Три години по-късно – през 2022 г. се полагат основите на генеративния AI. Това са програми, които създават различно съдържание на базата на кратко описание. Първо, това направи Dall-E на OpenAI, което помогна за генерирането на изображения. След това се появи и вече световноизвестния ChatGPT – който дава различни отговори в текстов формат.

Всичко това беше първият червен сигнал за Google – компанията вече не е синоним за разработката на AI. Вторият се оказа дори по-силен и потенциално опасен – постепенното превзимане на OpenAI от страна на Microsoft. Както и последващата интеграция на решенията в продуктите на софтуерния гигант.

Google трябваше да реагира, при това максимално бързо. В рамките на малко повече от половин година, технологичният гигант вече интегрира генеративен AI в почти всеки аспект от своята екосистема. Завършването на този процес ще отнеме още известно време, но първите големи стъпки вече са положени.

Затова на ежегодното изложение за разработчици на Google I/O близо две трети от презентациите бяха посветени на новите AI решения на гиганта. Дори фундаментална новина, като първия за компанията сгъваем смартфон Pixel беше изместена за края и с отделено доста по-малко време. Новостите, които Google представи в сферата на генеративния изкуствен интелект обаче наистина имат потенциала да трансформират компанията, както и да я върнат сред лидерите в сферата.

Bard навсякъде

Малко след публичната експлозия на ChatGPT, Google обяви своя езиков модел Bard. За известен период от време той остана достъпен само за вътрешно ползване от страна на технологичния гигант. После беше отворен експериментално в някои региони. Голямата новина от конференцията I/O е именно неговия публичен дебют в 180 държави и региони. България по традиция трябва да е сред тях, но Google към 12 май още не е отворила Bard и за нас. Причината се крие в по-стриктните регулации на Европейския съюз и опитите на компанията да ги спази – затова услугата още не е налична в рамките на Стария континент.

Първоначално той трябва да е достъпен само на английски, японски и корейски, но впоследствие ще бъде разширен с още 40, сред които е и българския. Кога точно – Google само обявиха, че работят в тази насока и ще е „скоро“ .

Как обаче ще промени Bard Google и нейната екосистема е по-важният въпрос. Тук технологичният гигант направи пространствена демонстрация на неговите възможности. Те са значителни предвид усилията на компанията да ги интегрира в редица готови решения – от търсачката, през документите и Gmail до инструменти за програмиране. Редица практични екстри, като например да може да се диктува вместо пише.

Силата на генеративния AI е не само в създаването на съдържание, но и в комбинирането на няколко практични задачи. Bard умее точно това, включително и да се възползва от различните приложения на Google. Например, да изредактира недовършена детска история, да предложи неин край и след това на базата на текста – да създаде съпътстваща илюстрация към него.

Ситуацията е същата и при писането на софтуерен код. Bard може не само да създаде съответната програма, но и да обясни как работят отделните редове в кода. Както и да прегледа за грешки вече създаден код и да предложи оптимизации. Добавяме възможности, като интеграцията с Docs и Gmail, с което програмистите ще могат да го изпратят на други участници в проекта.

Търсачка с контекст

Търсачката на Google винаги е била фундаментална за технологичния гигант. Интеграцията на генеративен AI я трансформира напълно. Част от тези възможности бяха показани от Microsoft с комбинирането на техния Bing с ChatGPT. Bard значително ги надгражда, заради голямото си предимство – ползването на онлайн данни в реално време, а не от база, която датира от края на 2021 г. Това дават доста по-разширени функционалности.

Най-вече в концепцията за комбиниране и създаване на по-сложен низ от задачи. Основната цел на Bard в Search-а е дава контекст на търсенията. Той идва под формата на допълнителен правоъгълник в горната част на страницата с резултатите, в които се предоставя допълнителна информация от генеративния AI. Това може да бъде резюме или по-конкретен отговор на въпрос зададен за търсене.

Предимството на Bard е, че може да изпълнява и малко по-сложни задачи. По време на демонстрацията беше показан пример, как например можеш с AI да потърсиш за ново електрическо колело. Bard ще покаже различните модели и после да допълниш, да се визуализират само червените велосипеди. По-впечатляващо беше как генеративният AI може да планира цяла една почивка или командировка. От самолетните билети и резервациите, през трансфера между летището и хотела, до забележителностите или заведенията, които могат да се посетят.

Прозрачност, но не и откритост

Стигаме до друг съществен акцент в новия Bard на Google – идеята за прозрачност и етичност. Генеративният AI на технологичния гигант ще показва не само създадено съдържание, резюмета и ще подрежда информацията. Но и ще предоставя списък с източниците. Това важи за почти всяко едно приложение, в което Bard се интегрира. Идеята на Google е така да се дава кредит на първоизточниците, както и да се показва на потребителите откъде се взимат данните.

Подходът е различен спрямо ChatGPT, които за момента се опитват да скрият точните източници. OpenAI използва по-стара база с данни, докато Google черпят информация директно от живия интернет. Това идва със своите рискове – за използване на непроверени факти, заблуждаващи или чувствителни такива. Затова технологичният гигант е вкарал такива механизми за цитиране. Както и допълнителни – Bard няма да отговаря на някои по-чувствителни въпроси или задачи изискващи информация с по-чувствителен характер. Например, такива свързани с личното здраве и др.

ChatGPT обаче има друг коз – отворен код или поне за момента. Това позволява на външни разработчици да използват алгоритмите за създаване на собствени приложения. Google интегрира Bard изцяло в своята екосистема и е наличен само в нея. Макар той да е отворен за корпоративни клиенти, използването му за създаване на изцяло нови приложения засега не стои на дневен ред.

Инвестициите на Microsoft в OpenAI през последните месеци, накараха компанията постепенно да затваря различни данни от външен достъп. По този начин, ChatGPT може да се окаже в същата ситуация като Bard след известно време.

Пълна трансформация

Пълната интеграция на Bard спокойно може да се каже, че ще доведе до постепенна цялостна трансформация на всички услуги на Google. Търсачката ще се превърне в придатък на генеративния изкуствен интелект. Отделните платформи като Google Docs и Google Mail ще могат взаимно да ползват своите ресурси без да се превключва от една в друга. Като Bard ще трансформира файлове и идеи през облачното пространство. Естествено, само ако използвате напълно екосистемата на Google.

По същия път е поел и Microsoft, като софтуерният гигант успя да интегрира ChatGPT в Bing преди Google. Но компанията от Редмънд все още действа постепенно с генеративния AI в останалите продукти. Въпрос на време е това да се промени.

Именно в надпреварата между тези две компании и евентуалното включване на Apple най-вероятно ще се реализира по-голямата част от AI революцията. Защото през техните екосистеми има най-голям шанс за бързото налагане на подобни инструменти. Предимствата ще са безбройни – оптимизация на време, скоростна реализация на идеи и автоматизация на процеси. Недостатъците ще са трансформация на част от работните позиции и пълна промяна на нашите навици в търсене и обработване на информация, както и в създаването на съдържание.

The post Bard-ът на Google в новата AI епоха appeared first on TechTrends България.

Бурното развитие на платформата OpenAI през последните 12-18 месеца върна дискусията дали изкуствения интелект трябва да бъде толкова лесно пуснат да се развива. Идеята на организацията е да предоставя отворен AI код, върху който редица компании да могат да развиват своите продукти и услуги. Допреди нея, развитите алгоритми за изкуствен интелект бяха притежание и развивани от големи корпорации, като Google, Meta, IBM, Microsoft и др., в изцяло затворена за външни очи среда.

OpenAI отвори кутията на Пандора, като представи сравнително развити системи почти за свободно ползване. Създаването на картинки, музика, текстове и видео започна да се случва само с кратки описания. Първите версии не бяха прецизни и с доста недостатъци, но последният енджин GPT-4 започва да става все по-убедителен в своите възможности. На пръв поглед безобидни действия, но те повдигнаха всички тези страхове за AI, който излиза от контрол.

Любопитното е, че самата OpenAI беше създадена с такава цел – да предостави по-голям обществен контрол върху технологията. И тя да не бъде крита от големите корпорации. Затова на пръв поглед изглежда доста странно, че малко след пускането на GPT-4, редица големи имена, сред които и част от основателите на OpenAI, като Илон Мъск, излязоха с отворено писмо за паузиране на развитието на AI.

Очаквано, документът беше посрещнат с остър отпор от големите разработчици на изкуствен интелект. Също така част от подписалите го оттеглиха или се оказаха техните парафи фалшифицирани. Във всички случаи сме изправени пред преломен момент, в който AI технологиите могат да помогнат, но и да навредят. Като начинът им на работа и регулирането им през следващите няколко години ще е повече от ключов. Така, навлизаме в една борба, в която може на карта да е заложена дори нашата еволюция. В типично Дарвинов стил.

Писмо с резон

Отвореното писмо съдържа доста разумни предупреждения и (временни) решения. В него се констатира, че AI системите вече са развити до степен, че да извършват дейности с почти човешки възможности. Това изправя компаниите пред фундаменталния въпрос – дали да автоматизират милиони работни места, включително и такива с креативни елементи. Писмото още описва и друг голям проблем – заливането ни с AI генерирано съдържание, което да размие напълно реалността от фикцията.

