Организацията „Филмаутор“ твърди, че българските доставчици на съдържание не отчисляват дължимите суми към авторите и продуценти на филми, като сигнали за това има и от големите чуждестранни студиа, като Paramount Pictures, 20^th Century Fox, MGM, Sony и др. От своя страна, Българската асоциация на кабелните и комуникационните оператори (БАККО), която води преговорите с правоносителите, увери, че техните членове заплащат съответните възнаграждения. Тя е на мнение, че проблемът с преговорите е в липсата на утвърдена тарифа от страна на „Филмаутор“.

Така, реално двете организации показват, че не могат да постигнат съгласие по казуса и всичко опира до пари.

За какво е спорът

Според българското законодателство, а и според международната практика в Европа, доставчиците на ТВ услуги, трябва да заделят част от месечните такси, които събират от абонатите си за създателите на съответното съдържание. Средствата след това се разпределят по различните правоносители, като медийни компании, киностудиа и др.

Те трябва да се получават от организацията за колективни права „Филмаутор“, която след това да превежда суми към отделните контрагенти. След като институцията не разполага с достатъчно средства, тя просто не изплаща очакваните пари към големите студиа и по-малките творци.

Двете основни организации, които представляват двете страни в спора – „Филмаутор“ и БАККО обаче не могат да се споразумеят от години за точния размер на тези такси. През февруари дори се стигна до междуведомствена среща, в която освен двете институции, се включиха и държавните такива, в лицето на Министерството на културата и Съвета за електронни медии (СЕМ), както и Международната конфедерация на дружествата на автори и композитори (CISAC).

Задънената улица

След нея, „Филмаутор“ и БАККО трябваше да подновят преговорите и до 15 ноември да излязат със споразумение. До такова обаче не се е стигнало. На 18 ноември, „Филмаутор“ публикува отворено писмо, в което директно призовават държавата да „предприеме спешни действия“ за разрешаването на проблема. Което, преведено на по-прост език означава, институциите да окажат потенциален натиск върху операторите.

Аргументите са същите, като при започването на преговорите преди година – липсата на необходимите средства, които да се предоставят на творците. Както и, че ТВ пазарът в България през 2018 г. достига 368 млн. лева, по официални данни на Комисията за регулиране на съобщенията.

БАККО излязоха с официална позиция, в която посочват, че проблемът не е само при тях. Според браншовата организация, нейните членове заплащат необходимите авторски права за излъчване на съответните продукции, както и таксите към другите правоносители в лицето на „Музиакутор“ и „Профон“.

БАККО повдигат въпроса с прозрачността на процеса при разпределянето на средствата за творците

От БАККО допълниха, че са готови за воденето на коректни преговори с „Филмаутор“, но последната организация има „неясноти в своята позиция“. Те повдигат въпроси като липсата на единна утвърдена тарифа, както и в опитите ѝ да налага цени, които не удовлетворяват операторите. Допълнително, БАККО повдигат въпроса и с потенциалната липса на прозрачност по начина, по който се разпределят възнагражденията на творците.

Крайният резултат от целия диалог между двете организации проведен през медиите е, че те не са мръднали и сантиметър спрямо позициите си от началото на годината. „Филмаутор“ настояват за високи цени, които неимоверно ще вдигнат стойността на абонаментите за ТВ доставка към крайните потребители. БАККО засяга и друг важен въпрос в тези среди – за липсата на прозрачност при разпределението на възнаграждение за творците, особено за по-малките.

The post ТВ доставчиците и правоносителите още не могат да се споразумеят за авторските такси appeared first on TechTrends България.

Без консенсус

Липсата на консенсус е довела до отлагане на същинските преговори, които бяха планирани за днес (21 януари). Според Реда, това забавяне прави приемането на директивата преди изборите за европейския депутати през май – „малко вероятно“. Но в същото време не означава, че това обезателно ще доведе до премахване на противоречивите текстове.

Директивата беше изготвена от Европейската комисия и предложена за гласуване през май миналата година. Европейският парламент първоначално я отхвърли, като през септември прие ревизирана от депутатите версия. В нея бяха леко смекчени някои от противоречивите текстове, но основните проблеми останаха. Джулия Реда е сред върлите критици на новите текстове и пое опозицията срещу приемането на директивата.

Последната стъпка за окончателното приемане на директивата минава през гласуване на Съвета на Европейския съюз. Там трябва да се постигне консенсус между всички държави-членки на Обединена Европа. В момента точно тези преговори спират приемането на противоречивите текстове.

Разширяване на опозицията

Преди срещата в петък Германия, Белгия, Холандия, Финландия и Словения се бяха обявили против приемането на директивата за авторските права. След нея към тях са се присъединили представителите на Италия, Полша, Швеция, Хърватия, Люксембург и Португалия. Без последните две държави, всички останали са против приемането на Член 11 и/или 13, които предизвикаха най-много смут в онлайн средите и публичното пространство.

Европейският комисар за дигиталната политика Андрус Ансип обяви, че е „дълбоко разочарован“ от забавянето на приемането на директивата. Той призова да не се „изпускат“ големите постижения, по които вече има широк консенсус.

Противоречивите текстове

Директивата за авторските права предизвика истински смут в онлайн средите и публичното пространство. Главните виновници за това са членовете 11 и 13 записани в документа. Според първия всички елементи на дадена статия или материал онлайн става обект на авторското право. Което означава, че не могат да се ползват линкове, заглавия или извадки от текстовете, без изричното съгласие на правоносителя.

Член 11 е познат и под името „данък върху линковете“. Хипервръзките между сайтовете са фундаментален елемент от изграждането и функционирането на глобалната мрежа. Ограничаването на използването им означава, че интернет много бързо ще се затвори или поне в Европа. В деня на предвателната среща Google дори показа, как би изглеждала търсачката ѝ ако бъдат приети текстовете в този им вид и трябва да се съобразява с тях. Резултатите са наистина стряскащи.

Член 13 налага на всички платформи за съдържание, което потребителите могат да качват самостоятелно, да интегрират филтриращи системи. С тяхна помощ автоматично да се следи дали не се ъплоудват материали с неуредени авторски права и ако бъдат засечени такива – да бъдат блокирани. Този текст пък получи прозвището „убиецът на миймове (meme – от англ.)“.

The post Преговорите за новата директива за авторските права на ЕС забуксуваха appeared first on TechTrends България.