Изборът е направен на централно ниво от Telekom Austria Group (TAG) – компанията-майка на българския оператор. Тези доставчици ще се използват освен в България, така и в Сърбия, Хърватска и Словения. Решението да се ползват два вендора следва тенденциите и насоките на Европейския съюз за диверсифициране на производителите на телеком оборудване. Освен това, то централизира и оптимизира разпределението на доставчиците за звената на TAG в региона.

Кой какво ще прави в България

А1 България“ ще разпредели модернизацията на своята мрежа и изграждането на 5G инфраструктура по следния начин. Nokia ще отговаря за доставката на радиорелейно оборудване (т.нар. RAN) или казано по друг начин – на базовите станции. Опорната мрежа ще бъде изградена от Ericsson. Досега, Nokia беше основният доставчик и в двата компонента на „А1 България“. В много по-малка степен участие имат и други доставчици, като Cisco, Ericsson и ZTE.

Изборът на шведския вендор за „А1 България“ бележи връщането му на местния пазар. Преди десетилетия, когато телекомът беше „Мобилтел“, той разчиташе на Ericsson почти изцяло на него за своето оборудване. Впоследствие, компанията премина основно към Nokia, а шведската компания почти не разполагаше с бизнес в страната.

Изборът на финландците не беше изненада, след като TAG ги беше вече посочила за основен доставчик в основния си пазар в Австрия. Първите 5G тестове и настоящите разширявания се осъществяваха основно с оборудване на Nokia.

Добавката на Ericsson е логична, заради останалите пазари в региона на TAG. Шведският вендор е основен в изграждането на досегашната 4G инфраструктура в Словения, Сърбия и Хърватска, както за опорната, така и за радиорелейната. В трите държави ще се преразпредели по същия начин, както в България. Nokia ще поеме RAN мрежата, докато опорната ще премине при Ericsson.

5G надпревара

Договорът е важен за „А1 България“, тъй като компанията започва да разгръща модернизацията към 5G. Операторът разчита изцяло на подмяната на активното оборудване на настоящите клетки и потенциално разкриването на нови базови станции в развитието на новата услуга. Другите два телекома, предпочетоха хибриден подход, при който настоящата 4.5G мрежа се модернизира по софтуерен път да предоставя 5G връзка, както и засега в по-малка степен на подмяна на физическата инфраструктура.

Контрактът е важен и от друга гледна точка. Той показва, че за да има пълна физическа подмяна на мрежата, трябва да се сключи подобен договор поне с един вендор. Другите два телекома прибягват до хибридния подход, заради зависимостта си от Huawei. Китайският доставчик все още е обект на санкции от страна на САЩ. Цялата радиорелейна мрежа на „Виваком“ е дело на Huawei, докато при „Теленор“ освен нея, китайският гигант е правил и опорната.

The post „А1 България“ изгражда 5G мрежата си с Nokia и Ericsson appeared first on TechTrends България.

Разгледана само в българския контекст, действието на „Виваком“ е предприето единствено с цел, да са първите. Просто, новата 5G мрежа в момента обслужва една шепа хора, а пускането ѝ за масовия потребител няма да стане по-рано от 2021 г. Ако погледнем нещата в по-голям и глобален контекст, този подход вече се прилага и в други държави, които изостават с разгръщането на 5G мобилните мрежи. С две думи – надпреварата за новата технология се разгорещява.

За DSS с любов

Първата търговска 5G мрежа в България е изградена с помощта на DSS – динамична споделяне на спектъра (Dynamic Spectrum Sharing). Досега телекомите трябваше да резервират определен капацитет радиочестоти, за да могат да осигурят работа на дадено поколение мрежи. Например, за ефективното разгръщане на LTE Advanced или модернизираната технология 4.5G са необходими поне 2 ленти по 20MHz (2x20MHz). Ако не са в един спектър, трябва да се приложи друга технология – Carrier Aggregation, за да може да се комбинират от няколко ленти и така да се осигури необходимия спектър.

DSS елиминира целия този процес, като позволява в една лента да работят едновременно няколко поколения мобилни мрежи. „Виваком“ по този начин преразпределят по две поколения във всеки честотен спектър, с който разполагат в момента. Така, вместо да се чакат търговете за 3.6GHz, които по план трябва да се случат в началото на 2021 г., телекомът използва 1 800MHz, както и 2.1GHz за своето 5G.

Все пак – 5G ли е?