Според него, толкова мощни системи за изкуствен интелект трябва да бъдат разработвани само, когато преди това са изследвани техните позитивни и негативни ефекти. Както и да може да се управлява риска от тяхното налагане. Изготвилите писмото дори цитират изказване на OpenAI, в което е записано, че „в един момент ще е важно да се направи независима оценка, преди да се започне с тренирането на новите системи и в ограничаването на изчислителната мощ“.

В писмото се подчертава, че този момент вече е настъпил. Затова подписалите го призовават да се спре разработката на всички нови системи след GPT-4 енджина за поне шест месеца. През този период, AI лаборатории и независими експерти трябва да одитират последните алгоритми и да съставят предпазни протоколи. Последните са „бушони“, които да гарантират, че AI системите са безопасни. Според подписалите, ако тази пауза не се наложи от самите компании, то тогава правителствата ще трябва да се намесят.

Те подчертават и едно нещо, че не искат пълно и дългосрочно прекратяване на работата по изкуствен интелект. По-скоро искат да се даде време за правилното одитиране на настоящите развития и ефектите, които ще последват.

Реалните опасения

По двете основни опасения вече има и частични доказателства, че може да създадат проблеми. Икономисти на Goldman Sachs изчисляват, че поне 300 млн. работни места ще бъдат автоматизирани. Това ще се случи при следващата вълна на AI системи и програмите, които ще се родят от нея. Ефектите ще са големи, като 18% от цялата работна сила в световен мащаб може да се окаже излишна. По-голямата част от загубените работни места ще са в развитите страни. Според доклада на Goldman Sachs възможността за автоматизация е за една четвърт на всички дейности в САЩ и Европа.

Има и добри новини от икономистите. Част от служителите ще бъдат наети повторно, като най-адаптивните ще са с предимство. Това обаче означава, че ще има период на висока безработица, докато се преквалифицират служителите. С други думи – наистина ще е добре да се помислят за предпазни механизми, как да се избегне тази ситуация.

Другата положителна прогноза е, че AI революцията ще доведе до значителен икономически ръст. Продуктивността ще се увеличи с между 0.3 до 3% през следващите години в САЩ. Автоматизацията ще създаде 7% скок на световния брутен вътрешен продукт (БВП), което в парично изражение е около 7 трлн. долара.

Не само безкористни помисли

Участието на Илон Мъск в писмото може да не е само от опасения за бъдещето на човечеството и развитието на AI. Милиардерът и още редица други известни личности изразиха своите опасения за развитието на изкуствения интелект. Малко след това, голяма част от тях създадоха и подкрепиха OpenAI през 2015 г. именно с тази цел – да извади на показ AI разработките.

Три години по-късно Мъск напуска компанията, като цитира конфликт на интереси с Tesla и техния автопилот. По този начин, OpenAI получава само 100 млн. долара от милиардера при обещани 1 млрд. долара в рамките на определен период от време. Мотивите за оттеглянето на Мъск обаче се оказват малко по-различни, като той се е опитал да поеме на „ръчно управление“ OpenAI. Ръководството на компанията с идеална цел обаче отказало и това довело до излизането на милиардера през февруари 2018 г.

Последствията също са интересни – година по-късно през март 2019 г., OpenAI създава дъщерно търговско дружество. Шест месеца по-късно Microsoft влиза с инвестиция от 1 млрд. долара, която де факто замества обещаните вложения на Мъск. Технологичният гигант също така предоставя и масивната си облачна инфраструктура Azure. Което позволява в рамките на три години, OpenAI да пусне и първия достъпен ChatGPT, но и да затвори голяма част от методологията си за външни лица.

С други думи, Илон Мъск в стремежа си да контролира всичко, напуска OpenAI, за да може Microsoft да заеме неговото място. Както и да прекрои организацията в почти обратното на това, за което беше замислена. Отвореното писмо, може да се разчете и като опит на милиардера да окаже влияние върху OpenAI. Самото то е подложено и на друга критика, че част от подписите са фалшиви (някои от тях са на китайския президент Си Цинпин), а други изтеглят подкрепата си малко след публикуването му.

Регулации с часовников механизъм

Една от спецификите на регулациите са, че те винаги идват с известно закъснение. Особено, когато се създават от нулата. В някои случаи, като примерно с Uber, технологичните компании се опитват да заобиколят съществуващите. В други – като с криптото, държавите се опитват да адаптират вече наличната законова рамка с новите инструменти.

Отвореното писмо обаче среща известна подкрепа, като например Европейската организация за защита на потребителите (BEUC). Най-вероятно след нейния призив за разследване на популярния AI инструмент, италианският регулатор по опазване на личните данни налага забрана за ChatGPT. Както и започва разследване на OpenAI. Причината е в потенциално нарушаване на личната неприкосновеност при събирането и обработването на данните.

Писмото, призивът на BEUC и разследването на италианските власти се случват в рамките на три дни. С други думи, вече имаме силен регулаторен натиск за разглеждане на работата на ChatGPT и OpenAI. Което наистина може да доведе до паузиране на разработването на AI инструментите от този калибър. Както и във форсирането на задълбочени правила за изкуствения интелект. Преди наистина да са влезли в сила законите на Дарвин.

The post Технологичният Дарвин и борбата за AI appeared first on TechTrends България.

В основата са постиженията на Open AI – инициатива за предоставяне на решения за AI с отворен код. Те ще направят ползването на подобни алгоритми сравнително лесно и достъпно. Всъщност, вече го правят. Първите приложения базирани на системата вече са факт. Макар и да са сравнително прости, те вече разместиха редица пластове и повдигнаха купища въпроси.

По-важното е, че тепърва алгоритмите на Open AI ще започнат да се използват за много по-сложни и важни приложения. Които само ще се разширяват с времето и качеството им ще се подобрява. Целият проект има потенциала не само да доведе до още по-бърз пробив на изкуствения интелект, но и да доведе до нова индустриална революция. Която ще бъде петата, ако броим свръхсвързаността и Интернет на нещата в производството. Двете най-вероятно ще се застъпят и все пак за улесняване на историята – ще бъдат обединени под един знак.

Ролята на отворения AI

OpenAI играе водеща роля в пробивите на 2022 г. Това е специално създадена в края на 2015 г. лаборатория за разработването на изкуствен интелект от някои от водещите технологични предприемачи в Силициевата долина. Сред основателите са Илон Мъск, негов бивш колега от PayPal Питър Тийл, Сам Алтман и Джесика Ливингстън от Y Combinator и др.

Към инициативата се присъединяват още облачното звено AWS на Amazon, индийската Infosys. Покрай Алтман и Ливингстън се закача и звеното YC Research на Y Combinator. Вследствие влиза и Microsoft. В рамките на първите няколко години е набран капитал от 1 млрд. долара.

Интересното е, че OpenAI е създадена като отговор на писмото на редица учени сред които и Стивън Хокинг, че изкуственият интелект може да доведе „човечеството до изтребление“. Самият Илон Мъск, също описва AI като основна заплаха за нашето съществуване. Инициативата има за цел да създава подобни решения, но по безопасен и отворен начин. Последното се смята за най-добрия защитен механизъм от подобни апокалиптични сценарии. Мъск също така признава, че опитът за овладяването и развиването на AI също така може да бъде и начинът по който страховете да се окажат реалност.

Първите продукти

Първите резултати идват през 2019 г., когато е създаден моделът GPT, чрез който да се събира информация за „трениране“ на изкуствения интелект. Последват неговата втора и трета версия, създадени са още редица специализирани алгоритми за музика, видео и др.

OpenAI разгръща своя потенциал през изминалата вече 2022 г. Година по-рано дебютира Dall-E – модел за генерирани на картинки, при подаване на тяхно текстово описание. Идеята е, алгоритмите да „създават“ авторски изображения, като самите те изучават подобни от широка база с данни.

Въпреки, че самият модел е публикуван в началото на 2021 г., първата достъпна за потребители услуга, базирания на отворения код на Dall-E се появява едва в началото на 2022 г. Това е Craiyon, който привлича вниманието на по-широката публика, медиите и критиците. През ноември, OpenAI пуска подобрената версия Dall-E 2, която включва API с отворен код за по-лесна интеграция в приложенията.

Отново в края на 2022 г. е пуснат и ChatGPT – чатбот, който се опитва да отговори на разнообразни въпроси в рамките на секунди. Технологията пак опира на машинно самообучение, като се сканират големи и отворени бази с данни.

Предстояща вълна от приложения

Това не са единствените разработки на OpenAI, като има и други свързани с видео и музика. Но дори само тези отварят вратите за редица приложения. Отвореният код позволява на почти всеки разработчик да използва алгоритмите и да ги интегрира в собствени решения, които да са с различни приложения.

Например, Microsoft планира да интегрира ChatGPT и Dall-E в търсачката си Bing, в стремеж да я направи по-умна и да е по-добра конкуренция на Google. Интернет гигантът е един от лидерите в областта на AI, но държи разработките за себе си. Тоест, само Google може да се възползва от възможностите, които е постигнал нейния изкуствен интелект. Отвореният код на OpenAI предоставя тази възможност на всеки, който има техническите умения да развие AI в полезно приложение.

Публикуването на първите модели за свободно ползване ще отприщи истинска „вълна“ от различни приложения. На първо време, те няма да са впечатляващи и подобно на мобилните програми ще има страшно много копирани продукти.

