Заплашеният от дуопол фиксиран пазар започва да се пропуква, макар и с много, много бавни темпове. Както при платената телевизия, така и при домашният интернет, „Йеттел България“ удвоява своя дял за сметка на доминиращите два телекома. Макар и далеч от това да бъде силна конкуренция, третият оператор има шансовете да се наложи като равностоен съперник. Темповете все още са прекалено малки, за да достигнем до този извод, но засега това е позитивна тенденция.

Другият интересен момент може, който може и да се пропусне от четящите диагонално доклада, е появата на две нови компании в мобилния сектор. Ситуацията на пръв поглед там е „заключена“, след като трите основни телекома са си разпределили напълно радиочестотния спектър. Но наличието на нови предприятия с подобна дейност може да е индикация за потенциални промени. Хипотезите са две и ще ги разгледаме в по-долните редове. Също така, това е последният доклад на КРС, в който се ползва лева като основна валута.

Бавното охлаждане на пазара

Като цяло телеком секторът в България бележи леко охлаждане на растежа през 2025 г. Ако след ковид пандемията приходите се увеличаваха с над 5% на годишна база, то през изминалата тази бариера за първи път не се достига. Общият обем на пазара е 4.220 млрд. лева, което е ръст от 4.9% на годишна база. Забавеният растеж повлиява върху ролята на телеком сектора спрямо цялата българска икономика. Неговият дял в Брутния вътрешен продукт (БВП) е 1.9%, като спада спрямо 2024 г., когато е бил точно 2%.

Запазва се тенденцията, основната част от тези постъпления да се генерират от големите компании. Малко под 20 млн. лева са формирани от 435 фирми с приходи под 100 хил. лева от общо 799 регистрирани предприятия. КРС не предоставя точна статистика, какъв е общият дял на трите големи телекома спрямо всички постъпления, но предвид доминацията им в най-големите сегменти, то той ще е значителен. Мобилният, фиксираният интернет и платената телевизия съставляват 90% от приходите на всички.

Пакетните услуги продължават да доминират спрямо самостоятелните. Те са най-популярни при мобилните абонаменти, но там е логично, предвид факта, че КРС разделя гласовата от интернет и обвързването им в един договор се прави почти като задължително от операторите. Най-популярни като самостоятелни услуги е доставката на фиксиран интернет, където само една трета от абонаментите (34.3%) са в пакет с нещо друго.

Невидимата заплаха в мобилния сектор

Мобилният пазар се смяташе за разпределен между тримата големи. Позициите са почти напълно изравнени, а промените вече опират повече до това, каква е цифрата след десетичния знак при дяловете, отколкото някаква по-кардинална промяна. „А1 България“ продължава да доминира при абонатите на мобилна гласова услуга с 36.5%, докато „Виваком“ е с подобен дял при мобилния пренос на данни.

Двете компании си оспорват лидерските места, докато „Йеттел България“ продължава да е първи при приходите. Компанията изгуби втората позиция при абонатите през 2023 г. от „Виваком“ и оттогава насам двата оператора вървят почти паралелно като дялове. „А1 България“ намалява с малко, но запазва водещото място. При приходите е интересна динамиката, като освен, че „Йеттел България“ продължава да е лидер, „А1 България“ изостава на трето място, задминат от „Виваком“ през 2024 г.

Изводите от тези действия косвено показват различните политики на компаниите. „А1 България“ все повече търси по-малко приходи от своите абонати, за да може да ги задържи, докато „Йеттел“ разчита на лоялността на своите клиенти и ги тарифира по-скъпо. Ситуацията при „Виваком“ е интересна, защото компанията расте и по двата показателя, което може да означава, че прави по-добри и скъпи пакети.

Важните неща в докладите на КРС много често са заровени в едно, максимум две изречения сред 132 страници. В документа за 2025 г. е споменато в първите две такива в „Участници на пазара за мобилна услуга за гласови съобщения“. През изминалата година се появяват две нови компании, които получават разрешителни за подобна дейност – „Водафон ентърпрайс България“ и Twilio Ireland Limited. Първото е българско дъщерно дружество на британския телеком гигант Vodafone. Второто е бивш (вече порастнал – бел. ред.) американски стартъп за облачни гласови разговори.

От КРС подчертават, че въпреки наличието на пет регистрирани дружества за осъществяване на мобилни услуги, само три от тях имат лицензи за радиочестоти и предоставени кодове (номера) за достъп до мобилни мрежи. Първото е разпределено между основните телекоми, като радиоспектърът вече е раздаден напълно и са останали само няколко ленти в спомагателни честоти. Наличието на номера ще е интересно да се следи, дали новите дружества ще вземат такива. Това ще определи до голяма степен и техните намерения.

Хипотезите за появата им са няколко. Vodafone може да се подготвя за придобиване на мобилните операции на „Виваком“, след като се появиха поредните слухове, че компанията-майка на българския телеком – United Group, се готви да продава „на парче“ своите активи в региона.

Вторият вариант е британският оператор да се опита да навлезе на местния пазар като виртуален такъв (т.нар. MVNO). Vodafone поддържа от десетилетия близки отношения с „А1 България“ по отношение на споделяне на мрежата в роуминг, което дава добри предпоставки да се сключи подобен договор, но вече и под формата на частичен конкурент на българския пазар.

Дъщерното дружество на британския гигант има немалък капитал от над 3 млн. евро, което подхранва и двете теории, въпреки, че ако се реализира първата, то тогава средствата ще дойдат от британската централа по сделката.

Второто дружество е по-мистериозно за намеренията си. Twilio е технологична компания, която извършва гласови услуги през облака. Няма логика, средства и ноу-хау да вземе мобилните дейности на установен телеком. Компанията може да влезе като виртуален оператор, но и там няма история в подобна сфера. Остава вариантът, Twilio да се опита да навлезе като напълно дигитален оператор, като предоставя легални гласови услуги изцяло през облака. Защо си издава лиценз, при положение, че може да прави това и без него (както едно време Skype, а сега Viber и WhatsApp – бел. ред.), освен ако не поиска и номера. Издаването на последното ще даде яснота за посоката на развитие на тези „невидими заплахи“ в мобилния сектор.

Пълзящото настъпление на „Йеттел България“ на фиксирания пазар

При фиксирания пазар няма изненадващи размествания. След големите придобивания „Виваком“ владее и двата подсегмента – на домашния интернет и платената телевизия. При първата лидерството на компанията е по-крехко, като „А1 България“ изостава с малко над 5 процентни пункта – 37.4% срещу 31.7%. При платената ТВ, доминацията на „Виваком“ остава съществена с 57.8% дял срещу 26.2% на конкурента си.

