Решението е историческо, независимо, че за голяма част от потребителите може да изглежда като дребна техническа подробност. Тези честоти са от изключителна важност за разгръщането на национално покритие на мобилните оператори. Освен това, ще позволи на компаниите да спрат да „жонглират“ с доскоро оскъдния ресурс, който им беше предоставен. За разлика от повечето европейски държави, където обема на предоставените честоти дълго време надвишаваше наличния за телекомите в България.

От друга страна, самите родни оператори вече няма да имат почти никакво оправдание в разгръщането на своите мобилни мрежи. Единственият въпрос на който все още няма категорично мнение е колко на брой и като размер са „петната“, които санитарните зони около военните обекти ще оставят на картата с покритие. Те са задължителни покрай споразумението с военните, което беше постигнато след много години и усилия на преговори.

Държавата също има високи изисквания – според последното изказване от Министерство на транспорта и съобщенията (МТИС) те очакват до 2025 г. покритието на 5G да обхваща 80% от населението. Тази цел реално засяга цялата 2024 г., тъй като настоящата е вече към своя край и инвестициите за нея вече са разпределени. Но това изявление на МТИС идва под редица условия, които бяха уточнение впоследствие.

Разпределението на ключовия спектър

На 28 ноември, Комисията за регулиране на съобщенията (КРС) издаде разрешенията за ползване на честотите в 700MHz и 800MHz. Трите телекома получиха по 2x10MHz във всеки спектър, колкото всеки от тях беше заявил, че са му нужни за нормално разгръщане на мрежите. „А1 България“ взима освободените ленти в началото на ефира, „Виваком“ поема средните, а „Йеттел“ крайните.

В най-спорния и с по-голяма дължина спектър от 700MHz, военните и тези за гражданска безопасност запазват два блока. Първият е от около 9MHz в началото на ефира, а вторият е от 25MHz в средата, който разделя лентите на телекомите на две групи за ъплоуд и даунлоуд. При 800MHz, в средата остава свободен единствено един блок от 11MHz, който ще се запази от военните и за гражданска безопасност. Още няколко малки ленти от по 1MHz и/или 3MHz са налични в краищата на двата цели спектъра, за които няма яснота все още, но най-вероятно ще се ползват като санитарни.

Важен детайл е, че за разлика от предишното голямо разпределение на честоти – тези в 3.6GHz, този път не се проведе търг. Ефирът този път беше предоставен пряко от регулатора и без оспорване до момента от операторите. Подобен опит беше направен през 2021 г., но тогава един от телекомите не беше доволен от разпределението на лентите и затова се стигна до тръжна процедура. Сега, не се стигна до този сценарий.

Две условия – една цел

Самите честоти бяха дадени под две условия. Телекомите настояха за понижаване на таксите за лицензи, нещо, което беше направено през началото на 2023 г. Второто условие идва от Министерство на отбраната, които се съгласиха да се изградят т.нар. санитарни зони около военните обекти, където този спектър се използва. Те са сравнително големи и в тях попадат различни населени места, за които операторите трябва да използват другите им налични честоти, за да осигурят мобилна връзка.

Целта на почти всички замесени: телекомите, МТИС, КРС и дори правителството е една – постигане на максимално бързо и ефективно 5G покритие. От ресорното министерство обявиха на 29 ноември, че до 2025 г. трябва да се осигури мобилна връзка от пето поколение на 80% от населението. Разпределението на честотите трябва да стимулира постигането на тази цел. Дали останалите 20%, засега не се смятат за реалистични за осигуряване на подобно покритие.

В България, а и по почти целия свят има региони, които технически и географски са много трудни за осигуряване на свързаност. Затова повече от десетилетие Европейския съюз се опитва да развие програми за „селски интернет“ или да покрие точни тези бели петна. При предишните итерации усилията бяха насочени към изграждане на опорна мрежа до определени центрове и финансирането на „последната миля“ или на разполагане на WiFi точки. Сега към уравнението е добавено и 5G свързаност.