Да, технологията се води 5G. Най-първата фаза в пускането на петото поколение мобилни мрежи използва до голяма степен инфраструктурата на настоящите 4.5G базови станции. Може би на някои места има изградени няколко нови клетки или на старите се добавя допълнителен модул. Като цяло, когато операторът разчита на съвместима 5G мрежа (т.нар. NSA – non-standalone) се ползва този подход. Следващата фаза – самостоятелните системи (SA) вече изискват изцяло ново специализирано оборудване.

DSS технологията трябваше да бъде в центъра на Световния мобилен конгрес в Барселона, като опция за бърз пуск на 5G мрежи по света, особено на места, в които има забавяния по освобождаване на радиочестотния спектър. Поради коронавируса и отмененото събитие, тя остана в сянка за медиите. Пандемията също така забави разпределението на спектъра в редица държави, като някои телекоми в тях решиха да използват DSS, за да започнат предлагането на подобни услуги.

Такива примери са бразилските оператори Claro Brasil и Telefonica Brasil (Vivo), които пуснаха търговски мрежи на наличните в момента за тях 700MHz, 1 800MHz и 2.6GHz. Както виждаме спектрите са почти индентични с тези, които ползва „Виваком“. Дори в срванителни развит 5G пазар, какъвто е този в САЩ, местните телекоми също опират до DSS за по-бързото разгръщане на технологията. Verizon и AT&T през юни обявиха, че до края на тази година ще използват динамичното споделяне на спектъра.

Разликите спрямо тестовете

Един от аргументите дали новата услуга на „Виваком“ е 5G или не са сравненията със скоростите, които тя предлага. Които се различават спрямо резултатите от тестовете на трите телекома преди година. През 2019 г. тестовите мрежи на „A1 България“ и „Теленор“ успяха да достигнат скорости от близо 1Gbps, а забавянето беше под 10ms.

Потребителските опити в DSS 5G мрежата на „Виваком“ показват скорости на сваляне под 500 Mbps и забавяне от около 20ms. Разликата е двойна, но има много просто обяснение за това, което се крие в честотите, които се използват.

По време на тестовете, трите оператора разчитаха на временен ресурс в 3.6GHz. Сега, „Виваком“ разчита на тези на 1 800MHz и 2.1GHz, които са с два или почти два пъти по-голяма дължина на вълната. Това им дава повече покритие, но по-малък капацитет и по-бавно разпространение на сигнала. Затова разликата от близо два пъти в стойностите между миналогодишните тестове и настоящите е логична. Поради тази причина, например 5G мрежата на T-Mobile в САЩ е по-бавна от 4G, поради ползването на дългите 600MHz честоти.

Глобално съревнование

Надпреварата за разгръщането на 5G в света продължава с пълна сила. Използването на DSS забързва процеса в първата фаза, но е временно решение, което рано или късно ще изисква пускането и на нова хардуерна мрежа (тоест чистокръвни 5G базови станции). Като за Европа е добре дошла технологията, поради изоставането на континента и опитите му да остане в на световната иновационна карта.

Китай е доста напред в тази област, като страната е на път да достигне 600 хил. базови станции от новото поколение в рамките на 2020 г. До края на първата половина на годината вече работят 250 хил., като темпото е било по-бавно, заради пандемията и изолацията през януари-март.

По същият начин стои и пазара при доставчиците на телеком оборудване. Ако през 2019 г. Huawei основно обираше 5G договорите, то през настоящата, ситуацията изглежда по-балансирана. Nokia обяви, че е сключил своя 100 контракт в последните дни на септември, което е с много малко зад Ericsson, които през септември имат 109.

Huawei не обяви публично сключените договори през 2020 г., като последните данни са от февруари, когато са били 91. Почти сигурно, бройката е над 100 до момента, но колко точно е трудно да се каже. Санкциите на САЩ и политическата игра за потенциалното забраняване на оборудването на китайския гигант е довело до забавяне на темпото. Което означава, че трите доставчика най-вероятно са доста сходни като резултати.

5G състезанието ще се задълбочи през следващите няколко години, когато започне по-масовото изграждане на изцяло нови 5G мрежи. Което ще повиши и ефективността на услугите, които ще предлагат операторите.

The post Надпреварата за 5G се разгорещява appeared first on TechTrends България.