Интересната тенденция, макар и все още в начален стадий е развитието на „Йеттел България“. Компанията пусна собствена ТВ услуга през 2023 г., но първите резултати дойдоха година по-късно, когато тя излезе на трето място по пазарни дялове. Това стана и благодарение на придобиването на „Булсатком“ от „Виваком“ и елиминирането на последния голям независим играч в този сегмент и като цяло в телеком сектора.

През 2025 г. „Йеттел“ удвоява своя пазарен дял, както при фиксирания интернет, така и при ТВ доставката. При първия подсегмент той вече е 5%, докато при втория – 3.3%. Тенденцията е, че компанията прави това за сметка на намаляване на дяловете на водещите два телекома, докато графата „Други“ остава почти непроменена. Проблемът е, че все още влиянието на „Йеттел“ е прекалено малко, за да се отрази генерално на двата подсегмента.

Ако се запази тенденцията за удвояване на пазарния дял, на оператора ще са му необходими поне три години, докато застраши втория при платената ТВ и две години и половина при фиксирания интернет. Въпросът е, че в един момент този темп на растеж ще се забави значително и това ще се случи далеч преди „Йеттел“ да започне да спори за втората позиция.

По-дребните, но и очаквани тенденции са намаляването на абонатите на сателитна ТВ, чийто висок дял преди се дължеше на абонатите на „Булсатком“. След като компанията стана част от „Виваком“, не малка част от клиентите са се прехвърлили постепенно на IPTV договори. Развитието на оптичните и 5G мрежи допринасят също за постепенното изоставяне на технологията.

По отношение на стрийминг услугите, данните на платформата JustWatch за първото тримесечие на 2026 г. показват някои интересни динамики. Netflix продължава да е лидер с 21% пазарен дял, но към март отчита отлив на абонати.

Тенденцията е същата за Amazon Prime Video, като българите се ориентират малко повече към Apple TV+, Disney+ и Sky Showtime. HBO Max поддържа малко по-стабилни нива, но не е застрахован от размествания и Disney+ го изравнява през март. За тримесечието, втори остава Amazon Prime Video, но Apple TV+ е скъсил преднината – двете са с дялове от 18% и 17% съответно.

За каналната мрежа, ПВУ и телеком пазара

В доклада на КРС спорът за каналната мрежа между „Виваком“ и останалите играчи само е споменат, че съществува, без никакви повече детайли. Той се влачи вече повече от три години, а казусът се заплита и от факта, че пасивната инфраструктура вече е отделена от телекома в дружеството „Юнайтед Файбър“, под шапката на United Group.

Всъщност бъдещето на българския телеком пазар до голяма степен ще зависи от решенията, които телеком групата ще вземе за българските си активи. Причината е, че „Виваком“ е сред двата най-големи оператора във всеки един сегмент. Ако има продажба „на парче“ то тогава ще е важно, как ще се разпределят отделните сегменти. Ако влезе нов играч тогава картината няма да се промени много, а само името и/или логото. Винаги стои на дневен ред и варианта, че „Виваком“ ще си остане с настоящата собственост.

Последният голям фактор през 2026 г. ще са проектите по Плана за възстановяване и устойчивост (ПВУ). Основният предвижда свързване на труднодостъпните населени места в страната с високоскоростна оптична мрежа. Това ще позволи на трите телекома, които участват в изграждането ѝ, да достигнат до нови потребители. Проектите към момента се движат добре, като „А1 България“ обяви на 25 юни, че са изпълнили около 92% от техните две задания.

The post Дойде ли период на скука – българският телеком пазар през 2025 г. appeared first on TechTrends България.

Историята е на Валентина Иванова, старши мениджър „Планиране и развитие на мрежата“ в „А1 България“, но описва напълно точно пълната ситуация с цялостното разгръщане на оптичния интернет в труднодостъпните региони на страната през последните две десетилетия. Концепцията е позната и с жаргонното наименование „селски интернет“. Европейският съюз от повече от 15 години се опитва да свърже най-отдалечените региони и в почти всяка финансова рамка подобно перо ако не се приема, то най-малкото се предлага винаги.

В случая с България, „селският интернет“ се оказа основният проект в дигиталната част на Плана за възстановяване и устойчивост (ПВУ). Процесът се оказа болезнен, защото в рамките на пет години, самите параметри на ПВУ бяха променяни, прекроявани и се водеха люти спорове между телекомите, различните български правителства и европейските чиновници. Ситуацията е, че през юни 2025 г. бяха подписани първите договори за изпълнението на проекта и операторите запретнаха ръкави.

Проблемът е, че телекомите влязоха в надпревара с времето, защото първоначално заложените срокове за изпълнение от около четири-пет години бяха свити на 14 месеца. Или ако използваме вариация на изразът от комунистическо време „пет за четири“ (изпълнение на „петилетката“ за четири години – бел. ред.) то в случая имаме „три за една“. Докато последните дни от крайният срок се изтъркулват от „А1 България“ организираха семинар на който беше показан прогресът на компанията с нейните два проекта. От него излязоха няколко неща. Първото е, че телекомът се справя значително добре и доста от обема работа е изпълнен. Второто е, че крайният срок официално е изместен с 41 дни – до 10 август 2026 г., както и се очакваше. Третото е, че операторите наистина са правили чудеса, за да се вместят в тази времева рамка.

92% готовност

За 12 месеца (увеличени на почти 14 – бел. ред.), „А1 България“ трябва да развие значителна оптична и мобилна инфраструктура в два от шест региона в страната. Компанията отговаря за Север-Запад и Север-Център, които обхващат всичко от Видин до Велико Търново. Операторът трябва да положи 950 км нова оптична мрежа и да надгради (реално да замени) още над 1 250 км. Трябва да се свържат 271 нови базови станции и общо да се осигури оптично покритие на 168 хил. жители.

Към 25 юни ситуацията изглежда доста добре по двата проекта на „А1 България“. Компанията е изпълнила грубо около 92% от заданието. Свързани са 251 от 271 базови станции и е осигурено оптично покритие на 152 хил. от 167 хил. жители. При кабелите, компанията е заменила над 98% от вече съществуващите такива с оптичен кабел с 96 влакна. При новата мрежа има леко изоставане, като са изпълнени малко над 83% – положени са 793 км от 950 км.

