САЩ се подготвят точно за такива действия, като първите конкретни действия вече се предложени за обсъждане. Вашингтон има дългогодишен опит в разбиването на монополни бизнеси, като вече е разделяла на парчета гиганти в железопътната, петролната и телеком индустрии през последните два века.

Американските магистрати подготвиха почвата, след като обявиха в прав текст, че Google е монопол през август. Два месеца по-късно вече има конкретни предложения как да действат антитръстовите органи, за да възстановят конкурентната среда в областта на интернет търсенето и рекламата. Сред тях е включена и опция за разделянето на компанията на две или повече парчета.

Европейският съюз намекна още в началото на 2023 г., че подобен сценарий е възможен и при тях. Ако двата бъдат реализирани то във всички случаи Google ще бъде разделена. Което ще развърже ръцете на регуалторите да продължат и с другите технологични гиганти, като Apple, Amazon, Meta и дори пак Microsoft.

Всички опции

През август, Google беше обвинена директно, че е монополист и определението обхваща четири сфери. Първата е, че компанията се възползва от доминираща позиция да разпространява своята търсачка на максимален брой устройства. Което се прави чрез договори за ексклузивно ползване и внедряването ѝ. Google прави това с Apple, Samsung и дори Mozilla. Втората сфера е при формирането и изобразяването на резултатите от търсенето, като там отново избирателно позиционира собствени продукти и услуги. Третата е в постигнатата доминация при онлайн рекламата и монетизирането на първите две, а последната – в натрупването на данни от всичко това, за да се затвори цикъла.

Предложенията за коригирането на това монополно поведение от страна на министерството на правосъдието на САЩ са доста и значително варират по обхват. По-меките мерки предвиждат да се ограничи или забрани на Google да сключва договори за ексклузивно позициониране на нейната търсачка по подразбиране в устройствата на Apple и Samsung, както и вграждането ѝ във Firefox на Mozilla. Срещу това, другите компании получават стотици милиони и дори милиарди долари.

Сред другите по-леки мерки са даване на възможност на сайтовете да не позволяват на Google да обучава своите алгоритми (особено генеративни AI модели) с тях. Гигантът ще трябва да сканира само нечувствителна информация, докато чувствителната такава ще бъде с ограничения.

По-крайните обаче включват идеи за разцепване на компанията. Тук магистратите от правосъдното министерство на САЩ дават две посоки за развитие. Едната е да се отдели рекламния бизнес на Google от търсачката ѝ. Идеята се предлага от доста време, но по този начин ще унищожи настоящия бизнес модел на гиганта.

Втората насока са „потенциални структурни промени“, които да прекъснат симбиотичната връзка между търсачката с браузъра Chrome, магазина Google Play и цялата платформа Android. Тук, магистратите оставят възможност, мерките да не са единствено в посока отделяне на тези бизнеси. Те могат да останат част от компанията, ако тя (или регулаторите) намерят начин да ограничат връзката между тези продукти, без да се налага разцепване.

Реакции и следващи стъпки

Google веднага определиха идеите на правителството на САЩ, като „крайни“. Както и, че от правосъдното министерство са надхвърлили определения от съда обхват на определението за монопол. Технологичният гигант има и други висящи антимонополни дела, свързани с отварянето на магазина за мобилни приложения Google Play, както и срещу технологията за онлайн реклама. При негативен за компанията развой, предложенията за структурни промени или казано иначе – отделянето на нейни бизнеси може да се увеличат.

Следващите стъпки включват по-детайлни предложения, които да бъдат представени на Google. Настоящите са само насоки за изготвянето на такива. Окончателните ще трябва да бъдат приети или изменени от съда, преди да бъдат наложени на компанията. Затова и предложенията на правосъдното министерство на САЩ са в момента значително общи и включват няколко варианта.

Потенциалните последици

Потенциалните последици за Google ще зависят от окончателните решения. В най-добрият случай, компанията ще бъде ограничена какви договори за позициониране на търсачката ще може да сключва. Позитивният сценарий още включва по-малко агресивно ползване на данните на сайтовете, както и намалена взаимовръзка между отделните услуги на гиганта.

Най-лошият сценарий всъщност са всичките страхове на Google събрани накуп. При него, тя няма да може да сключва ексклузивни договори за поставяне на търсачката ѝ в редица устройства. Но оттук насетне ще говорим за реално разделяне на компанията. Въпросът е на колко части.

Министерството на правосъдието на САЩ искат това да се случи между интернет търсачката на Google и нейния рекламен бизнес. С други думи, между най-масовата ѝ услуга към крайните потребители и основният ѝ източник на приходи. Двете обаче са прекалено взаимосвързани, защото без търсачката, рекламния бизнес няма да може да работи със същата ефективност. При обратния вариант, Google Search остава без каквито и да е приходи.

Рекламата генерира постъпления от 224 млрд. долара за финансовата 2023 г. Общите приходи на холдинга Alphabet (тоест Google – бел. ред.) са 282 млрд. долара. Тоест, рекламата формира 80% от всички парични потоци на Google. Технологичният гигант е диверсифицирал леко бизнеса си, като преди няколко години, този дял беше над 90%. Той обаче остава висок и при разделяне на компанията ще бъде фатален за нейния бизнес модел.

Отделянето на Chrome, Android и Google Play Store е като по-краен вариант в случай, че не се намери възможност да се ограничи взаимосвързаността между тях и търсачката ѝ. Ако властите в САЩ не постигнат идеи как това да стане по-безболезнено, тогава Google може да бъде раздробена на общо пет компании.

Апетитът идва с яденето

При разцепване на Google от страна на САЩ, ефектите ще са огромни за цялата технологична индустрия. Независимо, на колко парчета бъде разделена компанията. Поеме ли Вашингтон по този курс и приключат ли с Google, регулаторите след това ще прехвърлят вниманието си към останалите големи в сектора.

Apple, Meta и Amazon вече са на горещия стол, докато Microsoft засега е пощадена. Причината може да е заради това, че софтуерният вече премина през подобна процедура в началото на века, но се размина от разцепване. Или просто, защото все още нейното влияние в една ниша не е монополно. Който и да е от двата варианти, Microsoft засега е на трета линия във фокуса на регулаторите.

Действията на САЩ ще отключат подобни и от другата страна на Атлантическия океан. ЕС вече заплаши с разцепване Google през 2023 г., а съдът на Стария континент потвърди повечето глоби и действия на Брюксел, както срещу интернет гиганта, така и срещу Apple. Това вече се е случвало с няколко сектора, като един от последните показателни бяха телекомите.

САЩ разцепи монополиста AT&T на седем части през 80-те години на миналия век, въпреки че разследването срещу нея беше започнато едно десетилетие по-рано. Процесите по либерализирането на телеком пазара в Европа по принцип вървяха паралелно с тези в Америка, но процесът се оказва муден и това се случва отново с десетилетие закъснение.

Въпреки, че ЕС не се хвали с експедитивност в решенията си, когато става дума за регулации вече дори изпреварва останалата част от света. Което означава, че в момента в който подобно действие за разцепване на технологичните гиганти започне в САЩ, то ще бъде светкавично подкрепено и от Брюксел.

