Дали този краен ефект ще се постигне е под огромен въпрос. Във всички случаи, мерки за сваляне на критериите за монополно и значително пазарно влияние при големи сделки ще преобразят някои сектори. Една от тях е телеком индустрията, която от години настоява да се позволи по-лесната ѝ консолидация. Причината, която европейските оператори изтъкват от много време са засилените като цяло регулации върху самите тях и невъзможността да се конкурират ефективно с групи от други региони, като Китай, САЩ и Близкия изток.

Реализирането на идеята на ЕК няма да бъде никак лека. Защото отхлабването на антимонополните регулации ще срещне яростна съпротива от различни други групи, които се опасяват от прекомерното окрупняване на конкретни сектори. Любопитното е, че един от основните аргументи и на двата лагера е, че това ще отключи или заключи иновациите и растежа.

Без яснота

На 13 април ЕК назначава за директор на департамента по конкуренцията на Европейския съюз Антъни Уелан. Той е бивш съветник по дигиталните пазари на председателката на ЕК Урсула фон дер Лайен. Часове по-късно по основни европейски медии, като Financial Times и Politico изтича информация за подготвяни мащабни промени с цел улесняване на окрупняването на компании в рамките на Съюза.

Конкретиката е слаба, но основната идея е да се понижат критериите при които да се прилага антимонополното законодателство с цел блокиране на сделки. Точните промени не са все още известни, а изданията подчертават, че дори настоящите чернови такива може да се променят значително. Основните послания на ЕК са, че вече са готови да разглеждат по-либерално сделки, които насърчават иновациите, растежа или осигуряват ключови ресурси и стоки за Европа. Контекстът е повече от ясен – деликатната и все по-турболентна геополитическа обстановка, в която Стария континент все още не може да се адаптира.

Един от потенциалните инструменти е въвеждането на критерий за „устойчивост“, който да помогне за оценяването дали даден сделка ще допринесе за развитието на европейската икономика или ще навреди върху конкуренцията. Чиновниците от Брюксел тепърва ще трябва да го дефинират, като за момента има индикации, че се подхожда внимателно и доста предпазливо. Заместник-директорът на отдела по сливанията в ЕК Гулиом Ларио коментира в Париж през февруари, че „все още има повече въпроси, отколкото отговори“ по темата.

В търсене на крехък баланс

Задачата на ЕК е изключително трудна, защото всяка промяна може да наруши баланса, вместо да го изгради. Разделението е на няколко нива. Първото е политическо и национално – Германия и Франция са основните лобисти в посока на разхлабване на критериите за сливания и придобивания. Причината е, че това са най-силните индустриални икономики и съответно – най-големите компании, които могат да изкупят техни конкуренти от по-малките държави. През октомври 2025 г. група от 46 френски и германски компании пуснаха отворени писма до управляващите в Париж и Берлин за спешна смяна на правилата за консолидация.

Именно това е опасението на другите по-малки страни-членки на ЕС. Финландия и други държави се противопоставят на подобни усилия за разхлабване на мерките, като аргументите са, че предимствата на Европа в глобалната икономика е отворения вътрешен пазар и разнообразието на страни и предприятия.

Второто ниво на разделение е класическо – големи срещу малки компании. При което стои вечният въпрос – кога едно дружество е прекалено голямо и вреди на пазара. Доказан факт е, че когато една компания достигне монополно положение ще направи всичко, за да унищожи потенциалната конкуренция. Една от идеите на ЕК е да се разхлабят критериите за сделки на по-малки дружества и такива, които тепърва мащабират в иновативна сфера. Последното пак може да създаде монополи в перспективни дейности, но в дългосрочен план.

Последните две нива са малко по-специфични. Първото е, че между различните сектори може да се необходими различни критерии, поради определени специфики. Второто са действията при трансгранични сделки – как се прилагат критериите в контекста на всеки пазар по отделно, а после и в общоевропейския. Тук има един нюанс, за който не се говори за момента в общественото пространство – придобивания от външни за ЕС корпорации на местни дружества. Защото няма как да се постигне устойчивост, ако Европа позволи на американски, китайски или арабски гиганти да получат контрола върху местни групи.

Сектори на нисък старт

В медийното пространство се завъртят няколко спрени от Брюксел сделки. Една от най-емблематичните е опита за сливане между производителите на влакове германската Siemens и френската Alsom. През 2019 г. Брюксел блокира сделката, като я обявява, че новото дружество ще е доминиращо в своя сегмент.

