дори засенчи новината, че Payhawk се превърна в първия български „еднорог“ или стартъп с пазарна оценка от поне 1 млрд. долара. Това не остана незабелязано от годишните награди на Българската асоциация по информационни технологии (БАИТ). INSAIT беше отличен с приза в категорията „Специален принос“, който по традиция се връчва от президента на Република България. Самите победители в тазгодишното издание бяха обявени на 23 февруари.

Стратегическият проект

INSAIT беше представен официално през април 2022 г., като получи подкрепата на българската държава. Правителството (по-скоро четири такива) оказва съдействие в реализацията не само откъм логистична гледна точка, но и откъм финансиране. Държавата ще осигурява по 10 млн. лева всяка година в рамките на десетилетие, което за момента я превръща в най-големия инвеститор. Amazon и Google също се включват, но засега с по-краткосрочни планове от по 7 млн. лева и 6 млн. лева на година съответно.

Основателят на INSAIT професор Мартин Вечев обяви, че това е стратегически проект за България. Въпреки, че функционира едва от броени месеци, той вече е започнал да оказва силно позитивно влияние върху имиджа на страната ни.

„Смятам, че това е абсолютно стратегически проект за България, който ще промени имиджа на страната“ Професор Мартин Вечев, основател на INSAIT

„Смятам, че това е абсолютно стратегически проект за България, който ще промени имиджа на страната“ коментира професор Мартин Вечев при получаването на наградата на БАИТ. „Също така той е важен и за нашите деца, тъй като те ще имат място за реализация тук, допълни той.

Покрай политическата дискусия, която е по-скоро с предизборен характер, относно заплащането на учителите, Вечев разкритикува отношението на институциите и обществото към тях. Той е на мнение, че те не получават достатъчно – както като възнаграждения, така и като призвания.

Президентът Румен Радев коментира, че растежа на българския IT сектор се дължи най-вече на факта, че иновациите са „част от програмния ни код“. След което допълни, че трябва да се изгради прозрачна среда за реализация на законите, а тя идва с е-управлението, електронния контрол и др.

„Професор Мартин Вечев е човек със смела визия, която първоначално дори звучеше налудничава. Но той вече реализира този институт и ни позиционира на световната карта, с което той ни отваря вратите за иновации и инвестиции“ Румен Радев, Президент на Република България

„Професор Мартин Вечев е човек със смела визия, която първоначално дори звучеше налудничава. Но той вече реализира този институт и ни позиционира на световната карта, с което той ни отваря вратите за иновации и инвестиции“, допълни още президентът Румен Радев.

С фокус към образованието

На церемонията на БАИТ бяха обявени и победителите в тазгодишните награди на IT асоциацията. В настоящето издание са получени общо 78 кандидатури. Най-голям интерес има към образователната награда, като там са подадени общо 21 заявки. Доста оспорвана категория е била и секцията за разработен в България IT продукт или услуга.

Младежката награда отива при студентът трети курс в Шуменския университет „Епископ Константин Преславски“ Томислав Троев. Той е разработил софтуерна платформа за автоматично тестване на програмни системи. Решението не е просто прототип, а вече се използва в реална среда от някои IT компании, които тестват своите кодове чрез него.

Друг интересен проект печели образователната награда. Тя отива при Висшето училище по телекомуникации и пощи, което създава интердисциплинарни бакалавърски програми. В тях се комбинират познания от няколко области, но с основен акцент върху IT системите. Като освен техническите умения се преподават и специализирани такива в определени области, като медицина и въздушен транспорт.

Отличието за стартъп компания отиде при Foodobox. Тя създава мобилно приложение, което се опитва да реши с хранителния брак на заведенията и магазините. Чрез него потребители и заведения могат да реализират непродадената и излишна храна. Условието е те да се предлагат с поне 40% отстъпка от първоначалната цена, докато клиентите могат да видят кои обекти и къде предлагат подобни инициативи.

Останалите отличия

Министерството на електронното управление (МЕУ) беше отличено при проектите на публичната администрация. Институцията участва с няколко разработки, но това което печели награда на БАИТ е за разширяването на връзката между отделните дигитални регистри в държавата през системата RegiX. Изпълнител на проекта е „Технологика“. При „Успешен български IT продукт или услуга“ победител е MYX и техните „Дигитални двойници“. Специализираното решение позволява да се събират и извличат данни за различни физически обекти и да се вкарват бързо и лесно в съответната база с информация.

