Азиатските неволи на Telenor Group са интересни, защото именно те бяха причината, групата да се изтегли от пазара на Централна и Източна Европа през 2018 г. Това включва и продажбата на българското звено, което все още носи името на скандинавската група и си плаща за това удоволствие. Решение, което може и да е провокирано, заради проблеми и вътрешния разследвания в „Теленор България“, породени от бившия им собственик – гръцката OTE. Историята в момента показва, че най-голямото предимство на норвежкия гигант, се оказва и техния най-голям недостатък. Докато събитията в Мианмар сега, може да са свързани индиректно с тези в България преди три години.

Скандинавската прецизност и ефективност

Telenor Group е характерен с изключителните нива на ефективност, с които работи. Това беше първото впечатление, когато одиторите на норвежкият оператор, направиха дю дилидженс само за няколко дни, преди сделката с „Глобул“ през 2013 г. По разкази на очевидци, сцената е наподобявала тази във филма „Счетоводителят“, в която главният герой проверява за една нощ десет годишни доклада в детайли.

Прецизността и ефективността се проявиха по време на цялото време, в което норвежката група беше в България. От двойно по-ниската цена, която платиха за пълната подмяна на мрежата, през скоростния ребрандинг, опростяване на тарифите, бързото връщане към здравословни печалби, до ефективното използване на ограничените радиочестоти и първо пускане на 4G мобилна мрежа.

Три години след продажбата на „Теленор България“, новият собственик продължава да се възползва максимално от стабилните основи, положени с изчисления до последния нанометър. Включително и от марката, която се ползва с доста силно доверие в страната и региона.

Проблемът е, че докато Telenor Group работи с тази, почти нечовешка ефективност, компанията очаква същото и от своите пазари. Норвежкият гигант работи търси максимално оптимизиране на печалбите и перспектива за оптимално развитие. Компанията влиза на даден пазар, развива в рамките на един прозорец от 3 до 5 години и след това гледа, дали той е достатъчно ефективен. Ако не е, отива на място с по-голям потенциал.

Точно това се случи при продажбата на активите на Telenor в България, Унгария, Сърбия и Черна гора. Скандинавската група получи за тях 2.8 млрд. долара, както и регулярни плащания за лицензирането на името в региона. Обяснението за излизането на компанията от региона беше, че ръководството предпочита да се концентрира в „по-перспективни пазари“ и в „опростяване на портфолиото“. Във същия момент, ръководството на групата посочваше, колко успешни са азиатските пазари, като Мианмар и Бангладеш.

Източното изкушение

Двете държави имат нещо общо помежду си – те са сравнително слабо развити, като мобилните комуникации тепърва прохождат. Както като технологии, така и като пазар. Този „девствен“ пейзаж, изкушава много силно Telenor Group, които се надяват да приложат цялото научено познание и всички маркетингови номера, за да извлекат максимално „висока стойност“.

Друго голямо предимство, е че в Азия е съсредоточена голяма част от населението и в много дългосрочна перспектива това предполага стабилни приходи и печалба. Застаряващото и намаляващо население в Европа и особено в Централна и Източна, предполага точно обратното, в дългосрочен план.

Азия освен апетитен плод, се оказва и доста труден за обиране. След години опити и налети милиони евро, Telenor се отказва да развива мобилна мрежа в Индия – втората по брой население държава в региона след Китай. Пакистан е най-силната позиция на скандинавската група в Азия. Местното звено е притежание изцяло на Telenor, като норвежците развиват оператора от първия лиценз, който получават от 2004 г. насам. Вложили са над 5 млрд. евро, като в момента разполагат с 27% пазарен дял и над 48 млн. абоната.