Обновена на 2 декември, 13:00 часа: След редица уточнения се оказва, че целта за 80% покритие от пето поколение мобилни мрежи е заложена само за проектите по „селски интернет“. Тя е за срок в цялата календарна 2025 г., а не началото ѝ. Това важи и само при условие, че телекомите пожелаят да участват в търговете за тези проекти, защото само те разполагат с необходимия спектър за 5G покритие. Ако те не вземат участие, тогава изискванията за покритие са записани в лицензите за издаване на честотите и те са за тригодишен период постигане на посочената по-горе стойност.

Компенсацията за 5G магистралите

Цялата процедура около ефира в 700MHz и 800MHz беше осъществена изключително бързо. Преговорите продължиха с години, доста често стигащи в задънена улица, докато след първите пробиви всичко се подреди в рамките на година. Причината се крие в Плана за възстановяване и устойчивост (ПВУ).  В първоначалната му версия телекомите трябваше да получат не само тези честоти на по-ниска цена, но и средства за изграждане на 5G магистрали.

Те трябваше да обхванат основните междуградски пътни артерии на страната. Проектът трябваше да получи лъвския пай от заделените по ПВУ средства. Останалите се разпределяха между т.нар. „селски“ интернет и модернизацията на държавната оптична мрежа (ЕЕСМ). Планът беше преработен в последния момент и приетият му вариант през 2022 г. изключваше 5G магистралите, като пренасочи останалите пари изцяло към другите два проекта. Те от своя страна имат известно припокриване, но това сме го описали подробно в нашите анализи по темата.

Затова може да се каже, че бързото освобождаване се дължи до голяма степен на опита на държавата да компенсира телекомите. Но не само, защото предоставянето на този спорен десетилетия наред спектър беше заложено в самите условия на ПВУ. Тоест, държавата можеше да не получи средствата по него, ако тя не раздаде лицензите на телекомите. Което вече е факт и МТИС започва процедурите за проекти по „селския интернет“ и други инициативи, които обхващат дигитална свързаност.

Без оправдания

Предоставянето на спектъра в 700MHz и 800MHz е последното парче от пъзела с честотите в България. Телекомите вече разполагат с целия им нужен ресурс, за да могат да разгърнат своите мобилни мрежи. Той беше използван като оправдание за недостигане на някои цели, както и като някои ограничения. Например операторите успяват да постигнат добро покритие на база население, но не и на цялата територия на страната.

Липсата на честоти вече не може да се използва за подобна аргументация. Телекомите също така ще излязат на равни начела с повечето компании от Европа, които дълги години имат достъп до по-голям ефирен ресурс. Но има и един друг момент. Трите компании по един или друг начин вече отделиха част или напълно инфраструктурата си в различни компании. „Виваком“ стигна до крайността да продаде своите мобилни кули на саудитската Tawal.

Лицензите останаха при телекомите, но мрежите постепенно се аутсорсват или отделят. В тази ситуация ще видим как ще се организират сега инвестициите при модернизацията на инфраструктурата и нейното разгръщане. Този път целият този процес е изцяло в ръцете на частния сектор, като държавата вече свърши своята работа.

The post Новият честотен ред в България в името на 5G appeared first on TechTrends България.

Двете сделки бяха одобрени първоначално от Комисията за защита на конкуренцията (КЗК), но бяха впоследствие оспорени и обжалвани от „Йеттел България“. Това е поредният епизод от може би последните битки между големите телекоми за консолидиране и преразпределяне на телеком пазара. Вече са задействани следващите важни тенденции – на отделяне на инфраструктурата от търговските операции на големите оператори.

Настоящето решение на ВАС може да се окаже и еднократна победа на „Виваком“. Магистратите изрично подчертават, че първите сделки от серията започната през 2021 г. от компанията трябва да се разглеждат поединично. Но тези в по-късната фаза вече ще трябва да вземат предвид пазарните натрупвания.

Засега, телекомът няма напълно развалена сделка вследствие на тези съдебни битки. ВАС само върна за преразглеждане придобиването на „Нетуъркс-България“. Отделно, предстоят и нови битки – като например получаването на фиксираната инфраструктура на „Булсатком“ вследствие на купуването на сателитния оператор от страна на Спас Русев. Във всички случаи, динамиката между ВАС, КЗК и Комисията за регулиране на съобщенията (КРС) ще е ключова за развитието на телеком пазара през следващите десетилетия.