Последните две награди за„Успешен IT проект в полза на българската икономика“ и „Журналистически принос“ отидоха при компанията „Про Плантс“ и блогът „Дигитални истории“. Първата изгражда системата за умно земеделие ГРАС с помощта на „Предистик“. Вторият е дело на Георги Караманев, в който разказва различни истории от IT индустрията.

The post Институтът INSAIT е сред наградените в годишните награди на БАИТ appeared first on TechTrends България.

Други моменти в наградите на БАИТ беше продължаващия дистанционен характер и силният фокус върху проекти и инициативи от черноморските градове Варна и Бургас. Вторият дори беше описан като потенциален „но център на IT индустрията“ в страната.

Събитието премина в сянката на новината за конфликта в Украйна. Президентът на Ррепублика България Румен Радев е традиционен патрон на наградите на БАИТ, но този път отсъства, заради извънредната ситуация. Те идват и ден след като цялата IT индустрия скочи срещу вдигането на максималния осигурителен праг до 3 400 лева.

Черноморските надежди

Един от най-важните призове на браншовата организация е Младежката награда. Тази година, тя беше връчена на ученичките Антония Митева и Румяна Иванова от Основно училище „Александър Георгиев-Коджакафалията“ в Бургас. Те разработиха и сертифицираха специална количка за пазаруване Shopping Energy, която произвежда „зелена енергия“. Чрез нея можете да си заредите смартфона или друго устройство докато сте на пазар.

Техният съгражданин от Бургас – десетокласникът Костадин Талигаджиев беше сред другите номинирани в тази категория. Негова е разработката на сайт, който да помогне на пожарникарската служба. Чрез него гражданите могат да подават сигнали за пожар, наводнение или друг проблем.

Друг призьор от Черноморските градове е журналистката Доротея Николова от Българско национално радио (БНР) във Варна. Тя развива предаване фокусирано около стартъпите и иновациите. Наградата за Специален принос беше връчена на професор доктор инженер Сотир Сотиров от бургаския университет „Проф. д-р Асен Златарев“, който развива експерти в областта на изкуствения интелект.

Иновативните технологии

Сред голяма част от останалите призьори са насочени към иновативни технологии. За „Най-добър стартъп“ беше избран Ampeco – компания, която разработва софтуер за управление на зарядни станции за електромобили. Тя стартира нетрадиционно с шестима съоснователи и 240 хил. лева начален капитал. Стартиращото дружество е на три години, с около 50 души екип и около 100 клиента на шест континента.

В категорията „Успешен български ICT продукт“ победител е ZenHold, които разработват VR технологията ZenArt. Решението позволява да се пресъздават фотореалистични обекти в триизмерна среда, които после се интегрират в Unreal енджина. Така се създава интерактивно преживяване във виртуална среда. ZenArt се предлага на корпорации, за подобряване на дистанционните обучения, индустрия и др.

3D принтирането влиза в полза на стоматологичната клиника „Доктор Парушева“. Технологията се използва, за разработването на дентални продукти, които да се предоставят на пациентите в същия ден, а не след седмица например. Клиниката получава награда в в категорията „Успешен ICT проект в полза на българската икономика“.

Сред последните двама наградени са Националната агенция за приходите (НАП) и платформата Abilities. Първата получава приз в „Публична администрация“ за надграждането на своята електронна система за услуги за потребителите. Abilities е образователна чат платформа, която позволява на учениците по-лесно да ползват дистанционно обучение. Тя интегрира чат-бот, който да се самообучава и да предоставя допълнителна информация по различните теми. Abilities получи наградата в категория „Образование“.

Технологичният сектор срещу осигуровките

Призовете на БАИТ бяха раздадени часове, след като целия технологичен сектор се обяви против вдигането на максималния осигурителен праг на 3 400 лева от 1 април 2022 г. Решението беше взето от Народното събрание след гласуване на годишния бюджет.