Другите два големи, перспективни и с добро развитие пазари са Малайзия и Бангладеш. Там скандинавската група обаче не разполага със самостоятелно звено. Digi Telecommunications в Малайзия дава силни резултати през годините, но Telenor притежава само 49%, въпреки, че се води най-голям акционер. В Бангладеш, норвежкият телеком е мажоритарен собственик с малко под 56% дял в съвместното дружество, което се казва Grameenphone. Както виждаме и на двата пазара, Telenor не оперира със своята марка.

Размирният Мианмар

Сложната бизнес обстановка на пазарите в Азия, карат скандинавската група да погледне към по-нестандартно място. Те се спират на Мианмар, позната в миналото като Бирма. Държавата е разтърсвана през годините от граждански войни, борба за власт и дългогодишна диктатура на военна хунта, която получава различни обвинения в етнически прочиствания. През 2011 г. се вижда лъч светлина с демократични реформи и избори, което начертава потенциално по-стабилно управление на страната.

Telenor веднага съзрява възможност и навлиза на този пазар през 2013 г., в същата година тя прави това и в България. Започва усилено инвестиране и изграждане на мобилни услуги. Норвежкият гигант не е единствен в азиатската държава, като заедно получава лиценз с катарската Ooredoo. В момента на продажбата на нейните източноевропейски активи, в Мианмар вече има четири оператора, като последния е изграден от местна компания, близка до военните.

През 2020 г. се провеждат демократични избори, но малко след това през февруари 2021 г. се извършва военен преврат, който реално връща хунтата на власт. Тази обстановка е съпроводена не само с масови арести, но и с блокиране на комуникациите от страна на армията. Нестабилността на Мианмар поставя под въпрос стратегията на Telenor там.

Важно е да се отбележи, че военните действия в някои части на страната не спират дори по време сравнително спокойния демократичен период. Показателни са операциите на армията на Мианмар през 2012 и 2015 г. в региони близки до китайската граница. В тази неспокойна обстановка, Telenor продължава да изгражда своята мрежа.

Превратът обаче потапя надеждите на норвежката група за ефективни печалби. Освен отписването на 780 млн. евро, ръководството коментира, че е изправено пред „предизвикателни дилеми“ в страната. Ако няма стабилизация, няма да е изненада, Telenor Group скоростно да се изтегли и да отпише още средства от своите счетоводни книги.

Европейският обрат

Мианмар е основната причина за по-слабите резултати на скандинавската група. Въпреки това, азиатските ѝ операции заличиха растежа си през 2020 г. заради пандемията. Причините са, че повечето звена в региона оперират с по-стари технологии, като 3G и 4G, нямат фиксирани операции, а местните приходи са зависими от роуминг таксите, за които няма регулации, за разлика от Европа.

На Стария континент ситуацията за телекомите е доста различна. През последните години, те компенсират липсата на нови абонати, с добавянето на нови услуги и повече възможности за своите клиенти. Така те увеличават приходите, които взимат от всеки един потребител. Поради тази причина, „Теленор България“ отчита през 2020 г. умерен растеж на постъпленията. За разлика от другите телекоми, той не разполага с фиксирани операции и затова печалбата се свива леко. Норвежците бяха изненадващо победени при наддаването за Blizoo в България през 2015 г. от „А1 България“, което ги лиши от изграждането на подобен бизнес в страната.

Спадът ѝ обаче не може да се сравнява със срива, който се забелязва в Азия. Ако Telenor беше запазил операциите си в Източна Европа, сега щеше да има по-стабилен поток на приходи, но и потенциално по-високи разходи за модернизация към 5G. Спорно е дали оставянето на скандинавците в региона, щеше да смекчи удара. Все пак, те взеха 2.8 млрд. евро от PPF Group за своите активи в България, Унгария, Сърбия и Черна гора. Свежи средства, които отидоха най-вече в Азия и в по-малка степен в Норвегия и Дания.

Отделно, всичките ѝ операции в Източна Европа разчитат основно на оборудване на Huawei, което започна да попада в полезрението на САЩ през 2019 г. или година след продажбата им. Това щеше да доведе до нова подмяна на мрежата в европейските държави, което означава още средства за инвестиции. Да не забравяме и факта, че страните от Източна Европа са вече развити пазари, с по-умерени растежи, засилена конкуренция и регулации.