Примерът на Microsoft обаче показва, че когато тези модели бъдат интегрирани мащабно и на корпоративно ниво, те могат да имат и по-силен ефект на пазара. Това ще е следващата стъпка, която ще позволи на редица индустриални гиганти със собствени развойни ресурси да влязат по-силно в AI сегмента. Което ще се мултиплицира допълнително, с развиването на моделите от OpenAI и се появят нови и по-добри алгоритми с допълнителни възможности.

Ограниченията и опасенията

Засега разработките на OpenAI идват със своите ограничения. Например, те все още не са достатъчно прецизни, особено в тълкуването на някои изрази и комбинация от думи. Крайните резултати също варират в зависимост от интерпретацията на заданията.

Част от тези проблеми ще се изчистят с времето. Те зависят най-вече от два компонента – алгоритъма и базите с данни, ползвани за обучението. OpenAI подобрява първия, докато втория ще зависи дали компаниите, които ползват AI с отворен код ще добавят нова информация, което те най-вероятно ще правят.

Основните предизвикателства обаче са други. Появата на Dall-E хвърли едновременно във възхита и ужас потребители, художници и критици. Няколко AI произведения дори спечелиха награди за изобразително изкуство, като се съревноваваха с истински хора. Изкуственият интелект обикновено взима няколко готови картинки от базите с данни и ги компилира, като след това ги обработва в зададената стилистика.

Само, че доста от тези изображения са вече създадени от хора. Всичко това повдига въпросът – чии са авторските права при подобни генерирани картини. Същото важи за музикални и видео произведения, текстове и др. За всички тях, при хората има регулации за авторското право. За AI такива все още не са създадени.

Чатботът ChatGPT също не беше лишен от проблеми – някои от отговорите му са грешни, заблуждаващи или дори обидни при определени ситуации. При машинното самообучение тези предизвикателства се изчистват с времето, но бяха достатъчни да създадат полемика. Като например, някои учебни заведения в САЩ директно забраниха на учащите да го ползват, за да получават бързи отговори по конспекта.

Европейският съюз положи някакви минимални основи за регулирането на изкуствения интелект. Те са в прекалено ранен стадий, за да може да се каже дали ще са ефективни или не. Всичко това показва и друго – как тясно специализирани сфери могат да бъдат застрашени от замяна с AI, дори и да са изключително креативно насочени. Както и, че чрез подобни инструменти всеки ще може да създава различни форми на изкуство, като зададе правилните параметри.

Защо ще има „революция“

Четвъртата индустриална революция много често погрешно е оприличавана на Индустрия 4.0. Разликата за някои може да е само въпрос на формулировка, но тя е съществена. При индустриална революция имаме пълно „помитане“ на цели сектори и цялостната им трансформация. Някои компании обичат да говорят за Индустрия 4.0, за да наложат мнението, че тя е „опционална“ и дружествата ще избират дали да са част от нея или не. Успокоение, което може да бъде опасно.

Развитието на AI от 2022 г. обаче показа, че изкуственият интелект и особено решенията с отворен код имат потенциала да променят вече няколко сфери. Вярно е, че сме в доста начална фаза, но започват да се очертават първите по-големи тенденции. Някои експерти от IT сектора също виждат вятъра на промяната.

„Някои компании си мислят, че могат да се включат или не в Индустрия 4.0, няма такова нещо – това е революция, от която се възползваш или тя те помита“ Доброслав Димитров, Imperia Online

„Няма такова нещо като Индустрия 4.0 – има Четвърта индустриална революция“, заяви Доброслав Димитров, изпълнителен директор на Imperia Online и председател на Българската асоциация на софтуерните компании (БАСКОМ) при представянето на годишния доклад на организацията за 2022 г. „Някои компании си мислят, че могат да се включат или не, няма такова нещо – това е революция, от която се възползваш или тя те помита“, допълни той.

Димитров допълни в края на 2022 г., че вече новата година ще донесе големи промени и трансформации в областта на AI. Те ще стъпят именно на пробивите на OpenAI от предходната година, макар това да не го обяви директно.

Предупреждението на Димитров обаче е достатъчно ясен сигнал, че процесите вече са задвижени и посоката е зададена. С което съвсем скоро може да стане на своеобразен „бунт на машините“.

The post Бунтът на изкуствения интелект appeared first on TechTrends България.

Предприятието в Пловдив от 2019 г. има вътрешен сертификат за „умен“ завод. Това го прави първото и единствено за момента на френската компания в целия регион на Източна Европа. Отделно, Schneider Electric го използва като „демонстрационен“ обект за да покаже своите решения за автоматизация и дигитализация. Както и да даде пример на подобни фабрики, как се подобрява ефективността и производителността, като се използват новите технологии.

Французите продължават да развиват завода в Пловдив, като поредната инвестиция ще разшири производствения капацитет с 30%, ще се добавят 100 нови работни места, ще се подобри автоматизацията. Но по-важното е, че ще се изгради и система за геотермална енергия, което ще направи предприятието независимо от вносни енергийни източници, като природен газ, например.

Автоматизация и дигитализация

Компанията за електрически прекъсвачи и автономни системи Schneider Electric навлиза по-силно в България през 1999 г. Тогава е придобита фабриката за електроапаратура в град Перущица, като година по-рано е създадено местното звено на дружеството. Французите използват привлечената техническа експертиза и след няколко години – през 2007 г. откриват изцяло нов завод до Пловдив.

Истинската трансформация обаче се осъществява през 2019 г. Тогава, българската фабрика получава сертификат за „умна“ такава от Schneider Electric. По това време тя разполага с около 65% автоматизация на процесите. Към момента те са повишени на около 70%, но се добавят и нови роботизирани линии, които заменят част от ръчния труд. Стремежът на компанията е да достигне автоматизация на 80%-85% през следващите години.

Пловдивската фабрика сега разполага с изцяло роботизирана линия, а редица други дейности, включително не малка част от логистиката вътре при поточните линии също е автоматизирана. Това не са единствените фактори, които правят предприятието „умно“. Повечето процеси са дигитализирани, информация се подава в реално време за почти всичко – текущ капацитет,, продукция, забавяния.

  [icon name=“euro-sign“ prefix=“fas“] 60 млн. евро е инвестицията на Schneider Electric

По-важното е, че чрез добавена реалност (AR) може да се получи бърз и лесен достъп до цялата необходима документация за машините. Различните системи имат QR кодове, които след сканиране, показват, кога трябва да се обслужи, може да се осъществи дистанционна диагностика и много други. Работата на хартия е сравнително ограничена, като повечето дейности, включително и елементарни такива, като раздаване на ваучери става чрез дигитално записване.

Schneider Electric в Пловдив произвежда по 40 млн. прекъсвача годишно, като това е единствената за момента умна фабрика в Източна Европа и втора на компанията в глобален мащаб. Инвестицията тогава не е обявена. Компанията обаче заделя 60 млн. евро за нейната модернизация и разширение.

Разширение и геотермална енергия

То включва добавянето на три нови поточни линии, като производствения капацитет ще се разшири с 30%. Въпреки автоматизацията, работните места ще се увеличат със 100 нови. Това означава, че при 40 млн. прекъсвача годишно в момента, възможностите в Пловдив на френската компания ще се увеличат до 52 млн. на година. Самият проект трябва да бъде готов към средата на 2023 г.

Автоматизацията ще продължи, въпреки че от Schneider Electric не коментираха какъв дял от новите линии ще са роботизирани. Но във всички случаи ще има увеличение спрямо общия. От компанията уточниха, че автоматизацията в производството е сложен процес, защото се изисква специален робот за всяка отделна и специфична дейност.

По-интересното при разширението на пловдивската фабрика е добавянето на система за геотермална енергия. Тя ще бъде изградена преди да започне строежът на новите поточни линии, защото ще се намира под земята. Тя разчита на топлите подпочвени извори, но ще е от затворен тип. Тоест, водата от недрата на земята няма да се използва директно в самия цикъл – извлича и преработва, а само ще нагрява тръбите, по които ще тече нормална вода.

Системата ще осигурява водно отопление през студените месеци, гореща вода за битови нужди и чрез хладилния ефект ще охлажда през летния период. Тя ще се изгради изцяло от български компании. Schneider Electric са възложили проекта на разширението на строителната група „Сиенит“. Геотермалната система ще бъде изградена от ReEnergy Engineering, която също е българска фирма. Основната цел на френската компания е да стане неутрална откъм вредни емисии през следващите години и напълно независима от водородни източници на енергия.

The post Schneider Electric и умната фабрика в Пловдив appeared first on TechTrends България.

Част от концепцията за 5G наистина включваше всичко изброено. Когато нещата започнаха да се реализират на практика, стана ясно, че за някои от тях или поне за по-амбициозните ще трябва да почакаме следващото поколение – 6G. Подобно на всички досегашни цикли на развитие на мобилните технологии, когато едно поколение мрежи се разгръща, следващото се развива на ниво концепция. Така, докато вече имаме първите фази на 5G услуги, идеите за 6G започват да се оформят. За доста хора те няма да са изненадващи, защото включваха част от обещанията за настоящото „ново“ поколение.