Единната позиция беше подкрепена от БАИТ, Асоциацията за иновации, бизнес услуги и технологии (AIBEST), Българската асоциация на софтуерните компании (БАСКОМ), Българската стартъп асоциация (БЕСКО), „Клъстър информационни и комуникационни технологии“ и Българската работодателска асоциация за иновативни технологии (БРАИТ).

Според тях, управляващите не са се консултирали с целия сектор и диалогът е стартиран след това. Увеличението на максималния осигурителен праг също така е било направено без оценка и анализ. Позицията на сектора е, че IT индустрията е почти на 100% на светло и плаща всички осигуровки и данъци, за разлика от други браншове.

На 22 февруари, БАСКОМ представи данните за 2021 г. за софтуерната индустрия и там те посочват, че основните плащания на IT компаниите към бюджета са от осигуровки. Също така, заплатите в бранша са едни от най-високите в българската икономика.

The post БАИТ раздаде ежегодните си IT награди за 2021 г. appeared first on TechTrends България.

Това е дългоочакван от българския IT сектор ход, тъй като опростява процедурата по наемането на висококвалифицирани експерти отвън. За някои дефицитни специалности, такива са повече от необходими, ако искаме да вдигнем нивото на експертиза. Когато такива не идват от държава-членка на Европейския съюз, на тях им трябва т.нар. „синя карта“ или разрешително за дългосрочно пребиваване и осъществяване на висококвалифицирана работа.

Буквално в последния момент при второто гласуване бяха вкарани и текстовете за интегриране на т.нар. „стартъп виза“. Това е разрешително за дългосрочно пребиваване на чужденци, които инвестират в дялово участие в „иновативни“ компании. Голяма роля в тези промени зае Българската стартъп асоциация (BESCO). По техни думи, по инициативата се работи от близо две години.

„Стартъп визата“ и по-плавната процедура по издаване на „сини карти“ се очаква да подобрят пазара на труда в IT сектора. Технологичните компании от години се оплакват от недостиг на висококвалифицирани специалисти, което според тях ще забави стабилния растеж на сегмента. Отделно, се очаква тези мерки да привлекат повече рискови инвеститори.

С последния влак

Стартъп визата успя да влезе в последния момент в промените на ЗЧ. Промените в текстовете са внесени за последно разглеждане в Правна комисия на НС и впоследствие гласувани на второ четене в зала. Дискусия по тях няма. Според измененията в закона, стартъп визата позволява на чуждестранен гражданин да получи статъс на дългосрочно пребиваващ в България ако е станал съдружник местно търговско дружество.

Условията за това са няколко. Чужденецът трябва да притежава дял от повече от 50%. Също така, предметът на дейност на компанията трябва да отговаря на този посочен в стартъп визата, при неговата промяна ще трябва да се издава нов сертификат. Друго условие е, че потенциалният кандидат трябва да бъде одобрен от Министерството на икономиката, че неговата дейност е иновативна и съответно подлежи на издаването на подобно разрешително.

Другият вариант за издаване на стартъп виза е през новосъздадената през 2020 г. Държавна агенция за научни изследвания и иновации (ДАНИИ). В този случай, чужденецът трябва да има не по-малко 50% дял в българска компания с капитал от поне 1 млн. лева. Отново важи правилото за пасване на предмета на дейност на фирмата със заявения в стартъп визата.

Трети вариант е за чуждестранни инвеститори, които вложат в страната поне 5 млн. лева при колективни инвестиционни схеми и 3 млн. лева чрез фондове. Тези промени ясно показват, че основната им цел е да направят условията в България на рисковите инвеститори от чужбина по-приемливи и атрактивни. Също ще улеснят и чуждите предприемачи, които искат да развиват бизнес тук, макар, че това по-скоро е вторично търсен ефект.

Ползите

Затова стартъп визата (официално е записана така в ЗЧ – бел. ред.) се смята за голям пробив на BESCO, както и на местната екосистема от стартиращи компании. От организацията заявиха, че има доста хора извън ЕС, които имат инвестиции и екипи, които работят с България, но не могат да правят това на място.

„В BESCO имаме членове от държави извън ЕС, като техните инвестиции и екип са в България, но тях самите ги няма“, коментира Добромир Иванов, председател на BESCO, в интервю за BloombergTV. „Тези хора се борят с институциите с години, за да стигнат до страната ни“. Според него, със стартъп визата този проблем се регламентира и се предлага като решение.