Гръцки номера с български привкус

Telenor Group има и още един аргумент да изостави региона ни. Във втората половина на владение на норвежката група излязоха наяве различни проблеми, които завещаха гръцката OTE – тогавашните собственици на „Глобул“ – по време на продажбата на оператора през 2013 г. Те се възползват от буквално няколкото дни между дю дилиджънс процедурата на ударната норвежка одитна група и подписването на сделката.

В този период на предаване се подписват или преподписват множество договори с подизпълнители за доставки на устройства, консумативи и много други. Повечето от тези фирми са „кухи“, тоест са с поставени лица. Информацията изтича в норвежката преса през 2017 г. и отделно за нея TechTrends знае от свои източници от доста време. Така OTE реално се опитват да източат Telenor в рамките на година-две и дори повече с фиктивни стоки услуги. Норвежкото ръководство взима мерки и се опитва да сигнализира българските власти, но те не се намесват.

Следва мащабно вътрешно разследване на ниво група, за което се предполага, макар и косвено последващите рокади в ръководството на „Теленор България“. Целият случай оставя доста горчив привкус за скандинавския гигант. Малко след това, започват да се появяват и първите слухове за потенциална продажба на българското звено. Година и половина след като скандалът излиза наяве в норвежката преса се стига и до самата сделка с PPF Group.

Какъв е изводът от цялата история? Telenor Group в стремежа си да максимализират печалбите си в краткосрочен план, поемат голям риск с развитието на услугите си в Мианмар. Сега, в условията на коронавирус пандемия те отписват големи суми, които са свързани директно с това решение. От друга страна, гръцките номера на OTE в България през 2013 г. най-вероятно са катализирали преосмислянето на стратегията на Telenor Group. След което, скандинавците напускат региона и решават да удвоят усилията си в този рисков пазар. По този начин, може да се каже, че се получава един перфектен кръговрат на действия и последствия, чиито две опорни точки са България и Мианмар.

The post Азиатският гамбит на Telenor Group appeared first on TechTrends България.

Данните и докладът са изготвени от консултантската фирма Price Waterhouse Cooper (PwC). Експертите предупреждават, че извънредното положение, обявено в развитите части на света ще окажат влияние върху сектора през 2020 г. В последствие на което са възможни допълнителни спадове на финансирането и оценките на сделките. Като цяло от PwC коментират, че очакват консолидацията да продължи, в опит да се балансира бизнеса.

Изтеглянето на инвеститорите

С 40% е намаляло финансирането на крипто компании през 2019 г. През миналата година са привлечени едва 2.2 млрд. долара, което с 1.6 млрд. долара по-малко спрямо предходната година. Новите средства са насочени все повече към установени компании, предназначени за разгръщане на дейността.

Инвеститорите вече не гледат толкова открито към млади стартъпи в крипто технологиите. Затова т.нар. seed сделки спадат, като дял от 71% на 59%. За тяхна сметка, всички последващи инвестиции тип А, Б и за по-развити компании нарастват като дял от 15% на 23%. Това обяснява, не само по-малкия обем средства вложени в сектора, но и свиващия се брой сделки – от 662 на 540 през 2019 г.

Консолидация на пазара

Сделките по сливане и придобиване намаляват още по-драстично. Като обем те се понижават със 76% от 1.9 млрд. долара на едва 500 млн. долара. Броят им търпи по-умерен спад от 40% от 189 на 114, се посочва в доклада на PwC. При тези числа, за каква консолидация на пазара говорим? Основната част от сделките се осъществява от вече съществуващи крипто и блокчейн компании. Техният дял се увеличава от 42% на 56% през 2019 г. и е за сметка на всички други.