Политически заложник

Много е вероятно Google да се превърне в политически заложник покрай изборите за президент в САЩ, които са след няколко седмици. Демократите са основните инициатори на по-строгите технологични регулации и първите призиви за разцепване на IT гигантите идват от техния лагер. Още през 2019 г. американският сенатор от същата партия Елизабет Уорън заяви кратко и ясно – „време е да разцепим Google, Amazon и Facebook“.

Думите ѝ са като част от амбициите ѝ да се кандидатира за президент през 2020 г., но Уорън остава извън надпреварата. Администрацията на Джо Байдън обаче последва подобен курс, макар и малко по-предпазливо. Във всички случаи демократите са за по-строги регулации, като някои от по-крайните настояват за разцепване на технологичните гиганти.

Републиканците също са за затягане на правилата, но без толкова пряка намеса на държавата на пазара. Тяхната визия за регулациите е по-мътна и неясна, но е малко вероятно да включва разцепване на гигантите. Ако дойдат на власт в Белия дом (каквито са нагласите за момента – бел. ред.), то най-вероятно ще я използват, за да накарат компаниите да сътрудничат повече във военната сфера и тази на националната сигурност.

Доналд Тръмп през мандата си през 2016-2020 г. подкрепяше идеята за по-силни регулации, но най-вече защото тогава демократите ги използваха за атака срещу него. Милиардерът в момента се обърна на 180 градуса по някои технологични теми, като например за затягане на правилата за криптовалутите. Тръмп дори подготвя собствена „дигитална монета“, която да излезе през 2025 г.

Този завой по отношение на технологичните регулации може да спаси Google от разцепване, ако републиканците поемат властта през следващата година. Тогава мерките по разбиването на монопола на компанията ще бъдат фокусирани повече върху налагането на ограничения, а не толкова в изискването на „структурни промени“. Почти е ясно, че Google, а и останалите технологични гиганти ще станат политически заложници във все по-ожесточената битка между демократи и републиканци в САЩ.

The post Да разделиш Google на две, три, четири appeared first on TechTrends България.

Думите са на главния изпълнителен директор на Microsoft Сатя Надела по време на антимонополното дело срещу Google. Софтуерната компания е една от малкото, които положиха усилия да създадат директна конкуренция на популярната търсачка. Нейният Bing обаче е екзотична алтернатива на Google. В ходa на делото излизат някои доста важни признания от технологичните гиганти за случващото се под масата между тях, когато става дума за интернет търсачките. Както и излизат на показ голяма част от усилията на Apple да се противопостави на доминацията на интернет гиганта.

„Ябълковата“ компания отдавна се опитва да изземе функцията на Google на „пазач на глобалната мрежа“. Гласовият асистент Siri имаше точно тази функция – да се яви като удобна и лесна за използване алтернатива. Задвижван от AI, той е ранна форма на генеративните решения, които набраха популярност миналата година. Siri не успя да се наложи, заради своята неточност и трудности да разпознава ефективно човешката реч. След години на лутане, Apple все пак е на път да се реши да влезе в пряка конкуренция с Microsoft, като пусне собствена търсачка.

Свят на Google

Показанията на Надела потвърждават тезата, че интернет търсенето е изцяло свят доминиран от Google. Както и, че пускането на алтернатива е изключително трудно, да не се каже и дори недостижимо начинание.

Сайтовете се оптимизират по модел, зададен от Google, рекламодатели и клиенти ползват инструментите ѝ за да рекламират онлайн през търсачката. Производители на смартфони и дори самият Apple са в споразумения за милиарди долари, в които те поставят търсачката по подразбиране в своите услуги и устройства.

„Всички говорят за отворената глобална мрежа, но реалността е, че тя е на Google“, коментира Сатя Надела. Той все пак смята, че е възможно да се създаде алтернатива на интернет гиганта, но тя трябва да бъде посрещната от поне част от останалите технологични гиганти.

Надела дава за пример навигационното приложение Apple Maps. Първата им версия беше истинско фиаско – изключително неточна картография, местоположение и предложения за маршрути. Десет години по-късно, Apple Maps започва да привлича все повече потребители, а технически да е ако не по-добро от Google Maps, то поне равностоен опонент. Причината се крие в постоянството на технологичния гигант, както и, че прави своята услуга по подразбиране в устройствата си, заключава Надела.

Bing-ов дует

Жлъчното мнение на главния изпълнителен директор на Microsoft има и допълнителна окраска. Отново покрай делото, изтече информация, че софтуерният гигант е преговарял с Apple за продажбата или съвместното управление на търсачката Bing. Последните разговори са започнали някъде през 2020 г., но идеята е била от хвърлена след време от компанията от Купертино, а през годините е имала различни измерения.

Причината е, че Apple и Google имат споразумение, според което първата компания прави търсачката на втората основна по подразбиране и след това прибира част от приходите от рекламата. До 2020 г. „ябълковият“ гигант генерира между 4 и 7 млрд. долара чрез това споразумение. Тези суми са в основата на отказа на Apple. Второстепенно е опасението, че Bing е технически по-несъвършен от Google Search.

Самата договорка е доста стара – първият договор между двете компании датира от 2002 г. Apple пробва частична интеграция на Bing в периода между 2013 г. и 2017 г. Тогава, търсачката на Microsoft отговаря за част от функциите на Siri и Spotlight (функция за акценти в началните екрани на iPhone и iPad). През 2017 г. Apple се ориентира изцяло към Google, като подписва вече споменатото атрактивно споразумение с интернет гиганта. Това става въпреки опитите на Microsoft година по-рано да променят мнението на „ябълковата“ компания за съвместна инвестиция в Bing.

Apple зад руля

Apple предпочита да развива сама технологиите в дългосрочен план. След години на ползване на чужди процесори, компанията вече проектира собствени. Същото важи с двойна тежест при софтуера. Покойният Стив Джобс дори е имал идея първите iPhone-и да са изцяло с приложения на Apple. Едва в последните фази на разработването на смартфона, той е убеден да отвори платформата за външни компании. Единствената причина да подпише първото споразумение с Google през 2002 г. е, че няма собствена алтернатива.

В дългосрочен план, това най-вероятно е стратегията на Apple – да изгради своя търсачка. Първите слухове за това се появяват през 2020 г., същата година, в която се провалят последните преговори с Microsoft. Придобиването или съвместното управление на Bing изглежда примамлива възможност и за двете компании. Apple обаче не са доволни от прецизността на търсачката на Microsoft. За това обявява директорът по услугите Еди Кю в своите показания по антимонополното дело. Той подчертава няколко неща, че за момента Apple не може без Google, че технологията на Bing е доста по-непрецизна, както и, че не разработват своя алтернатива.

Действията на компанията обаче противоречат на последното му твърдение. Apple разполага със значителен екип, който се занимава с търсене и AI. Той е воден от Джон Джианандреа, бивш директор на Google. Според източници на Bloomberg, новата търсачка носи кодовото име „Проект Пегас“. Част от усилията им вече се материализират в някои услуги на компанията. Резултатите в Spotlight са генерирани от новите алгоритми, както и част от търсенето чрез Siri.

Apple също така пусна в мрежата и собствен бот, който описва сайтовете – Applebot. Това е ключов компонент в създаването на търсачка. Технологичният гигант развива все повече и своята онлайн реклама. Тя отговаря за промотирането в различни услуги, като App Store, Apple News и др.