Той спомена и за продължаващото бавно издаване на т.нар. сини карти. Те са трънлив проблем за IT индустрията от години. Това са разрешителни за дългосрочен престой на висококвалифицирани кадри извън ЕС в България. Проблемите при тяхното издаване са, че процесът е тормав, изключително ангажиращ и времеемък.

Тихата промяна при сините карти

Двете основни браншови организации Българска асоциация по информационни технологии (БАИТ) и Българската асоциация на софтуерните компании (БАСКОМ) от няколко години предлагат реформи в тази посока. Част от предложенията им бяха приети в края на февруари, заедно със стартъп визата.

Предложенията, които видяха бял свят са две – подаването на документите от работодателя на едно място и тяхното последващо електронно обработване между различните институции. Практиката беше приложена преди няколко години, но сега е интегрирана тясно в закона и няма място за извинение на множеството държавни администрации, които участват в процеса. Преди това, компанията трябваше да обиколи няколко ведомства по няколко пъти за да могат да се обработят документите.

Другия компонент, който става ясно, че се премахва е т.нар. пазарен тест. Това е изискване, което работодателят трябва да направи, за да докаже, че за съответната позиция не може да се намери достатъчно квалифициран български служител. Тестът бавеше с няколко месеца издаването на синята карта и с гласуваните промени, той е изваден от текстовете в ЗЧ.

Ефектите от промените

Стартъп визата определено може да насърчи някои инвеститори да инвестират повече в страната, както и да привлече нови. Ограниченията за индивидуалните вложители, да притежават 50% и отгоре дял, може да се окаже проблемен. От друга страна се затваря вратичка, в която да се дава дългосрочно жителство на чужденец, който е вложил символична сума, за да получи този статут.

Отпадането на пазарния тест за сините карти, беше остро разкритикуван от опозицията по време на дискусиите в НС. Според нея, това ще позволи на работодателите да наемат нискоквалифицирани работници на по-ниско заплащане и да увеличат безработицата в страната. При сините карти това е по-трудно постижимо, като при всички категории се изисква обносовка от работодателя защо опира до чужденци.

Все пак за IT сектора ще се съкрати процедурата по издаването на тези разрешителни с няколко месеца, което е стъпка в правилната посока. БАСКОМ и БАИТ не коментираха темата, като двете организации не го направиха не само пред TechTrends, но и като цяло в общественото пространство до момента. Най-вероятно заради предизборната обстановка в страната.

Нужда от определение

Един от ключовите проблеми за стартъпите в България (а и не само – бел. ред.) е липсата на точно определение. Кога една компания се смята за такава, кога не. Много често названието се използва като общ знаменател, както и като маркетинг инструмент за самите дружества.

Застъпничката за стартъп екосистемата Саша Безуханова предложи това да се направи и да се създаде юридическо определение за тях. Идеята е изказана в нейно интервю за BloombergTV. В него тя коментира и друга тема – тенденцията почти всеки малко по-успешен български стартъп да прави дъщерно дружество в Западна Европа.

Презумпцията за това е, че не са специално третирани в България, тоест страната ни не дава достатъчно отстъпки за стартиращите компании. Това обаче не е основната причина. Основната мотивация на почти всяка пораснала българска IT компания да отвори чуждестранно звено е спецификата на съответния пазар.

САЩ, Германия и Великобритания например, почти изискват такъв ход, ако фирмите искат да разширят дейността си там. Има и вторични причини – по-лесното намиране на инвеститори и след това са привилегиите на местното законодателство. Определението на стартъпи ще е ключово за потенциални държавни облекчения или допълнително финансиране от Европейския съюз. То най-вероятно ще стъпи на елементи при определението на стартъп визата, което беше записано при промените в ЗЧ.

The post Стартъп визите и сините карти – новите промени за IT индустрията appeared first on TechTrends България.

Наградите на БАИТ за 2020 г. има регистрирани 94 номинации в общо осем категории. Във всяка бяха избрани по трима финалисти, от които по един победител. Традиционно инициативата се подкрепя от Президента на Република България. Не толкова традиционно, самата церемония по връчването на наградите беше проведена в изцяло дигитален формат, заради мерките свързани с коронавирус пандемията.