Авиокосмическата индустрия на Европа също търси обединение с цел да е по-конкурентноспособна на глобалните пазари. Airbus, Leonardo и Thales подписаха меморандум за съвместно развитие на развойните и производствени възможности при космическите сателити и системи. Макар, да не е точно консолидационна сделка, трите компании предвиждат да обединят своите космически звена в едно ново дружество. То евентуално ще бъде ако не единственото, едно от малкото, с подобни възможности на Стария континент.

Телекомите са един от секторите, който настоява за реформа при консолидацията от повече от десетилетие. Операторите са подложени на засилена регулация при цените на едро и дребно в рамките на ЕС преди 15-20 години. Резултатът беше отличен за потребителите, но дойде шоково за финансовите възможности на компаниите и ограничи техните инвестиционни програми, като съответно се забави преминаването към 5G мобилни мрежи, спрямо други региони по света.

Операторите настояваха и още настояват, регулациите за консолидация да бъдат смекчени и да се позволи формирането на две, три или най-много четири пан-европейски групи, които да си разпределят пазара по държави. В момента ЕК разглежда всяка сделка, първо на ниво местен пазар, после и на ниво – общоевропейски. Това създава фрагментираност, която води до формирането на „над 100 оператора“, по думите на големите компании.

В момента ЕС се стреми да остави между три и четири големи играча на всеки отделен национален пазар. Една консолидация по модела, предлаган от телекомите, може да създаде диспропорции в различните държави. Една да има три големи и сравнително равностойни оператора, друга – да работи само с един или двама.

Има и друг проблем, който е виден на българския пазар. Присъствието на редица чуждестранни играчи. Едни по-разхлабени правила за консолидация може да позволят на външните телеком групи, които разполагат с повече средства да изкупят масово отделни компании по държави. Което да не позволи да се създадат трима или четирима истински пан-европейски оператори.

В България например, „А1 България“ е собственост на Telekom Austria Group, чийто мажоритарен собственик е мексиканската група America Movil (60.9%), като австрийската държава държи едва 28.4% през OBAG. Мажоритарен собственик на „Йеттел България“ (и „ЦЕТИН България“) е телеком групата от ОАЕ Etisalat (50%+1 акция), докато „Виваком“ е част от балканската United Group, зад която стои британския фонд BC Partners. Казано с други думи, от трите основни оператора в страната, няма нито един, който да е държан (като мажоритарен собственик) от европейски консорциум, без да броим този с финансовите инвеститори.

Последиците

ЕК се готви да разклати един от най-важните сегменти в регулациите – антимонополното законодателство. Затова се тръгва толкова внимателно от една страна, а от друга – има раздвижване на различни лобистки интереси. Без ясно очертана рамка на посоката в която европейските чиновници ще решат да поемат е трудно да се направи оценка за точните последици.

Трябва да се насърчи паневропейското сътрудничество, без да се убива местната конкуренция, а в същия момент да се охладят чуждестранните апетити. Постигането на това изисква изключително деликатен баланс и създава две опасности. Първата е да се опростят правилата за консолидация, което да доведе до почти безразборни сделки и елиминирането на конкуренцията в цели сектори. Втората е да се създадат определени правила за конкретни индустрии и дори да се систематизират действия за всеки отделен случай. Което ще усложни процеса по одобрение и ще създаде затруднения при одобряването на сделките.

Най-вероятният развой ще бъде, че ЕК ще изгуби години в имплементирането на облекчения, които ще бъдат разкроени за настоящата ситуация. Пазарните и геополитически реалности ще бъдат обаче съвършено различни, съответно те няма да отразят нуждите на европейските компании. Казано с други думи – Брюксел ще предложи правила прекалено късно, които може да създадат повече нови проблеми, отколкото да решат настоящите. Освен ако от ЕК не прекършат традицията и представят бързо работещи и балансирани решения.

The post Бавното дерегулиране на Европа appeared first on TechTrends България.

Прекратяването на сделката ще запази настоящото статукво в технологичната индустрия, от гледна точка на разпределението на мобилни чипове. Поне засега. SoftBank е решила напълно да се раздели с ARM и ще осъществи това намерение чрез изкарването на компанията на борсата. Това беше резервният вариант на японския гигант, който след няколко неуспешни инвестиции има нужда от голямо количество свеж капитал.