САЩ ефективно забраниха на основния доставчик на Huawei за процесори TSMC да търгува с тях. Samsung също се изтеглиха от доставките на определени компоненти през септември. Компанията се презапасява с процесори през последните месеци, но дори и при пълни складове, те няма да покрият нуждите ѝ за дълъг период от време.

В същият момент, Вашингтон разреши на Intel да доставя определени компоненти на Huawei. Друга американска компания Qualcomm също е подала заявление за разрешително за търгуване с китайския технологичен гигант. Което може да се окаже спасителния пояс за Huawei. На пръв поглед може да няма логика, но такава има и дори е повече от желязна. Също толкова далечна изглежда сделката между Nvidia и ARM, но и тя ще има големи последици за китайският гигант (и не само).

Забраната

През май 2019 г. Huawei беше включен в специален списък на Вашингтон, който забранява на щатски компании да търгуват с китайски, без разрешението на администрацията на Белия дом. Санкциите срещу технологичният гигант постепенно се разшириха, като от 15 септември 2020 г. влязоха в сила ограничения за доставки на компоненти, които са изработени с помощта на американска технология.

Така, през 2019 г. Huawei първоначално изгуби напълно достъпа до пазара в САЩ, лицензираната версия на Android и услугите на Google, а впоследствие доставките на различни технологични елементи от щатски фирми като Intel и Qualcomm. Американският пазар отдавна е компенсиран в глобалното разширяване на китайската компания. Смартфон доставките без лицензиран Android също бяха неутрализирани със силни продажби в Китай, където и без това устройствата не могат да ползват тази операционна система. Доставките на компоненти постепенно бяха изместени в посока към намирането на нови производители, които не са базирани в САЩ.

Промените от 15 септември 2020 г. поставят изцяло ново неизвестно във все по-засилващото се към неравенство уравнение. Според новите санкции, всякакви компании, които използват по някакъв начин американски технологии в своите продукти, нямат право да доставят последните на Huawei. В противен случай могат да загубят лиценза си за тях.

По този начин се достига до ситуация, в която изцяло тайванския производител на чипове TSMC не може да доставя разработените от Huawei процесори Kirin на китайската компания. Причината – значителна част от оборудването във фабриките е американско.

Ефектите

Huawei изпада в положение, в което няма кой да произведе и достави собствените ѝ чипове. Процесорите Kirin са разработени от HiSilicon, което е нейно дъщерно дружество. Те се използват основно в смартфони, но варианти на Huawei се използват и в нейното мрежово оборудване. С новите санкции на САЩ, този път се удря много тежко едновременно двата бизнеса на китайския гигант – потребителски и за телеком инфраструктура. Без стабилен поток от процесори и определени силициеви модули, компанията е обречена на смърт в дългосрочен план.

Huawei не стои безучастно към този апокалиптичен развой. По информация на южнокорейски медии, тя е започнала презапасяване с чипове за мрежово оборудване още от началото на 2019 г. Това включва процесори и цели решения за 5G базови станции в честотния спектър от 3.5GHz и 2.6GHz. Добрата новина за китайския гигант е, че чиповете за мрежово оборудване имат много по-дълъг технологичен живот от този при смартфоните. Тоест, един процесор в базова станция ще е актуален с години, за разлика от този в умния ви телефон.

Ако тази информация е вярна, Huawei се е запасявала със силициеви модули за мрежово оборудване в продължение на година и половина. Повече от достатъчно време, за да разполага с достатъчно количества процесори, за да поддържа бизнеса си за телеком решения още няколко години.

Не толкова розови са нещата при смартфоните. Всеки производител трябва да осигури милиони актуални бройки на ежегодна база, за да може да остане конкурентоспособен. Просто, технологиите се движат много по-бързо при крайните устройства, за разлика от бизнес решенията. По различни данни Huawei все пак е започнала презапасяване с процесори Kirin през последните няколко месеца до половин година.

Проблемът е, че капацитетът на производство на TSMC е ограничен, както и времето. Което означава, че запасите на китайския гигант за такива компоненти е много по-ограничен. Оптимистичните оценки са за цялата 2021 г., песимистичните – само за няколко месеца. След 15 септември, Samsung обяви, че е спряла доставките за Huawei.

Китайският вариант

Най-добрият вариант за Huawei е да си намери изцяло китайски производители, които да не са зависими от американска технология в своите фабрики, за да може безпроблемно да доставят необходимите за компанията компоненти. Вариантът с неамерикански беше обречен на провал, тъй като те подобно на TSMC са зависими от оборудване от Щатите в своите производствени линии. По подобен начин, Mediatek подаде молба за лиценз пред американската администрация, за да доставя чипове на Huawei. За момента тя няма развитие, което може да се възприеме и като мълчалив отказ.