Победителите

БАИТ полага доста грижи да насърчава ученически инициативи в областта на IT, като и тази година имаме двама победители, които са насочени в тази посока. „Младежка награда“ получи възпитаникът на математическата гимназия в Пловдив „Акад. Кирил Попов“ Радостин Чолаков. Той изгражда проектът АзБуки.ML, който цели да се предоставят изследванията и практиките в сферата на машинното самообучение на достъпен език. Така, технологията ще може да се внедрява и ползва от повече хора и компании, както и да се преподава по-лесно.

В категорията „Образователна награда“, победител отново е ученик, само че този път от СМГЕ „Джон Атанасов“. Георги Герасимов може още да не е завършил гимназия, но активно преподава роботика, електроника и 3D принтиране на по-малки деца между 1 и 7 клас. Сред номинациите, като интересна инициатива може да споменем сравнително новата Arc Academy – която е ориентирана към обучаването на експерти в гейминг индустрията.

Една от класическите награди, тази за успешен български ICT продукт и услуга привлече най-много номинации – цели 23. В нея победител стана StorPool Storage, с едноименното решение за облачно съхранение на данни. То помага да се управляват хардуерните ресурси по-ефективно и оптимизира продуктивността на центровете за данни. Сред българските ѝ клиенти са SuperHosting.bg и Delta.bg, но и има и редица международни като Dustin, Nasdaq Dubai и др.

Категорията „Успешен ICT проект в полза на българската икономика“ имаше само 9 номинации. Наградата беше дадена на „Работоспособни.бг“, което е онлайн платформа за кариерно развитие на хора с уязвим социален статут, като такива с увреждания или в пенсионна възраст. Тя им помага да си намерят по-лесно работа и да свържат работодатели с подобни групи.

При стартъпите надпреварата може би не беше толкова оспорвана, като компаниите, които са подали заявка за участие бяха 8. Наградата в тази категория, беше връчена на „Ондо Солюшънс“, които предоставят решения за автоматизиране на земеделските компании, прецизно наторяване и наблюдение на всичките засадени култури. Призът за „Журналистически принос“ беше даден на подкаста на Computerworld.bg и списание CIO – ICTalks.

Електронното управление отново на фокус?

Освен двете ученически награди, в тазгодишното издание на IT призовете на БАИТ направи впечатление активното присъствие на Държавната агенция „Електронно управление“ (ДАЕУ). В категорията „Публична администрация“, институцията присъства с два проекта, като и двата бяха избрани сред номинираните три финалиста. Първият е свързан с изграждането на регистри за бюджетен и проектен контрол в разходите за ICT на публичните ведомства. Именно той печели и наградата на БАИТ за 2020 г. Вторият е надграждане на системите за заявяване, плащане и предоставяне на административни услуги онлайн.

Различни институции, включително и ДАЕУ направиха няколко малки крачки в развитието на е-управлението в България през 2020 г. Това беше неизбежно, предвид пандемията и необходимостта от дигитализиране на публичната администрация. За завършването на процеса и пълноценния старт на електронно управление в страната продължава да липсва един ключов компонент. Това е централизирана и единна е-идентификация на гражданите и бизнеса. В момента тя се замества частично от електронните подписи, които са трудно достъпни за масовия потребител и ПИН кодовете на НАП.

The post IT наградите на БАИТ отличиха ученици, фирми и инициативи в е-управлението appeared first on TechTrends България.

Специалната награда на учителския състав на ТУЕС бе връчена от Президента на Република България Румен Радев, който подкрепя за поредна година наградите на БАИТ. Директорът на учебното заведение Стела Стефанова я прие. Единият победител, както и единия екип от номинираните в категорията Младежка награда са ученици именно на ТУЕС. Във всички категории, общо бяха подадени над 100 кандидатури, обявиха от БАИТ.