Тогава защо Кю и Apple отричат в делото, че не разработват собствено решение? Най-вероятно да предпазят временно Google. Защото, в момента споразумението им дава паричен поток, с който де факто могат да финансират частично и дори цялостно разработването на собствено решение. Което в дългосрочен план може да даде на Apple парче от баницата в още един ключов технологичен сегмент.

The post Интернет търсачка с ябълков механизъм appeared first on TechTrends България.

Доста експерти посрещнаха идеите на Европейската комисия (ЕК) с доза скептицизъм. Но амбициите на управляващите на Стария континент вече дадоха ефект по отношение на регулиране на могъщия телеком сектор, защо да не успеят и с технологичния. Маргрете Вестагер е сред политиците, които си поставиха за цел да постигнат именно това. Като европейски комисар по защита на конкуренцията, тя е ангажирана именно с пресичането на антимонополните практики на IT гигантите в Европа. Технологичното издание TheVerge провежда интервю с нея, като неговата преразказана версия представяме тук.

Кои са големите дела в Европа в момента в IT сектора?

Вестагер коментира, че миналия петък (18 март) са започнати нови разследвания за антимонополни практики срещу Google и Facebook, които носят кодовото име Jedi Blue. Така самите те са обозначили споразумение между тях от 2018 г., което е имало за цел да унищожи конкуренцията в областта на онлайн рекламата за сметка на интернет гиганта. Срещу социалната мрежа също се води разследване по същия въпрос с рекламата.

„Нашият списък със задачи е доста пълен“Маргрете Вестагер, Европейска комисия

ЕК има още започнати няколко дела и срещу останалите големи в IT сектора. Три срещу Apple за музикалните стрийминг услуги, за 30% комисионна на приходите в AppStore, както и срещу самия онлайн магазин и накрая. Последното е за Apple Pay и невъзможността на търговци и потребители да ползват алтернативи. Брюксел разследва по два случая Amazon – единият е свързан с достъпа на компанията до данните на малките търговци и използването им срещу самите тях. Другият е свързан с веригата им за доставки.

„Нашият списък със задачи е доста пълен“, коментира накрая Вестагер.

С пожелание за по-добри резултати

Еврокомисарят коментира, че нарушенията на технологичните гиганти са систематични. Тоест, те не са изолирани случаи, а напротив – редовни практики, които са част от техния бизнес модел.

„Някои от действията на технологичните гигант са систематични и затова има необходимост от реципрочен отговор“Маргрете Вестагер, Европейска комисия

„Някои от действията на технологичните гигант са систематични и затова има необходимост от реципрочен отговор“, коментира Вестагер. Тя допълва, че именно поради тази причина е създаден Законът за Цифровия пазар. Той предлага прости и основополагащи правила, които да се борят с подобни недостатъци на пазара. Еврокомисарят не навлезе в детайли и конкретни примери, как новата законова рамка ще промени това. Тя единствено обяви, че чрез нея ще се определя кои компании са достатъчно значителни, за да могат да носят по-голяма отговорност и съответно да са обект на по-значителни регулации.

Тя потвърди, че в някои случаи, тези компании предпочитат да си платят глобите, но да продължат с порочните практики. В случай с Нидерландските власти, Apple плаща всяка седмица по 5 млн. евро, но не променя своите условия за App Store. С което затвърди идеята, че трябва по-системен подход към подобни практики. Но също така, че Брюксел трябва да действа бързо, за да приложи новите регулации.

„Ако подобни незаконни действия бъдат ненаказани дори за кратко време ще пострадат конкуренцията и потребителите – при това доста“, коментира тя.

Възможностите на Закона за цифровия пазар

Вестагер коментира, че Законът за цифровия пазар обхваща както платформите, така и самото съдържание онлайн. Приоритетите на ЕК са да се предоставят безопасни продукти в интернет и потребителските права да бъдат защитени, като хората могат ефективно да подават жалби и оплаквания. Когато става дума за самото съдържание, тук рамката е разделена на две части, които покриват двете страни на една и съща моента.

Първата е свързана с премахването на незаконното съдържание онлайн. Второто е насочена към създателите на подобни онлайн продукти – те да могат да имат механизми за обжалване и арбитраж ако се случи това с тях. Интернет платформите (тоест Google, Apple, Facebook и Amazon) носят отговорност само тогава, когато се докаже, че самите те допринасят активно за разпространението на вредно съдържание.

Вестагер допълни, че обратната връзка от потребителите е ключова при определянето на кое да се премахне от интернет пространството и кое – не. Арбитражът дава възможност да се прегледа наново и така да се избегнат морални парадокси в една „изключително сива зона, където е трудно да се определи, кое е законно и кое не е“.

Координация със САЩ

В САЩ основните защитните за затягане на регулациите на IT гигантите доста често дават за пример практиките на Европейския съюз. Най-вече с главната директива за опазване на личните данни, позната като GDPR. Случаят с Jedi Blue доказва, че Брюксел също черпи вдъхновение от другата страна на Атлантическия океан, като тази практика е разкрита от антимонополно дело в щата Тексас.

Вестагер, коментира, че „има определено чувство на напасване“ между САЩ и Европа. Тя допълни, че макар да няма единен антимонополен орган в света, се забелязва единен стремеж към отварянето на онлайн пазара повече отколкото е в момента. Същото според нея важи и за Австралия, Индия и Южна Африка, където подобни разследвания са започнати.

Европкомисарят потвърди, че има доста силно сътрудничество между нейните и американските ѝ колеги. Освен диалог има и изградени първични структури за изграждането на подобни политики.

Как се контролират метавселените, криптовалутите и NFT

Един от проблемите свързан с метавселените е, че те все още са повече на хартия, отколкото на практика. С това изказване е съгласна и самата Маргрете Вестагер. Тя допълни, че в момента се разширява техническото ноу-хау на самата Европейска комисия. Чрез него ще има готов капацитет и инструменти, за да посрещне подобни предизвикателства в бъдеще.

По отношение на криптовалутите, за момента ЕК ги следи от финансова гледна точка. От технологична гледна точка се изследва идеята за изграждане на дигитално евро, но то ще бъде подчинено на централизирания подход, за разлика от биткойн, например. Според Вестагер, те нямат отношение към конкуренцията засега.

Ситуацията с незаменяемите дигитални токени (NFT) е такава, че в Брюксел все още не са получили сериозно оплаквания от тях. Вестагер само подчерта, че не се знае какви специфични случаи могат да се формират в бъдеще.

The post Маргрете Вестагер – Има системни проблеми в IT сектора и предлагаме системни решения appeared first on TechTrends България.

Обвиненията са, че дружествата са нарушили антимонополното законодателство на ЕС като са ограничили продажбите и активациите на определени игри в различни региони на Европа. Практиката е позната като геоблокиране и Европейската комисия (ЕК) се опитва от няколко години да вземе мерки срещу нея.

Петте издателя са глобени с общо 6 млн. евро, като първоначалните суми са били доста по-високи, но са били смекчени, защото компаниите са сътрудничили с комисията по казуса. Valve от своя страна не е съдействала при антимонополното разследван и вследствие на това понася санкция от 1.6 млн. евро.

Казусът

Valve предоставя един от най-големите онлайн магазини за игри за PC – Steam с над 35 хил. заглавия в своя каталог. Потребителите могат бързо и лесно, чрез два клика да купят желания продукт онлайн, да го инсталират и играят когато поискат чрез платформата.