Интересът на компании от други сектори към крипто и блокчейн фирми намалява от 36% на 27% през 2019 г. Различните рискови инвеститори вече почти не присъстват на този пазар. Като дори фондовете специализирани в сегмента понижават сделките от 5% на 4%. С други думи – инвеститорите бягат от блокчейн и крипто компаниите, а сделките все повече ще се движат между установените играчи.

Най-пострадалите сегменти са в сферата на „копаенето“ на дигитална валута. Интересът се понижава от 28% на 15%. Дори перспективните блокчейн технологии също не могат да привлекат вече интерес и ктапитал. По брой сделки се понижават от 20% на 17%, а по привлечени инвестиции от 22% на 15%.

Надежда на изток

Значителна част от понижението на целия пазар за крипто и блокчейн идва от изтеглянето на инвеститорите и сделките в САЩ. В Америка делът на двете спада от 55% на 48% спрямо целия свят. Интересът се пренася на изток, като в Европа, Африка, Близкия изток се увеличават от 19% на 22%. Както и в Азия и Тихоокеанския регион където има ръст от 26% на 29%. Подобно на повечето статистика споделена от PwC, говорим за процентни дялове, а не за абсолюните стойности.

Тенденцията, блокчейн и крипто бизнеса да са все по-голям фокус в тези региони е подкрепен от засиленото използване на финтех технологии като цяло. САЩ пазарът и за двете вече е достатъчно развит и наситен, затова е нормално компаниите да търсят нови източници на растеж. От PwC очакват тя да продължи и през 2020 г.

The post Финансирането за крипто и блокчейн компании се срива през 2019 г. appeared first on TechTrends България.

Платформата в числа

Данните за изминалата 2018 г. са доста добри за Steam. Платформата привлича вече по 47 млн. активни потребители всеки ден, докато месечните са близо два пъти повече – 90 млн. Всеки месец са осъществени 1.6 млн. продажби на игри или допълнително игрално съдържание (т.нар. DLC-та). В същото време пикът от най-много логнати по едно и също време потребители е 18.5 млн. акаунта.

Steam вече оперира с над 40 световни валути, като през 2018 г. е добавена австралийския долар. Поддръжката на платформата може да се осъществява на 26 езика, като сред новодобавените е виетнамския.

Статистиката на Valve показва, че близо 36.7 млн. потребители са използвали контролер, за да играят някои от заглавията на Steam. Поради тази причина, компанията работи в посока разширяване на списъка с поддържаните устройства.

Друга интересна тенденция е регионалното навлизане на Steam на нови пазари и разширяване на потребителската си база в нови страни. Ако през 2012 г. играчите на платформата са основно от Западна Европа и Северна Америка, то през 2018 г. Азия ги изравнява, като приблизителни обеми клиенти. Другите региони също растат, но не с такива темпове.

Изминалата година беше динамична за Valve. Компанията преработи напълно чата на платформата, засили модерацията на форумите и мненията и още куп други нововъведения.

През 2018 г. беше пуснат и Valve Inventory System, която предоставя лесна и удобна система за предоставяне на уникални виртуални предмети. Продажбата на последните е доста доходоносен бизнес в гейм индустрията в момента. Затова Valve иска да предостави на разработчиците възможността да създават бързо и лесно уникални предмети, които да предлагат на своите играчи. По нейни данни, през 2018 г. са продадени над 3.8 млрд. виртуални предмети.

2019 г. и отвъд

Подобренията продължават и през 2019 г., като разработчикът очерта някои основни направления. Valve виждат в Китай, като основен източник на растеж и затова планират пускането на Steam China. Този ход ще се осъществи посредством партньорство с Perfect World, но подробности по инициативата ще бъдат предоставени през следващите месеци. Другите промени, споменати от Valve включват оптимизации на досегашния услуги, като стрийминга, чата и търсенето в онлайн магазина.

The post Steam е вече с 90 млн. месечни потребители appeared first on TechTrends България.