„За няколко години ICT секторът в България претърпя истинска еволюция“ Румен Радев, Президент на Република България

„Радвам се да видя как всяка година расте броят на участниците и продуктите, които стават все по-иновативни. За няколко години ICT секторът в България претърпя истинска еволюция“, заяви президентът Румен Радев. „Днес той е неотменима част от българската икономика – от селското стопанство, през туризма, до високите технологии.“

Младежките и образователни проекти

Ученическите и студентските проекти заеха централно място в наградите на БАИТ за 2019 г. Бяха номинирани общо пет екипа и бяха наградени два от тях. Единият от победителите в тази категория е Йордан Цветков от Математическата гимназия „Акад. Кирил Попов“ в Пловдив за разработването на четирикрак робот за изследователски цели. При неговото конструиране е ползвана помощта на 3D принтер и дигитално проектиране. Вторият победител е Теодор Тодоров от ТУЕС, който създава собствена механизирана инвалидна количка.

Общо 14 проекта участват в категорията Младежка награда на БАИТ, като браншовата организация решава да номинира петима кандидати, за да окуражи младите хора в страната да търсят реализация в сферата на информационните технологии.

Над 100 проекта участваха в тазгодишното издание на наградите на БАИТ

Сред другите три проекта е софтуер за лицево разпознаване Shadower, изработен от Евгени Димов и Анета Цветкова от ТУЕС. Вторият и единствен студентски екип – Илиян Кордев и Борис Боровски от Техническия университет в София – кандидатстваха с дигитална платформа Insilica, която анализира данни от биопсии на пациенти с онкологични заболявания чрез помощта на изкуствен интелект. Третата номинация, която не получи награда беше за Цветелин Цветков от Природо-математическата гимназия „Св. Климент Охридски“ в Монтана за разработването на език за програмиране наречен Cake.

Образователната награда беше връчена на онлайн платформата Знам.бе. Тя позволява на деца или родители да проверят коя потенциална професия е подходяща за тях. Това става, като се отговори на серия въпроси, които включват поведение, реакция, социални контакти и др. Двата други проекта, които получиха номинации са Телерик академията и проекта CodeIT на „Мусала Софт“.

Предимствата на изкуствения интелект

Трансметрикс“ получи наградата за успешен български ICT продукт или услуга със своя софтуер за прогнозиране и оптимизиране на логистични процеси. Той използва алгоритъм за изкуствен интелект, за да повиши до максимална степен ефективността на предложените решения. Любопитното е, че сферата на логистиката явно е силно застъпен през 2019 г., защото втория номиниран „ЛогиСофт“ участва със своя система насочена в същия сектор.

Изкуственият интелект (AI) има доста дейно участие в тазгодишните награди на БАИТ. В подобна насока отиде и наградата за успешен български ICT проект в полза на местната икономика. Това е роботът ПАПи на адвокатството дружество „Попов, Арнаудов и партньори“. Основната му дейност е да систематизира и обработва различни документи от голяма база данни. Той е доста добър пример за това как може да се въведе автоматизация на повтаряеми процеси.

В категорията за публична администрация, спечели разработката на Комисията за защита на личните данни, за мобилното приложение „GDPR в твоя джоб“. За най-добра стартъп компания беше избрана I Rise Mechanics 357, която разработва система за подпомагане на хора със затруднена мобилност. Наградата за журналистически принос в IT сферата получи Вероника Денизова от Bloomberg TV и нейното предаване „В развитие…“

The post Наградите на БАИТ за 2019 г. акцентираха върху образователните инициативи appeared first on TechTrends България.

Идеята не се хареса на част от технологичния бизнес в страната, като браншовата Българска асоциация по информационни технологии (БАИТ) излезе с конкретна позиция по темата. Според нея, тези промени „биха довели до сериозни вреди в изграждането и функционирането на електронното управление и пазарната среда“.

В следващите редове ще разгледаме различните точки на казуса и какво предизвика такава реакция от IT компаниите в България.

Един ще властва

Измененията в ЗЕУ предоставят цялата работа по системната интеграция на е-управлението в ръцете на „Информационно обслужване“. Това включва внедряването на различни програми, изграждането на единни системи, портали и много други.

Концепцията да отговаря една компания за всичко това не е нова. Ако върнем назад лентата и се обърнем към „Стратегията за развитие на електронното управление 2014-2020 г.“ там също е заложен създаването на „Единен системен интегратор“. Неговите задачи първоначално са да координира изпълнението на различните IT проекти за държавната администрация, както и да поддържа вече изградените системи.