Загубата за Nvidia

Nvidia ще понесе няколко загуби от пропадането на сделката. Най-прякото е банковия депозит от 1.25 млрд. долара, който е превела на SoftBank. Той ще остане за японската компания и ще бъде вписан като печалба при следващия финансов отчет.

По-големият проблем за Nvidia е, че придобиването на ARM щеше да повиши рязко развойния капацитет на компанията в областта на микропроцесорите. Особено тези, които са насочени към ниска консумация на енергия и са подходящи за мобилни устройства. Архитектурата на ARM предлага и доста големи възможности в развитието на специализирани ядра за операции свързани с изкуствен интелект (AI) – познати и като невронни. Това е ключова сфера, която Nvidia си е поставила за цел да набляга в бъдеще.

Последната загуба за американската компания е чисто финансовата печалба, която може да извлече от лицензираните продукти на ARM. Архитектурата ѝ е в основата на почти всеки един мобилен чипсет – от този на Qualcomm, през Mediatek, до Huawei и Apple. Така, силните позиции на Nvidia в рамките на графичните процесори щеше да се пренесе и при мобилните такива.

Резервният план на SoftBank

SoftBank също не е доволна от прекратяването на сделката. На хартия, това беше най-бързият начин да капитализира един от ценните си активи в портфолиото. Nvidia щеше да плати 40 млрд. долара за ARM, което е доста добра цена, за развойната компания. За SoftBank това означава 25% възвращаемост на първоначалната инвестиция от 32 млрд. долара. Без тази трансакция, японският конгломерат ще търси нови източници на свежи средства.

SoftBank направи няколко фатални инвестиции, които я пресушиха откъм наличен капитал. Най-звучните примери са с провалилите се технологични (или квази такива) гиганти Wirecard и WeWork. Общо, японците вкараха само в тези две компании над 10 млрд. долара. Скандалните разкрития около двете, както и пандемията, която потопи бизнес модела на втората, реално водят до отписване на тези средства.

Крайният резултат е, че SoftBank се нуждае спешно от нов капитал. Директната продажба на ARM трябваше да вкара такъв сравнително бързо. Мащабите на сделката обаче я проточиха и тя не получи веднага одобрение на регулаторите. Напротив, в края на 2021 г., антимонополните органи в САЩ, Европа и Китай започнаха разследвания. Което обричат трансакцията на допълнително забавяне, поставяне на условия или дори на нейното блокиране.

SoftBank явно е решил да не влиза в този усложнен сценарий и е прекратил сделката. Официално нямаме информация, коя страна е инициирала спирането на трансакцията, но фактът, че японският конгломерат я съобщава подсказва, че може би са те. Загубата на още време е в тяхна вреда, докато бързото прекратяване не е. Дори, те задържат банковия депозит от 1.25 млрд. долара. Промени има и в ARM, като главният изпълнителен директор Саймън Сайгърс е заменен от Рене Хаас.

Отделно, SoftBank обявява, че активира резервния си план – пускането на ARM на фондовите пазари. Това ще отнеме около половин година за подготовка. Което означава, че може би първичното-публично предлагане (IPO) ще го очакваме най-рано през втората половина на 2022 г. Любопитно е, че първичните оценки на експертите бяха, че ако SoftBank беше взела това решение още в началото, ARM най-вероятно вече щеше да се търгува на борсата.

Търсене на неутрален собственик

Причината да е толкова трудна продажбата на британския разработчик е, че той е прекалено важен за пазара на микропроцесори. Последният пък е ключов за дигиталната трансформация, като недостига на чипове попари редица сектори от автомобилния до този на видеоигри. SoftBank беше идеалният собственик на ARM – инвестиционен конгломерат, който няма собствено производство на процесори и не е намесен по друг начин на този пазар.

Всички опции за продаването на британската компания опираха по един или друг начин до попадането му в конкурент при разработката на мобилни чипове и/или устройства. Разговорите между SoftBank и Apple потенциално са пропаднали, заради опасенията на „ябълковия“ гигант от регулаторно блокиране. Samsung, Intel, Qualcomm или AMD са изправени пред същите предизвикателства. Дори ако един от изброените компании реши да задвижи подобна сделка, почти сигурно най-малко един или всички други ще я обжалват пред антимонополните органи.