За визията за 6G на софтуерния гигант VMware разказва Джо Багюли – вицепрезидент и главен технически директор на компанията за Европа, Близкия Изток и Африка (EMEA). Според него ще постигнем хиперсвързаност и „планетарна“ автоматизация, а облакът и периферните изчисления (Edge) ще се размият като понятия.

Хиперсвързаност или интернет като въздуха

Концепцията за хиперсвързаност вече няколко години витае във въздуха и в презентации на някои от големите технологични бизнес гиганти. Идеите на VMware съвпадат с тези на Hewlett-Packard от известно време – за интернет, който да е достъпен като въздуха. Връзката да е светкавична, като при 6G да се преследва границата от 1 Tbps. Това е хиляда пъти повече от обещанията при стандартните фази на разгръщане на 5G и скорости от 1Gbps.

Интернет на нещата (IoT) ще се възползва най-ефективно от напредването на технологиите, както при 5G, така и след това при 6G. Приложения, като виртуална реалност (VR) и холограмно присъствие, умни градове и други обещания на петото поколение мобилни мрежи ще се пренесат при шестото.

Обещанията за крайните приложения да съвпадат между двете технологии от големите корпорации е всъщност очаквана. Идеите са наистина революционни, които изискват различни компоненти и изграждането на изцяло нови екосистеми от съдържание, разпространение и др. Те ще си прокарат пътя бавно и ще бъдат обхванати от 5G и 6G. Например, опцията за холограмна медицина вече има практическо приложение в България в лицето на Holoma.

По-отворен код и мрежи

Ключов елемент в коментарите на Багюли от VMware е идеята за поддържане на отворена архитектура на мрежите. Независимо дали става дума за облачните или периферни системи. Най-малкото, че между двете разликите постепенно ще изчезнат, а границите между тях – размити.

„Пътеката към 6G изисква фундаментално преструктуриране на архитектурата на Интернет към отворена мрежа“Джо Багюли, VMware

„Пътеката към 6G изисква фундаментално преструктуриране на архитектурата на Интернет към отворена мрежа“, коментира Багюли от VMware. „По този начин ще могат да се поддържат мащабни приложения за контролните системи на автоматизирани фабрики, автономни коли и др“.

Той допълни, че това изисква и огромно сътрудничество между компаниите в редица индустрии. Това води до създаването на Съюзът на отворените мрежи (Open Grid Alliance – OGA), като VMware е част от него. Този индустриален консорциум има за цел да осигури съвместната работа между технологичните сектори на безжичните комуникации, мрежовите производители, облачните разработчици и други. Особено фокус ще имат периферните системи (Edge), които тепърва ще се развиват.

„Целта на OGA е да положи основите за създаване на планетарна автоматизация“Джо Багюли, VMware

„Целта на OGA е да положи основите за създаване на планетарна автоматизация“, допълва Багюли. В този нов свят, технологичните и оперативни проблеми ще са част от миналото, като приложенията ще могат да се прваят изключително бързо и да се адаптират още по-скоростно за различните приложения.

Друга инициатива е Next G Alliance, която има за цел да изгради по-добри планове за изграждането на 6G на национални нива. Идеята е технологията да може да се адаптира по-добре за конкретните социални и икономически нужди.

Възможност за Европа

Определено, 6G има още дълъг път до реалната си реализация. Вече са начертани някои основни идеи и цели. Повечето от тях са директно продължение на концепциите от 5G, други са прекалено амбициозни за петото поколение, които ще се пренесат в следващото. Багюли от VMware споделя нещо важно – Европа може да има водеща роля в развитието на новата технология. Старият континент вече изпусна лидерския влак за 5G, но все още може да хване първия за 6G.

Той цитира, че шестото поколение мобилни мрежи ще достигне 1.77 трлн. долара към 2035 г., като прогнозата е на Research&Markets. По-важното е, че Европейската комисия стартира инициативата HEXA-X с бюджет от 12 млн. евро за изследване и развитие на 6G. Основната цел е към 2030 г. Европа да я използва, за да се справи с различни проблеми свързани с екологията, енергийната ефективност, дигиталното развитие на редица сектори и др.

Багюли коментира, че Европа е в силна позиция да постигне лидерска позиция в развитието на 6G. Според него, една трета от научните публикации идват от Стария континент, 20% от световната развойна дейност е базирана тук и 25% от IT разработките. В тази насока VMware също подпомага за развитието на местните учени. Технологичният гигант обяви специални грантове за 6G проекти към CeTI в Техническия университет в Дрезден и за Групата за телекомуникации и мрежи (TKN) към Техническия университет в Берлин.

VMware определено залага силно за развитието на периферните и облачни системи. В тях 6G заема ключова роля, като първите плодове от тях ще ги виждаме и в последните фази на разгръщане на 5G технологиите.

The post Визията на VMware за 6G: хиперсвързаност и „планетарна“ автоматизация appeared first on TechTrends България.

Тогава на Фондовата борса в Ню Йорк (NYSE) своето първично-публично предлагане (IPO) направи румънската технологична компания UiPath. Тя не просто дебютира във финансовата столица на света, но се и превърна в един от най-големите IT предлагания от началото на годината в САЩ. Мащабите на UiPath показват, че Балканския полуостров може да създава дружества, които да завземат световния пазар.

Също така показват, че българската стартъп сцена е много далеч от подобен успех. Местните IT компании не могат да достигнат митичния статус на „еднорог“ или дружество, което да бъде оценено на над 1 млрд. долара. Българските фирми до момента са постигнали едва под една трета от тази стойност. Най-големият пример е придобиването на „Телерик“ от Progress Software през 2014 г. за 262.5 млн. долара.

Успехът в Ню Йорк

На 21 април, сряда, UiPath излезе на борсата в Ню Йорк. Нейните акции започнаха да се търгуват на 56 долара за брой. Това е над очаквания обхват между 52 и 54 долара. Веднага след IPO-то цената им скочи до 69 долара. По предварителните данни за записвания се смята, че UiPath е набрала 1.34 млрд. долара финансиране.

За момента, това нарежда румънската компания на трето място сред технологичните IPO-та в САЩ през тази година. Пред тях са Qualtrics с набран капитал от 1.78 млрд. долара от пазарите и Snowflake с 3.9 млрд. долара.

Успехът на UiPath продължава и в последващите дни след дебюта цената се стабилизира около 75-76 долара за брой. Пазарната капитализация на компанията достига 35.8 млрд. долара. Това е 136 пъти над тази на „Телерик“ отпреди седем години. Колко време ще се задържи повишаването на акциите на UiPath на борсата е трудно да се каже. Компанията в момента е в процес на бърз растеж, както ще разгледаме в следващите редове. От друга страна, има повишен инвеститорски интерес към подобни акции, което може да гарантира увеличение на цената на книжата поне в краткосрочен план.

Румънското „бижу“

Защо UiPath е толкова привлекателна за инвеститорите? Нейният продукт може да се каже, че е доста иновативен с дългосрочен потенциал. Румънската компания разработва платформа за автоматизация на роботозирани процеси (RPA). Може да звучи като повторение, но реално не е.

Това са софтуерни ботове, които следят работата на хората или машините и на базата на наученото автоматизира повторяемите дейности. UiPath предоставя точно такава платформа, която следи поведението на хората в платформите за маркетинг (CRM) и ресурсно планиране (ERP).

Софтуерните решения на румънския IT гигант включват AI Center, който интегрира изкуствен интелект (AI) в бизнес процесите. Action Center е система за управление на алгоритмите, за да може да има и човешки контрол. Assistant помага на служителите да автоматизират своите ежедневни задачи. Както и още други инструменти за автоматизация.

UiPath доста бързо успява да развие своите решения и да се превърне в пазарен лидер, макар в доста нишов сектор. По данни на Gartner за 2019 г., компанията е номер едно в RPA по пазарен дял. Автоматизацията на процесите и AI системите се смятат за едни от най-перспективните технологии, което дава на румънската компания голям потенциал за развитие. RPA пазрът само в САЩ се очаква да достигне 13.74 млрд. долара през 2028 г., спрямо 1.57 млрд. долара през изминалата 2020 г., показват данните на изследователската фирма Grand View Research.

От Букурещ с AI

UiPath е всичко друго, но не и стартъп. Компанията е основана през далечната 2005 г. и започва с екип от десет души в Букурещ. Те са водени от Даниел Динеш, настоящият главен изпълнителен директор на фирмата, а името тогава е DeskOver. Румънското дружество се занимава от самото начало с автоматизиран софтуер.

В първите години, то функционира повече като аутсорсинг такова – създават по поръчка библиотеки и инструменти за своите клиенти. Този бизнес модел продължава в рамките на осем години. През 2013 г., DeskOver създава своя продукт UiPath Desktop Automation, който вече е чистокръвна RPA платформа. Две години след това, компанията приема името на своя продукт и привлича първите международни финансирания.

През 2017 г., компанията прави голямо стратегическо решение да премести своята централа от Букурещ в Ню Йорк. Идеята е UiPath да бъде по-близо до международните си клиенти. Това се прави с две цели – едната е да се държи стабилно пазара в САЩ, който е сред основните, а другата е да може да са по-видими за инвеститорите.

Затова и американските медии водят UiPath за местно дружество. Този факт, обаче ѝ позволи да излезе успешно на борсата в Ню Йорк. Балканският гигант не забравя своите румънски корени, като една четвърт от над 2 800 от нейните служители са базирани в Букурещ.