Резултатите дават позитивна нотка и надежда, че „А1 България“ ще се справи със сроковете, зададени ни от Брюксел за плащанията по ПВУ. Компанията е извършила 92% от работата при 85% от изминалото време, като най-рискови са тези места, на които все още не са издадени разрешителни за строеж. Но те са сравнително малко.

Засега няма информация как се справят другите два телекома. „Виваком“ отговаря за Север-Изток и Юг-Изток, докато Юг-Център и Юг-Запад са на „ЦЕТИН България“. Най-тежки са регионите на последната компания, където трябва да се покрият няколко големи бели петна в Рило-Родопския масив. „А1 България“ има такива в Стара планина, но основните са на сравнително равен терен в Дунавската равнина.

Тирове с разрешителни и стотици… багери

Теренът и времето не са единствените предизвикателства. Най-големият проблем за телекомите се оказва огромната административна работа, която трябва да се свърши. Всеки един телеком трябва да се изправи в непрекъсната комуникация с осем министерства и ведомства, десетки общини и редица други частни компании и организации. Конкретно в двата проекта „А1 България“ влиза във връзка с Министерството на отбраната, Министерството на вътрешните работи (и още няколко подведомства), Министерство на околната среда и водите, Дирекция за национален и строителен контрол, Министерство на културата (музеи и др.), Министерство на транспорта и съобщенията (с още няколко подведомства), Министерство на регионалното развитие и благоустройството (с няколко подведомства) и 75 общини.

По думите на Цветан Хранков, директор „Инфраструктура на мрежата и фиксирани услуги“ в „А1 България“, документите необходими за всички разрешителни и комуникация с всички изброени по-горе (а списъкът дори не е пълен) могат да запълнят 5 ТИРа. Предвид колко много институции са замесени и как една нормална тръжна процедура изисква „само“ една товарна количка с документация, обемът изглежда дори леко оптимистичен.

Друго голямо предизвикателство, което се превърна и във вътрешен хумор сред инженерите на телекомите, е наличната тежка механизирана техника. Когато се прекрояваше за пореден път ПВУ и частта за „Дигитална свързаност“ една от идеите беше всичко да се прави от държавата и тогава, операторите се шегуваха, че правителството ще трябва да вземе всички багери в страната.

После, с малко повече сарказъм отбелязваха, че сега на тях ще са им нужни, защото и сроковете се скъсиха драстично. Конкретно, при проектите на „А1 България“ в действие влизат над 130 тежки механизирани машини. По думите на Хранков най-ценни и дефицитни са верижните каналокопатели. Един такъв има производителност на 3-4 обикновени багера. Проблемът е, че в двата региона, които попадат в проектите на компанията има само по 3-4 такива и всичките те са били ангажирани от телекома.

Кабели с двойна употреба

Проектът на стойност 470 млн. лева за всичките шест региона има двойна употреба. Първата му е да се изгради оптична инфраструктура с много голям капацитет (над 1 Gbps) до отдалечени места, които при други обстоятелства нямаше да се свържат. Както отбеляза Валентина Иванова от „А1 България“ – ако няма икономическо обоснование (достатъчно клиенти – бел. ред.), компанията няма да направи необходимите инвестиции. Дори да бъдат заделени такива, базовият план е за 10 години изпълнение, за форсирано, но органично полагане щяха да са необходими над три години. Чрез ПВУ беше направено това за 14 месеца.

При различните прекроявания на Плана, „селският интернет“ варираше между 320 и 293 млн. лева. В началото, модернизацията на държавната Единна електросъобщителна мрежа (ЕЕСМ или позната със старото съкращение НАМДА) бяха заделени 98 млн. лева. Кабинетът на Кирил Петков си постави амбициозната цел да прехвърли половината пари по „Дигитална свързаност“ към нея за сметка на всички останали пера, включително изграждането на т.нар. 5G магистрали.

Идеята обаче беше парирана от телекомите и от Европейския съюз, които възприеха масовата модернизация на ЕЕСМ за държавна помощ. В крайна сметка се достигна до компромисен вариант. При него, три четвърти от финансирането отиват за „селския интернет“, а останалите – за държавната мрежа. При големия проект обаче всички кабели трябва да са с 96 влакна, от които по задание 24 или ¼ от тях са заделени за държавната ЕЕСМ. Това дава скорости от 250 Mbps за държавно ползване и се използва възможността за полагане на инфраструктурата за „селския интернет“ и за държавни цели.

Безспорни ползи

Само двата проекта на „А1 България“ покриват 105 бели петна, в които няма никакво интернет покритие в страната. Въпреки това, по думите на Цветан Хранков остават още около толкова, които много трудно могат да бъдат покрити. От друга страна, без парите по ПВУ, телекомите надали щяха да направят и това.

Европейското финансиране също помага и за част от дигитализацията на самите общини. Освен полагането на оптична инфраструктура „А1 България“ развива и някои от своите услуги за умни градове. Областни центрове като Враца, Монтана и Ботевград се модернизираха с модерно видеонаблюдение, умно сметосъбиране и др.

Петгодишното преправяне на Плана редуцира времето за изпълнение от 3-4 години на само 14 месеца. Телекомите бяха дори на ръба на паниката, поради изключително късите срокове и големия обем работа, те не бяха сигурни дали ще могат да ги изпълнят. Резултатите от последната една година за „А1 България“ са повече от обещаващи и има голяма вероятност проектите по „Дигитална свързаност“ да са едни от малкото, които имат висока успеваемост спрямо останалите заложени в ПВУ.

The post Три за една или какво се случва със „селския интернет“ appeared first on TechTrends България.

„А1 България“ постепенно свиваше обема данни, които се публикуват във финансовите отчети на Telekom Austra Group (TAG, но все повече се брандира като А1 Group). United Group, когато пое контрола над „Виваком“ затвори своите финансови резултати само за регистрирани инвеститори. Единственият начин за достъп до тях беше чрез вътрешни източници, които да предоставят данните. Другият е през Търговския регистър, но изместването на крайния срок за подаване на отчетите покрай ковид пандемията до септември, прави информацията доста остаряла и с повече от девет месеца закъснение.

Чешкият фонд PPF Group продаде мажоритарния дял на своя телеком бизнес на арабската Etisalat (под бранда e&), което прехвърли собствеността на „Йеттел България“ и инфраструктурното звено „ЦЕТИН България“. Това придаде нова финансова или по-скоро публична дисциплина, като пълния финансов отчет за пълната 2025 г. беше изненадващо публикуван още февруари, което мина под радара, защото обикновено PPF Group правеше това към средата на следващата година.