Затова не е изненада, че след като споразумението с Nvidia пропадна, SoftBank се ориентират директно към предлагането на ARM на борсата. Японският конгломерат изгуби повече от година в задвижването на тази сделка, като вече можеше да е предложил собствеността си в британския разработчик на финансовите пазари. Ще видим, дали при IPO-то няма да има силно наддаване от вече изброените компании в стремеж да вземат по-голям дял от ARM.

The post Мегасделката между Nvidia и ARM пропадна appeared first on TechTrends България.

Очаквано, телекомът получава зелена светлина за да финализира придобиванията. По същия начин стоят нещата и с мотивите за решението – КЗК не смята, че ще има каквито и да било проблеми за пазара и конкуренцията в страната ако сделките бъдат завършени. Регулаторът ги разрешава без да налага никакви условия или мерки, с които да се намалят потенциални негативни ефекти при предлагането на фиксирани услуги.

По-интересна е дискусията, която се развива при взимането на решенията на КЗК. В нея участват основните конкуренти на „Виваком“, Комисията за регулиране на съобщенията (КРС) и избрани малки регионални играчи на пазара за интернет и ТВ доставка. Тя показва няколко неща. От една страна, че единствено големите телекоми са готови да се противопоставят на подновената консолидация в сектора. От друга, че малките вече са напълно негласна буква при взимането на решения. Третата е, че КЗК поне засега не е склонна да приеме опасенията на бизнеса и на прекия телеком регулатор.

Опасенията на КРС

Логично, КРС вижда потенциално намаляване на конкуренцията в София, след като „Виваком“ придобие „Нет 1“. Второто дружество беше сред водещите доставчици в столицата и заради добрия си пазарен дял там, влиза и в класациите на национално ниво. От телеком регулатора смятат, че след сделката, „Виваком“ ще разполага с 99% покритие на софийските абонати, което ще бетонира конкуренцията в града само до тях „А1 България“ и „Булсатком“.

КРС разглежда по сходен начин придобиването на N3 от страна на „Виваком“, само че за град Пловдив. След сделката, телекомът ще стане доминиращ доставчик на интернет във второто по големина населено място в страната и ще изпревари досегашния лидер там – „А1 България“. При предоставянето на телевизия ситуацията според КРС е идентична, само че в надпреварата се включва и „Булсатком“. След финализиране на сделката пазарния дял на първите три ще скочи от 91% на 96%, което означава, ефективно ликвидиране на конкуренцията в града под тепетата.

Любопитно е становището на КРС, че поради голямата мрежа и влияние на най-големия по приходи оператор в страната и „Нет 1“, N3 и „КомНет София“ сделката между тях може да окаже въздействие върху предоставянето на интернет на едро. Регулаторът не ползва конкретни данни, за да се аргументира, но дава интересна тема за размисъл.

Съгласието на „А1 България“

Независимо от пазарните дялове, основен конкурент на „Виваком“ на пазара за интернет и телевизия е „А1 България“. Най-големият по мобилни абонати оператор обаче не вижда проблеми със сделките. Според него, придобиванията на „Нет 1“, „КомНет София“ и N3 ще доведе до нетно увеличение на потребителите и покритието на фиксираната мрежа на техния конкурент, но не дава предпоставки за намаляване на конкуренцията или за ръст на цените.

„А1 България“ има своите резерви при предоставянето на съдържание, поради факта, че собственикът на „Виваком“ придоби най-голямата медийна група в страната – тази на „Нова телевизия“. Телекомът смята, че това може да окаже индиректно влияние при избора на потребителите за доставчик, ако компанията например получи права за излъчване под обичайните за пазара.

Позицията лесно може да се обясни. „А1 България“ върви по същия път на конвергенция между мобилни и фиксирани услуги, както и интеграцията на съдържание, по който е поел и „Виваком“. Телекомът не иска да създава прецедент, с който да си затвори вратата за потенциални бъдещи сливания или да се преразглежда сделката с Blizoo от 2015 г., която нареди доскорошния мобилен оператор в ключов играч на фиксирания пазар.