Вече почти всички нови игри изискват инсталация през някоя онлайн платформа, дори закупените под формата на физически копия. Нормална практика е, последните да съдържат само активационен код, който да се ползва за добавянето на заглавието в интернет платформа и оттам да се инсталира и управлява.

Доста компании предлагат избор – геймърите могат да активират кода в собствената платформа на разпространителя/студиото или в тази на Steam. Разследването на ЕС е свързано точно с тези случаи. Според Брюксел, Valve предлага на издателите опцията да ограничат своите активационни кодове само за конкретни региони и страни. Практика, която не допада изобщо на Брюксел.

Срещу единния цифров пазар

Ако геймър е закупил физическо копие на дадена игра, то нейния код може да се активира в Steam само ако потребителят го направи на компютър, който се намира в същата държава. ЕК смята това за геоблокиране в рамките на Европа и не позволява купен продукт в една страна част от Съюза да се използва без проблеми в друга. С което се нарушава обновеното антимонополно законодателство и опитите на Брюксел да изгради единен цифров пазар.

„Повече от половината европейци се забавляват с видеоигри, гейм индустрията в Европа е за над 17 млрд. евро“, коментира зам.-председателят на ЕК Маргарет Вестагер. „Днешните глоби срещу практиките за геоблокиране на Valve и пет PC гейм издателя трябва да напомянт на компаниите, че според законодателството на ЕС не могат да забраняват трансграничните продажби“.

„Днешните глоби срещу практиките за геоблокиране трябва да напомнят на компаниите, че според законодателството на ЕС не могат да забраняват трансграничните продажби“Маргрет Вестагер, Европейска комисия

Вестагер допълни, че подобни практики пречат на европейските потребители да се възползват от единния цифров пазар и да могат да избират най-изгодната им в рамките на Съюза оферта.

По принцип разпространителите предоставят на платформата Steam лицензи за своите игри с право на продажба в целия ЕС. Разследването установява, че са сключени допълнителни двустранни споразумения за кодовете във физическите копия. Чрез тях Valve и издателите са се разбрали да не се активират продукти закупени в Чехия, Полша, Унгария, Румъния, Словакия, Естония, Литва и Латвия извън тях. Което обхваща около 100 заглавия, показва разследването на ЕК.

Всеки от разпространителите е глобен с различни суми. Най-голяма е санкцията за Focus Home – 2.88 млн. евро, следвана от ZeniMax (Bethesda Studio) с 1.66 млн. евро. Koch Media трябва да заплати 977 хил. евро, а Bandai Namco и Capcom под 400 хил. евро.

Геоблокирането и Европа

Европейският съюз се опитва от години да ограничи геоблокирането на дигитални продукти и услуги в рамките на Стария континент. Практиката се използва много често за да не може потребители от една държава да придобият по-евтини продукти, като ги закупят от друга. Много често компаниите пускат цени в една част от Европа, които са по-високи или по-ниски спрямо друга.

Геоблокирането е силен инструмент за ограничаване на потребителите, като не им дава достъп на базата на тяхното местоположение. По подобен начин работят и стрийминг услугите, които са налични в САЩ, но не и в Европа. Този метод може да се заобиколи с използването на VPN услуги, но качествените такива са платени и ако бъдат хванати клиентите с такива, могат да загубят акаунтите си.

Усилията на ЕС за борбата с геоблокирането датират от 2013-2014 г., когато бяха обявени първите по-сериозни стъпки в изграждането на единен цифров пазар, водени от еврокомисаря Андрус Ансип. По-сериозните действия бяха предприети след 2015 г., когато започнаха законодателните инициативи в тази посока. Глобата на Valve и гейм дистрибуторите е първата по-сериозна в това направление и ще бъде любопитно дали ще последват още такива.

The post ЕС с първи големи санкции срещу онлайн геоблокирането appeared first on TechTrends България.

Обвинението е направено от 40 щатски главни прокурора, като подобно на останалите искове и тук представителите на двете основни партии си сътрудничат. Водещи в това начинание са демократът от щата Колорадо главен прокурор Фил Уайзър и неговия колега от щата Небраска и републиканец Дъг Питърсън.

Главните обвинения

Голяма чат от прокурорите в различните щати се концентрират повече върху трансформацията на търсачката на Google. Технологичната компания все повече разчита на реклама интегрирана в резултатите, както и нейните алгоритми, които могат да издигнат или закопаят дадени бизнеси.

Водещото дело е на щата Колорадо, което се съсредоточава върху три категории. Първата се припокрива с обвиненията от преди два месеца, че Google подписва мултимилиардни споразумения с компании, като Apple и Mozilla, за да може нейната търсачка да се ползва по подразбиране в техните браузъри.

Втората категория е, че интернет гигантът не предоставя неутрален начин на рекламодателите да се позиционират и промотират на нейната платформа. Третата е, че Google много често се възползват да поставят своите услуги и продукти на първо място, а в същото време да потискат тези на конкурентите.

Според главният прокурор на щата Колорадо Фил Уайзър, „на потребителите са им отказани предимствата на конкуренцията, включително възможността за развитие на по-качествени услуги и по-добра защита на личните данни.“

Google и прецизната търсачка

Google излезе с позиция, че първо ще обжалва исковете и второ – нейната търсачка дава максимално релевантни и детайлни резултати. Тезата на компанията е, че всеки един редизайн на нейната услуга за онлайн търсене ще навреди на американските потребители и бизнес.

Технологичният гигант се захваща за идеята, че през последните 20 години непрекъснато е подобрявала своите алгоритми, за да може да дава максимално прецизни и релевантни резултати. Компанията също така цитира различни данни за това колко много трафик минава през нея към малък и среден бизнес и как това потенциално може да навреди на тези фирми.

Google използва и различни цитати от редица публични институции по света, за да оправдае своите действия и технология:

Любопитно, Google дава за пример конкурентната платформа Bing на Microsoft. Като дори показва, че двете търсачки имат подобен дизайн и резултати. Което повдига друг въпрос – дали все пак услугата на Microsoft не е започнала да достига техническите параметри на Google и предимствата на втората не са намалели? Дали е така или не – в момента това е позицията на компанията от Маунтиън Вю.

Бракът с Facebook

Искът от щата Тексас е по-интересен, защото внася допълнителен елемент в антимонополните дела на САЩ срещу интернет гиганта. Той е воден от местния главен прокурор Кен Пакстън и обвинява Google в „незаконно споразумение“ с Facebook. Чрез него социалната мрежа получава специални правомощия и достъп до част от базите данни на интернет търсачката. Срещу това, Facebook се ангажира да не подкрепя конкурентни онлайн рекламни платформи.

Историята може да се проследи от 2017 г., когато социалната мрежа обявява, че ще възприеме модела за „основно наддаване“ при своите реклами. Тази система влиза в конфликт с технологията за наддаване на Google. Facebook позволява на рекламодателите да получават най-добрите цени от различни платформи наведнъж. Тази на Google прави противоположното, като ограничава само до нейната система.

Според тексаската прокуратура целта е била една – ръководителите на Facebook да използват новия модел за оказване на натиск на интернет търсачката, което да накара последната да приеме по-добри условия за споделянето и купуването на реклами.