Първи сигнали за нов балон

Гладът на инвеститорите за нови активи, в които да влагат своите средства и потенциално да извличат бързи или средносрочни печалби се увеличава. Една от сферите, в които те се ориентират са криптовалутите. Този нерегулиран пазар е рай за почитателите на високорискови активи, при които цената днес е с 1 000% нагоре, утре с 500% надолу, например. Сривът на биткойн от 63 хил. долара до 50 хил. долара за брой е доказателство за спекулативното естество на криптовалутите.

Друга такава са рисковите инвестиции. По-точно влагането на пари в компании, които дълги години са на загуба, но се предполага, че ще донесат доходност в дългосрочен план. Тук христоматиен пример са Uber и Lyft, чиито бизнес модели дори не предполагат, те да излязат на печалба. UiPath също още е на загуба, но въпросът дали ще може да излезе на „зелено“ засега не е толкова притеснителен. Компанията отчита ръст на приходите за 2019 г. от 81% до 607 млн. долара и в същия момент намалява рязко загубата си от 519.9 млн. долара до 92.4 млн. долара през по-миналата година.

Гладът за финансиране става такъв, че вече стартъпите и дружествата търсят алтернативни методи за излизане на борсата. При които се заобикалят регулациите, за да може по-лесно да пласират акциите си.

Затова не е изненада за актуалността на директното публично предлагане (DPO) и на сливанията с вече листвани компании. Първият метод се дават книжата директно на купувачите, без посредници. Вторият се пуска дружество на борсата, с изрядни документи, след което дадена компания го поглъща, променя името и собствеността и вече е на борсата, без да преминава през регулаторния процес. Такъв пример е злощастната компания Nikola.

С което се увеличава предлагането на високорискови акции. Тъй като регулаторите се опитват да намалят риска на инвеститорите, когато една компания стане публична. За да се насърчи инвеститорския интерес, някои борси решават да предложат листване с облекчени условия. Това прави Българската фондова борса, като в ролята на „лабораторна мишка“ влиза технологичния стартъп „Биодит“.

The post Балканската следа на Уолстрийт appeared first on TechTrends България.

И докато софтуерът и хардуерът са взаимосвързани и си помагат да извличат максимума един от друг, то когато едно устройство работи добре, обикновено хардуерът е хвален за бързата работа, но когато работи зле, софтуерът е критикуван, че „забива“.

На преден план

През последното десетилетие софтуерът започна да излиза на преден план. Хардуерът се превърна просто в „желязо“, което е напълно зависимо от програмите, които го ползват. Причините за това са няколко.

От една страна хардуерът достигна ниво, в което трудно може да впечатли обикновения потребител. Затова и потребителската електроника вече не предизвиква толкова голям ентусиазъм сред хората. Продължава да има и много хардуерни иновации, но те са при центровете за данни и другите по-специфични устройства. И те, и обикновената електроника обаче все повече разчитат и на софтуера, за да привличат вниманието на потенциалните клиенти.

Фактът, че вече дори и евтините телефони разполагат с хардуер, който само допреди няколко години беше наличен за флагманите, отваря много нови възможности. Някои от тях са тривиални, други ще са доста по-значими. Накратко, софтуерът навлиза във всякакви аспекти на ежедневието на хората. Това е неизбежен процес, който ще има своите и добри, и лоши страни.

Най-добрият пример са мобилните екосистеми – операционните системи за смартфоните и таблетите и изградените около тях приложения. През последните десет години те показаха, че липсата на развитие на подобни системи е пътят към успеха на производителите на устройства. Може да си спомним Nokia и Microsoft с техните смартфони Lumia и злополучната платформа Windows Phone. Ситуацията се повтаря донякъде и със забраната на Huawei да ползва лицензираната версия на Android.

Зад паравана на софтуера

Той вече тече с пълна сила. В онлайн магазините има всякакви приложения с много голямо разнообразие от функции, услуги и възможности. Все повече компании, които предлагат физически услуги, ще изграждат и собствени софтуерни платформи. Пример за това са системите за споделена икономика, като AirBNB и Uber. Последната се надяваше да прескочи регулациите за такситата, като твърдеше, че е изцяло софтуерна платформа и услуга за връзка между потребители и шофьори.

Това не се случи в дългосрочен план и тя вече трябва да отговаря на редица правила, което кара компанията да търси нови бизнес модели и софтуерни възможности. Тя вече неколкократно обяви, че има концепция да бъде „операционната система на ежедневието“. Това означава, че иска от нейното приложение потребителят да може да си поръча най-разнообразни форми на транспорт, доставка на различни услуги и т.н. Ключов елемент са разработването на автономни коли и услуга, базирана на тях.

Поглед в бъдещето

Много други приложения и услуги разчитат на все по-интелигентния софтуер, за да персонализират т.нар. потребителско изживяване, за всеки клиент. В момента това се случва постоянно, но в по-скромен мащаб. Усъвършенстването на алгоритмите тепърва предстои, покрай развитието на програмите за изкуствен интелект (AI).

Концепции и технологии като AutoAI например ще позволят на повече компании да разработват бързо и лесно интелигентни алгоритми за различни функции и услуги, без да се налага да разполагат със специализирани инженери. Вместо това по-голямата част от процеса ще е автоматизирана и фирмите ще могат с минимални промени да адаптират готовите модули за нуждите си.

Алфред Чуанг, който е партньор в инвестиционния фонд Race Capital, описва в TechCrunch и своята прогноза за света на софтуера след 10 години. Той очаква тогава “най-голямото училище в света“ да е софтуерна компания – тя ще предлага персонализирани уроци на хората навсякъде, като те ще се подготвят от изкуствен интелект.

Според Чуанг и най-голямата банка може да е софтуерна компания и всички транзакции да са дигитални. Дори и разговорите с банкери ще са през видеочат или обикновен чат, но практически няма да има физически пари. Всичко може да е в блокчейн – ясно проследимо, прозрачно и сигурно.

Чуанг прогнозира, че и най-големият супермаркет може да е софтуерна компания, която използва и роботи. Храната да се доставя чрез роботи и дронове, без човешка намеса. Клиентите пък ще могат да следят кой кога и как е подготвял и обработвал храната им. Изкуствен интелект ще прогнозира нужните продукти.

Чуанг очаква практически всички големи индустрии да са преобразени и да разчитат на софтуера и дигиталните услуги. Той смята, че и тазгодишната пандемия ще ускори изкарването на хората от офисите за повече работа от дистанция. Самият Марк Зукърбърг вече обяви, че очаква „до 5-10 години“ поне половината от служителите на Facebook „трайно“ да работят от домовете си.

Новите предизвикателства

Разбира се, не може абсолютно всичко да се замени от софтуер, но алгоритмите биха могли да помагат за по-доброто и качествено изпълнение на практически всякакви задачи. Стига, разбира се, да са достатъчно сигурни. Именно това ще е основното предизвикателство пред IT индустрията. В момента хакерските атаки са толкова чести и все по-големи, че вече почти не привличат вниманието на хората, които сякаш се примириха с факта, че данните им във всеки един момент могат да бъдат откраднати.

И докато краден имейл или парола не е чак толкова голяма болка за умиране, то компрометирането на софтуер, който управлява язовирна стена или светофарите в голям град, може да създаде доста по-кардинални проблеми. А ако софтуерът е навсякъде, рискът нещо подобно да се случи, е много по-голям. Затова сигурността на софтуера и изкуствения интелект като цяло ще е много голямо, сложно и важно предизвикателство.

Всички останали трудности са по-лесно преодолими. Както и Зукърбърг казва, преди да могат служителите да работят трайно от домовете си, ще трябва да се създадат още много нови технологии, приложения, софтуерни инструменти. Ще трябва да се подобри и мрежовата инфраструктура, за да гарантира бърз и стабилен интернет. Всичко това обаче ще се случи неизбежно. То е част от естествения процес на развитие на софтуера.

Сигурността обаче все още изглежда второстепенна и пренебрегната. Пример затова са проблемите на приложението Zoom, което след големия си възход, се оказа, че не предлага криптиране на връзката и достатъчно ниво на сигурност. Това се добавя сега, постфактум. А, за да може софтуерът на бъдещето да отговори на големите очаквания, сигурността за него трябва да се развива още сега и да върви паралелно с всичко останало.

The post Софтуерът може да преобрази света в рамките на десетилетие appeared first on TechTrends България.

5G ще отключи вратата към Интернет на нещата и ще положи основи за по-мащабна автоматизация. Това са част от изводите, които може да направим от последния доклад за състоянието на мобилната икономика на Асоциацията на операторите и телекомуникационните доставчици (GSMA) за 2020 г.

Интерактивни графики на GSMA доклада тук

Анализът се публикува обикновено малко след като приключи Световния мобилен конгрес, който е организиран от неправителствената организация, но поради пандемията на коронавурса, последния беше отменен. Трябва да се отбележи, че той е направен преди да се наложи извънредно положение в развитите икономики и тепърва ще се оценяват последствията от COVID-19 върху телекомите и 5G.

Повече за това дали 5G е вредно за здравето тук

Индикациите за момента са, че в Европа, включително в България, пандемията може да забави разгръщането на мобилните мрежи с около шест месеца. Най-вече, заради намаления капацитет на държавната администрация и отлагане на редица търгове за радиочестоти.