Отпорът на „Теленор България“

От трите водещи оператора в страната, единствено „Теленор“ не е участник при доставката на фиксирани услуги. Затова на пръв поглед е малко учудващо, защо именно той ще заяви в прав текст, че сделките ще засегнат конкуренцията в страната. Мобилният оператор е на мнение, че „Виваком“ ще стане прекалено голям при предоставянето на интернет и телевизия на едро.

Телекомът ще се върне в положението отпреди повече от десетилетие, когато контролираше основната канална мрежа в градовете. Според „Теленор“, това може да се използва като основно оръжие за натиск върху малките оператори, вдигане на техните цени на услугата, чрез по-скъпи такси за пренос. Което може да доведе до „евентуални последващи каскадни придобивания“ или процесът по консолидацията на фиксирания пазар да продължи.

Оттам, телекомът продължава тезата, че това ще рефлектира както върху пазара на едро, така и на дребно при интернет и ТВ доставката. „Теленор“ единствена предлага КЗК да започне задълбочено разследване за концентрация. След което се предлагат два варианта – да се забранят сделките или да се разрешат, но под конкретни ограничителни условия. Последните да включват гаранции за достъп до инфраструктурата и цените на които ще се предлага той.

Мълчанието на „агнетата“

КЗК изисква становище от „Булсатком“, който е лидер при предоставянето на ТВ услуги и трети при интернет в страната. Регулаторът освен това избира за всяка една от сделките няколко регионални оператора, които също да изкажат мнение.

Сателитният оператор „Булсатком“ не вижда проблеми за конкуренцията на нито един от засегнатите сегменти в двете сделки. Според компанията, съществени изменения в дяловете няма да има, както и ефекти за пазара като цяло. Трите малки доставчика – пловдивските „Ланстар“ и „Кулбокс“, както и софийския „Би Консулт“ – изразяват тезата, че са „прекалено малки“, за да дават „аргументирано становище“. Така, потенциално най-засегнатите от сделката дружества запазват пълно мълчание.

Поведението им може да се обясни лесно. Малките оператори от години са под голям натиск на големите, било то чрез пакетни предложения или права за съдържание. Техния брой бавно, но непрекъснато намалява. Въпрос на време е независимите доставчици да изчезнат в страната. Публична тайна е, че когато започне процес по консолидация, това е шанс за техните собственици да успеят да „кешират“ своя бизнес, като се продадат на големите.

Пасивността на „Булсатком“ също може да се обясни лесно. Компанията е в затруднено финансово състояние и в момента не може да си позволи да се изправи срещу водещите телекоми. Особено, когато собствениците на два от тях – на „Виваком“ и „Теленор“ – държат двете най-големи медийни групи в страната. Сателитният доставчик вече веднъж „водеше война“ с доставчиците на съдържание и се стигна до компромисно решение. Повторение на този сценарий, може да доведе до копалса на компанията.

Индиректни признаци за състоянието на „Булсатком“ имаше през 2020 г., когато се появиха слухове, че дружеството си търси купувач. През април тази година, има малко по-явен сигнал – служители на свързаната телевизия „ТВ+“ обявиха, че операторът не им е плащал от месеци и затова преустановяват продукцията на нови предавания.

Бъдещето на пазара

КЗК не взима предвид опасенията и предложенията на „Теленор“ и дава зелена светлина за сделката. За съжаление, по-голямата част от данните, с които регулаторът се аргументира са заличени, въпреки, че повечето от тях са публично достъпни, чрез регистрите на КРС. Информацията засега е за 2019 г., като тази за 2020 г. ще трябва да бъде публикувана през юни месец.

„Нет 1“ е най-големият от трите. Той разполага с 47.8 хил. абоната на интернет и 39 хил. на платена ТВ. „КомНет София“ е бившето софийско звено на едноименния бургаски оператор и разполага само с 1 221 интернет потребителя. То беше прехвърлено на „Нет 1“, като двете столични дружества имат значителни задължения към Първа инвестиционна банка. N3 разполага с около 25 хил. абоната на домашен интернет и само 4 хил. на платена телевизия.

В същия момент през 2019 г. интернет потребителите на „Виваком“ са 459 хил, а тези на ТВ – 490 хил. Ако автоматично насложим тези на трите компании върху съществуващите за телекома ще получим около 543 хил. интернет потребителя и 533 хил. на платена ТВ.