Това и става през септември 2018 г., когато двата технологични гиганта си стискат ръцете. Платформата на Facebook получава специални правомощия и по-ниски цени при наддаване в системата на Google. В замяна социалната мрежа се отказва от своя модел.

По-важното дело

Проблемът е, че двете компании държат над 60% от онлайн рекламата в САЩ и в Европа. Освен това, чрез това споразумение те де факто уговарят за фиксирани цени при продажбата на реклами. С което унищожават пазарните правила. Този иск е фундаментално по-различен от останалите, поради няколко причини.

От една страна другите дела са за злоупотреба с монополно положение, но не и че разполагат с такова. Доказването на последното е по-трудно в съда. При тексаския случай имаме споразумение за фиксиране на цените, чието доказване е по-проста задача, а наказанията са по-лесно приложими. Отделно, с това дело се удря не само Google, но и Facebook.

Това е важно, защото в началото на декември, подобни дела за злоупотреба с монопол от множество щати бяха заведени и срещу социалната мрежа. Натискът към технологичните гиганти ще се усилва и ако Европейския съюз приеме проектозаконите за единния цифров пазар, с които реално ще могат дори да разцепват компании ако те са прекалено големи и влиятелни.

Допълнително, ситуацията може да се влоши, ако САЩ продължат с антимонополните дела не само срещу Facebook и Google, но добавят Apple и Amazon към тях. Нещо, което беше загатнато в изслушването на четирите компании пред Конгреса през тази есен.

The post Нова вълна от антимонополни дела срещу Google в САЩ appeared first on TechTrends България.

Новата инициатива се нарича App Store Small Business Program и тя ще влезе в сила от 1 януари 2021 г. Аргументът на Apple е, че в рамките на пандемията, малките и независими разработчици са изправени пред различни предизвикателства при създаването на иновации. Реалната причина е, в надигането на недоволство от редица компании за високите такси, които технологичният гигант прибира от приходите реализирани в рамките на магазина.

Тя доведе до истинска война между Apple и Epic Games, която кулминира с изваждането на хитовата игра Fortnite от каталога на App Store. Както и с няколко заведени иска за злоупотреба с монопол в рамките на САЩ.

Ефектите за разработчиците

Погледнато обективно, това е много малка крачка в посока на намаляване на тарифите. Промяната ще засегне, наистина само малките и независими разработчици, тъй като годишни приходи от 1 млн. долара в App Store не са голяма сума, при положение, че общият оборот, който минава през магазина за 2019 г. е бил 519 млрд. долара.

От Apple уточняват, че в момента в който някоя компания достигне до сумата от 1 млн. долара, тя автоматично ще премине на такса от 30% на трансакция. Ако случайно падне под тази граница в рамките на една календарна година, за следващата такава, тя ще бъде включена отново към тарифа от 15%.

Решението на Apple няма да засегне големите компании, които по принцип са против тарифната политика за публикуване в App Store. Сред жалбите и споровете, които се водят са Spotify, Epic Games и дори WordPress.

Значението за Apple

По този начин, Apple придава на своето решение повече символичен ефект и се опитва да го извърти като програма за корпоративна отговорност. Което обяснява нейния формат, обхват и формулировка. Това не е крачка назад в спора, повдигнат от Epic Games. Но може да се използва като „повличане на крак“, за по-обхватни намаления в рамките на App Store.

Или пък, да се ползва като „изпиране на имиджа“, особено пред регулаторите. Apple ще има още един повод да каже, че насърчава конкуренцията и стимулира малките и независими разработчици в App Store. Тема, която беше основна при изслушването на главния изпълнителен директор на Apple Тим Кук в Конгреса на САЩ. Антимонополен интерес за практиките на компанията има и от страна на Европейския съюз.

Допълнително, свалянето на таксите за най-малките разработчици няма да удари по приходите на компанията. Apple все повече разчита на постъпленията от услуги, в които влизат таксите от публикуване в App Store, за диверсификация на паричните потоци. Все още, технологичният гигант е силно зависим от доставките и продажбите на своите смартфони iPhone. За 2019 г. предполагаемите приходи от App Store, които са останали в Apple, се оценяват на 50 млрд. долара.

Ще има ли последици

Всяка промяна в политиката на онлайн магазина на „ябълковия гигант“, особено бизнес модела, обикновено оказва влияние върху другата голяма екосистема – Google Play. Възможно е, интернет компанията да възприеме подобна политика за стимулиране на малките разработчици, но не е напълно задължително. Най-малкото, че подобни дребни инициативи за понижаване на таксите е имало и в миналото. През 2016 г. Apple редуцират тарифата на 15% за всеки разработчик, който успее да задържи потребителите да ползват неговото решение в рамките на 12 месеца.

В магазина на Google публикуват повече на брой независими софтуерни компании, поради няколко причини. Първо, изискванията за това са доста по-леки, отколкото в App Store, което прави целия процес по пускането им там и по-бърз. Второ, Android устройствата са много по-масови по света и шансът за индиректна монетизация (микротрансакции в рамките на приложенията) е много по-голям.

Подобен ход, може да навреди на приходите, които Google генерира от магазина и затова, компанията да не предприеме подобно действие. Тепърва ще видим, каква ще е реакцията на интернет гиганта.

Обикновено при толкова близки конкуренти, като бизнес модели и аудитория, всяка една промяна при едните се последва от другите. Пример за това беше свалянето на таксите за гейм разработчиците в Steam, след като Epic Games предложиха по-евтини условия и дори редица ексклузивни договори.

The post Apple прави малка крачка назад за таксите в App Store appeared first on TechTrends България.

Чрез инсталиране на част от съдържанието на телефона, преносът на данни се използва само за ъпдейтване на информацията, но основните компоненти, като дизайн, бази данни и други се съхраняват на самия смартфон. Въвеждането на тази иновация позволява на Apple да установи и успешния бизнес модел за подобни онлайн магазини.

App Store предоставя 70% от всички генерирани приходи на разработчиците, като технологичният гигант задържа останалите 30%. Условието е, че Apple контролира целия процес, като създава една затворена екосистема. С други думи – технологичният гигант от Купертино е създал истински софтуерен рай, когато става дума за приходи.

Съдебният спор между Epic Games и Apple внася смут в спокойствието на „ябълковата“ компания. Възможните последици са няколко. В момента, основната цел на Epic Games е да привлекат регулаторите и съда в САЩ на своя страна. Това може да сложи прецедент, от който да се възползват много други компании, които предлагат приложения през App Store. Дори и да не се случи, ситуацията може да доведе други разработчици и издатели да натиснат Apple за промяна на условията.

Възможно е, двете последици да се случват с различно темпо паралелно. Във всички случаи, развоят на събитията ще е от ключово значение за развитието на дигиталните екосистеми. Google копират модела за Android почти едно към едно. Настоящият Google Store също има 30% такса за разработчиците и редица условия за публикуване. Подобна е таксата и в Steam на Valve.

Пъкленият план на Epic Games

Epic Games води от години тиха битка с Apple и Google срещу високите такси в мобилните онлайн магазини за приложения. В резултат на което, тя пуска своя хит Fortnite за iOS с известно закъснение през 2018 г., а за Android го пуска отделно извън Google Play. Една от причините, компанията да създаде Epic Game Store е частично своеобразен бунт срещу условията на пазара, а от друга – добра инвестиция в потенциален бизнес.