Тази роля започва да се надгражда и допълва с времето. В първоначалните чернови в промените на ЗЕУ беше записано създаването на държавно предприятие „Единен системен оператор“ (ЕСО). То е подчинено на новата Държавна агенция по електронно управление (ДАЕУ) и вече разполага с доста повече функции, които са свързани не само с оперирането, но и с изграждането на системите.

В последните поправки, правителството решава директно да възложи тази задача на вече съществуващата фирма „Информационно обслужване“. За тази роля, компанията се бори в продължение на повече от десетилетие. Тя е собственост почти напълно на Министерството на транспорта, информационните технологии и съобщенията (МТИТС). Държавното ведомство държи 99.5%, а останалите дялове са разпределени сред 2 700 индивидуални акционери.

Споровете дали да се създава изцяло ново дружество или да се ползва „Информационно обслужване“ за ролята на единен системен интегратор на е-управлението се води от години. Компанията се опита да излезе от публичния сектор и да изпълнява частни поръчки, но безуспешно. С което почти всички проекти на „Информационно обслужване“ в момента са основно към държавни институции или дружества.

Компанията е изградила редица системи, включително тази на Националната агенция по приходите, ЕСГРАОН, Министерство на финансите и много други. Частните проекти, които е изпълнявала са за електроразпределителните фирми ЧЕЗ, ИВиЕн и банка ДСК. Към 2018 г. има приходи от над 21 млн. лева, печалба от 1 млн. лева и малко над 300 служителя.

Рисковете на подхода

Зад решението, ролята на ЕСО да бъде поета от „Информационно обслужване“ има доста логика, но крие и известни рискове. Част от тях са описани от БАИТ в откритото писмо до медиите. С тези промени в закона, реално се затваря вратата на всички частни технологични интегратори, както и се създават условия за заобикаляне на обществените поръчки.

Предвид факта, че няма ясни регламенти, как новият единен системен интегратор ще осъществява дейността си и при какви цени. Това може да доведе до изкривяване на разходите, които държавата ще прави за системните услуги, които „Информационно обслужване“ ще предлага за поддържане на електронното управление.

Опасенията на БАИТ са, че компанията ще може да получава гарантиран ресурс и завишена печалба. Тя след това може да се използва за участие на „Информационно обслужване“ във всякакви обществени поръчки, които вече не са ѝ гарантирани със закон. Така компанията ще се сдобие с предимство пред останалите частни интегратори. Крайният резултат може да бъде, че „Информационно обслужване“ ще изпълнява всички проекти свързани по някакъв начин с IT решения за държавата. Всичко това, чрез гарантираните от държавата печалби вследствие на дейността ѝ като ЕСО.

Предложението на БАИТ и състоянието на бизнеса

БАИТ продължават да настояват, ролята на единния системен оператор да бъде новосъздадено дружество в рамките на ДАЕУ. Както и да бъдат ограничени функциите му, като се извади изграждането и развитието на информационните системи от неговите дейности. По този начин, ЕСО само ще управлява и координира, докато самата развойна и интеграционна дейност ще минава през обществени поръчки. Както беше първоначално заложено в стратегията за развитие на е-управлението.

Дори частичното развитие на подобен сценарий може да постави редица IT компании в неизгодно положение. Бизнесът на системните интегратори претърпя редица трансформации, след като беше във възход от 2014 г. насам. Причината е, че бяха предвидени значителни средства по Оперативната програма „Конкурентоспособност и иновации“ на ЕС за подпомагане на малки и средни предприятия. Те бяха предназначени за внедряване на различни системи за управление на бизнеса или друга техника, която може да им бъде от полза за растежа.

Системните интегратори получиха доста проекти по тази програма, което постави във възход сектора. Основната вълна от проекти приключиха през последните две-три години, което постави редица компании в позиция на стагнация. Имаше размествания, сливания, придобивания и преструктурирания. Липсата на друг голям източник на подобен бизнес, оставя системните интегратори зависими от държавните и обществени поръчки за IT решения. Предоставянето на голяма част от тях на една фирма, наистина може да доведе до опасен прецедент.

От друга страна, създаването на изцяло ново предприятие, което да поеме тези функции, може да се сметне за разхищение на ресурси и неефективност. Проблемът е, че „Информационно обслужване“ в момента се конкурира в обществените поръчки с други компании от бранша. Държавното дружество беше изправено пред доста тежък период, през 2011-2012 г., но успя с няколко големи проекта, да си стъпи на краката. Естествено, става дума за държавни поръчки.