Липса на моментна концентрация

Магистратите затвърждават решението на първа инстанция, че няма опасения за пазарна концентрация. Няма данни за доминиращ пазарен участник, който да наруши лоялната конкуренция. По време на придобиването, „Виваком“ не получава голям пазарен дял, с който да влияе на сектора. ВАС потвърждава, че в този случай не е необходимо изготвянето на по-задълбочен пазарен анализ и това прави обосновано прехвърлянето на контрола на N3 на телекома.

Съдът прави едно доста важно уточнение – разглежда се само времето, в което сделката е обявена и подадена за одобрение от страна на регулатора.  Придобиванията, които „Виваком“ прави след това са обекти на други дела и съответно на променена пазарна обстановка, коментират магистратите. На тази база, за следващите сделки трябва да се взима вече натрупаната фактология, дялове и др.

По този начин, ВАС не създава противоречие между решението си за N3 и това за „Нетуъркс-България“. В последната са включени още операторите „ТВН Дистрибуция България“, „Телко Инфраструктури“ и непряк контрол върху „Онлайн директ“. Както и становището на магистратите поставя в различен контекст висящите останали оспорвани сделки, които включват още тази за „Телнет“ и за мрежата на „Булсатком“, например.

Борба за дялове и мрежи

Основният жалбоподател е „Йеттел“, като вече телекомът развива пълният спектър от телеком услуги – доставка на ТВ, домашен интернет, мобилна връзка. В първите два фиксирани сегмента, компанията не ги развива по класическия начин – със собствена кабелна мрежа, която да покрива т.нар. „последна миля“, а разчита на мобилната си 5G такава. Което я поставя във все още прекалено ранна фаза на развитие.

По-големият конкурент на „Виваком“ във фиксирания сегмент е „А1 България“ и в по-малка степен и „Булсатком“. Сателитният оператор все повече ще се концентрира основно върху услугите за ТВ доставка. Което е видно и с факта, че доставчикът реши да предостави цялата си инфраструктура – мобилна и фиксирана, на United Group и „Виваком“.

Както отбелязва КРС в своите становища до КЗК при разглеждането на сделките – основният проблем е в пазара на едро на интернет. „Виваком“ консолидира в себе си огромен инфраструктурен потенциал с всичките придобивания. „Йеттел“ или по-скоро отделеното от нея през 2020 г. дружество „ЦЕТИН“ също се превърна в голям играч на този пазар. Затова не е изненада, че доскорошния основно мобилен оператор е най-голям противник на сделките.

Бъдещето на инфраструктурата

Докато консолидационните процеси тепърва се опитват да преминат през блатото на съдебните решения вече сме свидетели на нови тенденции в телеком сектора. Това е постепенното отделяне на инфраструктурата от търговските компании. Идеята е да може да се продава капацитет и свързаност на други желаещи и така да се разширят възможностите за монетизиране на мрежата.

Собственикът на „Йеттел“ – PPF Group направи това с цялата инфраструктура. От кулите и базовите станции, през опорната до управлението и сървърите. Новото дружество вече го споменахме и това е „ЦЕТИН“. „Виваком“ и „А1 България“ за момента предприемат друг ход – отделят само мобилните кули от основните компании. Те са на подчинение на собствениците – United Group и Telekom Austria Group съответно. Като първата приключи този процес преди няколко месеца, а втората се очаква да го направи това до юни.

Оттук-насетне има два възможни хода. Единият е като се продаде отделеното звено на друга компания. Това направи United Group веднага след като инкорпорира всички възможни мобилни кули в дружеството TowerCo. Вторият вариант е да остане в рамките на групата, но да продава на местни играчи капацитет и свързаност. На този избор за момента са се спрели PPF Group с техния „ЦЕТИН“.

По този начин, настоящите телекоми се превръщат по-скоро в MVNO или виртуални мобилни оператори, които не притежават пряко собствена мрежа. Това е само на теория поради две причини. Първата е, че макар и отделени, при първия вариант все още си остават в рамките на цялостната корпоративна група. Втората е, че търговските дружества запазват лицензите за мобилните честоти. Така дори и мобилните кули и инфраструктурата под тях да се продадат на външна компания, се запазва някакъв контрол върху това кой ще може да предоставя мобилна услуга и кой не. Консолидацията на фиксирания пазар позволи да се разгърне и мрежовия аутсорсинг. Затова е важно в каква посока ще се развият решенията по сделките от последните няколко години.