За разлика от предишни периоди, този път имаме изключително детайлни резултати, които обрисуват не само картината в България, но и в съседна Сърбия. Особено в стремежа на e& да наложат доскоро почти напълно мобилната група Yettel да се развива ударно при фиксираните услуги. Макар и с бавни темпове, първите добри резултати са вече налице.

Скромен растеж

Йеттел България“ отчита скромен растеж по основните финансови показатели. За 2025 г. приходите се увеличават с 3.9% на годишна база до 557 млн. евро. За сметка на това печалбата преди лихви, данъци и амортизации (EBITDA) се понижава с приблизително същия темп – 3.7% до 157 млн. евро спрямо 163 млн. евро през 2024 г.

Точните причини за спада на печалбата не се споменават. Има минимално свиване на мобилни абонати (с около 30 хил.) до 3.2 млн. Ръстът на приходите е лесно обясним, като той е генериран от по-скъпи мобилни планове и индексацията на съществуващите договори през 2024 г. Комбинацията на тези фактори води до повишаването на средномесечния приход от абонат (ARPU) до 13.2 евро. По данни на „Йеттел“, компанията остава лидер по мобилни приходи през първите девет месеца на 2025 г. с 35% дял. Позициите са почти изравнени, като „А1 България“ е с 33%, а „Виваком“ – с 32%.

Капиталовите инвестиции са поделени между „Йеттел България“ и „ЦЕТИН България“. Първото дружество държи лицензите за радиочестотите и съответно плаща таксите за тях, докато второто изгражда мрежовата инфраструктура. През 2025 г. „Йеттел“ инвестира 47 млн. евро, което е увеличение с 8 млн. евро на годишна база. „ЦЕТИН“ допринася по това перо 71 млн. евро през миналата година, като отчита значителен скок на инвестициите спрямо 2024 г., когато са били едва 45 млн. евро.

Сред добрите новини за „Йеттел“ е тази, че освен годишните такси към държавата за радиочестотите, скоро няма да има нови подновявявания на лицензите. Операторът подновява разрешителното за 2 100MHz през 2025 г. и за новите блокове при преразпределението на 1 800MHz през 2024 г. Следващите подобни операции са след шест години за лентите в 900MHz и цялостно обновяване на разрешителното за 1 800MHz. Това се очаква да се случи през 2032 г.

Дългият път към фикса

Компаниите под бранда Yettel са почти напълно мобилни оператори. През последните две години текат активни процеси по тяхното трансформиране в напълно конвергентни телекоми. Българският „Йеттел“ не прави изключение и вече заема твърдо третото място на пазара за фиксирани услуги.

Във финансовите резултати е записано, че компанията е с пазарен дял от 6% на база приходи. Тя е все още далеч зад едноличния лидер „Виваком“, който контролира сегмента с 52% след придобиването на „Булсатком“ и зад „А1 България“ с 27%.

„Йеттел“ има доста стабилен ръст по отношение на абонатите. Тези на фиксиран интернет нарастват до 141 хил., докато тези на платена телевизия са вече 107 хил. Има една уловка, повечето от тези потребители не са напълно „фиксирани“. В годишния доклад е записано, че „Йеттел“ има 107 хил. абонати на „фиксиран безжичен достъп“ (FWA). Това означава, че те консумират фиксирани услуги, но през мобилната мрежа. Съответно, само 34 хил. потребителя на широколентов интернет са през кабел.

Сръбските размествания

Фиксираните услуги са приоритет за разрастване не само в България. Страната ни е сред отличниците по взимане на пазарен дял. В Унгария, Yettel контролира едва 2% в сегмента на база приходи. Важно е да се отбележи, че като абсолютни стойности, унгарският фиксиран пазар е близо три пъти по-голям – 890 млн. евро за първите девет месеца срещу 319 млн. евро за българския. В Словакия O₂ (единственият запазил брандинга си засега) е с 4% при пазар от 536 млн. евро.

Ситуацията е по-различна в Сърбия. Etisalat придоби втория по големина играч там – SBB от United Group. В годишния доклад е записано, че местния Yettel притежава 6% от фиксирания пазар през първите девет месеца на 2025 г. Любопитното е, че сръбския е два пъти по-голям от българския с обем от 626 млн. евро приходи. SBB отговаря за 28% и така сумарно, Etisalat контролира 34% или една трета от пазара в Сърбия. Лидер остава държавния MTS с 57% дял.

Под чертата

Годишният доклад на PPF Telecom Group съдържа някои любопитни новини, така да се каже „под чертата“. Една от тях е приключено арбитражно дело между „Йеттел България“ и Amdocs. Втората компания е сред основните софтуерни доставчици специализирани в телеком сектора. Тя е популярна основно със своята билинг система, както и с платформата си за работа с клиенти.

Информацията е непълна, като се казва, че Amdocs е завела арбитражно дело срещу „Йеттел България“ във Виена, но е постигнато извънсъдебно споразумение. По силата на последното, двете страни свалят претенциите си една към друга. Хипотезата е, че българският оператор е прекратил отношенията си с Amdocs и е сменил билинг системата. В сектора имаше подобна неофициална информация, че „Йеттел България“ преразглеждат всичките си договори, сключено от времето на Telenor.

The post „Йеттел“ през 2025 г.: Арабската прозрачност appeared first on TechTrends България.

Почти всички основни конкуренти на телекома скачат в твърдения, че компанията все още държи господстващо положение на този пазар и съответно регулаторът трябва да се намеси. Ресорната Комисия за регулиране на съобщенията (КРС) излиза със становище, че цените трябва да бъдат върнати към предишните им стойности и индексацията не се приема. Спорът отиде и в Комисията за защита на конкуренцията (КЗК), която разглежда дали „Виваком“ държи монополно положение в този нишов сегмент.

Целият процес обаче беше блокиран, защото телекомът обжалва в съда решението на КРС и това доведе до спиране на производството на КЗК. Три години отнема на магистратите да стигнат до окончателно решение на най-висша инстанция, за да може да бъде възобновено производството обратно в антимонополния регулатор. Това се случва в последния ден на април 2026 г., когато КЗК възобновява целия процес.

Казусът

През 2023 г. „Виваком“ внася искане да повиши таксите средно с около 25% за ползване на каналната си мрежа. Почти всичките ѝ основни конкуренти се жалват пред КРС, че компанията нарушава приетите през предходната година общи условия за това. Телекомът се аргументира, че промяната е наложена, поради липсата на корекция на цената през цялата пандемия и възстановителния период след това, докато в същия момент, инфлацията в страната достига почти галопиращи стойности.