Ясните предимства на 5G мрежите

Развитието на 5G ще подпомогне не само мобилния сектор, но и цялата световна икономика. Оценките на GSMA показват, че последния ще съставлява близо 5% или около 4.9 трлн. долара от глобалния БВП през 2024 г. През 2019 г. мобилната индустрия е създала 4.2 трлн. долара или е била 4.7%. Така, ще се добавят около 700 млрд. долара към световната икономика.

В основата си на този ръст ще стои разгръщането на 5G мрежите, както и достигане на пика на 4G. С което се показват положителните икономически ефекти от мобилните широколентови технологии. Настоящето 4G ще постигне върха от абонати през 2023 г., когато 60% от потребителите ще ползват този тип мрежи, но после ще започне да спада. 5G ще започне да набира скорост през следващите няколко години.

Ако в момента има незначително количество абонати на новата технология, то през 2025 г. те ще достигнат 1.8 млрд. или около 20% от всички мобилни връзки. В тези данни са включени само крайни потребителски устройства, но не и IoT връзките за бизнес и индустриални цели. Последните се очаква да станат ключов елемент при разпространението и бизнес модела на 5G мрежите в средносрочен план.

Масовото ползване на смартфони (затова по-надолу) и ползването на бърза интернет връзка ще доведе до още една тенденция – изчезването на 2G връзката. В световен мащаб тя ще съставлява едва 5% към 2025 г., като и третото поколение ще спадне под 20%. В Европа, 2G ще се ползва едва от 1% от свързаните устройства, а в САЩ и Канада – от 2%. Доста показателно за техническото развитие на Китай ще е факта, че страната ще разчита изцяло на 4G и 5G след пет години. Предходните две поколения ще изчезнат напълно от мрежовия микс в страната, показват прогнозите на GSMA.

Поглед към 2030 г.

При достигане на пика на следващото поколение мобилна технология икономическите ползи се очаква да нараснат с геометрична прогресия. В свой доклад консултантската фирма McKinsey предвижда преките ползи от 5G за световния БВП да бъдат добавени до 2 трлн. долара към 2030 г. Основната част ще бъдат разпределени в четири сектора – мобилност, здравеопазване, производство и търговия.

Държавите, които първи възприемат новата технология ще могат да се радват на по-голям дял от тази добавена стойност. 5G може да добави още 2 трлн. долара към световния БВП, покрай свързването на развиващия се свят и така да подкрепи страните с по-ниски доходи. Отделно, McKinsey допълват, че може да има допълнителни скрити икономически ползи, поради факта, че новото поколение мобилни мрежи ще трансформират четири от най-големите сектора по света.

Водещите държави и ролята на смартфоните и IoT

Да се върнем към данните на GSMA прогнозите, че развитата част на Азия и Северна Америка (в по-голяма степен САЩ) са водещи в развитието на 5G. Прогнозите са, че при първата 50% от потребителите ще ползват новата технология към 2025 г., а втората – 48%. Европа ще е трета с 34% проникване, а след нея ще са развиващата част на Азия и Близкия изток. Старият континент ще разчита доста на своята развита 4G мрежа, за да компенсира по-слабия темп на навлизане на следващото поколение.

 Проникването на смартфони в глобален мащаб ще се увеличи, което в комбинация от повече и по-евтини устройства за всички поколения ще позволи повече потребители да могат да ползват бърз мобилен интернет. Това е от ключово значение, защото в момента едва 49% от глобалното население е свързано по този начин. 

Около 42% имат достъп до покритие и услуги, но не се възползват от тях. Очакванията на GSMA са първият показател да достигне 70%, а притежателите на смартфони да достигнат 80% през 2025 г.

Най-голям ефект от разгръщане на 5G мрежите ще се усети при Интернет на нешата. IoT устройствата ще се увеличат от малко 12 млрд. през 2019 г. на 24.6 млрд. през 2025 г. Близо две трети от новите системи ще са в корпоративната сфера. Бързата връзка и минималното забавяне са ключови за автоматизация на производството, доставките и физическите услуги. Затова не е изненада, че този тип технологични решения ще придобият популярност.

Ключовият въпрос – честотите

Всичко това звучи като една красива приказка, но има доста предизвикателства пред мобилната индустрия и 5G. Основните опасения на операторите са свързани с реакцията на регулаторите при разпределение на допълнителните честоти, все още несигурния бизнес модел, високите инвестиции в развитие на 5G, както и все колебливото отношение на бизнеса и потребителите.

Честотите са ключови за бързото разгръщане на технологията, затова те са и най-голямото опасение за операторите. Най-любопитното е, че тези в милиметровия спектър (над 6GHz) изобщо не са приоритет за телекомите. При това независимо от факта, че са свободни в почти всички държави, с няколко изключения, като Русия, заради липса на консенсус с военните. За операторите най-важни са вълните в противоположния спектър – дългите под 1GHz. Те са необходими за установяване на национални покрития и за покриване на голяма площ.

Редица търгове за честоти по света вече се отлагат заради коронавирус пандемията. Причината е в липсата на държавен капацитет и потенциална оптимизация на инвестициите от телекомите. Това може да изтегли бързото разгръщане на 5G мрежите с поне шест месеца. Подобна тенденция се очаква и в България, като вместо старта на новата технология да започне в края на настоящата година, тя да бъде забавена за началото на 2021 г.

Икономическият и потребителски аспекти

Въпреки, че 5G трябва да допринесе до трилиони долари в световната икономика, някои от основните опасения са именно икономически. Разгръщането на следващото поколение мобилни мрежи ще изисква сходни инвестиции. В периода 2020-2025 г. телекомите планират да вложат 1.1 трлн. долара в нова инфраструктура. Около 80% от тази сума ще се пада на 5G. Най-висок този дял ще бъде в Европа и Китай, където той ще достигне 90% от инвестициите на операторите.

За сметка на това ръстът на приходите ще бъде доста по-символичен, средногодишно в периода 2020-2025 г. той ще бъде 1.1%. Световните приходи на мобилната индустрия за година ще надминат 1.1 трлн. долара, но предвид факта, че през 2019 г. са били 1.03 трлн. долара, сумата не е толкова внушителна.

Неясният бизнес модел и предпазливото навлизане на корпоративния сектор са другото голямо предизвикателство. 5G мобилните мрежи ще допринесат най-много за развитието на сложни системи и решения за различни бизнеси, като производство, търговия и транспорт. Повечето компании, все още не идентифицират тези ползи, като асоциират новата технология основно с подобряване на скоростта.

Без корпорациите, телекомите трудно ще успеят да си върнат огромните инвестиции. Причината е, че при масовия потребител ще има промени, но те няма да са чак толкова осезаеми, както скока от 3G към 4G например. Поне не веднага. Самите те, също асоциират 5G основно като подобрение на скоростите на връзката, а не в създаването на иновативни услуги.

The post GSMA: 5G ще движи растежа на световната икономика през 2025 г. appeared first on TechTrends България.

Как Melexis избра България за развиване на своята дейност?

Нашата група от компании присъства на българския пазар вече повече от 25 години – от 1994 г. насам. Което е почти веднага след политическите промени, през които преминава страната в края на миналия век. Официално Melexis открива своето производство и развоен център през 2000 г. Причината, да изберем България е, че в Източна Европа има набор от възможности в сферата на разработване на полупроводници. Освен вашата страна, такива компетенции има в бившата Източна Германия, където ние започнахме да развиваме подобни звена.

България има доказани отлични възможности в сферата на полупроводниците, които са наследство от стария режим – заводът в Ботевград, както и Централният институт за изчислителна техника (ЦИИТ) в София. Покрай тях са развитие много добри и опитни инженери в областта на микроелектрониката, което за Melexis се оказва важен фактор при избирането на страната за собствено звено. Като търсехме компетенции, не само за производството, но и за разработването на различни компоненти. Възможностите за инженерен дизайн дори бяха на първо място.

В началото, искахме да пренесем и част от производството в България, но това се случи на по-късен етап. Затова началната дейност на Melexis в страната беше фокусирана основно около дизайна и разработването на компонентите, които все още са ключови за местното ни звено. В България разполагаме с голям развоен екип, който в момента съставлява около половината от настоящия ни персонал. В началото беше по-лесно да намерим достатъчно подготвени кадри, като сега вече този процес е малко по-предизвикателен.

Какви са плановете ви за развитие на българското звено на Melexis?

Откакто започнахме нашата дейност тук, се опитваме да привлечем най-добрите експерти, особено в сферата на магнитните и температурни сензори. Плановете ни са да продължим да развиваме тези компетенции, защото те са силата на българското звено. Технологиите, които идват от София се използват най-силно в автомобилната индустрия, но и в други сектори. Важността на България за Melexis означава, че ще продължим с нашите инвестиции тук.

Те няма да се ограничат само до увеличаване на персонала, като ние вече изграждаме втора, доста по-голяма сграда, в която да продължим да растем. Настоящата, в която се помещаваме, вече ни е тясна за обемите от работа, които извършваме и хората, които сме наели. Тя ни ограничава растежа, както при развойния екип, така и при производството, което имаме тук.