The post Съдът разреши сделката между „Виваком“ и N3 appeared first on TechTrends България.

Българските телекоми активно подготвят почвата за подобно нещо. Отново „Виваком“ направи и първата по-крайна стъпка или по-скоро техният собственик United Group. Балканската група обяви, че продава мобилните кули на три от своите подразделения – в България, Хърватска и Словения за 1.22 млрд. евро. Те бяха отделени от местните телекоми в различно дружество – TowerCo към края на 2022 г.

Сделката е показателна по много начини. Така, „Виваком“ се оказва първият оператор в страната, който ще разчита на изцяло външна компания да развива мобилната му мрежа в рамките на т.нар. „последна миля“. Самата трансакция се случва само няколко месеца след интеграцията на мобилните кули на „Булсатком“, които United Group придоби през бизнесмена Спас Русев, когато той купи сателитния оператор. Останалите два големи телекома вече са разделили част или цялата инфраструктура от основния си бизнес.

В същият момент, малките оператори натискат големите за споделяне на мрежите, за да могат да изградят виртуални мобилни услуги (т.нар. MVNO). И на последно място, продажбата загатва за тежестта на дълговете, които United Group натрупа през последните няколко години.

Сделката – параметри и причини

От официалното становище на балканската телеком група става ясно, че продават целия си бизнес с мобилните кули на три от пазадите си – България, Хърватска и Словения. В края на 2022 г. те бяха отделени в специално подготвена за това компания – TowerCo. Още в отчета си за първото деветмесечие United Group отбелязва, че този процес е завършен и оттук, групата ще търси допълнителна монетизация на мобилната си инфраструктура.

Сделката е за 1.22 млрд. евро, които ще бъдат платени в налични пари. Тоест, няма да участва дълг, облигации или дялово финансиране. Купувач е Tawal – инфраструктурното звено на саудитската Saudi Telecom Co Group. Той ще придобие всичките 4 800 мобилни кули разположени на трите пазара в България, Хърватска и Словения. От балканския телеком обявиха, че Tawal се е ангажирал да увеличи с 40% или с около 2 000 кули през следващите 20 години. С други думи – да продължи да развива мобилната инфраструктура, а основен клиент ще бъдат операторите на United Group.

Балканският конгломерат в момента търси допълнителни източници на приходи и ударен свеж капитал. Причината, до голяма степен се дължи във високата задлъжнялост на United Group. Целият дълг на групата към края на септември 2022 г. е около 5.7 млрд. евро, основно формиран от редица облигации. Първият транш датира от 2017 г. в размер на 1.35 млрд. евро, като от тях 325 млн. евро са останали и с падеж 1 юли 2024 г. Последната порция облигации е пусната през миналата година на два транша – 500 млн. евро и 480 млн. евро.

Целият този дълг се използваше за ударното разширяване – географско и секторно, в рамките на Балканския полуостров. Например през 2022 г. средствата от облигации финансираха сделката за гръцкия оператор Wind. Фактът, че придобиването на TowerCo от Tawal е изцяло в налични пари, показва, че United Group ще ги ползва за текущи нужди, неотложни инвестиции и най-вече – в изплащането на част от дълга си.

Тенденциите в сектора

Отделянето на част или цялата мрежова инфраструктура е тенденция, която тепърва ще се развива. Концепцията е ясна – телекомите търсят алтернативни източници на финансиране, оптимизация на приходите с аутсорсване на някои дейности или просто да успеят да монетизират допълнително изградената мрежа. В Европа, тази тенденция тече от известно време, като вече навлезе и на българския пазар.

При „Виваком“ просто се получи ударно и сравнително бързо, но за подобен развой по един или друг начин ще се приложи и от другите оператори. Буквално по следите на телекома върви „А1 България“, нейният собственик Telekom Austria Group обяви, че до средата на настоящата година ще бъде завършен процеса по отделяне на мобилните кули от компанията. Предвид скоростта с която беше завършена сделката между TowerCo и Tawal, може да очакваме, че същото ще постигне и другия български оператор, когато финализира отделянето.