„Виваком“ изнася и още един аргумент и той е, че за разлика от минали периоди, самата КРС още през 2019 г. е констатирала, че телекомът вече не притежава доминираща роля на този пазар. Съответно, подобно стриктно регулиране и одобрение на всяка промяна на цените не е необходимо. Последният аргумент е, че и самото увеличение не нарушава антимонополните правила, защото то е направено за всички компании при равни условия.

Жалбите на конкуренцията се фокусират върху няколко аспекта. Първият е, начина по който „Виваком“ е направила самото увеличение. Според конкурентните предприятия, цените са средно увеличени с около 25%, а не с 16.9%, колкото е заложеният в Общите условия Индекс на потребителските цени (ИПЦ) или официалната инфлация за периода. Допълнителен довод е поставен, че „Виваком“ няма увеличени разходи и инвестиции в каналната си мрежа за периода и затова подобна висока корекция е некоректна.

Интересното е, че жалбата на конкурентите включва почти целия спектър от компании – от основните „А1 България“ и „ЦЕТИН България“ (инфраструктурното звено, което обслужва „Йеттел България“ – бел. ред.) до малките оператори обединени в „Клуб 2000“ и Браншовата асоциация на българските телекомуникационни оператори (БАБТО).

От своя страна, „Виваком“ обвинява, че част от големите играчи се опитват да се поставят в по-добра пазарна позиция чрез тази жалба, защото са и основните конкуренти. Малките се жалват допълнително, че телекомът поставя кабелите на няколко по-дребни оператора в една тръба, но ги таксува всеки по отделно за цената на такава.

Решението на КРС

Още през 2023 г. КРС решава, че индексацията на „Виваком“ е неправомерна, защото е направена механично и то не за една, а за две години назад. Нещо, което противоречи на Общите условия. Регулаторът също така обяви, че не приема увеличението да става с дата от началото на 2023 г., а от почти средата на годината. Което означава, че „Виваком“ трябва да върне надвзетите вече индексирани такси.

В същия момент е открито и производство на КЗК за разглеждане на залоупотреба с монополно положение на телекома в същия сегмент. То е стопирано, защото „Виваком“ обжалва решението на КРС в съда. Едва в края на април 2026 г. магистратите окончателно отхвърлят жалбата на телекома и така дават ход на действията на КЗК.

50 нюанса подземен кабел

Казусът с пазара на каналните мрежи се заплете през последните години, докато трае „вечния спор“. През 2019 г. КРС излиза със становище, че този сегмент вече не се доминира от „Виваком“, който исторически контролираше, като наследник на държавното БТК. Телекомът обаче осъществи редица сделки с фиксирани оператори в страната, като софийските „Нет 1“ и „КомНет София“, пловдивския N3, „Нетуъркс-България“, „Телнет“, „ТВН Дистрибуция“ и „Телко Инфраструктура“. Перлата в короната на придобиванията е „Булсатком“, макар и тази сделка оказа по-голямо влияние върху фиксирания пазар на дребно, а не толкова на едро.

Почти всички те бяха оспорвани в съда и списъкът с жалбоподатели до голяма степен съвпада с този на каналната мрежа. При разглеждания на част от тях от страна на КЗК, КРС изразява опасения, че може да се постигне потенциална пазарна концентрация от страна на „Виваком“. Проблемът е, че в годипните доклади на ресорния регулатор, каналната мрежа попада в перото „Други“ и не се публикуват пазарните дялове на водещите компании. Тези данни са заличени в публикуваното становище на КРС при запитването от КЗК.

Казусът се заплита допълнително, защото през 2024 г. „Виваком“ прехвърля каналната си мрежа на „Юнайтед Файбър България“. Това е дъщерно дружество на компанията-майка United Group и трансакцията цели изграждането на единно предлагане на капацитет и пренос на данни на едро в целия регион. Отделянето на каналната мрежа от „Виваком“ може да смекчи оценката на КЗК, защото в телекома остават само продажбите на дребно, където и бяха по-големите опасения на КРС след консолидацията на пазара. Във всички случаи производството срещу телекома ще е интересно и най-вероятно по-нюансирано отколкото очакваме.

The post Вечният спор за каналната мрежа – епизод втори appeared first on TechTrends България.

Дали този краен ефект ще се постигне е под огромен въпрос. Във всички случаи, мерки за сваляне на критериите за монополно и значително пазарно влияние при големи сделки ще преобразят някои сектори. Една от тях е телеком индустрията, която от години настоява да се позволи по-лесната ѝ консолидация. Причината, която европейските оператори изтъкват от много време са засилените като цяло регулации върху самите тях и невъзможността да се конкурират ефективно с групи от други региони, като Китай, САЩ и Близкия изток.

Реализирането на идеята на ЕК няма да бъде никак лека. Защото отхлабването на антимонополните регулации ще срещне яростна съпротива от различни други групи, които се опасяват от прекомерното окрупняване на конкретни сектори. Любопитното е, че един от основните аргументи и на двата лагера е, че това ще отключи или заключи иновациите и растежа.

Без яснота

На 13 април ЕК назначава за директор на департамента по конкуренцията на Европейския съюз Антъни Уелан. Той е бивш съветник по дигиталните пазари на председателката на ЕК Урсула фон дер Лайен. Часове по-късно по основни европейски медии, като Financial Times и Politico изтича информация за подготвяни мащабни промени с цел улесняване на окрупняването на компании в рамките на Съюза.

Конкретиката е слаба, но основната идея е да се понижат критериите при които да се прилага антимонополното законодателство с цел блокиране на сделки. Точните промени не са все още известни, а изданията подчертават, че дори настоящите чернови такива може да се променят значително. Основните послания на ЕК са, че вече са готови да разглеждат по-либерално сделки, които насърчават иновациите, растежа или осигуряват ключови ресурси и стоки за Европа. Контекстът е повече от ясен – деликатната и все по-турболентна геополитическа обстановка, в която Стария континент все още не може да се адаптира.

Един от потенциалните инструменти е въвеждането на критерий за „устойчивост“, който да помогне за оценяването дали даден сделка ще допринесе за развитието на европейската икономика или ще навреди върху конкуренцията. Чиновниците от Брюксел тепърва ще трябва да го дефинират, като за момента има индикации, че се подхожда внимателно и доста предпазливо. Заместник-директорът на отдела по сливанията в ЕК Гулиом Ларио коментира в Париж през февруари, че „все още има повече въпроси, отколкото отговори“ по темата.