„Новата сграда ще ни позволи да увеличим едновременно производството и изследователската си дейност“ Франсоаз Шомбар, Melexis

Новата сграда ще ни позволи да увеличим едновременно производството и изследователската си дейност. Нашият производствен капацитет ще скочи тройно, когато тя бъде завършена.

Успоредно с това ни предостави повече пространство, за да мащабираме дейността си, но и да подобрим условията на целия ни персонал. Да създадем една по-качествена и удобна за всички среда, независимо от позицията, на която се намират.

„За период от пет-шест години, който стартира през 2018 г., планираме да инвестираме 75 млн. евро“ Франсоаз Шомбар, Melexis

За период от пет-шест години, който стартира през 2018 г., планираме да инвестираме 75 млн. евро, в които влиза изграждането и оборудването ѝ, както и наемането на допълнителни служители. Ще завършим новата сграда или в края на 2020 или в началото на 2021 г., а нейното запълване ще става поетапно.

Това означава ли, че ще удвоите или утроите настоящия си персонал?

Когато открихме софийското звено на Melexis през 2000 г. започнахме с 50 души, а сега сме близо десет пъти повече. Настоящият персонал е над 450 служителя, разпределени почти по равно в развойна и производствена дейност. Определено ще разширяваме екипа си, но как и с какви темпове точно, ще зависи от развитието на пазара и от наличието на квалифицирани кадри.

Тоест, най-големият проблем в България за вас е намирането на квалифицирани кадри?

Не е най-големият проблем, тъй като всички технологични компании изпитват подобен дефицит, независимо, къде се намират по света. Причината е, че все още малко деца избират точните науки (STEM образование) като основна насока за развитие. България има добро наследство в тази сфера и се надяваме, че ще има добри млади и завършили специалисти, с които да попълним екипа си.

„България има добро наследство в STEM обучението и се надяваме, че ще има добри млади и завършили специалисти“ Франсоаз Шомбар, Melexis

Melexis разполага с конкретна програма насочена специално към привличането на подобни кадри. Разполагаме с летни стажове, програма за наскоро завършили, набиране на младши специалисти и други. Така, успяваме да изберем добри инженери, които да надградят стойността, която произвеждаме в България. Те са ориентирани за настоящи студенти, както и завършващи технически специалности в степен бакалавър или магистър.

Споменахте, че малко деца избират образование в STEM сферата, на какво се дължи тази тенденция?

Децата просто не виждат реалната полза от STEM образованието и какво то допринася за света. Училищата в момента не могат да представят връзката между точните науки и всичките ползи, които изпитваме от тях. Вече има усилия в тази посока от самите образователни институции.

В Melexis също имаме инициативи, в които показваме на децата на служителите, какво се прави в нашите звена и как тези продукти намират предназначение в нашето ежедневие. Защото не всеки има представа каква е ролята на инженера или програмиста в реалния живот, тъй като тяхната работа не винаги остава напълно оценена.

„Училищата в момента не могат да представят връзката между точните науки и всичките ползи, които изпитваме от тях“ Франсоаз Шомбар, Melexis

Това важи в пъти повече и за момичетата, защото има напълно погрешен стереотип, че STEM образованието и професиите са само за момчета. В Източна Европа ситуацията е доста различна, спрямо Западна, като съотношението между половете е много по-балансирано. В Белгия например само между 10 и 15% от момичетата избират STEM за свое кариерно развитие, докато в България е над 25%.

Как може да преодолеем този проблем?

Тази тенденция по-малко ученици да се ориентират към STEM не е ограничена само до България, а се наблюдава по целия свят. Винаги има някакви регионални различия, като дори вашата страна е с една идея в по-добра ситуация от държавите на Запад. Голям фактор за това играе различната история на всяка нация. Във всички случаи това трябва да се промени, защото бъдещият свят е технологичен. Което прави живота на всеки един от нас по-интересен, особено ако се развиваме в сферата на иновациите.

Много важно е да се покаже на децата, че те могат да правят много интересни неща, ако изберат да учат STEM. Същото трябва да знаят и самите родителите. Кариерите ориентирани около STEM ще са най-динамични и разнообразни не само сега, но и в бъдеще. Защо? Защото технологиите ни помагат да разрешим най-големите проблеми, пред които е изправен света. Климатични промени, социално-икономически, киберсигурност и др. Всички те ще изискват специалисти от различни области да работят заедно, за да се справят с тях.

„Все още STEM обучението се разглежда само като част от индустрията – като суха и скучна материя, което не е така“ Франсоаз Шомбар, Melexis

Все още STEM обучението се разглежда само като част от индустрията – като суха и скучна материя. Което не е така.

Ако сте лекар през живота си на колко души можете да помогнете? Около 10 хил. в рамките на цялата си кариера. Но ако станете инженер – по микроелектроника, софтуерен и тн., като станете част от екип по роботика и направите роботизирана протеза, можете да помогнете на милиони по света.

Важно е да има лекари, със сигурност, но подобни примери могат да привлекат вниманието не само на децата, но и по-конкретно на момичетата. Изследванията показват, че жените се интересуват много повече от неща, в които те могат да видят крайните резултати за благополучието на хората.

Като цяло дамите са много по-емпатични от мъжете. Това показва статистиката, но естествено, че има изключения. Как точно момчетата и момичетата възприемат ползата от технологиите варира в различните държави. В развиващите се страни, за някои жени, като Индия например, STEM е път към икономическа независимост и изход от бедността.

„Поемането към технологичното познание ще ни помогне да направим живота по-добър и нашата задача е да можем да убедим децата и родителите в това“ Франсоаз Шомбар, Melexis

Поемането към технологичното познание ще ни помогне да направим живота по-добър. Нашата задача е да можем да убедим децата и родителите в това. Последните трябва да знаят, че ако техните синове или дъщери преминат STEM обучение те винаги ще имат много добра работа. С решаването на тези проблеми може да редуцираме предизвикателствата с липсата на квалифицирани кадри в бъдеще.

Каква е причината в България да имаме по-близки пропорции между мъже и жени в STEM образованието?

До голяма степен това е в резултат от наследството в цяла Източно Европа от комунистическата система, която третираше високо в обществото физиците, инженерите и математиците. Това е едно от предимствата на тези времена, които е хубаво да използвате в съвремието и е много важен факто за бъдещето. Искрено се надявам да продължите в България да уважавате и да продължите интереса си към STEM образованието.

В никакъв случай не насърчавам да връщате обратно старата система, но призовавам да запазите някои от силните страни, които все още се усещат в обществото. Трябва да сте горди от историята си и да можете да изваждате поуки – кое в миналото е било полезно и кое не.

Мислите ли, че STEM в един момент ще измести останалите предмети в образованието?

Надявам се, че не. Смятам, че трябва да намерим правилни баланс, не само при децата, но и при възрастните, които обогатяват познанията си. В утрешния ден, всеки един от нас ще трябва да има дигитална грамотност. Не точно да можете да пишете софтуерен код, но поне да имате базова представа какво са те и как функционират. Също така да можете да имате необходимите умения, за да живеете пълноценно в един напълно дигитален и преливащ от информация свят.

„Децата трябва да имат необходимите умения, за да живеят пълноценно в един напълно дигитален и преливащ от информация свят“ Франсоаз Шомбар, Melexis

Ще са необходими базови познания за това как да ползвате различните видове медии – новинарски, социални и тн. Да сте критични към информацията, която се пуска по тях, какви данни се събират за вас в тези платформи и др. Всичко това е част от тази дигитална грамотност, която ние трябва да развием.

Идеалният случай е, когато не сте специализирани само в една област, а имате достатъчно и добри познания в няколко. Например, силни умения в STEM, в комбинация с история на човечеството например. Или неврология, с данни и човешки ресурси – за да можете да разберете как да подобрите работната среда. Комбинацията между технология и практичното взаимодействие с хората ще се засили. Примерите са безбройни, но мултидисциплинарното обучение ще е голяма тенденция през следващите години.

Тази тенденция ще се засили, когато автоматизацията замени рутинната работа?

Да, точно това ще се случи. Защото машината няма да може да замени напълно човека. Грешна е представата, че ще има съперничество между двете, напротив – то ще е сътрудничество. Комбинацията между човека и машината ще движи света напред.

Ако машините започнат да са по-креативни, тогава няма ли да заменят напълно човека?

Не, няма. Знам, че голяма част от научната фантастика залага на този сценарий, но аз не го вярвам. Докато хората съществуват и имат цел в живота си, като общество и индивиди, това няма да се случи. Защото машините няма как да имат по-висша цел. Машинното самообучение може да репликира част от нещата в един момент, но пак няма да е напълно ориентиран към хората, да има емпатия и развито въображение.

Затова вярвам в технологично подобрения човек, който се възползва по максимален начин от иновациите, за да подобри съществуването си. Дали с импланти, невронен интерфейс или други неща. Да не забравяме, че дори пейсмейкърът е просто подобрение, което ни позволява да живеем по-дълго.

Melexis използва ли подобни иновации, като роботи, изкуствен интелект (AI) в своите инсталации, включително и в българската?

Да, вече сме инвестирали в индустриални роботи и автоматизация на различни процеси. Това е най-видно при производствения процес. Използваме AI най-вече при оптимизацията и подобряване на производителността, както и при тестването, но без да рискуваме качеството на продукцията. Дори чрез алгоритмите помагаме последното да се увеличава с времето.