Въпреки това за мобилни устройства тя не може вечно да заобикаля Apple и Google. Вместо да се примири с условията на водещите технологични компании, Epic Games вкарва в своя хит Fortnite опция за използването на външни плащания, които не са част от системата на Google и Apple. С което ефективно да прескочи таксите на двата магазина.

През август, компанията решава да активира тази функция, а незабавната реакция на Apple и Google е да блокират Fortntie напълно. Аргументите е, че със заобикалянето на техните разплащателни системи се нарушават общите правила на платформите.

Също толкова светкавичен е отговора на Epic Games – те завеждат почти моментално дела за злоупотреба с монопол от страна на Apple и Google. Целта е да се привлече вниманието на регулаторите в САЩ и Европейския съюз относно практиките на гигантите. Apple и Google от години са в полезрението на Брюксел за потенциално потискане на конкуренцията. Отскоро по подобен начин започнаха да гледат и политиците във Вашингтон.

Блокирането на Fortnite идва десетина дни след изслушването на четирите основни технологични гиганти – Apple, Google, Amazon и Facebook пред антимонополната комисия на Конгреса на САЩ. Сред ключовите въпроси, които бяха задавани към главния изпълнителен директор на гигант от Купертино Тим Кук бяха насочени именно към методите на работа на App Store.

Ключово решение

След антимонополната жалба, Apple реши да действа максимално строго към Epic Games. „Ябълковата“ компания директно изтри профила на разработчика, което постави под въпрос бъдещето развитие на нейния Unreal Engine в приложенията за iOS. Без достъп до последните развития в платформата на Apple, Epic няма как да оптимизира своята графична система за продуктите на „ябълковата“ компания.

Гейм разработчикът все пак успя да получи решение на съда, с което се възстановява макар и временно профила ѝ в iOS. Epic Games настоява магистратите да задължат Apple да направи същото и с Fortnite, което за момента не се случва.

Антимонополните дела в САЩ тепърва ще се развиват, като за момента всички решения са временни. Ключова ще е окончателната присъда на съда. Ако решението е в полза на Apple (и Google), то ще попари опитите на други компании да се противопоставят на условията в екосистемата на компанията. Присъда в полза на Epic ще постигне напълно противоположния ефект – ще отвори вратите за по-масово недоволство и подобни искания от страна на други разработчици в App Store и Google Play.

Самото дело може да натежи и в контекста на политическите разговори за регулации на технологичните гиганти. Затова моментът не е избран случайно от Epic Games, като само десетина дни след изслушването от антимонополната комисия на Конгреса на САЩ, те избират да активират ъпдейта. Което кара Apple да вземат незабавни и очаквани мерки.

Коалицията на недоволните

Epic Games получи почти веднага подкрепа от компании, които имат проблеми с условията или претенции към таксите на Apple. Почти естествен съюзник се оказва Microsoft. Софтуерният гигант получи забрана за пускане на своята облачна гейм услуга xCloud в App Store, поради същите рестриктивни общи условия на Apple.

В подобна ситуация е Spotify, като европейската компания вече ескалира своя проблем с публикуването на своето музикално стрийминг приложение пред антимонополните институции на ЕС.

По-интересни са групата на издателите DCN, които влизат водещите щатски издания, като New York Times, Washington Post и др. Те настояват Apple да намали таксите за медиите от 30% на 15%. Каквато е практиката в онлайн магазина на Amazon. Подобни бяха исканията и на Epic Games преди няколко години. В своя Epic Games Store тя е между 12% и 15%.

При решение на съда срещу Apple, тази своеобразна коалиция от разработчици може да се увеличи с геометрична прогресия. Ако магистратите отсъдят в полза на технологичния гигант ефектът ще е обратен, защото няма да има съдебен прецедент, на който да стъпят при евентуален спор.

Екосистеми в екосистемата

Apple няма избор – отстъпи ли пред Epic Games, това означава преформатиране на бизнес модела на App Store. Това ще дойде в момент, в който технологичният гигант разчита все повече на приходите си от услуги, а не от устройства.

Това поведение може да се проследи със силното навлизане на технологичния гигант в стрийминга – видео и музикален. Последният стана след придобиването на Beats, а първият е факт от миналата година след пускането на Apple TV+. Поради тази причина е и спора между Spotify и щатската компания. Apple дълго време не одобряваше различни промени в приложението за музика. Аргументите бяха, че то не отговаря на общите условия. Spotify предполага, че целта всъщност е да се постави Apple Music в по-изгодна позиция и така собствената услуга да бъде предпочитана от потребителите.

В същият момент, Apple трябва да се бори със засилващата се тенденция, компаниите да създават софтуерни продукти, като платформи със собствена екосистема и онлайн пазар, което в момента е почти неприложимо според общите условия на App Store. Причината е очевидна – технологичният гигант иска да има пълен контрол над всички елементи, затова и подобни комплексни услуги се развиват само от Купертино.

Тази тенденция ще налага все по-силно с пускането на мобилните мрежи от пето поколение (5G) ще предостави изключително бързи интернет скорости, които ще изкарат на преден план именно такива слобни софтуерни решения.

Точно заради това, технологичният гигант изгради истинска стена пред Microsoft в пускането на своята облачна гейм платформа xCloud. Просто в приложението, потребителите ще могат да купуват и играят заглавия, които се придобиват във външна за Apple система. По подобен начин, компанията от Купертино ще започне да изпуска контрола.

Отстъпването само пред един от тях ще даде възможност на всички останали да опитат същото. С което App Store на Apple вече няма да е същия. Въпросът все повече клони повече към „кога“, а не към „дали“. Натискът ще бъде както пазарен, така и регулаторен. Когато се случи, това може да бъде голям удар върху двутрилионната Apple.

The post Гръм в „ябълковия“ рай на Apple appeared first on TechTrends България.

Въпреки дългия и труден процес по неговата замяна, Internet Explorer е може би най-противоречивия продутк на Microsoft през годините. Той беше в основата на първите големи антимонополни разследвания в технологичния сектор от края на 90-те години на миналия век от двете страни на Атлантическия океан. Според съоснователят на Microsoft Бил Гейтс, именно на тях пък се приписва лошата стратегия на компанията и липсата на фокус в мобилните платформи.

Самият Internet Explorer също не спечели напълно симпатиите на потребителите. Той имаше славата на бавен, понякога бъгав и не винаги сигурен откъм киберзащита браузър. Много от потребителите го използваха, просто по навик и защото идваше интегриран с доминиращата операционна система за персонални компютри Windows. Този факт и силните позиции на Microsoft в корпоративния и публичен сектор, направи браузъра ключов за редица от първите облачни и онлайн платформи в тези браншове.

Определено Internet Explorer има доста пъстра история, която ще се опитаме да разкажем сравнително накратко в следващите редове.

Краят

Започваме малко отзад-напред. Усилията на Microsoft да заличи постепенно своя дългогодишен браузър датират от повече от петилетка. Първата истинска стъпка в тази посока е направена през януари 2015 г., когато е демонстриран неговия наследник Edge. Той трябва да стане новият интернет браузър по подразбиране в уж последната за всички времена платформа Windows 10.