В търсене на крехък баланс

Задачата на ЕК е изключително трудна, защото всяка промяна може да наруши баланса, вместо да го изгради. Разделението е на няколко нива. Първото е политическо и национално – Германия и Франция са основните лобисти в посока на разхлабване на критериите за сливания и придобивания. Причината е, че това са най-силните индустриални икономики и съответно – най-големите компании, които могат да изкупят техни конкуренти от по-малките държави. През октомври 2025 г. група от 46 френски и германски компании пуснаха отворени писма до управляващите в Париж и Берлин за спешна смяна на правилата за консолидация.

Именно това е опасението на другите по-малки страни-членки на ЕС. Финландия и други държави се противопоставят на подобни усилия за разхлабване на мерките, като аргументите са, че предимствата на Европа в глобалната икономика е отворения вътрешен пазар и разнообразието на страни и предприятия.

Второто ниво на разделение е класическо – големи срещу малки компании. При което стои вечният въпрос – кога едно дружество е прекалено голямо и вреди на пазара. Доказан факт е, че когато една компания достигне монополно положение ще направи всичко, за да унищожи потенциалната конкуренция. Една от идеите на ЕК е да се разхлабят критериите за сделки на по-малки дружества и такива, които тепърва мащабират в иновативна сфера. Последното пак може да създаде монополи в перспективни дейности, но в дългосрочен план.

Последните две нива са малко по-специфични. Първото е, че между различните сектори може да се необходими различни критерии, поради определени специфики. Второто са действията при трансгранични сделки – как се прилагат критериите в контекста на всеки пазар по отделно, а после и в общоевропейския. Тук има един нюанс, за който не се говори за момента в общественото пространство – придобивания от външни за ЕС корпорации на местни дружества. Защото няма как да се постигне устойчивост, ако Европа позволи на американски, китайски или арабски гиганти да получат контрола върху местни групи.

Сектори на нисък старт

В медийното пространство се завъртят няколко спрени от Брюксел сделки. Една от най-емблематичните е опита за сливане между производителите на влакове германската Siemens и френската Alsom. През 2019 г. Брюксел блокира сделката, като я обявява, че новото дружество ще е доминиращо в своя сегмент.

Авиокосмическата индустрия на Европа също търси обединение с цел да е по-конкурентноспособна на глобалните пазари. Airbus, Leonardo и Thales подписаха меморандум за съвместно развитие на развойните и производствени възможности при космическите сателити и системи. Макар, да не е точно консолидационна сделка, трите компании предвиждат да обединят своите космически звена в едно ново дружество. То евентуално ще бъде ако не единственото, едно от малкото, с подобни възможности на Стария континент.

Телекомите са един от секторите, който настоява за реформа при консолидацията от повече от десетилетие. Операторите са подложени на засилена регулация при цените на едро и дребно в рамките на ЕС преди 15-20 години. Резултатът беше отличен за потребителите, но дойде шоково за финансовите възможности на компаниите и ограничи техните инвестиционни програми, като съответно се забави преминаването към 5G мобилни мрежи, спрямо други региони по света.

Операторите настояваха и още настояват, регулациите за консолидация да бъдат смекчени и да се позволи формирането на две, три или най-много четири пан-европейски групи, които да си разпределят пазара по държави. В момента ЕК разглежда всяка сделка, първо на ниво местен пазар, после и на ниво – общоевропейски. Това създава фрагментираност, която води до формирането на „над 100 оператора“, по думите на големите компании.

В момента ЕС се стреми да остави между три и четири големи играча на всеки отделен национален пазар. Една консолидация по модела, предлаган от телекомите, може да създаде диспропорции в различните държави. Една да има три големи и сравнително равностойни оператора, друга – да работи само с един или двама.

Има и друг проблем, който е виден на българския пазар. Присъствието на редица чуждестранни играчи. Едни по-разхлабени правила за консолидация може да позволят на външните телеком групи, които разполагат с повече средства да изкупят масово отделни компании по държави. Което да не позволи да се създадат трима или четирима истински пан-европейски оператори.

В България например, „А1 България“ е собственост на Telekom Austria Group, чийто мажоритарен собственик е мексиканската група America Movil (60.9%), като австрийската държава държи едва 28.4% през OBAG. Мажоритарен собственик на „Йеттел България“ (и „ЦЕТИН България“) е телеком групата от ОАЕ Etisalat (50%+1 акция), докато „Виваком“ е част от балканската United Group, зад която стои британския фонд BC Partners. Казано с други думи, от трите основни оператора в страната, няма нито един, който да е държан (като мажоритарен собственик) от европейски консорциум, без да броим този с финансовите инвеститори.

Последиците

ЕК се готви да разклати един от най-важните сегменти в регулациите – антимонополното законодателство. Затова се тръгва толкова внимателно от една страна, а от друга – има раздвижване на различни лобистки интереси. Без ясно очертана рамка на посоката в която европейските чиновници ще решат да поемат е трудно да се направи оценка за точните последици.

Трябва да се насърчи паневропейското сътрудничество, без да се убива местната конкуренция, а в същия момент да се охладят чуждестранните апетити. Постигането на това изисква изключително деликатен баланс и създава две опасности. Първата е да се опростят правилата за консолидация, което да доведе до почти безразборни сделки и елиминирането на конкуренцията в цели сектори. Втората е да се създадат определени правила за конкретни индустрии и дори да се систематизират действия за всеки отделен случай. Което ще усложни процеса по одобрение и ще създаде затруднения при одобряването на сделките.

Най-вероятният развой ще бъде, че ЕК ще изгуби години в имплементирането на облекчения, които ще бъдат разкроени за настоящата ситуация. Пазарните и геополитически реалности ще бъдат обаче съвършено различни, съответно те няма да отразят нуждите на европейските компании. Казано с други думи – Брюксел ще предложи правила прекалено късно, които може да създадат повече нови проблеми, отколкото да решат настоящите. Освен ако от ЕК не прекършат традицията и представят бързо работещи и балансирани решения.

The post Бавното дерегулиране на Европа appeared first on TechTrends България.