Когато става дума за пазара на полупроводници в него има доста динамика – кои са тенденциите в него и ролята на Китай?

Когато става дума за полупроводници в основния ни сектор – автомобилния – може да говорим за четири основни тенденции. Първата е в трансформацията от коли с двигатели с вътрешно горене към електрифицирани такива. Втората е в автономните автомобили, но е изтласкан за бъдещ период, заради важността на предходния. Свързаността е третата тенденция, но тя върви заедно с втората. Последната е в персонализацията на колите и това всяка една от тях да пасва максимално на потребителските нужди.

„Melexis е в много силна позиция покрай търговската война между САЩ и Китай, защото сме европейска компания“ Франсоаз Шомбар, Melexis

Търговската война между САЩ и Китай оказва влияние на почти всички технологични индустрии. Тя засилва желанието на Пекин да играе все по-голяма роля в производството и доставката на полупроводници. Но стремежът на Китай е повече насочен към по-сложни микропроцесори, които обработват огромно количество информация и 5G свързаност, докато Melexis е насочена повече към различните видове сензори. Там, компаниите от азиатската държава не са толкова силни все още и ще им отнеме още доста време, докато изградят капацитет и ноу-хау в тази област.

Melexis е в много силна позиция покрай търговската война между САЩ и Китай, защото сме европейска компания. Щатските компании избягват да купуват от китайски доставчици и обратното. Което ни дава доста възможности. Защото все повече китайски компании ни питат „вие щатски доставчик ли сте?“ Не, не сме и това ни отваря нови възможности.

The post Melexis ще инвестира в България над 75 млн. евро през следващите пет години appeared first on TechTrends България.

За обикновения потребител, ролята на корпоративния е енигма. Почти никога той няма пряк достъп до него. Елементи от него са достъпни за редица служители, но клиентите понякога дори не знаят, че съществува. Или какво остава за функциите, които изпълнява. Технологичният прогрес в събирането, обработването и анализирането на данните, изкуствения интелект, периферната инфраструктура (т.нар. Edge) започват да му придават все по-големи и дори ключови функции.

Корпоративният софтуер все повече ще оказва влияние колко добро е отношението на компанията към своите клиенти. Той ще помага, да разгадава не само техните потребителски навици, но в един момент ще отиде на едно по-дълбоко ниво – да разгадае емоциите им. Фразата „Какви са твоите най-съкровени желания“ от сериала на Netflix „Луцифер“ става водеща при бизнес системите. Това са само част от акцентите на конференцията SAP Now, която се проведе от едноименния германски разработчик на бизнес софтуер.

От автоматизация към интелигентни процеси

В ерата на индустриалната революция преминахме през автоматизацията на процесите, днес излизаме от тази зона. Насочваме се към интелигентните решения, които подсилват потребителското изживяване“, заяви Радомир Миланов, управляващ директор на SAP България.

Анализирането на огромния масив от информация, при това в реално време става приоритет, като все повече фокус ще пада върху емоционалните подбуди на потребителите, а не толкова на механичните им навици.

„Процесите по автоматизация вече приключиха, като се насочваме към интелигентните решения, които подсилват потребителското изживяване“ Радомир Миланов, SAP България

Въпреки, че България е сравнително малък пазар, тя е един от движещите фактори на технологичните иновации в региона. Както и за повишаването на значението на Югоизточна Европа като цяло.

„Някои от първите големи и успешни сделки за внедряване на облачни технологии се случиха именно в България, вследствие на което SAP разви това ноу-хау в целия регион“, обяви Румяна Тренчева, старши вицепрезидент на SAP за Централна и Източна Европа.

„Някои от първите големи и успешни сделки за внедряване на облачни технологии се случиха именно в България, вследствие на което SAP разви това ноу-хау в целия регион“ Румяна Тренчева, SAP

Тя допълни, че внедряването на единни корпоративни решения е една от формулите и основен признак за успешните компании. Като пример беше даден българската SumUp, чиито продукти помагат на малки и микро търговци бързо, лесно и евтино да приемат картови разплащания.

В плен на 27-те

Всеки човек е воден от някоя от 27-те емоции, които може да изпитва. Липсата на правилната връзка между компанията и клиента е обрекла не един или два бизнеса. В повечето случаи, между тях има голяма пропаст. Особено между ръководството на компанията и очакванията на потребителите.

Според Фолкер Хайн, технологичен евангелист и временен главен технически директор за Югоизточна Европа в SAP, тя може да бъде в десетократни размери. Мениджмънтът да си мисли, че покрива 80% от потребителските желания, а реално само 8% от клиентите да смятат това.

Ориентирането към истинските нужди на хората е ключов фактор за успеха на редица компании. Те са пробили и успяват да се справят с големите корпорации именно, защото са запълнили тази пропаст в очакванията. Това помогна на PayPal, Uber, Netflix и AirBNB да се изскачат на върха на технологичната и бизнес хранителна верига. Както и дълги години да останат там.

Един пропуск, изпуснат детайл или незачитане на потребителските нужди могат да превърнат гениален като концепция продукт или услуга в провал. Пример затова може да бъде електрическият крос мотор. Който е техническо съвършенство, но на потребителите им липсва нещо. Емоцията от звука, който издава неговия събрат с двигател с вътрешно горене. Компанията не се вслушва и затова никой не го купува.

Бъдещето е на т.нар. Experience Management – взимането на решения базирани на практичните и емоционални нужди на клиентите. Това е една платформа, която обединява данните от всички възможни източници – социални мрежи, като Facebook, Instagram, WeChat и др. коментари и оценки от онлайн магазини, както и от самите продажби на компанията. Всичко това се анализира и се дава обратна връзка за даден бранд или фирма.

Бъдещето е в Experience Management-а – взимането на решения базирани на практичните и емоционални нужди на клиентит

На базата на всичко това могат да се създадат изцяло нови бизнес модели, които да нямат нищо общо с традиционните. С бъдещето развитие на нано технологиите, производител на блажна боя може да предложи такава само в един основен цвят. Но след като бъде нанесена в стаите тя ще може да променя гамата си в зависимост от настроението на хората.

Друг пример, който Фолкер Хайн даде беше как роботите за почистване ще могат не само да сканират пода и да отчитат предметите по тях като препятствия. Те ще могат да съставят триизмерни модели на апартаментите в които работят и да предоставят информация на производителите на мебели, какво се харесва и предпочита от самите потребители. Като модели, форми, цветове – всичко.

Технологична компания с футболна дейност

Всеки фен на футбола знае кой е „Байерн Мюнхен“ – един от най-популярните клупове в Германия. Както и един от световните колоси с най-много фенове не само в родината си, но и по целия свят. Малко от тези привърженици предполагат, че огромна част от дейността на клуба е базирана на редица технологични иновации.

В момента „Байерн Мюнхен“ разполага с над 652 млн. последователи по целия свят, като само 131 млн. от тях са в Европа. Но най-важната част от отбора след футболистите са най-запалените привърженици. Това са около 348 хил. души,  които са активни членове разпределени в 4 400 фен клуба. Обслужването на всички тези последователи, всеки един жаден за информация, резултати, новини, артикули и много други неща.

„Събираме толкова много данни, че се наложи да изградим собствен център за съхранението им“ Михаел Фихтнер, Байерн Мюнхен

Това е огромна база от данни, която се обновява непрекъснато и трябва да може да се обработва ефективно, за да може „Байерн Мюнхен“ да поддържа добри отношения с всички привърженици.

„Решихме да създадем дигитална платформа, през която да минава всичко – от продажбата на билети и фен артикули, през предоставянето на новини и директно отношение с привържениците“, коментира Михаел Фихтнер, IT директор на „Байерн Мюнхен“. „Събираме толкова много данни, че се наложи да изградим собствен център за съхранението им“.

Досегашният модел на корпоративния софтуер изисква отделни програми за всяка дейност. „Байерн Мюнхен“ е вървял по същия път, като в един момент започва да ползва 52 самостоятелни решения.

„Достига се до абсурдната ситуация, един фен да получи 52 поздравления за рождения си ден от нас“, обяснява Фихтнер. „Което не е най-доброто клиентско обслужване“.

„Първоначално разполагахме с 52 отделни софтуерни решения, като стигнахме до абсурдната ситуация един фен да получи 52 поздравления за рождения си ден от нас“ Михаел Фихтнер, Байерн Мюнхен

Германският клуб предприема важния ход да интегрира всичко в единна платформа, базирана на SAP S/4 HANA. Това отваря много нови приложения при обслужването на клиенти, като се използва интелигентното анализиране на данните, които се събират. Така, вече „Байерн Мюнхен“ не само, че изпраща само една картичка за рождения ден на своя фен, но тя е персонализирана. Включва лично пожелание от любимия му футболист с автограф например, допълва Фихтнер. Което попада във визията на Фолкер Хайн от SAP за покриване на емоционалните желания на потребителите.

Друг ключов момент е в обслужването на привърженици от всички краища на света. Без да се съобразява с часови зони и географски региони. Което е ключово за клуб като „Байерн“, предвид факта, че феновете му живеят по цялата планета.

The post SAP: Когато софтуера разгадава емоциите на потребителите appeared first on TechTrends България.