Затова, Huawei е добре да се ориентира към китайска алтернатива. Такава има, но засега само на хартия. Това е хонконгската SMIC, която получи 2.25 млрд. долара за преоборудване на част от своите мощности с изцяло неамериканско оборудване, за да може да доставя на технологичния гигант определени компоненти. Общо бяха събрани в рамките на 2020 г. 7.6 млрд. долара финансиране, което трябва да забърза тази трансформация.

Въпреки всичко, процесът ще отнеме време, според някои оценки дори години. Отделно, трябва да се отбележи, че дори преоборудвана, тя може да не разполага със същото качество на изработка, като тези фабрики с американски технологии.

САЩ от своя страна не стоят пасивно и в този сценарий. Вашингтон наложи санкции върху SMIC в края на септември, като се аргументира, че компанията представлява безпрецендентен риск и, че нейните технологии могат да се използват за военни цели. Докъде се простират ограниченията все още няма яснота, но в най-лошия сценарий, китайският производител ще е напълно изолиран от работата си с американски дружества.

Това може да забави допълнително, амбициите на Пекин да развие самостоятелно производство на процесори. Единственият доставчик на високотехнологично оборудване, различно от щатското е холандското ASML, което обаче получава ограничения в доставките на такова за SMIC. Действията на САЩ ще засегнат и американски компании, тъй като SMIC доставя част от процесорите на Qualcomm, но Белият дом е готов да посрещне тези проблеми, за да реши по-дългосрочните си опасения.

Американските алтернативи

В рамките на тази обстановка беше изненадващо, че Intel получи одобрението на Белия дом да снабдява Huawei с определени компоненти. Не се споменават точно какви. Intel не разполага с мобилни процесори, а наскоро продаде своя бизнес с мобилни модеми на Apple, така че по-скоро става дума за не толкова ключови части. Или, разрешението е свързано повече с лаптоп бизнеса на Huawei, който компанията се опитва да засили през последните месеци в опит да диверсифицира портфолиото си.

По-интересни са амбициите на Qualcomm, които са подали подобно заявление за доставка на компоненти за китайския гигант. Американската компания разполага с пълно портфолио от части, необходими в момента на Huawei, за да поддържат своя смартфон бизнес. Към тях добавяме и AMD, които също могат да доставят елементи свързани с лаптопите или сървърите на Huawei.

Защо изведнъж американски компании получават право за търговия с китайския гигант, докато тайванските са извадени от играта? Отговорът е много прост – основната цел на настоящата администрация на Белия дом и президента Доналд Тръмп е да върне щатските дружества на световната карта. Huawei със собствените си разработки, представлява дългосрочна заплаха за тях. Вашингтон първо елиминира доставките на вторични компоненти и софтуер, а сега отрязва собственото им производство.

По този начин, Huawei е изправена до стената и САЩ могат да контролират кой и какво да им доставя. Което отваря вратите на американските компании да търгуват с технологичния гигант. В същия момент, инвестициите в собствени разработки стават неизползваеми. Просто, грубо, но ефективно.

Сделката между Nvidia и ARM

Придобиването на ARM от Nvidia ще има наистина колосални последствия за целия мобилен пазар. Тя е ключова за Huawei и за китайските компании като цяло. Поради простия факт, че Nvidia може да е основана от тайванец Йенсен Хуанг, но е изцяло базирана и развита в САЩ.

ARM е фундаментална компания за целия мобилен пазар. Нейната архитектура се ползва в почти всеки процесор в смартфоните и таблетите в момента. Тя се използва за база на собствените чипове на Qualcomm, Mediatek, Huawei, Samsung, Apple и много други. Скоро процесорите в новите модели лаптопи Mac на Apple също ще ползват нея, вместо архитектурата на Intel.

При финализиране на сделката и Nvidia получи контрола върху нея, правителството на САЩ може да упражни същия натиск и да забрани технологията на АRM. Това може да засегне не само Huawei, но и всички китайски компании, които я ползват или ще я ползват. Тук влизат Xiaomi, Lenovo (и нейния бранд Motorola), ZTE и други.