Сред акцентите е Samsung Galaxy S25 FE – най-тънкият FE досега, оборудван с голям 6,7-инчов 120 Hz дисплей за плавно визуално изживяване. Благодарение на 50MP тройна камера с Nightography режим и ProVisual Engine, устройството заснема детайлни кадри дори при слаба осветеност. А с 12 MP предна камера можете да улавяте изключително наситени селфи снимки. С рейтинг IP68 за защита от прах и вода, Corning® Gorilla® Glass Victus+® и подсилена рамка от Armor Aluminum смартфонът е готов за всяко приключение. Вградените Galaxy AI функции, като Generative Edit и Audio Eraser, позволяват лесно редактиране на съдържание директно от телефона, а батерията от 4900 mAh осигурява надеждна работа през целия ден. До 30 април Samsung Galaxy S25 FE 256 GB е достъпен на специална цена от ​ 309,98 евро/606,27 лв. в брой с план Unlimited Ultra.

В селекцията е и iPhone 15, който предлага балансирана комбинация от елегантен дизайн и висока производителност. 6,1-инчовият Super Retina XDR дисплей осигурява наситени цветове и отлична детайлност, а чипът A16 Bionic гарантира бърза и ефективна работа дори при по-интензивно използване, мултитаскинг и игри. 48MP камерата пресъздава детайлите с впечатляваща яснота – от дневни кадри до вечерни сцени, а Action Mode стабилизира видеото, така че всяко движение да изглежда плавно и професионално. С Dynamic Island управлението на известия и приложения става по-интуитивно и удобно, което превръща устройството в практичен избор както за работа, така и за забавление. В периода на кампанията iPhone 15 128 GB може да бъде Ваш за ​ 279,98 евро/547,59 лв. в брой с план Unlimited Ultra.

HONOR 400 впечатлява с ярък дисплей до 5000 нита за отлична видимост дори при пряка слънчева светлина. Устройството комбинира мощния процесор Snapdragon 7 Gen 3 с 200 MP основна камера, която улавя детайлни кадри при всякакви условия. Моделът предлага широк набор от AI функции, сред които AI Eraser, AI Translation, AI Image to Video, както и AI Deepfake Detection – технология с изкуствен интелект, която разпознава фалшиви аудио и видео материали и допринася за по-сигурно дигитално изживяване. Батерията с капацитет 5300 mAh осигурява надеждна работа през целия ден, а благодарение на IP65 рейтинг и SGS 5-звезден сертификат за устойчивост на удари, смартфонът е подходящ за динамичното ежедневие. През април HONOR 400 512 GB е на промоционална цена от 104,98 евро/205,32 лв. в брой с план Unlimited Ultra.

За потребителите, които търсят практично и издръжливо 5G устройство, OPPO A5 Pro 5G е отличен избор. Моделът разполага с 6,67-инчов дисплей със 120 Hz честота на опресняване. Процесорът MediaTek Dimensity 6300 гарантира висока производителност, а комбинацията от 50 MP основна и 8 MP предна камера е подходяща както за снимки, така и за видео разговори и създаване на съдържание за социалните мрежи. Сред ключовите предимства са мощната 5800 mAh батерия и 45W SUPERVOOC бързо зареждане, които дават повече свобода в натовареното ежедневие. Устройството се отличава и с висока устойчивост – IP69 рейтинг, военен клас удароустойчивост и подсилен корпус, което го прави надежден партньор при активен начин на живот. До 30 април OPPO A5 Pro 5G 256 GB може да бъде закупен за 19,98 евро/39,08 лв. с план Unlimited Ultra.

Пълната селекция смартфони с до 250 евро/488,96 лв. отстъпка в А1 през април можете да разгледате онлайн на a1.bg или в магазините на телекома.

Съдържание от „А1 България“

The post А1 предлага до 250 евро отстъпка на смартфони с планове Unlimited през април appeared first on TechTrends България.

iPhone 17e се предлага в три елегантни цвята с премиум матово покритие – черно, бяло и нов нежен розов нюанс, които придават изчистена и модерна визия на устройството. Цените на смартфона започват от 529,98 евро/1036,55 лв. в брой или 25,98 евро/50,81 лв. на лизинг за 24 месеца с план Unlimited Ultra.

С покупката на новия iPhone 17e клиентите могат да се възползват и от обновените условия на мобилните планове на А1. Те са с месечни такси, започващи от 16,99 евро на месец за първите 12 месеца в комбинация с друга услуга и предлагат до две избираеми позиции Select с до 24 месеца промопериод. Тарифите включват двойно повече МВ в роуминг в ЕС, а Unlimited S и M вече предлагат и двойно повече МВ на максимална скорост – 10 000 МВ/50 Mbps и до 50 000 МВ/300 Mbps.

С услуги Select потребителите могат да избират и активират любимото си съдържание – платформи за дигитално развлечение като Netflix, HBO Max, SkyShowtime, VOYO и 7Arts, приложението за аудиокниги Storytel, услугата за екосъобразна градска мобилност SPARK, професионална помощ при повреди у дома с „Моят майстор“ или ​ абонаменти за издания като „Дневник“ и „Капитал“, както и много други.

Съдържание от „А1 България“

The post Започнаха официалните продажби на новия iPhone 17е в А1 appeared first on TechTrends България.

„Тези резултати отразяват дългосрочния подход, който следваме при изграждането и модернизацията на нашите мрежи. Инвестираме устойчиво, за да осигурим стабилна и бърза свързаност, на която клиентите могат да разчитат всеки ден – у дома, на работното място и в движение. Признанието както за фиксирания интернет, така и за 5G услугите показва, че когато технологиите, инженерната експертност и ясните приоритети вървят ръка за ръка, резултатът е по-добро потребителско изживяване“, заяви Георги Коджаиванов, директор „Конвергентна мрежа и услуги“, А1.

„Горди сме да отличим впечатляващото представяне на A1 в най-новия ни доклад за изживяването при фиксирания широколентов интернет и в рамките на 5G European Awards“, заяви Шон Хейдл, президент на Opensignal. „Тези награди са доказателство за изключителното представяне на A1 по отношение на качеството на фиксирания интернет и потвърждават, че 5G мрежата на компанията е най-бързата в Европа, което удостоверихме чрез нашата независима методология“. Отличията бяха връчени от Шон Хейдл и Сангита Пател, главен директор „Приходи“ на Opensignal.

A1 получи признание за най-бързата 5G мрежа в Европа в 5G European Awards 2025, които оценяват представянето на мобилните мрежи на базата на реални потребителски данни от смартфони през първата половина на 2025 г. Наградата отличава 5G мрежата на A1 за най-висока средна скорост на изтегляне от 356 Mbps в 5G в Европа. Независимите измервания показват също и силно представяне по други ключови показатели за 5G изживяване, включително качество на видео стрийминга, гейминг изживяване, представяне на приложения за гласови разговори и надеждност. Анализът на Opensignal се базира на милиарди реални измервания от устройствата на потребителите, което осигурява обективна оценка за това как се представят мрежите в ежедневни условия.