Сравнението дори така ще е трудно, защото тези данни са 2019 г. и говорим за автоматично прехвърляне. „А1 България“ през 2020 г. отчита 478 хил. интернет потребителя и 540 хил. на платена ТВ. За „Булсатком“ няма актуални данни, като тези от КРС за 2019 г. са за 168 хил. на интернет и 736 хил. на ТВ. За последните се спекулира, че през 2020 г. са паднали към 650 хил.

The post КЗК за сделките на „Виваком“ и пазара за фиксирани услуги appeared first on TechTrends България.

Според ЕК, компанията системно е използвала поверителни бизнес данни на търговците, които са ползвали нейната платформа, за да развива собствена дейност, която от своя страна влиза в директна конкуренция с тях. Подобни обвинения се чуха срещу Amazon и по време на изслушването на четирите основни технологични корпорации от Конгреса в САЩ преди няколко месеца.

Сега, ЕК започва официално разследване срещу най-големият онлайн търговец в света именно по това обвинение. По този начин Европа продължава със своите по-решителни действия срещу основните щатски IT компании. През последните години, основен фокус на Брюксел беше Google и различни нейни практики, като интернет гигантът беше глобен с милиарди евра. Apple за момента е обект на разследване най-вече покрай своята противоречива данъчна практика в Ирландия.

Данни за пазарна доминация

Главното обвинение срещу Амазон е, че компанията събира поверителна информация за продажби, клиенти и обработва тези тенденции чрез своите автоматизирани алгоритми. След което, тя използва заключенията в развитието на бизнес стратегии за навлизане и реализиране на същите продукти и услуги, но самостоятелно. Или да коригира параметрите на вече предлаганите от платформата конкурентни продукти.

Данните, които се проследяват, според ЕК са доста разнообразни. Те включват информация на външните търговци за направените поръчки, доставените продукти, приходите на дадена фирма от онлайн платформата, броя посещения на нейните оферти, на потребителските жалби и на включените гаранции.

„Данните за активността на търговците не трябва да се използва от Amazon срещу тях, когато компанията влиза в ролята на техен конкурент“Маргрет Вестагер, Европейска комисия

„Трябва да се уверим, че дуалната роля на платформи с голямо пазарно влияние като Amazon не потискат конкуренцията“, коментира зам.-председателят на ЕК Маргарет Вестагер. „Данните за активността на търговците не трябва да се използва от Amazon срещу тях, когато компанията влиза в ролята на техен конкурент“, допълни Вестагер.

Amazon използва всичко това, за да прецизира собствените си предложения, които влизат в директна конкуренция с тези на фирмите. Според ЕК, по този начин, компанията избягва рисковете на нормалното пазарно съревнование и постига доминация в е-търговията на ключови региони, като Франция и Германия.

Другите обвинения и заплахата за регулации

Към това обвинение, Брюксел добавя и второ, което разглежда практиките на Amazon да дава допълнително конкурентно предимство чрез соята Prime услуга и логистичните си центрове. Компанията предлага в рамките на платен абонамент да доставя съответните продукти за много къс срок, както и да поставя надписи на определени стоки, че са налични в нейните логистични центрове. ЕК ще разследва дали тази практика не дава допълнителни предимства на компанията и прави нейните предложения по-привлекателни за потребителите.

Европейският съюз обяви, че ще засили контрола върху големите дигитални платформи в рамките на Стария континент. Отделно от Брюксел планират за потенциалното създаване на специални данъци насочени към IT гигантите.

В същият момент, в САЩ все повече клонят към по-смели действия за регулациите на компании, като Facebook, Amazon, Google и Apple. Все още не са напълно ясни последиците от резултатите на изборите за американски президент. Някои представители на демократичната партия директно призовават за тяхното разцепване. Победителят Джо Байдън за момента не е дал конкретни индикации за посоката, която ще преследва. От една страна, в екипа му фигурират доста бивши представители на технологичния сектор, от друга – има доста негови критици.

The post ЕК обвини Amazon в злоупотреба с монопол appeared first on TechTrends България.

Причината за спора е задължението всички плащания през двете мобилни платформи iOS и Android да минават през само една система. По този начин, Apple и Google контролират трансакциите и облагат всички тях с 30% такса. През годините, тази практика се разглеждаше като приемлива за разработчиорците, но в последно време е ябълка на раздора за не една или две компании.