Точно поради тази причина, сделката между ARM и Nvidia може и да не бъде одобрена от различните регулатори. Антимонополните институции трябва да се произнесат не само в САЩ и Великобритания, където са базирани двете компании, но още в Европейския съюз и Китай. Интересна е ситуацията на китайското звено на ARM, тъй като мажоритарния дял в него се държи от местни инвеститори. Това е породено поради задължителното изискване за инвестиции и работа в страната, да участват китайски фирми.

Затова, най-голямото предизвикателство пред сделката между ARM и Nvidia ще бъде именно в Китай. Като причините за това са до голяма степен част от силициевия пъзел, който Huawei се опитва да нареди.

Какво следва

Докато ситуацията с ARM и Nvidia може да се проточи, поради спецификите на регулаторните рамки в различните места, как ще се развият нещата за китайския гигант? Huawei е подсигурен в своето телеком оборудване поне за няколко години напред, така че в този сегмент, негативни последствия ще започнат да се усещат най-рано през 2022 г. ако не и след това.

Смартфоните са голямото препятствие, поради липсата на компоненти. Технологичният гигант ще успее да пусне нови модели и да захрани основните си пазари поне до лятото на 2021 г. Какво следва зависи изцяло от действията на САЩ по отношение на доставките на елементи. Qualcomm и Intel ще могат да запълнят дупките в липсващата верига на Huawei. Въпросът е да има разрешение за това. Самата китайска компания няма да желае да се обвързва дългосрочно и ще предприеме този ход, докато SMIC не разполагат с готови линии, които да ги обслужват. Новите действия на САЩ, блокират на първо време и този сценарий.

Сделката между Nvidia и ARM обаче е голямата заплаха, която да елиминира опцията за затваряне на производствения цикъл в Китай. Един ъгъл, който не излезе веднага при разглеждането на потенциалното придобиване.

The post Силициевият пъзел на Huawei appeared first on TechTrends България.

Сурови изисквания

Федералната мрежова агенция (или Bundesnetzagentur на немски) обяви през ноември 2018 г. условията за предоставянето на допълнителни честоти в следните два спектъра – 2100 MHz и 3600 MHz. Условията, на които трябва да отговарят операторите, които имат достъп до тях обаче са доста сурови. Телекомите, получили новите лицензи, трябва до края на 2022 г. да осигурят минимални скорости на пренос на мобилни данни от 100 Mbps при покритие на 98% от населението, както и по всички федерални и основни пътни артерии и железопътни линии. До края на 2024 г., операторите трябва да покрият всички останали първостепенни пътища със същите скорости, както и да осигурят поне 50 Mbps връзка до по-малките населени места, второстепенни жп. линии, пристанища и основни речни маршрути. Всеки един телеком, който получи допълнителните честоти е задължен да изгради до края на 2022 г. хиляда 5G базови станции и още 500 нормални базови станции, които да покрият необслужваните в момента от операторите отдалечени региони. Освен това самите честоти не са подходящи и икономически изгодни за изграждането на национално покритие. Тъй като вълните при 2100 MHz и 3600 MHz са сравнително къси и с малък обхват, те са по-практични за големи населени места и добавка към други ленти.

Двойни стандарти

Проблемът не се съдържа толкова в големите инвестиции, които всеки един от операторите потенциално трябва да направи. Той е заровен в условието, че за компаниите, които тепърва навлизат на германския мобилен пазар ще има смекчени изисквания за покриване на лиценза. Стремежът на Bundesnetzagentur е да насърчи конкуренцията и да разшири потенциалните играчи, които ще оперират в страната. DT решава да обжалва именно този елемент в решението на регулатора, докато Vodafone и Telefonica се концентрират по-скоро върху изискванията за покритие. Последните са обект на критика и от Световната асоциация на мобилните оператори (GSMA), която призовава, че с подобни условия ще се забави пускането на 5G мрежи в Германия. Като добавка към по-стриктните правила, големите телекоми ще трябва да отворят мрежите си и да предоставят национален роуминг на виртуалните мобилни оператори (MVNO – или такива, които нямат собствена инфраструктура). За компании като DT в един момент трудно може да излезе сметката, след като трябва да налеят големи инвестиции за развитие на собствени мрежи от пето поколение (5G), но след това ще трябва да ги предоставят наготово на свои потенциални, по-малки конкуренти.

The post Телекомите в Германия се обединиха срещу регулатора за 5G честотите appeared first on TechTrends България.