The post „Информационно обслужване“ поема е-управлението, бизнесът е против appeared first on TechTrends България.

Видео уроци за деца

Ucha.se предоставя образователни видеа и тестове за деца и ученици, максимално разбираемо и с нагледни примери. Платформата съдържа над 13 хил. видео урока, които обхващат широк спектър от предмети, като математика, физика, български език, география, компютърно програмиране и др. Всичките материали са съобразени с учебната програма, като може да се избира кой учебник използва детето, което пренарежда последователността на курсовете.

По данни на Ucha.se, платформата има над 500 хил. потребители в цялата страна и видеата им са изгледани общо над 40 млн. пъти.

Наградата за „Специален принос“ беше връчена от президента на България Румен Радев. Държавната институция за поредна година подкрепя надградите на БАИТ.

„Българският IT сектор започва да се превръща във водещ за българската икономика, като той вече е определящ за развитието на всички останали индустрии в страната“, коментира Радев. Той допълни, че без IT сектора иновации на практика няма как да има, а без тях няма как да се постигне стабилен икономически растеж.

„Платформата Ucha.se е прекрасен пример за интеграция на високите технологии с образованието“, заключи Радев.

По-добрият офис пакет

„Мобайл системс“ (MobiSystems) стои зад разработването на софтуерния офис пакет OfficeSuite. Той набира изключителна популярност през последните две-три години, като предлага всичко необходимо за дейности по бизнес продуктивност – обработка на документи, таблици, имейл клиент и дори PDF редактор. Версията за Android има над 300 млн. инсталации.

Компанията има доста сключени партньорства с големи производители на техника, които го интегрират в своите продукти. OfficeSuite идва инсталиран в устройствата Prestigio, смартфоните на Sony, Alcatel, Sharp, ZTE, Toshiba и др. Офис пакетът има и над 500 големи бизнес клиента, които са го внедрили като част от корпоративния си софтуер.

Останалите наградени

Образованието зае значителна част в наградите на БАИТ. Освен Ucha.se, в тази сфера беше наградено и Shkolo.bg – платформата за дигитални дневници за училищата. Тя позволява на учебните заведения напълно да дигитализират процесите си, с което да ги управляват по-добре. Shkolo.bg получи приз за „StartUp“. Постиженията ѝ не са никак малко – две години след старта на платформата, вече към нея се присъединяват 700 училища от цялата страна. Ежедневно в Shkolo.bg влизат 100 хил. родители, 50 хил. ученици, 20 хил. учители и пет хиляди души училищен персонал. Регистрираните потребители са общо 600 хиляди.

„Образователната награда“ беше връчена на Професионалната гимназия по компютърно програмиране и иновации в град Бургас. Учебното заведение е разработило стратегия за подготовката на качествени технологични специалисти в крайморския град.

„Младежката награда“ получи Енчо Шахънов, ученик на Технологичното училище за електронни системи (ТУЕС) за неговата разработка на софтуерна система за локализиране на хора изпаднали в беда. Другите двама финалиста в категорията също получиха утешителни награди. Йордан Цветков от Математическата гимназия в Пловдив за своя достъпен четирикрак учебен робот и Николай Станишев от Техническия университет в София за приложение, което премахва хората от снимки на забележителности.

В чисто бизнес категориите, „Методия“ беше отличена в сегмента „Значителен корпоративен ICT проект“ за разработването на цялостна платформа за управление на газофизциращо предприятие във Великобритания. „Максима България“ и интеграцията на автоматизирани каси в магазин „Т-Маркет“ в София, получиха приза за „Компания-новатор в използване на авангардни ICT решения“.

Министерството на туризма е победител в категорията „Държавна администрация“, докато Община Варна – в „Общинска администрация“. Първото ведомство въвежда система, която заменя настоящия електронен подпис с комбинация от ПИН код и лицево разпознаване. По този начин услугите лесно могат да се заявят и от смартфон. Община Варна печели със своята електронна система за фонд „Култура“, която улеснява административните дейности на последния.

The post Ucha.se и „Мобайл системс“ са големите победители в ежегодните награди на БАИТ appeared first on TechTrends България.