Новата операционна система все пак разполага с вграден Internet Explorer, за да може да функционират правилно по-стари сайтове или вътрешни такива, които се ползват от компании или институции.

Година по-късно, през 2016 г., Microsoft спря поддръжката на десетата версия на браузъра. С което единствения активен Internet Explorer е последната 11 итерация. Именно нейната поддръжка ще бъде спряна на 9 март 2021 г. От настоящата година, вече тече поетапното премахване на съвместимостта на Internet Explorer 11 спрямо другите продукти на Microsoft. През ноември 2020 г. това ще се случи в Microsoft Teams, а за всички приложения от Office 365 пакета, работата с браузъра ще приключи към август 2021 г.

Разноликите наследници

Софтуерният гигант първоначално се опита да продължи по стъпките на Internet Explorer и да създаде ново и по-бързо приложение. Това е вече споменатият Edge, който използва по-нови технологии, като се опитва да комбинира познатата с по-модерна визия. В началото той е базиран на системата EdgeHTML на Microsoft, която от своя страна използва Chakra и JavaScript.

Тези версии постепенно са изоставени и софтуерният гигант преминава към конкурентната технология Chromium, която е в основата на доминиращия в момента браузър Chrome на Google. Решението е посрещнато на нож от останалите играчи на пазара, най-вече от Mozilla. Причината е, че по този начин Google получава още по-голямо влияние върху технологиите, които ни дават достъп до глобалната мрежа. Както и, че така се унищожава конкуренцията в сектора.

Във всички случаи, Microsoft се опитва от януари 2020 г. да наложи новата Chromium версия на Edge в Windows базираните машини. Софтуерният гигант обаче прекаляват с агресивното „убеждаване“ на потребителите. Дотам, че използва позабравени тактики, които компанията ползваше при Internet Explorer. Като например, невъзможността да се изтрие напълно браузъра по подразбиране, нещо, което се повтаря с Edge.

Противоречивата история на Internet Explorer

Началото си Internet Explorer води от далечната вече 1994 г. За по-малко запознатите, Microsoft не е разработила самостоятелно популярния браузър. Той е дълбока модификация на едно от първите приложения за достъп до глобалната мрежа – Mosaic на NCSA.

За времето си този браузър е бил революционен. Като е дин от първите, които поддържат няколко интернет протокола, както и възможността да изобразява картинки. Неправилно му е връчвана титлата за първия графичен браузър, като преди него има поне три по-малко известни, които правят това постижение.

В крайна сметка, ползвайки Mosaic за основа, Microsoft изгражда Internet Explorer, като в замяна на това е задължена да плаща на NCSA лицензни такси. Новият браузър се появява през 1995 г. за култовата операционна система Windows 95. В рамките на година и половина, софтуерният гигант вече е разработил три версии, като последната я интегрира директно в платформата. Така, браузърът вече няма опция да генерира самостоятелни приходи и намаляват част от отчисленията за NCSA и разработчикът заплашва със съд. Което води до първото главоболие за Microsoft, но то е разрешено доста бързо срещу споразумение за компенсация от 8 млн. долара.

През следващите години, софтуерният гигант работи все повече в посока на тясна интеграция между Windows и Internet Explorer. Това започва да става все по-очевидно в Windows 98 и петата версия на браузъра. Тази своеобразна симбиоза помогна на Microsoft да изстреля Internet Explorer като лидер на пазара, но за сметка на редица регулаторни проблеми.

Пазарно влияние и опасения за монопол

Повишеният интерес към персоналните компютри и операционната система на Microsoft, помага да се утвърди Internet Explorer като доминиращо приложение за достъп до глобалната мрежа. Ако към 1998 г. браузърът има 40% пазарен дял, то в рамките на две години вече надминава контролните 80%. В следващите още няколко години, Internet Explorer е едноличен лидер с 95% – пик, който се достига през 2002 г. и се поддържа до 2003 г. Реалната му доминация продължава до 2009 г., когато е трайно задминат от Chrome на Google.

Развитието на браузъра и платформите Windows дават достатъчно основания на антимонополните власти на САЩ да се намесят. Те са взели на мушка Microsoft още от 1992 г., заради повишаващото влияние на компанията на PC пазара. С обвързването на Internet Explorer с Windows 95 регулаторите виждат опит на технологичния гигант да затвори конкуренцията на софтуерния пазар.

През 1998 г. започва дело в което Министерството на правосъдието на САЩ (DoJ) обвиняват Microsoft в злоупотреба с монополно положение. Първите решения са почти апокалиптични за технологичния гигант. През 2000 г. съдът нарежда за разделянето на компанията на две отделни дружества. Едното да отговаря за операционната система Windows, а другото – за останалите софтуерни решения.

Две години по-късно през 2002 г. след редица обжалвания, магистратите решават да запазят целостта на Microsoft. Технологичният гигант постига редица споразумения със съда. Те включват дарения за софтуерни разработки и публичния сектор, отваряне на част от софтуера и др. Което довежда до заливане на държавните институции с продуктите на Microsoft.

Технологичният гигант няма време за почивка, защото през 2003 г. Европейската комисия отваря подобно разследване, но вместо на фокус да е Internet Explorer, Брюксел се съсредоточава върху интеграцията на Windows Media Player в популярната платформа. Принципът обаче е горе-долу същия, а крайният резултат е, че Microsoft потъва близо 14 години в антимонополни дела на два континента.

Всичко това оказва доста голямо влияние върху компанията. Съоснователят Бил Гейтс твърди, че енергията вложена в тези дела го е накарала да напусне управлението на Microsoft по-рано от очакваното. Което пък води до изпускане на момента на компанията да се превърне в доминираща сила на мобилния пазар.

Така индиректно, Бил Гейтс обвинява своя наследник Стив Балмър в изпускане на ситуацията, както и делата, които са отнели фокуса на основателя върху оперативното и стратегически развитие на технологичния гигант. Именно в антимонополното разследване на САЩ попада Internet Explorer. Което е може би най-голямото черно петно в биографията на браузъра.

Ако Microsoft не полагаха толкова големи сили в тясната интеграция на Internet Explorer в Windows, нещата сега можеха да са съвсем различни. При това не само на пазара за браузъри, но и в още няколко сектора. От друга страна, примерът с Internet Explorer може да послужи като голямо предупреждение за настоящия лидер в сегмента – Chrome на Google.

Дали ще ни липсва Internet Explorer – по-скоро не. Но е безспорен факт, че браузърът оставя широка диря в технологичната история.

The post Последната година на Internet Explorer appeared first on TechTrends България.

Причината за спора е задължението всички плащания през двете мобилни платформи iOS и Android да минават през само една система. По този начин, Apple и Google контролират трансакциите и облагат всички тях с 30% такса. През годините, тази практика се разглеждаше като приемлива за разработчиорците, но в последно време е ябълка на раздора за не една или две компании.

Някои директно се опитват да намерят вратички за да избегнат този своеобразен „данък“. Epic Games правят точно това, като налагат алтернативна и директна към тях система за разплащания в рамките на Fortnite в двете платформи. Това е направено с ъпдейт на 14 август, в които е добавена подобна възможност. Вследствие на което, играта се оказва, че не отговаря на общите условия на App Store и Google Play и съответно е премахната.