Ситуацията е малко по-различна за „Йеттел България“. Техният собственик PPF Group отдели още преди две години цялата мрежова инфраструктура от оператора. Така се появи дружеството CETIN („Цетин“), което вече разполага с цялата физическа мрежа на Yettel в България, Унгария и Сърбия. В нея не влизат само кулите, но опорните кабели и управляващите системи (т.нар. MANO). Идеята е „Цетин“ в България да продава на „Йеттел“, но и на други потенциални клиенти.

Битката за MVNO

Настоящите развития стават интересни за местния пазар. От една страна имаме опитите на големите телекоми да завършат консолидационните процеси при фиксираните мрежи. От втора – все още да се въздържат от отварянето на мрежите на малките за развитието на мобилни виртуални оператори (MVNO). От трета, отделянето на инфраструктурата създава потенциални предпоставки точно за това – да се продава на трети компании.

Показателно за обърканата ситуация е начинът по който „Булсатком“ предаде своята инфраструктура на „Виваком“. Това стана чрез придобиването на бизнесмена Спас Русев на сателитния оператор. Самият предприемач обаче финансира сделката с кредит от United Group, в замяна на който след влизане във владение на „Булсатком“, компанията трябва да предаде своята мрежа на „Виваком“. В нея влизат и мобилните кули на сателитния оператор.

Факт е, че сделката с Tawal става няколко месеца, след като TowerCo получава базовите станции на „Булсатком“, като условие за погасяване на заема на Спас Русев. С други думи, трансакцията на сателитния оператор се явява като допълнителен „подсладител“ за по-голямата продажба.

В същия момент, „Булсатком“ обяви, че има желанието да ползва инфраструктурата на „Цетин“ за да пусне собствена мобилна услуга. По този начин ще даде и търговски смисъл на отделянето на компанията от „Йеттел“. Както и ще създаде потенциално добър прецедент за развиване на MVNO. Има една малка уловка – лицензите за честотите все още са притежание на самия мобилен оператор. Тоест, няма как да се получи MVNO, без разрешението на „Йеттел“. Именно заради това, малките оператори водят битка с телекомите и регулаторът през съда, за да може да допуснат създаването на истинско MVNO в България.

Тенденцията в крайна сметка е, че два от българските телекоми вървят към аутсорсване на мобилната си инфраструктура. Фиксирната в същия момент ще е по-скоро обект на продажба на едро, като най-ценна в това отношение са опорните кабели. Точно заради тях, „Виваком“ проведе редицата придобивания през последните две години, а United Group подготвиха почвата за изграждане на единен интернет доставчик от II ниво.

The post Началото на българския телеком аутсорсинг appeared first on TechTrends България.

Да, говорим за митичното за България електронно управление. Първите хаотични стъпки в изграждането му са предприети още в последните години на комунизма, а след това темата остава като обещания на редица правителства. Сега, 30 години по-късно, имаме готови само отделни компоненти, които са готови в рамките на е-управлението. В здравеопазването например, дигиталните услуги са почти мираж, ако не броим възможността за справка дали дадено лице е осигурено или не.

Помощ от IT сектора

Български IT компании предлагат безвъзмездно 15 хил. човекочаса на своите специалисти по изграждането на системи за електронни здравни досиета, е-рецепти и направления, проследяване на лекарства и анализиране на ефективността им. Помощта е за да може да се даде тласък на е-здравеопазването, което стои в безизходица, заради хаотични обществени поръчки, обжалвания и други пречки.

Подкрепата е заявена от Асоциацията за иновации, бизнес услуги и технологии (AIBEST, бившата Българска аутсорсинг асоциация – бел. ред.). Тя ще включва работата на висококвалифицирани специалисти, които да подпомогнат изграждането на системата за електронно здравеопазване.

„Подобно на други индустрии и компаниите от сектора на технологиите и бизнес услугите вече се сблъскват с последиците от COVID-19 пандемията“, коментира Илия Кръстев, изпълнителен директор на A Data Pro и председател на AIBEST.