Фиксираният широколентов интернет на A1 се класира на първо място в България в категорията Постоянство в качеството (Consistent Quality) с резултат 75,2, според данни на Opensignal, събрани в периода 2 октомври – 30 декември, 2025 г. A1 е и съвместен победител в категориите Надеждност (Reliability Experience) и Видео изживяване (Video Experience). Показателят Постоянство в качеството (Consistent Quality) оценява доколко ефективно мрежата откликва на типичните потребителски нужди без прекъсвания или влошаване на услугата. Изживяването при фиксирания интернет се влияе от множество фактори: използваната технология за достъп, абонаментния план, натоварването в пиковите часове, условията на Wi-Fi мрежата в дома и моделите на потребление в домакинството. Методологията на Opensignal отчита тези фактори, като измерва реалното представяне директно на устройството на потребителя, вместо да разчита на теоретичните възможности на мрежата.

Отличието за 5G мрежата на А1 е още едно потвърждение за технологичното лидерство на компанията. През януари 2026 г. А1 спечели за трета поредна година и наградата за най-бърза мобилна мрежа от Ookla. Компанията постигна най-висок Speed Score, най-висока медианна скорост на сваляне и най-ниска медианна латентност по време на тест при сваляне и качване на данни, според последните резултати от Ookla® Speedtest. А1 зае челната позиция в класацията със Speed Score от 80,18, медианна скорост на изтегляне от 337,58 Mbps и най-ниска медианна латентност по време на тест при изтегляне и качване на данни сред трите основни телекомуникационни оператора в страната.

Съдържание от „А1 България“

The post A1 спечели награди от Opensignal за качеството на фиксирания интернет в България и най-бързата 5G мрежа в Европа appeared first on TechTrends България.

Предлага се в три елегантни цвята с премиум матов финиш – черен, бял и красив нов мек розов нюанс. Кой iPhone 17e ще избереш? Вземи iPhone 17e от A1 на https://www.a1.bg/iphone-17e.

А1 вече предлага най-новите продукти на Apple, сред които новият iPhone 17e и iPad Air. Клиентите на телекома могат да поръчат предварително iPhone 17e и iPad Air от 16:15 часа на 4 март до 07:59 часа на 11 март. Доставките на новите модели се очаква да стартират от 08:00 часа на 11 март. Цените за моделите с 256 GB памет при закупуване на лизинг са 27,50 € | 53,79 лева /месец или 559,98 € | 1095,23 лева в брой. iPhone 17e 512GB може да бъде предварително поръчан на лизинг за 36,98 € | 72,33 лева/месец или в брой за 759,98 € | 1486,39 лева. ​

Новият модел iPhone 17e e на разположение за предварителна поръчка на A1.bg от днес, 4 март, 16:15 часа, до 07:59 часа на 11 март. Плановете са доставките на устройствата да започнат от 08:00 часа на 11 март. Повече информация можете да видите на https://www.a1.bg/iphone-17e.

iPhone 17e идва с впечатляващ 6,1-инчов Super Retina XDR дисплей, бърз и мощен чип A19, батерия, която издържа цял ден памети, стартиращи от 256 GB. Бърз бутон с възможност за персонализиране за достъп до любимите приложения и функционалности. Операционната система iOS 26 предлага нов дизайн и с атрактивни нововъведения като Liquid Glass, Call Screening, обновени Messages, и изживяване с нов облик.

Цветовете, в които клиентите на А1 могат да поръчат новите устройства на Apple са черно, нежно розово и бяло.

Потребителите могат да поръчат предварително новия iPad Air от A1 в космическо сиво също от днес, 4 март, до 07:59 часа на 11 март, когато стартират официалните продажби.

Те могат да бъдат предварително заявени в размери от 11-инча за 589,98 € | 1153,90 лева в брой и 13-инча за 829,98 € | 1623,30 лева със 128 GB памет. Цените на лизинг са 28,98 € | 56,68 лева/месец за 11-инчовия модел, а 13-инчовият се предлага за 40,50 € ​ | 79,21 лева / месец.

Клиентите на А1, които закупят новия iPhone 17е, могат да се възползват и от обновените условия на мобилните планове, които са валидни от днес. Те са с месечни такси, започващи от 16,99 € /месец за първите 12 месеца в комбинация с друга услуга и предлагат до 2 позиции за избираеми Select услуги с промоционален период до 24 месеца. Тарифите са с двойно повече МВ в роуминг в ЕС, а Unlimited S и М вече са с двойно повече МВ на максимална скорост – 10000 МВ / 50 Mbps и до 50 000 МВ / 300 Mbps.

Съдържание от „А1 България“

The post А1 вече предлага най-новите продукти на Apple iPhone 17e и iPad Air appeared first on TechTrends България.

Гъвкавите мобилни и фиксирани планове на А1 вече дават още повече възможности за персонализация. От 4 март избираемите услуги Select могат да бъдат включвани към всички мобилни и фиксирани планове, така че да отговорят на специфичните предпочитания и нужди на потребителите.

При комбинация на повече от една услуга потребителите ще могат да се възползват от свободни позиции за избираеми услуги към всяка от тях. Предлага се и допълнителна промоционална отстъпка от месечната такса, която достига до 3 € / месец.

Мобилните планове са с месечни такси, започващи от 16,99 € /месец за първите 12 месеца в комбинация с друга услуга. Те предлагат до 2 позиции за избираеми Select услуги, които са с промоционален период до 24 месеца. Тарифите са с двойно повече МВ в роуминг в ЕС, а Unlimited S и М вече са с двойно повече МВ на максимална скорост – 10000 МВ / 50 Mbps и до 50 000 МВ / 300 Mbps.

Тарифите за домашен интернет предлагат максимална скорост на сваляне на данни от 300 Mbps и започват от 8,99 € /месец през първата година на абонамента при комбинация. Те предлагат до 2 позиции за избираеми Select услуги, които са с промоционален период до 24 месеца.

ТВ тарифите вече започват от по-голям брой канали – над 130 за базовия план, а във водещия – до над 200 канала и над 70 HD канала. Таксите започват от 6,99 € / месец за първите 12 месеца при комбинация. Двата по-високи плана включват и до 3 позиции за избираеми услуги, които са с промоционален период до 24 месеца.

Съдържание от „А1 България“

The post Избираемите услуги Select на A1 вече ще са част и от плановете за интернет услуги appeared first on TechTrends България.