Някои директно се опитват да намерят вратички за да избегнат този своеобразен „данък“. Epic Games правят точно това, като налагат алтернативна и директна към тях система за разплащания в рамките на Fortnite в двете платформи. Това е направено с ъпдейт на 14 август, в които е добавена подобна възможност. Вследствие на което, играта се оказва, че не отговаря на общите условия на App Store и Google Play и съответно е премахната.

Жалбата срещу Apple

Последващите действия на Epic Games са директна атака срещу Apple, с подадената жалба и обвинения в монопол. В нея се посочва, че технологичният гигант „поддържа незаконно монополно положение в iOS App Distribution Market, като ползва нелоялни конкурентни практики, сред които налагането на технически и договорни ограничения в iOS, които забраняват разпространението на приложения по различен начин от App Store“.

Преведено на нормален език означава, че Apple се възползват от затворената си екосистема, за да диктуват правилата, с които разработчиците трябва да се съобразяват. Ако искат последните да могат да предлагат своите продукти на крайните потребители на iOS устройства, като iPhone и iPad.

В документацията на Epic Games се посочва доста интересно сравнение, че подобна политика Apple не прилага при своите компютри Mac. Там, режимът е доста по-либерален, както и самите такси, които са само 3% от общите приходи или десет пъти по-малки от тези за iOS.

Epic Games също така пуснаха пародия на култовата реклама на Apple от 1984 г., базирана на романа „1984 г.“ на Джордж Оруел, направена в самата игра Fortnite.

Дългата битка с Google

При Google нещата са хем различни, хем сходни. На хартия Android е операционна система с отворен код и опция за ползване на различни магазини за приложения. На практика, Google контролира всички аспекти в лицензираната версия.

За да се ползва името Android и за да има достъп разработчик на приложение или производител на смартфони до най-големия магазин Google Play, той трябва да отговаря на общите условия за ползване. Те до голяма степен се припокриват с тези на Apple в App Store. Както и таксата от 30% на всички трансакции и задължението те да минават през интернет гиганта.

Схватката между Epic Games и Google около разпространението на Fortnite не е от днес. Още от 2018 г. разработчикът се опитва директно да продава своята хитова игра за устройства под Android. Сред едно от решенията е споразумение със Samsung, в което Fortnite се появява ексклузивно в техния Galaxy Store. Година и половина по-късно Epic Games все пак „клякат“ на условията на Google и пускат хитовото заглавие в Google Play.

Потребителите на Android смартфони и устройства все пак могат да играят Fortnite било то през магазина на Samsung или през приложението на Epic Games. Докато при iOS, популярният Battle Royale е напълно забранена.

Въпреки това, Epic Games е подала жалба и срещу Google. При двата иска, компанията не желае финансова компенсация, а по-скоро регулаторите да накарат Apple и Google да ѝ позволят да разпространява Fortnite според нейните условия.

Порочните практики?

Apple и Google налагат тези условия в техните онлайн магазини за приложения от години. Проблемите не са от днес или вчера, казано с други думи. Те стават все по-тежки, защото приложенията и услугите започват да еволюират и да стават все по-комплексни.

Fortnite например разполага със собствен магазин вътре в играта, в която се предлагат различни виртуални предмети. Друг пример, който получи отказ от Apple за интеграция в App Store е облачната гейм платформа xCloud на Microsoft. Причината там беше друга, но пак беше заровена в общите условия на компанията. Apple се аргументира, че в новата услуга тя не може да одобрява отделните гейм заглавия, те не се индексират и, че потенциално се прескача разплащателната система и съответната 30% такса.

Тези практики бяха в основата на въпросите, които щатските конгресмени задаваха при изслушването на главния изпълнителен директор на Apple Тим Кук, преди няколко седмици от антимонополната комисия на Конгреса на САЩ. В нея участваха още шефовете на Facebook, Google и Amazon, като регулаторния натиск върху технологичните гиганти се очаква да се засилва.

Което прави ходът на Epic Games доста логичен – с подадената жалба за злоупотреба с монополно влияние срещу Apple, разработчикът само „сипва сол в раната“ по темата за потенциални регулации. Както и може да стимулира и други компании да последват нейния пример. Подобни действия може да последват и срещу практиките на Google в техния Google Play. Във всички случаи, развитията по темата за голямото влияние на технологичните гиганти ще бъде актуална тема през следващите години.

The post Epic влезе в битка с Apple и Google за Fortnite appeared first on TechTrends България.