„Собствениците и мениджърите на IT компаниите смятаме, че наша отговорност към обществото е, не само да запазим възможно най-много работни места, но и да подкрепим институциите“ Илия Кръстев, A Data Pro

Технологичните компании за момента са по-малко засегнати от рестриктивните мерки средщу COVID-19 пандемията. IT специалистите най-лесно могат да се адаптират за дистанционна работа. Не само, защото повечето от задачите им са дигитални, но и защото често работят в международни екипи от разстояние. Затова е логично, компаниите от тази индустрия да се опитат да помогнат в ситуацията.

“Собствениците и мениджърите на нашите компании смятаме, че наша отговорност към обществото е, не само да запазим възможно най-много работни места, но и да подкрепим институциите и Националния оперативен щаб като предоставим безвъзмездно наличния си свободен ресурс за справяне с кризата причинена от COVID-19“, заяви още Кръстев.

Идеята е била посрещната с доста ентусиазъм от членовете на Асоциацията и затова толкова бързо идва и самата подкрепа.

„Реално в рамките на 24 часа получихме съгласие на повечето фирми за тази инициатива“ Ивайло Славов, Bulpros

„Ентусиазмът на членовете ни беше страхотен“, коментира Ивайло Славов, главен изпълнителен директор на Bulpros и член на борда на AIBEST. „Реално в рамките на 24 часа получихме съгласие на повечето фирми за тази инициатива“, допълни той.

AIBEST ще предостави редица ресурси на държавата. Сред заявените са бързо активиране на онлайн платформа, която да подпомага на здравните екипи с информация, следене на обстановката и спазване на карантината, системи за насочване, комуникация и др. Допълнително, Асоциацията ще представи анализ на добри практики и предложения, как да може да се дигитализира българското здравеопазване по-бързо и ефективно.

Порочният кръг на поръчките

Според здравеният министър Кирил Ананиев, при тези обстоятелства, дигиталните услуги в тази сфера ще могат да заработят още през ноември. Той допълни, че вече се работи по изграждането на определени модули от системата. Всеки един от тях е в различен етап на разработване.

Подобно на много други компоненти на е-управление, е-здравеопазването става жертва на различни по ефективност обществени поръчки, обжалвания и др. През 2018 г. министър Ананиев обяви, че системата за дигитални услуги трябва да заработи още през средата на 2019 г. Това не се случва именно, поради обжалвания на обществените поръчки или тяхното непрецизно изготвяне. Такива проблеми има и при редица други проекти, свързани с е-управлението. Самите услуги няма да се централизират напълно, докато не се въведе електронна идентичност на гражданите. Нещо, което зависи от Министерство на вътрешните работи и новите документи за самоличност. Проект, който стои замразен вече повече от пет години.

The post IT компании обещаха помощ за изграждане на е-здравеопазване в България appeared first on TechTrends България.

Пазаруване на ноу-хау

Centroida е специализирана в няколко доста актуални в момента сфери – развитие на технологии свързани с блокчейн, изкуствен интелект (AI) и машинно самообучение (ML). Придобиването на компанията определено ще даде необходимия кръг от специалисти и ноу-хау в тези ключови в IT сектора сегменти. Съоснователят и главен изпълнителен директор на ScaleFocus Пламен Цеков коментира и конкретно кои технологии ще са важни за компанията.

„Развълнувани сме, че ще може да се възползваме от тяхното ноу-хау за лицево разпознаване, автоматизация и обработка на данни“, коментира Цеков в официалния блог на ScaleFocus.

„Развълнувани сме, че ще може да се възползваме от тяхното ноу-хау за лицево разпознаване, автоматизация и обработка на данни“ Пламен Цеков, ScaleFocus

Макар и стартъп, Centroida има доста стабилно портфолио от проекти зад гърба си. Компанията разработва платформи или влиза в ролята на подизпълнител за Orbix, Пощенска банка, Американският университет в България, „Контракс“ и аутсорсинг гиганта Telus. Затова и приходите за 2018 г. са стабилни – 274 хил. лева и 3 хил. лева нетна печалба.