Жалбата срещу Apple

Последващите действия на Epic Games са директна атака срещу Apple, с подадената жалба и обвинения в монопол. В нея се посочва, че технологичният гигант „поддържа незаконно монополно положение в iOS App Distribution Market, като ползва нелоялни конкурентни практики, сред които налагането на технически и договорни ограничения в iOS, които забраняват разпространението на приложения по различен начин от App Store“.

Преведено на нормален език означава, че Apple се възползват от затворената си екосистема, за да диктуват правилата, с които разработчиците трябва да се съобразяват. Ако искат последните да могат да предлагат своите продукти на крайните потребители на iOS устройства, като iPhone и iPad.

В документацията на Epic Games се посочва доста интересно сравнение, че подобна политика Apple не прилага при своите компютри Mac. Там, режимът е доста по-либерален, както и самите такси, които са само 3% от общите приходи или десет пъти по-малки от тези за iOS.

Epic Games също така пуснаха пародия на култовата реклама на Apple от 1984 г., базирана на романа „1984 г.“ на Джордж Оруел, направена в самата игра Fortnite.

Дългата битка с Google

При Google нещата са хем различни, хем сходни. На хартия Android е операционна система с отворен код и опция за ползване на различни магазини за приложения. На практика, Google контролира всички аспекти в лицензираната версия.

За да се ползва името Android и за да има достъп разработчик на приложение или производител на смартфони до най-големия магазин Google Play, той трябва да отговаря на общите условия за ползване. Те до голяма степен се припокриват с тези на Apple в App Store. Както и таксата от 30% на всички трансакции и задължението те да минават през интернет гиганта.

Схватката между Epic Games и Google около разпространението на Fortnite не е от днес. Още от 2018 г. разработчикът се опитва директно да продава своята хитова игра за устройства под Android. Сред едно от решенията е споразумение със Samsung, в което Fortnite се появява ексклузивно в техния Galaxy Store. Година и половина по-късно Epic Games все пак „клякат“ на условията на Google и пускат хитовото заглавие в Google Play.

Потребителите на Android смартфони и устройства все пак могат да играят Fortnite било то през магазина на Samsung или през приложението на Epic Games. Докато при iOS, популярният Battle Royale е напълно забранена.

Въпреки това, Epic Games е подала жалба и срещу Google. При двата иска, компанията не желае финансова компенсация, а по-скоро регулаторите да накарат Apple и Google да ѝ позволят да разпространява Fortnite според нейните условия.

Порочните практики?

Apple и Google налагат тези условия в техните онлайн магазини за приложения от години. Проблемите не са от днес или вчера, казано с други думи. Те стават все по-тежки, защото приложенията и услугите започват да еволюират и да стават все по-комплексни.

Fortnite например разполага със собствен магазин вътре в играта, в която се предлагат различни виртуални предмети. Друг пример, който получи отказ от Apple за интеграция в App Store е облачната гейм платформа xCloud на Microsoft. Причината там беше друга, но пак беше заровена в общите условия на компанията. Apple се аргументира, че в новата услуга тя не може да одобрява отделните гейм заглавия, те не се индексират и, че потенциално се прескача разплащателната система и съответната 30% такса.

Тези практики бяха в основата на въпросите, които щатските конгресмени задаваха при изслушването на главния изпълнителен директор на Apple Тим Кук, преди няколко седмици от антимонополната комисия на Конгреса на САЩ. В нея участваха още шефовете на Facebook, Google и Amazon, като регулаторния натиск върху технологичните гиганти се очаква да се засилва.

Което прави ходът на Epic Games доста логичен – с подадената жалба за злоупотреба с монополно влияние срещу Apple, разработчикът само „сипва сол в раната“ по темата за потенциални регулации. Както и може да стимулира и други компании да последват нейния пример. Подобни действия може да последват и срещу практиките на Google в техния Google Play. Във всички случаи, развитията по темата за голямото влияние на технологичните гиганти ще бъде актуална тема през следващите години.

The post Epic влезе в битка с Apple и Google за Fortnite appeared first on TechTrends България.

Силното присъствие на Fitbit в Западна Европа накара Европейската комисия (ЕК) да започне задълбочено разследване за начина по който ще се използва тази информация. Антимонополните власти в Брюксел ще разгледат дали Google няма да се изкуши да злоупотреби с новопридобития океан от здравни данни на европейци.

Действията на ЕК идват по-малко от седмица, след като главният изпълнителен директор Сундар Пичай беше изслушван от антимонополната комисия на Конгреса на САЩ по теми свързани с господстващо положение на пазара за онлайн услуги. С което се засилва регулаторния натиск около Google. Това не е и първото активно разследване, което води Брюксел, срещу щатската компания.

Нетипичен случай

Опасенията на ЕК не са безпочвени, като интернет гигантът използва всякаква информация за различните потребители, за да може да доставя насочена реклама. Именно това са и опасенията на европейските антимонополни органи. Казусът е повече от интересен, защото не е често явление, ЕК да разследва сливане между две компании базирани в САЩ.

„Нашето разследване има за цел да се увери, че контролът на Google на тази информация няма да подкопае конкуренцията“Маргрет Вестагер, Европейска комисия

Зам.-председателката на ЕК и еврокомисар по конкуренцията Маргарет Вестагер обяви, че употребата на подобни носими устройства ще се увеличава на Стария континент. Както и експоненциално ще расте информацията, която те генерират.

„Тези данни, съдържат ключови детайли относно здравното състояние и активността на потребителите на подобни устройства“, коментира еврокомисар Вестагер. „Нашето разследване има за цел да се увери, че контролът на Google на тази информация няма да подкопае конкуренцията“.

Доминиращият играч

Основните опасения на Брюксел са, че интернет гигантът ще използва новопридобитите данни за подсилване на своя рекламен бизнес. В редица европейски държави и в САЩ, Google и Facebook държат около 60% от онлайн рекламата. Вкарването на допълнителна потребителска информация, може да увеличи предимствата на компанията от Маунтиън Вю в този сегмент.

Заключенията на ЕК са, че Google е с доминиращ дял в интернет търсенето в целия Европейски съюз. Компанията е със силна пазарна позиция в дигиталната реклама и подобни платформи в рамките на ЕС. Освен това Брюксел ще разследва дали сливането на данните на Google и Fitbit ще повлияе на конкуренцията в дигитализирането на здравеопазването – процес, който тепърва започва в Европа. Както и дали компанията ще може да навреди на своите конкуренти, чрез господстващото си влияние чрез мобилната платформа Android.

Google отрича подобни намерения

Google отговаря в кратък блог пост, че сделката е сключена с цел придобиване на ноу-хау и портфолиото за устройствата на Fitbit, а не за данните. Като интернет гигантът не възнамерява да ги използва в своите рекламни платформи.

Щатската компания допълва, че са предложили на ЕК добавянето на обвързваща клауза, която да засегне начина по който се ползва тази информация. Както и, че Google ще даде възможност на потребителите на Fitbit дали да запазват, изтриват, прехвърлят и пр. техните данни.

Към всичко това, интернет гигантът добавя, че конкуренцията в предоставянето на подобни услуги от носими устройства, като умни часовници и фитнес гривни, е повече от „разнообразна“. Google изброява част от производителите на този пазар, като Apple, Samsung, Garmin, Fossil, Huawei, Xiaomi и др.

The post Европа разследва сделката между Google и Fitbit appeared first on TechTrends България.