Формирането на Notyf.ai

Любопитното е, че няма целия екип на Centroida да се присъедини към ScaleFocus. Част от служителите се отделят в самостоятелен проект, който е започнат през изминалата година и, за който е получено инвестиране от американски фонд, пише българското звено на австрийския сайт TrendingTopics.at. Той носи името Notyf.ai и представлява специална платформа специализирана за видеонаблюдение. Тя разчита на технологиите за лицево разпознаване и изкуствен интелект на Centroida, за да представи много по-добро обработване на данните, получавани от камерите. Да разпознава важни лица, да се предоставя информация за пътникопотока, взаимодействието и поведението на клиентите и много други.

По този начин, придобиването на ScaleFocus няма да повлияе негативно на стартъп средата, като Notyf.ai ще продължи самостоятелното си развитие в доста по-фокусирана сфера, за разлика от по-широко специализираната Centroida.

Новите софтуерни гиганти

Транзакцията затвърждава две други тенденции. Едната е, че вече големите технологични дружества в страната се ориентират към сливания и придобивания в стремеж за привличане на качествени кадри и допълнително ноу-хау. Другата се крие в развитието на втората вълна от големи български софтуерни компании.

Ако първата е свързана най-вече с успеха на Telerik (купени и преименувани преди няколко години на Progress Software), то новата включва възхода на дружества като ScaleFocus и BulPros. Двете компании започват развитието си повече в сферата на технологичния аутсорсинг, но се развиват все повече в разработването на собствени решения и продукти, които да предлагат основно на международния пазар.

Придобиването на Upnetix дава на ScaleFocus необходимия експертен потенциал основно в разработването на мобилни приложения и решения по поръчка. Проектът беше създаден първоначално, като част от бранда на гейм разработчика Imperia Online и носеше името Imperia Mobile. Бързото развитие на последния, накара основателят и главен изпълнителен директор Радослав Гайдарски да го преименува напълно.

Връзката с Imperia Online все пак е била запазена, тъй като придобиването на компанията съвпадна с обявяването на продажбата на гейм разработчика. Upnetix известно време работеше съвместно със ScaleFocus по различни проекти, което в един момент прераства в пълно изкупуване на екипа.

От своя страна, софтуерната компания все повече наподобява истински локален технологичен гигант. ScaleFocus се състои от четири дружества към края на 2017 г., откогато са последните публикувани консолидирани отчети в Търговския регистър. Освен компанията-майка има още три дъщерни. Едното е Logical Factor Bulgaria, бившо самостоятелно дружество придобито през 2014 г., както и две чуждестранни – едно във Великобритания и едно в Германия.

Бизнесът на ScaleFocus през 2017 г. идва основно от чужбина, като само 19% от приходите са генерирани в България. Основният им пазар е Северна Америка, следван от Европа. През 2017 г. компанията формира приходи от 26.18 млн. лева и нетна печалба от 1.92 млн. лева.

The post ScaleFocus придоби стартъпа Centroida appeared first on TechTrends България.

Той ще се оперира от Telus International, които са една от най-големите компании за изнасяне на дейности по поддръжка и бизнес операции в столицата. Тя ще отговаря за намирането и обучението на специалисти със съответните езикови характеристики. В рамките на годината, в центъра ще работят около 150 души, които ще преглеждат съдържанието във Facebook, публикувано основно на турски, руски и казахски езици. Постовете, снимките и клиповете на български, поне за момента, продължат да се модерират от екипите на социалната мрежа в Дъблин, Ирландия и Есен, Германия.

Точният брой на необходимите за Facebook специалисти, ще зависи пряко от обема съдържание, което трябва да се преглежда и одобрява. Ако потокът на информация е прекалено голям, Telus ще трябва да разшири екипа. Възможно е в един момент, част от модерацията на българско съдържание да бъде пренесено от германския и ирландския офис в София. За момента това не е приоритет.

Facebook разполага с около 30 хил. души, които преглеждат съдържанието в социалната мрежа и отсяват потенциални сигнали за недобросъвестно такова. Компанията рязко разшири тази своя дейност и се опитва да неутрализира мисинформацията, която се разпространява на нейната платформа. Това става след потенциалните обвинения, че социалната мрежа е била използвана от руски „тролове“ за вмешателство в изборите за президент на САЩ през 2016 г.

В момента Facebook е атакувана от една страна, че не предприема достатъчно действия за опазване на информационната среда. Социалната мрежа полага доста усилия в неутрализиране на тази критика, като модераторските ѝ екипи се увеличиха повече от четворно през последните две години. Но от друга е обвинявана, че цензурира неправомерно различните гледни точки.

The post Facebook и Telus разкривт център за преглед на съдържанието в София appeared first on TechTrends България.

Кои са Luxoft и DXC

Luxoft стъпи на българския пазар в началото на 2014 г. и в рамките на три години нейните служители достигнаха 260 души. Това беше доста под първоначалните планове на компанията, която искаше в местното звено да развие персонал от близо 500 IT специалисти. Причината, за свиване на намеренията се крие в недостига на софтуерни кадри, както и в силната конкуренция между технологичните компании, когато става дума за подготвени експерти.

Самата Luxoft е създадена в средата на 90-те години на миналия век в Русия. През годините, дружеството се развива на международните пазари, като разработва разнообразни софтуерни решения и продукти по поръчка (обикновено за различни индустриални гиганти). С времето, компанията мести централата си в Швейцария и впоследствие прави първично-публично предлагане на фондовата борса в Ню Йорк.

Историята на DXC е малко по-сложна. Компанията е крайният продукт вследствие на сливането между Computer Sciences Corporation (CSC), Electronic Data Systems (EDS) и корпоративното звено на Hewlett-Packard Enterprise (HPE), което се осъществи през 2017 г. След финализирането на сделката е създадена компанията DXC Technology. Първото и третото дружество имаха операции в България преди тази сделка. HPE стои зад аутсорсинг центъра „Хюлет-Пакард Глоубъл Деливери България Сентър“ (преименувано на „Ентерпрайз Сървисис България“) с персонал от 1200 души към края на 2017 г. CSC разполага (под името DXC) по същото време около 512 души. Служителите на двете фирми в страната към края на 2018 г. най-вероятно са доста повече.

Обединение или преструктуриране

С което сделката между Luxoft и DXC ще обхване около или над 3 000 души в България. Транзакцията тепърва ще трябва да преминава през одобрението на мажоритарните акционери на Luxoft, както и да получи зелена светлина от регулаторите. Очаква се да бъде финализирана през юни тази година. Поради тази причина, все още не се знае точно как ще бъдат засегнати българските операции, както и кога може да се очаква някакво преструктуриране на местните дружества.

Добрата новина е, че в официалното прессъобщение на DXC относно сделката се посочва, че Luxoft ще запази своята идентичност в рамките на купувача и ще продължи да бъде ръководен от досегашния главен изпълнителен директор Димитрий Лошчин. Технологичният гигант споменава, че компанията с руски корени разполага с голямо количество висококвалифицирани IT експерти, както и с много силни практики по търсене и наемане на нови кадри. Сливането на двете компании позволява както предоставянето на максимално пълни софтуерни услуги и продукти, така и географско разширяване на обслужваните клиенти.

Изгледът е за момента, двете компании повече да се допълват, отколкото да се застъпват в дейността си.

„Luxoft и DXC се допълват значително, както и двете компании споделят единна визия за развитието си в рамките на дигиталната трансформация“, коментира Майк Лоури, главен изпълнителен директор и председател на борда на DXC Technology, цитиран в прессъобщението публикувано от двете компании.

„Сливането с DXC ще разшири значително мащаба, ресурсите и пазарното присъствие, което ще ни позволи да реализираме по-бързо нашата бизнес визия“, коментира Димитрий Лошчин.

В коментар за „Капитал“, изпълнителният директор на „Луксофт България“ Алексей Рубцов не даде повече подробности от вече обявената публична информация. Единствено уточни, че за момента не са планирани преструктурирания. Предвид, че сделката ще бъде финализирана до средата на годината, дори и да има такива, е малко вероятно да се случат до края на 2019 г.

Във всички случаи, сделката между двете компании и запазването на позициите им в страната ще създаде истински гигант на българския IT пазар.

The post Сливането между Luxoft и DXC Technology може да създаде нов IT гигант в България appeared first on TechTrends България.